ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 164 . Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, по следобедно бордово време, трите кораба продължаваха гостуването си на една от военните бази на земляните на планетата Orixon 88. Случи се горещо време, но в рамките на допустимото. Алекс и Палма се бяха разходили около два часа из базата, пък се прибраха в кораба да си починат и отдъхнат на прохлада. Те извадиха по една бутилка със студена вода, бяха прежадняли по пътя. Докато се разхлаждаха и си почиваха, двамата продължаваха да умуват по новите планове на експедицията. Изчисленията трябваше да са прецизни, за да може да се осигури необходимото за завръщане на трите кораба, обратно- чак до Земята.
Към края на този следобед Алекс и Палма се хванаха да прегледат новините, които бяха събрали напоследък дежурните. Животът на земляните продължаваше почти без проблеми, както на Orixon 88, така и на много други светове. Във тези дни екипажите на Алекс си прекарваха добре времето, като имаха срещи с тукашните хора. Тук имаше хора вече десета година по земния календар. Малцина се навиваха да се местят другаде, или пък чак до Земята.
Във началото на вечерта Алекс и Палма излязоха отново на разходка из базата. Докато тръгваха, с тях отидоха Ким и Аш. Беше валял дъжд със часове, навсякъде беше свежо и изкъпано. Въздуха беше идеален за дишане. Алекс запали цигара и се огледа. Парковете на тази база бяха навсякъде, а сред тях стабилно изградени замъци със дълбоки подземия.
Вечерта напредваше, когато четиримата се качиха на дрон, който пристигна от кораба Volvo, за да погледнат базата от високо. За тези десет години, тук бяха построени много обекти. Алекс пушеше цигара, докато прелитаха над един от парковете. Тук имаше замъци градени според извънземна архитектура и технологии. Това правеше този свят, на Orixon 88, доста необичаем и някак си- извънземен. Това не стряскаше никого.
Когато по- късно се прибраха в кораба, навън отново валеше дъжд. Четиримата оставиха дрона на мястото му върху кораба и слязоха по- надолу в каютата на Екип Алфа. Тук бяха по това време Шао, Джейн, Шон и Никита. Алекс поздрави хората си и се усамоти в бокса си, за да пише нови инструкции за екипажите на корабите, както и за да попълни дневника на експедицията. Тази вечер командирите дадоха по- ранен вечерен час на хората от експедицията. Във оставащия час се прибраха и закъснелите. Навън нямаше никой от хората на Алекс. Корабите се готвеха за нощуване и режим на готовност за отбрана, а входовете им бяха повдигнати на 15 м. височина, за да не са достъпни отвън. По същото време Алекс отново се зае да изучава архиви на кораби и бази на AFJ. Все по- лесно той отключваше информация за минали свои животи. Той намираше описания на събития, където е бил участвал във съвсем друг свой живот. Най- странното беше, че той знаеше броя на животите си- техния брой беше над 600.
Тази нощ Алекс щеше да спи малко. Той беше подсилил охраната и искаше да остане буден, за да обмисли нещата около завръщането на неговата експедиция обратно на Земята.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 164. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар