ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 174 . Valeri Kolev.
На следващия ден, към средата на следобеда, Алекс и Палма гостуваха на Ким и Аш във техния бокс. Ким беше приготвила вкуснотии, лакомства и напитки за почерпката им. Алекс се занимаваше със компютъра си, по обичайните теми. Той запали цигара и се замисли, докато слушаше разговора на другите си побратими. Този ден беше голяма жега и всички се криеха на хладно по корабите и замъците. Имаше и откачалки, които все още празнуваха на скара- бира купона, въпреки жегата. Там в този час имаше към 400 души, почитатели и фенове на скара- бирата.
Вечерта започваше, когато четиримата излязоха на разходка около базата и парковете й. Тази вечер не заваля дъжд. Времето бавно се захлаждаше със залеза на звездата тук- Orixon 8. Четиримата намериха още хора от екипа- Шао, Джейн, Шон и Никита, които седяха на пейка в парка, край един от параклисите със автомат за напитки и цигари. Оказваше се, че светът не е чак толкова голям, щом се срещнаха без уговорка тук. Вече осем, те се почерпиха с бира и мезета от автомата, а докато разговаряха, край параклиса се появиха още хора от базата.
Със напредването на вечерта осемте побратими се почерпиха добре и замисляха да се прибират в кораба Volvo, преди да се е мръкнало съвсем. По това време те се бяха отдалечили на 5 км. от кораба си. Докато се завръщаха Алекс запали цигара и се огледа за диви зверове наоколо. Някои от дивите животни вече приемаха хората, като нещо нормално и всекидневно за тях.
Щом се прибраха в кораба и във каютата на екипа, Алекс се усамоти, за да си събере мислите, да си подреди бокса, раниците и запасите, а това му отне близо час. Той нямаше планове за вечерта, но изглежда щеше отново да рови из архивите на кораба и на AFJ.
По някое време Алекс се включи на общата честота на експедицията, за да чуе какво става напоследък. Той слушаше замислен и си записваше нови и нови теми за размисъл и задачи за изпълняване. Тъкмо се беше одремал, когато пристигна Палма и си зае мястото до него. Размениха по някое изречение и се заслушаха във общата честота. Алекс беше одобрил няколко от крайните варианти на суперкрепост- добре укрепен замък, за новостроящия се тук град. Това означаваше, че след спечелването на проекта за подобно съоръжение, той и неговата експедиция вече щеше да бъде свободна да се завръща обратно на Земята... Алекс се замисли дълбоко. Тъкмо бяха свикнали тук, а някак си не им се тръгваше на никъде, дори към Земята...
По- късно вечерта навън се спускаше мрак, а Синята луна щеше да изгрее в късната доба на тази много дълга тукашна нощ. Трите кораба на експедицията вече се готвеха за нощуване, изолирани от планетата и нейните зверове и хищници. Включени бяха отбранителните системи, алармените системи, камуфлажните системи и т.н., а навън вече нямаше никой от експедицията, освен нощната стража и караул. Двата входа на всеки от трите кораба бяха повдигнати до 20 м. височина, за да бъдат недостъпни за външни сили...
Алекс въздъхна, беше му се доспало, ама много.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 174. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар