ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 175 . Valeri Kolev.
Започваше следобеда на другия ден. Този ден беше хладен и облачен, но все още нямаше дъжд. Алекс и Палма бяха на терасата към дежурната каюта на Екип Алфа. Алекс пушеше цигара и отпиваше по глътка джин, а Палма слушаше музика и се радваше на деня. Тъкмо при тях се появиха Ким и Аш, размениха по някое изречение и се загледаха навън, където в далечината се виждаха крепостите на новия град и по- близо- военната база № 1. Още във утрото, командването на планетата Orixon 88, беше одобрило за строеж новата суперкрепост, проектирана от екипите от експедицията на Алекс. Тази крепост трябваше да издържа чудовищни бедствия, каквито евентулано можеше да се случат на една такава нова и дива планета. Със това експедицията на Алекс вече беше свободна и можеше да тръгва обратно към Земята. Странно, но никой не говореше за това завръщане. Планетата така беше омагьосала екипажите от експедицията на Алекс, че никой не говореше за отлитане от тук. Алекс се зае да напише новите инструкции за своите хора от експедицията- близо хиляда души. Той искаше да бъде изчислено завръщането до Земята, със перпективата, отлитането от тук, да се случи поне след тридесет дни по- късно. Екипите отговорни за тези изчисления разбраха сложността на задачата- просто това нямаше да стане скоро. Със помощта на специални програми за отлагане на тръгването, те начертаха ориентировъчно планове за завръщане до Земята, на трите кораба на експедицията и хората й- тези хиляда души.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Палма, заедно със Ким, Аш, Шао, Джейн, Шон и Никита, излязоха навън на разходка. Времето беше хладно и мъгливо. Те минаха покрай дългата редица от приземени кораби и навлязоха в единия парк на новия град. Алекс запали цигара, намести автомата на рамото си и се огледа наоколо. Малки и по- големи зверове и диви животни избягваха срещата с хората, които обикновено стреляха по тях. Из праковете беше свежо и приятно, срещаха се и разхождащи се хора от базата и новия град.
Алекс се беше замислил над този проблем, че никой от неговите хора, не говори за отлитане и завръщане на Земята. Хората избягваха тази тема, доволни и омагьосани от тази гостоприемна планета, регистрирана със името Orixon 88, или както земляните й казваха- Третата Земя. За пореден път и Алекс отложи тази тема от размислите си.
По- късно осемте побратими седнаха в един паракслис със автомат за напитки, закуски и цигари. Времето продължаваше да бъде свежо и хубаво. Наоколо бяха насядали още десетина хора от базата и града. Завързаха се разговори, а хората тук се занимаваха предимно със отбраната и охраната на планетата от нашественици. На карта беше заложено бъдещето за човешката цивилизация, ако нашественици им отнемеха Orixon 88- Третата Земя...
Алекс се замисли дълбоко- ето каква трябва да е неговата най- важна тема за размисли. Опазването на тази планета от нашествия. Той извади лист хартия и написа най- отгоре: “Защита от нашествия.“. Сетне остана замислен известно време.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 175. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар