ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 177 . Valeri Kolev.
Беше следващия ден, към края на следобеда. Алекс и Палма се разхождаха навън из един от парковете на базата и града. След тях вървяха Ким и Аш. Четиримата прослушваха общата честота на експедицията. Така всеки от хората във експедицията знаеше какво става и какво има ново. Когато достигнаха поредния автомат по пътя си, четиримата седнаха да си починат на пейките отвън пред параклиса със автомата, където се почерпиха и извадиха компютрите, за да поработят на хладина. Звездата клонеше към залез. Беше удобно време за Алекс да си приключи някои от ежедневните си задачи. Той подхвана да напише инструкциите за хората си, а това му отне половин час. Следващото нещо, което Алекс свърши беше да попълни дневника на експедицията си. Сетне той се разрови из архивите, за да ги изучава, особено тези пророчески разкази за близкото бъдеще на земляните и техните цивилизации, писани преди стотици години от извънземни пророци- медиуми.
Неусетно навън заваля дъжд, ситен и мързелив дъжд. Четиримата се преместиха вътре в параклиса, а това беше интелигентна постройка със разкриване на още и още степени от нея, според броя на придошлите хора тук. За момента тук имаше към 20 души. Това беше първата степен със най- малко места за сядане. Дъжда тихо ромолеше наоколо, а въздуха стана хладен и свеж. Алекс отвори нова бутилка студена бира и запали цигара. Оставаше им около час, за да се приберат преди мрак.
*
Тъкмо се бяха завърнали в кораба си, а навън вече беше мрак. Алекс отново се усамоти във бокса си, за да си подреди мислите и нещата. Все още никой не беше засегнал темата- докога ще бъдат на Orixon 88. Въпреки всичко екипите подържаха изчисленията си във готовност за отлитане обратно към Земята. Това беше направено със специална военна програма, когато не се знае, точно кога ще се тръгва за някъде.
Алекс запали цигара, отвори си бутилка бира и се зарови из архивите отново, за да ги изучи основно, тук пишеше за скорошни събития, свързани със земляните из системата Orixon. Той попадна на разказ, където се описваше времето някъде около 200 г. по- късно. Това означаваше- 3219 Година по земния календар. Алекс се затрудни със този разказ, преводача на компютъра трудно превеждаше повечето от думите. Този древен извънземен език, не беше известен до момента...
*
Вечерта напредваше, когато Палма пристигна при Алекс в неговия бокс. Имаха около час, до пристигането на Ким и Аш, за обичайната обща вечеря. Напитките и лакомствата скоро бяха готови, остваше да бъдат сервирани. Алекс запали цигара и погледна навън, където валеше тих дъждец, а времето беше свежо и хладно. Той остави малко прозорче, за да влиза от вън чист и свеж въздух.
Скоро пристигнаха Ким и Аш. Момичетата сервираха вечерята, сетне всички се разположиха, а още беше доста рано.
Алекс се замисли за нещо свое и остана замислен, загледан в стенния екран.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 177. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар