Големият Мишок беше тръгнал с едно такси, да ходи на гости на Жълтия Лаптоп. Тъкмо бяха до една гора по пътя, когато Големия Мишок забеляза, че си е забравил нещата в къщи. По джобовете му нямаше нищо- ни запалка, ни цигари, ни пари, ни телефон. Шофьорът като разбра, спря край пътя и му каза, да слиза до тук, щом не носи пари. Големият Мишок слезе от таксито, а то отмина. Намираше се край гората в края на зоната. Големият Мишок се ядоса на акъла си, че си е забравил нещата у дома. Погледна нагоре, надолу и намери една пътека, по която тръгна, все някъде щеше да стигне. Той вървя, вървя, а по едно време край пътеката се появи една катеричка. Мишокът погледна, погледна, пък си каза: “Абе тази катеричка май се прави на интересна.“. Той се замисли, пък му хрумна да тръгне след нея, убеден, че тя го води някъде. Мишокът изостави пътеката и тръгна подир катеричката. Вървя, вървя, а по едно време стигнаха до някаква малка река- поток. Там той забеляза да се къпят някакви хора. Мишокът намери техните дрехи, та му хримна да ги претършува. Намери си кутия с десетина цигари и запалка, а пари не посмя да вземе. Той побърза да избяга от това място. Имаше си десетина цигари и запалка, а това за момента беше добро положение. Намери той по едно време една друга пътека и тръгна по нея. Вървя, вървя така, изпуши една цигара и изведнъж пред него се появи момиче, със черна барета на главата си.
- А!- каза Големият Мишок.- Ти не си ли Червената шапчица?
- Да! Червената Шапчица съм! Защо питаш?
- Добре, ама защо си със черна барета?- попита Мишокът.
- Ами във гардеробната нямаха червена шапчица, беше останала само тази черна барета, та си я взех, по- добре от нищо!... каза тя.- А да имаш случайно цигари?
- Да имам няколко.- каза Мишокът и й даде цигара и запалката. – Ама ти не си ли малка за цигари?!
- А бе малка съм, ама ми се пуши!- каза тя, а Мишокът каза:
- Хмх!
Червената Шапчица взе цигарата и запалката, ама изтърва цигарата и взе, че се наведе да я вземе. Добре, ама там имаше локва, а цигарата мокра, вече не ставаше за нищо.
Мишокът и даде още една цигара и промърмори. Ама Шапчицата този път хвана сухата цигара, но изтърва запалката в локвата, та отново се наведе, да вземе запалката, но тя беше мокра вече и неможеше да пали.
- Ами сега!- каза Шапчицата.- Къде ще намерим огънче?! Ама, че съм глупава!
Големият Мишок погледна насам- натам и каза:
- Давай да вървим нататък по тази пътека, все някъде ще стигнем!
И тръгнаха двамата със десетина цигари, но без запалка, а Червената Шапчица имаше само няколко големи монети у джобовете си. Вървяха, вървяха по пътеката, когато изневиделица се появи момче. Стреснаха се, а Мишокът възкликна:
- А, Зелен Джиесем! Какво правия тъдява?! Къде си тръгнал?
- А, ами това не е ли Червената Шапчица?
- Да, същата съм!- каза тя.
- Ами, защо си със черна барета?
- Дълга история!- каза тя.- Имаш ли огънче?
- Имам... (Следващите откъси, продължение, само по електронна поща.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар