Големият Мишок се стресна в съня си и се събуди. Той погледна мързеливо през прозореца- навън беше мъгливо и мрачно. “Поредната тъпа сутрин.“- си каза той. Сетне погледна шкафчето и джобовете си, но се отчая- нямаше нито пари, нито цигари, нито даже запалка. Обаче на шкафчето имаше бележка, където пишеше следното: “Аз съм обикновена хартийка и немога да ти помогна, но ако всеки остави тук със кламера, по 10 долара, то нещата ще се променят!.“ Големият Мишок потърка очи със недоверие, но каква беше неговата изненада, като намери десет банкноти по 10 долара, защипани с кламера под бележката. Той се замисли, пък взе 10 долара оттам и си каза: “После ще ги върна...“.
Докато отиваше към спирката, както всяка сутрин, Мишокът беше озадачен- навън ставаше все по- мрачно. “Това са черни облаци!.“- си каза той, “Да побързам, че ще вали силен дъжд.“
Беше се качил в автобуса, за да стигне до работата си, когато телефона му звънна. “Мишок, къде си бе човек?“- се чу от телефона. “Ами отивам на работа и съм закъснял, автобуса е полупразен.“. “А бе, Мишок! Каква работа във 8 ч. вечерта?!“- му каза Червената Шапчица. Мишокът се плесна по челото: “ Ами станах събудих се и мисля- сутрин...“- каза той. “Виж какво.“- каза Шапчицата- “Ше смениш автобуса и те чакам на Голямото Обръщало!“. Мишокът каза: “Добре, ама ще мине половин час...“. “ Няма значение.“- каза Червената Шапчица.
Мишокът смени автобуса, и вече напредваше към Голямото Обръщало. Беше минало повече от 45 минути, докато стигне там. Шапчицата не беше там, но Мишокът реши да чака, купи цигари и запалка и зачака. По някое време телефона избръмча, беше Зеления Джиесем. “Мишок, къде се губиш?“. “После ше ти казвам. Къде си?“ – каза Мишокът. “Аз чакам Червената Шапчица на Голямото Обръщало.“. “Изчакайте ме там, сега ше дойда!“- каза Зеления Джиесем.
Вечерта напредваше, когато Мишока, Зеления Джиесем и Червената Шапчица, се срещнаха благополучно и взеха друг автобус към покрайнините на града. По едно време чуха, че нещо съска. “Не чувате ли нещо да съска?“- попита Шапчицата.
“Ако нещо съска, не се паникьсвайте! “- каза Зеления Джиесем.- “Ако нещо съска това означава, че или изтича газ, или пък наближава кобра!“. Тук Шапчицата изписка и се заоглежда за кобра... Оказа се, че автобуса е спукал гума. Шофьрът им каза, че няма резервна гума, да се спасяват кой както може...
*
Беше съвсем тъмно, когато тримата вървяха по пътека из гората по прекия път към къщата на Пепеляшката. Друго не успяха да измислят почти без пари и късно вечерта. Надяваха се, да я намерят у дома й.
*
(Ако желаете да получавате нови откъси от разказа, моля изпратете си електронния адрес ето тук: valeriwax@hotmail.com
Ще получавате всеки следващ откъс по електроната си поща, която посочите.)
*
Няма коментари:
Публикуване на коментар