Небивалици край огъня. 2019. Valeri Kolev. Промо. Откъс № 3.

Небивалици край огъня. 2019. Valeri Kolev. Промо. Откъс № 3.

Във началото на вечерта на другия ден Големия Мишок пътуваше със автобус към Пепеляшка, както се бяха разбрали преди това. Беше се изморил през този ден, одремваше се постепенно, пък се облегна удобно и задряма съвсем...
“Хей, момче! Трябва да слизаш, това е последната спирка! “- чу Мишока и се събуди: “Последната спирка на линия № 1 ?“- попита той. Шофьрът му каза: “Не. Това е последната спирка на линия
№ 9“. “Олеле! Къде е това“!?“- паникьса се Мишокът. Той стана и бръкна по джобовете си и какво да види- няма му нищо- нито телефона, нито парите, нито цигарите и запалката, нито ключовете. “Олеле! Обрали са ме!“- извика Мишокът.
Долу на спирката нямаше никого, а слънцето отиваше към залез.
Автобусът си беше заминал към гаража. Мишокът прецени, че ако слънцето сочи запад, то града е на изток. Така той тръгна обратно на залеза, с надеждата да се добре до покрайнините на града поне. По това време и точно тук, където и да беше това, нямаше почти никакво движение. Мишокът се сети, да опита на автостоп.
Стоя, стоя край пътя, а така му се пушеше цигара, че побесняваше... По едно време до него се спря някаква кола. Момиче му отвори и кимна: “Качвай се! За къде си?“.
“По принцип- на изток, трябва да стигна до линия № 1.“- каза Мишокът. “Аха!“- каза момичето, ама съвсем си нямаше понятие накъде е изток, а каква е линия № 1... “Да тръгваме!“- каза момичето. Колата потегли, ама малко скърцаше нещо из нея.
Като излязоха след първото кръстовище и минаха към десетина километра, двигателя се закашля и угасна. “Ами сега!?“- каза момичето.- “Повреди се! Ама, че ден!“.
След като мъчиха колата и двигателя близо час, тук вече се мръкваше. “А Вие накъде отивахте?“- попита Големият Мишок.
“Прибирах се у дома.“- каза тя - “Какво ще правим сега?!“.
“Ами да вземем да тръгнем заедно, май ше е по- правилно!“- каза Мишокът и те тръгнаха. “Как ви наричат?“- попита той.
“Викат ми Жълтата Бухалка.“- каза момичето.
“Аз съм Големият Мишок!“- каза той, а тя каза: “Ахаа!“ и сетне замълчаха, докато крачеха край пътя. Тя извади телефона си, ама като беше забравила да го плати, нямаше как да звъни по него...
“Знаеш ли, Мишок! Ето тук имаше една пряка пътека към нашата зона! Ще стигнем за един час до дома!“.- каза тя, а той кимна и тръгнаха по пътеката.
Бяха изминали известно разстояние, когато мимичето изохка и падна. “Олеле! Изкълчих си глезена!“- каза тя.- “Ами сега?“.
Те опитаха какво ли не, ама глезенът не се оправяше. Тогава той я взе на гръб и продължиха по пътеката, ама вече не се виждаше почти нищо. Известно време си светиха със телефона, ама и той изгасна...  (край откъс № 3).
*
(Ако желаете да получавате нови откъси от разказа, моля изпратете си електронния адрес ето тук: valeriwax@hotmail.com
Ще получавате всеки следващ откъс по електроната си поща, която посочите.)
*