ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 208. Valeri Kolev.
Пет дни по- късно трите кораба на експедицията на Алекс приближаваха планетата Orixon 48. През изминалите дни, нищо особено не беше се случвало със хората от експедицията, общо хиляда души. Пътешествието продължаваше, както беше според плановете на експедицията, със основна цел- завръщане на Земята.
Беше следобед, когато Алекс и Палма обикаляха из кораба, заедно със Ким и Аш, за да проверяват различните възли и съоръжения, както и корпуса на кораба, от вътрешната му страна. Алекс извади от един джоб, плоска бутилка със леденостудена вода и отпи - беше ожаднял. Студената вода го освежи, както беше започнал да дреме, крачейки напред. Той запали и цигара и се прозина в шепата си. Очакваше се тази вечер да научат, колко път остава до планетата. Зависеше колко време ще убиват скоростта на кораба и колко време ще мине до орбитална височина. Алекс преглеждаше информацията за тази планета- Orixon 48. Тук земляните имаха няколко града, построени върху територии, взети на изплащане за срок от двадесет Земни години. Тук живееха седемстотин хиляди души, земляни- преселници. Тези хора бяха в добри отношения със местните извънземни, които имаха близо 50 различни раси и видове на тази планета. Земляните от колониите на Orixon 48 имаха развита икономика, сами си произвеждаха месо, плодове и зеленчуци в огромни количества, дори търгуваха с такива стоки, а също зареждаха кораби на земляните и на Агенцията AFJ (Космически сили на земляните и техните приятелски, съюзни цивилизации. ).
Четиримата се спряха в столовата на Volvo, където намериха тридесет души от хората тук, а те се черпеха и вечеряха. Тук разговаряха с тях, пък си поискаха бира и печено месо, а сервитьорката Сюзън, скоро сервира поръчката и се поспря при тях. Втората сервитьорка Мирена, пък се завъртя около хората, та да събере нови поръчки.
Четиримата се бяха почерпели добре, пък тогава станаха да се прибират в каютата на Екип Алфа. Два робота ги следваха, хем за охрана, хем за да дърпат количката с покупки и провизии от столовата. Бяха си взели също студена бира и печено месо за да се черпят по- късно отново.
Следобеда напредваше, а Алекс седеше зад пулта си и пишеше нови инструкции за хората от експедицията. Вероятно скоро щяха да бъдат на орбитална височина около Orixon 48. Ставаше дума за времето за намаляване на скоростта на Volvo, до достигане на такава дистанция. Дежурните изчисляваха- разумно намаляване на скоростта, тъй като кораба беше товаро- пътнически и със собствени оранжерия и кът за дивеч, та трябваше всяко движение да е плавно и постепенно.
Междувременно дежурните успяха да се свържат със планетата. Цифровият сигнал, който прихванаха от планетата беше многократно изчистен и усилван, преди да добият реален говор на земляните от планетата, който лесно чуха и разбраха. Сетне трябваше да изчакат и инструкциите от Централата на земляните на тази планета. В същото време вече намаляваха скоростта , а до спиране оставаха пет и повече часа.
Алекс запали пак цигара и се загледа в оперативния екран. Броени часове оставаха до достигането на орбитална дистанция до Orixon 48.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 208. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар