Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 212. Valeri Kolev.
Беше следобеда на другия ден, когато кораба Volvo достигна 300 км. височина над планетата Orixon 48. В тези часове дежурните търсеха къде са се установили двете ракети- носител, които щяха да бъдат скачени по- късно към трите кораба, като допълнителна мощност, за достигане на по- висока скорост между планетите.
Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха събрали в дежурната каюта на Екип Алфа, за да обмислят скачването на трите кораба със двете ракети носител. Другите два кораба, до вечерта щяха да пристигнат на тази височина. Алекс запали цигара, докато Аш обясняваше на операторите на роботи, как трябва да бъдат скачени трите кораба, по- късно. По някое време дежурните засякоха координатите на двете ракети- носител и взеха курс към тях.
Докато наближаваха до ракетите- носител, Алекс и другите трима се черпеха и умуваха над плановете на експедицията за бъдещите дни. Алекс беше в добра форма този ден, а настроенията из корабите бяха оптимистични.
Вечерта напредваше, когато кораба Volvo намери двете ракети носител и започна скачването към тях. Другите два кораба също приближаваха мястото. По- късно и те пристигнаха и започнаха скачване към останалите. Нататък полета щяха да продължат, скачени заедно. Алекс беше запалил цигара, докато наблюдаваше скачването на трите кораба и двете ракети- носител. По този начин те имаха гориво и мощност за тягата за доста дълъг полет.
Два часа по- късно корабите бяха скачени и готови за дълъг полет. Командирите дадоха старт за конгломерата на експедицията. Започна се увеличаване на скоростта. Скоро планетата остана надалеко зад корабите на Алекс. Съвместният полет започваше нормално. Това беше 3019- та Земна Година, експедицията на Алекс, на далеко от Земята на дистанция около 30 месеца път. Те пътуваха обратно към Земята. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата до него и заби поглед в екрана. Сетне четиримата се заеха да напишат нови инструкции за всеки един човек от експедицията. Пуснаха си музика и се съсредоточиха в работата си.
Два часа след това четиримата се заловиха да попълнят дневника на експедицията. Написаха и новини от експедицията, които да излъчат по- късно с най- мощния предавател на кораба Volvo. Това също беше сторено. Корабите на експедицията вече бяха набрали добра скорост, а дежурните търсеха сигнали в радиоефира, за да знаят какви кораби има наоколо. За момента наоколо нямаше нищо особено.
Алекс запали цигара, взе си бутилка студена вода и чаша кафе и се загледа в картината, от външните камери на кораба. Експедицията разполагаше в тези дни със големи запаси от всичко необходимо за дълъг преход. Алекс се замисли. Скоро щяха да бъдат пуснати малките поточни линии на кораба, за да сглобят още роботи за експедицията и за продан или подаръци по спирките на корабите. Желаещи да поработят имаше достатъчно, а Алекс се зае да им направи списък и лично да ги инструктира, преди да започнат производство. Късно вечерта на обща вечеря в дежурната каюта се събраха: Алекс, Палма, Ким, Аш, Шао, Джейн, Шон и Никита, както също Браун и Мирена. Полетът вървеше нормално.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 212. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар