ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 5), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 5), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

Алекс си беше похапнал току- що и доволен си зареди термуса с кафе и се зае да търси из радиоефира, някакви близки станции, за да могат да получат информация за местните хора. По това време Ким се появи на мостика. Беше поспала, но вече освежена и бодра, в добро настроение. Тя се зае с кафетата си и запали цигара.
-Нещо ново докато ме нямаше?- попита тя.
-Нищо съществено.- каза Алекс.
-Къде е Йон?- попита тя.
-Отиде да разузнава до близкия град- на 30 км. от тук.- каза Алекс.- Но това беше преди четири часа, сигурно скоро ще се завърне.
-С някаква машина ли разполагаме?- попита Ким.
-Да. Летящи джетове. Могат да се движат, също по суша и по вода.- каза Алекс.
-Верно, на моменти ми изплуват някакви смътни спомени, кога сме били преди на този кораб!- каза тя.- Не мога да повярвам, че става дума за предишния ни живот!
-Четох правилника. Наистина сме обвързани да се явим на кораба, даже след прераждането си.- каза той.- Но за следващото прераждане, след този ни живот- няма информация. Вероятно ще вървим по нови пътища тогава.
-Нека да не се замисляме чак толкова надалеко.- каза тя.
Замълчаха за известно време, замислени над новото си положение, докато очакваха Йон да се завърне на борда на кораба.
*
Алекс си беше поспал известно време. Щом се събуди той изтича до мостика, за да види какво става. Нищо не ставаше. Корабът все още си стоеше на поляната, край реката. Алекс стегна униформата си, както и автомата и раницата си, а Ким още спеше. По- късно с термуса си с кафе се появи на мостика и седна зад пулта, където беше единия робот и Йон.
-Алекс!- каза Йон- Наспал си се вече!
-Добре си поспах!- каза Алекс- Нещо ново?
-Намерихме двама от нашите- Аш и Сюзън.- каза Йон.- Ще ходим да ги вземем от една планета, наблизо.
-А кога?- попита Алекс.
-Скоро.- отвърна Йон.
Алекс запали една цигара и се замисли. Започваше да свиква с този кораб и евентуалните си задължения и задачи. Мястото, където бяха се приземили се намираше високо в планината и нямаше достъп почти от никъде. Тук едва ли някой щеше да ги безпокои, но все пак си отваряха очите на четири, за приближаващи обекти. Цигарата му връщаше спомени от току- що изоставения им живот на Земята, но той беше спокоен, защото щяха да имат възможност да си почиват там, в къщи. Там нямаха кой знае какви задължения, защото бяха на свободна професия- фотографи. В апартамента им беше останал да работи само един хладилник, а домашни любимци си нямаха.
-След половин – един час, отлитаме!- каза Йон.- Заминаваме да сканираме тази планета, както и да разузнаем из няколко града по пътя.
-Щом трябва!- каза Алекс.
-Ким спи ли?- попита Йон.- Събуди я, преди отлитането, да не падне от койката, или й затегни коланите в койката.
-Отивам!- каза Алекс и стана от удобното кресло.
*
Излетяха без съществени проблеми. Известно време набираха височина, а Йон беше включил скенерите, щеше да се заснема карта на планетата. Ким и Алекс бяха на задните пултове, пийваха кафе и се радваха на добро настроение, а Йон с двата робота, водеха нещата по предните пултове- тук имаше общо шест пулта.
*
(следва продължение)

Gareth Emery - More Than Everything

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 4), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 4), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

Алекс и Ким чакаха вече от два часа, а Йон не се завръщаше. Леко разтревожени огледаха посоката, в която замина Йон, а той беше казал, че ще се върне след близо час.
-Ами сега трябва да го търсим ли!- попита Ким.
-Ще изчакаме още малко време и тогава ще го търсим!- каза Алекс.
Двамата млади се прибраха в кораба и се огледаха за кой ли път. Времето течеше, а те не знаеха дали Йон е в безопасност. Приготвиха си автоматите и бластерите, стегнаха си униформите, а навън нямаше нужда от скафандри. Умуваха мълчаливо, как да постъпят, а междувременно навън се спускаше мрак. Времето беше станало сухо и горещо, въпреки мрака.
Тъкмо се канеха да тръгват по следите на Йон, когато изпиука нещо по пулта. Оказа се, че там са техните радиостанции. Беше Йон, който им каза, че ще закъснее с още час. Отворила му се някаква работа. Алекс и Ким си отдъхнаха от лошите мисли, всичко с Йон беше в ред. Сетне седнаха двамата зад пулта, за да огледат района със скенерите, радарите и камерите по корпуса на кораба. Вече знаеха как да правят някои неща по пулта. Всъщност те бързо се учеха, какво точно да правят в кораба и извън него, макар, че Йон все още не им беше казал какви задачи имат да решават с него и този кораб. Работата по пулта им отваряше нови безценни знания, как да управляват кораба и с какво всъщност им предстои да се занимават, отново на тази военна служба във тайнственното AFJ.
Йон се върна по някое време, смигна на двамата си спътници и седна зад пулта.
-Забравил съм да ви кажа за радиостанциите ви, но виждам, че ги намерихте.- каза той.
-Какво ще правим сега?- попита Алекс.
-Трябва да разгледаме планетата и да пообщуваме с местните хора. Трябва ни доверен човек тук, с който да се свръзваме, когато дойдем пак тук. – каза Йон.
Алекс кимна и си зареди термуса с кафе, в очакване на доста работа зад пулта, а Ким отиде да поспи. Много неща постепенно му се изясняваха. Двамата с Ким бяха част от разузнавателен екип на AFJ. Предполагаше се, че след известно време ще се съберат отново всичките 30 души от екипа, на борда на кораба Crossfire. Загадка беше защо в момента тук бяха само тримата. За екипа Алекс четеше данните от архива на кораба. Виждаше и снимките на колегите си и спомените от предишния живот изплуваха в съзнанието му. Не знаеше дали да се радва, че отново е на борда на Crossfire, или да съжалява за спокойния живот, който имаха с Ким на Земята, докато Йон не се появи.
Корабът имаше няколко тераси и Алекс по някое време излезе на една от тях. Мостика беше на 20 м. Височина, а от тук се виждаше идеално около кораба, но със очилата за нощно виждане. Подухваше хладен вятър и сякаш се канеше да завали дъжд. Някаква романтика изплува в съзнанието на Алекс. С приятелката си, на космически кораб и с един извънземен, който знае много неща. Запали цигара и докато пушеше се замисли, дали можеше да се избегне повторната служба във AFJ, но според правилника, най- добрите агенти се намираха и в следващите им животи и продължаваха службата си, поне до уволняването им, т.е. около 20 години от младостта им. Сетне те биваха освобождавани от служба и разполагаха с парите си и живота си, чак до старостта, отдавайки се на спокоен живот и семеен уют.
На теарасата беше излязъл и Йон, току- що.
-Добре дошъл тук, Алекс!- каза той.- Надявам се отново да се съберем целия екип и продължаваме заедно да разузнаваме из космоса.
-Екипът е от 30 души, нали?- попита Алекс.
-Да, но понякога бройката ни нараства до 50 души.- каза Йон.
-А къде са те в момента?- попита Алекс.
-Разпръснахме се в различни посоки. Такъв е животът!- каза Йон.- Но имаме уговорката, да се съберем отново на борда на този кораб... Не се притеснявай, Алекс, всичко ще си дойде на мястото! Важното е, че намерих кораба, изоставен от десет години... Закарах го на ремонт и стягане и сега е бижу!
Алекс се замисли, а тук духаше хладен вятър, въздуха беше чист и свеж. За момент му стана странно- намираха се с Ким на чужда планета с един извънземен и малък, боен кораб.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 3), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 3), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

Според часовниците на Алекс и Ким беше следобедно време, макар, че в момента летяха с малкия космически кораб, който носеше името: “Crossfire”. Бяха на борда му от няколко дни, а все още бяха изумени от случващото се с тях самите. Йон им обясняваше минимума от неща, които им биваха необходими, за да бъдат полезни на борда на корабчето, но той се надяваше да започне и завръщането на паметта, загубена при прераждането на двамата земляни. За удобство те носеха същите си имена, но този път бяха родени на друго място и във друго време. Иначе на борда на Crossfire всичко си беше същото и те често се улавяха, че намират предмети и местата из кораба, без да им е казано къде се намират те. Всяко чудо- за три дни, както се казваше, те свикваха постепенно. Научиха се да ползват униформите, които им даде Йон, както и скафандрите. Към всичко това имаха и по една раница, пълна с интересни джаджи, необходими за оцеляването из космоса, при необходимост. Постепенно така свикнаха с новия си- стар живот, че се чудеха, как са живели цели 30 години на Земята, до момента, и като фотографи от десетина години.
В часовете преди вечертта, така да се каже, Алекс и Ким седяха на втория пулт и се учеха да водят кораба, както и ровеха из компютърните архиви, за да разберат с какво са се занимавали на този кораб, в предишния си живот, както вече разбраха. На моменти изтръпваха от ужас, когато разбираха сериозността на случващото се тук с тях. Нямаше връщане назад. Те бяха военни, а според инструкциите са били задължени да се върнат тук, след поредното си прераждане. Това бяха инструкциите на странната и тайнствена организация- агенция, в която служеха и за която работеха, а именно: AFJ.
Откакто се бяха събудили последния път, Йон все нещо правеше из кораба и все бързаше. “Не ми пречете, деца!”- казваше той, когато се опитваха нещо да го питат. Crossfire все още беше воден от двата универсални, бойни робота. Без да знаят на къде летят напоследък и какво ги чака там, двамата земляни трупаха знания и опит от бордовите компютри и симулатора. Сили в началото на новия им живот им даваше мисълта, че могат отново да се връщат на Земята, разбира се- когато това е възможно.
По някое време Йон им извика:
-Затегнете коланите! Кацаме!
Мълчаливо затегнаха коланите и погледнаха в екраните пред себе си, къде всъщност кацат. Това беше някаква планета, отчайващо извънземна. Спускането продължи само половин час, а кацането беше меко и без усложнения. Навън беше хубаво и леко хладно време, а въздуха- чист и свеж, но с някакви непознати, извънземни ухания. Тримата скоро излязоха от кораба, който беше приземен на планинска поляна в чудна местност.
-Деца, чакайте ме в кораба и без щуротии! Ще се върна след близо час!- каза извънземния и се отдалечи в посока към близката гора.
Останали сами Алекс и Ким се огледаха наоколо. Два бойни робота от кораба охраняваха входа му, със особено сериозни физиономии, не търпящи противоречие или нещо подобно. Алекс извади бинокъла и стъпи на една площадка по корпуса на кораба, за да огледа района в далечина, а Ким се заплесна по цветята из тревата наоколо и скоро си имаше съвсем свеж и оригинален букет от отчайващо извънземни, но страхотни цветя. Някакво животинче изписка на двайсетина метра от кораба и хукна да тича през глава, да се спасява или нещо такова. Безспорно това беше една чудна планета. Искаше им се да знаят повечко за нея, но все още не бяха на ти с компютрите из кораба, от които всъщност всичко можеше да се научи, без ограничения, това беше именно такъв кораб, за който рядко имаше някакви тайни, изобщо.
-Къде ли отиде Йон?- попита Ким, с букета в ръка, докато търсеше местенце за сядане по корпуса на кораба, а то имаше такова, разбира се.
-Ще научим, само ако той ни каже.- каза Алекс.- Да изпушим по една цигара, докато чакаме! В термуса си имам горещо кафе!
-Добра идея!- каза Ким.
Униформата страшно и отиваше, а Алекс отново се заплесна, да гледа колко й отива униформата, доста заинтригуван и със зяпнали уста от възхищение.

(следва продължението, скоро)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 2), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 2), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

Алекс се събуди пръв. Веднага се огледа, намираше се в някаква койка към стената, а под него имаше втора койка, където Ким още спеше. Той се измъкна от койката и огледа помещението, което изглеждаше доста странно, но му беше сякаш познато. Изведнъж намери люк в стената и погледна навън изумен- двамата с Ким се намираха в космоса…
-Ставай, Ким!- побутваше я той по рамото.- Намираме се в открития космос!
-Какво става? Къде сме?- отвори очи тя.
-Поради някаква странна причина се намираме в момента в космоса!- каза й Алекс.
-В космоса?!- намръщи се тя и се измъкна от койката си.- Същия онзи космос със звездите и огромните пространства от вакуум?!
-Точно така! Правилно ме разбираш!- й каза Алекс.
-Боже, отвлечени сме!- каза тя- Ами сега?!
-Само без паника!- каза той.
В този момент една врата в стената се отвори с приглушен звук и Ким изкрещя уплашена- там беше застанал извънземен мъж от вида: “зелени човечета”. Алекс изкрещя също, щом погледна зад себе си.
-Тишина, моля!- извика силно извънземният, а двамата млади млъкнаха и го наблюдаваха измуени.- Всичко ще ви обясня, само не крещете повече!- продължи той. Намирате се във вашия малък и спретнат космически кораб, а аз съм ваш приятел! Всичко ще си дойде на мястото, постепенно! Като за начало ви съобщавам добрата новина- ще можете отново да се връщате на Земята. Лошата новина е, че имаме много задачи, а времето ни притиска…
-Как така, имаме много задачи? – попита Алекс.
-А това е наш собствен космически кораб?!- обади се Ким.
-Да, така е!- каза извънземният- Викайте ми Йон, а аз ви знам имената. Всичко ще ви обясня! Да отиваме на мостика, че работа ни чака!
Това беше страшно, космическо корабче, което освен това беше бойно. Двамата земляни се довериха на извънземния, а той дълго им обяснява, как са били на този кораб и са доживели дълбока старост, а предварително и тримата са знаели, къде и кога двамата земляни ще се родят отново. Извънземният ги търсил на Земята само десетина дни. Указанията били спазени и действително ги намерил, а нататък те знаеха вече, какво им се случи.
-Не мога да повярвам!- каза Ким.
-То съвсем не е за вярване, всъщност!- каза Алекс.
-Спокойно, всичко ще си дойде на мястото!- каза Йон.- Ние сме военни. Изпълняваме специални мисии. Ще свикнете, дето се вика- отново!
Земляните кимнаха със зяпнали уста. В тези часове корабчето се пилотираше от два робота, а Йон човъркаше нещо из пулта, “дребна повреда имало там”- както той им поясни.
(следва продължението)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 1), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 1), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

Валеше дъжд. Времето в планината беше хладно и приятно. Алекс и Ким бяха млада двойка- земляни, които се разхождаха из планината от няколко часа. Наблизо се намираше планинската хижа, където бяха пристигнали с колата си, преди няколко дни. Дъждът не им пречеше особено на разходката, а освен това имаха качулки на спортните си екипи.
-Ще се връщаме ли в хижата?- попита Ким.
-Не, все още!- каза Алекс.- Ще се приютим в ето тази барака и ще хапнем.
-Щом казваш, така да бъде.- каза Ким.
Бараката беше от дърво, вероятно използвана от планинарите. Беше отключено и те влязоха там, а дъждът ставаше все по- силен. Вътре беше скромна обстановка, но имаше печка за дърва, която можеха да си запалят, ако свиеше студ още сега. Свалиха си раниците от гърба и седнаха на масата. Това беше един хубав ден в планината и те бяха радостни и ентусиазирани. Обикновено се скитаха и правеха снимки и филмчета, а от това печелеха парите си.
Наближаваше вечертта, когато двамата тръгнаха обратно към хижата, за да не замръкнат на открито. Решиха да минат по пряка пътека , скоро я намериха и закрачиха по нея.
-Хубави снимки направихме днес!- каза Алекс.
-Да. Харесаха ми.- каза Ким.
-Сега ще се наспим, ще помързелуваме и утре- пак.- каза Алекс.
-Ти май се надяваш да спиш, Алекс!- каза Ким, а той не отговори.
Бяха само на два километра от хижата, когато наоколо вече беше тъмно, та се наложи да си светят с фенерчетата. В далечината се виждаха вече светлинките от хижата. Това беше приятно местенце, където идваха за кой ли път. Изведнъж Ким се спря и хвана Алекс за ръката:
-Каква е тази сграда, там?- попита тя- Не помня да е била там сутринтта!
На полянка зад дърветата се виждаха светлинки от странна постройка, или поне на такава им приличаше в този момент. Това беше като пет- етажна сграда с няколко входа, но наистина сутринтта не я бяха забелязали.
-Да погледнем по- от близо!- каза Алекс.
-Да вървим!- каза Ким.
Сградата изглеждаше доста странна. Те я приближиха в тъмното и се опитаха да я огледат, поне да разберат, какво е това. В този момент нещо изсъска зад тях и те се строполиха в мократа трева, един след друг. Това беше приспивен газ…

(следва продължение)

Интересна игра.

Интересна игра.

Здравейте! Тук в този блог скоро ще започне публикуването на малки откъси от фантастичен роман, който ще бъде писан от мене, а също и от всеки друг от вас, който иска да се включи в неговото писане. Като начало ще приемам предложенията ви за този бъдещ роман, като ще следя всеки ден тази моя поща:
valeriwax@hotmail.com. Нещата ще бъдат решавани в течение, като смятам това да е роман писан със участието на желаещите сред вас. Ще ви помоля само да обявявате в писмата си думата : “роман 2012”, за да мога да ви разгранича от спама, който ми пълни редовно пощата. За начало искаме да изберем заглавието на бъдещия роман. Моето участие започва със добавката, че романа ще бъде фантастика. В момента съдбата на романа ще зависи от това, колко души от вас ще се включат в писането. Ще очаквам вашето мнение и идеи по въпроса на пощата си. Очаквайте следващите публикации по темата, тук в този блог.
Valeri Kolev, 10.VII.2012

Gareth Emery ASOT 500 Miami liveset

Gareth Emery feat. Jerome Isma-Ae - Stars

Б.Т.Р. - Морска песен

Еньовден наближава, 24 юни.

Еньовден наближава, 24 юни.
Народът вярва, че преди да "тръгне към зима" на този ден, слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити
На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан.

Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.

Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.

Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: "Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан... той ще бъде велик пред Господа... и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог...". Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.

Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Иисус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Иисус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.

Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

Еньовден е и български народен празник

и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене - затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Вярва се още, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.


За Еньовден е характерно още "грабенето" и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива

събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един - царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието.

За предпазване от такова "открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече "обрана". Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал - забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че "Свети Еньо" ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Народът вярва още, че на Еньовден

различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила,

особено по изгрев слънце.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

На Еньовден имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.