ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 174, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 174, Valeri Kolev.

Беше бордовата вечер, няколко дни по- късно. След тежкия ден екипажът на Crossfire се опитваше да си отдъхва. Бяха започнали военни учения със военните от Съпротивата, хората на Дзутерут. Командир Йон остави дежурни, а на останалите заповяда да отиват и да спят, преди маневрите в ранното утро. Дежурни оставаха Алекс и хората му, на смени, разпределени за денонощие напред. Тук нощта биваше дълга, а деня кратък, в сравнение със земните разбирания. В тези часове над космодрума и полигона светеше синя луна. Алекс запали цигара и си сипа кафе, доволен на добре дошлата почивка в компанията на Ким, Аш и Палма, макар и в дежурство по пултовете. Друго беше да тичаш из джунглата със скафандър и раница на гръб, а калашника ти да тежи непосилно от умората. Той гледаше на ученията философски- "какво пък, малко финтнес няма да ми развали доброто настроение". Тези дни тук щеше да пристигне и кръстосвача Nissan. Адмирал Шао смяташе да се наблегне на отбраната на планетата PN 131- 27, като начало на съвместни действия във войната, на страната на Съпротивата. Макар и да нямаше все още одобрение от Командването на AFJ, адмирал Шао имаше право на свои собствени решения, според обстоятелствата. Други пет кръстосвача на AFJ охраняваха Новата Земя, планетата Orixon 44, която в тези месеци се заселваше със земляни и приятелски цивилизации, след като тази планета беше намерена съвсем пуста от към разумна цивилизация и беше извоювана и призната за собственост на Земята, на земляните. Това ставаше второто най- охранявано място, след самата древна Земя.
Бордовата вечер напредваше, а навън валеше отново сняг, ситен сняг и бавен, който щеше да се сипе сигурно десетина часа подред без да спира. Този сняг приличаше на онзи сняг от Земята, но само по принцип. Алекс пушеше до един люк и се чудеше, как се бяха обърнали нещата напоследък. Вместо да обучават своите нови приятели, то стана обратното- те обучаваха екипажа на Crossfire. Войната срещу хищниците не беше лесна работа, а те пък си имаха слабите звена, които тук добре бяха изучили и знаеха.
*
Следобедът беше към края си на другия ден, когато Алекс, Ким, Аш и Палма се прибраха в кораба Crossfire, след обхождане из космодрума. Те искаха да видят, как опитните хора организират един космодрум. Това безспорно щеше да повлияе на подобни космодруми по различните бази на AFJ и земляните. Тук имаше хора от десетина цивилизации, участващи в Съпротивата. Архитектурата им беше забележителна, замислена предимно за водене на война. Алекс запали цигара, взе си кафе и седна да провери нещата из пулта. В близките часове Crossfire щеше да излети за обиколки над планетата с патрулна цел. Все още в изпитание бяха комуникациите между земляните и Съпротивата. Усъвършенстваха се и преводачите, между езиците, за да не се получи грешка при битки. От кръстосвача Nissan се бяха обадили, за да съобщят, че пристигат скоро. Nissan беше огромно съоръжение и не можеше да каца на планети, но пък носеше достатъчно машини, с които можеше да се каца. Присъствието на Nissan тук щеше да е радостна вест за екипажа на Crossfire. На война беше много важно, своите хора да са повечко. Алекс въздъхна тежко и се изправи до един люк за да погледа навън. Из космодрума кипеше усилена подготовка за изпращане на фронта на десетина кораба на Съпротивата. Те щяха да излетят от тук, късно в нощта.
*
Вечерта започваше, а навън беше сумрачно и влажно. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли пред кораба, за да огледат неговия корпус, за повреди, преди отлитането му за патрулиране. Алекс пушеше цигара и пазеше другите трима с калашника. Дори на тази, добре охранявана планета, можеше да се случат неприятности. По корпуса незабелязаха сериозни повреди. Това беше доста масивен кораб, макар и да имаше екипаж само от 250 души. На връщане към един от входовете на кораба, четиримата спряха при поста и се загледаха наоколо, особено към светлинките на Централния корпус на космодрума. Много не им се вярваше, но това беше една, наистина свободна планета, макар и по време на война, война с особено големи мащаби…
Два часа по- късно Crossfire вече обикаляше около планетата във един патрулен полет, поддържайки връзка с наземните кули и другите летящи машини наоколо. Проблемите със превода на повече от десет тукашни езика, постепенно се изглаждаше. По това време при Алекс, Ким, Аш и Палма пристигнаха четиримата техни приятели и колеги от Юпитер, отдавна в екипажа на кораба. Това бяха Йохан, Боян, Теменужка и Анита. Юпитерианците бяха в кораба Crossfire, но тук беше прибрана и тяхната совалка BASF. Те бяха пристигнали на борда на Crossfire преди месеци, носейки компютри от Юпитер. Това бяха особено ценни компютри за кораба Crossfire, а те четиримата взеха решение да служат във AFJ и останаха тук.
*
Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше да обикаля планетата, почти на орбитална височина. Движеше се бавно, тъй като нямаше още решение, колко време ще бъде това. Радиовръзката с останалите обекти, наземни и летящи, беше нормална, също и компютърния превод. С комуникациите се занимаваха Браун, Джейн, Никита и Lipo. Алекс тази вечер не беше в добра форма, мъчеше го грипа, както и мрачни мисли. До него зад пулта бяха Ким, Аш и Палма, които също не бяха в настроение. Нещо неприятно се беше случило някъде и с това беше отлетяло и доброто настроение. Това активизира екипажа на Crossfire. Това беше просто една лоша вечер, когато лошото настроение витаеше из кораба.
По някое време Алекс запали цигара и си приготви билков чай. И деня беше изминал тежък и бавен, а и сега той не беше във форма. Изправи се пред един люк и се загледа навън. Летяха през най- високите слоеве на атмосферата, през високите облаци, а в мрака над тях изплуваха звездите. Алекс потрепера от студ, макар и в каютата да беше достатъчно топло. Когато по- късно се загърна с дебело одеало и се зае със чая си, той изпита за момент измамното усещане, че си е у дома. Това верно беше техния дом сега, а и за още дълги години служба.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 173, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 173, Valeri Kolev.

Екипът на Алекс, 25 души, със совалката Honda бяха от няколко дни на тази планета. През това време те разбраха едни от най- важните истини за тази Галактика и какво представлява този свят. Не само те, но и адмирал Шао получи същата информация, която се разпространи бързо из цялата Агенция AFJ. Това беше една от великите войни в Галактиката, в която участваха страшно много хора и цивилизации. Командването на AFJ поиска една седмица за размисъл, дали ще се участва в тази велика война…
Беше един следобед, когато Crossfire пристигна на планетата PN 131- 27 и се приземи малко грубо на космодрума, наблизо до совалката Honda. Всички бяха шокирани от разкритията за света. Това обясняваше и какво са всъщност религиите като такива- верния път на спасението в суровия свят в който хората са нежелани, свят в който хората са роби и служат за развлечение на Големите хищници, дори във истински, реални ужаси, каквито има непрекъснато в Галактиката и такива документални филми на ужасите, любимото занимание на Големите хищници…
Екипът на Алекс преместиха совалката на мястото й в корпуса на кораба Crossfire, а Алекс и Ким веднага излязоха на една тераса н акораба, за да се порадват на един свободен свят, каквито оказваше се има много малко. Планетата не беше нищо особено, но… свободна. Алекс нямаше думи за случилото се. Той винаги беше имал нещо впредвид, че е зле управляван света, че не е това, което хората очакваха от него, не това, което се учеше за света, с изключение на библията. Сега, когато много тайни бяха разкрити, земляните и техните приятелски цивилизации във военния съюз AFJ, разбираха, че може и да вземат участие във великата Галактическа война. Това зависеше от решенията на Командването на AFJ, а то беше независимо и самостоятелно.
*
Беше бордовата вечер във кораба Crossfire. Алекс и Ким се разхождаха по коридорите и асансьорите на кораба, заети да умуват по новите положения, около дейностите на кораба. Скоро екипът на Алекс, се бяха завърнали в кораба, от разходка навън. Планетата не беше нищо забележително, но беше безценна, защото беше напълно свободна. Съпротивата имаше още и други подобни планети. Земляните и техните приятели, за пръв път се срещаха с високоразвита цивилизация в Галактиката, която можеше всичко да им обясни… С това редица цивилизации, обединени във съюза AFJ, тръгваха по тотално нов път. С надежда земляните мислеха за родната си планета Земята и копнееха да се върнат там и да я освободят от оковите на робството. Ентусиазмът им беше залят с леден душ. По- важни дела сега, им пречеха да се връщат на Земята, а и сами нямаше да успеят да я освободят от робството на хищниците…
Алекс тази вечер беше в добра форма. Той беше зает със своите мисли и със изучаването на някои науки на тази цивилизация. Тук имаше шокиращи научни постижения, които обезсмисляха редица политически явления в Галактиката, както и редица науки, познати по други планети. Зает да умува, сам със себе си, Алекс запали цигара и си взе плодов сок, току- що приготвен от плодове, които сам си откъсна в оранжерията на кораба. В каютата бяха също Ким, Аш и Палма. Те следяха пространството около Crossfire. Макар и с висока степен на безопасност, дори на тази планета можеше да се загази много лесно…
*
Тази бордова вечер напредваше, а навън беше късната доба на една дълга нощ. Алекс изучаваше из науките на тази планета, доста смутен и шокиран. Тези цивилизации нямаха други, кой знае какви проблеми, освен войната срещу хищниците и пиратите, на която се бяха посветили. Някои от цивилизациите тук бяха изоставили своите родни планети, опустошени от враговете, с надеждата, отново да се върнат там и да възстановят планетата и живота там. Това беше земната 7013- та година. Алекс се сети изведнъж, че скоро не са имали новини от Земята. Земната цивилизация имаше по това време много колонии по далечни планети, където малцина си спомняха нещо за Земята, а някои дори незнаеха, че те самите имат далечни корени на тази планета, родната планета на дедите им- земляните. Поради далечните разстояния в космоса и скъпото пътуване, някои разделени родове и семейства бяха обречени никога да не се срещнат отново. На Земята бяха останали само най- богатите хора, а безимотните и задлъжнелите финансово биваха прокудени по далечни колонии из космоса.
Дълга, късна доба беше над космодрума. Алекс се беше увлякъл по философия, от гледна точка на служебните си задължения. Тежки размисли торомозеха ума му. До следващото му дежурство оставаха шест часа, а той беше жаден за знания, не съвсем добре изживял живота си и този път, поредното му прераждане отново на старата Земя. Той си спомняше добре за повече от 600 свои, минали животи, всеки по- катастрофален от предишния, но вече знаеше добре, защо е било така, а не както му се е искало да бъде и както е мечтал и си е представял живота. Просто този свят не беше онзи Рай от Библията, а съвсем друг живот, управляван от зли демони, мразещи хората и чудейки се как да им навредят… Той скърцаше със зъби от ненавист и злоба, към тези зли демони. Знаеше, че както е тръгнало с тези пътешествия и експедиции, някой ден щяха да попаднат и на самите демони. Беше им замислил жестоки наказания, не само заради себе си и своите хора, а заради цялата човешка цивилизация… Алекс беше монах, по принцип, а в това някак си нормално се вписваше неговата партньорка и приятелка- Ким, както и малкото други жени в живота му. От тази гледна точка, той трудно разбираше как злите демони имаха желанието да вредят наляво и надясно на човешкия род, хранейки бездънна омраза към тях. Това се виждаше невероятно и прекалено на Алекс, но фактите го бяха доказали и това беше самата истина…
Алекс отиваше да поспи малко, преди дежурството си. Изморен и съсипан умствено, той се ужасяваше от предстоящата война в която влизаха земляните, по- коварна от онези, предишните. Верен на себе си, той провери отново всичко по себе си, раницата си, шлема си и оръжията, преди да се пльосне в койката. Другите трима в каютата вече бяха заспали, а из кораба беше тихо и спокойно. Навън валеше сняг. Подобен на онзи- земния, но само по принцип…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 172, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 172, Valeri Kolev.

Беше бордова вечер в совалката Honda, която със екипаж от 25 души- хората на Алекс, се беше установила на една междинна станция, където очакваха да намерят извънземния Дзутерут, за да говорят с него, преди да продължат пътя си към планетата PN 131- 27. В совалката се бяха прибрали всички, за да я подготвят за нощуването. Това беше поредния ден, в който не срещнаха Дзутерут. Наблюденията на земляните от совалката, бяха най- разнообразни, като имаше редица нови факти, станали им известни, факти за тази част от Галактиката и за хората, които я обитаваха. В совалката беше топло и уютно. Тя беше дозаредена с гориво, вода и провизии. Всички системи бяха в изправност, с малки изключения. Чакаха само от някъде да се появи Дзутерут. Без срещата с него, нямаха за какво да ходят до онази планета.
*
Два дни по- късно, една вечер, Дзутерут изненадващо се появи пред входа на совалката. "Аз съм Дзутерут! "- каза той на дежурните от охраната, а те извикаха Браун, помощника на Алекс, да го посрещне. Дзутерут беше интересно извънземно, наподобяващо слоновете, но хуманоид. Както се разбра по- късно в разговорите със Дзутерут, той беше лидер на Съпротивата срещу Империята на хищниците и пиратите в зоната PN. Научил от свои съгледвачи за земляните, той искаше да сключи съюз със тях, във една война срещу Империята. Браун и Алекс дълго разговаряха с него. Съпротивата имаше своя армия, макар и малка. Планетата PN 131- 27 беше под техен контрол и основната им база. Дзутерут бепе тук със кораб на Съпротивата, с който земляните щяха заедно да пътуват към люлката на Съпротивата- планетата PN 131- 27.
*
По- късно във тази бордова вечер кораба на Дзутерут и совалката на земляните потеглиха към планетата PN 131- 27, скачени един за друг. Така щяха да могат да общуват по пътя помежду си, земляните и хората от Съпротивата. Алекс беше в добро настроение тази вечер, а както обикновено със Ким, Аш и Палма дежуреха по безопасността на совалката. В зоната имаше двайсетина обекта, повечето от тях- далечни. Алекс запали цигара, все си кафе и погледна към колегите си в каютата, които действаха по пулта. Полетът вървеше нормално, със дребни отклонения в параметрите му, които не бяха тревожни. Дзутерут и Браун в тези часове разговаряха в каютата за специални случаи на совалката. Земляните имаха сериозни бойни ресурси и биха се съгласили да участват във войната срещу Империята на хищниците и пиратите. Съпротивата имаше богат каталог със информация за тази зона, това което земляните щяха тепърва да изучават и използват. Беше изпратено съобщение до кръстосвача Nissan и адмирал Шао, за да се иска разрешение AFJ да сключи съюз със Съпротивата.
По- късно вечерта Алекс и Ким излязоха по тунела за разходки, опасващ совалката и нейните двигатели и резервоари с гориво. Те запалиха по цигара и се спряха до един люк, за да погледат към кораба на Съпротивата, с който совалката беше скачена. Това беше един доста древен кораб, но добре поддържан, преминал през хиляди битки, със очукан и изподраскан корпус. Земялните незнаеха колко хора има в него, нито от кои видове са те. Влизането в съюз със Съпротивата в зоната PN, щеше да наложи още по- тежки задачи пред земляните и AFJ. Ако адмирал Шао беше получил съобщението, то сигурно в тези часове се решаваше бъдещето на кръстосвача Nissan, включително и кораба Crossfire с командира Йон.
Двамата преминаха през малката и спретната оранжерия на совалката и погледаха красивата гледка към растенията, а в момента роботите беряха поредната реколта от плодове, зеленчуци и други култури. Когато се прибраха в каютата си, тук Аш и Палма приготвяха вечерна закуска за четиримата. Алекс погледна екраните- около совалката нямаше близки, опасни обекти.
*
С наближаването до планетата PN 131- 27, започнаха да се срещат все повече патрули на Съпротивата, както и техни постове. Това беше сериозно пазена и отбранявана планета, изцяло под контрола на Съпротивата в тази зона. Беше бордовата вечер на земляните от совалка Honda, когато навлязоха във висока орбита на планетата PN 131- 27. Тук те разкачиха връзката с кораба на Съпротивата, за да могат да се приземят. Това беше невъзможно в скачено състояние.
*
Планетата на Съпротивата беше хубава и добре пазена. Дзутерут беше казал, че има и други планети под техен контрол, като основни бази на Съпротивата, във войната срещу Империята на хищниците и пиратите. Когато земляните приземиха совалката си на указания космодрум, Алекс и останалите 24 души, екипажа й, погледнаха навън, за да видят как изглежда това място. Беше тъмно, а на около километър се издигаше град, със светещи светлинки в мрака.
*
Екипът на Алекс със совалката Honda, бяха от денонощие на планетата PN 131- 27. Откакто бяха тук, те поддържаха радио-връзка със Дзутерут и Съпротивата, за да обмислят бъдещите съвместни действия. Беше една от дългите нощи, тук на тази планета. Това беше и бордова вечер за земляните. Алекс, Ким, Аш и Палма пазеха совалката, както винаги, докато слушаха разговорите на другите по радиото. Тук и сега ставаха ясни много истини за зоната PN. Обсъждането на бъдещия съюз на земляните със Съпротивата във тази зоната обясниха много неща, които и на земляните не бяха известни, за света, как е устроен той и кой го управлява. Това бяха едни големи хищници, властващи над Галактиката. Почти нищо не се случваше без те да знаят за това. Те чертаеха съдбите на хората, те управляваха живота им, играейки си на котка и мишка с тях, а Галактиката служеше преди всичко, за да се забавляват хищниците и да гледат съвсем документални филми на ужасите. Беше страшно да разбереш, че хората не са желани в тази Галактика, че служат само като роби на хищниците, за да им осигуряват благата на живота и да им служат за забавление в едни реални, истински ужаси…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 171, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 171, Valeri Kolev.

В следващите дни совалката Honda беше изпратена до планетата PN 131- 27.
Беше една вечер, когато Алекс пиеше кафе с цигара, седнал пред пулта. Полетът на совалката вървеше нормално. Около нея нямаше много обекти, но не всички от тях бяха идентифицирани, течеше проверката. Алекс беше в мрачно настроение. Тежки мисли го безпокояха, а и днес го тормозеше неговия грип, от който неможеше да се излекува. Със Ким, Аш и Палма бяха в каютата си и дежуреха, както обикновено. Алекс ровеше из радио- ефира, за да разбере какво има наоколо. Това бяха общо 31 обекта, като от тях само пет бяха на по- малко от пет часа дистанция, което се смяташе за опасна близост. За по- голяма сигурност, Алекс искаше да проверят всичките 31 обекта. Това ставаше трудно. Беше задълбочен в ослушването, а ефира не беше пуст, космически звуци имаше почти навсякъде из честотите. Това даваше представа за зоната, в която се намираха. Из совалката беше тихо и спокойно. В тези часове спяха 12 души, хората които щяха да поемат нощното дежурство.
По- късно Honda наближаваше междинна станция. Дежурните търсиха връзка със станцията, за да определят рисковете, при приближаване. Тук щяха да търсят един извънземен, за да говорят с него. Цялата мисия беше малко тайнствена, защото нямаха никаква предварителна информация, какво ще трябва да правят на планетата PN 131- 27, когато пристигнеха там. Командирът Йон беше казал, да действат според обстоятелствата. Това доста безпокоеше двадесет и петте мъже и жени- екипа на Алекс. Алекс и Ким бяха слезли до долното ниво на совалката, за да се разходят в тунела опасващ совалката и нейните двигатели. Алекс беше запалил цигара и двамата крачеха напред по пътеката. Радостта от свободното пространство и движението беше неописуема. Тук почти нямаше друго място за разходки.
Двамата се спряха до един люк в тунела и вдигнаха бронирания капак, за да погледнат към междинната станция. Това беше огромно съоръжение. В средата си то имаше полустъклен купол, под който можеше да се движи човек без скафандър. Наоколо беше пълно с малки и големи кораби, совалки, изтребители и джетове.
-Струва ми се, че има нещо странно в тази станция.- каза Ким.
-Възможно е.- каза Алекс.- Ще бъдем внимателни.
-Тук е пълно с хора!- каза Ким.- Голяма станция е това!
-Ще внимаваме.- каза Алекс.- Тук ще бъде пределно опасно за нас! Та не сме и много, само 25.
-Имаме и десет робота!- каза Ким.- Ако загазим нещо, могат и да успеят да ни измъкнат!
-На чуждо място лесно се загазва!- каза Алекс.- Да чукаме на дърво и да се молим, да не ни се случва да загазваме!...
Той извади от един джоб на униформата си плоско шишенце с джин и отпи юнашка глътка, загледан към станцията.
*
Беше бордовата вечер на другия ден. Honda се намираше прикачена към един док на междинната станция. Тук имаше страшно много кораби и хора, намираха се и хуманоиди. Този ден премина в търсене на извънземния, с когото трябваше да разговарят. Не го намериха. С идването на бордовата вечер, всичките 25 души се прибраха в совалката за нощуване. Не се предвиждаше повече излизане навън, преди да дойде "утрото".
Бордовата вечер напредваше, когато Алекс и Ким бяха из совалката, за да проверят всичко, преди нощуването на екипажа. Бяха спуснати бронираните капаци на люковете и задействан щита на совалката. Наблюденията около нея ставаха чрез външните камери, радарите и скенерите. На борда имаше и малка оранжерия и рибарник, за да се осигури храна, дори в открит космос. Двамата се поспряха в оранжерията. Тук всичко беше бързорастящо, като дръвчетата даваха плод на няколко дни, както и зеленчуци и други растителни култури. Алекс се радваше най- много на лехата с тютюн. Тук се осигуряваше достатъчно тютюн за целия екипаж, оставаше и за запасяване и продаване. Алекс и Ким запалиха по цигара и извадиха плоските си бутилки с джин. Оттук отиваха направо да спят, освободени от дежурства, чак до сутринта…
*
Беше следобеда на другия ден. Продължаваше търсенето на извънземния с когото трябваше да говорят, във връзка с отиването до планетата PN 131- 27. Шест двойки от екипажа на Honda обикаляха кафенетата и ресторантите из станцията в търсене на извънземния Дзутерут, както му беше името. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха в каютата си, седнали зад пултовете. Наоколо имаше страшно много обекти и трябваше да се внимава, относно безопасността на совалката и екипажа й. Алекс запали цигара, а чайник с билков чай беше вече готов за експлоатация. Четиримата биваха навсякъде заедно напоследък, деляха и дежурства и почивка помежду си. Из совалката нямаше много хора. Повечето бяха из станцията или около совалката, която се зареждаше с гориво, вода и провизии.
Следобеда беше към средата си, когато Алекс се изправи пред един от люковете и се загледа към купола на станцията. Това огромно съоръжение функционираше доста добре, дори в икономически смисъл. Алекс почти се замечта, как би изглеждал неговия живот, ако живееше на малка планета и си имаше малко магазинче, с което да изхранва семейството си… Ким беше се доближила тихо и почти го стресна.
-Станцията е хубава!- каза тя.
-Къде ли да търсим Дзутерут?- каза Алекс.
-Може още да не е пристигнал…- каза Ким.
-Не ни дадоха почти никакви обяснения. Да търсим тук този извънземен и сетне да идем на планетата PN 131- 27. - каза Алекс.
-Може би той ще ни обясни повече по въпроса…- каза Ким.
-Ще ни обясни, но ако го срещнем.- каза Алекс.
-Ще чакаме.- каза Ким- Тук е интересно място.
Двамата се загледаха през люка към станцията, обхванати от мислите си. Аш и Палма се заеха да приготвят закуска за четиримата, а в това време започнаха да се завръщат излезлите из станцията. До началото на вечерта, трябваше всички да са на борда на совалката.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 170, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 170, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, екипа на Алекс пристигна със совалката Honda. Натовариха сондата от астероида, както и джета и излетяха незабавно към кораба Crossfire. Вече сред своите отново, Алекс, Ким, Аш и Палма се успокоиха и заеха обичайните си места в совалката. Пътят беше около 3- 4 дни. Заредени с оптимизъм четиримата разказаха какво им се беше случило. Тук на борда на Honda бяха всичките 25 души- екипа на Алекс. В совалката беше топло и уютно. Предстоеше дълъг полет, но екипажа нямаше почти никакви проблеми. Алекс се информира, какво става с войната за планетата PN 131- 20. Поради ледникова зима, хищниците бяха преустановили всички свои действия, а хуманоидите се прегрупираха и умуваха нови и нови планове за отблъскване на нашествениците и спасяването на своите съграждани от трите нападнати града.
*
Беше една вечер. Алекс, Ким, Аш и Палма си бяха починали добре, когато станаха от сън за да се включат в дежурствата по пултовете. Алекс се разведри на чешмата със прясна вода, стегна си униформата, а сетне взе кафе и запали цигара. Четиримата поемаха нощно дежурство от полунощ, а до тогава имаше часове. В тези часове около совалката Honda нямаше близки обекти. Като машина с по- малки размери, тя не можеше да развива кой знае какви скорости, но и това беше достатъчно бързо, за да могат да пътуват с дни и седмици, самостоятелно из космоса.
По - късно вечерта Алекс и Ким се бяха изправили до един люк и наблюдаваха пътя пред совалката. Те пушеха по цигара с кафе и се радваха на добрата компания, а най- вече за това, че са осново сред своите хора. Аш и Палма тъкмо приготвяха топли пици за дежурните тази вечер. Из совалката беше тихо и уютно. Някои от хората спяха в тези часове. Из радио- ефира имаше всякаква информация и всякакви сигнали. Алекс също преслушваше тези сигнали. Така земляните разбираха, какви обекти има наблизо и кой стои зад тях.
В каютата на четиримата беше топло и уютно. Зад пултовете бяха койките им, а по- настрани- малката маса с четири кресла за почивка. Тук всичко беше с по- малки размери, отколкото на кораба Crossfire, но достатъчно удобно. Имаше предвидена дори пътека за разходки, описваща кръг около совалката и двигателите й. Мнозина от хората вече спяха, а оставащите будни работеха по задачите си, поддържайки връзка по общата радио- честота. Совалката пилотираха два от специалните роботи- пилоти. Дежурните контролираха пилотирането и се намесваха, при забелязани грешки, но това рядко се случваше. Функции на автопилот имаше и бордовия компютър.
Късно вечерта в далечината се появи обект, който щеше да се приближи до траекторията на совалката на дистанция от само три часа път, късно в нощта. Това беше неприемлива опасна близост, а още нищо не се знаеше за този обект. Алекс се зае да го изучава със всички налични средства. Запали цигара и насочи скенерите за далечна дистанция, натам. Очакваше се през цялата нощ дежурните да се дебнат със този обект. Можеше да се окаже безобиден, или да не прояви интерес към совалката, но трябваше да се внимава.
Наближаваше полунощ. Дежурните бяха си направили чайник с билков чай и следяха поведението на обекта Х, който единствен беше по- наблизо по траектория на приближаване до тяхната совалка. Honda не беше никак безобидна машина. Тя разполагаше с ядрени и дори неутронни снаряди. Разбира се, това можеше да се окаже съвсем безобиден случаен кораб, преминаващ оттук.
*
Два дни по- късно совалката Honda приближаваше кръстосвача Nissan, където сега се намираше и кораба Crossfire. Това беше на няколко часа път от планетата PN 131- 20. Алекс тази вечер беше в странно настроение. Никак не му се воюваше, а от продължителното недоспиване му се щеше да спи цяла седмица наведнъж. Той гледаше неодобрително на заръките на адмирал Шао, силите им в тази зона да се включват във войните срещу хищниците. Екипажите на Nissan и Crossfire също бяха разделени на три лагера. Едните искаха да се приберат обратно на Новата Земя- Orixon 44. Други отиваха още по- далеко в мечтите си- те искаха незабавно завръщане на добрата стара Земя. Едва малцина одобряваха участие във войните в тази зона…
По- късно вечерта совалката Honda се прибра благополучно в кръстосвача Nissan. Екипът на Алекс, състоящ се от 25 души сега, оставаше да живее и дежури от самата совалка, до втора заповед. Това не попречи на близо 12 души, които излязоха из кръстосвача на разходка и да си видят колегите и приятелите тук. Honda оставаше дежурна за тази вечер и идващата нощ. Совалката можеше да бъде изпратена по задачи, в най- близко време.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма се прибраха в каютата си на Honda и се заловиха да се пооправят, преди в близките часове да поемат дежурствата по охраната на кръстосвача.
*
Полунощ наближаваше, а кръстосвача Nissan започваше обиколки около планетата на хуманоиди- PN 131- 20, за да я предпазва от приидващи нови кораби на хищниците. Долу на планетата войната беше замряла поради смразяващ мраз. В зоната нямаше нито един вражески обект, със изключение на двата кораба на хищниците, които бяха долу, но вече разбити многократно от въздушните сили на планетата. Самите хищници се бяха изпокрили, кой където намери, най- вече из складовете с хранителни продукти в трите атакувани, преди време града. Мразът се оказваше лош приятел на хищниците. Той ги беше изненадал неприятно, сварвайки ги неподготвени и объркани, още повече, че корабите им бяха вече развалини…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 169, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 169, Valeri Kolev.

Сондата се приземи на една поляна, по билото на планина. Четиримата излязоха от нея, за да видят къде са пристигнали. Според уловените станции по радиото, то това наистина беше планетата Orixon 91. Въздъхнаха и четиримата от облекчение- тук едва ли щяха да имат проблеми, но пък оставаше въпроса, как да се приберат на борда на кораба Crossfire. Докато разглеждаха района около тях с биноклите си, забелязаха град в низината, само на десетина километра по- надолу по хълма. Алекс запали цигара и каза:
-Тук се мръква. Ще изчакаме до сутринта и ще слезем в града.
-Така да бъде.- каза Аш.- Ще пренощуваме в сондата, нали?
-Така ще е най- добре.- каза Палма.
-Имаме превод на техния език.- каза Ким.- Дано успеем да се справим. Трябва да намерим мощен предавател, за да изпратим съобщение до кораба Crossfire!
-Да видим в справочника, къде е най- близката база на AFJ.- каза Алекс.
Времето беше хубаво, беше валял дъждец. Ухаеше на растения и озон. Според справочника, тук имаше и опасни зверове, от които трябваше да се пазят. Докато се смрачаваше все повече и все повече, четиримата изпиха по кафе с цигара и се замечтаха за земята, както и за кораба си.
*
Тъкмо се бяха прибрали в капсулата, когато Аш погледна през един люк и неповярва на очите си. Техният джет точно в момента се приземяваше малко по- нататък върху поляната. Това ставаше на автоматичен режим, изглежда техният джет през цялото време е бил закрепен към астероида и ги е чакал. Високоинтелигентната машина ги беше следвала през цялото време. Позамислиха се, какво да правят, пък изоставиха капсулата и се прибраха в джета си. Сега отново имаха летящ превоз, макар и за по- кратки дистанции. В джета прегледаха записите от камерите. При нападение над тях от страна на хищниците, изневиделица се беше появил астероида, а някакъв робот ги беше измъкнал от обстрела и приспал в капсулата. Опитваха се да разберат логиката и скоро си спомниха- оттам, където бяха нямаше да могат да се измъкнат живи… А роботът със тайнствения астероид, оставаше загадка…
*
По- късно вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма, бяха вече във джета си и умуваха как да се свържат със своите. В джета нямаше много гориво, за да се върнат обратно. Предавателя на джета нямаше кой знае каква мощност, но все пак опитаха да изпратят съобщение до Crossfire. Замълчаха в очакване на отговора. Междувременно навън валеше силен дъжд.
*
Отговорът на съобщението на четиримата пристигна чак на другия ден. От Crossfire отговаряха, че изпращат совалка, да ги прибере от Orixon 91. Беше бордовата вечер, когато Алекс пиеше кафе със своите хора и пушеше цигара, скрити на топло в джета. Макар и не много широко, тук беше топло и уютно. Джета се охраняваше от двата им робота, които пътуваха обикновено с тях. От вътре имаше добра видимост наоколо, за да се охраняват и пазят безпроблемно. Успокоени, че последната случка минаваше благополучно, четиримата бяха спокойни и в добро настроение, тази вечер. Не предвиждаха да ходят до града, освен ако не е наложително. От радиото научаваха последните новини от AFJ, както и от тази планета и околните й. В същото време те се пазеха от идващи опасности, чрез охранителни камери и датчици, регистриращи всяка промяна в радиус от километър. Освен дребни животинки и диви зверове, нищо друго нямаше в близост до техния джет.
По- късно вечерта, Алекс излезе навън, за да инструктира двата охранителни робота и за да огледа наоколо. Беше студено и влажно. Валеше ситен сняг. Наоколо не се забелязваше нищо нередно, а скенерите, радарите и охранителните камери и датчици, работеха нормално. Четиримата се готвеха за нощуване. Всеки от тях щеше да пази на пост в продължение на два часа, през нощта. Местните хора не проявиха никакъв интерес към тях, а може би просто не ги бяха забелязали. След похапване на топли пици от запасите на джета, Аш и Палма си легнаха да спят. Алекс и Ким останаха будни, а скоро щеше да остане само Алекс, на пост до полунощ.
-Сигурно ще изпратят нашите от екипа, със совалката Honda.- каза Ким.
-Предполагам, че тях ще изпратят.- каза Алекс. - Скоро ще се приберем на кораба и ще забравим цялата случка! Ама яко се изплашихме!
-Настръхвам, като си спомня…- каза Ким.- Приличаше на зловещо отвличане. А ако планетата беше някоя от "черния" ни списък, а нямахме джет? Щяхме яко да рискуваме!
-Този път лошото ни се размина!- каза Алекс. - Трябва да си отваряме очите на четири, щото другия път едва ли ще извадим такъв късмет!...
-Да внимаваме, все пак, докато все още не сме се прибрали на Crossfire!- каза Ким.
Вечерта напредваше. В джета на четиримата земляни беше топло и уютно, а навън снегът бързо трупаше дебела пелена. Нямаше движение надалеко от тях. Ким вече се готвеше да спи, а Алекс щеше да остане на пост до полунощ. Той харесваше да остава сам със себе си и често невеселите си мисли. Бяха на служба в AFJ според дадена дума от предишния си живот. Дали сега това им харесваше, или не, нямаше голямо значение, те просто бяха длъжни да служат във AFJ, най- малко десет години. Но статистиката показваше, че рядко някой напуска Агенцията, разбира се имаше и такива случаи. С цигара в ръка и чайник със билков чай, Алекс седеше пред екрана с охранителните камери и системи, вече на пост, докато другите спят. Тази вечер неговия оптимизъм вземаше надмощие над тежките мисли. Чувстваше се щастлив, млад и пълен с енергия. Гледката навън беше приказна в тези часове.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 168, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 168, Valeri Kolev.

Четиримата земляни, се бяха озовали в евакуационна капсула, а тя беше закрепена към един неголям астероид. Скенера показваше, че наоколо е пълно с кораби на хищниците. Къде са били, как са попаднали тук, земляните незнаеха. Не помнеха подробности, освен, че бяха бързали на някъде, с един малък джет от кораба Crossfire.
-Незнам как сме попаднали тук, но давайте да мислим, как ще се измъкнем!- каза Аш.- Астероидът се движи доста бързо! Кой знае, докъде ще ни закара…
-Нямам понятие, Аш!- каза Алекс, запали една цигара и погледна към Ким.- Давайте да видим с какво разполагаме тук! После ще мислим как да се измъкнем!
-Капсулата е от неизвестен вид.- отбеляза Палма.- Спокойно! Имаме достатъчно запаси на първо време. Лошата новина е, че радиото не работи и незнаем къде сме…
-А, кафе имаме ли?- стпъписа се Ким по някое време.
-Кафе, цигари, джин с тоник!- каза Палма.- Спокойно, запасите ни са добри! Със скафандрите сме и със калашниците! Няма страшно, ще оцелеем някак. Да видим инструкциите при оставане зад борда на кораба!...
*
Часовникът на Алекс показваше вечерно, бордово време, когато четиримата намериха в един ъгъл още една врата. За тяхно учудване от капсулата, през тази врата попаднаха във вътрешността на астероида.
-Тази капсула просто още не е изтреляна всъщност!- каза Аш. - Тя е именно за катапултиране от това място!
-Прилича на астероид.- каза Палма.
-Значи, намираме се на астероид, тук има и капсула за евакуиране, още незадействана… - каза Алекс.- Става все по- интересно!... А сега, какво ще правим?
-Как сме попаднали тук?!- попита Ким.
-Какво пише из инструкциите?- попита Аш.
-Нямаме време за инструкции. - каза Алекс.- А това тук е някакво извънземно съоръжение…
* 
Беше вечер, когато четиримата се прибраха в капсулата, макар и чужда, те я обявиха за свое убежище. Със часове бяха търсили из съоръжението, но не бяха открили пулт за управление. От един асансьор разбраха, че това е астероид, но вътре в него имаше построено съоръжение и то голямо и сложно. Изморени от скитане из подземията на това съоръжение, четиримата смятаха да си почиват в капуслата. Със нея имаха възможност да катапултират, при нужда. Радиото беше в сянка, но със секнерите си можеха да видят навреме, ако предстои катастрофа… Това нещо летеше с доста голяма скорост и беше немислимо да не го управлява някой, или поне автоматика. До момента те не бяха намерили пулт за управление, или каквато и да е техника… Това само отвън изглеждаше да е астероид. Това беше сложна машина. Беше загадка как са попаднали на това място, какво представлява то и накъде отива. Това все въпроси със повишена трудност…
Алекс свали шлема си, седна на едната койка и запали цигара. Скоро кафето им беше готово. Седнаха и се замислиха. Какво беше станало с тях? Къде отиваха?
*
След дълго изучаване на астероида, на който бяха попаднали, вечерта четиримата отново се събраха в спасителната капсула, залостиха входната врата и изморени побързаха да хапнат и да седнат около малката масичка до койките си, за да обмислят нещата отново. След хапването Алекс запали цигара, а скоро беше готово и кафето за четиримата. Твърде не им се приказваше. Днес бяха разбрали, че астероида лети по сложна траектория, вероятно воден от автоматика. Имаше много заключени врати из подземието. Какво ли имаше зад тях? Къде отиваха и кой стоеше зад всичко това? Това се питаха четиримата сега. Капсулата беше автономен възел със всичко най- необходимо за оцеляване при евакуация. Имаше и баня, която Алекс използва тази вечер. Чистичък и в добро настроение, той седна пред лаптопа си, за да умува, какво да се направи при сегашната ситуация. Шансове да се измъкнат от положението нямаше почти никакви. Определено тази машина ги водеше някъде конкретно, а те просто бяха отвлечени. Сега се питаха- а защо?
Капсулата скоро се затопли, а четиримата се готвеха за сън. Всеки щеше да стои на пост през нощта за два часа. Входът на капсулата беше добре залостен, за да не бъдат неприятно изненадани от някого. В оставащото до лягане време, четиримата обсъждаха положението. Голям проблем беше, че не работи радиото. Неможеха нито да приемат информация, нито да предават, а това беше лошо.
*
Изминаха няколко дни, откакто четиримата земляни се намираха в спасителна капсула, закрепена за изкуствен астероид, който летеше по сложна траектория, все още неизвестно накъде. Беше един техен следобед, когато видяха, че прелитат край някаква планета. Взеха решение да катапултират от този изкуствен астероид, за да се спуснат към планетата под тях. Капсулата имаше и ракетни двигатели и парашути, а тяхното задействане можеше да стане чрез портативните компютри на земляните, както вече бяха разбрали. Докато наближаваха планетата, четиримата бяха със свити сърца. Не се знаеше какво има долу на тази планета. Не знаеха и коя е тя и къде точно се намира. Алекс запали цигара и се загледа през люка. Скоро щяха да се откачат от астероида, за да започнат спускането към планетата.
Спускането продължи няколко часа. По време на спускането сравниха разположението на континентите на планетата, със данните от компютрите си. Резултатът беше добър- това беше планетата Orixon 91. Тя беше населена с миролюбиви същества, които имаха и космонавтика. Четиримата земляни се изпълниха с надежда. Можеше пък да успеят да се върнат отново при своите…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 167, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 167, Valeri Kolev.

Беше началото на бордовата вечер. Crossfire беше в орбита около планетата PN 131- 20, на височина от 25 км. Това беше патрулен полет за охрана на планетата, от тази й страна, но в същото време чакаха кръстосвача Nissan, който беше на по- малко от десет часа дистанция и наближаваше. Новините от фронтовете, долу на планетата бяха различни. Хищниците се бяха изморили и напредваха все по- бавно и трудно, завземайки квартал след квартал. Смяташе се, че зимата ще ги накара да замразят нашествието си до затопляне на времето.
Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха събрали на по чаша джин с тоник, през оставащото им свободно време. След полунощ започваха дежурствата на техния екип от 20 души. Алекс беше преодолял остра атака на грипа и сега с облекчение се радваше на компанията от колеги. Бяха си пуснали тиха музика, а в топлата и уютна каюта светеше меко осветление. Из кораба спяха 150 души по това време. Останалите държаха нещата под контрола си, готови дори за битки. За момента битки не се очертаваха. Войната беше долу на планетата.
Вечерта напредваше, а Алекс успя да се стопли и да си върне доброто настроение. Неговите колеги и приятели правеха всичко възможно да му помагат в работата. Аш дори се беше захванал да търси лек за грипа на Алекс. Той четеше стари формули и експериментираше с билки и химикали. Това често помагаше на Алекс, да преодолее всяка нова атака, по- силна от предишната.
По някое време кръстосвачът Nissan беше забелязан на големия обхват на радарите. Още тази нощ Nissan и Crossfire щяха да се срещнат и скачат един към друг. На Nissan в момента имаше 500 души, много техника, роботи и запаси от гориво, вода и провизии. Мрежата за доставки из космоса, в тази зона работеше редовно и ритмично. Единствено разузнавателните кораби, като Crossfire, се налагаше често сами да се снабдяват, тъй като пробиваха нови пътища, далеко от своите.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire и Nissan се бяха скачили и заедно висяха в орбита, на височина 45 км. над планетата PN 131- 20. През топла връзка можеше да се преминава от кораба към кръстосвача и обратно. В тези часове се решаваше съдбата на земляните, дошли така надълбоко из космоса, далеко от своите и най- близката си база. В решаването на бъдещите действия на земляните, участваха с гласуване екипажите и на двата кораба. Nissan със 500 души и Crossfire със своите 250. Мненията бяха противоречиви, а вземането на решения щеше да бъде трудно. Алекс пушеше цигара в компанията на Ким, Аш и Палма. Те също гласуваха, по електронен път, както повечето си колеги. В тези часове Nissan имаше радио- връзка с най- близките наоколо, кораби на AFJ, сред които и още два кръстосвача. Връзка имаше за кратко дори с Orixon 44, новата планета на земляните и AFJ. Гласуването не доведе до никъде, а беше дошло и време за сън на първите смени. Адмирал Шао остави въпросите висящи, а всички се готвеха за нощуването си, тук в орбита.
По- късно Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из кръстосвача. Тук имаха много приятели. Това беше огромно съоръжение, с бойна мощност- да води цяла война. Разполагаше със четири свои совалки, много изтребители и джетове.
*
Беше вечерта на другия ден. Двата кораба на земляните бяха все още скачени и се намираха на височина от 45 км. над планетата. Алекс тази вечер беше в добра форма, работеше по пулта и се радваше на компанията на своите хора. Дали земляните щяха да воюват срещу хищниците, все още нямаше категорично решение. Екипажите продължаваха да са на два лагера, дори имаше и трети лагер- хората, които искаха да се върнат обратно на Земята, колкото може по- скоро, без значение, че договорите им ще бъдат анулирани. Адмирал Шао забрани да се обсъждат тези въпроси и се беше оттеглил в размисъл. Правилникът на AFJ, му позволяваше да взема еднолични решения и да налага волята си, при необходимост.
Алекс запали цигара, дълбоко замислен над бъдещето на кораба Crossfire и екипажа му. До него Ким слушаше музика със слушалки и пиеше плодов сок, а Аш и Палма приготвяха вечеря за целия екип от 20 души. Из двата кораба беше нормално, мнозина ходеха да се видят с приятелите си, с които отдавна не се бахя виждали. Новините от фронтовете тук на тази планета бяха, че хищниците са спрели атаките си, притиснати от сковаващия мраз. Това беше време за хуманоидите, да стъпят на краката си, да обмислят бъдещите си действия. Междувременно пристигаха кораби от приятелски цивилизации от близките околни планети, готови да помогнат на хуманоидите. Междувременно към планетата летяха още два кръстосвача от AFJ, изпратени от Командването на AFJ, в помощ на адмирал Шао и неговите сили. Космосът беше огромен и безкраен. Недостигаха машини и хора, дори на AFJ. А трябваше да се търсят нови жилищни простори за нарастващото население от земляни, както и да се бранят достигнатите нови хоризонти, пред земните цивилизации.
По- късно вечерта, Алекс, Ким, Аш и Палма бяха из кръстосвача Nissan , за да се разходят и да се видят със свои приятели тук.
*
Няколко дни по- късно малък астероид прелиташе край позициите на хищниците. Той не представляваше никакъв интерес за тях и никой не го забелязваше. Алекс бавно се свестяваше и идваше на себе си. В устата му горчеше, явно от приспивателно. Той отвори очи и се огледа. Не му стана много ясно, къде се намира, по дяволите, както му се искаше да изкрещи... Той светна с джобното си фенерче. Това беше някаква евакуационна капсула и вътре в нея бяха четиримата- той, Ким, Аш и Палма. Те още спяха. Тук в тясното помещение за щастие бяха и техните раници и скафандри, т.е.- шлемове, както и калашниците им. Алекс се събуждаше трудно. Беше страшно жаден. Докато навличаше скафандъра, той побутна своите хора, за да се събуждат.
-Какво става? Къде сме?- попита Аш, когато отвори очи.
-Това е някаква евакуационна капсула. - каза Алекс.- Нищо не си спомням!...
-Не помня и аз…- каза Аш.
-Събуди момичетата!- каза Алекс.- Аз ще огледам наоколо…
*

(следва продължение)

Европейски шпионски агенции са работели заедно за масовото следене

Европейски шпионски агенции са работели заедно за масовото следене
"Гардиън" цитира документи, предоставено от Едуард Сноуден, според които разузнавателните служби на Германия, Франция, Испания и Швеция са работили заедно с британската



Европейски шпионски агенции са работели заедно за масовото следене. Това съобщава британският в. "Гардиън".
Всяка една от разузнавателните служби на Германия, Франция, Испания и Швеция е разработила свои методи за масово наблюдение на интернет и телефонния трафик през последните пет години в тясно партньорство с британската агенция за електронен шпионаж - Центърът за правителствени комуникации (Government Communications Headquarters, GCHQ), разкрива изданието въз основа на документи, предоставени от Едуард Сноудън.
Основната част от наблюдението се извършва чрез директно прехващане на оптични кабели и разработване на тайни отношения с телекомуникационни компании.
Неофициален, но все по-укрепващ алианс за подслушване позволил на разузнавателни агенции от една страна да развиват връзки с корпорации от друга, за по-лесно следене на интернет комуникациите.
Документите, издадени от бившия сътрудник на американската Агенция за национална сигурност, разкриват също, че британската агенция за електронно разузнаване е играела водеща роля в консултирането на европейските партньори как да заобиколят националните закони, предназначени да ограничат правомощията им за наблюдение.
Вестникът припомня, че правителствата на Германия, Франция и Испания гневно реагирата на разкритията на Сноудън, че от АНС са прехващани комуникациите на милиони техни граждани. Американски представители настояват, че масовото следене е извършвано от разузнавателните агенции на замесените страни и споделяно със САЩ.
Директорът на националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър намекна в Конгреса тази седмица, че престореното привидно възмущение на европесйките правителства от разкритията поне отчасти е лицемерно. Швеция, която прие през 2008 година закон, позволяващ на разузнавателната й агенция да наблюдава трансгранични комуникации чрез имейл и телефон без съдебна заповед, беше относително по-сдържана в реакцията си, за разлика от Германия, отбелязва изданието.
След като "Гардиън" разкри съществуването на програмата "Темпора" на британската агенция за електронно наблюдение за директно прехващане на данните от трафика в оптичните кабели, германският правосъден министър Сабине Лойтхойcер-Шнаренбергер заяви, че това й звучи като холивудски кошмар и предупреди британското правителство, че свободните и демократични общества не могат да просперират, когато държавата крие действията си под булото на секретността.
Но в своя оценка за работата на европейските сродни служби британският Център е изразил адмирации за техническите възможности на германските си колеги да правят същото.
Проучването страна по страна е било извършено през 2008 година, когато "Темпора" бива изпрбвана. Според него германската Федерална служба за разузнаване (БНД) "има огромен технологичен потенциал и добър достъп до сърцето на интернет. Германците вече следят някои преносители с капациетт 40 гигабита в секунда" (преносители е използваният термин за оптичните кабели, а с гигабита в секунда се измерва скоростта, с която данните преминават през тях).
Четири години след това проучване британският Център е все още е бил способен да следи кабели само с капацитет 10 гигабита в секунда. Оттам и адмирациите, обяснява "Гардиън".
Британците помагали на германските си колеги със съвети как да променят или заобиколат законите, ограничаващи възможността им да прилагат напредналата си технология, или както се казва в цитирания документ - да оказват помощ на БНД в усилията за реформа или реинтерпретация на крайно рестриктивното законодателство за наблюдението в Германия.
Докладът, който според вестника звучи като училищна оценка, слага "отличен" на френския партньор - Генералният директорат за външна сигурност.
Нейното сравнително предимство е в отношенията с неназована телекомуникационна компания - отношение, от което британската служба се надявала да се възползва за собствените си операции.
В доклада се говори за контакти с главния партньор на французите в индустрията, който имал "иновативни подходи към някои интернет предизвикателства" - намек за търговското онлайн криптиране и опитите за разбиването на кодовете.
В случая с испанския Национален разузнавателен център (CNI) ключът, поне през 2008 година, били връзките на испанците с британска телекомуникационна компания, отново неназована, които давали "нови възможности и изненадващи резултати".
Британската служба останала много доволна през 2008 година, когато шведският парламент приема яростно оспорван закон, позволяващ на Националната радиослужба за отбрана (FRA) да осъществява операции от типа на "Темпора" спрямо оптичните кабели. Британската служба се гордеела, че има дял за този успех "с многобройни съвети и напътствия".
Центърът за правителствени комуникации поддържал силни връзки и с двете главни холандски разузнавателни агенции - външната MIVD и вътрешната AIVD, като помагал за решаването на законодателни проблеми чрез холандски адвокати. В прегледа само италианските служби получават слаба оценка заради недоволство от вътрешните търкания помежду им и от законовите ограничения за дейността им.
Според доклада е имало доскусии и с външното разузнаване AISE, и със службата за вътрешна сигурност AISI, но се установило, че италианската разузнавателна общност е раздробена на фракции, неспособни да сътрудничат помежду си, а законови ограничения спъват възможностите им.
В заключение "Гардиън" подчертава, че от документите на Сноудън става ясно, че Центърът за правителствени комуникации е станал ядро на електронното разузнаване в ерата на интернет, като не само е успял да си осигури легална благоприятна среда за операциите си.
Освен това разположението на Великобритания на входа на Европа за повечето трансатлантически кабели и привилегированите отношеиня с АНС е превърнал Центъра във важен партньор за европейските агенции.
Британската служба лобирала в АНС за споделяне на данни с европецйите и за разсекретяването им за по-широко разпространяване. В света на разузнаването, далеч по-успешно, отколкото в дипломацията, Великобритания се превърнала в незаменим мост между шпионите на Америка и Европа, заключава британският вестник.

Събудете се, призоваха университетските преподаватели

Събудете се, призоваха университетските преподаватели

акто вече беше обявено, в 11:00 часа започна шествието на "Ранобудните студенти", с което се отбелязва както десетия ден от студентската окупация, така и Денят на народните будители.

Шествието започна с плакат "Събудете се", опънат от подкрепящите протеста преподаватели. След това студентите блокираха движението по бул. „Раковски”, в района на Военния клуб. Блокирано е движението при Ректората. Протестното шествие направи кръг и се връща обратно към Народното събрание. Протестиращите пеят: „Тих бял Дунав” и Химна на Република България. Шествието се води от куче, на гърба му има надпис: „Оставка”, а опашката му изпълнява ролята на удивителна, информира Агенция "Фокус". Протестиращите скандираха: „Окупация”, „Будни сме”. В района има засилено полицейско присъствие.

Преди старта на шествието студентите прочетоха обръщение от името на "ранобудните студенти" към всички български граждани, предаде БГНЕС. В него протестиращите честитят Деня на народните будители, който се отбелязва днес, и посочват, че са избрали да го отпразнуват по най-добрия възможен начин. Те казаха, че са се събудили и призоваха: "Събудите се и Вие".

В документа те отново повтарят исканията си и изброяват причините за своя протест. В заключение студентите заявяват: "Днес, в Деня на народните будители, ние ранобудните студенти се обръщаме към всички български граждани: Събудете се! Станете от сън! Стига търпение! Стига мълчание! Призоваваме всички лица и институции към ефективна общонационална стачка"

Когато стигнаха до Националната библиотека част от студентите се хванаха за ръце и застанаха около паметника на Свети Кирил и Методий.

Полицията обаче не допусна шествието да мине по ул. "Оборище" към парламента.

Днес се провежда и контрапротест, традиционно пред храм-паметника "Александър Невски". Дошлите на събитието хора са предимно от провинцията - Перник, Кюстендил и т.н. Автобусите, с които контрапротестиращите са се придвижили до столицата, са паркирани главно в отсечката между площад "Македония" и Руски паметник.

Read more: http://society.actualno.com/Sybudete-se-prizovaha-universitetskite-prepodavateli-news_4519.html#ixzz2jOHgLubb

Земята на дедите ни...

Земята на дедите ни...

Дами и господа, приятели! Във времена, когато имаме хиляди неканени гости, предимно от Сирия, когато се опитват от Брюксел да ни отнемат нашата, българска земя, земята на дедите и прадедите ни, земята и на нашите славни национални герои, а в същото време се чудят как да ни увеличат сметките за ток и парно, ние неможем да останем безучастни, сякаш случващото се изобщо не ни интересува и не се отнася за нас. Нека следим събитията и нашата нова реалност, под лупа, за да не се червим пред деца и внуци със стореното от самите нас, за да не станем за укор на Историята в бъдещите времена.
Добър, успешен и спорен ден!