ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 217, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 217, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, Crossfire имаше патрулен полет над единствения населен до момента континент на Новата Земя- Orixon 44. Това беше континент №1, който все още нямаше име. Алекс се топлеше с чай и следеше екраните пред себе си. След полунощ, той щеше да следи полета и действията на пилотите, за да се намесва при някаква грешка. В дежурството си той не беше сам, а със Ким, Аш и Палма. Тази вечер те бяха в добро настроение. Корабът летеше на 2,000 метра височина, със скорост от 400 км/ч. Из кораба в тези часове екипажа имаше свободно време за общуване и почивка, а след полунощ започваха смените. Алекс се беше замислил за бъдещето на новата планета на земляните- тази планета. Тук щеше да има бъдеще за хиляди години напред. Бяха намерили планетата, без да е населена с нито една цивилизация, а това беше цяло чудо. По въпроса, защо от околните планети не са я открили по- рано, се спореше, но основното беше, че наоколо нямаше високоразвити цивилизации. Природата на новата планета- Orixon 44, беше невероятна, но тук климата вървеше по различен навин, други бяха природните явления, денонощието, годината, сезоните. Тепърва предстоеше те да се изучават.
Наближаваше полунощ, а Orixon 44 беше леко осветена от едната си луна. Корабът летеше над общирни полета с джунгла и гори, през които течаха реки, имаше и езера, а в дясно започваше планина. Летяха право на изток, а в далечината се намираше град № 2, както и една от базите на AFJ. Тук Crossfire щеше да се приземи, за да говори командир Йон с тукашните военни офицери, както и да може да разгледа град №2. Очакваше се това да бъде рано сутринта, а до тогава имаше много време.
По някое време Алекс взе Ким и двамата излязоха из кораба на разходка. По коридорите вече нямаше никой освен двама от охраната, които обикаляха с часове из кораба. Алекс и Ким се насочиха към наблюдателницата, където винаги имаше човек на пост. Тя се извисяваше на 10 м. над кораба, а до нея се стигаше с малък асансьор. Караулния раполагаше с прибори за нощно виждане, бинокли и телескопи, както и малък пулт. От това място можеше да се оглежда и самия кораб за проблеми с двигателите или повреди по корпуса му. Наблюдателницата можеше да се прибира в корпуса на кораба, когато не беше необходимо да се наблюдава.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire патрулираше над континент №1. Градовете на земляните на тази пуста, до скоро, планета, бяха десет. Те бяха разположени на около 1,000 км. един от друг. Бойните станции, бази на AFJ бяха много повече. Crossfire държеше скорост от 400 км/ч., на височина от 2,000 м. Така можеше да се види много повече от континента, както и евентуално вражеско проникаване тук. Из кораба течаха три часа, свободно време. Алекс по това време се топлеше с чай, загънат в дебело одеало. Нощните смени и безсънието водеха до усещане за студ.
*
Вечерта на другия ден Crossfire се намираше в една база на AFJ, която беше военен полигон. Бяха тук от обед, когато ги извикаха за разговори по въпросите на новата планета на земляните. Командир Йон прие поканата. В тези часове на борда на кораба имаше четирима офицери от базата, които разговаряха с Йон, както и с един от екипите на кораба, състоящ се от десет души.
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в каютата си, заети в тези часове да преглеждат раниците си, багажа, оръжията си и шлемовете. Някой се беше измайтапил, че това е полигон и може да ги изпратят на учение. За момента такова нещо не се случваше. Екипажът беше достатъчно изморен и без учения. Вечерта напредваше, когато Алекс поспря за кафе и цигара. Нещата из екипа му бяха изрядни, та дори и да ги извикат на учение. В столовата се черпеха хората от кораба, както и близо 30 души от базата, мъже и жени. Алекс се канеше да поработи с лаптопа си, имаше да попълва дневника си, както и да изучава всичко свързано с Orioxn 44. Тази вечер беше малко странна. Негови колеги бяха намерили информация за Деница, същата която сънуваше понякога. Оказа се, че тя е във AFJ, след като избягала от Земята, заради тоталния робовладелчески строй, там… Алекс успя да се свърже с нея по радиото. Намираше се около Orixon 33, със совалка за 30 души, които наблюдавали планетата.
*
Изминаха няколко дни, в които Crossfire остана в същата военна база на AFJ. Късно една вечер, корабът излетя от там, за да проверява един съмнителен обект, появил се в последните часове, на няколко часа път нататък и на висока орбита. Алекс беше прекарал един добър ден. Така беше и с останалите от екипажа на кораба. Внезапната задача сега, провали много планове за вечерта. Алекс седна зад пулта, запали цигара и си взе кафе. Някъде след полунощ, щяха да бъдат достатъчно наблизо до обекта Х, за да могат да проверят, какво е това. Crossfire се намираше най- близо до този обект, а и командирите така се разбраха, именно този кораб да тръгне на проверката. Из кораба бяха в почивка само 40 души, а останалите готвеха кораба за евентуални битки. Алекс беше в каютата си с Ким, Аш и Палма. Те имаха задачата да изучават обекта Х, въпреки че той беше надалеко. Използваха се скенерите, телескопите и радарите. Прослушваше се и радио- ефира.
По някое време Алекс извика Аш и двамата излязоха из кораба. Алекс искаше да е сигурен, че всички машини са готови за започване на битки. Това можеше да се наложи тази нощ. С напрежение екипажа следеше как върви времето, а оставащото до развръзката на случая, намаляваше бързо. Някои от тях обичаха да стрелят, но по принцип от този кораб изключително рядко се водеше стрелба. Корабът Crossfire се използваше преди всичко за разузнавателни цели.
Наближаваше полунощ, когато стана ясно, че обекта Х се е насочил към една от луните на Orixon 44. Това усложняваше операцията. Освен всичко останало, обекта Х беше завидно бърз. Проблемът нямаше да се разреши скоро. Това налагаше още 60 души да се освободят за сън, за да поемат кораба по- късно в нощта…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 216, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 216, Valeri Kolev.

Вечерта няколко дни по- късно, адмирал Шао изпрати Алекс и неговия екип със совалката Honda, на разузнаване. В совалката бяха 30 души с Алекс. Тази вечер Алекс беше в особено настроение. Той се беше захванал да контролира как върви полета, за да отстранява евентуални пилотски и други грешки. Бяха се насочили към планетата Orixon 50, със повишено внимание- там имаше много херки, а наоколо можеха да се появят и хищниците. На мостика бяха само дежурните, четирима души- Алекс, Браун, Джейн и Никита. Останалите се опитваха да си поспят преди тежкия график, който ги очакваше в нощта. Адмирал Шао искаше още информация за херките от планетата, а това означаваше- максимално приближаване до тях. Алекс не беше доволен, че изпратиха неговия екип на тази рискована мисия.
Наближаваше полунощ, бордово време. Алекс запали цигара и си взе кафе, докато търсеха къде да прикрият совалката, някъде по- наблизо до планетата, за да могат да преслушат ефира и да проверят какво е движението наоколо.
*
Беше вечерта няколко дни по- късно. Екипът на Алекс със совалката Honda току- що се бяха завърнали на кръстосвача Nissan. За цялата разузнавателна мисия, екипа беше прихванал и подслушал десетки разговори в ефира, между херки. Беше сканиран и единия от континентите. Докато се прибираха по каютите си в Crossfire, Алекс запали цигара докато кимваше на колегите, срещнати из коридорите на кораба. Nissan все още беше на дрейф наблизо до звездата на тази планета. Тук рядко наближаваха летящи обекти, а херките още не знаеха, че наблизо има земляни. До този момент беше събрана достатъчно информация за Orixon 50 и Nissan съвсем скоро щеше да отпътува обратно към Orixon 44.
Вечерта напредваше неусетно. Алекс пушеше цигари с кафе и преглеждаше информацията, събрана до момента за херките на планетата Orixon 50. Тук някъде съвсем скоро щеше да бъде направен временен пост на AFJ, който да следи движението на херките и да може да предупреди, ако сили на херките тръгнат към планетата на земляните Orixon 44.
По някое време Алекс зае мястото си зад компютрите, за да провери плановете на кръстосвача за идните часове и дни. В този момент се чакаше решението на адмирал Шао, кога ще се тръгне обратно към Orixon 44. Надалеко около Nissan нямаше нито един летящ обект. Най- близо беше една от луните на Orixon 50. В момента извън корабите нямаше нито един член на екипажа. Тук всички имаха време за себе си, преди преминаването на режим със смени след полунощ, както и задължителен сън за 80% от хората.
Наближаваше полунощ, когато Nissan потегли по обратния път към Orixon 44. Към точката за начало на първия скоростен преход оставаха два часа. Алекс си взе още кафе, запали цигара и започна да наблюдава секенрите и радарите, за близки обекти наоколо. Той прослушваше и радио- ефира, със същата цел. На екраните имаше и картина от мощните телескопи на Nissan, които дебнеха за близки обекти наоколо. До Алекс бяха Ким, Аш и Палма, тази вечер малко сънливи и четиримата. Дежурството им щеше да продължи до късно. Разни мисли се въртяха из главата на Алекс. Вече бяха далече от херките и всички можаха да си отдъхнат от напрежението. Междувременно дежурните успяха да се свържат с Orixon 44. Там съобщиха за наличието на херки в зоната, и по- специално- на Orixon 50. Незабавно щяха да бъдат поставени постове за следене на зоната в тази посока. Беше немислимо, при тоталната война срещу хищниците, да продължава и войната срещу херките. Това би извело силите на AFJ от равновесието, което бяха постигнали.
По някое време Алекс излезе из кораба да се разходи. С него беше Ким, която тъкмо се беше чудила, как да се разсъни от лепкава дрямка.
*
Няколко дни по- късно Nissan наближаваше новата планета на земляните- Orixon 44. Беше бордова вечер, когато Алекс запали цигара и си взе кафе, докато работеше с компютрите, а до него бяха Ким, Аш и Палма. В зоната имаше над 20 машини на AFJ. Имаше добра радио- връзка с тях. Тук трудно можеше да проникне вражески обект. Алекс беше в носталгично настроение. Както обикновено, той страдаше по миналото, спомняше си стари случки и дни, стари приятели и гаджета, както и отдавна забравени места, на добрата, стара Земя. Мъката му по миналото, изживяно на Земята беше голяма. Дълбоко замислен, той се изправи пред предния люк и погледна напред към Orixon 44. Това също беше планета на земляните, макар и още неуредена и пуста до голяма степен, но тя неможеше да замести старата Земя, която изплуваше в спомените му, в мислите и сънищата му…
Вечерта напредваше, когато Nissan се установи наблизо до междинна станция. Тук кръстосвача, както и неговите кораби, щяха да пренощуват. Тази станция беше пост на AFJ, от тази страна на Orixon 44. Земляните гледаха сериозно и строго по въпросите за отбраната на новата си планета. Тук бяха струпани значителни сили на AFJ, като се стигаше до преосмисляне на стратегиите на AFJ. Сега най- важното тук беше- да се опази Orixon 44 от чужди нашествия, и да се охранява зорко.
Алекс запали цигара и си сложи пълен чайник с билков чай да се свари на печката. Имаше намерение да се стопли добре и да си почине няколко часа, преди полунощ, когато имаха дежурство. Докато чая се вареше, Алекс прегледа багажа си, за да си подреди вещите и мислите си. Тук имаше всякакви джаджи, които можеха да му бъдат полезни при всякакви обстоятелства. Той пазеше и хитроумни подаръчета, които щеше да подарява на своите приятели и на мацките. В склада на каютата му имаше и стотици подаръчета за целия екипаж, като връчването щеше да се прави в особени моменти, на отчаяние или радост…
По- късно докато Алекс се топлеше с чай и си подреждаше мислите, в каютата беше топло и уютно. Бяха дошли Браун, Джейн, Никита и Хенсън, както и принцеса Lipo. В тези часове до станцията отиваха на консултации, десет души със совалка. Адмирал Шао поддържаше контакт със станцията, за да обсъди с офицерите, бъдещето на Orixon 44. Наоколо беше спокойно. Всичко беше нормално и на планетата, на пет- шест часа по- нататък…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 215, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 215, Valeri Kolev.

Беше вечер, когато Nissan се установи на няколко часа от планетата Orixon 50. Разузнаването казваше, че на тази планета има примитивен вид същества, чиято цивилизация е поробена от херките (стари врагове на земляните и AFJ). За да обмислят добре нещата, Йон и адмирал Шао решиха Nissan да се изтегли в посока към една звезда наблизо. Земляните отдавна не бяха срещали херки. Позабравени спомени гласяха, че херките са изключително опасни същества, които плячкосват наред, сеят смърт и поробват цели континенти и планети. Обстоятелсвата, че тази планета е само на денонощие от Orixon 44- новата Земя на земляните, говореше, че трябва да се внимава с това положение…
*
На другия ден вечерта, Nissan се беше отдалечил още повече от планета Orixon 50. За положението тук беше съобщено до базата на Orixon 44. До планетата бяха изпратени два екипа за разузнаване, със совалка и джетове. Из кръстосвача беше нормално, екипажа обмисляше положението и какво може да се направи, та да се предпази новата планета на земляните Orixon 44, от нападение на херките. Алекс тази вечер имаше главоболие и отпадналост. Това не му пречеше да замисля планове за действие по основните проблеми, поставени пред екипажа. В това число влизаха графици, изчисляване на траектории, както и компютърно изпитване на тези планове. Ако те се проваляха при тестовете, беше трудна работа да се модифицират, за да бъдат успешни при тестовете. Днес темата бяха херките и планетата Orixon 50. Не беше работа на земляните да освобождават разни примитивни раси от господството на херките, но пък те бяха опасност и трябваше да се държат под наблюдение.
*
Алекс се беше отпуснал. Щеше да има задачи чак след полунощ, но задачи тук в каютата, на топло. Това му подейства чак приспивно. Навън бяха отишли четири екипа със совалки и джетове. Оглеждаше се пространството, около Orixon 50. Тук имаше много херки и трябваше да се обмисли всяко следващо действие. Ако те намереха планетата на земляните, щеше да се възобнови старата война. Алекс въздъхна, запали цигара и се замисли. Навън имаше 40 души, с които трябваше да се поддържа връзка по радиото, за тяхна сигурност. Едва ли щяха да се завърнат до полунощ.
Наближаваше полунощ, когато на Nissan получиха разузнавателни данни, снимки и клипове. Алекс си беше взел кафе, запали цигара и се зае да изучава получената информация. На мушка беше планетата Orixon 50, а се очакваше с нея да се занимават още известно време, преди тук да пристигнат командоси- астронавти- пехотинци. За сега Nissan оставаше на дрейф край близката звезда, временен пост, докато се вземат мерки относно "опасна близост на херките до Новата Земя". До Алекс беше принцеса Lipo, която тази вечер щеше да дежури с него. По назад в каютата бяха Аш и Палма, които слушаха музика и пийваха джин с тоник. Ким щеше да спи още малко, преди да я събудят. Оказа се, че цивилизацията на тази планета, завладяна и поробена от херките, не е толкова примитивна. Това бяха индианци, сериозно напомнящи на земните.
По някое време на входа на каютата се звънна. Беше колега от Nissan, който Алекс помнеше само по лицето. Той влезе, щом му се отвори входа, а Алекс погледна към него въпросително.
-Алекс, аз съм Крум!- каза колегата.- Как върви тази вечер?
-Нормално.- каза Алекс.- Какво има?
-Трябва да говорим нещо двамата с теб.- каза Крум.
-Спешно ли е?- попита Алекс.
-Не.- каза Крум.
-Сядай някъде.- каза Алекс.
*
Беше следобеда на другия ден. Nissan стоеше на позицията си, край звездата. Навън имаше четири екипа с джетове и совалки, които изучаваха позициите на херките, долу на планетата. Алекс беше в каютата си, днес тъжен. Беше се усамотил в бокса си и преглеждаше стари свои записки. Крум го беше шокирал вчера. Той твърдеше, че е бил неговия баща в предишния си живот. Алекс знаеше, че това е твърде възможно, но му дойде малко изненадващо. Човек рядко помни нещо от минали свои животи, но при командосите- астронавти от AFJ, това не беше така. Алекс помнеше много от преражданията си като човек. Беше имал стотици свои животи все на Земята, досега. Мнозина негови колеги също помнеха някои от миналите си животи. Това беше ангажираща мисъл и Алекс обикновено избягваше да мисли за това. Рядко му се беше случвало някъде да има свой щастлив, нормален живот, а това го затормозяваше умствено. Сега вече беше известно, че за неволите и лошите събития в човешкия живот вина имат именно "злите демони", които ни правят мръсно и вгорчават и най- добрия човешки живот. Те играеха с хората като котка с мишка и имаха власт над човешките съдби. А освен това, "злите демони" обичаха да гледат ужаси на живо от Земята, като в най- лекия вариант се задоволяваха с криминални истории и катастрофи…
Следобеда напредваше неусетно, а Алекс беше замислен по въпросите около "злите демони". Безспорно беше, че именно те са виновници за всичките злини по света, но се оказваше, че става дума и за цялата Галактика, Млечния път… Алекс се топлеше с чай и пушеше, докато умуваше усмотен в бокса си. По някое време Алекс се появи в общото помещение с пултовете. Ким, Аш и Палма дежуреха в тези часове. Алекс зае мястото си и запали цигара. Надалеко около Nissan нямаше никакви летящи обекти, а малко астероидно поле, служеше за прикритие на екипите, които ходеха на разузнаване до планетата. Алекс се залови да съставя планове, по заложените задачи за изпълнение. Адмирал Шао искаше да се знаят много неща за хекрите тук на тази планета, а това ставаше с разузнаване, по предварителни планове и тракетории на полетите. Все още шокиран от новината, че Крум е бил неговия баща в предишния си живот, Алекс се отдаде на носталгия по миналото си. Усещането, че са се загубили, далеко от Земята, не го изоставяше. Чувството, че Земята е адски надалеко, накара сърцето му да трепне. Беше на път да се изплаши, като удавник, който разбира, че няма да успее да се завърне на брега…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 214, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 214, Valeri Kolev.

Към средата на следобеда на другия ден Crossfire летеше над океана към континент № 5. Патрулирането продължаваше. В това време на борда спяха или почиваха 180 души. Останалите бяха дежурни или работеха по задачите си из кораба. Този ден беше странен за Алекс. Несигурността в бъдещето го тормозеше с часове, преди за известно време да му олекне и да погледне оптимистично на нещата. Алекс въздъхна тежко, запали цигара и се изправи замислен пред предния люк. Под кораба вилнееше океана, а над него- буря. Денят беше сив и сумрачен, но някакво ведро настроение се задаваше, сякаш добрите времена отново бяха застигнали кораба, макар и толкова надалеко от Земята…
Започваше вечерта неусетно, когато из кораба бяха събудени всички за свободни пет часа. Брегът на континент № 5, беше наблизо.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire наближаваше още една военна база на AFJ, контролна, бойна станция, която беше построена на континент № 5. Една от единствените бази на земляните на този континент. Алекс се топлеше с чай в компанията на своите помощници, леко разсеян в този ден. Навън беше мразовито време, а вилнееше и снежна буря. От екипажа почиваха или спяха 170 души в тези часове от следобеда. Полетът вървеше нормално, на 2,000 м. височина и със скорост от 400 км/ч.
Следобеда отиваше към края си, когато Crossfire се приземи край военната база на AFJ, на континент №5. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата към каютата и вдигнаха стъклената стена. Времето беше студено, но меко, а въздуха чист и свеж, ухаещ на сняг, но някак си- извънземен сняг. Алекс въздъхна и запали цигара. Базата тук беше контролен пост със ракетни установки и две совалки на разположение.
Вечерта беше започнала от известно време, когато Crossfire отново излетя, след като Йон говори с тукашните военни в базата, а беше заредено и допълнително гориво за кораба. Тежки мисли бяха налегнали Алекс. Той много добре знаеше, че тук е неговото истинско място в този живот, че това е правилния път, по който е "тръгнал", но "злите демони" по всякакъв начин се опитваха да го тормозят с мрачни мисли и дори физическа болка… Алекс скоро разбра, че така е почти целия екипаж на Crossfire. Това не беше някаква природна аномалия, а много по- лошо- "злите демони" в този момент наблюдаваха кораба по неизвестен начин и внушаваха на екипажа лоши мисли и отчаяние… "Злите демони" управляваха тази Галактика. Те регулираха съдбите на хората и им правеха мръсно и лошо през цялото време, а техните армии от хищници, нападаха, за да им отнемат всичко…
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire набираше височина, за да изплува на орботална височина, за да се скачи към кръстосвача Nissan. На Алекс му беше студено. Корабът имаше големи разходи на топлина, докато патрулираше над планетата в силни бури. Загънат в дебело одеало, Алекс пийваше кафе с цигара и наблюдаваше екраните пред себе си.
В началото на вечерта Crossfire достигна до кръстосвача Nissan и се скачи с него, на специалното място, предвидено по проект за това. Топлата връзка скоро беше свързана между тях и първите комадоси преминаха и в едната и в другата посока. Командирът на Crossfire, Йон отиде на разговори с адмирал Шао, за да се обсъдят бъдещите планове за действие. А Алекс се беше позатоплил вече и действаше по компютрите. Някои дребни повреди трябваше да бъдат отстранени. В каютата се беше стоплило до известна степен, но усещането за безвъздушно пространство често отнемаше от енергията на хората и това се усещаше като студ. Енергийните вампири из космоса, можеха да са просто някоя комета, прелитаща наблизо. Кръстосвачът в тези часове тръгваше към една от близките планети, Orixon 50. Информацията, защо се отива там беше оскъдна и почти никой си нямаше понятие по въпроса.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на разходка из корабите. Беше оживено из коридорите и асансьорите. Екипажите имаха само два часа за обща почивка, след което влизаха в сила смените. Алекс запали цигара и докато вървяха из кръстосвача виждаше познати физиономии на колегите тук. От този екипаж имаше интересни млади жени, но той беше много ангажиран в сегащното си положение и не поглеждаше за още усложнения в личен план. Двамата стигнаха до столовата на Nissan, а вътре имаше близо 200 души. Намериха си местенце и седнаха, като си поръчаха джин с тоник и посолен лимон, като салата. Ким беше весела, както винаги. Тя се усмихваше и бърбореше за това и за онова, а Алекс беше отнесен, мислите му бяха някъде надалеко, където бяха пръснати по чужди места, негови близки и приятели. Той още не беше ги издирил…
Бяха се развеселили от джина, когато се разхождаха из оранжерията на Nissan. Това беше любимо място на всички тук. За половин час от времето си, човек можеше да се разходи, с илюзията, че е в някаква градина, на друго място. Тук наистина беше градина от бързорастящи култури, но мястото си оставаше кораб.
*
Започваше вечерта на другия ден. Nissan пътуваше към Orixon 50. Алекс си беше сипал кафе и пушеше пред пулта, а до него бяха Ким, Аш и Палма. В близките часове кръстосвача щеше да достигне планетата Orixon 50. Все още почти никой незнаеше защо отиват там. Алекс се беше замислил дълбоко, тази вечер в добро настроение и добра форма. Докато наблюдаваше, как върви полета на Nissan, Алекс по навик оглеждаше наоколо за вражески обекти. В зоната имаше само кораби на AFJ, три на брой. В далечината се задаваше туристически кораб, който идеше да посети Orixon 44, като ново място за туризъм, за което бяха научили от Съпротивата. На борда на Nissan и Crossfire повечето хора спяха или почиваха в тези часове. Скоро Йон щеше да ги събуди, за да разберат дали ще има свободни часове и да си получат инструкциите от него. Междувременно напред беше изпратена совалка за да огледа планетата, преди Nissan да стигне до нея.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 213, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 213, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Crossfire летеше над океана, към континент №4. Алекс пушеше цигари с чая си, в компанията на Ким, Аш и Палма. Беше едно сънливо време, а на борда спяха 180 души по това време. В каютата беше топло и уютно, а навън силен вятър и мраз. Около кораба имаше няколко по- близки обекти, все кораби от AFJ. Нататък към континент №4, на брега имаше друга база на AFJ, крайбрежен фар- бойна станция. До там имаше още няколко часа полет, а не се знаеше, дали ще се спира при този фар.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка, а също за да проверят системите му. Почти нямаше никой из коридорите и асансьорите. Охраната беше на кафе в столовата. Тук се спряха Алекс и Ким.
По някое време във вечерта, Crossfire наближаваше крайбрежния фар - база на AFJ. Командир Йон беше поръчал да се кацне там, след което да го събудят. Това щеше да стане съвсем скоро. Алекс се беше усамотил в дъното на каютата и чоплеше нещо из лаптопа си. Имаше да си събира мислите, да попълва дневника си и да подрежда раницата и багажа си. Беше сложил да се свари пълен чайник с билков чай, за да се натопли добре във тези вечерни часове. Ким и Палма бяха заети със приготвянето на хубава вечеря за 13 души, която се планираше за по- късно. Зад пулта дежуреха Браун и Джейн. Чаят скоро беше готов, а Алекс запали цигара и си сипа чай. Корабът беше на 2,000 м. височина, а скоростта беше около 400 км/ч.
*
С напредването на вечерта Crossfire се приземи в базата, край океанския фар. Навън беше мразовито, а вятъра- силен. Алекс и Ким излязоха на една от терасите и за десетина минути само, отвориха нейната стъклената стена, за да усетят времето.
-Сериозен студ!- каза Алекс и запали цигара.
-За какво кацнахме тук?- попита Ким.
-Йон има разговори тук.- каза Алекс.- Искат неговото мнение за проекта на базата тук, която все още се изгражда.
-Да затваряме стената, студено е!- каза Ким.
В каютата се бяха събрали вече всичките 13 души, очаквани за вечерята. Алекс остана дежурен, докато те хапнат. Макар и на спокойно място тук, все от някъде можеше да се появи вражески обект. Докато оглеждаше района около кораба, както и небето наоколо с радара, скенерите и телескопите, Алекс се замисли отново над проблемите си, и живота, който водеха командосите- астронавти от AFJ.
Наближаваше полунощ. Командир Йон беше приел двама офицери от фара, за да обсъждат проектите на строящата се тук база на AFJ. Екипажа в тези часове имаше свободно време, преди в полунощ да минат към сън, а само дежурните да останат по местата си. Алекс по това време тъкмо си беше хапнал и пиеше кафе с цигара, преди да излязат четиримата навън, за да огледат корпуса на кораба за дефекти и повреди, след продължителните часове полети.
*
В следобеда на другия ден Crossfire летеше над континент №4, със около 400 км/ч. на 2,000 м. височина. Алекс беше тормозен от извънземния грип, който го преследваше от година. Той се беше завил в дебело одеало и се топлеше с чай. Времето навън беше мразовито, а в каютата трудно се стопляше, въпреки климатика. До Алекс, бяха Ким, Аш и Палма, които дежуреха зад пултовете. В тези часове, мрачни мисли безпокояха хората от екипажа, особено тези, които бяха будни в момента, а те бяха около 40 души. Алекс не се предаваше на болестта, а упорито действаше по задачите си, зад пулта.
Започваше вечерта. В тези часове екипажа имаше три свободни часа, за срещане с колеги и приятели, пийване и въвеждане в ред. Из кораба стана оживено и шумно. Алекс се беше усамотил в дъното на каютата, загънат с дебело одеало, той чоплеше нещо из лаптопа си. Ким и Палма приготвяха отново вечеря за 13 души, все същите хора. Принцеса Lipo слушаше музика със слушалки и подскачаше наоколо, весела. Аш пък си стягаше раницата и багажа, а Браун и Никита дежуреха зад пултовете. По- късно щяха да дойдат и другите. Алекс отново си мислеше задълбочено по проблемите на хората си и останалите от екипажа, както и екипажа на кръстосвача. Най- вече опитваше да намери информация за близките и приятелите на двата екипажа, които са напуснали Земята в изминалите 3- 4 години. До момента информация не беше намерена с малки изключения. Някои от момчетата намериха свои роднини и приятели, тук на Orixon 44. Новата планета на земната цивилизация по някакъв странен начин омагьосваше всички тук. Нови хоризонти, нови изгреви и планове, вълнуваха всички тук. Orixon 44- Новата Земя, предлагаше хиляди нови възможности, а това беше само началото…
Вечерта напредваше, когато дежурните прихванаха странен сигнал, а на радарите се появи размазана точка. Това беше обект, който приближаваше планетата откъм космоса. В началото не беше вдигната тревога. Обектът Х се намираше на няколко часа от планетата. Йон даде инструкции да се издигне кораба на орбитална височина, след което започна издигането.
Един час по- късно Crossfire попадна на силна буря, която забави издигането му. Нямаше и добра радио- връзка със останалите сили на AFJ. По всичко личеше, че този кораб трябваше сам да провери, какъв е обекта Х. Междувременно сигнала на обект Х затихна и изчезна. Зоната беше лоша за радио- контакти.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire все още беше в орбита около планетата Orixon 44, в търсене на сигналите на обекта Х, който така и не беше намерен. След като цялата нощ и цялата сутрин екипажа на Crossfire беше сновал наоколо в търсене на обекта Х, стана ясно, че е бил изтърван от наблюдението. За инцидента беше съобщено както на адмирал Шао от кръстосвача Nissan, така и на Командването на AFJ, в тази зона. Алекс в този следобед беше мрачен, а черни мисли го преследваха. В същото време изпитваше студ, та се беше загънал в дебело одеало, докато чоплеше из лаптопа си, ангажиран със задачи. Из кораба всичко беше нормално, въпреки търсенето на незивестния обект Х, повече от 20 часа, което беше изтормозило всички.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 212, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 212, Valeri Kolev.

Вечерта, три дни по- късно, Crossfire летеше около Orixon 44, в патрулен полет. За нашественици се проверяваха и останалите седем континента, освен този, който вече имаше десет града с общо около два милиона души, заселници- колонизатори, повечето от Земята. Корабът летеше на 2 км. височина със скорост от 400 км/ч. Параметрите на патрулирането все още не бяха уточнявани, а командир Йон беше задал общ предварителен план на полета. Алекс се беше усамотил в дъното на каютата, до бокса си с койките и се занимаваше с лаптопа си. Той имаше да попълва дневник, както и да търси информация от радио- ефира, за хората, напуснали Земята през изминалите 3- 4 години. Такава информация тук на Orixon 44 имаха, всъщност, но само за заселилите се тук. И това щеше да проверява Алекс тази вечер, заедно с екипа си.
Вечерта напредваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно, въпреки бурята навън. Crossfire летеше над един от континентите, а долу всичко беше засипано в снежна пелена. Бурята не притесняваше земляните, нито беше проблем за машината им, изчислена за чудовищни атмосферни условия и аномалии из космоса. Екипажът на кораба имаше три свободни часа по това време. Из кораба беше оживено и шумно, а в столовата вечеряха към 50 души. Алекс и Ким вървяха из коридорите и асансьорите на кораба, хем на разходка, хем да погледнат в какво състояние са кораба и неговите системи. Докато проверяваха един от компютърните възли на кораба, Алекс запали цигара и каза:
-Тази вечер искам да си легна да спя рано.
-Може и да стане някак това.- каза Ким.- Да ти кажа и на мен ми се спи. По пазено място няма из цялата зона. Ще се наспим добре.
-То хубаво, ще се наспим, но преди това трябва да си хапнем добре!- каза Алекс.
-Нямай грижа!- каза Ким.- Щом се приберем в каютата, ще приготвя вкусна вечеря!
-Ще ти бъда много благодарен!- каза Алекс.
-Хубава е нашата Нова Земя!- каза Ким.- Още не мога да повярвам, че това е цяла нова планета, собственост на земляните!
-При това е автономна и свободна!- каза Алекс.
-Да.- каза Ким.- Това ни е като бонус, за всички, които не признават робството на Земята и жадуват свобода!
Наближаваше полунощ, когато Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в каютата и действаха по пултовете. Очакваха се скоро да пристигнат Браун, Джейн, Никита и Хенсън, като и четиримата юпитерианци- Йохан, Боян, Теменужка и Анита, за една обща вечеря, тази вечер. Ким и Палма вече приготвяха вкусна софра. Алекс запали цигара и се изправи до предния люк на каютата, а той гледаше напред по курса, заради уникалното разположение на тази каюта в корпуса на кораба. А там някъде долу беше тукашната джунгла, засипана с тонове сняг. Алекс се замисли. Ако беше вярно, че може да останат като патрулен кораб на Orixon 44, то това щеше да е добре дошло за екипажа. Тук и живота им щеше да бъде по- спокоен, и бяха на едно от най- сигурните места в тази зона. Алекс дори се замечта. Бяха изминали само три години служба на кораба Crossfire, а оставаха още седем, според договора. Но имаше и нещо друго- казваха, че малцина се отказвали от службата си във AFJ, дори след изтичането на договора, те оставали по корабите и нямали идея за друг, по- различен живот…
Оставаше съвсем малко време до полунощ. Crossfire летеше на 2,000 м. височина със скорост 400 км/ч., над засипаната със сняг джунгла, на континент №2. В каютата на Алекс бяха все приятели, общо 13 души, тъй като беше дошла и принцеса Lipo. На софрата пред тях имаше вкусни блюда, червено вино и лимонада, храна от запасите на кораба. Тази нощ тези хора нямаха дежурства. Бяха изцяло свободни и те решаваха да си направят малък празник край софрата. Тук беше топло и уютно, а Аш беше пуснал тиха музика. Ким и Палма търчаха насам- натам с пълни паници със вкусотии. Разговорите се въртяха около темата за Orixon 44 и колко добре би се получило, ако останат тук, като патрулен кораб, поне за една година, но това все още не беше решено от адмирал Шао. Докато похапваха, Алекс следеше на стенния екран водещите новини за полета. Всичко беше удивително спокойно. На няколко часа от тук беше най- близкия обект на AFJ, а това беше отделна военна база на AFJ, където се изграждаше бойна, ракетна станция. Друг обект, обаче летящ, имаше на три часа полет от Crossfire. Щяха да се доближат максимално на около 600 км. дистанция, около 1 часа през нощта, а след това да се раздалечат един от друг. Нямаше човек на хиляди километри около кораба. Тук беше адски пусто, а бурята вилнееше наоколо. В каютата на Алекс беше топло и уютно. Разговорите бяха вече съвсем задушевни, компанията си беше пийнала вино. Принцеса Lipo имаше стратегическо разположение, съвсем до Алекс. Лицето и беше зачервено от алкохола и хубавата вечер, а тя тайно се опитваше да примами Алекс, някъде поне за половин час, съвсем насаме… И това щеше да бъде в тази дълга нощ, когато освен екипажа от 250 души, наблизо нямаше да има хора с известните вече изключения…
*
Следобеда на другия ден си отиваше постепенно. Crossfire напредваше по курса си, вече над континент №3. Скоростта беше около 400 км/ч., а височината на полета: 2,000 м. Алекс си приказваше с Ким, Аш и Палма, седнали удобно зад пултовете. Навън бурята беше намаляла, а се сипеше отново сняг. Из кораба спяха близо 180 души, а останалите дежуреха или имаха задачи за изпълняване.
Вечерта напредваше, а полета вървеше нормално. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша горещо кафе и се изправи пред предния люк. Филтъра на стъклото даваше ефект на "нощно виждане", а гледката беше невероятна. Флората тук беше уникална, а за изненада се наблюдаваха и диви животни, въпреки студа там долу. Алекс беше в странно настроение. Въпреки, че бяха около новата планета на земляните- Orixon 44, където себеподобните бяха два милиона души, както и значителни сили на AFJ, сърцето му нещо страдаше. Болката по миналото, и носталгията по родната планета, старите приятели и гаджета, тази вечер отново го тормозеха. В каютата беше топло и уютно. Браун и Джейн дежуреха зад пулта, а останалите тук пийваха джин с тоник, на сладки приказки. Това бяха Алекс, Ким, Аш, Палма, Никита, Хенсън и принцеса Lipo.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 211, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 211, Valeri Kolev.

Във вечерта Nissan наближаваше планетата Orixon 44 все повече. Наоколо имаше все повече и повече кораби от AFJ. Наблизо до планетата бяха разположени и няколко междинни станции- постове, за да се гарантира сигурността на планетата. Алекс беше в добро настроение, пушеше цигара с кафе и разговаряше с близката междинна станция. До него бяха Ким, Аш и Палма, които продължаваха да следят обстановката. В зоната често идваха старите врагове на земляните- херките и пасарите. Разбира се абсолютна сигурност нямаше, че няма да се промъкне наблизо и вражески кораб.
На един час полет от орбиталната височина на Orixon 44, Crossfire се отдели от кръстосвача, за да се спусне долу до планетата. Кръстосвача щеше да остане на висока орбита. Той нямаше как да се приземява, защото беше огромен, тежък и формите му не позволяваха това. Докато се готвеха за спускането, на борда на Crossfire беше време за вечеря. Екипажът, разделен на три смени, щеше да мине през столовата за вечерята. Алекс и екипа му, в повече от случаите вечеряха в каютата, каквото си измислят, а понякога взимаха готова храна от столовата. Алекс в това време се топлеше с чай и пушеше, докато преглеждаше данните за Orixon 44 с нейните десет града- колонии. Той се интересуваше от новините за планетата, как върви живота тук, как е финансовото положение, колко наземни бази има AFJ тук. Времето минаваше, а Алекс се беше увлякъл да чете новините за Orixon 44, а очите му светеха- за пръв път от може би цялата история на Земята, нейната цивилизация имаше нова планета, по- голяма и по- хубава, при това свободна. Властта над Orixon 44 се държеше от AFJ и никога нямаше да бъде предадена другимо.
С напредването на вечерта, Crossfire навлизаше все по- надолу в атмосферата на Orixon 44. Там долу беше люта зима, валеше сняг, а виелици сковаваха транспорта. Радиовръзката с близката контролна кула беше добра. Crossfire щеше да бъде приет на космодрума в базата, край град № 1. Снижавайки се по предварително изчислена траектория, корабът отиваше точно там. Алекс въздъхна, запали цигара и си сипа чай. Оставаше около час до приземяването. До него бяха Ким, Аш и Палма, както обикновено. Дежурството вървеше нормално, не се забелязваха пропуски в пилотирането. Наоколо нямаше и никакви вражески обекти.
*
Crossfire се приземи на пилоните си, които потънаха на десет метра в снежната пелена на космодрума. Тук бушуваше снежна виелица. Алекс запали цигара и заедно с Ким отидоха на терасата на каютата, но без да вдигат стъклената стена. Вятъра беше ураганен. В далечината блещукаха светлинките на град №1, а вляво от кораба беше Корпуса на космодрума. Нататък се простираше военната база.
-Orixon 44!- каза Ким.- Най- сетне се върнахме отново тук! Казват, че тук живеят вече 2 милиона души, повечето- земляни! Иска ми се два- три месеца нищо да не правя, само да спя… Колко време всъщност ще прекараме тук?
-Да.- каза Алекс.- Тук има повече от два милиона души. За сега смятаме да поостанем тук. Нямам представа, колко време. А ти щом имаш проблеми със спането, вземи си почини десетина дни! Нали знаеш, хора сме, дават се и отпуски…
-Ще си помисля.- каза Ким.- Десет дни сън и мързелуване ще ми дойдат много на място!
Двамата се загледаха в заснежената картинка под прожекторите на космодрума. Вече съвсем незнаеха, какво е дом, какво е семейство. Техния дом, тяхното семейство бяха тук в тази каюта… Алекс въздъхна тежко, а в този момент се появиха Аш и Палма.
-Страхотна гледка навън!- каза Аш.- Ще ходим ли някъде тази вечер и през нощта?
-Не.- каза Алекс.- Засега не се предвижда ходене навън. Командир Йон ще приеме четирима офицери от базата, на разговори. Също така, ще разговаряме и по радиото с избрани хора.
-Каква хубава, извънземна зима!- каза Палма. - Какви са плановете за днес и утре?
-Нямаме планове още!- каза Алекс.- До полунощ ще разговаряме с военните от базата и от град №1 по радиото. След полунощ сме в почивка.
*
Започваше вечерта на другия ден, над космодрума край град №1. Crossfire приемаше посетители от тукашната военна база на AFJ, предимно офицери. Из кораба беше оживено и шумно. Алекс пушеше цигара с чай в каютата си, в компанията на своите хора. Навън валеше сняг, който бързо трупаше снежна пелена. Екипажа на кораба се радваше, че са отново на Orixon 44. Това беше най- пазеното място в зоната. Тук се бяха струпали огромни сили на AFJ, тъй като бъдещето на земната цивилизация зависеше от това, ще се опази ли тази планета от нашественици.
Вечерта напредваше, когато хората от Crossfire разчистиха полянката край кораба и опънаха шатри за скара- бира. Тук за половин час се събраха към 500 души, както от базата, също и от град №1. За добрата веселба бяха монтирани мощни усилватели наоколо. От запасите на кораба бяха извадени бидони с вино и бира. Алекс, Ким, Аш и Палма също излязоха навън. Нямаше да откажат скара- бира. В средата на поляната беше запален голям огън, на който прииждащите мераклии се топлеха, докато пийват и хапват. Алекс запали цигара, пийваше червено вино с ломонада и си вземаше пържоли и кебапчета от скарата. Там действаха Соня и Сюзън, които много бързо и чевръсто обслужваха мераклиите, които се бяха събрали тук. Научили за веселбата, скоро дойдоха и още няколкостотин души, както от космодрума и военната база, така и от града. Командир Йон беше отпуснал свободно време до 2 ч. в нощта за целия екипаж. Тук край огъня идеха и момичета от града, които работеха към корабостроителницата или по оранжериите. Скоро стана весело, шумно и приятно- истинска веселба…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 210, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 210, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно Nissan продължаваше полета си към планетата Orixon 44. С приближаването до зоната, в която беше тази планета, базите на AFJ, ставаха все повече, както и корабите на AFJ. Тази планета беше собственост на земляните, уредено документално от AFJ. Това налагаше да я пазят строго от всякакви нашествия, а такива апетити имаше много. Orixon 44 беше автономна планета, която нямаше да приеме друга власт, дори и от Земята, където сега имаше робовладелчески строй. Nissan имаше около денонощие полет до планетата, след няколкото свръхскоростни прехода, които направи. В тези часове Алекс и хората му бяха в каютата и си поделяха дежурствата. Към средата на следобеда, бордово време, Алекс въздъхна, запали цигара и си приготви пълен чайник с билков чай. Беше дошло време да събере мислите си, да попълни дневника и да размисли по проблемите на екипажите на Nissan и Crossfire. Около кръстосвача беше спокойно. След поредната станция на AFJ покрай която преминаваха транзитно, ставаше ясно, че на Orixon 44 е спокойно. След опитите на вражески сили да нападат планетата, това беше преминало, но не и забравено. Тук бяха времена на съзидание и разцвет. Растяха новите колонии с градовете и базите им. Очертаваше се да се развива и туризъм със съседните планети и цивилизации. Осъществяваха се контакти и със Съпротивата от зона PN.
Бордовата вечер беше започнала, когато Nissan доближаваше междинна станция, под контрола на AFJ. Тук Nissan щеше да се спре, за да получи допълнителна информация за зоната Orixon, както и за почивка на екипажа. Дежурните се бяха свързали със станцията вече. Разговорите слушаше и Алекс със своите хора, които също дежуреха, като допълнителен екип. Той си беше сварил чайник с билков чай, пушеше цигари и в добро настроение следеше събитията по радиото. Из зоната Orixon беше относително спокойно, но това предимно заради присъствието на големи сили на AFJ тук. Командването смяташе да поддържа в зоната големи сили, най- вече заради новата планета на земляните Orixon 44, която трябваше да се опази от нашественици, и от чужда власт, след като за момента тя беше автономна планета.
Вечерта напредваше, когато на Nissan пристигнаха офицери от междинната станция, те бяха от AFJ. Адмирал Шао щеше да разговаря с часове със тях, в залата за гости на кръстосвача. Предвиждаше се и обща вечеря и шведска маса с питиета, след това. Смяташе се, че разговорите ще продължат до късно в нощта. Имаше да се умува по много въпроси. Алекс в тези часове беше оставил дежурствата на Браун, Джейн, Никита и Хенсън, а той със Ким, Аш и Палма се оттеглиха по задните места в каютата, за да пийнат, хапнат и да си поговорят, докато почиват. Това беше една стандартна междинна станция на AFJ. Тук имаше и нейни два кораба, много совалки, джетове, изтребители и боеприпаси. Станцията можеше да издържи година без зареждане от вън с вода, въздух и провизии. Разговорите на адмирал Шао със тукашни офицери беше започнал. Алекс получаваше стенограма от разговорите във личния си лаптоп, но той щеше да прегледа това по- късно, в някоя безсънна нощ. В тези часове той искаше да си почива в компанията на хората си, да хапне добре и да поспи, преди нощното дежурство, след полунощ. В каютата беше топло и уютно. Скоро на вечеря щяха да пристигнат четиримата юпитерианци- Йохан, Боян, Теменужка и Анита. Тази каюта беше по принцип на Алекс, но оборудвана за дежурства от четирима души, като допълнителни екипи. Тук имаше всичко необходимо, дори кухненски бокс и баня. Личният бокс на Алекс имаше две койки, малка маса с две кресла, кухненски кът и баня. Той се затваряше херметически, както всички боксове с каюти из кораба. При сложна ситуация, каютата можеше да се катапултира и да се приземява с помощта на парашути и приземяващи ракетни двигатели. По машините на AFJ всичко биваше премислено и стегнато за чудовищни аномалии и ситуации. По някое време Алекс въздъхна, взе си кафе, запали цигара и се изправи до един люк за да погледа междинната станция и нейните кораби.
*
В бордовия следобед на другия ден Nissan напредваше в посока към планетата Orixon 44. Алекс беше в каютата със своите помощници. Той пушеше цигари с кафе и опитваше далечни радиовръзки в търсене на информация за близките на екипажа, напуснали Земята в последните няколко години. Наличната информация беше оскъдна и недостатъчна. Около кръстосвача имаше няколко по- близки обекти, но това бяха кораби от AFJ, както и туристически кораби. Екипажът в тези часове почиваше до голяма степен, а мнозина спяха.
Следобеда напредваше, а Алекс си беше сварил пълен чайник с билков чай, топлеше се и умуваше, по въпросите за близки и приятели от Земята. До момента беше намерил една станция, от където обещаха да търсят информация за хора, напуснали планетата Земя в изминалите 4- 5 години. Имаше обещания и от разни колонии на земляните, по далечни планети, от където щяха да изпратят списъци с хората там, дошли от Земята. Тези постижения, макар и малки, зарадваха Алекс. Той въздъхна, запали цигара и се изправи до предния люк. Напредваха почти направо в посока към близка звезда. Тя беше още далеко, но до вечерта Nissan щеше да бъде около Orixon 44.
По- късно Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из кораба на разходка. Те мислеха да огледат възлите на кораба и сетне да се прехвърлят на кръстосвача, за да се видят с колеги и приятели там. Докато вървяха по коридорите, тук- там срещаха по някого, хората спяха или почиваха. Възлите на кораба бяха специални места, от където можеше да се провери дали всичко на борда работи нормално. Разбира се, информация от тях стигаше и до мостика, но беше добре, това да се види и на място, веднъж на десетина дни. По някое време четиримата приключиха с инспекцията по възлите и преминаха през топлия тунел към кръстосвача. Тук имаше повече будни. С повечето от колегите си, те се познаваха бегло, но имаха и добри приятели тук. С един асансьор се изкачиха до нивото на столовата и влязоха там. Тук имаше към 60 души. Избраха си маса с изглед навън и се разположиха за да пийнат и хапнат. До смяната им по пултовете в нчалото на вечерта имаше достатъчно време. Алекс запали цигара, а скоро сервитьорката донесе блюдата и напитките. Кухнята на кръстосвача беше добра. Тук винаги имаше разни вкусни неща за хапване. Бяха си взели и бутилка червено вино с лимонада, за да е вечерята съвсем като по книгите. Докато похапваха, Алекс слушаше какво си говорят колегите наоколо. Тежестта падаше върху темата за Orixon 44, робството на Земята и свободата тук на Новата Земя.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 209, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 209, Valeri Kolev.

Вечерта, три- четири дни по- късно Crossfire се завърна на кръстосвача Nissan. През изминалото време, беше унищожен единия кораб на хищниците, а лагерите и позициите им бяха сринати със земята…., но оставаше още много, преди да се смята, че хищниците няма да безпокоят тази планета… Екипажът беше изморен, но в добра форма. Изтребителите на Nissan, както и кораба Ford продължаваха битките с хищниците. Алекс тази вечер беше тъжен. Странните сънища продължаваха, а често той неможеше да разбере, за какво става дума, като много неща не беше запомнил даже. Веднага щом пристигнаха на кръстосвача, Алекс излезе из кораба със Ким, Аш и Палма. Бяха изминали трудни дни, често с непосилни дежурства, а за разходки не беше останало много време.
Вечерта напредваше, а четиримата хапваха и пийваха в столовата, където имаше към 40 души в този час. Настроенията бяха оптимистични, а се говореше предимно за това, как вървят атаките до момента. Алекс въздъхна, отпи червено вино и запали цигара. Тези дни не бяха имали много време за похапване. Напрежението при битки със хищниците беше огромно. Всяка нощ от Nissan тръгваха изтребители заредени с бомби и ракети и много гориво. През цялата нощ те бомбандираха позиции на хищниците, както и техните лагери и двата им, останали все още невредими, кораба. Роботите с кораба Ford успешно задържаха фронта, без да пропуснат хищниците по- напред в свободните територии на планетата. Местните военни действаха по суша и евакуираха няколко града. Днес беше пристигнало и съобщение от Съпротивата. Техни кораби напредваха насам и в близките дни щяха да пристигнат. Това даваше сила, както на местните, така и на земляните. Нямаше да останат сами и без подкрепление във войната за планета Orixon 70.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха застъпили смяна за дежурства, след като хапнаха за обед. Алекс запали цигара, а чайника му с билков чай щеше скоро да е готов. Тук се очакваха два кораба на Съпротивата, които наближаваха планетата, за да вземат участие във войната за Orixon 70. Земляните смятаха да останат още известно време при тази планета, докато нещата се стабилизират, а сетне продължаваха по пътя си към Orixon 44. Алекс в тези часове беше зает да търси връзка с компетентни служби, от където да иска информация за хората, напуснали Земята до момента. Сред тях трябваше да търсят после своите роднини и приятели, както искаше целия екипаж на Nissan, а също и на Crossfire. Този ден вървеше спокойно. Хищниците поочукани от атаките на земляните и на тукашните военни, отчаяно се опитваха да възобновят нашествието си.
Започваше бордовата вечер, когато при Алекс, Ким, Аш и Палма дойдоха Браун, Джейн, Никита и Хенсън. Те щяха да поемат смяната до полунощ. Това беше относително, защото тук се работеше в екип и нямаше сменяне по часовник, а кой каквото може помагаше на другите. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи до един люк за да погледне към планетата в далечината. Ким се захвана да прави закуска за екипа. В тези часове из Nissan и Crossfire спяха общо 500 души. Имаше нужда от отдих, след няколкодневните атаки над хищниците. Алекс се замисли за бъдещите планове на Nissan. Около тази планета щяха да останат още съвсем малко време. Двата кораба на Съпротивата пристигаха по- късно тази вечер и поемаха контрола над положението тук.
По- късно вечерта двата кораба на Съпротивата бяха забелязани по радарите на Nissan. Може би след два часа, те щяха да бъдат тук. Долу на планетата хищниците си ближеха раните и събираха остатъците от машините и армиите си, силно разколебани. Може би те щяха да напуснат тази планета. Местните военни и цивилни сили се прегрупираха, за да отблъснат всяка нова атака на нашествениците. Алекс пиеше кафе с цигари в компанията на своите хора. Някои от тях дежуреха, а други почиваха. Самия той се беше скътал в края на каютата и работеше на личния си лаптоп. Имаше да попълва дневника си, както и да си подрежда мислите. Според адмирал Шао, задачите на двата екипажа, по тази планета, сякаш приключваха и в близките дни Nissan щеше да продължи по пътя си към Orixon 44- Новата Земя на цялата земна цивилизация, убежище и за редица извънземни, приятелски раси. Новините от там бяха добри. Силите на AFJ успешно отблъскваха всякакви вражески атаки, предизвикани от алчност за превземане на територии, а цялата планета беше собственост на земляните, документално оформено от името на AFJ. Тази планета беше свободна. Тя беше автономна и нямаше да позволи някой да стои над интересите на тукашните сили на AFJ, както и интересите на десетте колонии тук, заселени предимно със хора от Земята. Алекс въздъхна и запали нова цигара, а кафетата си вече не броеше. Имаше да съставя сложни спасителни планове, за близките и приятелите от Земята, на двата екипажа на Nissan, общо 750 души. Колко от тях бяха в неизгодно положение, още не се знаеше, но с одобрението на адмирал Шао се даваше зелена светлина, да се работи по тези въпроси, това и правеше Алекс със своите помощници, неговия екип. До този момент трудно се намираше станция, от която да могат да кажат със сигурност, какви хора, колко на брой са напуснали Земята в близките години, и къде се намират те сега. Предполагаше се, че голяма част от напусналите родната планета, се намират по колониите на земляните, но мнозина от тях бяха по концлагерите на хищниците или в неизгодно положение- наемни войници на малки частни компании, които водят битки на отдалечени планети. Алекс умуваше усилено тази вечер. Безспорно имаше хора за спасяване, но първо трябваше да се научи, къде се намират те сега.
Късно вечерта двата кораба на Съпротивата пристигнаха, край астероидите, където се беше закрепил Nissan. Предстоеше адмирал Шао да разговаря с офицерите от тези два кораба, за да им обясни положението и да им предаде разузнавателната информация, преди Nissan да поеме отново по своя път. Корабите на Съпротивата бяха мощни и добре заредени и екипирани, всеки от тях със 300 души екипаж. Те бяха в състояние да се справят със положението около планетата Orixon 70, разбира се с помощта на тукашните военни сили. Nissan щеше да остане още известно време, за да може да се намеси, ако нещата се влошат. Офицерите от Съпротивата смятаха, че проблемите тук, на Orixon 70, не са от най- сложните, с които са имали работа. Те смятаха, че имат достатъчно сили, техника и боеприпаси, за да спрат успешно нашествието на хищниците на тази планета…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 208, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 208, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, Nissan излезе от свръхскоростен преход, наблизо до планетата Orixon 70. Алекс пушеше цигари с кафе в компанията на Ким, Аш и Палма. В тези часове те имаха много обекти за проверка, в зоната около планетата. Все още не се знаеше дали там има база на AFJ, а нямаше и радиовръзка. До планетата оставаха няколко часа, но цялата ситуация тук, още не беше ясна. Скоро дежурните изпратиха напред два разузнавателни изтребителя с по двама пилота. В тази зона всичко беше възможно, дори да са проникнали вражески сили. Докато проверяваха радио- ефира, дежурните имаха готовност да обявят и тревога, ако се наложи. Междувременно Nissan пое по заобиколни траектории, а отбранителните системи бяха активирани. В неизвестност за бъдещето изминаха два часа.
Вечерта беше започнала, когато от изтребителите, изпратени напред съобщиха, че на Orixon 70 има въведено извънредно положение. Силите на хищниците, пристигнали с три кораба, преди две седмици, напредваха по суша на единия от континентите. От Съпротивата тук все още не бяха пристигнали сили на помощ, а местните военни бяха на крак. На Nissan беше обявена тревога, свика се и съвета на екипите, за да се реши какво ще се предприеме нататък. Алекс и хората му удвоиха старанието си в дежурството, за да осигурят безопасност за кръстосвача. Корабът Ford със екипаж само от роботи, беше изпратен да преследва корабите на хищниците. Около Nissan бяха пуснати патрулни двойки изтребители, които да охраняват. Скоро дежурните намериха подходящ астероид, край който да се укрепи кръстосвача за нощуване.
Късно вечерта Nissan се закрепи към астероида, а тук имаше още два такива, все много големи. Наоколо нямаше никакви летящи обекти, а дежурните ровеха из радио- ефира, където течеше невероятна информация, направо от хищниците. Само за половин час, земляните записаха плановете на хищниците за зоната Orixon, поне за година напред… Алекс въздъхна, взе си кафе и запали цигара. Това място не беше кой знае какво, но все пак, за да долети нещо до тук, имаше около два часа време, достатъчно за да може да се посрещне навреме и по подходящ начин. Наоколо патрулираха изтребители на Nissan, а дежурните бяха подсилени с трети наблюдателен екип.
*
Няколко дни по- късно Nissan продължаваше да бъде закрепен към астероида. В тези дни до фронта бяха изпращани многократно изтребители, които да заснемат позициите на хищниците, а и за да се бомбардират тези позиции. Корабът Ford с екипаж само от роботи обстрелваше интензивно трите кораба на хищниците, които отвръщаха на огъня. Имаше надежди, че скоро единия кораб на хищниците ще бъде изведен от изправност.
Беше един следобед, когато Алекс пиеше чай в компанията на Ким, Аш и Палма. Около Nissan нямаше близки обекти. Дежурните в този час прихващаха сигнали от хищниците и ги подслушваха. Алекс запали цигара и се замисли. Плановете за намирането и освобождаването на близки хора, на този етап бяха отложени. Продължваше да се търси достатъчно информация по въпроса. На кръстосвача Nissan всички искаха да помогнат на близките си, вероятно мнозина от тях търсеха помощ в тези времена.
*
Беше вечер на борда на кръстосвача Nissan и кораба Crossfire. През целия ден изтребителите на земляните бомбандираха позициите на хищниците, а кораба Ford с екипаж от роботи воюваше с корабите на хищниците, с надеждата скоро единия от тях да бъде извън строя. За идващата нощ се готвеше кораба Crossfire, който щеше да разузнава над позициите на хищниците, както и да открие стрелба по техните машини и лагери. Crossfire щеше да тръгне към планетата съвсем скоро. Алекс тази вечер беше много зает. Той преглеждаше плановете и се готвеше да води полета, който щеше да продължи през цялата нощ, а задачите бяха много. Ким, Аш и Палма щяха да му помагат тази нощ, а юпитерианците- Йохан, Боян, Теменужка и Анита щяха да дежурят по безопасността на полета, тази нощ.
По- късно вечерта Crossfire вече летеше към планетата, откъм тъмната й страна. Алекс пушеше цигари с кафе и отмяташе в списъка със задачи, свършеното до момента. Предстоеше тежка нощ и екипажа нямаше никакви илюзии, че нощта ще бъде спокойна и лека. Плановете за тази нощ имаха и варианти. Основната задача беше разузнаването. Трябваше добре да се разучи, къде хищниците имат лагери и позиции. Щеше да се открие огън както по корабите на хищниците, така и по техните лагери и позиции. Атаката беше съгласувана с местните военни. Докато от Съпротивата пристигнеше помощ, тук най- мощните сили бяха на земляните с кораба Crossfire и кръстосвача Nissan. Разбира се тукашните военни също имаха бойни сили, които защитаваха континента от напредването по суша на хищниците.
Алекс въздъхна и погледна напред, по курса на кораба, който беше на около час полет от планетата. Около кораба имаше няколко по- близки обекти, а това бяха изтребители на местните военни сили, които изпълняваха задачи. Дежурните поддържаха връзка, както с Nissan, така и с местните военни. Тази нощ щеше да бъде решаваща за спирането на нашествието на хищниците, но това щеше да е само първата нощ със участието на Crossfire във войната…
Късно вечерта Crossfire навлезе в атмосферата на планетата Orixon 70 и започна плавно да се спуска надолу, като проверяваше всичко наоколо. Намираха се на един от ненападнатите континенти, а тук беше чисто откъм вражески обекти. Местните се радваха на неочакваната помощ във войната. Изтребителите на земляните през изминалите няколко дни бяха осуетили плановете на хищниците и местните военни добре знаеха това. С напредването на вечерта Crossfire наближаваше бреговете на океана. В късната доба щяха да бъдат над позициите на хищниците за да търсят техните лагери и машини. Алекс и екипа му бяха в добро настроение. Степентта на безопасност беше висока. Дори да се стигнеше до битка, бойната сила на Crossfire не беше за пренебрегване…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 207, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 207, Valeri Kolev.

Беше една вечер на борда на кръстосвача Nissan. Пътуването, обратно към планетата Orixon 44 вървеше почти без проблеми. След серия свръхскоростни преходи, Nissan попадна наблизо до база на AFJ, на една малка планета- Orixon 102. Скоро беше осъществен и радио- контакт. На планетата Orixon 102 всичко беше нормално. Из тази база и около планетата тук, имаше значителни сили на AFJ.
Предстоеше кораба Crossfire да напусне кръстосвача, за да иде до планетата. На борда на кораба скоро всички бяха готови за полета. По някое време Crossfire се откачи от Nissan и полетя към планетата, на няколко часа по- нататък. Алекс тази вечер беше в добра форма и добро настроение. Както винаги той и неговите хора дежуреха от каютата му, като допълнителни дежурни, за по- висока степен на безопасност на полета. Алекс запали цигара, взе си кафе и доволен от този ден, се огледа. Ким приготвяше вкусна вечеря за четиримата, а Аш и Палма обсъждаха планетата Orixon 102, която наближаваха на екрана. Тя беше обвита в синкави облаци и излъчваше свежест и сила около себе си. Алекс се замисли отново над проблемите на Nissan и Crossfire. Корабът Ford също беше скачен към Nissan, но той беше натоварен предимно с роботи и нямаше екипаж от хора. В този си състав Ford изпълняваше специални мисии, около Nissan, водени предимно от компютрите и роботите, но контролиран от дежурни оператори в кръстосвача.
Вечерта напредваше, когато Crossfire навлезе в атмосферата на планетата и се спусна под специален ъгъл надолу. В базата ги очакваха. За пръв път от доста време насам, хората от Crossfire щяха да се срещнат със свои от AFJ, извън кръстосвача Nissan. Планетата беше симпатична, около 80% от размерите на Земята. Тук имаше бази както на AFJ, така и на други раси от близо и далеко, които вече знаеха за хищниците и Съпротивата, а също бяха поканени и във AFJ.
Алекс следеше в тези часове, как върви пилотирането и спускането към планетата. Той можеше да реагира, при всякаква пилотска грешка. Разбира се такова нещо се случваше рядко и не се очакваше.
*
Наближаваше полунощ, когато Crossfire се приземи на космодрума на базата на AFJ, тук на планетата Orixon 102. Както обикновено, базата граничеше с колония от цивилни. Там имаше към 10,000 души население, предимно- земляни. Командир Йон посрещна в залата за гости на кораба, двамина офицери от AFJ, от тази база. Тази нощ до късно тримата щяха да умуват по новите реалности на близкия и далечния космос, както и положението на Земята, както и на Новата Земя- Orixon 44. На екипажа на кораба бяха дадени цели пет свободни часа, за да се срещнат с хората от базата. В столовата на кораба бяха поканени желаещите да посетят Crossfire, командоси- астронавти от базата. Това щеше да бъде една безсънна нощ тук…
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли пред кораба. Тук вече гъмжеше от хора. Корабът имаше допълнителна охрана, докато трае престоя му в тази база. Алекс запали цигара и се разговори с едно момче от базата. Оказа се, че тази база е пост на AFJ, от тази страна на зоната, около планетата Orixon 44. Откакто Orixon 44 беше открита и започна заселването, такива постове имаше на много места около планетата. В тази зона бяха концентрирани големи сили на AFJ, както и много земляни, дошли да търсят по- добър живот по новите колонии…
Щаба на базата ограничиха достъпа до кораба, до 100 души от тукашните, които можеха да го посетят. В същото време в столовата на базата бяха приети 100 души от кораба. Разбира се, всичко това беше относително. Мнозина си приказваха просто на открито пред кораба, или се разхождаха из парковата зона на базата. Алекс, Ким, Аш и Палма скоро се прибраха в каютата си. Денят, макар и добър, ги беше изморил и те искаха почивка. Тук в каютата пристигнаха за нощната смяна Браун, Джейн, Никита и Хенсън.
*
Започваше вечерта на другия ден, а Crossfire все още се намираше в базата на AFJ на планетата Orixon 102. Алекс тази вечер беше в добро състояние, малко угрижен за бъдещето и леко мрачен. Със Ким, Аш и Палма, те бяха в каютата и дежуреха по безопасността на кораба, като дублиращ екип. В същото време те се опитваха да търсят информация за земляни, напуснали планетата Земя. Таква информация трудно се намираше. Алекс опитваше радио- връзки с далечни и по- близки бази на AFJ, твърдо решен да намери информация. Всичките 500 души от Nissan, както и всички 250 души от Crossfire, искаха да знаят къде са техните роднини и приятели в тези времена. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред люка, за да погледа навън. Из базата вървеше подготовка за изпращане на сили, до една планета наблизо, където се опасяваха от пристигане на хищници. На борда на кораба Crossfire беше тихо и спокойно. Всички от екипажа бяха в кораба, като спяха 120 души, а мнозина просто почиваха.
По- късно вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха да се разходят из базата. В тези часове около близкия ресторант гъмжеше от хора от колонията, които след работа излизаха да поживеят. Виждаха се както цивилни, така и военни хора от Земята, както и от планетите в Слънчевата система. Алекс запали цигара, понамести раницата и автомата си на гърба и кимна на другите:
-Да идем в парка!
-Тук имало и зверове, казаха!...- каза Ким.
-Времето е хубаво тук!- каза Палма.
-Да влезем някъде да хапнем и да пийнем, има ли навити?- попита Аш.
-Да.- каза Алекс.
Паркът беше леко осветен и се простираше с километри нататък към планината. От другата страна течеше малка, но буйна река. И в парка имаше много хора, повечето от тях- от Земята. Това не се беше случвало на Алекс и хората му от много месеци насам. До момента те виждаха предимно извънземни… Колкото по- нататък отиваха, толкова по- доволни оставаха от гледката и от разходката си. Тук някъде те намериха бара на офицерите, за който снощи бяха чули. Влязоха там, а вътре имаше към 200 души, мъже, жени, военни, цивилни, но предимно от Земята. Тук те избраха удобно местенце с изглед към парка и си поръчаха храна и вино с лимонада. Тази вечер бяха решили, на свой ред да се веселят…



(следва продължение)