ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 314, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 314, Valeri Kolev.

Вечерта започваше, когато Алекс се натъжи. Спомени за приятели и гаджета на родната планета и мъката по Земята, превзеха мисълта му. Побиха го тръпки от студ, всъщност времето беше сурово навън. Той реши да си свари пълен чайник с билков чай, за да се натопли и да потъгува по миналото. Crossfire в тези часове пътуваше над териториите на Съпротивата, за да се прибере в някоя база. Имаше нужда от зареждане с гориво, вода и провизии. В тези часове 50 души от екипажа бяха будни, а останалите спяха. Алекс постепенно се оживи, запали цигара с чая си и седна отново зад пулта си. Комуникациите бяха нормални, а база за кацане имаше на няколко часа път. Палма, Ким и Аш, които бяха до него, се бяха разговорили по темата за войната. Аш беше включил тукашен телевизионен канал, за да чуят подробности за водената война. Из кораба беше тихо и спокойно, а навън свирепо време със силен вятър и дъжд. В дежурната каюта беше топло и уютно, а чаят позатопли Алекс и неговите приятели и им вдъхна кураж. Над териториите на Съпротивата, на континент № 5, нямаше кой знае какви опасности. Дежурните отдъхнаха от трупаното напрежение. Според някои тази нощ нямаше да има нощна мисия. Корабът щеше да нощува в близката база.
По- късно вечерта Алекс умуваше над своите теми за размисъл, които бяха около 20 на брой. Една от тези теми беше за неговите прераждания и предишните му животи. Шаманът Джи, който беше в екипажа на кораба, му помагаше със специални билки и шапчета, за да може той да си спомни свои предишни животи. Алекс беше напреднал много в това свое занимание. Помнеше дори животи, които беше прекарал на други планети, дори животи, когато беше живял включително и като диво животно, в случая- летящ дракон. Този спомен му беше любимия. Дракон над джунглата, на далечна планета. Свирепо и могъщо същество, което свободно обикаля планетата, на лов за животинки за храна. Кога и къде беше станало това нямаше как да се провери, но този спомен изплуваше ясно в съзнанието на Алекс. Разбира се имаше и много други спомени, както и от Земята, така и от далечни планети.
С напредването на вечерта Crossfire пристигна в база на Съпротивата, намираща се наблизо до град със 100,000 жители. Кацането беше нормално, малко твърдо, както го направиха пилота Манхатън и втори пилот Джейсън. Алекс и Палма излязоха на терасата. От някаква клапа свистеще пара, а двигателите бавно утихваха. Навън беше мразовито и валеше сняг. Сигурно беше от скоро. Тук корабът щеше да нощува, а през това време трябваше да бъде зареден с гориво, вода и провизии. Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, изправени на терасата. Въздухът беше чист и свеж, но мразовит. В далечината се виждаха светлинките на града, а из базата подготвяха бомбандировач за нощен полет.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш умуваха над проекта за суперкомпютъра на Алекс. Прототипът вече беше в действие, доизграждан в движение. Това трябваше да бъде компютър за всеки един землянин, предоставен му безплатно, за да му помага и да го пази от беди, независимо къде се намира той. Амбициозната цел на Алекс и екипа му, се преследваше всеки ден малко по малко, но предстоеше още работа и умуване със месеци, дори години… Алекс поспря за да отдъхне, замислен над листчето хартия, където чертаеше схеми и йероглифи. Той запали цигара с кафе и погледна през близкия люк навън. Третата луна на планетата се показваше из зад облаците. Приятелите му бяха отворили бутилка джин с тоник и се канеха да почиват, но той оставаше над прототипа. Към суперкомпютъра трябваше да има робот, който да се занимава предимно с поддръжката му, както и техническа охрана. Роботът беше вече готов, но по програмите му имаше много умуване нататък. Алекс прекъсна работата си, за да се разходят с Палма из кораба. Екипажа имаше отпуснати три свободни часа, а в полунощ щеше да има инструкции, които скоро щяха да бъдат и готови за одобрение от командир Йон.
*
В следобеда на другия ден Crossfire се издигаше към орбитална височина, за да се прибере на кръстосвача Nissan. Алекс седеше зад пулта си на удобното кресло, пийваше чай и умуваше по своите избрани теми за размисъл над листчета хартия. До него беше и Палма, която му помагаше. Изплуването към орбита вървеше нормално, а около кораба нямаше близки опасни обекти. Бяха будни в тези часове само 60 души, а останалите предимно спяха и почиваха.
Следобедът напредваше неусетно. Алекс запали цигара с чая си и огледа дежурната каюта. Дежуреха Браун и Джейн. Ким и Аш приготвяха нещо вкусно за закуска, а Палма се усмихваше по видео- канала, на някого. По някое време Алекс направи още един чайник с билков чай и се занима със комуникациите на кораба. Все още нямаше радио- връзка с Nissan. Нямаха понятие даже къде се намира в този момент.
*
Започваше вечерта на другия ден, когато Nissan приближаваше до междинна станция. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, седнали зад пулта в дежурната каюта на Crossfire. Скоро щяха да ги изпратят до станцията, когато наближаха още повече до нея.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из станцията, а кораба беше на док наблизо. Nissan чакаше в дрейф на един час по- нататък. С четиримата имаше и два бойни робота за охрана. Повече бдителност и сигурност никога н беше вредно. Алекс запали цигара, докато разглеждаха наоколо. Тук имаше много хуманоиди, макар и от различни видове. Четиримата искаха да огледат из станцията и да послушат разговорите тук. Така се намериха пред едно кафе- ресторант и влязоха вътре. Тук имаше около 80 души, въздуха беше значително по - добър, топло и ухаещо на вкусна храна. Настаниха се до стъклената стена с изглед към доковете и си поискаха по пържола с гарнитура и бутилка вино с лимонада. Не бързаха за никъде, защо пък да не разпуснат няколко часа. Алекс беше в добро настроение. Той хвърляше по ухо на разговорите наоколо, а из тях нямаше нищо неразбираемо, макар и с чужда логика. Логиката все пак си оставаше логика, макар и далечна. Аш записваше многоканално разговорите наоколо, за събиране на информация за архивите на AFJ. Всичко беше от полза и безценно за Агенцията. Така разбраха, че "хищниците" замислят да нападнат тази станция, скоро…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 313, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 313, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Алекс и Палма се занимаваха седнали зад пулта. Скоро щяха да се оттеглят в бокса си за да почиват. Алекс подреждаше мислите си в тези часове, попълваше дневника си и оправяше нещата в компютрите. Crossfire извършваше патрулен полет над бреговете на континент № 4, на височина 10 км., поддържайки скорост от 400 км/ч. Времето беше тихо, а планетата се огряваше с мека, светло синя светлина от Третата луна. Из кораба вече беше тихо. Бяха останали будни само 50 души, а останалите почиваха и спяха. "Хищници" бяха забелязани в малка совалка, някъде на 2,500 км. над океана. Дежурните прецениха, че няма да се занимават сега с тях. Совалката им се отдалечаваше към континент № 5, който на 60 % беше под техен контрол.
Алекс и Палма се усамотиха в бокса си. Тя се просна на койката си, за да послуша музика пред сън, а Алекс се захвана да подреди джаджите по раниците си, както и по униформите си, а сетне провери личните запаси в аварийния склад. От запасите можеше да зависи оцеляването им, ако бокса им катапултираше по някакви причини. Това беше самостоятелен възел, който можеше да се приземява или приводнява с парашути и еднократни ракетни дюзи, при авариен режим.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire се приземи край бойна станция- база на Съпротивата, поддържана от 2,000 души. Наблизо имаше и малък град със 50,000 жители. Тук земляните щяха да почиват няколко часа, а командир Йон тук имаше и лични познати, с които щеше да се срещне. Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на дежурната каюта, веднага след кацането. Времето беше хладно и мъгливо тук. Бойната станция беше замаскирана около няколко хълма наоколо в гората. В далечината се виждаше и градчето. Запалиха по цигара, взеха си и кафе и останаха тук за да подишат свеж, планински въздух тук. Алекс беше в добро настроение и добра форма. Той огледа местността с бинокъла си и вниманието му беше привлечено от приземяваща се совалка на базата. Това бяха приятелите на командир Йон, с които той скоро щеше да има среща на борда на Crossfire.
-Хубаво е тук! - каза Палма.- Планина, гора…
-Ще се разходим тук, по- късно.- каза Алекс.
Постояха около час на терасата, а през това време на кораба пристигнаха четирима офицери, въпросните приятели на командир Йон. Алекс и другите се прибраха в каютата.
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш бяха из града. Тук природата беше невероятна, срещаха се и диви животни, както и зверове. Четиримата намериха лесно тукашния ресторант- кафе и влязоха вътре да пийнат и хапнат. Тук имаше към 200 души, сред които повечето цивилни. Четиримата си взеха храна и питиета, беше вкусно, а чуваха какво вълнува хората тук. Алекс се загледа през прозпреца навън. Наблизо имаше гора- парк. Хубаво местенце. По някое време Алекс запали цигара и се замисли. Тукашните хора се отнесоха добре. Казаха им, че най- общо казано са приятели на Съпротивата. Това беше достатъчно на тукашните цивилни. Сред тях имаше различни видове, повечето- хуманоиди. По- късно, на тръгване от градския ресторант, Алекс поздрави тукашните за довиждане, а те отговориха.
*
В началото на вечерта Crossfire отлетя от базата на Съпротивата. Беше решено да продължи патрулен полет над континент № 5. Там се водеха военни действия, като в последните седмици, беше забелязано затишие. Докато набираха височина, Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе. На борда на кораба всичко течеше нормално, в тези часове бяха будни 100 души. Това бяха дежурните, охраната и други смени- хора имащи някакви задачи тук. Останалите бяха в задължителен сън. Комуникациите в тези часове бяха добри. Адмирал Шао говори от Nissan с дежурните и със командир Йон. Пристигнаха и новини, както от близо, така и от далеко. Алекс и Палма се заеха да ги преглеждат, за да могат да се дадат правилни инструкции в полунощ. По принцип имаше и лоши и добри новини. Това бяха новини събирани в последните дни от общирни зони, със присъствие на земляни и приятелски цивилизации, това бяха новините на Агенцията AFJ- (Военен съюз на земляните и приятелските им цивилизации.).
По някое време Алекс се изправи пред предния люк на каютата. Навън валеше дъжд, а кораба летеше през облаци и мъгла. Започваше буря. Алекс и Палма заплиха по цигара с още по едно кафе и започнаха да умуват над листчета хартия, за инструкциите в полунощ, които щяха да бъдат предложени на командир Йон за одобрение.
*
В следобеда на другия ден Crossfire продължаваше патрулния си полет над континент № 5. Небето беше спокойно в този ден. "Хищниците" не провокираха Съпротивата и бяха утихнали, понесли значителни загуби напоследък. Полета на Crossfire вървеше нормално. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, докато следяха движението из зоната. Това беше опасна зона, над фронтовата линия. Съпротивата беше укрепила позициите си, а "хищниците" не остъпваха. На места имаше престрелки, но като цяло нямаше съществено движение. Crossfire летеше на 10 км. височина със скорост 300 км/ч. за да сканира добре фронтовата линия. Около кораба имаше 14 летящи машини, всичките на Съпротивата, тръгнали по различни задачи. Алекс се беше замислил дълбоко. Тук имаше нещо гнило, което му се изплъзваше от вниманието, но той държеше да разбере, какво е това. Зае се да гледа съсредоточено картинките от камерите и скенерите, но това беше такъв огромен обем информация, че щеше да му отнеме часове. Той извика Хенсън и Бронк и им възложи да предгледат материалите подробно и "под лупа". Нещо гнило имаше по фронтовата линия, на определени места и Алекс искаше да разгадае това. Може би щеше да успее, ако обема информация, преминаваща през него, не беше толкова огромен… Той въздъхна, взе още кафе и се изправи пред предния люк. Преминаваха през буря и дъжд. Времето ставаше все по- сурово, а долу на земята се простираше фронтовата линия, която се кривеше на зиг- заг, както беше постигната границата в последните седмици…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 312, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 312, Valeri Kolev.

Беше късно вечерта на другия бордови ден. Crossfire и Ford бяха заели местата си в корпуса на кръстосвача Nissan. В тези часове Nissan пътуваше към Orixon 84, за да предаде в каторгата 400 заточени "хищника" и още десетки ранени от тях, които носеше в карцера си. Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха зад пултовете. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен. Връщаха се отново на Orixon 84, със пленници. Бяха спряни успешно цели три кораба на "хищниците". Общо това бяха 1,200 екземпляра- "хищници". На трите кораба на Съпротивата, превзели два от корабите на "хищниците" бяха заточени 800 екземпляра, а 400 бяха в Nissan. Корабите пътуваха към Orixon 84, на половин час дистанция след Nissan. Тук бяха и трите арестувани вражески кораба, които щяха да бъдат изследвани на Orixon 84 и щяха да се използват от Съпротивата за специални цели.
Наближаваше полунощ, когато флотилията преминаваше покрай астероидното поле. Наоколо нямаше опасни обекти, но екипажите бяха с повишено внимание, на астероидите можеше да има скрити обекти. Това в момента не ги интересуваше. Задачата беше да закарат затворниците до каторгата на Orixon 84, без инциденти. В същото време адмирал Шао водеше разпити, заедно със съветниците си. Все повече тайни на "злите демони" и на "хищниците" биваха разкривани.
Малко преди полунощ Алекс и Палма запалиха по цигара на чаша джин на масата зад пултовете. Той все още не беше решил кога ще спи и колко, а Палма тази вечер беше щастлива. Тук бяха също Ким и Аш, които смятаха да поспят добре, само след броени минути. Полетът вървеше нормално, а екипажа беше в пълен състав на борда. Петимата ранени бяха в добро състояние, под непрекъснато наблюдение в лазарета. "Хищниците" бяха оковани в карцера, а в тези часове биваха разпитвани. Това бяха над 400 екзепляра, огромни, силни животни, но за съжаление- без достататъчно разсъдък. "Злите демони" така им бяха промили мозъците, че за пари можеха да стрелят до припадък, дори срещу свои.
*
Беше следобеда на другия ден. Флотилията все още пътуваше към Orixon 84. Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха по пултовете. Докато следеше положението около корабите, Алекс запали цигара с кафе и погледна помощниците си. Този ден настроенията бяха песимистични. Лошото настроение се обясняваше със проблеми, възникнали на друго място със земляни. Новините от фронтовете можеше да не са добри. Алекс умуваше в тези часове по своите теми за размисъл. Полета вървеше нормално, а около малката флотилия тук нямаше вражески обекти.
В нчалото на вечерта корабите достигаха Orixon 84. Nissan щеше да бъде само до орбитална височина, от където затворниците се поемаха от Съпротивата. Адмирал Шао нареди Crossfire да слезе до планетата, като допълнителна охрана, ескорд, на корабите със затворници. Докато Crossfire се отдалечаваше от Nissan за да се спусне на планетата, Алекс и Палма излязоха из кораба. Ескортирането започваше скоро. Двамата се спряха до един люк и се загледаха към планетата под кораба. Ето, че много скоро след като тръгнаха от тук, отново се върнаха при Orixon 84. Алекс запали цигара и въздъхна. Вълна оптимизъм заля корабите. Явно някъде беше имало някакви проблеми, със земляни, но сега нещата бяха значително по- добре. Палма също запали цигара, извади джобната си бутилка с джин и отпи. Започваше вечерта, а предстоеше спускане към планетата, като ескорт на корабите със затворници.
*
Беше началото на вечерта на другия ден. Crossfire се намираше в база на Съпротивата на планета Orixon 84. Тук се намираше затвор за хищници, пленени от Съпротивата по време на войната. Земляните бяха съпроводили корабите със пленници до тук, а в тези часове течаха разпитите на пленниците- "хищници". Алекс и Палма бяха дежурни по безопасността. Сега се следяха и камерите за охрана на кораба, тъй като тук имаше много вражески елементи, които по принцип биха могли някак си да опитат да проникнат в кораба. Алекс запали цигара с кафе и спря да отдъхне. Работата по пултовете нямаше край, нито пък умуването по редица теми за размисъл. Crossfire щеше да остане тук още няколко часа, преди да отлети на нов патрулен полет, както се договориха със Съпротивата.
Късно вечерта Crossfire извършваше патрулен полет над бреговете на континент № 4. Алекс и Палма тъкмо се разхождаха из кораба. Екипажът в тези часове имаше свободно време, преди задължителния сън. Полета вървеше нормално, а настроенията из кораба бяха добри. Този патрулен полет беше договорен със Съпротивата, за да се охраняват по- добре тукашните затвори за "хищници". А военните действия по тази планета бяха в глуха линия. Докато "хищниците" кротуваха, тукашните армии укрепваха позициите си и трупаха бовприпаси и техника по фронтовите линии. Чуваше се мнение, че тази война е приключила, поне тук на Orixon 84, но това все още не беше сигурно. Алекс и Палма стигнаха до столовата и влязоха. Тук имаше към 100 души. Двамата седнаха да пийнат джин с тоник, при Ким и Аш, които вече бяха тук. Масата на която седяха беше до един от люкповете и те можаха да видят гледката към планетата от височина 10 км. Някъде на запад изгряваше едната от луните на Orixon 84- Третата луна. Тя окъпваше в светло синьо всичко наоколо, с мека романтична свветлина. По това се беше загледал Алекс, забравил за всичко друго, поне за един час.
-Красиво е!- каза Палма.- Невероятна гледка!
-Жалко, че тук има "хищници", които искат да завладеят тази планета.- каза Алекс.- Как ли би изглеждал света без "злите демони"? Сигурен съм, че ще бъде нещо коренно различно!...
-Да.- каза Палма.- Световете нямат нужда от "злите демони" и от "хищниците"! Това е смисъла за да воюваме, това е основната идея и на Съпротивата, както знаем…
Двамата замълчаха замислени, а Ким и Аш правеха нещо на единия лаптоп, а това им отнемаше цялото внимание от половин час. Сигурно беше нещо много интересно, защото забравиха да пият от джина си…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 311, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 311, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Nissan и три кораба на Съпротивата се бяха прикрили в астероидното поле, в очакване оттук да преминат три вражески кораба. Ако се съдеше по курса на вражеските кораби, то те отиваха на Orixon 82. Според плановете, те трябваше да бъдат спряни тук и елиминирани, за да не стигнат до никаква планета. Известни спорове имаше сред командосите, дали трябва да се стига до жестокости, съгласно тези планове. Ако вражеските кораби стигнеха до някоя планета, то те носеха подкрепления за войските на "хищниците", а това не беше желателно. Трите вражески кораба бяха намалили скоростта си, а това означаваше, че не се знае кога ще достигнат до астероидното поле. А тук всичко беше в бойна готовност. По отворени канали се разговаряше между Nissan, трите кораба на Съпротивата, както и със двете близки планети- Orixon 84, Orixon 82.
Минути преди полунощ Алекс и Палма се усамотиха в бокса си. Тя се просна в леглото изтощена от тежкия ден и тежкия режим напоследък, а Алекс седна удобно и извади на масата лаптопа си и ръчния компютър. Това беше неговото време, да приведе в ред нещата си, да си събере мислите и да подреди всичко за следващите десетина дни. Беше ясно, че в тази бордова нощ, трите вражески кораба няма да бъдат наблизо. Алекс си отпускаше четири часа сън, но още не беше дошло времето, имаше още неща да свърши.
*
Беше следобеда на другия ден, когато трите вражески кораба се отклониха към междинна станция. Тази станция се намираше относително казано на 5 часа от Nissan. Адмирал Шао реши да изпрати към станцията кораба Crossfire. Скоро този кораб се отдели от кръстосвача и пое курс към междинната станция. Натам тръгна и Nissan, както и трите кораба на Съпротивата. Алекс беше имал тежка нощ. Спомени от миналото и от други негови животи изплуваха миналата нощ у него и го развълнуваха. Сега Алекс седеше зад пулта си и координираше действията на екипа си. Дежурните от неговия екип бяха с подсилени смени, заради доближаването до вражеските кораби. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен. Животът му ставаше все по- труден, заради желанието му да си спомня предишни свои животи. Той наистина си спомняше някои от тях, дори с подробности, но не от край до край.
Беше вечерта, когато Crossfire пристигна в междинната станция. Първия от корабите на "хищниците", вече беше тук. Тук не беше възможно да се открива стрелба. Това щеше да стане, след тръгването на кораба от станцията. Междувременно се очакваха по- късно вечерта трите кораба на Съпротивата също да пристигнат тук. На път беше и Nissan. Алекс запали цигара с кафе, докато прослушваше разговорите, водени във вражеския кораб. Те зареждаха гориво. Командир Йон се чудеше дали да не презвземат кораба на "хищниците". Той се допита до екипажа. Докато течеше гласуването, командирът се допита и до адмирал Шао, който каза- да не се предприема нищо, за сега.
Вечерта напредваше, когато първия кораб на "хищниците" тръгна от станцията нататък. Последва го един от корабите на Съпротивата, изчакващи наблизо. Останалите два вражески кораба все още бяха надалеко, може би до станцията единия щеше да е тази нощ. Алекс стана от креслото си, за да се поразтъпче из кораба. Той взе Палма със себе си. Из коридорите беше оживено. Корабът беше в пълна бойна готовност. Двамата запалиха по цигара и закрачиха напред. От мостика потвърдиха, че втория вражески кораб ще пристигне на междинната станция някъде около 2 ч.- 3 ч. през нощта. До полунощ бяха пуснати да почиват, но в готовност, 150 души. Можеха да почиват, да се приготвят за битки, както и да дремнат. В тези часове Nissan заемаше позиции около междинната станция. Адмирал Шао щеше да нападне втория вражески кораб още преди той да достигне станцията.
Алекс и Палма намериха Ким и Аш в столовата и седнаха при тях. Малко джин с тоник беше добра идея в момента. Тук имаше към 50 души, повечето от тях пийваха по нещо за кураж в тези часове. Алекс си пусна в слушалките новини и инструкции от Nissan. Палма извади лаптопа си, за да следи нещата от близо.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха качили на наблюдателна кула на Crossfire, повдигната в тези часове на 15 м. височина над кораба. Оттук имаше невероятна видимост, а с телескопите можеше да се види втория вражески кораб, който през нощта щеше да достигне междинната станция.
*
Беше бордовия следобед, когато и третия вражески кораб зареди гориво и напусна междинната станция. След всеки от трите вражески кораба имаше по един кораб на Съпротивата. Crossfire също ги следваше на дистанция от един час, а по- назад идеше и Nissan на дистанция от три часа. Курса на вражеските кораби беше към Orixon 82. Алекс запали цигара с кафе, седнал зад пулта си с Палма, Ким и Аш.
Късно вечерта корабите достигнаха едната от луните на Orixon 82, Втората луна. Тук точно кораб на Съпротивата атакува и взе на бордаж първия вражески кораб. Стрелбата продължи около час, а през това време мостика на вражеския кораб беше превзет, а кораба беше поставен под контрола на Съпротивата. В това време други два кораба на Съпротивата атакуваха и взеха на абордаж втория вражески кораб. Скоро и той беше превзет. Crossfire и Ford пък превзеха третия вражески кораб.
По- късно в бордовата вечер всички кораби тук, се събраха около кръстосвача Nissan. Адмирал Шао лично щеше да обиколи трите вражески кораба. Информацията беше оскъдна. Съпротивата беше дала жертви и ранени. За късмет те не бяха много- 5 загинали командоса и 32- ма ранени.
Алекс, Палма, Ким и Аш вървяха из кораба с автомати на рамо. Crossfire имаше петима ранени от екипажа си. В тези часове на борда на кораба бяха само 50 души, а всички останали действаха на вражеския кораб № 3, който превзеха скоро. Там намериха 400 хищника. При престрелките бяха убити 40 хищника, 53- ма хищника бяха със различни поражения, а останалите бяха вкарани в карцера на Nissan. Алекс беше доволен от успешната мисия, която беше водена от неговия екип. Той запали цигара развълнуван от малката победа. Мисията беше приключена. Адмирал Шао дори поздрави Алекс и екипа му. На моменти тези хора бяха командвали и корабите на Съпротивата, със най- верните в момента заповеди…
Тук случката приключи добре, но какво ли чакаше земляните още, по- напред във бъдещето…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 310, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 310, Valeri Kolev.

Оставаше малко време до полунощ. Алекс и хората му бяха почти готови с няколко плана за елиминирането на вражеските кораби. А те бяха все още далеко от кръстосвача Nissan. С повишено внимание дежурните следяха движението им, както и на останалите обекти в зоната. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша с кафе, замислен както обикновено. Плановете бяха пуснати за компютърно разиграване, преди да се предложат за изпълнение. На борда на Nissan бяха оставени будни 150 души от целия състав от 750 души. Идващата нощ се очакваше да бъде спокойна. Всички системи и оръжия бяха в готовност за употреба. Алекс, Палма, Ким и Аш в тези часове излязоха на разходка из корабите. Всички системи и машини бяха в готовност за използване. На борда почиваха и спяха общо 600 души. От тях щеше да буди адмирал Шао хора, при необходимост от свежи сили.
Беше след полунощ. Алекс оставаше буден заедно с Палма, Ким и Аш. Това решение беше взето от него, без да бъде помолен. Четиримата щяха да поспят между 3ч. и 9 ч. сутринта. Алекс искаше да е в течение на събитията. В тези часове вървеше наблюдение на вражеските кораби, чрез телескоп. Прихващаха се и слаби техни сигнали.
*
На сутринта Алекс стана от сън в седем. Разсъни се на чешмата, запали цигара с кафе, стегна си униформата и погледна да види какво става. Вражеските кораби междувременно се бяха отклонили към планетата Orixon 82. Nissan в тези часове пътуваше натам, без да се бърза. Още четири кораба на Съпротивата поеха по същия път. Сега опасността беше, "хищниците" да подкрепят армиите си на планетата Orixon 82. Скоро се събудиха Палма, Ким и също- Аш. Новият ден започваше мудно и сънливо.
По- късно в бордовата сутрин Алекс и Палма излязоха из корабите. Екипажът се събуждаше в тези часове. Нощните смени отиваха да почиват и спят, а щафетата се поемаше от сутришните смени. Двамата обиколиха кораба Crossfire по коридори и асансьори и се спряха в столовата, за да закусят. Тук имаше към 60 души, които вече закусваха. Настроенията из кораба бяха напрегнати. Предстоеше дебнене със корабите на "хищниците" и евентуални битки. След закуската Алекс и Палма се разходиха из оранжерията на кораба и изпушиха по цигара на една пейка. Тук беше свежо и приятно, въздуха беше най- чистия из целия кораб.
Наближаваше обед, когато Алекс, Палма, Ким и Аш седяха по пултовете и наблюдаваха движението на обектите в зоната. Тук освен трите кораба на "хищниците" имаше и около 35 други обекти, които сега се проверяваха дистанционно. Nissan поддържаше курс за пресичане на пътя на трите кораба, преди те да достигнат Orixon 82. Някъде по този път се преминаваше през астероидно поле. Очакваше се именно там Nissan да засече трите кораба. Crossfire и Ford имаха готовност да излетят за близки битки, както и совалките и джетовете налични тук. Освен тях на Nissan имаше и шест изтребителя с по две места за пилоти. Сигурно и те щяха да бъдат използвани по- късно. Алекс запали цигара и отвори бутилка плодов сироп от продукцията на кораба. Беше малко сънлив, тъй като спа малко. Неговите хора бяха угрижени и мълчаливи. Отиваше се на битки, може би- неизбежни.
*
В началото на вечерта Nissan достигна астероидното поле. Тук земляните щяха да изчакат да минат трите вражески кораба. Пътя им към Orixon 82 минаваше именно оттук. Тази вечер Алекс беше в лоша форма, сънлив и със зъбобол, той смяташе да даде лидерството на екипа си в ръцете на Аш, докато не е във форма. Но отлагаше това, със надеждата за подобрение. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен и угрижен. Nissan по това време се спираше, за да остане в дрейф до няколко големи астероида. До Алекс работеха Палма, Ким и Аш, а на масата зад тях почиваха на джин с тоник, Браун, Джейн, Шон и Никита.
Вечерта напредваше неусетно. И трите екипажа на Nissan бяха готови за битки. Адмирал Шао беше оставил само 150 души дежурни, а останалите имаха свободно време за почивка и сън. Алекс беше строил екипа си в коридора до дежурната каюта, за кратък инструктаж за дежурствата по време на настоящата мисия. Това беше неговия елитен екип състоящ се от 30 души. Техните боксове бяха около дежурната каюта, а те освен дежурства тук даваха и допълнителни смени, по преценка на Алекс, ту на мостика, ту из коридорите или другаде. След инструктажа Алекс се оттегли на своя пулт, където съчетаваше няколко дейности, а освен това умуваше по темите си за размисъл, винаги повече от 15. Междувременно наблизо бяха пристигнали и три кораба на Съпротивата. Всеки един от тях щеше да вземе на мушка по един от вражеските кораби, тогава когато те наближаха астероидното поле. Разбира се в битките щеше да участва и Nissan със своите 750 души, изцяло по преценка на адмирал Шао.
По- късно вечерта Алекс и Палма излязоха из корабите, на проверка на системите и възлите. Вече всичко беше готово за битки. Екипажът също. Докато крачеха по коридори и асансьори, Алекс запали цигара и потръпна от студ. Температурата из коридорите се поддържаше колкото да не е отрицателна. До един от люковете двамата се спряха и погледнаха навън. Гледката беше невероятна. Малки и по- големи астероиди обвити в газови облаци, а в далечината блестеше звездата Orixon 8. Алекс се заплесна в гледката, извади шишенцето си с джин и гаврътна глътка. Палма се подпря на рамото му, възхитена от видяното. Така останаха близо половин час, преди омаята да ги пусне. Имаха още много задачи, а полунощ наближаваше.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма отидоха в паник- каютата. Оттук те двамата трябваше да поемат командването на Crossfire, ако на мостика проникнеха врагове. От паник- каютата можеше да се поеме контрола над целия кораб, а те двамата бяха лицата, които трябваше да го направят, при необходимост. Резервната двойка бяха техните добри приятели- Ким и Аш.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 309, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 309, Valeri Kolev.

В следобеда на другия ден Crossfire извършваше полет над териториите на "хищниците", с повишено внимание. Целта беше да се заснемат техните позиции, бази и машини, по границите със Съпротивата, а това беше континент № 5, където имаше временно затишие. Алекс беше запалил цигара с кафе, седнал удобно зад пулта си. Заедно с Палма, Ким и Аш, той следеше за опасности по време на този полет. Корабът беше в режим на "невидимост", чрез енергийна сфера около него.
Следобеда неусетно напредваше, а кораба летеше през зона на облачност и силни ветрове. На борда будуваха само 60 души, а останалите спяха в задължителен сън. На командир Йон му трябваха свежи сили, които да активира при необходимост. Това за момента не се налагаше. Времето течеше, бавно или бързо, в този следобед. Алекс запали цигара с кафе, замислен над темите си за размисъл, а полета продължаваше без проблеми. В това време кораба вече отиваше към границата, за да премине на територия на Съпротивата, след близо 7 часа полет над вражеските територии.
Беше вечерта, когато Crossfire вече се намираше над териториите на Съпротивата. Дежурните го насочиха към една военна база, на няколко часа път. Алекс запали цигара с кафе и стана от пулта, за да се разкърши наоколо. Продължителното седене не му беше по вкуса, той се схващаше на едно място. Палма, Ким и Аш вече почиваха на масата, а дежурни бяха Браун и Джейн. През оставащото време до пристигането в базата, Алекс, Палма, Ким и Аш щяха да си почиват, седнали на джин с тоник. Полета продължаваше без съществени проблеми. Екипажът все още не беше събуден, освен следващите смени дежурни.
Късно вечерта Crossfire кацна на космодрума на военна база със 2,000 души персонал, бойна станция на брега на океана. Алекс и Палма излязоха на терасата към каютата, веднага след приземяването. Навън имаше гъста мъгла, беше влажно, студено и тихо. Наблизо светеха светлинките на базата. Двамата запалиха по цигара.Към кораба приближаваше военен джет с четирима офицери от тукашните. Командир Йон щеше да ги посрещне за разговори. Още не беше известно дали ще се нощува тук, в тази база. Браун споменаваше за някакви промени в плановете…
Наближаваше полунощ. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха седнали край масата в дежурната, на по чаша джин с тоник. Новините от кръстосвача Nissan не бяха добри. Три кораба на "хищниците" приближаваха планетата Orixon 84. Адмирал Шао даваше няколко часа за размисъл на съветниците си, преди да се предприемат действия. След това, адмиралът щеше да даде и своите инструкции. Командир Йон на свой ред нареди да се будят само следващите смени. Задължителния сън оставаше в сила, тази вечер без обичайните свободни часове за екипажа, когато всички се събираха на по чаша и разговори. Алекс беше в лошо настроение. Още кораби на "хищниците", това означаваше само едно- нови битки и много, много скъсани нерви…
*
В следобеда на другия ден Crossfire се издигаше към орбитална височина. Адмирал Шао искаше този кораб да се прибере на кръстосвача Nissan, в готовност да се отблъснат трите пристигащи кораба на "хищниците". Докато изплуваха към орбитална височина, Алекс, Палма, Ким и Аш бяха по пултовете си. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен. Първият прииждащ кораб на "хищниците" се намираше на 40 часа от Nissan. Останалите два бяха по- надалеко. Все още не се знаеше каква е числеността на "хищниците" в тези три кораба. Дежурните правеха всичко възможно, за да прихванат сигналите им и да се сдобият с нова информация. Силите на Съпротивата бяха уведомени за прииждащите три кораба на "хищниците", и от своя страна активираха десет свои кораба за предстоящите битки.
Към средата на следобеда Алекс и Палма излязоха из кораба за да стегнат някои възли, както и за да видят какво е настроението на екипажа. Времето напредваше, докато обиколят всички възли, а из коридорите се виждаха малцина. Командир Йон искаше хората му да бъдат свежи и отпочинали, когато се стигне до битки с трите кораба на "хищниците". По някое време двамата се спряха до един люк и запалиха по цигара. Корабът вече беше на 15 км. височина и се насочваше към Nissan.
*
Беше късно вечерта. Crossfire от няколко часа се намираше закрепен в корпуса на кръстосвача Nissan, на своето място. В тези часове командир Йон имаше съвещание със адмирал Шао и неговите съветници, по въпроса за прииждащите кораби на "хищниците". Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха заели да направят планове, за защитата на Orixon 84 от прииждащи кораби. В съставянето на плановете участваха и офицери от Съпротивата, чрез видео- връзка. Алекс запали цигара, взе си кафе и продължи да умува над звездната карта. Според Съпротивата, трябваше да се изведат от строя трите кораба на "хищниците", за да не могат да идат на друга планета, след като бъдат прогонени от Orixon 84. Изваждането от строя на кораби не беше лесна задача. Около това се въртяха и плановете тази вечер. Трите кораба много скоро щяха да бъдат тук. До тогава трябваше да има действащи планове, по които да се работи.
Наближаваше полунощ. Трите кораба на "хищниците", още бяха далеко. Имаше достатъчно време да се подготви посрещането им, подобаващо. В това време командир Йон събуди целия екипаж, за да даде инструкциите си за идните няколко дни. На практика екипажа се намираше в режим на "тревога". Алекс, Палма, Ким и Аш изслушаха инструкциите на командира, след което се оттеглиха за размисъл. Алекс запали цигара, взе си кафе и седна зад пулта си. Оставаха най- много 30 часа и първия от трите кораба на "хищниците" щеше да се появи достатъчно наблизо. В очакване на една спокойна нощ за умуване, четиримата отпочиваха за половин час. В дежурната каюта бяха също Браун, Джейн, Шон и Никита. Плановете трябваше да са готови до сутринта…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 308, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 308, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Crossfire продължаваше патрулния си полет над бреговете на континент № 3. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, седнали зад пулта. Полетът вървеше без съществени проблеми. Около кораба нямаше близки опасни обекти, но въпреки това системите за отбрана и стрелба бяха активирани. Тежестта на полета падаше върху сканирането на земята под кораба. Въпроса беше, дали там има проникнали съмнителни обекти. За момента подобно нещо не беше забелязано. Алекс отново умуваше по своите теми за размисъл, а това съчетаваше с наблюдението на екраните пред себе си. Бяха тръгнали от базата рано сутринта, въпреки че екипажа искаше по- продължителна почивка и то именно там. В замяна бяха оставени будни само 60 души, а останалите можаха да спят, преди следващите смени. Палма в този ден беше замислена и мрачна. Това не й подхождаше много, но всъщност и другите от екипажа, нямаха добро настроение. Ким и Аш тъкмо приготвяха вкусна закуска за дежурните, а тук бяха също Шон и Никита, Браун и Джейн.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба, за да се разходят и хем да проверят системите из него. Алекс запали цигара, потръпна от студа из коридорите, отопляваха се само каютите. Двамата тръгнаха из коридорите и асансьорите, като на някои места се спираха. Компютърните възли бяха пръснати из целия кораб, за да може при повреда в корпуса му, да остане все пак някаква компютърна мощност невредима. Тези възли бяха изключително корави и гъвкави. Трудно можеше да бъде елиминиран такъв възел. Осигурен със захранване по най- малко 5 различни начина, към всеки възел имаше и робот, който се грижеше за него, за безопасността му и за целостта му. Компютърния възел и неговия робот, бяха в симбиоза. Изкуствения интелект през 7014- та година беше някъде из върховете на възможностите на разумните цивилизации. Тези възходи се следваха от упадък, и отново от възход, ери които се повтаряха една след друга, като морски вълни. От голямата анархия през периода 5000- та до 5300-та година, няколко пъти технологиите бяха имали упадък и възход. AFJ носеше в архивите си знания както за едното, така и за другото. Агенцията AFJ пазеше познанията на стотици цивилизации, именно за да подновява техниката, по време на упадъци на цивилизациите. Това далече не беше всичко. След разцвета си, всяка цивлизация имаше години, когато биваше застрашена от изчезване. Агенцията AFJ пазеше човешката цивилизация от изчезване, като имаше готова стратегия за възраждане на своята цивлизация, дори от нищото… Тази стратегия беше подобна на плановете на всеки животински и растителен вид за оцеляване и се наричаше "люлка на живота". Плана на човечеството- цивилизацията на древната Земя, за раждане след гибел, се държеше именно от Агенцията AFJ. Тази агенция можеше да започне раждане на човешката цивилизация, буквално от нищото, ако се наложи. Това беше секретна тайна на AFJ. Човешката цивилизация можеше и да изчезне, но не завинаги. От корабите на Агенция AFJ, по всяко време и при всякакви обстоятелства можеше да се зароди отначало земната цивилизация. Дори от само един неин кораб, дори само от една нейна база…
След като се убедиха в изправността на възлите на кораба, Алекс и Палма се набутаха в столовата. В момента нощната смяна вечеряше, преди в полунощ да започне работата си. Алекс и Палма взеха и те по една порция от вечерното меню, което беше много вкусно, всъщност. Докато хапваха, двамата слушаха разговорите на своите колеги и приятели тук. Беше късно вечерта, когато се прибраха в дежурната каюта.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire наближаваше до град със 400,000 души население и съответната военна база до него. Алекс в този ден не беше в най- добрата си форма. Чувстваше се изморен, недоспал и го мъчеше зъбобол. Той седеше зад пулта си, загънат в дебело одеало. Наблизо имаше и пълен чайник с билков чай, с който се топлеше. От двете си страни на пулта беше отворил и своите компютри. Както обикновено той умуваше по повече от 15 теми за размисъл. До него бяха Палма, Ким и Аш. Навън времето беше мразовито, със силни ветрове. На места корпуса на кораба беше заледен, като леда достигаше 15- 20 см. дебелина. Това не пречеше на полета, но вътре ставаше все по- студено. Енергията на кораба идваше от два малки атомни реактора. Отоплението работеше с електрически ток, чрез климатици по каютите и боксовете. Големи части от кораба не се отопляваха силно, но се пазеха от отрицателни температури. Алекс запали цигара с кафе и си взе почивка за половин час.
Следобеда напредваше, когато Crossfire се приземи на космодрума край града. Тук щеше да се зареди кораба с гориво, вода и провизии. Екипите по товарните работи скоро излязоха за да договорят покупките и да натоварят кораба. Отделно екип отиде в Щаба на Съпротивата тук, за разговори по темите на войната. Алекс и Палма излязоха из базата, на разходка. Скоро Ким и Аш ги настигнаха, за да бъдат заедно. Докато вървяха из парка на базата, тук валеше сняг. Скоро намериха бар- кафене и влязоха вътре, за да чуят какво говорят тукашните хора, и да се стоплят. Времето минаваше неусетно.
В началото на вечерта четиримата бяха отново в дежурната каюта на кораба, след добра разходка. В тези часове течеше зареждането на кораба с гориво, вода и провизии. Екипажът беше на крака, за своите пет часа свободно време, когато работеха само дежурните и тези хора, с конкретни задачи. Четиримата сложиха чайника с билков чай за да се стоплят и заеха местата си, за да поработят. Корабът щеше да нощува в тази база. Командир Йон не разреши да се ходи в близкия град. По изключение на 40 души беше разрешено да се разходят из космодрума, но само до полунощ. Екипажът се приготвяше за нощуването, както и кораба. Командир Йон беше поканил няколко офицери от базата, на вечеря в кораба. А новините бяха шарени. На отделни места "хищниците" се бяха активизирали, но техните изтребители не нападаха териториите на Съпротивата. Колкото до положението по други планети, то по някои планети Съпротивата и AFJ достигаха положителни резултати във войната срещу "хищниците", а по други планети войната се водеше по- предпазливо и без да се бърза. Основната слабост на "хищниците" беше, че вече се знаеха много от тайните им, и второ- че нямаха достатъчно машини, а рядко им идваха подкрепления…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 307, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 307, Valeri Kolev.

Към края на следобеда Алекс и Палма се разхождаха около кораба и лагера на Съпротивата. Денят беше слънчев, със температури около - 10' С и слаб снеговалеж. Пунктът скара- бира работеше втори ден. На огъня къкреха казани със супа. И днес тук се бяха насъбрали към 500 души. Бяха дошли и цивилни от близкото селище, където живееха 50,000 души. Земляните с радост посрещаха тукашните край пункта си. Тук се обсъждаха различни теми за войната, а ветерани разказваха историите си. Военните от Съпротивата в този лагер бяха 15,000 души. Това беше централния лагер откъдето се изпращаха подкрепления с кораби по цялата фронтова линия. Тук идваха и старите бойци, които идваха от фронта. Алекс и Палма намериха Ким и Аш край огъня. Взеха си халби с бира и печено месо за мезе и докато пийваха и хапваха слушаха разговорите наоколо. Четиримата бяха в добра форма днес, а то идеше вече и вечерта. Слънцето печеше изморено към залез, а настроението край огньовете и пункта на земляните, беше весело и оптимистично.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха в кораба. На борда имаше гости- 10 офицера от Съпротивата, които обсъждаха с командир Йон положението в последните седмици, тук на планетата Orixon 84. Алекс запали цигара с кафе и седна зад пулта си, за да подреди нещата си, да събере мислите си и да види как вървят нещата.
Беше късно вечерта. Алекс пийваше кафе с цигара, седнал зад пулта си, а до него работеха Палма, Ким и Аш. Тази вечер Crossfire отново излиташе на патрулен полет. Точния час на старта не беше даден, но екипажа се готвеше за новата мисия. Бяха приключени всички външни изяви на земляните тук, а скоро на борда се прибраха целия екипаж без изключение. Командир Йон даде кратки инструкции за новата мисия, след което се оттегли за почивка, а Манхатън- неговия помощник пое командването.
Беше 22:45 ч. бордово време, когато Crossfire стартира за новата си мисия. Докато кораба набираше височина, Алекс и Палма си взеха по кафе и запалиха по цигара. Времето беше тихо и мъгливо. Crossfire уверено изплуваше нагоре, движейки се на запад. Алекс и Палма следяха показанията на системите, за близки и по- далечни опасности, а Ким и Аш ровеха из радио- ефира, за да засекат сигнали на врага. На борда бяха будни само 60 души в тези часове. Нощният патрулен полет трябваше да бъде по бреговата ивица на континент № 3, държан от силите на Съпротивата. До там Crossfire имаше полет над океана.
*
В началото на вечерта на другия ден, Crossfire патрулираше по бреговете на континент № 3, на планетата Orixon 84. Този континент се държеше от Съпротивата, след като бяха успели години наред да го опазят от атаките на нашествениците- "хищниците". Патрулния полет на Crossfire имаше цел да провери доколко границите на континента със океана са защитени от вражески атаки. Обикновено такова патрулиране правеха тукашните хора, но този път честта се падна на земляните, освен това за да сканират бреговете за чуждо присъствие там. Алекс запали цигара с кафе, седнал зад пулта си, където наблюдаваше показанията от полета и картина от външните камери на кораба.
Късно вечерта Crossfire продължаваше патрулния си полет, а в далечината имаше град на брега на океана, със база на Съпротивата до него. Земляните решиха да се спрат в тази база, за да пренощуват тази нощ там. Бяха летяли дълго време без почивка. Малко почивка и нощуване в покой, щеше да се отрази добре на екипажа. Алекс си взе кафе с цигара и спря за да отдъхне половин час. От дремане пред пулта и седене, се беше схванал. Скоро беше осъществена радио- връзка с базата на брега на океана. От базата приеха гостуването на кораба Crossfire и казаха, че вече го очакват. До там кораба със земляните имаше още близо два часа полет. През изтеклото време от началото на патрулирането, земляните не бяха забелязали никакви съмнителни обекти в небето и на земята из териториите на континент № 3, държан под контрола на Съпротивата.
Наближаваше полунощ, а с това намаляваше достанцията до базата и града до нея, със 300,000 жители население. В очакване на приземяването, екипажа на Crossfire се вълнуваше. Командир Йон беше дал разрешение на 40 души от най- заслужилите командоси- астронавти на борда, които щяха да посетят този град. Но и останалите печелеха. При нощуване в приземено състояние, времето за сън и почивка беше много повече. Алекс запали цигара с кафе и тъкмо се беше замислил по своите теми за размисъл, когато Палма каза:
-Наближаваме град № 158! Ще има ли и тук скара- бира?
-Нямам понятие.- каза Алекс.- Да проверим запасите си от провизии!... Имаме достатъчно вино, бира и замразено месо!
-Много обичам скра- бира на открито под снега!- каза Палма.- Това са едни такива моменти, които се запомнят!
-Ще ходят до града 40 души от нашите.- каза Алекс.- Незнам дали ще има скара- бира от нас…
-Не е нещо сложно.- каза Аш.- Нищо не ни пречи да направим пак скара- бира празник!
-Зависи от командир Йон…- каза Ким.- Ако прецени, ако е в настроение- може би…
Crossfire вече се спускаше за приземяване. От базата скоро обявиха визуален контакт. Докато се призмеяваха, дежурните разговаряха с тукашните военни. Новините за войната бяха добри- "хищниците" спазваха примирието, а в същото време се изтегляха от няколко фронта. Съпротивата бетонираше спечелените позиции и укрепваше лагерите си. Ако войната продължеше, то вече нямаше да е същото. Съпротивата ставаше все по- силна, след като земляните разкриха тайни на "злите демони".
Crossfire се отпусна в бетона. От някаква дюза свистеше пара. Двигателите постепенно утихваха. Екипажът се вълнуваше. Тук щеше да се нощува. До града бяха пуснати 40 души, а останалите можеха да спят и почиват, съгласно смените си. Очакваше се дълга и спокойна нощ…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 306, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 306, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire летеше по фронтовата линия надлъж и нашир. Това беше нощен разузнавателен полет на височина от 10 км. и със скорост 400 км/ч. Алекс работеше зад пулта си, с цигара и кафе в ръка. До него бяха Палма, Ким и Аш. Из кораба беше спокойно и тихо, а в дежурната каюта беше топло и уютно. Назад от пулта, на масата се бяха събрали Браун, Джейн, Шон и Никита на джин с тоник и салата от осолен лимон. На кораба бяха будни 80 души, заети със задачи. Останалите спяха, сле дкато бяха прекарали три свободни часа за целия екипаж. Този сън имаше задължителен характер, за да има пресни сили след нощния полет. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Над фронтовата линия беше спокойно, а долу също. Претърпели серизони загуби в последните седмици, "хищниците" се оттегляха. Избягваха да атакуват и пестяха силите си. В същото време Съпротивата укрепваше позициите си и трупаше сили по граничните зони. Това беше временно примирие, доколкото Съпротивата би търпяла примирие със агресорите- "хищници" изпълняващи плановете и задачите, дадени им от "злите демони".
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе и си взеха почивка от един час. Полетът вървеше нормално, а навън започваше буря. Започваше засилване на студа. В мрака корабът на земляните от AFJ, беше невидим и обезопасен по всякакъв начин. Тъй като щеше да се нощува по време на полет, бяха взети допълнителни мерки за сигурност. Увеличиха и височината на полета до 18 км. в условия на силно разреден въздух и магнитни смущения.
*
В началото на вечерта Crossfire се приземи в лагер на Съпротивата, на 300 км. от фронтовата линия. Алекс и Палма излязоха на терасата, за да видят лагера и местността около кораба. Навън валеше сняг, който беше натрупал близо два метра пелена. Из лагера течеше нормалния фронтови живот. На голям огън на открито под един навес вряха казани с храна за лагера, а наоколо сновяха войниците. Алекс потръпна от студ, запали цигара и погледна в далечината. Приближаваше кораб на Съпротивата, носещ хора от фронта, след като бяха подменили с нови попълнения фронтоваците. Палма потръпна зиморничаво и каза:
-Страшен студ! Да се прибираме на топло!
В дежурната каюта беше топло и уютно. Тук в момента имаше 16 души от екипа на Алекс. Някои дежуреха, други похапваха, а трети се черпеха с джин с тоник. Из кораба бяха на крака всички от екипажа, това бяха техните пет свободни часа, отпуснати от командир Йон, тази вечер. Crossfire отпусна на този временен лагер провизии, вода, гориво и боеприпаси от своите запаси. Докато течеше разтоварването, на борда бяха поканени офицери от тукашните, за разговори за войната. Беше им предоставена нова информация за "злите демони" и за "хищниците", която щеше да помогне много във войната по- нататък. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен зад пулта си.
Вечерта напредваше, а земляните бяха отворили скра- бира пункт пред кораба си. Тук се събраха въпреки студа над 300 военни от лагера, както и хора от екипажа на Crossfire, които искаха да разговарят с тукашните военни за войната. На пункта имаше пържоли, кюфтета и кепапчета, филе от риба, бира, вино и джин с тоник. Студът не попречи на празничната вечер, послучай срещата и затишието на фронтовете. Командир Йон лично поздрави военните от лагера и говори около половин час по въпросите за войната. Това веселие щеше да продължи до късно, а кораба на земляните щеше да пренощува тук. Алекс, Палма, Ким и Аш също излязоха при скара- бира пункта, за да видят тукашните и да побъбрят с тях, докато хапват и пийват. Времето беше омекнало, но валеше сняг. Алекс се затопли с вино, а също и на огъня, който земляните запалиха на скара- бира пункта. Тукашните военни с радост посрещнаха земляните и им разказаха своите патила по фронтовете и не само там.
По- късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш разговаряха с тукашните, около огъня. Виното се услади и на четиримата, а мезетата бяха превъзходно качество. Питки се печаха от автомат, инсталиран в пункта за скара- бира. Тези питки бяха още горещи при консумация и с много добър вкус. Докато течеше празничната вечер, наоколо имаше и постове, както от Crossfire, така и от Съпротивата. Дежурните не съобщаваха за някакви близки опасности, всичко беше спокойно наоколо.
*
Алекс стана рано сутринта. Той се разсъни с вода на чешмата, а сетне с кафе и цигара. Когато излезе на терасата на каютата видя, че край огъня още има хора, а скара- бира пункта все още работи. В този лагер имаше 15,000 военни от Съпротивата и приятелски раси. Алекс постоя на терасата близо час с кафето в ръка. Времето беше студено, снегът продължаваше да вали. В дежурната каюта беше топло и уютно. Климатикът държеше свеж въздуха и топъл. Зад пулта бяха Браун и Джейн. Шон и Никита пиеха кафе на масата зад пултовете. Алекс запали още една цигара с кафе и седна при тях на масата.
-Как върви?- попита той.
-Нормално.- каза Шон.- Чакаме командир Йон да каже, дали ще излитаме скоро. Държим кораба в готовност за нова мисия.
-Как си, Алекс?- попита Никита.- Наспа ли се добре?
-Сънувах кошмари…- каза той.- Но се наспах.
Палма се беше събудила. Тя се оправи на чешмата и се появи в дежурната каюта с чаша кафе в ръка.
-Рано сте станали!- каза тя.
-Наспа ли се, Палма?- попита Никита.
-О, чудесно се наспах.- каза Палма.- Чух, че Алекс стана и си казах, че е време за днес…
-Да.- каза Никита.- Старата песен на нов глас. Пак се започва.
В този момент от вратата се подадоха Хенсън и Бронк. Бяха излизали навън. По униформите им имаше много сняг.
-Как сте, момчета?- попита Бронк.
-Събуждаме се!- каза Алекс.
-Аааа, хубаво, хубаво! - усмихна се Бронк.
Новото утро бавно започваше на борда на Crossfire…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 305, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 305, Valeri Kolev.

Беше късно вечерта. Crossfire се намираше в база на Съпротивата, на континента им- № 4, на планетата Orixon 84. Времето тук беше мразовито, изключително сурово със силен снеговалеж и навявания. Температурите бяха около -25' С. В дежурната каюта беше топло и уютно, а тук Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха, пийваха билков чай за да се топлят и очакваха в полунощ да ги сменят следващите смени. Алекс запали цигара, изправен до предния люк и погледна навън. Из базата продължаваше учението на новите войски, кандидатстващи за включване във войната срещу "хищниците". В кораба бяха будни само 50 души, а останалите почиваха и спяха. Около кораба имаше четири поста и патрулна двойка. Охрана имаше и из кораба. Нощта обещаваше да бъде дълга и спокойна. Лошото време не пречеше на дежурните и охраната да си вършат работата. Междувременно те се свързаха с кръстосвача Nissan и разбраха, че там е нормално. Nissan предимно вдъхваше респект на "хищниците" и всяваше ужас у тях.
*
В следобеда на другия ден Crossfire извършваше разузнавателен полет, а марщрута му не беше определен предварително. Навън бушуваше снежна буря. Алекс седеше пред пулта, пушеше цигара с кафе и наглеждаше как върви полета. Както се очакваше в небето нямаше много машини, а тези на "хищниците", бяха само няколко, и то на голяма дистанция от Crossfire.
В началото на вечерта Crossfire продължаваше разузнавателната си мисия над континент, където се водеха военни действия. Това беше континент № 2. Бяха взети всички мерки за безопасността на кораба и екипажа. Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха зад пулта в помощ на мостика. Алекс запали цигара с кафе докато наблюдаваше екраните пред себе си. Полетът вървеше нормално без сериозни проблеми. Бурята навън продължаваше без съществени изменения, но падаше още по- голям мраз. Температурите достигнаха -35 ' С. В дежурната каюта беше уютно и топло. Алекс се беше замислил над своите теми за размисъл, както винаги. Той имаше по всяко време над 15 теми, по които разсъждаваше и умуваше, докато наблюдаваше картинките от пулта си.
*
Рано сутринта Crossfire се приземи на 200 км. от фронтовата линия, край палатков лагер на Съпротивата. Корабът носеше за този лагер, провизии, боеприпаси, вода и гориво. Офицерите от лагера посетиха командир Йон веднага след кацането. Алекс се разсъни на чешмата с вода, запали цигара с кафе и излезе на терасата на каютата, за да види какво е времето. Беше тихо и валеше сняг. Температурите бяха около - 20' С. Той потръпна зиморничево и огледа лагера. Бойците тук укрепваха позициите, а 300 души се готвеха да отлетят като подкрепление към фронта, със транспортен кораб. Наблизо имаше изоставена ракетна установка, уцелена от "хищниците", преди много време. На 5 км. нататък се простираше малък град. До Алекс на терасата беше излязла Палма.
-Не си спал тази нощ…- каза тя.
-Няма проблем, вчера спах в следобеда.- каза той.- А ти?
-Дремнах малко.- каза тя.- Нали знаеш, по време на полет се спи трудно… Какво ще става днес?
-Донесохме им провизии, боеприпаси, вода, гориво и разузнавателни данни.- каза Алекс.- Сетне продължаваме над фронтовите зони. Набелязани са цели- обекти на "хищниците".
-Какъв студ и мраз! - потръпна Палма.- Да се прибираме на топло!...
Прибраха се в каютата, а тук дежуреха Браун и Джейн. Ким и Аш закусваха на масата, топли пици с кафе. В дъното на каютата Шон и Никита проверяваха системите на каютата, преди следващия полет. Екипажът беше на крака, за сутришните инструкции на командир Йон, както и за разтоварването на провизиите, боеприпасите , водата и горивото за лагера. Около кораба бяха разположени и постове, докато той се намираше тук в лагера. Смяташе се, че престоя тук ще продължи няколко часа. Зоната беше опасна и командир Йон не искаше да се рискува излишно.
Наближаваше обедното време, а Алекс и Палма действаха по пулта, пийваха горещ билков чай и очакваха разтоварването на кораба да приключи, за да разберат кога ще се излита отново. Ким и Аш подреждаха дежурната каюта, а Браун и Джейн бяха на кафе край масата зад пултовете. Времето навън продължаваше да е сурово, а в този момент излиташе транспортния кораб с 200 бойци, заминаващи подкрепление на фронта. Съпротивата, в лицето на няколко офицера от различните съюзнически раси, обсъждаха с командир Йон положението на тази планета- Orixon 84. Намесата на земляните тук нямаше да има дълготраен характер. Адмирал Шао искаше просто да се разбере какво става на тази планета, както и да се предаде на Съпротивата, новата информация за "злите демони".
*
Crossfire излетя от лагера на Съпротивата в началото на вечерта, на нощен разузнавателен полет. Алекс пушеше цигара с кафе и в сравнително добра форма следеше как върви полета, умувайки по своите над 15 теми за размисъл. До него бяха Палма, Ким и Аш. На масата почиваха на джин с тоник Браун, Джейн, Шон и Никита. Из кораба беше тихо и спокойно. Летеше се на височина от 10 км. със 400 км/ч. скорост. В прикритието на мрака кораба навлизаше над фронтовата линия и щеше да я обходи от край до край по ширина. В тези часове бяха будни само 50 души, а останалите спяха преди да имат три свободни часа за целия екипаж. Времето навън беше относително спокойно с умерен вятър и температури около - 20' с. Радио връзката с Nissan беше добра, а от там нямаха съществени новини и инструкции за командир Йон и екипажа му. В тези часове Алекс прослушваше и радио- ефира, за да разбере, какво са намислили "хищниците". Очакваха се безсънни и напрегнати 24 часа…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 304, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 304, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire обикаляше планетата Orixon 84 на височина от 20 км. Това беше планета, където се водеше война срещу "хищниците". Тук те имаха два континента превзети, а Съпротивата имаше останалите два. Алекс седеше на удобното кресло пред пулта си и наблюдаваше текущата информация. Той запали цигара с кафе и погледна към Палма, Ким и Аш, които бяха до него в тези часове. Все още нямаше радио- връзка с тукашните военни и със Съпротивата. Около кораба Crossfire нямаше опасни обекти. Времето долу беше лошо с бури и дъждове, но на такава височина нямаше атмосфера. Алекс се беше замислил дълбоко. Тук на Orixon 84 земляните със Nissan идваха като подкрепление и скоро щяха да имат битки и разузнавателни полети. В дежурната каюта беше топло и уютно. В меката светлина фигурите на дежурните, а и на почиващите седнали на масата, изглеждаха като в приказка. Алекс се изправи пред предния люк на каютата и погледна надолу към планетата, окъпана в синьо. Някакво странно усещане го привличаше към тази планета, а той не можеше да си го обясни. В един кратък миг Алекс си припомняше места и хора в този син свят. Някакво кратко омагьосване се получи и той съзря още една истина за себе си. В предишен негов живот той беше живял на тази планета именно… Алекс настръхна. Тук някъде живееше още едно негово "аз", може би и в момента… Искаше му да срещне това друго негово "аз", да обмени опит и знания, да си припомни колкото може повече неща за предишни свои животи, до момента повече от 600… Мигът отмина, а Алекс седна обратно зад пулта си и въздъхна тежко.
Наближаваше полунощ. Crossfire се спускаше в атмосферата на Orixon 84, в условия на бури и дъжд, със свирепи ветрове и мраз. Командир Йон искаше да се лети на 15 км. височина със 400 км/ч. за да се засекат радио- станции на "хищниците". Алекс въздъхна, взе си още кафе и запали цигара. Предстоеше тежко нощно дежурство. Той от сега беше изморен, но държеше да е на линия, особено преди да се свържат със Съпротивата и тукашните военни. На тази планета течеше война срещу "хищниците" и се налагаше повишено внимание.
*
В следобеда на другия ден черни мисли затормозиха Алекс. Той запали цигара с кафе, дълбоко замислен. В тези часове Crossfire летеше на 15 км. височина със скорост от 400 км/ч. Времето беше сложно, със бури, силни ветрове и дъжд. Дежурните все още не бяха осъществили радио- контакт със Съпротивата и тукашните военни. Земляните летяха със повишено внимание. Тук се водеше война, а "хищниците" имаха тук два континента и значителни сили.
*
На третия ден Crossfire се приземи в следобеда в една база на Съпротивата. Времето беше зимно, с навявания и мраз. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, веднага след кацането и погледнаха навън, докато пушеха по цигара с кафе. Войната тук беше в замръзнала фаза. Съпротивата укрепваше позициите си, в небето почти нямаше машини на "хищниците", които бяха понесли тежки загуби в последните седмици. Из базата течеше учение, а в близките гори се чуваше стрелба. В това време от някъде се завърна в базата разузнавателна совалка, която се приземи до кораба на земляните. При командир Йон пристигнаха със джет четирима офицери от Съпротивата, за да обсъждат ситуацията на тази планета Orixon 84.
Следобеда напредваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш бяха седнали около масата в дежурната каюта на по чаша джин с тоник и салатка от осолен лимон. Те обмисляха бъдещите действия на силите на AFJ и Съпротивата, конкретно за тази планета. Тук в момента беше само кръстосвача Nissan, високо в орбита на 20 км., както и Crossfire тук на космодрума в базата на Съпротивата. Очакваше се да пристигне и втори кръстосвач, в идващите дни. Екипажът на Crossfire имаше в тези часове пет свободни часа. Из кораба беше оживено и шумно, а столовата пълна с хора. Очакваше се по- късно да пристигнат и военни от тукашните, за обсъждания заедно с екипажа на въпросите около войната и конкретно тук за Orixon 84. Алекс беше извадил лаптопа си и чертаеше схеми и йероглифи по сензорния плот. Това бяха планове за действия на екипажа в следващите дни.
Наближаваше вечерта. Навън беше ужасяващо сурово време със мраз и снегонавявания, но в дежурната каюта беше топло и уютно. Алекс и Палма се топлеха с билков чай, пушеха по цигара и наблюдаваха показанията на радарите, скенерите и външните камери. Наблизо нямаше сили и обекти на "хищниците". Корабът се намираше в база на Съпротивата на техен континент. В тези часове приключваха свободните часове на екипажа и се минаваше на смени. Алекс и Палма почиваха преди да продължат дежурството си. С тях бяха също Ким и Аш, които закусваха топли пици.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха около кораба, за да огледат корпуса за нови дефекти и повреди. Бяха си сложили шлемовете, за да не са зависими от виелицата, доста силна в момента. Около кораба имаше и постове, за охраната му, както и патрулна двойка. Четиримата обикаляха кораба по часовниковата стрелка и наблюдаваха с оптика и скенери. Тук снега беше натрупал покривка от два метра, но момчетата бяха разчистили пътеки около кораба. Обиколката им отне близо час, а бяха забелязани няколко пукнатини в корпуса, в най- външните му панели. Предстоеше да се прави ремонт, още тази вечер.
Вечерта напредваше, когато четиримата се прибраха в кораба. По коридорите и асансьорите беше тихо и спокойно, видяха само постовите от охраната. Щом се прибраха в дежурната каюта, Палма сложи чайник с билков чай, да се свари. Трябваше отново да се натоплят. Алекс запали цигара, докато чакаше чая да стане, замислен по своите теми. Корабът щеше да нощува тук в базата, преди рано сутринта да излети за разузнавателна мисия. Екипите подготвяха кораба за нощуването. Бяха затворени с щитове люковете, пусната отбранителната система, както и повдигане на двата входа на кораба на височина от 15 метра.
По- късно Алекс и хората му се топлеха с чай и обмисляха мисията, която започваше на сутринта. Алекс беше настинал, та се загъна в дебело одеало пред пулта. Из базата и околната гора течеше учение на Съпротивата.




(следва продължение)