ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 333, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 333, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Nissan летеше по траекторията си за високи скорости, ориентировъчно насочен към звездата Orixon 3. Алекс седеше на мястото си зад компютрите, завит в дебело одеало и снабден с пълен чайник с билков чай, за да се топли. До него бяха Палма, Ким и Аш. Скоро простигна и Ing за да си говорят за компютри, техника, както и по въпросите за войната. По това време екипажите имаха свободни пет часа. Из корабите беше оживено и шумно, в коридорите и в столовите думкаше музика. Хората бързаха да се оправят за да пийнат и хапнат с приятели и колеги. От полунощ започваше работа на три смени, като щяха да останат будни 100 човека на Nissan и 50 души на Crossfire. Хората от Съпротивата, които бяха 50 на брой не подлежаха на контрола на адмираш Шао. Алекс умуваше над белите листи хартия, докато разговаряха петимата. Той запали цигара, сипа си още чай, загънат в дебелото одеало и снима поредния лист изписан отгоре до долу със графики, схеми, числа и текст, за архива си. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми, а наоколо нямаше вражески обекти. Веселбата на екипажите продължаваше до полунощ. В това време пилотите и дежурните водеха кръстосвача по пътя му. Тук беше зоната между двете звезди Orixon 2 и Orixon 3. Въпреки отдалечеността от тях, тук имаше небесни тела. Малки планети и луни, които тънеха в мрак. Също така астероидни полета, които обикаляха по сложни траектории планети и звезди.
Късно вечерта Алекс и неговите помощници излязоха из корабите на разходка. Те също така проверяваха различните възли из корабите, както и корпусите им. Тръгнаха по външните тунели за оглед на корпусите на корабите. Тези тунели бяха най- външните точки, откъдето можеше да се проверява корпуса на Nissan. Докато вървяха със скенерите в ръце, Алекс запали цигара. Беше се стоплил и в леко сънлива форма, но добро настроение, очакваше нощта, за да се наспи. Обиколката на Nissan и Crossfire по външните тунели беше трудоемка задача. Тук имаше общо няколко километра пътеки. Четиримата извървяха този път успешно, като забелязаха няколко дребни нередности по корпусите и възлите, а по местата бяха изпратени ремонтните роботи, за да оправят нещата.
Наближаваше полунощ. Алекс и Палма щяха да останат до 2 ч. през нощта на линия, поради известни аномалии в електромагнитната обстановка, което трябваше да изследват и проверяват. Забелязваше се и ниво на радиацията, по- голямо от нормалното. Тези обстоятелства угрижиха дежурните, а също командир Йон и адмирал Шао. На раменете на Алекс натежа задачата да изследва и провери забелязаните аномалии и да даде инструкции. Алекс запали цигара и започна да действа. Трябваше първо да провери, откъде идват тези аномалии, дали се усилват, или са постоянни. Скенери, радари, сензори, телескопи, всичко беше на разположение на Алекс в тези часове.
*
Беше следобеда на другия ден. Аномалиите в зоната се оказа, че са от преминаващ наблизо астероид. Нивата на радиация и електромагнитните аномалии скоро се възстановиха, а въпросния астероид беше регистриран в картите на AFJ, като пътуващ опасен обект. Nissan продължаваше полета си ориентировъчно към звездата Orixon 3. Алекс пушеше цигара с кафе, седнал зад компютрите на мястото си и разсеяно наблюдаваше информацията от полета. Този ден екипажите бяха в добра форма, нямаше щети от аномалиите, успешно потушени от защитите на корабите срещу подобни аномалии. До Алекс бяха Палма, Ким и Аш, а Ing (слоноподобен хуманоид от Съпротивата), беше наблизо и изучаваше паратурата в дежурната каюта. На масата по- назад в каютата бяха седнали Браун, Джейн, Шон и Никита, които се черпеха с джин с тоник, докато пишеха из лаптопите си, вероятно лични неща. Nissan наближаваше група от няколко планети и луни, които се намираха тук по тези места, далеко от звездите Orixon 2 и Orixon 3, съответно тук беше мрак, а флората и фауната беше съвсем различна и слабо изучена. След няколко часа Crossfire щеше да се отдели от кръстосвача, за да огледа отблизо тези тъмни планети и луни.
По- късно в следобеда екипажът на Crossfire готвеше кораба за отлитане до тъмните планети и луни, а Nissan забави скоростта си. Алекс даде последни инструкции, запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк. Оптиката позволяваше да се видят тъмните планети и луни, макар и невидими за просто око в мрака. Скоро Crossfire се отдели от кръстосвача и полетя натам. Корабът от Съпротивата- LX 2080 го последва след половин час. Нямаше планове за този полет, а Алекс беше поел командването, докато командир Йон спи. Междувременно от Nissan съобщиха, че адмирал Шао също спи, а командва командир Джейсън. Това не бяха кой знае какви размествания и проблем. Алекс си осигури радио- канал със командир Джейсън, докато трае проверката около тъмните планети и луни.
Бордовия следобед беше към края си, когато Алекс запали цигара и даде нови инструкции. От екипажа бяха оставени в сън 150 души, а останалите бяха на линия. Към една от тъмните планети бяха изпратени дронове. LX 2080 се занима със друга от планетите.
В началото на бордовата вечер Алекс запали цигара, седнал на мястото си, погледна параметрите на полета, дълбоко замислен. Планетата беше под кораба на 40 км. дистанция. Оказа се, че тя има и атмосфера. Докато се спускаха надолу в атмосферата на планетата Алекс пийваше джин и наблюдаваше показанията на скенера, радара, както и картината от външните камери на кораба. Това беше едно страшно място, където всичко щеше да е много по- различно, поради липсата на достатъчно светлина. До Алекс беше и Ing, който беше останал тук, за да свързва техния кораб със останалите кораби. Двамата се заговориха, какво ли ще видят долу на планетата. Ing казваше, че е виждал подобни светове и най- интересното е, че и в такива светове има живот, флора и фауна. Тук едва ли щеше да е по- различно. Земляните идеха тук за да търсят "зли демони и хищници", а не за да изучават подробно този свят там долу. Също търсеха и някакви техни бази, инкубатори за яйца на хищници и т. н.
По- късно вечерта Алекс се изправи пред предния люк на дежурната и надникна навън. Забелязваше се растителност, вероятно имаше и някакъв живот, но всичко тънеше в мрак.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 332, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 332, Valeri Kolev.

В началото на вечерта Nissan напредваше по пътя си към взездата Orixon 3. Алекс беше поспал 2- 3 часа, а сега бодър и свеж заемаше мястото си зад компютрите. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Около кръстосвача нямаше близки вражески обекти. На борда на Crossfire бяха будни само 50 души, но скоро щяха да бъдат събудени всички за свободни пет часа. Алекс запали цигара с кафе о погледна своите помощници и приятели. Смяната започваше. По екраните пред тях вървеше информация за полета, както и картина от външните камери. Нещата вървяха нормално. Алекс се зае да умува по своите задачи над белите листи хартия, докато прослушваше радиоефира.
По- късно вечерта Алекс, Палма и Ing се разхождаха из Nissan. Алекс запали цигара и се спря до един люк за да погледа навън. Бяха някъде между звездите Orixon 2 и Orixon 3. Наоколо беше звездното небе. Наблизо имаше междинна станция, но все още не се знаеше, дали ще я посетят. Алекс извади плоското, джобно шише с джин и отпи глътка. Тази вечер се очертаваше спокойна и добра. Вече течаха пет свободни часа за всички екипажи. Из корабите стана оживено и шумно. Столовата на Nissan, а и на Crossfire се напълниха с хора, които се събираха за да пийнат и хапнат, докато обсъждат последните теми. Алекс, Палма и Ing влязоха в оранжерията на Crossfire, за да поседят на една пейка, докато си говорят. Ing беше от слоноподобните хуманоиди от Съпротивата. Вече добри приятели със Алекс, те обсъждаха явленията в системата Orixon, както и войните тук. В оранжерията имаше към 20 души, но във столовата, която беше наблизо бяха 100 души. Течаха петте свободни часа за всички екипажи. Наближаваше полунощ, когато Crossfire се скачи към междинната станция, а Nissan остана наблизо в дрейф. Навън излязоха два екипа от по десет души. Алекс и Палма оставаха на линия до 2 ч. в нощта, а Ким и Аш отидоха да почиват.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire все още беше на междинната станция. Алекс, Палма и Ing вървяха из станцията и разговаряха. Това огромно съоръжение беше добре посещавано. Тук се виждаха хиляди пътници, които бързаха насам- натам. Сред тях имаше и хора, които трайно бяха заседнали тук. Тримата обикаляха из търговския център и търсеха информация за "злите демони и хищниците". Някои хора от запитаните даваха информация, която се записваше за архивите. Враговете се бяха появявали и на нови и нови места, в търсене на лесна печалба и започване на нашествие. По някои от планетите този процес беше в самото си начало. Алекс запали цигара и кимна на своите спътници, да влязат в ресторанта- кафене. Вътре имаше към 400 души, хора от всякъде, от различни видове и раси, с различно положение в обществото и различно богатство. Тях ги обединяваше факта, че бяха тук на междинната станция. Някои от тях щяха скоро да отпътуват, други щяха да престоят тук повече време, а някои бяха стигнали само дотук, със скромните си финанси. Те именно тук щяха да търсят работа и финансиране, а някои от тях щяха да продължат пътя си по корабите, като чистачи, готвачи и помощен персонал. Алекс забелязваше тук видове и раси, непознати до момента на AFJ. Това беше първия контакт с тях и Алекс записваше всичко за архивите. С някои от новите видове бяха завързани разговори в най- общ смисъл. AFJ непрекъснато се разширяваше и приемаше нови видове и раси към тази Агенция.
В края на следобеда тримата хапнаха по една гореща супа в ресторанта, пиха по чаша вино и се заприказваха с хората тук. Имаше хора от близо и от далеко. Някои знаеха за "злите демони и хищниците", други не бяха чували нищо по въроса. Алекс обясни на хората тук, че са военни от далечна планета, които воюват с "хищниците", а също така разказаха на хората за тяхното нашествието по планетите в зоната. Оказа се, че тук присъстват и военни. С двама такива разговаря Алекс, като в най- общи линии им разказа за военния съюз AFJ, както и за Съпротивата. Бяха разменени ноти за сътрудничество, както и директни радиостанции за връзка, както се правеше при нова среща из космоса. От тук AFJ спечели нови съюзници. Взеха си още една бутилка вино, лимонада и печено месо, докато разговарят с хората тук. Алекс запали цигара замислен. Колко лесно ставаха нещата, когато се тръгваше с добро. Междувременно Crossfire беше натоварен с още гориво, вода, кислород и провизии за запасите на кръстосвача Nissan. Скоро тук нямаше да имат друга работа и щяха да се прибират на Nissan.
Вечерта беше започнала, когато Crossfire напусна междинната станция, за да се прибере на Nissan. Алекс и Палма бяха седнали на чаша джин с тоник, а скоро при тях се появиха също Ким и Аш. Прибирането обратно на Nissan вървеше нормално, имаше около час път до там. Алекс запали цигара, замислен. На станцията бяха имали контакт с нова, непозната цивилизация, с която размениха ноти за сътрудничество. Имаше шансове тази цивилизация да се присъедини към AFJ. За сега имаха радиовръзка с военните от тази цивилизация, а останалото беше въпрос на време. Докато се приближаваха към Nissan, Алекс умуваше над белите листи хартия, както винаги. Беше малко напрегнат и разсеян, но в рамките на допустимото.
По- късно вечерта Crossfire достигна кръстосвача Nissan и се скачи към него, на своето място. Скоро пристигна и кораба LX 2080 от Съпротивата, когото изчакваха. Той също зае мястото си, а Nissan започна да набира скорост по сложна траектория за високи скорости. Алекс си свари пълен чайник с билков чай за да се топли с чай, зае мястото си зад компютрите и се захвана за работа, увит в дебело одеало. Беше намръзнал из станцията. Очертаваше се спокойна вечер и дълга нощ във полет, когато само чудо можеше да спаси дежурните от задремването. Тази вечер Алекс беше романтично настроен. В леката светлина на дежурната, той запали цигара и се замечта. Искаше да е със приятелите си на малък техен кораб и да имат дом на Orixon 44, пенсии и достатъчни приходи, но да не се налага да воюват и да пътуват надалеко. Orixon 44 беше откритието на AFJ, пуста планета, която стана Новата Земя на цялата земна цивилизация. Тук вече се бяха заселили 100 милиона души, които си имаха дом и работа, животът тук вървеше добре.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 331, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 331, Valeri Kolev.

Беше вечерта на Crossfire приземен в база № 4 на AFJ на планетата Orixon 27. Край кораба имаше запален огън и скара- бира пункт. Тук от сутринта имаше веселие на екипажите, с хора от базата и от колонията на земляните, която беше наблизо. Тук през целия ден имаше хора, а в момента те бяха около 400. От екипажа на Crossfire 50 души бяха до града, а край скара- бирата имаше към 80 души. Други 50 души спяха в кораба, а останалите бяха на крака. Алекс и Палма се разхождаха около кораба и го оглеждаха и сканираха за нови повреди по корпуса му. Алекс запали цигара поспря се и погледна към огъня, който беше наблизо. Празникът беше в разгара си. Рибари бяха донесли много риба, уловена днес в близката река. Тази риба щеше да се раздаде тук, тази вечер. Алекс и Палма обиколиха целия кораб, огледаха го подробно, а сетне се спряха на скара- бирата, за да похапнат и те с другите. Тук намериха Ким и Аш, а също и Ing от Съпротивата. Някаква веселяшка атмосфера витаеше тук. Хората се радваха, че са се срещнали тук сега. Повечето от тях едва ли щяха да бъдат скоро тук отново.
Вечерта напредваше, когато командир Йон повика на кораба всички от екипажа. Корабът щеше да лети тази вечер към друга база на AFJ, база № 6. Скоро на борда се въведе ред. Корабът беше готов да отлита, но се изчакваха да се приберат още десет души, отишли до града. Алекс запали цигара с кафе, докато започваше дежурство във рвъзка с отлитането. Той инструктира хората си от неговия екип и седна зад компютрите, на мястото си. Скоро целия екипаж беше на борда на кораба и се даде старт на полета. Докато набираха височина Алекс разговаряше със Ing от Съпротивата. Техният кораб LX 2080 щеше да последва Crossfire до база № 6.
По- късно вечерта Crossfire продължаваше да набира височина, насочен в полет към североизток. Времето беше тихо със слаб вятър, но мъгливо. Алекс седеше на мястото си зад компютрите, а до него бяха помощниците му- Палма, Ким и Аш. Въпреки, че тази планета беше свободна, продължаваше дебненето за вражески обекти във близост до кораба. Екипажът беше преминал на три смени, като бяха оставени будни 50 души. Корабът щеше да лети през цялата нощ.
Късно вечерта Алекс и Палма излязоха из кораба да се разходят. Беше тихо и пусто навсякъде, повечето хора спяха. Алекс запали цигара и се спря до един люк. Планетата под кораба живееше своя живот. Прелитаха на 8 км. над голям град със хиляди светлинки. Алекс се замисли какво ли представлява живота на тези хора. Как ли би се чувствал човек, ако е част от този свят тук. На тази планета не бяха допускани "хищници" въобще. Това беше свободна планета. И до ден днешен Orixon 27 се отбраняваше сериозно, когато отново някой заблуден кораб на "хищниците" опитваше да се приземи тук. Тук беше Централата на Съпротивата. Оттук започваха всички действия на Съпротивата в тази зона.
*
Започваше вечерта на другия ден. Космическите кораби- Crossfire и LX 2080, бяха приземени в база № 6 на AFJ, на планетата Orixon 27. Тук единия беше от обед, а втория беше пристигнал преди 2- 3 часа. Алекс и Ing- офицер от Съпротивата, вървяха около двата кораба, приземени наблизо един до друг, и разговаряха. Ing обясняваше как наемници се опитват да влияят на Командването на Съпротивата. Срещу прилични суми пари, наемници атакували висши военни. Били засечени над 30 такива случаи. Затова в Съпротивата проверяваха добре хората си, на които можеше да се има доверие. Наемни убийци имаше навсякъде, готови да убиват срещу възнаграждение. Това искаше Ing да обясни на Алекс от много време. Нямаше общ знаменател за различните общности хора и раси. Понякога и сред своите можеше да има скрит враг. Алекс знаеше за наличието на такива явления, но пък при AFJ такова нещо не беше забелязано. Той изяви загрижеността си за Съпротивата и нейните офицери. Ing му обясни още, че със хората от Съпротивата, винаги трябва да има едно на ум, че това може да е човек на "злите демони"…
Вечерта напредваше, когато Алекс се прибра в дежурната каюта и сложи да се вари чай. В дежурната нещата вървяха нормално. Браун и Джейн дежуреха в тези часове. Алекс беше намръзнал, докато бяха навън със Ing и разговаряха. Затова пък научи за новите явления- наемните убийци на "злите демони". Както им викаха- "наемниците". Такова явление във AFJ не съществуваше, но при Съпротивата машинациите на "злите демони" навлизаха с нова сила. Тези наемни убийци тормозеха офицери от Съпротивата и ги шантажираха и изнудваха. Това беше тънкия план на "злите демони"- да поемат властта над Съпротивата, власт над много планети в системата Orixon.
Късно вечерта Алекс се топлеше с билков чай, пушеше цигара и размишляваше по своите теми, седнал зад компютрите на мястото си. Палма спеше, а Ким и Аш се бяха уединили в бокса си. По това време екипажа готвеше кораба за отлитане, обратно към кръстосвача Nissan, който чакаше в орбита. Хората от кораба LX 2080 също се готвеха за отлитане.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire и LX 2080 се бяха скачили към кръстосвача Nissan на 40 км. височина над планетата и скоро в комплект отлитаха нататъка по пътя си. AFJ и Съпротивата правеха маневри и учения в тези дни. Алекс беше в добро настроение. Той седеше зад компютрите на мястото си и се подготвяше за работа, във връзка с отлитането на Nissan в комплект с няколко кораба, нататък по пътя. До Алекс бяха Палма, Ким и Аш, негови най- добри приятели и помощници. Макар, че Nissan си имаше дежурни, екипа на Алекс също даваше дежурства, въпреки че техния кораб беше пасивен. Алекс запали цигара с кафе и огледа как върви началото на полета. Nissan набираше скорост по специална траектория за висока скорост, насочен ориентировъчно към звездата Orixon 3. Полетът на Nissan започваше нормално. Скоро планетата остана някъде назад. Екипажите преминаха към трисменна работа, като мнозина отидоха към задължителен сън. Алекс разговаряше по телефона със Ing от Съпротивата, който беше на кораба им LX 2080, също скачен към Nissan. Там бяха 50 офицери от Съпротивата, които щяха да бъдат тук за неопределено време, във връзка с ученията.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 330, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 330, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Crossfire се беше приземил преди час в база № 4 на AFJ, на планетата Orixon 27. Тук беше и кораба на Съпротивата LX 2080 със 50 души, които гостуваха в кръстосвача Nissan във съвместния полет. Наблизо имаше земна колония със 500,000 души жители. Алекс и Палма се бяха прибрали в бокса за сън и подреждаха нещата си в раниците и във склада с провизии. Боксът можеше да се катапултира самостоятелно от кораба в случай на беда, като можеше да се призмява и приводнява със собствени парашути и ракетни бустери. В такъв случай оцеляването на двамата зависеше от склада на бокса- въздух, вода, провизии, боеприпаси и т.н. Обикновено Алекс пресмяташе запасите си не в брой и количество, а във часове, колкото можеше да се издържи в този бокс при катапултиране, докато дойде помощ. В момента запасите на Алекс и Палма възлизаха на 60 денонощия. Толкова кислород имаха във запас, а също и останалите жизнено важни материали за оцеляване. Капацитета на бокса беше много по- голям, но всичко се купуваше, тъй като беше за лично ползване. Самият кораб имаше много по- големи запаси за оцеляване, а най- добро запасяване за оцеляване имаше на кръстосвача Nissan.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire и кораба LX 2080 на Съпротивата, все още се намираха в базата на AFJ. Алекс беше в добро настроение, а заедно с помощниците си беше излязъл на разходка из града- земна колония. С тях беше и Ing от Съпротивата. Бяха оставили джета до търговския център и обикаляха наоколо. Този ден беше мъгливо със около + 10' С, температури. Петимата се разходиха из тукашен парк, а сетне влязоха в един ресторант- кафене, за да хапнат и да поговорят в местните хора, земляни. В ресторанта имаше към 200- 300 души, намираха се свободни места. Петимата седнаха и си поръчаха вино с лимонада, и месо. Наоколо се разговаряха за икономиката на колонията и за производството тук. Някои разказваха какво ново са си купили. Аш се заговори с тукашен мъж, който работеше в завода за совалки. Тези совалки се продаваха из цялата зона, предлагаха се по междинни станции и търговски комплекси. С тях се обновяваше и флота на AFJ. Петимата се почерпиха добре с вино и печено месо, а когато тръгваха да се прибират на корабите, роботът беше докарал джета тук пред входа на ресторанта. Качиха се скоро и отлетяха.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш седяха около масата в дежурната на хапване и пийване, бяха си донесли вино, лимонада и печено месо. Тук беше значително по- добре отколкото в ресторанта. Тук можеха лесно да си легнат след почерпката, бяха си като "у дома". Алекс запали цигара и се загледа през люка, който беше до масата. Навън се стелеше мъгла, а оттатък се виждаха светлинките на базата. Беше една хубава вечер. Тази планета беше свободна, тук нямаше "хищници". Нямаше опасности около кораба. Току- що беше пристигнал туристически кораб със 300 души, които посещаваха града. Друг кораб, товарен, отнасяше плодове и зеленчуци към други градове от планетата. Алекс погледна и приятелите си в каютата. Браун и Джейн дежуреха по безопасността на кораба, въпреки, че сега бяха приземени. Шон и Никита пък се бяха запалили да си готвят нещо вкусно. Изглежда щеше да им се получи. Екипажът имаше в тези часове пет свободни часа. Из кораба беше оживено и шумно.
Късно вечерта Алекс драскаше по белите листи хартия, отхапваше мръфка от пържолите си и умуваше по своите теми за размисъл. Палма, Ким и Аш бяха около масата все още на вино със студена лимонада и печено месо. Тази вечер те си бяха дали почивка. След това щяха да спят чак до 8 ч. сутринта. Дежурствата бяха разпределени за идващите часове. Имаше достатъчно хора за всичко. На тази планета бяха пристигнали преди всичко за да си почиват малко. Също щяха да имат много разговори с тукашните хора, както и със Съпротивата и земляните от земните колонии- градове. Алекс очакваше Ing да пристигне в дежурната, за да побъбрят за компютри и друга техника.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Ing се занимаваха зад компютрите. Беше интересно да се научат знания от друга цивилизация. Електронните преводачи нямаха затруднения в превода на говора и в двете посоки.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс пушеше цигара с кафе на терасата на дежурната каюта, с Палма, Ким и Аш. Навън беше мъгливо със температури към + 8' С. Из базата вървеше учение, а пред кораба гореше огън, където бяха отворили скара- бира пункт. Тук се бяха събрали хора от корабите, от базата, както и от колонията. На пийване и приказки хората около огъня се радваха на хубавия ден и на срещата си тук. Алекс се беше замислил отново. Скоро се прибраха в каютата и той седна зад компютрите на мястото си, за да поработи. Екипажът до голяма степен беше навън, предимно около огъня и скара- бирата, днес повече се почиваше. Такава беше целта на командир Йон. Той искаше хората му да са отпочинали и в добра форма. Междувременно корабът се зареждаше с гориво, вода, килород и провизии от тази база, като повечето товар беше за запасите на кръстосвача Nissan. В тези часове радиовръзката с Nissan беше добра. Адмирал Шао беше одобрил почивката на екипажа на Crossfire.
Към средата на следобеда Алекс се изправи до един люк и погледна навън. Празникът край огъня продължаваше. Там се бяха събрали към 400 души, от базата, от корабите, както и от колонията. Хората пийваха и говореха по обичайните теми, които ги вълнуваха. Алекс запали цигара, взе си кафе и замислен седна зад компютрите за да се занимава със своите теми за размисъл, които бяха над двадесет. В това време пристигна Ing- офицер от Съпротивата, за да си поговорят за компютри и за техника. Алекс го прие в каютата и го настани до себе си зад компютрите. Двамата имаха да обсъждат интересни и занимателни неща за техниката на едната и на другата цивилизация. Това бяха ценни познания, които Алекс по- късно архивираше за архивите на кораба.





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 329, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 329, Valeri Kolev.

Беше полунощ, когато нощната смяна застъпваше на служба. Алекс беше решил да поработи още един- два часа, допълнително, още повече защото грипа му беше утихнал, той се беше стоплил и в добро настроение, в очакване на дълга и сопокойна бордова нощ, когато просто ще поспи добре. С него оставаха Палма, Ким и Аш. Верни приятели и помощници, те знаеха добре как да му помагат. Алекс запали цигара, сипа си джин, като отпи глътка и се зае със прототипа на суперкомпютъра си. Имаше да прави чипове и програми, да сглобява още възли към тази машина. Работата го увличаше, а неговите хора му помагаха, обхванати от творчески ентусиазъм и атмосфера и еуфорията на съзиданието. Прототипът вече работеше до голяма степен, точно както го беше измислил Алекс, но до достигането на окончателния му вид, щяха да минат месеци, дори година. Този компютър щеше да бъде разпространяван навсякъде където има земляни, напълно безплатно, за да им помага и пази от беди, както и за да им осигурява връзка помежду им, където и да се намират те. Връзката ставаше предимно по ефира, но имаше и система за насочена връзка със лазерни лъчи. Компютърът трябваше да може да си осигурява енергия поне по пет различни начина, а освен това сам да отстранява повреди в схемите и чиповете си. Към него имаше малък сервизен робот, който беше част от него. Основното в идеята на Алекс беше, че този компютър трябваше да работи безаварийно цели 100 години. Само така щеше да се осигури безопасност на всеки един землянин за целия му живот, където и да се намира той. В тези първи часове от новия ден, Алекс и неговите помощници се подкрепяха с джин и кафенца, а Аш отиде в кухненския блок на дежурната, за да спретне по една топла пица за среднощна закуска. Тук бяха също Браун, Джейн, Шон и Никита, които дежуреха по пултовете. В Nissan беше спокойно и тихо, а наоколо нямаше опасни обекти.
*
Към края на следобеда на другия ден, Nissan наближаваше планетата Orixon 27. Корабът Crossfire се готвеше за спукането към планетата, по- късно днес. Алекс работеше зад компютрите заедно със тримата си помощници, днес в добро настроение. В очакване на разрешение за отлитане дежурните наблюдаваха екраните пред себе си. Алекс запали цигара и си сложи да се вари пълен чайник с билков чай.
Вечерта започваше, когато Crossfire се отдели от кръстосвача и започна доближаване до планетата и спускане. Алекс пушеше цигара с чая си, днес в добро настроение, докато работеше по компютрите. Долу се намираше планетата Orixon 27. Тук Crossfire щеше да посети база на AFJ и колонията до нея, със население 500,000 души, земляни. Спускането вървеше нормално, по изчислената траектория. На борда спяха този път само 100 души. Около кораба нямаше вражески обекти, но въпреки това Алекс и неговите помощници дебнеха за опасности по пултовете. Към планетата скоро щеше да се спусне и кораба на Съпротивата, който летеше заедно с Nissan. Двата екипажа щяха да се видят чак долу в базата, когато пристигнеха там.
По- късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из кораба. Алекс запали цигара докато вървяха по коридорите. Беше оживено навсякъде из кораба. Командир Йон беше отпуснал пет свободни часа на екипажа. Алекс и Палма вървяха бавно, без да бързат. Смятаха да идат в столовата, за да хапнат. По пътя си провериха няколко от възлите на кораба и мрежата на компютрите. После минаха пред оранжерията, където имаше към десетина души, млади двойки. Седнаха на една пейка в оранжерията и пийнаха джин от плоските си бутилки на униформата. Вечерта се очертаваше приятна и това не остана незабелязано от тях.
Скоро корабът достигна 15 км. височина и премина към хоризонтален полет към базата на AFJ на тази планета. Летяха над облаците със скорост около 500 км/ч. Алекс запали цигара с кафе и се зае със умуване по своите теми за размисъл, над белите листи хартия и на компютрите. Той беше дълбоко замислен и наблюдаваше параметрите на полета.
Вечерта напредваше, когато Crossfire слезе до 10 км. височина в полет над океана на Orixon 27. Тук времето беше бурно и мразовито. Навън температурите бяха около - 10' С. Затова пък в дежурната каюта беше топло и уютно. Тази вечер тук имаше десет души от екипа на Алекс. Дежуреха Браун и Джейн, а останалите бяха около масата на джин с тоник. Алекс пък беше зад компютрите си и размишляваше по своите въпроси над бели листове хартия. По това време още нямаше радио- връзка с базата, беше се загубила и радиовръзката със Nissan. Дежурните опитваха да се свържат с кораба на Съпротивата, с който бяха заедно при полета на кръстосвача. Тази планета беше свободна, държана под контрола на Съпротивата и AFJ. Това беше едно от малкото места, където "хищниците" не бяха допуснати. Тук те бяха отблъсквани на няколко пъти и прогонвани.
Беше късно вечерта, когато Алекс запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк на дежурната. Корабът летеше над океана, сред облаци и дъжд. В далечината изгряваше една от луните на планетата, окъпвайки облаците в жълто. Алекс се замисли дълбоко. Усещанията тук бяха особени, както на всяко различно място. Това беше един непознат, чужд свят, където земляните имаха присъствие, бази и колонии. Алекс не знаеше точно какъв е света тук, но усещанията бяха приятни, това беше добро.
*
Crossfire пристигна в базата № 4 , на AFJ. Това беше планетата Orixon 27. Веднага след приземяването Алекс и Палма излязоха на терасата към дежурната. Навън беше страхотно. Валеше сняг, тихо и вълнуващо. Алекс запали цигара, а Палма донесе кафета. Тук въздуха беше чист и свеж. Снегът беше натрупал около метър пелена навсякъде. Пистите и площадките на базата още не бяха почиствани. Беше само леко хладно, меко, приятно време. Двамата се загледаха в далечината, където светкаха лампите на колонията. Тук живееха 500,000 души- земляни. Човек спокойно можеше да се почувства "у дома си", сред своите. Това усещане не се забравяше никога. Докато двамата се радваха на мястото тук, и хубавата вечер, командир Йон определяше кого ще награди със разходка до колонията. Късметлиите бяха 30 души, най- добрите от екипажа, като изключим екипа на Алекс, които имаха друг статут и свободно излизане навън. Скоро пристигна в базата и кораба LX 2080 на Съпротивата, със 50 души екипаж, същия който гостуваше на Nissan.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 328, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 328, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire се прибра на кръстосвача Nissan. Корабът от Съпротивата също се беше прибрал, а скоро Nissan започваше да ускорява скоростта си в посока към звездата Orixon 2. Алекс запали цигара с кафе, угрижен този ден. Докато седеше зад компютрите си, той проверяваше нещата около корабите, скачени в едно. Палма, Ким и Аш, неговите помощници бяха също тук и помагаха, седнали зад пултовете. Nissan набираше скорост по сложна траектория за високи скорости.
Следобедът напредваше неусетно. Алекс се изправи пред предния люк на дежурната каюта и се загледа в далечината на пътя пред кораба. Orixon 2 блещукаше слабо на небето, а наоколо звездната картинка на зоната. Алекс беше леко объркан и притеснен. Принцеса Lipo беше пред напускане на кухнята, за да бъде в неговия екип. Това щеше да обърне наопаки нещата в дежурната каюта. Алекс се опитваше да я разубеди. Той нямаше толкова много време за нея, колкото тя предполагаше, а освен това той вече имаше две жени до себе си- Палма и Ким. Разговорите с принцеса Lipo нарушаваха крехкото му спокойствие. Той не искаше да я обиди, но тя трябваше да остане в кухнята, така беше по- добре за всички. Lipo беше талисманчето на кораба. Отивайки в столовата й се радваше целия екипаж…
В средата на следобеда Алекс беше нападнат за сетен път от извънземния вирус, който го тормозеше понякога. Този вирус на грип не беше заразен и на борда никой друг нямаше такова нещо. Алекс си свари пълен чайник с билков чай, загъна се с дебело одеало зад компютрите си, за да продължи със задачите си. Това беше космически кораб, страшноо далеко от Земята. Тук нямаше болнични, а грипа се смяташе за леко неразположение. Все пак Алекс прехвърли командването на екипа си от 30 души в ръцете на Аш, за известно време. Шаманът Джи, който беше на този кораб щеше отново да забърка билки и хапове за Алекс. Понякога това помагаше.
По- късно този ден Алекс излезе из кораба да се разхожда. Беше се стоплил, но това от грипа беше абсолютен дискомфорт. Това влияеше и на мисленето му, което ставаше до известна степен замъглено. Болките в цялото тяло правеха всичко трудно. Грипът на Алекс беше прихванат от някоя чужда планета, по някакъв странен начин. Добре беше, че този грип не беше заразен. Колкото до шамана Джи, той често успяваше да оттърве Алекс от атаките на грипа. Тези билки и химикали шаманът Джи добиваше тук на борда на кораба. Той беше добър извънземен човек- шаман, пророк, гадател и магьосник, мъдрец.
*
Беше началото на вечерта. Кръстосвачът Nissan със няколко кораба прикачени към корпуса му летеше по сложна траектория в посока към звездата Orixon 2. Един от корабите тук беше Crossfire. Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха в дежурната каюта на този кораб, в помощ на мостика и пилотите. Алекс запали цигара с чая си и погледна към колегите си тук, които в тези часове бяха десетима. Тук бяха също Браун, Джейн, Шон и Никита, както също Джейсън и Катрин. Алекс беше загънат в дебело одеало на мястото си зад компютрите, драскаше върху бели, хартиени листове докато умуваше по повече от двадесет теми за размисъл. Грипът на Алекс продължаваше, но вече разполагаше с лековете на шамана Джи. Скоро щеше да изпита подобрение.
Вечерта напредваше, когато Алекс се изправи пред предния люк и погледна нататък по пътя на Nissan. Orixon 2 беше все още малка светлинка в звездното небе. Наближаваше астероидно поле, където Nissan нямаше да спира. Освен астероидното поле, което щеше да бъде само на един час дистанция до кръстосвача, други близки обекти нямаше. На три часа дистанция се намираше товарен кораб на Съпротивата, а на четири часа прелиташе туристически кораб, който не беше на "хищниците". Алекс постоя пред люка, загледан към звездите и дълбоко замислен. В този момент в каютата влезе принцеса Lipo. Тя поздрави дежурните, хвърли убийствен поглед на Алекс и седна край масата. Тук бяха Палма, Ким и Аш които пийваха джин с тоник. Алекс си вареше още чай. Когато Алекс и Lipo се спогледаха, тя се смути. Поглези му се малко и си сипа джин. Тя нямаше много време и беше тук за да го види. Скоро в столовата щеше да започва вечерята на нощната смяна, а Lipo трябваше да е там за да раздава храната. Докато Алекс се въртеше край печката и чайника с чай, Lipo се появи зад него и му каза:
-Страхотно беше! Искам пак!
-Lipo, кротувай мила!- каза Алекс.- Когато дойде времето ще те потърся!
-Разбрах!- каза тя.- Аз се връщам в кухнята. Хубава вечер!
-Хубава вечер и на теб, Lipo.- каза Алекс.
В кухненския блок на дежурната бяха сами, никой не можеше да ги чуе. Алекс имаше угризения заради двете си жени- Палма и Ким. Те трудно свикнаха с мисълта, че са две, а ето, че идеше трета… Това всъщност беше отдавна. Lipo растеше и ставаше все повече жена… От деня, когато започнаха с Алекс, бяха минали месеци. Алекс погледа след Lipo, когато тя замина, а сетне си взе чайника и се намести зад компютрите, загъна се с дебело одеало и се зае да умува по въпросите, драскайки по белите листи, графики, схеми, числа и текст.
Късно вечерта Алекс проверяваше радиоефира за близки сигнали, като вниманието му беше насочено най- вече към астероидното поле. Там можеше да има машини на "хищниците". Имаше още два часа, докато са близо до полето, сетне то се отдалечаваше. Палма в тази вечер беше мълчалива. Тя не знаеше за приключенията на Алекс със принцеса Lipo, но усещаше нещо нередно и неможеше да разбере какво е то. Сконфузена беше и Ким, по същите причини. Една жена винаги можеше да усети, когато нещата се развиват неблагоприятно за нея…
Наближаваше полунощ, когато в дежурната пристигна Ing от Съпротивата. Той идваше тази вечер тук, за да поговорят с Алекс за техника. Двамата обменяха опита си, а също разменяха познанията си в областта на техниката. Това беше предимно по темата за компютрите, но се разговориха и за други машини.





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 327, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 327, Valeri Kolev.

Течеше следобеда на борда на Nissan. Алекс и неговите помощници действаха по местата си пред компютрите и се топлеха с билков чай. Nissan доближаваше междинна станция по пътя си. В следващите няколко часа до станцията щеше да бъде изпратен кораба Crossfire. Алекс запали цигара, докато проверяваше системите на Crossfire преди полета. Той проверяваше и ситуацията в междинната станция, прослушвайки сигналите излъчвани от нея. В готовност за откъсване от Nissan, дежурните чакаха инструкции.
Следобеда напредваше, когато Crossfire отлетя от Nissan към междинната станция. Алекс се топлеше с чай и проверяваше сигналите в радиоефира. Палма наблюдаваше радарите и скенерите, а Ким наблюдаваше през телескоп. Аш беше отишъл да приготви закуска за дежурните, това щяха да бъдат вкусни, топли пици. В зоната имаше стотици обекти, някои по- големи, други по- малки. От Кулата на станцията съобщиха, че наблизо няма "хищници". Това беше добре.
Към средата на следобеда Crossfire пристигна на междинната станция и се скачи към дока, където му беше указано от Кулата. Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из станцията, половин час по- късно. Навън бяха излязли също и два екипа от по десет души. Трети екип се занима да уреди зареждането на кораба с гориво, вода и кислород, провизии. Алекс и неговите помощници влязоха в станцията, огромно съоръжение с няколко купола, под които имаше и въздух, макар и със лошо качество. Из станцията беше пълно с хора. Вскякави. Тук можеше да се забележат най- различни видове и раси, а също хора с различно материално състояние, от клошара, легнал над решетката на парното, молещ за комат хляб, до мулти милионерите, които тук пазаруваха на едро и продаваха на едро. Забелязваха се и много роби, най- различни. Тук можеше да се купи всичко, което може да се продаде, от джобното фенерче до луксозен, космически кораб. Четиримата тръгнаха към Търговския комплекс. Пари имаха много, и лични и служебни, а тук щяха да огледат за стоки, които можеше да са ценни за тях, а също за екипажа. Втория вид стоки се купуваха на едро, за да има за целия екипаж. Това бяха вещи със специално предназначение, които веднага ставаха задължителни за екипажа, за да могат да помогнат на всекиго при необходимост.
Към края на следобеда четиримата бяха вече напазарували, а купената стока се носеше с количка от двата робота, които бяха с тях. Така те се спряха в един ресторант- кафе, за да пийнат и хапнат. Тук завариха двама души от своите гости на Nissan, а единия беше Ing. Седнаха при тях, а по- късно докато похапваха се отвори тема за разговор с двамата, които разказаха подробности около войната срещу "хищниците".
Вечерта започваше, когато четиримата земляни и двамата извънземни тръгнаха заедно из станцията. Алекс запали цигара и се огледа в тълпата. В тези часове тук беше пристигнал туристически кораб със 300 пасажера, които навлизаха в станцията. Някои от тях бяха с този кораб само до тази спирка, други щяха да продължат с него по- нататък. Земляните виждаха познати видове тук, както и някои съвсем непознати, които заснемаха с камерите по униформите си, за да ги архивират а кораба, като непознат вид. Ing и неговия спътник говореха на земляните за някои от видовете тук, като имаха много по- добра представа за тях, отколкото земляните. Разговорите ставаха с помощта на електронен преводач, със достатъчна достоверност на превода. Двамата извънземни приятели на четиримата земляни ги отведоха до магазин за оръжия. Те бяха натоварени да изберат допълнителни оръжия за кораба си, както и боеприпаси. Това щеше да е тежка покупка, за което магазинерите имаха мотокар на разположение, за да натоварят стоката директно на кораба. Докато избираха оръжията, Ing и неговия приятел обсъждаха характеристиките на оръжията с магазинерите, а също и със земляните.
*
Късно вечерта всички екипи се прибраха на борда на Crossfire. Наблизо по доковете беше и кораба на техните приятели от Съпротивата. Дежурните проверяваха за сетен път личния състав на кораба и отбранителните системи. В очакване на "нощуването", Crossfire оставаше на междинната станция. Междувременно екипажа имаше три свободни часа. Из кораба беше оживено и шумно, а постове охраняваха навън и вътре. Алекс и неговите помощници оставаха дежурни до късна доба.
По някое време Алекс излезе да се разходи из кораба. Той искаше да огледа системите му за отбрана, преди да се върне в дежурната каюта. Беше запалил цигара, отпил глътка джин и крачеше по коридора към единия възел на отбранителната система. Из кораба беше лудница. Хората бързаха да се видят с колеги и приятели, преди полунощ, когато свършваше свободното им време, отпуснато от командир Йон. Пред един асансьор Алекс намери принцеса Lipo. Тя се усмихна и зарадва, че го вижда. Тя рядко се сещаше за него, по принцип. Принцесата и Алекс взеха асансьора към други нива на кораба. Той не беше сигурен, къде отива точно сега тя. В един момент дъха й секна. Алекс се замисли, защо така и изведнъж се сети- бутона за нивото беше натиснал той, а тя сигурно отиваше на друго ниво. Тя нищо не каза, а кабината слизаше надолу към специални нива, където тя едва ли би отишла друг път. Изведнъж погледите им се срещнаха, а принцесата ококори очи и ахна. Течаха няколко минути в които двамата се гледаха без да откланят поглед. Алекс знаеше какво означава това. В този момент асансьорът блокира, изгасна и осветлението. Принцеса Lipo изпищя и се хвана за Алекс. Той потръпна- млада, извънземна принцеса, по къса пола и лека фланелка беше до него изплашена до смърт. В този момент той я прегърна, а устните им се сляха в едно. Принцесата потръпна, разтреперана и от студ и от друго, сграбчи се за Алекс, задъхана и луднала. Тук беше студено, но тя неповярва, че се разсъблича сега и тук. Алекс я сграбчи в ръцете си. Такъв подарък не му се беше явявал скоро…






(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 326, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 326, Valeri Kolev.

Преди обеда Crossfire набираше височина към орбита, за да се прибере на кръстосвача Nissan, с който трябваше отново да пътуват надалеко. Алекс в този ден беше угрижен и замислен. Настроението му варираше ту в една ту в друга посока. Тормозеше го и грипа му, макар да беше взел билки и лекове от шамана Джи, приготвени специално за него по древни рецепти. Въпреки проблемите си Алекс седеше на мястото си в дежурната каюта и се занимаваше с обичайните задачи, както при полет на кораба. В тези часове на борда бяха будни само 50 души. Около кораба нямаше опасни обекти, а полета вървеше нормално. Радиовръзките все още бяха нарушени, нямаше контакт с Nissan. Издигането щеше да продължи няколко часа. Crossfire носеше и товари за кръстосвача- гориво, вода и кислород, провизии.
По обед Алекс запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк.Навън беше облачно, а кораба по това време изплуваше над облаците. Ветровете тук бяха силни, но това не беше проблем за кораба. Машините на AFJ бяха проектирани и създадени да бъдат устойчиви дори при чудовищни атмосферни и други натоварвания. Алекс се загледа напред по курса на кораба. Навън беше сумрачно и сурово време. Алекс постоя прав до люка близо половин час, замислен и угрижен. Неясното Бъдеще и неизвестността го разгромяваха в тези часове и дни.
*
В следобеда Crossfire достигна на 20 км. височина и премина към полет до кръстосвача Nissan. Координатите му бяха известни, но все още нямаше връзка по радиото. След билките и хаповете на шамана Джи, Алекс се почувства по- добре, оживи се и извика Палма, за да се разходят из кораба. Докато вървяха по обиколния тунел, той запали цигара, извади бутилката с джин и отпи глътка. Палма беше радостна в този ден. Говореха си за разни неща по пътя. Щяха да проверяват отново кораба отвътре. Към края на следобеда двамата стигнаха до оранжерията и седнаха на една пейка. Запалиха по цигара и извадиха плоските, джобни бутилки с джин, за да отпият по глътка. Проверката беше показала незначителни нередности и повреди, които роботите вече ремонтираха. В оранжерията беше тихо и спокойно. Само двойка от екипажа имаше тук освен тях двамата. В столовата имаше 15 души, които закусваха в този момент. Алекс и Палма седнаха на масата до люка, за да видят принцеса Lipo и да се заредят с още джин за дежурната каюта. Lipo днес беше жизнена както винаги, много млада и пълна с енергия. Поприказваха си с нея докато пийваха джин с тоник и салатка от осолени лимони. Хората наоколо бяха излезли само за закуска, но си говореха, и Алекс разбра, че настроението из кораба е променливо, сякаш някъде в момента се водеше битка на живот и смърт със променлив резултат. Lipo имаше да довършва вечерното меню и по- късно се оттегли в кухнята, а Алекс и Палма тръгнаха да се прибират в каютата. По това време кораба наближаваше кръстосвача Nissan.
В началото на вечерта Crossfire зае мястото си в корпуса на Nissan. Тук бяха дошли 50 души от Съпротивата, със малък кораб. Те го бяха скачили към Nissan, и оставаха тук за неопределено време. Nissan се готвеше за път и бавно набираше скорост в посока към звездата Orixon 2. Алекс и неговите трима помощници бяха заели местата си, за да дежурят от каютата, в помощ на мостика на Nissan. Скоро кръстосвача започна ускоряване. Алекс се беше заредил с пълен чайник с билков чай, загънат в дебело одеало, той се чувстваше нормално в тези часове, страхувайки се да не го нападнат тежки мисли. Докато търсеше близки станции по радиото, Алекс се топлеше с чай, доволен от вечерта. Това, което знаеха дежурните за този полет беше, че започват маневри и учения на AFJ заедно със Съпротивата. Едва ли тръгваха сега на конкретна мисия.
По- късно вечерта Алекс се заприказва по видеовръзка с един офицер от Съпротивата, който беше на Nissan. Говореха за войната и събитията в системата Orixon. Това беше обмяна на опит. Офицерът беше хуманоид, от слоноподобните. Той се казваше Ing. Двамата разговаряха повече от час. Ing беше добре подготвен за работа с компютри и тази вечер двамата свързаха бордовите мрежи на корабите им, за обмяна на опит между екипажите. Архива на Nissan скоро започна да черпи информация от Съпротивата. Алекс и Ing се насочиха към програмирането на компютри. Разбраха се да си разменят по един компютър от своите, за да се обучават за работа с тези "чужди" компютри. Идеята се хареса на командир Йон и адмирал Шао. След разговора Алекс запали цигара и погледна как вървят нещата. Nissan все още набираше скорост по сложна траектория за големи скорости. Наоколо нямаше обекти на "хищниците", но имаше разни други обекти, без опасна близост. Алекс извика Палма и тръгнаха към склада за техника, за да изберат компютър на AFJ, за подарък на Ing. По коридорите на Crossfire беше оживено. Тази вечер екипажите имаха три свободни часа, да общуват помежду си. Пълно беше и в столовата на кораба. Складът на Crossfire за техника беше добре зареден. Алекс и Палма избраха подходящ компютър, натовариха го на количка и тръгнаха по обратния път. Тази вечер те щяха да го тестват преди да го подарят.
*
Беше следобеда на другия бордови ден. Nissan продължаваше пътуването си в посока към звездата Orixon 2. В тези часове Алекс и неговите помощници изучаваха компютъра подарен им от Ing. Извънземният офицер от Съпротивата беше на борда на Nissan. Това бяха 50 души от Съпротивата с техен малък кораб, който беше закрепен към Nissan, за съвместно пътуване. Те бяха тук за неопределено време. Алекс си сложи пълен чайник с билков чай за да се топлят четиримата, запали цигара и погледна как вървят нещата. Пътуването вървеше без съществени проблеми. На борда на Crossfire спяха 200 души, а 50 бяха будни. На Nissan спяха 400 души, а 100 бяха будни. За хората от Съпротивата нямаше информация. Те имаха свободен достъп до Nissan, чрез топла връзка- тунел между корабите. Това беше извънземен компютър, работещ по чужда логика. Ing даде кратки инструкции за работа с компютъра и скоро Алекс проумя как да работи с него, използвайки програма- преводач. Новото начинание беше одобрено от адмирал Шао и командир Йон. Те смятаха, че трябва да се изучава чуждата техника. Това беше нова крачка по пътя на AFJ. Разни нови идеи по въпроса се зародиха. Това скоро беше разпространено до всички сили на AFJ. Започваше изучаване на чужда техника.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 325, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 325, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire наближаваше град по пътя си, край който имаше база на Съпротивата. Пилотите започнаха снишаване на височина, към тази база. Градът беше със 700,000 жители. Командир Йон все още решаваше, дали там ще се нощува или само ще има някакъв престой. В тези часове целия екипаж беше на крака, за пет свободни часа време. Из кораба стана оживено и шумно, думкаше силна музика по коридорите. Това бяха любимите часове на екипажа, когато можеха да се погрижат за себе си, а сетне да се видят с другите, с приятели и колеги. Свободни часове командир Йон не даваше винаги, а само когато той прецени.
*
В следобеда на другия ден Crossfire все още се намираше край големия град и базата на Съпротивата. Тук бяха нощували. Алекс стана от сън късно. Сега той пушеше цигара с кафе и преглеждаше новините, седнал в удобното си кресло пред компютрите, а до него бяха помощниците му- Палма, Ким и Аш.
В началото на вечерта Crossfire отлетя от базата на Съпротивата, край големия град със 700,000 жители. Докато набираха височина Алекс запали цигара с кафе и се загледа в картината от предните камери на кораба. Полетът започваше нормално, а летяха към база № 2 на AFJ. На борда бяха будни само 50 души. До Алекс седяха Палма, Ким и Аш. Днес в добро настроение, четиримата се занимаваха с обичайните задачи. Алекс се захвана да проверява радио- ефира за близки сигнали на "хищниците", а Палма наблюдаваше радарите. В зоната имаше към 24 по- близки обекти, които не бяха вражески.
По- късно вечерта Алекс запали цигара и зареди пълен чайник с билков чай, за да се затоплят четиримата. Полетът вървеше нормално, а кой знае какви проблеми не се забелязваха. В дежурната каюта в тези часове бяха също Браун, Джейн, Шон и Никита. Навън беше адски студ, а в дежурната каюта беше топло и уютно. Crossfire летеше на 10 км. височина със скорост от 400 км/ч. над континента. Това беше континент изцяло под контрола на Съпротивата. Тук нямаше хищници, освен по затворите за пленници. Това правеше полета по- спокоен и сигурен. Въпреки това дежурните проверяваха всичко, както обикновено. Алекс отново умуваше по своите над 20 теми за размисъл, над белите листи хартия. Той запали цигара, взе си чай и се изолира от странични мисли. Щеше да се занимава с програми за прототипа, щеше да си припомня предишни свои животи и мъдростите от тогава, щеше да търси радиовръзка със роднините си, както и да търси информация за тях. Други теми за размисъл бяха свързани с безопасността на кораба, противодействие на нерегламентираните телепортации, т.е. отвличанията от кораба. Макар и рядко, такива неща се случваха и тук. Загънат в дебело одеало, с чаша чай до себе си, Алекс обмисляше нещата и драскаше по хартията графики, схеми, числа и текстове. Цялата вечер и част от нощта бяха пред него, а той беше доволен от това.
Късно вечерта Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Беше тихо и пусто навсякъде. Само на един от асансьорите срещнаха някого, това беше охраната, патрулна двойка. Поздравиха се, а Алекс и Палма продължиха нататък из кораба. Те вървяха бавно, за никъде не бързаха. Спряха се до един люк в посока на движението на кораба, запалиха по цигара и извадиха плоските бутилки с джин от джобовете си, за да отпият по глътка. Това беше една хубава вечер, а те бяха още много млади и жизнени. Руменина се появи по бузите на Палма. Тя се засмя и хвана Алекс под ръка. Те се загледаха навън, а гледката беше страхотна. На хоризонта изгряваше Зелената луна, а тук- там около нея плуваха пухкави, бели облаци. Палма се замечта, а Алекс се замисли дълбоко. Те постояха пред люка близо половин час, преди да продължат нататък. В столовата завариха Ким и Аш и смяната от 50 души, застъпваща в полунощ. Събраха се отново четиримата на масата до люка, а принцеса Lipo им сервира вкусно вечерно меню с вино и студена лимонада. Алекс отпи вино, запали цигара и се загледа навън. Долу на земята се виждаха светлините на голям град. Crossfire само минаваше оттук. Нямаше да има скорошна спирка, чак до сутринта. Четиримата не бързаха за никъде тази вечер. Похапваха и пийваха бавно, докато разговаряха с колегите наоколо. Те току- що ставаха от сън, а в полунощ застъпваха по дежурствата си, нощна смяна.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire беше пристигнал в една от базите на AFJ, преди няколко часа. Това беше база № 2, а планетата тук се казваше Orixon 50, според наименованията въведени във AFJ. Все още не се знаеше дали ще се нощува тук, или престоя е за малко време. Алекс се беше изправил пред предния люк и гледаше местността пред кораба. Беше се спуснала мъгла, влажно и мразовито време. Мъглата не пречеше на оптиката за наблюдение, която имаше скенер. Виждаше се всичко и то на далеко. Алекс въздъхна тежко. Този ден го беше нападнал неговия извънземен грип, който го тормозеше от много време, изчезваше и се появяваше с нова сила. Беше си сложил пълен чайник с билков чай да се свари, за да се топли, а скоро щеше да се загъне и в дебелото одеало на креслото зад компютрите. Тази вечер Алекс беше нетрудоспособен. Той оставаше на мястото си, но временно за екипа му отговаряше Аш. Екипът на дежурните. В същото време Алекс беше изморен от работата в последния месец. Цялото му същество жадуваше за поне 24 часа сън без прекъсване и една продължителна почивка, но уви това нямаше как да стане сега. Чайникът беше готов. Алекс го взе до себе си, сипа си голяма чаша чай, загъна се в дебело одеало и се зае с обичайните си задачи, силно разсеян и изморен. Грипът го караше да зъзне дори на топлото, а жизнената му сила изтичаше незнайно къде. Това водеше и до мрачни мисли, които го съсипваха допълнително. На една крачка от отчаянието, Алекс полагаше усилия да се вземе във ръце. Този грип мутираше непрекъснато. Старите лекове, които му бяха помагали преди, вече не бяха актуални. Алекс отново опираше до билките и лековете на шамана Джи, който беше в екипажа на този кораб. Много скоро шамана Джи щеше да донесе билките, които бяха нужни на Алекс сега. Това беше спасителната мисъл, която освежи Алекс. Той живна, затопли се изведнъж и с благодарност си помисли за шамана Джи. Помощта щеше да дойде много скоро. А може би вече беше дошла.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 324, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 324, Valeri Kolev.

Към средата на следобеда Crossfire продължаваше полета си, след отлитането от база № 1 на AFJ на планетата Orixon 50. Алекс се беше оклюмал, черни и мрачни мисли го тормозеха в тези часове. Носталгията по миналото и по родната планета, както неизвестността за Бъдещето го притесняваха изключително в тези часове. Той усили старанието си в работата и се опита да занимае мисълта си с повече задачи, за да не го тормозят мислите му. Не бяха в настроение и неговите помощници. На борда на кораба бяха будни 50 души в момента, а останалите спяха. Времето минаваше мъчително бавно. Алекс извади бели листи и се занима със своите над 20 теми за размисъл, докато следеше радиоефира за близки вражески сигнали. Полетът вървеше нормално без съществени проблеми. В това време се намираха над океана, на път към континент № 2, където имаше друга база на AFJ.
Следобедът напредваше, а Алекс и Палма бяха на разходка из кораба. Те минаха по външния тунел, опасващ кораба, за да проверят корпуса за дефекти и повреди, както и да проверят различните възли и системи на кораба. Тази проверка не беше излишна в никакъв случай, въпреки че имаше електронна сигнализация за повреди. Алекс запали цигара докато вървяха по тунела. Тук имаше различни входове, изходи и асансьори към другите нива на кораба, както и към техническите възли, разположени на различни места в кораба, за да бъдат по- малки щетите, ако по него се стреля. Палма се беше оживила в последния час. Тя държеше Алекс под ръка, докато вървяха от една точка за проверка до следващата точка. Алекс извади бутилката с джин от джоба си и отпи глътка. Той с нищо не издаваше, че е в много лошо настроение. Факта, че Палма се беше оживила, малко го поразсея и зарадва. Имаше такива моменти и часове из космоса. Понякога не всичко беше както трябва и много хора се паникьосваха до отчаяние…
Следобедът беше към края си, когато Алекс и Палма стигнаха до оранжерията на кораба. Тук имаше роботи, които събираха новата реколта бързорастящи плодове, зеленчуци и растения. Други роботи прибираха риба от рибарника, също бързорастяща. Тук имаше и птици и прасенца, които се прибираха с помощта на хората, заради по- сложните процедури. Оранжерията даваше прясна храна всеки ден. Двамата седнаха на една от пейките в оранжерията под едно от плодовите дръвчета, извадиха плоските си бутилки с джин и отпиха по глътка с по една цигара. Обиколката на кораба ги беше изморила.
В началото на вечерта Алекс и тримата му помощници бяха отново зад компютрите, за да обмислят различни проблеми, поставени пред екипажа на кораба, както на кръстосвача Nissan. Полетът вървеше нормално на 10 км. височина и със скорост 500 км/ч. все още над океана. Алекс запали цигара с кафе, докато драскаше по белите листи пред себе си и умуваше. От мястото си можеше да погледне през люка до себе си навън. На небосклона беше Зелената луна, заливаща облаците със мека, зелена светлина, а нататък се ширеше звездното небе. Алекс се загледа за известно време през люка, преди да продължи нататък. В тези часове той отново се залови да претърсва радиоефира за близки сигнали на "хищниците". Полетът вървеше нормално, без сериозни проблеми, а около кораба нямаше близки вражески машини и обекти. Пилотите Махатън и Хенсън в тези часове имаха помощта на командир Йон, както и дежурните на мостика. Тези дежурства се дублираха напрекъснато от екипа на Алекс, за по- голяма безопасност.
По някое време Алекс се изправи пред предния люк и погледна напред по курса на кораба. Оптиката му даваше добра картина, въпреки че навън беше тъмно. Той се загледа напред, а тъгата пронизваше душата му, за сетен път. С нищо не издаваше чувствата си пред своите приятели и колеги. Този ден лошото настроение трайно го завладя. Той си обясняваше това със проблеми, които са застигнали други земляни, някъде по света. Тази взаимовръзка се доказваше всеки ден, когато Алекс преглеждаше новините. Земляни в лоша ситуация имаше всеки ден, някъде по света. Това силно влияеше на някои хора, въпреки огромните разстояния. Такъв човек беше и Алекс, малко медиум, малко гадател. В тези часове той отново се замисли за своите предишни животи. Според спомените му и разказите му по време на хипноза от шамана Джи, Алекс беше живял в различните свои животи, не само на Земята, а и на чужди планети. Това го правеше едно древно същество, знаещо и видяло много неща. Именно тези си познания искаше да отключи Алекс. Жаден за знания и мъдрост, той включи архивите на AFJ, за да си припомня поне в общи линии, нещата от предишните си животи. Имаше планети и места, които му бяха странно познати. Имаше науки, които с учудване той забелязваше, че разбира добре, но е забравил. Друга тема за размисъл на Алекс беше това- да се свърже със своите близки и роднини, колко и да се намира на далеко от тях. Да научи поне някакви новини за тях, както и за старите си приятели. Това негово желание го караше да прекарва часове пред радиопредавателя на кораба, с надеждата да се свърже със Земята, както и със земните колонии по чуждите планети.
По- късно вечерта Алекс и неговите помощници излязоха из кораба да се разходят. Дежуренето седнали, им беше изморитело занимание и те се схващаха от липсата на движение. По корабите на AFJ беше предвидено достатъчно място за разходки, а това беше голяма придобивка за командосите- астронавти. Липсата на достатъяно място за разходки можеше да паникьоса човек във космоса. Друго подобно изискване беше- да има достатъчно пространство. В коридора Алекс запали цигара, отпи глътка джин и тръгна напред, а Палма се беше хванала за него под ръка, свежа и ведра днес. Вървяха четиримата бавно и без да бързат. В коридорите температурата беше около нулата.
Вечерта напредваше, когато четиримата влязоха в столовата, а тук завариха 50 души да вечерят, това беше смяната, застъпваща в полунощ. Четиримата седнаха на маса до един от люковете, а принцеса Lipo им сервира вечерно меню със вино и лимонада. Вкусната трапеза се хареса и на четиримата. Докато похапваха, Lipo хвърчеше наоколо, свикнала да сервира и отсервира. Тя беше много млада и жизнена. Работата й във кухнята на кораба й харесваше. Тук винаги имаше какво да се прави, винаги имаше посетители.




( следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 323, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 323, Valeri Kolev.

В началото на вечерта Crossfire все още се намираше на космодрума край база № 1 на AFJ, на планетата Orixon 50. Зареждането на кораба със провизии, вода, кислород и гориво беше приключило, преди два часа. До колонията бяха отишли 50 души, които скоро трябваше да се приберат за вечерната проверка. Алекс и неговите трима помощника в тези часове бяха в дежурната каюта, слушаха новини от тукашното радио и умуваха над своите теми за размисъл, над белите листи хартия. По това време екипажа имаше свободни три часа, никой не спеше, а из кораба беше оживено и шумно. Хората все още не се бяха възстановили от голямото претърсване на онзи остров. Те имаха нужда от повече почивка и свободно време. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша кафе от автомата и се изправи пред един от люковете на дежурната каюта. Навън беше студено и валеше сняг. Отсреща се виждаха светлинките на базата и по- нататък- светлинките от колонията. Из базата готвеха кораб за разузнавателна задача. Пред кораба се бяха събрали хора от кораба, както и от базата, топлеха се на огън и говореха помежду си. На огъня цвърчаха мръвки месо, а до тях имаше туба с вино. Тук скоро придойдоха още хора, дори цивилни от колонията, на скарата с вино. Командир Йон разреши това да продължи, но само до полунощ.
Вечерта напредваше, когато Алекс и неговите помощници излязоха из кораба на разходка. Все още течаха свободните часове на екипажа и хора имаше навсякъде из кораба. Някои се събираха край огъня пред кораба на скара с вино, други похапваха в столовата. По баните шуртеше гореща вода. Алекс запали цигара и предложи да проверят отново целостта на кораба от вътре, както и възлите му. Тръгнаха по коридори и асансьори по тунела, опасващ кораба. Той се използваше предимно за сервизни цели, но също така и за разходка. Обиколката на четиримата по специалния тунел продължаваше през следващия близо час. Те проверяваха корпуса отвътре, машините и възлите на кораба, макар и да имаше електронна сигнализация за повредите. Според правилника трябваше оглед да се прави и на място- сигнализацията можеше да сгреши. По някое време се спряха до един от люковете на тунела и запалиха по цигара, извадиха джобните, плоски бутилки и се почерпиха с джин. Алекс погледна часовника си- ситуацията на кораба беше нормална в момента, показваше той.
По- късно вечерта четиримата слязоха на единия вход на кораба и излязоха навън. Валеше хуба, пухкав сняг, а край огъня имаше стотина души, сред които и цивилни. Четиримата си взеха от месото също и вино в големи пластмасови чаши и се почерпиха с другите. Тук разговорите вървяха по различни теми, вълнуващи командосите, а и цивилните. По принцип на Crossfire половината хора бяха жени, та имаше и доста жени край огъня. Те не остъпваха на мъжете, когато нещата ставаха сериозни до някаква степен. Тук те радваха окото и придаваха романтика на вечерта и това непринудено събиране край огъня. До полунощ оставаше още много време, а край огъня на скара- вино прииждаха още хора, от корабите от базата, както и от колонията. Месо и вино имаше достатъчно. Екипът по зареждането с провизии се беше погрижил за това предварително, а тук не беше много скъпо, икономиката на колонията вървеше стабилно. Алекс и неговите помощници запалиха по цигара, пийваха вино и се радваха на хубавото събиране и пухкавия сняг. Времето беше дори омекнало, а вятъра беше слаб.
Късно вечерта четиримата се прибраха в кораба, а скоро и в дежурната каюта. Алекс сложи пълен чайник с билков чай да се вари, за да се понатоплят, а Палма и Ким се заловиха да подреждат и чистят каютата. Аш се оттегли в бокса си. Алекс запали цигара и седна пред компютрите, взе бял лист хартия и започна да умува, както обикновено, а по листа се появиха схеми и графики, йероглифи и числа. В тези часове дежуреха Браун, Джейн, Шон и Никита. Алекс си пусна местното радио, за да послуша и да научи това- онова още, пък и пускаха хубава музика там. Скоро чая беше готов и Алекс се позатопли с него, загънат в дебело одеало. От мястото си пре дкомпютрите, той виждаше през близък люк, как навън се сипе пухкав сняг. Гледката беше невероятна, а настроението умерено, впредвид войната. Докато слушаше радиото и умуваше над белите листи, Алекс хвърляше по един поглед из каютата. Скоро Палма и Ким бяха готови със освежаването на каютата и се присъединиха към умуването му. Появи се и Аш, който се беше изкъпал и избръснал, изтупан в чиста униформа, той беше в добро настроение. Докато обсъждаха умуването по задачите, от радиото звучеше страхотна музика от най- новите музикални състави на AFJ. В тези часове около кораба нямаше опасни обекти на по- малко от десет часа полет. Иначе в зоната имаше движение. Едни машини носеха войска за отпуска, а други тръгваха с нови попълнения, на някои фронтове отиваше и подкрепление. Тук идваха също туристически и товарни машини.
Наближаваше полунощ, когато Алекс стана от удобното кресло за да се разтъпче наоколо. Той излезе на терасата, а навън беше около нулата и валеше сняг, все още. Снежната пелена вече достигаше над един метър. Вятъра беше умерен, но времето беше меко. Алекс запали цигара и се загледа в гледката, а тя беше невероятна. Неволно в ума му изплуваха мили спомени от миналото, от снега там далеко, чак на Земята и далеко- 10- 15 години назад във времето.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire отлетя от база № 1 на AFJ, на планетата Orixon 50. Докато набираха височина Алекс запали цигара и си взе кафе. Полетът започваше нормално, а времето беше леко облачно и студено. Из кораба бяха будни 50 души. Около кораба имаше и други машини, но нямаше вражески. Алекс както обикновено седеше зад компютрите и наблюдаваше параметрите на полета, а до него бяха тримата му помощници. Новините от фронтовете бяха шарени, на някои места Съпротивата надделяваше над "хищниците", на други места имаше затишие, а на трети места Съпротивата търпеше загуби на техника и позиции. Новините от други планети също бяха шарени, като на много места имаше затишие. За примирие неможеше и дума да става- Съпротивата искаше нашествието да спре и "хищниците" да напуснат териториите, които са чужда собственост. Към това се стремеше и AFJ, макар и да имаше по- малко свои територии по планетите, с изключение на Orixon 44- Новата Земя на земната цивилизация.



(следва продължение)