ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 388, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 388, Valeri Kolev.

В началото на следобеда на другия ден корабът Crossfire отлетя от базата, за да продължи патрулирането си над планетата Orixon 44 и по- точно, над единствения заселен до момента континент. Докато набираха височина, за да изплуват над облаците, на борда бяха будни само 80 души- най- необходимото за една втора смяна дежурни и помощници. Кораба пилотираха Джо и Джими. А Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing в тези часове бяха по пултовете си, черпеха се с кафе и цигара и контролираха полета. В дежурната каюта при тях беше топло и уютно, а тук бяха още четирима от дежурния екип. Дежуреха Браун и Джейн. Алекс наблюдаваше как върви полета и поглеждаше през люка в ляво до себе си, за да се порадва на гледката, оцеляваща из мъглата. Настроението беше оптимистично и леко сънено. В това време Палма търсеше радио- контакт със кръстосвача Nissan, за да получи новини и инструкции за екипажа на кораба. Ким пък слушаше музика със слушалките и се радваше на компанията тук, докато Аш и Ing разработваха съвсместна нова програма за прототипа на съюзнически компютър за универсална употреба от силите на AFJ и Съпротивата. Из кораба беше тихо и спокойно. В тези часове роботи обираха новата реколта от бързорастящи плодове и зеленчуци в оранжерията на кораба и събираха новата популация от бързорастящи риби, за менюто на кухнята и за консервиране в специални бидони за дълбока резерва на кораба. Екипът в кухнята тъкмо приключваше със менюто за 18 ч. вечерта, когато тук щяха да се съберат всички- целия екипаж на кораба, ако нямаше някакви неприятни изненади до тогава, по принцип.
По- късно в този следобед, корабът стигна до желаната височина от 10 км. , а пилотите пуснаха автопилота със зададените данни. Алекс тъкмо майстореше нещо по прототипа на своя модел нов суперкомпютър и изпитваше новите си програми за него. А около кораба почти нямаше летящи машини. Най- близката машина беше на 3 часа дистанция- совалка на AFJ. Алекс запали цигара с кафе, докато добавяше нов чип в схемата на компютърния прототип. Тази машина вече се произвеждаше и доставяше до всеки един човек, абсолютно безплатно за сметка на AFJ, за да помага, спасява и осигурява сигурни радио- връзки между земляните. Към проекта на Алекс, проявиха инстерес също приятелските цивилизации, хората от Слънчевата система, както и съюзническите раси… Алекс беше доволен от себе си и своя екип, с който успя да доведе проекта до изпълнение и реализиране. Нововъведенията, които все още правеше бяха за използване от военните, за техни цели. Този проект беше, такъв компютър да има на всяка летяща машина на AFJ, както и по базите и станциите му. Тайната беше, че тази машина беше изчислена да издържи 100 години, като сама изключва повредените чипове във схемата си. Това беше много по- сигурна машина, дори от най- новите образци. От оцеляването на каквато и да е техника по корабите на AFJ, зависеше живота и оцеляването на страшно много хора, но и бъдещето на цивилизацията…
*
Следобедът напредваше, а Crossfire продължаваше патрулирането със скорост от 400 км/ч. на височина 10 км. в небесата на планетата Orixon 44. В следващите няколко часа корабът щеше да бъде над брегова база на AFJ при океана. Обмисляше се повещение там, за дозареждане с гориво, вода и провизии, а също така- за да бъдат доставени там компютри от малката и скромна поточна линия на Crossfire. Алекс и неговите другари се черпеха с кафе и цигари в тези часове, докато си почиваха, преди да възобновят дейността си по пултовете. Това беше просто един хубав и спокоен ден.
*
Към края на следобеда Crossfire се спускаше към планетата, за посещение на една брегова база. В това време Алекс и неговите другари бяха по пултовете и се черпеха с кафе, както обикновено. Спускането вървеше по план, а все още тук бяха будни само най- необходимите 80 души. Останалите бяха във задължителен сън, за да са свежи, бодри и заредени с енергия за третата и четвъртата смяна. Алекс запали цигара, това беше от тютюн, произведен в оранжерията на кораба. Той се беше замислил по своите 50 теми за размисъл, а вече имаше и напредък и положителен ефект от това. До него Палма наблюдаваше как върви полета и се прозяваше. Времнно беше включен автопилотът на "автоматично приземяване".
*
В началото на вечерта Crossfire се приземи благополучно на площадка за кацане в базата на брега на океана. Наоколо беше джунгла, а самата база беше добре маскирана. Тя имаше подземен град, фар- кула за контрол, както и бойна станция с ракети за околоземни цели. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта и се загледаха в местността наоколо. По нищо не личеше тук да има някаква база със 10,000 души от AFJ. Тук те имаха и два кораба на разположение. Дежурните на Crossfire не останаха назад от обстановката. Те задействаха маскировката на кораба, който започваше да изглежда като скала със мъхове и храсти по нея. Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе изправени на терасата и се замислиха. Въздуха беше чист и свеж, с мирис на пресен сняг. Валеше слаб дъжд, почти нямаше вятър. Входовете на кораба в момента бяха повдигнати на 15 м. височина, за да нямат дивите зверове достъп до кораба, както и за да няма някакви други, неприятни изненади. Дежурните скоро пуснаха видео- връзка с хората тук. Думата взе командир Йон, за да поговори със офицерите от базата. По- късно канала остана отворен, за разговори на екипажа със тукашните военни. Беше взето решение да няма близки контакти. Единствено един екип по товарните задачи излезе навън, за да зареди гориво ида прибере вода и провизии. На тукашните бяха подарени 20 компютъра, произведени от скромната поточна линия на Crossfire. Валутата и тук беше "златен долар". За цените не се водеше пазарене. Щом е струвало толкова -то тогава толкова трябва да бъде. Всичко имаше валутна стойност, независимо какво е то. Стойността се определяше от разходите около неговото създаване и необходимостта от надценка, по разбираеми причини. Компютрите- подаръци за базата се оцениха високо от тукашните военни. Докато екипът зареждаше кораба и го товареха с помощта на 30 робота от кораба, течаха видео- разговори. Тази база имаше и свои произвидства, както на храни, така и на оръжия. Това беше база на земляни- тюлени- командоси- астронавти. Алекс и Палма подишаха малко чист въздух, преди да се приберат в каютата. Новината беше, че Crossfire щеше да пренощува тук, въпреки че това беше изпитателен полигон…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 387, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 387, Valeri Kolev.

Това беше една вечер на борда на космическия кораб Crossfire, който патрулираше над планетата Orixon 44, над единствения за момента заселен неин континент, отбелязан като № 1 в архивите на AFJ и Съпротивата. Полетът ставаше на 10 км. височина и със скорост от 400 км/ч. сред облаците в небесата на тази планета. В тези часове екипажът имаше три свободни часа, за да се пооправи и стегне и да се съберат всички на вечеря в столовата на кораба. В това време Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се черпеха с кафета и цигари и дебнеха да не се появяват в зоната обекти на нашествениците- злите сили. Корабът беше добре зареден с гориво, вода, провизии и боеприпаси. Ядрените реактори на кораба бяха презаредени със свежо гориво преди няколко дни и вече имаше достатъчно енергия на разположение. Докато седяха по пултовете и се черпеха, петимата бяха ангажирани с няколко вида задачи. Алекс от своя страна както винаги се занимаваше със своите близо 50 теми за размисъл, докато наблюдаваше как върви полета. На мостика пък пилотираха кораба Хенсън и Пиркс, докато командир Йон ги наглеждаше и разговаряше по телефона с други кораби на AFJ и Съпротивата, които бяха в зоната.
По- късно тази вечер Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк на дежурната каюта. Над хоризонта изгряваше едната от луните на Orixon 44, а втората луна беше някъде в ляво от курса , първата светло синя и доста светла, а втората в зелено и мека светлина. Двамата запалиха по цигара с кафе, загледани надолу към планетата. Из между пухкавите бели облаци се виждаха светлините на големите градове на този континент. Бяха изминали 30 години, откакто Агенцията AFJ откри тази планета, все още дествена и незаселена от нито една цивилизация. Това беше новата планета на човешката цивилизация, както и на редица приятелски и съюзни раси, включително и от Слънчевата система. Тук вече живееха четвърто поколение с корени от Земята, родени вече из космоса или тук на Orixon 44. Алекс и Палма се замислиха, загледани навън, дори се размечтаха, а беше война, сериозна война, за момента само извън планетите на системата Orixon. Никой не искаше да позволи войната да се пренесе долу на тези планети. Това щеше да ги доведе до гибел, както си бяха отишли вече стотици древни цивилизации, по същите причини…
*
Късно вечерта корабът Crossfire приближаваше база на AFJ, построена до град със 150,000 души население. Вероятно там кораба щеше да се приземи за нощуване и разговори с тукашните военни от AFJ. До базата и града имаше около един час път. Crossfire започна плавно да намалява височината си в спускане към планетата. По това време Алекс тъкмо привършваше с работата си по нова програма за бордовите компютри. Той запали цигара и погледна как върви спускането на кораба. На ръчния му компютър се беше появила зелена детелинка, знак че с кораба и екипажа всичко е наред и в зоната няма вражески обекти. Той въздъхна и се обади по телефона в кухнята, да изпратят вечеря за петимата и пакетирани провизии за нощта. Петимата щяха да будуват чак до 3 ч. сутринта в късната доба. По това време целия екипаж почти, се намираше на обща вечеря в столовата. Това беше тяхното време да похапнат да се срещнат и да побъбрят за новите проблеми. А други 80 души в това време дежуреха, водеха кораба и готвеха приземяването в базата. Скоро във дежурната каюта пристигна принцеса Lipo с два робота, тикащи кухненска количка с храната за дежурните. Принцесата смигна на Алекс, стара нейна мечта, и започна да сервира вечерята. Алекс въздъхна, погледна двете си партньорки Палма и Ким, а Аш се притесни и се занима да помогне на принцеса Lipo. Тя не беше от земен произход, но Алекс й беше много симпатичен. Беше избрала да се грижи за кухнята, вместо да воюва. Тя беше тук от две години, откакто нейният баща- собственик на междинна станция, и позволи да пътешества със кораба Crossfire. Тя смигна още веднъж на Алекс и въздъхна тежко, преди да си отиде с двата робота и количката.
*
Наближаваше полунощ, когато Crossfire пристигна в базата до града. Корабът се отпусна на опорните си подпори, а двигателите още бълваха огън, когато Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата. От някаква дюза свистеше пара, а някакъв дизелов агрегат боботеше някъде из кораба. Двамата запалиха по цигара и се загледаха в местността наоколо. Тази нощ никой нямаше да излиза навън, а двата входа на кораба се намираха на 15 м. височина, за да бъдат недостъпни. В следващите часове по отворения видеоканал екипажа на кораба разговаряше с тукашните военни. Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се занимаха да търсят вражески обекти по радиото в ефира. Приемникът на кораба беше изключително чувствителен и щеше да улови вражеските сигнали, дори да са надалеко. Докато екипи на кораба обсъждаха с тукашните тюлени- командоси- астронавти, най- новите проблеми пред човешката цивилизация, Алекс запали цигара с кафе и расеяно погледна навън. Базата беше добре маскирана в джунглата. Тук разполагаха и със два космически кораба, както и подземни укрития. В града със 150,000 души жители течеше една обикновена вечер. Тази планета все още не беше добре изучена. Малко се знаеше за климата, за флората и фауната й, за климата й, за сезоните и годишните времена. Това не пречеше на земляните да са щастливи. Тук се наблягаше на производство на храни, както и на летящи машини, разбира се и разни други неща. Икономиката тук беше стабилна.
Полунощ на борда на Crossfire. Из изпитателния полигон течеше учение. Тук имаше и диви зверове в джунглата, които все още не се познаваха добре. Над кораба се спуснаха двойка млади дракони, всеки на около 200 кг. тегло. Те се завръщаха от лов, със едър дивеч в ноктите си, а там някъде ги чакаха потомците им, все още малки и безпомощни. Някакво миролюбиво птиче пееше любовна песен, а в далечината женската му отговаряше. Някакъв звяр беше намерил току- що кораба и дълго се чудеше- какво е това животно, толкова огромно и твърдо…
*
Градът беше защитен с висока стена 4 м., която се издигаше около него. Тук пътища нямаше. Транспортът беше единствено по въздух. Наблизо земляните бяха открили нефтен кладенец с голям дебит. Тук имаше и неголяма ядрена централа, достатъчна за енергията на базата и града.
Алекс запали цигара и настръхна. Новата планета на човешката цивилизация изглеждаше гостоприемна и пълна с тайни и загадки…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 386, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 386, Valeri Kolev.

Беше една вечер няколко дни по- късно. Във зоната беше спокойно, а кораба Crossfire летеше над планетата на височина от 10 км. и със скорост 400 км/ч. Това беше патрулен полет във връзка с отбраната и защитата на планетата Orixon 44. Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се топлеха с горещ чай, загънати в дебели одеала, седнали по пулответе си. В тези часове бяха будни само 80 души от екипажа. Този патрулен полет беше стартирал от рано сутринта и може би щеше да продължава и през идващата нощ. Под кораба беше един от континентите, където нямаше почти нищо, все още, освен дествена джунгла със собствена флора и фауна. На няколко места тук вече имаше контролни бази на AFJ.
Вечерта напредваше, а около Crossfire беше пусто и спокойно, със слаб вятър и лунна светлина, над облаците. В дежурната каюта беше топло и уютно в мека светлина, а настроението беше романтично и оптимистично. Алекс се беше загледал в ляво през своя люк и наблюдаваше приказната гледка замечтан и замислен. В това време Палма и Ким обмисляха плановете на полета за нощта. Целта беше да се обхване по- голяма територия под контрола на кораба, за да се засече навреме вражеско проникване на нашествениците- злите сили, ако това се случеше. Аш и Ing поддържаха радио- връзка с други кораби и станции в тези часове. Дежурни по полета тук бяха Браун и Джейн. Пилотираха кораба Томас и Йоанна. А командир Йон тъкмо се събуждаше, за да провери как вървят нещата на борда на кораба.
По- късно Алекс запали цигара и двамата с Палма излязоха из кораба, за да огледат и проверят нещата из него. По коридорите патрулираха двойки охрана. Беше тихо и спокойно. Повечето хора спяха. Алекс и Палма провериха най- важните съоръжения и възли на кораба, както и корпуса му отвътре за нови повреди и пробиви в защитните пластове. По някое време те влязоха в паник- каютата. Тук никой не беше влизал от години. От тук Алекс можеше да пилотира кораба, ако настъпеше проникване на мостика. Докато той проверяваше техниката, Палма почисти каютата, провери запасите тук и поръча необходимото, което да се зареди сега. Услужливи роботи скоро донесоха нещата по списъка й. Това място беше абсолютно автономно и можеше да съществува недосегаемо в продължение на пет месеца. Избраните за такъв неблагоприятен вариант бяха именно Алекс и Палма, а Ким и Аш трябваше да им бъдат втората смяна, ако успеят да пристигнат навреме. Паник- каютата разполагаше и със план за евакуация с удобна летяща чиния…
След като проверката и освежаването на паник- каютата приключи, двамата се спуснаха с асансьора надолу до нивото на дежурната каюта за да се приберат там. В тези часове започваха три свободни часа за целия екипаж, отпуснати от командир Йон. По коридорите се появиха сънени физиономии, чуваше се тук- там и думкаща музика. Столовата беше готова за общата вечеря на екипажа.
*
Късно вечерта космическия кораб Crossfire все така летеше из облаците на 10 км. височина над един от незаселените континенти на Orixon 44. Това беше патрулен полет за защитата и отбраната на планетата от вражеските атаки на злите сили с техните обекти от типа: Z. В зоната беше спокойно, а на 1- 2 часа напред беше забелязана бойна станция и база на AFJ. Още не се знаеше, дали ще се гостува на тази станция. Докато командир Йон решаваше това със съветниците си, Алекс и неговите другари се черпеха с джин и тоник, седнали удобно зад пултовете си. Екипажът беше на вечеря в столовата.
Наближаваше полунощ, когато космическият кораб Crossfire пристигна на бойна станция, база на AFJ, построена на брега на океана, на едно високо плато над плажа. Тук имаше и контролна кула, както и подземен град за 5,000 души. Базата раполагаше с два кораба. Беше взето решение корабът да нощува тук. В нощта два екипа от екипажа щяха да обсъждат с тукашните хора, сигурността на планетата, във връзка с новите атаки на нашествениците. Из базата беше тихо и спокойно. Навън нямаше да отива никой. Беше отворена видео- връзка за разискванията. Алекс и Палма отидоха на терасата на каютата си и запалиха по цигара с кафе. Гледката към нощния океан на Orixon 44 беше невероятна. На брега беше изплувала бойна, атомна подводница на AFJ. Около нея сновяха тюлени- командоси- астронавти от AFJ, завърнали се от изследване на планетата. Зад стените на базата виеха местни диви зверове. Някъде писукаше нощна птица. Дракон около 500 кг. се спускаше за да грабне някакво животинче за закуска… Алекс потръпна от неочаквани вълнения, а Палма се отнесе във мечти. Зад тях се появиха Ким и Аш дошли да погледат пейзажа с кафе и цигара…
*
Беше няколко дни по- късно, когато в зоната се появиха още вражески обекти от типа: Z. Те бяха унищожени напълно от автоматичните бойни станции на AFJ. Над 500 автоматични бойни станции X8, бяха в готовност да посрещнат подобаващо следвашите вражески обекти от типа : Z. Вражеските обекти Z бяха разградени до неутрино, което беше изпратено в една близка звезда… Още беше в сила заповедтта на армаден адмирал Манхатън: "Да бъдат унищожени всички обекти от тип: Z, които приближат зоната!".
*
В началото на вечерта на другия ден космическия кораб Crossfire патрулираше в небесата над континент № 1, единствения заселен до момента континент. Полетът течеше на височина 10 км., а скоростта беше 400 км/ч. След поредната вълна от нашественици в зоната, които бяха успешно отблъснати от силите на AFJ и Съпротивата, в зоната се наблюдаваше временно спокойствие. Алекс и неговите другари се черпеха с кафе и цигара, заети да дебнат дали наблизо има обекти на нашествениците. Корабът беше добре зареден с гориво, вода и провизии. Той можеше да изпълнява дори далечни задачи из зоната, ако това стане необходимо. От екипажа в тези часове бяха будни само 80 души. Полетът вървеше нормално. Долу на планетата животът си течеше нормално. Близо 15 милиарда земляни и техните поколения от няколко колена напред, живееха своя обикновен живот. Тук имаше и други видове от Слънчевата система, приятелски и съюзни цивилизации, които се чувстваха добре с човешката раса, обединени от Агенцията AFJ както и от Съпротивата. Новите нашественици- злите сили, не бяха желани из цялата система Orixon. Военните за момента държаха контрола над положението…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 385, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 385, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато кръстосвачът Nissan беше забелязан на радарите на кораба Crossfire. Малко след това беше осъществен и контакт по радиото. Течеше война на живот и смърт със злите сили и техните обекти, регистрирани като тип Z, за архивите на AFJ и техните кораби и кръстосвачи. Nissan се приближаваше към планетата Orixon 44. Щеше да бъде по координатите на кораба Crossfire след около час. В това време на борда на Crossfire спяха само 80 души, тези които щяха да водят кораба през идващата нощ. Алекс се беше поуспокоил и пушеше цигара с кафе, докато разговаряше с дежурните от кръстосвача. Новините бяха добри. Повече от 20 нови обекта от типа Z, със зли сили на борда си, бяха напълно унищожени от кръстосвачите. Алекс се замисли отново. Най- новото нашествие на злите сили беше опасно близо до планетата Orixon 44. Силите на AFJ бяха готови на максимални усилия, за да отблъснат нашествието. Там долу на тази планета живееха, дишаха, мислеха, седем милиарда души от древната земна цивилизация от човешкия вид, макар някои от тях да бяха раждани из космоса или по чуждите планети. Военните смятаха да направят всичко възможно за да опазят планетата от нашествието на злите сили.
Към средата на вечерта около Orixon 44 беше спокойно. Всички бази и кораби на AFJ оставаха в готовност да отбраняват планетата. В същото време там долу продължаваха производствата на земляните. Произвеждаха се всякакви плодове, зеленчуци, дивеч за месо, риба и земеделски култури, както и машини от най- разнообразен вид. Икономиката на планетата вървеше успешно. Корабът Crossfire приближаваше кръстосвача Nissan, за да заеме мястото си в неговия корпус. Това щеше да стане до един час по- късно. Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се черпеха с джин и тоник, докато наблюдаваха зоната наоколо, за поява на вражеските обекти. За момента тук беше спокойно и чисто. А силите на AFJ в тази зона тепърва се съвземаха от стреса и напрежението след поредното отблъскване на вражеското нашествие. Някъде около планетата Orixon 44 плаваше и кръстосвача New York получил най- новите си задачи.
Вечерта отиваше към края си, когато Алекс и Палма стояха изправени пред предния люк на каютата и наблюдаваха с бинокли приближаването до кръстосвача Nissan. Преживения стрес след поредното отблъскване на нашествениците, се беше отразил пагубно и за двамата. Те се чувстваха изнервени и безкрайно изморени. Тук всички бяха подготвени да отблъснат и следващата атака на нашествениците, но никой нямаше и понятие с колко време разполагат до тогава. Двамата запалиха по цигара, взеха си и по чаша с кафе, с надеждата в тези няколко часа на спокойствие, да могат да си съберат мислите…
Оставаше малко време до полунощ, когато Crossfire се намести на своето място в корпуса на кръстосвача Nissan, който щеше да патрулира около планетата в близките денонощия. Алекс и неговите другари щяха да дежурят и след полунощ, чак до 3 ч. сутринта. В тези часове в зоната около планетата беше спокойно. Из кръстосвача беше нормално, екипажите отморяваха след напрежението и стреса от новите атаки на нашествениците.
Алекс запали цигара и си взе кафе. Той смяташе добре да поработи през нощта по своите теми за размисъл, докато си вършеше задачите по пулта. Опасността от нашествениците за момента беше затихнала и при малко повече внимание тя можеше да бъде отблъсната и следващия път, също така успешно. Алекс стоеше изправен пред предния люк и наблюдаваше навън и напред, пътя на Nissan. Опазването на новата планета на човешката цивилизация, дом на 15 милиарда земляни, беше изключително сериозна задача, която за момента Nissan изпълняваше успешно. В тези часове на спокойствие, трудно извоювано от съдбата на цивилизацията, екипажите на кръстосвача събираха сили, готвеха машините за нови битки, а също така и почиваха. Някои от тях спяха, за да са бодри и свежи за първата смяна от 6 ч. сутринта. Алекс запали още една цигара, а Палма отиде да се освежи на чешмата. Ким приготвяше среднощна закуска, а Аш и Ing спореха какъв е най- добрия начин да се отблъскват враговете, когато отново нападат зоната. Още едно кафе за Алекс му дойде тъкмо на място. Освежен и ободрен той се замисли отново. В тези часове движението из корабите тук беше замряло. Бяха останали будни само 100 души общо. Пилотите на кръстосвача Джейсън и Пиркс го водеха по сложна траектория, за контролиране на по- голям участък от зоната на планетата.
*
Полунощ. Алекс и Палма ровеха из ефира, за да усетят навреме идващи опасности. Ким и Аш наблюдаваха радара и скенерите.
*
В един следобед отново бяха засечени злите сили със техните кораби- обектите тип Z. В зоната летяха близо 500 автоматични бойни станции от вида X8, които носеха и ядрени бомби. Започна се незабавно унищожаване на обектите тип Z , по заповедта на адмирал Шао, издадена през изминалите дни. В ефира беше пуснато съобщението на армаден адмирал Манхатън, което беше: " Ние ви виждаме и знаем вашите координати! Вие ще бъдете унищожени съвсем скоро! ". В същото време течеше преброяване на въпросните обекти на нашествениците. Това се случваше на четири часа полет от планетата Orixon 44, където всички бойни станции бяха в готовност за отбраната на планетата. Унищожаването на обектите от типа Z, на нашествениците, беше в ход… Това бяха свирепи видове, обвинени и виновни за голям брой жестоки гибели на цивилизации, сред които и човешката… Те обикновено зарибяваха навред за жестоки филми на ужасите, изпълнени съвсем наистина по техен сценарий абсолютно на живо…
*
На другия ден кръстосвача Nissan все така обикаляше зоната около планетата Orixon 44, за да я отбранява от нашествениците- злите сили. До този момент бяха унищожени от автоматичните станции, повече от 100 вражески обекти от тип Z. От подслушаните разговори на злите сили, ставаше ясно, че това е епохата на гибелите на цивилизациите из звездната система Orixon. Разбира се нито AFJ, нито Съпротивата щяха да позволят на нашествениците- злите сили, да изпълнят своя пъклен план… Войната с тях продължаваше…





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 384, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 384, Valeri Kolev.

Това беше вечерта, когато Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се прибираха с един десетместен джет обратно към кораба Crossfire след посещението си до планинска хижа- база на AFJ, на планетата Orixon 44. Те летяха над планината на височина 2 км., а до кораба оставаше около един час. Аш и Ким водеха джета, а Алекс и Палма пиеха кафе с по цигара и наблюдаваха радарите и скенерите. Ing поддържаше радио- връзка с кораба.
Късно вечерта петимата прикачиха джета към кораба Crossfire благополучно, взеха си раниците и се спуснаха с асансьора към нивото на дежурната каюта. Из кораба беше тихо и спокойно. Алекс запали цигара и провери как са нещата тук. Корабът се намираше на летището, на 10 км. от града № 1. В дежурната дежуреха Браун, Джейн, Шон и Никита.
*
Изведнъж из дежурната каюта запиука някаква аларма. Наблизо до кръстосвача Nissan бил регистриран обект от типа Z. Навсякъде из корабите и базите на AFJ беше обявена тревога. От Nissan беше изтреляна автоматична бойна станция Х8 , която да прихване и унищожи обекта. След нея излетя и корабът Ford със 100 робота на борда. Обектът Z се намираше на около 3 часа от планетата. Той щеше да бъде унищожен в следващите часове…
В същото време бяха активирани всички ракетни установки на планетата, за отблъскване на неканените "гости"- обектът Z. Корабът Crossfire също започна да се издига нагоре към орбита. Докато излитаха и набираха височина, Алекс и неговите другари се топлеха с горещ чай, а имаха до себе си пълен чайник с чай. Появата на обекти Z в зоната разтревожи всички тук. Кръстосвачите около планетата, задействаха отбранителните си системи. Беше пуснат и енергийния щит на планетата.
Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, по някое време, а Crossfire все още набираше височина. Наближаваше полунощ. Из кораба всички бяха по местата си, готови за битки. Спяха само дежурните, които поемаха кораба на сутринта, общо 50 души.
*
Беше следобеда на другия ден, когато кораба Crossfire търсеше кръстосвача Nissan в зоната около планетата Orixon 44. След като късно вечерта бойната станция X8 беше унищожила вражеския обект от типа: Z, кръстосвача се беше отдалечил на някъде по неизвестни причини. Алекс и неговите другари се топлеха с горещ чай, седнали по креслата по пултовете си, загънати в дебели одеала. Поради голям разход на енергия, се пестеше от отоплението. Алекс запали цигара, дълбоко замислен над проблема с новата поява в зоната на последния от обектите Z, който вече беше унищожен. Докато търсеше контакт с Nissan по радиото, Алекс прихващаше сигналите на други кораби на AFJ в околното пространство. В тези часове спяха само 80 души от екипажа, 50 дежуреха, а останалите поддържаха машините на кораба в бойна готовност. Липсата на връзка с кръстосвача Nissan притесняваше целия екипаж на кораба. Алекс беше притеснен в тези часове. Без близостта на Nissan, този кораб нямаше кой знае какво бъдеще със скромния си екипаж от 250 души. В този смисъл веднага след като бъде обявен "край на тревогата", Crossfire трябваше да се върне обратно долу на планетата Orixon 44, където да изчаква.
*
Към средата на следобеда корабът Crossfire продължаваше да обикаля около планетата, на дистанция от 500 км. в търсене на сигналите на кръстосвача Nissan. Алекс се беше замислил дълбоко, докато се черпеше с кафе и цигара, заедно със Палма, Ким, Аш и Ing. Долу на планетата животът продължаваше, както обикновено, въпреки отблъснатата атака на обект тип : Z, вече унищожен. На дистанция от 5 часа беше забелязан кръстосвачът New York, но с него нямаше контакт. Командир Йон в това време се събуди от сън и докато се разсънваше даде кратки инструкции на пилотите и дежурните. Вървеше предварителна договорка за търсене на други обекти тип: Z, в зоната на планетата Orixon 44. Не мина и половин час, когато в далечината се появи кораба Ford със стоте бойни робота на борда. Техните инструкции бяха да изчакат Nissan, на 700 км. от планетата, по зададени координати. Ford пътуваше именно до тази си цел. Тези роботи бяха високоинтелигентни, макар и бойни. Сред основните им директиви бяха- да защитават човешката цивилизация и човеците.
*
Вечерта започваше, когато адмирал Шао заповяда всички обекти от тип: Z да бъдат унищожени. От кръстосвачите скоро се отделиха наличните автоматични бойни станции X8, които потеглиха към наближаващи обекти от типа: Z. Първите обекти Z, скоро след това бяха унищожени, а се проверяваше дали има още пристигащи от тях. По това време Crossfire продължаваше да обикаля около планетата, на 500 км. дистанция по траектория на елипса. Все още липсваше сигурна радио- връзка със Nissan. От други кораби в зоната, на Crossfire научиха, че идват още десетина обекти тип Z и в тези часове върви тяхното унищожаване. Това се случваше на 5 часа път от планетата. На планетата долу имаше още около 500 бойни, автоматични станции от типа X8, които можеха да бъдат изтреляни в идващите часове, ако нашествието на злите сили със техните обекти Z, продължаваше занапред. Още никой не знаеше с колко такива обекти разполагат злите сили…
*
Във тези напрегнати вечерни часове Алекс и неговите другари прослушваха разговорите на "злите сили", прихванати от дронове и от ефира. Ставаше дума за зли сили виновни за унищожаването на голям брой цивилизации из системата Orixon, както самите те се издадоха неволно и без да знаят, че са подлушани и всичко се записва. Тежестта на волята на близо 140 унищожени до момента цивилизации в тази система, тази вечер ставаше унищожителна. Високо напрежение витаеше из цялата система Orixon…
Алекс запали цигара, тази вечер силно притеснен. И тук на борда имаше две от бойните станции X8. Командир Йон ги пазеше за отбраната на самия кораб. За момента наоколо беше пусто.





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 383, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 383, Valeri Kolev.

През изминалите няколко дни на борда на кръстосвача Nissan нищо особено не се случваше. Беше една бордова вечер, когато Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing седяха зад пултовете си и обмисляха бъдещите планове на кораба Crossfire, по дадена задача от командир Йон. Петимата се топлеха с горещ чай, а на разположение имаха пълен чайник. В тези часове кръстосвачът Nissan наближаваше планетата Orixon 44. До там кръстосвача имаше само още десетина- петнадесет часа полет. Алекс запали цигара по някое време, докато си драскаше разни неща по белия лист хартия пред себе си на плота. Той имаше да умува много тази нощ, по своите повече от 30 теми за размисъл, както и десет по- нови. В дежурната каюта звучеше тиха музика, а на матовото и меко осветление, каютата изглеждаше доста приказно. През своя люк в ляво до себе си, той поглеждаше навън към звездите и дълго си общуваше мислено с тях и цивилизациите, които живеееха около тях по разни планети и други светове. Настроенията в тези часове бяха оптимистични, както там, така и на борда на Nissan, който летеше напред със около 25% скорост. Наблизо около този кръстосвач нямаше кой знае какви обекти. Малък астероиден облак се отдалечаваше на около 2 часа в дясна посока, а кораби на Съпротивата щяха да бъдат наблизо със най- малка дистанция от 4 часа, точно след 5 часа, преди да отминат. Новините от близо и далеко не носеха почти никаква кой знае каква новина.
*
Изминаха десетина дни, откакто Nissan се намираше във дрейф над планетата на 50 км. дистанция. Нищо особено не се случваше нито тук нито долу на Orixon 44. Корабите на кръстосвача на няколко пъти се спускаха из атмосферата на планетата, за да я опознават.
*
Беше един хубав ден във град № 1, на планетата Orixon 44. Космическия кораб Crossfire беше приземен край базата на AFJ, на 10 км. от града. Бяха тук от нощта. Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing пътуваха из града с малък десетместен джет от състава на кораба си. Градът имаше 4 милона жители, повечето родени на Земята, както и техните поколения родени из космоса или тук. Планетата все още не беше изучена добре, въпреки, че от откриването й от AFJ, до ден днешен, бяха изминали 20 години. Тук вече живееха общо 10 милиарда души, повечето от тях със земни корени. Градът изглеждаше приказно от височината 500 м., на каквато летяха петимата другари. Градът беше опасан от защитна стена, строена от роботите, висока 4 м. Това можеше да защити града от опасности идващи по суша. Местностите около града и в него не бяха добре изучени все още. Малко се знаеше за климата и за сезоните, както и законите на съществуването тук, на флора и фауна. Никой така й не можа да разбере, как така планетата е останала ничия, как я намериха командосите- астронавти от Агенцията AFJ. Това беше пълна загадка, но факт. Тук човешката цивилизация от Земята, се заселваше на нова и пуста, дествена планета и всичко започваше съвсем от нулата и от начало.
Към средата на следобеда петимата другари се приземиха високо в планината, на 2,300 м. височина в една от хижите на AFJ. Площадката за вход на машините беше добре почистена от снега. Край хижата гореше огън, където ловци печаха месо от дивеч, на огъня, на скара. Край огъня се бяха събрали тукашни военни, на похапване и на по халба вино, докато обсъждаха новините. Тези хора поддържаха хижата, както и Кулата за контрол на полетите, която се намираше тук. Алекс и неговите другари наближиха огъня и се представиха. Посрещнаха ги с поздрави "добре дошли". Тук бяха общо 200 мъже и жени, без да се броят децата. Алекс запали цигара и огледа района на хижата и нейната Кула. Това беше изключително местенце, някъде из планината, до града. Петимата бяха почерпени с по халба червено вино, произведено в този град, както и със порция печено месо от дивеч, какъвто развъждаха из тази планина, планинарите. Виното беше хубаво, а месото вкусно. Тук ухаеше на сняг, чист и свеж планински въздух. Петимата другари не бързаха да приключват с почерпката, за да разгледат базата тук. Край огъня беше приятно, а температурата около + 12 ' С. Разговорите тук се въртяха около проблемите на хората в общо 15 града, тук на тази нова за човешката цивилизация планета. Опасни обекти и аномалии тук не беше имало от 5 години. Въпреки това, планетата беше строго охранявана от чужди нашествия и природни аномалии…
Към края на следобеда Алекс и неговите другари раздадоха на хората тук подаръци, закупувани от тях от разни планети, през времето им на пътешествия наблизо и надалеко. Това бяха специални подаръчета. На тази база беше подарен от Алекс и хората му, като дар от кораба Crossfire, специален суперкомпютър от поточната линия за компютри по схемите и програмите на Алекс и учените от кръстосвача Nissan. Когато по- късно разглеждаха базата, Алекс запали цигара пред панорамния прозорец с гледка към града и се замисли дълбоко.
Вечерта беше се спуснала над тази земя, когато Алекс и неговите другари си взеха "довиждане" с хората от хижата и се качиха на джета си, за да се прибират обратно при кораба Crossfire. С пилотирането се зае Аш, а Ким му беше втори пилот и навигатор. Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, докато джета набираше височина, а Ing отново се свързваше със своите по радиото, като и с кораба Crossfire. Алекс както обикновено пишеше върху бял лист хартия, снимаше я с часовника си, отново пишеше и чертаеше, а тук никой не знаеше, какво точно размишлява. Неговите теми за размисъл вече бяха около 40. По някое време той се свърза с кораба Crossfire, а дежурните му потвърдиха, че там всичко е нормално и потвърдиха координатите си. Джетът все още не беше прихванат от радарите на кораба, поради радиосмущения по трасето.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма си взеха по още едно кафе с цигара, докато проверяваха на картите маршрута на джета, на прибиране до кораба. Полетът вървеше нормално, а наоколо беше спокойно. Летяха над планината, на спускане към по- ниски полета и плата, на едно от които се намираше летището, където беше кораба Crossfire. Очакваше се да пристигнат там след 2- 3 часа. Докато пилотираше джета Аш имаше на разположение и компютърен автопилот и умело го използваше, за да си освободи малко време по време на полета. За момента джета се движеше със 15 мин. запас от време…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 382, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 382, Valeri Kolev.

Беше бордовото утро на конгломерата от двата звездни кръстосвача и техните кораби. В кораба Crossfire, в дежурната каюта, Алекс, Палма, Ким и Аш се разсънваха с кафета и цигари. Кръстосвачите потегляха съвсем скоро нататък по пътя си, към звездата Orixon 4.
*
Няколко часа след тръгването на кръстосвачите беше забелязан и унищожен съмнителен неидентифициран обект. На обекта Z901 никой не оцеля, а останките от този Зловещ кораб потънаха малко след това в една от околните звезди…
*
Няколко часа по- късно същото се повтаряше и със още един подобен обект Z902. От въпросния съмнителен Зловещ обект, също не остана нищо и никой, а останките бяха отнесени от метеоритен рояк, прелитащ наблизо.
По третият обект Z903 беше изстреляна ядрена ракета със 500 мегатона заряд (тротилов еквивалент).
Когато се появи още един обект- Z904 по него беше изстреляна неутронна ракета. Целта беше поразена.
Аномалиите около кръстосвачите Nissan и New York продължаваха. Злият демон се появяваше отново и отново със още един следващ кораб от типа Z. Положението ставаше нетърпимо. В зоната бяха повикани спешно още няколко от кръстосвачите, а Nissan се отдели от конгломерата и се оттегли, за презареждане и обмисляне… Всъщност Злият демон беше виновен за серия от гибели на цели цивилизации и планети, а това беше документирано и самата истина…
*
Беше следобеда на другия ден. Аномалиите бяха изнервили всички на борда на Nissan. Злият демон водеше цивилизациите и техните планети към гибел, навсякъде из времето и из системата Orixon. За това бяха уведомени всички сили на AFJ и Съпротивата. Започваше се голямото преследване на Злия демон, откакто войната беше приключила, на практика…
Алекс, Палма, Ким и Аш бяха зад пултовете си в дежурната каюта на Crossfire в тези часове. Те се топлеха с горещ чай, загънати в топли, дебели одеала. Заради преразход на енергия, тук ставаше все по- студено. Алекс умуваше по своите над 30 теми за размисъл, но имаше и още десетина нови теми от последните времена. Докато умуваше той си драскаше по едни листове, бяла хартия, на плота пред себе си. С течение на времето и разкритите нови истини за световете и тяхното устройство, както и за самия себе си и своите предишни животи, Алекс мислеше по- коренно различен начин. Това сложно мислене, което се получи за сега при него, много го изморяваше, а околните му, често не го разбираха и "не бяха в час". Той също не разбираше някои неща, които му се струваха безкрайно неразбираеми и по някаква чужда, далечна логика.
Бордовата вечер започваше, когато Nissan достигна на 300 км. от планетата Orixon 57. Докато решаваха кой кораб ще бъде изпратен напред до планетата, Алекс, Палма, Ким и Аш се топлеха с кафе и чай и наблюдаваха планетата, а напред заминаха десетина дрона. Докато очакваха резултат от дроновете и нови данни, на борда на Crossfire хората го подготвяха за слизане до планетата. За Orixon 57, нямаше много данни в архивите на AFJ. Все пак там някъде имаше и няколко бази на AFJ.
*
Тогава се появи още един обект от вида Z. Той беше маркиран като Z905. По него беше пусната мощна вакуумна ракета, която го унищожи напълно. Веднага бяха повикани и други сили на AFJ, които бяха достатъчно наблизо. Това нямаше нищо общо с планетата, която също беше наблизо. Временно в тази зона бяха прекратени всякакви планирани предварително действия. Екипажите на кръстосвача бяха вдигнати по тревога, а напред изпратен кораба Ford със 100 бойни робота на борда му. Адмирал Шао свика съветниците си на обсъждане на ситуацията. За момента нямаше радио- връзка с останалите сили на AFJ в зоната, но предавателите на кръстосвача изпращаха сигналите за опасност, непрекъснато по ефира. Аномалиите в зоната продължаваха, а проблемите оставаха същите и за момента- без решение… Определено обектите Z играеха съмнителна война из времето, преследвайки някакви зловещи цели. Неразбираемо за човешката логика, нещата се повтаряха отново и отново…
*
По някое време Nissan се отдалечи от планетата. Вече беше неуместно да се спуска там кораба Crossfire, след като стана ясно, че обектите Z нападат системата Orixon, съвсем методично и настъпателно. Nissan бързо се отдалечаваше със 45% от скоростните си възможности. На дистанция от 5 часа, той щеше да спре, за да изчака кораба Ford със 100- те робота, както и изпратените наоколо дронове. Най- близките съюзни сили, които се отзоваха на призива на Nissan, бяха пет кораба на Съпротивата. В тези часове Ing успя да се свърже с тях, за да обясни новите проблеми. Очевидно стари врагове на системата Orixon отново я нападаха настъпателно и методично със кораби от модела Z, водени от някакви зловещи намерения…
*
По някое време на кръстосвача Nissan беше получена информация, че обектите Z, всъщност са кораби на извънземни човекоядци, водени от своя Господар- Злият демон. За момента, дори "хищниците" бяха по- малката беда…
Алекс запали цигара с кафе в компанията на Палма, Ким, Аш и Ing. Из цялата система Orixon беше обявена тревога за силите на AFJ и Съпротивата, а всички наземни бойни станции бяха в готовност за отбрана срещу обектите Z… Алекс беше замислен дълбоко. Службата ставаше все по- тежка, а понякога живота на командосите- астронавти биваше в опасности… Навсякъде из Времето могъщи извънземни видове воюваха за планети, територии и още роби. В тази тотална война ролята на земната цивилизация беше минимална - доколкото могат да се отбраняват и да охраняват земните колонии- градове, базите си и бойни станциии…. Агенцията AFJ упорито не се подчиняваше абсолютно на никого и нямаше намерение да бъде употребена като оръжие на страната на воюващите могъщи извънземни раси…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 381, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 381, Valeri Kolev.

Късно вечерта корабът Crossfire се отдели от конгломерата и потегли към тайната планета на AFJ , там долу. Целта на мероприятието беше да качи на Nissan гориво, вода и провизии. Тайната планета имаше добре развита промишленост и икономика. Нейната основна мисия беше да осигурява гориво, вода и провизии. Въздух корабите черпеха директно от атмосферата на планетата. Там долу беше и Щаба на AFJ, разположен на борда на специален кораб.
В тези часове Алекс и Палма подреждаха бокса си, проверяваха си раниците и оръжията, както и шлемовете си. Запасите в склада на бокса вече можеха да им осигурят при лоша ситуация, 70 дни шанс за оцеляване, дори без връзка със своите. Двамата се гордееха с това постижение, което им беше струвало много пари. Над техния бокс имаше малък джет, който можеха да използват при необходимост. Боксът и джета можеха да се катапултират от кораба и да се спускат до земя или вода със специални парашути и ракетни дюзи за еднократна употреба. При опасност или катастрофа на кораба, с тези си възможности те можеха да се катапултират дори във неблагоприятна среда, където 70 дни можеха да идържат до идване на помощ…
Полетът на Crossfire вървеше нормално, а Алекс и Палма си отдъхваха в бокса си, преди нощното си дежурство. Алекс запали цигара и отпи от своята джобна бутилка с джин.
*
Корабът Crossfire се намираше на изпитателен полигон на AFJ, на тяхната тайна планета. Бяха се приземили още от сутринта тук. В следобедните часове командир Йон беше приел висши офицери на AFJ, за обсъждане на обстановката в звездната система Orixon. Тук предстоеше да се реши и проблема- докога на Земята ще бъде робовладелски строй. Военните искаха да освободят своите сънародници от Земята- старата и древна, тяхна родна планета. Според разузнавателни данни, на Земята бяха останали около 2 милиарда човека. Властта се държеше от измамна и престъпна, извънземна групировка. Военните оставиха проблема за по- късни времена. Сега и тук ставаше дума за оцеляването на други 15 милиарда земляни, които бяха настанени по колонии по чужди планети, както и на планетата Orixon 44, която заселваха от близо шест месеца, а тя беше напълно свободна и неоткрита до момента от никого. Това беше положението във 7015- та Година, от Христа…
*
Беше вечерта на полигона, където се намираше кораба Crossfire. Тук валеше сняг. В тези часове приключи зареждането на кораба със гориво, боеприпаси, вода и провизии за кръстосвача Nissan, а въздух беше прибран на борда в подходящи количества и добре сгъстен. Разговорите по най- важните теми и проблеми пред AFJ, щяха да продължат по специален канал, а в този час кораба Crossfire излетя обратно към орбита, където на дистанция 120 км. го очакваха кръстосвачите Nissan и New York. Докато набираха височина, Алекс, Палма, Ким и Аш се топлеха с горещ чай и по цигара, седнали зад пултовете, а Алекс се загъна в дебело одеало, хванат отново от своя грип. В зоната изненадващо се забелязаха известни аномалии. Докато дежурните се опитваха да разберат каква е причината за аномалиите, кораба Crossfire изплува във орбита и продължи към кръстосвачите.
Вечерта напредваше, когато Crossfire достигна кръстосвачите и се скачи към Nissan, заемайки своето място там. Тук все още нямаше информация, на къде ще се тръгва и кога. Временно кръстосвачите оставаха на място. Тук, из конгломерата от кръстосвачите и техните кораби, в тези часове екипажите имаха свободно време, за да общуват и разговарят по бъдещите планове на AFJ. Алекс и неговия екип от 30 дежурни в тези часове бяха разпределени за почивка и за дежурства. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха по пултовете и наблюдаваха какво се случва наоколо. Те се черпеха с джин и тоник в тези часове, а вечерята им все още не беше готова. Бяха си поръчали както обикновено и пакетирана храна за времето на нощните дежурства, когато часовника направо спираше, секундите се нижеха бавно и мъчително, така наречените дълги нощи на безсъние. Алекс се беше замислил по своите над 30 теми за размисъл, които обикновено занимаваха вниманието му. Все повече неща и истини за световете, а също и за самия него, му ставаха ясни. А пратеникът- гост от Съпротивата, който служеше временно тук на кораба Crossfire, извънземен по име - Ing, тази вечер получаваше новини от своите и беше особено доволен, новините бяха предимно добри. Алекс пишеше и чертаеше нещо върху белия лист хартия пред себе си, докато решаваше проблем след проблем и правеше планове за бъдещето. Неговите другари му помагаха, доколкото можеха да бъдат полезни. В това време бяха разгънати най- големите антени на кръстосвача Nissan, за да бъдат прихванати новините от Дълбоката дистанция. Новините щяха да бъдат получавани през цялата нощ, старателно записани в архивите на кораба и по- късно детайлно анализирани и тълкувани, с цел да се осмислят и разберат. С това щеше да се занимава дружинката на Алекс- Палма, Ким, Аш и Ing. Адмирал Шао и командир Йон, щяха да очакват тяхното експертно мнение по новините, а те разчитаха на тях. Зает с пресните новини, пристигащи току- що, Алекс беше сериозно замислен и начумерен. Това бяха новини от близо и далеко, навсякъде където живееха земляни- по колонии и градове на чужди планети, както и по базите на AFJ и Съпротивата. Агенцията AFJ охраняваше и се грижеше за всички земляни, а те им осигуряваха гориво и провизии, както също боеприпаси и нова техника. Тази симбиоза се оказваше печеливша карта, доказано навсякъде из звездната система Orixon…
Късно вечерта Алекс се беше изправил пред предния люк и наблюдаваше планетата долу, както и безкрая на космоса, дълбоко замислен. Може би съвсем скоро щяха да тръгнат оттук с двата кръстосвача, но той нямаше да забрави усещането за цивилизация, което витаееше из пространството наоколо, след като от дълги времена бяха свикнали да виждат предимно извънземни. Сега Алекс смяташе да си почине и похапне, преди дежурството от полунощ до 3 часа. Междувременно свободното време по двата кръстосвача приключи. От всички екипажи отидоха за задължителен сън около 80% от хората. Бордовата нощ беше нещо специално. Тя минаваше бавно и тягостно. В очакване на лека нощ, Алекс и неговите другари си взеха почивка…





( следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 380, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 380, Valeri Kolev.

Започваше бордовата вечер за кръстосвача Nissan и неговите кораби, когато Алекс запали цигара с кафе в компанията на Палма, Ким и Аш. Те бяха по пултовете в дежурната каюта, тук беше и Ing, както и още четирима дежурни от екипа. В тези вечерни часове екипажите на двата кръстосвача и техните кораби обсъждаха бъдещето на земните колонии и градове по планетите на системата Orixon. Долу до тайната планета отидоха 100 души с кораба Ford, на кратки посещения в Щаба на AFJ. Алекс в тази вечер се усещаше доста странно, сякаш не беше в собственото си тяло, а в тяло на клонинг. Това усещане на моменти ставаше неприятно. Възникваше въпроса- защо пък е в тяло на клонинг и как е станало това. Докато той умуваше по своите над 30 теми за размисъл тази вечер, въпроса за клонинга идеше на челно място. Нещо зловещо се беше случило някъде из миналото и това беше пределно ясно. Последствията бяха достигнали във верижна реакция, чак до тук- 7015- та година, Далечния космос. Алекс се съмняваше и подозираше дори, че е била изтривана и паметта му. Това за него не беше проблем. Той натисна един от зъбите си и към мозъка му потече информация за опресняване на паметта, чрез специалния чип, който беше там. Че беше специален терминатор, той знаеше, но сега пък- терминатор- клонинг, това щеше да му дойде прекалено много… Неговият чип по принцип беше биологичен, правен по изключителни върхови технологии. Замислен над тези си невесели мисли, Алекс забелязваше, че изменения има и в историята…
По- късно вечерта Алекс заповяда на принцеса Lipo от кухнята на Crossfire да донесе вечеря и нощни провизии за дежурните, а сетне запали цигара и пусна по мрежата инструкциите си до екипажа на кораба. Изморен от свършеното до тук, той си взе силно кафе и се отнесе в невесели мисли. Палма тъкмо беше ходила да се къпе и се разхождаше по хавлия насам- натам, докато намереше къде си е оставила бластера. Ким и Аш пък отвориха нова бутилка джин с тоник, организирайки вечерна почерпка.
Късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из кораба Crossfire. Алекс запали цигара и се спря до един люк в коридора, за да погледа гледката към планетата долу. Усещанията от близостта на толкова много хора, живеещи там и всичките предимно от човешката, земна раса, беше изключително.
*
Беше следобеда на другия ден, когато бойната, автоматична станция Х8 излетя от кораба Crossfire във връзка със забелязан съмнителен обект, няколко часа по- нататък. Обектът приближаваше бавно, без по никакъв начин да бъде идентифициран, а нямаше и опознавателни сигнали в ефира. Положението беше изключително сериозно. В тази зона бяха струпани сили на AFJ и Съпротивата. Смяташе се, че обектът Z- 900 не идва в тази зона със добри намерения. Дори беше известно, че намеренията му не са никак добри…
*
Беше бордовата вечер за двата кръстосвача, съединени и скачени за общи действия по- нататък. В тези часове екипажите им обмисляха положението и какво ще следва със бойната станция, която преследваше обекта Z- 900. Малко по- късно същата вечер резултата от сканирането показа, че на обекта Z- 900 има Лош демон, заради което се започваше стрелба по обекта. На два часа дистанция след бойната станция на Nissan се движеше един кораб от Съпротивата, който щеше да контролира нещата, до тяхното изясняване. Някои хора от екипажите на двата кръстосвача Nissan и New York смятаха, че Лошия демон трябва да бъде задържан и разпитан, но други каваха, че той е изключително опасен и трябва да бъде унищожен заедно с неговия кораб- обекта Z- 900. Междувременно двигателите на Z- 900 бяха улучени от снарядите на бойната станция и той забавяше хода си, докато накрая съвсем спря, а кораба на Съпротивата започна да приближава мястото. Това се случваше на около 5 часа дистанция от Nissan. По радио- връзката течеше горещата линия между корабите на AFJ и Съпротивата, за да вземат решение за съдбата на Лошия демон, виновен за унищожаването на цели цивилизации… След гласуването, се взе решение той да бъде унищожен заедно с неговия кораб- обекта Z- 900…
*
Вечерта напредваше, когато на борда на Nissan пристигна съобщението от кораба на Съпротивата, че обекта Z- 900- кораба на Лошия демон е бил унищожен. Бойната станция на Crossfire беше тръгнала да се прибира на мястото си. В тези часове Алекс се топлеше с кафета и чайове в компанията на своя екип от дежурни в дежурната каюта на кораба Crossfire. Атаката на Лошите беше успешно отблъсната. В очакване на нови атаки двата кръстосвача се раздвижиха около тайната планета на AFJ, на дистанция от 100 км. над нея.
*
По- късно вечерта Алекс се беше изправил пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваше планетата, там долу. Тук се намираше Щаба на AFJ. Поне докато не го преместеха на друго място. Планетата се охраняваше изключително сериозно, дори със отбранителни системи и ракетни установки, а високо в орбита бяха разположени автоматични бойни станции от вида Х8. Алекс харесваше тази планета, макар и да не беше попадал тук друг път. За съжаление сигурно съвсем скоро двата кръстосвача можеше да тръгнат на мисии в друга посока.
Алекс запали цигара, сложи да ври пълен чайник с билков чай, за да се стопли с него и се загъна в дебелото одеало, седнал пред пулта си. Палма, Ким, Аш и Ing също бяха тук и разботеха упорито по своите задачи. В очакване на спокойна вечер и спокойна нощ след това, екипажите на кръстосвачите Nissan и New York имаха свободни часове. Докато дежурните се топлеха с горещ чай, те наблюдаваха зоната наоколо планетата, за евентуално появяване на още Лоши демони. За момента беше чисто, а наблизо нямаше странни обекти. Междувременно кораба Crossfire скоро щеше да отлети към планетата долу, за да зареди гориво, вода и провизии. Екипажът й вече се готвеше за полета, а Алекс даде нови инструкции на екипажа, докато командир Йон спеше.





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 379, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 379, Valeri Kolev.

Това беше вечерта на борда на космическия кораб Crossfire, който летеше около една неизвестна планета, на височина 20 км. и със скорост 400 км/ч. Екипажът смяташе до сутринта да пристигнат в забелязана тук база на AFJ и Съпротивата.
*
Изминаха няколко напечени бордови дни в които на Crossfire имаше сериозни аномалии. Докато един Демон опитваше да руши, екипажа на кораба се опитваше във страшна надпревара във времето, да му попречи. Някои жетоки гибели на планетата долу заплашиха да стигнат и до кораба, а живота на екипажа беше сериозно застрашен. Това се повтаряше безброй пъти, докато Ing не се сети да поеме временно командването на кораба от своя компютър, който не беше от AFJ, а от Съпротивата. Белята на моменти беше неспасяема… С риск да бъдат обречени на вечни изтезания и жестоки мъчения, поради пропадане в капан във времето, екипажа успя да напусне планетата и започна издигане към орбита, въпреки липсата на достатъчно гориво.
Към края на следобеда Crossfire наближаваше кръстосвача Nissan. Командир Йон издаде заповед това място да се напусне планетата и да не се идва тук повече. А планетата там долу започна нов живот, този път без онзи Демон, опитващ да гледа ужаси наживо тук, организирани от него самия…
*
Към началото на бордовата вечер Crossfire се прибра на кръстосвача Nissan и зае мястото си в неговия корпус. Скоро след това започнаха да набират скорост в посока към звездата Orixon 4, където се намираше планетата Orixon 44, тайната планета на земната цивилизация, нейната Нова Земя. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с кафе и по цигара, след продължителните кошмари, които преживя екипажа в тези няколко дни. А екипажът се почиваше и се стягаше за нови проблеми, ако дойдеха такива. Дежурни останаха 50 души. Алекс отново размишляваше по своите теми за размисъл, вече над 30 броя. Сега най- много го интересуваха парадоксите и капаните във времето. Разбира се го тормозеше и носталгията по онези далечни и добри, но отминали времена, там някъде надалеко на родната планета.
По- късно вечерта кръстосвачът беше далече от онова объркано място, което регистрираха в архива като "забранено за приближаване на силите на AFJ". Там нямаше никаква база на AFJ, а точно обратното- зловещ капан. Алекс се чувстваше добре в тези часове, а сред екипажа преминаваше вълна на добро. В очакване на една спокойна вечер и добри времена за в бъдеще, екипажите имаха свободно време. Онези 50 души от Съпротивата се заеха да обясняват на земляните в какво се състоеше зловещото явление на онова объркано място. След дълги разяснения и обърквания в превода, след третото обяснение земляните разбраха истината за световете.
Вечерта напредваше, а Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing неможеха да се нарадват, че са оцелели и този път. Обещаха си друг път да изпращат повече безпилотни дронове, вместо да ходят на място по непознати и опасни светове. През последните времена на борда на Nissan, шаманът Джи ставаше все по- добър и даваше достатъчно добри инструкции и представа за предстоящите събития, с което всички тук се съобразяваха. Адмирал Шао беше забелязал забавянето на Crossfire и му беше изпратил допълнително кораба Ford със 100 робота на борда, на помощ. Но как точно беше дошло тяхното спасение, хората от Crossfire нямаха понятие. В тези часове дежурните- екипа на Алекс се черпеха с джин и тоник и внимаваха в картинката, особено за капани и аномалии из времето. Вече разполагаха и със специална аларма за капани и аномалии, по схема на Алекс, която щеше да ги пази дълго от подобни неприятности и опасности. Алекс въздъхна тежко, а Палма се беше замечтала. Проблемите тук рядко имаха край… Въпреки края на войната все още не се знаеше бъдещето, достатъчно ясно. На моменти то биваше в опасност или просто изчезваше, но екипът на Nissan винаги намираше правилния изход. За демоните често нямаше смисъл от съществуването на живота и световете, но екипажите на AFJ не се отказваха, защото си имаха свой смисъл на живота…
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се бяха събрали край пултовете в дежурната и се черпеха с кафета и цигари, а Ing им разказваше истории и спомени от последните си 4- 5 живота. Тук вече се знаеше истината за световете. Хищниците бяха разбрали грешката си и се обърнаха срещу Демоните. Това преобръщаше нещата из основи. Трябваше тепърва да се строят нови кораби, още по- мощни, още по - добре заредени с гориво, боеприпаси и провизии. За тези неща се разбираха в тези часове с тях по най- голямата антена на Nissan. Наблизо около Nissan нямаше почти нищо. Към сутринтта щяха да достигнат координатите на кръстосвача New York. Това се получаваше така, за да продължават нататък заедно. На този кръстосвач имаше 1,000 командоси- астронавти.
*
Сутринта на другия бордови ден Nissan достигна кръстосвача New York, на посочените координати, край тайна планета на AFJ. Двата кръстосвача започнаха операция по скачване един към друг.Нататък те щяха да продължават заедно по трудния път сред планетите от системата Orixon и техните взезди. Целта им трябваше да бъде новата планета на човешката цивилизация от Земята. Тази планета беше Orixon 44, което се пазеше в строга тайна.
Малко преди обедното време Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из корабите на кръстосвачите и из тях. Тук вече се бяха насъбрали много хора. Адмирал Шао беше определил канал за комуникации по който се разказваха историите на единия и на другия кръстосвач. Наблизо, само на четири часа път имаше тайна планета на AFJ. В тези часове екипажите на Nissan се подготвяха за здравните прегледи, на борда на Nissan. По- сериозните проблеми щяха да бъдат решавани долу на планетата. Някои от командосите- астронавти щяха да останат за известно време в болници на планетата. Тук имаше и подготвени подкрепления за Nissan. Межувременно в този час тук имаше квазарна радиозвръзка с далечни и по- близки светове, които имаха колонии- градове и бази на AFJ и Съпротивата, а също и на другите съюзни, приятелски цивилизации. Връзката беше кодирана и се записваше информацията в архива на AFJ.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 378, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 378, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Nissan продължаваше полета си към Orixon 44, а на борда му имаше четири екипажа- общо 900 души, а също и 1,000 души- гости, оцелели от плен на човекоядците, които роботите на кръстосвача успяха да спасят и евакуират. В тези часове Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с джин и тоник, а Ing водеше разговори със свои хора от Съпротивата по радиото. Из корабите спяха общо 600 човека от екипажа, а от гостите нямаше почти никой буден, след като разказаха как са били пленени от човекоядците и отнесени с техния кораб. Гостите се бяха окопитили и успокоили от шока и заситили глада си. Три екипа от кръстосвача ги наглеждаха и охраняваха, докато спят. По коридорите беше пуснато отопление за около + 10 'С температура, бяха раздадени и одеала от складовете на кръстосвача.
В началото на бордовата вечер звездният кръстосвач Nissan наближаваше планета, покрай която щеше да прелети след няколко часа. Алекс беше в добро състояние и настроение в компанията на своите другари Палма, Ким, Аш и Ing. В дежурната каюта на кораба Crossfire беше топло и уютно. Из коридорите раздаваха вечерната дажба храна за гостуващите хора, спасени от смърт. Те бяха 1,000 души от миролюбива цивилизация, нападната от раса човекоядци дошли от космоса. Алекс и неговите другари се подкрепяха с кафе и бисквити, докато обмисляха проблемите на кораба си в последните времена. Екипажите тук имаха шест свободни часа, отпуснати от адмирал Шао.
*
Късно в бордовата вечер Nissan беше най- наблизо до планетата. На дежурните не им харесаха данните от планетата, там въобще не трябваше да се отива втори път. Пилотите дори се престараха, като отдалечиха кръстосвача по нова траектория и вдигнаха скоростта на 55%. Координатите на тази планета бяха записани в архивите на AFJ и бордовите архиви, като "особено опасно място, където да не приближава никой".
*
Нов бордови ден на борда на звездния кръстосвач Nissan. В този ден той прелиташе край някаква планета, неотбелязана на звездните карти на AFJ. В следобедното време на борда, Crossfire отлетя от кръстосвача, за да провери тази тайнствена планета, а Nissan забави хода си и остана някъде наоколо в дрейф. Докато приближаваха планетата от дистанция няколко часа полет, Алекс се топлеше с горещ чай и наблюдаваше как върви полета.
*
В началото на вечерта Crossfire започна спускане във атмосферата на тази планета. Още никой нищо не знаеше за нея, а в архивите тя не беше отбелязана. Алекс, Палма, Ким и Аш се топлеха с горещ билков чай, а пълния чайник беше на разположение. Техният приятел от Съпротивата- Ing отново търсеше връзка със своите. В тези часове дежурните се опитваха да разберат дали имат някакви бази на тази планета. По това време из кораба бяха будни само 80 човека, а останалите спяха в задължителен сън. Корабът се спусна плавно до височината от 20 км. и премина във хоризонтален полет. Започваше обиколка около планетата, докато сканираха нейната повърхност и я наблюдаваха с телескопи и бинокли. На радара нямаше никакви обекти на дистанция от 8 часа полет. Алекс и Палма запалиха по цигара и се доближиха до предния люк на каютата, за да погледнат директно към планетата, там долу. Това беше една интересна планета, окъпана в синьо и пухкави облаци. На някои места из зад облаците се виждаха планини, покрити с бял сняг. Нататък се ширеше океан в изумрудено синьо.
По- късно вечерта дежурните прихванаха радиосигнал от планетата. Езикът скоро беше преведен от компютрите. Анализиращата програма вече сертифицираше планетата и обитаващите я цивилизации. В търсене на видео- сигнал Алекс и Палма започнаха да ровичкат из ефира. По това време от кръстосвача Nissan пристигнаха новини от близо и далеко, свързани с живота на земляните по разните планети и колонии- градове, след войната. Алекс си напълни още една чаша чай от чайника и загънат в дебелото одеало се отдаде на спомени. Кораба летеше на 20 км. височина и със скорост 400 км/ч. Дежурните опитваха радио- контакт със земята долу. Беше пуснат и химна на Агенцията AFJ, със който те се легитимираха в небесата на тази планета. Бяха излъчени и кодовете за връзка с бази на AFJ. Ако тук имаше такива бази, то те щяха да отговорят на повикването.
Бордовата вечер напредваше, когато Алекс поиска от кухнята на кораба да донесат храна за дежурните, за вечерта и нощта след това. Екипът дежурни на Алекс имаше 30 човека, като това число варираше периодично, според заповедите на командир Йон. В това време дежуреха Браун и Джейн, а Алекс и другарите му се черпеха с джин с тоник. От питиетата опитваше и Ing, който напоследък беше доволен от сътрудничеството си със земляните и беше радостен, по своему. Той разказваше по това време новините от Съпротивата, които беше събирал през изминалите дни.
*
Късно вечерта Алекс се радваше на спокойната обстановка наоколо, в компанията на Палма, докато двамата подреждаха бокса си и стягаха раниците си за да бъдат готови за възможно излизане навън, ако се наложеше скоро. Не бяха спали добре от незапомнени времена, но и тази нощ също имаха дежурства. В рамките на един час те послушаха музика, помечтаха си и се стегнаха за още работа в дежурната.
По това време дежурните откриха една база на AFJ, а интересното беше, че до нея имаше и база на Съпротивата, както и колония на земляните, със около 500,000 души население. Радио- контакт със базите беше осъществен скоро и се очакваше до сутринта Crossfire да пристигне там. Задачите за решаване по базите рязко бяха нарастнали и усложнили за екипажа на този кораб. По- късно докато двамата пиеха кафе с цигара и поглеждаха часовниците си, колко време имат на разположение, из кораба беше обявено три часа свободно време за целия екипаж. В същото време Аш и Ким се разхождаха по коридорите на кораба и проверяваха машините и корпуса на кораба от вътрешната страна. В очакване на още една нощ в полет, екипажа събираше сили за нови проблеми, ако такива възникнеха…





( следва продължение)