ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. ©. 2016. Откъс № 62. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
©. 2016. Откъс № 62. роман от Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта корабът Nissan летеше в режим "дерижабъл" на 10 км. височина над континента, където земляните имаха градове и бази. Алекс и Палма бяха застанали пред предния люк и се радваха на гледката, докато се черпеха с джин. Патрулирането щеше да продължи през цялата нощ. Ким и Аш в това време проверяваха комуникациите на кораба. Те се свръзваха с базите и градовете на земляните, както и със кръстосвача New York. Обстановката беше нормална наоколо.
*
Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan продължаваше патрулирането над континента. Алекс се занимаваше със прототипа на новия вид компютър, който създаваха той и неговия екип. В тези часове се беше захванал да оправя текстовете на различните езици на познати, приятелски цивилизации. Компютъра имаше и функции за развитие на неговата логика, доколкото това не беше опасно. Идеята беше този компютър да се пусне за серийно производство и да се продава по чуждите планети. Печалбата на земляните от търговия не бяха за подценяване, а това можеше да се произвежда по корабите и кръстосвачите в достатъчни количества.
Следобеда напредваше, а Алекс запали цигара с кафе и пусна на автомата за чипове няколко нови схеми. Скоро чиповете бяха готови и той ги постави по гнездата им в прототипа, готови за тестове. Палма, Ким и Аш се бяха заловили да направят нещо вкусно за хапване за дежурните, но някои използваха готовото меню на столовата. На борда будуваха 50 души. По някое време Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк, а навън беше слънчево. Снегът блестеше отдолу. Около Nissan нямаше кой знае какво движение. Наближаваха поредната база по пътя си, а на 40 км. от нея се издигаше нов град със недовършени строежи. За момента там живееха 200,000 души, предимно земляни. Тук Nissan щеше да се приземи за някои ремонти по единия двигател. В това време дежурните се свързваха с базата по радиото.
2.
Във вечерта Nissan се намираше в базата край строящия се все още град. Тук вече се бяха настанили 200,000 души- земляни. Някои от тях идваха тук направо от Земята. Из базата се бяха активирали няколко екипа, за да ремонтират единия от двигателите на кораба, където дежурните бяха забелязали технически проблем. Във ремонтите участваха и 100 робота от кораба. До града бяха заминали 60 човека, а останалите си почиваха, имаше и дежурни. Беше хубаво, но много студено време. Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата към каютата и се радваха на хубавата вечер. Тази нощ корабът нямаше да има полети. Командирът искаше целия екипаж добре да си почине и да се наспят всички. Екипите по ремонтните работи щяха да стегнат и останалите двигатели на кораба, за да е напълно здрав и проверен, когато помага във войната.
А Алекс се беше замислил дълбоко над различните проблеми. Тази вечер той и екипа му щяха да останат до полунощ, преди да се оттеглят по каютите си за да спят. В тези часове Алекс изучаваше последните новини, а сетне щеше да размишлява по схемите и програмите на прототипа. Палма както обикновено му помагаше в задачите му. Ким и Аш току- що започваха да приготвят вкусотии за вечерята на дежурните екипи. Някои от блюдата бяха взети направо от менюто на столовата.
Алекс запали поредната си цигара с чаша горещо кафе, докато тестваше някои от функциите на прототипа. Той вече разпознаваше около 90 различни езици от системата Orixon, от Слънчевата система и от Земята. Самостоятелна логика го водеше из всичките готови програми. Мощни радиоприемници и радиопредаватели му даваха възможност да търси земляни и приятелски цивилизации, със които да общува, да получава информация и да изпраща собствени новини. Към схемата на прототипа беше включен чип с огромна памет, съдържаща древна и по- нова съкровищница със земни познания и история. Тук бяха знанията на цялата човешка цивилизация. Тези компютри щяха свободно да разполагат стези безценни знания и да ги предават от поколения на поколения сред потомците на цивилизацията, докъдето и да стигнеше тя.
Алекс, Палма, Ким и Аш стояха замечтани край прототипа, а той тъкмо приемаше новини от далеко, само по ориентацията за приятелски език. Преводачът му се справяше добре. Неочаквани новини за вражеската цивилизация атакуваща Orixon 93, гласеше, че те имат големи проблеми, което означаваше, че няма да имат подкрепление скоро.
*
Вечерта напредваше, а пред единия от входовете на кораба момчетата от охраната си бяха запалили огън и си печаха месо. Тук бяха дошли и хора от базата, но се бяха събрали само ограничен брой. Караулните от постовете около кораба също бяха тук, за да се постоплят и да опитат от месото, измъкнато от складовете на кораба по- рано този ден.
3.
Във следобеда на другия ден Nissan все още се намираше в същата база. В тези часове се сканираха двигателите на кораба, след ремонтите. Скоро проверката приключи, кораба беше напълно изправен и готов за отлитане.
По- късно Nissan отлетя от базата, във вид на "дерижабъл" и бавно се понесе на запад, докато набираше височина. Алекс беше натъжен в тези часове. Спомени от миналото, та дори от предишни животи минаваха като на лента в ума му. Това бяха повече от 600 предишни животи, каквито той беше имал преди. Други времена, други места и приятели, които беше имал там и тогава, както и много мацки в неговите спомени, го правеха тъжен и безпомощен да реши тези проблеми. Нямаше как да бъде на няколко места и времена едновременно… Той въздъхна тежко, сипа си чай от чайника и запали цигара, загледан през люка. Студено време беше сковало и тази планета.
Когато по- късно Алекс извика Палма, за да се разходят из кораба, двамата излязоха в близкия коридор. Тук се поддържаше нула градуса Целзий. Докато вървяха нататък видяха само неколцина колеги, както и роботи, които носеха храна по каютите по поръчка. Алекс пушеше цигарата, замислен, а Палма също нещо умуваше. Спряха се до един люк в коридора и погледнаха навън, от лявата страна на кораба.
-Колко ли ще продължи тази война, Алекс?- попита Палма.
-Ами, от няколко месеца, до няколко години…- каза Алекс.- Лошото може да бъде, ако на нашествениците им дойде подкрепление… За сега не се очаква, такива са новините.
-Какво ги прави толкова силни и опасни?- попита Палма.
-Те са много по- пъргави от мнозина видове тук.- каза Алекс.- Имат и сериозни оръжия…
-Не мога да повярвам, как едни зверове са имали еволюция и са построили чак бойни кораби!...- каза Палма.
-Не е невъзможно.- каза Алекс.- Съвсем допустимо е това.
Палма измъкна от един джоб плоската бутилка с джин и отпи. Двамата замълчаха, а наблизо свистеше вятъра, намерил не добре затворен панел.



(край на откъс № 62, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 61. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 61. роман от Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта кораба Nissan се спускаше към планетата Orixon 67. Той правеше това във режим на "дерижабъл", почти без тяга и разходи на гориво и енергия. След навлизане във атмосферата, корабът щеше да остане на голяма височина и да патрулира над континента, където се намираха базите и градовете на земляните. От екипажа будуваха 40 души, а останалите спяха, почиваха или събираха сили за следващите дни.
Алекс си почиваше зад пулта в дежурната каюта, заедно със Палма, Ким и Аш. Той си взе от автомата чаша кафе и спря, за да обмисли нещата си за идващата нощ. Напоследък беше спал малко. Искаше да се наспи, но избягваше да спи по време на спускане, свикнал да следи полета по всяко време. До достигане на атмосферата на тази планета оставаше малко време, а сетне спускането щеше да бъде съвсем бавно, докато на 15 км. височина Nissan щеше да се стабилизира за хоризонтален, патрулен полет. В дежурната каюта бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита. Тази вечер тук беше тихо и всеки си гледаше работата безмълвно.
По- късно вечерта Алекс се зае със обмисляне на специални планове за евакуация на базите и градовете на земляните, намиращи се на планетата Orixon 93. Това бяха резервни планове, ако войната излезеше от контрол.
*
Наближаваше началото на вечерта, а Nissan във вид на "дерижабъл" летеше бавно на изток, на височина 12 км. над континента, където имаше земни градове и бази. Алекс беше добре вече от 15 часа, дори се беше наспал добре. Той пушеше цигара с кафе и умуваше. Войната при Orixon 93 само тлееше, само заради сериозен мраз от -30'С. Отбранителните сили на планетата използваха доста добре това затишие. За добър късмет трите кораба на врага, нямаха нови подкрепления идващи от космоса.
2.
Алекс се беше изправил пред предния люк и оперативния екран до него, за да обмисли нещо. До него стоеше и Палма и хрупаше вафли. Аш и Ким наблюдаваха как върви полета. Въздушни течения откланяха кораба до известна степен на юг. От екипажа будуваха 40 души в тези часове. Шао и Джейн държаха под контрол комуникациите на кораба и разговаряха с по- близките обекти на AFJ, както и със земните градове.
В началото на вечерта Nissan наближаваше земен град и база на AFJ, на 30 км. от него. Командир Йон смяташе да посетят тази база, за да заредят кораба. Там щяха и да пренощуват. Докато наближаваха мястото, корабът се спускаше плавно надолу. Алекс в тези часове обмисляше нещо, докато си драскаше по лист хартия. В дежурната каюта беше топло и уютно.
С напредването на вечерта Nissan се приземи в базата на AFJ, която беше наблизо. Тук валеше сняг и беше натрупал вече дебела пелена. Корабът се намести направо върху снега на площадката, като навътре в пелената потънаха само пилоните му. Снегът беше натрупал четири метра дебелина, но пилоните бяха достатъчно дълги, а входовете на кораба бяха още със десет метра по- високи. Беше предвидено кацане върху сняг, още в проектите на такива кораби.
*
Започваше вечерта на другия ден. Корабът Nissan все още се намираше във същата база на AFJ. На 30 км. нататък имаше земен град със 600,000 души население. Екипажът беше успял добре да си почине и със нови сили се готвеше за действия нататък. До града бяха допуснати 50 човека, като награда от командир Йон за тяхната добра служба. Алекс си беше взел чаша кафе, пушеше цигара и преглеждаше новините от последните дни и часове. От Orixon 93 нямаше почти нищо ново. Мраз беше сковал бойните полета. Трите кораба на нашествениците ги бяха приютили от мраза. Те отбраняваха свирепо корабите си, но ставаше ясно, че няма да успеят по- нататък. Цялата планета наблюдаваше войната строго.
Алекс беше тъжен в тази вечер. Спомените му от страта, родна планета Земята все още оживяваха в ума му, заедно със случки и картини за места, за приятели и приятелки там и тогава. Завръщане на Земята беше блян почти на всекиго тук. За съжаление пътят до там щеше да отнеме цяла година, а имаше много задачи за свършване тук, в тази звездна система- Orixon. Алекс въздъхна тежко, изправен пред предния люк и оперативния екран до него. Навън базата подготвяше товарен кораб със товари за кръстосвача New York. Обстановката тук беше снежна, но животът в града бавно се събуждаше, след сковаването от снега. В очакване на по- топли дни, земляните по този континент на Orixon 67, се стягаха за възстановяването на работния процес, прекъснат заради тежко време.
3.
Вечерта напредваше, а Алекс взе още една чаша кафе от автомата и запали цигара. В дежурната каюта беше топло и уютно. Дежурните подготвяха патрулен полет, който щеше да започне скоро или до края на нощта. Екипът на Алекс си беше разпределил задачите, а самия Алекс отново умуваше по темата за проекта на нов вид компютър. Прототипът вече можеше да управлява космически кораб. Освен това търсеше решение на редица проблеми. По въпроса за изхранването, прототипът беше изобретил нов вид храна с добри показатели използвайки стандартни материали, като брашно, сол, захар и подправки. Брашното се добиваше в оранжериите на Nissan, а също и на кръстосвача. Брашното се получаваше от дръвчета с огромни като плодове зърна- жито, пшеница и други зърнени култури. В тези часове Алекс направи още един чип и още една основна програма за прототипа. Доволен от свършеното, Алекс се изправи за да се разтъпче. Все още нямаше информация, кога кораба щеше да отлети на патрулен полет. По това време на борда се прибраха всички екипи, излизали навън. Командир Йон си провери хората, дали са на борда, но все още не даде заповед за отлитане.
По- късно вечерта Алекс и Палма излязоха на терасата към каютата, за да подишат свеж въздух и да видят какво е навън. Беше около - 10' С със снеговалеж. Тук те изпушиха по цигара, преди да се приберат на топло. В очакване на нов полет екипажа се готвеше за работа. Корабът беше в готовност за отлитане.
*
Късно вечерта Nissan отлетя от бзата, а докато се издигаше в режим на "дерижабъл", дежурните се запознаваха с плана на патрулния полет. Алекс гледаше местността под кораба, докато плавно се издигаха. Това беше невероятна снежна приказка. Скоро достигнаха и до града и преминаха над него на 3 км. височина. Градът беше невероятен. Земни архитекти бяха дали всичко от себе си за архитектурата и инфраструктурата на този град. Докато се радваше на гледката към града и доброто си настроение, Алекс се черпеше с плодов нектар и умуваше нещо.
По- късно корабът Nissan достигна 10 км. височина и тук щеше да се задържи по време на патрулирането бавно над континента.


(край на откъс № 61, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 60. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 60. роман от Valeri Kolev.

1.
В средата на следобеда корабът Nissan набираше височина, за да се прибере на кръстосвача New York, натоварен със провизии, боеприпаси, гориво и вода. Това беше предназначено да се достави там, защото кръстосвача щеше да изпълнява ролята на междинна станция. Алекс се занимаваше с проекта за нов вид компютър за серийно производство. Така се откъсваше от грижите около войната и добиваше добро настроение. Палма умуваше по схемите и програмите заедно с него. Току- що бяха направили нов чип чрез автомата за чипове. Занимаваха се да го програмират по подходящ начин. Основните програми бяха вече десет и добре се сработваха една с друга. Този компютър щеше постепенно да бъде със все повече съставни процесори и огромна памет. Идеята беше да бъде предназначен за приятеслки видове, около 80 различни вида. Беше предвидено компютъра да разпознава техните езици, а също и английски, ако землянин попадне на такава машина. Компютърът имаше универсално приложение и спокойно можеше да води космически кораб и други машини. Поради замисленото, да бъде с малки размери, той ставаше за водене на роботи. Алекс вече беше направил връзката на новия прототип със мрежата на кораба, за да съгласува работата му със старите компютри, и за да ползва готови стари схеми, чипове и програми. Машината работеше нормално, като възможностите й нараставаха на брой.
Алекс поспря за да си почине, взе си чаша кафе и бутилка прясна вода, запали цигара и се загледа през люка в ляво от себе си. Намираха се на голяма височина над планетата и продължаваха да се изкачват нагоре. Към вечерта щяха да бъдат на кръстосвача. Алекс и Палма отцепиха двата си пулта, пуснаха си музика и се замечтаха. Те добре разбираха, че по- добро място от сегашното, нямаше да имат въобще. Мечтите им се въртяха около повече спокойствие и никакви войни. За съжаление, това беше абсурдна идея. Едни от основните теми за размисъл из средите на AFJ, беше сблъскването на Млечния път със Андромеда, което щеше да стане след 4 милиарда години. Въпреки големия срок, AFJ трябваше да измисли планове за достигане на друга галактика, за да се продължи съществуването на човешкия и други видове. По "Ноевия ковчег" и всичко останало из AFJ умуваха много хора, особено през свободното си време. За момента имаха време, но то все пак намаляваше…
2.
Започваше бордовата вечер, а корабът Nissan излизаше в открит космос на път към кръстосвача. Алекс умуваше, умуваше по проблеми, а до него прототипа вече създаваше нови и нови неща. Едно от тези неща беше материя, която излезе от автомата. Това беше интересна материя и във лабораторията взеха проба за изследване. Обемният принтер беше спрян, а Алекс даде команда на прототипа, да не създава материя за сега…
По- късно стана ясно, че създадената материя е някакъв вид храна. Изследването й продължаваше. Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк на дежурната каюта. Вече се виждаше кръстосвача New York във далечината.
Късно вечерта Nissan пристигна при кръстосвача и се прибра в нишата в корпуса, където беше неговото място. Алекс и Палма излязоха из коридорите на Nissan, за да се разходят. Здравето на Алекс беше в добро състояние, но го боляха стари травми по пръстите на ходилата и самите ходила. Той крачеше редом до Палма и мълчаливо кимаше на колегите си, които срещаха. Скоро започна и разтоварването на част от товарите на кораба, които бяха предназначени за кръстосвача, а край него разтоварваха в тези часове други два товарни кораба. Наоколо имаше още пет кораба, които чакаха за инструкции, преди да заминат към Orixon 93.
По някое време Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха в каютата си. Тук смятаха да умуват по разните му там проблеми, в една такава, по- спокойна, "домашна" обстановка. Алекс се намести в любимото си кресло и се зае със прегледа на последните новини. Над позициите на врага бяха изпратени безпилотни дронове, които вече изпращаха до тук информация. Мразът нямаше скоро да отстъпи на по- меко време над Orixon 93. Отбраната на планетата използваше добре настъпилото затишие.
*
Наближаваше обеда на другия ден. Алекс боледуваше, а Палма сновеше наоколо, опитвайки се да облекчи неговия грип. Претоварването на запаси към кръстосвача беше в ход, а освен кораба Nissan в района имаше вече 14 други кораба. Времената бяха от мрачни- по- мрачни. Настроенията в зоната не бяха добри. Из кръстосвача се наблюдаваха караници и за малко се размина с ръкопашен бой между някои хора от екипажа. Сурово, много сурово време…
Алекс въздъхна и запали цигара. Нервите тук бяха обтегнати. Когато по- късно се завърна от Orixon 93 един кораб на Съпротивата ставаше ясно, че враговете са много по- опасни отколкото се смяташе преди това…
3.
Наближаваше края на следобеда, според бордовия часовник. Около кръстосвача New York имаше близо 20 кораба. Някои от тях се зареждаха с товари, за да се връщат сетне отново при Orixon 93, други идваха от Orixon 67 носейки товари, а трети от тях щяха да се спускат към тази планета, за да съберат силите си и да си отдъхнат.
Алекс беше болен все още, но въпреки грипа си, той умуваше по разни проблеми, черпеше се с кафе и пушеше цигара. В зоната около кръстосвача се усещаше напрежение, вероятно във връзка с близостта да войната. На борда на кръстосвача беше разгъната временна болница, заради известен брой пострадали от войната, каквито вече имаше.
Вечерта беше започнала, когато Алекс си взе чаша кафе, запали цигара и погледна за да види каква е ситуацията наоколо. Около кръстосвача New York сега имаше 15 кораба. Те бяха тук за да получат информация за войната, а също и инструкции от адмирал Пайк, преди да продължат нататък. Към това място наближаваха три кораба с провизии, боеприпаси и други товари, идещи от Orixon 67. До полунощ и трите кораба щяха да са тук и започваше тяхното разтоварване, преди да тръгнат обратно към планетата долу.
Алекс не знаеше, но в тежкото си състояние, той беше на косъм да загуби живота си. На моменти му олекваше, но много скоро болките атакуваха още по- силни от преди. Той не се предаваше на коварната болест, а се занимаваше по пулта си, преглеждайки новините от последните дни и часове. До него бяха Палма, Ким и Аш, които му даваха кураж и му помагаха по всякакъв начин. Шаманът Джи носеше нови и нови рецепти за болеста на Алекс, който спазваше всичките му инструкции. В тези часове екипажът на Nissan беше готов и готвеше кораба отново за спускане към планетата Orixon 67. Вероятно щяха да тръгнат съвсем скоро. Използвайки времето преди тръгването на Nissan, Алекс прегледа филмите изпратени от дроновете, които бяха около вражеските позиции. Враговете, макар и страшни, имаха слаби места. Това беше новината, след пленяването на петима нашественици.
*
По- късно вечерта Nissan се отдели от кръстосвача New York и тръгна назад към планетата Orixon 67. През цялата идваща нощ корабът щеше да се спуска към планетата.


(край на откъс № 60, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 59. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 59. роман от Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта осмината се завръщаха към кораба си- Nissan преминавайки през непочистения от снега път, малко по- нагоре из базата. Бяха си прекарали добре в кафенето, сред тукашните хора от Съпротивата. Пред входа на кораба имаше наизлезли на въздух хора от екипажа. Кимнаха си за поздрав, а асансьора ги качи до нивото на каютите им. Те бяха направени за четирима души, можеха дори да катапултират при необходимост, разполагаха с малка кухня, баня и малък склад за животоспасяващи неща, след самостоятелно приземяване или приводняване. Алекс се зае да подрежда раниците си и своето шкафче с провизии. Скоро не бяха имали време да си въведат нещата в ред. Палма беше пуснала музика, а Ким и Аш приготвяха сандвичи за през нощта и за сутринта. По- късно Алекс се зае да прегледа новините от последните дни и часове. Нашествениците при Orixon 93 подготвяха нещо и заради мразовитото време се окопаваха и правеха бункери наблизо до град със 400,000 души, нито от Съпротивата, нито от AFJ, а от една приятелска за земляните раса. Около планетата бяха пристигнали два кораба на AFJ и два кораба на Съпротивата. Те чакаха инструкции от Командването.
*
Във следобеда на другия ден Nissan продължаваше патрулиране над планетата, в режим на "дерижабъл". Алекс много се беше ядосвал на действията на нашествениците от последните дни. Тези същества определено действаха по някаква неразбираема логика. Ставаше дума за намерения на жувотни свикнали да превземат и плячкосват чужди светове. Логиката им се явяваше неразбираема за повечето видове в зоната… Определено войната нямаше да бъде лесна и бърза. Поне така изглеждаха нещата за Алекс. Проблемът можеше да стане още по- сериозен, ако на нашествениците пристигнеха подкрепления. За момента нямаше движение по превзетите вече земи. Нашествениците не употребяваха средства за комуникации за контакт със населенията на Orixon 93. Това не означаваше, че нашествениците не използват говор. Те нямаха какво да говорят на населенията на тази планета, преди да продължат да плячкосват и завземат територии.
2.
Алекс въздъхна тежко, изправен пред оперативния екран на стената. Тук се знаеше всичко за Orixon 93. За момента воюващите изчакваха. Алекс разглеждаше мислено възможните действия на нашествениците по- нататък. В опасност бяха цели градове на няколко приятелски видове, както и животинския свят по тези земи. От разузнаването се знаеше, че поне в следващите 48 часа до Orixon 93, няма да се появят нови вражески кораби. Някъде из кораба се беше задействал дизелов агрегат. Това рядко се случваше, явно дежурните превключваха някаква аварийна система на кораба. Алекс дълго умува и преценява нещата за планетата Orixon 93. Когато по- късно използва компютърна симулация за войната, той разбра, че нашествениците наистина са много по- коварни, отколкото се смяташе…
Във началото на вечерта Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и седна да си почине. Във близките часове Nissan щеше да слезе до една от базите на AFJ. Там корабът и екипажа щяха да пренощуват. Докато наближаваха базата корабът бавно се спускаше. Скоростта не беше голяма. Дерижаблите по принцип не можеха да се движат с голяма скорост. В дежурната каюта беше топло и уютно, а дежурните опитваха по радиото контакти със десетте бази на AFJ и със още 25 бази на Съпротивата. Алекс се беше замислил докато си почиваше. Беше прегледал голям брой варианти на войната и избираше планове за действията на Съпротивата и AFJ. От тази война зависеше мира в системата Orixon, а в тази система имаше голям брой колонии и градове на земляните, тук се намираше и новата планета на човешката цивилизация от Земята. Отговорността за резултата от войната тежеше преди всичко върху AFJ. Командването беше казало, че няма да приема поражения, щом от това тук зависи човешката цивилизация и бъдещето й. Из базите и колониите се готвеха за отбраната си, на всяка цена.
Със напредването на вечерта Nissan се приземи в една от десетте бази на AFJ. Тук готвеха кораб за войната при Orixon 93. На полигона се изпитваха оръжията, които щяха да се използват във войната. Обстановката из базата беше нажежена. Алекс и Палма се откъснаха за час- два от дежурната, за да отдъхнат. Болестта и днес мъчеше Алекс. Той се стремеше да не й обръща внимание, но вземаше лековете според инструкциите на шамана Джи. Екипажът стискаше зъби, приготвяйки се за близост до война. Нямаше да се участва директно във войната, освен ако се наложеше спасителна мисия. Освен това, обикновено първо заминаваше кораба Ford със екипаж от бойни роботи. Все пак, за да не се разчита на изкуствен интелект, се предпочиташе екипаж със човешко участие.
3.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се оттеглиха в каютата си. Във по- отпускаща, "домашна" обстановка те смятаха да умуват около действията на AFJ в идните дни и седмици. Командването приемаше и най- лудите предложения, които биха помогнали във войната. Алекс беше зле тази вечер. От няколко часа състоянието му беше зле. Той стискаше зъби и се черпеше със плодов нектар, кафета и цигари. Не беше в състояние да мисли кой знае колко бистро и ясно…
По някое време Алекс изпробва нов лек от шамана Джи. Той изплува някак си от поредната физическа и здравословна криза и запали цигара, вече със ясно и бистро съзнание. Много не го вълнуваше дори войната в този момент. Той бързаше да си подреди нещата, преди да е дошла поредната криза. Шаманът Джи му смигна и каза:
-Това беше поредната ти криза, Алекс! Може да се наложи да останеш на легло поне един месец!...
-Не мога да си го позволя, Джи.- каза Алекс. - Това е боен кораб, наблизо има война…
-Какво ще им помогнеш, ако не си здрав?- каза шаманът Джи.- Мисли за здравето си, Алекс! Помисли и за себе си, поне веднъж!...
-Опитвам се, Джи! Опитвам се.- каза Алекс.
*
Наближаваше полунощ. Корабът Nissan стоеше приземен в една от базите на AFJ на планетата Orixon 67. Тук кораба и екипажа щяха да нощуват, а всички се стягаха за участие, макар и косвено във войната при Orixon 93. Алекс беше много по- добре и по- стабилен в тези часове, след голямата поредна криза на неговата болест. Това наистина беше усложнение на грип.
*
Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan се намираше в една от базите на AFJ. До близкия град бяха пуснати 50 души, като награда за тяхната служба. Останалите готвеха кораба за прибиране на кръстосвача, за да качат там гориво, вода, провизии и боеприпаси. Някои от хората тук спяха и си почиваха. Алекс си беше взел чаша с кафе, пушеше цигара и се радваше на нормално здраве този път. До него седеше Палма, която водеше подготовките за изкачването до кръстосвача. Ким и Аш приготвяха топли и вкусни пици за следобедна закуска на дежурните. Алекс преглеждаше новините от последните дни и часове и умуваше по въпросите за войната при Orixon 93. Корабът скоро щеше да отлети обратно към кръстосвача, веднага щом всички се приберяха на борда.


(край на откъс № 59, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 58. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 58. роман от Valeri Kolev.

1.
Течеше вечерта на другия ден. Корабът Nissan приближаваше поредната база по пътя си. Това беше една база на Съпротивата. Командир Йон искаше да се приземят там, за да обсъдят със Съпротивата, бъдещите си действия по време на войната. Тази вечер Алекс беше в много тежко състояние, по някакви неизвестни причини. Това дори не беше неговия грип, който го мъчеше обикновено, а неизвестна нова болест, която се усещаше със силни болки по цялото тяло и свистене в главата. Докато шаманът Джи се опитваше да облекчи болките му, Алекс дори неможеше да мисли…
По- късно вечерта Алекс беше в койката си, а Палма се въртеше наоколо и се тюхкаше, заради дошлата неприятност. Шаманът Джи беше дал билки и лекове, които щяха да помогнат на Алекс. Въпреки това, той нямаше сили да стои изправен на краката си. Щом полежа около два часа, Алекс се надигна и седна в койката за да изпуши цигара, а Палма му донесе кафе. Той не беше много сигурен дали лековете на шамана Джи ще му помогнат, но спазваше неговите съвети и указания. Палма беше разтревожена, а лицето и помръкваше от притесненията.
-Не се тревожи, Палма.- каза й Алекс.- Ще ми мине болката, ще се оправя. Джи рядко обърква със билките и лековете си. Това е само временно. Сигурно е заради моя грип- някакакво усложнение…
Палма кимна само и се загледа все още унила през люка. Тъкмо пристигаха Ким и Аш. Това беше каютата на четиримата и те често си почиваха заедно. Екип бяха заедно и със Шао, Джейн, Шон и Никита. Осмината пък почти винаги работеха по едно и също време. Алекс изпуши цигарата с кафето и се изправи трудно и сякаш много натежал. Той отиде до люка и се загледа навън. Не биваше да е болен, камо ли по време на война. Той се надяваше шамана Джи със неговите билки и лекове да помогне все пак.
Вечерта напредваше. Алекс правеше нещо по часовника си, а болките му бавно намаляваха и положението се нормализираше. Алекс си мислеше дали не го боли заради загиващите във новата война. Това беше една негова теория. Смяташе, че хората са свързани помежду си със невидими нишки и когато други се мъчат и "берат душа", това се отразява зле на хората със свръхчувствителност като него.
2.
Късно вечерта Nissan се приземи в една база на Съпротивата. Разсъдъкът на Алекс бавно се възвръщаше. Той взе поредната таблетка според указанията на шамана Джи и вече по- спокоен се опита да повърви насам- натам. Все още трудно стоеше изправен на краката си. Шаманът го беше предупредил, че атаката на болеста е много силна и може да се наложи да остане известно време на легло. Алекс не беше съгласен със подобно нещо. В същото време се обаждаха и стари контузии и рани, особено при краката. Алекс запали цигара изправен до люка на почивната каюта на четиримата и се загледа с празен поглед навън, а това беше база на Съпротивата.
В тези часове дежурните от кораба и от базата разговаряха по видеовръзка, по въпросите за новата война при Orixon 93. На борда будуваха 50 души. Корабът щеше да нощува тук в тази база, а в идните часове трябваше да бъде зареден до горе със провизии, боеприпаси, гориво и вода, за да ги превози до кръстосвача, от който пък щяха да се зареждат по- късно бързащите кораби, идващи от войната, за да заредят.
Алекс се разхождаше бавничко по коридорите на кораба и пушеше цигара. Той все още не осъзнаваше, че в такова състояние може и да умре. Оптимист както винаги, Алекс мислеше за болестта, като за нещо временно, но такива мащабни болки и то навсякъде, лесно можеха да го убият… Той си казваше, че ще се оправи, че болките ще спрат. Вече имаше реален ефект от лечението, което шамана Джи му приложи. Древни лечителски методи и добри билки и лекове, подобриха състоянието на Алекс. Медицинският анализатор не можеше да идентифицира болестта му. Регистрираха я в компютрите под служебно име и тепърва започваха работа около това.
Алекс ставаше все по- добре, откакто преди забеляза здравните си аномалии. Той не бързаше да се зарадва- болестта можеше да го атакува отново. Той смяташе, че това е някакъв извънземен вирус. Загадка беше защо тези болести атакуваха само него от целия екипаж. Е, разбира се и екипажът боледуваше, но от други неща.
3.
Беше вечерта на другия ден. Nissan все още стоеше в базата на Съпротивата, една от техните 25 бази по тази планета. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из базата. Времето беше хубаво и малко хладно. Те търсеха тукашно кафене, да поседнат и поговорят с тукашните хора. Алекс запали цигара, а зад тях се движеха Шао, Джейн, Шон и Никита. Осмината обикновено биваха екип. Този път искаха просто да се разходят, да подишат въздух и да побъбрят с местните.
По- късно намериха и кафене в базата. Влязоха там, а вътре имаше около 80 души, повечето цивилни от приятелски видове. Настаниха се, поръчаха си по халба бира със месо за мезе и се разговориха с тукашните. Разговорите се въртяха около войната, избухнала на Orixon 93. Тук имаше хора, които бяха чували повече по темата. Осмината се черпеха със хубава, тукашна бира, а месото за мезе беше вкусно. Бяха намислили да се отпуснат тази вечер. Нямаше да има нощен полет, а екипажа имаше шест свободни часа, чак до полунощ. Докато разговаряха с хората наоколо из кафенето, Алекс слушаше внимателно. Той запали цигара и се замисли върху чутото тук, за новата война на Orixon 93.
Врагът, освен със голямата си пъргавина, разполагаше и със силна пехота, което хвърляше мирното население в ужас. Местните се страхуваха дали войната ще стигне и до тази планета. Това беше много близка планета до Orixon 93. Можеше да се долети само за четири дни със достатъчно бърз кораб.
В кафенето бяха пристигнали още хора и от базата и от близките градове. Тук имаше и оркестър, който свиреше на живо. Осмината се чувстваха идеално. Имаха времето чак до полунощ, когато трябваше да мислят за добрия си сън, преди на сутринта да поемат първата смяна във шест часа.
С напредването на вечерта Алекс се зае със часовника си. Имаше работа по архивите си, както и разговори с други хора по телефона. Той използва точно тези часове, за да приведе нещата си в ред и да говори по телефона. Навън беше завалял сняг, но беше тихо и спокойно. Алекс погледна през стъклото до себе си. В далечината се виждаха светлинките на Nissan. Снегът бързо трупаше пелена. Това не беше особен проблем, а настроението с нищо не показваше, че наблизо започва война…



(край на откъс № 58, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 57. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 57. роман от Valeri Kolev.

1.
Една седмица по- късно двата кръстосвача доближаваха планетата Orixon 67. Някъде тук щяха да се установят двата кръстосвача, за да помагат на участващите свои сили във войната. Щяха да имат функциите на междинни станции. Междувременно корабът Nissan беше изпратен долу на планетата, да събира информация и да провери каква е обстановката там.
Алекс пиеше кафе и наблюдаваше оперативния екран пред себе си. Тук имаше всякаква информация за обектите наоколо. Присъствието на AFJ и Съпротивата тук беше осезаемо. Ким и Аш тъкмо разговаряха с някои от тези кораби, намиращи се около планетата. Тук беше спокойно, а се намираше и информация за войната при Orixon 93. Алекс запали цигара и погледна към колегите си наоколо. Координацията тук и воденето на кораба беше сложно. Небето гъмжеше от по- малки и по- големи кораби, които изпълняваха задачите си. Корабът Nissan за сега щеше да лети на 15 км. височина, без да се приземява. По радиото се събираше информация за нашествието при Orixon 93, както и за хода на войната. Много от корабите тук щяха да отиват на война там. Все още се обучаваха силите на AFJ от планетата Orixon 67, за предстоящата война.
В началото на вечерта Nissan премина към режим "дерижабъл" и намали скоростта си до 300 км/ч. Двата кръстосвача се бяха разположили от двете страни на планетата, от страната в посока към Orixon 93. Бяха отворени допълнителни площадки за скачване към тях, допълнителни трюмове се пълнеха с провизии, вода и гориво. Вместо да се приземяват долу, корабите на AFJ и на Съпротивата щяха да зареждат направо от кръстосвачите. Докато се решаваше финансовата страна на въпроса, командир Йон и адмирал Пайк замисляха стратегия за освобождаване на Orixon 93 от нашествениците. Вече имаха първа картина, показваща самите нашественици- грозни, уродливи създания от дълбините на Галактиката, които обаче бяха изключително пъргави, диви животни със хуманоиден вид, до известна степен. Разполагаха със груба огнева техника и някакви древни машини и електроника…
2.
Алекс си взе чаша кафе и се замисли по стратегията, която се готвеше за тази война. Нашествениците направо извираха от някъде. Планетата Orixon 93, всъщност със нищо не беше забележителна. Но тук имаше десет земни града- колонии, както и десет военни бази на AFJ. Войната все още не беше достигнала границите на земната зона. Алекс се беше изправил пред предния люк и наблюдаваше светлинките на преминаващите наоколо кораби. Това приличаше на хаос, но всъщност всички просто изпълняваха задачи. Корабът Nissan излъчваше опознавателни светлини, също като околните, за по- добра видимост и предпазване от злополуки. На борда будуваха 50 души. Мнозина бяха заети със комуникациите. Времето беше около нула градуса и тихо.
По- късно вечерта Алекс запали цигара, замислен над проблемите. Корабът се отправяше към районите със по- слабо движение.
*
Във началото на вечерта на другия ден Nissan все още беше в атмосферата на Orixon 67. Корабът плуваше бавно напред в режим: "дерижабъл". На борда му будуваха 50 души. Алекс беше запалил цигара и се черпеше със плодов нектар от плодове набрани в тукашната, бордова оранжерия. Той преглеждаше получената в последните дни и часове информация и я подреждаше за да я добави към дневника на кораба. Междувременно през кръстосвача New York бяха преминали за дозареждане седем кораба на AFJ, които заминаваха на война. От Orixon 67 се готвеха за войната още 18 кораба на AFJ, както и 5 кораба от Съпротивата. Други пет товарни кораба качваха от планетата към двата кръстосвача гориво, вода и провизии за зареждането на следващи кораби и такива, които щяха да се приберат от войната със намалели запаси. Алекс беше във странно настроение в този ден. Макар и да не участваха директно във войната, то им предстоеше да изпълняват специални спасителни мисии в зоната. По време на такава война със сигурност щеше да се наложи да има и спасителни мисии.
Бордовата вечер напредваше. Алекс беше застанал пред предния люк на дежурната и гледаше надолу към планетата. На тази планета Съпротивата имаше 25 бази, а AFJ имаше 10 бази и пет града. Друга подходяща планета нямаше за отправна точка във новата война. Оттук щяха да тръгват корабите към войната край Orixon 93, а също тук щяха да се завръщат след мисиите си и при намаляване на запасите им от гориво, боеприпаси и провизии. Алекс се беше замислил за тази нова война. Доколкото беше запознат с данните за планетата Orixon 93, това беше хубаво място, но преди да се появят нашественици. Алекс остави мислите си в контрола на емоциите и настроенията, усещайки биоритмите наоколо, та дори тези, идващи от войната.
3.
Късно вечерта Nissan се носеше със слаб ход по течението на ветровете, на височина 10 км. Имаха намерение тази вечер да се приземят в една от базите на AFJ, където и да нощуват. Дежурните се черпеха с джин и тоник, докато екипи подготвяха кораба за приземяване в режим на "дерижабъл". Това приземяване беше малко по- различно, заради влиянието от вятъра. Пилотите не се притесниха особено. Бяха приземявали кораба по този начин, стотици пъти.
Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и изправен пред люка си мислеше за бъдещето. Безспорно близкото бъдеще щеше да бъде напечено, а за по- далечно бъдеще беше още рано да се мисли. Алекс преглътна горчивия хап на истината и до известна степен помръкна. Очакваше ги война и то нова… Настроенията, които Алекс улавяше бяха различни. Някои още незнаеха за новата война при Orixon 93, други смятаха да участват в това и добре да си пострелят с модерни оръжия и старите калашници. Имаше цели общности, които пък въобще не се занимаваха с въпросите на войната, смятайки, че са далеко от нея. Голямата част от хората бяха просто изплашени и търсеха закрила, стабилност и сигурност.
Алекс беше оптимист. Той се надяваше войната да не продължи дълго време и да приключи добре за AFJ и Съпротивата. Надяваше се също, Nissan да няма контакти с врага, т.е. преки военни действия и стрелби. Това за момента беше възможно, но зависеше от хода на войната и решенията на Командването, както и на адмирал Пайк. Алекс се замисли отново. Той знаеше, че животът е театър, че световете съществуват за да има какви ужаси на живо да наблюдават злите сили за развлечение. Той знаеше, че световете са лабиринт, в който е лесно и просто, да се загубиш или да намериш белята. Със всичкия си опит от предишните си повече от 600 живота, Алекс искаше да намери правилния път за себе си и близките си. Всичко останало водеше към гибел…
Лошото беше много по- широкомащабно- ако човешката цивилизация загубеше правилния си път, щеше да последва жестока гибел за цялата цивилизация и щеше да бъде мъчително и продължително, и много да боли, но всички без изключения…


(край на откъс № 57, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 56. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 56. роман от Valeri Kolev.

1.
Бордовата вечер напредваше, а Nissan все още изчакваше реда си на входа на междинната станция. Алекс пушеше цигара, изправен пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваше наоколо с бинокъла си. Повредата в защитните системи на станцията все още не беше отстранена и трябваше да се чака. Алекс оглеждаше обектите наоколо и това, което се виждаше оттук към станцията. Ким и Аш в това време говереха по радиото с дежурните от станцията.
До Алекс се беше изправил Шао.
-Имаме ли надежда да влезем във станцията скоро?- каза той.
-Казаха, че в близките един- два часа ще пуснат чакащите.- каза Алекс.
-Няма ли да бъде по- добре да се връщаме на кръстосвача?- попита Шао.
-Кой знае…- каза Алекс.- Имаме все още много време, ще успеем.
-Време имаме!- каза Шон.- Няма за какво да се бърза.
Палма отпи глътка пепси от бутилката и каза:
-Можем да започваме да разпитваме за войната, по радиото!
-Да.- каза Джейн.- От станцията ще ни дадат информация за приемните честоти на корабите тук.
-Да започваме!- каза Шао.- Свържете ни със станцията!...
*
Късно вечерта в станцията беше допуснат първия от петте чакащи за влизане кораби. Според Шао техният кораб щеше да е на док във станцията около полунощ. Това освежи дежурните. Алекс си беше сварил цял чайник със билков чай и със предчувствие за приятни часове до полунощ, запали цигара сипа си чай и седна зад пулта, за да поработи по прототипа на компютър и по неговите схеми и програми. Палма си пусна музика и се зае да му помага.
2.
Беше към края на бордовия следобед, когато Алекс и неговите хора седяха в дежурната и преглеждаха новините и резултатите от разунаването, по въпроса за войната при Orixon 93. Корабът Nissan се намираше на док във междинната станция. Навън из станцията бяха излезли четири екипа за да търсят информация. Други два екипа зареждаха кораба със провизии. Тук се продаваше дори добро, ядрено гориво със каквото се заредиха в тези часове, въпреки запасите на борда на кораба.
Алекс и неговите хора се бяха замислили по въпроса за войната в която косвено се забъркваха вече. Алекс запали една цигара и погледна през люка до себе си, а оттук се виждаше голяма част от станцията. Различни мисли се въртяха из главата му в тези часове. Той подготвяше стратегията на кръстосвача за предстоящата мисия около планетата Orixon 67. Кръстосвачът щеше да бъде ползван във войната като междинна станция, база и болница, ако войната се усложнеше. На двата негови кораба Nissan и Ford им предстоеше да извършват спасителни мисии там, в случай на необходимост.
*
Бордовата вечер започваше. Всички се бяха прибрали в кораба и скоро след това предстоеше да си отиват от станцията. Командир Йон все още нещо мислеше и не даваше сигнал за отпътуване. Скоро и това се случи. Корабът напусна дока и се насочи към изхода на станцията. Алекс си беше приготвил пълен чайник с билков чай, за да се стопля. Той си напълни чаша чай и запали цигара. Наоколо все още имаше много обекти и трябваше да се внимава за вражески настроени сред тях.
По- късно вечерта корабът напусна станцията и се насочи към мястото за среща и скачване със кръстосвача New York. Алекс отново се занимаваше с проекта за нов компютър и неговия прототип. В близките часове той измисли нов чип за него, начерта неговата схема и скоро чипа физически беше готов, произведен от автомата за чипове. Схемата добре прие новия чип и неговата програма, а като цяло прототипа вече имаше още една допълнителна функция, която изпълняваше добре. Алекс остана доволен от направеното, запали цигара и се зае да умува по компютъра, по- нататък. Имаше много идеи за прилагане, а сега беше удобен момент да направи това. Проектът за нов компютър за серийно производство вървеше нормално. Алекс и неговите хора работеха усърдно и по този въпрос, освен, че даваха дежурства. Времето им беше така разпределено, че оставаше време за всичко. Даваха им най- лесните задачи и дежурства. Прототипът вече ставаше сериозна машина със най- различни възможности. На големина той беше с размерите на книга за четене, но това беше само началото.
*
3.
Вечерта напредваше, когато Алекс си даде почивка и се замисли отново за предишни свои животи. Той си взе от автомата чаша кафе, запали цигара и докато драскаше по белия лист хартия пред себе си, си спомняше далечни светове… Той не беше кой- знае колко по- различен от останалите земни хора. Просто беше до известна степен маратонец със своите повече от 600 предишни животи. Той добре знаеше, че е един от най- старите и древни духове във света, започнал своето съществуване от формата на малък, дъждовен жабок, преминал в динозавърското общество като един от първите динозаври, а сетне многократно земен човек или различни други животни и същества. Това, че Алекс си спомняше неща от другите си животи, които просто беше забравил, го правеше уникално същество, приело сега формата на мъж от Земята. Алекс имаше спомени за залези със много по- голямо слънце, което през хилядолетията беше губило от енергията си и обема си, та чак до последните времена, когато то беше значително по- малко. Спомени за стотици млади жени в неговите животи, спомени за стотици приятели, дори със техните физиономии, това беше голямо постижение за малък, човешки мозък. На практика Алекс помнеше уникален брой физиономии и знаеше какво може да се очаква от тях, разпознаваше враговете от приятелите си, разпознаваше своите жени от чуждите…
По някое време Палма го измъкна от мислите му.
-Алекс, наблюдавай отбелязаните обекти, все още са наблизо до нас!- каза тя.- Аз ще ида да се изкъпя.
-Добре.- каза Алекс.
Докато наблюдаваше зоната около кораба със няколко обекта из нея, Алекс забеляза на радара и двата кръстосвача. Само след половин час щяха да бъдат до тях. Опитаха радиовръзка със тях, но все още връзка нямаше.



(край на откъс № 56, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 55. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 55. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше следобеда на другия ден, когато двата кораба се прибраха на кръстосвача New York и заедно със втория кръстосвач Himalai започнаха набиране на скорост към планетата Orixon 67, където трябваше да бъдат на разположение на силите на AFJ в зоната, като междинна станция във започналата война. Алекс и Палма бяха по пултовете и се черпеха с джин с тоник. Ким и Аш се включиха и те скоро в почерпката. На борда на Nissan оставаха будни само 50 човека. Алекс следеше как върви полета на двата кръстосвача, отпиваше джин и се топлеше с малката печка в краката си. Настроението тук беше делнично, хората свикваха с мисълта за войната. Все пак нямаше да участват директно във войната, поне за момента.
Следобеда напредваше, а Алекс и Палма изпитваха една нова програма за прототипа. Двамата правеха нови и нови чипове и програмите за тях, а прототипа ставаше все по- сложен, като изпълняваше все повече функции и задачи.
*
В началото на бордовата вечер Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на разходка из кораба, като по това време щяха да проверят някои от възлите на кораба. Имаше топла връзка със кръстосвача, но никой никъде не ходеше, освен по задачи. Алекс запали цигара, докато вървяха по коридорите и асансьорите на кораба. Тук се поддържаше температура +0' С, за разлика от добре отоплените общи и спални помещения. Успяха да проверят няколко от възлите на кораба, преди да достигнат до столовата. Тук се отбиха за да се стоплят и да хапнат нещо топло. Гореща супа им дойде съвсем на място, със по чаша джин и топла пица. Докато се чудеха дали да не повторят същия номер, пристигнаха и другите четирима. Осмината бяха свободни до полунощ, но трябваше и да дремнат поне един- два часа, преди нощното си дежурство.
2.
Вечерта по- късно Алекс беше подремнал и ставаше от койката, за да поработи преди полунощ. Той се разсъни на чешмата, взе си чаша кафе и запали цигара. Напоследък сънищата му не бяха добри. Той отчаяно се опитваше да разтълкува правилно сънищата си, но това не се получаваше. Те бяха като реалността на един друг човек, докато Алекс спеше. Кой беше този човек, защо сънуваше неговите неволи, Алекс така и не можа да разбере. Определено това беше някой, който беше загазил на чужда планета. Защо Алекс сънуваше откъси от неговите неволи, той не можеше да си обясни. Явно това беше някой от старите му приятели. Може би, ако успееше да си спомни поне неговите имена, Алекс щеше да започне издирване. Замислен и все още сънлив Алекс се дотътри до пулта и пусна архивите си на екрана. Искаше да провери, кой от неговите хора все още не беше издирен, по неговата молба към AFJ. Мрежата на AFJ покриваше цялата система Orixon. Мнозина от хората на Алекс вече бяха издирени и намерени тук в тази система, макар и пръснати по колонии и градове по чуждите планети. Алекс търсеше някого, който все още не беше намерен. Неговият човек сигурно беше именно сред хората в този списък. Алекс остана с мрачните си мисли, а вечерта напредваше все повече.
Късно вечерта Алекс и неговите хора се готвеха за нощно дежурство. Около двата кръстосвача нямаше почти никакви летящи обекти с няколко изключения. Именно със изключенията се занимаваха в тези часове дежурните. Една комета щеше да приближи кръстосвачите на около 3- 4 часа дистанция, след около 22 часа, преди да започне да се отдалечава. Това можеше да не е точно комета, а кораб. Ето защо дежурните се заеха да я наблюдават сериозно със всякакви налични средства. Към кометата беше изтреляна малка сонда за еднократна употреба, която щеше да предава информация за кометата, през цялата идваща нощ.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс пиеше кафе с цигара и следеше данните за кометата. Все още неможеше да се разбере дали е наистина комета или кораб. Обектът не издаваше никакви признаци, да е пилотиран по някакъв начин. Дежурните от кръстосвача умуваха, дали да изпратят хора към обекта, но неговата траектория и скорост не бяха добри за това. Ако се изпратеха там хора то завръщането им щеше да се забави със около 5- 6 дни. Това щеше да обърка плановете за пристигане край планетата Orixon 67, накъдето пътуваха. Взе се решение обектът да се изостави из контрол и да се ускорява скоростта на двата кръстосвача, вместо да губят време тук.
3.
По- късно в следобеда Алекс и Палма действаха по пултовете си, слушаха музика и хапваха бисквити с кафе. Ким и Аш разговаряха със дежурните на кръстосвачите, а Шао и Джейн изпитваха нова програма на прототипа. Шон и Никита проектираха един нов, специален чип за прототипа. Автоматът за чипове скоро щеше да го произведе физически. Останалите 12 дежурни бяха в добра форма и работеха по пултовете. Двама от тях помагаха във пилотирането на кръстосвача, оттук- от дежурната на кораба Nissan. Алекс отново умуваше за своите предишни животи, а си припомняше още нови и нови епизоди от тези животи, други, далечни места и хора, които беше виждал и познавал тогава. Той вече беше индентифицирал една планета, където беше живят в друг свой живот. Това беше планета от Съпротивата- Orixon 25. Все още той умуваше дали да посети тази планета, та дори да се срещне със себе си. Това щеше да е уникално преживяване. Обаче AFJ нямаше никакви задачи към въпросната планета, а Алекс се чудеше- защо всъщност да ходи там.
Следобедът напредваше. Алекс си взе чаша кафе, запали цигара и се зае да прегледа новините, особено тези от военната зона около Orixon 93. Там продължаваше да е сложно. Планетата се отбраняваше от нашествениците. Все още десетте земни града там, не бяха обект на нападение. Съпротивата беше основния враг на нашествениците. Войната се водеше в началото малко вяло, но вече имаше и сухопътни сили на нашествениците, а планетата бранеше градовете и селата си.
Към края на следобеда двата кръстосвача започнаха намаляване на скоростта, при доближаването им до междинна станция, а корабът Nissan беше изпратен до там, за търсене на информация за войните наоколо и за зареждане с провизии. Алекс запали цигара, докато следеше как върви приближаването на кораба към станцията. До Алекс неговите колеги търсеха контакт по радиото, за да проверят обстановката предварително. В зоната имаше над 300 обекта, като някои от тях бяха големи пътнически и товарни кораби.
*
В началото на бордовата вечер корабът Nissan изчакваше при входа на междинната станция, където беше натоварено в тези дни. Чакането на ред се усложняваше поради повреда в защитните системи на станцията. Дежурните на Nissan приеха новината спокойно, нямаха кой знае какво бързане в момента. Военни и полицейски хеликоптри обикаляха из зоната, за да предупреждават за затрудненията на станцията в тези часове.
Алекс запали цигара, изправен пред предния люк на дежурната. Пред тях реда си изчакваха пет кораба. Тук се внимаваше много, за да не стане катастрофа дори с ниска скорост, което можеше да е крайно опасно за станцията. От екипажа на кораба тук бяха будни 60 души. До смяната в полунощ оставаше много време.


(край на откъс № 55, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 54. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 54. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan се готвеше за полет, въпреки лошото време навън. Алекс преглеждаше новините от последното денонощие и хрупаше бисквити с кафе. На борда будуваха 60 души. Докато подготвяха полета, дежурните следяха времето, чрез сателити. Лошото време нямаше да свърши скоро.
Когато по- късно корабът излетя, Алекс и Аш се разговориха за проблемите около проекта за нов компютър. Прототипът вече изпълняваше десетки задачи успешно, а това беше само началото на проектирането му. Алекс запали цигара, докато правеше поредната програма. Ким по това време се върна от съседната каюта със десетина нови чипа, които бяха измислили за проекта. Там беше автоматът за правене на чипове, по тяхната схема.
Следобедът напредваше, когато Nissan премина към функцията си- "дерижабъл" на 6 км. височина, за да пести енергия и гориво, а също така намали скоростта си до 300 км/ч. Намираха се над океанските брегове на населения континент- № 1, откъм южната му страна. Времето беше студено и със силни бури, които тласкаха кораба навътре над океана. Алекс пушеше цигара и отпиваше джин от малката, джобна бутилка от един литър. Във дежурната каюта беше топло и уютно, а до краката му топлеше допълнителна печка. Грипът продължаваше да го атакува, а той се топлеше по всякакъв начин, използваше билки и лекове от запасите на шамана Джи.
*
В началото на вечерта приближиха една закътана база от своите, където имаше установки за далекообхватни ракети, със каквито се пазеше планетата от нашественици. Нарушители от космоса щяха да бъдат поразени на не по- малко от 400 км. от атмосферата на планетата. До базата нямаше населени места. В базата живееха и дежуреха 500 души. Алекс имаше пълен чайник с горещ чай, за да се топли. Той запали цигара и погледна през люка до себе си.
2.
Беше началото на вечерта на другия ден. Корабът беше пристигнал от няколко часа в базата край голям град на земляните. Екипажът получи пет свободни часа от командир Йон, а до града бяха пуснати 50 души, измежду най- добрите за момента, като награда за тях от командира. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха излезли из базата, а наблизо имаше скара- бира пункт, където се бяха събрали стотина души. Четиримата отидоха там, да похапнат и поговорят с тукашните хора, а сред тях имаше и военни и цивилни от града.
По- късно вечерта четиримата срещнаха Шао, Джейн, Шон и Никита, които се прибираха към кораба. Събраха се осмината и заедно тръгнаха нататък към кораба. Алекс запали цигара. Времето беше снежно, валеше сняг. Алекс се порадва на светлинките на кораба, докато го приближаваха. Той добре знаеше коя светлинка, точно от къде свети. По това време два екипа зареждаха кораба със гориво, вода и провизии. Единият вход на кораба беше на нивото на площадката, за да приеме Алекс и неговите хора. Щом се качиха до дежурната стая, Алекс се изправи до един люк и погледна в далечината, светлинките на града. По- наблизо се виждаха светлинките от кораба Ford и от базата. Тази вечер Алекс отвори архивите си, за да си припомни изминалите години. Той подреди и двете си раници, особено задължителната. В нея всичко беше по списък, животоспасяващи предмети и материали, в случай, че командоса остане сам на чужда и враждебна планета. Това увеличаваше неговия шанс да се спаси, да оцелее и като потърси спешна помощ, да може да я дочака. Във втората си раница Алекс държеше скъпи спомени и специални предмети, както известно количество храна и бутилка въздух за два часа.
Вечерта напредваше, когато осмината отвориха бутилка джин и тоник, за да се почерпят и развеселят във вечерта. Корабът щеше да нощува тук, а със това целият екипаж се успокои и настрои за отдих и почивка. Алекс се порадва още малко на своите спомени оттук- оттам, пък подреди всичко и във втората си раница, затвори я и прибра обратно в шкафа.
Късно вечерта Алекс и другите се занимаваха с проекта за нов компютър. Прототипът на компютъра се допълваше с нови чипове и програми, но размерите му оставаха малки. Алекс усещаше известно напрежение и неразположение. Това означаваше, че някъде има ранени земляни, които са в тежко състояние. Това го накара да прекъсне заниманията си и да прегледа пресните новини от близо и далеко, навсякъде където имаше земляни.
3.
Новините не закъсняха. На далечната планета Orixon 93 вражески кораби бяха нападнали територии откупени от AFJ, със пет земни колонии там. Със налични средства оставените там за отбрана сили на AFJ, задържаха нашествието, но търсеха помощ, защото нямаха на разположение кой знае какви възможности. Щом адмирал Пайк получи тези новини, той събра съвета на кръстосвачите във видеовръзка, за да се определят сили, които да се притекат на помощ на своите хора, живеещи на Orixon 93. Все още съдбата на кръстосвача New York оставаше неизвестна. Той беше един от кръстосвачите, които можеха да тръгнат на помощ на Orixon 93. Изчакваха се подробности, преди решенията на Съвета.
*
Алекс и неговите хора останаха замислени, изправени пред възможното изпращане на кръстосвача на война. Доброто настроение отстъпи на суровата действителност и несигурно бъдеще. Екипажът се молеше да не изберат точно New York сред тези, които щяха да бъдат изпратени на война.
Един час по- късно командир Йон получи заповед да прибере кораба Nissan обратно на кръстосвача. Вероятно New York щеше да се дислоцира около планетата Orixon 67, като временна станция в близост до звездата Orixon 9. Корабите Nissan и Ford излетяха половин час след това нагоре към кръстосвача. Настроението по тези кораби и на самия кръстосвач бяха отчайващи. На никого не му се напускаше удобната планета Orixon 44, за да бъдат междинна станция по време на война…
Алекс и Палма се бяха натъжили. Перспективата на кръстосвача да бъде в близост до военната зона, никак не им се нравеше. Заедно със Ким и Аш, четиримата дежуреха по пултовете, докато Nissan набираше височина със 70% от мощността на двигателите си. Това беше огромно натоварване, което заличаваше всякакъв оптимизъм. Алекс запали цигара и затрака със зъби от студ. Не беше включил още малката печка в краката си, нямаше и чайник с горещ чай, но това бяха поправими грешки и той се зае да се оправя с грипа си. Палма гаврътна юнашка глътка джин от джобната си бутилка и искрица оптимизъм прехвърча наоколо. Ким и Аш хрупаха бисквити с кафе, по- скоро изненадани и разтревожени отколкото отчаяни от новините.
*
Наближаваше полунощ, а Orixon 44 остана далеко под двата кораба. Наоколо нямаше почти никакви други летящи машини. Екипажът преминаваше на четири- сменен режим на работа. Алекс и другите седем души бяха поели смяната до полунощ. Ким и Аш търсеха в този час радиовръзка с други кръстосвачи в зоната. Търсеха и кораби на Съпротивата, за да искат военна помощ около планетата Orixon 93.



(край на откъс № 54, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 53. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 53. роман от Valeri Kolev.

1.
Към края на следобеда на другия ден Nissan приближаваше друга база. Алекс си беше взел чаша горещо кафе, запали цигара и се замисли. Тази уж "изчезнала" цивилизация, всъщност се оказваха онези древни дракони, този път във човешка форма. Той беше бил един от тях, някога отдавна, в друг негов живот. А това, че сред тях са неговите родители от поне два негови живота, беше изключително ценно за него.
До базата оставаше още време, около един час, а Алекс и Палма умуваха по проекта за нов компютър. Помагаха им също Ким и Аш. Нови и нови чипове из схемата, нови и нови програми, правеха четиримата, а прототипа физически ставаше все по- сложен и за момента гол, без външна кутия. Когато някога завършеха проекта си, те щяха да му сложат и подходящ външен вид. Чиповете му се правеха тук, в съседната каюта, където се намираше автомата за нови чипове. Схемата ставаше все по- сложна, но не особено обемиста. Алекс и другарите му се гордееха с делото си. Това щеше да даде добра машина на извънземните, приятелски раси, но и печалби за земляните, когато стигнеше до серийно производство.
В началото на вечерта Nissan се приземи в поредната база по пътя си. Тя се намираше на 20 км. от град със 400,000 души население. Навън беше студено, но хубаво време и валеше тихо сняг. Тук корабът щеше да пренощува. Екипажът беше награден от командир Йон със пет свободни часа, а наградата- ходене до града спечелиха 40 души из между най- добрите тук.
Алекс и другите седем негови другари излязоха пред единия вход на кораба и се порадваха на снега и хубавата вечер. Наблизо беше отворен скара- бира пункт, където имаше стотина души. Скоро там щеше да е още по- оживено след идването на Nissan и Ford, общо 600 души. Алекс запали цигара и осмината тръгнаха към пункта. Тук щяха да видят тукашните хора, да пийнат и хапнат.
2.
Вечерта напредваше, а осмината бяха в доброто настроение на базата и близкия град, на хапване и пийване в приятна компания. Тук срещнаха и разговаряха със мнозина от базата и от града. Темите се въртяха около Новата Земна Година 7016- та, както и около бъдещето на тази планета, Orixon 44. Алекс се радваше на хубавата вечер, също като останалите хора тук. Някъде на няколко метра нататък той беше видял една от тукашните си жени. Бяха го изпратили за разплод тук, преди месеци. Мацката беше бременна, а той се ужаси от мисълта, че скоро ще има в този град общо 20 малки деца. Смяташе да мисли за тях и да ги посещава редовно, ако нямаше да бъде надалеко за дълго време, а това нямаше да се случва, поне за момента. Алекс отиде да поздрави младата дама, а тя много добре го знаеше, но нямаше какво да му каже от вълнение. Той извади от раницата си една малка кутийка, пазена за специални подаръци. Той тогава и каза всичко и й заръча- да събере двадесетте родилки и да не се разделят. Така бъдещите му бебешоци щяха да бъдат заедно. Мацката се просълзи, а Алекс беше на граница да се разнежи, но стисна зъби, въздържа се и покани мацката в кораба. Мислеше да изпрати подаръци на жените си и бъдещите свои бебешоци, които щяха да се родят тук в този град. До неговата каюта го придружи Аш, а мацката беше със тях. Алекс беше приятно изненадан, когато мацката му даде списъка на въпросните млади дами. Те вече се бяха събрали, обединени от общото именно със него самия. Няколкото часа в каютата му, заедно с мацката и Аш бяха незабравими. Той я изпрати до транспорта, а тя се прибираше към града с голяма раница с хитроумни подаръци за нея и останалите 19 млади дами и бъдещите негови бебешоци... Вече те имаха постоянна видео- връзка с него, точно както бяха пожелали той и те.
*
Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan патрулираше над континента. Алекс беше премръзнал докато оправяше повреда в един от възлите на компютърната мрежа на кораба. Сега се топлеше с чай и със допълнителната, малка печка в краката си, докато умуваше по проекта. Неговият грип го атакуваше по всякакъв начин. Този грип не беше заразен за другите хора в кораба. Беше го хванал на една чужда планета, някога одеве.
По- късно във вечерта, Алекс се изправи пред предния люк и се загледа навън. Летяха във режим "дерижабъл" на 8 км. височина. Навън беше снежен ад. Вилнееше буря със силен снеговалеж. Студът сковаваше дори кораба, а той имаше солиден корпус, който го изолираше добре от външни влияния.
3.
Вечерта напредваше, когато Nissan се спускаше към една база на AFJ. Поради лошото време командир Йон искаше да нощуват там, вместо да патрулират. Все още нямаше радио- контакт с тази база. Докато наближаваха базата спускайки се, Алекс запали цигара, отпи глътка джин и погледна как върви спускането. Всъщност в тази база така или иначе щяха да ги приемат, но все пак трябваше да имат и радиовръзка за да облекчат пилотите, при приземяването. Алекс опита да се свърже отново и този път успя. В базата щяха да ги очакват. Там вече беше пристигнал корабът Ford.
Късно вечерта Nissan кацна в базата, на една от почистените от снега площадки. Алекс се изправи до един люк и надникна навън. В базата беше тихо и се сипеше ситен сняг, натрупал вече на места по 5- 6 метра пелена. Бяха почистени само още две площадки за кораби и совалки, както и пътеките между сградите. Алекс разгледа базата с бинокъл. От височината на каютата, 20 метра, се виждаше града на около 20 км. нататък. Светлинките му вдъхваха оптимизъм, че тук някъде има и цивилизация. Дежурните се развълнуваха. Цивилизацията беше наблизо. По чуждите планети и по време на полет, рядко имаха своята цивилизация наблизо. Настъпващата нощ целия екипаж щеше да бъде в кораба, не се предвиждаше излизане навън през нощта. Затова пък имаше отворени видео- връзки, които мнозина щяха да използват за контакт със базата и града. Алекс въздъхна и отново се замисли за своите предишни животи. Той вече знаеше тайната на Земята. Това беше свят, където свирепи извънземни се забавляваха да гледат ужаси на живо. Ужаси се случваха непрекъснато на Земята. Перфектна програма на Господ, провалена по всякакъв начин от злите сили. Резултатът беше плачевен и всички го знаеха- така изглеждаше светът в тези години…
*
Наближаваше полунощ, а Алекс, Палма, Ким и Аш щяха да работят до късно в нощта, по проекта. Входовете на кораба бяха повдигнати на 15 м. височина, за да са недостъпни отвън. Нямаше никой да излиза навън, не се чакаха и гости. Чак на сутринта се предвиждаше малко товарна дейност. Щяха да се предадат в базата разни стоки от продукцията на кръстосвача, а да се заредят провизии, гориво и вода. Проектът на Алекс и другарите му напредваше. Прототипът вече можеше да изпълнява много задачи. Докато го проектираха и сглобяваха, често правеха и програми за него. Той щеше да бъде съвместим със корабните компютри. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и се замисли над новите проблеми докато преглеждаше новините от последното денонощие. Около Orixon 44 беше спокойно. Не се наблюдаваха нарушители, а в небето трафика беше нормален. Тук идваха ограничен брой външни кораби и те се приемаха от дистанция 500 км. Така нямаше да бъде допуснато да приближат вражески обекти.


(край на откъс № 53, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 52. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 52. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше вечер, а Алекс, Палма, Ким и Аш пътуваха със хеликоптера над град № 7, а това беше планетата Orixon 44- Новата Земя на човешката цивилизация. В хеликоптера бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита. Осмината бяха гостували на тукашните хора. Вечерта напредваше неусетно, когато осмината приближаваха кораба си- Nissan, доволни от разходките. Алекс запали цигара, отвори бутилка плодов нектар и докато отпиваше от това, погледна напред в далечината, където се намираха базата и кораба.
Когато наближиха кораба, там ги чакаше изненада. До входа му гореше огън и имаше пункт за скара- бира и вино с лимонада. Бяха опънати шатри със маси и столове. На практика тук вече започваха Новогодишните празници. Беше пълно с народ и от базата и от корабите и от близкия град. Около 300 души се черпеха в приятна компания и разговоряха помежду си. Осмината спряха хеликоптера на покрива на кораба, където беше неговия хамбар и побързаха да излязат за скара- бирата навън. Тук започваше веселбата за празниците, звучеше хубава музика, а хората се радваха на добрата идея. Времето беше меко и валеше сняг.
Късно вечерта осмината се прибраха в дежурната каюта, оправиха се по каютите си и решиха да поработят по пултовете си. Задачи имаше, а и проекта ги чакаше. Алекс запали цигара и сложи да вари пълен чайник с чай, за да се стоплят добре. Тази нощ корабът щеше да нощува в тази база, а тук беше и кораба Ford. В очакване да настъпи Новата Земна Година 7016- та, екипажите, базите и градовете тук бяха в предпразнична треска.
*
Това беше вечерта преди празника. Оставаха броени часове до полунощ, когато тук щеше да се празнува Новата Земна Година 7016- та. Всички хора по градовете, базите и корабите тръпнеха в очакване. Планетата щеше да поздрави от кръстосвача New York, във видео връзка, самия адмирал Пайк. Корабите Nissan и Ford все още бяха в една от базите. Тук беше весело, а навън беше изградена шатра със скара- бира, вино и лимонада. Тук имаше близо 500 души, дошли да посрещнат Новата Година на това място. Те бяха от базата, от корабите, както и от близкия град. Очакваха се да пристигнат още хора, а това беше само началото на празничната вечер.
Вечерта напредваше, а Алекс и другите седем се завърнаха от скарата в дежурната каюта, добре развеселени. Трябваше да подсилват дежурните в тези часове. По принцип небето беше чисто, но знае ли човек.
2.
Беше вечерта на другия ден. Това беше първият ден от Новата 7016- та Земна Година. След празниците корабите Nissan и Ford отново заминаваха на патрулиране. На височина от 18 км. двата кораба преминаха към режим "дерижабъл", за да пестят енергия и гориво и намалиха скоростта до 300 км/ч. Намираха се на около 150 км. един от друг, а под тях беше континент № 1, единствения населен със земляни до момента. На борда на Nissan будуваха 70 души. Алекс се топлеше с допълнителна, малка печка и със чай. В тези часове със екипа си той продължаваше по проекта за нов вид компютър. Едновременно с проектирането вървеше и реалното сглобяване на прототип. Той започваше да работи нормално, точно както искаха да стане.
*
По- късно тази вечер Алекс се натъжи. Зае се да прослуша последните новини, докато пушеше цигара и драскаше по лист хартия. Времето долу беше мразовито и вилнееше буря. Палма в тези часове се занимаваше с една програма за проекта. Ким и Аш хапваха топли, пресни пици, а Шао и Джейн контролираха безопасността на кораба. Шон и Никита водеха разговори със втория кораб и близките бази на AFJ. В дежурната каюта имаше още 12 души, които бяха заети със задачите си. Патрулирането щеше да продължи до сутринта. Алекс погледна наляво през люка и се замисли дълбоко. Темата за предишните негови животи отново го занимаваше. Той помнеше много неща от другите свои животи. Това го караше да мисли, че самият той е нещо специално- със повече от 600 животи до момента. Помнеше далечни планети, други светове и съдби. В един от тези животи той беше бил дракон, летящо същество, с размах около 7- 8 метра, истински хищник. Там той беше имал брат дракон, с когото обикновено отиваха на лов. Онази планета нямаше разумна цивилизация, но беше пълна с диви зверове и хищници, както и дивеч. Алекс си спомняше и други светове. Помнеше и свои животи на старата Земя. Там той беше живял многократно, а често пъти в бъдещето й.
На пулта на Алекс беше светнала някаква лампичка и мигаше, а на екранчето под нея пишеше: "Неидентифицирано повикване". Той включи възката и тогава се чу мелодичен женски глас:
-Алекс, ние сме онази цивилизация, която смятахте за изчезнала. Как върви при вас? Ние сме наблизо. Ще си построим база на континент № 2. Ние бяхме драконите, Алекс… Сега воюваме за да оцелеем… Иначе казано, ти си един от нас.
-О, чудесно! - каза Алекс.- Хуманоиди ли сте?
-Ние сме същите като вас- земляните.- каза мацката.- Имаме сериозни врагове. Между другото- ние не отказваме военна помощ. Знаем за вашето AFJ.
-Ще съдействам за оказване на помощ за вас, от нашия Флот. - каза Алекс.
-Благодарим ти, Алекс. - каза мацката.- Идвайте в нашата база понякога, ще бъде готова след месец. Алекс! Аз бях майка ти, когато бяхме дракони, там…
-Интересно!- каза Алекс и настръхна.- Просто нямам думи.
-Имаме изненада за теб, Алекс!- каза мацката.- При нас е твоят баща от този ти живот!
-Страшно!- каза Алекс.- Ще искам да ви срещна някой път!
-Когато дойдете в нашата база.- каза мацката.- Знаем какво изпитваш. А нашата база е узаконена вече от Командването на AFJ. Алекс! Викат ме за нещо. Чао чао за сега.
3.
Алекс дълго мислеше за неочаквания разговор. Думите още звучаха в ума му. Определено тази цивилизация, която мислеха за изчезнала, всъщност съществува, макар и трудно и със война. Окрилен от новините от тази мацка, Алекс тръгваше по свой нов път. Там някъде бяха неговите родители от този и други негови животи. Това беше страшно, като си го помислеше.
*
Късно вечерта Nissan пътуваше бавно над бреговете на континент № 1, от северната им страна. Алекс си беше взел чай и се топлеше с малка, портативна печка. Освен работата по проекта, той поглеждаше също за да види как върви полета. Беше чисто във всички посоки. Един кораб на Съпротивата имаше наблизо, на около 300 км. на изток, както и два изтребителя на една от базите. Друго наоколо нямаше. До една от базите на AFJ имаше още към един час път. Командир Йон все още нямаше решение, дали ще посетят базата сега. Алекс запали цигара и се изправи до предния люк, за да погледне оттам. Навън беше сурово време, но в дежурната каюта беше топло и уютно. По това време нощните смени бяха станали от сън и се готвеха за дежурствата си. След полунощ щяха да будуват само те, към 60 души.



(край на откъс № 52, следва продължение.2016.)