ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 72. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 72. 2016.

1.
Корабът Nissan по някое време вечерта пристигна на междинната станция. Както се бяха уговорили екипа на Алекс излязоха из станцията. От свързващия ръкав осмината се озоваха в коридора за прием в станцията. На входа им кимнаха за поздрав и провериха кодовете им. В търговския корпус беше пълно с хора, повечето от тях- хуманоиди. Осмината се насочиха към сектора с магазините. Тук можеше да се купи всичко, от обикновена баничка със сиренце, та до космически кораб. Със тях имаше и два робота за охрана, които тикаха малка количка за стоките, които смятаха да си купят тук. Както обикновено осмината успяха да намерят интересни стоки и да си напазаруват.
По- късно вечерта осмината се прибраха на Nissan. Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха в каютата си и се заеха да си разглеждат новите придобивки и да ги подреждат по раниците си и по шкафчетата с лични вещи. Някои от нещата бяха предназначени за подаръчета на близки и колеги, в подходящи моменти и случаи. Алекс се беше изморил. Той си взе чаша кафе и запали цигара, седнал край масичката. Палма се беше обтегнала на койката да си почива. Тази вечер Алекс смяташе да остане до късно и да умува, а Палма реши да остане будна с него. Имаше страшно много неща за умуване.
Из станцията бяха излезли два екипа от кораба, но скоро и те щяха да се приберат обратно. Корабът щеше да нощува тук. Алекс изпробваше да се свърже с приятели от Orixon 44 по радиото, в тези часове. След като изпрати съобщения на около 20 души, свои хора на планетата Orixon 44, той предложи на Палма, да се почерпят с джин и тоник. Те отвориха нова бутилка, сипаха си в чаши и вдигнаха наздравица за Бъдещето. Палма беше в добро настроение, а Алекс днес беше здрав. Ким и Аш бяха отишли да се къпят.
Късно вечерта Алекс подреждаше раниците си и нещата си из каютата, а по- късно се зае да провери запасите на каютата от въздух, вода, гориво, провизии и боеприпаси. Никога не беше излишно човек да има достатъчно запаси.
2.
Беше ранната бордова сутрин. Алекс и Палма станаха от сън, наплискаха се с вода на чешмата, стегнаха си униформите и на чаша кафе се заеха да си планират деня. Корабът все още се намираше на междинната станция. Алекс запали цигара и прегледа новините от последните часове и дни.
Сутринта напредваше, когато станаха от сън Ким и Аш. В това време Алекс запали цигара с кафе, замислен пред компютъра и белия лист хартия пред себе си. Бъдещето на Orixon 44 беше основната му тема за размисъл в този час. Той се зае да преглежда последните данни за климата, флората и фауната на тази планета.
*
Започваше бордовата вечер, когато кораба Nissan се завърна на кръстосвача New York и отново тръгнаха нататък в посока към Orixon 44. Алекс беше в лошо настроение. Докато се опитваше да разбере защо се получава така на практика, той си отвори бутилка плодов нектар, запали цигара и се изправи пред люка, за да гледа напред по пътя на кръстосвача. Войната при планетата Orixon 44 беше приключила вече, но опасността от войната на трите воюващи цивилизации във съседната звездна система, оставаше в сила. "Войната на трите цивилизации" все още беше надалеко, но те във омразата си прехвърляха войски по чужди за тях планети, като ги въвличаха във тяхната си война, без да се съобразяват с никого… Съпротивата на цивилизациите, както и AFJ, следяха събитията около тази далечна война, под лупа…
*
Тази вечер тежки мисли се въртяха из главата на Алекс. Тройната война можеше да излезе извън контрол, а хората във системата Orixon искаха просто да живеят, включително и земляните тук. По заводите за бойни кораби беше натоварено, а сред цивилните хора започваха военна подготовка. От далеко се завръщаха разузнавателни кораби и автоматични, дистанционни станции, които носеха информация за Тройната война. Алекс беше само един стратег. По силите му не беше възможно да умува по всички въпроси, а ставаше все по- зле. Командир Йон определи още един екип, който да планира отбранителни действия, при разрастване на Тройната война. Алекс често разговаряше с този екип от 20 души. Те се занимаваха непрекъснато да следят информацията за Тройната война и да планират отбранителни за системата Orixon, действия…
*
По- късно вечерта на радарите се появи друг кръстосвач на AFJ, който се намираше на около два часа дистанция в този час. Докато се свързваха с него стана ясно, че той пътува за Orixon 44. Дежурните от New York обявиха среща с него край един метеоритен поток. Докато изчисляваха нови траектории, адмирал Пайк разговаря с другия кръстосвач. Това беше кръстосвачът Honda.
3.
Започваше бордовата вечер на другия ден. Двата кръстосвача се бяха наближили и продължаваха заедно към Orixon 4, със ниска скорост, докато екипажите им общуваха помежду си. Този ден беше кошмарен за Алекс. Той се беше хванал да обработва информация, но самият компютър се опитваше да блокирва, неуспешно… Освен всичко друго, Алекс се намираше в тежко здравословно състояние, когато за първи път си даде сметка, че здравето му се влияе от далечни фактори…
*
Към края на следобеда на другия ден двата кръстосвача продължаваха напред със дистанция от един час помежду им. Алекс отново беше в лошо здраве, въпреки лековете и цяровете, които шамана Джи му даваше за лечение. Въпреки нераположението си, Алекс продължаваше да умува по разни теми. Това вече му беше станало навик. Трябваше да се измислят планове за бъдещето на Orixon 44, новата планета на земната цивилизация. Много неща просто тепърва предстояха да се случват там. Изучаването на планетата беше във самото си начало. Алекс запали цигара, взе поредните таблетки за здравето и се загледа в оперативния екран. Около кръстосвача нямаше почти никакви обекти със изключение на група астероиди, някъде в дясно от курса. В тези часове на борда на Nissan будуваха 50 души, в кръстосвача още 100 души, а на Ford други 40 души.
Бордовата вечер започваше, когато Алекс си взе чаша кафе и седна да поработи по темите си за размисъл. Той беше мрачен и в лошо настроение. Неприятни мисли го безпокояха в тези часове. Войните в близките системи около Orixon, заплашващи земната цивилизация, го тревожеха много. За съжаление, каквато и сила да имаше AFJ, както и Съпротивата, то в близките системи играеха могъщи цивилизации, а те не бяха добронамерени нито помежду си, нито към близките звездни системи…
*
Беше началото на бордовата вечер на другия ден, когато двата кръстосвача наближаваха планетата Orixon 44. Те започваха в тези часове да намаляват скоростта си, а Nissan и Ford се отделиха от местата си, за да започнат спускане в идните часове. Алекс преживяваше тежки дни със влошено здраве. Въпреки, че той смяташе болестта си за някакъв вид хроничен грип, вероятността в това състояние да умре, растеше. Шаманът Джи му носеше лекове, цярове, билки и таблетки и го съветваше да остане на легло поне месец. Алекс имаше друго виждане на нещата, той смяташе да не се предава на болестта и да продължава да се занимава с обичайните си задачи…


(край на откъс № 72, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 71. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 71. 2016.

1.
Във вечерта на другия ден Nissan патрулираше наблизо до фронтовата линия, над позициите на Съпротивата. От нашествениците бяха пленени до момента 250 екземпляра, които се разпитваха преди да бъдат отведени от роботи към каторгата на 400 км. на изток. Нашествениците бяха едри и тежки със муцуни на животни. Залавяха ги със огън и въжени мрежи.
Тази вечер Алекс беше освирепял. Нечовешка ненавист към нашествениците, както и пълна алергия към тях, го караха да побеснява. Той запали цигара пред оперативния екран и погледна какво е положението долу. В някои точки нашествениците се изтегляха, но не бяха много сигурни, накъде точно да се изтеглят, щом вече не разполагат със корабите си, потрошени в последните седмици със въздушни удари на Съпротивата.
Вечерта напредваше, когато Nissan се насочи към база на Съпротивата на 700 км. от фронта. Там щеше по- късно да се прибере и втория кораб Ford. В небето кръжаха изтребители и кораби на Съпротивата и местните военни сили. Зоната около фронта беше забранена за външни кораби, каквито и да са те. Това бяха товарни и транспортни кораби от чужди планети, имащи задачи на Orixon 93. В далечен план нямаше сигнали за приближаването на кораби на нашествениците. На техния трети кораб, който се оттегли преди седмици, имаше поставен проследител. Командването на AFJ следеше къде именно ще се прибере той…
*
Два дни по- късно нашествениците поискаха милост и се предадоха на обединените военни сили на Orixon 93. Следваше да бъдат съпроводени от бойни роботи към каторгата за чужденци, намираща се на 400 км.- 500 км. от фронта.
Беше вечер, когато Nissan се приземи в една от базите на AFJ. Алекс и Палма излязоха на теарасата към каютата и повдигнаха една от стъклените стени, за да подишат свеж въздух и да огледат базата. Те запалиха по цигара, взеха си кафе и се загледаха към светлинките на близкия земен град.
2.
По- късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш бяха из базата на разходка. В тези часове тук готвеха търговски кораб за полет до съседна планета. След като войната приключваше със съпровождането на нашествениците до каторгата, животът на тази планета се връщаше към нормалния си ритъм. Алекс запали цигара и се вмъкнаха в едно кафене. Тук имаше около 50 души, повечето земляни от базата и от града. Четиримата се разположиха на втория етаж до стъклото с изглед към града. На втория етаж на кафенето имаше още 30 души. Поръчаха си джин с тоник и салатка от осолени лимони и се замислиха докато слушаха разговорите тук. Хората бяха развълнувани от неочакваното приключване на войната на тази планета.
Вечерта напредваше, когато четиримата вървяха през парка на базата, на връщане към Nissan. Тук не беше твърде безопасно, все още нямаше съвсем питомни животни, а някои от тях се вмъкваха в базата през пропуски в оградата.
*
Късно вечерта Алекс и седемте му помощници пийваха джин с тоник седнали по пултовете и наблюдаваха пространството наоколо. Корабът Nissan вече набираше скорост нагоре към открит космос, за да се прибере на кръстосвача New York.
*
Беше вечерта на другия ден, когато Nissan приближаваше до кръстосвача New York. До мястото оставаха още час път.
*
Във следобеда на другия ден кръстосвача New York със двата му кораба, скачени към него летеше в посока към Orixon 44. Алекс и Палма се черепеха с кафета, сироп от плодове и умуваха по темата за бъдещите поколения. Алекс запали цигара, докато пишеше върху лист хартия. Той смяташе да помислят сериозно за машини и сгради за бъдещите поколения, както и за учебници и справочници, които можеха много да им помогнат в Бъдещето. От темата се интересуваха и от Командването на AFJ. Тази Агенция можеше не само да воюва и да се грижи за земляните, където и да са те, а също можеше и да създава материални неща и обекти със "далечно предназначение", т.е. за бъдещо използване. Алекс не беше единствения зает със темата. Сред командосите от AFJ, скоро бяха оформени специални екипи, които да се занимават изцяло с това. Ставаше дума, че планетата Orixon 44, Новата Земя, беше открита първо от AFJ, беше за момента слабо заселена и там можеха много неща да се строят и създават. Тя беше почти празна и със огромни ресурси от нейната природа. Колкото до финансирането и реализирането, икономиката за земляните беше във добра форма, а работеха предимно роботи и автоматизирани системи. Самите обикновени земляни се занимаваха предимно с контрола над машините и планиране нататък. Във тези времена около 7016- та Година, техниката на земляните беше във подем и разцвет.
3.
Вечерта започваше на борда на кораба Nissan. Алекс се беше изправил до предния люк и гледаше напред към звездите. Около кръстосвача имаше около 15 обекта, а от тях опасен не беше нито един. Нататък по пътя следваше една междинна станция, където по- късно щеше да бъде изпратен кораба Nissan, по обичайните причини. Това предстоеше тази вечер. На Nissan будуваха 60 души, които вече готвеха отиването до междинната станция. Алекс си взе чаша кафе и запали цигара. Имаше още много да умува, а все по- малко следеше пътя на кораба. Командир Йон го беше освободил от дежурствата, а също и неговия екип. Разбира се те можеха да помагат на колегите си в по- натоварени часове.
По- късно Nissan се откъсна от кръстосвача и взе курс към междинната станция. Алекс поглеждаше през люка в ляво от себе си и продължаваше да умува, драскайки по лист хартия. В тези часове той и екипа му готвеха планове за действия по опитомяването на новата планета на човешката цивилизация- Orixon 44. Планетата все още не беше изучена. Малко се знаеше, както за климата й, така и за флората и фауната там. Планове за планетата правеха и цивилните, а някои от идеите им бяха вече одобрени от AFJ. Бъдещето на човешката цивилизация, разпиляна по колонии из чуждите планети, беше основната тема за размисъл във AFJ. Тази Агенция на земните военни, обединени със приятелски раси, предимно се занимаваше да се грижи за земляните и да ги пази от беди.
Вечерта напредваше, а Nissan стигаше още по- близо до междинната станция. До там оставаше около един час време. Дежурните наблюдаваха пространството около кораба, а тук имаше близо 34 обекта, които се проверяваха в момента. Екипът на Алекс, общо осем души, се готвеха да се разходят из станцията, щом пристигнеха там. Алекс запали цигара докато гледаше към станцията през люка. Той смяташе тук да си купи интересни нещица, книги, списания, музика, филми, храна и напитки. Докато се радваха, за предстоящата разходка, кораба наближаваше станцията все повече.


(край на откъс № 71, следва продължение.2016.)

Библиотека събира учебници и книги със съдия-изпълнител

Библиотека събира учебници и книги със съдия-изпълнител

Ръководството на Регионалната библиотека „ Никола Фурнаджиев” в Пазарджик може да прибегне като крайна мярка до съдия-изпълнител, за да си събере невърнатите книги,учебници, помагала, филми, картини и др.издания от фонда си, които стоят в нечии лични библиотеки на бивши и настоящи читатели и не могат да бъдат ползвани от други. Това обяви директорът на културната институция Лъчезар Риков. Най-ощетени в момента от подобни „разсеяни” читатели са студентите по педагогика, психология, медицина и филологии, тъй като не могат да се подготвят по отделните дисциплини от учебници на утвърдени автори. Ние няма как да закупим отново същите издания, нито пък често се преиздават и затова апелираме към некоректните си читатели да се отзоват и доброволно да се издължат на библиотеката, обясни Риков. За да напомня на забравилите да си върнат книгите служителите от библиотеката издирват читателите си по телефона, с есемеси и дори по профила във „Фейсбук”. От 11 февруари до 11 май 2016 г., когато се чества професионалния празник на библиотекаря, предоставяме възможност на всички читатели-бивши и настоящи, които са заели книги, учебници, помагала, филми, картини и т.н. от институцията, да ги върнат без санкция. Това може да стане и в събота, когато библиотеката работи от 9.00 до 15.00 ч. След тази дата вече ще бъдат налагани санкции на некоректните ползватели на литературата и длъжниците ще бъдат дадени на съдия-изпълнител, за да бъдат върнати книгите. Някои от читателите учат в чужбина и тъй като са „ забравили” да се издължат на Регионалната библиотека, от ръководството й апелират към техни близки и роднини да ги подсетят или те самите да върнат изданията в библиотеката, като читателите няма да бъдат санкционирани, ако ги върнат до 11 май т.г.. Наистина проявяваме толерантност към читателите си-те са ни скъпи, а библиотеката в Пазарджик е единствената в страната, където не се плаща абонаментна читателска такса и затова нейните читатели трябва да проявят отговорност и добра воля да върнат изданията, които са собственост на Регионална библиотека” Никола Фурнаджиев”-гр.Пазарджик, обясни директорът Лъчезар Риков. Всеки, който има читателска карта, може да влезе в сайта на библиотеката на адрес www.libpz-bg.com и да провери какво дължи.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 70. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 70. 2016.

1.
Алекс се беше усамотил в специалната паник- каюта, за размисъл и проверяваше системите й. Оттук можеше да се запази контрола над кораба, ако дори дежурната бъдеше превзета от враг. Той запали цигара и със носталгия огледа потъналата в прах каюта. Тук той прекара няколко часа усамотен и в размисъл. Докато си припомняше инструкциите за работа в паник- каютата, сълзи напираха в очите му. Системите в каютата бяха пълни със изненади. Враг нямаше шанс да оцелее на борда на кораба, когато тук дойдеше някой от екипажа и вземеше пълен контрол над кораба. Системите функционираха безотказно, а склада беше зареден до горе. Тук можеше да се оцелее почти година, със двама души- за предпочитане мъж и жена…
*
Късно вечерта Алекс обикаляше сам из кораба, за да проверява паник- системите му. Това трябваше да е перфектно, защото живота на много хора можеше да зависи от това. Когато се добра до един люк по пътя, той запали цигара и заби празен поглед към станцията.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Nissan приближаваше внимателно планетата Orixon 93 откъм тъмната й страна. Алекс и Палма се черпеха с кафе и бяха малко изморени. Алекс запали цигара, докато течеше проверка на околното пространство около кораба. В тези часове наоколо беше спокойно. Дежурните се бяха свързали с тукашните военни и Съпротивата. Нашествениците понасяха сериозни загуби по фронтовете. Обстреляни бяха и двата им кораба, които вече бяха извън строя.
Към края на вечерта Nissan приближаваше една от базите на AFJ, която се намираше на около 12,000 км. от фронта, който беше на съседен континент. Докато се приземяваха на площадката в базата, дежурните разговаряха с колегите от базата. Скоро Nissan се приземи, а малко след това Алекс и Палма излязоха на терасата, за да подишат въздух и да разгледат наоколо. В базата течеше най- обикновен ден.
2.
В началото на вечерта Алекс отново беше в тежко задравословно състояние. Това беше заради неговия грип, който не беше опасен за околните. Беше го прихванал на някаква чужда планета, по невнимание. Алекс си остана в спалната каюта, седнал до масичката с лаптопа пред себе си, а Палма беше до него, за да му помага. Тя му забърка билки и треви, дадени от шамана Джи заради грипа, и му свари лечебен чай, от който той пиеше. Алекс запали цигара, а Палма шеташе наоколо и правеше вкусна вечеря. Тя искаше да му помогне по всякакви начини. Алекс изпитваше болезнени болки по цялото тяло и потръпваше от студени тръпки, макар да беше топло тук. Той се занимаваше с лаптопа си и часовника на ръката. Прехвърляше данни от едното на другото и си подреждаше нещата. Малко му беше олекнало и той вярваше, че в скоро време ще се подобри. По това време два екипа от екипажа разговаряха със тукашните от базата, както и с хората от Съпротивата и местни военни цили, по въпросите за войната. В базата подготвяха специален кораб за бомбандировки по позиции на нашествениците в идващата нощ.
По- късно вечерта Алекс стоеше изправен пред люка на каютата и наблюдаваше навън, където се виждаше кораба за бомбандировките, сгради на базата и светлинките на града в далечината. Той запали цигара и се замисли, а Палма беше наблизо и подреждаше каютата. Той мислеше за тази война, която се водеше тук, на 12,000 км. от това място. Твърде не му се участваше във войната и може би този кораб нямаше да участва директно, а само чрез патрулиране над опасни гранични зони. Времето навън беше облачно, валеше дъжд, а температурите бяха около нула градуса по Целзий. Из кораба будуваха 50 души. Тази нощ кораба едва ли щеше да има полет. Смяташе се, че ще нощува тук в тази база.
Вечерта напредваше, когато се прибраха в почивната каюта Ким и Аш. Четиримата по някое време седнаха край масата да се почерпят с джин- тоник и салатка от осолени лимони, преди вечерята. Четиримата имаха времето чак до сутринта. Имаха време да поговорят, да си почиват и да спят.
Късно вечерта Алекс почувства облекчение и се захвана да си подрежда нещата във двете си раници, както и провизиите в шкафа. Спалните помещения бяха автономни капсули, които можеха при необходимост да катапултират, да се приводняват или приземяват самостоятелно, а към тях имаше и малък четириместен джет. Във тези капсули можеше да се оцелее продължително време след катапултиране, преди да дойде някаква помощ. Колко време може да се издържи в такава капсула, зависеше от нейните запаси и резерви от въздух, вода, провизии и боеприпаси, както и гориво. Това беше предвидено да се случва при катастрофа на кораба, макар да беше почти невъзможно, впредвид мощните защитни съоръжения на кораба.
3.
Бяха късните вечерни часове. Корабите Nissan и Ford от състава на кръстосвача New York, се намираха в база на AFJ. По това време нощната смяна ставаше да се приготви за нощно дежурство и да хапне, преди това. Специален екип водеше разговори с базата, за бъдещите планове относно войната. Извън кораба нямаше хора от екипажа, а двата входа- асансьори на кораба бяха повдигнати на 15 м. височина, за изолиране от неканени посетители.
Алекс беше застанал пред стенния екран и следеше разни данни и информация от войната. Във каютата звучеше хубава, думкаща музика от древността, а четиримата се черпеха с джин- тоник. Алекс се беше замислил за Бъдещето и съдбата на идните поколения. Искаше да подготви нещо сериозно за тях, за да им бъде полезно след 1,000 или 5,000 години, или още по- нататък… Той вече беше направил компютър з атях, беше написал съвети и инструкции за оцеляване по чуждите планети. Но това не беше достатъчно и той продължаваше да умува по темата.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Nissan патрулираше в небето по граничните линии на войната. Бяха пуснали защитна система за невидимост. Алекс се черпеше със плодов нектар и следеше фронтовата активност долу. Нашествениците бяха хиляди, но от другата страна на фронтовата линия също бяха струпани хиляди военни и техника. На борда на кораба имаше 200 души, тежко въоръжени, за подкрепление на най- сериозните точки по фронта.
Във края на следобеда Nissan се приземи във един форт на Съпротивата. Тук войниците от кораба, които бяха за подкрепление напуснаха кораба. Бяха разтоварени провизии и боеприпаси, а по- тежко ранените бяха прибрани на борда на кораба, а това бяха 30 души с различни тежки наранявания. С тях се зае специален екип във временна лечебница разгъната в кораба. По- късно кораба отлетя отново, към най- близката база на Съпротивата. Това беше на 550 км. назад от фронта, т.е. на юг.
В началото на вечерта Алекс си взе кафе и запали цигара. Пътуваха към най- близката база на Съпротивата, за да оставят ранените от фронта в болница, да вземат още хора за подкрепление и боеприпаси. Алекс се беше замислил, днес в по- добра форма, беше поспал допълнително 4 часа. Войната нямаше да бъде във полза на нашествениците. Военните от Orixon 93 със техните съюзници от Съпротивата, както и AFJ бяха направили нашествениците безпомощни. Те даже неможеха да избягат, тъй като двата им кораба бяха потрошени от въздушни удари. Смятаха да ги насочат към най- близката каторга, докато се реши- какво ще правят с тях. Те бяха около 7,000 броя.

(край на откъс № 70, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 69. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 69. 2016.

1.
Във следобеда на следващия ден Nissan набираше височина, за да се прибере на кръстосвача. Алекс и Палма се черпеха с кафе и се радваха на добро настроение. Из кораба будуваха 50 човека. Алекс запали цигара, замислен над проблемите на кораба в последните времена, както също проблемите на човешката цивилизация, пръсната из космоса. Мнозина се намираха пък от другата страна на Земята в другата посока и също бяха стигнали надалеко. Все още за стигането обратно до Земята трябваше да мине цяла година. Между планетите дистанцията беше във месеци път, но много скъпо мероприятие. Алекс си беше избрал този клон на Галактиката- системата Orixon. Със средствата на AFJ можеха да стигат от планета в планета за броени дни, но това бяха само избраниците на AFJ. Другите машини не поддържаха такива скорости.
Към края на следобеда Алекс и Палма излязоха из кораба за да се разходят. Този ден щеше да бъде използван изцяло за достигането до кръстосвача New York. Корабът беше натоварен и нямаше да пристигне по- рано. Палма слушаше музика със слушалки и си тактуваше с глава, а Алекс запали цигара и се замисли дълбоко пак. По някое време се озоваха пред портала на столовата и влязоха там. Тук имаше 20 души, които се черпеха и похапваха. Алекс и Палма седнаха при другите и си взеха бира и пържоли. Нямаха бързане, а около кораба беше спокойно. Разговорите тук бяха най- различни. Смяташе се, че нашествениците ще оттеглят и втория си кораб от Orixon 93. Те търпяха сериозен погром, със сериозен брой ранени вече цяла седмица. Смяташе се, че ако нямат подкрепления в близките дни, то нямат никакъв шанс да оцелеят.
Във началото на вечерта достигнаха 30 км. височина. Дежурните знаеха координати на кръстосвача, но те не бяха потвърдени, защото нямаше радиоконтакт все още. Алекс и Палма все още пируваха в столовата, а по това време се изсипаха хората от нощната смяна, които идваха да вечерят.
2.
Във края на следобеда на другия ден кораба Nissan вече достигна кръстосвача New York. Докато се скачваше към кръстосвача на своето място, Nissan проверяваше кодовете по радиото- там всичко беше нормално. Алекс си взе чаша горещо кафе, запали цигара и погледна през люка. Малък трясък и кораба вече се беше скачил. По това време командир Йон разговаряше със адмирал Пайк относно повикването на кораба обратно тук. Окаваше се, че Nissan и Ford ще бъдат изпратени към Orixon 93, където да действат според обстоятелствата и да проверят какво се случва със нашествениците. Нямаше планове тези два кораба да употребят сила там. До броени часове щеше да стане ясно, кога двата кораба тръгват от кръстосвача, към новата си мисия.
Вечерта започваше, а Алекс и Палма бяха в каютата на четиримата и се подготвяха за дълга мисия, както и нощно дежурство в идните часове. Алекс подреди нещата в двете си раници, стегна си нещата по униформата и подреди нещата в часовника си. До полунощ оставаше много време, което той щеше да използва за размисъл.
По- късно вечерта Алекс се беше замислил на цигарка и кафе, за могъщите врагове, които имаше човешката цивилизация- злите сили, сатанинското. Той си даваше сметка за всичките беди и нещастия на човешката цивилизация, произлизащи от волята на злите сили и сатанинското. Това беше борба за оцеляване. Доброто и злото едни срещу други както винаги е било. Да, но този кораб беше боен, натъпкан със бойна техника и боеприпаси, дори ядрени, неутронни и други- още по- нови и по- коварни. Алекс знаеше, че AFJ няма да се предаде пред силите на злото и сатаниското. Земляните бяха готови да използват всякакви средства, но да не позволят на злите сили да им вгорчават допълнително и без това трудния живот…
*
Вечерта напредваше, когато Ford се отдели от кръстосвача, а след това и Nissan се отдели също, и потеглиха към Orixon 93. Това беше специална мисия и много често щеше да се използва технологията за невидимост, въпреки огромната загуба на енергия за реализирането й. Алекс пушеше цигара и беше напрегнат. Той имаше усещането, че нещо му се изплъзва постоянно, и че злите сили го наблюдават по някакъв техен, сатанински начин. Това го вбесяваше. Бойният кораб беше недостъпен по никакъв начин, изолиран от вражески погледи по десетки защитни методи и блокировки…
*
Късно вечерта двата кораба бяха вече набрали скорост, далеко от планетата Orixon 67. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и продължи да следи параметрите на полета. Наоколо не се забелязваха никакви обекти, освен едно метеоритно поле. До Алекс по пултовете бяха Палма, Ким и Аш. Те поемаха нощното си дежурство.
3.
В края на следобеда на другия ден Nissan наближаваше междинна станция. Тук корабът щеше да се установи, за да набере информация за войната на Orixon 93. Алекс и Палма се черпеха с кафе и се готвеха за скачването към станцията. Из кораба будуваха 60 души. Другият кораб се намираше на половин час по- назад, но и той идваше тук.
В началото на вечерта Nissan се скачи към станцията, а навън отидоха два екипа от кораба. Алекс погледа станцията през външните камери на кораба, замислен, и запали цигара. Тук бяха спрели около 50 по- големи кораба и стотина по- малки. Из станцията кипеше живот. Скоро щеше да заминава един от туристическите кораби, а пасажерите се трупаха с багажите си пред входа му. Нататък се простираха огромни оранжерии за плодове и зеленчуци. Алекс размишляваше върху проблемите напоследък и за предстоящото приближаване до Orixon 93. Въпреки войната, приближаването едва ли щеше да притесни екипажа на кораба. Все пак трябваше да се внимава, не по- малко от обикновеното. Алекс въздъхна тежко. Той разбираше, че добре си живеят на този кораб, че из другите планети със земни колонии биха живели много по- трудно, но въпреки това, му ставаше тежко от време на време. Разбира се, когато тръгваха от Земята, там животът беше различен и все още добър, което вече не беше същото.
По- късно Алекс и неговите седем помощника се разхождаха из станцията. Те вървяха сред хората в тълпата стиснали калашниците и се оглеждаха за вражески елементи. Докато обикаляха и събираха информация, надзърнаха и по магазините, за да видят какви новости се предлагат тук. Интересуваха се от всякакви стоки, а валута имаха достатъчно в себе си, та ако видят нещо хитро- да купуват, та дори на едро. Със себе си водеха и два робота, които можеха да сглобят подвижна количка за много стока и да я издърпат обратно до кораба.
По някое време откриха човек, който знае подробности за войната при Orixon 93. Докато го разпитваха, стана ясно, че все още има хиляди нашественици там, които се опитват да се окопаят добре на звзетите от тях територии. Местното население негодуваше, а военните не ги допускаха навътре в континента. Докато се прибираха към кораба, със количка пълна със стока, Алекс запали цигара, усещайки настроенията тук. Тук имаше хора от близо и от далеко. Съдбите на тези хора не бяха тайна за AFJ, четенето на мисли беше обичайна практика на Агенцията. Скоро се прибраха на Nissan, който тази нощ щеше да бъде тук, заедно с втория кораб- Ford.


(край на откъс № 69, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 68. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 68. 2016.

1.
Алекс се събуди неочаквано. Беше вечерта на другия ден. Той погледна да види каква е ситуацията на борда на кораба. Тук всичко беше нормално. Летяха във вид на дирижабъл над континента. Алекс се разсъни на чешмата, подсуши се и запали цигара с кафе. Беше поспал няколко часа, въпреки необичайния час. Още със разсънването си Алекс изпадна в странно настроение. Той остави Палма да поспи още малко и се захвана да си подрежда мислите и данните в часовника си, докато пиеше кафе. По някое време Алекс погледна през люка навън. Бяха на около 10 км. височина и бавно плаваха на изток. Двамата с Палма бяха свободни чак до сутринта в 6 ч., но това нямаше голямо значение за него, той смяташе скоро да седне отново зад пулта си и да умува по разни въпроси. Скоро се събуди и Палма. Тя се освежи в банята, постегна си униформата и си взе кафе, докато се запознаваше с новите положения.
Вечерта напредваше, когато двамата бяха по местата си зад пултовете. Алекс пусна новините за да ги прегледа, а Палма си пусна музика и се зае да провери системите на кораба и тяхното състояние, със специални за целта програми и уреди. Ким и Аш в това време хапваха топли пици, Шао и Джейн работеха в помощ на пилотите, а Шон и Никита следяха как върви патрулирането. В дежурната каюта беше топло и уютно, със мека светлина и витаеше някакво романтично настроение. На борда на Nissan будуваха в тези часове 60 души, а останалите спяха или почиваха. Патрулирането вървеше нормално, а наоколо имаше само ограничен брой летящи обекти, предимно вътрешни полети, изтребители на военните, кораби на Съпротивата и други кораби, на приятелски видове, в момента- общо 27 броя.
*
Във вечерта на другия ден Nissan все още патрулираше над континента във вид на дирижабъл. Това беше една вечер, когато Алекс беше тъжен и не можеше да се стопли, заради неговия грип. Той си приготви пълен чайник с билков чай, пусна си малката печка в краката си и запали цигара. Мислите му не бяха весели. До него седеше Палма и наблюдаваше на радара, обектите в близост до кораба. Тези летящи обекти не бяха повече от 5- 6, тази вечер.
2. По- късно тази вечер Алекс и Палма вървяха из коридорите и асансьорите на кораба, за да се разходят и да проверят бордовите възли, машини и съоръжения. Когато се спряха до един люк, при две момчета от охраната на кораба, Алекс запали цигара и погледна навън. Бяха на няколко километра от земята. В далечината изгряваше зелената луна, а по- наблизо светеха светлинките на град.
-Дали ще спираме при този град?- попита Палма.
-Не знам. - каза Алекс.- Май ще бъдем наблизо до него тази нощ и ще бъдем в дрейф над него. Нещо ли те притеснява, Палма?
-Не.- каза тя.- А чий е този град?
-Тук живеят 180,000 земляни, имаме и база наблизо.- каза Алекс.
Двамата продължиха след това към оранжерията на кораба и столовата наблизо. Алекс отново беше замислен и тъжен, а Палма беше сериозна и избягваше да говори. Наблизо до столовата се срещнаха с Ким и Аш. Заедно влязоха в оранжерията и седнаха на една пейка. Тук беше страхотно място. Дръвчета с височина 2- 3 метра, растения, плодове и зеленчуци. По тревата се разхождаха птици и прасенца, а в рибарника роботите прибираха новата реколта от риба, тук всичко беше бързорастящо.
Късно вечерта Алекс умуваше по темата за своите предишни животи, както и за Бъдещето на Бъдещите поколения на земляните. Докато мисълта му беше заета с това, той запали цигара и си сипа още чай в чашата. Смяташе в идващата нощ да остане буден до късно. Из кораба будуваха 60 души, а наоколо нямаше нищо съществено за момента. От кръстосвача изпращаха новините от близо и далеко, за земляните от различните планети и градове- колонии. Алекс и Палма се заеха да прегледат тези новини.
3.
Във следобеда на следващия ден Nissan се приземи в поредната база по пътя си. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата и вдигнаха една от стъклените стени, за да подишат чист въздух. Навън беше свежо, но облачно. Из базата течеше подготовка за полет на един боен кораб на AFJ, който беше зачислен към тази база.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Палма излязоха навън из базата, на разходка. Тук беше около +6' С, температура със слаб вятър. Из базата имаше и цивилни от близкия град- колония на земляните. Двамата минаха през парка на базата, където имаше невероятна растителност. Тук можеха да се видят и питомни животни, но отвъд стените на базата имаше свирепи, диви зверове и опасни животинки.
В началото на вечерта до единия вход на Nissan бяха направили временен скара- бира пункт. Вторият кораб Ford също беше тук, на съседната площадка. Скоро тук се събраха хора от базата и от града- колония, както и хора от корабите. Край огъня и скарата стана оживено и приятно, а освен това тук не беше много студено в тази вечер. Алекс и Палма намериха тук Ким и Аш, а скоро се появиха Шао, Джейн, Шон и Никита. Разговорите около огъня бяха по темите за проблемите на земляните напоследък. Алекс запали цигара и погледна наоколо. Тук вече имаше близо 140 души, мъже и жени. От двата кораба също някои бяха тук.
4.
Във следобеда на следващия ден Nissan все още беше в същата база, докато изчакваше повикване от кръстосвача. Алекс се занимаваше в дежурната каюта седнал зад пулта си, а хората от екипа му бяха тук. Той запали цигара, взе си чаша кафе, замислен над проблемите. Из кораба бяха будни 80 души, а повечето от тях стягаха кораба за път. Смяташе се, че ще бъдат повикани обратно на кръстосвача New York. Алекс се замисли в тези часове отново за истините за белите светове. Той знаеше със сигурност, че парите и властта над белите светове са в ръцете на извънземни, коварни раси, които са човекоядци и всъщност се грижат за производство на човешко месо. Разбира се тях ги интересуваше въобще производството на благини, каквито и да са те. Това обясняваше защо пари няма и трудно достигат за каквото трябва и до когото трябва. Малцина от обикновените хора умееха да забогатеят и то предимно измамници и криминални елементи. Обикновено хората служеха освен за месо- стока, така също за роби в производството на благини, също за военни цели.


(край на откъс № 68, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 67. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 67. 2016.

1.
Във вечерта на следващия ден Nissan патрулираше над континента, във вид на дирижабъл, със около 100 км/ч. и на височина 8 км. Алекс се намираше в тежко здравословно състояние. Той се беше принудил да остане на легло за няколко часа, а шамана Джи, след като го посети му даде лекове и указания за приемането им. Шаманът подейства успокояващо на Алекс, но имаше нещо, което Джи премълча- с толкова много болки и то силни, Алекс можеше да почине всеки момент… Алекс не подозираше подобен вариант. За него това бяха атаки от грипа, стари рани и болежки.
Алекс стана от койката и седна до масичката, за да запали цигара и да си вземе чаша кафе. Силите му се изчерпваха, а нямаше ниакъв апетит, та да се подсили. Палма беше до него и му даваше кураж. Тя не се издаваше, но истински страдаше за него, заради коварната болест, която го тормозеше.
По- късно вечерта Алекс се поразтъпка из коридорите на кораба, все още в лошо здраве. Не му се вярваше, че цял ден болките му не отминават. Той се спря до един от люковете в коридора и се загледа навън, с тъга в очите и замъглено съзнание. Запали цигара, а навън се виждаха светлинки в далечината, явно поредния град по пътя на кораба. Той се опитваше да си спомни нещо хубаво и добро, каквото и да е то, но само за да му олекне поне малко, но нищо нито хубаво нито добро си спомняше…
*
По обедно време на следващия ден Алекс все още беше в лошо здраве. Най- силно го тормозеше свистенето в главата му. Това беше някакво облъчване със радио- честота, директно в мозъка и не минаваше през ушите. Свистенето му пречеше да мисли. Той запали цигара, седнал зад пулта си и сериозно се замисли по въроса за облъчването. Проверките не можаха да разкрият на какво се дължи облъчването.
*
Към края на следобеда Nissan пристигна в една от базите на AFJ, по брега на океана, а на 40 км. нататък имаше град със 150,000 души жители от земен произход. Алекс беше в по- добро състояние, седнал зад пулта той умуваше по проблемите.
2.
В началото на вечерта Алекс се топлеше с чай и се радваше на временното облекчение. Той запали цигара и повика новините, за да ги прегледа. До него седеше Палма и хрупаше бисквити с кафе, а по- нататък Ким и Аш приготвяха топли пици за дежурните. Навън беше пролетно време, но след залеза на слънцето се спусна хлад. До града бяха отишли с двата хеликоптера на кораба, общо 40 човека от екипажа, а на борда будуваха още 60 човека в тези часове. Из базата навън течеше обикновена вечер, а екипи подготвяха товарен кораб за изкачване до кръстосвача Himalai. Алекс погледна в ляво през люка. В далечината се виждаха светлинките на града. За момент Алекс се замечта. Малцина колеги от AFJ избираха заседналия начин на живот в някоя база или земен град. Повечето колеги оставаха по корабите до края на живота си.
Очертаваше се спокойна вечер, а дали ще имат нощен полет, все още никой не знаеше. Може би Nissan щеше да нощува тук в базата. Алекс извика Палма за да отидат заедно на разходка. Те преминаха през няколко коридора и асансьора и слязоха с един от входните асансьори навън. До кораба двайсетина души от кораба и още толкова от базата си бяха запалили огън и печаха месо от дивеч. Някой беше донесъл туба със червено вино и лимонада. Двамата приближиха огъня и си взеха по пържола и чаша с вино. Тук беше весело, а обстановката- задушевна. Присъстваха както мъже, така и жени. Разговорите се въртяха около новините и проблемите на земляните и на AFJ. Месото беше вкусно припечено, а виното- идеално, от бордовата оранжерия на кръстосвача New York.
Алекс се замисли за милионите земляни, живеещи по чужди планети в градове- колонии. Той се замисли отново и за бъдещите поколения и решението си да умува за тяхното бъдеще. Тежестта на живота по чужди планети беше огромна. Огромни разстояния разделяха човека от негови приятели и роднини. Често разходите за въздух, вода, отопление и храна, бяха много по- големи от възможностите. Хората затъваха в дългове, а само AFJ можеше все още да ги спасява от фалит и гибел. Разбира се имаше някои пробивни хора, които пък забогатяваха на чужда планета, но те бяха малко и сред тях обикновено имаше измамници и криминални елементи. Защитата на земляните от разорение, фалит и гибел, беше сред основните директиви на AFJ.
3.
Във началото на вечерта Nissan все още се намираше в същата база на AFJ. Алекс се топлеше със горещ, билков чай и се радваше на часовете, когато почти нищо не го болеше. Той беше зает със обмислянето на някои планове. До него седеше Палма и хрупаше бисквитки с кафе, а Ким също. Аш беше зает да прослушва новините от радиото. Алекс запали цигара и погледна навън. Там се сипеше ситен дъждец, не беше много студено. Пред единия вход на кораба отново печаха месо на огъня и се черпеха с вино и лимонада, а там имаше около стотина души. Алекс за момент се зарадва на гледката, но си спомни за войната при Orixon 93 и отново се замисли. Тази вечер той отново размишляваше за Бъдещето и потомците на днешните земляни. Смяташе да продължава да мисли за тях и да им пише инструкции и съвети.
И тази вечер Алекс и екипа му ( осем души с него), излязоха пред кораба да хапнат печено месо край огъня. Тук беше весело и шумно. Присъстващите раговаряха по последните проблеми на земляните, както и за основните си грижи, а сред тях някои все още нерешени въпроси. Екипът на Алекс разговаряха с останалите хора, за да научат подробности за Orixon 67 и живота на земляните тук. Печеното месо беше вкусно и крехко, от прясно уловен дивеч край базата, а виното беше хубаво, от оранжерията на кръстосвача New York, където имаше и малко, но богато лозе.
Вечерта напредваше, когато Алекс и екипа му се прибраха в кораба. Все още нямаше информация, дали тази нощ кораба ще има полет. Още с влизането в каютата, Алекс седна зад пулта за да провери последните новини. Докато той преглеждаше материалите, Палма и Ким отвориха бутилка вино с лимонада и извадиха месото, взето от скарата навън. Почерпката продължаваше тук в дежурната каюта. Алекс пийна вино и запали цигара. Беше му хрумнало да направи специален компютър за далечното и не чак толкова далечно Бъдеще и тогавашните поколения, с произход от земната цивилизация. Идеята му все още не беше кристализирала, но той вече я нахвърляше върху лист хартия.


(край на откъс № 67, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 66. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 66. 2016.

1.
В началото на вечерта на следващия ден Nissan излетя за патрулиране над континента, същия където имаше земни градове и бази на AFJ. Времето и сега не беше добро, но командир Йон и неговите съветници взеха това решение. Планетата Orixon 67 беше отдалечена от войната при Orixon 93, само на четири денонощия. Това я правеше удобна мишена за вражеските сили. Затова се патрулираше около планетата, за да могат да бъдат забелязани и навреме отблъснати нашествениците.
Тази вечер Алекс отново не беше във добра форма. Въпреки болестите, които го тормозеха често напоследък, той седеше зад пулта си и умуваше. Корабът във вид на дирижабъл напредваше бавно на юг на 7 км.- 8 км. височина. Вятъра навън беше около 70 км/ч. и бавно тласкаше кораба на запад от юг. В дежурната каюта беше топло и уютно със мека светлина. Тук беше целия екип на Алекс (той и още седем души), както и още 12 души дежурни. Докато патрулираше кораба, навън беше студено. Алекс умуваше по своите теми за размисъл, като успяваше също да поглежда как върви полета и да прегледа новините.
-Казваш, че трябва да мислим за бъдещите поколения?- попита Палма.
-Да.- каза Алекс.- Те имат нужда да сме мислили предварително за Бъдещето, а Там има големи проблеми и също така зли сили, които ги тормозят и играят с тях като със опитни мишлета. Ние трябва да обмисляме бъдещите проблеми. Поколенията нататък ще ни бъдат благодарни.
-Разбирам.- каза Палма.- Това е твърде амбициозно. Дали ни е по силите и възможностите?
-Трябва да помогнем, Палма!- каза Алекс.- Те разчитат на тяхното Минало, т.е. на нашите времена. Съвсем съм сигурен, че се опитват нещо да ни кажат и ни молят за помощ…
-Какво може да се направи, Алекс?- попита Палма.
-За сега обмислям нещата.- каза Алекс.- Каквото и да направим за тях- ще бъде от полза.
-Какво например ще направим първо за Бъдещето?- попита Палма.
-Трябват им машини, здрави, яки, трудно да се повреждат и да служат вярно, за дълго време. - каза Алекс.- А примерно със новия вид компютър, който създадохме, това е една от подобните машини, които ще им вършат добра работа…
-Разбирам.- каза Палма.- Ще чакаме нещо да измислиш по- нататък, а екипажа ни е със теб!
2.
На белия лист пред Алекс пишеше: "Инструкции за земляни, за оцеляване, живот и работа на чужди планети.". Алекс умуваше и пишеше тези инструкции. Едни от най- важните му съвети бяха- как да се снабдиш със достатъчно въздух на чужда планета, как да се стоплиш на чужда планета, как да се пазиш, себе си и другите, чрез оръжие, на чужда планета. Освен инструкциите и съветите, AFJ щеше да поеме осигуряването на базови средства при заселване на чужда планета. Щеше да се произвежда всичко необходимо за оцеляване, което щеше да бъде доставено навсякъде, където предстои да се заселват земляни, съвсем предварително и добре обмислено.
Алекс остана доволен от доброто начало на този си нов проект. Проектът за нов вид дрон, оставаше на заден план, но други щяха да го продължат скоро.
Алекс запали цигара с горещ чай и спря за почивка. Инструкциите и съветите, както и списък с базови средства при заселване на чужда планета, щеше да се умува в следващите седмици и месеци…
Вечерта напредваше, когато Nissan се спускаше към една база на Съпротивата. Още не беше решено, колко време ще останат там. Приземяването мина нормално.
*
Беше следобеда на следващия ден. Екипът на Алекс се разхождаха из близкия до базата град. Хеликоптера бяха оставили на една площадка наблизо. Това беше град на Съпротивата, където живееха няколко десетки видове. Повечето от тях бяха хуманоиди. Съществата знаеха, че имат гости от AFJ. Из града беше нормално, хубаво време и приемливо студено. Алекс запали цигара, докато наближаваха една гостилница. Смятаха да хапнат и пийнат, хем да поговорят с тукашните хора. Това в никакъв случай не беше първи контакт, понятие отдавна отишло в историята. Все пак рядко се случваше на земляните да попадат в чужд град. На екипа на Алекс много не им пукаше от това, че са сред извънземни видове. Повечето видове бяха известни на AFJ, знаеха се и много неща за тях.
Към края на следобеда екипа на Алекс се прибираха обратно към кораба със хеликоптера. Имаха около половин час още до там. Алекс разглеждаше града долу, без да се изненадва на неочакваната гледка. Хората от AFJ бяха виждали много неща, а архивите бяха пълни със още повече снимки и филми от чужди планети. Разговорите на осмината със тукашните хора се бяха въртяли около живота на тази планета и войната при Orixon 93. Тукашните смятаха, че ще се справят със опазването на своята планета.
3.
В началото на вечерта Nissan отпътува от базата на Съпротивата. Докато набираха височина във вид на дирижабъл, Алекс умуваше както обикновено по различните теми. И тази вечер не му се размина тъжното настроение и атаките на грипа. Въпреки своите неудобства Алекс продължаваше да обмисля инструкции и съвети за справяне на чужда планета. Въпросът за бъдещето на далечните поколения занима и други хора във AFJ. Със проблема и тази идея на Алекс се заеха и учените от AFJ.
Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и спря за да си отдъхне за половин час. Корабът летеше на 10 км. височина, със 100 км/ч., над континента. Вятъра тук достигаше 80 км/ч., а наоколо имаше и облаци. От екипажа будуваха 60 души в тези часове.
Вечерта напредваше, когато прелитаха над град на Съпротивата. Дежурните успяха да се свържат с града и от там да получат новини. Тази нощ Nissan щеше да остане тук над този град във свободен дрейф, почти без движение, на 8 км. височина. Междувременно от Orixon 93 бяха получени добри новини. По неизвестни причини един от трите вражески кораба беше напуснал планетата. Неговото оттегляне се следеше от Съпротивата, AFJ и военните на тази планета.
Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и замислен погледна навън. Из града на извънземните светеха светлинки. Наоколо в небето се движеха хеликоптери и совалки. В тези часове беше отворена видеовръзка за разговори с града. Дежурните, както и командир Йон водеха разговори с тях по различни въпроси. Алекс се замисли за разни неща, докато гледаше навън. Тази нощ той щеше да остава до късно на линия, за да може да свърши някои допълнителни задачи. Новините за оттеглянето на един от корабите на нашествениците се следеше с внимание от различните заинтересовани по темата общности.

(край на откъс № 66, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 65. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 65. 2016.

1.
Към средата на следобеда Nissan наближаваше една крайбрежна база на AFJ, край източните брегове на океана. До там имаше няколко часа път. В тези часове Алекс и Палма се черпеха с джин и тоник в каютата си, докато подреждаха и почистваха там. Като си пооправиха нещата в каютата, седнаха край масичката, а Алекс се зае със компютрите тук. Имаше много задачи, но първо искаше да попълни дневника на кораба, за изминалите дни. Палма пък се зае да приготви нещо за хапване. Скоро тук щяха да дойдат също Ким и Аш.
Когато по- късно похапваха на трапезата четиримата, те се разговориха за проблемите напоследък, особено тези свързани с войната при Orixon 93. Разполагаха със няколко часа преди да поемат извънредна смяна от 18 ч. до 24ч. Част от дежурните щяха да имат друга работа при пилотите на кораба.
*
Късно вечерта Nissan се намираше в базата на AFJ на брега на океана. Това беше високо плато над бреговете, а наблизо имаше два града. Тази вечер беше странна за Алекс. Той изпитваше неудобствата на така познатия му грип и се топлеше с кафе и чай. Времето тук беше бурно. Новините от войната бяха лоши. Нашествениците опитваха да излетят с единия си кораб неизвестно накъде, но кораба не можеше да се отлепи от земята. Това бяха огромни кораби, а вътре все още не беше влизал никой от тук. Бяха опитали със дрон, но той пък неможа да изпрати картина, заради изолацията на корпуса. Смяташе се, че това са хиляди нашественици…
Алекс запали цигара, загледан през люка. Нататък се виждаше океана и един фар наблизо, а от другата страна в базата течеше учение.
*
Беше следобеда на другия ден, а кораба все още се намираше в крайбрежната база на AFJ. Алекс и неговите седем човека се разхождаха из единия от градовете в района. Бяха оставили хеликоптера наблизо. Градът беше земен, а тук живееха 150,000 души земляни и 2,400 души от приятелски цивилизации. В града имаше завод за совалки, завод за електронни апарати, както също големи оранжерии и ферми за дивеч.
Към края на следобеда осмината се завърнаха в хеликоптера от състава на Nissan. Докато летяха над града към кораба си, те бяха доволни от разходката и се радваха на хубавото време.
2.
Беше вечер, когато Алекс седна зад пулта си в дежурната каюта и се зае да прегледа новините. Навън беше сурово време, под - 30 ' С, а се спускаше още по- голям студ. Започваше буря, заради която командир Йон отложи патрулирането на кораба през идващата нощ. Навън вече нямаше нито един човек от екипажа. До Nissan беше приземен и кораба Ford. За удобството на двата екипажа през идващите часове, беше спуснат тунел- топла връзка между двата кораба. Тунелът минаваше над двата кораба, на най- високото ниво.
Вечерта напредваше, а Алекс усещаше болезнен студ и болки по цялото тяло, неговия грип отново го тормозеше.
*
Кошмари събудиха рано- рано Алекс. Той беше спал само два часа, беше късна доба. Той засили отоплението на спалната каюта, взе си кафе от автомата и се стопли. Боляха го главата и очите. Взе си хапчета за това и запали цигара в кухненския блок. Стомаха му стържеше, но по- важно беше да разбере кой е загазил от своите и да се опита да му помогне. Палма също стана, а Ким и Аш се събудиха, но останаха по койките си. Корабът Nissan стоеше на площадката в крайбрежната база, а тук беше и кораба Ford. Двата кораба имаха по 250 души екипаж, а тази нощ между корабите имаше топла връзка. Все още на Nissan течаха срещи и разговори. Иначе будуваха 50 души- дежурни. Далечния зов за помощ, събудил Алекс, значеше много за него. Той беше разбрал, че някъде в Бъдещето имат нужда от него, за помощ…
Алекс запали още една цигара и включи компютъра си на далечно търсене. Смяташе да даде достъп до компютъра си на бедстващите от Бъдещето. Трябваше само да намери техния радио- канал. Това беше трудна задача, но Алекс беше упорит.
Нощта напредваше. Навън имаше страшен мраз и снежна буря, но в спалната каюта се беше стоплило вече. Алекс се топлеше с горещ чай и търсеше връзка със Бъдещето. Понякога беше успявал. Бедите там се случваха предимно заради страшно висока сложност на обстоятелствата и липса на добри машини.
Алекс си взе чаша горещо кафе и се замисли над последния проблем. Той не беше единствения човек, който знаеше, че Бъдещто е сурово нещо и често се молят там, за помощ от своето Минало. Ставаше дума, че ако човек има достатъчно време да реши някой проблем на Бъдещето, той там вече ще бъде решен…
3.
Алекс запали цигара и започна да си пише на лист хартия, за евентуалните проблеми на Бъдещето. Той знаеше предварително, че Там е сурово и сложно, със земляни разпиляни по колонии из чужди планети, че има проблеми със транспорта, машините, въздуха, храната и отоплението там. Евентуалните проблеми бяха много и Алекс успя да ги отбележе върху листа хартия. Не на последно място- недостигаха достатъчно опитни хора, майстори и проектанти, които да създават добри машини и други благини…
Алекс си обеща в тази късна доба- да създава благини и проекти за Бъдещето, спазвайки евентуалните им проблеми. Спираше го само ограниченото му време- той предимно дежуреше. За да решава проблеми, той трябваше да се раздвоява и да отнема от времето си за почивка и сън.
*
Нощта беше към половината си, когато Алекс отказа сутрешното дежурство на екипа си. Те не бяха във форма да поемат дежурството. Беше отказан и полет през идващия ден, заради суровото време. Със мечтата за сън, Алекс умуваше над белите листи хартия. Това не беше неговия първи опит да остави нещо след себе си, нещо за бъдещите поколения. Непосилната задача не го плашеше, а друго- суровото и сложно Бъдеще, което беше трудно предвидимо…
Когато по- късно Алекс остана сам в каютата, а другите тук спяха, той осъзна, колко е безпомощен човека в суровата действителност, особено ако разчита единствено на себе си…
4.
Алекс беше поспал няколко часа. В началото на следобеда, той се занимаваше по най- новите евентуални проблеми на Бъдещето. Смяташе да се опита да предвижда нещата, а до известна степен по някакъв странен начин той се досещаше какви са основните проблеми на бъдещите поколения земляни, сякаш някой му говореше и му диктуваше какво да пише по белите листи на плота пред себе си.… Хората от Бъдещето нямаха добър живот. Пръснати по чужди планети по земни колонии, земляните се сблъскваха с безкрайни трудности. Най- лошото беше, че зли сили ги използваха за опитни мишлета. Въпреки всичко това, беше напълно възможно, ако земляните вярват в Бога, то да оцеляват и да имат до известна степен добър живот…
Тежестта на огромната отговорност пред бъдещите поколения със земни корени, правеше Алекс още по- суров и по- замислен. Древните се оказваха по- добри във всяко едно нещо, по- добри майстори и стратези. Оказваше се например, че древните машини са много по- здрави и добре направени…

(край на откъс № 65, следва продължение. 2016. )

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 64. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 64. 2016.

1.
Късно вечерта Nissan се намираше на една площадка в една база на Съпротивата, а през последния час тук беше пристигнал и кораба Ford. Двата екипажа разполагаха със времето до полунощ, за да разговарят помежду си по радиото и телефона. Навън нямаше хора от корабите, след като бяха предали 50 бр. от новите компютри "A 7016 Orixon", на Съпротивата. От базата харесаха новите компютри и веднага след своите тестове одобриха голяма поръчка. Дежурните на Nissan приеха поръчката, а серийното производство на новите компютри щеше да продължава работата си в идните дни и седмици.
Алекс и Палма се разхождаха из кораба, а зад тях крачеха Ким и Аш. Искаха да огледат корпуса на кораба отвътре, да проверят основните възли на кораба, преди да се оттеглят за почивка и сън. Алекс запали цигара и се спряха до един от люковете. Оттук се виждаше чуждия град в далечината, както и част от базата на Съпротивата. От този град още в първите часове, след като бяха научили за компютъра "A 7016 Orixon", заваляха обаждания за големи поръчки от него. Тук имаше търговци от разни градове по тази планета Orixon 67, както и чак от други планети. Новият компютър на земляните ставаше сензация тук, а и не само тук. Алекс получи новините по- късно. Той се зарадва, разбира се, но това вече беше останало на заден план. Сега го мъчеха други проблеми…
Наближаваше полунощ, когато Алекс, Палма, Ким и Аш се оттеглиха в каютата си за почивка и сън. Те се разположиха край масата на по чаша джин и докато се черпеха, обмисляха нещата си, а Алекс попълваше дневника на кораба.
2.
Течеше следобедно време на следващия ден. Корабът Nissan се намираше във вид на "дерижабъл" над континента, в патрулен полет. Алекс в този ден се беше изморил много. Беше му се наложило да прави ремонт в един от компютърните възли по кораба, заедно с екипа си и още четири робота. Сега, след ремонта възелът работеше нормално. Алекс запали цигара, замислен и се отпусна в креслото пред пулта си. Той нямаше намерение да се оттегля за почивка. В средите на AFJ, почивка се полагаше рядко, а не биваше да се знае, кога точно спиш. Разбира се оттук информация по тези въпроси не можеше да изтече, но такива бяха навиците на тези хора. Агенти, командоси, астронавти.
Следобедът напредваше, когато Алекс се изправи пред един от люковете и погледна навън. В тези часове прелитаха бавно над широки поляни с ниска растителност. Във далечината се виждаше гъста гора достигаща по 40 м.- 50 м. височина. Алекс и днес не беше в добро здраве. Проблеми със ходилата го караха да изпитва силна болка, а това се оправяше трудно- болкоуспокоителни хапчета, мехлеми и често измиване. В режима на такава служба тези неща бяха трудно осъществими. Бяха му пострадали ноктите на краката, а това се оправяше трудно. Свикнал със какви ли не здравни проблеми, Алекс стискаше зъби и отпиваше кафе.
Във края на следобеда Nissan прелиташе над един град на Съпротивата и плавно се спускаше надолу, за да посети това място. Скоро достигнаха площадката и се приземиха там. Тук специален екип, както и командир Йон щяха да разговарят със тукашните хора от Съпротивата, за войната при планетата Orixon 93. Площадката, където се приземиха беше част от летището на този град. Екипът от кораба щеше да разговаря с тукашните хора по видеовръзка. На борда бяха будни 50 души в тези часове.
*
В началото на вечерта над града и летището се спусна буря и снежна виелица. Корабът Nissan щеше да нощува тук, но не само заради бурята. Очакваше се скоро да пристигне тук и кораба Ford. Докато екип от десет души разговаряха за войната, със тукашните хора от Съпротивата, Алекс се топлеше с кафе и чай, седнал зад пулта си. Той умуваше в тези часове за войната и плановете за отбраната на планетите наоколо, най- близки до Orixon 93. Те бяха потенциално във опасност от война, ако нашествениците променят плановете си.
По- късно тази вечер бурята свистеше в корпуса на кораба, а Алекс стоеше изправен пред предния люк, натъжен и замислен. Проблемите около неговото здраве, както и проблемите от психологически характер го тормозеха в тези часове. Той реши да поработи отново върху някоя от своите идеи, за да не бъде тъжен и унил.
3.
По обедно време на следващия ден времето се беше пооправило и командир Йон каза, да се продължава с патрулния полет. Скоро Nissan отлетя във вид на дирижабъл и набираше скорост с бавно движение на изток. На борда будуваха 50 души. Алекс беше поспал добре и се радваше на часовете спокойствие. Той си взе чаша горещо кафе, запали цигара и се зае по проекта за безпилотна, бойна станция, каквато имаха вече, а отдавна нямаше по- нов модел. Работата по проекта за боен дрон занима също Палма, Ким и Аш. Задълбочено внимание се даваше на програмите на бъдещата бойна станция- дрон. Алекс замисляше да използва още повече оръдия на този дрон и по- добри програми за действие при необходимост. Бойният дрон имаше и дистанционно управление, както и частичен автоматичен режим. Проектът на Алекс наблягаше на действия при особено силен противник, който в същото време е и многоброен. Дронът на Алекс щеше да се създаде на борда на кръстосвача, където имаше всички необходими съставни части и елементи за това. От Алекс се искаха предимно програмите за дрона, неговия компютър и телекомуникации. Със това се занимаваше Алекс в тези часове.
По- късно в следобеда Алекс запали цигара, взе си бутилка с плодов нектар и реши да си почине половин час. Работата по проекта на дрона вървеше добре. Това щеше да бъде изключително коварна бойна станция, която ще можеше да унищожава многобройни летящи машини на врага. На борда на кръстосвача щяха да бъдат сглобени две такива машни, по проекта на Алекс, който все още не беше направен, а идеята се хареса на командир Йон и на адмирал Пайк.
Следобедът напредваше, а Алекс стоеше изправен пред предния люк и гледаше навън, замислен. Около Nissan нямаше голямо движение. Обикновено наблизо прелитаха изтребители на Съпротивата или пътнически кораби. Долу под кораба се простираха гори и поля, засипани със сняг. В далечината имаше тукашен град, който нямаше да посетят сега.
Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и седна зад пулта, за да размишлява по разни въпроси. Намираше се в добро настроение, почти нищо не го болеше, идеално време да подреди мислите си и данните в часовника си. Часовниците бяха малки компютри и телефони, с които можеха да се свършат много неща. Алекс имаше уникален часовник, правен по негова собствена схема. Такива имаха и другите седмина от екипа му. Докато подреждаше данните в часовника си, той си спомняше за свои приятели и колеги, които все още бяха записани тук. Мислеше си някога да намери време да ги издири и да говори с тях.
*
Следобедът напредваше, когато Алекс и Палма се оттеглиха за един час в каютата си. Те се заеха да си подреждат нещата по раниците си, както и резервите си по шкафчетата. От тук можеше да им зависи живота, ако кораба претърпеше авария и бъдеха катапултирани някъде, възможно на чужда и негостоприемна планета. В такъв случай от запасите в каютната капсула щеше да зависи дали ще оцелеят и дочакат спасителите…

(край на откъс № 64, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 63. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 63. 2016.

1.
Към края на следобеда в същия ден, Nissan се издигаше над планинска верига. Намираха се на около 10 км. височина и бавно продължаваха на запад. Дежурните бяха забелязали по картата на планината, една високопланинска база на AFJ. Тя се намираше на час- два по- нататък, на едно плато. Командир Йон каза- да се посети тази база.
В началото на вечерта Nissan пристигна над базата в планината. Тук имаше удобна площадка за приземяване на кораба. Скоро се спуснаха и кацнаха там. Това беше планинска база със мощен радиопредавател и мощни антени, както и няколко ракетни установки за поразяване на вражески обекти приближаващи континента или от открит космос. След кацането, навън излязоха два екипа от екипажа на кораба. В базата имаше около 400 души, които я поддържаха и служеха тук.
Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на каютата и погледнаха навън. Валеше пухкав сняг, а въздуха беше чист и свеж. Алекс запали цигара, а Палма извади от един джоб, плоската бутилка с джин и отпи една глътка. Докато се радваха на хубавата вечер, навън хората от базата и хората от кораба запалиха огън и спретнаха временен пункт за скара- бира и вино. Докато се черпеха, те щяха да си поговорят добре. Очакваше в близките един- два часа тук да се приземи и кораба Ford, втория кораб от кръстосвача New York.
Вечерта напредваше, а в дежурната каюта беше топло и уютно. Шао и Джейн бяха излезли да вземат месце от скарата и бутилка вино, за да се почерпят дежурните и да хапнат. Из кораба беше спокойно. Нощните смени все още спяха, а останалите почиваха. Алекс запали цигара и си напълни чаша с вино. Месцето беше вкусно, а виното- най- доброто от складовете на кораба. Алекс смяташе скоро да се заеме с работа по проекта за новия вид компютър. Палма щеше да му помага и да му прави компания. За сега Nissan оставаше тук и вероятно тук щеше да се нощува.
2.
По- късно вечерта Алекс и Палма продължаваха работата по проекта. Прототипът вече можеше много неща, а го използваха за търсене на новини на чуждите езици из системата Orixon и наоколо. Прототипът работеше нормално, както беше предвидено. Скоро щеше да му се даде завършен външен вид и щеше да се пусне в серийно производство. Но Алекс не бързаше да пуска компютъра все още към пазара, защото имаше още идеи за неговите функции, които щеше да добави към възможностите му. Алекс смяташе да е голям колкото дебела книга и със специална клавиатура и захранване допустимо по няколко основни начина. По проекта щяха да пипнат и другите хора от екипа му. Едва след като преминеха всички изпитания, компютъра щеше да се пусне на малката, поточна линия на кораба.
*
Късно вечерта Алекс и Палма се мотаеха из кораба. Вторият кораб на кръстосвача вече беше тук, на съседна площадка. Тук щяха да нощуват и двата кораба, а най- близкото селище беше на около 150 км. надолу в низината.
*
Във следобеда на другия ден Nissan пътуваше като дерижабъл на север над континента, на височина от 10 км. Алекс се топлеше с чай, пушеше цигара и се занимаваше по пулта си. Будуваха само 50 души от екипажа. Алекс застана до люка и погледна навън. Там долу огромни горски площи бяха във сняг. Тук все още нямаше пътища. Използваха се хеликоптери, по- малки, по- големи. Колкото до пътищата, земляните нямаха голямо желание да използват пътища. Най- дългия им път тук беше до работното място и обратно до у дома. Ползваха се високо проходими автобуси и хеликоптри. Алекс си запали цигара, загледан навън. В далечината се виждаше брега на море, заледено около бреговете. Светът наоколо беше затихнал и заспал. Студеното време караше дивите животни да се крият по бърлогите си, а по- хитрите създания бяха трупали храна за студените сезони и се занимаваха сега само да си пазят бърлогите и да спят.
Наближаваше края на следобеда. В дежурната каюта беше топло и уютно в мека светлина. Алекс работеше по проекта си за нов вид компютър, а прототипа добиваше вече завършен вид. Във дизайна на външния му вид се бяха проявили Палма, Ким, Джейн и Никита, а също и Аш. Алекс се вълнуваше, защото в тези часове започваше серийното производство на този компютър. Той имаше вид на дебела книга във сгънат вид, а всичко по него беше перфектно измислено. Кръстиха го "A 7016 Orixon".
3.
Започваше вечерта, а Nissan бавно плуваше на север над брега на море. Малката и спретната поточна линия със десетина работещи по нея, вече беше готова със 200 броя от новия компютър. Те бяха добре пакетирани и подредени във пластмасов кашон. Тази вечер Nissan щеше да гостува на една от базите на Съпротивата, наблизо до тукашен град със 300,000 души население. Алекс смяташе да започнат продажбите на новото производство именно от там. Той беше готов със представянето и рекламата на новия продукт.
По- късно вечерта Nissan приближаваше тази база на Съпротивата. През това време Алекс и Палма преглеждаха новините. Алекс си сипа чай от чайника и запали цигара. Новините бяха всякакви и от всякъде. Повечето от тях бяха положителни, но се случваха и лоши събития. За войната нямаше кой знае каква информация. Съпротивата беше започнала преговори със нашесвениците, но те имаха прекалено големи претенции към тази планета. По бъдещите преговори се заеха да умуват и стратезите на AFJ. Това занимаваше също Алекс и неговия екип. Осмината започнаха да замислят теми за преговорите още в тази вечер. Командир Йон одобри тяхната инициатива и ги освободи от други задачи временно. Въпреки това Алекс продължаваше да следи как върви полета и какво има наоколо.
Вечерта напредваше, когато Nissan се приземи на площадка във базата на Съпротивата, към която летяха до момента. Разговорите с хората от Съпротивата щяха да бъдат по видеовръзка, а излизане навън не се предвиждаше за момента, освен за разтоварването на 50 бр. от новия компютър. Толкова бяха уговорили, конкретно с тази база.
Алекс си взе чаша кафе по някое време и запали цигара, докато гледаше навън през един люк. Времето навън беше хубаво и студено. Валеше ситен сняг, който бързо трупаше. Алекс се натъжи отново, както му се случваше напоследък. Беше се замислил как земляните са разделени по чужди планети, надалеко един от друг, а следващите колонии ставаха все по- далечни. Беше се замислил, че едва ли някога щеше да стъпи отново на старата родна планета- Земята… Алекс въздъхна тежко и извади плоската бутилка с джин от един джоб, за да гаврътне глътка. По това време екип от 10 души и командир Йон разговаряха със хората от Съпротивата, за водената война и за преговорите. Алекс седна отново зад пулта си и се зае да обмисля нещо ново, нов проект или каквото и да е друго, само да не бъде тъжен и да страда по миналото. Палма забелязваше, че той е тъжен, но не му се намесваше в мислите и настроението му. Тя знаеше как да му помогне и щеше да му говори тази вечер, когато се оттеглеха да спят и почиват в спалната каюта.


(край на откъс № 63, следва продължение.2016.)