Откъс № 52. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 52. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше вечерта, а Nissan имаше още към 2- 3 часа до град № 15. Там двата кораба щяха да се приземят за нощуване, за да не рискуват цялата нощ във бурите из небесата. Алекс и Палма се черпеха с чай и кафе, докато обсъждаха зимната ситуация. На тази планета все още не се знаеше нито климата, нито годишните и другите времена. Тук всичко биваше експериментално. Със сигурност се знаеше, че на открито в джунглата не може дълго време да се оцелее, дори със скафандър и оръжие.
     *
     След като Nissan се приземи край град № 15, Алекс и Палма отидоха на терасата за да погледат навън и да опитат свежия и чист въздух, макар и извънземен, ухаещ на тукашен сняг и дъжд. Настроението тук беше като из "Седмото небе". Отново добри времена бяха намерили земляните, чак тук на тази далечна нова "Родна планета" на човешките, земни цивилизации. Цялата планета Orixon 44, богата на флора, фауна, вода, горива и вскичко останало, беше изцяло собственост на земната цивилизация и AFJ (Земни космически сили и сили на приятелски планети и цивилизации". Тук имаха град и бази също така силите на Съпротивата, а това бяха силите на обединените планети от звездната система Orixon, които се бореха и воюваха срещу опитите на враждуващи помежду си три далечни цивилизации, да не водят войните си в зоната на тази звездна система, да не приближават със техните войни тези миролюбиви планети.
     *
     Късно вечерта Алекс и неговия Екип Алфа, включващ десет души, освен него самия, се бяха събрали в каютата на първите петима и се черпеха със джин- тоник и салата от осолени лимони, всичко произведено на борда на кораба, със материали от бордовата оранжерия. Алекс както обикновено продължаваше да се топли със чай, загънат в одеало.
     2.
     Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan патрулираше над планетата Orixon 44. Вторият кораб- Ford патрулираше в дясно от Nissan, отдалечени на 400 км. дистанция. Алекс зъзнеше от студ, заради своя грип, който отново го тормозеше. Топлеше се загънат в одеало и със билков чай. Беше тъжен в тези часове, без да може да определи произхода на това си настроение. Навън вилнееше буря, без особена опасност за двата кораба. Алекс запали цигара по някое време и се загледа навън. Той се чудеше да не би да се е отчаял, те такива мисли му се завъртаха из ума.
     Наближаваше вечерта, а Алекс се беше стоплил до някъде, беше си взел чаша кафе и преглеждаше новините, особено от четирите града, където имаше снежно бедствие. По всичко си личеше, че предстои сурова, извънземна зима. Земните градове бяха така построени, че през подземията можеше да се отиде навсякъде. Всъщност наземните улици и пътища бяха по- удобни и хората по принцип се радваха на въздуха, на свободата си и на гледката. По време на бедствието всички капандури на прозорци и врати бяха спуснати.
     Със началото на вечерта Алекс запали цигара и си взе още кафе. Той имаше да умува по няколко теми, които си беше набелязал от предишните дни. За момента се беше стоплил добре и продължаваше да се топли в одеалото и със чай или кафе. Двата кораба, тази вечер и през идещата нощ, щяха да продължават патрулирането, без да се приземяват никъде, ако не се налага. На борда на Nissan будуваха 60 души. Във уютната каюта на петимата, светеше меко, барово осветление, беше умерено топло и със приток на свеж въздух. Палма и Ким бяха в кухненския блок на каютата и приготвяха топла храна за вечерта и нощта. Аш и Милена разговаряха с дежурните, осведомявайки се за това- как върви полета и патрулирането. В тези часове пристигаха и съобщения със пакети от новини. Алекс скоро щеше да се занимае със тях. Снежното бедствие беше засегнало и още два от градовете на земляните. Бедата не беше толкова голяма, но разрешаваха полети само на космическите кораби, а това проваляше плановете на мнозина, както и търговските операции и снабдяването на някои от важните доставки по градовете. Някои от заводите пък не можеха да подновят работата си, заради снежните аномалии.

       ( край на Откъс № 52.)

Откъс № 51. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 51. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Вървеше вечерта, когато Nissan пристигна край град № 16, на площадка в южната крепост на града. Снежната виелица беше възприета като бедствие. Цялото движение на гражданите ставаше през подземията на града и четирите крепости- военните бази на AFJ. За корабите нямаше опасност, това бяха тежки машини, но по- малките машини имаха забрана за движение. Алекс, Палма, Ким, Аш и Милена се черпеха седнали на маса във столовата на кораба. Тук бяха още 50 човека от екипажа, повечето от които вечеряха и се черпеха с бира или вино. Това беше даже производство на самия кораб, във оранжерията на кораба имаше бързорастящо грозде. Суровините за бирата, също бяха от оранжерията, чрез бързорастящи дръвчета за зърна. Тази вечер беше щастлива и спокойна тук, но всъщност и по цялата планета Orixon 44- новата планета на земната цивилизация. Колкото до още по- новата планета, открита от AFJ, само на шест месеца по- нататък, то за нея нямаше още нито машини, нито достатчъно хора. За момента планетата беше маркирана като собственост на земната цивилизация и AFJ, и охранявана от три кръстосвача.
     2.
     Беше началото на вечерта на другия ден. Снежната виелица, призната за бедствие, създаваше известни усложнения във четири от градовете на земляните, на тази планета. От полети бяха спряни всички летящи машини, със изключение на сериозните космически кораби. Корабите Nissan и Ford, все още се намираха приземени край град № 16. Тази вечер Алекс страдаше от грип. Опитваше се да се стопли, а съзнанието му беше замъглено до известна степен. Двата кораба оставаха дежурни, за да се намесят ако някъде има нужда от тях. За идващата нощ, по принцип, не се очакваше да летят. По някое време Алекс запали цигара, дълбоко замислен зад пулта си. Нямаше добро настроение тази вечер, нито на двата кораба, нито другаде. Според някои хора бедата едва ли беше снежното бедствие, а нещо по- голямо, станало на друго място, със земляни.
     Вечерта напредваше, а настроението на Алекс биваше катастрофално. Той не можеше да си обясни това по никакъв начин. Двата кораба имаха постоянна готовност да окажат помощ при необходимост, на бедстващи земляци от четирите града. Можеше да има полет дори в късна доба и след това пък по никое време, когато по начало е пределно трудно, каквото и да е. Алекс се беше постоплил, а съзнанието му малко се поизбистри, макар и да не знаеше от какво са тези аномалии. Никой не знаеше със сигурност какво може да се очаква още от свирепата, извънземна зима, този път. Това беше планетата Orixon 44, новата планета на земната цивилизация, отдалечена на една земна година път от самата Земя.          
     3.
     Във следобеда на другия ден Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си. Корабът Nissan летеше във патрулен полет на около 7 км. височина. Навън вилнееше снежна буря, но това не беше проблем за тежкия кораб. Вторият кораб- Ford беше със около два часа полет, по- назад. На борда на Nissan будуваха само 60 души, дежурни по различните постове и места на кораба. Алекс се беше замислил, докъде може да стигне тази извънземна зима. Той си пушеше цигарата, загънат със дебело одеало и допълнително се топлеше със билков чай, докато умуваше по своите теми за размисъл.
     Следобедът напредваше, когато Алекс си взе закуска със кафе, а сетне се изправи до предния люк на каютата и погледна навън. Летяха през облаците, а корпуса силно се охлаждаше от снежинките. Палма, скоро се изправи до него и сложи ръце на рамената му. Загледаха се и двамата навън, замечтани за нещо. Аш и Милена бяха отишли да приготвят топли пици за хапване, а Ким тъкмо разговаряше с  най- близката в момента Кула, обсъждайки времето. Настъпваше сънливо време, а снега постепенно се обръщаше на дъжд.
      Наближаваше вечерта, а най- близкия град: № 15 беше само на няколко часа пред кораба Nissan. Командир Йон смяташе там да се приберат за през нощта, когато щеше да е особено тежко в полет. Тази вечер отново царуваше хубаво и ведро настроение сред земляните. Временното паникьосване от снежното бедствие се урегулираше нормално. Алекс се беше стоплил, а грипа му се контролираше с лекарства от шамана Джи. Очертаваха се добри времена нататък…

       ( край на Откъс № 51.)

Откъс № 50. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 50. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Към началото на вечерта на другия ден кораба Nissan приближаваше град № 14. До там оставаха броени часове. Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и си преглеждаше белите, хартиени листи със записките му от последните дни, дълбоко замислен над проблемите по въпроса за оцеляването на Земната цивилизация. Из кораба будуваха 80 човека, а другите предимно спяха. Беше спокойно и в двата кораба и по цялата планета. Междувременно командир Йон и адмирал Буун обмисляха бъдещите планове за двата кораба. Със двамата умуваха също адмирал Пайк и командир Блейк от кораба Ford, по видео връзка между двата кораба. В тези часове корабите летяха бавно на изток на височина от четири километра.
     Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се разхождаха из кораба, докато той плавно се снишаваше към град № 14. Вторият кораб го следваше на един час дистанция. Не бяха влизали от много време във бордовата оранжерия. Щом стигнаха до нея бяха изненадани приятно от обновлението и избуялата растителност, напоследък. Тук се разхождаха десетина души, предимно семейни двойки, а роботи прибираха урожая, реколта от последните дни. От рибарника роботите направо изваждаха навън дебели риби, които щяха да попълнят менюто във столовата, а част от реколтата щеше да се консервира за "черни времена".  Бордовите прасенца и птици се използваха във крайни случаи със изключение на яйцата. Тук имаше и змиярник, за добив на продукти за медикаменти, както и за прясно месо. Със тях изцяло се занимаваха роботите.
     Алекс и Палма седнаха на една дървена пейка в оранжерията и извадиха от джобовете си плоските бутилки джин с тоник, за да се почерпят, докато разговарят. Тукашните дръвчета и растителност произвеждаха и доста кислород за кораба, но това не беше важно сега, когато навън имаше добра атмосфера. Въздух за запасите на кораба се черпеше директно от външната атмосфера.
     По- късно вечерта в каютата на петимата бяха в пълен екип: Алекс, Палма, Ким, Аш, Милена, Шао, Джейн, Шон, Никита, а също Браун и Моника. Това беше водещия Алфа- екип на Алекс. Това просто бяха най- добрите на борда на кораба.
     2.
     Беше вечерта на другия ден. Двата кораба все още стояха в базата до град № 14. Навън вееше снежна виелица, натрупала до момента пет метра пелена. Алекс се топлеше със билков чай, загънат във дебело одеало зад пулта си. За момента не се очакваше кораба да  отлита. На борда на Nissan повечето хора почиваха, освен дежурните. Алекс запали цигара и се зае да прегледа новините.
     3.
     Във следобеда, няколко дни по- късно Nissan патрулираше над заселения континент. На борда бяха будни 60 души. Алекс запали цигара, загъна се с дебело одеало и нападна чайника с билковия чай. Трябваше да се стопли, а изглежда беше хванал грип. Навън беше люта, извънземна зима. До Алекс седяха зад пултовете неговите другари Палма, Ким, Аш и Милена. Този ден имаха сериозни задачи за вършене, които Алекс им натовари. Според плановете на кораба, във вечерните часове щяха да стигнат до град № 16. Алекс умуваше по няколко теми за размисъл, а едната от тях беше, как да се оцелее при различни опасности във извънземнието и земните градове из системата Orixon. Малката поточна линия на кораба вече произвеждаше специалните ръчни компютри за оцеляване при различни сериозни проблеми. Тези часовници трябваше да бъдат връчени на всеки землянин в зоната. Те бяха натоварени със инструкции, справочници и учебник по оцеляване, във няколко основни програми. Подобни поточни линии имаше и по други кораби, по кръстосвачите и всички бази и градове на земляните. Ръчният универсален компютър за оцеляване при сложни обстоятелства, трябваше да стигне до всеки землянин в звездната система Orixon.
     Започваше вечерта, когато Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк и наблюдаваха навън. Долу имаше снежна виелица.

       ( край на Откъс № 50.)

Откъс № 50. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 50. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Към началото на вечерта на другия ден кораба Nissan приближаваше град № 14. До там оставаха броени часове. Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и си преглеждаше белите, хартиени листи със записките му от последните дни, дълбоко замислен над проблемите по въпроса за оцеляването на Земната цивилизация. Из кораба будуваха 80 човека, а другите предимно спяха. Беше спокойно и в двата кораба и по цялата планета. Междувременно командир Йон и адмирал Буун обмисляха бъдещите планове за двата кораба. Със двамата умуваха също адмирал Пайк и командир Блейк от кораба Ford, по видео връзка между двата кораба. В тези часове корабите летяха бавно на изток на височина от четири километра.
     Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се разхождаха из кораба, докато той плавно се снишаваше към град № 14. Вторият кораб го следваше на един час дистанция. Не бяха влизали от много време във бордовата оранжерия. Щом стигнаха до нея бяха изненадани приятно от обновлението и избуялата растителност, напоследък. Тук се разхождаха десетина души, предимно семейни двойки, а роботи прибираха урожая, реколта от последните дни. От рибарника роботите направо изваждаха навън дебели риби, които щяха да попълнят менюто във столовата, а част от реколтата щеше да се консервира за "черни времена".  Бордовите прасенца и птици се използваха във крайни случаи със изключение на яйцата. Тук имаше и змиярник, за добив на продукти за медикаменти, както и за прясно месо. Със тях изцяло се занимаваха роботите.
     Алекс и Палма седнаха на една дървена пейка в оранжерията и извадиха от джобовете си плоските бутилки джин с тоник, за да се почерпят, докато разговарят. Тукашните дръвчета и растителност произвеждаха и доста кислород за кораба, но това не беше важно сега, когато навън имаше добра атмосфера. Въздух за запасите на кораба се черпеше директно от външната атмосфера.
     По- късно вечерта в каютата на петимата бяха в пълен екип: Алекс, Палма, Ким, Аш, Милена, Шао, Джейн, Шон, Никита, а също Браун и Моника. Това беше водещия Алфа- екип на Алекс. Това просто бяха най- добрите на борда на кораба.
     2.
     Беше вечерта на другия ден. Двата кораба все още стояха в базата до град № 14. Навън вееше снежна виелица, натрупала до момента пет метра пелена. Алекс се топлеше със билков чай, загънат във дебело одеало зад пулта си. За момента не се очакваше кораба да  отлита. На борда на Nissan повечето хора почиваха, освен дежурните. Алекс запали цигара и се зае да прегледа новините.
     3.
     Във следобеда, няколко дни по- късно Nissan патрулираше над заселения континент. На борда бяха будни 60 души. Алекс запали цигара, загъна се с дебело одеало и нападна чайника с билковия чай. Трябваше да се стопли, а изглежда беше хванал грип. Навън беше люта, извънземна зима. До Алекс седяха зад пултовете неговите другари Палма, Ким, Аш и Милена. Този ден имаха сериозни задачи за вършене, които Алекс им натовари. Според плановете на кораба, във вечерните часове щяха да стигнат до град № 16. Алекс умуваше по няколко теми за размисъл, а едната от тях беше, как да се оцелее при различни опасности във извънземнието и земните градове из системата Orixon. Малката поточна линия на кораба вече произвеждаше специалните ръчни компютри за оцеляване при различни сериозни проблеми. Тези часовници трябваше да бъдат връчени на всеки землянин в зоната. Те бяха натоварени със инструкции, справочници и учебник по оцеляване, във няколко основни програми. Подобни поточни линии имаше и по други кораби, по кръстосвачите и всички бази и градове на земляните. Ръчният универсален компютър за оцеляване при сложни обстоятелства, трябваше да стигне до всеки землянин в звездната система Orixon.
     Започваше вечерта, когато Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк и наблюдаваха навън. Долу имаше снежна виелица.

       ( край на Откъс № 50.)

Откъс № 49. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 49. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше същата вечер, когато Алекс се усамоти в личния си почивен бокс, за да послуша музика и да помисли върху нещата, седнал на удобно малко кресло до малката масичка до койката си. Темата за оцеляването все още стоеше на първа линия сред размислите му. Бяха му казали да довърши работата си по темата във най- кратки срокове, за да се премине към производство на необходимите за целта учебници, справочници и ръчни компютри, за населението, за да им послужат при необходимост от собственото им оцеляване. Алекс не работаше сам по темата. Зад него стояха цели екипи, от корабите, кръстосвачите и базите на AFJ, които му даваха и свои материали по въпроса. Бяха ангажирани също екипи от мъдреци и учени.
     Алекс запали цигара взе си кафе и замислен се заслуша във музиката. Беше си пуснал веселяшка, древна музика- на борда на кораба имаше богати архиви със какви ли не колекции от музика, филми, книги и т.н. Замислен над проблемите, Алекс слушаше музиката и пушеше, съвсем като вълк единак.
    2.
    Беше следобеда на другия ден. Двата кораба патрулираха във режим- дирижабъл на няколко километра височина, над заселения континент. Мрачно и тъжно беше времето навън, такива мрачни и тъжни бяха и времената. Алекс също беше мрачен и тъжен, а още незнаеше от какво иде това настроение. Той запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата.
    Следобедът клонеше към края си и към вечерта, когато Алекс въздъхна тежко и си пусна музика. Тази музика от далечни и по- добри времена, възвръщаше доброто му настроение, малко по малко.
    Вечерта беше започнала, а патрулирането на двата кораба продължаваше, без особени проблеми. Имаше известно време до полунощ, когато оставаха само дежурните от нощната смяна. Корабът Nissan приближаваше до една от тайните бази на AFJ. Тя се намираше високо в планината, разполагаше със собствен водоизточник, източник на природен газ и привилегията да се намира на подобно изолирано място. Оттук прокарваха тунел към най- близкия град на земляните, отдалечен на 200 км. на север. В процеса на прокопаването на тунела беше открито богато находище на диаманти и други скъпоценни камъни и минерали. До тази база за момента се стигаше само по въздух. В тези часове двата кораба набираха височина. Базата беше на ниво от 3,500 м. надморско равнище. Алекс запали цигара, а Палма стана от мястото си, за да се разтъпче из коридора. Ким хапваше нещо вкусно, а Аш и Милена приготвяха топли закуски за идващата нощ. Тук нощите бяха много много дълги, самотни и страшни. Заради опасността от заспиване на дежурните, нощната стража на кораба обикновено ги наглеждаше през цялото време. Докато си пушеше цигарата, Алекс замисляше да се затопли със билков чай и да се загъне в дебело одеало зад пулта си, за да поработи до късно сред нощта. Изглежда беше хванал грип и простуда напоследък.
      Когато по- късно направи точно така, Алекс отвори листата със новините за земляните във звездната ситема Orixon, както и специалната листа на новините от родната планета- Земята. Земляните живееха трудно, почти навсякъде, където ги имаше. По принцип храната се добиваше сравнително просто и лесно, но по отношение на сигурността им и предпазването от тукашните природни явления, тук вече ставаше сложно. Агенцията AFJ се грижеше за много неща, но не винаги успяваше да постигне желания резултат. Междувременно положението със войните в системата Orixon беше нормално. Агенцията AFJ, заедно със съюзниците от Съпротивата държаха под контрол военните дела в системата. Извън системата Orixon за момента не приближаваха нашественици. Алекс се позамисли над някои точки от новините и вестите. На Orixon 44 бяха пристигнали още кораби, идващи от Земята, тази вечер. Новопристигналите близо 15,000 души вече се посрещаха със медицински прегледи, нахранване и настаняване по свободните специално за целта жилища по градовете.
      Алекс се беше постоплил и укротил временно. Напоследък трудно заспиваше без специални медикаменти. Просто искаше да следи как вървят нещата и със полета на кораба и със новините и със плановете за бъдещето. Този му навик го лишаваше често от пълноценна почивка.

       ( край на Откъс № 49.)

Откъс № 48. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 48. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Вечерта на същия ден Алекс беше във по- добро състояние, а двата кораба продължаваха да патрулират над заселения континент. Проблемът на Алекс сега беше как да поспи при активен зъбобол. Това беше почти невъзможно, а тавана на способността му за безсъние наближаваше скоро. Нататък след тавана за допустимо безсъние, Алекс ставаше безполезен дори за себе си… Със надеждата да укроти зъбите си, той умуваше как точно да стане това. Междувременно шаманът Джи забъркаваше нови и нови лекове за Алекс. Искаше да му помогне на всяка цена. Към кораба Nissan се получаваха съобщения от къде ли не, със предложения за урегулирането на състоянието на Алекс, предимно неговия зъбобол.
     Късно вечерта Алекс усещаше, че ще успее да поспи. Това ставаше много важно за него самия. От безсънието пък растеше силата на болките, като във омагьосан кръг, а от болките- неможеше пък да се спи.
     2.
     Няколко дни по- късно двата кораба стояха изправени на площадките при северната крепост- база на военните край град № 5. Тук бяха от няколко часа, а сега беше към средата на следобеда. Алекс се беше наспал, а болките утихваха, макар й временно. Той запали цигара изправен на терасата на каютата, без да отваря стъклената стена- навън беше мразовито в тези часове. Докато си пушеше цигарата Алекс умуваше по няколко теми за размисъл. Напоследък се ядосваше заради допуснати сериозни грешки във AFJ, както и в цивилното управление на градовете на земляните, тук на Orixon 44. Със много допуснати неща, Алекс не беше сългасен точно по никакъв начин. Това бяха сериозни и недопустими грешки. Ядосан и разгневен, Алекс водеше разговори по телефона и се караше ту със един, ту със друг виновник за допуснатите грешки във усвояването на нова планета на земляните. Пълномощията, които Алекс имаше, му даваха сериозни права, а той понякога ги използваше до крайни степени, щом се наложеше…
     *
     Към края на следобеда навън вееше силен вятър, канеше се да завали дъжд, а в небето плаваха черни облаци. Смрачаваше се този път рано- рано. По това време кораба Nissan беше в готовност за отлитане на патрулен полет. Иазчакваше се само заповедта на командир Йон за отлитане. А Алекс пушеше цигара зад пулта си и драскаше записките си на листи хартия, умувайки по няколко важни теми. До него бяха верните му другари по каюта и във службата и във живота- двете му жени, Палма и Ким, както най- добрия му приятел Аш и неговата нова мацка- Милена. Една от темите за размисъл на Алекс беше- оцеляването при трудни обстоятелства. Той пишеше учебник по оцеляване, справочник със инструкции, а правеше и уникални програми за ръчни компютри, натоварени със мисията да помагат на хората при оцеляването им. Тази тема ангажираше до голяма степен вниманието му във тези часове. Другата тема за размисъл на Алекс беше, как да се евакуират градовете на земляните  при опасност от бедствия и апокалипсиси, както тук на Orixon 44, така и по чуждите планети, където земляните имаха колонии- градове. Задачата на Алекс беше да е готов със работата си по тези теми, за максимално кратък срок, за да започнат да снабдяват населението със въпросните учебници, справочници и ръчни компютри със програма-  инструктор по оцеляване.
     *
     Във началото на вечерта Nissan отлетя от град № 5, на патрулен полет. Докато кораба набираше височина, Алекс се черпеше със плодов сироп и продължаваше работата си, със известно прекъсване, за да се запознае със новините за земляните- както тук на Orixon 44, така и по други планети.
     По- късно вечерта кораба Nissan достигна 800 м. височина и заплува бавно на изток. Корабът Ford го следваше със закъснение от един час. По това време Алекс се усамотяваше сам със мислите си и продължаваше работата си по темите, слушайки музика в личния си почивен бокс, където беше тясно, но имаше масичка и удобно кресло до койката. Тази особена вечер Алекс смяташе да остане сам със мислите си, все още разгневен заради груби грешки на други хора.

       ( край на Откъс № 48.)

Откъс № 47. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 47. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Бяха напуснали град № 3 още същата нощ. На другия ден вечерта двата кораба летяха над континента. Единия напред , а втория един час след него. Напред летеше кораба Nissan, а кораба Ford го следваше. Те летяха като дирижабли на километър височина. Алекс не беше спал отдавна, заради остър зъбобол. Във тежко здравословно състояние, той правеше над 30 часа безсъние и движение прав из каютата и коридорите. Шаманът Джи- лечителят на борда на Nissan,  обмисляше ситуацията, а Алекс затъваше във различните болки все по- силно. Краят на мъките му не се виждаше вече, когато шамана Джи му повери лекове и билки за лечението.
     2. Беше края на следобеда на другия ден. Двата кораба току- що се бяха приземили на площадките на източната база, до град № 4. Алекс все още имаше зъбобол, със променливи болки. Щеше да се наложи да поработят по неговите зъби, шамана Джи и Аш, които разбираха от това.
     Във началото на вечерта зъбобола на Алекс се поуспокои. Той седеше зад пулта си и се занимаваше по няколко от темите си за размисъл и драскаше върху листите хартия  своите записки, във вид на йероглифи, схеми, чертежи и текст. Една от темите за размисъл беше, как да се гарантира оцеляването на земните градове във системата Orixon, при непредвидени ситуации и бедствия. Това занимаваше Алекс в тези вечерни часове. Неговите хора бяха също в каютата и му помагаха по тази тема. По това време навън бяха отишли няколко екипа, за да заредят кораба с гориво, вода и провизии, а 50 души бяха във града. Настроенията из двата кораба, града и базите на военните, беше добро в тази вечер. Със хората от града и четирите му бази- крепости на военните, бяха отворени видеолинии.
    Вечерта напредваше, а Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата на каютата. Навън беше хладно, въздуха чист и свеж, със аромат на пресен сняг. Алекс оглеждаше около кораба със бинокъл, а Палма разказваше свои преживявания от отминалите години. Все още не се знаеше, дали ще имат патрулен полет по- късно или чак на другия ден.
    Вечерта напредваше, когато в каютата си петимата отвориха бутилка джин- тоник, за да се почерпят тази вечер. В това време корабът беше добре зареден с каквото трябва и можеше вече да отлита, ако се наложеше. До полунощ тярвбаше да се приберат на борда и излезлите до града със хеликоптерите на кораба.
     3.
     Беше следобеда на другия ден, когато кораба Nissan патрулираше над заселения континент. Корабът Ford го следваше със закъснение от два часа. Алекс имаше сериозни здравни проблеми от 30 часа назад, когато състоянието му се влоши. През цялото това време той не беше спал. Опитвайки се да се оживи и да получи облекчение, а болките да спрат, Алекс седеше зад пулта си и преглеждаше новините, получени наскоро тук на кораба. За да може да спи, трябваше да му олекнат първо болките, предимно по зъбите, главата и краката, както и от стари рани. Той все още запазваше самообладание и хладнокръвие, докато се бореше за живота си, а знаеше, че всеки момент може и да умре от силните болки. Алекс вярваше, че това е само временно, а освен това той смяташе, че това време не беше подходящо за умиране. Докато се съпротивляваше на лошото си здравно състояние, Алекс не се предаваше и не се отчайваше…
     Към средата на следобеда, положението все още не се беше нормализирало. Алекс до голяма степен просто умираше, а смъртта си имаше степени. От силната умора вече не го държаха краката, което го принуди да остане седнал по продължително време. Неговите хора бяха във паника, заради всичко това. Шаманът Джи отново забъркаваше билки и лекове, за да му помогне. Операциите за Алекс се отлагаха временно. Изчакваха се по- добри лечители  и освен това се преценяваше, какво точно трябва да се направи. Шаманът Джи смяташе, че това състояние на Алекс е до голяма степен на психологично  ниво…
     По- късно във следобеда Алекс запали цигара, взе си бутилка пепси и се оживи, някои от лекарствата даваха добър резултат, а за операции беше рано да се говори. Той си пусна тежка музика и се замисли дълбоко. Нямаше право да умира, нямаше право да остави майка си, жените и децата си, без своето присъствие…
       ( край на Откъс № 47.)

Откъс № 46. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 46. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Това беше вечерта, няколко дни по- късно. Мястото, където щеше да се построи град № 20, най- новия град на земляните на тази планета, вече беше избрано и гласувано. Този ден Алекс беше изключително зле, след "неуспешна телепортация", както му беше съобщено. Струваше му се, че се е пребил със голяма скорост. Болеше го всичко, особено главата, зъбите, очите и краката. В същото време беше изключително изморен и не можеше да стои изправен. Той отчаяно очакваше да му олекне, но лековете на шамана Джи, и този път не успяха да му помогнат. Знаеше от опит, че ще му олекне след стабилна почивка. В очакване на нощта, Алекс седеше зад пулта си и опитваше да разгадае мистерията със своите телепортации. Неговите два ръчни часовника убедително показваха, че около десет часа, не е бил на кораба Nissan, а някъде другаде. Замислен над тази загадка, с която се срещаше почти всеки ден, той запали цигара и отаян заби достатъчно умен поглед във екраните си, та да изглежда съвсем здрав. Това явление не убегна на Палма и Ким. Разтревожени те търсеха шамана Джи, за болкоуспокояващи за Алекс. Шаманът Джи обаче твърдеше, че Алекс не боледува, а вероятно е имал "тежка телепортация". Джи имаше на разположение подходящи медикаменти, лекове и билки. Скоро и самия той се появи в каютата при Алекс. Докато даваше инструкции за подходящо лечение, Джи сканира тялото на Алекс и зарадван му поясни, че това е само умора и незначителни получени усложнения от т.н. "удари при телепортация".
      Късно вечерта корабът Nissan летеше над заселения континент, във режим- дирижабъл, на около километър височина, със около 100 км./ч. скорост. Корабът Ford го следваше, на дистанция от един час. Алекс продължаваше да бъде във сериозно критично състояние на здравето си. Шаманът Джи не му беше казал, но със такива сериозни болки по цялото си тяло, Алекс можеше да умре всеки момент… Инжекцията успяваше да му помогне, но едва след стабилна почивка, можеше да разчита на облекчаване на състоянието си. Алекс се инатеше и съпротивляваше на болките. Според него, сега беше съвсем неудобен и неподходящ момент за умиране…
    2.
    Във началото на вечерта на другия ден Nissan се намираше близо до град № 3, на една от площадките на северната крепост на града, една от базите на AFJ тук. Алекс беше сравнително добре и се радваше на деня. Той и Палма пушеха по цигара на терасата на каютата на петимата. Вече се смрачаваше, леко хладно, а от планините идеше свеж аромат на пресен сняг. Двамата се бяха замечтали, загледани към залеза на звездата Orixon 4. Два часа по- късно беше изгревът на Зелената луна от юг. Докато пушеха цигарите, замечтани за бъдещето си, при тях отидоха Ким, Аш и Милена, които им носеха кафенца, пепси кола и шоколадови вафли за похапване. Тук имаше и удобни столове със плотове за почерпване. Алекс разглеждаше местността със бинокъла си.
    По- късно вечерта Алекс се прибра на топло в каютата и седна зад пулта си, за да си продължи работата и заниманията. Зелената луна скоро блесна през люка, в ляво до него, а той погледна навън и пак се замечта… Палма го погледна някак си странно и умно, а той се направи на ужасно зает в този момент, докато драскаше по листите хартия пред себе си. Беше намислил да нахвърля кратки записки за най- новите си идеи и хрумвания, преди да ги забрави, а това беше особено важно. А командир Йон беше отпуснал на екипажа си пет свободни часа, чак до полунощ, до града бяха отишли 60 души. Вторият кораб- Ford се намираше съвсем наблизо, на друга площадка, а между двата кораба беше отворен скара- бира пункт, със няколко стотин души посетители, които се бяха събрали там- от корабите, от базите и от града, празнуваше се тази среща тук, както и добрите времена...
     Алекс въздъхна и заби поглед във листите от хартия. Имаше много много работа, докато опише новите си идеи и хрумвания, преди да ги забрави…

       ( край на Откъс № 46.)

Откъс № 45. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 45. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Над единствения заселен континент със земляни, поне за тези времена: 7016- та земна година, започваше зима. Опитът от изминалите вече времена говореше за тежка и продължителна зима. Беше късната вечер, когато Алекс се усамотяваше, макар и заедно със другите четирима в тяхната обща каюта. Беше дошло време отново да преосмисля всичко до тук във живота си, да си събира мислите и да чертае новите си пътища. Суровата тукашна зима, която наближаваше, щеше да бъде удобна за затваряне сами със себе си в кораба. Навън щеше все по- рядко и по- накратко да се ходи, именно заради ниските температури. Именно в тези времена пък искаха от тези два кораба, да изберат място за строежите на нов град, именно: № 20.
     Късно вечерта Алекс се беше опаковал със дебело одеало зад пулта си и се топлеше със чай. Все още не бяха използвали отопление, след като топлите времена приключваха. Алекс в този ден се беше телепортирал някъде, но по темата самия той нищо не знаеше и не разбираше. Завръщането му на кораба беше било успешно, т.н. "успешна телепортация". Може би някой хубав ден, когато има повече време, той би се хванал да разследва това телепортиране, но за момента нямаше дори идея, как да стане това. Той само предполагаше, че го изтеглят някъде при висша извънземна раса, където нещо се случва, но той нищо не помни, заради изтриване на паметта след това. Това можеше да е съвсем вярно, но поне за момента Алекс нямаше никакви доказателства за това.
      По- късно Алекс запали цигара, извади си плоската бутилка със джин от джоба и отпи глътка. Аш и Милена тъкмо правеха топлата храна за вечерта и нощта след това. Тук нощите бяха много много дълги и страшни. Палма и Ким пък си бяха пуснали филм, дълъг два часа и нещо. Тук имаше всякакви колекции филми, музика, книги, списания, учебници, справочници и т.н. Оттук можеше да тръгне наново цялата човешка цивилизация, ако това станеше необходимо. Двата кораба имаха написана конкретна стратегия, как от тези 600 души да се даде начало на възвръщане на цивилизацията, след евентуален апокалипсис… Беше сигурно и пределно ясно, че човешките души са едни и същи и са вечни, а телата са временни и различни… От небитието душите търсеха как и къде да се родят, а за това трябваше разрешение и се чакаше стотици години ред…
     2.
     Беше вечер, три дни по- късно. Двата кораба продължаваха да избират местенце за строителство на новия град: № 20. Алекс пушеше цигара със кафе и търсеше по картите на континента, удобно местенце за този град. Данните от сканирането и от камерите показваха все по- привлекателни земи, подходящи за най- новия град на земляните. Във тези часове адмирал Браун и адмирал Пайк- от кораба Ford имаха разговори по същия въпрос. Местенцето за новия град скоро щеше да бъде избрано. Следваше да се отиде на място и да се огледа и проучи района и земята под него. Трябаше да се стъпи на много здрава скала.
     Късно вечерта Алекс се усамоти, макар и в общата каюта с другарите си. Докато драскаше по белите листи хартия, той вече беше избрал своето предложение за мястото за новия град. Неговият избор одобриха и хората му тук- Палма и Ким- (двете му жени), както Аш и Милена, (най- добрия му другар със неговата нова любима). Тестовете на мястото за устойчивост и стабилност на строежи започваха, а след броени часове компютрите щяха да дадат резултати. Доволен от точното си попадение, Алекс запали цигара и се замечта над чертежите за новия град, които си беше нахвърлял на ръка с химикалката…

       ( край на Откъс № 45.)

Откъс № 44. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 44. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              

Откъс № 44. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 44. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Започваше вечерта, когато стените на кафенето се промениха, стана по- широко и се оказваше, че тук започва дискотека. По това време Аш и Милена се завърнаха от някъде и много се смееха, а Алекс им се скара и заби поглед във листите хартия, разхвърляни пред него, докато се черпеше с джин- тоник и салатка от подсолени лимони. Тук започваше да става интересно, но Алекс имаше съвсем други проблеми и изнервено поглеждаше двата си часовника на ръката, както и малкия си лаптоп, който държеше в един джоб на униформата си. По листите хартия пред него вече се работеше със висша математика и стереометрия, но нещо не се получаваше правилно… Алекс запали цигара и заби мъдър поглед във дансинга наблизо, където вече се танцуваше. Униформите тук бяха други, но със същия знак на AFJ. Тази рисунка съдържаше строго пазени кодове. Беше напълно невъзможно този знак да се имитира от чужди хора. Скоро нещата се стабилизираха и Алекс, вече значително по- спокоен, се изправи до прозорците и погледна навън. Оттук се виждаха даже двата кораба, а над тях грееше вече Зелената луна на Orixon 44.
     Някой го търсеше по единия му телефон. Той се включи след кратко изчакване. Това беше командир Йон, който си проверяваше хората, по това време. Алекс му обясни ситуацията, получи пресни новини и инструкции, както и разрешение да останат в подземията, или да се приберат обратно, без да изчакват адмирал Браун. Командир Йон беше лаконичен и скоро изключи връзката.
     2.
     Към края на следобеда Алекс и единия му екип, общо 11 души, летяха със хеликоптера Honda над подземния град. Идваха отново тук, за да приберат адмирал Браун. Срещата беше уговорена предварително. Скоро се приземиха на поляната до гората, където наблизо имаше вход- асансьор. Адмиралът скоро се появи, излизайки от гората, заедно с двата си охранителни робота. Докато адмирал Браун  се качваше в хеликоптера, Алекс запали цигара и се направи на ужасно ангажиран, отворил кутия със бели листи хартия, повечето от тях- празни. Адмиралът поздрави екипажа и кимна на пилотите да тръгват.
     Следобедът вървеше към края си, когато се прибраха в кораба Nissan. Вторият кораб плуваше на около 30 км. по- назад. Започваха обиколка на населения континент по вода и под вода. Трябваше да намерят хубаво място за още един нов град. Това щеше да бъде град № 20.
     3.
     Беше вечерта и постепенно се смрачаваше. Корабите плаваха по водата, а дежурните сканираха и оглеждаха бреговете, за да се избере подходящо място за новия град, № 20. Алекс слушаше музика и умуваше по същия въпрос. Новият град трябваше да бъде изграден на брега, със подводно пристанище за подводници, както и нормално пристанище. Тази вечер настроението във двата кораба беше добро. На кораба Nissan будуваха 80 души. Алекс запали цигара, докато разглеждаше картината от бреговете. Нямаха даден срок за избирането на мястото за новия град, но все пак трябваше да бъде избрано добро място. Музиката се отразяваше добре на Алекс и го успокояваше. Небиваше да се замисля, че е особено отговорен човек, за да не се обърква и да не греши. Палма в тази вечер беше замислена и замечтана, кой знае за какво. По принцип именно тук беше всичко, което можеха да си помечтаят. Може би просто продължаваше да узрява, макар и все още-  много млада. Ким хапваше шоколадови вафли, а Аш сглобяваше нова серия компютри, т.е. самия прототип, който скоро щеше да се завърти в серийно производство, предназначен за употреба от извънземни от няколко цивилизации от Съпротивата. Милена се учеше как да управлява самия кораб, на първо време само через симулатора.
     Вечерта напредваше, а временно беше тъмно и страшно, преди да изгрее Зелената луна. Алекс смяташе да остава буден до малките часове на нощта, защото новите му идеи напираха, а трябваше да ги записва, за да не ги забравя. Докато се черпеше със кафе и цигара, Алекс се радваше на тази вечер. На борда на кораба Nissan имаше 300 души, а още толкова имаше на кораба Ford, който ги следваше със два часа разлика.
       ( край на Откъс № 44.)