Откъс № 56. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 56. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Във следобеда на другия ден двата кораба продължаваха патрулирането си над заселения континент. Алекс и другите четирима седяха по пултовете и работеха по разните си задачи, а самия той запали цигара и заби поглед във оперативния екран. Патрулирането вървеше нормално. От сутринтта на планетата бяха пристигнали 12 кораба, някои от родната планета Земята, носещи хиляди нови заселници- земляни, а други от корабите бяха търговски, занесли до чужди планети стоки, произведени на тази планета Orixon 44. Те не се връщаха празни, а със стоки от там, както и валута от звездната система Orixon.
     Към средата на следобеда Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк. Времето беше променливо, на места валеше сняг или дъжд. Забил погледа си напред и надолу към планетата, Алекс се беше замислил по някои неща от предишните си животи. Той си спомняше добре подобни неща от преди. Успяваше да изрови от древната си памет, всякакви мъдри и полезни мисли дори знания. Много от спомените бяха емоционално обвързани със други светове, със други жени и приятели. Разбира се най- често той се беше раждал на Земята или просто землянин, по земните градове из космоса. Неговите повече от 600 предишни животи предполагаха, че е имал страшно много родители и деца, страшно много жени и приятели. Алекс беше бил и един от най- старите динозаври на Земята. Според спомените му, земляните- хора, някога много отдавна бяха живели на Земята, като самите динозаври. Тази теория на Алекс беше доказана научно, чрез ДНК на динозаврите  и мнозина вярваха, че това е вярно. Да това беше вярно и не само това- често земляните биваха принудени, да се раждат като различните животни от земната природа, просто за наказания от Бога.
     Към края на този следобед Алекс, Палма, Ким, Аш и Милена се събраха около кръглата маса в каютата си, за да се черпят с джин тоник и салатка от осолени лимони, докато умуват по последните теми от ежедневието. Алекс слушаше разсеяно разговорите, докато си подреждаше нещата из двата ръчни компютри- часовници и из по- големия лаптоп.
    По- късно на прага на вечерта Алекс реши да добави една програма към часовниците си и се занима да я направи. Това щеше да му отнеме време, но колко точно не се знаеше. Той искаше да разбере, защо го телепортират няколко пъти в седмицата, а той няма спомени за това, какво е ставало "там", на другото място. Затова щеше да вмъкне специална, шпионска програма във часовниците си. Слобявайки елементи от други свои програми, Алекс обмисляше как точно програмата да работи така, че да обсяни странните телепортации с него. Въпреки затрудненията, той знаеше точно как да направи тази шпионска програма, но му беше нужно време, за да запише логиката по нея. От кораба и кръстосвача New York никой нямаше понятие- къде и защо го телепортират. Явлението вече беше забезлязано няколко пъти и документирано веднъж със "изчезване" на Алекс от кораба и завръщането му обратно само след три часа.
     Във вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс. Слушаха музика и си подреждаха мислите. Ким щеше да пристигне при тях всеки момент, за да си говорят тримата, да похапнат и да си починат. Койки имаше достатъчно, както и три места около малката маса. Алекс беше тъжен в тези часове. Беше се сетил за баща си, който заболя и почина преди години, на борда на този кораб. Тук се пазеше неговата урна с праха му, а Алекс ходеше в специалното помещение, всеки път, когато търсеше контакт с него. Тъгата по баща му, както и мрачни мисли тази вечер му попречиха да бъде добра компания, но Палма и Ким просто си пуснаха филм и се загледаха към екрана, хрупайки солети. Докато беше натъжен и поглеждаше към древния филм на екрана, Алекс постепенно се разсея от тъгата и се успокои. Винаги му тежеше липсата на неговия баща, а това понякога биваше тежко. Той поговори с майка си по радиотелефона, а тя беше тук на борда на кораба и се занимаваше заедно със шамана Джи, за направата на билки и лекове срещу всякакви болести. Те пазеха и лекарства, известни на Земята, но произведени тук от тях. Алекс въздъхна тежко и гаврътна юнашка глътка джин. Поне майчицата му беше тук и в добро здраве, както и трите му най- големи деца…

       ( край на Откъс № 56.)

Откъс № 55. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 55. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     На следващич ден, малко след обяда, корабът Nissan отлетя от град № 11. Докато плавно набираха височина, Алекс и Палма се черпеха с кафе и наблюдаваха параметрите на полета, който започваше нормално. Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Навън вилнееше буря, беше мокро и сурово. На борда на кораба будуваха 60 души по дежурства и постове. Във каютата на петимата беше топло и уютно, със мека светлина. Аш и Милена тъкмо подготвяха топла храна за близо 24 часа напред, за петимата тук в тяхната каюта. От двете страни на общата дневна на каютата бяха разположени сравнително малки почивни боксове за всеки един от петимата. Боксовете можеха да се изолират и отцепват от общата част на каютата. В боксовете имаше по две койки, масичка с две кресла, също баня- тоалетна. Около масичката имаше шкаф за запасите на всеки от тях. Тези запаси включваха бутилки кислород, вода, провизии, гориво и боеприпаси. Всеки от командосите- астронавти имаше една задължителна при излизане навън раница и втора- незадължителна със техните лични и ценни вещи. Задължителната раница съдържаше вещи със специално, тройно и повече приложения, важни за оцеляването на съвсем чуждо място и лоши обстоятелства. При напускане на кораба беше задължително: със униформа, шлем, оръжия и раница. Това беше важно за оцеляването на всеки един от екипажа.
      Навън беше мрачно, а Алекс застана до предния люк и заби погледа си напред, замислен за последните проблеми тук, както и въобще- проблемите на земляните, като цивилизация. Патрулирането на двата кораба започваше нормално, а желаещи нашественици не се наблюдаваха да пристигат. Спокойно беше и долу по земните градове.
     По- късно във следобеда Алекс и Палма отидоха на разходка из кораба, със допълнителна задача- да огледат корпуса отвътре за повреди. По коридорите и асансьорите на кораба нямаше голямо движение. Патрулите от вътрешната охрана, роботите зареждащи хладилниците със най- новата реколта от оранжерията, рибарника и развъдната ферма, както и хигиенизиращите роботи. Корпусът на кораба, погледнат от вътрешната страна, нямаше сериозни повреди. Някои от люковете бяха напукани и трябваше да бъдат подменени със нови. Двамата се спряха чак във столовата, където вече имаше към 40 души.
     Докато хапваха от менюто на столовата, със по една халба бира, двамата погледнаха какво става наоколо. Техните колеги и приятели също хапваха, а някои двойки просто се черпеха със алкохол. На излизане от столовата Алекс погледна към оранжерията, на другата страна. Там имаше няколко души, както и роботите, които държаха оранжерията в добро състояние. Отмениха си идеята да влизат там, а тръгнаха обратно към каютата на петимата.
     2.
     Късно вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс. Те седяха около малката масичка и се черпеха с джин- тоник и салатка от осолени лимони. Тук всеки момент щеше да пристигне и Ким, която имаше да довършва нещо на пулта си. Звучеше тиха музика от далечни и по- добри времена. Алекс запали цигара и се загледа във Палма. Не помнеха добре от кога са заедно тримата, по принцип. Бяха изминали близо 20 години… Алекс се замисли дълбоко. Той не даваше мацките си, заради още по- нови, за нищо на света. Неговият пръв приятел Аш започваше да върви по същата логика, след години наред, дето беше имал стотици мацки…
     Скоро пристигна и Ким. Бяха решили да си отпочинат добре от напрежението, тримата заедно. Корабът в тези часове летеше на 12 км. височина, плувайки като дирижабъл и носен от ветровете на Orixon 44. След него на около час път се движеше и кораба Ford. За момента беше спокойно, нямаше желаещи нашественици, приближаващи планетата. На борда на Nissan будуваха 50 души, а останалите спяха и почиваха, след изтощителен ден. Командир Йон се беше събудил след близо 24 часа сън, за да поеме кораба. Междувременно пристигаха новини в кратки сгъстени текстови пакети. Алекс не удържа на любопитството да ги прегледа. Докато правеше това, Палма накълца още лимони за салатката и сипа още по чашка джин. Идеше нощта, а тук нощите бяха много много дълги и трудни…

       ( край на Откъс № 55.)

Откъс № 54. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 54. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Започваше вечерта на другия ден, а двата кораба все още стояха на площадки в базата до град № 11, а това беше Източната крепост. Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс, слушаха музика, къпаха се, пак слушаха музика и се стегнаха в чисти униформи. Алекс си припомняше в тези часове разни моменти и неща от миналото си, както и от предишните си 600 и повече, животи. От тези свои предишни животи, често във извънземието, той знаеше страшно много неща, а имаше възможност всичко да си припомня, точно каквото му трябва за деня. Този богат личен архив със знания и спомени му помагаше непрекъснато. Алекс често ровеше и из архивите си, както и във архивите на кораба Nissan. Това бяха безценни архиви, където той разбираше страшно много неща, за живота, за Вселената, за себе си, за другите хора, за извънземието. Посветен на научната си дейност в помощ на земляните, където и да се намират те, той имаше сериозна роля във оцеляването на земните цивилизации. До известна степен, Алекс се явяваше като своеобразен "лоцман във Времето", а именно тези времена, около 7016- та земна година. Във същото време той беше най- опитния "лоцман" именно във тези времена, във това настояще. Тежката му роля във съдбините на цивилизациите от Земята, той поемаше огромна отговорност пред тези цивилизации, задължен да не прави грешки, или поне да не са тежки грешки. Друго, което Алекс знаеше до известна степен само, беше неговото често телепортиране, за което знаеше съвсем малко. Той неразбираше защо е необходимо това, поне за момента незнаеше защо е така. Усещането, че става дума за много сериозни неща, го караше да се доверява на операторите по телепортациите, въпреки неудобставата от това и болките си при тежки и неуспешни телепортации. Беше свикнал на тези телепортации, а индикаторите на часовниците му показваха, че го прехвърлят няколко пъти във седмицата, а го връщат почти само със час- два, почти веднага обратно, но всъщност "Там", той биваше поне десет часа, а често повече и то без да помни това, нито какво е имало "Там". Загадката беше сериозна, а Алекс предполагаше, че гостува така на по- висши сили и цивилизации, където нещо се случва, а сетне му се изтрива от паметта.
     *
     По- късно във вечерта Алекс и Палма седяха по пултовете си в каютата и умуваха над някои теми. Двата кораба нямаше да излитат скоро, поне така казваха дежурните, които командир Йон обикновено инструктираше два пъти на денонощие. Алекс запали цигара и се загледа навън през люка, вляво от себе си. Навън валеше дъжд, а в едната посока облаците се огряваха от Зелената луна. Беше едно вълшебно време, когато човек се замечтаваше неусетно и искаше да бъде със най- добрите си приятели и най- близките си хора. Из кораба екипажа имаше свободни часове, но все пак спяха 50 души- за нощните дежурства на кораба Nissan. Двата кораба на практика си бяха свършили работата тук, но все още нямаше заповед за започване на патрулен полет. Казваха, че адмирал Пайк и адмирал Буун, все още не били решили, какво ще се прави. Междурвеменно пристигаха новини от всички места, където живееха  земляни. За момента всичко биваше нормално.
     Още по- късно вечерта Палма и Алекс бяха излезли на терасата на каютата и се радваха на хубавия, свеж въздух, ухаещ на сняг. Двата тук се черпеха с джин- тоник и наблюдаваха навън. Бяха отворили само едно от малките прозорчета, за добив на въздух. Вятъра не позволяваше да бъде отворен по- голям прозорец. Скоро при тях излязоха също Ким, Аш и Милена. Докато петимата се черпеха с джин- тоник, Алекс преглеждаше двата си часовника, от които единия имаше програмата за оцеляването. Той изпитваше всеки ден програмата със евентуални условия, а тя даваше съвети и планове за оцеляване. В този малък компютър беше събрана огромна по обем мъдрост и опит на цивилизации, при състояние на оцеляване. Всички изпитания на програмата даваха добри резултати, дори когато я тестваха на голям компютър. До момента часовникът- компютър, съветник при оцеляване беше доставен на 500,000 земляни, а броят нарастваше със всеки изминал ден.
     Алекс запали нова цигара, докато слушаше последни новини. За момента беше спокойно. Снежното бедствие беше посрещнато без съществени проблеми.

       ( край на Откъс № 54.)

Откъс № 53. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 53. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Късно вечерта Алекс се беше усамотил сам със себе си в спалния си бокс, където освен койката имаше и две кресла със малка маса, също така баня- тоалетна. Чувстваше се безкрайно изморен, а гледаше да свърши още нещо в повече, преди да почива. Той предупреди хората си, че до сутринта няма да е на линия, за да не разчитат през това време на него. Той си пусна тиха музика и запали цигара. Искаше да си събере мислите, за да осмисли нещата в живота си и в службата, преди да продължи всичко това нататък. Докато проверяваше двете си раници- задължителната и допълнителната, той подреди вещите си в тях особено грижливо, а сетне се захвана да проверява запасите си в шкафа за храна и напитки, бутилките си с кислород и горивото за своята автономна, спасителна капсула, каквото представляваше почивния бокс. При катастрофа на кораба, тези капсули- почивните боксове, можеха да се приземяват и приводняват самостоятелно. От личните запаси зависеше, дали ще се оцелее до пристигането на спасителите…
     2.
     Започваше вечерта на другия ден, когато Nissan се приземи на площадка до град № 11. Вторият кораб щеше да пристигне около два часа по- късно. Алекс и Палма пушеха по цигара и наблюдаваха екрана на стената, за да видят кои от екипите на кораба ще ходят до града. Други екипи пък излизаха навън за да заредят кораба с гориво, провизии, вода, а въздух се помпеше от атмосферата на планетата, почти постоянно, когато имаше нужда. Трети от екипите отидоха да огледат корпуса на кораба, от външната му страна. Някои елементи бяха дали сигнали за пукнатини на няколко от външните панели, а те се заваряваха допълнително, занитваха се и се добавяха болтове. Материята им беше от извънземен произход, обработени подходящо. Такава руда беше открита и на тази планета. До самостоятелно добиване на подобен здрав материал, за външните панели на корабите, оставаше само малко време. До момента се бяха снабдявали с подобно "желязо" във извънземието, от различните междинни станции и от пазарищата по планетите.
     *
     По- късно вечерта Алекс и Палма слязоха пред кораба, където все още екипи разчистваха дебел слой сняг, за да могат да идат до града, през подземните коридори. Корабът щеше да се зарежда с гориво, вода и провизии няколко часа по- нататък. Затрудненията бяха от липсата на разчистени пътища около тази база- Източната крепост на града.
     3.
     Следобедът отиваше към вечерта на другия ден, когато Алекс и Палма закусиха, а сетне запалиха по цигара, седнали зад пултовете си. Двата кораба все още стояха край град № 11, на площадките към Източната крепост на града, база на военните. На борда на Nissan будуваха 60 души. Навън нямаше нито един човек от екипажа. Командир Йон все още не беше дал час за отлитане, а това можеше да бъде по всяко време, или пък чак на другата сутрин. Алекс се намираше в добра форма в този ден. Той опитваше да свърши повечето си работа, за по- малко време, за да се усамоти за размисъл. Палма обаче имаше намерение да не го оставя да се усамотява в бокса си. Ким също имаше някакви намерения за вечерта. Докато си пушеше цигарата, Алекс умуваше по темата за оцеляването, във връзка със учебника, справочника и помощника по темата, които пишеше и правеше, за да бъдат размножени и да стигнат до всеки землянин. В извънземието се оцеляваше трудно, а понякога само добър съвет можеше да спаси човек или група хора. Съветникът по оцеляване беше ръчен компютър, който идеше до всеки землянин, за да му помага за оцеляването му, когато се наложи, заради бедствия, войни или апокалипсис. Алекс не работеше само по тази тема. Освен неговите екипи, по темата работеха много от мъдреците и стратезите на AFJ. Резултатът беше този ръчен компютър- съветник.

       ( край на Откъс № 53.)

Откъс № 52. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 52. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше вечерта, а Nissan имаше още към 2- 3 часа до град № 15. Там двата кораба щяха да се приземят за нощуване, за да не рискуват цялата нощ във бурите из небесата. Алекс и Палма се черпеха с чай и кафе, докато обсъждаха зимната ситуация. На тази планета все още не се знаеше нито климата, нито годишните и другите времена. Тук всичко биваше експериментално. Със сигурност се знаеше, че на открито в джунглата не може дълго време да се оцелее, дори със скафандър и оръжие.
     *
     След като Nissan се приземи край град № 15, Алекс и Палма отидоха на терасата за да погледат навън и да опитат свежия и чист въздух, макар и извънземен, ухаещ на тукашен сняг и дъжд. Настроението тук беше като из "Седмото небе". Отново добри времена бяха намерили земляните, чак тук на тази далечна нова "Родна планета" на човешките, земни цивилизации. Цялата планета Orixon 44, богата на флора, фауна, вода, горива и вскичко останало, беше изцяло собственост на земната цивилизация и AFJ (Земни космически сили и сили на приятелски планети и цивилизации". Тук имаха град и бази също така силите на Съпротивата, а това бяха силите на обединените планети от звездната система Orixon, които се бореха и воюваха срещу опитите на враждуващи помежду си три далечни цивилизации, да не водят войните си в зоната на тази звездна система, да не приближават със техните войни тези миролюбиви планети.
     *
     Късно вечерта Алекс и неговия Екип Алфа, включващ десет души, освен него самия, се бяха събрали в каютата на първите петима и се черпеха със джин- тоник и салата от осолени лимони, всичко произведено на борда на кораба, със материали от бордовата оранжерия. Алекс както обикновено продължаваше да се топли със чай, загънат в одеало.
     2.
     Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan патрулираше над планетата Orixon 44. Вторият кораб- Ford патрулираше в дясно от Nissan, отдалечени на 400 км. дистанция. Алекс зъзнеше от студ, заради своя грип, който отново го тормозеше. Топлеше се загънат в одеало и със билков чай. Беше тъжен в тези часове, без да може да определи произхода на това си настроение. Навън вилнееше буря, без особена опасност за двата кораба. Алекс запали цигара по някое време и се загледа навън. Той се чудеше да не би да се е отчаял, те такива мисли му се завъртаха из ума.
     Наближаваше вечерта, а Алекс се беше стоплил до някъде, беше си взел чаша кафе и преглеждаше новините, особено от четирите града, където имаше снежно бедствие. По всичко си личеше, че предстои сурова, извънземна зима. Земните градове бяха така построени, че през подземията можеше да се отиде навсякъде. Всъщност наземните улици и пътища бяха по- удобни и хората по принцип се радваха на въздуха, на свободата си и на гледката. По време на бедствието всички капандури на прозорци и врати бяха спуснати.
     Със началото на вечерта Алекс запали цигара и си взе още кафе. Той имаше да умува по няколко теми, които си беше набелязал от предишните дни. За момента се беше стоплил добре и продължаваше да се топли в одеалото и със чай или кафе. Двата кораба, тази вечер и през идещата нощ, щяха да продължават патрулирането, без да се приземяват никъде, ако не се налага. На борда на Nissan будуваха 60 души. Във уютната каюта на петимата, светеше меко, барово осветление, беше умерено топло и със приток на свеж въздух. Палма и Ким бяха в кухненския блок на каютата и приготвяха топла храна за вечерта и нощта. Аш и Милена разговаряха с дежурните, осведомявайки се за това- как върви полета и патрулирането. В тези часове пристигаха и съобщения със пакети от новини. Алекс скоро щеше да се занимае със тях. Снежното бедствие беше засегнало и още два от градовете на земляните. Бедата не беше толкова голяма, но разрешаваха полети само на космическите кораби, а това проваляше плановете на мнозина, както и търговските операции и снабдяването на някои от важните доставки по градовете. Някои от заводите пък не можеха да подновят работата си, заради снежните аномалии.

       ( край на Откъс № 52.)

Откъс № 51. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 51. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Вървеше вечерта, когато Nissan пристигна край град № 16, на площадка в южната крепост на града. Снежната виелица беше възприета като бедствие. Цялото движение на гражданите ставаше през подземията на града и четирите крепости- военните бази на AFJ. За корабите нямаше опасност, това бяха тежки машини, но по- малките машини имаха забрана за движение. Алекс, Палма, Ким, Аш и Милена се черпеха седнали на маса във столовата на кораба. Тук бяха още 50 човека от екипажа, повечето от които вечеряха и се черпеха с бира или вино. Това беше даже производство на самия кораб, във оранжерията на кораба имаше бързорастящо грозде. Суровините за бирата, също бяха от оранжерията, чрез бързорастящи дръвчета за зърна. Тази вечер беше щастлива и спокойна тук, но всъщност и по цялата планета Orixon 44- новата планета на земната цивилизация. Колкото до още по- новата планета, открита от AFJ, само на шест месеца по- нататък, то за нея нямаше още нито машини, нито достатчъно хора. За момента планетата беше маркирана като собственост на земната цивилизация и AFJ, и охранявана от три кръстосвача.
     2.
     Беше началото на вечерта на другия ден. Снежната виелица, призната за бедствие, създаваше известни усложнения във четири от градовете на земляните, на тази планета. От полети бяха спряни всички летящи машини, със изключение на сериозните космически кораби. Корабите Nissan и Ford, все още се намираха приземени край град № 16. Тази вечер Алекс страдаше от грип. Опитваше се да се стопли, а съзнанието му беше замъглено до известна степен. Двата кораба оставаха дежурни, за да се намесят ако някъде има нужда от тях. За идващата нощ, по принцип, не се очакваше да летят. По някое време Алекс запали цигара, дълбоко замислен зад пулта си. Нямаше добро настроение тази вечер, нито на двата кораба, нито другаде. Според някои хора бедата едва ли беше снежното бедствие, а нещо по- голямо, станало на друго място, със земляни.
     Вечерта напредваше, а настроението на Алекс биваше катастрофално. Той не можеше да си обясни това по никакъв начин. Двата кораба имаха постоянна готовност да окажат помощ при необходимост, на бедстващи земляци от четирите града. Можеше да има полет дори в късна доба и след това пък по никое време, когато по начало е пределно трудно, каквото и да е. Алекс се беше постоплил, а съзнанието му малко се поизбистри, макар и да не знаеше от какво са тези аномалии. Никой не знаеше със сигурност какво може да се очаква още от свирепата, извънземна зима, този път. Това беше планетата Orixon 44, новата планета на земната цивилизация, отдалечена на една земна година път от самата Земя.          
     3.
     Във следобеда на другия ден Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си. Корабът Nissan летеше във патрулен полет на около 7 км. височина. Навън вилнееше снежна буря, но това не беше проблем за тежкия кораб. Вторият кораб- Ford беше със около два часа полет, по- назад. На борда на Nissan будуваха само 60 души, дежурни по различните постове и места на кораба. Алекс се беше замислил, докъде може да стигне тази извънземна зима. Той си пушеше цигарата, загънат със дебело одеало и допълнително се топлеше със билков чай, докато умуваше по своите теми за размисъл.
     Следобедът напредваше, когато Алекс си взе закуска със кафе, а сетне се изправи до предния люк на каютата и погледна навън. Летяха през облаците, а корпуса силно се охлаждаше от снежинките. Палма, скоро се изправи до него и сложи ръце на рамената му. Загледаха се и двамата навън, замечтани за нещо. Аш и Милена бяха отишли да приготвят топли пици за хапване, а Ким тъкмо разговаряше с  най- близката в момента Кула, обсъждайки времето. Настъпваше сънливо време, а снега постепенно се обръщаше на дъжд.
      Наближаваше вечерта, а най- близкия град: № 15 беше само на няколко часа пред кораба Nissan. Командир Йон смяташе там да се приберат за през нощта, когато щеше да е особено тежко в полет. Тази вечер отново царуваше хубаво и ведро настроение сред земляните. Временното паникьосване от снежното бедствие се урегулираше нормално. Алекс се беше стоплил, а грипа му се контролираше с лекарства от шамана Джи. Очертаваха се добри времена нататък…

       ( край на Откъс № 51.)

Откъс № 50. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 50. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Към началото на вечерта на другия ден кораба Nissan приближаваше град № 14. До там оставаха броени часове. Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и си преглеждаше белите, хартиени листи със записките му от последните дни, дълбоко замислен над проблемите по въпроса за оцеляването на Земната цивилизация. Из кораба будуваха 80 човека, а другите предимно спяха. Беше спокойно и в двата кораба и по цялата планета. Междувременно командир Йон и адмирал Буун обмисляха бъдещите планове за двата кораба. Със двамата умуваха също адмирал Пайк и командир Блейк от кораба Ford, по видео връзка между двата кораба. В тези часове корабите летяха бавно на изток на височина от четири километра.
     Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се разхождаха из кораба, докато той плавно се снишаваше към град № 14. Вторият кораб го следваше на един час дистанция. Не бяха влизали от много време във бордовата оранжерия. Щом стигнаха до нея бяха изненадани приятно от обновлението и избуялата растителност, напоследък. Тук се разхождаха десетина души, предимно семейни двойки, а роботи прибираха урожая, реколта от последните дни. От рибарника роботите направо изваждаха навън дебели риби, които щяха да попълнят менюто във столовата, а част от реколтата щеше да се консервира за "черни времена".  Бордовите прасенца и птици се използваха във крайни случаи със изключение на яйцата. Тук имаше и змиярник, за добив на продукти за медикаменти, както и за прясно месо. Със тях изцяло се занимаваха роботите.
     Алекс и Палма седнаха на една дървена пейка в оранжерията и извадиха от джобовете си плоските бутилки джин с тоник, за да се почерпят, докато разговарят. Тукашните дръвчета и растителност произвеждаха и доста кислород за кораба, но това не беше важно сега, когато навън имаше добра атмосфера. Въздух за запасите на кораба се черпеше директно от външната атмосфера.
     По- късно вечерта в каютата на петимата бяха в пълен екип: Алекс, Палма, Ким, Аш, Милена, Шао, Джейн, Шон, Никита, а също Браун и Моника. Това беше водещия Алфа- екип на Алекс. Това просто бяха най- добрите на борда на кораба.
     2.
     Беше вечерта на другия ден. Двата кораба все още стояха в базата до град № 14. Навън вееше снежна виелица, натрупала до момента пет метра пелена. Алекс се топлеше със билков чай, загънат във дебело одеало зад пулта си. За момента не се очакваше кораба да  отлита. На борда на Nissan повечето хора почиваха, освен дежурните. Алекс запали цигара и се зае да прегледа новините.
     3.
     Във следобеда, няколко дни по- късно Nissan патрулираше над заселения континент. На борда бяха будни 60 души. Алекс запали цигара, загъна се с дебело одеало и нападна чайника с билковия чай. Трябваше да се стопли, а изглежда беше хванал грип. Навън беше люта, извънземна зима. До Алекс седяха зад пултовете неговите другари Палма, Ким, Аш и Милена. Този ден имаха сериозни задачи за вършене, които Алекс им натовари. Според плановете на кораба, във вечерните часове щяха да стигнат до град № 16. Алекс умуваше по няколко теми за размисъл, а едната от тях беше, как да се оцелее при различни опасности във извънземнието и земните градове из системата Orixon. Малката поточна линия на кораба вече произвеждаше специалните ръчни компютри за оцеляване при различни сериозни проблеми. Тези часовници трябваше да бъдат връчени на всеки землянин в зоната. Те бяха натоварени със инструкции, справочници и учебник по оцеляване, във няколко основни програми. Подобни поточни линии имаше и по други кораби, по кръстосвачите и всички бази и градове на земляните. Ръчният универсален компютър за оцеляване при сложни обстоятелства, трябваше да стигне до всеки землянин в звездната система Orixon.
     Започваше вечерта, когато Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк и наблюдаваха навън. Долу имаше снежна виелица.

       ( край на Откъс № 50.)

Откъс № 50. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 50. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Към началото на вечерта на другия ден кораба Nissan приближаваше град № 14. До там оставаха броени часове. Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и си преглеждаше белите, хартиени листи със записките му от последните дни, дълбоко замислен над проблемите по въпроса за оцеляването на Земната цивилизация. Из кораба будуваха 80 човека, а другите предимно спяха. Беше спокойно и в двата кораба и по цялата планета. Междувременно командир Йон и адмирал Буун обмисляха бъдещите планове за двата кораба. Със двамата умуваха също адмирал Пайк и командир Блейк от кораба Ford, по видео връзка между двата кораба. В тези часове корабите летяха бавно на изток на височина от четири километра.
     Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се разхождаха из кораба, докато той плавно се снишаваше към град № 14. Вторият кораб го следваше на един час дистанция. Не бяха влизали от много време във бордовата оранжерия. Щом стигнаха до нея бяха изненадани приятно от обновлението и избуялата растителност, напоследък. Тук се разхождаха десетина души, предимно семейни двойки, а роботи прибираха урожая, реколта от последните дни. От рибарника роботите направо изваждаха навън дебели риби, които щяха да попълнят менюто във столовата, а част от реколтата щеше да се консервира за "черни времена".  Бордовите прасенца и птици се използваха във крайни случаи със изключение на яйцата. Тук имаше и змиярник, за добив на продукти за медикаменти, както и за прясно месо. Със тях изцяло се занимаваха роботите.
     Алекс и Палма седнаха на една дървена пейка в оранжерията и извадиха от джобовете си плоските бутилки джин с тоник, за да се почерпят, докато разговарят. Тукашните дръвчета и растителност произвеждаха и доста кислород за кораба, но това не беше важно сега, когато навън имаше добра атмосфера. Въздух за запасите на кораба се черпеше директно от външната атмосфера.
     По- късно вечерта в каютата на петимата бяха в пълен екип: Алекс, Палма, Ким, Аш, Милена, Шао, Джейн, Шон, Никита, а също Браун и Моника. Това беше водещия Алфа- екип на Алекс. Това просто бяха най- добрите на борда на кораба.
     2.
     Беше вечерта на другия ден. Двата кораба все още стояха в базата до град № 14. Навън вееше снежна виелица, натрупала до момента пет метра пелена. Алекс се топлеше със билков чай, загънат във дебело одеало зад пулта си. За момента не се очакваше кораба да  отлита. На борда на Nissan повечето хора почиваха, освен дежурните. Алекс запали цигара и се зае да прегледа новините.
     3.
     Във следобеда, няколко дни по- късно Nissan патрулираше над заселения континент. На борда бяха будни 60 души. Алекс запали цигара, загъна се с дебело одеало и нападна чайника с билковия чай. Трябваше да се стопли, а изглежда беше хванал грип. Навън беше люта, извънземна зима. До Алекс седяха зад пултовете неговите другари Палма, Ким, Аш и Милена. Този ден имаха сериозни задачи за вършене, които Алекс им натовари. Според плановете на кораба, във вечерните часове щяха да стигнат до град № 16. Алекс умуваше по няколко теми за размисъл, а едната от тях беше, как да се оцелее при различни опасности във извънземнието и земните градове из системата Orixon. Малката поточна линия на кораба вече произвеждаше специалните ръчни компютри за оцеляване при различни сериозни проблеми. Тези часовници трябваше да бъдат връчени на всеки землянин в зоната. Те бяха натоварени със инструкции, справочници и учебник по оцеляване, във няколко основни програми. Подобни поточни линии имаше и по други кораби, по кръстосвачите и всички бази и градове на земляните. Ръчният универсален компютър за оцеляване при сложни обстоятелства, трябваше да стигне до всеки землянин в звездната система Orixon.
     Започваше вечерта, когато Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк и наблюдаваха навън. Долу имаше снежна виелица.

       ( край на Откъс № 50.)

Откъс № 49. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 49. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше същата вечер, когато Алекс се усамоти в личния си почивен бокс, за да послуша музика и да помисли върху нещата, седнал на удобно малко кресло до малката масичка до койката си. Темата за оцеляването все още стоеше на първа линия сред размислите му. Бяха му казали да довърши работата си по темата във най- кратки срокове, за да се премине към производство на необходимите за целта учебници, справочници и ръчни компютри, за населението, за да им послужат при необходимост от собственото им оцеляване. Алекс не работаше сам по темата. Зад него стояха цели екипи, от корабите, кръстосвачите и базите на AFJ, които му даваха и свои материали по въпроса. Бяха ангажирани също екипи от мъдреци и учени.
     Алекс запали цигара взе си кафе и замислен се заслуша във музиката. Беше си пуснал веселяшка, древна музика- на борда на кораба имаше богати архиви със какви ли не колекции от музика, филми, книги и т.н. Замислен над проблемите, Алекс слушаше музиката и пушеше, съвсем като вълк единак.
    2.
    Беше следобеда на другия ден. Двата кораба патрулираха във режим- дирижабъл на няколко километра височина, над заселения континент. Мрачно и тъжно беше времето навън, такива мрачни и тъжни бяха и времената. Алекс също беше мрачен и тъжен, а още незнаеше от какво иде това настроение. Той запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата.
    Следобедът клонеше към края си и към вечерта, когато Алекс въздъхна тежко и си пусна музика. Тази музика от далечни и по- добри времена, възвръщаше доброто му настроение, малко по малко.
    Вечерта беше започнала, а патрулирането на двата кораба продължаваше, без особени проблеми. Имаше известно време до полунощ, когато оставаха само дежурните от нощната смяна. Корабът Nissan приближаваше до една от тайните бази на AFJ. Тя се намираше високо в планината, разполагаше със собствен водоизточник, източник на природен газ и привилегията да се намира на подобно изолирано място. Оттук прокарваха тунел към най- близкия град на земляните, отдалечен на 200 км. на север. В процеса на прокопаването на тунела беше открито богато находище на диаманти и други скъпоценни камъни и минерали. До тази база за момента се стигаше само по въздух. В тези часове двата кораба набираха височина. Базата беше на ниво от 3,500 м. надморско равнище. Алекс запали цигара, а Палма стана от мястото си, за да се разтъпче из коридора. Ким хапваше нещо вкусно, а Аш и Милена приготвяха топли закуски за идващата нощ. Тук нощите бяха много много дълги, самотни и страшни. Заради опасността от заспиване на дежурните, нощната стража на кораба обикновено ги наглеждаше през цялото време. Докато си пушеше цигарата, Алекс замисляше да се затопли със билков чай и да се загъне в дебело одеало зад пулта си, за да поработи до късно сред нощта. Изглежда беше хванал грип и простуда напоследък.
      Когато по- късно направи точно така, Алекс отвори листата със новините за земляните във звездната ситема Orixon, както и специалната листа на новините от родната планета- Земята. Земляните живееха трудно, почти навсякъде, където ги имаше. По принцип храната се добиваше сравнително просто и лесно, но по отношение на сигурността им и предпазването от тукашните природни явления, тук вече ставаше сложно. Агенцията AFJ се грижеше за много неща, но не винаги успяваше да постигне желания резултат. Междувременно положението със войните в системата Orixon беше нормално. Агенцията AFJ, заедно със съюзниците от Съпротивата държаха под контрол военните дела в системата. Извън системата Orixon за момента не приближаваха нашественици. Алекс се позамисли над някои точки от новините и вестите. На Orixon 44 бяха пристигнали още кораби, идващи от Земята, тази вечер. Новопристигналите близо 15,000 души вече се посрещаха със медицински прегледи, нахранване и настаняване по свободните специално за целта жилища по градовете.
      Алекс се беше постоплил и укротил временно. Напоследък трудно заспиваше без специални медикаменти. Просто искаше да следи как вървят нещата и със полета на кораба и със новините и със плановете за бъдещето. Този му навик го лишаваше често от пълноценна почивка.

       ( край на Откъс № 49.)

Откъс № 48. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 48. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Вечерта на същия ден Алекс беше във по- добро състояние, а двата кораба продължаваха да патрулират над заселения континент. Проблемът на Алекс сега беше как да поспи при активен зъбобол. Това беше почти невъзможно, а тавана на способността му за безсъние наближаваше скоро. Нататък след тавана за допустимо безсъние, Алекс ставаше безполезен дори за себе си… Със надеждата да укроти зъбите си, той умуваше как точно да стане това. Междувременно шаманът Джи забъркаваше нови и нови лекове за Алекс. Искаше да му помогне на всяка цена. Към кораба Nissan се получаваха съобщения от къде ли не, със предложения за урегулирането на състоянието на Алекс, предимно неговия зъбобол.
     Късно вечерта Алекс усещаше, че ще успее да поспи. Това ставаше много важно за него самия. От безсънието пък растеше силата на болките, като във омагьосан кръг, а от болките- неможеше пък да се спи.
     2.
     Няколко дни по- късно двата кораба стояха изправени на площадките при северната крепост- база на военните край град № 5. Тук бяха от няколко часа, а сега беше към средата на следобеда. Алекс се беше наспал, а болките утихваха, макар й временно. Той запали цигара изправен на терасата на каютата, без да отваря стъклената стена- навън беше мразовито в тези часове. Докато си пушеше цигарата Алекс умуваше по няколко теми за размисъл. Напоследък се ядосваше заради допуснати сериозни грешки във AFJ, както и в цивилното управление на градовете на земляните, тук на Orixon 44. Със много допуснати неща, Алекс не беше сългасен точно по никакъв начин. Това бяха сериозни и недопустими грешки. Ядосан и разгневен, Алекс водеше разговори по телефона и се караше ту със един, ту със друг виновник за допуснатите грешки във усвояването на нова планета на земляните. Пълномощията, които Алекс имаше, му даваха сериозни права, а той понякога ги използваше до крайни степени, щом се наложеше…
     *
     Към края на следобеда навън вееше силен вятър, канеше се да завали дъжд, а в небето плаваха черни облаци. Смрачаваше се този път рано- рано. По това време кораба Nissan беше в готовност за отлитане на патрулен полет. Иазчакваше се само заповедта на командир Йон за отлитане. А Алекс пушеше цигара зад пулта си и драскаше записките си на листи хартия, умувайки по няколко важни теми. До него бяха верните му другари по каюта и във службата и във живота- двете му жени, Палма и Ким, както най- добрия му приятел Аш и неговата нова мацка- Милена. Една от темите за размисъл на Алекс беше- оцеляването при трудни обстоятелства. Той пишеше учебник по оцеляване, справочник със инструкции, а правеше и уникални програми за ръчни компютри, натоварени със мисията да помагат на хората при оцеляването им. Тази тема ангажираше до голяма степен вниманието му във тези часове. Другата тема за размисъл на Алекс беше, как да се евакуират градовете на земляните  при опасност от бедствия и апокалипсиси, както тук на Orixon 44, така и по чуждите планети, където земляните имаха колонии- градове. Задачата на Алекс беше да е готов със работата си по тези теми, за максимално кратък срок, за да започнат да снабдяват населението със въпросните учебници, справочници и ръчни компютри със програма-  инструктор по оцеляване.
     *
     Във началото на вечерта Nissan отлетя от град № 5, на патрулен полет. Докато кораба набираше височина, Алекс се черпеше със плодов сироп и продължаваше работата си, със известно прекъсване, за да се запознае със новините за земляните- както тук на Orixon 44, така и по други планети.
     По- късно вечерта кораба Nissan достигна 800 м. височина и заплува бавно на изток. Корабът Ford го следваше със закъснение от един час. По това време Алекс се усамотяваше сам със мислите си и продължаваше работата си по темите, слушайки музика в личния си почивен бокс, където беше тясно, но имаше масичка и удобно кресло до койката. Тази особена вечер Алекс смяташе да остане сам със мислите си, все още разгневен заради груби грешки на други хора.

       ( край на Откъс № 48.)

Откъс № 47. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 47. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Бяха напуснали град № 3 още същата нощ. На другия ден вечерта двата кораба летяха над континента. Единия напред , а втория един час след него. Напред летеше кораба Nissan, а кораба Ford го следваше. Те летяха като дирижабли на километър височина. Алекс не беше спал отдавна, заради остър зъбобол. Във тежко здравословно състояние, той правеше над 30 часа безсъние и движение прав из каютата и коридорите. Шаманът Джи- лечителят на борда на Nissan,  обмисляше ситуацията, а Алекс затъваше във различните болки все по- силно. Краят на мъките му не се виждаше вече, когато шамана Джи му повери лекове и билки за лечението.
     2. Беше края на следобеда на другия ден. Двата кораба току- що се бяха приземили на площадките на източната база, до град № 4. Алекс все още имаше зъбобол, със променливи болки. Щеше да се наложи да поработят по неговите зъби, шамана Джи и Аш, които разбираха от това.
     Във началото на вечерта зъбобола на Алекс се поуспокои. Той седеше зад пулта си и се занимаваше по няколко от темите си за размисъл и драскаше върху листите хартия  своите записки, във вид на йероглифи, схеми, чертежи и текст. Една от темите за размисъл беше, как да се гарантира оцеляването на земните градове във системата Orixon, при непредвидени ситуации и бедствия. Това занимаваше Алекс в тези вечерни часове. Неговите хора бяха също в каютата и му помагаха по тази тема. По това време навън бяха отишли няколко екипа, за да заредят кораба с гориво, вода и провизии, а 50 души бяха във града. Настроенията из двата кораба, града и базите на военните, беше добро в тази вечер. Със хората от града и четирите му бази- крепости на военните, бяха отворени видеолинии.
    Вечерта напредваше, а Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата на каютата. Навън беше хладно, въздуха чист и свеж, със аромат на пресен сняг. Алекс оглеждаше около кораба със бинокъл, а Палма разказваше свои преживявания от отминалите години. Все още не се знаеше, дали ще имат патрулен полет по- късно или чак на другия ден.
    Вечерта напредваше, когато в каютата си петимата отвориха бутилка джин- тоник, за да се почерпят тази вечер. В това време корабът беше добре зареден с каквото трябва и можеше вече да отлита, ако се наложеше. До полунощ тярвбаше да се приберат на борда и излезлите до града със хеликоптерите на кораба.
     3.
     Беше следобеда на другия ден, когато кораба Nissan патрулираше над заселения континент. Корабът Ford го следваше със закъснение от два часа. Алекс имаше сериозни здравни проблеми от 30 часа назад, когато състоянието му се влоши. През цялото това време той не беше спал. Опитвайки се да се оживи и да получи облекчение, а болките да спрат, Алекс седеше зад пулта си и преглеждаше новините, получени наскоро тук на кораба. За да може да спи, трябваше да му олекнат първо болките, предимно по зъбите, главата и краката, както и от стари рани. Той все още запазваше самообладание и хладнокръвие, докато се бореше за живота си, а знаеше, че всеки момент може и да умре от силните болки. Алекс вярваше, че това е само временно, а освен това той смяташе, че това време не беше подходящо за умиране. Докато се съпротивляваше на лошото си здравно състояние, Алекс не се предаваше и не се отчайваше…
     Към средата на следобеда, положението все още не се беше нормализирало. Алекс до голяма степен просто умираше, а смъртта си имаше степени. От силната умора вече не го държаха краката, което го принуди да остане седнал по продължително време. Неговите хора бяха във паника, заради всичко това. Шаманът Джи отново забъркаваше билки и лекове, за да му помогне. Операциите за Алекс се отлагаха временно. Изчакваха се по- добри лечители  и освен това се преценяваше, какво точно трябва да се направи. Шаманът Джи смяташе, че това състояние на Алекс е до голяма степен на психологично  ниво…
     По- късно във следобеда Алекс запали цигара, взе си бутилка пепси и се оживи, някои от лекарствата даваха добър резултат, а за операции беше рано да се говори. Той си пусна тежка музика и се замисли дълбоко. Нямаше право да умира, нямаше право да остави майка си, жените и децата си, без своето присъствие…
       ( край на Откъс № 47.)