Откъс № 77. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 77. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Започваше вечерта на другия ден, когато кораба Nissan се снишаваше за приземяване  към площадките на Северната креспост при град № 4. Това се налагаше поради изключително лошо време със силна буря. Алекс пушеше цигара зад пулта си, загънат в дебело одеало, а на котлона до стената се вареше пълен чайник със билков чай за неговото стопляне. В каютата беше завет, топло и уютно, а тук бяха и шестимата. Мирена свикваше с пултовете тук- новост за нея самата. Беше  донесен нов пулт-  за нея, просто масичка с компютър и сложна клавиатура със дисплеи, лампички и бутони. Палма и Ким и помагаха да разбере по- лесно особеностите на пултовете на кораба и особеностите на службата тук. Алекс също учеше Мирена и й даваше разни задачи. На борда на кораба течеше обикновена вечер, въпреки че следваше приземяване поради бурята.
     По- късно във вечерта Nissan приближаваше координатите на площадката при Северната крепост на град № 4. Докато се снишаваха над площадката имаше радиовръзка с крепостта, бяха разменени тайните кодове между кораба и крепостта, а в това отношение всичко беше нормално. Скоро се приземиха нормално върху площадката, където беше заледено, след почистването й от снежната покривка. Вторият кораб- Ford идваше със около час дистанция по- назад от Nissan.
      А Алекс се топлеше  със горещ, билков чай, загънат в дебелото одеало  и  драскаше върху бели листи хартия, обмисляйки ситуацията над континента, заселен от земляните. По това време екипажа излизаше към столовата за вечеря, след което щяха да останат ангажирани само дежурните.
     2.
     Вечерта напредваше, когато се приземи и кораба Ford на съседната площадка до Nissan. Град № 4 беше от градовете, които можеха самостоятелно и автономно да се изхранват от своя продукция на храни. В града всичко беше нормално. По това време жителите тотално се откъсваха от всякаква работа и се прибираха да почиват или да се веселят до късно. От двата кораба не беше предвидено излизане на хора. Корабите просто се скриваха от лошото време и бурите. Предстоеше известно изчакване, по време на което екипажите трябваше да си починат добре.
     Късно вечерта Алекс покани Мирена на джин- тоник в личния си почивен бокс. Тя не отказа. Алекс запали цигара, напълни чашите със джин и накълца лимон на кръгчета и добре го посоли за салатка.
     -Да пием за нашата среща на този кораб и за бъдещето на Orixon 44!- вдигна тост Алекс, чукнаха чашите загледани в очите си, а сетне отпиха.
     -Чудя се защо избрахте мен…- каза Мирена.- Имате всичките момичета на Orixon 44…
     -Това е просто усет, усещане за хубаво бъдеще.- каза Алекс. - Ако щете- това е просто влюбване!
     -Имаме проблем, Алекс!- каза Мирена.- Аз никога не съм била с мъж!...
     -Но аз знам това, скъпа.- каза той.- Имам набито око, а вас ви издава всичко, от походката до акцента.
     -Не мога да повярвам, Алекс!- каза тя и бузите й пламнаха в червено.
     -Не се притеснявайте!- каза той- Какъвто и звяр да съм, поне няма да ви изям! Освен това разликата ни е само някакви 20 години! Ще го преглътнем някак си това!
      Замълчаха от неудобство, а Алекс пусна любима дългосвиреща касета с музика и се загледа в часовниците си, на лявата ръка, докато нещо обмисляше. Сетне неудобството отминаваше, а Мирена се развесели неочаквано.
     -Къде сте родена, Мирена?- попита Алекс.
     -На кораба по пътя насам от Земята.- каза тя. - Родителите ми са във град №25 .
     -Харесва ли ви кораба Nissan?- попита Алекс.
     -Сериозен кораб, Алекс!- каза тя.
     Двамата се заслушаха в музиката, а Мирена заби поглед в люка навън. Виждаше се втория кораб и част от Северната крепост на град № 4.
     По някое време Мирена погледна Алекс и каза:
     -Ще се прибирам в бокса си, напих се…
     -Няма проблем, Мирена!- каза Алекс- Останете тук! Искам да ви погледам докато спите!
     -Горната или долната койка, Алекс?- попита тя.
       ( край на Откъс № 77.)
 

Откъс № 76. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 76. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше следобеда на другия ден. Двата кораба заснемаха от високо континента със отбелязване на нивото на снежната покривка. Картата щеше да послужи на градовете и на военните, за да се справят със бедствието, макар и да не се знаеше колко пъти още това щеше да се повтаря, щом зимата едва започваше. Алекс беше замислен. Мисълта за Мирена не му даваше спокойствие. Той я беше видял първоначално във Западната крепост на град № 25, а сетне я видя отново във кораба Nissan. Такова съвпадение изглеждаше някак си странно, на пръв поглед, но всъщност земляните на Orixon 44 не бяха чак толкова много, светът не беше чак толкова голям. Мирена, толкова млада и хубава, ставаше голям проблем за Алекс. Той не искаше да изоставя двете си жени, а освен тях, имаше голямо семейство с деца във град № 1, по волята на командването.
     Беше я поканил насаме в една от служебните, технически каюти. Тук Алекс се усамотяваше, когато искаше да размисли по някой въпрос, да си събере мислите за да продължи пътя си. Мирена се яви, без да пита кой знае колко. Седнаха край масата, а Алекс я поразпита. Сетне се почерпиха с джин, а Мирена разбра за какво става дума и не се изненада кой знае колко. Леко натъжен Алекс и обясни ситуацията си, а тя незнаеше какво да му каже. Те двамата се разбраха и без много думи. Там останаха само около един час. За бъдещето им нищо не се знаеше. Неизвестността натъжи Алекс допълнително. Със Мирена имаха двадесет години разлика, каквото и да беше това и както и да беше изчислено… Тя беше една такава чистичка, спретната и стегната, ужасяващо млада и невинна… И двамата знаеха, че е изключено да се разминат, щом служат във един и същ кораб.
     2.
     Започваше вечерта, а двата кораба продължаваха да снемат и сканират континента, за да се знае каква е снежната покривка. Температурите се бяха задържали отрицателни, та снега не се топеше. На открито из полята достигаше 40 метра височина, а на съседния континент от към запад бяха забелязали покривка от 50 метра. Алекс не беше стоял със скръстени ръце през този ден. Той беше "приел" във Екип Алфа, новото момиче в кораба- Мирена. Предстоеше да я настанят в каютата на петимата, като вече щяха да бъдат шестима. Мирена не беше глупава и веднага се сработи с приятелите на Алекс, а тя всъщност одобряваше това. На практика тя беше още дете, макар и да имаше 20 години. Това пък не беше изненада за никого. Школите на AFJ бяха кошмарни и ужасяващи, та човек направо забравяше за самия себе си… Мирена беше добродушна и се сприятеляваше бързо с хората. На борда вече завидяха на Алекс за попадението право във десятката. Това пък го караше да беснее- не беше тяхна работа да се занимават със неговите екипи…
     По- късно в каютата при Алекс се събраха всички от Екип Алфа- Алекс, Палма, Ким, Аш, Милена, Мирена, Шао, Джейн, Шон, Никита, Браун и Моника. Във каютата имаше достатъчно място, както и около кръглата маса. Мислеха да се почерпят и похапнат тази вечер и да обсъдят новите проблеми, както и да се запознаят с новото момиче в екипа. Кораба се пилотираше в тези часове от Джими и Джони, със подкрепата на двадесет дежурни по пултовете.
      Алекс както обикновено драскаше по листите хартия, докато наблюдаваше часовниците си, а останалите се разговаряха по разни въпроси, докато нападаха бутилка джин. Мирена свикваше с новото положение за нея. Всичко беше пред нея- само ако нещо и се занимаваше, по принцип. Резултатите й от Школата бяха добри. Бяха я пренасочили към Nissan, новите приятели на екипа, от Източната крепост на град № 25. Идеята им се хареса на целия екип. Докато си говориха край масата в каютата при Алекс, тук беше топло и уютно и във мека светлина.
      Корабът Nissan летеше на височина 8 км. със около 100 км/ч., при силен вятър и лека облачност. Вторият кораб- Ford се движеше успоредно на Nissan  на дистанция от 300 км. Радиовръзките бяха добри, а междувременно се получиха новини, които Алекс се зае да разгледа. Това бяха новини от  последните 24 часа, както и най- новите, от всякъде където живееха земляни.
      Алекс запали цигара, отпи юнашка глътка джин и се загледа в екрана с новините. Нямаше нищо по- различно от обикновено, а във звездната система Orixon като цяло, беше спокойно от гледна точка на евентуални нашественици. Другото от последните часове беше, че колона от десет кораба щяха да пристигнат на Orixon 44 през следващите 24 часа носещи хиляди земляни пряко от Земята…
       ( край на Откъс № 76.)

Откъс № 75. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 75. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Вечерта напредваше, когато Алекс и останалите хора се настаниха на маса за десет души в ресторанта на Източната крепост. Тук имаше и военни и цивилни, около 300 души общо казано. Забелязваха се и извънземни видове, живеещи в града, или военни такива, или пък гости на планетата Orixon 44. Новините бяха добри- снеговете в града се топяха постепенно. Скоро щеше да бъде възможно самолетите на града да летят отново. Докато похапваше бавно и без бързане, Алекс наблюдаваше часовниците си и отново драскаше по своите листи от хартия със специален химикал. Това беше специална вечер, а оркестър на живо изпълняваше джазови ритми, тук имаха даже саксофон. Алекс си даваше сметка, че много много години не беше стъпвал във бар нито във ресторант. Изглежда екипажът на кораба Nissan беше дал всичко от себе си от гледна точка на дълечните полети. Те вече имаха обещание от адмирал Буун- оставаха на разположение над планетата Orixon 44 и най- близките наоколо планети. Това беше края на далечните полети за корабите Nissan и Ford… Тази новина зарадва двата екипажа. Някои обмисляха уволнение от AFJ, но това почти никой не го правеше наистина. Проблемите долу при цивилните биваха съвсем други. Това не беше по силите на старите вълци на космоса, предимно летяли в последните 20 години от живота си и то- предимно на далечни полети…  
     2.
     Беше вечерта на другия ден, когато Алекс, Аш и техните мацки пристигнаха обратно във кораба Nissan. Те се сбогуваха със двойката шофьори на буса, с който разгледаха подземията на града и влязоха във входния асансьор на кораба. Като се прибраха в каютата си, изведнъж се зарадваха- това им беше нещо като свой дом. Завръщането след разходката из подземията на град № 25, ги изпълни със добро настроение. Алекс прибра раницата, оръжията и шлема си в бокса си и запали цигара. Тук в тези дни бяха идвали Браун и Моника, а също Шао, Джейн, Шон и Никита, за да използват данните от компютрите. Алекс им беше разрешил предварително. Докато пушеше цигарата си, Алекс разговаря с дежурните, откъдето научи, че Nissan отлита след няколко часа, за да могат да огледат картинката над континента, от гледна точка на натрупания сняг.   
     *
     Късно вечерта Алекс и Палма пушеха по цигара и се топлеха с чай, а кораба Nissan набираше височина, стартирал пред около един час от една крепост на град № 25. Корабът отиваше да заснеме и измери снежната покривка над градовете на земляните на този единствен заселен континент на Orixon 44. Алекс не беше на себе си, леко превъртял напоследък, откакто очите му се напълниха със всякакви мацки- красавици, каквито беше видял из подземията на град № 25. Той съвсем ясно си даваше сметка, колко отдавна не беше виждал други момичета, освен от екипажите на Nissan, Ford както и от кръстовача, а също и от някои бази на военните от AFJ. Превъртането на Алекс се усещаше наоколо, ама неговите мацки Палма и Ким не се изненадваха изобщо. Аш по това време приготвяше заедно с Милена топла храна за вечерта и идващата нощ. Екипите на Алекс бяха на собствен режим- спяха когато решат сами., а трябваше да имат предварително топла храна за нощта, когато можеше да се разчита само на свои запаси от храна. Определено имаше някаква изненада, някаква тайна около Алекс. То всъщност точно така си беше. На борда на кораба Nissan имаше нови хора- три момичета и едно момче. Новата тайна на Алекс беше особена. Момичето се казваше Мирена, все още тинейджърка, скоро завършила школа на AFJ. Мирена се сблъска със Алекс в един асансьор, по- рано във сутринта. Някакви искри бяха прескочили докато се погледнаха тогава… А каква беше истината- Алекс просто я разпозна- този си свой живот той го повтаряше за осми пореден път. Той някак си разпозна Мирена още от първия поглед, а във паметта му изплуваха бъдещи картини и събития…
       Алекс въздъхна, а Палма беше замислена дълбоко. Разбира се, че двете със Ким разбираха, че нещо има тук, някаква изненада, някаква тайна… Алекс не беше никак глупав. Той нямаше да изостави своите две жени. За останалото никой не успяваше да гадае, дори шаманът- лечител Джи…
       Nissan набираше височина, плувайки към Синята луна, а небесата бяха чисти, с някакви бели малки облаци.
       ( край на Откъс № 75.)

Откъс № 74. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 74. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.  
     Започваше следобеда, когато Алекс, Аш и техните мацки, както и двойката шофьори на буса пътуваха в един от тунелите на града. Това беше връзка между Западната и Източната крепости на града. Искаха да посетят Източната крепост. Това бяха солидно укрепени и маскирани бази на AFJ. Алекс запали цигара загледан във часовниците си и във гледката напред по пътя, почти нямаше движение там по това време. Аш разговаряше със колегите- шофьори, Палма хапваше шоколадова вафла, Ким четеше новини, а Милена слушаше музика със слушалките си.
      По- късно във следобеда седмината пристигнаха със буса във Източната крепост на града. Техните колеги, двамата шофьори, ги въведоха из коридорите между паркинга и крепостта. Охраната на входа поискаха да видят паспортите на седмината и ги провериха. Това бяха едни гривни по ръцете им, съдържащи чип и процесори, по уникална схема и програма. Дойде при входа да ги посрещне един младеж, също въоръжен- техен колега. Когато бяха заведени и посрещнати в едно от кафенетата на крепостта, те се разговориха с младежа, а той беше тук, за да ги разходи навсякъде където поискат. Скоро при тях на масата пристигна и младо момиче, което идваше със същата цел- да ги заведат навсякъде където поискат да разгледат из Източната крепост и наоколо. Сетне заедно се почерпиха с джин- тоник по идеята на Алекс и както е редно- не без салатка от осолени лимони. Никой не бързаше за никъде, а време имаше достатъчно, та се почерпиха добре. Алекс отново следеше нещо по часовниците си и драскаше по листи хартия. Това му беше навик, а така се раждаха добри планове, схеми и програми и други хубави неща.
     Минаваше средата на следобеда, когато цялата група се изкачиха със асансьор във една наблюдателница на Източната крепост. Височината беше 60 метра, много над натрупалите пластове от сняг. От тук се откриваше гледка във всички посоки. Виждаше се добре града, все още затрупан със снежна покривка от 10 до 15 метра. Край летището на града вървеше почистване на снега. Той се загребваше и изнасяше към реката наблизо. Мястото допадна на Алекс и неговите хора. Той запали цигара и се загледа в далечината, където тукашната звезда наближаваше към залез, след около три часа.
      2.
      Навън беше тъмно, когато Алекс и хората с него бяха настанени в една от квартирите на Източната крепост. Тук те щяха да нощуват. Двойката шофьори отидоха набързо да опаковат буса за нощуването, а скоро щяха да се върнат в квартирата. Малдежът и момичето, които ги разходиха из крепостта, отидоха да се пооправят, а за вечеря всички щаха да се съберат в ресторанта на крепостта. Алекс се освежи и стегна униформата си, прегледа всичко по нея, както и всичко във раницата си и седна да прегледа новините от 24 часа насам, от всякъде, където имаше земляни, земни колонии, градове, кораби, бази…
     По- късно вечерта Алекс запали цигара и усети, че е стабилно настинал напоследък, а краката му не го държаха от умора. Неговите хора се готвеха за ресторанта на крепостта, а той беше седнал на масата и драскаше нещо по листи хартия. И тази вечер не ги извикаха от кораба Nissan, да се прибират там. Това означаваше, че имат още една вечер и една нощ, а тук нощите бяха много много дълги. Алекс се беше замислил над обичайните теми, но тук във тази квартира на крепостта, нещо не му идеше настроението за умуване. Може би не беше в добра форма просто. Изморени бяха и другите му хора. Те гледаха да полегнат, да поседнат, а от почерпката с джин бяха огладняли катастрофално. В очакване за ресторанта хората на Алекс и самия той, избираха какво ще си поръчат за вечерята там. Скоро се върнаха техните домакини- младежа и момичето от крепостта. Върнаха се и двойката шофьори на буса. Така вече в този пълен състав, само след около час време щяха да бъдат в ресторанта на Източната крепост.
     Квартирата беше на високо ниво, та Алекс и Палма се изправиха пред прозорците- люкове и се загледаха навън. Новините бяха, че приближава временно топла вълна, която може би щеше да топи снеговете в идните дни. За това бяха предидени тръби към близката река, минаваща в близката долина. Разстопените снегове щяха да идат в тази река.
      Алекс и Палма въздъхнаха докато тъгуваха около спомените си за кораба Nissan. Алекс смяташе на сутринта да се завръщат там. Не беше необходимо това да бъде гласувано…
       ( край на Откъс № 74.)

Откъс № 73. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 73. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Вървеше следобеда на другия ден. Бусът със седмината пътуваше през подземията на град № 25, този път бяха решили да посетят поточните линии  на града, за производство на различни пакетирани храни и напитки. И този ден бяха спали вътре в буса, имаше такива функции. От кораба Nissan им позволиха още един ден в този град. Алекс и Палма пушеха по цигара с горещо кафе и разглеждаха картата на града и подземията му. В тези часове движението беше слабо. Имаше и една подробност- предимно бяха използвали подземията и преди снежното бедствие. На повърхността се движеха по принцип малцина и предимно пешеходците. Това беше по- скоро пешеходна зона. Алекс отново си пишеше записки по бели листи от хартия, докато следеше разни неща по ръчните си часовници. Новините говореха за намаляване на снеговалежите, поне временно. Това щеше да позволи да се освободят пистите на самолетите на града.
      Към средата на следобеда вече бяха във оранжерия с поточна линия за пакетирани храни. Тук работеха също и хора, освен автомати и роботи. Произвеждаха се разнообразни продукти. Седмината се разходиха почти навсякъде из завода, който отново работеше след първоначалните проблеми, заради снега навън. Във този строящ се все още, град № 25, за момента живееха 400,000 души. Храните доставени от Nissan и Ford щяха да закрепят изхранването поне за месец, ако снега спре и самолетите на града, възстановят полетите си, за да изхранват града. При градовете в строеж трудно се постигаше изхранване, повечето храни не достигаха до всички. Един напълно готов град със развитие на разширяването си, обикновено се постигаше пълна хранителна самостоятелност. Разбира се заради разнообразието част от продукцията се заменяше с подобни стоки от близки градове и планети.
      Следобедът вървеше към вечерта, когато седмината разгледаха града и как всичко е предвидено тук, още по проект. Добавяха се и хитрини към проекта, по- късно при строенето. Докато пътуваха към същия бар, който посещаваха вече трета вечер, те имаха в хотела към бара запазена квартира, където щяха да се приберат за да се пооправят и да поспят. Все още не ги повикваха от кораба Nissan- да се прибират там, а това ги освобождаваше от задължения тази вечер и нощта сетне. Алекс запали цигара, до бара и хотела му оставаше близо час пътуване през подземните тунели на града. Алекс се беше замислил нещо и разглеждаше картата на града и справочника на града. Искаше да види какви точно строежи все още не са готови. Строенето вървеше дори и в тези времена на снежното бедствие.
     Когато ги доведоха две момичета до квартирата им в хотела към бара, седмината се прибраха вътре, а тук беше достатъчно добре уредено, за да се пооправят и стегнат, та и да поспят след вечерта. Квартирите бяха правени по подобие на корабни каюти. Тук всичко биваше добре преценено. Шофьорската двойка бяха прибрали буса в паркинга на хотела, също подземен. И те оставаха тук, а за вечерта не беше предвидено друго пътуване.
    2.
    Вечерта започваше, когато добре освежени седмината прекосиха входа между хотела и бара, а младо момиче ги посрещна и отведе до свободна маса за десетима. Тук отново бяха дошли много хора, имаше и от извънземните видове, също настанени в този град. Седмината си поръчаха джин с тоник и салати от осолени лимони, по идеята на Алекс, а за по- късно поръчаха някои специалитети- специална поръчка. Това бяха вкусни блюда от добрата стара кухня на родната планета Земята. На нивото, където се намираха се виждаше дансинга  две  нива по- надолу, където мнозина танцуваха, имаше и стрийптийзьорки. Това никак не беше по нервите на Алекс, но той стисна зъби стоически, щом ги забеляза и фокусира. Аш реагира на явлението долу горе подобно. Докато се черпеха с питиетата си, Алекс забеляза и други хора от Nissan и Ford, със които си махнаха с ръка, небрежно. Вечерта напредваше, а настроенията в бара, бяха празнични, въпреки усложненията на нещата тук, заради снежното положение на града.
     Алекс въздъхна и погледна часовниците си. Дежурните от Nissan му бяха изпратили пакет със данни- новините от всякъде, до 24 часа назад, както и пресните новини. Това отрезви настроението му, а той се гмурна да чете и да разглежда снимките и картините по новините…

       ( край на Откъс № 73.)

Откъс № 72. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 72. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

               

     1. 

     Във вечерта на другия ден Алекс, Палма, Ким, Аш и Милена продължаваха разходката си из град № 25 със своите домакини- шофьорите на буса, които бяха мъж и жена- агенти от AFJ, работещи в града и Западната крепост, където пък се намираше кораба Nissan. Бусът беше специален и седмината бяха поспали вътре в него. По- рано през изминалия ден бяха посетили корабостроителницата на града, за да видят най- новото производство- малки кораби, предназначени за използване от земляните за частен, личен транспорт. В този час седмината обикаляха подземията, за да разгледат какви действащи подземни обекти и съоръжения има тук. Жилищните сгради също имаха подземна част, където обикновено имаха паркинги за бусове, който от жителите е успял да си купи, но пък имаше и бусове- таксита, които се наемаха за няколко часа или за цяло денонощие. Даваха се и бусове под наем. Във следобеда отново някои от хората бяха поспали в буса, а в този час пътуваха към същия бар, който познаваха от предишната вечер. От Nissan все още не ги викаха обратно в кораба, така че разполагаха със времето си. 

     Алекс беше запалил цигара, докато мислеше какво друго би искал да посетят в този град, разглеждайки картата на града и справочника за града. Аш разговаряше със двойката шофьори и колеги, Палма и Ким слушаха музика, а Милена хапваше вафли, изпитала внезапна нужда от сладко. До същия бар имаше около един час път, а шофьорът водеше буса без да бърза и внимателно. Току- що беше отминал часът- пик, когато жителите на града приключват със работния ден и се отправят към домовете си, или другаде. 

      Като стигнаха до бара, оставиха буса на паркинга и прекосиха площадката до единия вход на бара. Посрещна ги момиче, което ги отведе до свободна  маса за десетима. Алекс се беше изморил в този ден, беше хванал и настинка. Тук в бара беше топло, по принцип, но въпреки това Алекс увеличи вътрешното отопление на униформата. Това бяха специални нишки нитинол, които минаваха през средния слой на униформата и я затопляха, използвайки малка акумулаторна батерия, зареждана при ходене от пиезокристали във ботушите   на краката. По принцип това отопление не беше за подценяване, дори при сериозен студ. 

     * 

     Вечерта напредваше, а седмината се черпеха с пиво и вкусни блюда от менюто тук. Алекс не губеше времето си дори тук. Той поглеждаше двата си ръчни компютри, нещо обмисляше и драскаше по лист хартия, на масата пред себе си. Атмосферата в бара биваше оптимистична. Като се обади по- късно на Шао и Шон от втория му екип, Алекс се информира за ситуацията в кораба Nissan, получи данни с новини и обстановката във връзка със снежното бедствие. Новините не бяха нищо особено и по- различно от обикновеното. По това време му се обади и Браун от втория екип, за да му предаде писмо от двайсетте момичета от град № 1, с които той имаше деца, по волята на Командването. Двайсетте момичета живееха заедно в един и същ дом и заедно със всички деца, които Алекс имаше след изпълнението на заповедта. Бяха минали вече години от тогава, а това своеобразно семейство го задължаваше да бъде наблизо. В тази връзка Алекс смяташе да се откаже от далечни полети, за да бъде тук на Orixon 44. Писмото на момичетата го развълнува. Той беше техния мъж, така да се каже. В същото време тук си имаше две жени и партньорки, имаше и по- големи деца, вече младежи- две дъщери и двама сина. Те служеха на кораба Nissan, където също така беше и неговата родна майка. А баща му беше починал преди години от тежки болести. Урната на баща му се  пазеше в специалното помещение на Nissan, именно за такава цел. Близки имаха и другите от екипажа, а  не всички бяха живи. 

      Алекс запали цигара, замислен над писмото на момичетата. Те не бяха глупави. Работеха у дома си, чрез най- различни методики, за да осигурят бъдещето- своето и на децата на Алекс. Този въпрос още веднъж принуждаваше Алекс да се въздържа от предложения за далечни полети… Трябваше да бъде тук- наблизо до Orixon 44. Неговият командир- Йон, както и учителя му, вече адмирал- Буун, му обещаваха, да продължава да бъде наблизо до тази планета и занапред… 

      Алекс въздъхна. Този бар беше най- доброто нещо, което беше виждал от десетина години насам… 

       ( край на Откъс № 72.) 

 

Откъс № 71. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 71. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Към средата на следобеда на следващия ден Nissan и Ford все още стояха  по площадките на град № 25. Вече нямаха други задължения в този град, но нямаха и никакви нови задачи. Командир Йон беше казал- да се чака тук на място, докато получат нова задача. Алекс пушеше цигара със чаша кафе към това, докато обмисляше нови и нови планове за справяне със снежното бедствие, за развитието на Orixon 44, за усвояването на Orixon 88. Той много рядко прекъсваше умуването си, използвайки го почти непрекъснато, освен по време на сън. Напоследък Алекс посещаваше и тренировките със симулатори. Изпробваше си възможностите за оцеляване в тежки условия, оцеляването по време на трудна война, тренираше стрелба и бойни изкуства, както и проверовъчни изпити в симулатора за водене на кораба Nissan, на хеликоптера Mazda и на кръстосвача New York.
     Някъде между следобеда и началото на вечерта, Алекс и Палма се разхождаха из кораба. Екипажът беше получил пет свободни часа и хора имаше навсякъде из кораба. Подобно беше положението и на втория кораб. Хората се събираха да хапнат и пийнат, някои бързаха да се оправят със себе си, за да могат и да се повеселят, други си събираха мислите и си подреждаха раниците и личните запаси, по спалните боксове.
     2.
     Във началото на вечерта на другия ден двата кораба все още стояха на площадките край град № 25. Изчакваше се да се появи някаква задача за тези кораби, а до тогава оставаха на същото място. Алекс беше във общо взето добро здраве и форма, седеше зад пулта си и умуваше, както обикновено. Тази извънземна зима едва започваше, а по степента и мащабите й ставаше ясно, че все още земляните почти нищо незнаеха за климата на Orixon 44, възможни бяха усложнения. Това беше една от темите за размисъл на Алекс, както и цели екипи, които работеха по същата тема. Трябваше да бъде предвидено, евентуално влошаване на обстоятелствата със тежката, извънземна зима.
     По- късно Алекс, Аш и техните мацки в общата им каюта, излязоха около кораба Nissan за да огледат наоколо. Те бяха със шлемовете си и задължителните си раници, плюс оръжията си. Щом излязоха на единия вход на кораба, там видяха външната охраната на кораба, със които поговориха близо половин час, преди да се насочат към асансьора към подземията на крепостта. Асансьорът ги отнесе до един от подземните етажи, който беше предназначен за използване от AFJ. Там вече ги чакаше малък бус със двама шофьори от крепостта, които щяха да ги разходят из подземията на град № 25. Настаниха се в буса, а Аш се разговори със шофьорите- мъж и жена. В това време бусът потегли из подземията, спусна се по завой към общите тунели на града и продължи нататък из този своеобразен лабиринт. Транспортът тук се постигаше чрез по- малки и по- големи бусове, като някои жители на града имаха и собствен превоз- подобни бусове. Алекс запали цигара, наблюдавайки движението в този тунел. В този час нямаше голямо движение, пикът със последните смени от заводите, които се прибираха по домовете си, беше отминал. Като достигнаха центъра на града, Аш пожела да спрат наблизо до един от баровете на града, който по начало беше в подземната част. Докато паркираха буса, решиха да идат в бара заедно със шофьорите на буса. Скоро преминаха площадката до входа на бара и влязоха вътре. Тук имаше много хора- близо 800, а бара беше на етажи  със вътрешни асансьори и стълбища. Тук ги посрещнаха и отведоха до свободна маса за десет души. Решиха да се почерпят и да хапнат, а шофьорите приеха предложението. Обстановката тук беше празнична, а хората от града се веселяха, преди да се върнат по домовете си за да почиват и спят. Забелязваха се и извънземни, обикновено от Съпротивата, които живееха в града. Съпротивата в системата Orixon бяха съюзени със AFJ, а се бореха срещу нашествия в системата, както и прехвърляне на чужди, външни войни, ако някой се опитаваше да ги въведе и в тази система… Това вече се беше случвало, а Съпротивата винаги знаеше, кога нещо подобно наближава Orixon…
     Вечерта напредваше. Седмината похапваха вкусно блюдо от менюто на бара и говореха помежду си, а Алекс разглеждаше картата на града. Този град все още се довършваше и в някои посоки съоръженията ги нямаше още. Алекс се замисли и огледа бара. Това беше добро местенце, а мнозина жители на града, обикновено хапваха из този и из други подобни барове на града.
       ( край на Откъс № 71.)

Откъс № 70. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 70. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше късно вечерта, когато корабът Nissan летеше със около 100 км/ч. на височина 5 км. към град № 25, следващия град със намалели хранителни запаси, където отиваха именно, за да доставят провизии и други важни стоки за жителите. Вторият кораб- Ford се намираше напред със около един час дистанция, а поддържаше височина 8 км. Радиовръзката между дежурните на двата кораба беше добра. По специален общ канал се свързваха всички летящи над Orixon 44, машини. Именно този канал прослушваше в тези часове Алекс. Разузнаването беше съобщило, че на континент № 2, снежната покривка е достигнала 50 метра височина. Въпреки всичко там имаше древни гори, които се издигаха, даже над това.
     Когато по- късно Алекс и Палма стояха пред предния люк забили поглед напред по курса на кораба, на борда оставаха само нощните смени, дежурни и постове. Това бяха 60 души, без да се смятат будните от екипите на Алекс. В каютата на петимата звучеше тиха музика, а осветлението беше съвсем леко и меко. Алекс запали цигара, замислен над темите за умуване, а в това време Аш и Милена приготвяха топла храна за вечерта и нощта, а пък Ким тъкмо подреждаше из каютата. На двата входа на каютата дежуреха роботи за охрана.
     2.
     В следобеда на другия ден Nissan продължаваше полета си към град № 25. Алекс беше отново във тежко здравно състояние. Той запали цигара и се опита да поработи по някоя тема. Положението му се пооправи чак в началото на вечерта. Градът все още не беше достигнат. В тези часове в началото на вечерта на борда на кораба будуваха 60 души. Това бяха дежурни и различни постове из кораба, със разни задачи и задължения. Извън сметките бяха хората на Алекс, екипите Алфа и Бета. Те винаги сами си определяха режима и предимно тренираха със симулатора- тренажор, или умуваха по избрани теми. Самият Алекс се радваше на вечерното спокойствие, макар и навън да започваше нова буря. До него седеше Палма, която разговаряше в това време със Западната крепост на град № 25. Очертаваше се в рамките на един- два часа, да намерят крепостта и да се приземят след това. По- натам в каютата седеше Ким, която в момента хрупаше бисквити с кафе, а  Аш и Милена приготвяха топла храна за вечерта и дългата нощ, след това. Алекс се замисли по темите от напоследък и заби особено умен поглед във ляво от себе си, където имаше външен люк. И тази вечер се очертаваше да се вижда Зелената луна. Алекс се замечта неусетно. Мислеше си за една уютна горска хижа в планината и малко, свое корабче наблизо, а край него малките му хлапета се гонят…
     3.
     С напредването на вечерта корабът Nissan наближаваше Западната крепост и града,  потънали под снега. Съоръженията по начало си бяха замаскирани, но сега съвсем неможеха да се открият. По някое време дежурните откриха разчистените от снега площадки за кацане, а кораба Ford вече беше там. Докато пилотите приземяваха Nissan дежурните проверяваха кодовете на града, но тук всичко беше нормално. Алекс по това време запали цигара и се изправи пред предния люк за да погледне навън. Там се появиха по няколко екипа от кораба и от базата, за да стоварят тоновете провизии и други стоки за град № 25. Товарни камиони сетне се спускаха към подземните тунели към града, за да отнесат товарите до складовете. Процесът щеше да продължи през цялата нощ, неизвестно до колко часа, по- късно в сутринта. Докато си пушеше цигарата, Алекс погледна в какво състояние е самата им каюта. Скоро мацките бяха подреждали и почиствали. В каютата беше топло и уютно, в мека нощна светлина и тиха музика. На масата зад пултовете беше прибрана топла храна за нататък, както и напитки. В тези часове обаче беше време за по малко джин- тоник. Екипите на Алекс нямаха задължения за идващата нощ. Алекс смяташе да остави няколко дежурни наблюдатели, докато самия той поспи добре.
     Докато дестима от екипа Алфа се черпеха с джин, Алекс нахвърля графика за нощните дежурни наблюдатели от неговите хора. Със излюзията, че ще се наспи до насита, той се загледа в разхвърляните листи хартия по плота, пред себе си, за да си събере мислите и да преснима последните си неща с камерата- за архивиране в компютрите на кораба, включително и във своите.
     На пода се промъкваше черна и огромна хлебарка, мърморейки нещо за своята скука, докато някой я настъпа и сплеска неволно… А из близкия град започваше вечерната веселба, преди сън… Алекс се прозина и протегна сънливо, без да обръща внимание на Палма и Ким, от известни съображения и стратегии…
       ( край на Откъс № 70.)

Откъс № 69. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 69. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Към средата на следобеда на другия ден корабът Nissan се готвеше за отлитане, а кораба Ford вече беше излетял от крепостта край град № 24. Алекс беше преминал тежкото си състояние и се радваше на спокоен ден. Из кораба екипажа се готвеше за отлитането, а самия кораб вече беше напълно готов за отлитането, чакаше се команда от командир Йон. Когато се отделиха от площадката и започнаха набиране на височина Алекс запали цигара, сипа си още чай от чайника и се загледа в хартийките пред себе си, разхвърляни наоколо, докато оформяше най- новите си идеи за планетата. В това време му хрумна да вземе да огледа данните за новата планета, открита от Далечното разузнаване на AFJ, на шест месеца полет нататък. Там в тези времена имаше три кръстосвача и два строителни кораба. Строеше се първата база на земляните и AFJ, както и пирамидата- радиопредавател, която да маркира собствеността над планетата. Постепенно се набираха желаещи хора, да се опитат именно там да поработят и да живеят, след като получиха картина от най- новата планета и те я харесаха. Във едната корабостроителница строяха нов кораб, преданазначен да превози пърите заселници- земляни, които щяха да идат там след строителите и техните роботи. Алекс се замисли за бъдещето   на новата планета, наречена Orixon 88. Планове за нея все още никой не беше направил. Освен трите кръстосвача и двата строителни кораба, там нямаше нищо друго летящо, освен тамошните птици. Планетата все още не беше дори  изследвана. Картините от там показваха нейните богатства на флора и фауна, гравитация около 1.2 G, макар и това да не беше проблем за хората, които имаха и собствени гравитационни гривни, създаващи им гравитация, колкото те поискат. Алекс въздъхна и запали цигара. Човешката цивилизация имаше вече втора, още по- нова планета, за която беше далечен проблем, кога ще бъде заселена до степен, че хората там да се изхранват със собствени сили. Дистанцията от шест месеца, между Orixon 44 и Orixon 88 не беше кой знае колко голяма, та да може на първо време да получават хората заселили се там, необходимите си провизии и други стоки.
    2.
    Вечерта започваше, когато Nissan достигна 1,000 метра височина, летящ със около 100 км/ч. в посоката към град № 25. Алекс и Палма си бяха взели по чаша кафе от автомата, пушеха цигари и следяха оператовния екран. Полетът вървеше нормално, а кораба набираше височина до към 5 км., където щеше да задържи. Времето беше по- умерено тази вечер, ветровете бяха по- малки, а светлината от Зелената луна вдъхваше усещане за спокойствие. В каютата на петимата беше топло и уютно, а те се радваха на вечерта и на факта, че са заедно тук- двамата стари другари, познати още от Земята и техните мацки.
     Със напредването на вечерта петимата отвориха бутилка джин- тоник, за да се почерпят. Както обикновено екипите Алфа и Бета на Алекс, нямаха нормирани дежурства със известни изключения. Алекс щеше да остави четирима от екип Бета във нощните дежурства, а останалите имаха време да тренират, да почиват, да спят и да умуват по избрани теми. Самия той този път се беше замислил за най- новата планета на земните цивилизации- Orixon 88. Искаше да даде насоки на усвояването на тази планета, както също в нейното изследване. Връзката с тази планета се правеше всяка седмица, като се получаваха от там новини и им се изпращаха новини и инструкции от адмиралите. Алекс преглеждаше основно всичко, което се знаеше за Orixon 88. Данните бяха ограничени. Въпреки това Алекс си беше създал представа за тази планета. Той смяташе, че ще минат стотици години, преди на тази планета да започне масирано заселване и строителство. Просто за момента на Orixon 44 имаше още пет незаселени континенти, а дори първия не беше изучен достатъчно. Ясно беше едно и то- най- важното: във дивата, извънземна джунгла, дори със шлемовете не можеше да се оцелее дълго време, ако нямаш  наблизо транспортна машина.
     Алекс въздъхна тежко, отпи юнашка глътка джин, сдъфка парче осолен лимон и се загледа през люка в ляво от себе си. Все още той нямаше идея за идващата нощ- можеше да окъснее зает по пулта си, а можеше и да поспи. А Палма и Ким май нещо друго бяха замислили, докато наблюдаваха насам- натам, някак си хитро…

       ( край на Откъс № 69.)
 

Откъс № 68. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 68. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Късно вечерта в каютата на петимата беше топло и уютно, а тук се бяха събрали всичките двайсетима от екип Алфа на Алекс, черпеха се с джин- тоник със осолени лимони и обсъждаха нещата от напоследък. Алекс драскаше по едни листчета хартийки и умуваше над темите си. Корабът Nissan поддържаше скорост около 100 км/ч., на височина 4,000 метра, като използваше своите тежкотоварни функции, носейки тонове провизии и други стоки за няколкото града, които все още не бяха уредени напълно. Обикновените самолети, които ги зареждаха с най- необходимите стоки, имаха забрана за полети, заради бедствието. Над планетата сега летяха само космическите кораби. В този час двамата адмирали - Буун и Пайк разговаряха във видеовръзка за положението в последните времена. Бяха натоварили четири екипа за търсене на стратегии за справянето със снежното бедствие и евентуалните му усложнения. Единият се намираше на кораба Nissan, а втория на кораба Ford.
     2.
     Започваше вечерта на другия ден. Двата кораба- Nissan и Ford от няколко часа бяха приети по площадките на град № 24, по- точно при Източната Крепост специално разчистени от двадесет- метрова снежна покривка. Навън няколко екипа и от корабите и от Крепостта- база на AFJ, започваше разтоварянето на провизиите и другите стоки за града.
     Алекс през този ден беше във изключително тежко здравословно състояние. Всичко го болеше остро, втрисаше го от студ, трудно мислеше. Той обясняваше тежкото си състояние със "неуспешна телепортация", макар и да не вярваше, че е това. Опитвайки се да облекчи болките си и тежкото си състояние, той получи от шамана Джи (лечителя във кораба), лекове, билки и хапове. Хората на Алекс бяха разтревожени от състоянието му, а най- вече Палма и Ким.
     Вечерта напредваше, а Алекс запали цигара, седнал зад пулта си и загънат в одеалото. С надеждата за облекчение на болките по цялото му тяло, той беше забил поглед във оперативния екран, където можеха да се разберат много неща. Тази вечер той усещаше, че няма да успее нищо повече да свърши, но надеждата не го изоставяше. Жаден за поне малко облекчение на тези болки, той искаше да остане на мястото си и не мислеше да се отказва лесно.
     По- късно във вечерта продължаваше разтоварването на тоновете провизии и стоки за този град. Тази задача обикновено изпълняваха товарните самолети на града, които заради  бедствието не можеха да летят. На борда на Nissan в този час будуваха 100 души, включително и екипите, които имаха задачи навън. Настроенията на двата кораба, четирите крепости на града и във града, не бяха добри в тези часове. Хората се плашеха от снежното бедствие и постепенно свикваха да се справят без да имат достъп до наземните улици, без да виждат естествената светлина. Те продължаваха да живеят по своите домове, които бяха вече със спуснати блиндирани капаци. Тези бронирани капаци на врати и прозорци можеха да устоят и на ураган, от типа на земните урагани. Така бяха изчислявани на твърдост.
     В тези часове най- добрият другар на Алекс- Аш, се занимаваше със разговори по радиовръзките на кораба. Той опитваше и по- далечни радио- контакти, тъй като кораба беше разгънал най- мощната си антена и предавател. След няколко сполучливи разговора с околните планети, където имаше земни колонии- градове, Аш беше събрал сгъстени база- данни, натъпкани с различни новини от близо и далеко. Самият Аш смяташе да се занимава с прегледа на тези новини, за да ги пресее и предложи на адмиралите, в късната вечер, нещо което обикновено правеше и Алекс. В тези часове жителите на град № 24, вече се бяха прибрали по домовете си, след изморителния ден, за да почиват и спят. Все пак много от заводите работеха нормално, тъй като снежно бедствие при тях беше предвидено предварително и добре направено при строежите по- късно.
     В късната вечер шамана Джи още веднъж посети Алекс и отново му даде съвети и инструкции за приемането на лекарствата му. С надеждата да му олекне, Алекс се занимаваше с листи хартия, където нахвърляше най- различни идеи и планове. Шаманът Джи му разреши да пийне джин с тоник, но без да прекалява- максимум 100 грама. Това зарадва Алекс. Той самия усещаше, че много скоро може да си отиде от света… Като лъчи надежда неговите две жени- Палма и Ким се въртяха около него, видимо във по- добро настроение…
       ( край на Откъс № 68.)

Откъс № 67. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 67. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Няколко дни по- късно корабът Nissan пътуваше към град № 24, поддържайки височина 1,000 метра и скорост около 100 км/ч. Алекс се занимаваше във средата на следобеда седнал зад пулта си, докато драскаше по лист хартия. Той умуваше около темите си за умуване, но предимно хвърляше по поглед към оперативния екран, за да разбере как върви полета и какво точно е положението из градовете на земляните, затиснати от сурова, извънземна зима, както и последните получени новини в кораба. Корабът използваше тежкотоварните си възможности, превозвайки провизии и други стоки за градовете № 24, 25.
      Във началото на вечерта Nissan навлезе във буря. Извън кораба беше ужасно време. Алекс беше тъжен в този ден. Снежното бедствие, затиснало населения континент на Orixon 44 и градовете на земляните, оказваше изключително негативен ефект върху неговото здраве и настроение. Алекс запали цигара замислен дълбоко. Разбира се, че беше трудно във извънземието. Алекс рядко пъти се сещаше, че това е точно така. Из кораба будуваха 70 души, като от тях дежурните по пилотирането бяха 20 души. Хората тук започваха да изпитват депресия от началото на тази люта, извънземна зима. Никой не се наемаше да гадае до какви степени и мащаби можеше да стигне бедствието. Алекс въздъхна и се изправи до предния люк на каютата. Навън беше тъмно и мрачно. Алекс изпадаше в мрачно настроение. Отчаяно се опитваше да се зарадва на нещо, каквото и да е то, но нещо не му се получаваше. Той не се сещаше почти за нищо, което да разведри мрачните му мисли и да прогони лошото настроение.
      Загънат в дебело одеало зад пулта си, Алекс се топлеше и със билков чай, докато се опитваше да разсъждава по темите си. Духа на земляните до голяма степен се беше сринал напоследък. Не беше добро настроението и на екипажа на Nissan. Зловещо мълчание и тишина се наблюдаваше из кораба и във ефира на радиостанциите му. Добрият стар другар на Алекс- Аш, в тези часове се занимаваше със една от своите идеи, свързани със преодоляването на снежното бедствие. Той разработваше план за специална подземна оранжерия, рибарник и ферма за дивеч, които да работят по подземията на градовете, на специална светлина и отопление. От проекта се интересуваха почти от всички тукашни градове. Това беше начин да се осигури собствена храна, дори по време на бедствия. Ким и Милена тъкмо приготвяха вкусна и топла храна за вечерта и дългата и предълга нощ, която предстоеше, а Палма хрупаше соленки и наблюдаваше пределно умно оперативния екран пред себе си.
     Град № 24 нямаше да бъде достигнат скоро, така че екипажите на двата кораба ги очакваше още една нощ във полет над континента. А корабът Ford летеше на около половин час след Nissan. Алекс се беше позатоплил както трябва, а със това глътка оптимизъм тръгна из главата му. Все пак бедствието не излизаше извън контрол. Тук подземните съоръжения и тунели на градовете, изиграваха важна роля.
     *
     Вечерта напредваше неусетно, когато дежурните на Nissan уловиха градски радиостанции и получиха пресни новини за обстановката по градовете на земляните, тук на Orixon 44. Картинката долу не беше чак толкова безнадеждна. Населението, предимно от земляни, се адаптираше към подземния си живот. Във охраната на планетата и на градовете на земляните по единствения заселен до момента континент, се бяха включили наземните специални части със своите кораби. Смяташе се, че положението се нормализира, след първоначалния шок от обилните снеговалежи. Във следобеда тук на Orixon 44 бяха пристигнали пет кораба със хиляди преселници от Земята. След като успяха да ги приемат във град № 17, в тези часове най- новите жители на Orixon 44 биваха преглеждани медицински, нахранвани и настанявани по техните нови домове в този град. Както обикновено стратезите се бяха погрижили да има достатъчна бройка нови домове, именно за използване при такива случаи.
     Алекс пушеше цигара, докато целия му екип- Алфа се бяха събрали в каютата, това бяха двайсетина души- най- добрия екип на борда на кораба. Те се черпеха с джин- тоник и осолени лимони, докато обсъждаха положението.

       ( край на Откъс № 67.)