Откъс № 129. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 129. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.    
     Още рано сутринта хеликоптерът Honda напусна площадката край град № 4. Докато хеликоптерът набираше височина към орбита, където ги очакваше кораба Nissan, Алекс запали цигара замислен, не беше успял да спи, когато стояха и чакаха пратката, там долу. Пратката- малък компютър  изпратен от Съпротивата, беше хитра машинка, която щеше да остане в хеликоптера и кораба Nissan дълго време. Алекс умуваше точно кога да вземе да дремне, че напоследък беше в лошо здраве и сънят му недостигаше изобщо.
     2.
     Започваше вечерта, когато хеликоптерът Honda се скачи към кораба Nissan във висока орбита. Алекс все още не беше успял да спи. Смъртно изморен и болен отново, той запали цигара и се опитваше да се стопли с печката в краката си, а също и със горещо кафе. Малката машинка от Съпротивата вече беше със тях в каютата им в кораба, а Аш и Милена я разглеждаха, за да разберат какви точно съвместни дела ще имат в най- скоро време. Координацията между AFJ и Съпротивата означаваше гарантиран мир във звездната система Orixon, където вече живееха милиони земляни.
      Алекс въздъхна тежко и отново взе от лековете на шамана Джи. Тук го посети неговата майка, която набързо му разбра състоянието и му се накара, за това, че е спрял лекарствата си много преди болките да бъдат изчистени от тялото му. Старата майка на Алекс стоя около половин час при него, преди да се оттегли в една съседна каюта, където отглеждаше растения, билки, подправки и какво ли още не от Земята. При нея обикновено прекраваше времето си и шамана Джи, който й помагаше и водеше със нея задълбочени разговори по темите из кораба и не само тук. Алекс скоро живна отново, изплува за пореден път, сякаш възкръсваше пак…
      3.
      Вечерта напредваше, а Алекс запазваше добро самочувствие и умерено здраве, очаквайки следващото лекарство и поне малко сън. Тези лекарства бяха в неговата аптечка, но той винаги забравяше защо са там всъщност, та да ги приеме отново. Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата, откъдето се виждаше добре напред и надолу към планетата. Предстоеше им да се спуснат отново на по- ниска височина, за да продължат визитите си над градовете и патрулирането си над континента. До него се изправи и Палма, леко объркана от лошото му здраве напоследък. Запали и тя цигара и отпи джин от бутилката си. Алекс беше забравил, че тя винаги е покрай него и във добро и във лошо. Мирена пък отиваше към кухненския бокс на каютата, с намерението да приготви вкусни пици за вечерта и нощта, за когато все още нищо не се знаеше предварително, какво щяха да правят. Нощите на Orixon 44 биваха изключително дълги и тежки…
      4.  
      По- късно във вечерта навън се мръкваше, а Nissan наближаваше височина от 15 км. която щеше да запази в идващите часове до сутринта на новия ден на Orixon 44. Алекс запали цигара и извади бутилката си с джин, за да отпие юнашка глътка, уж да удави мъката си, но без да знае дали ще успее. Въпреки това той усети подобрение отново, но без да прекалява с алкохола. Докато пушеше цигарата Алекс седна зад пулта си, видимо побеснял от неразбориите от последните времена. Той отново поиска разследване на всичко около телепортациите и влошеното му здраве. Според него ставаше дума за причините и последиците от това, освен  ако не ставаше дума за някакви черни магии, а за това той нямаше никаква подготовка, как да се предпази…
      5.  
      Късно във вечерта Алекс постигаше умерено здраве, без да прекалява с подобрението си. Това му позволи да седне да помисли, както преди, над листите хартия. Вече не беше съвсем същото. Доста от корабите на AFJ вече пътуваха по тежкия път обратно към родната планета Земята, а пътя в едната посока щеше да продължи най- малко една земна година. Без да прогнозира какво ще се случва там и за колко време, тези кораби щяха да се върнат отново до системата Orixon, най- рано след около три земни години. За толкова много време, тук отбраната се лишаваше от ценни хора, макар и временно. Кораби за момента имаше достатъчно.
                                  ( край на Откъс № 129.)

Откъс № 128. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 128. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Двата кораба се намираха във режим "дирижабъл" на 10 км. над град № 3, вече трети ден. Вятъра леко ги вееше в източна посока, а между тях бяха пуснати временни пилони и подвижен тунел за преминаване на хората между двата кораба. Алекс пушеше цигари, а до него Палма опитваше да се свърже по радио, със корабите, които заминаваха към Земята. Мирена и Ким приготвяха топла храна за вечерта и идващата нощ, а Аш и Милена бяха отишли из кораба, всъщност вече бяха във столовата и се черпеха, а там имаше още 40 души. Алекс беше зает тази вечер със изискванията към отпътуващите кораби към Земята. Трябваше точно да се преценят нещата и товарите, които щяха да се качат на корабите, а също да се прецени от колко души щяха да се състоят екипажите. Никой незнаеше дали по обратния път към звездната система Orixon, тези кораби щяха да са пълни с евакуирани хора от Земята. Предвидливо сред отпътуващите кораби щеше да има и няколко полупразни, но заредени с храна и гориво. Те щяха да поемат натоварването от евакуирани земляни оттам, ако се окажеше добър вариант. За тази мисия, която започваше вече, на Земята не знаеше никой. Командването на AFJ искаше да бъде тайна, а освен това- да провери хората си за наличието на предатели сред тях.
      Беше късно вечерта, когато Алекс пушеше цигара до люка край пултовете и наблюдаваше града долу под двата кораба. Усещането беше невероятно, защото там живееха няколко милиона души земляни. Градът се намираше до голяма степен под земята, заради изискванията за сигурност и безопасност, на непознати планети.
      2.
      Няколко дни по- късно кораба Nissan патрулираше над заселения континент. Прелитаха бавно над хилядолетна гора, на около 15 км. височина. Алекс беше във изключително тежко състояние и нямаше понятие от какво му иде това, какви са причините. Той си взе студен сироп от хладилника и запали цигара. Нещо съвсем сериозно се беше объркало през тези времена, но нямаше достоверна информация за това. Алекс смяташе да поиска разследване по въпроса. Докато той се измъчваше сериозно, разполагаше със лековити таблетки, билки и сиропи. Състоянието му приличаше на челен удар със 300 км/ч. Това беше страшно силно мъчение, от което той се опитваше да изплува.
      3.
      По- късно вечерта Алекс изпита облекчение на мъките си и живна, отново лековете на шамана Джи му бяха помогнали. Той се зарадва, взе си кафе и запали цигара. Беше изоставил със много часове умуването си по проблемите, а сега, ако се задържеше в добро здраве мислеше да навакса закъсняването. До него седеше Палма и заедно със Мирена и Ким разглеждаха последните новини. В тези дни отпътуваха към родната планета Земята, още три бойни кораба на AFJ. По заводите за кораби засилено строяха нови кораби. Хора имаше достатъчно на Orixon 44, а военните школи подготвяха непрекъснато нови попълнения за AFJ и бойните им кораби.
      Алекс се изправи пред един от люковете на каютата и се загледа навън. Величествената хилядолетна гора под кораба, радваше погледа му.
      4.
      Във вечерта на другия ден хеликоптерът Honda със дванадесет души- Екип Алфа на Алекс се приземиха в град № 4, на площадка във Западната крепост на града. Тук плющеше проливен дъжд. Алекс запали цигара и отвори една от вратите за да подишат свеж въздух. Времето беше подходящо за размисъл. Навън все още нямаше да излиза никой от екипа, но се очакваше да им донесат малък компютър на Съпротивата, за да съгласуват новите си съвместни действия във системата Orixon. Този малък компютър щеше да остане във хеликоптера неограничено дълго време. Докато очакваха пратката да бъде доставена тук, някои от екип Алфа отидоха да си почиват, а четирима смятаха да спят. Аш и Милена опитваха радиовръзка със Съпротивата и Западната крепост. За този момент нямаше стабилна радиовръзка. Алекс огледа района с бинокъла си. Не се забелязваше нищо особено наоколо, освен постовете на крепостта. Самите те познаваха хеликоптера и само бяха сигнализирали, че е той е вече тук. Алекс се замисли и замечта за далечни времена. Палма тъкмо беше направила бърза закуска и го викаше на мястото му, за да похапнат заедно. Някъде наблизо падаха гръмотевици.
                                  ( край на Откъс № 128.)

Откъс № 127. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 127. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.     
     Една вечер, няколко дни по- късно корабът Nissan патрулираше над планетата Orixon 44, на около 15 км. височина. Алекс пушеше цигари и наблюдаваше развитието на събитията от последните времена. Неговите хора от каютата на шестимата се мотаеха наоколо, а Аш и Милена спяха по боксовете си за почивка. Алекс беше дал нови инструкции за тези от колегите си, които щяха да заминат с бойни кораби обратно към родната планета- Земята, за Разследване и спасяване на човешките цивилизации от "злите сили", опитващи какви ли не пъклени планове за унищожаването им. Агенцията AFJ навлизаше в тежки времена- част от Флотилията на AFJ, щеше да пътува към Земята, т.е. най- малко три земни години щеше да отсъства от звездната система Orixon. Разделянето на Флота на Агенцията, нямаше да бъде проблем- хора и кораби имаше достатъчно…
       2.
       Вечерта напредваше, а сред екипажа на Nissan вървеше един от празниците, когато добри времена отново и отново застигаха земляните, дори тук- на една земна година дистанция от родната Земя. Нещо им извираше из душите, една радост, каквато отдавна не бяха имали. Алекс се затвори в бокса си и пусна силна музика. Искаше да си почине добре, да обмисли отново въпроса за неговите тайнствени телепортации, за които почти нищо не беше разбрал. Мисълта, че може би е важно това, което прави при тези телепортации, го безпокоеше. Той се беше усетил слаб и грохнал на края на силите си и възможностите си, именно заради тези телепортации, а искаше поне да знае, защо това се случва със него. Алекс знаеше, че животът на човека е една програма, съвкупност от игри и програми, а в същото време е театър пред отбраната публика в небесата. Алекс знаеше, че съдбата на човека се дава ден за ден по време на сън, съобразно с плана на съдбата, който е за цял живот. Това беше като съвременната виртуална реалност, но със много повече сетивни възприятия и връзки между съвкупността от игри и програми. Пътят на човека започваше от раждането му, та чак до неговата смърт. Това беше маратон, в който накрая стигаш във отвъдното- паралелен свят и също програма…
        3.
        По- късно въпросната вечер Алекс извика Палма и двамата излязоха по тунелите и асансьорите на кораба, за да се разходят, а също да пазаруват от складовете му, за да заредят с провизии личните си боксове, които бяха автономни капсули, проектирани да оцеляват при всякакви обстоятелтва, дори при катастрофа на самия кораб. Палма беше радостна по време на разходката им, а Алекс запали цигара и отпи глътка джин от джобната бутилка и остави нещата да се променят, поне временно без самия той да умува по темата… Оптимизъм витаеше из кораба. По същото време кораба Ford се движеше успоредно на техния кораб, на дистанция от 500 км. Имаха планове да увиснат наблизо до град № 3, без приземяване, да се скачат двата кораба и да празнуват заедно празниците по земните календари, макар и тук на Orixon 44.
      4.   
      Във началото на вечерта, на другия ден, Nissan държеше курс към град № 3. Очакваше се до няколко часа да бъдат над този град на земляните. Вторият кораб се беше отклонил през изминалата нощ в друга посока, където проверяваше за паднал обект във джунглата, вероятно- малък астероид. Алекс беше в много лошо здраве през този ден. Той пушеше цигари, изморен и безпомощен, докато се опитваше да изплува от тежкото си състояние. Наскоро той си беше спомнил, че световете се управляват от човекоядни хуманоиди. Това известно време го беше забравил неволно. Докато се чудеше дали има оцеляващи измежду хората, той ставаше все по- болен и отчаян. На този кораб всичките бяха обикновени- нечовекоядни хора. Но- какъв беше сега броя на себеподобните, които бяха оцелели до момента, а колко от тях щяха да оцелеят и в бъдеще, това се питаше Алекс, вече на края на силите си и възможностите си. Рискувайки да издъхне от тази коварна болест, Алекс опитваше отново и отново да създаде план за оцеляването на себеподобните си. Шансовете някой да успее да оцелява отново и отново във подобен враждебен свят, бяха минимални, но хората от AFJ нямаше да се откажат от тази идея, защото иначе нямаше да остане нито един от себеподобните…
      Алекс въздъхна тежко, отпуснат в креслото си. Беше си пуснал траурна музика, докато опитваше компютърна програма от древността. Той искаше да опита нещо от телепортирането, чрез тази програма.
                                  ( край на Откъс № 127.)

Откъс № 126. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 126. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Беше един следобед, няколко дни по- късно. Корабът Nissan приближаваше град № 1. Алекс пушеше цигари, този път в задоволителна здравна форма, и преценяваше новините от Земята. Там беше започнало генно инженерство и от хората, във първоначалната им форма, малцина оцелели. Това- 7017- та година. Господарите там искали да превземат планети със същества създадени чрез генетично инженерство, съобразени със условията по далечните планети, със единствени намерения да печелят от труда им. Това още по ужасяващо робство можеше да достигне и звездната система Orixon, където живееха много хора от стария вид. Проблема на съществата създадени със промени във анатомията и приспособимостта към далечни планети, всъщност това бяха същите хора, със същите души. Всъщност отново земляните, този път приличащи на някакви извънземни същества, без права, а съобразени да оцелеят по чужди планети във робство, заради добиваните материи от там, по- късно транспортирани обратно до Земята… Алекс беше ужасен от подобно бъдеще на цивилизациите, от такова развитие на нещата. Това ужаси много хора от AFJ, а оттам беше съобщена новината и по градовете и земните колонии. Цивилизацията не можеше да повярва на подобно развитие на реалността, а Командващите AFJ, останаха дълбоко замислени…
     2.
     Няколко дни по- късно корабът Nissan патрулираше над планетата. Корабът прелиташе бавно през черни облаци, а долу плющеше проливен дъжд. Алекс пушеше цигари замислен над хартийките от архивите си. Проблемът, че Господарите на Земята ще променят генетично хората, правейки ги някакви изроди, за да им експлоатират труда по далечни планети, продължително време шокираше няколко цивилизации. Сред военните от AFJ се надигаше гняв, който много скоро можеше да предизвика изпращане на техни сили и кораби, обратно към Земята, за да Разследват тотално цялата каша възникваща там. Алекс все по- рядко се сещаше за тази тема. Той вярваше на колегите си, а самия той нямаше намерение да се завръща до Земята за Разследването.
      3.
      Идваше вечерта, а из кораба Nissan вървяха продължителни разговори със другите кораби, кръстосвачи и градове, докъдето стигаше връзката по радиото. Никой нямаше намерение да се преражда сетне като някакво изродено същество, създадено само за да работи или воюва, а това на далечни планети. Възмущението на хората добиваше огромни мащаби и мощност. Сред някои кръгове вече се говореше за изпращане на кораби към Земята, за да линчуват виновниците за цялата тотална каша там и нечисти намерения към земните цивилизации. Алекс се въздържаше от мнение и решение. Той смяташе да умува по съвсем други проблеми. Честото телепортиране бавно и сигурно го преуморяваше и убиваше. Той смяташе да откаже това да продължава, ако само знаеше къде и на кого да го откаже…
      4.
      Една вечер след няколко дни, Nissan се намираше на около 15 км. височина и наближаваше град № 2. Алекс пушеше цигари затрупан със техника и листи хартия, опитвайки се да въведе някакъв ред из тях. Той смяташе да си сложи "ограничител на телепортиране", т.е. това да може да става, единствено със неговото разрешение. За момента имаше план, точно как да е направен този "ограничител", но пък незнаеше какви последици може да има от подобно нещо. Ако неговите телепортации имат някакво сериозно значение и роля, то тяхното спиране можеше да доведе сериозни поражения… Разколебан как да постъпи, Алекс висеше отчаян над схемите на "ограничителя" и се чудеше от къде да търси поне съвет, как да постъпи…
      5. 
      По- късно същата вечер, Алекс разговаряше със командир Йон и адмирал Буун по въпроса за "тайните телепортации", които бавно, но сигурно му изчерпваха силите и го убиваха. И тримата се разбраха да умуват по този проблем на Алекс. Каквото и знчение да имаше телепортирането му, Алекс искаше да разбере смисъла от това, та поне да знае от какво е починал, когато това се случи… Четвъртият, който умуваше по същия въпрос- шаманът Джи, също обещаваше да помогне с каквото може и знае… Това временно успокои Алекс и той се оттегли да си почива.
                                  ( край на Откъс № 126.)

Откъс № 125. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 125. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.      
     Наближаваше вечерта на другия ден. Ученията над планетата Orixon 44, както и долу на самата планета продължаваха. Корабът Nissan се намираше на около 80 км. височина и плавно се носеше в източна посока, докато дежурни наблюдаваха космоса от тази страна на планетата. Алекс беше имал тежък ден със големи физически страдания, както и пищене на главата. Това трудно се обясняваше на какво точно се дължи, а той опитваше да "изплува", през цялото това време. Алекс продължи да си лекува неразположението със таблетки и билки от шамана Джи, докато умуваше къде са слабите места на стратегиите на планетата за отбрана. Далечните сигнали за предстоящо нашествие от към космоса, можеха и да не се сбъднат скоро.
     2.
     Една вечер по- късно във времето, корабът Nissan прелиташе над крайбрежната ивица между континента и океана. Движеха се на дирижабъл и плавно. Алекс се беше усамотил в почивния си бокс и умуваше над листите с хартия и хитрите си машинки и часовници. Височината беше около 20 км., а наблизо би трябвало да има само две Кули- фарове на AFJ. Очакваше се първата от тях да започне да се вижда в скоро време. Все още нямаха радиовръзка с тези Фарове. Алекс взе кафе от автомата и запали цигара. Намираше се в лошо здравословно състояние, но това не му пречеше да умува. Той беше усетил нещо гнило някъде скрито наблизо, та даваше всичко възможно за да открие за какво става дума. По някое време локатора на единия му часовник показа, че някой се опитва да се свърже по радиото с него. Алекс поиска да му бъдат изпратени тайните опознавателни кодове и направи връзката възможна. Сигналът беше много слаб, но Алекс успя да определи поне координатите на приближаващ от космоса, не много голям кораб. Кодовете които се получаваха бяха изключително древни кодове на AFJ, но Алекс ги разпозна и пусна отговор към неизвестния кораб.
       3.
        Корабът Nissan се намираше над планетата във режим дирижабъл на около 40 км. височина. Това беше няколко дни по-късно. Алекс пушеше цигари и наблюдаваше новините, събирани от различните канали от последната седмица. Това бяха сгъстени текстове и снимки, получавани по радиовълни. Докато анализираше информацията от новините, Алекс забеляза, че вече наближава вечерта. Палма тъкмо се беше завърнала от разходката си със Мирена из кораба. Двете бяха донесли прясна храна и доста хранителни покупки, не без помощта на робот. Зареждаха се за продължително време, защото можеше да се наложи да спрат разходките, ако кораба извършва сложни маневри. Все още се очакваше поредното нашествие от космоса, когато едни много бързи минаваха на вълни на вълни и избиваха хората. Алекс беснееше от подобно развитие на нещата, а хората от Съпротивата знаеха за това явление от преди. За да си опазят цивилизацията, както на Orixon 44, така и по другите околни планети, военните от AFJ можеха да използват и груба сила и тежки оръжия. Тези хора знаеха изключително много от тайните и загадките на световете, а това, което още не бяха разкрили, беше само въпрос на време.
     4.
     По- късно във вечерта Алекс пушеше цигари, в добра форма и организираше нещо по радиоканалите на Nissan. Той се беше ангажирал да направят преброяване на населението, като се започнеше от Orixon 44. Интересуваха се всички, дали изчезват земляните или са все същата бройка, или може би се увеличават. Поради сложните обстоятелства и дистанцията между планетите, това преброяване нямаше да стане лесно. Междувременно на борда на кораба Nissan бяха пристигнали десет души от Юпитер, които носеха нова техника от планетата си, а мислеха да отнесат друга техника, произвеждана от земляните във системата Orixon. Те също така носеха филми, музика и какво ли не, от планетата си. Из Слънчевата система отдавна бяха настъпили промени и различия.
      Алекс се замисли дълбоко. Как му се искаше да зърне отново Земята, да изпита гравитацията й, да погледне отново към Слънцето, на каквото и да е заприличала Земята сега- 7017- та година. За съжаление AFJ нямаше намерения скоро да загърби всичко за да се завръща отново там. Отделни смели войни отиваха до там със почти празни кораби, освен много храна и гориво, за да продължават да евакуират и спасяват земляни…
                                  ( край на Откъс № 125.)

Откъс № 124. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 124. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.     
     Наближаваше вечер на борда на кораба Nissan, докато той патрулираше над заселения континент. Намираха се на 10 км. височина във режим на дирижабъл, а летяха със скорост 100 км/ч. Алекс пушеше цигара и се радваше на деня, който вече си отиваше, малко по малко. Шестимата бяха в каютата в тези часове, заети със обичайни занимания, а Алекс отново драскаше по листи хартия, нови и нови планове и хрумвания. На часовниците му зеленееше четирилистна "зелена детелина"- знак, че всичко е под контрол и по принцип без сериозни проблеми. Новият му трети часовник показваше сложни графици на предстоящите му телепортации. Разузнаването на предната линия на времето- "Върха на Времето", беше особено важно за AFJ. От видяното, чутото и усетеното именно там, зависеха страшно много неща. Третият часовник работеше без проблем и имаше някои специални функции, като принудително отзоваване обратно, както и "отказ на телепортация". Тук се намираше и чипа- "черна кутия" за самия Алекс, ако се биха объркали тотално нещата със него. Това можеше да му спаси живота, ако някой колега коригираше със  спасителни действия във Времето.
      Вечерта напредваше, а в небесата на Orixon 44 над единствения заселен континент, нямаше кой знае колко машини. Около двадесет различни машини летяха в тези часове, като сред тях нямаше нито една опасност за земляните. Алекс пушеше цигари, отпиваше джин и наблюдаваше радара на екрана си. Той се опитваше да създаде стратегия за справяне със масирана атака към планетата, и то от космоса. До момента се беше разчитало на зенитни ракети и изтребители, но това не се виждаше достатъчно на Алекс. Докато умуваше по темата, Алекс погледна към часовниците си и нещо пресметна набързо. До него седеше Палма и слушаше музика със слушалки, а по- нататък Мирена и Ким се опитваха да разговарят с близката Кула- Фар, където живееха и служеха 5,000 военни от AFJ. Тази вечер Nissan щеше да прелети наблизо над техните координати, но поне за момента не се очакваше да се приземяват там с кораба Nissan. По- нататък Аш и Милена приготвяха топла храна за вечерта и нощта на шестимата.
      2. 
      Беше няколко дни по- късно, когато Nissan продължаваше полета си във патрулиране над заселения континент. Над планетата Orixon 44 в тези часове вървяха учения на AFJ. Всякакви други летящи машини бяха със забрана за полет, а пет кораба изчакваха разрешение да доближават планетата. Кръстосвачът New York беше също наблизо до планетата и участваше в ученията. Там други два кораба бяха заели мястото на корабите Nissan и Ford.
      Алекс пушеше цигара, след като преди около час се беше завърнал от далечна телепортация. Опитваха да му трият паметта, но неуспяваха- той вече имаше много памет във третия си часовник, заснел всичко там- на Върха на Времето. Алекс преглеждаше заснетите кадри от другото място и всичко си припомняше отново. Невидимите не си даваха сметки, че неговата памет никога повече нямаше да се губи и изтрива, именно по неговата воля. Самият той разследваше всичко това около изтриването на паметта му, именно защото в това имаше нещо гнило… Като най- опитното опитно мишле в лабиринта, той неможеше да разбере защо Заместник Главнокоманващ AFJ бива телепортиран тайно и му бива изтривана редовно паметта. Самата дума- "тайна" се тълкуваше така: "Всъщност те идват да ви източат кръвта и да ви одерат кожата!".  Пределно ясно му беше на Алекс, че земляните се ползват предимно за месо и робство, но тук AFJ нямаше намерения да се предава…
       3.
       Беше късно вечерта. Военните учения на AFJ и Съпротивата течаха в умерени темпове. От някъде беше дошла информация, че нашественици приближават Orixon 44. Нямаше данни за колко кораба става дума. Алекс пушеше цигари изправен пред предния люк и наблюдаваше наоколо с бинокъла си. Тази оптика беше мощна и можеше да засече много неща, опитващи да приближат, по принцип. Корабът Nissan тази нощ щеше да остане в орбита над континента. Вторият кораб Ford оставаше надолу със около 20 км. за да може да се спусне при необходимост към летищата. Алекс и Аш огледаха радарите и скенерите си, но нищо обезпокоително нямаше около планетата, поне до тези часове…
                                  ( край на Откъс № 124.)

Откъс № 123. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 123. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.     
     По принцип това беше същата вечер, а Алекс се намираше в кораб на извънземните, опитали да имитират каютата на неговия екип Алфа. Това можеше да е къде ли не, кога ли не, някъде, някога, там… Алекс разпознаваше познати неща из компютъра на пулта, където се беше натресъл, по някакви причини. Извънземните не му обръщаха внимание, а си разговаряха спокойно и той долу- горе разбираше за какъв кораб ставаше дума. Известни различия във логиката му обясняваха да внимава- това можеше да е някакъв експеримент или направо капан. Без съмнение, тези хора тук той ги познаваше от някъде и това му беше голяма загадка. Просто си ги беше припомнил и разпознал, за късмет- като приятели. Докато се запознаваше със информацията за кораба и неговия сегашен полет, от разговорите на хората в каютата, Алекс срещаше известни затруднения от непозната логика. Затова пък разполагаше със цял пулт, а на "бокса му" имаше табелка: "Алекс". Можеше дори да поспи, ако има желание. Тук храната сигурно не беше чак толкова различна, та да не може да хапне… Но това не беше някакъв неясен негов сън, а реалността. Като най- опитното, опитно мишленце във лабиринта, Алекс обмисляше как да постъпи. Той реши на първо време просто да внимава, и за сега да не търси телепортиране обратно на борда на кораба Nissan.
      2.  
      Това беше друга вечер, а Алекс се беше завърнал на кораба Nissan. Някаква каша се беше оплела, докато той известно време се беше появил като двоен човек. В търсене на втория си "аз" от плът и кръв, Алекс беше позагазил на чуждо място. Докато рискуваше себе си, някак си "двойно", Алекс беше забравил, че не е сам. Той запали цигара и погледна Палма, която седеше наблизо зад пулта си. На неговите часовници зеленееше една четирилистна "зелена детелина", а това в тези часове означаваше страшно много… Сетне погледна по пулта си, който не беше поискал потвърждаване на парола, а това беше добър знак- тук никой друг не беше поглеждал, докато липсваше от Nissan…
      3.
      Вечерта на другия ден Nissan продължаваше патрулирането над континента със около 100 км/ч и във режим дирижабъл. Алекс се радваше на хубав ден този път, а самия той в тези часове не беше "двоен". Струпването на две негови тела в едно, беше преодоляно, но той се чудеше какво всъщност прави самия той на друго място по същото време. Това му оставаше загадка. Телепортирането си оставаше "опасна работа", а това да бъде постоянно жаден, заради това, вече му ставаше навик. При телепортация човешкото тяло съхнеше и губеше вода. Алекс запали цигара и извади бутилката джин от джоба си, а тя беше плоска и събираше един литър. Една юнашка глътка му изгори гърлото, а той се огледа наоколо. Палма се губеше някъде, а Мирена и Ким приготвяха вкусотии за вечерята на шестимата, докато Аш инструктираше роботите на екип Алфа.
      По- късно Алекс намери Палма в неговия бокс, където беше заспала. Той не я събуди, а отиде в лабораторията, за да провери едно растение, което отглеждаха от извъземни семена. Там беше неговата майка и шамана Джи, който обикновено отглеждаше билки и лекове и забъркваше лекарства за всякакви болки. Алекс гушна старата си майка, похвали я, че изглежда добре и седна край тях, за да чуе най- новите неща от лабораторията, както и за своите деца- порастнали и по- малки. Тук си припомниха и старият му баща, който беше загинал от болест, преди години. На борда на кораба в стаичката със урните на починалите роднини, се пазеше и неговия прах. Алекс се порадва на майка си, която тъкмо се беше захванала да разсажда нови и нови растения, а някъде в дъното се вареше вкусна гозба, сигурно- фасул. Алекс по- късно хапна гореща чорба от менюто на майка си, преди да се оттегли обратно в дежурната. Те бяха съвсем наблизо през цялото време.
      По- късно вечерта Алекс преглеждаше последните новини получени в кораба, докато наближаваха град № 5. Командир Йон все още не беше дал инструкции и не беше се произнесъл дали ще кацат до този град. Екипажът отново се състоеше от 300 души, след новите попълнения, а някои бяха задържани в болница. В очакване на спокойна вечер, Алекс се отдаде да изобретява трети часовник за себе си, изцяло с негови чипове и схеми. Той беше имал нещо в предвид при това… Сетне въздъхна и погледна умно новите чипове, които автомата беше изпекъл току- що.
                                  ( край на Откъс № 123.)

Откъс № 122. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 122. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.    
     Беше една вечер на борда на кораба Nissan, който се носеше сред облаците със около 100 км/ч. във режим на дирижабъл. Това беше патрулен полет. Алекс и Палма се разхождаха из оранжерията на кораба- един малък рай в небесата. В дъното се намираше столовата на кораба, където нощните смени вечеряха, преди подготовка за поемане на смените си. Реалността беше изключително променлива и динамична. Войната между доброто и злото правеше Миналото променливо, със само временни резултати, а Настоящето изглеждаше нестабилно. Двамата седнаха на дървена пейка под старо дърво със домати и Алекс запали цигара замислен. Тези плодове и зеленчуци тук бяха бързорастящи и даваха нова реколта два пъти в месеца. Палма беше замислена и почти тъжна. Тя си беше спомнила нещо от миналото и се беше натъжила. Алекс отпи глътка джин и спря погледа си върху единия от часовниците на лявата ръка. Тук "зелената детелинка" показваше, че нещата са под контрол и стабилни. Друга информация на екрана показваше добра радиовръзка със Кулата- Фар на град № 1. Едни йероглифи обясняваха набързо някакви сегашни проблеми на самия кораб. Алекс въздъхна и забеляза, че до телепортацията му остава около три часа време. Той вече знаеше къде го телепортират, но опитваше да ги убеди да не му изтриват поне паметта сетне. Той биваше изпратен на разузнаване на "Върха на Времето", както му казваха, във временна сонда, изпратена предварително с тази цел. Сетне поради опасност от злоупотреба със информация, тя биваше изчистена от паметта му.
      2.
      Вечерта на другия ден Nissan продължаваше патрулирането си в небесата на Orixon 44. Трябваше да се предотврати следващия опит за нашествие на "лоши от космоса". Алекс беше бесен през цялото време. Той мразеше всякакви нашественици, пък камо ли от космоса и то "лоши". В паметта му изплуваха хиляди подобни нашествия, случвали се някога… Алекс запали цигара и дълго наблюдава картинката по часовниците си. Един от кораба Nissan беше претърпял тежка телепортация и се намираше в операционната зала на кораба в нестабилно състояние. Войната за оцеляването на човешката раса и цивилизация продължаваше с променливи резултати из Времето. Древният спор на "доброто" и "злото" поставяше цивилизацията в неизгодна позиция.
      3.
      Беше следобед, когато Nissan приближаваше една Кула- Фар, каквито имаше много по границите на заселения континент. Намираха се на няколко километра над височината на Кулата, а до мястото имаше към 200 км. Алекс пушеше цигара и проверяваше кодовете на Кулата по радиото. Там служеха близо 1,000 военни от AFJ, които разполагаха и със хеликоптри- подводници. Скоро проверките приключиха, а към Nissan бяха изпратени новини, събирани и подредени в Кулата. Мястото се намираше от източната страна на континента, където вътрешен залив омекотяваше силните вълни от океаните. Тук все още нямаше изграден цивилен град, а нататък със около 2,000 км. се намираше тренировъчно- изпитателен полигон за подготовка на нови военни за AFJ.
      Алекс беше объркан от някои новини, с каквито се запознаваше в тези часове. Той знаеше добре, че се води война между "злото" и "доброто", почти навсякъде из Времето, и че самото Настояще биваше променлива величина. Въпреки всичко това се забелязваха моменти на покой, когато "злото" отсъстваше от Настоящето. Такива часове се забелязваха все по- малко. Според инструкциите на командира Йон и адмирал Буун, кораба Nissan трябваше да гради стратегията си за включване във тази древна война, дори тук- на планетата Orixon 44. Алекс се замисли дълбоко, докато наблюдаваше на екрана си програмата за преходи през времето. Това биваше сложна и опасна работа. Случваше се хора да закъсат някъде из времето, без надежда за завръщане във настоящето си…
      4.
      В един момент нещо прищрака във автоматиката на каютата, а от часовниците на Алекс започна "пиукане" на една от алармите. Той погледна екрана на единия си часовник, а там пишеше: "Алекс това тук сега не е кораба Nissan! Това е отвличане! "… Алекс запали цигара, погледна листа хартия пред себе си и провери оръжията си и задължителната раница. Това до него не бяха хората от екипа му, а просто някакви извънземни. Той се замисли дълбоко. Времето течеше, а той се загледа навън, докато чуваше техните разговори- на пръв поглед, нищо особено…
                                  ( край на Откъс № 122.)

Откъс № 121. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 121. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.  
     Беше вечерта, когато хеликоптера Nissan приближаваше към град № 1, летейки на малка височина над  вътрешно езеро. Екип Алфа беше в добро състояние, а няколко души спяха по койките в горната част на хеликоптера. Алекс си пушеше цигарите и умуваше по листите от хартия нови и нови неща и хрумвания. Той първо написваше разни думи и дълго мислеше за тях и значението им, преди да продължи нататък. Тази вечер пилотираха хеликоптера Шон и Никита. Автопилотът работеше нормално, та не се налагаше значи, да коригират пилотирането ръчно. Аш и Милена се бяха захванали да приготвят нещо вкусно около тясната кухненска част на хеликоптера. Палма и Мирена следяха новините получавани от къде ли не, във вид на сгъстени, кодирани сигнали със висока скорост. Информацията след декодирането даваше снимков и текстов материал, а в някои случаи и видео. Радиовръзката със град № 1 беше нормална, а там ги очакваха да пристигнат, за да отменят готовността си за посрещането. Корабът Nissan все още се намираше пък до град № 2.
     По- късно във тази вечер, Алекс очакваше да пристигнат в скоро време до пистата на Северната крепост на град № 1, където щяха да ги приемат техните колеги. Той все още обмисляше какво щяха да правят във Северната крепост. Имаха нужда от нова техника и от разни стари части за хеликоптера. Това беше сериозна машина, която можеше да пътува и във времето. Същото важеше и за втория хеликоптер Mazda. Този ден отново бяха изучавали този континент и бяха търсили следи от древни цивилизации, живели може би тук някога отдавна.  
      2.  
      Около 4 дни по- късно хеликоптрите бяха скачени към кораба Nissan и той бавно набираше височина във обичайното си патрулиране над Orixon 44. Алекс и неговите екипи бяха по местата си в работната каюта, а някои от тях почиваха в боксовете си от които можеше да се излезе директно в каютата, но имаше и херметични врати за изолация. Тук всичко беше направено да може да оцелява самостоятелно, ако предстои катастрофа на кораба. Алекс отново обмисляше нещата заедно със специални екипи от кораба, специално обучени за целта. Общуваха дистанционно по корабните честоти на радиото. Имаха и видеовръзка, и си показваха разни листи с чертежи и текстове, за да обмислят защо последните мисии не доведоха до положителен резултат.
      По- късно, когато Nissan се намираше на височина от 10 км. над планетата, Алекс запали цигара и въздъхна. Нещата ставаха все по- сложни, а резултатите не бяха добри… Замислен над последните събития от последните няколко дни, Алекс имаше да решава сложни проблеми.
      Късно вечерта Nissan прелиташе над океана, където щяха да претърсват за новопристигнали нарушители от космоса. Очакваше се някъде из океана да намерят потопил се космически кораб.
       3.
       Вечерта няколко дни по- късно Nissan патрулираше над заселения континент на Orixon 44. На борда на този боен космически кораб имаше около 250 души екипаж, а кораба беше от Флота на AFJ. Алекс тъкмо беше запалил цигара и наблюдаваше нещо по часовниците си, докато умуваше нещо и драскаше по едни хартиени листи на плота на пулта пред себе си, а до него седеше Палма и слушаше музика със слушалки. Мирена и Ким приготвяха прясна храна за вечерта и нощта на Екип Алфа, един от екипите на Алекс. Аш и Милена пък току- що се завръщаха от каютата на командир Йон, където получиха инструкции. Ставаше някаква сериозна война из Времето, в която корабът можеше да бъде намесен- недостигаха добри хора. Древната война между силите на злото и силите на доброто се трепеха жестоко навсякъде из Времето, след избегването на поредната опасност от апокалипсис.
      Алекс се запозна по- късно във вечерта, със новите инструкции от командир Йон и замислен се изправи пред предния люк на каютата. Някакъв усет му говореше, че отново са били застигнати от добри времена, но това никак не му се вярваше. Оптимист до мозъка на костите си, той гледаше със  недоверие почти на всекиго и на всичко. Избегнат беше в тези времена апокалипсис със нашествие от метални роботи, с които вражеска цивилизация превземаше планети, на вълни на вълни и то за кой ли път. Този път тяхното нашествие беше осуетено и спряно…  Алекс въздъхна и се замисли нещо по този въпрос…
                                  ( край на Откъс № 121.)

Откъс № 120. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 120. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Във началото на вечерта, дни по- късно хеликоптерът Honda прелиташе ниско над някаква гориста местност. Алекс пушеше цигара и със неизяснено настроение се стягаше за поредната си битка със "злите сили от невидимия свят" и болките породени от това. Екип Алфа се намираше в добро здраве и настроение, а Алекс и Палма седяха зад пилотите и се опитваха да поработят по компютрите си. Хеликоптера се пилотираше от Шао и Джейн, които използваха предимно автопилот. Двата хеликоптера се прибираха към кораба Nissan, след като оглеждаха мястото на падане на метеорит със размерите на малка къща. На това място не откриха биологичен материал или някакви същества. Това беше било просто астероид. Алекс продължаваше да пуши цигари, докато обмисляше нещата от последните времена. Напоследък атаките на "злите сили от невидимия свят" жестоко го измъчваха и му готвеха кошмарно бъдеще, а той се бореше за добър живот и бъдеще, спорейки с тях. Неговите колеги също страдаха от набезите на "невидимите врагове", които им замисляха ужасии. Алекс успя да разкрие още една тайна- "злите сили" ги преследваха и наказваха, за да скрият и потулят истините за световете, които до момента беше разкрило и разгадало AFJ. За AFJ бяха известни и документирани почти всички грозни тайни, истини и загадки на световете, заради които биха ги убили, ако можеха. Документираните и записани намерения на "злите сили"  да убиват, щом бъде разгадана от някого още някоя тяхна грозна тайна, шокира не само AFJ, но и цялото общество на земляните. За изненада на всички, AFJ нямаше намерения да пази грозните истини в тайна от обществото на земляните, които живееха все пак някак си, понякога щастливо. Алекс се разчувства. Световете бяха създадени не за да се живее добре, а за да се снимат ужаси и да се дои всичко възможно от хората, което би   свършило някаква работа на "злите". В крайна сметка всичко се обясняваше със алчност, завист, лакомия, глупост и садизъм, факторите водили цивилизациите милиони пъти до поредния апокалипсис и гибел.
     2.
     Вечерта напредваше, а хеликоптера Honda все повече наближаваше кораба Nissan, установен край град № 2. Алекс обмисляше мерки за продължаване борбата за оцеляване и съпротива срещу "злите сили". Чудовищните им намерения да убиват "който знае нещо", все още шокираха и Алекс. Бяха взети спешни мерки за да се противопоставят на подобни явления. Мерките за сигурност по кораби и градове бяха затегнати спешно. Докато умуваше и записваше мисълта си, Алекс обсъждаше бъдещите планове със Палма и Аш. "Злите сили" беснееха, че са били разкрити и изобличени, за съжаления земляните нямаха на кого да се "оплачат". Единствената надежда за оцеляване на земляните- AFJ, беше в добро и стегнато състояние, а машините до голяма степен служеха вярно, произвеждаха се и нови, колкото трябваше. Ниската възраст на смъртността сред хората се обясняваше със сложните обстоятелства- далече от родната планета- по чужди планети и то следени от "злите сили", които искаха да ги унищожат, след като им отнемат всичко… Ужасите преживени от земляните милиони пъти се помнеха добре и това ги настройваше за отмъщение, възмездие и правосъдии, а тук много им помагаха Християнството и редица други религии от Земята.
     3.
     След като двата хеликоптера се прибраха на борда на кораба Nissan, Алекс остана в хеликоптера за да умува още и още, трябваха спешни мерки във борбата за оцеляване, а от това зависеше човешкия род и цивилизации. Усилията на Алекс и неговите екипи не бяха нито напразни, нито единствени- Земята разполагаше със учени и мъдреци, със технологии, наука и техника. Разбира се пък на самата Земя все още биваше робовладелчески строй. Това тежеше на много хора, но все още нищо неможеше да се предприеме по въпроса. Мнозина тайно се заричаха "да се върнат отново на родната планета", но точно така- с бойните кораби и силно въоръжени… Други тръгваха на там със празни кораби и добре заредени, за да спасят още по няколко хиляди души оттам…
     Алекс въздъхна дълбоко, а ситуацията беше такава:  по- добре беше да умреш прав. Умиране имаше, но оттърване- не…
                                  ( край на Откъс № 120.)

Откъс № 119. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 119. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.
     Във края на следобеда, няколко дни по- късно, хеликоптера Honda пътуваше над една от планините на Orixon 44, "за да се провери нещо"- както беше казал Аш. Алекс пушеше цигара в креслото си зад левия пилот, а до него беше Палма. Той тъкмо умуваше по въпроса за изучаването на тази планета- Orixon 44. Твърде възможно беше тук някога да е имало някаква цивилизация. А тази машина беше хеликоптер- подводница, ако се наложеше да проверяват други неща и във близкото море. Вече започваше вечерта, когато хеликоптера наближаваше една база- фар, на брега на вътрешното море тук. По радиото скоро влязоха във връзка с хеликоптера Mazda, който вече беше тук. Докато се приземяваха Алекс преглеждаше новините. На това място хеликоптерите щяха да пренощуват преди да продължат да търсят из района следи от някаква предишна цивилизация или от нарушители и нашественици. Все още не бяха взели решение дали ще се топнат и под вода в морето, за да огледат брега на дълбочина. Радиовръзката със кораба Nissan беше нормална в тези часове. Контакта с базата- фар беше само дистанционен. До нея нямаше да ходи никой от двата хеликоптера, нито пък бяха поканили някого. Над двата хеликоптера скоро пуснаха камуфлажна материя и застинаха в очакване на връзката със кръстосвача New York, уговорена за тези часове по графика. Интересуваше ги дали ще се наложи да пътуват извън Orixon 44. Тъкмо се бяха оформили какви ли не нови и нови задачи и планове за двата хеликоптера, а кораба Nissan оставаше при град № 2, за поне седмица.
      2.
      Беше друга вечер на планетата Orixon 44. Хеликоптерът Honda току- що беше пристигнал до кораба Nissan, приземени край град № 2. Вторият хеликоптер Mazda, вече беше тук от няколко часа. В тези дни двата екипа на Алекс бяха търсили някакви следи от стара цивилизация, живяла тук преди далечни времена. Вероятно биха намерили такива следи по принцип, но това беше търсене на игла в купа сено- трудна задача. Освен това двата екипа изучаваха планетата и я разглеждаха. Тази вечер екипите на Алекс имаха възможността да се приберат по каютите си в кораба Nissan. Все още се умуваше по въпроса- колко време ще останат на борда на кораба. Самият кораб пък беше в очакване на изникване на нова заявка за полет над планетата. Това бяха сериозни машини, които бяха предназначени, проектирани и изградени по сложен начин и можеха най- различни задачи да изпълняват. В кораба ги посрещнаха без особени разговори. Тук имаше техни колеги, със които не се познаваха все още. Адмирал Буун също беше в кораба, а командир Йон обсъждаше със екипажа нови и нови проблеми.
     Алекс подреди личния си бокс в кораба- това беше техния дом на този свят, както и общата им универсална каюта на първите шестима от екип Алфа- Алекс, Палма, Мирена, Ким, Аш и Милена. Те мечтаеха добре да се наспят след пътуванията с хеликоптерите. След като подреди добре личния си спасителен бокс- капсула, Алекс запали цигара и отвори архивите си. Той искаше да си припомни някои неща от живота си. Тук по- късно щеше да пристигне и Палма, за да поработят по компютрите си заедно.
      По- късно, щом Палма пристигна при Алекс, двамата отвориха компютрите и се разговориха по новините за самия кораба Nissan и екипажа му, през тези времена, когато двата екипа бяха изпратени с хеликоптрите по задачи. Нищо съществено не се беше случвало тук. Основните функции на Nissan- да охранява планетата и да се грижи за земляните по градовете, продължаваха да работят успешно. Алекс пушеше цигарата си и разглеждаше програмите в компютъра си и ръчните часовници. Беше намислил, ако не излетят в тази вечер и нощта, да си почива добре до сутринта, а нощите на Orixon 44 биваха много много дълги и безпаметни, докато сутрините бяха стръмни, сурови и трудни. Такива бяха и новите времена, които бяха започнали за земляните във звездната система Orixon. Алекс се позамисли- неможеше да прецени дали с хеликоптера е по- сигурно или със кораба. За жилище някъде долу по градовете, нямаше никакъв начин да стане, нямаше и да бъде сигурно сетне. Решили твърдо така и да си умрат по корабите на AFJ, тези хора тук на Nissan разбираха, че непомнят колко време точно бяха летяли до далечни планети и обратно, изолирани от каквито и да било себеподобни наблизо. Беше дошло време да пуснат котва и то именно тук- на Orixon 44…
                                  ( край на Откъс № 119.)