Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 4, Valeri Kolev.

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 4, Valeri Kolev.

На другия ден, във следобеда Nissan се приземи до град № 17. Веднага след кацането Алекс и Палма излязоха на терасата към дежурната каюта. Навън валеше дъжд. Алекс запали цигара, извади бутилка джин и отпи глътка. Гледката показваше града във далечината и в близък план базата и летището тук. Въздухът ухаеше на извънземен озон и кислород. Усещането за свежест и младост омая земляните, особено Алекс и Палма. Алекс огледа района, замислен над излъчването на този град. Тук живееха половин милион души. Във базата и летището пък, имаше 4,000 души- колеги командоси от AFJ. Във летището по това време имаше 115 различни кораби, совалки и изтребители. Алекс погледна за народността на корабите наоколо, търсейки непроверени, които можеха да са опасни за земляните тук. Палма сръбваше джин с тоник и наблюдаваше зоната около входовете на Nissan. Долу вече чакаха разрешение да идат до базата и града, няколко от екипите на кораба.
Щом по-късно двамата се прибраха вътре в каютата, Алекс запали цигара и огледа хората си в каютата, преди да заеме мястото си зад пулта, където тази вечер щеше да има много работа, до късно след бордовия полунощ. Докато пушеше цигарата, Алекс пусна последните новини от изминалите дни и часове, които сега щеше да прегледа и прослуша. Добрата представа за световете, сега- във реално време, щеше да бъде много полезна за Агенцията, по- късно.
Докато Алекс преглеждаше новините, Палма приготви вкусни пици за една вечерна закуска. Ким, Аш, Мирена и Милена по това време имаха свободни часове и почиваха. Из кораба бяха будни 40 души, а три екипа бяха отишли до базата и до града. Алекс запали цигара и се изправи на терасата, за да погледа навън. Вече ставаше тъмно над базата и града, а спускащия се мрак скоро щеше да залее всичко наоколо. Алекс отпи глътка джин с тоник и погледна към Палма. Напоследък и даваше все по- малко от вниманието си, но тя не реагираше на  това негативно. Бяха изминали няколко часа от кацането тук, когато Алекс даде инструкциите си за всеки един от екипажа. Командир Йон беше поел командването на кораба, а Алекс и Палма щяха да поработят още малко, преди да се оттеглят да почиват. Не се очакваше скоро да се отлита от това летище, а това даде на Алекс усещане за малка радост. Палма беше щастлива тази вечер. Някак си беше успяла добре да си подреди картите, а това я радваше. Настроенията из кораба бяха нормални, носеше се полъх на оптимизъм наоколо. Радиовръзките с базата, града, кръстосвача, както и със екипите, излезли навън, бяха стабилни.
*
На другия ден, към края на следобеда, кораба прелиташе над вътрешно за континента море. Намираха се на 10 км. височина и се движеха със 300 км/ч., а навън се вихреше буря. Във дежурната каюта имаше десет души, сред които Алекс и Палма. На борда на кораба бяха будни 50 души, а останалите 150 почиваха и спяха. Алекс се черпеше със джин и умуваше, как да подобри отбраната на планетата тук- Orixon 44. Тези дни бяха получили съобщение, че във зоната са забелязани вражески кораби, от една враждебна цивилизация. Във тяхната посока бяха изпратени десет автоматични, разузнавателни дрона. В очакване на резултат командосите, които се намираха в тази зона, тръпнеха в очакване на нова информация за вражеските кораби навлезли във зоната. Агенцията AFJ беше вдигната по тревога валидна за цялата зона около планетата Orixon 44.
Алекс запали цигара изправен пред предния люк. Предстоеше му чак до сутринта да умува по плановете за защита на тази планета от нашествия.               
/край на откъс № 4/

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 3, Valeri Kolev.

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 3, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато Nissan приближаваше град № 10. Там кораба щеше да изчака инструкции. Алекс запали цигара замислен пред предния люк на дежурната каюта. До него стоеше Палма, докато подреждаше масата за вечерята на шестимата. Алекс беше във лошо настроение, отново го мъчеше грип. Той се опитваше да действа по своите задачи, но неуспяваше да се концентрира. До града имаше няколко часа път. По това време екипажа беше на крака, преди да остане вечерната смяна на дежурство. Алекс се беше замислил по въпросите около оцеляването на земляните, разпръснати из десетина планети около Orixon 44. Животът извън Земята биваше труден почти навсякъде. Самият Алекс често боледуваше, отваряйки работа на лечителя на кораба, шамана Джи. И този ден Джи лекуваше Алекс със нови и нови хапчета и билки. Резултатът биваше променлив, но във общи линии Алекс се мъчеше предимно. Той си взе кафе от автомата и седна зад пулта, за да обмисли нещата си за този ден и следващите няколко дни.
*
Следобедът на другия ден вървеше нормално, когато Алекс излезе на терасата на дежурната каюта и се загледа нататък към града. След няколко часа корабът щеше да отлети оттук, над планините към следващата спирка- град № 14. До Алекс стоеше Палма и хапваше шоколадов сладолед. Алекс беше замислен, предимно над проблемите на кораба и екипажа от последните времена. Той реши да се разходи около кораба и кимна на Палма да тръгне с него. Докато асансьора ги спускаше към партера, Палма извади от един джоб един лист и дълго разглежда нещо по него. На излизане от кораба и от асансьора Алекс побутна автомата на рамото си и огледа наоколо. Постовите на входа кимнаха на Алекс и на Палма и направиха път за минаване. Навън беше свежо и хладно, валеше тих дъжд. Двамата прекосиха площадката пред кораба и тръгнаха по асфалтирана алея към парка на летището. Във тези часове из парка имаше десетки минувачи, някои от корабите, други от базата и трети от града. Във района се срещаха доста диви животни и зверове, които се плашеха трудно, дори ако се стреляше по тях. Във далечината се забелязваше кафене, около което се беше насъбрал народ. Натам тръгнаха Алекс и Палма. Както се бяха уговорили предварително, в кафенето трябваше да се срещнат със Ким и Аш. Наближавайки кафенето двамата оглеждаха хората около себе си. Наблюдаваха се доста непознати видове, за които тепърва се търсеше информация, за да се картотекират за архива на кораба. Алекс помириса въздуха, да не би да има теч на газ и сетне запали цигара. Двата им дрона с камери, вече оглеждаха наоколо. Трябваше да им бъде осигурена максимална безопасност, както обикновено.
Двамата седнаха по- късно на масичка пред кафенето, една от няколко десетки наоколо. Поръчаха си бира със мръвки печено месо и се загледаха наоколо.
*
Няколко часа четиримата се черпиха с бира и печено месо, преди да дойде техен робот със хеликоптер, за да ги прибере на борда на кораба- трябваше да отлитат нататък, за обичайното патрулиране над континента. Когато се качиха във хеликоптера, Алекс запали цигара и кимна на робота да излитат. Това беше хеликоптер от състава на кораба Nissan. За него имаше място където да стои по време на полет, както и още няколко такива хеликоптери. Алекс, Палма, Ким и Аш заминаха заедно с хеликоптера и двата робота обратно към кораба. Там чакаха само отделни хора от екипажа да се приберат, за да тръгва кораба. Докато си пушеше лулата, Алекс ползва телефона. Той искаше нещо да провери, преди прибирането в кораба.
*
Във следобеда на другия ден Nissan прелиташе над планина, разположена на площ със около 2,000 км. дължина. Летяха на височина от 10 км. и скорост от 400 км/ч. Във тези часове бяха будни около 40 души, а останалите 160 почиваха или спяха. Алекс тъкмо умуваше дали във вечерта ще се приземяват някъде или не. По принцип това трябваше да реши именно той. Докато умуваше, къде ще бъде по- добре да бъдат тази вечер, Алекс запали цигара и си взе чаша кафе от автомата. Долу на земята под кораба вилнееше зимна буря със много сняг и силни ветрове. Там беше опасно, до известна степен.
*
Във началото на вечерта Алекс си взе още една чаша кафе и седна пред пулта си, за да помисли и поработи над редица проблеми и задачи. Това беше планетата Orixon 44, земна година 7018- та. Новата планета на земната цивилизация, отдалечена на години път от самата Земя. Наоколо имаше още редица планети, където земляните имаха колонии със градове.

/фентъзи роман, край на откъс № 3./
/следва продължение/             

SAXON - 747 (Strangers in the Night) HD

Best Female Vocal Dubstep Mix | Melodic Dubstep Mix | August 2017

Koan - The Last Samurai

Koan - Selena's Song (Blue Mix)

BATE PESHO - S MEN (Official Audio) + HQ mp3 download

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 2, Valeri Kolev.

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 2, Valeri Kolev.

Космическият кораб Nissan стоеше приземен на летището край град № 5. Алекс, Палма, Ким и Аш крачеха из един от парковете на града, наблизо до летище № 1. В тези часове над град № 5 се спускаше мрак. Алекс запали цигара, намести автомата на рамото си и огледа наоколо. Из парка гъмжеше от диви животни и зверове. Четиримата тъкмо приближаваха едно от кафенетата в този парк. Тук вече ги чакаше един от хеликоптерите на Nissan, воден от два робота. Те щяха да ги върнат по- късно обратно във кораба.
Четиримата и двата робота влязоха в кафенето, а там гъмжеше от хора- от корабите, от базите на Агенцията, от града, и земни и извънземни. Двата робота останаха на пост, докато Алекс и другарите му си избраха местенце, където да поседнат и хапнат. На менюто тук можеше да завиди и най- добрия ресторант. Четиримата си избраха хапване и пийване и се занимаха да се огледат наоколо. Алекс хапваше замислен над последните времена и се опитваше да измисли какъвто и да е план за себе си, за идващите седмици. Блюдата пред Алекс и напитките му бяха със високо качество, съответно- доста скъпи. Добрата компания на другарите на Алекс и хубавото настроение във това кафене, направиха престоя на четиримата тук още по- продължителен и още по- приятен. Навън валеше силен дъжд през цялото време.
Когато няколко часа по- късно четиримата и двата робота летяха със хеликоптера ниско над града, Алекс запали цигара и погледна часовниците си, преценявайки нещо наум.
*
Беше следобедно време на другия ден. Корабът продължаваше да стои на летището до град № 5. Валеше дъжд, а Алекс и Палма наблюдаваха от терасата на дежурната каюта. Гледката към базата и град № 5 беше невероятна. Алекс запали една цигара докато се радваше на местността около кораба. Палма и Ким се смееха докато си говореха, а Аш говореше с някого по радиото. Все още не беше ясно дали скоро ще се отлита от тук, но това не беше от съществено значение за Алекс. Той се беше замислил за проблемите от последните две- три седмици.
*
Към средата на следобеда на другия ден кораба Nissan   приближаваше град № 7, а до там оставаха броени часове. Алекс запали цигара, взе си кафе и замислен погледна часовниците си, премисляйки нещо. Положението около планетата и извън нея беше нормално. Не се забелязваха вражески обекти наоколо. Това не биваше да успокоява никого, защото война се водеше на само три седмици път,  дистанция от тази планета. Алекс и неговия екип бяха ангажирани да измислят стратегия, достатъчно силна, та да се противопостави на всякакви вражески нашествия към планетата Orixon 44. Заети със тази задача тридесетимата командоси от екипа на Алекс, замисляха план след план. Сигурността и безопасността на планетата ставаха все по- сериозни.
*
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш крачеха из един от парковете на град № 7. Алекс намести автомата на рамото си и запали цигара. Въздухът тук беше свеж и чист, ухаеше на дъжд, макар й извънземен. Алекс беше в добро настроение и докато се разхождаха, той умуваше по въпросите около бъдещите дни и седмици, за кораба Nissan и неговия екипаж. От кръстосвача New York ги извикваха обратно, защото щели да започват някакви съвместни учения. Една от войните около планетата, се намираше на няколко седмици дистанция. Според командира на кораба- Йон, войната лесно би могла да се разшири  и да достигне Orixon 44, а тук имаше няколко милиона земляни и техните поколения, вече със двоен произход, родени по кораби и колонии във извънземието. Това правеше външните войни,  особено опасни за земляните, ако достигнеха земните територии и градове. Алекс, като Заместник- Главнокомандващ силите на AFJ във тази зона, изпитваше тежест на раменете си, заради огромната отговорност, каквато поемаше. Той държеше изкъсо подчинените си. Наказанията, които той даваше при всеки неуспех или нечия грешка, биваха сурови и тежки. Тежестта на поста на Алекс не беше само негова, а той я поделяше със хората от екипа си. Това бяха 30 души, неговите най- близки приятели и приятелки, които биха се жертвали за него, при нужда.

/край на Откъс  № 2, следва продължение/

Нов фентъзи роман, 2018,откъс 1.

Нов фентъзи роман, 2018,откъс 1.

Корабът Nissan прелиташе над една планина на  Orixon 44, във бордовия следобед. Екипа на Алекс се намираше във дежурната каюта, в тези часове. Това бяха около 30 души. Алекс пушеше цигара, замислен дълбоко над истините от последните времена. Тежката му болест от последните времена беше  поукротена по това време. Корабът се намираше на около три часа от град № 3. Алекс прекъсна работата си по пулта и се изправи пред предния люк, за да погледа навън. Палма тъкмо приготвяше  закуска за целия екип, а Мирена подреждаше каютата за вечерта. Алекс провери състоянието на компютрите на кораба и се замисли над няколко теми от последните времена. През последните няколко седмици животът на земляните, тук на Orixon 44 вървеше нормално. Алекс се радваше на добрите времена, настъпили отново на тази планета. Той добре разбираше, че Страшната война из Времето отново е във затишие. 
 Малко по-късно Алекс активира два от роботите си и тръгна със тях из кораба.
Беше вечерно време, когато Алекс седна зад пулта си, за да поработи. Във тези часове Nissan приближаваше град № 5, а се намираха на 8 км. височина. Все още нямаше инструкции дали ще се слиза към града. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и заби поглед напред по курса на кораба. До него бяха Палма, Ким и Аш, заети със задачите си, а Милена и Мирена приготвяха вкусна вечеря за шестимата. Алекс се беше замислил дълбоко за нещата от последните времена. Той смяташе, че защитата на планетата Orixon 44 не е достатъчно сериозна, въпреки всички стратегии по темата. Докато умуваше как да бъде увеличена отбраната на планетата, Алекс драскаше по листенца хартия, отбелязвайки идеите си там. Междувременно кораба започна спускане към този град. Очакваше се след няколко часа да се приземят край града. Алекс запали нова цигара и се загледа към таблото пред себе си. Траекториите за приземяването вече бяха изчислени и готови.

/Следва продължение, а вие можете да се включите във писането, във смисъл- да продължим романа заедно./   .                

Откъс № 152. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

  
        Откъс № 152. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
           1.  
             Беше вечер, няколко дни по- късно. Корабът Nissan се намираше приземен на площадка до град № 20. Проблемът със тревогата беше изяснен- тук на Orixon 44 се бяха развихрили секс- игри, които бяха излезли извън всякакъв контрол. При това положение Алекс и още някои други, бяха изпаднали в криза. Изпитал унижение Алекс опитваше да намира смисъл за да продължава службата си, но все пак  все  още си имаше и жени на разположение… Шаманът Джи беше успял да му намери ново и добро лекарство, при това най- ново заболяване на Алекс и той беше изпитал спокойствие и хладнокръвие. Настъпваха трудни и мътни времена, рай за измамници и престъпници, а Агенцията умуваше по спешни мерки по въпроса, макар и със закъснение…
              Алекс запали цигара и заби тъп поглед във белия лист пред себе си, напоследък сериозно затъпял поради някакви  причини. Опитваше да преодолее унижението, което изпитваше сега, а освен това- не само своето, като това имаше променлив резултат. Междувременно започваше разследването на най- новите секс- игри, превзели тотално планетата Orixon 44. Думи като срам, святост, свян и т.н., вече никой почти не помнеше тук… Раят на престъпниците и измамниците беше ужасил малка група хора със малко по- древен морал и логика на поведение и живот. Проблемът пък със ужасите, които често се случваха и на Orixon 44, също ужасяваше тези хора. Във безизходица- как да реагират при това ново положение, мъдреци, учени и висши военни разговаряха помежду си със часове.
          2.
          Това се случваше около семица по- късно. Корабът Nissan се намираше във патрулен полет над заселения със земляни континент на планетата Orixon 44. В началото на вечерта прелитаха над планина със около 10 км. над нея с посока на юг. Алекс пушеше цигара и наблюдаваше екраните пред себе си. До него седеше и умуваше Палма, а зад пултовете имаше стена и автомат за кафе и закуски. Времената бяха сложни. Извънземните от Съпротивата си имаха техни проблеми. Планетата Orixon 44 за момента беше спокойна, но малък екип беше изчезнал някъде из Времето със хеликоптер. Опитваха да го открият, но ставаше още по- сложно. На моменти отказваше и електрониката, а материята беше на границата на разпадане. Алекс беше във траур- там имаше негови приятели и момичета, закъсали из Времето. Замисляше се спасителна мисия, но дали щяха да успеят да ги намерят и спасят или щеше да закъса и друг от хеликоптрите на AFJ?... Докато умуваха дали да предприемат каквото и да е, Алекс прекара поредната си психическа криза. Вечният проблем дали спасителите ще успеят да ги намерят и спасят, или ще загубят и те, вълнуваше екипажите на няколкото близки кораби. Междувременно вражеска цивилизация използваше мислите на хората, за да им причинява злини. Очертаваше се пак война… Хората от AFJ използваха заглушители на мисли и се молеха, да не им се четат мислите във никакъв случай. През изминалите дни се получи явлението "Кърваво слънце"- т.е. преживяването на жестока гибел на земляните. Все още не се знаеше дали това е избегнато или все още опасността съществува. Със вярата във Доброто и добрите хора и интелигенция, за момента нещата се нормализираха. Алекс беше значително по- добре след кризата, но трепереше- дали закъсалите негови приятели във Времето са добре, и дали ще успеят да ги спасят от закъсването им. Освен всичко друго, лабораторни експерименти бяха довели до смущения и непредвидени усложнения и промени, все още неясно дали опасността е отминала и по този въпрос.
            3.
            Късно вечерта положението се нормализираше все повече. Въпреки неизвестността пред бъдещето, Алекс опитваше да обмисля спасителен план за закъсалите из Времето. Това бяха близки хора и той не смяташе да ги изоставят из Времето, със опасността да са попаднали на лоши обстоятелства и невъзможност да се завърнат обратно във 7017- та година. Тъй като вражеска цивилизация се опитваше да им използва мислите за да им причинява беди и злини, действаха мощни заглушители на мисли, а всички се молеха да не могат да им четат мислите.
           4.
           Във следобеда на другия ден кораба Nissan наближаваше бойна станция сред джунглата. Все още нямаше решение, дали ще се приземяват там. Алекс умуваше по това време някои основни положения от ситуациите напоследък. Беше в лоша форма и нищо по него не го слушаше. Той смяташе, че е недоспал и изморен. В каютата на шестимата нямаше кой знае какво различно от друг път. Алекс се изправи пред предния люк и заби поглед напред по курса на кораба, а това беше джунглата на Orixon 44.
           5.
           Във следобеда на другия ден Алекс се намираше в паник- каютата, заедно със шестимата от Екип Алфа. Могъща вражеска цивилизация се опитваше да превземе планетата Orixon 44. Агентите на AFJ вече им бяха разбрали намеренията и подготвили капани из целия кораб. Екипажът беше призован за внимание. Сигналът за тази тревога пищеше денонощно по всички честоти на AFJ. Корабите на Агенцията при планетата, действаха по тревога. Все още вражеската цивилизация не успяваше да проникне на планетата, защитена със голям брой най- различни защити. Разузнаването дебнеше всякакви обекти около планетата, а бойните станции имаха разрешение и инструкции за стрелба към космоса при необходимост… Намеренията на вражеската цивилизация бяха известни на Агенцията- те смятаха да превземат планетата, а земляните тук да бъдат подложени на гибел… Ужасеното население се стягаше да влиза във армия… Това беше 7017- та Земна Година на Orixon 44.
          Алекс се нервираше седнал зад пулт в паник- каютата. Компютрите му тук се атакуваха от десетина външни и вражески компютърни машини за атакуване.                                                                                          

(край на Откъс № 152)

Откъс № 151. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

          Откъс № 151. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
           1.  
             Беше сутрин за кораба Nissan, който прелиташе над планинска верига, със курс на изток, височина над 15 км. и скорост около 100 км/ч. Корабът беше излетял при сигнал за "тревога" през изминалата нощ. Алекс и Палма бяха по местата си зад пултовете и се опитваха да разберат кой и защо ги е "вдигнал по тревога". Ким и Мирена все още се подготвяха за дежурство, а Аш и Милена все още не бяха излезли от боксовете си за почивка. На борда будуваха 40 души. Ворият кораб на кръстосвача New York - именно Ford, се намираше на около 400 км. във южна посока, където те проверяваха нещо без да се приземяват никъде.
            Сутринта напредваше, когато Алекс запали цигара, докато проверяваше радиовръзките на кораба, изискваха се кодове от близките радиостанции, отговорили на повикването. Алекс беше наясно, че действително "има нещо гнило" в тези часове, но все още не се знаеха подробности. Скоро се появиха в дежурната каюта също Аш и Милена, стегнати за дежурство. Командир Йон водеше кораба от каютата си, а на мостика пилотираха Джони и Джими.
              Определено беше станала някаква беля, но все още никой незнаеше какво е положението и за коя планета се отнася белята.
              2.
              В началото на вечерта корабът Nissan се намираше над високопланинско езеро, на 300 км. от град № 12. Проверките направени от дежурните не дадоха резултат- каква е ситуацията, та да бъде вдигнато AFJ "по тревога". Пределно ясно беше, че действително нещо тотално не е в ред, но отговор нямаше по въпроса.
               3.
               Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan патрулираше над единствения заселен континент на Orixon 44. Прелитаха на 15 км. над северната част на континента, във вид на дирижабъл и със скорост около 100 км/ч. Алекс се беше замислил по въпроса за тревогата, за която не намериха отговор. Просто се беше задействала някаква автоматика, която беше регистрирала някаква опасност за планетата и земляните. Във дежурната каюта бяха и шестимата, както обикновено, а из кораба будуваха 60 души.
            4.
            Беше следобед, няколко дни по- късно, когато Nissan прелиташе наблизо до град 20, със включен дирижабъл, със ниска височина и със ниска скорост. Алекс и Палма се черпеха с кафе и напитки, докато се обмисляше новото положение. Те запалиха по цигара и забиха поглед по екраните си. Разследването по въпроса- кой и защо е вдигнал силите на AFJ, при планетата Orixon 44, все още не даваше резултат. Бяха привикани още разследващи, но постижението им беше подобно. Алекс въздъхна тежко и се изправи, за да се разходи. Палма хукна след него. Докато вървяха из коридорите на кораба, не срещаха почти никого. Във оранжерията на кораба, където стигнаха по- късно имаше няколко двойки, които се разхождаха. Седнаха на пейка под едно ябълково дърво и Алекс извади плоската бутилка с джин от джоб, за да отпие юнашка глътка. Екипажът нямаше планове за вечерта, а кораба просто увиснаха наблизо до град № 20. По това време будуваха само 40 души, а останалите до 300 почиваха и спяха.
         Когато по- късно се върнаха във дежурната каюта на шестимата, Алекс имаше съвсем нови идеи за действия на кораба и неговия екипаж. Той седна зад пулта си, за да ги надраска по лист хартия, докато обмисляше нещата. Във полунощ се отменяше тревогата, според новите инструкции на командир Йон. Нищо особено не беше забелязано, ни на земята, ни около нея. Мирена се въртеше около Алекс и опитваше да му привлече вниманието, а той се направи на сериозно зает в тези часове. Алекс и Милена приготвяха хапването за следващите 24 часа, а Ким спеше в бърлогата си… На часовника на Алекс светеше зелена детелинка- знак, че всичко е нормално с екипажа и кораба. Според втория му часовник предишния ден го бяха телепортирали отново на разузнаване напред, но вече се беше прибрал, а телепортацията беше успешна. Както обикновено той нищо не си спомняше от самото разузнаване…
         Бордовият следобед се изтъркулваше, когато Алекс и Аш стояха изправени пред стенния екран и обмисляха нещата на кораба, а планове нямаше още никакви. В очакване на спокойни времена, екипажът започваше да се раздвижва- идеше вечерта. Все още нямаше решение да се приземяват при града и неговите четири наблюдателни крепости със площадките за приземяване. Командир Йон и адмирал Буун по това време обсъждаха по- мащабно нещата около Агенцията AFJ и Съпротивата.    

(край на Откъс № 151)