Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 20. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 20.  Valeri Kolev.

          Беше вечерта на другия ден. Корабът Volvo се намираше на летището на град Трети. Алекс запали цигара изправен пред един люк, със гледка към град Трети. Във този час всички се бяха прибрали в кораба за нощуване, а за нощта не се предвиждаше някой да излиза от кораба. Дежурните пуснаха отбранителната система на кораба, камуфлажната и алармената системи, а входовете му бяха вдигнати на 15 м. височина.
         *
          Беше по обедно време на другия ден. Корабът на Алекс и неговата команда все още гостуваше на град Трети. По това време навън бяха отишли 30 души от екипажа по различни задачи. Алекс се черпеше със кола и изучаваше науката на една приятелска, но извънземна цивилизация.
           Към средата на следобеда Алекс и Палма станаха от пултовете си, за да идат пред един люк и да погледат навън, беше слънчев и хладен зимен ден, а в тяхната каюта беше топло и уютно. Алекс извади бутилка джин с тоник и отпи юнашка глътка, забил поглед във далечината. Той беше леко сънен, но в добро здраве в тези часове. Като пуснаха малко въздух от вън, разбраха, че е  чист и свеж, ухаеше на сняг на озон и на дъжд, но някак си извънземно. Алекс запали цигара и въздъхна. Това бяха едни такива хубави времена, преди Нова Година 3019- та. Във извънземието се използваха сложни календари и часовници, но винаги имаше информация за Земното време и за Земния календар. Тук на тази планета, отдалечена на 30 месеца от Земята, денонощието биваше не 24 часа, а 64 часа. Останалото беше още по- сложно и объркано. Малцина избираха съвсем тукашния календар и часовник, за свой ориентир, защото това им напомняше болезнено, че отдавна не са били на Земята, а и скоро няма да се завърнат там. Това налагаше да използват специални часовници със описани няколко календара и часовници, включително и Земния.
          Алекс отпи още една глътка и подаде бутилката на Палма, а тя отпи и се намръщи, скоро не беше пила концентриран алкохол, пък било то джин с тоник. Самата бутилка беше пастмасова и  комбинирана, общо литър, със двойно гърло- за тоник и за джин. Двамата скоро усетиха, че са се напили, а Палма се посмя малко изневиделица и изненадващо, хвана Алекс за ръка и му кимна да я последва, а той неохотно я последва...
         Следобеда беше към края си, а Алекс и Палма се бяха отпуснали по койките си и почиваха. Малко или много този ден беше бил изморителен за тях. След кратка дрямка Алекс стана да изпуши цигара и да види какво е положението на кораба и наоколо. Той пусна лека музика, щом видя, че всичко тук е нормално и всички от екипажа са налице. Докато се разсънваше на чешмата в дъното на каютата, Алекс забеляза, че си е поспал добре. Настроенията във тези времена и часове на борда на кораба Volvo, бяха добри. Неговото настроение също. Той остави Палма да спи и се намести пред пулта си, където имаше да свършва най- различни задачи. Със наближаването на вечерта, Алекс ставаше все по- бодър и свеж, а задачите не бяха кой знае колко трудни.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  20.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 19. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 19. Valeri Kolev.

          Корабът Volvo летеше вече няколко часа, по пътя към град Трети. Това беше научно- изследователска екпедиция, чийто екипаж се състоеше от 100 души, както и пътници, със променлив брой, във тези дни- 40 души. Заради наближаващата Нова Година, бяха решили да я празнуват тук на планетата Orixon 74, преди да продължат експедицията нататък към звездите. Алекс пушеше цигара и се черпеше със джин и тоник, а Палма спеше от близо час. Полетът вървеше нормално, а пилотираха Джими и Джони. Алекс се черпеше, седнал зад пулта си със джин и ровеше из архивите, търсейки знания, мъдрост и хитрини, както от опита на земляните, така и от опита на приятелски извънземни цивилизации. Зад гърба на Алекс беше малката работилница, където и във тези часове произвеждаха електронни чипове и специални апарати, дори роботи за продан. Това беше стратегията, когато стигнат до светове, там където не познават валутите на разположение на AFJ и земляните. Тогава щеше да се търгува чрез размяна на стоки.
          Вечерта наближаваше, когато Палма се събуди и отиде да се разсъни със вода от чешмата в ъгъла на дежурната каюта. Леко сънена, тя оправи униформата си и седна зад пулта си, а Алекс я погледна и заби отново поглед във екраните на пулта. Очакваше се да пристигнат при град Трети през нощта, или по- рано. На борда на кораба беше тихо и спокойн, а настроението добро. Будуваха едва 15 души от екипажа, а пътниците не се контролираха в това отношение. Алекс си мислеше в тези часове за бъдещето на тази експедиция. Тя можеше да се разглежда и като военна, туристическа, търговска и още т.н. Започнала преди 30 Земни месеца, тази експедиция набра голям  опит и добави към архивите на AFJ, богата база данни за световете и от световете из системата Orixon.
          Във дежурната каюта беше топло и уютно, а кораба летеше като дирижабъл на 5 км. височина, нямаше бърза работа за екипажа, та си летяха спокойно и бавно, по пътя към град Трети на земляните преселници тук, на тази планета. Някъде долу в горите се сипеше дъжд, а Алекс запали цигара и погледна в ляво от себе си, където имаше люк, точно до него. Гледката навън беше романтична, спускаше се мрак, та скоро щеше да бъде тъмно навън. Алекс се замисли над проблемите на експедицията, докато четеше инструкциите по темата, както и инструкциите на командир Йон. Настроението из кораба беше добро във тези часове, а будуваха 20 души, почиваха 40, другите спяха.
         *
         По някое време Алек и Палма посетиха командир Йон, за да се уточнят със него бъдещите планове на експедицията и планове на полетите. Докато обсъдиха основно проблемите, изминаха два- три часа. Щом се прибраха в каютата си, Алекс и Палма вече имаха идеи за бъдещите планове на експедицията. Алекс се отпусна в креслото си и затвори очи, беше изморен, а вечерта напредваше. Оставаха часове до пристигането им във град Трети.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 19.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 18. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 18. Valeri Kolev.

       Цял ден Алекс страдаше от остър зъбобол. Боляха го очите и главата също. След много часове на силни болки Алекс седна отново зад пулта си, за да се разсее със работа. Шаманът Джи, доктора на кораба, препоръча да бъдат извадени два зъба, но Алекс отказваше, защото нямаше да има къде да предъвка храната. Шаманът му даде няколко таблетки, но почти никак не утихваше зъбобола, главобола и болката във очите. Алекс се усамоти по- късно и пусна силна музика, останал нарочно сам във спалната си каюта. Във очакване да отмине силната болка, поне малко, Алекс се зарови из архивите си, търсейки една информация, там.
       *
       Във късна доба, когато навън беше мрак и мраз, Алекс се беше усамотил във каютата си, а Палма спеше от 4- 5 часа. Той запали поредната цигара и заби поглед във листите хартия пред себе си, където нещо пишеше и чертаеше, плод на продължително умуване. Зъбоболът на моменти утихваше, сетне отново тръгваше, а Алекс умираше за сън, поне няколко часа. Замислен над странната си съдба, Алекс по някое време стигна до изводите, че това тук е със сигурност най- доброто място, където той можеше да бъде. По- сигурно и по- добро място за него едва ли имаше. Нито пък съдбата му беше кой знае колко негативна, както му се случваше да си мисли.
      *
      Във следобеда на другия тукашен ден, Алекс пушеше цигара и обмисляше накъде ще тръгнат със кораба Volvo във следващите дни. Изборът на план за летене във близките дни, се колебаеше между посещение на град Три, или да се качат на висока орбита при кръстосвача New York. Алекс реши да поиска мнението на екипажа, а командир Йон се съгласи с това. Докато екипажа гласува решение по въпроса, Алекс и Палма се почерпиха с джин и тоник, в каютата си.
       Следобеда напредваше, а Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Във същото време корабът Volvo започваше излитане от летището на град Втори. Тези, които будуваха във тези часове, със носталгия си припомняха тези времена, които прекараха край град Втори. Корабът плавно набираше височина и скорост, със 25 % от тягата на двигателите. Решението на екипажа беше- да гостуват и на град Три, след като вече бяха гостували на Втори и на Първи град. На тази планета земляните имаха само тези три града, както и бази на военните от AFJ. Цялата територия на този неголям континент- остров,  земляните бяха взели на изплащане със срок от 10 години. Тъй като икономиката на земляните тук на Orixon 74, беше стабилна, то континента щеше да бъде изплатен дори по- рано от заявеното време. Това беше малък континент, на който предстоеше да бъде собственост на земляните.
        *
        По някое време по- късно Алекс запали цигара и погледна как върви полета, а индикаторите показваха, че всичко е нормално и във нормите. Алекс извади бутилка джин и отпи глътка, пътя до град Трети се очакваше да отнеме около 10 часа на кораба...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 18.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 17. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 17. Valeri Kolev.

        Това беше предиобеда на борда на кораба Volvo, който беше паркиран на летището до град Втори. Навън беше натрупал сняг на  около 6 метра височина. Навън бяха отишли само 15 души, за да огледат корпуса на кораба, за появили се скоро повреди и за  да разчистят около двата входа на кораба.
        *
        Към средата на следобеда на другия ден, по относителния календар и часовник на кораба Volvo, Алекс страдаше по миналото си, където беше живял все още на Земята, във добро здраве и добри финансови възможности, сред своите приятели и приятелки и роднини. Алекс запали цигара, почти паникьосан и ужасен, Volvo нямаше скоро да се завърне обратно на Земята... Таблетка от специални билки, забъркани от шамана Джи- доктора на кораба, се опитваше да подобри здравето на Алекс. За да не мисли за съдбата си, и за чуждите съдби, Алекс започна отново да изучава архивите на кораба, да изучава наука, техника, знания, мъдрости...
        Наближаваше вечерта, когато Алекс и Палма се усамотиха във тяхната каюта, за да отдъхнат и си починат след дежурство, във дежурната каюта обикновено биваше напечено. Алекс запали цигара и си сипа вино със лимонада. Докато си проверяваха вещите и запасите си, и подреждаха, неусетно беше отминал цял час. Алекс седна в креслото си в тяхната каюта и отвори компютъра си, осенен от интересни идеи, които смяташе да запише и документира, преди да ги е забравил. Този път той си записа мислите и идеите навреме, преди да ги забрави и обърка.
        По- късно вечерта Алекс стоеше изправен пред един от люковете и наблюдаваше гледката към града във далечината и военната база, по- наблизо, където стоеше паркиран кораба. Във тези часове се бяха прибрали на кораба всички от екипажа и пътниците, ходили навън. Корабът се готвеше за нощуване. Командир Йон препоръчваше почивка и сън. Сетне пуснаха отбранителна готовност , маскировката на кораба и алармените му системи, тръгна и подсилена охрана от хора и роботи. Макар и да не бяха много изморени, доста хора предпочетоха да почиват, вместо да работят, тъй като на борда на кораба можеха да работят много неща. Тук имаше няколко универсални поточни линии за чипове, електроника, компютърна и битова техника, също и военно производство, сред които- пистолети,  автомати и боеприпаси. За материали за производство, тук се използваха доста извънземни материали, но със добре изучени свойства и преценена безопасност при употреба.
           Алекс запали цигара във тези вечерни часове, според оптималния, относителен часовник, който използваха във тези времена. Този часовник беше средно положение между земното време и времето конкретно на тази планета, а тук нощите бяха отчайващо дълги, осбено ако нямаш компания, или пък нещо те боли...
         Алекс въздъхна. Мисълта му се рееше наоколо със едни такива блуждаещи мисли- нищо особено...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 17.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 16. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 16. Valeri Kolev.

           Късна вечер беше на борда на кораба Volvo, когато по решение на командир Йон, отлетяха към втория град на земляните на тази планета, град Втори. Алекс се черпеше със джин и наблюдаваше параметрите на полета. Във тези часове Алекс страдаше за миналото, но за да не се паникьосва, се занимаваше по пулта си и разни задачи и проблеми от последните времена. Корабът набираше височина със около 35 % от нормална тяга на двигателите си, което означаваше огромна мощност, макар и да не бързаха впрочем за някъде.  Алекс беше отчаян, страхувайки се да не се паникьоса- нямаше връщане назад към миналото, това вече беше минало.
          Очертаваше се безсънна нощ за Алекс, със неговото разклатено здраве, макар да беше на 40 години, относително казано, понеже беше невъзможно да се изчисли точно. Палма разбираше състоянието му и правеше всичко възможно да му помогне, но не винаги успяваше във това. Със надеждата да си оправи настроението, Алекс взе таблетка с особено ценна билка, която му даде шамана Джи- докторът на този кораб.
         *
         Във следобеда на другия ден кораба Volvo наближаваше град Втори, а летеше на 10 км. височина, като започваше да се спуска надолу плавно. Алекс запали цигара, сипа си още вино с лимонада и се заплесна по разхождащите се наоколо Палма и Ким. Настроението му беше променливо, а не общуваше с никого, ако не е наложително. Забелязали разликата, Палма и Ким се надпреварваха да го ободрят и зарадват, но твърде не се получаваше желания ефект. Алекс ровеше из архивите, търсейки нови и нови познания из науката и техниката на извънземни цивилизации. Той незнаеше защо прави това и защо е необходимо, но може би  беше важно и  би трябвало  така да бъде. Зает със понятия из висшата математика н приятелска извънземна цивилизация, Алекс си помисли, че трудно ще рабере този материал. Той въздъхна, отпи червено вино и се изправи до предния люк, а Volvo вече се намираше на 800 м. височина и около два- три часа път до град Втори.
         *
         Корабът се приземи успешно на летището до град Втори, във началото на вечерта. Пистата беше специално почиствана от дебел слой сняг, за да приемат Volvo тук, във този град. Алекс запали цигара и се изправи пред един люк, за да погледне навън, а там вилнееше силна снежна буря. Неусетно се беше спуснал сумрак наоколо. Алекс видя какво има около техния научно- изследоветелски кораб, а във далечината се издигаха крепостите на град Втори, както и дебелите и високи градски стени. Цялата територия на този малък континент беше взета на изплащане за срок от 10 години, от земляните и земните космически сили: AFJ. Това беше втория град на земляните на тази планета, а по- нататък се издигаше и град Трети. По останалите континенти живееха около 17 цивилизации, като тук не се водеше нито една война, във тези години.
         Алекс отпи вино и погледна какво правят неговите другари.
Не се очертаваше някой от кораба да излиза навън преди края на снежната буря...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 16.   Valeri Kolev. 

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 15. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 15. Valeri Kolev.

         Това беше една вечер на борда на кораба Volvo, паркиран на летището до град Първи, на планетата Orixon 74. Това бяха броени дни преди да настъпи Новата 3019- та Земна Година. На тази планета земляните имаха територии взети на изплащане за 10 години, а построените от тях градове бяха три, със общо 400 хиляди души, предимно земляни или хора от земен произход родени във извънземието. Тази вечер Алекс и Палма бяха в добро настроение. Докато се черпеха със вино и лимонада, Алекс запали цигара и погледна часовниците си, за да преценява нещо. Във тези часове всички от кораба вече се бяха прибрали вътре, за да нощуват при повдигнати входове на 15 м. височина, което правеше кораба недостъпен за неканени гости. Не се очакваше нито да имат полет във нощта, нито пък някой да има работа извън кораба. Нямаше и задачи за изпълняване...
        *
        Беше края на следобеда на другия ден, когато Алекс умуваше седнал зад своя пулт, черпеше се със джин- тоник и пушеше цигара. Корабът все още се намираше на летището до град Първи. Будуваха във тези часове 20 души.  Тъкмо се бяха прибрали всички обратно във кораба и макар и много рано, кораба беше готов да нощува с неговия екипаж от 100 души и 35 пътника и  пасажери...
        Алекс запали цигара, отпи джин и замислен разглеждаше записките си от архива си. Той се опитваше да разбере до каква степен му бива изтривана паметта и защо. По- късно вечерта , когато Алекс и Палма се прибраха в своята каюта за да подредят отново нещата си, имуществото и запасите си. Алекс после се усамоти, а Палма се занима да почисти добре каютата. В това време Ким и Аш стягаха храната за вечерята и за през нощта, за десетимата от Екип Алфа.
        Късно вечерта Алекс беше във лошо настроение. Той запали цигара изправен пред един от люковете на каютата си и погледа гледката към град Първи, дълбоко замислен. Мисълта за миналото му, ту- тук, ту- там, го натъжаваше. Носталгия и меланхолия превземаха ума му във тези часове, когато би трябвало да го радва наближаващия празник- Нова Година 3019- та. Тъгата по роднини и приятели и приятелки, със които съдбата ги беше отделила по ралични пътища, му носеше само мрачни мисли. Алекс въздъхна и отпи глътка джин. За да не страда по миналото си, той се зае със нови и стари проблеми и задачи, които искаше да обмисли и реши във тези часове, а навън вилнееше снежна и мразовита буря...
         *
         Вечерта напредваше, а навън беше паднал мразовит мрак, не се забелязваше никакво движение из джунглата, дори зверовете се бяха скрили от студ и мраз. Алекс и Палма си бяха пуснали малка, но мощна печка във тяхната каюта и се топлеха край нея, пийваха и горещ билков чай... Едва сега Алекс разбра значението на един свой сън от предишни години- плачещата, голяма змия, змей... Змеят беше плакал за Алекс и неговата съдба... Змейовете по принцип не плачат...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 15.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 14. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 14. Valeri Kolev.

           Във един следобед Алекс и Палма вървяха из парка на град Първи. Валеше пухкав сняг и не беше много студено. Алекс запали цигара, докато приближаваха мотел някъде из този парк. Техният дрон се водеше от робот и ги следваше, за да ги прибере после на кораба им Volvo. По- назад след тях се разхождаха Ким и Аш. Из парка имаше доста хора, от градовете, от военните бази и от кораби и самолети, които гостуваха на града.
         По- късно четиримата се събраха във ресторанта при мотела. Тук имаше десетки души от екипажа на Volvo. Алекс и другарите му седнаха на маса край един прозорец със изглед към парка. Докато си избираха напитки и храна от менюто, Алекс погледна кои от хората му са тук във ресторанта.
        *
        Следобеда напредваше, когато четиримата излязоха от ресторанта и тръгнаха бавно из парка пеша. Дронът им ги следваше със готовност да ги прибере, но Алекс инструктира робота да чака и да ги следва, на подходяща височина. Този парк беше един от десетки подобни, разположени около град Първи. Тук можеха да се наблюдават флора и фауна на планетата и добре дресирани животинки, със умерена опасност за минувачите оттук. За по- сигурно Алекс и другарите му се движеха добре въоръжени, за да могат да избегнат неприятности тук. Алекс запали цигара. Вечерта беше все още надалеко, а четиримата развеселени от гостуването във ресторанта там, бяха радостни за тези часове и дни, които прекарваха на тази планета.
         *
         Бяха се прибрали до кораба си- Volvo, съвсем пеша. На един от давата входа на кораба четиримата срещнаха хора от своите и се спряха на разговори. Охраната на кораба, както обикновено беше засилена. Командир Йон беше отказал да има отново скара- бира пред кораба, но даваше известна надежда, по- късно да помисли по въпроса. Четиримата се изкачиха със входния асансьор до нивото на каютите си и скоро се прибраха, така казано: “у дома“.
          *
          Във началото на вечерта Алекс и Палма се занимаваха със пултовете си, по задачи, които имаха. Алекс отпи глътка джин и запали цигара. Той беше намерил обратна връзка със бъдещите поколения. Когато той архивираше информация, по нея се отговаряше във един конкретен архив, намерен през 2810 – та година, някъде из земната Луна. Това правеше възможно да се разговаря със тези хора, макар й извънземни, намиращи се из бъдещето след 4000- та Година. Алекс беше се замаял от неочакваното си откритие. Той пишеше из архива си, а от корабните архиви четеше отговори и инструкции, обяснени ясно, за разбиране. Темите, интересуващи Алекс и неговите другари бяха различни, но вече щеше да има промяна във тълкуването на нещата, погледнато от извънземни, обясняващи времената след 3000- Земна Година, а те самите живеещи със 1000 години, по- късно.
          Алекс въздъхна и отпи глътка джин, дълбоко замислен...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 14.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 13. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 13. Valeri Kolev. 

              Във следобеда няколко дни по- късно, Алекс и Палма пушеха по цигара, застанали на терасата на каютата си. Навън вилнееше снежна виелица и бързо трупаше и завяваше снега. Алекс извади бутилка джин и тоник, за да се почерпят в тези добри времена. Корабът беше все още на летището край град Първи. Не се очакваше скоро да имат полет, нито пък някакви други задачи. Навън беше около -15‘ С, а заради снежната буря, навън не беше излязъл никой от този кораб.
            Следобеда напредваше, когато Алекс седна зад пулта си и се зае да обмисля нещата, забил поглед във екраните си и листите хартия, по които пишеше и драскаше.
            Във вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили във каютата си, освободени за времето до сутринта в 6 часа. Те слушаха музика и ровеха из компютрите си, за да осмислят отново живота си, тръгвайки по още по- нов път. Докато постегнаха имуществото и запасите си от въздух, вода, провизии, гориво за дронове, боеприпаси, пари и т. н., двамата скоро бяха готови за следващите дни, седмици и месеци. Алекс седна да си почине и запали цигара, а беше дошло време за джин с тоник. Когато по- късно Алекс се ровеше из архивите, основната му мисъл беше, че скоро земляните ще разполагат с науката на няколко древни цивилизации, оставили архивите си на разположение на земляните. Основните разлики в науките бяха различните химически формули и съчетания, различна химия, от приетата на Земята.
           По някое време, Алекс пусна да види и чуе новините от близо и от далеко. Наоколо имаше два мощни ретланслатора,  също още един на кръстосвача New York, който беше наблизо. Корабът Volvo също имаше антени, но с по- ниска мощност. Докато преглеждаше новините, Алекс записваше информацията, за архивите на кораба. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се замисли дълбоко. Тази вечер отново имаше новини от Земята. Това радваше целия екипаж на кораба Volvo. От Земята вече редовно пътуваха преселници към други планети, поради големия брой жители на планетата, а там беше ограничена равдаемостта, поради недостиг на ресурси и на територия, за мнозина от хората. По това време Аш и Ким бяха готови със трапезата за десетимата- Екип Алфа, за тази вечер. Алекс погледна направеното, но усещаше, че нещо няма апетит. Отказаха и още няколко души, но това нищо не означаваше, тъй като до сутринта имаше страшно много време, а стола на кораба работеше от 5 ч. до 1ч. заради почивката на готвачите. Ако екипажа не си отделяха храна навреме, то през късната доба щяха да гладуват... Алекс и Палма пък си кътаха достатъчни количества готова храна и пакети с храна и напитки, за да могат да канят дори гости във късната доба...
          Вечерта напредваше, когато Алекс излезе на терасата на каютата си и отвори малко прозорче за чист, пресен въздух. Беше радостен от добрите времена и от мисълта за наближаващите празници. Той запали цигара, а зад него се появи тихо Палма и застана до него, забила поглед във далечината, огряна от Синя луна...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 13.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 12. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 12. Valeri Kolev.

Беше един ден по- късно, когато във следобеда Алекс и Палма се черпеха с джин във неговата каюта в кораба Volvo. В тези часове Алекс изучаваше науката на една приятелска цивилизация, четеше и описанията на живота на земляните през 4000- та година, т.е. със 1000 години по- късно. Това бяха изключително ценни хроники, от които се разбираха много неща за живота и битието на земляните тогава. Леко притеснен Алекс се зае да изучава тази информация, за да се вземат мерки за промени във настоящето, за благополучно бъдеще.
       Вечерта напредваше, а Алекс запали цигара и се изправи пред един люк, за да погледа навън. Валеше хубав сняг, беше меко и добро време. Докато си пушеше цигарата, Алекс обмисляше наученото от него в тези дни, от архивите. Палма тъкмо беше приготвила вечерята за Екип Алфа, най- добрите хора на Алекс. Помагаше й също Ким, а Аш сервираше масата.
        Долу пред кораба отново имаше запалени огньове и скара- бира пункт, където се събираха стотици любители на пивото, послучай тази си среща тук. Хора от градовете, от военните бази, от корабите, събрали се тук във тези дни и часове. Алекс, Палма, Ким и Аш също отидоха там, край огньовете, за да се почерпят и поговорят с хората. Под бързо разгънати шатри с поставки за питиетата и мезетата, бяха запалени и огньове , на които всички се радваха във тези дни и вечери. Най-щурите хора тук, дори посрещаха утрото там.
        Алекс запали цигара, беше се понапил тук. Докато опитваше да пази равновесие, той кимна на Палма, да се прибират в каютата му.
       *
        По- късно вечерта Алекс си беше полегнал да си почива, а Палма пусна музика и се зае да оправя и подрежда каютата. Беше дремнал близо час, когато Алекс стана и се разсъни на чешмата с водичка, а сетне седна зад пулта си, за да види какво става наоколо в тези часове. Навън трупаше сняг, а беше сумрак, осветяван от самия сняг. Алекс запали цигара, взе си горещо нес кафе и заби поглед във информацията с новини за земляните от изминалите дни и часове. Командир Йон беше заръчал до един час, всички да се приберат в кораба. Постепенно Алекс се разсъни и се зае със темите си за размисъл.
        *
        Късно вечерта целия екипаж и гостите- пътници се бяха прибрали в кораба за нощуване. Не се очертаваше нито да се излита скоро, нито пък някой да излиза навън. Алекс и Палма тъкмо умуваха над древни хроники, написани от далечна раса извънземни, като едни инструкции за земляните, след тяхната 4000- на година, по Земния календар. Инструкциите бяха интересни и със сигрност щяха да бъдат полезни във тези времена и години, сега когато наближаваше 3019- та Земна Година. Двойните календари се използваха по всички колонии, градове и кораби на земляните. Единият календар беше за конкретно извънземие, а втория- по Земното летоброене, изчислявано със компютърни програми.
      Алекс въздъхна и запали друга цигара. Ето, че отново бяха дошли добри времена за земляните, дори тук- на около 2,5 години от Земята.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 12.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 11. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 11. Valeri Kolev.

На другия ден, във следобеда, Палма и Алекс се топлеха във неговата каюта около печката, със кафета и чай. Алекс ровеше из архивите на кораба и из архивите на AFJ. Така той разбираше все повече и повече знания и мъдрости от различни светове, дори от родната Земя. Това беше времето- няколко седмици, преди да дойде  Новата 3019- та Година. Корабът Volvo все още гостуваше на град Първи, на земните територии на планетата Orixon 74. Тукашните хора, както от военните бази, градовете и корабите, се опознаха добре през тези дни. Volvo можеше да търси съдействие от военните, когато има нужда, но не се намираше под тяхното командване, тъй като това беше научно- изследователска експедиция. За повечето от целите и задачите пред кораба Volvo и екипажа му, не беше известно всичко, а някои от задачите и целите знаеха само малък кръг хора.
          Следобедът течеше, а Алекс запали цигара, сипа си джин и замислен отметна още един том от архивите за чужди, но приятелски цивилизации. Беше научил отново, стотици понятия, знания и мъдрости. Доволен от всичко това, той попадна на папка със знания на далечна извънземна цивизация, където се описваха времената след 4000- Година по земния календар. Извънземните не даваха информация, от къде и как имат такава информация...
           Алекс си пушеше цигарата, пийваше джин с тоник и четеше упорито папката със описани времената след 4000- та Година на Земята. Ставаше ясно, че действителността е променлива, също Миналото, Настоящето и Бъдещето,  и представляват дърво със много клони и разклонения, т. е. По какви пътища може да продължат битието и съществуването си,  човешките цивилизации от Земята, т. н. Измерения, Светове. Тази извънземна цивилизация си беше направила труда да разкаже на самите цивилизации от Земята и със корени от там, какво бъдеще ги очаква,  след  1000  години
по- нататък във времето. Алекс беше шокиран от нещата описани във тези томове, архиви и хроники. Главата му съвсем се беше замаяла от наученото от това. Чак сега Алекс си спомни, че към кораба Volvo има и пулт за управление на пътешествия из времето, със кораба, все още неизползвано от началото на екпедицията, та до тези дни.
      Във вечерта Алекс и Палма се разходиха из кораба, слизаха и долу пред него, със входа- асансьор, а навън беше хубава снежна вечер, ухаеше приятно, а настроенията бяха оптимистични. Долу до кораба екипажа беше отворил скара- бира пункт, където вече се бяха събрали мнозина от корабите на летището, от военните бази на града, както и хора от града. Това бяха няколкостотин души, които рано- рано бяха започнали да празнуват Новата 3019- та Година. Алекс и Палма си взеха по една сочна пържола и по халба бира, да се почерпят, докато слушаха какво се говори наоколо. Тук имаше и много хора от тяхната команда, хората от кораба Volvo. Времето се случи хубаво и не много студено. Имаше и запалени огнища на дърва и въглища, където хората топлеха душите си...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 11.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 10. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 10. Valeri Kolev.

Късно вечерта на същия ден корабът Volvo летеше на височина от 8 км. над планетата Orixon 74, търсейки ориентиране към  териториите на земляните на тази планета. Навън беше сурова зима. Това се случваше няколко седмици преди тук да празнуват Новата 3019- та Година, по древния календар на Земята. Екипажът на кораба Volvo имаше 100 души, а освен тях на борда имаше и 30 пътника- пътешественици, отиващи насам натам из космоса, та временно и на този кораб. Тези хора отиваха на гости на земните градове тук на тази планета, за да празнуват и посрещнат заедно със тях , Новата 3019- та Година. Алекс и Палма се радваха, че тук ще празнуват новата година, сред цивилизацията, макар и само 400 хиляди души, земляни по произход. Освен десетки колонии по чужди планети, земляните имаха и втора цяла планета тяхна- Orixon 44, където вече се бяха устроили градове със общо 800 хиляди души население. Освен втората изцяло земна планета- Новата Земя, имаше и трета планета съвсем земна собственост и все още ненаселена от земляните, но маркирана, че е земна собственост, планетата Orixon 88, която наричаха- Третата Земя.
             *
             От няколко дни кораба Volvo стоеше приземен на летището до град Първи на тази планета, където живееха хиляди земляни. Докато двадесет души от кораба посещаваха този град, Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха събрали във каютата на Алекс и се черпеха със джин и тоник. Настроението във тези дни биваше оптимистично, както по корабите на земляните, така и по техните градове.
        *
        Още няколко дни по- късно, корабът стоеше на същото място на летището край град Първи. Алекс и Палма се черпеха с джин във неговата каюта. До града отново бяха отишли други 20 души. Градовете на земляните и техните кораби бяха сериозно охранявани, а границите им бяха защитени със високи и дебели градски стени- из джунглата имаше опасни зверове и хищници. Алекс умуваше във тези часове по десетина теми за размисъл, както за своите предишни животи. Интересуваше го също- как ли живеят бъдещите поколения, тъй като за предишните поколения пишеше всичко из архивите. Така всъщност се роди идеята- как от бъдещите поколения да разберат какво е положението там. Трябваше да обучат специални хора, които след смъртта си във бъдещето, да се родят във миналото си и да напишат конкретна книга, където да опишат живота във бъдещето, така наречени- хроникьори, писари,  пророци... Алекс разбра какво те са били измислили и се зае да чете из архивите именно хроники, писания и книги на пророци, писари и хроникьори. Във процеса на търсенето на такива данни, Алекс намери сериозни трудове във тази насока. Освен архивите на самия кораб, тук имаше и данни от архивите на космическите сили на земляните- (AFJ), както бяха наречени. Смяташе се, че тази агенция има данни както за минало и настояще, също и за бъдещето.
          Алекс запали цигара, замислен над разказ от бъдещето, който откри, а подобни имаше много- със много време, необходимо, за да се разбере всичко...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 10.  Valeri Kolev.