Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 45 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 45 .  Valeri Kolev.

Два- три дни, по- късно, полета продължаваше без съществени проблеми. Алекс, измъчван от зъбобол, опитваше лекове за да се спаси от зъбобола. Седнал зад пулта си, той се топлеше със дебело одеало и малка, персонална, отоплителна печка. На моменти болките утихваха, но скоро пак се започваше с тях. Въпреки това Алекс продъжаваше да обмисля плановете на експедицията си, с помощта на Екип Алфа, а понякога със помощ и от целия екипаж на кораба Volvo.
Към края на следобеда на кораба, Алекс стана от креслото си, за да се поразходи из кораба. Той извика Палма със себе си и заедно тръгнаха из сервизните тунели, опасващи кораба. Тук твърде не се ползваше отопление, но се поддържаше температура около нула градуса по Целзий. По пътя си те срещнаха хора от охраната на кораба, както други свои колеги, както и роботи, тръгнали по техни задачи из кораба. Алекс запали цигара и двамата се спряха до един люк, за да погледат навън. От това място се виждаше картинката напред, както и част от кръстосвача. Когато по- късно двамата влязоха в столовата на кораба, те видяха, че тук има около 30 души. Избраха си местенце и седнаха да хапнат и пийнат.
*
По- късно вечерта, при Алекс се бяха събрали отново целия Екип Алфа. Те заедно обмисляха плановете на експедицията, до пристигането на планетата Orixon 52, и какво искаха да правят там. Междувременно се запознаха със архивните данни за тази планета. Оказваше се, че там живеят около 400 хиляди земляни, във два града, почти един до друг. Алекс запали цигара, отпи вино и се загледа във информацията за тази планета, а до нея във тези часове оставаха броени дни път. Алекс и Палма тъкмо се бяха заели да прегледат новините за земляни, където и да са те. Имаше новини дори от Земята.
*
Вечерта напредваше, когато дежурните забелязаха транспортен кораб от Земята, който приближаваше по траектория, отивайки на планета Orixon 52. След разговори между този кораб и дежурните на кръстосвача New York беше решено да намалят скоростта във идните 2- 3 часа, за да могат да се срещнат и гостуват. Това именно беше кораба със името Karpaty. Корабът имаше екипаж от 120 души, 50 пътника и различни товари. Очакваше се на следващия ден кораба да бъде наблизо за скачване със кръстосвача. В това време се обсъждаха подробностите между командирите.
*
Алекс запали цигара, отпи глътка вино и разгледа изписаните до момента листи, по плановете на експедицията. Водеха се разговори между дежурните на Karpaty и кръстосвача, както и със двата кораба на Алекс. Екипажите очакваха срещата си с нетърпение. Из космоса подобни срещи бяха рядкост. А Алекс се беше замислил по това време, колко време ще си гостуват със кораба Karpaty, преди да се спуснат към планетата Orixon 52. Той въздъхна и подаде инструкциите си за двата екипажа, за идната нощ и дните след нея.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  45.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 44 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 44 .  Valeri Kolev.

Беше няколко дни по- късно, когато кръстосвача и двата кораба на Алекс летяха нататък към планетата Orixon 52, скачени здраво помежду си. Алекс дежуреше седнал зад пулта и заедно с Палма се черпеха с вино. Той запали цигара и въздъхна тежко. Както преди време, отново го мъчеше странен извънземен грип, придружен от мрачно настроение. Шаманът Джи – доктора на кораба Volvo, вече беше му дал хапове за този грип, но Алекс въпреки това изпитваше носталгия по миналото и сякаш му се искаше да обърне корабите и да прибира експедицията обратно към родната планета Земята... Това вече беше възможно, но Алекс не бързаше да приключват отдалечаването от Земята, заради едни негови планове.
*
Бордова вечер беше на кораба Volvo и на кораба Nissan. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с вино, докато обсъждаха проблемите на експедицията от последните времена. Алекс вече беше съобщил, че поради известни затруднения, може да реши експедицията да обърне обратно към Земята и да се приберат там. Той им обясни, че все още е рано за завръщането, но трябваше да се има впредвид, че този ден наближаваше. Екипажите на двата кораба тъкмо умуваха- колко надалеко трябва да пристигне експедицията. Течеше 32- ри месец, откакто двата кораба бяха напуснали Земята, тръгвайки на тази експедиция.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба за да огледат възлите на кораба и корпуса му от вътрешната страна за дефекти и повреди. Алекс запали цигара, докато вървяха по специалните тунели около кораба, които се ползваха за разходки и за сервизни цели. По пътя си двамата срещнаха патрулите на бордовата охрана, както и роботи, които изпълняваха разни задачи из оранжерията на кораба. Бяха открити минимални повреди, но дежурните веднага изпратха роботи за ремонтите.
Щом се прибраха обратно в каютата, тук вече се бяха събрали другите от Екип Алфа, които чакаха само тях, преди да започнат обсъжданията и почерпката. В това време екипажите на двата кораба и на кръстосвача имаха време за гостуване, чрез тунелна свръзка, съвсем сигурна и безопасна за тази цел. На кръстосвача New York екипажа имаше 500 души, а пътниците бяха 100 души. На кораба Volvo имаше екипаж от 100 души и 50 души пътници, а на кораба Nissan екипажа имаше 100 души и 50 души пътници. Във тези часове продължаваше подготовката на още 20 души, новоприети във експедицията, из между случайните пътници тук.
*
Вечерта напредваше, а Алекс почти приключваше със задачите си, преди да се оттегли да почива, доста изморен от този ден. Той даде инструкции за двата екипажа и за Екип Алфа, преди да предаде командването на експедицията на Аш. После дълго стоя изправен пред един люк, забил поглед във далечината. Някъде там се намираше планетата Orixon 52, на където отиваха напоследък. Очакваше се да бъдат наблизо до нея след около 4- 5 дни.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  44.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 43 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 43 .  Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Двата кораба на Алекс и неговата експедиция, както и двете летящи чинии на кръстосвача, все още гостуваха на междинната станция. Алекс седеше зад пулта си и пушеше цигара, докато преглеждаше новините. За по- късно беше насрочено отлитането на Volvo и Nissan от междинната станция. Екипажите вече имаха готовност за отлитане, а разрешението за отлитане се очакваше до няколко часа по- късно. Това беше думата на Алекс, който все още проверяваше ситуацията нататък из зоната, преди да потеглят натам. От кръстосвача, който се намираше на 1000 км. нататък от станцията, вече ги чакаха.
*
Когато даде разрешение за отлитане на двата кораба, Алекс беше мрачен и начумерен. Тъга и носталгия по родната планета, за роднини и приятели, го тормозеха от известно време, а той изпадайки във меланхолия си даваше сметка, че нататък експедицията ще става все по- трудна, а носталгията- все по- мъчителна. Алекс отпи черено вино и погледна двата часовника на лявата си ръка, преценявайки едни важни неща. Той все още незнаеше, но май го очакваше тежка болест, именно заради тъгата и носталгията. Палма, Ким и Аш, които бяха винаги около него, забелязаха неразположението му и се замислиха- как да му помогнат.
Следобеда напредваше, когато Алекс получи специални таблетки от шамана Джи- доктора на кораба. С надеждата да му олекне, Алекс замря в креслото си.
*
Във началото на вечерта двата кораба Volvo и Nissan летяха към кръстосвача, отдалечен на 1000 км. от станцията. След тях пътуваха и двете летящи чинии на кръстосвача. Алекс се беше успокоил и формата му се нормализираше. Той се зае в тези часове да рови из архивите, относно планетите и другите тела в зоната, където се намираха. Пред него беше и картата на зоната. Алекс запали цигара, отпи глътка вино и погледна наляво през люка. Звездната картина там му се стори някак си интересна и вълнуваща. Определено това бяха населени светове, по- малко или повече, някъде там сред звездите кипеше живот, а това се усещаше и беше вълнуващо, малко или повече. Алекс въздъхна и погледна екраните пред себе си, за да прегледа новините от близо и от далеко. Експедицията продължаваше по новите си пътища, за момента нормално. Очакваше се скоро да намерят кръстосвача и да се скачат за него.
*
С напредването на вечерта при Алекс се събраха десетимата- Екип Алфа, за да се почерпят и да обмислят нещата за напред. Ким и Палма, тъкмо бяха заредили лакомства и напитки по масата, както за вечерта, така и за нощта след това, обикновено самотна, дълга и предълга и мъчителна нощ...
Алекс запали още една цигара и се загъна в дебело одеало, за да се стопли. На радара вече забелязаха кръстосвача и скоро щяха да го приближат за скачване към него.      
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  43.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 42 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 42 .  Valeri Kolev.

Във следобеда на другия ден, двата кораба на Алекс- Volvo и Nissan, все още гостуваха на тази междинна станция, а във нея работеха 200 души- земляни. Из станцията бяха отишли по десет души от корабите на Алекс- водача на тази земна, научно- изследователска експедиция. Алекс стоеше пред един люк и наблюдаваше станцията, където бяха прикачени към док. Двата екипажа се забавляваха тук, на тази станция, а два екипа пазаруваха по магазините на станцията. Както обикновено експедицията харесваше голям брой различни стоки, каквито можеше да намери и тук. Каквото можеше да се купи беше купено и натоварено по двата кораба. Междинната станция се намираше на 10 дни полет от планетата Orixon 74  и към 15 дни от планетата Orixon 52. По такъв път тръгваше експедицията по- нататък.
*
Следобеда напредваше, а Алекс отвори бутилка червено вино, за да се почерпят със Палма, Аш и Ким. Останалите от екипа спяха. Алекс седна зад пулта, отпи глътка вино с лимонада и заби поглед към звездната карта на зоната. Планетата където щяха да идат сетне, беше позната според архивите на AFJ. Алекс се зачете в информацията за тази планета Orixon 52, а дежурните вече изчисляваха съответните траектории на полетите, като натоварването щеше да падне върху двигателите на кръстосвача New York, след като експедицията продължаваше съвместно с него и двата кораба на Алекс. Отлитането нататък все още не беше насрочено. По някое време към станцията се приближиха двете летящи чинии на кръстосвача, със по 50 души на борда си. Те идваха тук за да пазаруват, а списъка им беше дълъг- на самия кръстосвач трябваше да се изхранват  общо 600 души, а във двата кораба на Алекс се изхранваха общо 300 души.
*
Към края на следобеда Алекс работеше по плана за гостуването на планетата Orixon 52. Разбира се още не бяха тръгвали натам, но трябваше нещата да са ясни от самото начало нататък. Екип от десет души вече разглеждаше експедицията, още по- напред по пътя и във времето. Програма избираше най- добрите маршрути и спирки по пътя на експедицията. Междувременно към експедицията се бяха  присъединили нови десет души. Във тези часове лично адмирал Буун изпитваше новопостъпилите, дали са подходящи за експедицията. Командирите Йон и Пиркс пък избираха още десетима души нови, сред земляните, до които имаше директен физически контакт.
*
В началото на вечерта в каютата на Алекс се бяха събрали всички десетима- така наречен Екип Алфа, за да се почерпят и да избистрят плановете си, както и общите планове. Ким и Палма бяха изпържили месо, бяха нарязали салати и други лакомства, за вечерта и дългата нощ след това. Имаше червено вино и лимонада, а темите за разглеждане бяха повече от 30.
Алекс запали една цигара, заби поглед към екрана си, замислен дълбоко и се зае да прегледа новините...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  42.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 41 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 41 .  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, във началото на бордовата вечер,  кръстосвача и двата кораба на Алекс наближаваха междинната станция, към която летяха. Очакваше се да пристигнат най- късно през нощта, или на сутринта. Алекс седеше зад пулта и наблюдаваше картината от външните камери. Междинната станция вече се виждаше на радара. Кръстосвача трябваше да остане поне на два часа от станцията, заради големите си размери, а до самата станция щеше да отиде само кораба Volvo, който вече започваше да се освобождава от закрепването си към кръстосвача. Във останалите часове полет до станцията, кораба Volvo отиваше самостоятелно. Алекс беше изморен във края на този ден и мечтаеше за почивка.
По- късно вечерта Алекс запали цигара, докато кораба Volvo летеше самостоятелно към междинната станция, а другите кораби оставаха във дрейф, на около два- три часа от станцията. Алекс и дежурните успяха да се свържат със станцията, за да проверят каква е обстановката там, от гледна точка, че са земляни от научна експедиция. От станцията пък успяха да им намерят землянин, с когото да говорят. Оказа се, че на тази станция има 200 души от Земята, а се оказа, че там обстановката е нормална и добра. Алекс разговаря малко със няколко земляни от станцията. До скачването имаше още няколко часа, а дежурните от Volvo намаляваха скоростта, приближавайки станцията. При Алекс в тези часове бяха Палма, Ким и Аш. Алекс сипа по чаша червено вино с лимонада, да се почерпят четиримата, докато приближават междинната станция. Там искаха да се поразходят и да се срещнат със някои от тези 200 души земляни от станцията. Предвидливо имаха нагласени новогодишни подаръчета за тези земляни, а това бяха малки пранични кашони със компютри, радиотелефони, лакомства и напитки. Алекс инструктира няколко робота, как да натоварят подаръците по количките, а след скачването щяха да ги рададат сред 200 души земляни, работещи на тази станция. Във трюмовете на Volvo имаше около 1000 такива кашони- подаръци, които щяха да се раздават по- нататък сред срещнати по пътя земляни. В очакване на скачването към станцията, земляните от Volvo изчакваха реда си след няколко други кораби. Междувременно научиха, че е изпратен и втория кораб- Nissan, който щеше да пристигне до сутринта.
Вечерта напредваше, а Алекс отпи глътка вино, изправен пред предния люк. Във чакане зад няколко други кораби, Volvo скоро щеше да се прикачи към един свободен док на станцията. В тези часове адмирал Буун, командирите Пиркс и Йон, разговаряха със станцията, като обменяха информация и новини за земляните и приятелски извънземни видове и раси. Алекс се беше заел да търси следваща спирка по пътя на експедицията. Той се изправи пред звездната карта на стената и обмисляше нещата. Наблизо освен корабите около станцията, щеше да има спирка на около 15 дни, а това беше малката планета Orixon 52. Докато изчакваха скачването си към станцията, Алекс разучаваше ситуацията около тази планета от справочници и от архивите на AFJ. Във зоната всичко беше нормално, както и по земните кораби тук.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  41.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 40 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 40 .  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно кръстосвача и двата кораба на Алекс, пътуваха към най- близкия населен обект, а именно- една междинна станция. Алекс седеше зад пулта и наблюдаваше гледката около кораба, чрез външните камери. Той запали цигара, замислен над своите задачи, служба и живот. С началото на Новата Година, Алекс очакваше бъдещето на експедицията да е благополучно и успешно. В тези дни той обмисляше бъдещето на експедицията, но не само той, а и двата екипажа на експедицията. Това бяха дните, когато трябваше максимално да си предначертаят бъдещето, за да не ги изненада то по- късно.
Следобеда напредваше, а Алекс отвори бутилка вино с лимонада, сипа си една чаша и отпи. До него седеше Палма и слушаше хубава музика, както от далечната им родна Земя, така и музика от корабите и от градовете на земляните из звездната система Orixon. По- натам седяха Шао, Джейн, Шон и Никита. Това беше междинната каюта, между техните каюти, а именно- дежурната каюта. Тъй като се движеха със тягата на кръстосвача, дежурните по двата кораба, почти нямаха какво да правят. В тези часове наблизо около корабите и кръстосвача нямаше други обитаеми обекти.
*
Наближаваше вечерта, когато Екип Алфа, десет души на брой, сред които беше и Алекс, се събраха в неговата каюта. Момичетата бяха приготвили лакомства, както за вечерта, така и за дългата и предълга и самотна нощ, когато човек го хващаше вълчи апетит и глад. Докато се черпеха и хапваха, десетимата обмисляха плановете на експедицията, във далечина- със седмици и месеци напред. Междувременно екипажите на кръстосвача и на двата кораба имаха възможност да си ходят на гости, през опънати метални тунели между корабите. Във този конгломерат, във тези времена, имаше общо 800 души, предимно земляни или техни потомци, родени извън Земята. Това беше достатъчно добре, за да не се оплаква човек, че е сам и самотен, във пустиня, от което пък можеше да заболее тежко.
Алекс запали цигара, отпи вино и погледна към екрана пред себе си, както и листите хартия, където пишеше нови и нови идеи и планове.
*
По някое време веселбата на десетимата в каютата на Алекс беше в разгара си. Те бяха свободни от дежурства  чак до сутринта, а все още беше самата вечер. Имаше време и за веселба и за почивка и за сън. Из корабите ситуацията беше подобна. В това време командир Йон и командир Пиркс, търсеха нови членове на експедицията, както беше поръчал Алекс- шефа на експедицията. Сред хората от кръстосвача се оказа, че има кандидати за експедицията, имаше кандидати и сред пътниците, макар и да бяха най- обикновени пътешественици, приключенци. Набирането на нови хора към експедицията на Алекс беше необходимо, заради трудностите и умората сред екипажите, след вече 31 месеца път от Земята до тук. При заболяване или изчерпване на силите, човек се нуждаеше от силна храна, почивка и сън. Точно това искаше Алекс да постигне за двата екипажа, за които отговаряше като шеф на експедицията.  

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  40.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 39 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 39 .  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, в един следобед, кръстосвача и двата кораба, скачени към него, напредваха към най- близкия обект наоколо, а това беше една междинна станция, на още 5- 6 дни, нататъка. Алекс пушеше цигара, а пред него беше отворена звездната карта на зоната Orixon. В тези часове два екипа на Алекс обмисляха какво ще се прави по- нататък и на междинната станция, където щяха да гостуват скоро. Следобеда напредваше, а Алекс преглеждаше предложенията на екипажите, за бъдещите действия на експедицията. В тези часове адмирал Буун, шеф на кръстосвача New York, също и Йон- командир на кораба Volvo, както и Пиркс- командир на кораба Nissan, тримата обмисляха бъдещето на експедицията. Алекс знаеше, че без помощта на военните, неговата експедиция няма да успее до никъде, а можеше да е под въпрос дори завръщането им обратно на Земята.
*
По- късно в следобеда на борда на кораба Volvo, при Алекс в каютата му, се събраха десетимата, така наречени- Екип Алфа, за да се почерпят и да умуват отново по плановете на експедицията. Алекс драскаше по листи хартия, докато слуша колегите си и отбелязваше  новите идеи по темата. Новата Година 3019- та започваше нормално. Кръстосвача и двата кораба, закрепени към корпуса му, летяха заедно нататък, където беше най- близкия обект- една междинна станция. Във кръстосвача New York имаше 500 души екипаж и 100 души пътници, които искаха да се повозят и да слязат от кръстосвача, на някои негови спирки. Във кораба Volvo имаше 100 души екипаж и 50 пътници, а на кораба Nissan имаше 100 души екипаж и 50 души пътници. Общо във този конгломерат имаше 800 души, предимно земляни.
*
Във вечерта Алекс и неговите другари се черпеха в неговата каюта, а той правеше настройки на един робот, който щеше да му е охранител нататък из пътешествието на неговата експедиция. Междувременно до междинната станция оставаше около 5- 6 дни път. Бързината нямаше значение за тази експедиция, а да не остават без запаси от жизнено важно значение, и то надалеко от каквито и да са светове, където можеше да се потърсят подходящи стоки- от първа необходимост. Такава логика беше от първостепенна важност за Алекс и хората му. Преглеждайки картата, те търсеха къде могат да закупят каквото и да е, къде могат да гостуват поне за ден- два, та да си починат от пилотирането и пътуването. Да се спрат на каквато и да е твърдина под краката си- това беше лукс в космоса.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара и си сипа вино с лимонада. Неговият личен робот- телохранител беше готов да го придружава и пази навсякъде, но особено важно- при излизане от кораба. При напускане на кораба със личен дрон, този робот щеше да го придружава за охрана. Със малък и компактен личен дрон бяха снабдени всички от екипажите на двата кораба, както и екипажите на кръстосвача.
Цигарата и виното удариха Алекс чак до петите му. Той въздъхна и се изправи пред един люк, за да забие поглед във далечината...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  39.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 38 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 38 .  Valeri Kolev.

Във следобеда на другия ден двата кораба на Алекс, тръгнали на експедиция в космоса, изпратени от Земята, все още се намираха на кръстосвача, скачени към него. Намираха се на 31 месеца дистанция от Земята, във звездната зона Orixon. Както се случва в началото на една Нова Година, Алекс си събираше мислите и си правеше равносметка на изминалите месеци и години, тръгвайки по още по- нов път. Започваше 3019- та Година, когато Алекс, но и другите, си правеха планове за годината, ден по ден, седмица по седмица. Макар експедицията да имаше и военно участие, Алекс беше неин шеф, а не се знаеше какъв военен чин има той. Голямата отговорност, коята поемаше Алекс, като шеф на експедицията, го караше да внимава, каквото й да прави. Стана известно, че каквото се прави през тези времена, носи отражение не само в бъдещето, но има и изненадващо отражение и във миналото... Това обясняваше разни вражди, дори войни между хората, между раси и видове...
*
Алекс запали една цигара в началото на вечерта, докато размишляваше планове и стратегии за своята експедиция. До него седеше Палма и слушаше музика, докато приготвяше лакомства за вечерта на десетимата, както й пакетирана храна за през дългата и самотна нощ. Останалите от Екип Алфа в тези часове спяха. Палма беше умна, млада жена. Тя разбираше каква е отговорността на Алекс и се стараеше да му бъде не само съветник, но и най- близкия човек изобщо. Аш пък беше много стар приятел на Алекс, който не го изоставяше, дори в беда. Тази експедиция нямаше много хора, а  дистанцията до Земята ставаше все по- голяма. По- нататък нямаше да имат достатъчно хора за каквото и да е, но се предполагаше, че Алекс ще приеме нови хора, към екипажите на двата кораба. След месеци преживяни във полети, пилотиране и дежурства, повечето хора на Алекс губеха сили и имаха нужда от повече сили, почивка и сън. Разбира се Алекс наистина приемаше нови членове на експедицията, а за тях имаше и място свободно и достатъни провизии.
*
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се заеха да прегледат новините за земляните, където и да са те. Със далечна транслация имаше новини дори от Земята. Двамата прихванаха и най- близките радиостанции, от които научиха техни новини, а Алекс вече избираше къде ще гостуват по- наблизо от тук. Това беше една междинна станция, разположена на десетина дни дистанция от планетата Orixon 74. Междувременно адмирал Буун- шефа на кръстосвача New York, предложи да използват тягата на кръстосвача, така както са скачени с другите два кораба на Алекс, и да пътуват напред, накъдето трябва. Идеята беше одобрена от командирите Йон и Пиркс, а Алекс поиска да обмисли това предложение, преди да даде думата си. Междувременно дежурните на Volvo успяха да се свържат със други военни кораби в тази зона. Алекс искаше да има алтернативни планове, ако нещо се обърка нататък по пътя на експедицията. Той запали цигара, замислен и заби поглед във далечината, през един люк...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  38.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 37 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 37 .  Valeri Kolev.

Във вечерта на същия ден Алекс се беше усамотил във каютата си, а мрачното настроение не отминаваше. Той опита специални таблетки от шамана Джи- доктора на кораба, със надеждата да потуши мрачното си настроение. Палма също не беше във добра форма. Тя дори полегна болна в койката си, без дори да заспива. Във това време дежурните бяха успели да се свържат със кръстосвача New York, а пилотите го забелязаха на радара и насочиха Volvo  към него. По принцип до достигането на този кръстосвач оставаха няколко часа. Забелязваше се известно избързване от планираното, на двата кораба на Алекс.
*
По обедно време на другия ден двата кораба на Алекс се бяха скачили към кръстосвача New York. Алекс беше поспал и общо взето във добра форма, седеше зад пулта си и наблюдаваше гледката наоколо, от външните камери на кораба. Все още не бяха решили колко време ще гостуват тук на кръстосвача, където имаше 500 души екипаж от земляни и близо 100 души пътници. Във тези часове различните екипажи имаха срещи помежду си, хората искаха да научат как е при другите земляни. Сетне заедно се черпеха и преглеждаха новините за земляните, където и да са те.
*
Със напредването на следобеда, Алекс и Палма се разхождаха из кръстосвача. Тук те срещнаха много свои приятели и колеги, със които си поговориха, а добрата новина беше, че кръстосвача ще бъде наблизо до двата кораба на Алекс, за да помагат с каквото е нужно. Командирът на кръстосвача- Буун в тези часове разговаряше със командирите Йон и Пиркс, относно бъдещите им планове.
По някое време Алекс и Палма пристигнаха в столовата на кръстовача и решиха да седнат и да се почерпят. Докато се разполагаха на свободно място, те повикаха Ким и Аш, та да се почерпят заедно. В тези часове кръстосвача беше в дрейф, на 900 км. от планетата Orixon 74, а двата кораба на Алекс бяха скачени към него. Като в началото на Нова Година, всичко започваше по нов път, а мнозина правеха плановете си за месеци напред, та дори за цялата 3019- та Година, която започваше.
       Във вечерта Алекс и Палма се прибраха в каютата си, доволни от разходката и почерпката в кръстосвача. На връщане двамата бяха пазарували в магазин на крайцера, интересни стоки, както за хапване и пийване, така и други. Докато си разглеждаха новите джаджи за резерва си, двамата забелязаха, че са доволни от пазаруването си там, на крайцера. По някое време отново се събраха десетимата- Екип Алфа, сред които и Алекс. Отново на празнична маса десетимата обсъдиха плановете на експедицията, докато се почерпиха с вино. Алекс запали цигара, отворил пред себе си звездните карти на зоната Orixon. За гласуване отиде въпроса на Алекс- колко дни да гостуват на кръстосвача, а новината , че той ще следва експедицията, за да помага при необходимост, зарадва всички- 500 души на кръстосвача, а  на двата кораба на Алекс- общо 200 души.
       Въпреки всичко, тези близо 800 души тук, имаха зелена светлина да празнуват Новата Година отново.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  37.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 36 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 36 .  Valeri Kolev.

            Във следобеда на другия ден кораба Volvo летеше над първата орбита, поел курс към кръстосвача New York, който щяха да достигнат най- рано около полунощ, за да му гостуват. Алекс беше мрачен във този бордови ден. Хубавият Земен празник, отминаваше. Вече беше 3019- та Земна Година. Със отминаването на празниците, експедицията на Алекс превключваше на сериозни вълни. Макар земния календар да имаше много празници, експедицията имаше сериозни задачи и планове, та нямаше да могат да празнуват както по календара... Алекс запали една цигара, сипа си чаша вино с лимонада и отпи глътка, дълбоко замислен. Той разбираше, че започват по нов път  живота си, когато трябваше да преосмислят миналото и да се стегнат за бъдещето, да внимават във настоящето. Алекс успяваше във общи линии да подреди картите си, живота и службата, тук на борда на кораба Volvo. Палма седеше до Алекс от дясната му страна, зад своя пулт, а Ким и Аш бяха зад тях и тъкмо преглеждаха новините, получени на кораба по радиото. Зад тях пък седяха Шао, Джейн, Шон и Никита, заети да обмислят конкретни задачи. Тук бяха също Браун и Моника, които предимно биваха пилоти за екстремно пилотиране, но и без да се налага това, те даваха и пилотски дежурства, за да не губят добрата си форма. Към екстремно пилотиране се минаваше, когато корабът е във опасност или се стреля по него. Това беше Екип Алфа на експедицията, десет души, сред които беше и Алекс. На борда на кораба Volvo имаше още девет екипа със по десет души, та общо сто души. Освен тях тук пътуваха и странични лица, използвайки превоза до някоя от спирките по- нататък по пътя на експедицията. Броя на тези пътници във тези дни беше 50 души. На кораба Nissan, втория кораб на експедицията, имаше също сто души екипаж, а 40 пътници.
        Във началото на вечерта Алекс умуваше по плановете на експедицията, преглеждайки възложените им още от Земята, задачи. До пристигането на двата кораба до кръстосвача New York оставаха броени часове, а се движеха със известно изпреварване. Алекс запали цигара, усещайки безкрайна самота в тези часове, въпреки стоте души, колеги, които носеше кораба и другите сто колеги, пък на другия кораб. Носталгия по Земята и миналото, тормозеха Алекс във тези часове. Изплашен до известна степен от дистанцията до Земята, където се намираха в тези дни, Алекс започваше да се замисля- дали пък да  направят завой и да тръгнат обратно към Земята. Тези си мисли той обсъди първо със приятеля си Аш, както и със Палма и Ким. По въпроса за „Теория и практика на далечните полети“, експедицията вече имаше достатъчно информация. По въпроса за „Извънземието и чуждите светове“, също имаше достатъчно информация. На практика вече беше възможно да обърнат обратно и да се завърнат на Земята. Въпреки това Алекс предпочете да продължават нататък по пътя, към планетата Orixon 44, втората планета на земляните, открита сред облаци газове, само преди няколко години и наречена: Втората Земя. Тя беше изцяло собственост на земляните и Космическите сили на Земята- наречени AFJ. Съкращението беше така замислено, че неможеше да се тълкува...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  36.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 35 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 35 .  Valeri Kolev.

       Във първите дни от Новата 3019- та Година, експедицията се готвеше за отлитане от колонията на земляните на планетата Orixon 74. Това бяха два кораба със по 100 души екипажи, както и близо 90 пътника общо. Пътниците щяха да напуснат кораба, кой където намери за добре, някъде из бъдещите спирки на двата кораба: Volvo и Nissan Те използваха превоза само за известно време, без да са част от експедицията на Алекс.
       Във следобеда Алекс запали цигара, а по това време екипажите от експедицията се сбогуваха със градовете, военните бази и корабите около планетата. Всичко беше готово за отлитане, а чакаха думата на Алекс, за разрешение за отлитане. Алекс се беше изправил пред един люк на каютата си и наблюдаваше базата и летището край град Първи.
      Във вечерта дежурните очакваха разрешение за отлитане, от шефа на експедицията- Алекс, а той запали цигара, изправен пред оперативния екран, докато нещо обмисляше. Времето над града беше проверено, имаше неголяма буря, която нямаше да е проблем за двата кораба на Алекс. Докато го гледаха в очакване, той отвори бутилка вино, сипа си и отпи, преди да разреши отлитането от планетата Orixon 74.
     Корабът Volvo набираше плавно височина, а кораба Nissan го следваше със половин час закъснение и равнинна дистанция от 200 км. Тази нощ щеше да премине във набиране на височина на двата кораба, като се очакваше следващата нощ  да достигнат висока орбита. Алекс погледна за параметрите на кораба, погледна какво правят пилотите Джими и Джони, какво правят дежурните, пък надигна чашата с червено вино и лимонада и отпи глътка. До него седяха по пултовете си Палма, Ким и Аш, заети със разни задачи. В това време командирите Йон и Пиркс разговаряха по видеовръзка, за бъдещето на експедицията и пътя, по който щяха да летят с двата кораба. Тъй като от две седмици вече имаха звездните карти на зоната Orixon, където се намираха, дежурните вече имаха пълен поглед върху траекториите, по които ще минат с двата кораба. Стратегията беше да вземат за цел най- близкия населен обект наоколо, а в тези дни това беше кръстосвача на земните космически сили- New York. Междувременно дежурните успяха да се свържат със този кръстосвач, където ги поканиха да гостуват и вече ги очакваха. Срещите на два кораба из космоса бяха изключително рядко срещано явление, което обикновено се празнуваше сериозно. Тръгнали на дълъг път, хората от експедицията на Алекс се радваха на всяка спирка по пътя, на всяко гостуване и срещи със себеподобните.
          Полетът вървеше нормално, а Алекс и Палма се черпеха с вино и лимонада, докато следяха пултовете си, във качеството на проверяващи пилотите и дежурните. Ако настъпеше някава грешка, повреда или друга беля, Алекс и Палма можеха веднага да поемат пилотирането на кораба Volvo, както и командването на експедицията.
        Все още омаяни от Новата Година, екипажите на двата кораба се готвеха да минават на режим със задължителен сън...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  35.   Valeri Kolev.