Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 100 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  100 .  Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден, когато Алекс стана от сън и отиде да се разсъни на чешмата със вода. Той погледна часовниците си, където видя, че всичко е нормално, полета продължаваше. Наплиска се с вода и седна зад пулта си, за да направи някои проверки. Сетне запали цигара и се огледа. Палма спеше в едната койка, а във каютата бяха останалите от екипа. Алекс беше спал няколко часа.
По- късно Алекс излезе из кораба на разходка. Из коридорите на кораба нямаше голямо движение. Преди да иде в столовата, както беше намислил, Алекс влезе във бордовата оранжерия, където имаше двадесетина души, а сред тях беше Милена. Тя беше седнала на една от дървените пейки и се занимаваше с компютъра си. Алекс седна до нея, отпи глътка вино от джобната си бутилка и взе да разпитва Милена, какво е научила от новините в този ден, вместо да ги чете той. Изпитването беше част от обучението, за новите в екипажа, като всъщност те вече не бяха чак толкова нови и неопитни.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Милена крачеха бавно по коридорите, за да се приберат обратно във каютата. Не срещнаха почти никого, освен охраната на кораба и разни роботи, тръгнали по задачи. Във каютата вече се бяха събрали Палма, Мирена, Ким и Аш, за обичайната вечерна почерпка и за обсъждане на плановете на експедицията. Алекс се настани зад пулта си и погледна да види какво става из корабите. Полетът на конгломерата вървеше нормално, но до следващата спирка имаше още няколко дни път, а именно – близка междинна станция. Тъй като из конгломерата от два кръстосвача и два кораба имаше общо 1,600 души, то те нямаха нужда от компания по принцип, но все пак очакваха раздвижване и нови срещи и празници по този случай.
Алекс запали цигара и се зае отново да изучава архивите, от които научаваше много неща. Тази вечер той беше във общо взето добра форма, а използваше това положение, за да поработи по задаичте си, които изоставаха напоследък, заради болести.
До междинната станция- следваща спирка на корабите, оставаха няколко дни. Както обикновено там щяха да търгуват и да се срещат със други земляни, както беше замисъла на експедицията. Във същото време се обмисляше и закупуването на още един кораб за експедицията, т.е. трети кораб. Алекс беше доволен, че екипажите одобриха това решение, а това означаваше, че много скоро това щеше да бъде направено.
*
По някое време Алекс се усамоти в бокса си, за да си събере мислите и да се подготви за повече работа, изоставена напоследък заради болести. В тези часове дежурните бяха успели да се свържат със междинната станция, като се оказа, че там живеят 3,400 души- земляни. Там се зарадваха от едно такова гостуване и казаха, че ги чакат да пристигнат там.
Алекс запали цигара, отпи вино и си пусна музика. Докато си подреждаше нещата, той чакаше да дойде Палма, за да имат компания. Тази нощ той смяташе да поработи над архивите и новите планове.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  100.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 99 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 99 .  Valeri Kolev.

Беше един мрачен следобед, дни след това. Конгломератът от двата кръстосвача и двата кораба, продължаваше новия си полет към планетата Orixon 55. Това беше станало, защото имаха път в една и съща посока. Двата кръстосвача бяха на земните военно- космически сили, т.н. Агенция AFJ. Двата кораба пък бяха на експедицията на Алекс, която за момента разполагаше само със тях, но имаше планове по пътя да закупят трети кораб. Всичко това се случваше във 3019- та Земна Година, началото на месец Март, на дистанция от 32 месеца от Земята, някъде около звездата Orixon 5. Алекс като действащ Шеф на тази експедиция, беше поел огромна отговорност.
Наближаваше вечерта, а полета вървеше нормално. Алекс опитваше да дойде във добра форма, но лошото настроение не му позволяваше. Той се беше усамотил във почивната си бокс- капсула и изучаваше архивите, каквито- що имаше на разположение. Описваното от стотици години назад, бъдеще със стотини години напред, беше нещо уникално- подобно на ясновидство и пророчество. Това явление само беше отбелязано, че е факт, но за оправяне на настоящето- неможеше да се говори.
Алекс въздъхна тежко и запали цигара. Нищо не можеше във тези часове да му оправи настроението. Мъката, каквато изпитваше Алекс не можеше да се обясни.
Вечерта започваше на борда на корабите на Алекс, когато той повика Палма при себе си. Имаше нужда от стар другар, а това добре пасваше на Палма. Нямаше много приказки помежду им, но тя веднага разбра, че Алекс е много болен. Разбраха се, тя да си почива при него, койки тук имаше четири, за да не се чувства самотен и болен. Палма се зарадва, хвана се да подрежда и чисти бокса на Алекс, а той заби поглед в часовниците си, обмисляйки важни неща...
Палма беше заспала изморена в койката си, а Алекс се почувства щастлив, че не е сам във тези часове. Сетне си пусна да прегледа новите новини, а това му отне близо час.
*
По- късно вечерта Алекс излезе да се разходи из кораба. Поради известни съображения, той взе със себе си един охранителен робот. Във тези часове из кораба Volvo нямаше кой знае какво движение. Алекс крачеше по коридора със запалена цигара и току се спираше при следващия люк, за да погледа навън. Беше малко поуспокоен в тези часове, но се предполагаше, че идват сериозни времена за него, а и за експедицията.
Като се прибираше обратно към каютата си, Алекс мина през оранжерията и си избра цветя в саксия, за да освежи каютата. Сетне се прибра обратно в каютата, а неговите другари тъкмо замисляха нови и нови планове за бъдещето на експедицията. Един от плановете беше- да намерят и закупят трети кораб за своята експедиция, поради редица обстоятелства и причини. Това беше луда идея, но сред екипажите се хареса със 57 % , гласували с “да“.
Алекс запали още една цигара, докато обмисляше нещата, изправен пред  оперативния екран на стената. Той мечтаеше за сън от дни наред, а все още не беше се наспал достатъчно добре. Със мечтата – да се наспи добре, Алекс отвори бутилка бира.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  99.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 98 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 98 .  Valeri Kolev.

Във следобеда на същия ден полета продължаваше, а Алекс се беше усамотил във бокса си за почивка, за да събере мислите си и да обмисли нещата за напред. Зъбоболът понякога го мъчеше много, но друг начин освен вадене на зъби, друго решение нямаше, но беше задължително зъбите да бъдат лекувани.
Беше се задълбочил във изучаването на архивите, обмисляйки някои особености на настоящето си и настоящето на корабите тук и техните екипажи. Настроението на Алекс беше такова, че не искаше да кани никого при себе си. Той седеше зад пулта си и контролираше показателите на полета, но дежурните и пилотите се справяха добре.
*
Във края на бордовия следобед Алекс покани своите хора при себе си в каютата. Той беше в много мрачно настроение. Току- що Алекс беше научил лоша новина за свой колега и приятел, който се оказа, че е тежко болен. Като разбра, че почти няма шансове за този колега, Алекс се натъжи и ужаси, затвори се във себе си и запази мълчина със часове. Отново шестимата се бяха събрали във каютата на Алекс. Сега не беше същото както преди. Алекс дори не искаше алкохол, замислен дълбоко над плановете на експедицията. Импровизиране според обстоятелствата не биваше да се използва без крайна необходимост. Следобеда приключваше, когато Алекс запали цигара с кафе и заби поглед във двата си часовника на лявата ръка, обмисляйки едни такива сложни проблеми. Пореден етап от неговия живот беше приключил. Той изостави кафето, а кимна на Палма, да излязат из кораба на разходка. Сетне отидоха.
*
Във столовата на кораба Volvo имаше 35 души, когато Алекс и Палма влязоха там. Палма си поиска чаша коктейл на базата на пина колада, а Алекс си взе само бутилка оранжада. Седяха и мълчаха, а колегите около тях също не бяха във добро настроение в тази вечер. Алекс се сети и си спомни и за друга беля в този му живот- той не беше успял да намери истинската си половинка, а тя дори незнаеше това, живеейки във илюзията за добър живот и щастие. Алекс знаеше, че едва ли ще се намерят, толкова надалеко из космоса...Усещане за гибел лъхаше из въздуха в кораба... Нормално беше на такава огромна дистанция от Земята, опасностите да са големи и сериозни...
Някаква аларма изпиука от часовниците му, а той погледна и като разбра смисъла на алармата, кимна на Палма, че всичко е нормално, за да не я тревожи...
*
Вечерта напредваше, а Палма вече се беше понапила, тъжна гледка за безалкохолния в момента Алекс. Той й кимна да се връщат в каютата, като искаше тя да му прави компания, тази вечер, за да обмисли нещата със нейна помощ... Палма разбираше, че идват проблеми и неприятности. Докато се прибираха обратно към каютата на Алекс, двамата срещнаха някои колеги, както и няколко робота.
Алекс беше угрижен и замислен. Смисъла на онази аларма, която му се обади беше, че той няма да успее да си върне експедицията обратно до Земята, според изчисленията на компютрите... Налагаше се, да обучи другиго за Шеф на експедицията...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  98.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 97 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 97 .  Valeri Kolev.

Във вечерните часове на борда на кораба Volvo и Nissan, два дни по- късно, конагломерата беше отново пълен- двата кораба и двата кръстосвача потегляха нататък по пътя на експедицията. Всички проверки за скачването и готовността за полет бяха завършили, а адмирал Буун даде разрешение за тръгване. Докато конгломерата набираше скорост, Алекс и Мирена отново се бяха събрали със Палма, Ким и  Аш, а сетне дойде при тях и Милена. Алекс имаше известен зъбобол във тези часове. Той запали цигара, отвори бутилка бира и заби поглед във пулта си и екраните пред себе си. През този ден Алекс беше прекарал часове наред заедно със Палма, която много не се предаваше, да го отстъпва на Мирена. Мирена пък беше настроена и към компромиси по въпроса.
*
Вечерта напредваше, а Палма и Мирена бяха седнали да играят шах, някакво причудливо хрумване в тези часове. Край пултовете бяха поставени закуски за вечерта и идващата нощ, ако някой не успее да спи. Всъщност това наистина беше трудно из космоса. Зъбоболът на Алекс го блокираше напълно, колкото и да се надяваше на помощ от лековете на шамана Джи. Алекс запали още една цигара, а от бирата го болеше още повече, но той не се предаваше, а продължаваше да се занимава с компютрите. По това време край него се намести Милена, малко пийнала в тези часове. Докато го разпитваше за болките му, Алекс й намери работа, с която да се занимава в тези часове.
По- късно вечерта Алекс се усамоти в бокса си, където да опитва още хапчета и лекове за зъбите си.
*
По обедно бордово време на кораба Volvo, на другия ден, Алекс се беше събрал със Мирена, Палма, Ким, Аш и Милена. Конгломератът от двата кръстосвача и двата кораба, продължаваше полета си към планетата Orixon 55. Алекс беше болен в този ден, предимно от зъбобол и главобол. Шаманът Джи му беше намерил хапчета за тези болежки, а Алекс се надяваше това да му помогне.
Алекс запали цигара и си взе кафе, колкото и да беше противопоказно това, при зъбобол. Сетне се зае да изучава архивите, които събираше от къде ли не, по пътя на експедицията. Ставаше пределно ясно, че миналото зависи от настоящето. Заради взети решения и действия във настоящето, това предизвикваше промени на историята във миналото и така всичко отиваше във омагьсан кръг. Заради нови войни във настоящето, това повлияваше вражди и отмъщение, още във миналото...
*
Обедът отминаваше, а Алекс се беше задълбочил във архивите, използвайки сложна логика от 40 – 50 компонента и гледни точки. Той вече добре знаеше какво не бива да се прави във настоящето. Своите изводи и поуки от архивите, Алекс описваше във дневника на експедицията, а невероятно, но факт, това имаше обратна връзка от миналото...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  97.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 96 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 96 .  Valeri Kolev.

Беше една бордова вечер, няколко дни по- късно. Двата кръстосвача и двата кораба продължаваха да са свързани заедно и се носеха с ниска скорост, във дрейф на 8,000 км. от междинната станция. Из кръстосвачите имаше общо 1,000 души, а из корабите общо 600 души. Тези хора бяха свързани с междинни тунели, по които мнаваха за да си гостуват. Във същото време тези обекти се охраняваха още по- строго, както и заради близостта до междинната станция, със стотици малки и големи други кораби. Двата кръстосвача и двата кораба щяха да останат свъзани чак докато пристигнат до далечната планета Orixon 44, известна като Новата Земя. Преди да стигнат до там, обаче имаха много път и много други спирки по пътя.
*
Тази вечер Алекс отново се беше събрал със Мирена, Палма, Ким и Аш, а по- късно поканиха и Милена, която също се обучаваше от Алекс, за бъдещото завръщане обратно до Земята. През този ден кораба Nissan, беше гостувал на междинната станция, а се беше завърнал преди часове, пълен със стока и материали, необходими на експедицията. Според плановете, на сутринта кораба Volvo щеше да гостува на станцията на свой ред. Тъкмо по този въпрос шестимата тук обсъждаха листата със стоки, които се продаваха във станцията. Алекс посочваше избрани стоки и във известни количества, които на другия ден щяха да закупят със кораба Volvo. Експедицията предлагаше за продан стоки, закупени по пътя, както и стоки, произведени на борда на корабите по пътя- компютри, радиотелефон, роботи и др.
*
Вечерта напредваше , а шестимата се черпеха и обмисляха плановете на експедицията. Алекс тази вечер беше избрал да се черпи със бира. В каютата беше топло и уютно, а обектите строго охранявани. Екипажите вече обсъждаха, кога ще се тръгва нататък по пътя. Около 47% от хората искаха вече да се тръгва нататък, защото на това място беше твърде оживено и имаше големи опасности от страна на извънземните видове и раси, намиращи се около междинната станция. Във тези часове специални екипи чертаеха плановете занапред. Беше взето решение, да се отлита нататък във някой от следващите дни. Междувременно двата кораба на Алекс вече се готвеха за заминаване нататък по пътя, но преди това имаха ходене да гостуват на станцията. Кръстосвачите бяха на земните военни, така наречената Агенция AFJ ( Космически сили на Земята и приятелски цивилизации.).
*
Късно вечерта Алекс и Мирена отново се усамотиха в неговия почивен бокс. Трябваше да си подредят нещата и да си съберат мислите, тръгвайки отново по нов път. Алекс отвори още една бутилка бира. Нощта беше далеко, а тук нощите бяха дълги и безсънни. Корабите се готвеха за нощуване, а вече се сменяше и датата, нещо нормално за тези късни часове. Алекс се зае да попълни дневника на експедицията, докато слушаше музика, а Мирена спретваше среднощни закуски, за дългата нощ на двамата...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  96.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 95 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 95 .  Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Конгломерата от двата кръстосвача на военните и двата кораба на Алекс и експедицията му, продължаваха да се носят във дрейф на 8,000 км. от близката междинна станция. Алекс и тази вечер се беше събрал със Мирена, Палма, Ким и Аш. Момичетата бяха подготвили пълна маса с хапване и напитки, за да се почерпят, докато обмислят плановете на експедицията и инструкциите на Алекс за двата екипажа от експедицията му. Алекс тази вечер избра да се черпи със бира. Близо час му отне да прегледа новите новини за земляни, където и да са те. Скоро беше готов и със инструкциите до двата екипажа и персонални задачи за хората от експедицията.
*
Вечерта напредваше, а Алекс си сипа още една халба бира и заби поглед във екрана пред себе си. Във тези часове шестте екипажа си гостуваха и се веселяха, заради срещата си тук и сега, както и заради настъпването на месец Март и пролетта, по Земния Календар. Тук беше 3019- та Земна Година. Намираха се на 32 месеца път от Земята, наблизо до междинна станция около звездата Orixon 5.
Алекс запали цигара, отпи глътка бира и се огледа, а неговите другари продължаваха със обмислянето на плановете на експедицията за нататък.
Двата кръстосвача и двата кораба бяха добре охранявани и със засилени отбранителни възможности, със включени щитове и отбранителни системи. Корабите  бяха свързани помежду си, а в този час вече се готвеха за нощуване, време от 15 часа, когато навън нямаше да ходи нито един човек от шестте екипажа тук.
*
По някое време Алекс и Мирена се усамотиха във неговия почивен бокс, за да бъдат заедно един със друг. Тя пусна хубава музика, а той взе да попълва дневника на експедицията. Двамата бяха развеселени от бирата, но това не им беше все още проблем. До полунощ, бордово време имаше няколко часа, а двамата в добра форма тази вечер имаха да свършат още задачи, преди да си почиват. През цялото време Алекс обучаваше Мирена, на всичко, което би й потрябвало, докато връщат експедицията, корабите и техните екипажи, обратно към Земята, когато му дойде времето. Мирена се справяше добре със обучението, задачите и изпитите.
*
Късно вечерта Мирена беше заспала в койката си, а Алекс умуваше за предишните си животи и изучаваше архивите на кораба, където имаше вмъкната разузнавателна информация от Бъдещето. Факта, че вижда описани събития, които още не са се случили, караше Алекс да изтръпва, но и това не беше кой знае какво- просто знаеше кога трябва да бъдат по- внимателни, за да се предпазват от неприятности и врагове.
Алекс запали цигара, дълбоко замислен. Опасните точки от времето, все още бяха надалеко, но той трябваше да внимава, когато ги доближи. Със идеята да поспи няколко часа, Алекс приключи деня и попълването на дневника. Вече вървяха със новата дата нататък...
   
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  95.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 94 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 94 .  Valeri Kolev.

Това беше една бордова вечер на корабите Volvo и Nissan, които бяха скачени заедно със кръстосвачите New York и Nevada, край една междинна станция, някъде около звездата Orixon 5, на 32 месеца дистанция от Земята, а това беше 3019- та Земна Година, началото на месец Март по земния календар. Конгломератът от четирите кораба се намираше на 8,000 км. от близката междинна станция.
*
В каютата на Алекс се бяха събрали- той, Мирена, Палма, Ким и Аш, на обичайното вечерно черпене, докато обмислят нещата около експедицията. Из корабите течеше празник, послучай началото на месец Март, както и послучай срещата на тези екипажи точно тук и сега. Алекс отпи глътка вино, а пред него имаше купа пълна със печено месо на скара. На двата кръстосвача имаше по 500 души екипаж, а по двата кораба на Алекс имаше по 300 души екипажи.
*
Алекс запали цигара по някое време и се зае да преглежда новите новини, за земляните, където и да са те. Из звездната система Orixon живееха десетки милиони земляни, а това беше добра новина за експедицията на Алекс. Тази експедиция беше именно из системата Orixon, изпратена тук със задачи, да се разбере как живеят земляните, на такава голяма дистанция от родната планета Земята, да им се раздадат подаръци, и ценни знания и информация. Като Шеф на тази експедиция, Алекс носеше голяма отговорност за двата екипажа- общо 600 души, към тази дата. Носеше отговорност и за двата кораба на неговата експедиция, но те си имаха и командири- Йон и Пиркс. Командир на кръстосвача New York беше  адмирал Буун, който някъде по пътя беше решил да съпровожда експедицията на Алекс, заедно със кръстосвача си. Кръстосвача Nevada, който от броени часове беше със другите тук, отиваше към планетата Orixon 44, известна като Новата Земя. Това устройваше и експедицията на Алекс, т.е. щяха да летят заедно по- нататък, поне до въпросната планета.
*
Вечерта напредваше, когато петимата излязоха из корабите на разходка. Във тези часове из корабите беше лудница, докато те бяха във дрейф на тази дистанция от междинната станция. Алекс и командирите бяха решили междувременно да се прескочи и до междинната станци, за да се пазарува и търгува. Получената листа на предлаганите там стоки, показваше стоки, интересуващи земляните. По- късно щеше да се пазари броя и цената на закупените във станцията стоки. До този момент там бяха отишли двете летящи чинии на кръстосвача New York.
Алекс запали цигара, извади джобната бутилка с вино и отпи глътка. Петимата току- що бяха пристигнали във оранжерията на кораба Volvo, а тук вече имаше 40 души. Разположиха се на двете пейки с маса между тях, а до това място растеше дръвче със бързоратящи ябълки. Това тук беше като малък къс от Рая, за екипажите на експедицията на Алекс...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  94.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 93 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 93 .  Valeri Kolev.
 
Двата кръстосвача и двата кораба на Алекс бяха скачени едни към други вече втори ден. Двата екипажа на кръстосвача New York, двата екипажа на кръстосвача Nevada, както и екипажа на кораба Nissan и елипажа на кораба Volvo, имаха възможност да си ходят свободно на гости през свързващи тунели. Този конгломерат от кораби се носеше във дрейф на около 8,000 км. от близката междинна станция. Тържествата по случай тази среща и послучай настъпването на пролетта по бордовия земен календар, бяха започнали вече, предимно в столовата на кръстосвача New York, където се бяха събрали най- много хора.
*
Това беше една бордова вечер, когато Алекс, Мирена, Палма, Ким и Аш се бяха събрали в неговата каюта, за се да черпят и да прослушват водените тук- там разговори между различните екипажи. Алекс напълни джобната си бутилка с вино от автомата, запали цигара и се зае да пише инструкциите за екипажите на двата негови кораба, за тази вечер и идните дни. На единия кръстосвач имаше 500 души екипаж, на другия имаше 500 души екипаж, а на единия кораб 300 души екипаж, също 300 души екипаж на втория кораб. Тези 1,600 души имаха свободен достъп да се събират и празнуват в тези дни и нощи. Охраната на корабите беше усилена, отбранителните системи, алармените системи, маскировъчните системи и т.н.
*
Вечерта напредваше, а Алекс се беше заел да прегледа новите новини от тук- от там. Във тези часове по корабите и кръстосвачите беше оживено. Почти всички, освен дежурните, празнуваха празниците тук, наближаващата бордова пролет и срещата си тук. Думкаше силна музика по столовите на корабите, лееше се бира и вино, на скарите цвърчаха пържоли...
Във зоната имаше голям брой кораби и други летящи машини, гостуващи на междинната станция, която беше само на 8,000 км. по- нататък. За момента там нямаше да ходи никой от кръстосвачите и корабите на Алекс. Тук всичко се готвеше за нощуване, макар и празнично. Командирите дадоха заповед за засилена охрана на корабите, както и подсилена отбранителна способност.
*
По- късно Алекс и Мирена се усамотиха в неговия спален бокс. Те си пуснаха музика и се заеха със задачи, а Алекс се зае да попълни дневника на неговата експедиция. Тук беше топло и уютно, в мека зелена светлина. Двамата бяха поспали два- три часа през следобеда, а сега решиха да поработят по компютрите си.
Алекс отпи вино, запали цигара, а музиката тук беше хубава, както от миналото, така и по- прясна от миналите години. Мирена беше огладняла, та се хвана да приготви закуска за двамата. Бяха намислили да останат до по- късно, освободени от всякакви ангажименти.
Алекс се беше замислил в тези часове, за миналото си, за предишните си животи, както и за тази негова експедиция. Двамата с Мирена бяха в добро настроение тази вечер, но най- важното- бяха заедно...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  93.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 92 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 92 .  Valeri Kolev.

Във началото на една вечер, кръстосвача и двата кораба на Алекс вече бяха около междинната станция, където очакваха другия кръстосвач- Nevada, който щеше да пристигне тук след броени часове. Алекс си беше взел чаша кафе от автомата, в компанията на своите четирима другари. Той беше станал току- що от кратък сън. Скоро в каютата се появи и Мирена, която беше поспала в бокса на Алекс. Намираха се на 10,000 км. от станцията, а на това място очакваха другия кръстосвач.
Алекс запали цигара, докато преглеждаше новините от последните часове, заедно със Аш, а момичетата приготвяха хапване за вечерта. По това време беше потвърдено, че кръстосвача Nevada ще пристигне късно тази вечер. Между този кръстосвач и кръстосвача New York, и двата кораба на Алекс беше отворена видеовръзка, по която дежурните разговаряха в тези часове, преди скачването.
*
По- късно петимата бяха седнали около масата при Алекс, черпеха се и хапваха, обсъждайки плановете за напред. Алекс беше в долу- горе добра форма, но понякога го боляха зъбите. Той пишеше по бял лист хартия, докато обмисляха бъдещето на експедицията. Екипажите бяха в очакване за срещата, тук около междинната станция. Алекс си напълни джобна бутилка с вино от автомата и отпи глътка. Докато проверяваше архивните данни за тази междинна станция, той се радваше, че в тези часове са точно тук.
*
По някое време Алекс и Мирена излязоха на разходка из кораба. Бяха в добро настроение и се радваха, че са заедно. Из кораба беше оживено, имаше гости от кръстосвача New York. Двамата си избраха една пейка във оранжерията, където се настаниха, за да пийнат заедно вино, а тук имаше още към 30 души. Във тези часове специален екип хора с роботи, прибираха реколтата от оранжерията, бързорастящи плодове и зеленчуци, яйца и риба, както и дивеч, също бързорастящи, и други видове храна и растения. Двамата се черпеха и подготвяха инструкции за екипажите на давата кораба, със задачи за някои от тях. Това бяха вечерните инструкции от Алекс, като Шеф на експедицията.
*
С напредването на вечерта Алекс и Мирена се прибраха в каютата при останалите. Екипажите от двата кораба и кръстосвача очакваха втория кръстосвач Nevada, който вече беше съвсем наблизо. Във столовата на New York вече бяха подредили всичко за празнично тържество на всички екипажи, по случай на настъпването на пролетта на бордовата 3019- та Земна Година и по случай на срещата им тук на това място.
Алекс запали цигара изправен пред стенния, оперативен екран, а скачването вече започваше. Той се беше замислил за миналото си, като разни спомени изплуваха в ума му. Във тези часове Алекс се питаше, колко още месеци ще издържат във полети нататък из космоса, преди да тръгнат обратно към Земята. Той въздъхна и отвори дневника на експедицията, за да го попълни и тази вечер...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  92.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 91 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 91 .  Valeri Kolev.

Наближаваше обедно време на следващия ден. Кръстосвача и двата кораба летяха скачени заедно, към звездата Orixon 5, за да посетят нейната пета планета, както беше според плановете на експедицията. Алекс и Мирена се бяха усамотили в неговия спален бокс, слушаха музика и преглеждаха архивите на кораба Volvo. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми, а те двамата не бяха ангажирани с нищо, във тези часове.
*
Бяха си поспали до средата на следобеда, но Алекс стана по някое време, наплиска се с вода на чешмата и седна зад пулта за да се разсънва. Мирена скоро се събуди, та стана от сън и тя. Докато пиха кафета, Алекс погледна да види, как върви полета, но с това нямаше проблеми.
Във началото на вечерта при Алекс и Мирена пристигнаха Палма, Ким и Аш. Момичетата се заеха да приготвят вкусно похапване, докато Алекс и Аш обсъждаха плановете на експедицията за във бъдеще. Алекс отпи глътка вино, докато чертаеше по бял лист от хартия. Новината от последните часове беше, че друг кръстосвач се приближаваше към траекториите на експедицията и кръстосвача New York. Това беше кръстосвача Nevada, със 400 души екипаж. По решение на адмирал Буун, командир Йон и командир Пиркс, както и капитан Алекс- Шеф на експедицията, се планираше среща със този кръстосвач и скачване за свободен достъп и гостуване между екипажите. Амбицирани от предстоящата среща на корабите и предстоящите празници, дежурните изчисляваха доближаването и скачването. Това щеше да се случи, наблизо до най- близката междинна станция, някъде след четири дни...
*
По някое време Алекс се изправи пред предния люк и погледна нататък по курса. Звездата Orixon 5, ставаше все по- близка и ярка със приятна светлосиня светлина. Алекс запали цигара, в добра форма този ден и се замисли за бъдещата среща на корабите и екипажите и предстоящите празници по този повод. Мирена сякаш летеше от щастие. Тя бързаше да подреди да почисти и оправи всичко из каютата. Тя бързо се сприятели с другарите на Алекс, както и със по- далечни колеги от експедицията.
Вечерта напредваше, а Алекс и другарите му бяха във очакване, изчисленията около срещата, да бъдат готови и проверени чрез компютрите. Във тези часове беше осъществена и радиовръзка със кръстосвача Nevada. Екипажите на този кръстосвач бяха нетърпеливи за срещата, някои хора и от двете страни се познаваха от по- рано, имаше случаи и на роднини от двете страни на срещата.
Според бордовия календар на кораба Volvo, в тези дни започваше месец Март и така да се каже- бордовата пролет. Това беше 3019- та Земна Година, някъде из космоса: на 32 месеца от Земята, наблизо до звездата Orixon 5. Това беше специална експедиция на капитан Алекс, който беше неин Шеф...
Със напредването на бордовата вечер, Мирена и Алекс се готвеха да се усамотят във неговия спален бокс...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  91.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 90 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 90 .  Valeri Kolev.

На другия ден, корабите продължаваха полета си към планетата Orixon 55. Алекс беше във относително добра форма. Той седеше зад пулта си, а беше отворил звездните карти, за да огледа какво има наоколо. По някое време успя да се свърже с товарен кораб на около три дни дистанция, а от там получи актуализация на звездната карта. Общо взето разликите не бяха нито големи, нито съществени. Алекс отпи глътка вино и се загледа навън, през люка до себе си. Палма, Ким и Аш във тези часове изучаваха архивите на кораба, по поставени от Алекс задачи. Мирена беше освободена от занимания и задачи, за пет дни, поради заболяване. Колегите на Алекс и Мирена възприеха тяхното влюбване, като нещо съвсем в реда на нещата, а Палма, която малко биваше ощетена от това, нищо не каза.
*
Във началото на вечерта,  Алекс умуваше по плановете на експедицията занапред. Мирена се въртеше край него, почистваше и подреждаше каютата му. Палма, Ким и Аш седяха зад пултовете и тестваха новите траектории на корабите, първо чрез компютърна имитация. А Алекс си сипа вино с лимонада от автомата, за да се почерпи с другарите си тук. В тези часове корабите достигнаха максимално допустимата безопасна скорост, която небиваше да се надминава, поради резлна опасност за екипажите. Със такава скорост корабите можеха само на автопилот, във никакъв случай ръчно управление, където малко трепване можеше да размаже хората към стените на каютите...
*
По- късно момичетата се заловиха да спретнат вечеря за петимата, докато Алекс и Аш умуваха по плановете за напред. За момента смятаха да приближават към планетата Orixon 55, освен ако нещо друго не ги отклони от пътя. Алекс отпи глътка вино, запали цигара и извади нов лист хартия, където да пише и чертае, докато избистряха плановете. За момента не се забелязваше обитаема материя около трите кораба, но това беше само временно. Марина прехвъркваше от щастие, сякаш заради Алекс й бяха поникнали криле.
*
Докато вечеряха и се черпеха с вино, петимата обсъждаха какво именно ще направят на планетата Orixon 55, когато пристигнат там. Според данните за тази планета, там земляните имаха пет града, построени на един достатъчно голям остров, откупен от извънземните там. Общо населението на тези пет земни града беше около два милиона души- земляни.
Алекс запали цигара, отпи глътка вино, докато хапваше, а със Мирена имаха уговорка сетне да се съберат във неговия спален бокс, където да се усамотят. Алекс намери живи цветя във саксия, избра нова аудиокасета със музика, за да подари на Мирена пък тази вечер. Докато се прибираше към бокса си, неговите колеги го поглеждаха със малко завист- това влюбване стана основна тема из корабите тук...
Мирена вече беше в бокса и го чакаше. Щом се прибра, той и поднесе подаръците и седна, за да си почине... Вечерта едва започваше, а сетне идваше и безкрайно дългата нощ...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  90.   Valeri Kolev.