Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 162 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  162  .  Valeri Kolev.

Започваше вечерта на другия ден. Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата на каютата, загледани по залеза на звездата Orixon 8. По същото време Зелената луна беше във зенит. Алекс се беше замислил над преживелиците си през последните времена, а навън валеше силен дъжд, който го радваше, както винаги. Започваше и гръмотевична активност, та двамата спуснаха стъклената стена на терасата и се прибраха в каютата, за да не стане беля.
По- късно при двамата дойдоха също Ким и Аш, а Алекс все още се рзсънваше от двучасова дрямка в следобеда. Той се зае да напише инструкции за екипажите си, а Палма пусна музика, беше време за вечерната веселба, като се очакваха също и други четирима от Екип Алфа- Шао, Джейн, Шон и Никита. Когато сетне дойдоха и те, се хванаха да умуват как ще прекарат тази вечер. Тъкмо тогава пристигнаха също Браун, Мирена и Ирена. След гласуване стана ясно, че ще карат вечерта тук в каютата на екипа. Момичетата се хванаха да сервират напитки и лакомства. По трите кораба на експедицията в тези часове екипажите имаха свободни десет часа. Хората празнуваха пристигането си в крайната цел на експедицията- планетата Orixon 88, както хората я наричаха- Третата Земя. За някои от хората това означаваше, че скоро ще тръгнат с трите кораба, да се прибират обратно на Земята, но за други предстоеше да останат тук на тази планета.
Вечерта напредваше, а компанията на Алекс слушаха музика и се черпеха, заети със умуване, а той тъкмо преглеждаше новините за земляните из космоса и Земята. Проблема на Алекс със пищенето на ушите, все още не беше решен, но пък той се беше заловил да проверява проблема, мислейки че става дума за извънземни технологии за предаване на сигнали на далечни дистанции. Без да кани много хората си, два екипа решиха да разследват пищенето в ушите на Алекс. Алекс им беше благодарен предварително, а това бяха опитни хора, които нямаше да оставят проблема висящ, без да опитат да помогнат на Алекс и хората му- във евентуална беда.
По някое време Алекс се изправи пред един от люковете на каютата, за да погледа навън, а дъжда продължаваше безспирно. Въздуха в каютата идеше направо от външната атмосфера, а те му се радваха- чист и свеж, богат на озон, с миризма на зеленина и вековни гори.
Алекс отпи глътка джин и се замисли по проблемите. Музиката радваше дружинката му тази вечер. Нямаше да се ходи никъде преди утрото, а това важеше за всички хора от експедицията.
Късно вечерта космодрума беше огреян от мека зелена светлина от Зелената луна на планетата. Това беше уникално явление, което радваше земляните тук. Невероятната романтика на тази чисто нова планета на земляните, пленяваше и омагьосваше всички, които бяха дошли вече тук. Не се размина и на Алекс. Той запали цигара и се занима да умува пишейки по листи от хартия. Имаше да се решават много проблеми, имаше да се формират планове за обратния път към Земята, на неговата експедиция с трите кораба. Алекс си даваше сметка, че от Orixon 88 до Земята ги чакаше три години път, а това го караше да се стяга и събира сили за по пътя...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  162.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 161 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  161  .  Valeri Kolev.

Към края на следобеда на другия ден, експедицията на Алекс продължаваше гостуването си във База № 1 на земляните, тук на планетата Orixon 88, както я знаеха хората- Третата Земя. Алекс беше дремнал около два часа. Той се разъсни на чешмата, където се наплиска с вода, подсуши си лицето и запали цигара с кафе.
Времето течеше, а Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на разходка из базата, нейните паркове, изненадващи сгради и замъци. Звездата Orixon 8 тъкмо отиваше към залез, но нависоко все още грееше Зелената луна на планетата. Тя щеше да огрява до късна доба.
Алекс се беше замислил над спомените си от последните времена, особено откакто пристигнаха на Orixon 88. След известна пауза, при Алекс отново се беше появило „пищене на ушите“. Това явление обясниха мъдреци и шамана- лечител Джи. Те смятаха, че някъде по друго време и на друго място, близки хора на Алекс, се намираха в беда... Алекс също смяташе, че нещата стоят така. Това бяха негови хора, изпаднали в беда. Не се знаеше къде из времето и из пространството. Към пищенето имаше и викове- говор, но не се разбираше нищо, което да помогне и на тях и на Алекс, по- лесно да организира спасителни мероприятия. Той се натъжи. Каква беше ползата, че си прекарва добре със тази експедиция, като се замисли, че негови хора са в беда, а подробности няма.
По- късно вечерта четиримата седнаха на една пейка при параклис- автомат, където запалиха по цигара и кафе. Не измина и час, когато тук ги намериха Шао, Джейн, Шон и Никита. Те заедно си избраха напитки от автомата и хапване, тук на открито им харесваше, а всъщност се канеше отново да вали дъжд.
Започваше да се спуска сумрак, през който наоколо се огряваше само от Зелената луна. Алекс пишеше инструкции за екипажите си. От трюмовете на корабите от експедицията, бяха стоварени специални товари, които бяха изпратени именно за тази планета и нейните бази. Това беше предимно техника, както и животинки за развъждане и посеви за оранжерии, както и много други стоки, които не бяха за продан, а бяха носени толкова надалеко, именно за да стигнат до базитее на AFJ, на тази планета. Сред стоките беше фаворит поточна линия за скафандри и оръжия, която беше приета със изненада и възторг от командирите от AFJ, които водеха делата на тази планета. Друга поточна линия, която зарадва тукашните, беше за производство на товарни и лични дронове, както и за направата на роботи.
Във тези дни командирите на корабите от експедицията, както и тукашните командири, заедно обмисляха колко души ще преминат към експедицията за да бъдат прибрани на Земята. Обмисляха и колко души от експедицията пък, ще останат да живеят на Orixon 88. Тези размествания щяха да променят съдбите на стотици души. За да не се допусне някаква грешка, то се гласуваше за всеки един човек, поотделно. Междувременно пристигаха и новини- от Земята вече пътуваше към Orixon 88, втора подобна експедиция. Те вече бяха на дистанция от Земята- пет месеца. Планетата Orixon 88 приближаваха няколко товарни и пътнически кораби със преселници от Земята.
Вечерта напредваше, когато осмината повикаха десетместен дрон, за да се приберат на кораба Volvo.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  161.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 160 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  160  .  Valeri Kolev.

Във следобеда на другия ден продължаваше гостуването на експедицията на Алекс, тук в военната база на земляните и на AFJ. Алекс тъкмо беше запалил цигара с кафе, докато чакаше момичетата да спретнат топли закуски, хората бяха гладни и Алекс също. Той се беше замислил над спомените си от последните времена. Нямаше основания да се оплаква от живота си, а точно обратното- той смяташе, че живота в експедицията е нещо забележително, което трудно може да се повтори, за един човешки живот.
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из парковете на базата. Беше хубаво и свежо време, след продължителни дъждове. Въздухът беше за завиждане- кристално чист и свеж, със озон и миризма на прясна зеленина  и вековни гори. Алекс запали цигара и се огледа наоколо.
Високо над космодрума се снишаваше за приземяване голям кораб, който беше строителен. Във този кораб имаше както строителни специалисти, така и много строителни роботи и материали за строежи на замъци. Алекс проследи с поглед приземяването на кораба, а то мина гладко, относително казано, впредвид огромната му тежест. Заради подаден сигнал за авария, кораба беше посрещнат в небето от изтребители, а на пистата на летището го приближаваха четири пожарни камиона. Оказа се, че тревогата е фалшива. Един от строителите беше подпалил една тоалетна на кораба, със неизгасена цигара. Това не беше опасност за подобен кораб, а огъня бяха потушили роботи само за десетина минути, още преди приземяването.
Четиримата посетиха отново същия ресторант- дискотека, където се бяха веселили предишната вечер. Вътре имаше към 140 души, някои от експедицията на Алекс. Тук те се срещнаха със Шао, Джейн, Шон и Никита и се настаниха на обща маса, със изглед към парка навън. Алекс и този ден караше на джин- тоник, със салата от пресолени лимони. Той извади на масата малък компютър, за да напише новите инструкции за екипажите на своята експедиция. Друго което го занимаваше в тези времена беше- кои хора да освободи от експедицията и кои хора да приеме във експедицията. Това беше много важно- раздялата с колеги, пътували заедно 36 месеца, щеше да бъде сериозно изпитание. В същото време новоприетите хора от тази планета, щяха да бъдат по корабите на експедицията, без да са опознати въобще, а до Земята щеше да има път около 39- 40 месеца, след отлитането от Orixon 88- Третата Земя. И раздялата със едните и със приемането (на доверие), на нови хора, бяха не особено приятни емоции. Алекс се замисли над тези положения от бъдещето на експедицията, пък се хвана да направи списък на хората, които нямаше пък той да освободи от експедицията. Това бяха неговите приближени и най- стабилни приятели и близки.
В началото на вечерта Алекс започна разговори със най- важните си хора, за да им обясни предварително, че няма да бъдат освободени от неговата експедиция, макар те да нямаха подобни намерения, по принцип. Той запали цигара, отпи джин и радостен от резултатите забеляза, че оставащите със сигурност във експедицията, от старите списъци, са 400 души.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  160.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 159 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  159  .  Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Трите кораба на експедицията на Алекс все още гостуваха на една от военните бази на планетата Orixon 88- Третата Земя. Базите на AFJ тук на Третата Земя, бяха построени предимно за отбрана на планетата от нашественици, както и за изучаване на тази съвсем нова планета на земляните. Тази планета беше богата на въздух, вода, флора и фауна, петрол, газ, гори и плодородни земи. Тук все още не се беше появила развита цивилизация, която да може да защитава планетата от нашествия, а именно затова тази планета вече беше собственост на земляните и AFJ (Космически сили на земляните и техните приятелски цивилизации.), които я бяха намерили първи, преди други цивилизации.
Към средата на следобеда, Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из базата, а времето беше свежо и дъждовно. Алекс запали цигара, докато крачеха из парковете на базата. В това хубаво време тук беше оживено, беше се случило деня да е неделята. Тук имаше и оранжерии и месокомбинат, където работеха много от хората, защото прехраната беше едно от най- важните неща за земляните тук. В тези дни се очакваше да пристигне строителен кораб, който да донесе строители, техните роботи и материали. Очакваха се и транспортни кораби от Земята, със хиляди преселници за тази планета. Междувременно беше започнал подбора на хората от експедицията, които смятаха да останат на Orixon 88, за да живеят и работят именно тук. Експедицията на Алекс в тези дни имаше близо хиляда души. Според Алекс и командирите, експедицията можеше да даде 500 души от състава си, ако те желаеха това. Затова пък стотици от тукашните хора, щяха да бъдат прибрани по корабите на Алекс, за да бъдат прибрани обратно на Земята. Именно това преразпределение на хората занимаваше в тези дни Алекс, командирите на трите му кораба, както и командването на AFJ, за планетата Orixon 88- Третата Земя.
По някое време четиримата намериха тукашен ресторант- дискотека, където решиха да надзърнат. Вътре имаше стотици хора- земляни, сред които някои бяха от експедицията. Четиримата си поръчаха напитки и печено месо, за да хапнат и да си поговорят с тукашните хора, заети предимно с отбраната на планетата и нейното изучаване, без да се забравят и тукашните фабрики за храна.
Разговорите тук бяха на всякакви теми. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се загледа навън, през близкия люк. Тази планета беше хубава и плодородна.
Следобеда напредваше, а четиримата все още се черпеха в ресторанта- дискотека. Алекс използваше времето, за да напише нови нструкции за трите си екипажа, а също да обмисли кои от хората му щеше да освободи от експедицията, за да останат на тази планета, тук да живеят и работят. Алекс обмисляше и кои от кандидатите за връщане до Земята, от тази планета, щеше да приеме по корабите си. Във обмислянето на размяната на хора, на Алекс му помагаха и неговите хора от Екип Алфа, това близо 30 души, най- опитните в тази експедиция...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  159.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 158 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  158  .  Valeri Kolev.

Във вечерта на другия ден трите кораба на Аекс стояха един до друг на летището на базата на военните, където бяха още от ранни зори в този ден. Във тези часове Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из базата тук. Тук живееха 20 хиляди души заети предимно в отбраната на планетата от нашественици. На огромния космодрум бяха приготвени за евентуална война, бойни кораби, совалки, хеликоптери, изтребители и други подобни. Ракетни установки се целеха надалеко извън планетата, готови да унищожат нашествие от към космоса. Четиримата вървяха из парка на базата. Тук всичко беше направено, да бъде удобно за живеещите тук военни. Високи и здрави крепости, направени за да бъдат недостъпни, а под тях огромни подземия, където можеше да се претърпи и сериозна атака откъм космоса.
По някое време четиримата се спряха до една пейка, наблизо до кафе- автомат, където седнаха да отдъхнат и да пият по кафе. Такива автомати имаше навсякъде из базата, та да може човек да си намери набързо всичко необходимо, преди да отлети нанякъде или преди дежурство. Автомата даваше не само кафе и цигари, но много други напитки, закуски и лакомства, както и всякаква информация, каквато можеше да потрябва на човек, тук на планетата Orixon 88. Тези автомати- параклиси, бяха сериозно заредени със стока, а веднъж седмично тук минаваха техници, които стягаха автоматите и ги зареждаха с нова стока. Докато си почиваха под параклиса, заваля дъжд, замириса на озон и свеж сняг. Алекс запали цигара и отпи глътка джин, дълбоко замислен. Планетата вече ги беше пленила и  омагьосала.
Вечерта напредваше, когато четиримата си сложиха шлемовете, та да не ги вали дъжда и тръгнаха обратно към корабите си. Някъде по пътя щеше да ги вземе техен дрон, да им помогне да се приберат на кораба Volvo. Докато крачеха нататък през парка, четиримата срещаха хора от базата, кимаха им за поздрав, а подробностите бяха във самите униформи, които всички носеха- всяка със своята особеност, но задължително със знака на AFJ (Космически сили на земляните и техните приятелски цивилизации). Този знак обединяваше земляните, навсякъде из космоса, където отиваха и живееха те.
Дронът ги намери на около десет километра от кораба Volvo, приземи се да ги прибере, а сетне робота- пилот им кимна да стегнат коланите и отлетяха заедно. Преминаваха през проливен дъжд и буря, но това беше без значение за тази машина, проектирана и направена да издържа на големи натоварвания и аномалии.
По- късно вечерта четиримата се усамотиха в бокса на Алекс, да се подсушат и стоплят, докато обмислят плановете на експедицията. Алекс запали цигара и отпи глътка джин, а момичетата приготвиха баързо закуска за четиримата. Имаха дежурства чак на сутринта, а замисляха до тогава, добре да си починат и поспят. Алекс беше настинал, та се наложи да се лекува, но това не беше нищо особено.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  158.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 157 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  157  .  Valeri Kolev.

Във началото на вечерта на другия ден, кораба Volvo се спускаше към планетата Orixon 88. Алекс беше запалил цигара с кафе и се радваше на този ден, докато обмисляше плановете за експедицията, за нататък. До него зад пултовете седяха Палма, Ким и Аш, които му помагаха за плановете на експедицията. Спускането на кораба течеше нормално, със плавно понижаване на височината. Сетне Алекс се зае да прегледа новите новини за земляните по света.
Вечерта напредваше, когато кораба Volvo достигна височина от 30 км. и задържа полета на тази височина, докато намерят някоя от базите, построени долу на тази планета. Алекс си беше нагласил бутилка с джин- тоник, за да се черпят четиримата, в тази вечер. Все още не се знаеше, кога ще намерят подобна база под себе си. Ориентацията на съвсем новата планета беше трудно начинание. Дежурните бяха със свежи сили, за да открият база и да приземят там кораба, може би през нощта или по- рано.
Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се загледа в картинката от планетата, а във настъпващия сумрак гледката беше невероятна. Усещанията и настроенията в тези времена бяха забележителни. Хората от експедицията се радваха, че са достигнали целта на експедицията, именно тази планета Orixon 88. Освен това усещанията тук бяха неотразими. Духът на тази нова планета завладяваше хората малко по малко, но завинаги...
По- късно вечерта Алекс разгъна картата на планетата, за да опита да се ориентира, докато търсят някоя от базите тук. Дежурните също опитваха да намерят някоя от базите. Навън беше дъждовно, а със смрачаването ставаше все по- трудно да се ориентират, тук на все още новата планета – Третата Земя, Orixon 88. Алекс се беше поизморил напоследък, но беше решил да не заспива преди приземяването на кораба.
По някое време дежурните от кораба успяха да прихванат сигнала на близка радиостанция. Това беше именно една от базите на военните, на тази планета. Скоро от базата им дадоха инструкции, как да ги намерят и да приземят кораба си там. Ориентировъчно приземяването щеше да бъде след броени часове. Алекс запали още една цигара, а на радара вече се виждаше червената точка- координатите на базата, с която се бяха свързали току- що. Радиовръзките не бяха стабилни, но в този час и втория кораб- Nissan, беше достигнал височина от 20 км. и следваше кораба Volvo. Третия кораб все още се спускаше. Докато пушеше цигара и се черпеше с джин, Алекс раздаде новите инструкции на трите екипажа от експедицията. Полета на Volvo течеше нормално. Добри бяха индикациите и на другите два кораба на Алекс.
Навън беше паднал мрак, когато кораба Volvo летеше към базата на военните, на височина от 10 км. Полета вървеше нормално, а хората от базата вече очакваха трите кораба на експедицията. Оставаха броени часове до приземяването на Volvo, който преминаваше през дъждовни бури и лоша видимост. Воденето на кораба беше почти изцяло по прибори и фантазия, но пилотите бяха добри, очакваше се всичко да бъде нормално.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  157.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 156 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  156  .  Valeri Kolev.

Започваше следобеда на другия бордови ден за експедицията на Алекс. Трите кораба на експедицията стояха прикачени към кръстосвача  Hyundai. Във тези часове екипажите имаха свободно време за срещи, почерпки и разговори. Алекс запали цигара, докато се черпеше с джин- тоник, заедно с Палма, Ким и Аш. Те изучаваха заедно Справочника за тази планета, където имаше правилник и инструкции за новодошлите на Orixon 88.
Следобеда напредваше, а Алекс и Палма отидоха на разходка из кръстосвача, заедно с Ким и Аш. В тези часове екипажите се бяха смесили из корабите, като имаха много неща да си разказват. Тук край планетата Orixon 88, основната директива беше- отбраната на планетата от нашественици. Тук хората смятаха, че когато човек види Третата Земя, той трудно се решава да я напусне. Това явление не беше изучено добре, камо ли от научна гледна точка.
В началото на вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили в бокса му. Той запали цигара, докато обмисляше къде ще се ходи занапред, със трите кораба на експедицията. Екипажите искаха да стъпят долу на планетата, искаха да посетят базите, издигнати на планетата в тези години откакто тя беше намерена.
Вечерта напредваше, а Алекс отвори една бутилка студена бира и се зае да преглежда новините, като продължаваше да изучава и Справочника за тази планета. През идващата нощ, трите кораба щяха отново да нощуват тук на 100 км. над планетата, скачени за кръстосвача, но на следващия ден започваха да се спускат към планетата, един след  друг. Два екипа умуваха в тези часове, къде точно ще летят трите кораба на сутринта и след това.
По някое време Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк. Вече беше решено- на сутринта кораба Volvo започваше спускане към планетата, а след него и другите два кораба. Дежурните бяха готови да изчислят траекториите на спускане, както и пет- шест резервни варианти. Хората на Алекс се зарадваха на новината и нямаха търпение да стъпят долу на Третата Земя. Междувременно бяха отворени пет радиоканала, по които хората от експедицията се свързваха с другите земляни на тази планета и около нея. Алекс и Палма свикнаха да прослушват единия от тези канали, като така се разбираха много неща, по принцип.
По- късно във вечерта Алекс и Палма отново излязоха на разходка из кораба. По коридорите беше шумно и оживено- трите екипажа имаха десет свободни часа. В столовата беше препълнено, но тук- там се намираха свободни места, където се настаниха двамата. Алекс наблегна на студената бира с пържоли, докато изучаваше правилника и инструкциите за тази планета. В правилника бяха описани повечето знания за тази планета, известни до този момент. Алекс бързо усвояваше правилника, за да бъде наясно с правилата, валидни тук на Orixon 88. Докато хапваха двамата, слушаха какво си говорят около тях. Хората се вълнуваха, че съвсем скоро, само след броени дни, ще стъпят и ще се разходят на тази невероятна планета Orixon 88, известна още като Третата Земя. Алекс и Палма също се вълнуваха. Те запалиха по цигара и се заеха да погледат планетата чрез камерите. Гледката беше невероятна.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  156.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 155 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  155  .  Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Трите кораба на експедицията на Алекс стояха закрепени към кръстосвача Hyundai. В тези часове екипажите се бяха събрали по столовите на корабите и празнуваха срещата си тук. Хората от експедицията изучаваха в тези часове всичко което можеха за тази планета и земляните тук. Справочника- правилник за новодошлите тук, вече беше раздаден на всички хора от експедицията. Алекс също изучаваше книжния том- Справочник за новодошлите на Orixon 88 – Третата Земя.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из кораба. Експедицията беше достигнала крайната си цел- планетата Orixon 88- Третата Земя. Неопределено време трите кораба на Алекс щяха да бъдат около тази планета, преди да тръгнат обратно към Земята. Известен брой хора от експедицията щяха да останат на служба тук на планетата, а други стотици души прекарали на планетата години наред, щяха да бъдат взети в експедицията, за да се върнат обратно на Земята. Командирите на кораби умуваха в тези дни, кои хора щяха да останат на планетата, а кои хора щяха да пътуват с експедицията обратно към Земята.
По- късно тази вечер четиримата се настаниха в столовата на една от масите край външен люк, за да имат хубава гледка, докато се черпеха и похапваха. Гледката към Третата Земя беше невероятна. Алекс подхвана една студена бира и запали цигара, докато преглеждаше списъка със хората си. Със експедицията щяха да дойдат други хора, а част от хората му оставаха на служба тук на Третата Земя- Orixon 88. Раздялата щеше да е мъчителна, но така беше планирано всичко предварително.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха в дежурната каюта на Екип Алфа, за да обсъдят отново преразпределението на хората си. Престоя на експедицията край тази планета, все още не беше определен, но най- малко около месец, мислеха да прекарат на тази планета. Алекс и неговите хора  обмисляха човек по човек, кои къде щяха да бъдат изпратени в идващите дни. Бяха проверени и досиетата на хората, които щяха да бъдат прибрани от тази планета, за да бъдат върнати на Земята.
Алекс отвори още една студена бира, докато обмисляха нещата. Все още нямаше планове за идващите дни за експедицията. Командирите на кораби, както и Алекс, искаха екипажите им да отдъхнат поне десет дни. За тези 36 месеца прекарани в полет, екипажите бяха натрупали много безсъние и умора, а трябаше да се възстановят и отпочинат добре, преди обратния път до Земята.
Алекс запали цигара, докато обмисляше новите планове за експедицията. Трите екипажа се вълнуваха от това, че бяха стигнали до Третата Земя. Тук тепърва щяха да се строят крепостите на градовете, тепърва щяха да долитат преселници от Земята. Междувременно на Втората Земя- Orixon 44, до момента бяха заселени около два милиона земляни, в три града. Едновременното заселване на двете нови планети, даваше на земляните неограничени възможности за добър живот. Икономиката вървеше добре, чрез оранжерии и заводи за роботи, компютри, дронове и кораби, както и други най- различни продукти.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  155.   Valeri Kolev.
     

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 154 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  154  .  Valeri Kolev.

По обедно време на другия ден Volvo се скачи към кръстосвача Hyundai, който имаше 400 души на борда си, а Volvo беше със 300 души в тези времена. Бяха отворени четири радиоканала за разговори между екипажите. Хората на Алекс трябваше да разберат колкото може повече за планетата Orixon 88, нейната отбрана и колегите си земляни, които живееха тук. Според плановете на експедицията тук щяха да останат на работа около 150 души от експедицията, а наобратно към земята щяха да бъдат приети стотици хора от живеещите на планетата и около нея. Това беше една от задачите на експедицията- да прибере към Земята стотици земляни отбранявали Orixon 88 около пет години до този ден. Разбира се тези планове подлежаха на преразглеждане и промяна, според обстоятелствата. От два месеца се знаеше, че от Земята е тръгнала втора подобна експедиция, със крайна цел- Orixon 88. А експедицията на Алекс щеше да остане тук за известно време, преди да тръгне обратно към Земята. Това беше 35- тия месец откакто експедицията на Алекс беше тръгнала от Земята. Скоро в тези времена щеше да започне и нейния 36- ти месец. Планетата Orixon 88- Третата Земя, беше изключително привлекателна и богата планета, от всякаква гледна точка. Земляните я бяха намерили преди повече от 10 години, откогато беше започнало и нейното изучаване.
*
Започваше бордовата вечер на кораба Volvo. Алекс и дежурните събираха информация за планетата Orixon 88, над която се намираха на височина от 100 км. Бяха се закрепили към кръстосвача Hyundai, в очакване на другите два кораба от експедицията. Събирачите на информация бяха подготвили въведение за земляните на планетата Orixon 88. Това беше оригинален справочник и правилник със инструкции, който земляните изучаваха, щом пристигнеха тук. Правилникът се хареса на Алекс и трите екипажа на неговата експедиция. Те се заеха да го изучават, а в същото време бяха приети гости на борда на Volvo, докато други отидоха на гости на кръстосвача.
По някое време при кръстосвача пристигна и кораба Nissan от експедицията на Алекс. Този кораб също се скачи към кръстосвача. Оставаше да пристигне и третия кораб- Maserati, след което трите кораба оставаха тук на 100 км. над планетата, докато обмислят бъдещите си действия. Алекс и Палма се усамотиха в неговия бокс, във тези часове, за почивка. Докато слушаха музика, двамата изучаваха правилника за земляните на планетата Orixon 88. Тук бяха събрани най- важните правила и инструкции, които са необходими на новодошлите на тази планета. На разположение бяха налични както книжни правилници, също във вид на таблети или за ползване на компютър. Правилника го имаше и във вид на говор със снимки и видео. За специални хора и меломани правилника го имаше и записан на грамофонни плочи...
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара и отпи глътка джин с тоник. Току- що беше пристигнал при кръстосвача също и кораба Maserati, който също се прикачи към кръстосвача. Всички започнаха подготовка за нощуване, тук на 100 км. над планетата.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  154.   Valeri Kolev.
     

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 153 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  153  .  Valeri Kolev.

Течеше 35- тия месец откакто експедицията на Алекс беше тръгнала от Земята. Трите кораба на Алекс приближаваха планетата Orixon 88, най- новата планета на земната цивилизация, която  всички  знаеха със името: Третата Земя. Алекс и Палма дежуреха по пултовете си, а на трите кораба будуваха по 60 души в тези часове. Пътуването до планетата щеше да премине през най- трудната си фаза, когато трябваше да уцелят входа към нея, скрит сред газови облаци, метеорити и астероиди. Първи щеше да премине кораба Volvo, последван със четири часово закъснение от кораба Nissan, а третия кораб Maserati щеше да премине след още едни четири часа, по- късно. Мистериозният вход към планетата Orixon 88, щеше да бъде достигнат след търсене през нощта и идващото денонощие. Подробностите бяха оскъдни, а дадената информация за тази планета не обясняваше почти нищо. Тази планета беше открита само преди десет години и тук все още нямаше почти никой, нито пък нещо по- сериозно да беше построено... Затова пък около нея кръжаха три кръстосвача и много изтребители, совалки и летящи чинии, от Агенцията AFJ (Космически сили на Земята и нейните приятелски цивилизации.). Алекс беше разбрал, че долу има построени само няколко бази на военните със опознавателни радио- пирамиди. Тук тепърва щеше да се строи и да пристигат строителни кораби и кораби със преселници от Земята.
*
Във бордовата вечер кораба Volvo летеше на височина от 100 км. над планетата Orixon 88. Тъкмо приближаваха в тези часове, един от кръстосвачите от AFJ. Предвиждаше се да се скачат към него в следващите часове. Алекс и Палма седяха по пултовете си и проверяваха как върви полета. Алекс хапваше бонбони, а Палма си беше пуснала музика. Скоро беше реализирана радиовръзка със кръстосвача Hyundai. Тази вечер около полунощ кораба Volvo щеше да бъде на срещата с кръстосвача, където щяха да се скачат и да чакат другите два кораба на експедицията. Полетът до кръстосвача и всичко останало бяха вече договорени и изчислени. Планетата Orixon 88 беше съвсем нова и недокосвана от разумна цивилизация. Това правеше тази планета собственост за AFJ и земните цивилизации. Защитата и отбраната на планетата бяха на високо ниво, а вече се очакваха кораби със строители и преселници, да пристигнат тук.
*
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Във тези часове на борда на Volvo будуваха 60 души, но из коридорите не се срещнаха с никого, освен хората от охраната на кораба. Алекс запали цигара, като влязоха в столовата на кораба, а тук имаше 20 души, които се черпеха и похапваха. Двамата се разположиха на маса до един от люковете и си поръчаха хапване и напитки. До полунощ имаше много време, а Алекс използваше времето за да даде изнструкции на трите екипажа, персонално на всеки един човек. Палма му помагаше в това, но до приклюването на инструкциите щеше да мине около час в повече.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  153.   Valeri Kolev.

Добра вечер!

Добра вечер и лека нощ, Дами и Господа, приятели!
Днес е:  Сряда, 22- ри Май, 2019- та Година.
Можете да си пуснете музика ето тук:
http://valeriwax-music.blogspot.com/
Следете публикациите ми и музика тук:
https://twitter.com/Valeriwax
Романи можете да четете тук:
https://valeriwax-1.blogspot.com/