Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 166 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  166  .  Valeri Kolev.

Във следобеда на другия ден Алекс и Палма се бяха усамотили по боксовете си, които бяха един до друг с междинен вход. Алекс беше приел временно да се занимава със проектирането на новия град тук, който беше започнат до известна степен само. Алекс познаваше хората си добре, а сред тях имаше обучени проектанти, които биха могли да помогнат при проектирането и строежите на новия град тук. Това щеше да забави завръщането на неговата експедиция обратно до Земята, но той подложи въпроса на гласуване. Хората от експедицията избраха със 62 %, да се отложи завръщането им на Земята. Сетне хората от експедицията гласуваха да се остане тук поне още 20 дни. Командирите на корабите и Алекс одобриха тези решения.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс и Палма се рзхождаха из парковете на базата. На стотина метра след тях ги следваха Ким, Аш, Шао, Джейн, Шон и Никита. На двайсетина метра пред Алекс и Палма, крачеха Браун и Мирена. Случи се хубав ден, а под дебелите сенки на вековните гори на Orixon 88, беше свежо и прохладно. Алекс отпи глътка джин и запали цигара. Из парка се срещаха хора и от базата и от първите замъци на новия град. Бяха си включили обща честота и си говореха помежду си, докато наближаваха кафе- ресторанта на тази база и строящия се град. На близо имаше няколко огромни замъка, където живееха военни и цивилни.
Към края на следобеда десетимата се намираха във кафе- ресторанта и се черпеха с по халба бира и месо на скара. Алекс използваше това време за да напише инструкции за екипажите на експедицията, за следващите дни. Сетне той се зае да изучава архивите си, по- нататък до където беше стигнал. Беше намерил документи, където беше описан един друг негов живот, някъде през 5019- та година, ориентировъчно. Този архив му припомни един от предишните му животи. Алекс разбираше какъв е бил тогава, кои са му били верни приятели и верни гаджета, както и кои са го били предали тогава...
Времето напредваше, когато десетимата другари излязоха от ресторанта, за да се прибират на борда на кораба Volvo.
*
Дронът със десетимата побратими летеше във ранната вечер обратно към кораба Volvo. Алекс гледаше навън през люка в дясно от себе си и пушеше цигара, замислен над няколко теми за размисъл. Навън отново валеше хубав дъжд. През малко прозорче в дрона влизаше чист и свеж въздух, с ухание на озон и дъжд. По общата радиочестота те си говореха, докато приближаваха космодрума от източната му страна. Междувременно стана ясно, че преди час, на космодрума се е приземил пътнически кораб със 2,000 земляни преселници от Земята. Около космодрума и военната база беше хаос. Около 100 души от базата бяха заети да посрещнат новите преселници, за да ги обеззаразят, да ги прегледат за здравето, да им дадат униформи, скафандри и оръжие, да ги настанят по временни домове. Край кацналия току- що кораб се отваряха скара- бира пунктове, където започваше веселба. Алекс се радваше на този- още един хубав ден на Третата Земя- Orixon 88.     
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  166.   Valeri Kolev.

Дарения на средства. 2019.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 165 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  165  .  Valeri Kolev.

Десетина дни по- късно трите кораба на експедицията на Алекс все още гостуваха на военната база № 1, на планетата Orixon 88. Това беше една вечер, когато времето беше дъждовно и хладно. Алекс и Палма, заедно с Ким и Аш се завръщаха от обиколка със десет местен дрон, около тази военна база. Алекс запали цигара, докато наблюдаваше навън през люка във ляво от него. На пилотските места бяха Шао и Джейн. През последните времена Алекс и неговите хора бяха разбрали доста неща за тази планета и нейните жители.
До космодрума на базата оставаше около един час полет, а шестимата другари и два робота прелитаха с дрона през зона, където бушуваше силна буря. Двамата пилоти се справяха добре, въпреки усложненията и липсата на видимост. Докато си пушеше цигарата Алекс си пусна последните пристигнали новини, за да ги прегледа. След около два часа на космодрума щеше да се приземи поредния кораб със строители и роботи, както строителни материали и 500 преселници от Земята. Няколко екипа от базата очакваха кораба, за да приемат преселниците и строителите.
Вечерта напредваше, когато Алекс и неговите побратими се прибраха на борда на кораба Volvo. Алекс и Палма се усамотиха в неговия бокс, където той се настани в креслото си зад пулта, за да събере мислите си, да преосмисли живота и службата си, тръгвайки по поредния нов път на своята съдба. Сетне се зае да попълни дневника на експедицията и да напише инструкции за екипажите си. Палма в това време се къпа и сетне подрежда двата бокса, които бяха един до друг. Алекс беше замислен в тази вечер. Мислейки за своите минали животи, той беше си спомнил и разбрал много неща за тогава и там, където е живял преди. Тук беше лятото на 3019- та Земна Година по земния календар, но не и по календара на Orixon 88, който все още не беше изчислен.
Корабите на експедицията на Алекс се готвеха за нощуване.
*
Във следобеда на другия ден Алекс и Палма се разхождаха пеша из базата, заедно със Ким и Аш. Сутринтта те четиримата бяха наблюдатели  на приемането и настаняването на 1,000 новопристигнали земляни- преселници от Земята. Известна част от тези хора бяха строителни специалисти, които щяха да строят бъдещи градове, с помощта на стотици роботи и строителни машини. На тази планета Orixon 88 имаше само един започнат строеж на град. Военните бази бяха около 20 броя. Докато вървяха из парковете на база № 1, Алекс запали цигара, замислен над бъдещото строителство на тази планета. Тези замъци трябваше да са добре укрепени за да издържат на всякакви евентуални бедствия на тази планета. Алекс имаше информация за подобни свръх- сигурни градове със замъци, но тези чертежи и планове, трябваше да станат още по- сигурни и укрепени, поради дистанцията на Orixon 88 от близките планети и колонии на земляни, откъдето би могло да дойде помощ, ако тук възникне бедствие. Още при проектирането на тукашни градове се наблягаше на подготовка за много сериозни бъдещи бедствия и апокалипсиси тук. Това трябваше да бъде предвидено.
Алекс въздъхна и се огледа. Времето беше хубаво сега и тук.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  165.   Valeri Kolev.

Теория на апокалипсисите на Земята. Леден апокалипсис. 2019. Valeri Kolev.

Теория на апокалипсисите на Земята.
Леден апокалипсис. 2019. Valeri Kolev.

Здравейте! Тук искам да ви разкажа моето виждане по въпросите около теорията на апокалипсисите на Земята. Според Библята апокалипсис ще има, но не е известно кога ще бъде това и точно какъв ще бъде апокалипсиса този път. От прочетеното и видяното във книги и филми става ясно, че вариантите са много и най- различни. Искам сега и тук да ви разкажа за един коварен апокалипсис, за който света не е чувал до днес и не е правил своите стратегии за оцеляване, ако настъпи подобен апокалипсис. Представете си, че траекториите на Луната и Слънцето, както и на Земята така се объркат, че Слънцето започне да се разпада на огромни късове, а Луната приближава Земята, за да се отъркаля във нея. Представете си, че настъпи във същото време и потоп, започнат безкрайни проливни дъждове, а температурите станат ужасяващо ниски и всичко започне да се превръща във огромни ледени висулки и дебел лед висок със десетки километри над повърхността на Земята. Тъй като до момента за такъв апокалипсис няма разработена стратегия за оцеляване, става ясно, че такава стратегия тръгва именно от този разказ и от тук и сега. При подобно развитие на нещата при подобен апокалипсис това може да стане и много бързо и много бавно. От значение е всяка подробност, коя траектория ще се обърка и до каква степен и с каква бързина. От значение е също как и за какъв период от време ще се раздробява и разкъсва Слънцето. По- нататък за да се оцелее, трябва да има убежище срещу удари по повърхността на Земята, срещу наводнения и потоп, срещу вледеняващите температури, които спадат все повече и повече, срещу липсата на светлина и топлина, срещу постоянни и силни земетресения и т. н. В същото време хората избрани да оцелеят, трябва да имат и налични запаси от въздух, вода и храна, както и енергия за нагреватели за отопление. Тъй като това е първи опит да се умува по тази тема, това далече не е всичко необходимо. Става ясно, че за да се отиде някъде трябва или да има сериозен тунел, добре укрепен и защитен, или да се пробива през дебел лед тунел със подходящи инструменти за разбиване на лед и скали. В същото време през дебелия лед не могат да преминават звуци и радиосигнал. Това е за сега. Очаквайте повече по темата.
15.VI.2019.  

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 164 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  164  .  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, по следобедно бордово време, трите кораба продължаваха гостуването си на една от военните бази на земляните на планетата Orixon 88. Случи се горещо време, но в рамките на допустимото. Алекс и Палма се бяха разходили около два часа из базата, пък се прибраха в кораба да си починат и отдъхнат на прохлада. Те извадиха по една бутилка със студена вода, бяха прежадняли по пътя. Докато се разхлаждаха и си почиваха, двамата продължаваха да умуват по новите планове на експедицията. Изчисленията трябваше да са прецизни, за да може да се осигури необходимото за завръщане на трите кораба, обратно- чак до Земята.
Към края на този следобед Алекс и Палма се хванаха да прегледат новините, които бяха събрали напоследък дежурните. Животът на земляните продължаваше почти без проблеми, както на Orixon 88, така и на много други светове. Във тези дни екипажите на Алекс си прекарваха добре времето, като имаха срещи с тукашните хора. Тук имаше хора вече десета година по земния календар. Малцина се навиваха да се местят другаде, или пък чак до Земята.
Във началото на вечерта Алекс и Палма излязоха отново на разходка из базата. Докато тръгваха, с тях отидоха Ким и Аш. Беше валял дъжд със часове, навсякъде беше свежо и изкъпано. Въздуха беше идеален за дишане. Алекс запали цигара и се огледа. Парковете на тази база бяха навсякъде, а сред тях стабилно изградени замъци със дълбоки подземия.
Вечерта напредваше, когато четиримата се качиха на дрон, който пристигна от кораба Volvo, за да погледнат базата от високо. За тези десет години, тук бяха построени много обекти. Алекс пушеше цигара, докато прелитаха над един от парковете. Тук имаше замъци градени според извънземна архитектура и технологии. Това правеше този свят, на Orixon 88, доста необичаем и някак си- извънземен. Това не стряскаше никого.
Когато по- късно се прибраха в кораба, навън отново валеше дъжд. Четиримата оставиха дрона на мястото му върху кораба и слязоха по- надолу в каютата на Екип Алфа. Тук бяха по това време Шао, Джейн, Шон и Никита. Алекс поздрави хората си и се усамоти в бокса си, за да пише нови инструкции за екипажите на корабите, както и за да попълни дневника на експедицията. Тази вечер командирите дадоха по- ранен вечерен час на хората от експедицията. Във оставащия час се прибраха и закъснелите. Навън нямаше никой от хората на Алекс. Корабите се готвеха за нощуване и режим на готовност за отбрана, а входовете им бяха повдигнати на 15 м. височина, за да не са достъпни отвън. По същото време Алекс отново се зае да изучава архиви на кораби и бази на AFJ. Все по- лесно той отключваше информация за минали свои животи. Той намираше описания на събития, където е бил участвал във съвсем друг свой живот. Най- странното беше, че той знаеше броя на животите си- техния брой беше над 600.
Тази нощ Алекс щеше да спи малко. Той беше подсилил охраната и искаше да остане буден, за да обмисли нещата около завръщането на неговата експедиция обратно на Земята.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  164.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 163 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  163  .  Valeri Kolev.

Във началото на вечерта, няколко дни по- късно, експедицията на Алекс продължаваше да гостува на военната База № 1, на планетата Orixon 88, както я наричаха хората тук- Третата Земя. Алекс, Палма и другите шестима, се бяха разхождали със часове из парковете на базата. Алекс се усамоти в бокса си, изморен от разходките през този ден. Той се освежи на чешмата, настани се в креслото пред пулта си и извади бутилка със студена вода. Във тези времена тук на Третата Земя беше лято, така да се каже, по принцип. Палма се появи след това, беше се къпала и стегната в нова униформа, тя седна зад пулта до Алекс, а за да не остане назад, извади и тя бутилка със студена вода. Двамата имаха да преработват плановете на експедицията за завръщане до Земята, макар и все още да не се знаеше колко време експедицията щеше да престои на планетата Orixon 88. Завръщането на Земята щеше да продължи около три земни години. Но това все още предстоеше да се случва, чак след като гостуването тук приключеше.
*
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма си почиваха, докато обмисляха плановете на експедицията за напред, както и плановете за завръщане обратно на Земята. Друга тема за умуване беше разпределението на хората из експедицията. Те двамата вече имаха първоначална представа какво означава да живееш тук на тази нова планета, изцяло на земляните и Агенцията AFJ (Космически сили на земляните и техните приятелски цивилизации.). Освен романтиката на извънземието тук, хората живеещи тук изпитваха и съвсем нови емоции, като на хора, които градят един изцяло нов свят, естествено за земляните предимно, без да се забравят близките извънземни цивилизации, с които имаха сключени военни договори. Под управлението на военните от AFJ, тук имаше достатъчно и въздух, и вода и провизии и гориво за дронове и кораби, без хората да бяха за кой знае колко заети. В същото време се наблягаше на охраната и отбраната на Третата Земя. Спореше се дали това не е самия Рай, но никой не можеше да го докаже. Затова пък беше въведен контрол на преселниците тук, като се внимаваше- какви хора се допускат на този нов свят на земляните.
Алекс пийна студена вода, запали цигара и се загледа навън, пред външните екрани на кораба Volvo. Навън валеше дъжд и се спускаше сумрак. Алекс се потопи във спомените си от последните времена. Добри преживявания преобладаваха сред спомените му. В тези дни щяха да се изпълнят цели 36 месеца, откакто неговата експедиция отлетя от Земята, та да стигне чак тук на Третата Земя- Orixon 88. Във тези 36 месеца, Алекс беше запомнил добрите събития и хубавите си моменти. Малко объркване се получи, докато обмисляха заедно, колко време ще бъдат на Третата Земя. Не беше тайна, че наистина никой не бързаше да се прибира обратно на Земята. Планетата Orixon 88, наистина пленяваше и омагьосваше всеки, който дойде тук.
Алекс въздъхна и заби поглед в пулта си. Завръщането обратно до Земята беше трудна задача и трябваше задълбочено да се обмисли, как именно това щеше да се осъществи.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  163.   Valeri Kolev.

 

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 162 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  162  .  Valeri Kolev.

Започваше вечерта на другия ден. Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата на каютата, загледани по залеза на звездата Orixon 8. По същото време Зелената луна беше във зенит. Алекс се беше замислил над преживелиците си през последните времена, а навън валеше силен дъжд, който го радваше, както винаги. Започваше и гръмотевична активност, та двамата спуснаха стъклената стена на терасата и се прибраха в каютата, за да не стане беля.
По- късно при двамата дойдоха също Ким и Аш, а Алекс все още се рзсънваше от двучасова дрямка в следобеда. Той се зае да напише инструкции за екипажите си, а Палма пусна музика, беше време за вечерната веселба, като се очакваха също и други четирима от Екип Алфа- Шао, Джейн, Шон и Никита. Когато сетне дойдоха и те, се хванаха да умуват как ще прекарат тази вечер. Тъкмо тогава пристигнаха също Браун, Мирена и Ирена. След гласуване стана ясно, че ще карат вечерта тук в каютата на екипа. Момичетата се хванаха да сервират напитки и лакомства. По трите кораба на експедицията в тези часове екипажите имаха свободни десет часа. Хората празнуваха пристигането си в крайната цел на експедицията- планетата Orixon 88, както хората я наричаха- Третата Земя. За някои от хората това означаваше, че скоро ще тръгнат с трите кораба, да се прибират обратно на Земята, но за други предстоеше да останат тук на тази планета.
Вечерта напредваше, а компанията на Алекс слушаха музика и се черпеха, заети със умуване, а той тъкмо преглеждаше новините за земляните из космоса и Земята. Проблема на Алекс със пищенето на ушите, все още не беше решен, но пък той се беше заловил да проверява проблема, мислейки че става дума за извънземни технологии за предаване на сигнали на далечни дистанции. Без да кани много хората си, два екипа решиха да разследват пищенето в ушите на Алекс. Алекс им беше благодарен предварително, а това бяха опитни хора, които нямаше да оставят проблема висящ, без да опитат да помогнат на Алекс и хората му- във евентуална беда.
По някое време Алекс се изправи пред един от люковете на каютата, за да погледа навън, а дъжда продължаваше безспирно. Въздуха в каютата идеше направо от външната атмосфера, а те му се радваха- чист и свеж, богат на озон, с миризма на зеленина и вековни гори.
Алекс отпи глътка джин и се замисли по проблемите. Музиката радваше дружинката му тази вечер. Нямаше да се ходи никъде преди утрото, а това важеше за всички хора от експедицията.
Късно вечерта космодрума беше огреян от мека зелена светлина от Зелената луна на планетата. Това беше уникално явление, което радваше земляните тук. Невероятната романтика на тази чисто нова планета на земляните, пленяваше и омагьосваше всички, които бяха дошли вече тук. Не се размина и на Алекс. Той запали цигара и се занима да умува пишейки по листи от хартия. Имаше да се решават много проблеми, имаше да се формират планове за обратния път към Земята, на неговата експедиция с трите кораба. Алекс си даваше сметка, че от Orixon 88 до Земята ги чакаше три години път, а това го караше да се стяга и събира сили за по пътя...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  162.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 161 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  161  .  Valeri Kolev.

Към края на следобеда на другия ден, експедицията на Алекс продължаваше гостуването си във База № 1 на земляните, тук на планетата Orixon 88, както я знаеха хората- Третата Земя. Алекс беше дремнал около два часа. Той се разъсни на чешмата, където се наплиска с вода, подсуши си лицето и запали цигара с кафе.
Времето течеше, а Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на разходка из базата, нейните паркове, изненадващи сгради и замъци. Звездата Orixon 8 тъкмо отиваше към залез, но нависоко все още грееше Зелената луна на планетата. Тя щеше да огрява до късна доба.
Алекс се беше замислил над спомените си от последните времена, особено откакто пристигнаха на Orixon 88. След известна пауза, при Алекс отново се беше появило „пищене на ушите“. Това явление обясниха мъдреци и шамана- лечител Джи. Те смятаха, че някъде по друго време и на друго място, близки хора на Алекс, се намираха в беда... Алекс също смяташе, че нещата стоят така. Това бяха негови хора, изпаднали в беда. Не се знаеше къде из времето и из пространството. Към пищенето имаше и викове- говор, но не се разбираше нищо, което да помогне и на тях и на Алекс, по- лесно да организира спасителни мероприятия. Той се натъжи. Каква беше ползата, че си прекарва добре със тази експедиция, като се замисли, че негови хора са в беда, а подробности няма.
По- късно вечерта четиримата седнаха на една пейка при параклис- автомат, където запалиха по цигара и кафе. Не измина и час, когато тук ги намериха Шао, Джейн, Шон и Никита. Те заедно си избраха напитки от автомата и хапване, тук на открито им харесваше, а всъщност се канеше отново да вали дъжд.
Започваше да се спуска сумрак, през който наоколо се огряваше само от Зелената луна. Алекс пишеше инструкции за екипажите си. От трюмовете на корабите от експедицията, бяха стоварени специални товари, които бяха изпратени именно за тази планета и нейните бази. Това беше предимно техника, както и животинки за развъждане и посеви за оранжерии, както и много други стоки, които не бяха за продан, а бяха носени толкова надалеко, именно за да стигнат до базитее на AFJ, на тази планета. Сред стоките беше фаворит поточна линия за скафандри и оръжия, която беше приета със изненада и възторг от командирите от AFJ, които водеха делата на тази планета. Друга поточна линия, която зарадва тукашните, беше за производство на товарни и лични дронове, както и за направата на роботи.
Във тези дни командирите на корабите от експедицията, както и тукашните командири, заедно обмисляха колко души ще преминат към експедицията за да бъдат прибрани на Земята. Обмисляха и колко души от експедицията пък, ще останат да живеят на Orixon 88. Тези размествания щяха да променят съдбите на стотици души. За да не се допусне някаква грешка, то се гласуваше за всеки един човек, поотделно. Междувременно пристигаха и новини- от Земята вече пътуваше към Orixon 88, втора подобна експедиция. Те вече бяха на дистанция от Земята- пет месеца. Планетата Orixon 88 приближаваха няколко товарни и пътнически кораби със преселници от Земята.
Вечерта напредваше, когато осмината повикаха десетместен дрон, за да се приберат на кораба Volvo.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  161.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 160 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  160  .  Valeri Kolev.

Във следобеда на другия ден продължаваше гостуването на експедицията на Алекс, тук в военната база на земляните и на AFJ. Алекс тъкмо беше запалил цигара с кафе, докато чакаше момичетата да спретнат топли закуски, хората бяха гладни и Алекс също. Той се беше замислил над спомените си от последните времена. Нямаше основания да се оплаква от живота си, а точно обратното- той смяташе, че живота в експедицията е нещо забележително, което трудно може да се повтори, за един човешки живот.
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из парковете на базата. Беше хубаво и свежо време, след продължителни дъждове. Въздухът беше за завиждане- кристално чист и свеж, със озон и миризма на прясна зеленина  и вековни гори. Алекс запали цигара и се огледа наоколо.
Високо над космодрума се снишаваше за приземяване голям кораб, който беше строителен. Във този кораб имаше както строителни специалисти, така и много строителни роботи и материали за строежи на замъци. Алекс проследи с поглед приземяването на кораба, а то мина гладко, относително казано, впредвид огромната му тежест. Заради подаден сигнал за авария, кораба беше посрещнат в небето от изтребители, а на пистата на летището го приближаваха четири пожарни камиона. Оказа се, че тревогата е фалшива. Един от строителите беше подпалил една тоалетна на кораба, със неизгасена цигара. Това не беше опасност за подобен кораб, а огъня бяха потушили роботи само за десетина минути, още преди приземяването.
Четиримата посетиха отново същия ресторант- дискотека, където се бяха веселили предишната вечер. Вътре имаше към 140 души, някои от експедицията на Алекс. Тук те се срещнаха със Шао, Джейн, Шон и Никита и се настаниха на обща маса, със изглед към парка навън. Алекс и този ден караше на джин- тоник, със салата от пресолени лимони. Той извади на масата малък компютър, за да напише новите инструкции за екипажите на своята експедиция. Друго което го занимаваше в тези времена беше- кои хора да освободи от експедицията и кои хора да приеме във експедицията. Това беше много важно- раздялата с колеги, пътували заедно 36 месеца, щеше да бъде сериозно изпитание. В същото време новоприетите хора от тази планета, щяха да бъдат по корабите на експедицията, без да са опознати въобще, а до Земята щеше да има път около 39- 40 месеца, след отлитането от Orixon 88- Третата Земя. И раздялата със едните и със приемането (на доверие), на нови хора, бяха не особено приятни емоции. Алекс се замисли над тези положения от бъдещето на експедицията, пък се хвана да направи списък на хората, които нямаше пък той да освободи от експедицията. Това бяха неговите приближени и най- стабилни приятели и близки.
В началото на вечерта Алекс започна разговори със най- важните си хора, за да им обясни предварително, че няма да бъдат освободени от неговата експедиция, макар те да нямаха подобни намерения, по принцип. Той запали цигара, отпи джин и радостен от резултатите забеляза, че оставащите със сигурност във експедицията, от старите списъци, са 400 души.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  160.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 159 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  159  .  Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Трите кораба на експедицията на Алекс все още гостуваха на една от военните бази на планетата Orixon 88- Третата Земя. Базите на AFJ тук на Третата Земя, бяха построени предимно за отбрана на планетата от нашественици, както и за изучаване на тази съвсем нова планета на земляните. Тази планета беше богата на въздух, вода, флора и фауна, петрол, газ, гори и плодородни земи. Тук все още не се беше появила развита цивилизация, която да може да защитава планетата от нашествия, а именно затова тази планета вече беше собственост на земляните и AFJ (Космически сили на земляните и техните приятелски цивилизации.), които я бяха намерили първи, преди други цивилизации.
Към средата на следобеда, Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из базата, а времето беше свежо и дъждовно. Алекс запали цигара, докато крачеха из парковете на базата. В това хубаво време тук беше оживено, беше се случило деня да е неделята. Тук имаше и оранжерии и месокомбинат, където работеха много от хората, защото прехраната беше едно от най- важните неща за земляните тук. В тези дни се очакваше да пристигне строителен кораб, който да донесе строители, техните роботи и материали. Очакваха се и транспортни кораби от Земята, със хиляди преселници за тази планета. Междувременно беше започнал подбора на хората от експедицията, които смятаха да останат на Orixon 88, за да живеят и работят именно тук. Експедицията на Алекс в тези дни имаше близо хиляда души. Според Алекс и командирите, експедицията можеше да даде 500 души от състава си, ако те желаеха това. Затова пък стотици от тукашните хора, щяха да бъдат прибрани по корабите на Алекс, за да бъдат прибрани обратно на Земята. Именно това преразпределение на хората занимаваше в тези дни Алекс, командирите на трите му кораба, както и командването на AFJ, за планетата Orixon 88- Третата Земя.
По някое време четиримата намериха тукашен ресторант- дискотека, където решиха да надзърнат. Вътре имаше стотици хора- земляни, сред които някои бяха от експедицията. Четиримата си поръчаха напитки и печено месо, за да хапнат и да си поговорят с тукашните хора, заети предимно с отбраната на планетата и нейното изучаване, без да се забравят и тукашните фабрики за храна.
Разговорите тук бяха на всякакви теми. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се загледа навън, през близкия люк. Тази планета беше хубава и плодородна.
Следобеда напредваше, а четиримата все още се черпеха в ресторанта- дискотека. Алекс използваше времето, за да напише нови нструкции за трите си екипажа, а също да обмисли кои от хората му щеше да освободи от експедицията, за да останат на тази планета, тук да живеят и работят. Алекс обмисляше и кои от кандидатите за връщане до Земята, от тази планета, щеше да приеме по корабите си. Във обмислянето на размяната на хора, на Алекс му помагаха и неговите хора от Екип Алфа, това близо 30 души, най- опитните в тази експедиция...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  159.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 158 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  158  .  Valeri Kolev.

Във вечерта на другия ден трите кораба на Аекс стояха един до друг на летището на базата на военните, където бяха още от ранни зори в този ден. Във тези часове Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из базата тук. Тук живееха 20 хиляди души заети предимно в отбраната на планетата от нашественици. На огромния космодрум бяха приготвени за евентуална война, бойни кораби, совалки, хеликоптери, изтребители и други подобни. Ракетни установки се целеха надалеко извън планетата, готови да унищожат нашествие от към космоса. Четиримата вървяха из парка на базата. Тук всичко беше направено, да бъде удобно за живеещите тук военни. Високи и здрави крепости, направени за да бъдат недостъпни, а под тях огромни подземия, където можеше да се претърпи и сериозна атака откъм космоса.
По някое време четиримата се спряха до една пейка, наблизо до кафе- автомат, където седнаха да отдъхнат и да пият по кафе. Такива автомати имаше навсякъде из базата, та да може човек да си намери набързо всичко необходимо, преди да отлети нанякъде или преди дежурство. Автомата даваше не само кафе и цигари, но много други напитки, закуски и лакомства, както и всякаква информация, каквато можеше да потрябва на човек, тук на планетата Orixon 88. Тези автомати- параклиси, бяха сериозно заредени със стока, а веднъж седмично тук минаваха техници, които стягаха автоматите и ги зареждаха с нова стока. Докато си почиваха под параклиса, заваля дъжд, замириса на озон и свеж сняг. Алекс запали цигара и отпи глътка джин, дълбоко замислен. Планетата вече ги беше пленила и  омагьосала.
Вечерта напредваше, когато четиримата си сложиха шлемовете, та да не ги вали дъжда и тръгнаха обратно към корабите си. Някъде по пътя щеше да ги вземе техен дрон, да им помогне да се приберат на кораба Volvo. Докато крачеха нататък през парка, четиримата срещаха хора от базата, кимаха им за поздрав, а подробностите бяха във самите униформи, които всички носеха- всяка със своята особеност, но задължително със знака на AFJ (Космически сили на земляните и техните приятелски цивилизации). Този знак обединяваше земляните, навсякъде из космоса, където отиваха и живееха те.
Дронът ги намери на около десет километра от кораба Volvo, приземи се да ги прибере, а сетне робота- пилот им кимна да стегнат коланите и отлетяха заедно. Преминаваха през проливен дъжд и буря, но това беше без значение за тази машина, проектирана и направена да издържа на големи натоварвания и аномалии.
По- късно вечерта четиримата се усамотиха в бокса на Алекс, да се подсушат и стоплят, докато обмислят плановете на експедицията. Алекс запали цигара и отпи глътка джин, а момичетата приготвиха баързо закуска за четиримата. Имаха дежурства чак на сутринта, а замисляха до тогава, добре да си починат и поспят. Алекс беше настинал, та се наложи да се лекува, но това не беше нищо особено.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  158.   Valeri Kolev.