ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 111, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 111, Valeri Kolev.

Вечерта на следващия ден, двата кораба на Йон бяха все още в базата на AFJ, на планетата Orixon 20. Алекс и Ким се разхождаха около двата кораба и надолу, по течението на реката. Смрачяваше се, а и времето ставаше все по- студено, но иначе приятно за разходки пеша. Зад тях вървяха Аш, Палма, Крум и Бояна. Шестимата стигнаха до едно от кафенетата на базата, а вътре имаше към стотина души, от базата, както и от колонията за земляни, която беше на пет километра нататък. Докато си избираха подходяща маса, с изглед към реката и централния корпус на базата, шестимата забелязаха, че това беше кафе- ресторант. Поръчаха си по халба бира и по една сочна пържола и наздравицата се започна. Тази вечер в добро настроение бяха всичките командоси от двата кораба на Йон, а такова беше настроението и из базата. Алекс знаеше, че отново добри времена са застигнали земляните, дори тук, далеко от родната планета.
Вечерта напредваше, когато шестимата излязоха от кафенето, добре похапнали и пийнали бира. Докато се прибираха към кораба Crossfire, те не бързаха. Напред крачеха Аш и Палма, зад тях Крум и Бояна, а назад вървяха Алекс и Ким, всички в добро настроение, днес.
Наближаваше полунощ. Целия екип на Алекс се бяха събрали на мостика на совалката Honda, на приказки и питие, преди да останат само дежурните, този път Браун и Джейн, а останалите отиваха да спят.
*
По обедно време на другия ден Алекс пушеше цигара на една тераса на кораба Crossfire, докато говореше с Ким. Времето биваше ту слънчево, ту- облачно, леко хладно. Двата кораба на Йон щяха да излитат нататък по задачите си, най- късно до вечерта. През това време роботите на земляните ремонтираха корпусите на двата кораба, пострадали частично при битките с херките одеве.
По- късно Алекс, Ким, Аш и Палма вървяха из базата на земляните. Времето беше приятно, от скоро валеше хубав дъжд. Слънцето се скри трайно и настъпи едно свежо настроение у всичките хора тук. Алекс запали цигара, докато разглеждаха магазините на базата, от където пазаруваха и военните и цивилните от колонията. Четиримата си напазаруваха разни неща за хапване, питиета, филми и музика. На връщане към кораба се поспряха в едно кафене, за да си починат и да пийнат по нещо, а багажите им носеше един от техните роботи, който обикновено ги съпровождаше.
Из двата кораба на Йон беше спокойно, готвеше се вече отлитане нататък по пътя към Orixon 81. Ремонтът на корабите беше завършил успешно. Алекс и неговия екип се бяха събрали в совалката и се готвеха за отлитането на двата кораба, седнали по местата си на мостика. Очакваше се всеки момент Йон да даде старт…
*
По някое време Crossfire отлетя, а на половин час след него, също и втория кораб- Ford. Докато набираха височина над планетата Orixon 20, Алекс дебнеше зад пулта, за близки опасности, но небето беше чисто и спокойно тук. Измина близо час, докато Crossfire излезе на орбитална височина. Беше насрочен прозорец за свръхскоростен преход за половин час по- късно. Тези скокове използваха древни познания на извънземните, за преходи из пространството. Те се осъществяваха чрез извънземни технологии.
*
Няколко часа след като бяха тръгнали, Алекс и Ким се разхождаха из кораба. Тук вече беше въведен дневен режим на три смени, а бяха останали дежурни и охрана, малцина. Из коридорите и асансьорите на Crossfire беше тихо и пусто, нямаше никой, нито в столовата, нито в бордовата оранжерия. Двамата вървяха насам- натам странно унесени и мълчаливи.
Към края на следобеда Алекс и Ким надзърнаха в мостика на кораба. Дежурни бяха Манхатън и Йоанна, а командир Йон ровичкаше из възлите на системата, вградени в стените на мостика. Двамата се повъртяха из мостика, преди да си идат обратно в хамбара и в совалката Honda, която обикновено се намираше там. В совалката дежурни бяха Браун и Никита, а всичко останало спеше по това време.
Вечерта започваше, когато Алекс и Ким започнаха своето дежурство в совалката. Двамата се бяха запасили с кафе, в очакване на едно спокойно дежурство, тази вечер. Те дебнеха в пространството около двата кораба, за опасности, използвайки радари, скенери, телескопи и радио- ефира. Наоколо имаше обекти, но те бяха на далеко. При скокове в пространството, най- важното беше да се проверява пътя за евентуален сблъсък с други обекти. В такива случаи се излизаше от свръхскорост, за да може да се предотврати катастрофа. В тези часове около двата кораба на Йон, липсваха опасности. Алекс запали цигара и расеяно погледна картината от предните камери на кораба. Скокът течеше нормално, всички параметри на полета бяха нормални. Алекс се беше замислил дълбоко, по въпросите около двете войни на AFJ, както и за пътуването в тези часове и идещите дни. За планетата Orixon 81 не се знаеше много. Предполагаше се, че херките вече са я нападнали в изминалите няколко седмици. Това трябваше да проверяват хората на Йон, в тази мисия.
По някое време на мостика се появиха Аш и Палма.
-Как върви, хора?- попита Аш.
-Нормално.- каза Алекс.- Наоколо няма нищо особено.
-Ще седнем да погледаме и ние.- каза Аш.- Колкото повече дежурни- толкова по- сигурно.
-Може.- каза Алекс.
Четиримата действаха по пултовете, а из кораба се забелязваше раздвижване. По това време Йон вдигаше целия екипаж, за три часа свободно време. Така беше и на втория кораб. Хората имаха време да побъбрят, да почистят и да се приготвят за евентуални битки, ако възникнеха скоро. Скоро на мостика на совалката се събраха всички от екипа на Алекс- единадесет души. Това бяха най- приятните им часове, когато се събираха и имаха совбодно време. Очакваше се в близките часове корабите да излязат от прехода и да минат към нормални скорости, за да огледат какво има наоколо, някоя планета, междинна станция или просто поле със астероиди. Скоковете обикновено започваха от такива места и свършваха на подобни места, където има някакъв населен обект. Из двата кораба стана оживено. Командосите имаха време за себе си, и за подготовка за евентуални битки. Те се събираха заедно, или по групи, за да обсъдят нещата, за да побъбрят и да преслушат най- пресните новини.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 110, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 110, Valeri Kolev.

На мостика в совалката Honda бяха останали само Алекс и Ким дежурни, малко преди полунощ. Совалката беше в хамбара на кораба Crossfire, който се връщаше към планетата Orixon 20, на борда с 50 ранени при нападение над техния кораб от страна на херките.
*
В следобеда на другия ден двата кораба на Йон продължаваха полета си към Orixon 20. След като излязоха от свръхскоростен преход, до планетата им оставаха броени часове. Алекс, Ким, Крум и Бояна бяха на мостика на совалката Honda, където им се обясняваха задълженията по време на дежурство. Крум и Бояна бяха учени и лесно усвояваха необходимите знания от всекидневието на командосите из корабите на AFJ. Алекс пушеше цигара и пийваше кафе, докато проверяваше новите знания на двамата извънземни, а те се представяха добре. Ким в тези часове дебнеше за врагове около двата кораба, чрез радара, скенера, телескопите и радио- ефира. Из корабите течеше един обикновен делник, а пострадалите от злополучния кораб, нападнат от херките, се възстановяваха успешно.
Следобеда напредваше, когато Алекс проверяваше Крум и Бояна, във симулатора, за водене на кораба. Двамата новобранци възприемаха успешно новите познания, както ги обучаваше Алекс. След симулирането на виртуален полет с кораба, Алекс и Ким поведоха Крум и Бояна из кораба, за да им покажат основните възли из него. Двамата извънземни се справяха успешно с новите за тях познания.
Към края на следобеда двата кораба наближаваха планетата Orixon 20. Пострадалите извънземни щяха да бъдат оставени в болницата на базата на земляните тук. Там щяха да се погрижат добре за тях.
*
В началото на вечерта Crossfire се приземи в базата на земляните на Orixon 20, а половин час по- късно и кораба Ford. Алекс и неговите хора излязоха пред кораба, докато се преместваха пострадалите към болницата. Алекс запали цигара и каза на Ким:
-Колко ли време ще останем тук?
-Не знам какво ще измисли командир Йон…- каза Ким.
-Да се разходим нататък!- кимна Алекс, а останалите го последваха.
Надолу към реката беше интересно по залез слънце. Тук имаше много хора, както от базата, така и от близката колония на земляните. Алекс и неговия екип приближиха реката и се поспряха там, за да се порадват на това забележително местенце и на загадъчния час, точно в момента. Наблизо имаше скара- бира пункт, от където евтино можеше да се похапне риба и да се пийне бира или вино с лимонада. Екипа на Алекс се настаниха при пункта и се почерпиха и хапнаха, загледани в залязващото тукашно слънце.
-Ще трябва роботите да закърпят корпуса на няколко места, където ни уцелиха херките!- каза Аш.
-Имаме време, ще организираме ремонт.- каза Алекс.
-Снарядите на херките са малки, но нанасят големи поражения.- каза Аш.
-Няма да се изплашим от някакви снаряди!- каза Алекс.
-Ама и ние добре ги подредихме…- каза Аш- Потрошихме им корабите, и двата…
-И така ще бъде всеки път, когато ги видим пред себе си!- каза Алекс.
-Това е голям наш коз- херките нямат къде да ремонтират повредените си машини.- каза Браун.- Потрошим ли тяхна машина, те просто я изоставят.
Залезът на тукашното слънце беше уникална гледка и екипа на Алекс имаха късмета да му се полюбуват тази вечер, на халба бира и филета от риба. Неусетно се мръкна и на небето се появиха звезди. Времето не беше студено, а само леко хладно и приятно. Екипът на Алекс тръгна полека- лека обратно към кораба си, който беше останал на пет- шест километра нагоре по реката. Алекс запали цигара и кимна на Крум:
-Сега се наспете добре, че утре продължаваме с обучението!
-Разбира се, сър!- каза Крум.
-Освен, ако не искате да останете на пост, през нощта…- каза Алекс.
-Не е проблем за нас.- каза Крум- Ако ни поставите на пост, ще го пазим.
-Не.- каза Алекс.- По- добре да се наспите добре!
Пред двата кораба на Йон имаше караулни, които кимнаха на Алекс и хората му, когато те влизаха през единия вход. Из кораба течеше една нормална вечер. Екипажите имаха по три свободни часа, които прекарваха заедно по групички, на приказки и по питие. Екипът на Алекс се прибраха скоро в совалката Honda, която се намираше в хамбара на Crossfire. Алекс и Ким отново щяха да имат дежурство след полунощ, до три часа сутринта. От мостика на совалката, те щяха да помагат на дежурните по кораб. До полунощ, Алекс и Ким се заловиха да стегнат нещата си, раниците си, шлемовете и оръжията, както и всички джаджи по униформите си, както и да се подготвят за три часа работа в най- сънливото време…
Полунощ наближаваше, когато Алекс и Ким излязоха на една от терасите на кораба. Времето беше леко хладно, а миризмата на този извънземен свят беше малко специфична и омагьосваща. Те запалиха по цигара, а срещу тях се виждаха светлинките от кораба Ford, а наляво и светлинките от базата. Добрите времена отново бяха застигнали земляните от двата кораба на Йон. Радостни емоции завладяваха командосите на Йон, предимно земляни.
-Мечтая си, да си имаме една къщичка на такова подобно местенце и повече да не скитаме из космоса!- каза изведнъж Ким.
-Имаме още осем години, задължителна служба, Ким!- каза Алекс.- И ако все още имаме мечти, ще можем да ги реализираме…
-Трудна е службата във AFJ, Алекс!- каза Ким.- Със какъв акъл сме подписвали договорите си?!
-Не се размеквай!- каза Алекс.- Водим война срещу могъщи сили, като пасарите и херките! Нямаме право да се размекваме!
Двамата потънаха в мълчина, още близо час, докато се радваха на среднощната гледка. Предстоеше им да застъпят нощното си дежурство от 24 ч. до 3 ч. тази нощ…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №109, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №109, Valeri Kolev.

През цялата нощ двата кораба на Йон бяха водили битка с два кораба на херките, както се оказа. Третия кораб принадлежеше на една приятелска раса- № 54, според каталога на AFJ. На сутринта херките започнаха да се оттеглят, понесли сериозни поражения по корабите си. Приятелския кораб успя да се оттърве от гибелта си, докато земляните водеха битките. На този кораб имаха и ранени. Беше следобеда на другия ден, когато до бедстващия кораб бяха изпратени спасители. Те трябваше да огледат какви са щетите и да вземат решения.
Следобеда напредваше, а ранените от бедстващия кораб на расата №54, бяха пренесени на борда на Crossfire за да им бъде оказана медицинска помощ. Това бяха близо 50 души, някои от тях с по- тежки травми, а имаше и трима загинали. С по- леки наранявания бяха още 10 души. Абсолютно невредими нямаше. Докато се оказваше помощ на ранените, Алекс, Ким, Аш и Палма следяха наоколо за вражески кораби. За момента наоколо беше спокойно. Расата, записана в архивите на AFJ под номер 54, бяха хуманоиди, напълно добродушни същества и беше чудно, защо са били нападнати от херки. Междувременно техния кораб беше изключително повреден и едва ли можеше да се продължи с него. Всичко, което земляните направиха, беше да приберат всичко по- ценно от този кораб, включително водата и горивото. Целият му екипаж щеше да продължи пътуването си на борда на кораба Crossfire.
Наближаваше вечерта, а ситуацията с ранените вече беше овладяна, нямаше нито един от тях със опасност за живота си. Някъде по това време командир Йон взе решение двата му кораба да се върнат обратно до базата на AFJ, на планетата Orixon 20. Бедстващия кораб беше неизползваем и веднага щом прибраха всичко по- полезно от него, го изтикаха до един астероид, привързаха го там, а в следващия час започваше полета, обратно до Orixon 20.
Алекс се беше запасил с билков чай, топлеше се и работеше по пулта, а до него бяха неговите хора- Ким, Аш и Палма. Около двата кораба на Йон нямаше вражески обекти, но не се знаеше, от къде могат да се появят херките.
Вечерта беше започнала, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха да се празтъпчат из коридорите на кораба. Нямаше хора из кораба. Всички бяха разпределени- едни в почивка, други в дежурства, а трети помагаха за пострадалите в лечебницата. Четиримата минаха и през лечебницата, а тук нещата ръководеше шамана Джи и неговата жена и помощничка- Пси. Те определяха как да се действа при всеки един от пострадалите. Операциите се извършваха от игуанката Бронк и нейния приятел- Шон. Свободни хора нямаше никакви на кораба Crossfire, но това щеше да е само временно, докато се стабилизират болните. Алекс и неговите хора погледнаха поотделно всеки един от болните и прецениха, че тежки случаи нямат, за късмет. Когато по- късно се прибираха към совалката Honda в хамбара на кораба, там завариха останалите хора от екипа. Алекс разполагаше с десет души, момчета за всичко, те вършеха това, което поиска от тях командир Йон, а той много обичаше да им възлага какви ли не задачи. Тази вечер екипа на Алекс имаха свободни три часа, а след полунощ дежурни оставаха Алекс и Ким. От мостика на совалката, те двамата щяха да помагат на дежурните по кораб. Свободните си часове екипа прекарваше заедно, на приказка и питие, а в совалката Honda беше топло и уютно. Алекс запали цигара, взе си кафе и се загледа в стенните екрани. Пътя пред корабите изглеждаше чист, поне за сега.
Вечерта напредваше, а из двата кораба на земляните течаха добри часове. Настроението беше оптимистично, въпреки, че возеха пострадали от нападение на херките. Хората се бяха постоплили добре, похапнали и отпочинали. Докато си приказваха на по някакво питие и цигарка, нощните смени си даваха почивка. Алекс тъкмо се топлеше с кафе, докато попълваше дневника си за последните 4- 5 дни. Дневника на Алекс пазеше много интересни негови наблюдения и знания, а и подробности от живота на командосите. Той се захласна по някое време да чете назад из дневника си, за неща случвали се преди време. Тук на борда на Crossfire се пазеше неговия дневник от предишния му живот, когато пак беше служил тук на същия този кораб. Това беше едно от великите изобретения на земляните и на AFJ (военен съюз на земляните и приятелски цивилизации), да се проследяват предишни и следващи животи на човешките същества. По- рано този ден Алекс се беше заприказвал със командира на бедстващия кораб- Крум и неговата приятелка- Бояна. Ето, че поканени от него, те двамата се появиха в совалката Honda. Настаниха ги и им предложиха от деликатесите, тази вечер и по халба бира. Те двамата бяха от най- леко пострадалите, имаха само изкълчвания и охлузни рани по тялото. Алекс запали цигара и попита:
-В какво състояние са вашите пострадали, Крум?
-Леко сме се оттървали, сър!- каза Крум.- Голям късмет, че вие минавахте наблизо тогава!...
-Наистина попаднахме на вас съвсем случайно.- каза Алекс.
-Сър, ние с Бояна имаме желание да останем на вашия кораб, искаме да се включим във войната срещу херките!- каза Крум.
-Възможно е да стане това.- каза Алекс.- Имаме свободно място в кораба… Ще питаме нашия командир.
-Ще ви бъдем много благодарни, ако се намери местенце за двама ни във вашия кораб, сър!- каза Крум.- Ние сме учени, не сме военни, но ще се справим, когато става дума да стреляме по наши врагове!
-Напълно ви вярвам, Крум!- каза Алекс.- Още утре ще имате решението на нашия командир!
-Ще трябва много неща да научите при нас, ако искате да сте в час!- каза Аш.
-Това не ни притеснява, сър!- каза Крум.
Полунощ наближаваше, а в совалката Honda, Аш запознаваше двамата гости със особеностите на службата в този кораб. Крум и Бояна бяха твърдо решени да воюват срещу херките, готови да изпълняват, каквото им се заповяда…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №108, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №108, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше неусетно. Алекс и Ким почиваха по койките си, поне половин час без да мислят за нищо. От полунощ започваха дежурство в совалката Honda. Тази вечер малцина останаха будни, както в кораба Crossfire, така и в кораба Ford. Стратегията беше да се наспят добре, да си починат добре, преди да продължат пътя си в опасните зони, контролирани от херките. Хората на командир Йон, бяха общо 131 души, във двата кораба под негово командване. Това бяха бойни, космически кораби от Флота на AFJ (военен съюз на земляните и приятелските им раси). Поради сложните обстоятелства във водените войни срещу пасарите и срещу херките, тези два кораба бяха навсякъде заедно, за да си идват на помощ при критични обстоятелства. Това беше една патрулна, разузнавателна двойка кораби, които изпълняваха всякакви задачи.
По някое време Алекс и Ким станаха от койките. Време беше да се готвят за дежурството си. В тези часове дежурни бяха Браун и Джейн. Совалката винаги се поддържаше в готовност да излети от хамбара си в кораба Crossfire, за да изпълнява разузнавателни полети. Други машини на този кораб бяха изтребителите и джетовете. С тези машини можеха да се евакуират от кораба абсолютно всичките 61 души, а на кораба Ford плана за евакуация при проблеми, беше подобен.
*
Беше към края на следобеда на другия ден. Алекс беше дремнал час- два и се разсънваше със студена вода на чешмата, кафе и цигара. Почивката се отразяваше добре на двата екипажа на Йон. В момента из двата кораба бяха на крак само десетина души, а останалите почиваха или спяха. Из базата течеше учение, а нататък из полигоните се чуваха тътени и стрелба. Когато по- късно Алекс излезе на една тераса, той видя, че времето е почти топло, а въздуха свеж и чист, беше валял дъжд и миришеше на озон. Край реката бяха запалили огън и печаха риба, десетина души от базата. Скоро там при тях започнаха да се събират хора от двата кораба на командир Йон, които бяха поканени. Те се появиха с бидон студена бира и се включиха към похапването, скара- бира. Времето беше приятно, а постепенно се смрачаваше. Купонът се разрастваше постепенно, а някои се погрижиха да има и музика…
По- късно Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха покрай реката. В началото на вечерта тук имаше омагьосващо настроение. Флората и фауната на Orixon 20 бяха невероятни. Алекс запали цигара и се спря отново до скара- бира пункта, край огъня. Тук имаше вече към 40 души, от базата и от двата кораба на Йон. Прясно изпечената риба беше невероятна, а бирата произведена на Crossfire имаше превъзходен вкус. Докато похапваха и се черпеха със останалите, четиримата говореха помежду си и с околните, тук освен земляните се намираха и извънземни. Все повече се смрачаваше в началото на вечерта, спускаше се и хладина от планините наоколо.
По някое време четиримата се прибраха в кораба и в совалката си, която обикновено си стоеше в хамбара. Алекс беше намръзнал и реши да се стопли с много билков чай. Засилиха и отоплението в совалката, а Ким и Палма се заловиха да шетат. Планетата Orixon 20 все още не беше посетена от пасари или херки. Тукашните военни, заедно със земляните от базата, добре пазеха и контролираха достъпа до тази планета. Отбраната й беше на високо ниво.
Вечерта напредваше, когато целия екип на Алекс се бяха събрали в общата каюта, на приказки, питиета и цигари. С новото попълнение- Капка, те ставаха единадесет души. Алекс се топлеше с чай, а в совалката беше топло и уютно. Съществени проблеми не се бяха появявали за двата кораба на Йон. Говореше се, че на сутринта ще се потегля нататък, към планетата Orixon 81, но това все още не беше сигурно. Двата кораба бяха стегнати, приготвени за път, готовност имаха и двата екипажа. В оставащите 7- 8 часа до сутринта, всички имаха време да поспят добре.
*
Няколко дни по- късно двата кораба на Йон напуснаха планетата Orixon 20. Беше следобед, когато корабите се намираха на 30 км. височина и се отдалечаваха от планетата. Алекс и Ким се разхождаха из кораба Crossfire, а по коридорите и асансьорите беше тихо и спокойно. Незаетите в дежурства хора, почиваха или спяха. Нямаше никого и в оранжерията, а в столовата имаше само четирима души, които обядваха. Алекс и Ким седнаха на една дървена пейка в оранжерията, а той запали цигара.
Вечерта беше започнала, когато Crossfire наближаваше няколко кораба, които стреляха един по друг. Дежурните решиха да заобиколят препятствието, а междувременно се проверяваше какви са тези кораби. Събудиха и командира Йон, който веднага стана от койката си, вградена в една стена на мостика. Йон реши да подсили дежурството и повика Алекс и Ким на мостика, като допълнителни дежурни. Двамата се появиха там почти веднага и заеха местата на втория пулт. Основните дежурни тук бяха Браун и Никита. Алекс се запаси с кафе, запали цигара и започна работата си по пулта. Обектите в далечината бяха три. Докато се опитваха да разберат какви са що са, Браун намали скоростта и започна заобикаляне. Обектите можеше да са всякакви, а това беше тревожна новина. В процеса на заобикалянето на обектите, двата кораба на Йон забелязаха група астероиди и се взе решение, да се скрият на един от по- големите астероиди. Така прикрити сред астероидите, земляните щяха да имат предимство и укритие. Наблюдението над трите обекта, които се стреляха помежду си, беше вече в ход.
Вечерта напредваше, когато трите обекта в далечината се спряха на дистанция един от друг и спряха стрелбата. До момента земляните все още не знаеха, какво става тук…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №107, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №107, Valeri Kolev.

Вечерта беше започнала вече на корабите Crossfire и Ford, в базата на земляните на планетата Orixon 20. Двата кораба бяха свързани с временен тунел за връзка, поради лошото време навън, а друг тунел свързваше с корпуса на базата. Вратите бяха отворени за гости от базата. Тази вечер се празнуваше срещата със своите, след толкова път до тук. Командир Йон беше склонен да отпусне няколко дни почивка, тук в базата на AFJ, но все още нищо не беше казал по въпроса. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха отишли в корпуса на базата, за да разгледат и да срещнат един свой приятел, за когото се оказа, че служи тук. Не се бяха виждали от детството си. Те и техния стар приятел седнаха в бара на корпуса, да се почерпят и похапнат. Понаучиха и разни новини от близо и далеко. Олег беше землянин, а в тази база служеше от пет години. Той разказа, как върви живота тук. Нещата бяха нормални в базата и на планетата, с обичайните проблеми на сивото ежедневие и тук. Олег разказа и за случаите на присъствие на пасарите в зоната, които успешно били прогонвани от тук, близо пет пъти. В тези седмици, в колонията на земляните до базата, прииждаха евакуирани хора от други планети, където имаше нашествие на херки. Очакваше се колонията да поеме още 20,000 души в следващите няколко седмици.
По- късно тази вечер, петимата тръгнаха из корпуса на базата на разходка. Олег искаше да им покаже с какво разполага базата, а това не можеше да се види всеки ден и където и да е. Повечето бази на земляните и AFJ си приличаха, но си имаше всъщност особености на всяко друго място. Из някои от базите се разполагаше с по- добра техника за отбрана, предимно по чужди технологии от приятелските раси.
По някое време се появи прителката на Олег и шестимата тръгнаха към кораба Crossfire, за да му покаже Алекс, кораба и совалката Honda в неговия трюм. Вечерта продължи на по чаша джин с тоник, а из корабите беше оживено и думкаше музика. Командир Йон беше дал пет часа свободно време на хората си.
Оставаше малко време до полунощ, когато Олег и неговата приятелка си отидоха, а Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка.
-Веселяк е този Олег!- каза тя.- Хубави времена бяха тогава! На Земята бяхме…
-Не се отчайвай!- каза Алекс, докато завиваха към оранжерията на Crossfire - Няма вечно да сме на служба, ще можем да се оттеглим от службата, някой хубав ден…
-Не ми се мисли, колко много време има до тогава!- каза Ким.
Двамата седнаха на една дървена пейка в оранжерията, а наоколо имаше още хора, както и роботи, прибиращи новата реколта от бързорастящи плодове и зеленчуци, както и новата популация риба от рибарника. Твърдината под краката, даваше особено настроение на командосите, свикнали да усещат под себе си само няколко слоя дебел метал, преди бездната надолу.
-Свободни сме чак до сутринта в шест!- усмихна се Ким, внезапно.
-Толкова много време имаме!- каза Алекс.- Още повече сме на Orixon 20, а не сред звездите…
-Ще се наспим добре.- каза Ким- А дано Йон ни отпусне няколко почивни дни тук на Orixon 20.
-Може би…- каза Алекс.
Двамата поседяха известно време на пейката, преди да тръгнат нататък из кораба. Тази вечер тук имаше колеги от базата и дори от колонията. В столовата думкаше музика…
*
Няколко дни по- късно, в една мъглива вечер, земляните с двата кораба на командир Йон, все още бяха в базата на своите, на планетата Orixon 20. Тези дни двата екипажа си бяха починали добре, бяха си поспали и стегнали раниците си, шлемовете и оръжието си, както и машините. Корабите бяха заредени с гориво, вода и провизии, а дребните повреди из тях, бяха отстранени. Това беше една хубава вечер, която Алекс прекарваше в компанията на своя екип от десет души в совалката Honda. Добрата новина зарадва всички тук- Йон отпускаше още няколко дни почивка за хората си, тук на тази планета, преди да се отлети нататък в посока към планетата Orixon 81. Алекс беше поработил тези дни по обновяването на компютърните възли из кораба и совалката. Някои проблеми се бяха натрупали от месеци насам и ето това беше удобното време да се справи с тях. Доволен от свършеното той пушеше цигара, на по чаша джин с тоник със своите хора. Всички се радваха на отсрочката, която им се даваше, за да си починат още няколко дни, далеко от пасари и херки.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една от терасите на кораба. Навън беше хладно и тихо, мъглата още не се беше вдигнала, а вече се смрачаваше. Алекс запали цигара и каза:
-Добра ваканция си получихме тук! Ще се наспим до насита, преди да отлетим.
-Добре ни дойде.- каза Аш.- Запасихме се с енергия за напред.
-Да вземем и друг път пак да се отбием на тази планета!- каза Ким.
-Може би, като се връщаме обратно, от Orixon 81…- каза Аш.
Четиримата постояха близо час на терасата, а гледката към реката и джунглата зад нея беше особено омагьосваща на смрачаване. Из кораба беше тихо и спокойно, хората почиваха, някои спяха, а други бяха дежурни и охрана. Четиримата се спряха в оранжерията и седнаха на една от дървените пейки тук, под дръвчетата за плодове. Оттук се виждаше, че в столовата вечерят десетина души.
По- късно вечерта Алекс и неговия екип се бяха събрали в общата каюта в совалката на приказки, преди сън. Алекс и Ким щяха да дежурят в совалката от плунощ до три часа през нощта. От три до шест поемаха Браун и Джейн. Алекс си работеше по личния компютър и записваше задачите си за следващите дни. Ким приготвяше софрата за вечеря, а Палма и Аш помагаха по безопасността, преглеждайки данните от радарите и скенерите. Очакваше се спокойна вечер и тиха нощ след това…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №106, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №106, Valeri Kolev.

На другия ден във фронтовата зона наближаваше втори кръстосвач от Флота на AFJ. Това беше Florida, със 500 души на борда, много роботи, все бойни, машини и боеприпаси. Адмирал Шао освободи двата кораба на командир Йон от ангажименти в тази зона. Двата кораба биваха изпратени към планетата Orixon 81, а никой още не знаеше, защо тъкмо там. Беше следобедно време, когато Crossfire тръгна по пътя към Orixon 81, а Ford също, но със два часа закъснение. По това време Алекс си почиваше на цигара и горещ, билков чай, малко тъжен и угрижен. До него бяха Ким, Аш и Палма, заети да изчисляват необходимите траектории, за достигане до Orixon 81. Из кораба повечето хора почиваха и спяха. Войната беше изчерпала много от силите и съня им, а трябваше да наваксват. Crossfire набираше скорост близо час. Целта беше далечна и можеше да се ускорява до високи скорости, скоро нямаше да има спирка, поне за сега.
Следобеда напредваше, а край пулта течеше един обикновен ден. Алекс проверяваше около кораба за съмнителни обекти. До момента нищо тревожно не беше забелязано, но пък имаше над 40 обекта, предимно товарни и туристически кораби от приятелски раси, и от непознати все още видове. Полетът вървеше нормално. Алекс отново си зареди термоса с чай и се изправи пред екраните на стената, със чаша в ръка. Трябваше добре да огледа пътя напред и обектите, покрай които щяха да преминат двата кораба на земляните. Щеше да има и спирки, за дозареждане с гориво и вода. Алекс запали цигара и се загледа в звездната карта пред себе си. Траекториите напред все още се изготвяха от неговия екип, а за момента Crossfire следваше съвсем грубо посоката към Orixon 81.
Към края на следобеда, Алекс и Ким излязоха да се поразтъпчат из кораба. Той се опасваше от тунели, които бяха за разходки и тичане, а дори и за велосипеди, каквито се използваха тук за поддържане на формата на екипажа. Двамата от време на време се спираха до някой от люковете на тунела, за да погледат навън. Гледката от борда на летящ с голяма скорост кораб, биваше винаги страхотна.
В началото на вечерта Алекс и Ким се завърнаха от разходката си, обратно в хамбара и в совалката Honda, която беше там. Екипа на Алекс по това време почиваше, а някои спяха. Бяха на линия само Аш и Палма. Алекс си зареди термоса с кафе и седна да си почива, макар и пред пулта на совалката. Той умееше да си почива, дори, когато наблюдава нещо по екраните пред себе си. Нещата около двата кораба на Йон вървяха нормално.
*
Беше следобеда на следващия ден. Crossfire излезе от преход, наблизо до планетата Orixon 20. Докато я наближаваха, земляните проверяваха зоната наоколо. Тук имаше доста летящи обекти, а проверката щеше да се проточи. Алекс тъкмо си беше заредил кафе в термоса и беше запалил цигара, изправен пред стенните екрани. Картинката към планетата долу под кораба показваше, че това е невероятно място, а биовълните усещани в близост до Orixon 20 бяха странни и леко радостни.
Скоро се разбра, че всъщност тук има база на AFJ и колония със земляни, възлизащи на няколко хиляди души. Алекс и Ким по някое време излязоха из кораба на разходка. Проверката за опасности в зоната можеше да отнеме часове. Из коридорите и асансьорите на кораба беше тихо, тук там минаваше по някой от колегите им. Десетина души обядваха в столовата. Алекс и Ким се изкачиха на едната наблюдателница и се огледаха около кораба, с пряка видимост, а не през разни екрани. Направи им впечатление, че това е обещаващо място и те предположиха, че тук е много приятно да се живее. Караулния от този пост също наблюдаваше наоколо, с разни бинокли и телескопи. Той разполагаше и с малък пулт, където се занимаваше, предимно с оглеждане наоколо.
Следобеда напредваше, когато дежурните успяха да се свържат по радиото със земната база на тази планета. С хората от базата разговаря Браун. Оказваше се, че тук всичко е нормално, не са забелязвани скоро нито пасари, нито херки. От базата предадоха координатите си, а Crossfire започваше спускане надолу към планетата в близките часове. Алекс, Ким, Аш и Палма седяха зад пулта в совалката и следяха данните от спускането, като допълнителни дежурни. Повече предпазливост никога не вредеше.
*
Бойният космически кораб Crossfire се приземи в базата на земляните на планетата Orixon 20, към края на следобеда, а на половин час по- късно и втория кораб- Ford. Алекс, Ким, Аш и Палма след кацането излязоха на една от терасите на кораба и погледнаха навън. Беше мразовито време, валеше сняг, а въздуха чист и свеж. Из базата вървеше учение, а нататък из джунглата се чуваше стрелба.
-Най- сетне да попаднем на наша база!- каза Аш.- Тук може да си дадем малко почивка…
-Твърде е вероятно, да си издействаме няколко дни почивка.- каза Алекс.
-Как сме с горивото и водата?- попита Ким.
-Ще заредим от тук, гориво, вода и провизии.- каза Алекс.- В колонията се произвежда храна.
-Хубава планета!- каза Палма.- И базата е на хубаво място!
-Можем само да си мечтаем…- каза Аш.- Тук ще бъдем само няколко дни…
Алекс запали цигара и потръпна пронизан от мразовит вятър. Постояха на терасата близо половин час, преди да се приберат на топло в кораба. По това време десет души от екипажа бяха отишли да оформят зареждането на кораба. Постепенно се смрачаваше и ставаше още по- мразовито. Алекс и неговите хора се прибраха чак в совалката, където беше топло и уютно. В очакване на една приятна вечер и спокойна нощ, командосите имаха време за по чашка и приказки. Към кораба Ford беше разгънат подвижен тунел- топла връзка, за да се видят двата екипажа тази вечер. Вратите бяха отворени гостоприемно за гости от базата.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №105, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №105, Valeri Kolev.

Полунощ наближаваше. Алекс и Ким бяха седнали един срещу друг около масата в каютата им и говореха за наближаващите пет големи кораба на херките към планетата Orioxn 55. Всеки момент командир Йон можеше да поиска съвета на Алекс във връзка със ситуацията. Решението на Алекс беше, двата кораба на земляните, Crossfire и Ford, да отлитат към кръстосвача Nissan, където щяха да бъдат много по- полезни. Командир Йон одобри това решение, а двата кораба само след един час време излетяха от базата на тукашните. Докато набираха височина в атмосферата, Алекс и Ким седяха пред пулта в совалката и помагаха на дежурните. По това време на двата кораба спяха повечето от хората.
*
По някое време Crossfire достигна орбитата и взе курс към кръстосвача Nissan, а Ford го следваше със закъснение от половин час. Радиовръзка с Nissan и адмирал Шао, все още нямаше. Йон постоя известно време на мостика и се оттегли да поспи, оставяйки командването на дежурните.
*
Беше следобеда на другия ден. Двата кораба на Йон и кръстосвача Nissan воюваха край планетата, със няколко прииждащи кораба на херките. Бяха успели да ги отклонят от намеренията им да кацнат на планетата Orixon 55, а в тези часове се дебнеха от дистанция, а земляните бяха готови да стрелят отново. Алекс се топлеше с чайове, докато дебнеше на пулта, вражеските обекти, а те бяха три големи кораба на херките. За момента те се движеха бавно към луната на Orixon 55, а земляните ги държаха под прицел. Адмирал Шао беше намислил нещо, но никой все още не знаеше, какво. До Алекс, бяха Ким, Аш и Палма, които му помагаха. Това беше допълнително дежурство в помощ на дежурните от мостика на Crossfire. В същото време в далечината приближаваха още цели пет големи кораба на херките. Nissan беше сериозно съоръжение, с добър запас от боеприпаси и техника. Адмирал Шао не се безпокоеше от тези осем кораба на херките. Проблема беше друг- те можеха да тръгнат в различни посоки, и да станат невъзможна цел на кръстосвача. Изтребители, совалки, джетове, всичко беше готово за война срещу прииждащите херки.
*
Вечерта беше настъпила, а силите на земляните от AFJ и техните съюзници, пазеха планетата, за сега от осем кораба на херките, които имаше в зоната. Това искаше постоянни маневри и прегрупиране на изтребителите и совалките от кораба Nissan. Тази вечер Алекс беше в добро настроение и в добра форма, а такъв добър ден не помнеше да е имал от много време насам. Той се изкъпа, навлече чисти дрехи и униформа и стегна всички джаджи по себе си. Войната продължаваше, а тук в момента това беше криеница и игра на нерви с херките. До Алекс на пулта бяха Ким, Аш и Палма, а четиримата бяха неразделни напоследък. Останалите от екипа му, работеха по тактическо водене на кораба, като не винаги имаха инструкции за действията си от командира Йон или адмирал Шао. А на самата планета Orixon 55, тукашните военни за сега водеха войната с променлив успех. Все още бяха нападнати само град 10 и град 17. Там местните хора наблягаха с усилията си.
По някое време Алекс и Ким излязоха на разходка из кораба. Бяха се схванали цял ден зад пулта. Из кораба нямаше много хора. Всичко беше разпределено по смени, а навън по джетовете изпълняваха задачи общо 20 души. Из кораба патрулираха и четирима души, вътрешна охрана. Бяха спуснати щитовете, а оръдията бяха в готовност за стрелба. От сутринтта бяха стреляли над двеста снаряда по осемте кораба на херките. Бяха им нанесени щети, заради което херките станаха по- предпазливи и не държаха да преминат фронтовата линия, на всяка цена, както мислеха в началото.
Вечерта напредваше, а във фронтовата зона нищо ново не се случваше. Браун, съветван от Джейн и Никита, започна преговори със херките, да напуснат звездната система Orixon. Херките бяха недружелюбни, но като не знаеха кой стои срещу тях, не смееха да заплашват и да дават ултиматуми. Браун успя да наложи волята на AFJ, а херките поискаха едно денонощие за размисъл…
*
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха изправили пред стенните екрани в совалката Honda и умуваха, какви да бъдат следващите ходове на AFJ (военен съюз на земляните и техните приятелски цивилизации).
-Ще се справим ли със наличните си сили с тази ситуация?- попита Ким.
-Имаме достатъчно хора, машини и боеприпаси.- каза Алекс.- Трябва да се справим и да прогоним херките от системата Orixon!
-Ами ако стане по- лошо?- попита Ким.- Ако намерят Земята?!
-Нашите сили охраняват Слънчевата система особено зорко!- каза Алекс.- Няма таква опасност, засега.
-Ще даваме ли дежурства тази нощ?- попита Палма.
-Аз и Ким ще бъдем "допълнителни наблюдатели", тази нощ.- каза Алекс.- Можете да останете с нас, след полунощ, ако искате…
-Твърде е възможно да останем с вас тази нощ!- каза Палма.
Алекс си взе кафе и запали цигара, дълбоко замислен. В тези часове силите на херките бяха на далеко и не представляваха опасност. Едва, ако наближаха, дежурните щяха да вдигнат тревога и да открият стрелба. Очертаваше се една спокойна нощ в безопасност. В оставащото време до полунощ, Алекс си почиваше в размисъл, на кафе и цигара. Той имаше и конкретни идеи, как да се справят земляните със нашествието на херките. Хората от неговия екип също имаха предложения и в близките часове щяха да умуват по въпроса, заедно. По някое време от планетата Orixon 55 дойдоха добри новини, и при двата града 10 и 17, беше постигнато временно затишие.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №104, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №104, Valeri Kolev.

Започваше вечерта, а Crossfire продължаваше полета си към град 10, където херките струпваха силите си и техниката си, започвайки нашествие и там, подобно на случващото се в град 17. Задачата на Crossfire беше да разузнае позициите на херките, а също и да търси всякаква друга полезна информация.
-Колко време има до град 10?- попита Аш.
-Няколко часа само.- каза Алекс.- Ще поддържаме височина от 12 км., за да не могат да ни обстрелват.
-А дали ще ни забележат?- попита Ким.
-Не вярвам да ни забележат, толкова на високо.- каза Алекс.
Алекс и неговия екип се намираха в совалката Honda, в хамбара на кораба Crossfire. От тук те даваха дежурства, както и съставяха планове за действията на командосите на Йон. Това беше разузнавателен полет, но сигурно щяха да си позволят и стрелба по позициите на херките, както и бомбардировки. В очакване да наближат град 10, макар и от голяма височина, командосите бяха на крак в пълен състав, общо 61 души. Корабът Ford в тези часове беше на пет часа дистанция, но също летеше по курс към град 10.
Crossfire наближаваше град 10, а навън- долу на земята беше вече пълен мрак. Дежурните се заеха да сканират терена около града, там, където се намираха позициите на херките. Това щеше да отнеме няколко часа, но тук никой не бързаше за никъде. Вечерта напредваше, когато Алекс си зареди термоса с кафе, запали цигара и се изправи пред стенния екран, където можеше да се види пълна картина на случващото се с кораба. Той беше изморен след целия дълъг ден, а нямаше още никаква представа, кога ще може да поспи. Целия екипаж на Crossfire все още беше на крака, изпълнявайки инструкциите на командир Йон. Едва след полунощ, половината от екипажа щяха да бъдат освободени за сън и почивка.
-Много са гадовете!- каза Аш.- Имат към 4,000 души войска, много оръжия и боеприпаси! Машините им са внушителна бройка… Напредват към град 10, вече са на 70 км. от покрайнините му.
-Тукашните военни, къде се намират сега?- попита Ким.
-Те евакуират със големи самолети, кварталите, които първи ще бъдат превезети от херките, както вървят нещата.- каза Аш.
*
Беше следобеда на другия ден, а двата кораба на Йон се намираха край друга база на местните военни, това на 400 км. от град 10. През изминалата нощ позициите на херките бяха атакувани тотално, още преди да са наближили град 10. Те бяха разколебани и спрени временно, но въпреки загубите си в жива сила и техника, не смятаха да се отказват от нашествието.
Алекс пийваше чай и се топлеше, докато преслуваше новините от близо и далече по радиото. До него бяха Ким и Ирина, които му помагаха. Навън беше адски студ и мраз, но в совалката на Алекс беше топло и уютно. Базата беше безопасно място, отбранявано добре и от тукашните военни. Екипажите на корабите на Йон си почиваха и мнозина спяха, след тежка нощ, изминала в атаки по въздух срещу херките. Малцина бяха в момента дежурни и охрана. Алекс се радваше на добра форма, а беше успял и да дремне два- три часа, което му даваше допълнителни сили.

*
Беше следобеда на другия ден. Двата кораба на Йон скоро се бяха завърнали в базата на местните военни, след многочасово разузнаване над позиции на херките. Рано сутринта на планетата Orixon 55 беше допуснат още един кораб на херките, който се намеси в нашествието към град 10. Кръстосвача Nissan не беше успял да го спре в орбита. Екипажите на командир Йон бяха изморени. През нощта бяха воювали именно над град 10, но само от въздух. Малцина бяха успели да поспят, поне за малко. Тук в базата, двата кораба бяха в безопасност. Войната ставаше все по- сложна.
Вечерта дойде за земляните и техните съюзници, по корабите на AFJ, със новината, че към планетата Orixon 55 приближават пет огромни кораба на херките. По това време на борда на Crossfire и на Ford, екипажите предимно почиваха и спяха. Малцина бяха останали в дежурства и по двата кораба. Командир Йон отчаяно търсеше радио- връзка с кръстосвача Nissan. В тези сложни времена, Йон трябваше да взима отговорни решения сам, съветван предимно от шамана Джи, който разбираше от гадателство. Йон реши да не вдига тревога. Петте кораба на херките бяха на няколко денонощия от планетата Orixon 55 и все още имаше време за размисъл.
Алекс по това време си почиваше в койката си, докато от неговия екип всички спяха. Той смяташе да остане буден, както реши, веднага щом научи за приближаващите пет кораба на херките. Понякога командир Йон, се допитваше до него, а Алекс му даваше съветите си. Вероятно и сега Йон щеше да има нужда от съветите му, ето защо Алекс искаше добре да размисли в оставащите няколко часа до полунощ…
По някое време Алекс събуди Ким, а докато тя се оправяше и разсънваше, той си зареди кафе в термоса и запали цигара. Напоследък никак не му достигаше съня. С пристъпи на извънземния си грип, който го мъчеше отдвана, измъчен и недоспал, той се изправи пред един от стенните екрани на совалката Honda, дълбоко замислен. В това време петте кораба на херките продължаваха да наближават Orixon 55.
-Какво има, Алекс?- попита Ким.
-Наближават пет големи, херски кораба.- каза Алекс.- Йон ще поиска съвет от мен…
-Много лошо, Алекс!- каза Ким и се прозина и протегна.- Хей сега ще помисля по темата!
*

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №103, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №103, Valeri Kolev.

Изминаха няколко дни от идването на корабите на командир Йон, тук на планетата Orixon 55. Войната за град 17 продължаваше, със участието на земляните- командосите на Йон. Двата техни кораба- Crossfire и Ford се прибираха на мястото си в базата на тукашните военни, след поредните бомбандировки по позициите на херките. Корабите летяха един след друг на един час дистанция, на височина от 7 км. Алекс, Ким, Аш и Палма се намираха в столовата на Crossfire, където пийваха бира с мезета, след поредните атаки срещу силите на херките, по въздух. За този ден те приключиха с атаките си, а екипажите се готвеха за почивка и време за себе си. Настроенята по двата кораба, макар и във военно време, биваха добри. Алекс също се радваше на добра форма днес. Докато пийваха и хапваха, той се беше загледал към басейна, където плуваха няколко души, замислен над ставащото напоследък.
Следобедът се беше почти изтъркалял, когато Crossfire се приземи край военната база. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една от по- близките тераси на кораба, за да подишат свеж въздух и да се огледат. Времето беше дъждовно и студено, а вятъра беше доста силен и променлив по посока. Из местността наоколо течеше подготовка за изпращане към град 17 на още сили пехота. Хеликоптери пристигаха с провизии и гориво, както и нови войници, събирани от съседните градове. Край реката пък имаше рибари, които подсигуряваха прясна храна за базата, макар и това да не беше основната храна тук. По- нататък имаше временен лагер за евакуирани хора от град 17. Пристигаха и товарни хеликоптери с още евакуирани местни хора.
Вечерта започваше, когато Алекс се просна в койката си, за да си почине за половин час, преди да се заеме със сериозна работа, пред компютрите. Той изгони всички свои мисли, като се постара за нищо да не умува сега. Екипажите на двата кораба на Йон, от AFJ, тази вечер не излизаха за нищо навън. Командирът искаше хората му да си починат добре, преди в късната доба да излязат три групи по четирима души с джетовете, за да огедат над град 17, а също и да пуснат по няколко тона бомби по позициите на херките. Войната за град 17, вървеше с променливо надмощие на херките, които бяха превзели близо 14% от града. Техни пленници ставаха хиляди местни, а още толкова не можеха да напуснат домовете си, защото нямаше къде да отидат в разрушените квартали на града. Други хиляди местни хора бяха евакуирани, а процеса по евакуация продължаваше.
По- късно по някое време Алекс се зареди с кафе и седна зад компютрите. Трябваше да се обмислят следващите удари на земляните, срещу позициите на херките. В планирането на действията, му помагаха Ким, Аш и Палма. Очакваше се тази вечер да е спокойна, а след 3 ч. през нощта, тръгваха джетовете на нощна акция. Хората на Алекс даваха предимно дежурства, а също съставяха плановете за атаките. Това, че не участват в реалните военни действия им помагаше, да са далече по- спокойни от колегите си и да правят добри планове за действие.
Вечерта напредваше, когато четиримата се качиха на една от наблюдателниците на Crossfire и я вдигнаха на височина от 25 м. Така се откриваше прекрасна гледка с нощните цайси към местността наоколо. След като постояха на кулата близо час, зад дебелите предпазни стъкла, Ким каза:
-Странно настроение имам тази вечер! Сякаш е някакъв празник, а не сме тук на война всъщност! Наоколо е приказно!
-И аз се усещам така!- каза Палма.
-Това е страхотна планета и жалко, че се стигна до тази война срещу херките! Да не бяха се появявали изобщо!- каза Аш.
-Да ви кажа, тук сме в безопасност, но в град 17 е хаос!- каза Алекс.- Хората там не знаят от кога не са чували добра дума!...
-А какви са новините от кръстосвача Nissan?- попита Аш.- Къде се загуби, пък той?
-Водят битки със прииждащите нови кораби на херките…- каза Алекс.- До момента са изтървали да доближи планетата Orixon 55 само един кораб на херките, а близо 8 кораба са били разрушени или отклонени от намеренията им…
*
Полунощ наближаваше, а в совалката Honda, в хамбара на кораба Crossfire, никой от единадесетте души там, не спеше още. Алекс и неговия екип съставяха нови планове за войната срещу херките. В общата каюта- мостик на совалката беше топло и уютно, въпреки мразовитото време навън. Екипът на Алекс се бяха разгорещили в обсъждането на плановете за действие, а командира Йон очакваше да дадат най- доброто от себе си с тези планове, които трябваше да са готови в най- скоро време. Междувременно се говореше, че от кръстосвача Nissan в близките дни, ще поемат отговорността за бойните действия на AFJ в град 17, а корабите на Йон може да бъдат освободени, да продължават по пътя си, според инструкциите на адмирал Шао. Новината развълнува командосите на Йон. Очакваше се Crossfire и Ford в близките дни да бъдат осовободени от задължения на планетата Orixon 55. От там- нататък от командир Йон щеше да зависи, на къде ще поемат двата му кораба. А къде всъщност, още никой не знаеше…
*
Беше следобеда на другия ден, когато космическия кораб Crossfire летеше към град 10, където херките струпваха сили, решени да го превземат в близките седмици. Това бяха херки от още един техен кораб, който беше успял да се приземи на тази планета- Orixon 55. Адмирал Шао, както и местните военни, смятаха за голяма грешка, че не са успели да спрат този голям кораб на херките, още в космоса…
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в хамбара на кораба, и в совалката Honda, която беше там. Не беше предвидено, че херките ще открият втори фронт, а това изненада всички. Алекс си беше заредил термос с кафе и смяташе добре да поработи по ситуацията в град 10, където щяха да пристигнат в близките 6- 7 часа. Съставянето на експресни стратегии беше като хоби за него, а тук му помагаше и целия екип от десет души.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №102, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №102, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Около Crossfire беше спокойно, в полет на височина от 30 км. и скорост близо 300 км/ч. На тази височина атмосферата беше силно разредена, а гравитация почти нямаше. Алекс и Капка се разхождаха из кораба. До тук бяха разбрали, че все се срещат някъде и все се чудят от къде се познават, а то именно за това, но този път не бяха допуснали грешката, да се разминат отново, тя вече беше на борда на кораба Crossfire, един от екипажа. Те двамата се познаваха от няколко предишни свои животи, а всичко пак се повтаряше отново и отново. Ето защо, като много стари и добри приятели, те почти знаеха всичко един за друг и се опознаваха за кой ли път. Капка този път не произлизаше от Земята, а от една далечна планета. Това не притесняваше нито нея нито Алекс. Древно приятелско чувство крепеше взаимоотношенията им, а ако Алекс нямаше две жени, сигурно биха имали и по- сериозни преживявания, но според него, три жени щяха да му дойдат малко в повече… Но по принцип всичко беше възможно…
-Странно ми е, някак си!- каза Капка. -Намирам се над планета, където се води война… И ти отново си тук, както предишните ни срещи! Помниш ли нещо от тогава?
-Да, помня!- каза Алекс.- Веднъж за малко дето не се оженихме…
-Това са много мили спомени за мене!- каза Капка.- Но сега сме на война, а ти вече си имаш две жени, на куп! Едва ли ти е до мене…
-Радвам се, да сме на един и същ кораб!- каза Алекс.- Поне ще се виждаме често, а и нали сме добри приятели…
Неусетно бяха стигнали до оранжерията, а тук нямаше никого, освен роботите, които събираха новата реколта бързорастящи плодове и зеленчуци. Седнаха на една пейка, а Алекс запали цигара замислен дълбоко.
*
Войната продължаваше на планетата Orixon 55 и по- точно в град 17.
Беше следобеда на другия ден, когато двата кораба на командир Йон се намираха на близо 300 км. от град 17, на едно широко поле край не голяма река. Наблизо имаше военен пост на местните хора. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха на една от терасите на Crossfire и се радваха на слънчевия ден. В близката база на местните военни бяха отишли двама от екипажа на Йон, за да получат нови данни за позициите на херките, които щяха да се атакуват в идващата нощ. Алекс запали цигара и се замисли. Тази планета беше хубава, а може би затова херките искаха да я завладеят. Резултатите от бомбандировката от миналата нощ бяха добри, беше унищожена техника на херките, които имаха и стотици убити. На това място хората на Йон, общо 131 командоси от Земята и други приятелски планети, бяха в безопасност. В следващата нощ щеше да се атакуват позициите на херките отново.
По някое време Ким каза:
-Хубаво временце! Нито студено, нито топло… А и природата е хубава! Само да не бяхме тук на война…
-Не ни съсипвай настроението с мисълта за войната!- каза Палма.- Така или иначе няма да можем да я избегнем, поне за половин час да забравим за нея.
*
Следобедът напредваше, когато четиримата излязоха на разходка навън, а също мислеха да проверят и корпуса на кораба, за нови повреди. Времето беше страхотно, а тук се разхождаха колеги и от двата кораба. Имаше и десетима от местните, офицери от близката база, които разговаряха с Йон на открито край огъня, където специално за тях имаше скара- бира. Алекс беше страшно разсеян в този ден. Не беше си доспал добре и леко унесен крачеше с другите трима около кораба Crossfire, за да огледат заедно корпуса му за поражения от последните няколко седмици почти непрекъснати полети.
-Корабът е в много добро състояние, има само леки поражения!- каза Аш по някое време.
-Пуснете четири робота да започнат ремонтни работи по корпуса!- каза Алекс.
-Да.- каза Аш.- Веднага се заемам с това.
-Йон ни вика на скара- бира!- усмихна се Ким, по някое време.
*
Наближаваше вечерта, а край огъня и скара- бира пункта се бяха събрали тукашни военни от близката база, както и мнозина от екипажите на командир Йон, към 40 души от всичките. Няколко робота кърпеха пукнатини по външната покривка на корпуса на кораба Crossfire. Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха прибрали в хамбара на кораба, в совалката Honda, за да обмислят бъдещите действия на двата кораба и екипажите им. Четиримата напоследък биваха неразделни, както при дежурства, така и при други задачи. Командир Йон особено разчиташе именно на тях и останалите седмина също от екипа на Алекс. Това бяха Ирина, Капка, Бронк, Шон, Браун, Джейн и Никита. Това беше екипа на Алекс, който по всяко време разполагаше с тази совалка, независимо от това, какви задачи се изпълняват. Докато Алекс и екипа му умуваха по плановете за действие, той пийваше кафе и пушеше, днес, значително в по- добра форма от предишните дни. Макар и по време на война, добрите времена, идващи от родната планета, бяха намерили и застигнали отново двата кораба на Йон и техните екипажи. Това беше радостно усещане за тях, добро настроение се забелязваше и у тукашните военни.
В началото на вечерта Алекс се беше проснал в койката си, за да отдъхне поне за половин час. Както обикновено, съня не му достигаше напоследък. Тук мнозина биваха със същия проблем. Притиснати от дежурства и задачи, те крадяха от времето си за сън, за да бъдат в достатъчно добра форма в действията си. Навън постепенно се смрачаваше, а времето беше леко хладно, скоро тук бил валял дъжд. В тези часове дежурните на Crossfire бяха осъществили радио- контакт със кораба Nissan и адмирал Шао. Бяха получени новини, нови инструкции от Шао, и беше докладвано за ситуацията на планетата Orixon 55.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №101, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №101, Valeri Kolev.

Във вечерта на другия ден совалката Honda с Алекс и неговия екип от десет души, разузнаваше над планетата Orixon 55. Алекс страдаше от своя грип, държал го в последните часове почти извън строя. Той си седеше в креслото, пийваше горещ, билков чай и се опитваше да помага на своите хора в разузнаването. Совалката водеха Аш и Палма, както и един от роботите, който им помагаше. Това, което до момента бяха видели и чули от радиото, говореше, че херките са нападнали един голям тукашен град, а местните им оказваха сурова съпротива. В района на люти битки, Алекс и неговия екип успяха да монтират скрити камери. Свързаха се и със една тукашна, градска радиостанция, която предаваше новини на всеки кръгъл час. Тукашните военни не бяха сигурни, дали ще се справят със нашествието на херките, дори приемаха каквато и да е помощ от AFJ, след като Алекс им обясни какво представлява този военен съюз. Междувременно корабите на командир Йон- Crossfire и Ford се приближаваха към град 17, където се водеха люти битки. Всичко, което можеше да помогне AFJ на местните хора, беше предимно помощ от въздуха.
Навън ставаше все по- голям сумрак, свиваше и сериозен студ, когато Аш и Палма приземиха совалката до един временен щаб на местните военни. Това се намираше на 200 км. западно от град 17, където се намираха силите на нашествениците- херките. Щабът на местните военни представляваше военен самолет за около 200 пътника, както и четири хеликоптера, разположени наоколо. Мястото се охраняваше зорко. Тук със местните щеше да се срещне лично Алекс, придружен от Ким, за да им връчи мощен радиопредавател за директна свръзка с кораба Crossfire. Също така, Алекс и Ким щяха да вземат военните карти на планетата, впредвид, че AFJ беше тук, за да участва във войната срещу херките.
Почти се беше мръкнало, когато Алекс и Ким излязоха от совалката. Посрещнаха ги двама войници, това беше раса от хуманоиди. Докато минаваха пред малка гора, за да стигнат до поляната със самолета- щаб, Алекс стискаше здраво калашника и се оглеждаше за зверове и херки, въпреки, че това място беше добре охранявано. Ким беше леко притеснена, това беше първия контакт с местните, на живо. Двамата не се забавиха много в щаба. Алекс предаде радиопредавателя на дежурния офицер, размениха няколко изречения, от което ставаше ясно, че тукашните военни са разтревожени от нашествието на херките на своята планета. Алекс им обясни, че тази нощ совалката Honda ще остане тук на тези позиции, освен ако не се наложи да прави нощен полет. С това срещата приключи.
По някое време Алекс и Ким се бяха прибрали обратно в совалката. Тук можеше да прекарат идната нощ, но още нямаше нови инструкции от командира Йон, та можеше да има и нощен полет. Настроението в совалката Honda беше подтиснато. Аш, Палма, Бронк и Шон спяха, за да са дежурни през нощта. Дежуреха Браун и Джейн, а Никита и Капка приготвяха похапване за вечерта и нощна закуска. Ирина се къпеше в този момент. Алекс се просна в койката си, изморен от дългия ден, както му се стори днес. Той искаше поне за половин час да забрави цялата каша тук на Orioxn 55 и да си почине без да заспива…
Ким която си беше легнала в нейната койка, по някое време каза:
-Спиш ли, Алекс? Нещо ме хваща страх…
-Не спя.- каза Алекс.- Не се тревожи излишно, Ким! Това е поредната планета, където стъпваме. Рисковете ни не са чак толкова големи… Изпий един билков чай и ще се успокоиш!
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на покрива на совалката и вдигнаха на още 15 м. подвижната наблюдателница, за да огледат района още веднъж. Това беше закътано място, вероятно ставаше дума за добре пазено място, може би военна зона. Докато оглеждаха наоколо, двамата настръхваха от ужас- из гъстите гори наблизо ги наблюдаваха тукашни хищници, а очите им светеха в оптиката за нощно виждане. Зловещи крясъци и вой се чуваха в далечината…
*
На другия ден Алекс и неговия екип отлетя от щаба на тукашните военни, още рано сутринта. През целия ден те извършваха разузнавателни полети, над военната зона в град 17. В следобеда изкачиха совалката до орбита, където чакаше кораба Crossfire и се прибраха в хамбара.
Вечерта течеше вече, а Алекс от няколко часа страдаше от мъките на извънземния си грип, който не му даваше покой от болки по цялото тяло и главоболие. Той усещаше, че му е страшно зле, а наличните лекове не помагаха кой знае колко. По някое време Алекс си зареди термоса с кафе и седна пред пулта, за да разсее болките и мъките си там. Crossfire щеше да прекара тази нощ в орбита, като бяха предвидени нощни полети със джетовете, за пускане на бомби над позициите на херките. По това време втория кораб на Йон- Ford събираше разузнавателна информация за наличните кораби на херките и техния брой.
Страданията на Алекс не се свършваха вече часове наред, но той стоически си пийваше кафе с цигарка и дебнеше за вражески обекти около кораба. Екипажът се стягаше за нощните полети с джетовете. Тонове бомби щяха да бъдат изсипани над позициите на херките в идващата нощ. До Алекс бяха Ким, Аш и Палма.
Вечерта напредваше, а около Crossfire нямаше никакви опасни обекти. Продължаваха полета си на височина от 30 км., търсейки безопасност и отдалеченост от обектите на херките. За момента информацията беше оскъдна. Не се знаеше с какви сили и техника разполагат те, но от ситуацията в град 17 се виждаше, че местните военни едва удържат нашествието…
Алекс прекраваше една от най- неприятните си вечери. Едно, че се водеше война и то наблизо, но и го измъчваше грипа. Замислен над целия хаос, той си поиска просто здраве и спокойствие, макар и да не вярваше това да се случи скоро. В тези часове преди полунощ целия екипаж на Crossfire, общо 61 души, се стягаше за нощни полети над град 17, със джетове. Това щяха да правят няколко екипа от по четири души на джет. Информацията за точните мишени беше получена, оставаше само командир Йон да даде разрешение…

(следва продължение)