ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 125, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 125, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а совалката Honda беше взела курс към междинна станция Orixon 1055. По пътя на няколко места хората на Алекс пуснаха малки сонди ретранслатори със съобщението, че прицеса Lipo е в совалката Honda и пътуват обратно към станция 1055. Все още нямаше връзка с двата кораба на Йон, а можеха така да се разминат, че да стане истинска паника, къде е всъщност принцесата.
Алекс тази вечер беше изнервен от липсата на радио- връзка със своите. По това време дежуреше заедно с Ким, Аш и Палма. На мостика при тях беше дошла и принцеса Lipo, защото навсякъде и беше скучно, другите хора спяха. Бяха и пуснали опростена програма на екрана зад пулта, там където и позволиха да седне. Тя можеше да се занимава с компютъра, колкото си иска, без да пречи на работата на дежурните. Принцесата беше младо момиче, виждаше се, че е живяла заобиколена от внимание, силно разглезена. Ким разговаряше с нея понякога, за да не се чувства Lipo, самотна и безкрайно далече от дома си.
Оставаше малко време до полунощ. На мостика на совалката Honda не се случваше нищо особено. Алекс си беше сипал кафе, а Палма приготвяше пици за една закуска по никое време. Аш водеше совалката, заедно с два робота- пилоти. В зоната имаше близо 63 летящи обекти, които се проверяваха. Не се очакваше среща с някой от тях, на по- близка дистанция.
*
В началото на вечерта на другия ден, Алекс и хората му, със совалката Honda обикаляха първата планета на звездата Orixon 6, във търсене на своите, които бяха с двата кораба на Йон. До момента нямаха радио- връзка с тях, а нямаха и понятие, къде се намират те в това време. За по- сигурно, че ще ги намерят, екипа на Алекс останаха в орбита. Принцеса Lipo беше спала целия следобед и току- що ставаше от койката си, сънена. Тя се пооправи и се появи на мостика, а тук бяха Алекс, Ким, Аш и Палма, отново. Алекс пушеше и пийваше кафе, зает с радиото и надеждата да прихване сигналите на двата кораба на командир Йон. До него Аш водеше совалката с два робота- пилоти. Прицесата погледна Алекс и каза:
-Кога пристигаме на междинната станция, Алекс?
-Няма да е скоро.- каза Алекс.- Трябва първо да намерим своите хора, трябва да са някъде тук. Бързате за вкъщи ли, госпожице?
-Всъщност за никъде не бързам, дори ми е страшно интересно тук!...- каза тя.- Не искате ли да ме научите на някои неща из тази совалка?
-Какво искате да знаете, госпожице?- попита Алекс.
-Как се стреля, да речем…- каза тя.- Нали сте военни…
-Проблема е такъв, че сме страшно заети във момента и изобщо!- каза й Алекс.
-А дали ще може да дойда с вас, докато имам ваканция на училище?- попита Lipo.
-Всъщност, ние рядко се връщаме някъде, госпожице…- каза Алекс.- Няма как да се приберете в къщи след ваканцията!
-Късно е.- каза тя- Вече съм решила, а моите желания се изпълняват!...
*
На другия ден, малко след обед, Алекс и неговия екип успяха да се свържат с кораба Crossfire. Намираха се на няколко часа от тях и скоро щяха да се приберат със совалката в хамбара на този кораб. Срещата беше обявена да стане в орбита над планетата № 1 към звездата Orixon 6. Бащата на принцеса Lipo раговаря с нея известно време по радиото. Отвличането й беше вече приключено.
Алекс се черпеше с пепси, седнал пред пулта, докато показваше на принцесата някои основни неща из совалката. Тя вече имаше разрешение да остане на борда на совалката със земляните, но баща й искаше след една година да се завърне у дома си в междинната станция Orixon 1055. Разбира се, те скоро щяха да се срещнат за да и даде баща й някои неща и също инструкциите си към нея.
*
В началото на вечерта совалката Honda се прибра в хамбара на кораба Crossfire. Почти веднага прицеса Lipo се видя с баща си, кмет на междинна станция Orixon 1055. Оставиха ги насаме да се разберат как тя ще пътешества със земляните, една година, и как ще се прибере обратно вкъщи, в станцията. Действително желанията на принцесата се изпълняваха и това не изненада кой знае колко земляните. Кметът поиска да го върнат обратно в междинната станция, освен това от там щеше да приготвят малко багаж за принцесата. Речено- сторено, двата кораба на командир Йон взеха курс към тази станция.
*
Беше следобед, няколко дни по- късно, когато двата кораба на земляните, водени от командир Йон пристигнаха на станция Orixon 1055. Тук в момента нямаше херки, но в станцията бяха взети всички мерки за сигурност, при поява на херките. Кмета на станцията и неговата дъщеря- принцеса Lipo, слязоха от кораба Crossfire, за да идат в дома си, където тя щеше да бъде екипирана за продължително отсъствие от станцията. Бяха се разбрали с баща си, тя да прекара една година на кораба на земляните, а те поемаха ангажимент след това да я върнат на тази станция, у дома й. Момичето щеше да е напълно готово за тръгване в рамките на няколко часа.
Този ден Алекс отново боледуваше от коварния извънземен грип, от който се беше заразил отдавна, неизвестно как. Грипа го тормозеше често и не беше заразен за другите земляни. Алекс си беше заредил билков чай и се топлеше, седнал зад пулта. В тези часове се презичисляваха траекториите, по които да минават двата кораба, нататък по пътя си към планетата Orixon 82. Заради забавянето на земляните в изминалите десетина дни, разположението на обектите по курса се беше променило съществено. До Алекс бяха Ким, Аш и Палма, които действаха по пултовете. За момента наоколо нямаше вражески обекти и се следеше, ако такива се появят, да се реагира навреме.

(следва продължение)

За Мравоядите.

За Мравоядите.

Мравоядите са семейство бозайници от разред Непълнозъби. По дължина стига до 3 метра. Имат извити нокти на предните си крака. Нямат зъби, плячката им се залепя по тънкия, дълъг език. Храни се с мравки и термити. Най-често се среща в Южна и Централна Америка.
Когато не спят, а те спят по 14 часа в денонощието, гиганските мравояди ровят в мравуняците, за да търсят храна. Те са много добре екипирани за улавянето на дребничките животинки.
Предните крайници на мравояда са снабдени с остри здрави нокти с дължина от 4 см. до 10 см. С тях той прониква в мравуняка,но не го разрушава.След това пъха дългата си муцуна вътре и събира мравките с език.
Мравоядът може да разтегне езика си до 60 см. и да го вади и прибира 150 пъти в минута.Езикът му е покрит с миниатюрни кукички и дебел слой лепкава слюнка-залепнат ли за нея, мравките са безпомощни. Мравоядът изяжда само около 140 мравки от един мравуняк преди да премине към следващия. Така той е сигурен, че мравуняците в територията му ще оцелеят и на следващия ден ще има какво да яде.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 124, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 124, Valeri Kolev.

Към края на следобеда на другия ден кораба на херките достигна планетата №2, около звездата Orixon 6, а Алекс и неговия екип следваха херките неотлъчно. Херките се приземиха край един замък, на брега на морето, както се оказа, това беше тяхна собственост. Алекс и хората му също се приземиха но на една поляна в планината, на 10 км. по въздух от замъка. Алекс беше изморен след дългия ден. Той си взе кафе и седна да си почине. Хората му все още спазваха системата със смените. До Алекс бяха само Ким, Аш и Палма, а останалите спяха. От това място се виждаше добре замъка, със телескоп. Чуваше се и звук от микрофоните на проследяващия апарат, монтиран към корпуса на кораба на херките.
В началото на вечерта Аш опита радио- връзка с кораба Crossfire, но той сигурно беше надалеко, защото нямаше връзка. Алекс си отвори бутилка пепси, запали цигара и каза:
-В замъка сигурно има още повече херки! Сега съвсем трябва да забравим, да действаме сами. Малко сме, само ще следваме принцеса Lipo, без да предприемаме нищо повече. Едва когато дойдат нашите хора, тогава ще опитаме да я освободим.
-Може да се наложи да ги чакаме дълго.- каза Ким.- Кой знае на къде са отишли. Може би са на далеко, в съвсем друга посока…
-Трябва да излезем да замаскираме совалката отвън. Сигурно ще се наложи доста да се задържим на тази позиция, трябва да внимаваме!- каза Аш.
-Ако можехме да предупредим принцесата, че сме тук, за да я освободим, за да бъде спокойна!...- каза Палма.
-Да се въздържаме от импровизации, докато сме сами тук.- каза Алекс.- Не бива да рискуваме. Важното е, че сме намерили принцесата и наблюдаваме херките, които я държат в плен.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким бяха на терасата на совалката и наблюдаваха към замъка на херките със телескопи. Предполагаше се, че водача на тази банда от херки, живее тук от поне пет- шест години със своите хора. Това беше негова територия и собствен замък, но странно как го беше купил, обикновено херките идеха от далеко и не само без пари, но дори и без храна, вода и достатъчно гориво. Алекс запали цигара и се замисли. Със своите дест души, той не можеше да освободи принцеса Lipo. В замъка имаше още близо 40 души, което правеше трудна работа, каквато и да е операция, срещу тях. Совалката вече беше маскирана отвън, но и без друго наоколо нямаше никого, освен диви зверове и дивеч. Смяташе се, че земляните са в безопасност тук, но въпреки всичко, бяха взети мерки за сигурност. Камери бяха монтирани в местността наоколо, както и микрофони към тях. Нищо тук нямаше да остане незабелязано от екипа на Алекс. Времето тук беше топло, но се канеше да завали дъжд. Някъде на изток изгряваше по- близката от луните на тази планета. Алекс изпита носталгия по родната планета Земята, старите приятели и гаджета. Той не каза нищо на своята приятелка Ким. Бяха страшно далече от Земята. С договори за поне още десет години служба към AFJ. Но той си мислеше, че от тази служба човек забравя да мисли като цивилен и едва ли ще се оттеглят в тихо и безлюдно местенце, в цивилен живот, щом си изпълнят договорите… Поне така си мислеше сега, а бъдещето беше незивестно и супер неясно.
*
Алекс беше задрямъл в креслото пред пулта. Някой го буташе по рамото и той отвори очи:
-Какво става?
-Принцеса Lipo се опитва да избяга!- каза му Аш.
-Опитва да избяга?!- промърмори Алекс.- Каква принцеса?!
Още сънен Алекс набързо си припомни къде се намира и за какво става дума. Принцесата беше тичала близо час време извън замъка. Беше успяла да се скрие в една непристъпна гора, въпреки страха от мрака и зверовете. Сега беше момента, да стигнат до нея и да я приберат. Тя се намираше на около шест километра от совалката на Алекс и екипа му, надолу в низината. Докато умуваха как да постъпят, навън започваше нощта…
*
Да търсят принцеса Lipo в гората тръгнаха по някое време четирима души, Алекс, Ким, Аш и Палма, а останалите останаха в совалката. Търсенето продължи през цялата нощ, а на сутринта успяха да я засекат на десет километра от замъка, а това беше на 15 км. от совалката. Докато я наближаваха изморени от ходене, цяла нощ, четиримата спряха да си починат и пийнат по кафе за ободряване.
Прицеса Lipo се изплаши от командосите. Едва успяха да я хванат, за да й обяснят, че са приятели на баща й, дошли да я отведат оттук, и да я върнат у дома. Прицесата прие новината с подозрение, но Ким и Палма я заприказваха и постепенно нещата се изясниха. Совалката щеше да ги посрещне и вземе на една поляна на три километра нататък. Четиримата и принцесата тръгнаха с бърза крачка към платото, надолу от хълма, където скоро щеше да пристигне совалката със останалите. Според разузнавателната информация херките бяха усетили липсата на принцесата, чак призори. Тръгнали да я търсят, те бяха все още много надалеко от четиримата и принцесата.
*
Совалката Honda изчака четиримата и принцесата да се качат на борда и скоро отлетя. Всички от екипа на Алекс бяха силно изморени и им се дремеше, но измъкването от планетата можеше да бъде и опасно, трябваше да внимават. Беше станало вечер, когато Honda пътуваше в открит космос, а планетата оставаше на далеко зад тях. Не ги бяха проследили и това ги зарадва. Принцеса Lipo спа непробудно през целия следобед. На смени си почиваха и хората на Алекс. Щом стана окончателно ясно, че никой не ги следи, командосите си отдъхнаха.
Алекс запали цигара по някое време, сипа си кафе и както обикновено се зае с проблемите за безопасността. Около совалката нямаше кой знае колко обекти, а Алекс се захвана да ги проверява, сравнявайки данните им с данните за косми1чески обекти в архива.

(следва продължение)

ОБРЪЩЕНИЕ НА "ИНТЕРЕСНО" КЪМ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СТРАНИЦАТА

ОБРЪЩЕНИЕ НА "ИНТЕРЕСНО" КЪМ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СТРАНИЦАТА
Дами и господа, поради системното ми проверяване по сигурността от страна на Фейсбук, както и честото пречене на работата ми, мога да ви предложа да следите публикациите ми именно в този блог, както и музиката в музикалния ми блог …………… www.valeriwax-music.blogspot.com
За сега само това мога да ви предложа като алтернатива на страницата ми във Фейсбук. Нямам представа дали проблема с непрекъснатите проверки, пречене на работата ми и блокиране ще бъдат прекратени изобщо. Не е изключено това положение да продължи, затова страниците ми във Фейсбук могат да бъдат тотално изоставени от мен. Беше ми приятно с вас, благодаря за вниманието, знаете къде да ме намерите. Ето и пощата ми, ако имате какво да ми кажете:
E-mail: valeriwax@hotmail.com
До скоро!
Valeri Kolev, 25.IV.2013.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 123, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 123, Valeri Kolev.

Навън беше пълен мрак, наближаваше полунощ, когато Алекс, Ким, Аш и Палма продължаваха да наблюдават херките от близо километър разстояние по въздух, качени на един хълм. Наблизо беше совалката Honda със останалите им колеги от екипа. Дежурства щяха да се дават през цялата нощ. Още не бяха известни плановете на местните военни, нито на командира Йон с двата му кораба Crossfire и Ford. Докато не станеха известни плановете за арестуването на петте малки кораба на херките, Алекс и екипа му оставаха на този пост, за да поддържат наблюдение и подслушване на хекрите. Алекс се скри зад една скала, за да изпуши цигара и да сръбне чаша кафе, замислен дълбоко. Времето беше студено, но не чак толкова, около 4' С. На места се стелеше мъгла, а от гората се чуваше вой на диви зверове и крясъци на диви, извънземни птици. Разговорите на херките се въртяха около плановете им, как да останат на тази планета по- дълго време незабелязани, за да могат да си заредят корабите с месо от дивеч. Замисляха и нападения над близките градове, за да си наберат нови роби, с пресни сили. Херките използваха много роби. Трябваха им и собствени територии, където да намерят работа на робите си, за печелене на пари, предимно рудници или оранжерии и ферми.
По някое време четиримата изтръпнаха от това, което виждат. Един от херките се появи навън със завързано младо момиче. Това беше самата принцеса Lipo.
-Иди да вечеряш печено месо!- й каза херкът- И не се опитвай да избягаш, луди пари дадох за тебе! И ще се обръщаш към мене със "Господарю", ясно?!
-Надявай се, като нямаш друга работа!- изсъска злобно принцесата.
Това беше водача на тази група херки. Името му беше трудно преводимо.
*
Нощта започваше, когато Алекс запали цигара, взе си от термоса кафе и седна върху раницата си, за да отдъхне. Все още нямаха радио- връзка с двата си кораба, но поне разбраха, че принцеса Lipo е тук, при херките, а това беше важно. Вече малко намръзнали четиримата очакваха от совалката да излязат Браун, Джейн и Никита, които щяха да дежурят в следващите три часа. Нямаше връзка и с тукашните военни, не се знаеха и техните планове за арестуването на петте малки кораба на херките.
-Ако тръгнат да излитат, тръгваме след тях, след кораба, в който е принцесата!- каза Алекс.- Още ли нямаме радио- връзка?
-Нямаме радио-връзка.- каза Аш.
-Какво бихме могли да направим сами тук?- попита Палма.
-За сега ще наблюдаваме.- каза Алекс.- Дано да не излетят скоро… Ще оттървем принцесата…
-Ако опитаме нещо импровизирано?- попита Палма.- Каквото измислим сами…
-Не.- каза Алекс.- Ще чакаме.
Четиримата се замислиха в мълчина, а при огъня се пееха луди херкски песни и се лееше някакво вино…
*
Арестуването на петте херкски кораба се провали няколко часа по- късно. Местните военни опитаха да превземат корабите и тогава започна стрелба, а корабите на херките отлетяха един по един. Единственото добро нещо беше, че през нощта екипа на Алекс бяха монтирали проследяващи устройства по корпусите на петте кораба. Единствените, които успяха да излетят след херките, това бяха Алекс и екипа му, със совалката Honda. Тукашните военни дадоха седем ранени и двама убити, а корабите на Йон все още ги нямаше…
*
На следващия ден совалката Honda продължаваше да следва херките, вече направо в открит космос. Бавеха се корабите на Йон, нямаше ги никъде, дори във радио- ефира. Вечерта достигнаха междинна станция 1207. Петте кораба на херките се разделиха, като само този с принцеса Lipo се прикачи към станцията. Незабелязано към станцията се прикачи и совалката Honda с Алекс и неговия екип.
-Какво ще правим нататък?- попита Ким.
-Нямаме връзка с корабите си…- каза Палма.
-Алекс, да опитаме ли да приберем принцесата?- попита Аш.
-Не.- каза Алекс.- За сега само ще ги следим. Малко сме за каквато и да е операция…
Алекс запали цигара и си взе кафе, докато насочваха подслушвателните микрофони към кораба на херките. Наблюдението продължаваше, следенето също. Решиха да не излизат из станцията, освен ако принцеса Lipo, не е навън или в опасност. Ставаше ясно, че водача на тези херки е купил принцесата за своя жена от тези, които я отвлякоха, и те също херки. Това говореше, че тя поне не е в опасност. Алекс и неговия екип от десет души, тази вечер бяха изморени от преследването на херките, бяха се разделили на смени, за дежурството и наблюдението. Временно нямаше вечерни общи сбирки. Докато едни действаха, други спяха. Така можеха да продължат операцията много дълго време.
*
Вечерта напредваше, а земляните продължаваха да следят херките. По това време другите четири кораба на херките се отдалечиха на някъде и наоколо остана само един кораб- този, на който беше и принцесата. Раздвижването зарадва екипа на Алекс. Сега враговете наблизо наброяваха само двадесет души. В совалката беше топло и уютно. Подслушването и наблюдението над херките вървеше нормално. Земляните се интересуваха само от едно нещо- къде е принцесата и как е. В тези часове повечето от херките се наливаха с вино и концентрати. Двама от тях излизаха из станцията за да напазаруват храна и напитки. Херките просто се криеха тук, с надеждата да им се размине без да бъдат намерени от военните на планета № 2 край звездата Orixon 6, на които бяха създали доста проблеми.
По някое време Алекс и Ким излязоха из станцията, за да потърсят някаква евентуална подкрепа от тукашните, за арестуването на херките. Докато търсеха към кого да се обърнат за помощ, двамата вървяха из станцията, с калашниците в ръце и шлемове на главите. Тук приличаше на лабиринт, и без да знаят поне някой език от използваните често в тази станция, нямаше как да разберат какво се пише по табелите и стените на станцията.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 122, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 122, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Crossfire пътуваше към позициите на Ford. В идващата нощ двата кораба трябваше да превземат петте малки кораба на херките. В тези часове операцията се уточняваше от командосите. Алекс се топлеше с чай, докато разглеждаше картата на местността, където се намираха петте, малки кораба на херките. Операцията можеше и да се отложи, ако командосите започнеха да се съмняват в успеха й. До Алекс бяха неговите хора от екипа му. Плановете на щурмуването на корабите на херките, все още се умуваха и нищо не беше окончателно решено.
По някое време Алекс и Ким отидоха да проверят совалката Honda в хамбара на кораба. Временно екипа му не живееше в совалката, за да може да се изсуши напълно всичко в нея, след наводнението й одеве. Двамата провериха състоянието на совалката, тук всичко изглеждаше нормално. Докато пушиха по една цигара пред совалката, патрулния джет с двама души на борда се прибра в кораба. Наоколо нямаше опасни обекти, а това беше на 8 км. височина. До позициите на кораба Ford оставаха още към два часа време. После щеше да се решава, какво ще се прави.
*
Алекс и Ким тази вечер готвеха совалката Honda за скорошни полети. Скоро целия екип на Алекс щеше да се пренесе отново да живее в совалката, както обикновено, а тя беше в хамбара на кораба Crossfire. Алекс се спря да си почине и запали цигара, а от входа вече се задаваха Аш и Палма. Екипа на Алекс имаше 11 души с него. Докато подготвяха совалката за обитаване и полети, отново след като беше наводнена, четиримата си бяха пуснали думкаща музика от древните времена и се радваха на добро настроение, макар и вече изморени, в този дълъг ден.
*
Намериха кораба Ford край един град, на поляна. Докато се приземяваха до него, Алекс говореше с дежурните в него. Според плановете тукашните военни трябваше да участват в освобождаването на принцеса Lipo, ако тя се намираше в някой от тези пет кораба на херките. Военните се очакваше да пристигнат тук, край град 205, някъде около полунощ. До тогава земляните се готвеха за битки срещу херките. До полунощ имаше още много време. Скоро в совалката се върнаха всички от екипа на Алекс. В близките часове, те щяха да направят полет до позициите на херките и да огледат мястото, както и да направят снимки от височина. Това място се намираше на 300 км. от град 205. Стягането на совалката за обитаване, полети и битки продължаваше.
*
В следобеда на другия ден, тукашните военни се стягаха за операция по задържане на петте кораба на херките и проверяване, дали принцеса Lipo е със тях. Докато се уточняваха съвместните действия на земляните и местните военни, успяха да ги убедят колко са опасни херките и какви ги вършат из звездната система Orixon. Разбира се все още не се знаеше дали изобщо принцесата е тук на тази планета. Земляните дълго умуваха, какво ще се прави, ако обекта Х2, отвлякъл принцесата, е вече на далеко от тук, заедно с нея. Алекс и Ким стояха на една от терасите на кораба Crossfire и наблюдаваха местността наоколо. Времето беше слънчево, но хладно, а в полето освен двата кораба на земляните, имаше още пет совалки на местните военни. Алекс и Ким ги наблюдаваха със смесени чувства. Макар и военни, от приятелска цивилизация, те бяха твърде различни от земляните. Това бяха хуманоиди, произлезли от мечките. На терасата скоро се появиха Аш и Палма.
-Какво е положението?- попита Аш.
-Нападаме тази вечер.- каза Алекс.- Пускаме напред местните, а ние ще се намесим по- късно, ако стане напечено.
-Дано намерим принцеса Lipo!- каза Палма.- Защо ли я отвлякоха?
-Тези херки все повече не ми харесват- каза Ким- Само проблеми ни създават!
*
Вечерта беше вече започнала, когато местните военни бяха готови за начало на операциите спрямо херките. Те щяха да прелетят на голяма височина над позициите на херките, за да направят снимки и карта за действие. Двата кораба на земляните също излетяха, с тенденцията да се намесят, ако нещата се провалят. Съвсем самостоятелно пък, совалката Honda наближаваше на ниска височина позициите на херките, за да извършат видеонаблюдение на хекрите, по земя. Совалката Honda се стопанисваше от Алекс и неговия екип от 10 души. Това беше също и техния дом, на далече от Земята, там където човек трудно намира в какво да намери опора и всичко изглежда страшно чуждо и извънземно, както си беше, всъщност…
Тази вечер Алекс беше разсеян и искрено му се спеше. За съжаление в близките 48 часа, едва ли щеше да поспи достатъчно, сега напрежението беше високо, около арестуването на онези пет кораба на херките. Алекс се топлеше с билков чай, а гледката под совалката и напред, показваше на места гъста мъгла и студено време, малко преди залеза на слънцето тук. Летяха в режим на хеликоптер, бавно приближавайки херките на ниска височина. Всички тук бяха нетърпеливи операцията да премине по- скоро и то успешно, а ако принцеса Lipo беше там, това щеше да е цяло чудо…
*
Бяха оставили совалката на хълма, на 400 м. височина над низината, където бяха петте кораба на херките. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха залегнали зад храстите и наблюдаваха херките с биноклите. Смрачаваше се. Херките имаха към 20 души във всеки кораб, общо стотина души. Половината от тях се бяха събрали около голям огън край корабите и печаха месо, вероятно от уловен дивеч тук на място. Алекс кимна на колегите си и включиха микрофоните за дистанционно подслушване, а ръчните им компютри изписваха с йероглифи на японски, чутите разговори. Преводът беше задоволителен, разбира се още много неща не се знаеха за херките и нямаха превод. Докато навлизаха в темите, вълнуващи херките, земляните чакаха да се спомене нещо за принцеса Lipo, каквото и да кажеха за нея, щеше сега да е от полза. Ставаше все по- тъмно. Алекс се закри под ръба на една скала, за да изпуши цигара. Наблюдението продължаваше. Можеше и да е тук принцесата, а това щеше да е изключителна новина за земляните…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 121, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 121, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ, когато космическия кораб Crossfire достигна орбитална височина край първата планета на звездата Orixon 6. Командосите на командир Йон бяха в затруднение, да гадаят къде може да са херките, отвлекли принцеса Lipo. Трудно беше да се прецени и защо я отвлякоха, и защо именно нея, а не друга. Тази нощ двата кораба на Йон щяха да обикалят планетата и да сканират, търсейки кораби на херките. Имаше и други варианти за намирането на принцесата, но този изглеждаше най- правилният.
Алекс тази вечер беше в добро настроение, както всъщност бяха всичките 131 души- екипажите на двата кораба на командир Йон. Алекс пушеше и пийваше билков чай, а до него бяха Ким, Палма и Аш, които помагаха в търсенето на принцеса Lipo. Нейният баща, кмета на онази междинна станция, даваше голяма награда за намирането и освобождаването на принцесата. Това не беше от кой знае какво значение за земляните от корабите на Йон. Те по- скоро искаха да помогнат на кмета, дори ако нямаше никаква награда.
По някое време Аш успя да се свърже с местните военни. Той им обясни какво представляват херките и какво е AFJ (военен съюз на земляните и техните приятелски раси). Той им обясни, че херките са отвлекли принцеса Lipo от междинна станция Orixon 1055. Местните военни обещаха да окажат съдействие на AFJ, за намирането на принцесата, както и във войната срещу херките, най- общо казано. Новината зарадва командосите от патрулната двойка кораби на Йон. Със съдействието на местните военни, кораба Х2 на херките щеше да бъде намерен по- лесно, може би.
Патрулната двойка кораби на Йон, летяха на по 500 км. дистанция един от друг и обхващаха голяма зона за сканиране на планетата. От тук всеки кораб на херките можеше да бъде лесно намерен. Въпреки това, успешното търсене беше малко въпрос и на късмет. Алекс и Ким се бяха изправили пред стенния екран и наблюдаваха резултатите от сканирането. Тази планета беше доста посещавано място, съответно тук гъмжеше от летящи машини. В корабите на Йон беше топло и уютно. Въпреки работата и задачите за изпълняване, екипажите се радваха на вечерта заедно, в очакване на една спокойна нощ…
*
Беше сутринта, когато Алекс стана от сън, разсъни се с вода на чешмата и с кафе, докато пушеше цигара и преглеждаше новините от дежурните. До момента не бяха забелязали обекта Х2, кораба на херките с принцесата. Скоро се появи и Ким, още сънена. Тя погледна какво става из кораба и отиде да си вземе душ. Двата кораба на Йон продължаваха да сканират планетата, в търсене на принцеса Lipo. Алекс излезе из кораба, за да види какво става тук. Дежурната смяна подготвяше кораба за битки, въпреки, че не се знаеше дали скоро ще се стигне до битки с херките. В един от коридорите Алекс срещна Сюзън. Тя се спря щом го видя и каза:
-Как сте, Алекс? Как върви?
-Сега ставам от сън.- каза Алекс.- Какво ново тук?
-Сканирали сме 35% от планетата- резултат никакъв…- каза Сюзън.
-Трябва да измислим друг начин за търсене на принцеса Lipo.- каза Алекс.
-Ако имаш някаква идея… - каза Сюзън.
-За сега нямам идея.- каза Алекс.
*
В следобеда Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из кораба. До тяхната смяна имаше време, а се бяха схванали от седене пред пултовете, през тези няколко дни. Докато крачеха по коридорите и асансьорите на кораба, те се поспираха по люковете и наблюдаваха планетата от тази височина- 8 км. Алекс запали цигара и каза:
-Трябва да изготвим нов план за търсене на принцеса Lipo! До момента нямаме резултат от сканирането…
-Нека да бъдем оптимисти!- каза Палма.- Ще намерим принцесата и ще я върнем на нейния баща.
-Губим много време.- каза Алекс.- Освен това ние не знаем защо отвлякоха точно нея, а не друга…
-Да помислим, какво друго можем да предприемем, за да я намерим.- каза Аш.
*
Следобеда напредваше, когато Алекс получи остра криза от извънземния грип, който го мъчеше понякога. С болки по цялото тяло и натежали крака, той си направи чай за да се стопли и да облекчи поне малко мъките си. Това не беше обикновен грип, а нещо много по- коварно. За съжаление медицината не познаваше такова заболяване и Алекс се лекуваше с хапчета, налични на борда на кораба. Той въздъхна тежко и запали цигара. Грипът продължаваше понякога няколко часа, а понякога- през целия ден. Докато се бореше с болките, Алекс наблюдаваше данните от сканирането на планетата. Бяха забелязани хиляди кораби, но нито един от тях не беше със характеристиките на Х2- кораба на херките, който търсеха сега.
Към края на следобеда Аш отново се свърза с военните от тази планета. Оказа се, че до момента те нямат информация да е пристигал кораб на херките, т.е. кораб със заявените харектеристики. Търсенето продължаваше, но командосите на Йон не се зарадваха на новината. Алекс почувства по някое време леко облекчение от мъките си и побърза да излезе с Ким из кораба, да се разтъпче. Настроението из кораба беше нормално, екипажите бяха на четири смени, до друга заповед на Йон.
*
В началото на вечерта състоянието на Алекс се възстанови и той доволен от това седна зад пулта, за да поработи и пише по дневника си. Ким отиде да приготви закуска за целия екип на Алекс, а Аш и Палма бяха някъде из кораба. Точно по това време се получи връзка с кораба Ford, който беше на около 3,000 км. от Crossfire. Бяха забелязали пет по- малки кораби на херките, паркирани в едно поле. Там не беше обекта Х2, който отвлече принцеса Lipo, но трябваше да се провери това, по- отблизо.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 120, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 120, Valeri Kolev.

Престрелката ставаше на един от доковете, който беше наблизо. Алекс, Ким, Аш и Палма се обадиха до Crossfire за инцидента, докато слизаха с един асансьор няколко нива по- надолу, там където имаше стрелба. Щом пристигнаха наблизо до дока, стана ясно, че това са херки, които опитваха да отвлекат млада жена- принцеса, дъщерята на кмета на междинната станция. Охраната беше блокирала освобождаването на куките от дока и херките не можеха да излетят с кораба си и принцесата. Скоро на този док се появиха повече от двадесет полицаи, сред които и хора от охраната на кмета. Херките опитваха да освободят куките ръчно, но полицията им пречеше, като стреляше масирано по тях. Алекс и неговите хора се бяха скрили зад един контейнер на дока и наблюдаваха случващото се. Престрелката продължаваше повече от двадесет минути, имаше пострадали и от двете страни, а Алекс и неговите хора не се намесваха, все още. Скоро се появиха още хора от Crossfire- Браун, Джейн, Никита и Хенсън.
По някое време край дока се появи совалката Honda, от която откриха огън по херките. В този момент кораба на херките скъса куките и започна да се отдалечава по посока на открит космос. Совалката се доближи, за да се качат осемте командоса- земляни. На входа ги настигна кмета на станцията и попита:
-Какви сте вие?
-Ние сме военни от далечна планета, водим война срещу херките.- каза Браун.
-Можете ли да последвате кораба на херките?- попита кмета.
-Точно това смятаме да направим!- каза Браун.
-Вземете ме с вас!- каза кмета.- Аз съм богат човек, ще платя, ако тръгнете след кораба на херките! Точно сега моят кораб е в ремонт и съм безпомощен в това отношение…
-Господине, качвайте се, че губим време!- му викна Браун, застанал на входа на совалката, която бълваше тяга от двигателите си, малко преди да отлети.
*
В следобеда, двата кораба на Йон следваха кораба на херките, които бяха отвлекли принцесата от междинната станция, дъщерята на кмета на станцията. Херките се готвеха за преход, а земляните се опитваха да разберат в коя посока ще им бъде прехода. Единствения начин да ги настигнат и спрат, беше- да направят скок в същата посока, след тях.
Към края на следобеда Алекс пушеше цигари и пийваше чай, замислен над звездната карта на зоната, в която се намираха. Все още се гадаеше, в коя посока ще направят скок херките, а до тогава нямаше как да бъдат настигнати и спряни принудително. През това време кмета на онази междинна станция беше гост на командира Йон. Земляните се бяха захванали с тази задача съвсем импулсивно, извън всякакви свои задачи. Командир Йон обясни на кмета, че ще се опитат да освободят дъщеря му от ръцете на херките, но не за друго, а защото се води война срещу херките.
В началото на вечерта херките преминаха към скок във хипер- пространството, а двата кораба на земляните ги последваха. Дежурните имаха готовност, веднага след като херките излязат от прехода, да направят същото и те. Скокът можеше да продължи дълго, но според посоката в която беше насочен той, ставаше ясно, че се отива към група планети около звездата Orixon 6.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс си взе кафе и запали цигара. Преходът продължаваше, а според прогнозите, това щеше да продължи десет и повече часа. Настроението тази вечер из двата кораба не беше много добро. Ето, че отново земляните попаднаха на херките, макар и някак си по по- различен начин. За това и разни други неща си мислеше Алекс в тези часове. Той щеше да има дежурство със своите хора, чак от полунощ, три часа. До тогава можеше да си почива и да се подготвя за нощта. Докато си попълваше дневника за изминалите няколко дни, Алекс можеше да вижда на екрана си, показанията на радарите. Херките все още бяха в преход през хипер- пространството, а двата кораба от AFJ бяха по тените следи. Ким, която беше до Алекс изведнъж се оживи, отвори си пепси и каза:
-Какво сте се оклюмали всички?! Ще освободим принцеса Lipo и си отиваме по пътя! Война е все пак, случват се всякакви неща… Трябва да сме твърди!
Алекс поклати глава и продължи да си пише йероглифи из дневника, а Палма се обади от другата посока:
-Определено не ми харесват тези херки! Само главоболия си имаме от тях!
-Човек рядко може да си избира враговете.- каза Аш.- Пестете си силите за бъдещите битки, вместо да недоволствате от херките.
Късно вечерта Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка. Тук целия екипаж работеше и почиваше стриктно на четири смени. От всичките будуваха само 15 души. Сред тях бяха Алекс, Ким, Аш и Палма.
*
Беше вечерта на другия ден. Двата кораба на земляните бяха излезли още от сутринта от хипер- скок и наближаваха една от планетите около звездата Orixon 6. Тук някъде бяха пристигнали херките с отвлечената от тях принцеса Lipo. Планетите тук бяха шест. Можеше само да се гадае, на къде бяха тръгнали херките със своя кораб. Докато Crossfire и Ford пътуваха към първата планета на звездата Orixon 6, Алекс се беше захванал да преслушва радио- ефира, за да се ориентират земляните, какво може да се очаква по тукашните шест планети. Можеше пък случайно да разбере от ефира, на къде са заминали херките с кораба си, кръстен от земляните Х2. Ким по някое време каза:
-Струва ми се, че ги загубихме и трудно ще ги намерим тук!
-Трябва да ги намерим!- каза Алекс.- Не може току- така да се отвличат разни принцеси! То всеки ако започне да отвлича когото му падне, до къде ще стигнем?!
-Спокойно, Ким!- обади се Палма- Ще ги намерим. Това са само шест планети, все пак. Можеше да са много повече…
-Няма къде да избягат.- каза Алекс.
Тук дежурните млъкнаха и се замислиха.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 119, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 119, Valeri Kolev.

Късно вечерта двата космически кораба на командир Йон достигнаха орбитална височина, над планетата Orixon 28. От тук оставаха няколко часа път до прозореца за свръскоростен преход- скок, през хиперпространството. Алекс пийваше билков чай с Ким, Аш и Палма, докато готвеха кораба Crossfire за преход. Ford летеше на един час, по- назад. Наближаваше полунощ, а четиримата оставаха дежурни на мостика на совалката, тя пък в хамбара на Crossfire. Совалката беше в готовност да излита по задачи, ако бъде изпратена от Йон. Допълнителните дежурства се практикуваха тук често. Алекс държеше лично да оглежда нещата и пътя напред. Такъв навик имаха и хората от екипа му, екипа на совалката Honda, десет души. През нощта двата кораба щяха да намерят прозореца за хипер-скок, който пък се очакваше да продължи почти 20 часа.
*
Към края на следобеда на другия ден, двата кораба все още бяха в скок през хипер- пространството. Алекс имаше леко неразположение, заради извънземния грип, който го мъчеше понякога. Той пушеше и пийваше кафе, седнал удобно зад пулта. До него бяха Ким, Аш и Палма. По време на такива преходи, картинката през люковете беше като в мъгла, заради високата скорост. Въпреки това корабите оставаха управляеми, нормално работеха радарите и скенерите. Проверяваше се, за възможна катастрофа по време на прехода, с някакви препятствия. Като цяло, полета вървеше нормално. По трасето на прехода не се забелязваха препятствия. Алекс дебнеше за опасности по време на прехода, като допълнителен наблюдател. На моменти му ставаше по- леко от болежките му, заради грипа, но като цяло имаше още с часове да се мъчи и да пухти от болки по цялото тяло. Така ставаше с него обикновено.
*
Беше вече вечер, когато земляните със своите два кораба, се готвеха за излизане от прехода. Това бяха критични моменти от пътуването, когато бяха възможни аномалии и проблеми със здравето. Добре притегнати с колани към креслата, земляните очакваха да достигнат последния прозорец от скока в хипер- пространството. Не измина и половин час и се усети лекия тласък, който показваше, че прехода е завършил успешно. Докато се откопчаваха от предпазните колани, дежурните оглеждаха зоната, където бяха попаднали. Най- близкото нещо, това беше една огромна междинна станция, само на два часа път от прозореца. Скоро от прозореца излезе от скок и втория кораб на земляните.
По- късно двата кораба на Йон взеха курс към междинната станция. По пътя дежурните проверяваха обектите в зоната, около 114 броя. Трудно можеше да се прецени дали сред тях има вражески или подобни, опасни обекти. Алекс и Ким по това време се разхождаха из кораба. Бяха се схванали цял ден пред пулта. Из кораба Crossfire беше оживено- екипажите имаха цели пет свободни часа, а от полунощ отново започваха работа на три смени. Алекс и Ким стигнаха неусетно до столовата, край оранжерията и седнаха да хапнат нещо от общото меню. От някъде се появиха тук и Аш и Палма, които се приближиха при Алекс и Ким, щом ги видяха и седнаха също около масата. Вечерята беше пикантна и никой не отказваше допълнителна дажба.
Късно вечерта Crossfire достигна междинната станция. Докато кораба се скачваше към указания му док, Алекс наблюдаваше през един люк и се чудеше дали е безопасно да нощуват в тази станция. Въпреки опасностите, които можеше да има в тази междинна станция, то пък в открит космос беше още по- трудно да се намери безопасно място за нощуване. Голямо предимство в космоса беше, да намериш някакво местенце, където да има и други хора, каквито и да са те. Животът в изолация не се нравеше на никого. На човек му ставаше драго, като види място, където има и други кораби- товарни, транспортни, туристически, или военни. Това даваше усещането, че не са сами в космоса, та при нужда можеш да поискаш помощ, или да си купиш нещо от другите хора. Така или иначе, двата кораба на земляните щяха да пренощуват тук на тази междинна станция. Йон все още не беше решил нищо, за по- нататък. За момента имаше забрана за всички от екипажите му, да не се излиза навън от корабите. Йон сигурно нещо имаше в предвид, за да даде такава забрана. Все още екипажите имаха свободно време, а след полунощ голяма част от тях отиваха да спят. След полунощ, Алекс, Ким, Аш и Палма оставаха дежурни, най- вече заради безопасността на двата кораба. В оставащото време четиримата се топлеха с чай и прогонваха дрямката си с разговори. Можеха да поспят чак след три часа през нощта. Това беше сериозно дежурство и те се стараеха да си починат добре, преди това. Алекс се излегна в койката си, за да си почине от всякакви мисли, добри или лоши. Междинната станция беше добро място за нощуване, но ако тук нямаше вражески обекти, щеше да е още по- добре.
*
На сутринта на другия ден Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из станцията да видят какво има из нея. От входа на станцията попаднаха край централния корпус, където имаше чакални, хотел- ресторант и магазини. Нататък следваха жилищата на тукашните хора, а по- нататък огромните оранжерии на станцията. Както обикновено по междинните станции, тук се добиваха плодове, зеленчуци и месо в спретнати ферми. Алекс запали цигара и се поспря пред витрината на един магазин, за да погледа предлаганите стоки. Тук се продаваха филми, музика, книги и списания, както и сувенири и разнообразна техника. Четиримата влязоха да огледат просторните чакални на станцията. Тук беше пълно с хора, някои от тях търсеха работа или приключения, други бяха туристи, имаше и търговци. Хора с различно обществено положение и материално състояние, от бедняка търсещ комат хляб, чаша вода и топъл въздух, до богаташите, които си избираха нова совалка или кораб. Тук имаше и робовладелци, които купуваха или продаваха роби. Както из цялата Галактика, това се срещаше и тук.
Тъкмо се връщаха обратно към корабите си, след разходката из станцията, когато някъде из чакалние се чу стрелба. Това привлече тяхното внимание и те се затичаха, за да видят какво става там, приготвили автоматите си за стрелба.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 118, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 118, Valeri Kolev.

Късно вечерта совалката Honda беше готова за експлоатация. Някои неща из мостика бяха все още мокри и влажни, та мислеха да я подържат през цялата нощ да съхне с включено отопление. Преместиха я в хамбара на Crossfire, където тя стоеше обикновено, но екипа на Алекс оставаше по други каюти из кораба, докато мостика на совалката изсъхне. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в една и съща каюта с четири койки. След похапването четиримата седнаха около малката маса на по чаша джин с тоник и приказки, преди полунощ, когато трябваше да спят. На сутринта мислеха да започнат да се устройват във все още мократа совалка. В проекта й беше предвидено, че може да се наводни, та материалите бяха такива, бързо да изсъхват. Въпреки това щеше да мине време, преди да възобновят полетите с нея. За момента бяха добре настанени по каюти из Crossfire и това за сега беше добре. Алекс оставаше на кафе и цигарки, а до полунощ оставаше съвсем малко време. По това време от разузнаване се върна втория кораб- Ford, който се приземи на поляната до Crossfire, а тук двата кораба и всичките 131 души от двата екипажа, щяха да пренощуват. Дежурството за осигуряване на безопасността на командосите течеше нормално. Град 180 имаше само 500,000 души население и наблизо нямаше силен въздушен трафик. Въпреки всичко дежурните си отваряха очите на четири, да не наближи вражески обект. Скоро щитовете и отбранителните системи на двата кораба, бяха включени. Екипажите се готвеха за сън и почивка, разпределени на три смени за дежурствата, охраната и работа из корабите. Междувременно Йон изчакваше подходящ момент, двата му кораба да отлетят нататък по пътя си към Orixon 81. Навън нямаше нито един член на екипажите. Стартът можеше да бъде всеки момент и екипажите имаха готовност за това. Колкото до неизвестната раса, които бяха нападнали совалката, то се изясни, че това са така наречените крокиди, известни със своята войнственост и престъпен нрав. Така те бяха записани и в архивите на AFJ, като раса на престъпници, с които трябва да се внимава.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Алекс и неговия екип оправяха совалката и нещата из нея. Имаше работа за почистване и подреждане, както и за проверка на всички системи на совалката. Мостикът скоро беше готов за експлоатация и целия екип беше нетърпелив, да извърши първия изпитателен полет, след ремонтите. По някое време Алекс запали цигара, сипа си кафе и излезе на терасата на совалката, паркирана на поляната до Crossfire. Времето беше хубаво, слънчево и не много студено. До Алекс се появи Ким и попита:
-Кога ще бъде изпитателния полет?
-Много скоро.- каза Алекс.- Браун и Джейн проверяват последния от възлите на совалката. Веднага след това тръгваме.
-Нетърпеливи сме.- каза Ким.
-Спокойно! Всичко ще бъде наред.- каза Алекс.- Совалката е в добро състояние. Мисля, че няма да имаме проблеми.
-А корабите кога тръгват нататък по пътя?- попита Ким.
-Тази вечер, или през нощта.- каза Алекс.
-Имаме време да се порадваме на твърдата земя под себе си.- каза Ким.
-Имаме време, вярно, но… малко.- каза Алекс.
*
Към края на следобеда Алекс и неговия екип от десет души, дадоха старт на изпитателния полет на совалката Honda, след ремонта й. Излетяха нормално и всичко вървеше добре. Алекс пушеше и пийваше кафе седнал зад пулта. Щяха да идат до съседния град, на 400 км. по- нататък, на север и след това се връщаха обратно. Совалката се държеше прилично, нямаше нито спомен от повредените възли при експлозиите. Всичко беше ремонтирано и пристегнато наново.
Вечерта започваше, когато достигнаха град 113, целта на изпитателния полет. Тук описаха няколко кръга над града и се приземиха, само за да проверят совалката при кацане. Алекс и Ким излязоха на една от терасите на совалката и погледнаха наоколо. Това беше поле в покрайнините на този град. Всъщност командосите нямаха работа тук. След като проверяха отново всички системи на совалката, тръгваха обратно към Crossfire.
По обратния път, совалката Honda не показваше никакви повреди и нередности. Тя беше добре ремонтирана и стегната, за нови полети. В корпуса й бяха заварени и стегнати с болтове дебели слоеве желязо, там където беше имало пробойни. Смяташе се, че няколко години напред ще може да мине без ремонт, но Алекс не разчиташе на това. Совалката му беше любимата машина, втори дом и крепост в битки, както и на целия му екип. Те се грижеха подобаващо за своята машина, не само при повреди по нея.
Вечерта напредваше, когато Honda се приземи до кораба Crossfire. Изпитателния полет показа добри резултати, машината работеше нормално. Тук вече се стягаха за отлитане от планетата Orixon 28. Двата кораба на земляните бяха напълно готови за тръгване. Екипажите бяха разпределени на по три смени, като едните от тях вече спяха, а другите почиваха, преди старта. Идването тук срещна земляните с расата крокиди, които се оказваха войнствен вид, занимаващ се с престъпления. Дали крокидите бяха много и дали можеше да се очаква от тях да воюват в звездната система Orixon можеше само да се гадае, но срещата на земляните с този вид, беше неприятна.
Стартът се очакваше да бъде даден всеки момент, когато Алекс и Ким излязоха на една от терасите на Crossfire, да зърнат за последно тази планета, преди отлитането. Навън времето беше леко хладно, беше се спуснал мрака. От това място се виждаха светлинките на близкия град, както и на кораба Ford, който беше наблизо.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 117, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 117, Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Алекс и Ким бяха дежурни в джета, а Аш и Палма спяха. Четиримата бяха успели да се отдалечат от острова, където се намираха техните нападатели, от неизвестна раса. Те притежаваха космически кораб- подводница, който беше акустирал край същия остров. Именно от този кораб беше уцелена три пъти совалката на земляните- Honda. Четиримата бяха успели да си починат и тук в малкия джет, отново всичко си идеше на мястото. Алекс и Ким пийваха кафе с цигарки и умуваха какво да правят нататъка. Джетът имаше енергия само за още няколко дни. След това щеше да им остане само един избор- да се закрепят на брега на някой остров и да чакат своите. Тази вечер дойде добра новина, двата робота в совалката, бяха успели да закърпят корпуса й и били започнали изпомпване на водата от мостика и коридора, единствените помещения, които бяха се наводнили след експлозиите. Роботите от совалката опитваха да се свържат със корабите Crossfire и Ford, за момента- неуспешно.
Вечерта напредваше, когато на Ким и хрумна блестяща идея. Тя искаше да се свържат с местните извънземни за помощ. След като размислиха, двамата с Алекс закрепиха джета към един остров, но под водата и започнаха да търсят радио- връзка с каквито и да е местни хора, които можеха да ги чуят. Компютрите в джета бяха скоро готови за директен превод на говор, на тукашния език. Джетът беше закрепен с куки към брега, но на дълбочина от 15 метра, в една скала. Тук можеха да изкарат нощта в безопасност. Докато търсеха радио- контакт с местни хора, двамата пийваха кафе с цигарки и се радваха на добро настроение, сигурен знак, че останалите хора от екипажа на совалката Honda са живи и здрави. Двамата решиха да останат на това място известно време за да пестят гориво и енергия.
*
Беше по обедно време на другия ден, когато четиримата успяха да се свържат с кораба Crossfire. Командир Йон разбра, какво се е случило и нареди кораба да излита към океана. По- късно щеше да започне сканиране, за намиране на точните координати на трите джета. Алекс, Ким, Аш и Палма, бяха много радостни, че най- сетне се свързаха със своите. По всичко личеше, че скоро този кошмар щеше да приключи. Алекс запали цигара и си взе кафе. Бяха решили да останат на място, прикачени към скалата до острова. Тук трябваше да ги намерят колегите им от Crossfire.
В края на следобеда от Crossfire се обадиха, че трите джета са локализирани, пострадали няма. Те щяха да бъдат прибрани в близките няколко часа. Колкото до совалката, то там се изпращаше екип, който да я пусне в експлоатация след взривовете и наводняването, а двата робота там добре се бяха справили със ситуацията. В следващия час четиримата командоси успяха да се чуят с колегите си от другите два джета. Нещата бяха нормални, пострадали и щети от инцидента нямаше…
Алекс запали цигара и се замисли. Ето, че всичко си идваше на мястото. Скоро щяха да се приберат в Crossfire, щеше да бъде прибрана и совалката, за ремонт. Алекс си беше поспал в следобеда, в добро настроение и пълни с енергия той, Ким, Аш и Палма, очакваха Crossfire да се появи наоколо. Докато чакаха, четиримата си взеха кафе и на цигарки се разговориха за станалото през изминалите няколко дни. Никой не смяташе, че случилото се е било безобидно и несериозно. Безспорно от цялата ситуация можеше да се стигне до крайно неприятни събития.
*
В началото на вечерта корабът Crossfire се появи над острова, край който се криеха Алекс, Ким, Аш и Палма. Скоро те четиримата със джета си, се прибраха на борда на кораба, оставиха джета в хамбара и отидоха в лечебницата за контролен преглед и дезинфектиране. Скоро тук пристигнаха и останалите командоси от екипа на Алекс. Самата совалка беше прихваната от кораба, за да бъде пренесена на сушата, където да се ремонтира. Командир Йон избра една широка поляна, край един близък град. Там щеше да се извърши ремонта й.
Поставиха совалката на поляната и сетне Crossfire се приземи до нея. Това беше поляна край град 180 на планетата Orixon 28. Най- сетне целия екипаж на кораба беше отново заедно. Хенсън и Манхатън слязоха долу с десетина робота, за да довършат ремонтните работи по совалката. Района беше безопасен, а и тук беше цялата огнева мощ на кораба Crossfire.
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли на една от терасите на кораба, привечер, пушеха с кафета и се радваха отново на свободата си и удобствата на големия кораб с екипаж от 61 души, командоси и приятели. Времето беше приятно, леко хладно, но се канеше да вали дъжд. Слънцето тук, залязваше и се спускаше мрак. Алекс погледна как вървят ремонтните работи по совалката, тя до сутринта щеше да е в пълна изправност.
Вечерта напредваше, когато четиримата се прибраха в една от свободните каюти на кораба, където спяха понякога. Те по принцип живееха постоянно в совалката Honda, но тя сега беше в ремонт. Алекс запали цигара и включи компютъра си, за да оправи мислите си и да продължи дневника си, изоставен при последните събития. Ким се залови да приготви вкусна вечеря за четиримата, а Аш и Палма влязоха да се къпят. На борда на Crossfire всичко вървеше нормално. Докато се занимаваше с нещата си в компютъра, Алекс се беше замислил. Инцидентът, който забави неговия екип и ги постави в опасност, можеше да завърши и зле, но това за радост не се случи. Факта, че не се бяха справили под вода със совалката, докато търсеха обект Х, беше черна точка за неговия екип. Командир Йон нищо не каза за случилото се, но Алекс си взе поука, колкото и силни да бяха командосите от AFJ, с каквато и техника да разполагаха, съдбата понякога им поставяше капани и изпитания, подлагайки ги на опасности. Трябваше да се действа още по- внимателно, занапред.

(следва продължение)