ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 149, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 149, Valeri Kolev.

Три дни по- късно, в една дъждовна вечер Crossfire излетя на далечната мисия, към звездата PN131, а след него и кораба Ford със екипаж от роботи. Екипажът на Crossfire имаше 140 души, сред които 10 души, отговарящи за другия кораб. Беше късно вечерта, когато стигнаха до орбитална височина, а крайцера Nissan ги очакваше, за да ги съпроводи до някъде по пътя, след което Crossfire продължаваше самостоятелно напред, а Nissan щеше да го следва на дистанция от седмица път.
Алекс беше в лошо настроение. Отиде си хубавото време, което прекараха на Orixon 44, макар и във война със херките. Други зверове и хищници, много по- опасни се очакваха навътре в системата PN. Малкото разузнавателни данни за нея, бяха оскъдни и говореха, че там всичко ще бъде далече по- опасно… В каютата на Алекс бяха Нели и Натали, които му помагаха в работата. Беше избрал в началото на мисията да дава дежурствата си именно с тях, за да ги обучава по пътя. По някое време той запали цигара и пусна тежък хард рок. До полунощ оставаше много време, а тогава му беше първата почивка от един час. Екипажът беше разделен във четири смени от по шест часа, а това щеше да продължава може би по време на цялата мисия. Мисията беше разузнавателна, а ако можеше някъде да се построи малка база на AFJ, то това щеше да бъде направено.
*
Вечерта на другия ден вече напредваше, когато Crossfire прелиташе край астероидно поле. Алекс дежуреше с Натали и Нели в каютата си. Той беше до известна степен изморен от всичката работа през този ден. Запали цигара и си взе кафе, за да отдъхне макар и за малко. Астероидите биваха много и с най- разнообразни размери. До някои от тях щеше да се премине на изключително малка дистанция.
*
Беше бордовия следобед на следващия ден, когато Crossfire продължаваше с ниска скорост през астероидното поле. Алекс дежуреше, както напоследък- с Нели и Натали, от каютата си. Удобствата на дежурствата от самата каюта, бяха големи. На мостика също имаше удобства, но там беше по- трудно. Из главата му се въртяха мрачни мисли. Започваха нова мисия, още по- далече из космоса, още по- надалеко от родната планета- Земята. Всяка нова задача отдалечаваше Crossfire все повече от Земята. Но нямаше друг избор, това беше боен, разузнавателен кораб на AFJ ( Военен съюз на земляните и приятелските им цивилизации). Двете нови момичета усвояваха добре службата на този кораб, а Алекс се стараеше да ги обучи достатъчно добре, за да бъдат приети в неговия екип. Те свикваха нормално също и с кораба и с останалите колеги тук. Това беше трудно преминаване през астероидно поле, с огромни мащаби. Тук не можеше да се пилотира с по- голяма скорост. Лавирането из полето изискваше голям опит в пилотирането, като на места пилотираше самият командир на кораба- Йон.
В началото на бордовата вечер Алекс имаше почивка от един час. Той освободи двете си помощнички и ученички и излезе да се разходи из кораба. Докато крачеше през коридорите, той пушеше цигара, дълбоко замислен. В тези часове нямаше хора наоколо. Всички, които не спяха по това време, бяха заети със задачи. Алекс се спря пред един от люковете в коридора и се загледа към един огромен астероид, край който преминаваха сега. Беше разсеян и си мислеше разни неща. Точно тогава изведнъж той видя слаба светлина на астероида. Докато умуваше каква е тази светлина, му ставаше ясно, че там има хора…
*
Вечерта на другия ден вече беше пределно ясно, че из астероидите има хора, дори цяла цивилизация. Те не предприемаха нищо, спрямо земляните, не ги търсеха по радиото, нито приближаваха кораба, но се усещаше, че тук живее цяла цивилизация. Тази вечер Алекс беше изморен. Предишната нощ той беше поспал малко и освен това- лошо. Не му бяха останали много сили, а до почивката след полунощ, оставаха още много часове. Измъчен, недоспал и мрачен, той дебнеше по екраните пред себе си, за приближаващи опасности. Напредването през астероидното поле ставаше бавно и с умело пилотиране при ниска скорост. А полето все още не беше преодоляно. Двете помощнички на Алекс се справяха нормално със поставените им задачи и със дежурствата си.
Бордовата вечер напредваше, когато командир Йон заповяда да се приближи един от по- големите астероиди, за да се пренощува там. Докато приближаваха, екипажът се готвеше за евентуални сблъсъци с тукашните хора. Разбира се, яко това можеше да бъде избегнато- щеше да се избегне. В откритото пространство, корабът щеше да бъде много повече уязвим за неприятелки атаки. Прикрит на астероида, шанса да се избегнат усложнения беше много по- висок.
*
На другата вечер Crossfire излезе от астероидното поле и напред в далечината се видя планета. Алекс дежуреше в каютата си, а двете му помощнички в това време спретваха вечеря за тримата. Току- що започваха дежурството си и то щеше да продължи шест часа, до малките часове на нощта. Вниманието на дежурните в тези часове беше отправено към планетата, напред по курса на кораба. Тя биваше по- голяма от Земята почти три пъти. Осветяваха я две звезди, едната от които имаше мека розова светлина. Очакваше се да достигнат планетата късно в нощта, или на другия ден. На борда на кораба беше спокойно, като спяха 100 души. Алекс запали цигара и се изправи до люка. Гледката напред беше невероятна, а планетата- някак си примамлива.
*


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 148, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 148, Valeri Kolev.

Беше страшна жега в края на един следобед, в База едно. Crossfire беше тук, но го приготвяха за полет, отново. Алекс беше тъжен, направо мрачен, докато чакаше Ким и Палма да се приберат в кораба. Те бяха отишли по работа в Централния корпус на базата. Алекс се беше усамотил в своя бокс и се занимаваше с компютрите. През отворената врата виждаше колегите си, които сновяха насам- натам из каютата, готвейки се за предстоящия полет. Все още не беше уточнена целта на полета и часа на излитане, но из кораба всички бяха на крака и бързаха, всичко да е в готовност за предстоящия полет. Нямаха добро настроение и повечето колеги от екипажа на кораба. Беше дошла новина, че херките са отново наблизо и може би се готвят да атакуват пак планетата.
*
В началото на следобеда, на другия ден Crossfire летеше над океана, на височина от 1 км. Беше горещо и знойно, но в кораба се беше запазил хлад. Алекс се разхождаше из един коридор и поспираше по люковете, за да се радва на гледката към планетата. Той запали цигара и зави към столовата. Тук имаше към 30 души, повечето от тях пийваха питиета, а някои обядваха. Алекс си взе пепси, един литър и седна при Браун, Джейн и Никита.
Късно вечерта Crossfire продължаваше полета си, високо над планетата, в патрулиране, заради сигналите, че херките отново наближават планетата Orixon 44 и нейните четири луни. Планетата беше намерена от земляните, ненаселена и това беше опазено в дълбока тайна, до пристигането на първите строители и заселници тук. В тези дни, тук на Orixon 44 живееха вече 30,000 души, сред тях- военни, строители, работници, учени и специалисти.
На борда на Crossfire имаше 200 души, командоси- астронавти, а кораба беше от Флота на AFJ (Военен съюз на земляните и техните приятелски цивилизации). Тази вечер Алекс слушаше музика и се занимаваше с компютрите си, в своя бокс. Беше се уединил, за да си събере мислите и да преосмисли всичко, случващо се напоследък. Неговата приятелка Ким, спеше в своя бокс, а останалите от екипа му сновяха из каютата, като Аш и Палма дежуреха по пултовете. Патрулирането вървеше по правилата и инструкциите, без да бъде забелязано нищо особено около планетата, поне на дистанция 20 часа от нея.
*
В ранния следобед на другия ден Crossfire наближаваше Луна две. В плана беше предвидена почивка на тази луна, преди патрулирането да продължи. Алекс очакваше приземяването, с нетърпение, за да се поразходи на твърда земя. Това понякога липсваше на астронавтите и затова те уважаваха всяка твърдина, покрай която прелитаха по пътя си. Алекс се беше изправил пред един от люковете в каютата на екипа си, пушеше цигара и наблюдаваше приближаването до луната. До него стоеше Ким и пийваше студено пепси. Из кораба беше нормално, тези които не спяха, бяха в очакване на приземяването.
Късно вечерта Алекс и неговия екип се разхождаха в парка на тукашната база. Наоколо имаше стотици заселници, които след работния ден бързаха да се разходят и да си починат. До кораба Crossfire бяха приземени и две совалки от крайцера Nissan, който се намираше някъде около луните на Orixon 44.
*
Беше вечерта на другия ден, когато кораба Crossfire летеше към Orixon 44.
Алекс тази вечер беше разсеян и в лоша форма. На борда на кораба през вчерашния ден бяха пристигнали още 20 души. Това беше подкрепление, за засилване на бдителността, при патрулните полети на кораба. Когато по- късно Алекс излезе из кораба на разходка, той видя, че екипажа, вече от 220 души, беше в добро настроение. По това време почиваха 40 души, а 80 спяха. Алекс премина през асансьори и коридори и по някое време се озова в оранжерията. Той запали цигара и тръгна през пътеките на оражерията. Изведнъж се сепна, на една пейка пред него седяха две непознати млади дами. Той ги доближи и кимна с глава:
-Днес е хубава вечер!
-Да, хубава е!- каза едната от дамите, а другата добави:
-Тук, на този кораб е страхотно! Ние бяхме на един по- малък и не ни свърташе от теснотия…
-Аз съм Алекс!- каза той и подаде ръка.
-Натали…
-Нели….
Дамите се усмихнаха, стегнати в новичките униформи.
-Радвам се да ви видя!- каза Алекс- Добре дошли на Crossfire! Разпределиха ли ви вече?
-Не, все още.- каза Натали.- Командир Йон ни даде десет дни да изучим кораба и да свикнем с обстановката.
*
Два дена по- късно, в една вечер, кораба Crossfire пристигна в База едно. Алекс излезе на терасата към каютата и погледна навън. Беше невероятна вечер, когато на небосклона блестяха две от луните на Orixon 44. Алекс запали цигара, докато се радваше на гледката към базата, колонията и парка, където гъмжеше от хора, излезли след работния ден да се позабавляват. Натали и Нели го канеха в своята каюта и той щеше да иде всеки момент. Из кораба течеше обикновена вечер. Из базата- също.
Скоро Алекс пристигна в каютата на Нели и Натали. Те го посрещнаха с усмивки и седнаха край масата. Нели сервира джин с тоник и лимонени резени със сол.
-Свиквате ли с кораба, момичета?- попита Алекс.- Намислил съм да ви взема в моя екип!
-Корабът е страхотен! - каза Натали.- Тук наистина има всичко необходимо, дори за продължителен полет из космоса. Екипажът е добре настроен към нас…
-Всъщност само около Orixon 44 ли ще служим или включително и на по- продължителни полети?- попита Нели.
-Да ви кажа, момичета, скоро ще заминаваме на далечна мисия в посока- към звездата PN131. - каза Алекс.
В приятни раговори, тримата не усетиха, кога наближи полунощ. И тримата бяха свободни за неограничено време и не бързаха за никъде. Crossfire нямаше задачи чак до вечерта на другия ден.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 147, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 147, Valeri Kolev.

Беше една хубава, бордова вечер в кораба Crossfire, който се намираше приземен в интересна местност на Луна три. Алекс и Ким седяха на терасата на каютата и се радваха на хубавата гледка наоколо. Това беше втората база на земляните, тук на Луна три. Разбира се, тази луна си имаше атмосфера, флора и фауна, които бяха забележителни. В недрата на тази луна имаше огромни запаси от вода. Алекс запали цигара и погледна хората из парка, долу, които се разхождаха след работа. Свежест лъхаше наоколо, след дъжда, който наваля преди няколко часа.
Вечерта напредваше, когато осемте души- екипа на Алекс, се разхождаха в парка на базата. Тук до късно имаше хора. Общо военните и цивилните тук наброяваха 4,000 души. Нощно време оставаха само дежурните и аварийните екипи. Пътеката водеше към едно от барчетата на базата, в сградата със спалните за временно настаняване на новодошлите заселници, преди да се насочат по жилищата си. В барчето беше почти пълно, тук имаше над 200 души, някои вечеряха, а други се черпеха и отморяваха с алкохол. Екипът се разположи до стъклената стена със изглед към планетата в далечината. Тук беше приятно местенце, а момента подходящ за питие.
Херките не се бяха появявали и през изминалите няколко дни. Разузнаването докладва, че херки има чак на 270 часа път, край една от близките планети. Там на място бяха поставени наблюдателни сонди, които изпращаха актуална информация, за движението на херките. Това даваше спокойствие на земляните, заселили се на Orixon 44. От месеци не се беше случвало, толкова дълго време, да няма ново нападение от херките.
В късните часове екипа на Алекс се качиха на совалката си и отлетяха обратно към кораба Crossfire. Това беше съвсем кратка дистанция, но бяха изморени и не им се ходеше пеша. Щом се прибраха, оставиха совалката Honda в хангара на кораба и минаха през няколко коридора и асансьора, докато се върнат в каютата си. Бяха свободни чак до 6 ч. сутринта, а това беше страшно много време. Докато Ким и Палма приготвяха вечерята за екипа, Алекс запали цигара и седна да поработи на компютрите. Това беше една романтична вечер тук на Луна три. Алекс, както повечето си колеги, беше нападнат от романтичната вълна, обхванала базите на земляните на Orixon 44 и четирите му луни. Той пушеше и попълваше дневника си, преглеждаше задачите на екипа си за бъдещите десет дни и умуваше по изпълнението им.
Наближаваше полунощ. Хората на Алекс си бяха похапнали и се събраха около масата на разговори и сладки приказки. Имаха време и да поспят, преди на сутринта да се готвят за нов полет. По някое време Алекс и Ким излязоха на терасата, за да се порадват на тукашната природа. Около кораба имаше охранители, а в близката жилищна сграда хората все още не спяха, светлинките им светеха в тъмнината.
-Orixon 44 започва да ми харесва!- каза Ким.- Според предварителните изчисления, тук могат да живеят 20 милиарда души! Това е огромна планета, а на нас ни предстои да я заселваме. Според преценките, до запълване на свободните територии, с нормално темпо на размножаване, имаме 1,000 години! Това са унищожителни числа, Алекс!
-Права си, това е златен шанс за земляните!- каза Алекс.- Това решава всякакви жилищни въпроси и проблемите със пренаселеването на Земята! Хиляда години са страшно много време, Ким! Докато стигнем тук 20 милиарда души население, само Бог знае какви нови неща ще се случат. На мен специално ми е бедна фантазията да си представя такова далечно бъдеще. Но да не се замечтаваме! Тук сме за да пазим планетата и нейните луни от чуждо нашествие! Това стана неусетно нашата основна директива…
*
На другата вечер космическия кораб Crossfire навлизаше в атмосферата на Orixon 44, след патрулиране наоколо. Алекс и Ким седяха по пултовете и наблюдаваха параметрите на полета, както и пространството наоколо, за приближаващи опасности. Алекс запали цигара, взе си кафе и въздъхна. Нямаше почти никакви проблеми в тези часове. Crossfire щеше да се прибере в База едно, след часове. Аш и Палма тъкмо приготвяха закуска за екипа, а Теменужка и Йохан почиваха по койките си. Боян и Анита бяха да се къпят. Из кораба течеше обикновена вечер, а 50 души спяха в тези часове. Crossfire се спусна на 12 км. височина и взе курс към База едно, над океана.
*
Една вечер на другата седмица, Crossfire се завръщаше на Orixon 44, след патрулиране около луните. Бяха на няколко часа от орбиталната височина на планетата. Алекс реши да си почине, взе си кафе и запали цигара. Ким, която беше до него се занимаваше активно на пулта, пред себе си. Около кораба беше спокойно, не се забелязваха херки. От контролния пост ги поздравиха дежурните и си побъбриха с мостика на кораба. Тази вечер Алекс беше в странно настроение. Беше минал тежък ден за него, но от един час, положението се беше стабилизирало с неговото настроение. Подобно явление се наблюдаваше и у други от колегите му в кораба. Неусетно навлязоха в орбитална височина и след час щяха да се приземят в База едно. Из кораба беше нормално, спяха 80 души, а останалите бяха дежурни, на смяна, или почиваха.
В базата всичко беше спокойно. Беше се спуснала вечерна хладина, а заселниците се разхождаха из парка. Канеше се да завали дъжд, а вятъра се усилваше от към Ледения полюс. Алекс и Ким излязоха на една от терасите на чист въздух и се загледаха в местността около кораба. В парка имаше стотици жители от колонията, а из корпусите на базата светеха светлинки.
-Смятам да се наспя добре тази нощ!- каза Ким.
-Свободни сме чак до сутринта.- каза Алекс.- Има достатъчно време да се спи.
-Подцених съня напоследък, на края на силите си, съм.- каза тя.
-Аз съм по- хитър, дремвам по един час от време на време, през деня.- каза той.
-Тук лятото скоро ще свърши, а зимата е тежка.- каза тя.- Ще има проблеми с наземния транспорт.
-Това е съвсем нова планета!- каза той - Все още почти нищо не знаем за нея.
*

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 146, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 146, Valeri Kolev.

Един месец по- късно, една приятна и хладна вечер, след дъжд, корабът Crossfire се беше приземил в База три на AFJ на планетата Orixon 44. Херките не бяха се появявали наоколо отдавна, но това не пречеше да се поддържат отбранителните сили на планетата, в готовност за битки. В кораба нямаше нищо ново. Алекс и екипа му си почиваха в каютата си. По някое време той стана от койката си, прозина се и каза:
-Ставай Ким! Ще направя кафе.
Ким се протегна в койката си като котка и измърка, преди да стане и тя. Из кораба беше нормално. От целия екипаж от 200 души, половината спяха в тези часове. Докато двамата пушеха цигари и пиеха кафе, се занимаваха с ръчните си компютри. Трябваше да си знаят задачите за в близките няколко дни, трябваше да попълнят дневниците си, а в същото време имаха и натрупана работа от изминалата седмица, която все още не бяха приключили.
Късно вечерта отново заваля дъжд. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата към каютата за да погледат хубавата гледка. Въздухът беше чист и свеж, ухаеше на озон и на тукашната екзотична флора и фауна.
*
Наближаваше полунощ, на следващия ден, когато Crossfire летеше на 5 км. височина, над океана, в посока към новата База четири. Алекс и Ким бяха дежурни, току- що поели нощна смяна, в опазване на безопасността на кораба и екипажа. Смяната си те водеха от каютата на екипа, където имаше стандартни пултове за управление. Смяната се дублираше и от четирима души, горе на мостика на кораба. Алекс запали цигара, взе си кафе и без да отклонява вниманието си от екраните за следене, се замисли над своите неща и проблемите на земляните, тук на планетата Orixon 44- Новата Земя. Зад двамата, бяха Аш и Палма, които почиваха и тъкмо пийваха джин с тоник, на сладки приказки, преди сън. Другите четирима от екипа вече спяха по боксовете си с койките, които можеха да се затварят херметически, въпреки, че бяха част от общата каюта.
Беше изминал един час от дежурството, когато Алекс се изправи за да се поразтъпче насам- натам, а Crossfire се беше издигнал на 10 км. височина, със скорост от 400 км/ч., държейки курс на изток. До целта на полета оставаха няколко часа. Алекс харесваше нощните полети. Това беше времето, когато всеки оставаше сам със себе си, дори и сред колегите , дори и дежурен. Беше дремнал добре, преди дежурството и сега бодър и зареден с енергия, можеше да се порадва и на този полет, както и на гледката под кораба.
*
В началото на вечерта на другия ден, Crossfire летеше в патрулен полет около планетата. На борда беше спокойно, някои спяха, други бяха дежурни, а трети- почиваха. Алекс и Ким се разхождаха в този странен час из кораба, спираха се по люковете, разположени из коридорите и се радваха на хубавата гледка към планетата и звездното небе.
-Чисто е!- каза Ким.- Няма и следа от идещи херки. Става вече трета седмица абсолютно спокойствие за нас! Надявам се така да продължи и за напред!
Алекс кимна мълчаливо. Беше се замислил за старата Земя, за приятелите и гаджетата там, за пропуснатите любови и щастливите часове, прекарани там, толкова надалеко вече и преди дълги години… Той запали цигара и се спря до един от люковете. Не каза нито дума на Ким, за вълненията си, за спомените си и за носталгията по родната планета Земята. Продължиха бавно към столовата и оранжерията, а там имаше към 30 души- колеги, които се черпеха, имаше и неколцина в басейна. Двамата седнаха на една пейка край басейна и оранжерията и замълчаха. Тъга се лееше наоколо. Задълженията и задачите на екипажите, тук на Orixоn 44, постепенно отдалечаваха всички от надеждата, да видят Земята отново. Говореше се, че това за сега няма как да стане- задачите бяха много и сериозни, а не достигаха нито хора нито техника…
По- късно вечерта Алекс и Ким се бяха прибрали в каютата на екипа.
*
Късно вечерта на следващия ден космическия кораб Crossfire летеше над планетата в патрулен полет. Херки бяха забелязани на 50 ч. път от Orixon 44. Това беше информацията от разузнаването. Налагаше се да се увеличат патрулите около планетата, а екипажа на Crossfire даваше обичайните за него нощни патрулни полети, като един от най- опитните на Orixon 44. Алекс тази вечер беше в лошо настроение. Той беше отишъл в една специална каюта, където трябваше да ремонтира един от възловите компютри на кораба. Беше сам и доста зает със задачата си. Ким се беше почувствала зле в началото на вечерта и лежеше в койката си в каютата на екипа. Из кораба течеше подготовка за реални бойни действия, а 50 души спяха, преди нощните си смени. Екипажът на Crossfire, в момента 200 души, беше в добра форма за реални, бойни действия, а командира Йон даваше последните си инструкции, преди полунощ.
Повредата в компютъра, с който се занимаваше Алекс, беше трудна за откриване, а той беше един от най- добрите по тези въпроси на борда. Поспря се за десетина минути и запали цигара, взе си кафе и погледна екрана на стената, за да види каква е ситуацията в последните часове. Херки все още нямаше наблизо. От кръстосвача Nissan идеше съобщение, че са на 120 ч. от Orixon 44 и приближават, за да помагат, ако херките нападнат планетата отново.
*
Късно вечерта на другия ден, Crossfire пътуваше към една от луните на Orixon 44, а именно Луна три. Алекс и Ким бяха имали тежък ден и със натежали клепачи събираха сили да останат поне малко още будни, преди да заспят. Алекс запали цигара иси взе кафе, докато подреждаше мислите си. В каютата беше целия му екип от 8 души. Из кораба в тези часове бяха останали само нощните смени, общо 40 души. Както винаги Алекс и екипа му правеха изключение. Този ударен екип обираше луфтовете и се намесваше по всяко време във воденето на кораба. Командир Йон ги използваше за свои заместници, докато самия той почива. Аш и Палма в тези часове дежуреха зад пулта в каютата. Безопасността на полета, кораба и екипажа беше основната им грижа, макар и да дублираха дежурните от мостика.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 145, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 145, Valeri Kolev.

Беше към края на един следобед на кораба Crossfire, когато с него обикаляха около планетата Orixon 44- новата Земя на земляните и техните съюзници в съюза AFJ. Намираха се на 800 м. височина, над океана, сред пухкави бели облаци. Алекс и Ким тъкмо пиеха кафе с цигарка, докато почиваха, седнали пред компютрите. През изминалите дни не беше имало сериозни проблеми с херките. На Луна 2, която се опитваха да завладеят, беше останал само един кораб, който беше силно повреден и нямаше да може да лети повече. Предния ден, този кораб беше превзет от пехотинците, а екипажа му- взет в плен на земляните.
По някое време Алекс стана от мястото си, за да се разтъпче из кораба. Както винаги, Ким го последва. Из кораба беше спокойно, тук- там се срещаха хора от екипажа, всеки зает със задачите си. В столовата имаше само десетина души, седнали на питие и разговори. Алекс и Ким продължиха из оранжерията, където роботите прибираха поредната нова реколта от бързорастящи плодове и зеленчуци. Двамата седнаха на една от пейките за отдих и се усамотиха поне за половин час, преди да продължат разходката си и да се приберат в каютата.
Беше вечер, когато Алекс се усамоти в каютата, а Ким се зае да си подрежда вещите в раницата. Останалите им колеги от екипа си почиваха. Из База едно вървеше делнично ежедневие, а сега във вечерта, хората си почиваха и разхождаха по парковете на базата.
*
В следобеда на другия ден, Crossfire летеше около планетата в патрулен полет. Алекс пушеше цигара в каютата и наблюдаваше през люковете навън. Из главата му се въртяха мисли, предимно свързани с войната срещу херките и пасарите. До него беше седнала Ким, която работеше по пулта си.
В началото на вечерта Crossfire тъкмо прелиташе над един остров, когато командир Йон заповяда, да се приземят тук. Това скоро беше направено. Приземяването отне половин час. Веднага след кацането, Алекс и Ким излязоха на терасата на каютата си, запалиха по цигара и си взеха кафе. Докато съзерцаваха местността наоколо, навън излезе група от десет души, които щяха да огледат острова. По това време Аш и Палма бяха дежурни по сигурността и дебнеха в екраните си, за идващи обекти по суша, по вода, и по въздух. Йохан и Теменужка пък си спретваха похапване в кухненския блок. Боян и Анита бяха някъде из кораба.
Вечерта напредваше неусетно.
*
Бяха изминали няколко седмици на планетата Orixon 44. През това време войната срещу херките продължаваше с надмощие на силите на AFJ. Луна 2 беше спасена от нашествието на херките, а там беше открита нова база на AFJ.
В началото на една вечер, Алекс и Ким почиваха в каютата на екипа. Имаха свободно време, чак до полунощ, когато им предстоеше дежурство. Корабът Crossfire се намираше в База едно. Двамата пушеха цигари на чаша джин с тоник и се радваха на компанията, която си правеха. Аш и Палма работеха по пултовете. Йохан и Теменужка спяха, а Боян и Анита бяха на басейн.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма вървяха из базата, на разходка. В парка имаше много хора, които след работа си почиваха. Населението в базата вече наброяваше 20,000 души, повечето от които участваха във войната и отбраната на базата и колонията. Нещата на новата планета вървяха добре. Икономическото състояние беше стабилно. Заселниците имаха всичко, което им трябва, за един нормален живот.
*
Във вечерта на другия ден Алекс беше в лошо настроение. Корабът Crossfire летеше около планетата в патрулен полет. Алекс се разхождаше из кораба, на обичайната проверка на системите, но този път без Ким, която имаше силно главоболие и остана в каютата. Той приключи с поредното ниво на кораба.
*
Една вечер кораба Crossfire се намираше край новостроящата се база на AFJ, на планетата Orioxn 44. Това беше База три. Тук имаше около 2,000 души, повечето от тях за отбрана на базата, както и работници и строители. Алекс и другите седмина от екипа му бяха в каютата си и почиваха, с изключение на Аш и Палма, които работеха по безопасността, охранявайки кораба от приближаващи опасности, седнали зад пулта. Алекс беше леко разсеян тази вечер и умуваше по проблемите около заселването на планетата и войната с херките. След последните битки с тях във висока орбита, преди няколко дни, те не бяха приближавали Orixon 44 и нейните четири луни. Заселяването на планетата и нейните луни вървеше нормално, като едновременно вървеше строителство на базите и колониите, също се проивеждаха хранителни стоки, както и бойни джетове и совалки. Освен войната с херките, тук нямаше почти никакви други проблеми. Алекс въдъхна тежко, взе си кафе и запали цигара, а Ким шеташе из каютата. Из кораба беше спокойно. Екипажът, състоящ се от 200 души, се готвеше за полета, рано сутринта, а мнозина почиваха.
*
Една вечер, кораба Crossfire се беше прибрал в базата, след патрулен полет около планетата. Алекс и неговия екип почиваха в каютата си. Двамата с Ким минаха през банята за по един душ и докато се подсушаваха и обличаха в чисти униформи, си взеха по кафе и запалиха по цигара. Имаха няколко свободни часа, преди дежурство от полунощ. Аш и Палма спретваха похапване за вечеря, а Йохан и Теменужка дремеха в койките си. Боян и Анита бяха някъде из кораба, на разходка. Алекс както винаги се беше замислил по проблемите на земляните, тук на Orixon 44, новата Земя.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на терасата към каютата на екипа. Навън вилнееше буря и скоро заваля дъжд.

(следва продължение)

ЕК предлага създаването на Европейска прокуратура, която да разследва злоупотреби с евросредства

ЕК предлага създаването на Европейска прокуратура, която да разследва злоупотреби с евросредства
Автор: Диана Чепишева - кор. на БНР в Брюксел

© Снимка: ЕПА / БГНЕС

Злоупотребите и престъпленията с европейски средства занапред да бъдат разследвани от Европейска прокуратура, предвижда представеното днес законодателно предложение на Европейската комисия. Очакванията са то да получи одобрението на страните-членки и Европейския парламент и да влезе в сила от началото на 2015-а година.

Европейската прокуратура ще бъде оглавявана от Европейски обществен прокурор, избран от Европейския съвет и одобрен от Европарламента – той ще има четирима заместници, избрани по същия начин. Те ще работят заедно с делегирани прокурори – поне по един от отделните страни – които ще бъдат подбрани от европейския прокурор от списък с поне три номинации, представен от всяка държава.

Европейската прокуратура ще може да разследва всички форми на злоупотреби или измами, които засягат пари от европейския бюджет – включително и представители на властта, които получават пари в замяна на нагласени обществени поръчки, обясни заместник-председателят на Еврокомисията и комисар по правосъдието Вивиан Рединг: При напрежението, под което са обществените финанси в целия Европейски съюз, всяко евро има значение. По данни на страните-членки всяка година се извършват измами за поне 500 милиона евро, вероятно реалната им стойност е значително по-висока.

Делегираните европейски прокурори ще са тези, които провеждат разследванията и образуват наказателни производства в съответна страна – за целта те ще използват местния персонал и ще прилагат националното законодателство. Действията им ще се координират от европейския прокурор, за да се гарантира еднакъв подход, което е от голямо значение при трансграничните казуси.

Националните съдилища ще бъдат натоварени с упражняването на съдебен контрол, което означава, че действията на европейските прокурори ще могат да се обжалват пред тях.

Заради правото си на неучастие в определени европейски политики в новата структура няма да се включат Дания, Великобритания и Ирландия, и тя ще действа в останалите 25 страни-членки.

ASOT 565 - TATW 429 - Best Vocal Progressive Mix - June 2012

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 144, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 144, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, в една дъждовна вечер, кораба Crossfire се намираше на площадката си в База едно. Алекс и Ким пушеха цигари на терасата, седнали край масата. При полети тази тераса се затваряше херметически със дебело стъкло. Двамата си бяха почивали през целия ден. Имаха дежурство от полунощ до 3 ч. сутринта, тази нощ. Загледани в дъжда, попиваха свежия и чист въздух с пълни гърди и се радваха на добро настроение и на добрата компания, която си правеха. Херките не бяха се появявали през изминалите дни в близост до планетата Orixon 44, а пасарите въобще не бяха научили за съществуването на тази планета. Из кораба беше спокойно, от целия екипаж от 200 души, бяха будни в тези часове само 50 души. Заселниците пък из базата и колонията имаха пет свободни часа, преди времето за сън. Нощно време охраната беше още по- засилена, а роботите строяха денонощно, контролирани от 100 души, оператори- инструктори.
*
Няколко дена по- късно, в края на следобеда кораба Crossfire обикаляше планетата на височина от 10 км. Херките не бяха нападали скоро планетата, а в двете бази на AFJ беше спокойно. Спокойно беше и на борда на Crossfire. В тези часове бяха будни само 50 души, а останалите 150 или почиваха или спяха.
В началото на вечерта Crossfire доближаваше База едно. Докато се приземяваха, Алекс запали цигара и си взе кафе. Денят му беше минал трудно, а той изморен до крайна степен, очакваше времето за почивка. Ким също не беше в добра форма. Тя седеше до него на кафе и цигара и тъжно поглеждаше през люка навън. Аш и Палма тъкмо похапваха вечерна закуска. Йохан и Теменужка бяха отишли до столовата, а Боян и Анита се намираха на мостика, където ремонтираха нещо по компютрите.
С напредването на вечерта Crossfire се прибра и приземи в База едно. Тук нещата вървяха в нормалния си темп. Строителството продължаваше, както и производството на храни и джетове. Валеше дъжд и беше тихо навсякъде, когато Алекс и Ким излязоха на една тераса, за да се порадват на природата наоколо.
Наближаваше полунощ, а Алекс, Ким, Аш и Палма си почиваха, преди още едно нощно дежурство от полунощ до 4 ч. сутринта. Новините от фронтовете бяха шарени, имаше и победи, но имаше и поражения на отделни машини на AFJ.
*
Беше една вечер, седмица по- късно, когато Crossfire излетя по тревога от една местност на близката луна 2. Оказа се, че там се бяха приземили херки. Докато набираше височина Алекс се опитваше да разбере, как се е случило това. Изглежда луна 2 беше останала по някое време, без наблюдение…
По- късно, когато се намираха в открит космос, командир Йон вече инструктираше екипажа, за евентуална битка с херките, макар и, те да не бяха последвали Crossfire. Сигнал за тревога беше изпратен до всички кораби и бази в зоната. Докато на Crossfire се обсъждаше положението, ставаше ясно, че луна 2 вече не е безопасна. Там някак си се бяха промъкнали херките…
*
Един час по- късно от кръстосвача Nissan изпратиха помощ на Crossfire. Това бяха няколко совалки, които помогнаха кораба да намери безопасни позиции. Към луна 2 потеглиха общо 5 совалки, които на първо време само щяха да разузнават. Херките ставаха все по- опасни…
*
Беше един спокоен ден, когато Crossfire се приземи в База едно. Алекс имаше много задачи, а в каютата неговите колеги от екипа бързаха да се справят със задачите си, за да им остане свободно време. Херките се настаниха с кораба си на луна 2, но със тях се воюваше непрекъснато. Правата над луна 2 още не бяха запазени от AFJ, сериозен пропуск в работата на хората от Nissan. Луна 2 преди това беше една свободна, малка планета, в близост до Orixon 44. Войната не беше спирала из зоната, отдавна, а новите обстоятелства, правеха още по- трудно спирането й.
Вечерта над базата се появиха дъждовни облаци и се гърмеше. Алекс и Ким бяха на терасата и се радваха на свободното си време. Колегите им от екипа също почиваха. Аш и Палма бяха отишли до бордовия басейн, Теменужка и Йохан приготвяха вечеря за осем души- екипа на Алекс, а Боян и Анита се занимаваха със дневниците си и плана на полета, който до сутринта щеше да започне. Из кораба Crossfire течеше подготовка за полета, като екипажа почиваше и се готвеше за битки. Из самата база беше спокойно, военизираните заселници щяха да помагат във войната за луна 2. Тук вече имаше десетки хиляди души военизирани заселници. От тях работеха в оранжериите и заводите за совалки, само 5,000.
По някое време заваля дъжд. Алекс и Ким бяха седнали до масата на терасата и пушеха цигари с кафе. Очертаваше се една спокойна вечер. Нататък на запад над джунглата се лееше дъжда като из ведро. Из базата се разхождаха със шлемовете си, както и някои със чадъри. Колегите от метеоролията казваха, че ще вали цяла нощ. Това беше идеално време за почивка и сън и някои хора вече го използваха именно за това. Някаква романтика се усещаше и владееше База едно на земляните и AFJ. Алекс и Ким се бяха замечтали за по- добри времена, за свои деца и спокоен живот.
*
Беше вечер, няколко дни по- късно. Корабът Crossfire се беше приземил в База едно, преди няколко часа, след тежък ден във войната срещу херките. Екипажът беше изморен, недоспал си и в лошо настроение. Това не подминаваше и екипа на Алекс. Самият той в тези часове седеше пред компютрите и попълваше дневника си, а тук не беше писал от седмици. До него беше Ким и подреждаше раницата си за следващия ден. Аш и Палма хапваха, а Йохан и Теменужка се къпеха. Боян и Анита лежаха в койките си, на края на силите си в очакване да им олекне, преди да довършат задачите си за деня.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 143, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 143, Valeri Kolev.

В следобеда на другия ден Crossfire обикаляше планетата, в обичайния си контролен полет, за засичане на вражески обекти в зоната, ако има такива. Алекс пушеше цигара с кафе, заедно с Ким, докато си почиваха от дежурството, зад пулта. Дежуреха също Аш и Палма, и четиримата, направо от каютата си. Този ден беше мрачно и валеше дъжд. През малкото прозорче за въздух навлизаше силна струя, чист, свеж въздух с миризма на озон. Алекс се беше замислил по своите дела, за кратко забравил всичките си служебни задължения. Връзката с Ким вървеше нормално. Срещаше се и със Капка, която все още мислеше сериозно за тяхната връзка, а Ким много не одобряваше това. Алекс си мислеше отново за Земята, за совите хора там, а то бяха минали вече 5- 6 години, откакто Йон ги взе със Crossfire. Колкото до делата тук на планетата, то всичко течеше нормално- строежите продължаваха, добива на плодове, зеленчуци, риба и месо, беше добър, строяха се и совалки и джетове за AFJ.
В началото на вечерта Crossfire се прибра в База едно. Тук валеше дъжд, а вече беше и доста мрачно. Из близкия парк се разхождаха хора, по шлемове или с дъждобрани и чадъри, кой както преценил. На борда на кораба бяха отпуснати пет свободни часа за екипажа. След последните пристигнали кораби със заселници, на Orixon 44 вече имаше 40,000 души. Те първо минаваха военна школа и се въоръжаваха и причисляваха към Флота със наличните джетове. Отбраната на новата планета ставаше все по- внушителна. Отбранителните системи също вече бяха в действие. На херките и пасарите все по- трудно щеше да им бъде да доближат зоната на планетата Orixon 44- Новата Земя.
Алекс, Ким, Аш и Палма пушеха на една от терасите на Crossfire, загледани в падащия пороен дъжд. От облаците се показваше второто- синьото слънце на Orixon 44. Тази нощ щяха да пристигнат и два кораба с евакуирани от планетите, превзети от херките, както и ранени във войната. По фронтовете резултатите бяха променливи.
*
Вечерта на другия ден Crossfire беше воювал с два вражески кораба, в продължение на часове, преди да им дойде подкрепление от кръстосвачите. Екипажа беше много изморен след битките, докато се прибираха към База едно. Двата вражески кораба бяха тотално потрошени и бавно се отдалечаваха в силни пламъци. Алекс си беше полегнал за половин час, за да събере силите си, а до базата имаше още много път. Силите бавно се завръщаха у него, след часовете битки и сражения срещу нашествениците- херки. Когато отново стана на крака, той забеляза, че неговите хора не бяха в по- добро състояние от неговото. Умората си казваше своето. Откакто Crossfire пристигна на планетата Orixon 44, всички тук действаха на пълни обороти. Високото темпо беше изтощило защитните им функции, а Алекс смяташе, че така повече не може, трябваше да бъде намалено ударното темпо на работа…
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким си взеха по чаша кафе, запалиха по цигара и се отнесоха в приятната омая на своята собствена компания, която си правеха двамата. Аш и Палма продължаваха да работят по пултовете. Йохан и Теменужка бяха из кораба на разходка, а Боян и Анита се къпеха в този час. Цигарата върна настроението, както на Ким, така и на Алекс. Двамата въздъхнаха тежко, а съзнанието им бавно се избистряше. Умората отиваше на заден план, а сърцата и душите им горяха в един общ огън, който има даваше нови сили. Те се усмихнаха един на друг, а сетне взеха още кафе и втора цигара. В края на краищата, съвсем скоро щяха да бъдат в базата, където щяха да си почиват поне 8- 10 часа.
Базата посрещна кораба Crossfire със патрулна двойка изтребители. Из базата всичко беше нормално и под контрола на дежурните. Още щом се приземиха Алекс и Ким излязоха пред кораба на въздух. Валеше ситен дъжд, но с много нагъсто капки. Беше едно такова приятно време, леко хладно. Около кораба се разхождаха хора. В базата и колонията вече имаше над 40,000 души, повечето въоръжени, моторизирани и инструктирани за отбрана на планетата от херки и пасари.
Алекс и Ким тръгнаха покрай реката и парка на базата. Тук имаше много хора, излезли на вечерна раходка, след работния си ден. Аш и Палма крачеха след тях, прегърнати, а още по- назад бяха и другите четирима, всъщност те бяха от Юпитер- Йохан, Теменужка, Боян и Анита. След тежкия си ден, преминал в битки и сражения, най- сетне те бяха в безопасност и напълно свободни. Щяха да побързат да си починат и да се наспят. Имаха около 8 часа, напълно свободно време до старта на сутринта.
*
Течеше вечерта на другия ден, когато Crossfire летеше към База две, след обиколка около планетата, със охранителна цел. Алекс и Ким пиеха кафе с цигара и се радваха на добрата компания, която си правеха. В каютата беше уютно и приятно, а от прозорчето нахлуваше свеж, планински въздух, който ги караше да дишат с пълни гърди. Аш и Палма работеха по пултовете пред Алекс и Ким. Йохан и Теменужка ремонтираха един от възлите в едната стена, а Боян и Анита зареждаха кухненския блок с провизии от склада. Из кораба беше спокойно. Бяха будни само 40 души, от 200- членния екипаж. Корабът летеше над джунглата, в посока към високите планини, където беше разположена База две. Постепенно се смрачаваше, а второто- синьото слънце озаряваше джунглата с бледата си, тайнствена светлина. Новините от фронтовете бяха добри. От седмица AFJ не беше давало загуби в машини и хора. От няколко дни, херките не бяха опитвали да доближат Orixon 44, Новата Земя. В База две вече имаше 5,000 души, които предимно я охраняваха и контролираха работата на роботите по строежите.


(продължението ще бъде след 1- 2 седмици)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 142, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 142, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка. До базата оставаха няколко часа път. В столовата имаше към 30 души, на по чаша питие или за вечеря. Алекс и Ким избраха местенце до един от люковете и се загледаха към залеза на яркото слънце. Второто слънце- синьото, тази вечер не се виждаше от облаците. Беше една хубава вечер, а двамата си взеха джин и тоник, както и резени от лимон, за хапване, добре осолени те добре пасваха със джина. Постепенно забравиха, че са на нова планета, пуста и сурова, девствена и все още ненаселена. В няколкото часа до полунощ, Алекс и Ким се абстрахираха от всичко и всички, за да се порадват на себе си и на своето приятелство, калено в безброй мисии. В столовата думкаше хубава и борбена музика от близкото минало, почти на всеки кораб се правеше музика…
Crossfire се прибра в базата навреме. Тук валеше дъжд, всичко беше нормално. Скоро не бяха нападали херките. След като земляните им разбиха три кораба и ги пуснаха да бягат панически, горящи като факел. Алекс и Ким излязоха на една тераса, за да се порадват на хубавата вечер. При тях се появиха също Аш и Палма. Това беше уникална вечер, когато нямаше никакви битки и опасности, а командир Йон препоръчваше на командосите да помислят и за себе си и своите най- близки. Четиримата се порадваха на хубавата вечер близо час, преди да се приберат в каютата, при другите четирима. Осем души, това беше основното ядро на екипа на Алекс. Те поделяха обща каюта и бяха почти неразделни денонощно, поемайки всякакви текущи задачи. Имаше дни, когато Алекс поемаше командването над кораба, дори над Силите на AFJ, при планетата Orixon 44. В такива дни, неговият екип му помагаше денонощно.
Наближаваше полунощ. Алекс и Ким оставаха дежурни по безопасността на кораба. Аш и Палма вечеряха, а другите вече спяха. Дори в тези късни часове, роботите продължаваха строителството, контролирани от 20 оператора- хора. Из базата сновяха патрули, имаше и над 50 поста. В града на заселниците течеше свободно време.
*
Беше вечерта, няколко дни по- късно. Crossfire отново се завръщаше към базата, след обиколки около планетата, свързано с отбраната й. Бяха засечени и обезвредени два вражески кораба, опитващи се да се приземят на планетата, за да се закрепят тук и да воюват със земляните и AFJ, за територии и жива сила…
Алекс и Ким пиеха кафе с цигари в каютата на екипа, докато се радваха на поредната вечерна гледка пред кораба. От предния люк на каютата, директно се виждаше хоризонта и океана, преди него. Екипът на Алекс, всички бяха в добро настроение, след поредните успешни битки с пришълците- херки. Новините от фронтовете на AFJ в зоната, бяха също добри. В зоната имаше вече десетина кръстосвача на AFJ, а това беше унищожителна бойна сила. Два от тях отбраняваха Orixon 44, кръстосвачите Nissan и Toyota. Заселниците на планетата наброяваха вече 20,000 души, които бяха добре въоръжени и моторизирани, способни да воюват с херките и пасарите, за свободата си и независимостта на Orixon 44…
Вечерта напредваше, а из базата и колонията кипеше вечерен живот. Временно командването им, беше възложено на Йон и екипа на Алекс. Това бяха 20 души, които предимно се грижеха за делата из базата и колонията. Първата стометрова пирамида беше построена. Строеше се Пентагонът на Orixon 44.
Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из кораба. Бяха се приземили от половин час. Crossfire се зареждаше с провизии и гориво, преди следващите му полети, по отбраната на планетата. Около планетата и в близките пет часа дистанция, нямаше вражески обекти. Очертаваше се една спокойна и дълга нощ, а Алекс и екипа му, се заеха с делата на базата и колонията. Не беше необходимо нищо друго, освен да се измисли и напише на хартия.
*
В следобеда на другия ден, Crossfire летеше към База две, където вече имаше строителен кораб и две охранителни совалки. Там екипажа на Crossfire щеше да даде началото на строителните работи, по втора пирамида и подземията на втората база. Екипажът на Crossfire вече наброяваше 200 души. Други хора едва ли щяха да постъпят на служба в този кораб. С тази бройка се попълваше необходимия капацитет, екипажа беше в пълен състав.
Алекс и Ким седяха по местата си, заети с безопасността на полета и кораба, а Аш и Палма спретваха нещо за хапване в този следобеден час. Йохан и Теменужка бяха из кораба на разходка, а Боян и Анита спяха.
*
Беше вечер на борда на кораба Crossfire. Из базата, 20,000 души, повечето с произход от Земята, прекарваха една хубава, свободна вечер. Днес отново нямаха повикаване по тревога, заради нападение на херките. Работата и строителството вървяха нормално, а от тях 15,000 бяха силно въоръжени и моторизирани, за да бранят планетата Orixon 44, Новата Земя, от нашествениците. Добро настроение владееше из базата, и някаква романтика на приключенците, заселили нова планета.
Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха край реката, където в тези часове имаше стотици заселници, прекарващи остатъка от свободното си време, тук. На едно място беше опъната секция за скара- бира. Звучеше хубав амузика, а хората се веселяха. Четиримата си взеха по халба студена бира и порция печена риба и седнаха край реката, на една от много такива, дървени пейки. Край реката беше оживено.
Вечерта напредваше, когато четиримата достигнаха отново до единия вход на кораба Crossfire. Тук патрулите се бяха събрали, преди да се разделят по двойки и по постове. Четиримата преминаха във входния асансьор и се качиха до нивото на каютата си. Из кораба беше оживено, имаше и външни хора. В каютата на екипа на Алекс, беше топло и уютно. Той се залови да си подрежда мястото и блока с койката си. Тази вечер в зоната около планетата Orixon 44, отново беше спокойно. Нямаше вражески обекти наоколо в радиус от 10 часа. Това гарантираше спокойна и дълга нощ. И Алекс смяташе да си поспи добре, но преди това трябваше да си подреди мислите и да прегледа задачите за следващите 2- 3 дни.

(очаквайте продължението в близките 1- 2 седмици, заб. авт.)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 141, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 141, Valeri Kolev.

Един следобед Crossfire се приземи в новата база на AFJ, на планетата Orixon 44, Новата Земя на земляните и съюза. Стандартната процедура показа, че тук е нормално- "зелена детелина", това показваше по ръчните часовници на хората от кораба, знак, че нещата са под контрола на дежурните. Известно време никой не излизаше навън. Алекс и Ким излязоха на една тераса, запалиха по цигара и погледаха гледката към пирамидата и по- наляво към джунглата.
Един час по- късно командир Йон заповяда Crossfire да излети, за да търси ново място за втората пирамида и база на AFJ. Корабът излетя почти веднага. Вече високо в облаците, Алекс и Ким останаха насаме и запалиха по цигара, дълбоко замислени. Полетът над планетата Orixon 44 вървеше нормално.
*
Полетът на Crossfire продължаваше вече трето денонощие. Бяха се появили отново херките, които опитваха да доближат кораба, но не успяваха. Някъде над планетата, от Crossfire откриха огън по кораб на херките. Войната продължаваше, за отбраната на новата планета Orixon 44, която вече беше собственост на AFJ и земляните…
Беше следобед, когато стрелбата беше прекратена, а кораба на херките се оттегли с тежки повреди из него. Алекс и Ким си отдъхнаха и поседнаха на кафе.
*
Вечерта Crossfire се приземи в базата на AFJ. Тук си оставаше същото, но със всеки изминал ден растяха строежите и идеха още заселници, както и подкрепления. Алекс и Ким бяха излезли на терасата и се радаваха на така познатата гледка, след като с часове бяха воювали с херките, накрая отблъснати от AFJ със общи операции и на совалките от Nissan. Денят беше минал трудно и екипажа на Crossfire отдъхваше, приготвяше се за следващия ден, докато все още не бяха пристигнали нови атакуващи кораби на херките.
*
Една вечер, няколко дни по- късно, Crossfire кацна в една пуста местност, някъде из Orixon 44. Земляните търсеха удобна местност за втора база на AFJ. Това място тук изглеждаше подходящо, затова започнаха проверки на земните пластове, преди да започне строителството. Алекс и Ким почиваха в каютата на екипа, пушеха цигари с кафе и се радваха на добро настроение, звучеше тиха музика. Аш и Палма се къпеха, а Йохан и Теменужка бяха на една от терасите. Боян и Анита бяха в столовата да вечерят. От известно време не се бяха появявали кораби на херките в орбита и това беше добра новина. Въпреки това дежурните дебнеха за поява на обекти на херките, на орбитална и по- ниска височина.
Започваше да се смрачава, а Алекс и Ким се разхождаха пред кораба, с автоматите в ръка. Край тях крачеха двата охранителни робота. В момента проверяваха корпуса на кораба за повреди и дефекти. Из кораба течаха пет свободни часа, а екипажа беше на крак, имаше хора и навън. Това беше интересна местност, на високо плато над брега на океана, а наблизо течеше средно- голяма сладководна река. Там в тези часове имаше десетина рибари, които ловяха с мрежите си, риба за вечерята.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Ким се свързваха с кораба Nissan, за обичайния вечерен обмен на информация. В първата база всичко течеше нормално. Нормално беше и около планетата. Предстоеше една спокойна нощ, необезпокоявана от вражеските набези на херките…
*
Започваше вечерта на другия ден, когато Crossfire летеше към Първа база, на височина от 12 км. и скорост близо 500 км/ч. Макар и на голяма височина, тук също имаше атмосфера, макар и по- различна. Около планетата Orixon 44 беше спокойно. Някъде наблизо кръжеше кораба Nissan, обикалящ планетата, за да я отбранява от набезите на херките. Алекс беше леко сънлив във тези часове. Той запали цигара, взе си кафе и се занима с новите данни за полета. До него Ким следеше екраните пред себе си, заета с безопасността на полета. Аш и Палма спяха, а Йохан и Теменужка се къпеха в банята. Боян и Анита скитаха някъде из кораба.
По някое време дежурните и пилотите спуснаха кораба на по- ниска височина, само на 3 км. над океана, над който прелитаха в тези часове. Гледката беше омагьосваща и пленителна. В далечината слънцето клонеше към залез, а синьото слънце беше в зенит. До Първа база оставаше още много път. Алекс се изправи до люка и погледна навън, към страшната гледка под кораба и пред него. Такава гледка не беше за изтърване и Алекс попиваше емоциите със всичките си сетива. Така измина цял час време, а Алекс стоеше прав и наблюдаваше. Скоро той се откъсна от гледката и кимна на Ким:
-Ела да се разходим из кораба!
-Идвам.- каза тя и се изправи от пулта.
*
Наближаваше полунощ. Алекс и Ким седяха на терасата, под синьото слънце, което осветяваше приятно в мека светлина, всичко наоколо. Из базата беше тихо и спокойно, а нататък край пирамидата сновяха роботи- строители.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire се прибираше към Първа база, след патрулно дежурство около планетата. Валеше дъжд. През прозорчетата за въздух, влизаше свежа и чиста струя, а командсоите от екипа на Алекс дишаха с пълни гърди, не всеки ден тук идваше такъв хубав въздух. Алекс запали цигара и си взе кафе, тази вечер отнесен и замислен. До него Ким хапваше сладкиши с пепси. Аш и Палма бяха заети със сигурността на кораба, а Йохан и Теменужка се къпеха. Боян и Анита пък сега спяха. Из кораба спяха 30% от хората. Дежурните и охраната бяха 10 %, а останалите почиваха и се разхождаха из коридорите. Алекс се радваше на добро настроение, както и останалите на борда на кораба. Нещата вървяха добре, а в Първа база вече живееха 10,000 души, повечето от земен произход. На първо време от тях работеха по оранжериите 20%, а останалите бяха военна резерва, при случай на нападение от страна на херките. Поредната пратка от 500 четириместни джетове за заселниците, пристигна рано сутринта, днес. Заселниците бяха въоръжени, можеха да оказват съпротива и да воюват, ако херки или пасари, наближаха планетата Orixon 44, вече собственост на AFJ и земляните.

(очаквайте продължението до след 1- 2 седмици, заб. авт.)