Европейски шпионски агенции са работели заедно за масовото следене

Европейски шпионски агенции са работели заедно за масовото следене
"Гардиън" цитира документи, предоставено от Едуард Сноуден, според които разузнавателните служби на Германия, Франция, Испания и Швеция са работили заедно с британската



Европейски шпионски агенции са работели заедно за масовото следене. Това съобщава британският в. "Гардиън".
Всяка една от разузнавателните служби на Германия, Франция, Испания и Швеция е разработила свои методи за масово наблюдение на интернет и телефонния трафик през последните пет години в тясно партньорство с британската агенция за електронен шпионаж - Центърът за правителствени комуникации (Government Communications Headquarters, GCHQ), разкрива изданието въз основа на документи, предоставени от Едуард Сноудън.
Основната част от наблюдението се извършва чрез директно прехващане на оптични кабели и разработване на тайни отношения с телекомуникационни компании.
Неофициален, но все по-укрепващ алианс за подслушване позволил на разузнавателни агенции от една страна да развиват връзки с корпорации от друга, за по-лесно следене на интернет комуникациите.
Документите, издадени от бившия сътрудник на американската Агенция за национална сигурност, разкриват също, че британската агенция за електронно разузнаване е играела водеща роля в консултирането на европейските партньори как да заобиколят националните закони, предназначени да ограничат правомощията им за наблюдение.
Вестникът припомня, че правителствата на Германия, Франция и Испания гневно реагирата на разкритията на Сноудън, че от АНС са прехващани комуникациите на милиони техни граждани. Американски представители настояват, че масовото следене е извършвано от разузнавателните агенции на замесените страни и споделяно със САЩ.
Директорът на националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър намекна в Конгреса тази седмица, че престореното привидно възмущение на европесйките правителства от разкритията поне отчасти е лицемерно. Швеция, която прие през 2008 година закон, позволяващ на разузнавателната й агенция да наблюдава трансгранични комуникации чрез имейл и телефон без съдебна заповед, беше относително по-сдържана в реакцията си, за разлика от Германия, отбелязва изданието.
След като "Гардиън" разкри съществуването на програмата "Темпора" на британската агенция за електронно наблюдение за директно прехващане на данните от трафика в оптичните кабели, германският правосъден министър Сабине Лойтхойcер-Шнаренбергер заяви, че това й звучи като холивудски кошмар и предупреди британското правителство, че свободните и демократични общества не могат да просперират, когато държавата крие действията си под булото на секретността.
Но в своя оценка за работата на европейските сродни служби британският Център е изразил адмирации за техническите възможности на германските си колеги да правят същото.
Проучването страна по страна е било извършено през 2008 година, когато "Темпора" бива изпрбвана. Според него германската Федерална служба за разузнаване (БНД) "има огромен технологичен потенциал и добър достъп до сърцето на интернет. Германците вече следят някои преносители с капациетт 40 гигабита в секунда" (преносители е използваният термин за оптичните кабели, а с гигабита в секунда се измерва скоростта, с която данните преминават през тях).
Четири години след това проучване британският Център е все още е бил способен да следи кабели само с капацитет 10 гигабита в секунда. Оттам и адмирациите, обяснява "Гардиън".
Британците помагали на германските си колеги със съвети как да променят или заобиколат законите, ограничаващи възможността им да прилагат напредналата си технология, или както се казва в цитирания документ - да оказват помощ на БНД в усилията за реформа или реинтерпретация на крайно рестриктивното законодателство за наблюдението в Германия.
Докладът, който според вестника звучи като училищна оценка, слага "отличен" на френския партньор - Генералният директорат за външна сигурност.
Нейното сравнително предимство е в отношенията с неназована телекомуникационна компания - отношение, от което британската служба се надявала да се възползва за собствените си операции.
В доклада се говори за контакти с главния партньор на французите в индустрията, който имал "иновативни подходи към някои интернет предизвикателства" - намек за търговското онлайн криптиране и опитите за разбиването на кодовете.
В случая с испанския Национален разузнавателен център (CNI) ключът, поне през 2008 година, били връзките на испанците с британска телекомуникационна компания, отново неназована, които давали "нови възможности и изненадващи резултати".
Британската служба останала много доволна през 2008 година, когато шведският парламент приема яростно оспорван закон, позволяващ на Националната радиослужба за отбрана (FRA) да осъществява операции от типа на "Темпора" спрямо оптичните кабели. Британската служба се гордеела, че има дял за този успех "с многобройни съвети и напътствия".
Центърът за правителствени комуникации поддържал силни връзки и с двете главни холандски разузнавателни агенции - външната MIVD и вътрешната AIVD, като помагал за решаването на законодателни проблеми чрез холандски адвокати. В прегледа само италианските служби получават слаба оценка заради недоволство от вътрешните търкания помежду им и от законовите ограничения за дейността им.
Според доклада е имало доскусии и с външното разузнаване AISE, и със службата за вътрешна сигурност AISI, но се установило, че италианската разузнавателна общност е раздробена на фракции, неспособни да сътрудничат помежду си, а законови ограничения спъват възможностите им.
В заключение "Гардиън" подчертава, че от документите на Сноудън става ясно, че Центърът за правителствени комуникации е станал ядро на електронното разузнаване в ерата на интернет, като не само е успял да си осигури легална благоприятна среда за операциите си.
Освен това разположението на Великобритания на входа на Европа за повечето трансатлантически кабели и привилегированите отношеиня с АНС е превърнал Центъра във важен партньор за европейските агенции.
Британската служба лобирала в АНС за споделяне на данни с европецйите и за разсекретяването им за по-широко разпространяване. В света на разузнаването, далеч по-успешно, отколкото в дипломацията, Великобритания се превърнала в незаменим мост между шпионите на Америка и Европа, заключава британският вестник.

Събудете се, призоваха университетските преподаватели

Събудете се, призоваха университетските преподаватели

акто вече беше обявено, в 11:00 часа започна шествието на "Ранобудните студенти", с което се отбелязва както десетия ден от студентската окупация, така и Денят на народните будители.

Шествието започна с плакат "Събудете се", опънат от подкрепящите протеста преподаватели. След това студентите блокираха движението по бул. „Раковски”, в района на Военния клуб. Блокирано е движението при Ректората. Протестното шествие направи кръг и се връща обратно към Народното събрание. Протестиращите пеят: „Тих бял Дунав” и Химна на Република България. Шествието се води от куче, на гърба му има надпис: „Оставка”, а опашката му изпълнява ролята на удивителна, информира Агенция "Фокус". Протестиращите скандираха: „Окупация”, „Будни сме”. В района има засилено полицейско присъствие.

Преди старта на шествието студентите прочетоха обръщение от името на "ранобудните студенти" към всички български граждани, предаде БГНЕС. В него протестиращите честитят Деня на народните будители, който се отбелязва днес, и посочват, че са избрали да го отпразнуват по най-добрия възможен начин. Те казаха, че са се събудили и призоваха: "Събудите се и Вие".

В документа те отново повтарят исканията си и изброяват причините за своя протест. В заключение студентите заявяват: "Днес, в Деня на народните будители, ние ранобудните студенти се обръщаме към всички български граждани: Събудете се! Станете от сън! Стига търпение! Стига мълчание! Призоваваме всички лица и институции към ефективна общонационална стачка"

Когато стигнаха до Националната библиотека част от студентите се хванаха за ръце и застанаха около паметника на Свети Кирил и Методий.

Полицията обаче не допусна шествието да мине по ул. "Оборище" към парламента.

Днес се провежда и контрапротест, традиционно пред храм-паметника "Александър Невски". Дошлите на събитието хора са предимно от провинцията - Перник, Кюстендил и т.н. Автобусите, с които контрапротестиращите са се придвижили до столицата, са паркирани главно в отсечката между площад "Македония" и Руски паметник.

Read more: http://society.actualno.com/Sybudete-se-prizovaha-universitetskite-prepodavateli-news_4519.html#ixzz2jOHgLubb

Земята на дедите ни...

Земята на дедите ни...

Дами и господа, приятели! Във времена, когато имаме хиляди неканени гости, предимно от Сирия, когато се опитват от Брюксел да ни отнемат нашата, българска земя, земята на дедите и прадедите ни, земята и на нашите славни национални герои, а в същото време се чудят как да ни увеличат сметките за ток и парно, ние неможем да останем безучастни, сякаш случващото се изобщо не ни интересува и не се отнася за нас. Нека следим събитията и нашата нова реалност, под лупа, за да не се червим пред деца и внуци със стореното от самите нас, за да не станем за укор на Историята в бъдещите времена.
Добър, успешен и спорен ден!

Протестиращи студенти: Подслушват телефоните ни

Протестиращи студенти: Подслушват телефоните ни

„Телефоните ни се подслушват, нямаме съмнение, това се знае се всеки. Знаците са много странно пращене, необичайни сигнали, които се чуват по време на разговор. Може да има и хора от ДАНС сред нас, това няма как да го знаем".

Това заявиха пред bTV двама от студентите, участващи в окупацията на Софийския университет - Борис Рангелов и Кирил Чуканов.

Те намекнаха също така, че не е изключено да има „сътрудничество между службите и част от печатните издания - всички знаем кой е собственикът им", като по този начин да изтичат част от телефонните им разговори в пресата.

Протестиращите младежи не дадоха обяснение на въпроса защо са приели дарение от 500 лева от развълнуван възрастен мъж, както и кой ще се разпорежда с тези пари и за какво те ще бъдат предназначени. Поясниха обаче, че имат каса, средствата в която били събрани от тях самите. Парите се използвали за канцеларски материали. плакати, печатарска дейност.

Ректорите на няколко от засегнатите от окупацията университети застанаха „от другата страна на барикадата".

Те отново изразиха мнението, че малцинство от няколко десетки студенти пречи на правото на хиляди други да ходят на лекции и да „създават наука".

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС, отрече да е отправял призива „Като не ви харесва в България, емигрирайте!".

Той обясни, че думите му са били извадени от контекста - диалог, който той провел с 28-те студенти окупатори. Статев изказа възхищение от проведена в сряда среща с премиера и няколко министри, от която станало ясно, че всеки университет ще има по-голям бюджет от предходната година.

Ректорът на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев от своя страна подчерта, че протестиращите студенти нарушават правилника на учебните заведения. Той обаче не искал да упражни правото си в случая и да „отстрани" нарушителите, а искал да ги убеди, че не са прави в действията си.

„В Пловдивския университет протестът протича по цивилизован начин. Студентите получиха аудитория, където да изразяват позициите си. Вчера за 10 минути са блокирали кръстовище, така че смятам, че постепенно ще излязат навън да протестират", обобщи ситуацията в областния град проф. Запрян Козлуджов, ректор на ПУ "Паисий Хилендарски".

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 166, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 166, Valeri Kolev.

По обедно време на другия ден, космическия кораб Crossfire се намираше в една отдалечена база на тукашните военни. Тук земляните бяха пристигнали за да заредят с гориво и провизии, не само за кораба си, а и за базата, край трите нападнати града. Това беше една от най- леките задачи в момента, когато им я препоръчаха военните тук. Crossfire можеше спокойно да извършва товарни полети. Това беше предвидено и заложено при проектирането му.
Алекс беше с Ким на една от терасите на кораба, а времето беше леко хладно и слънчево, сякаш през нощта не беше било мразовито и снежно. Алекс усещаше напрежение до известна степен и се опитваше да го определи. Угрижена беше и Ким. Двамата пушеха по цигара и наблюдаваха какво става из базата. Тук се подготвяха да защитават други заплашени от нашествието на хищниците, градове. Предполагаше се, че до планетата би могло да се доберат още кораби на хищниците, въпреки отбранителния щит. Смяташе се, че тези два кораба нападнали планетата, именно са се промъкнали през отбранителния щит, поради късната реакция на военните.
Към края на следобеда Алекс беше повален от грипа си. В същото време го измъчваха мрачни мисли. Той се загъна с дебело одеало, взе си билков чай и се върна отново при пулта. Макар и болен искаше да е на линия, а всъщност тук се усещаше по- добре, отколкото в койката си. Ким беше загрижена от болестта му, помагаше му да подобри състоянието си, по всякакъв начин. Аш и Палма също бяха загрижени, като много близки до него. Но това не му беше за първи път и той стискаше зъби и работеше по пулта, вместо да легне болен и да се залежава постепенно, нещо което не беше желателно тук, далеко от Земята в този боен кораб.
Наближаваше вечерта, а с това привършваше и товаренето на кораба със провизии и зареждането с гориво. Командир Йон и неговия помощник Браун, тъкмо обсъждаха положението със началника на базата тук. Мнението на земляните се ценеше високо тук и военните се съобразяваха със всеки техен съвет или идея. Всякаква помощ от страна на AFJ и земляните, щеше да е добре дошла тук и сега, във връзка с нашествието на хищниците.
*
По някое време по- късно, Crossfire летеше натоварен сериозно със вода, гориво и провизии за базата, защитаваща трите нападнати града. Полетът вървеше нормално, макар и да преминаваха през силни ветрове и бури в абсолютен мрак. Алекс сега беше в по- добро състояние, пушеше цигара и пийваше кафе, докато дежуреха по безопасността на кораба. Наблизо нямаше никакви обекти, а се летеше на височина от 12 км., през бури и силни ветрове. Полетът щеше да продължи през цялата нощ. Екипите се готвеха, кой за дежурства, кой за сън. Това щеше да бъде една нощ във полет със тежко натоварения кораб.
-Така ми се спи, Алекс!- оплака се Ким.
-И аз съм така.- каза той- Беше тежък ден. Да си дадем няколко часа почивка, искаш ли?
-Има още време.- каза Ким- Примерно почиваме от 24 ч. до 3ч. Става ли?
-Да. Така ще направим.- каза Алекс.- Ще подредя смените скоро. Аш и Палма ще бъдат от 24ч. до 3ч., за да почиваме ние с теб.
-Така е по- добре.- каза Ким.
*
Беше следобед на другия ден. Crossfire току- що беше пристигнал в първата база на тукашните военни, която защитаваше трите нападнати града. Разтоварването на провизии и гориво щеше да започне всеки момент. Всичко предварително беше по цистерни и контейнери, за по- лесно разтоварване. Корабът на земляните не беше много малък, а имаше и функции за увеличаване на обема му. Към нормалната си форма щеше да бъде върнат, когато разтоварването приключеше. Времето беше кошмарно, вилнееше снежна буря при температури около -15 ' С. Новините от фронтовете не бяха добри. Хищниците опустошаваха сграда след сграда, като плячкосваха наред. Затова пък евакуациите вървяха нормално. Трагедията на тази планета, населена предимно със хуманоиди караше земляните да продължават да остават тук и да помагат, макар и да можеха да се оттеглят по всяко време. Новините от кръстосвача Nissan бяха, че той ще бъде наблизо съвсем скоро. Към планетата PN 131- 20 се движеха още два кръстосвача. Адмирал Шао смяташе определено да се започне война срещу хищниците. Това решение дойде, след като бяха заловени хищници и в други важни зони за AFJ. Командването на AFJ предупреждаваше за новите опасности, всички свои кораби, намиращи се на по- малко от 10 дни дистанция, около планетата PN 131- 20.
*
От сутринта кораба на земляните- Crossfire обикаляше планетата, пазейки я от други кораби на хищниците. Намираха се на орбитална височина от 25 км. , а скоростта им беше около 500 км/ч. Вниманието на земляните беше насочено както към фронтовете долу на планетата, така и към околните планети, от където можеше да се появят обекти на хищниците. За момента нямаше близки обекти, които да застрашават планетата допълнително.
Наближаваше края на бордовия следобед. Дежурните тъкмо бяха осъществили радио- връзка със кръстосвача Nissan, който наближаваше тази планета. Там се намираше адмирал Шао, който обикновено биваше наблизо до най- предните постове на AFJ. Дали AFJ ще участва във войните срещу хищниците и също- пиратите, още не беше решено окончателно, но самият адмирал смяташе, че трябва.
Алекс отново имаше атаки от извънземния грип. Това беше съпроводено винаги от лошо настроение и мрачни мисли. Той страдаше и изпадаше в паника. Земята беше много надалеко, а тук се водеха някакви извънземни войни, които едва ли с нещо биха интересували земляните, по принцип. Този път грипната атака беше много силна. Корабът щеше да остане на орбитална височина и през идващата нощ. Смяташе се, че Nissan съсвем скоро ще пристигне наоколо. Именно тази среща се чакаше от екипажа на Crossfire. Тук бяха се разделили на две групи, а едната от тях искаше да не се участва във войните из тази зона. Някои дори искаха да се завърнат обратно на планетата Orixon 44, която беше Новата Земя. Бяха я намерили съвсем необитаема, а вече там кипеше живот със хиляди заселници, предимно от Земята и близки планети и цивилизации.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 165, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 165, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Из базата на тукашните военни кипеше подготовка за спасителна операция през тази нощ. Земляните предимно почиваха, преди рано сутринта да излетят на разузнавателен полет. Алекс, Ким, Аш и Палма се готвеха да застъпят дежурство всеки момент. Алекс пушеше цигара изправен пред един люк, наблюдавайки снежната стихия навън. В каютата беше тихо и уютно. Само компютрите от време на време пиукаха във връзка с нови положения на нещата, свързани с настоящата война.
*
Вечерта на другия ден Crossfire се завърна в базата на военните, след продължително разузнаване и патрулиране. Време беше земляните да се пооправят, да си починат и да дойдат на себе си, преди нощните полети след полунощ. Алекс беше зле, изморен до краен предел, със треска от грипа и освен всичко това- отчаян. Крепеше се само заради бойния дух, който го караше да продължава нататък, въпреки всичко. Преди новите полети след полунощ, Алекс и неговия екип имаха почивка от няколко часа. В това време те бързаха да се пооправят, да си починат и да се стягат наново за полети. Няколко кафета и душ помогнаха на Алекс, да се съвземе и съживи. Войната се разрастваше. От двата огромни кораба на хищниците излизаха нови и нови войски, които искаха да превземат на първо време трите набелязани града. Цялата планета помагаше на военните да отбиват удар след удар и да евакуират квартал след квартал. Но… първият град беше почти в ръцете на хищниците. Почти нищо не можеше да ги спре. Този град щеше да стане техния лагер, откъдето щяха да водят войната.
По- късно вечерта, Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли из кораба на разходка.
*
В следобеда на другия ден Crossfire се завърна от патрулиране между градовете, нападнати от хищниците и базата на военните, на 1,200 км. оттам. Войната продължаваше, а хуманоидите не бяха печеливши за момента, макар и цялата планета да опитваше да помага. Докато силите бяха насочени към трите нападнати градове, други сили пазеха планетата от нови кораби на хищниците, които можеха да пристигнат тук, след първите два.
Към края на следобеда Алекс и Ким излязоха на терасата на каютата. Навън беше мразовито, но снега беше спрял. Докато пушеха по цигара с кафе, те погледнаха какво става из базата. Тук винаги биваше оживено, излитаха и кацаха машини, а от градовете пристигаха евакуирани хора, кой с каквото успял да избяга от там. Времената тук бяха сурови. Войната не се харесваше на никого. Малцина бяха приемали като възможно това да се случи някой ден, но никой не беше повярвал в това, докато то не стана реалност.
Вечерта започваше със силна буря, която затрудни цялата база. В кораба на земляните беше спокойно. Дежурните заедно решаваха какви действия да бъдат предприети в следващите часове и дни. Анализът на положението показваше, че трите града ще бъдат превзети от хищниците в крайна сметка. Усилията се засилваха върху отбраната на останалата част от планетата.
Тази вечер екипажът на Crossfire щеше да почива до среднощното си патрулиране. Алекс и неговия екип също почиваха. Очакваше се полета на кораба да започне в 3 ч. през нощта. Разполагайки с доста време до тогава хората на Алекс имаха време за себе си, като повечето от тях просто си поспаха. Вечерта напредваше, а Алекс и Ким се намираха пред кораба, до единия вход- асансьор към него и пушеха цигари с двамата си колеги, дежурни на този пост. Из базата течеше обикновена вечер. Току- що бяха пристигнали няколко нови вагона по релсовия път, които носеха близо 300 евакуирани от градовете. Тук вече имаше над 10,000 евакуирани, които след кратък престой се разпределяха в различни направления със големите самолети на базата, возещи по 400 души наведнъж. Това не беше обикновена база. Тук имаше и подземия, както и установки за изтрелване на бойни ракети по въздушни цели. Това задължаваше военните да охраняват базата изключително строго, а тя се намираше само на 1,200 км. от фронта…
Късно вечерта, Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха събрали на по чаша джин с тоник и сладки приказки в уютната и топла каюта.
*
Наближаваше вечерта на другия ден. Crossfire летеше към друга база на тукашните военни, за да пренесе провизии обратно до първата база, както и за да се зареди с гориво. Това беше най- лекия полет, който можеше да се даде на земляните и те го приеха, при разпределението на задачите. Алекс беше малко разсеян и тъжен в тези часове. Носталгията по Земята отново го измъчваше. Залят от спомени той наблюдаваше разсеяно пътя пред кораба, натоварен да следи как върви полета. Навън вилнееше една чужда, извънземна, снежна буря. Корабът на земляните беше сериозна машина и подобни бури не бяха проблем за него, но стихиите влияеха отрицателно на настроението на екипажа. С началото на вечерта, Crossfire наближаваше зоната на действащ вулкан. Трябваше да се прелети покрай него, но на безопасна дистанция. На борда използваха леката задача, за да могат да си починат и поспят. Спяха или почиваха 180 души. Алекс, Ким, Аш и Палма, както винаги бяха на плаващо дежурство. В тези часове нямаше кой знае какви задачи за тях и останалите дежурни. Спеше дори командир Йон, който имаше режим на непрекъснато бодърствуване, като спеше по един час на всеки пет часа. Това беше нормално за него, тъй като той беше извънземен със сложен организъм, на външен вид- "зелено човече от големите".
По някое време Алекс се оживи. Все пак имаше надежда, макар и малка, отново да се върнат на родната си планета- Земята. Трябваше само да минат десетте години служба към AFJ, за което бяха дали дума, специално той и Ким, като партньори. Тук имаше и други, подписали се за десет години служба. Разбира се, договорите можеха да се анулират или да се прекъснат, при серизони здравни проблеми, а случая при Алекс беше точно такъв, ставаше дума за извънземния грип, който го тормозеше често. Зарадван и окрилен от радостни усещания, Алекс извади бутилката джин от специалния джоб на униформата си и отпи глътка. Трябваше му съвсем малко добро настроение, а джина щеше да му върне разсъдъка много бързо…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 164, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 164, Valeri Kolev.

Полунощ наближаваше, когато дежурните от кораба Crossfire забелязаха два обекта на хищниците да наближават планетата PN 131- 20. Свириха тревога и тукашните военни. На Crossfire всички заеха местата си по машините за отбрана на кораба. Размина се спокойната нощ, която се очакваше. Алекс запали цигара, взе си кафе и попита Аш:
-Кога ще достигнат орбитална височина?
-След 2- 3 часа.- каза Аш.
-Да изпратим няколко джета до орбитата!- каза Алекс.
-Да. Ще изпратим!- каза Аш.
-Някой да спре алармата! - извика Палма.
На борда бяха оставени да спят 100 души, а останалите имаха готовност за изпращане на ракети земя- въздух по обектите на хищниците. Тукашните военни също вземаха сериозни мерки. В небето скоро закръжиха изтребители. На населението беше препоръчано да запази спокойствие и да се евакуира по подземните укрития. Оставаха броени минути, до идването на двата обекта на хищниците, но не се знаеше, къде точно ще се насочат те после. Crossfire веднага спусна блиндираните капаци на всички остъклени места, бяха задействани камуфлажната система на кораба, както и отбранителната система.
По някое време Алекс се изправи пред опративния екран и погледна строго картинката от телескопите. Двата обекта на хищниците още не се виждаха. Той запали цигара и отпи от шишенцето с джин, което имаше специален джоб. Вероятността хищниците да нападнат точно този космодрум, не беше много голяма, но все пак, земляните бяха готови за битки.
*
В следобеда на другия ден край кораба на земляните- Crossfire все още беше спокойно. Двата кораба на хищниците нападнаха друго място, чак на друг континент. Земляните следяха събитията със затаен дъх. Военните отблъскваха успешно хищниците, но те продължаваха да нападат и пак да нападат, още по- озверени. Смяташе се, че хищниците не харесват никого. Тези обаче бяха освен това и гладни и жадни да убиват. Земляните помагаха на тукашните военни със съвети и разузнавателна информация. Такива големи кораби все още не бяха нападали тази планета, а това беше изненадало военните.
*
В следобеда на другия ден, Crossfire летеше в патрулен полет, по граничната линия, зад която воюваха тукашните срещу хищниците, в няколко големи града. Алекс беше дремнал близо час, а сега беше на кафе и цигара, в компанията на Ким, която работеше зад пулта. Войната срещу хищниците, тук на тази планета, неможеше да бъде избегната. Местните хора воюваха за да запазят няколко свои града от нападенията. Хищницте бяха само със два кораба, но големи. Те имаха много сухоземна техника със себе си. Атакуваха и по въздух със изтребители. Това си беше нашествие.
Вечерта започваше, когато земляните приземиха кораба си в една военна база на местните. Беше взето решение, земляните да помогнат с каквото могат във войната срещу хищниците. Crossfire, макар и не много голям кораб, не беше никак за подценяване с бойните си възможности. Земляните пък, също не бяха за подценяване, дори само за да дадат правилен съвет. Тази военна база на тукашните раси беше най- близо до трите града, където започваше нашесвтието на хищниците. Затова именно от тук се изпращаха сили по фронтовете, както и силите за удари по въздух. За този ден земляните бяха привършили с патрулирането, но както винаги оставаха дежурни, които да следят за приближаване на неприятелски обекти по суша и въздух. Алекс беше имал хубав ден. Сега в добра форма и в компанията на своите хора той пушеше цигара с кафе и се радваше на уюта в каютата си, докато обмисляха следващите стъпки на военните във войната им срещу хищниците. Съветите на земляните се взимаха под внимание от тукашните, още от самото начало. Базата беше отдалечена на 1,200 км. от единия нападнат град. Оттук се водеха всички основни дейности, свързани с войната. Тук се евакуираха хората, квартал след квартал, накъдето напредваха войските на хищниците. Там беше страшно. Големи тълпи от граждани напускаха градовете със собствен превоз или направо пеша. Цялата планета се беше ангажирала да спасява нападнатите три града. Но двата кораба на хищниците бяха добре защитени и носеха много техника и войници. Това беше нашествие, а не приумица на шайка бандити. В очакване на още техни кораби, противовъздушната отбрана на планетата готвеше изтрелване по евентуални цели наближаващи планетата, атомни ракети. Решението на земляните, да останат на тази планета и да се намесят във войната, беше приветствано от тукашните хора. Crossfire разполагаше със мощни компютри и невероятни бойни средства и машини. Единственото нещо, което земляните не бяха направили, беше да заредят кораба с достатъчно гориво. За късмет, тук имаха гориво в достатъчни количества.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата на неговата каюта, където се събираха четиримата заедно за дежурствата си. Започваше тежка зима. Снежната виелица трупаше дебели пластове от сняг, който лесно замръзваше. Не беше добре да си на открито в този мраз, освен ако нямаш скафандър, както земляните. По това време тръгналите да бягат от градовете пеша, биваха приютявани на нощта в набързо издигнати шатри. В този сняг се напредваше трудно пеша, но военните редовно измъкваха от там хора със всички възможни превозни сили, най- често, със големите хеликоптри, поемащи едновременно до 50 души товар. Имаше пуснати и верижни всъдеходи, носещи по 20 души.
Алекс запали цигара, потръпвайки от страшния студ и мраз на терасата. Четиримата оставаха дежурни от полунощ до 4 ч. Имаха време да се подготвят преди това, да хапнат и дремнат. Из кораба беше нормално, а из базата имаше интензивно движение. Оттук заминаваха на фронта, излитаха патрулни изтребители и бомбандировачи, както и хеликоптрите за близък въздушен бой. Алекс въздъхна тежко, а Ким се облегна у него и погледна хитро…

(следва продължение)

"Галъп": 30% доверие в кабинета, 60% недоверие

Ако изборите са днес 22,3% ще гласуват за БСП, а 19,2% за ГЕРБ. 41% от българите не подкрепят искането за оставка на правителството на премиера Пламен Орешарски.

Това показват данните от последното изследване на "Галъп интернешънъл", проведено между 3 и 10 октомври чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1013 пълнолетни българи в цялата страна.

Вече четири поредни месеца се възпроизвежда сходна картина на обществените настроения, се констатира в изследването. Изкристализирането и проясняването на структурата на нагласите, обаче, не отменя и немалката степен на тревога в обществото. Протестният потенциал остава висок. Затова и предстоящият зимен сезон се очертава като важен тест за участниците в политическия процес.

Почти без промяна в последните месеци остават общите нива на песимизъм и оптимизъм в традиционния въпрос на "Галъп интернешънъл" накъде върви страната. Песимизмът по традиция преобладава, а нивата от

близо 70% негативни очаквания

са постоянни от началото на политическата криза през февруари до днес - със закономерното изключение около изборите. И през месец октомври продължават ясно да личат позициите "за" и "против" правителството на Пламен Орешарски.

41% от българите искат оставка на кабинета.„

Също толкова подкрепят и протестите срещу него. Контрапротестите пък се ползват с одобрението на 27% от респондентите. 38% смятат, че протестите срещу правителството трябва да продължат. 22% твърдят, че биха взели лично участие в тях – това означава, условно, повече от милион българи.„

На фона на данните по тези въпроси от предишните месеци октомври потвърждава постепенно успокояване при запазване на немалка протестна енергия. По-младите, хората с по-високи доходи и образование, привържениците на партиите на десницата, продължават да са и в по-голяма степен настроени срещу настоящото управление.

Потенциалът на Реформаторския блок засега остава на нива от 5–6%.

Подобни числа се получават при сумиране на резултатите на различните партии в блока в стандартния отворен въпрос от типа "Ако изборите се проведат сега...", както и при изричен въпрос за Реформаторския блок от типа "Бихте ли гласували за". Данните за новата формация, обаче, все още са хипотетични и отразяват потенциални нива.

Половината от привържениците на ГЕРБ смятат, че партията им трябва да се коалира с Реформаторския блок, една пета са на обратното мнение, а една трета се колебаят.

При привържениците на партиите от Реформаторския блок картината изглежда противоположна. Общи действия на Реформаторския блок и ГЕРБ изглеждат по-желани при привържениците на ГЕРБ и по-нежелани при привържениците на Реформаторския блок.

Няма съществена динамика в доверието към основните личности, включително и към ръководителите на двете основни партии. Така се потвърждава наблюдението от миналия месец, за стабилизация в нивата на доверие и към Бойко Борисов, макар и при по-ниски стойности от преди. Рискът за подкрепата към Росен Плевнелиев продължава да стои. Благоприятни и през този месец изглеждат позициите и на Георги Първанов, Йорданка Фандъкова, Константин Пенчев.

Развитието на парламентарния дебат в последните седмици явно повлиява на доверието в парламента и то достига до нива от 15%, които помним по време на предишния мандат или мандата на Тройната коалиция. Трябва да се изчакат данните от ноември, за да се види дали парламентът ще продължи към нива от 10% доверие, познати назад в годините.

Доверието в правителството е 30%, а недоверието – два пъти по-високо. Така подкрепата за правителството и през октомври напомня нивата в последните месеци на управлението на Борисов и в първите месеци на управлението на Тройната коалиция, т.е. благоприятните периоди за Тройната коалиция и неблагоприятните за Борисов.
Източник: БГНЕС

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 163, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 163, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Crossfire пътуваше нататък към планетата № 20, от където бяха извънземните от първия бедстващ кораб. Земляните се грижеха за новите ранени извънземни, по които имаше много медицинска работа. Другите - от първия бедстващ кораб, вече бяха много по- добре, мнозина можеха вече да стават и да се разхождат из кораба Crossfire. Алекс беше поспал в следобеда и сега в добра форма, се радваше на компанията на Ким, Аш и Палма. Из кораба спяха 130 души, а останалите бяха разпределени по важните задачи на борда на кораба- дежурни, медици, охрана, техническа поддръжка на кораба.
Планетата PN 131- 20, по- късно тази вечер, беше все по- близо под кораба. В близките часове, Crossfire трябваше да се спусне надолу към повърхността й. Командир Йон и извънземния пътешественик Hugo, разговаряха на дълго и широко по обстановката в зона PN. Двамата, допаднали си, като върли философи, разнищваха реалността в зоната, от игла до конец. Йон отдавна не беше имал по- приятен събеседник, а Hugo, кой знае от кога не беше имал подобна компания. Докато Crossfire се спускаше надолу към планетата, Алекс и Ким бяха запалили по цигара с кафе и се радваха на добрите си времена.
*
Приземяването на Crossfire мина като по учебник. Над космодрума, където кацнаха се лееше проливен дъжд. Хуманоидите бяха сигнализирали, че ги прибира у дома, случаен спасителен кораб. По пистата бяха подредени линейки със по десет места за тежките случаи. Незабавно се пристъпи към пренасянето на ранените от Crossfire към най- близкия медицински център. Тукашните власти, приеха да се погрижат и за останалите 100 души от втория бедстващ кораб, които всъщност не бяха от тази планета, но това нямаше съществено значение.
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли на терасата на каютата и се радваха на дъждовното време, ухаеше на извънземие и озон. Запалиха по цигара и Аш каза:
-Ще нощуваме тук, сигурно! Изглежда приятно местенце! Имам намерение да спя до забрава тази нощ! Събра ни се много умора напоследък.
-Най- добре се спи, когато навън вали такъв дъжд!- каза Палма.
-Можете да отивате да спите!- каза Алекс.
-Имаме време!- каза Аш.- Да се порадваме на хубавата вечер!
Четиримата останаха около час на терасата. Пиха кафета, пушиха и дишаха с пълни гърди, свежия въздух. Това изглеждаше интересно място, но до сутринта щяха да са излетели оттук, нататък по пътя си, освен ако командир Йон не кажеше нещо друго по въпроса.
*
Беше вечерта на другия ден. Над космодрума валеше дъжд, а вятъра беше силен. В каютата на Алекс беше топло и уютно. Тук бяха той, Ким, Аш и Палма, работеха зад пултовете и се радваха на спокойната вечер. Из кораба спяха 180 души. Останалите бяха разпределени според задачите- дежурни, охрана, техническа поддръжка. Командир Йон и извънземното човече Hugo разговаряха надълго и на широко по философски въпроси, както и относно положението в тази зона. На мостика беше спокойно, така беше и из целия кораб. Все още нямаше решение, кога ще се отпътува оттук. По някое време Аш и Ким се показаха на терасата на каютата. Навън беше страхотно време, валеше дъжд и ухаеше на озон, на влага и на извънземие. Те запалиха по цигара и съзерцаваха момента, докато се мръкваше. На борда на Crossfire вече бяха само екипажа от 250 души, както и извънземното човече Hugo, лично на гости на командир Йон. Алекс и Ким постояха около час на терасата, омагьосани от приказния момент и хубавата гледка. Из космодрума беше натоварено. Току- що един след друг се бяха приземили три туристически кораба. Около входа на комплекса се извиваха опашки от извънземни хора. Алекс и Ким се прибраха на топло и освежени подновиха работата си. Все още се изчисляваше пътя до планетата PN 131- 21, където земляните трябваше да отидат за да сключат още един партньорски, военен съюз.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким отидоха на разходка из кораба, хем да огледат всички негови възли, машините и системите му. По това време в кораба се прибраха всички екипи, които бяха излизали навън по задачи. Crossfire се готвеше за нощуване, едва ли щяха да напуснат тази планета, преди утрото. Докато обикаляха из кораба, Алекс и Ким срещаха свои колеги. Обстановката беше добра, настроенията също. Наблизо нямаше обекти на хищниците или на пиратите.
*
Започваше вечерта на другия ден. Crossfire все още се намираше на един космодрум, някъде из планета PN 131- 20. Съюзниците- хуманоиди бяха препоръчали на земляните да изчакат тук, на тази планета, докато преминават кораби на хищниците, съвсем наблизо. Земляните се съобразиха с тази препоръка и останаха тук и за идната нощ. Алекс си беше дал почивка от един час, пушеше цигара с кафе в компанията на Ким, Аш и Палма, потънал дълбоко из мислите си. Навън беше леко хладно, но среднощния студ наближаваше. Из космодрума беше оживено. Тук прииждаха кораби, забелязали, че по пътя им наближават хищниците. Те търсеха тук закрила и безопасност. Вярно, тази планета имаше добра отбранителна система, но не навсякъде беше така. По принцип в тази зона, всяка цивилизация се оправяше със хищниците и пиратите, както намери за добре. Някои планети бяха по- силни в отбраната си, други съвсем слаби. Из кораба на земляните Crossfire започваше нощуването. Вече бяха насочени към сън 180 души от екипажа. Останалите оставаха дежурни, охрана или техническа поддръжка на кораба. Екипът на Алекс, двадесет души, се беше разпределил за идната нощ, като винаги щеше да има някой от тях на дежурство, по охраната и безопасността на кораба. В каютата на Алекс беше топло и уютно. Четиримата оставаха на линия до късно тази нощ. Алекс смяташе дори да будува до 3- 4 ч. сутринта. В тези часове, край планетата преминаваха над десет кораба на хищниците. Не беше изключено да приближат планетата. Тъй като всичко можеше да се очаква, Алекс наблягаше на охраната и поддържането на силна отбранителна мощ.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 162, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 162, Valeri Kolev.

Наближаваше края на следобеда на другия ден. Crossfire пътуваше към планетата на хуманоидите- PN 131- 20, за да върне своите гости от бедстващия кораб, обратно на тяхната планета. Алекс този ден не беше в кой знае каква добра форма. През цялото време му се спеше и работата му никак не спореше. Измъчен и обезверен той излезе в едночасова почивка, за да пийне кафе с цигара и да полежи малко в койката си. Из кораба беше тихо, нямаше кой знае какви проблеми. Чисто беше и пространството около кораба.
Вечерта беше започнала на борда на кораба, когато дежурните уловиха сигнал за помощ. Бордовите компютри вече владееха най- важните езици в зона PN 131. Това беше още един бедстващ кораб, който бил опустошен от хищници. Беше малко странно, далечни познати да се притичват на помощ в чужда зона, но съгласно новите договори за военен съюз и намеренията на земляните да градят бази и колонии в тази зона, накара дежурните да отклонят кораба Crossfire в посока към втория бедстващ кораб. Всичко това ставаше с повишено внимание- тук имаше и кораби на хищниците…
Тази вечер отново се очертаваше трудна и сложна за екипажа на Crossfire. Алекс също беше натоварен с много задачи. Изчисленията на траекторията, за да се стигне до новия бедстващ кораб все още не бяха готови. Алекс също помагаше в задачите на екипажа. Той поемаше огромни натоварвания, само защото в момента не го тормозеше онзи извънземен грип, а само до известна степен му беше студено. До него бяха Ким, Аш и Палма, които помагаха със задачите. Из кораба екипажът се стягаше за вероятни битки със хищниците по пътя към бедстващия кораб. Проверяваха се отново всички машини и системи на борда. По това време бяха изпратени за сън 120 души, които щяха да поемат щафетата чак на сутринта.
*
Вечерта напредваше, когато незивестен обект беше забелязан на най- далечния обхват на радарите, а той имаше курс, наближаващ Crossfire. Дежурните обмисляха набързо, как да се реагира. Някои от тях опитаха да се свържат с обекта, но той все още беше на 10 часа полет дистанция. Алекс също умуваше по въпроса за приближаващия обект. За момента нямаше повече данни за това, но постепенно данните щяха да се увеличават. Алекс запали цигара и въздъхна дълбоко. Имаха най- малко 10 часа до близка среща с неизвестния обект, т.е. вероятно в най- сънливото време за екипажа, обекта щеше да е съвсем близо, разбира се, ако не се вземеха някакви други решения…
*
Беше по обед, бордово време, на другия ден, когато Алекс и неговия екип наближаваха неизвестния обект със совалката Honda. Корабът Crossfire се намираше на два часа дистанция от това място. Скоро беше открита телефонна връзка с обекта.
-До обекта! Ние сме боен кораб на AFJ ! -каза Алекс.- Моля легитимирайте се!
-Деца, аз съм пътешественик, ваш приятел! Ще ми позволите ли да се кача при вас, на тази хубава совалка?- се чу отговора.
Алекс помисли известно време, преди да каже:
-Да! Ще ви разрешим да се качите на нашата совалка!
-Скоро ще бъда при вас!- казаха от обекта.
*
Това беше едно странно и смешно извънземно човече, около 1,50 м. високо, а у него всичко изглеждаше страшно смешно. Посрещнаха го Алекс и Ким в камерата за обеззаразяване.
-Хей, деца! Аз съм Hugo! Как сте днес?
-Нормално.- каза Алекс, а помежду им имаше дебела, стъклена стена.- На какво дължим това посещение?- попита той.
-Щом сте дошли в зоната PN, ще се виждаме често!- каза Hugo.- Аз съм пътешественик и зная много неща! За какво точно ви е това дебело стъкло?
-Така посрещаме непознати видове.- каза Алекс.
-Хайде, деца! Не съм опасен! Да седнем някъде да поговорим!- каза Hugo.
*
По- късно в следобеда, Crossfire продължаваше към втория бедстващ кораб. Hugo се беше скачил към кораба със корабчето си, и правеше компания на командир Йон, занимавайки се със философски въпроси. Алекс и Ким бяха в каютата си и дежуреха зад компютрите.
В началото на вечерта Crossfire наближаваше втория бедстващ кораб. Бяха им казали да побързат. Там имаше 100 души извънземни, много от тях- в тежко състояние, въздуха свършваше. Алекс беше дремнал в следобеда, а сега в общо взето добра форма, действаше по пулта, а с него бяха Ким, Аш и Палма в уютната и топла каюта. Hugo оставаше на борда за известно време. Двамата с командир Йон се бяха сприятелили, а Hugo беше врял и кипял в тази зона, от него можеше да се научат много неща, той можеше да даде много информация за зона PN, също и добри звездни карти. Радиовръзката с втория бедстващ кораб беше добра. Знаеше се, там имаше 100 души- извънземни, нуждаещи се от спешна помощ. Crossfire щеше да достигне бедстващия кораб съсвем скоро.
Вторият бедстващ кораб още гореше и от него изтичаше въздух, гориво, вода. Земляните намериха екипажа в специална спасителна капсула. Пренасянето от капсулата в Crossfire започваше веднага. Някои бяха много зле. През цялото време Hugo даваше съвети на командир Йон и помощник Браун, а тези съвети се оказваха полезни. Алекс и неговите хора помагаха в охраната на Crossfire и капсулата с ранени, докато се намират на тези координати. Опасността от идване на хищници тук беше голяма. Докато траеше пренасянето на ранените до кораба на земляните, тук вече бяха подредени още сто болнични койки в залата на временния медицински пункт. Очертаваше се тежка нощ. Налагаха се дори операции на ранени извънземни. Целият екипаж на Crossfire беше вдигнат на крака, докато се приключи с неотложните задачи.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 161, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 161, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire напредваше към планетата на хуманоидите- PN 131- 20. Заобикаляха се всякакви летящи машини по пътя, защото в зоната беше война, между хуманоидите и хищниците, както и други страни във войната, които бяха също срещу хищниците. Беше сив и мрачен ден на борда на Crossfire, но не само тук, а и изобщо. Това беше война. Екипажът се беше разделил на два лагера- едните смятаха продължаването навътре в зоната, за опасно и необмислено. Другите поддържаха волята на командир Йон, че трябва да се продължи напред, за да се събере ценна информация за тази част от Галактиката.
Алекс беше зле още от сутринта. Висока температура и болки в цялото тяло го принудиха да се загъне в дебело одеало и да се топли с билков чай. До него бяха Ким, Аш и Палма, заети с работата си по пултовете. Извънземният грип, който тормозеше Алекс, идваше винаги с лошо настроение, което допълнително го натоварваше. Той запали цигара и погледна без никакво желание екраните, където можеше да се види всякаква информация. Crossfire заобикаляше всичко по пътя си. В зоната имаше много кораби на хищниците. Те самите рядко се спираха на едно място, но този път и това се случи. Събираха слънчева енергия в близост до една от звездите. В зоната намаляваха запасите от гориво. Това затрудняваше и хищниците.
Към средата на бордовия следобед, земляните внимателно приближаваха малка планета. На борда намаляваха запасите от гориво и провизии. Сигурно щеше да е чудо, ако успееха в тази зона да проникнат по- напред. За момента задачата беше хуманоидите да се докарат на тяхната планета. Дори командир Йон спря да е голям оптимист, че в тази зона ще намерят нещо добро… А Алекс получи облекчение от билките на шамана Джи, лицето му просветна, а температурата намаляваше. Зарадван от това, Алекс излезе из кораба на разходка, взе и Ким със себе си.
Вечерта започваше на кораба Crossfire, когато пристигнаха в орбитата на малката планета PN 131- 15. Напред изпратиха два джета с разузнавачи, които да огледат обстановката. Алекс беше в сравнително добра форма. Той работеше по задачите , заедно с екипа си, а край него бяха Ким, Аш и Палма, които помагаха. В очакване на новини от разузнавачите, екипажа беше на крак и готов за битки, ако се наложи. По някое време през кораба Crossfire премина нова вълна от свежо настроение. На планетата под кораба беше люта зима. Въпреки войната и лошото време, долу кипеше живот. Оказа се, че тук няма кораби на хищниците, а местните посрещнаха земляните с добродушие. Само след час кораба Crossfire щеше да бъде приет на един от космодрумите на планетата. Местните проявиха интерес към земляните. Командир Йон внимателно им обясни, че това е боен кораб, а земляните и съюза AFJ, все още включват нови цивилизации в този съюз. Така си насрочиха среща, за по- късно, там на космодрума, за да обсъдят войната в тази зона и как земляните и AFJ, могат да окажат военна помощ тук.
*
Crossfire се приземи плавно, директно върху пелената от сняг и лед, издигаща се на четири метра височина. За целта бяха спуснати пилоните на кораба, които щяха да го държат над пелената от сняг. Двата входни асаньора можеха да се спускат при излизане от кораба, до произволна височина. За тази вечер не беше предвидено излизане о ткораба, освен на командир Йон, Браун и четирима колеги, които щяха да ги охраняват. Срещата с местните щеше да се проведе в една сграда, до космодрума.
*
Беше следобеда на другия ден. Цивилизациите на малката иначе планета PN 131- 15, се оказа имали няколко планети в зоната. Тези извънземни същества, въобще не били за подценяване във военна гледна точка. Това разбраха земляните от кораба Crossfire, след срещите с тях и разговорите по телефоните. Сякаш това беше целта на мисията. Това бяха цивилизациите, може би, заради които кораба Crossfire със 250 души екипаж, се намираше тук. Като пълномощен представител на съюза AFJ, командир Йон скоро сключи военен съюз с тези цивилизации. Беше разрешено на земляните да построят своя военна база на тази планета. Подробностите се уточняваха все още, но след принципната крачка, тук се отваряше много работа за AFJ, както и много задачи. Още този ден беше повикан кръстосвача Nissan, да пристигне край тази планета. Адмирал Шао, който беше на Nissan, от своя страна поиска от Orixon 44- новата Земя на земната цивлизация, да пристигнат още кораби и сили в зоната PN 131.
*
В началото на вечерта тукашните военни посетиха кораба Crossfire. Това бяха двама техни пратеници, а командир Йон направи лека вечеря заедно с тях. Екипажът на Crossfire тръгваше по нов път. Отваряше се много работа в тази зона на войни, както и много задачи. Тук щеше да се остава може би за дълго време. Алекс и Ким тази вечер бяха на терасата на каютата и се радваха на свежото време навън, макар и студено. Алекс беше леко притеснен. Оставането в зоната PN, отдалечаваше екипажа още повече от Земята и за много по- дълго. Но пък известно време нямаше да преследват далечни цели, а само може би- десетина планети наоколо. Натъжен заради продължителното отсъствие от Земята, което сякаш нямаше да има край, Алекс беше мълчалив и затворен в себе си. Не говореше и Ким. Скоро се прибраха на топло в каютата, а Палма тъкмо правеше закуска за екипа, това май щяха да бъдат по една хубава пица, билков чай и нектар от пресни плодове.
По- късно вечерта, Алекс и Ким бяха по местата си зад пултовете, тук бяха и Аш и Палма също. Степента на безопасност на тази планета беше доста висока, но земляните искаха да са сигурни за себе си, те продължаваха да следят за приближаващи обекти, както винаги. Посещението на двамата пратеници на местните военни беше приключило. Обсъждаха се вече по жива линия, бъдещите действия, насочени както към хищниците, така и срещу пиратите, най- опасните сили в зоната PN. В очакване на спокойна вечер и лека нощ, дежурните в Crossfire нямаха почти никаква работа. Алекс се беше замислил дълбоко за нещата около живота си, но поне грипа не го мъчеше този ден. Не добро настроение имаше и из кораба, а 150 души бяха насочени към задължителен сън. Из тази зона беше сериозно и трябваше винаги да се разполага със пресни сили.

(следва продължение)