ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 182, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 182, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Из базата на Съпротивата валеше сняг, но беше тихо, а вятъра слаб. Алекс, Ким, Аш, Палма и принцеса Lipo се разхождаха из един парк. Беше разчистена от снега широка пътека, по която те минаваха. Алекс и Lipo вървяха напред, той пушеше, а тя бърбореше нещо весела, но той много не слушаше, а си мислеше за проблемите. Паркът продължаваше с километри навътре в гората, където започваше бойния полигон на базата. Тук някъде, петимата стигнаха до симпатична сграда на десет етажа, а това се оказа кафене- ресторант с хотел и магазини. Петимата завиха към сградата и се вмъкнаха вътре. Смятаха за добра идея да се почерпят тук и сега. В голямото помещение на първия етаж беше пълно с хора, включително и туристи от други планети, както и курсанти, които се обучаваха за армията.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс и неговите другари се топлеха с билков чай в каютата, където беше топло и уютно. Те дежуреха по пултовете, както винаги. Алекс беше в лошо настроение. Само преди час- два беше залял клавиатурата на един компютър със пепси. Това беше древен и изключително ценен компютър, който сега ставаше неизползваем. Алекс все още неможеше да си прости грешката и опитваше да ремонтира машината.
*
Беше вечер, когато Crossfire излетя от базата на Съпротивата, в нощен патрул по границите на континента. Скоро се издигнаха до 15 км. височина и взеха курс по брега на океана. Алекс запали цигара, взе си чай и угрижен погледна екраните пред себе си. Полетът вървеше нормално. Континентът на Съпротивата беше огромен. Може би щяха да го обиколят за едно цяло денонощие с тази си скорост, но всъщност не се бързаше за никъде. Екипажът беше разделен на четири смени, които вече бяха по график, като две от смените отидоха да спят. Алекс все още жалеше за повредения компютър, който му беше скъп подарък от миналото. Всъщност на борда н акораба имаше и още един човек, който можеше да ремонтира компютри. Това беше Хенсън. Алекс не се поколеба да го извика, въпреки късния час. Хенсън дойде в каютата само половин час по- късно.
-Изтървах бутилката с пепси и залях клавиатурата…- кимна му Алекс.
-Спокойно!- каза Хенсън.- Виждал съм всякакви случаи, дори сериозни.
Двамата се бяха изправили пред масата с компютъра и умуваха. Времето течеше, а Хенсън разглобяваше компютъра, на съставни елементи, докато Алекс изпадаше в ужас, как точно ще се сглоби обратно древната машина.
*
Беше следобеда на другия ден, а Crossfire продължаваше патрулния си полет, над свободния континент. През изминалото време от началото на обиколката не се бяха случвали непредвидени събития. Кръстосвача Nissan, също от Флота на AFJ, беше в орбита над планетата, на 100 км., като се очакваше адмирал Шао да започне масирани атаки срещу континента на хищниците. Това беше въпрос на време, а в тези часове вече се водеха преговори с тях. Съпротивата се беше активизирала тотално, а около планетата имаше още десетки, техни, бойни кораби. Хищниците отказваха да напуснат планетата, поне за този момент.
В този ден Алекс беше мрачен. Лошото настроение идваше основно заради скорошните военни действия, които предстояха пред земляните. Не беше добро настроението и из кораба, по принцип. Изморени от този полет, хората от екипажа искаха почивка на спокойно място. Полетът щеше да приключи вечерта, когато щяха да бъдат отново в базата на Съпротивата, край окенския бряг.
Наближаваше вечерта, когато Crossfire се спускаше към базата, където щеше да се прибере този път, за почивката си. Настроенията из кораба се пооправиха. Предстоеше почивка, в добре охранявана зона, където щяха да намерят спокойствие и по- висока безопасност. Оживи се и Алекс, още повече, че Хенсън беше успял да пусне повредения компютър, макар и частично. С надежда за пълното оправяне на стария му компютър, Алекс запали цигара и си взе кафе. Живнаха и неговите другари в каютата. Все пак във войната нямаше да са сами. Идваха на помощ както кораби на Съпротивата, така и от AFJ, след като там разбраха за тоталните злини до всички, вършени от хищниците. Разузнаването казваше, че хищниците са доста притеснени от неочакваните за тях събития. Те мислеха, че са превзели тези два континента, веднъж и завинаги, но това съвсем не беше така…
*
След като се приземиха в базата край океана, земляните се раздвижиха из кораба си, за два- три свободни часа, когато можеха да се срещат и да си говорят, преди отново да се разделят на четири смени. Алекс, Ким и принцеса Lipo излязоха на една тераса, за да погледат и да подишат свеж въздух. Беше мразовито и тихо време навън, а вече падаше мрак, а с него и мъгла. Ким възприемаше нормално идването на Lipo в живота на Алекс. Това не беше мъж за една жена, а тя беше свикнала с това положение. Скоро на терасата дойдоха Аш и Палма.
-Много ли сме изморени?- попита Палма.
-Тежко патрулиране беше.- каза Аш.
-Тук ще си починем добре, в сигурна зона сме.- каза Ким.
-Ще поискаме от Йон поне няколко почивни дни!- каза Алекс.
-Аз лично си взимам полагаемите свободни дни и ще спя 24 часа!- каза Палма.
-Много добра идея!- каза Ким.
Постояха на терасата близо половин час, преди да се приберат на топло в каютата си, където беше приятно и уютно. След трудната патрулна обиколка, беше дошло време екипажа да си отдъхне и почине. Петимата другари си стоплиха пълен чайник с билков чай и се отдадоха на мързел, преди да помогнат на дежурните от мостика, чрез пултовете в тази каюта. Алекс запали цигара и се замисли. Вече не помнеше кога за последен път е бил весел и безгрижен. Ставаше все по- трудно и все по- сложно. На където и да се обърнеше човек виждаше едно и също- безкрайни войни и пак войни…
По някое време в каютата дойде Хенсън, с компютъра на Алекс под ръка. Древната машина, скъп спомен на Алекс, вече работеше отново и напълно. Алекс много се зарадва. Той постави машината на мястото й в пулта и й отдели специално внимание в оставащите часове до полунощ. Хенсън пи един чай и се оттегли по своите дела.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 181, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 181, Valeri Kolev.

Една вечер, няколко дни по- късно, Crossfire летеше към третия континент, също превзет отдавна от хищниците. Полетът вървеше над океана, на голяма височина, със пуснати системи за невидимост и за отбрана. В каютата на Алекс беше топло и уютно, докато четиримата дежуреха по местата си. Те се топлеха с билков чай, пушеха цигари и следяха екраните, където течеше всякаква информация за полета и всичко, свързано с това. Алекс беше малко разсеян. В района имаше други летящи обекти, но все още на голяма дистанция от Crossfire и по друг курс. Имаше вероятност тази нощ земляните да свалят някой обект, ако се приближи опасно близо до техния кораб. Както Съпротивата, така и хищниците, приемаха туристически и търговски кораби на своя територия. Ставаше рисковано сега, ако земляните объркаха някой обект и го сваляха, по грешка. Именно в това внимаваха дежурните преди всичко.
По някое време Алекс и неговите другари се оживиха. Полетът вървеше нормално, дори се спазваше до момента, предварителния план.
-Да видим, дали ще свалим хищници, тази нощ!- усмихна се Палма.
-Де такъв късмет!- каза Аш.- То да не свалят нас!
-Е, никак не сме беззащитни всъщност!- каза Ким.- Дори сме опасни!
-За нас ще е най- добре, да не ни се налага да сваляме никого.- каза Алекс.- Нека внимаваме повечко!
Вечерта напредваше, когато при Алекс и неговите другари дойде принцеса Lipo. Вече из целия кораб знаеха, защо тя посещава Алекс, а неговата партньорка Ким нищо не казваше за това. Lipo беше много млада и хубава игуанка, а Алекс я харесваше от самото и идване на борда на Crossfire. След първите им няколко срещи, връзката им започна да се задълбочава. Алекс и не мислеше да се отказва пък от Ким, а тя не обръщаше внимание на любовните му авантюри, вече доста улегнала и сериозна млада жена. Щом Алекс видя принцесата, той се извини на другарите си и с нея се оттеглиха насаме в края на каютата. Lipo беше обезумяла напоследък. Тя мислеше единствено за Алекс и нищо друго не и правеше впечатление. Смяташе се, че е безумно влюбена в него, а общественото мнение малко му завиждаше заради това.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire летеше над океана, на връщане от разузнаването над втория континент на хищниците, тук на тази планета. Алекс беше дремнал няколко часа, а сега пиеше кафе с цигара, в компанията на Ким, Аш, Палма и принцеса Lipo. До вечерта щяха да са в базата на Съпротивата, където се бяха установили, за да изкарат обучение за война срещу хищниците. В каютата на Алекс беше топло и уютно, а из кораба тихо и спокойно. Кораба водеше втората смяна дежурни, след тежката нощ, която водеха хората от първата смяна. Беше събрана богата информация за хищниците, а от Съпротивата казаха, че това са безценни данни, които много ще им помогнат за връщане свободата над завладяните от хищниците три континента, тук на тази планета.
Оставаха близо два часа до континента на Съпротивата, когато дежурните засякоха подводница в океана. Това беше подводница на хищниците. Веднага изпратиха съобщение до Централата на Съпротивата, а те им отговориха да не стрелят по подводницата. Командир Йон се съгласи с това и Crossfire продължи към континента без да стреля по подводницата, която беше на около 200 м. дълбочина.
*
Беше късна вечер, когато Crossfire се приземи в базата на военните от Съпротивата, на техния свободен континент. Още излизаше остатъчна пара и газове от тръбите на кораба, когато Алекс, Ким, Аш, Палма и принцеса Lipo излязоха пред входа и се огледаха. Валеше сняг, а виелица трупаше дебела пелена. Crossfire беше кацнал на пилоните си, на десет метра височина, а отдолу имаше метри със сняг. Джетът на патрула пристигна скоро. На Ким се падна честа да връчи на Съпротивата новите разузнавателни данни, събрани в чип. Офицерът от Съпротивата намигна и попита:
-Как мина този път?
-Почти без проблеми.- каза Аш.- За малко да ни блъснат, но не ни видяха…
-Свалихте ли ги?- попита офицерът.
-Не. Заобиколихме ги.- каза Аш.- Инструкциите са- да не привличаме внимание там.
-Правилно!- каза офицера, прибра чипа с данните и скоро се качи в джета и отлетяха.
Алекс запали цигара и кимна на преминаващите наблизо патрули със джет на въздушна възглавница. Те помахаха с ръка, докато отминаваха. Това беше строго охранявано място със патрули и постове. Постове щяха да пуснат и земляните, около кораба си. На двата входа на кораба щеше да има постове, а входовете се държаха на 15 м. височина, за да неможе никой да влиза непоканен в кораба.
Щом се прибраха обратно в кораба, петимата бяха вече измръзнали и побързаха да стигнат до каютата си, където беше топло и уютно. Ким свари чайник с билков чай, за да се натоплят, докато почиваха, преди следващите си смени в нощта. Из кораба беше оживено. Някои смени отиваха към столовата за да вечерят, а други се готвеха за сън. Crossfire тази нощ щеше да нощува тук. Това даваше спокойствие на екипажа. Рискът при разузнаването над териториите на хищниците беше огромен и струваше сериозни психически сили. Сега беше време за отмора и почивка в по- сериозна безопасност, тук в базата на Съпротивата, на техния свободен континент. Базата беше почти на брега на океана, на скалиста височина издигната на 500 м. над нивото на водата.
Тази вечер от кръстосвача на AFJ- Nissan, се обадиха, че са съвсем наблизо, готови да участват във всякакви операции около планетата и на нея. Адмирал Шао проведе дълги разговори със офицери от Съпротивата и със Дзутерут, техния водач. С оптимизъм и земляните и местните хора, оставяха този ден, с надежда за утрешните дни.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 180, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 180, Valeri Kolev.

Една вечер, няколко дни по- късно, космическия кораб Crossfire изпълняваше разузнавателен полет, по границите на континента, завладян от хищниците. Свободният континент на Съпротивата оставаше на десетки хиляди километри назад. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха резервен пилотски екип, на мостика на кораба. Поради сериозността на полета, той се наблюдаваше и от командир Йон. Алекс запали цигара и погледна какво правят неговите другари. Резервният екип трябваше да може, да поеме управлението на кораба, ако забележи груби грешки от страна на основния екип пилоти, или за да поправи допуснати от тях грешки. Основният екип пилоти беше в състав: Браун, Джейн, Никита и принцеса Lipo.
Вечерта напредваше, когато в прикритието на мрака, Crossfire навлезе над забранените територии на континента на хищниците. Около кораба беше включена мощна отбранителна сфера, която го правеше невидим и защитен от ракетна атака. Времето беше облачно и имаше снежна виелица. Височината на полета беше 15 км., идеално за сканиране на повърхността и за прихващане на радио и телевизионни сигнали от сушата. Заръката на Дзутерут, беше- да събират всякаква информация, колкото може повече и по- навътре в териториите на хищниците.
Наближаваше полунощ, а около Crossfire нямаше никакви други летящи обекти. Континентът на хищниците и пиратите беше скован от силен мраз. Не се наблюдаваше движение и около един град, над който сканираха земляните. Crossfire летеше, тих и невидим, готов да свали всяка цел, която го забележи. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна към другарите си:
-Ще бъде една дълга и тиха нощ…
-Всъщност, никак не ни трябват усложнения!- каза Палма.
-Ако имахме разрешение да ударим някоя наземна цел!...- каза Аш.- Щеше да бъде велико изпълнение!...
-Не бива.- каза Алекс.- Само това, което ни позволиха.
-Алекс, приятелю, как си тази вечер?- усмихна се принцеса Lipo от предните пилотски места.
-Малко съм сънлив, а имаме цялата нощ, по пултовете…- каза Алекс.
-Можеш да ми донесеш кафе!- усмихна се принцеса Lipo, предизвикателно.
-Ще си помисля!- каза Алекс.- Ако имаш някакви заслуги, тогава може!
-Е, недей така, Алекс!- засмя се принцесата, а Браун я погледна строго и се обади:
-Lipo, не се разсейвай!...
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire се намираше в базата на Съпротивата на брега на морето. Бяха се прибрали тук преди два часа, след продължителното разузнаване над континента на хищниците. Алекс и Ким бяха поспали 4- 5 часа и по това време ставаха от сън. Аш и Палма вече бяха будни и подреждаха нещата си в раниците и багажа си. Всичко трябваше да е на точното място, без да липсва нито една вещ от изброените по списък. Това гарантираше високи шансове за боеспособност и оцеляване при непредвидени ситуации. Алекс се наплиска с вода на чешмата, взе кафе и запали цигара, още сънлив той хвърли поглед на служебната информация за кораба. Всичко беше нормално. Той се прозина и протегна, поглеждайки към Аш:
-Какво ново, Аш? Как върви?
-Нормално.- каза Аш.- Обработват събраната от нас разузнавателна информация. Съпротивата не разполага със толкова мощни скенери и все още нямат такава информация за континента на хищниците. Това е нашия скромен принос към войната.
-Колко сме спали, Алекс?- попита Ким.
-4- 5 часа!- каза той.
-За сега ни стига толкова, после пак.- каза Ким.
По- късно четиримата бяха заели местата си по пултовете, а из кораба се готвеше нов полет, отново над териториите на хищниците на т.н. "вражески континент". Алекс взе бутилка пепси от бордовото производство, запали цигара и се замисли дълбоко. Земляните бяха единодушни, че трябва да се участва във войната срещу хищниците и то задължително. От това зависеше бъдещето и на родната планета- Земята. Въпреки, че нямаше надежди войната да доведе до успех в близките времена, всеобщото мнение беше, че ако няма война, то ще бъде значително по- зле из цялата Галактика.
Следобедът вървеше към края си, а четиримата в каютата дежуреха по местата си, макар и да нямаше никакви опасни обекти наоколо. По някое време Ким направи чайник с билков чай и четиримата се хванаха да се топлят с чай, докато пушеха цигари. В тези часове те планираха полета, който щеше да започне с падането на мрака, тази вечер. Искаха да проникнат по- дълбоко във "вражеския континент", там за където все още Съпротивата нямаше никаква информация, откакто преди 30 години, хищниците бяха превзели тези земи. Алекс смяташе да води полета, като дежурен инструктор. Ким, Аш и Палма щяха да дежурят с него. Дежурният инструктор на полета, беше човекът, който ръководеше пилотирането и всичко останало на кораба, вместо командир Йон. Ръководенето ставаше предимно с говор, но можеше и с йероглифи по информационната система на кораба.
Слънцето отиваше към залез, някъде зад реката, когато Алекс и Ким бяха на терасата и наблюдаваха това чудно явление, със затаен дъх.
*
По обедно време, на другия ден, Crossfire летеше над морето, разделящо двата континента, на връщане от разузнаване. Денят беше слънчев и приятен, но повечето земляни от кораба бяха изморени. Алекс беше поел поредната си смяна като водещ инструктор. Полетът вървеше без проблеми. До Алекс бяха седнали Ким, Аш и Палма. Аш пилотираше кораба, а момичетата му помагаха. Тази разузнавателна операция беше доста успешна, бяха засечени няколко стратегически обекта на хищниците, без които те нямаше да успеят да задържат в ръцете си този континент.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 179, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 179, Valeri Kolev.

Свободният континент на Съпротивата беше доста голям и обширен. Беше вечер, когато Crossfire и водещия го кораб се приземиха край 400- хиляден град. Земляните идваха тук на посещение и за да се обсъдят някои основни положения във войната срещу хищниците. Тук валеше сняг, но времето беше меко и приятно. Когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една от терасите на кораба, те вдишаха с пълни гърди свежия въздух, огледаха района и радостни въздъхнаха. Това беше един свободен континент… Около кораба на земляните светеха светлинките на космодрума, а малко по- нататък се виждаха светлинките на града. Този град беше край бреговете на тихо и спокойно море, което се простираше на 1,000 км. нататъка, а беше широко около 500 км. От терасата тук се виждаха и два от крайбрежните фарове, които светеха ярко в мрака. Четиримата постояха на терасата близо час, запленени от хубавата гледка и хубаво време. Когато се прибраха на топло, Ким се захвана да приготви закуска за четиримата, тя свари и билков чай за тях. Алекс запали цигара и се отпусна в креслото пред компютрите. В тези часове около кораба имаше доста обекти, но всички те бяха на Съпротивата, а опасности нямаше. В каютата на Алекс беше топло и уютно, а из кораба имаше раздвижване. Това беше времето, когато всички ставаха, за да се видят и поговорят, преди отново да се разделят според смените си.
Наближаваше полунощ, когато Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в Корпуса на космодрума, при Дзутерут- един от лидерите на Съпротивата в тази зона. Това беше малка зала за гости, намираща се на 30- ти етаж на Корпуса. Дзутерут беше слоноподобно същество, което беше със изключително висока интелигентност. Петимата обсъждаха планове, как да си върнат от контрола на хищниците съседния континент, който бяха загубили преди около 20 години. В залата имаше пулт и стенни екрани, както и бюфет с питиета и храна. Земляните имаха по чаша джин с тоник, а Дзутерут отпиваше питателен сок- супа. На екрана се показваше карта на планетата със отбелязани стратегическите обекти на хищниците, на съседния континент. Алекс въздъхна тежко и запали цигара. Дзутерут тъкмо беше им обяснил положението на тази планета. В настъпилата тишина се чуваше как вие вятъра в прозорците, а сградата леко пука под натиска му.
*
В следобеда на другия ден Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из близкия град. Джета си бяха оставили до един хотел. Валеше сняг, а температурата беше около 0' С. Четиримата земляни искаха да усетят духа на този град, такъв какъвто той беше, със своите близо 15 цивилизации, намерили местенце тук. Беше един обикновен делник, когато голяма част от населението се намираха по работните си места. Но имаше и свободни хора, каквито се виждаха и по улиците на града. По някое време четиримата влязоха в едно кафене, за да се постоплят и да изпушат по цигара. Бяха намислили да погледнат какво има и в търговския център надолу по улицата, за да купят ако има нещо по- интересно.
*
Вечерта беше започнала, когато четиримата земляни се прибраха в кораба Crossfire, заедно със двата робота, които пренасяха контейнер със стоки, за нуждите на екипажа, повечето неща- подаръци, както и някои вещи със тройно и по- голямо предназначение, които бяха по 250 бройки, за всеки член от екипажа. Валутите на AFJ позволяваха това, тъй като на тази планета идваха и туристи от други планети, както и скитници.
Вечерта напредваше, докато Алекс и неговите трима другари раздадоха подаръците на колегите си от екипажа на Crossfire. Сетне четиримата се оттеглиха в каютата на Алекс, за да се включат в дежурствата. Това беше една спокойна вечер, както за Crossfire, така и за хората в близкия град, а това се отнасяше и за цялото население на този свободен континент. Алекс запали цигара, изправи се пред един люк и погледна приказната зимна гледка навън. Целият екипаж се радваше на новите си придобивки, както и на тукашни лакомства и стоки.
*
Беше по обед, на другия ден, когато Алекс и неговите трима другари имаха цял чайник с горещ, билков чай и се топлеха, преди да започнат дежурството си от пултовете в каютата му. Навън беше мразовито, със силен вятър и ниски температури. Екипажът на кораба Crossfire успешно изучаваше съветите на Съпротивата, при война срещу хищниците. Обучението вървеше по електронен път, но имаше и учения на полигона в тази база. Обучението се водеше на малки групи от по 20 души.
Дежурството започна нормално. Тук на тази планета безопасността беше с много висока степен, заради патрулите на Съпротивата, които охраняваха континента, но трябваше и да се внимава, все пак. Четиримата се бяха стоплили, а и отоплението вече набираше сила. Скоро тук стана топло и уютно.
По- късно Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка. По това време бяха събудени всички спящи, за проверката на командир Йон, преди отново всичко да мине според разпределението на смените. Из кораба беше оживено. Хората имаха възможност да се видят и да поговорят спокойно, преди отново да започнат смените. Алекс и Ким се отбиха в столовата, да се видят с колегите си, а там имаше 40 души.
*
Вечерта беше започнала, когато Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха в снега около кораба Crossfire, за да огледат корпуса за повреди и неизправности. Валеше сняг и в този момент. Някакво празнично настроение, отдавна забравено при дългите полети из космоса, беше обхванало екипажа на кораба. Пред двата му входа имаше към 60 души - земляни, които се радваха на снега и свежото настроение, тази вечер, с носталгия по Земната Нова Година… Това беше друг сняг, някак си- извънземен, но по своему носеше радостни усещания, дори на земляните. Температурите бяха отрицателни, но това не попречи на земляните да се порадват на снега до насита. Когато Алекс, Ким, Аш и Палма се прибраха в каютата си, тук беше топло и уютно. Имаха няколко часа за почивка, преди следващата си смяна.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 178, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 178, Valeri Kolev.

Два дни по- късно Crossfire навлизаше в атмосферата на планета PN 131- 30. Тук имаше силни бури, още във високите слоеве на атмосферата. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха дежурни по пултовете в каютата си. Полетът беше тежък в силните бури, а трябваше да проверяват как са нещата тук, преди всякакво кацане. Предстоеше им да обикалят планетата на голяма височина, а планетата беше огромна, близо пет пъти по- голяма от Земята. Сканирането вървеше трудно, със големи смущения. Така нямаше да е лесно да се разбере какво се случва на тази планета и какви сили има тук. Това беше една спорна планета, за контрола над която Съпротивата воюваше все още, а хищниците неотстъпваха. Алекс запали цигара и погледна през един люк навън. Силни ветрове брулеха по корпуса на кораба, а той свистеше силно и потреперваше във вибрации, макар и слаби. Подобни лоши атмосферни условия не бяха проблем за машините на AFJ, изчислявани и строени за чудовищни аномалии.
На борда на Crossfire започваше вечерта. Обикаляха планетата, на височина от 25 км., със скорост около 700 км/ч. през силни ветрове и бури. Планетата долу, сякаш беше скована от мраз. Все още нямаше как да се получи повече информация. Палма правеше билков чай за малката групичка тук в каютата, а Алекс запали цигара и се намръщи. Всички уреди да разузнаване имаха сериозни атмосферни смущения. Беше трудно да се разбере, каквото и да е за планетата долу.
Вечерта напредваше, а полета продължаваше. Някои поискаха да се изтегли кораба в орбита за пренощуването, но все още не беше взето решение по този въпрос, а командир Йон запази мълчание. Бурята, вилнееща около кораба се усилваше постепенно. Корабът започваше да има все по- силни вибрации, въпреки системите си, които действаха стабилизиращо при полет през буря. Из кораба беше спокойно. По това време тук спяха 150 души, а останалите дежуреха или стягаха машините за предстоящи битки. Алекс пушеше цигара, докато следеше екраните пред себе си. Радарите показваха, че Crossfire се движи достатъчно надалеко от всякакви обекти. По някое време той прихвана по радиото слаб сигнал на кораб от Съпротивата. Това беше голямо постижение, впредвид ужасното време, влошаващо всякакви сигнали. Алекс се опита да осъществи връзка с този кораб, но не се получаваше. Нямаше сигнал и от Nissan, който трябваше да е пристигнал в тези часове и да е във орбита, на около 150 км. височина. Алекс, Ким, Аш и Палма имаха да дежурят още 5- 6 часа. Четиримата добре се разбираха и поделяха задачите и работата помежду си.
-Започвам да си мисля, че не ни е мястото тук!- каза Ким.
-Трябваше да сме тук, да помогнем на Съпротивата, със каквото можем, за да се поддържа контрола над тази планета.- каза Алекс.- Тук все още има около 100,000 хищници, някои от тях със машини и оръжие.
-Защо все ние се потим над чужди проблеми?- попита Ким.- Нашата Агенция AFJ разполага със хиляди кораби и милиони командоси- астронавти! Въпреки това ние сме винаги откъснати от другите си кораби и колеги, някъде напред и почти сами, без помощ от тях!...
-Спокойно, Ким!- каза Аш.- Можем по всяко време да се върнем на по- стари позиции и да бъдем много по- спокойни, във връзка с много наши кораби, които да са ни в помощ, при необходимост.
Тук замълчаха и четиримата. Всички искаха да се върнат назад, към по- спокойни позиции.
*
Наближаваше полунощ. Crossfire продължаваше да обикаля планетата, при особено лоши атмосферни условия. Алекс, Ким, Аш и Палма имаха още четири часа до края на дежурството си. Според радарите и скенерите на кораба, наблизо нямаше летящи обекти. Crossfire летеше на височина от 25 км. със около 600 км/ч. Радиовръзките в тези часове бяха много лоши. Алекс така и не успяваше да се свърже с никого, неможеше и да слуша станции от планетата, както и разговори от корабите.
*
Една вечер, няколко дни по- късно Crossfire прихвана сигнал на кораб на Съпротивата. Те ги викаха да ги последват. Тук на тази планета Съпротивата имаше цял континент, който зорко пазеха от набезите на хищниците. Земляните взеха курс към кораба на Съпротивата, който беше на три часа дистанция по- нататък. Тази вечер Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха по компютрите. Настроението беше добро днес, въпреки страшните бури навън. Crossfire летеше на 25 км. височина, със около 600 км/ч. скорост. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна как са другарите му. Из кораба по това време спяха 150 души. Полетът беше стабилен, а наоколо нямаше опасни обекти. Очакваше се някъде след 3- 4 часа, двата кораба да се доближат един до друг, а сетне земляните щяха да последват бунтовниците, до техния континент. И тази вечер, Алекс изпитваше носталгия по миналото и по родната планета Земята. Той често се питаше: защо се получи така, че двамата с Ким изоставиха един хубав свой живот, за да служат 10 години далече във космоса, като командоси- астронавти. Разбира се, ясно му беше, че така са се уговорили още от миналия си живот, верни на каузата за война срещу хищниците и за свобода на Земята и нейните колонии из космоса. Това беше идеята, в името на която отново бяха във AFJ, даже във същия кораб, където бяха воювали в предишния си живот… Алекс въздъхна. Трудно се воюваше за свобода. Никой не даваше свободата даром.
По някое време Алекс и Ким бяха излезли из кораба на разходка. Освен охраната, другиго не срещнаха по коридорите. Нямаше никой и в столовата, където бяха само готвачаката Сюзън и помощника й Джо, които приготвяха менюто за вечерята и закуските за нощните смени. Алекс и Ким се спряха при тях, а Сюзън се зарадва на посещението и им сипа по чаша джин с тоник. На борда имаше 250 души, но те рядко биваха заедно. В завързалия се после разговор, четиримата обсъдиха нещата по стопанисването на кораба. Той беше добре зареден със въздух, вода, гориво и провизии, а оранжерията и рибарника даваха достатъчно храна, чрез бързорастящите си култури и рибни видове. Вечерта едва започваше. Скоро тук щяха да вечерят хората от първите смени, които бяха по 50 човека. Джинът приятно затопли и успокои четиримата. Те бяха заедно около час, а сетне Алекс и Ким тръгнаха отново из кораба, за да огледат по- важните негови възли.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 177, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 177, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно Crossfire летеше към планетата PN 131- 30.
Беше по обед, когато Алекс и Ким вървяха из кораба, за да проверяват неговите възли и системи. Алекс пушеше цигара, още сънлив, а из главата му се мотаеха хаотични мисли. След като провериха по- важните възли на кораба, двамата влязоха в столовата. Тук имаше към 30 души, а сред тях Аш и Палма. Седнаха при тях и си взеха по питие. Гледката към оранжерията в едната посока и напред през панорамното дебело стъкло, беше невероятна. Джин с тоник, дойде добре на Алекс. Той се освежи и развесели от питието, а Ким разговаряше с Палма, някакви далечни истории от миналото.
Към края на следобеда четиримата бяха отново в каютата. Алекс действаше с компютрите, Ким спретваше похапване, Аш си подреждаше нещата в раницата, това бяха спасяващи вещи, при попадане на чужда планета, без машина, а Палма стягаше кухненските запаси от храна и питиета. Из кораба беше тихо, повечето хора спяха. Командирът на кораба, Йон, по това време обсъждаше с Браун и Джейн, плановете за идните дни. В радио- ефира звучаха няколко по- близки обекта, на четири часа от Crossfire имаше кораб на Съпротивата.
Вечерта започваше, когато Crossfire наближаваше пост на Съпротивата, със 100 души персонал и ракетни установки, закрепени на един астероид. Йон сметна за добре да спрат на този пост. Нататък пътя можеше да е тежък и да няма къде да се спира. Половин час по- късно Crossfire се скачи към базата на астероида. Това бяха сто мъже и жени, които наблюдаваха този район, като можеха и да използват оръжие и бойна сила, разполагаха и с малък кораб. Взе се решение, Crossfire да нощува тук, при тези симпатични хора. По- късно между двата кораба беше разгънат тунел- суха връзка, за свободно преминаване от единия във другия и обратно. Това беше вечер, когато хората от поста, и земляните от Crossfire, си ходеха на гости и разговаряха помежду си, по разни теми.
Алекс се беше събрал със своите хора в каютата, на джин с тоник и сладки приказки. Това беше малък празник и за двата екипажа, защото се бяха срещнали в огромния космос. Земляните се радваха на добрите времена, застигнали отново техния кораб. До полунощ оставаше много време, а тук щеше и да се нощува. В каютата беше топло и уютно, а през люковете се виждаше кораба на поста.
Вечерта напредваше, а Алекс беше седнал зад компютрите и както винаги пазеше кораба от неприятели, използвайки всички налични средства. Ким беше до него и му помагаше. Другите вечеряха около масата зад пулта. Около Crossfire нямаше почти никакви опасни обекти. Кораб на Съпротивата летеше на 4 часа дистанция оттук. Още не се знаеше, дали той ще посети този пост. Останалите обекти бяха на повече от десет часа дистанция, а това се смяташе за безопасния предел на близост.
Още по- късно вечерта, Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли с един хуманоид от тукашните, за да разгледат базата. Базата беше добре заредена с гориво, вода, провизии и въздух, както и със оръжия. В астероида имаше подземия, където можеха да се поберат, в що- годе прилични условия, 2,000 души. Хуманоидът заведе четиримата земляни и в контролната зала на поста. Оттук имаше връзка с огромен сателит до страшно отдалечени оттук планети на Съпротивата. Оттук можеше да се изтрелват ракети по приближаващи обекти, включително и ядрени, ако се докажеше, че са на хищниците. Видяха и кораба на базата. Той беше със изключителни бойни възможности.
*
Наближаваше полунощ, когато четиримата се завърнаха във Crossfire. Бяха се изморили от обиколката из базата на този астероид. В каютата беше топло и уютно. Алекс си отвори бутилка пепси, ожаднял от разходките. Четиримата бяха свободни чак до сутринта, но това не попречи на Алекс да седне пред компютрите и да събере мислите си, както и да попълни своя дневник. Входа на кораба със топлата връзка вече беше затворен, а край него беше поставен пост за през нощта. На борда на Crossfire бяха само хората от екипажа, без никакви външни хора. Топлата връзка не беше прекъсната, за да има възможност командир Йон да ходи до базата, ако реши, през тази нощ.
По това време в каютата влезе принцеса Lipo, която имаше отдавна интерес към Алекс. Ким и Палма не придаваха голямо значение на този факт. Lipo беше принцеса, младо момиче, което беше в кораба вече от месеци наред, след като баща й, собственик на междинна станция, я пусна на пътешествие със земляните.
-Как си, Алекс?- усмихна се принцесата.
-Нормално.- каза той.- Работя. А ти как си, Lipo?
-Скучно ми е напоследък…- каза тя, докато се разполагаше в скута му.- Не си идвал скоро към мостика!- погледна го тя с укор. -Затъжих за теб!
-Ще ти мине!- каза Алекс.- Това е временно, ще се оправиш!
-А вие как сте, приятелчета?- погледна тя към другите трима.
-Lipo, на война сме! Имаме сериозни задачи!- каза Ким.
-Оплаквате ли се?- попита принцесата.- И аз участвам в работата на кораба.
Замълчаха всички внезапно, а в настъпилата тишина се чуваше как топлата връзка пука от промяната в температурите. Някъде из кораба работеше дизелов агрегат. Ползваха ги понякога, за добив на въздух, чрез разграждане на вода.
*
Беше нощ. Хората на Алекс бяха заспали, а той се събуди от алармата на часовника си- беше 2 ч. Тогава се сепна и си спомни за принцесата. Тя дискретно беше бутнала в ръката му бележка, в която пишеше: "Ела тази нощ!"… Алекс стана от койката, много тихо. Измъкна се от каютата и вече в коридора, запали цигара и закрачи към дъното, където се намираше каютата на принеса Lipo. Беше отлагал това гостуване, през всичкото време, откакто тя беше на борда на Crossfire. Леко се вълнуваше, но сякаш напрежението от целия кошмар на тази война, надделяваше. Lipo беше прекрасна млада дама и нормално беше да има нужда от някого. Тя беше от особена раса игуанки, от далечна планета. Алекс доближи вратата на каютата й и почука. Бравата се отключи, а той влезе. Принцесата беше по леко облекло, тръпнеща в очакване…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 176, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 176, Valeri Kolev.

Беше една мъглива вечер, няколко дни по- късно. Crossfire все още се намираше в базата на Съпротивата, на планетата PN 131- 27. Алекс, Ким, Аш и Палма се завръщаха към кораба, след като бяха обикаляли района, около него. На входовете на кораба имаше постове, макар и да бяха повдигнати на 15 метра височина. Щом постовия колега им смъкна асансьора и се качиха, те му кимнаха за поздрав. Първия коридор беше на 20 метра височина. Слязоха там, за да минат през столовата, преди да се приберат в каютата. В столовата имаше към 20 души, колеги. Тук бяха Браун, Джейн, Никита и принцеса Lipo, също и юпитерианците Браун, Йохан, Теменужка и Анита. Поздравиха ги и побъбриха с тях, преди да се оттеглят в каютата си. Алекс запали цигара и свари билков чай, бяха намръзнали при обиколката си. Навън бяха престояли близо 4 часа, време през което каютата се беше охладила. Пуснаха веднага и отоплението, скоро щеше да стане топло и уютно. Докато се топлеха, Алекс се залови с компютрите, както обикновено. Около кораба нямаше опасни обекти, а връзката с кръстосвача Nissan беше нормална. Той си поговори с дежурните от кръстосвача, както и с тукашните дежурни в базата, също и с дежурните от мостика на кораба. Нямаше никакви тревожни сигнали. Алекс въздъхна и си сложи слушалки, за да рови из радио- ефира, както винаги. С този си навик забелязваше аномалии и опасности, много по- рано, преди те да се появят наблизо. Ким се залови да подрежда каютата, а Аш и Палма се оттеглиха в бокса си, явно изморени от тежкия ден, в почивка пред дежурството си. Новините от Nissan гласяха, че други два кръстосвача летят към тези координати, за да участват във войната. В тези часове всички в кораба Crossfire бяха будни, преди да се разделят според смените си, като някои отиваха да спят. Навън нямаше нито един човек от екипажа. Корабът се готвеше за поредното нощуване.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма поеха дежурство по безопасността на кораба и екипажа, това което обикновено правеха. Въпреки, че Crossfire се намираше на свободна планета, а това беше база на Съпротивата, земляните бяха свикнали да охраняват добре корабите си. Алекс и Ким запалиха по цигара, изправени до един люк и се загледаха към светлинките в далечината, които се виждаха слабо през гъстата мъгла. Бяха обезверени и може би изплашени, до известна степен. Винаги бяха знаели, че живота не е такъв, какъвто биха искали те, че сякаш някой им пречи да живеят нормално, но ето сега вече знаеха, че земляните са имали могъщ и коварен враг в лицето на "злите демони" и техните армии от хищници и пирати. С помощта на цайсите за нощно виждане, двамата гледаха навън и се радваха на хубавата и свежа гледка към корпусите на базата и града до тях.
-Хубаво е тук!- каза Ким.- Това е една свободна планета, воюваща за да пази свободата си! Вълнуващо!
-Чак сега разбрахме, че Земята всъщност не е свободна планета…- каза Палма.
-Можем само да си мечтаем, Земята да е свободна планета!- каза Аш.- Тези хора са го постигнали с продължителни войни, както научихме.
-Не говорете за Земята, че ми е мъчно за нея!- каза Алекс.- Дали въобще някой ден, Земята ще може да е свободна…
Замълчаха и четиримата. Около Crossfire нямаше опасни обекти, на доста голяма дистанция. Връзката с Nissan беше стабилна и на всеки час, Алекс говореше с дежурните там. Усещането, че си със своите хора, че на борда има 250 души, колеги и приятели, а в орбита е кръстосвача със още 500 души, колеги, даваше на Алекс увереност и добро настроение, въпреки всичко. Той не беше сам, тук толкова далеко от родната планета. Имаше подкрепата на своите хора, а на тях можеше да разчита и в тежки моменти на отчаяние и ужас от огромната дистанция до Земята.
Наближаваше полунощ, когато Алекс взе кафе за четиримата, запали цигара и въздъхна. Дежурството вървеше без съществени проблеми. На всеки час се обаждаха и от дежурните в базата, за да знаят, че при земляните върви нормално. Тези хора тук, така бяха свикнали да се проверяват един друг, през цялото време. На Алекс му се беше доспало, но той упорито се разсънваше, ту със плискане с вода на чешмата, ту със кафета и цигари. Спеше им се и на другите трима при него. По това време из базата готвеха един боен кораб за отлитане към фронта. Този кораб щеше да бъде със екипаж от 80 души, много роботи, джетове и добре зареден с боеприпаси, гориво, провизии и вода. Течаха последните проверки, а старта беше насрочен за сутринта. Алекс се беше изправил до люка и наблюдаваше кораба, докато го готвеха за отлитането към фронта. По някое време кораба беше готов и стана изведнъж тихо и пусто. Екипажът там спеше, преди да отлетят.
По някое време пристигнаха новини чак от Orixon 44, Новата Земя. Там храбрите земляни и техни прителски цивилизации успешно отбраняваха новата си планета от набезите на хищници и пирати. Orixon 44 се развиваше и градовете растяха успешно. В момента стотици кораби охранявали планетата, както и силите на пет крсъстосвача, като Nissan. Това беше огромна бойна сила, но планетата беше скъпоценна за човечеството и освен това- напълно автономна и свободна, макар и под опеката на AFJ. Тези новини зарадваха дежурните, както на Nissan, така и на Crossfire. Зарадва се и Алекс, оживиха се и четиримата и се разговориха, преборвайки лепкавата дрямка. Имаха много време до сутринта, когато им изтичаше смяната. Разбира се войната стоеше пред земляните и те нямаха никакъв друг избор. Затягайки коланите за пореден път, трябваше да оцеляват и да пребъдат в един враждебен свят, нежелани от "злите демони", които определяха събитията в голяма част от Галактиката, изпращайки своите армии от хищници и пирати.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 175, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 175, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, в една вечер, Crossfire се приземи край един тренировъчен лагер на Съпротивата, пак на планетата PN 131- 27. Тук освен това имаше установки за изтрелване на ракети земя- въздух, както и корабостроителен завод. Почти веднага след кацането Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една от терасите на кораба, за да огледат района. Беше тъмно, започваше една от дългите, тукашни нощи. Запалиха по цигара и погледнаха към светлинките в жилищния квартал. Тук сигурно живееха десетки хиляди души. Вече знаеха, че на планетата има и много хуманоиди, като най- близка форма, до човешката. Тук екипажа на Crossfire, 250 души, щяха да бъдат обучавани на особеностите във войната срещу хищниците. Хората от Съпротивата бяха изучили своите врагове и знаеха много за тях, неща, които сега щяха да предадат и на земляните. За това обучение не беше необходимо земляните да напускат своя кораб. Щяха да идват инструктори от тукашните военни, които да водят занятия, чрез компютрите и екраните на кораба. Още не се знаеше, колко време ще продължи обучението. Четиримата постояха на терасата близо час. Температурата беше около 5' С, а вятъра не много силен. Когато се прибраха на топло в каютата, тук им беше приятно и уютно. До полунощ оставаха часове, свободно време, а сетне започваха дежурствата им по пултовете. Скоро дойдоха отново четиримата юпитерианци- Боян, Йохан, Теменужка и Анита. Това беше обичайния вечерен съвет на екипа на Алекс. Те обсъдиха всичко по- важно от последните времена и на по чаша джин с тоник се отдадоха на сладки приказки…
Вечерта напредваше, когато над хоризонта на изток игря синята луна и заля всичко наоколо с мека светлина. Алекс и Ким наблюдаваха от един люк и се радваха на добрите времена, застигнали отново техния кораб, макар и на далеко от родната планета Земята. Полигонът се намираше надалеко от всякакви градове. Автономен и военен обект, с много голямо значение за отбраната на планетата, както и за войната срещу хищниците. Осемте души в каютата на Алекс се радваха на добрата вечер и спокойната нощ, която вече наближаваше. Джинът затопли добре телата им и им даде нужното настроение, с което да продължат по двойки да дежурят по пултовете. Те много често се радваха и на хубавата местност, около кораба. Тукашните имаха постове навсякъде около кораба, дори бяха открити специални постове, за охрана на този кораб. Земляните оставиха просто постове при входовете на кораба и патрули, които да обикалят около него. Не се очакваха неприятности, но малко повече бдителност не беше излишна.
Наближаваше полунощ, бородово време. При пултовете останаха само Алекс и Ким, а останалите трябваше да спят, за да бъдат дежурни на свой ред по- късно, през дългата, тукашна нощ. Навън беше късна доба, една извънземна джунгла, осветена в мека, синя светлина от едната луна. От тонколоните в каютата звучаха звуците на тази джунгла, хванати от външните микрофони на кораба. Странни, чужди, извънземни звуци и шумове, далече от всичко познато от по- рано. Алекс настръхваше от усещането, че някак си, тотално са се загубили, някъде страшно далеко от Земята. Добре беше, че Ким седеше съвсем наблизо до него, а из кораба имаше 250 души, все колеги, приятели, на които можеше да се разчита. Още по- добре беше, че кръстосвача Nissan беше наблизо, само на четири часа дистанция оттук, също в орбита, над планетата. Алекс въздъхна тежко. Дежурството започваше.
*
В следобеда на другия ден, Алекс и Ким вървяха из базата на Съпротивата. Не беше много студено, имаше и слънце, както и мъгла. На тази планета живееха и доста хуманоиди. Срещаха някои такива видове, докато отиваха нататък из парка. Въздухът беше чист и свеж и двамата дишаха с пълни гърди. Разхождаха се вече втори час, а това им беше голяма радост, в кораба нямаше кой знае къде да се ходи.
Прибраха се в кораба към края на следобеда. Алекс запали цигара и си взе кафе, когато влязоха в неговата каюта. Тук бяха Аш и Палма, заети по пултовете. Обучението на земляните, как да се справят със хищниците, вървеше нормално, със по четири часа занимания на ден, от инструкторите на Съпротивата. В тези часове из кораба беше спокойно и тихо, а в каютата на Алекс беше топло и уютно. Алекс тази вечер умуваше по въпросите около войната срещу хищниците. На практика излизаше, че това са онези зли сили, заради които се бяха случвали хиляди катаклизми дори на Земята. Това даваше увереност на земляните, че трябва да участват в тази война. Това ги мотивираше допълнително, да бъдат силни. В момента извън кораба бяха 30 души, но предстоеше те скоро да се завърнат на борда. Командир Йон беше дал инструкции, навън през бордовата нощ да няма нито един от екипажа на Crossfire, и това се спазваше стриктно.
По- късно вечерта в каютата отново дойдоха юпитерианците Боян, Йохан, Теменужка и Анита. Това беше състава в който се умуваше по последните положения, възникнали напоследък и какво трябва да прави екипажа на кораба. Осмината се разполагаха по пултовете и по задните кресла на каютата, при масата за почивка. Следваше дълго обмисляне на положението, в което се намираше екипажа на Crossfire. Останалите от екипа на Алекс- 25 души общо, участваха в обмислянето дистанционно. След като стана ясно, че хищниците и пиратите служат на злите демони, които искат да унищожат и тормозят всичко живо из Галактиката, земляните се чувстваха задължени да воюват със тях на страната на Съпротивата…
*
Вечерта напредваше на борда на космическия кораб Crossfire. Навън също беше тъмно и валеше дъжд, а ветровете започваха да се засилват. Алекс се беше усамотил пред компютрите и разглеждаше дневника си, отдавна непопълван. Ким спеше, а Аш и Палма стягаха вечерно похапване. Алекс оставаше сам със мислите си, а събитията от последните времена оказваха странен ефект върху него. Злите демони, които мразеха всекиго и всичко, използваха хищниците и пиратите, за да сеят истински ужаси из цялата Галактика. Това беше много повече, отколкото човешкия ум можеше да побере. Затова пък Съпротивата беше събрала цивилизации от къде ли не и гледаше на войната съвсем сериозно. Обикновено злите демони сееха робство, навсякъде, до където стигнеха техните кораби. Отделно ставаха истински ужаси в реално време със живи хора, под тяхната диригентска палка. Това се случваше в много голяма зона от Галактиката, за съжаление, в това число беше и Земята…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 174, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 174, Valeri Kolev.

Беше бордовата вечер, няколко дни по- късно. След тежкия ден екипажът на Crossfire се опитваше да си отдъхва. Бяха започнали военни учения със военните от Съпротивата, хората на Дзутерут. Командир Йон остави дежурни, а на останалите заповяда да отиват и да спят, преди маневрите в ранното утро. Дежурни оставаха Алекс и хората му, на смени, разпределени за денонощие напред. Тук нощта биваше дълга, а деня кратък, в сравнение със земните разбирания. В тези часове над космодрума и полигона светеше синя луна. Алекс запали цигара и си сипа кафе, доволен на добре дошлата почивка в компанията на Ким, Аш и Палма, макар и в дежурство по пултовете. Друго беше да тичаш из джунглата със скафандър и раница на гръб, а калашника ти да тежи непосилно от умората. Той гледаше на ученията философски- "какво пък, малко финтнес няма да ми развали доброто настроение". Тези дни тук щеше да пристигне и кръстосвача Nissan. Адмирал Шао смяташе да се наблегне на отбраната на планетата PN 131- 27, като начало на съвместни действия във войната, на страната на Съпротивата. Макар и да нямаше все още одобрение от Командването на AFJ, адмирал Шао имаше право на свои собствени решения, според обстоятелствата. Други пет кръстосвача на AFJ охраняваха Новата Земя, планетата Orixon 44, която в тези месеци се заселваше със земляни и приятелски цивилизации, след като тази планета беше намерена съвсем пуста от към разумна цивилизация и беше извоювана и призната за собственост на Земята, на земляните. Това ставаше второто най- охранявано място, след самата древна Земя.
Бордовата вечер напредваше, а навън валеше отново сняг, ситен сняг и бавен, който щеше да се сипе сигурно десетина часа подред без да спира. Този сняг приличаше на онзи сняг от Земята, но само по принцип. Алекс пушеше до един люк и се чудеше, как се бяха обърнали нещата напоследък. Вместо да обучават своите нови приятели, то стана обратното- те обучаваха екипажа на Crossfire. Войната срещу хищниците не беше лесна работа, а те пък си имаха слабите звена, които тук добре бяха изучили и знаеха.
*
Следобедът беше към края си на другия ден, когато Алекс, Ким, Аш и Палма се прибраха в кораба Crossfire, след обхождане из космодрума. Те искаха да видят, как опитните хора организират един космодрум. Това безспорно щеше да повлияе на подобни космодруми по различните бази на AFJ и земляните. Тук имаше хора от десетина цивилизации, участващи в Съпротивата. Архитектурата им беше забележителна, замислена предимно за водене на война. Алекс запали цигара, взе си кафе и седна да провери нещата из пулта. В близките часове Crossfire щеше да излети за обиколки над планетата с патрулна цел. Все още в изпитание бяха комуникациите между земляните и Съпротивата. Усъвършенстваха се и преводачите, между езиците, за да не се получи грешка при битки. От кръстосвача Nissan се бяха обадили, за да съобщят, че пристигат скоро. Nissan беше огромно съоръжение и не можеше да каца на планети, но пък носеше достатъчно машини, с които можеше да се каца. Присъствието на Nissan тук щеше да е радостна вест за екипажа на Crossfire. На война беше много важно, своите хора да са повечко. Алекс въздъхна тежко и се изправи до един люк за да погледа навън. Из космодрума кипеше усилена подготовка за изпращане на фронта на десетина кораба на Съпротивата. Те щяха да излетят от тук, късно в нощта.
*
Вечерта започваше, а навън беше сумрачно и влажно. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли пред кораба, за да огледат неговия корпус, за повреди, преди отлитането му за патрулиране. Алекс пушеше цигара и пазеше другите трима с калашника. Дори на тази, добре охранявана планета, можеше да се случат неприятности. По корпуса незабелязаха сериозни повреди. Това беше доста масивен кораб, макар и да имаше екипаж само от 250 души. На връщане към един от входовете на кораба, четиримата спряха при поста и се загледаха наоколо, особено към светлинките на Централния корпус на космодрума. Много не им се вярваше, но това беше една, наистина свободна планета, макар и по време на война, война с особено големи мащаби…
Два часа по- късно Crossfire вече обикаляше около планетата във един патрулен полет, поддържайки връзка с наземните кули и другите летящи машини наоколо. Проблемите със превода на повече от десет тукашни езика, постепенно се изглаждаше. По това време при Алекс, Ким, Аш и Палма пристигнаха четиримата техни приятели и колеги от Юпитер, отдавна в екипажа на кораба. Това бяха Йохан, Боян, Теменужка и Анита. Юпитерианците бяха в кораба Crossfire, но тук беше прибрана и тяхната совалка BASF. Те бяха пристигнали на борда на Crossfire преди месеци, носейки компютри от Юпитер. Това бяха особено ценни компютри за кораба Crossfire, а те четиримата взеха решение да служат във AFJ и останаха тук.
*
Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше да обикаля планетата, почти на орбитална височина. Движеше се бавно, тъй като нямаше още решение, колко време ще бъде това. Радиовръзката с останалите обекти, наземни и летящи, беше нормална, също и компютърния превод. С комуникациите се занимаваха Браун, Джейн, Никита и Lipo. Алекс тази вечер не беше в добра форма, мъчеше го грипа, както и мрачни мисли. До него зад пулта бяха Ким, Аш и Палма, които също не бяха в настроение. Нещо неприятно се беше случило някъде и с това беше отлетяло и доброто настроение. Това активизира екипажа на Crossfire. Това беше просто една лоша вечер, когато лошото настроение витаеше из кораба.
По някое време Алекс запали цигара и си приготви билков чай. И деня беше изминал тежък и бавен, а и сега той не беше във форма. Изправи се пред един люк и се загледа навън. Летяха през най- високите слоеве на атмосферата, през високите облаци, а в мрака над тях изплуваха звездите. Алекс потрепера от студ, макар и в каютата да беше достатъчно топло. Когато по- късно се загърна с дебело одеало и се зае със чая си, той изпита за момент измамното усещане, че си е у дома. Това верно беше техния дом сега, а и за още дълги години служба.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 173, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 173, Valeri Kolev.

Екипът на Алекс, 25 души, със совалката Honda бяха от няколко дни на тази планета. През това време те разбраха едни от най- важните истини за тази Галактика и какво представлява този свят. Не само те, но и адмирал Шао получи същата информация, която се разпространи бързо из цялата Агенция AFJ. Това беше една от великите войни в Галактиката, в която участваха страшно много хора и цивилизации. Командването на AFJ поиска една седмица за размисъл, дали ще се участва в тази велика война…
Беше един следобед, когато Crossfire пристигна на планетата PN 131- 27 и се приземи малко грубо на космодрума, наблизо до совалката Honda. Всички бяха шокирани от разкритията за света. Това обясняваше и какво са всъщност религиите като такива- верния път на спасението в суровия свят в който хората са нежелани, свят в който хората са роби и служат за развлечение на Големите хищници, дори във истински, реални ужаси, каквито има непрекъснато в Галактиката и такива документални филми на ужасите, любимото занимание на Големите хищници…
Екипът на Алекс преместиха совалката на мястото й в корпуса на кораба Crossfire, а Алекс и Ким веднага излязоха на една тераса н акораба, за да се порадват на един свободен свят, каквито оказваше се има много малко. Планетата не беше нищо особено, но… свободна. Алекс нямаше думи за случилото се. Той винаги беше имал нещо впредвид, че е зле управляван света, че не е това, което хората очакваха от него, не това, което се учеше за света, с изключение на библията. Сега, когато много тайни бяха разкрити, земляните и техните приятелски цивилизации във военния съюз AFJ, разбираха, че може и да вземат участие във великата Галактическа война. Това зависеше от решенията на Командването на AFJ, а то беше независимо и самостоятелно.
*
Беше бордовата вечер във кораба Crossfire. Алекс и Ким се разхождаха по коридорите и асансьорите на кораба, заети да умуват по новите положения, около дейностите на кораба. Скоро екипът на Алекс, се бяха завърнали в кораба, от разходка навън. Планетата не беше нищо забележително, но беше безценна, защото беше напълно свободна. Съпротивата имаше още и други подобни планети. Земляните и техните приятели, за пръв път се срещаха с високоразвита цивилизация в Галактиката, която можеше всичко да им обясни… С това редица цивилизации, обединени във съюза AFJ, тръгваха по тотално нов път. С надежда земляните мислеха за родната си планета Земята и копнееха да се върнат там и да я освободят от оковите на робството. Ентусиазмът им беше залят с леден душ. По- важни дела сега, им пречеха да се връщат на Земята, а и сами нямаше да успеят да я освободят от робството на хищниците…
Алекс тази вечер беше в добра форма. Той беше зает със своите мисли и със изучаването на някои науки на тази цивилизация. Тук имаше шокиращи научни постижения, които обезсмисляха редица политически явления в Галактиката, както и редица науки, познати по други планети. Зает да умува, сам със себе си, Алекс запали цигара и си взе плодов сок, току- що приготвен от плодове, които сам си откъсна в оранжерията на кораба. В каютата бяха също Ким, Аш и Палма. Те следяха пространството около Crossfire. Макар и с висока степен на безопасност, дори на тази планета можеше да се загази много лесно…
*
Тази бордова вечер напредваше, а навън беше късната доба на една дълга нощ. Алекс изучаваше из науките на тази планета, доста смутен и шокиран. Тези цивилизации нямаха други, кой знае какви проблеми, освен войната срещу хищниците и пиратите, на която се бяха посветили. Някои от цивилизациите тук бяха изоставили своите родни планети, опустошени от враговете, с надеждата, отново да се върнат там и да възстановят планетата и живота там. Това беше земната 7013- та година. Алекс се сети изведнъж, че скоро не са имали новини от Земята. Земната цивилизация имаше по това време много колонии по далечни планети, където малцина си спомняха нещо за Земята, а някои дори незнаеха, че те самите имат далечни корени на тази планета, родната планета на дедите им- земляните. Поради далечните разстояния в космоса и скъпото пътуване, някои разделени родове и семейства бяха обречени никога да не се срещнат отново. На Земята бяха останали само най- богатите хора, а безимотните и задлъжнелите финансово биваха прокудени по далечни колонии из космоса.
Дълга, късна доба беше над космодрума. Алекс се беше увлякъл по философия, от гледна точка на служебните си задължения. Тежки размисли торомозеха ума му. До следващото му дежурство оставаха шест часа, а той беше жаден за знания, не съвсем добре изживял живота си и този път, поредното му прераждане отново на старата Земя. Той си спомняше добре за повече от 600 свои, минали животи, всеки по- катастрофален от предишния, но вече знаеше добре, защо е било така, а не както му се е искало да бъде и както е мечтал и си е представял живота. Просто този свят не беше онзи Рай от Библията, а съвсем друг живот, управляван от зли демони, мразещи хората и чудейки се как да им навредят… Той скърцаше със зъби от ненавист и злоба, към тези зли демони. Знаеше, че както е тръгнало с тези пътешествия и експедиции, някой ден щяха да попаднат и на самите демони. Беше им замислил жестоки наказания, не само заради себе си и своите хора, а заради цялата човешка цивилизация… Алекс беше монах, по принцип, а в това някак си нормално се вписваше неговата партньорка и приятелка- Ким, както и малкото други жени в живота му. От тази гледна точка, той трудно разбираше как злите демони имаха желанието да вредят наляво и надясно на човешкия род, хранейки бездънна омраза към тях. Това се виждаше невероятно и прекалено на Алекс, но фактите го бяха доказали и това беше самата истина…
Алекс отиваше да поспи малко, преди дежурството си. Изморен и съсипан умствено, той се ужасяваше от предстоящата война в която влизаха земляните, по- коварна от онези, предишните. Верен на себе си, той провери отново всичко по себе си, раницата си, шлема си и оръжията, преди да се пльосне в койката. Другите трима в каютата вече бяха заспали, а из кораба беше тихо и спокойно. Навън валеше сняг. Подобен на онзи- земния, но само по принцип…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 172, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 172, Valeri Kolev.

Беше бордова вечер в совалката Honda, която със екипаж от 25 души- хората на Алекс, се беше установила на една междинна станция, където очакваха да намерят извънземния Дзутерут, за да говорят с него, преди да продължат пътя си към планетата PN 131- 27. В совалката се бяха прибрали всички, за да я подготвят за нощуването. Това беше поредния ден, в който не срещнаха Дзутерут. Наблюденията на земляните от совалката, бяха най- разнообразни, като имаше редица нови факти, станали им известни, факти за тази част от Галактиката и за хората, които я обитаваха. В совалката беше топло и уютно. Тя беше дозаредена с гориво, вода и провизии. Всички системи бяха в изправност, с малки изключения. Чакаха само от някъде да се появи Дзутерут. Без срещата с него, нямаха за какво да ходят до онази планета.
*
Два дни по- късно, една вечер, Дзутерут изненадващо се появи пред входа на совалката. "Аз съм Дзутерут! "- каза той на дежурните от охраната, а те извикаха Браун, помощника на Алекс, да го посрещне. Дзутерут беше интересно извънземно, наподобяващо слоновете, но хуманоид. Както се разбра по- късно в разговорите със Дзутерут, той беше лидер на Съпротивата срещу Империята на хищниците и пиратите в зоната PN. Научил от свои съгледвачи за земляните, той искаше да сключи съюз със тях, във една война срещу Империята. Браун и Алекс дълго разговаряха с него. Съпротивата имаше своя армия, макар и малка. Планетата PN 131- 27 беше под техен контрол и основната им база. Дзутерут бепе тук със кораб на Съпротивата, с който земляните щяха заедно да пътуват към люлката на Съпротивата- планетата PN 131- 27.
*
По- късно във тази бордова вечер кораба на Дзутерут и совалката на земляните потеглиха към планетата PN 131- 27, скачени един за друг. Така щяха да могат да общуват по пътя помежду си, земляните и хората от Съпротивата. Алекс беше в добро настроение тази вечер, а както обикновено със Ким, Аш и Палма дежуреха по безопасността на совалката. В зоната имаше двайсетина обекта, повечето от тях- далечни. Алекс запали цигара, все си кафе и погледна към колегите си в каютата, които действаха по пулта. Полетът вървеше нормално, със дребни отклонения в параметрите му, които не бяха тревожни. Дзутерут и Браун в тези часове разговаряха в каютата за специални случаи на совалката. Земляните имаха сериозни бойни ресурси и биха се съгласили да участват във войната срещу Империята на хищниците и пиратите. Съпротивата имаше богат каталог със информация за тази зона, това което земляните щяха тепърва да изучават и използват. Беше изпратено съобщение до кръстосвача Nissan и адмирал Шао, за да се иска разрешение AFJ да сключи съюз със Съпротивата.
По- късно вечерта Алекс и Ким излязоха по тунела за разходки, опасващ совалката и нейните двигатели и резервоари с гориво. Те запалиха по цигара и се спряха до един люк, за да погледат към кораба на Съпротивата, с който совалката беше скачена. Това беше един доста древен кораб, но добре поддържан, преминал през хиляди битки, със очукан и изподраскан корпус. Земялните незнаеха колко хора има в него, нито от кои видове са те. Влизането в съюз със Съпротивата в зоната PN, щеше да наложи още по- тежки задачи пред земляните и AFJ. Ако адмирал Шао беше получил съобщението, то сигурно в тези часове се решаваше бъдещето на кръстосвача Nissan, включително и кораба Crossfire с командира Йон.
Двамата преминаха през малката и спретната оранжерия на совалката и погледаха красивата гледка към растенията, а в момента роботите беряха поредната реколта от плодове, зеленчуци и други култури. Когато се прибраха в каютата си, тук Аш и Палма приготвяха вечерна закуска за четиримата. Алекс погледна екраните- около совалката нямаше близки, опасни обекти.
*
С наближаването до планетата PN 131- 27, започнаха да се срещат все повече патрули на Съпротивата, както и техни постове. Това беше сериозно пазена и отбранявана планета, изцяло под контрола на Съпротивата в тази зона. Беше бордовата вечер на земляните от совалка Honda, когато навлязоха във висока орбита на планетата PN 131- 27. Тук те разкачиха връзката с кораба на Съпротивата, за да могат да се приземят. Това беше невъзможно в скачено състояние.
*
Планетата на Съпротивата беше хубава и добре пазена. Дзутерут беше казал, че има и други планети под техен контрол, като основни бази на Съпротивата, във войната срещу Империята на хищниците и пиратите. Когато земляните приземиха совалката си на указания космодрум, Алекс и останалите 24 души, екипажа й, погледнаха навън, за да видят как изглежда това място. Беше тъмно, а на около километър се издигаше град, със светещи светлинки в мрака.
*
Екипът на Алекс със совалката Honda, бяха от денонощие на планетата PN 131- 27. Откакто бяха тук, те поддържаха радио-връзка със Дзутерут и Съпротивата, за да обмислят бъдещите съвместни действия. Беше една от дългите нощи, тук на тази планета. Това беше и бордова вечер за земляните. Алекс, Ким, Аш и Палма пазеха совалката, както винаги, докато слушаха разговорите на другите по радиото. Тук и сега ставаха ясни много истини за зоната PN. Обсъждането на бъдещия съюз на земляните със Съпротивата във тази зоната обясниха много неща, които и на земляните не бяха известни, за света, как е устроен той и кой го управлява. Това бяха едни големи хищници, властващи над Галактиката. Почти нищо не се случваше без те да знаят за това. Те чертаеха съдбите на хората, те управляваха живота им, играейки си на котка и мишка с тях, а Галактиката служеше преди всичко, за да се забавляват хищниците и да гледат съвсем документални филми на ужасите. Беше страшно да разбереш, че хората не са желани в тази Галактика, че служат само като роби на хищниците, за да им осигуряват благата на живота и да им служат за забавление в едни реални, истински ужаси…

(следва продължение)