ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 198, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 198, Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден, когато Crossfire разузнаваше около един от континентите, където се водеше война. Тук Съпротивата държеше 15 % от градовете, под свой контрол, а 26 % от територията. Екипажът на кораба беше насочил вниманието си, да търси вражески подводници покрай позициите на силите на Съпротивата, край континента. Алекс и неговите другари бяха в неговата каюта и действаха по пултовете, според задачите си. В тези вечерни часове будни бяха само дежурните и още отделни хора, спяха 170 души. Полетът вървеше нормално, покрай бреговете на континента. В тези координати радко влизаха сили на хищниците, защото ставаха лесна мишена на патрулите и отбранителните постове. Кораба Crossfire имаше добра радио- връзка със Съпротивата, както и със своите от кръстосвача Nissan. Наоколо нямше никакви летящи машини на хищниците. Полета беше спокоен и обикновен. Тази вечер и в идните дни щяха да бъдат изловени десетки подводници на хищниците, които обикаляха наоколо, за да разузнават и да застрашават Съпротивата с ракетите си. Алекс запали цигара и си взе кафе. Дежурството вървеше нормално. Неизвестните в уравнението бяха минимални. Алекс се изправи до един люк и погледна навън. Видимостта беше добра, но само с цайсите за нощно виждане. От едната страна океана беше бурен до известна степен, а на другата страна се стелеше мъгла над бреговете на континента. Кафето ободри Алекс, а цигарата опресни мисълта му. Тази вечер щеше да бъде така и никой не очакваше усложнения. Междувременно от Nissan бяха изпратени още- кораба Ford и три совалки, които да разузнават позициите на хищниците. Продължаваше да се обмисля, къде да бъдат транспортирани освободените от плен, щом бъдат спасени. Както AFJ, така и Съпротивата, бяха в готовност да нападнат концлагерите на хищниците, веднага щом бъде взето решение.
Вечерта напредваше, а картината под кораба беше една и съща- океана и бреговете на континента. В тези часове командир Йон призова всички да станат и им даде три свободни часа, когато да си говорят и ходят по гости. Това беше малък празник за екипажа. Из кораба стана оживено и шумно, оттук- оттам звучеше музика. Столовата бързо се напълни с хора. Алекс и Ким се разхождаха из кораба и разговаряха с колеги и приятели, а с други само си кимаха с глава. Настроението беше оптимистично. Добрите времена отново бяха застигнали този кораб на земляните.
Наближаваше полунощ. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в каютата, дежурни за още пет часа. До момента Crossfire засече две подводници на хищниците, а координатите бяха записани и предадени на Nissan и адмирал Шао. В тези часове из кораба имаше будни само 60 души. Континентът беше огромен, нямаше да успеят да проверят всичките граници с хищниците, нито с океана.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire беше кацнал от известно време в брегова база на Съпротивата. Алекс и Ким пушеха цигари на една от терасите и пийваха чай. Времето беше студено, мъгливо и тихо. Из базата подготвяха машини за операция навътре в сушата. Из кораба беше нормално и спокойно, а настроението- добро. Тук кораба зареждаше гориво и провизии, преди да продължи да патрулира по брега на океана в търсене на нарушители и подводници на хищниците.
-Добре си поспах!- похвали се Ким.- Днес ще бъде хубав ден!
-Нямам понятие, колко дни ще патрулираме.- каза Алекс.- Така е казал адмирал Шао. При патрулиране се наспивам най- добре… Но съм спокоен, Хелън е вече при нас… Сега спя нормално, без кошмарни сънища… После ще се разходим из базата! Искам да видя, какви стоки предлагат тук.
-Ще се разходим.- каза Ким.- Може да извикаме с нас и другите.
-Да.- каза Алекс.
Следобеда беше към средата си, когато Алекс, Ким, Аш и Палма взеха един от джетовете на кораба и излетяха да обиколят базата и да видят какво има тук, както и да побъбрят с тукашните хора и офицери. Базата се простираше на близо 200 км. нататък по брега на океана. Тук строяха малка колония за бъдещите освободени от плен. Тук щеше да има скоро към 8,000 места за спане и добри условия за живот, преди да се започне някакъв вид работен процес за тези хора, за да могат да се изхранват за в бъдеще.
Наближаваше вечерта, когато четиримата се настаниха в един тукашен ресторант. Джета оставиха отвън на площадката. Вътре имаше към 150 души, както от Съпротивата, така и от местните, както и работници от заводите наблизо. Нашите хора си поръчаха вкусни блюда и взеха бутилка вино. Тази вечер щяха да се забавляват, предимно. От разговорите наоколо им ставаше ясно, какво вълнува тукашните хора. Аш дори се разговори с една млада дама, седнала сама наблизо. Алекс пък се загледа към стрийптийзьорките на дансинга. Тук определено беше интересно местенце. Пържолите и другите блюда, както и виното, се харесаха на четиримата земляни. Без много да се отпускат, те си прекарваха страхотна вечер тук. Командир Йон ги искаше до полунощ в кораба, както се бяха разбрали преди това. До тогава имаше доста време. Масата им беше до стъклена стена и когато погледнаха навън, видяха, че вали сняг, който бързо трупа. Това беше друг, различен сняг, не като на родната им планета, но въпреки това някаква романтика ги обхвана. Опианени от виното и хубавото време, четиримата се абстрахираха от обстоятелствата и докато похапваха, се разговориха помежду си за отминали времена, случки и хора.
По- късно по някое време четиримата излязоха от ресторанта и се качиха в джета, за да се прибират. Снегът беше натрупал повече от метър, вече. Беше хубава зимна картинка, но на извънземна планета. Някакви стари, древни спомени се събудиха, от едни по- различни, по- други времена и за Нова Година. Четиримата земляни изтръпваха, но усещането беше невероятно. По обратния път към кораба Crossfire нищо особено не се случваше. В тези райони рядко се появяваха хищници, защото отбраната беше подсилена, сваляха се всякакви съмнителни машини…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 197, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 197, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Crossfire пътуваше към кръстосвача Nissan, който чакаше край една от междинните станции на Съпротивата, № 1924. След като Хелън беше освободена, оставаше много по- трудната задача- да се освободят хилядите пленници на хищниците, повечето от тях- хора от Земята. С плановете за подобни операции се занимаваха адмирал Шао и командир Йон. Двамата тази вечер бяха се събрали в каютата на адмирала и на чаша джин с тоник, обмисляха, как да стане всичко това.
Скоро в каютата на Алекс стана топло и уютно. Алекс се топлеше с чай и разговаряше с Хелън. Той запали цигара, развълнуван от разказите й, за пътя, който Хелън беше изминала, та да попадне чак в концлагер на хищниците. Междувременно Nissan се отдалечаваше от планетата PN 20- 13, в посока към междинна станция № 1924.
*
Алекс се събуди внезапно, точно когато Crossfire се скачваше към междинната станция, таен пост на Съпротивата, разположена сред астероидно поле, обвито в газове. Кръстосвачът Nissan беше наблизо, но големите му размери не позволяваха да се скачва към станцията. Алекс се разсъни на чешмата със студена вода, стегна си униформата, взе си кафе и засили отоплението. Аш и Палма дежуреха на пулта, в тези часове. След две- три кафета, Алекс си приготви и пълен чайник с билков чай, запали цигара и седна зад компютрите, за да поработи и да види, каква е обстановката.
В следобеда Алекс излезе из кораба заедно с Аш. Беше тихо и спокойно из коридорите и асансьорите. Навън бяха излязли 15 души, мнозина спяха, а останалите дежуреха или имаха някакви задачи. Алекс запали цигара и се спря до един люк, за да погледа междинната станция.
*
Вечерта всички хора от екипажа се бяха прибрали на борда на кораба. При Алекс се бяха събрали много хора, та той чак беше отворил съседното помещемие, използвано за склад. Между каютата и помещението имаше подвижна секция. Тук бяха тази вечер: Алекс, Ким, Аш, Палма, Браун, Джейн, Никита, Боян, Йохан, Теменужка, Анита, Lipo и Хелън. Повечето от тях бяха заети по компютрите, както и по различни задачи, които им даде Алекс. Ким и Палма приготвяха вечеря. Алекс се топлеше с чай и дежуреше на пулта. Макар и това да беше тайна база на Съпротивата, не беше изключено тук да се появят и хищниците. Затова трябваше дежурните да бъдат внимателни както винаги и да проверяват близките обекти.
Тази вечер напредваше неусетно. Алекс се беше усамотил в бокса си, за да събере мислите си и да премисли нещата от последните времена. Неговата идея- фикс, да освободи от плен старата си приятелка Хелън, беше доведена до успешен финал. Нататък ставаше много по- сложно. Хиляди пленници от Земята гинеха по концлагерите на хищниците, а трябваше да бъдат спасени и освободени. Конкретни планове за тази цел, все още нямаше готови. Съпротивата и AFJ обмисляха още по- мащабна мисия- всички пленници на хищниците да бъдат освободени и транспортирани на безопасно място. Сложен беше въпроса и за тяхното оцеляване, след това. Щеше да струва луди пари, издръжката на бивш пленник, а те щяха да бъдат хиляди…
*
Наближаваше полунощ. При Алекс беше дошла Хелън. Тя беше вече голяма, зряла жена, но още много млада. Униформата на Crossfire страшно и подхождаше. Алекс и се усмихна на вратата и я прие в бокса си, с удоволствие. По- късно докато пийваха червено вино от бордовата реколта с лимонада, те си припомняха миналото и лудите им юношески години, когато бяха били заедно. Алекс й разказа за своите сънища и тя беше шокирана, как от сънищата се е стигнало до намирането й, а и до освобождаването й. Хелън започнала като войник- пехотинец към AFJ. Пленена от хищниците на една от спорните планети, тя беше прекарала 4 години в плен…
*
Вечерта на другия ден Crossfire обикаляше планетата PN 20-13 в разузнавателен полет, а кръстосвача Nissan беше на три часа полет от планетата. Островът на Съпротивата се намираше на 2,000 км. от Crossfire в тези часове. Той летеше със включено енергийно поле за "невидимост" около себе си, но и без друго наоколо беше мрак. В някои райони имаше до към 20- 30 летящи обекти, сред тях много на хищниците. Все още на тази планета притигаха и кораби от чужди светове, които незнаеха, че тук се води война. Към тях и двете страни се отнасяха дружелюбно, така, че въобще да не се замислят, че тук се водят войни, всъщност. Тази вечер Алекс както обикновено беше в каютата си, заедно с другарите си, пийваше чай, пушеше и следеше нещата около кораба. По това време на единия континент Съпротивата воюваше за още един град по пътя си, а хищниците яростно се отбраняваха. Зад гърба на Съпротивата вече имаше десетки освободени градове.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха из кораба да се разходят. Екипажът имаше цели три свободни часа по това време. Из коридорите беше оживено, а в столовата имаше към 30 души. Алекс и Ким седнаха в столовата и хапнаха по паница горещ борш, както и други блюда, каквито се предлагаха от кухнята. Настроенията сред екипажа бяха добри и оптимистични. Двамата побъбриха с колеги и приятели, преди да продължат разходката си.
Crossfire летеше към друг голям остров, държан от Съпротивата. Там хората на командир Йон щяха да бъдат инструктирани от офицери на местните военни, за безопасно летене над тази планета. Тези съвети и инструкции щяха да бъдат полезни за целия екипаж на кораба. По някое време Алекс се усамоти в бокса си, за да си събере мислите и да помисли по въпросите за решаване, както и за да попълни дневника си. В каютата на Алекс беше топло и уютно, когато се събраха на приказки и питие, Алекс, Ким, Аш, Палма, Боян, Йохан, Теменужка, Анита, Lipo и Хелън. Те се настаниха около масата, където Ким и Палма сервираха деликатеси и питиета. До другия остров, държан от Съпротивата оставаше около един час път. Там кораба щеше да нощува. Настроенията из кораба бяха приповдигнати. Тук рядко припарваха хищници, защото Съпротивата направо им сваляше машините. Явно добрите времена бяха застигнали отново кораба Crossfire, колкото и далеко да беше той от Земята…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 196, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 196, Valeri Kolev.

Една вечер, няколко дни по- късно, совалката Honda плуваше в режим "подводница", към един от континентите на хищниците, тук на планетата PN 20-13. Вече беше доказано, че Хелън се намира в третия по ред концлагер, където раздава храна на миньорите в близката мина. Идеята на Алекс и неговите хора беше, да се промъкнат в рудника и да изведат оттам Хелън, с малко хора и съвсем бързо и безшумно. Honda се намираше на 100 м. дълбочина и напредваше с около 40 км/ч. Алекс се беше усамотил в бокса с койката си и стягаше екипировката, раницата и шлема си за предстоящата операция. Той беше твърдо решил лично да участва в тази спасителна операция, конкретно за освобождаването на неговата приятелка Хелън, от концлагера.
Вечерта напредваше, когато Алекс даде по радиото последни инструкции, на мостика останаха само трима дежурни, а останалите се оттеглиха за сън. Алекс запали цигара, взе си пълен чайник с билков чай, за да се топли през дългата нощ. Около Honda нямаше опасни близки обекти, а пътуването нямаше да е кратко. Ким се появи по- късно, след като беше имала задачи по поддръжката на совалката. Тя беше сънлива, пооправи си раницата и багажа и се пльосна в койката си и заспа.
Наближаваше полунощ, а Алекс пушеше цигари, пийваше горещ чай и прослушваше радиосигналите в този район. Над совалката прелитаха случайни обекти, предимно от Съпротивата, които бързаха за тук и там. Войната течеше с пълна сила. Хищниците не искаха да дадат в ръцете на Съпротивата, поредния град, за който се водеха битки.
*
Беше една вечер, няколко дена по- късно, когато Honda достигна брега на континента. Над водата скоро изплуваха двата джета на совалката, за да разузнаят. Концлагера се намираше на 100 км. нагоре в планината. Рудникът обаче имаше коридор с изход, дори само на 15 км. от брега. Оттам щяха да влязат в рудника хората на Алекс, за да приберат Хелън. Алекс също беше с тях. Нататък започваше пустиня. Именно затова този вход на рудника не се охраняваше. Оттук нямаше накъде да се избяга. В единия джет бяха Алекс, Ким, Аш и Палма, а във втория- Браун, Джейн, Никита и Lipo. Това бяха хората, които трябваше да намерят Хелън в рудника, за да я приберат оттам. Половин час по- късно двата джета пристигнаха при далечния вход към рудника. Алекс и хората му замаскираха джетовете и продължиха нататък пеша. Според Алекс, можеше да се наложи да се мотаят из рудника няколко денонощия. Всички се бяха запасили с търпение. Докато крачеха към входа, Алекс даде последни инструкции…
Вечерта напредваше, а Алекс и хората му, общо осем души тук в рудника, сканираха наоколо и обмисляха пътя за изтегляне, след като вземеха със себе си Хелън. Тук имаше и нощни смени, но още не се знаеше, дали Хелън ще се появи тази вечер или през нощта. Бяха успели да си изберат местенце, където да изчакат, а на останалите входове бяха изпратили летящи микрокамери. Това беше някаква стаичка, неизползвана от години. Тук щяха да стоят, докато забележат Хелън на някоя от микрокамерите. Алекс запали цигара и отпи глътка джин за кураж. Намираха се в района на концлагер на хищниците. Тук всичко беше опасно…
*
Беше рано сутринта. Алекс тъкмо си правеше кафе, когато Аш забеляза Хелън да влиза в рудника, докарана до тук с първата смяна миньори. Тя им сипваше по паница каша- сутрешната дажба храна за тях. Аш и Алекс определиха броя на миньорите от първата смяна на 300 души.
-Изпиваме кафето и тръгваме!- каза Алекс.- Събуди всички!
Половин час по- късно, когато Хелън беше раздала храната и се готвеше да се оттегли в един фургон, край рудника, където готвеха каша четирима души, Алекс и Аш излязоха от един страничен коридор на шахтата и я дръпнаха след себе си:
-Хелън!- каза Алекс.- Аз съм Алекс! Дойдохме да те измъкнем оттук.
Хелън малко се изплаши. Беше спретната и все още много млада. Тримата се оттеглиха по коридора. Из рудника имаха доста да повървят до далечния изход. Осемте и Хелън внимателно се изтегляха нататък към изхода. Тук скоро никой нямаше да се сети, къде е Хелън…
*
Скоро щеше да се съмва, когато Алекс, неговите колеги и Хелън стигнаха до джетовете, качиха се в тях и скоро отлетяха, десет километра нататък, където под водата се намираше совалката Honda.
-Алекс! Немога да повярвам! Какво търсиш тук, човеко?- каза Хелън.
-Дълга история, Хелън.- каза той.- Изпий тази чаша кафе с една пица и после ще поговорим.
Беше още много рано и тъмно, когато двата джета се приводниха и започнаха да се спускат надолу към Honda. Алекс беше доволен, а хората от совалката радостно ръкопляскаха и подскачаха. Алекс успя да измъкне своята стара приятелка от концлагера.
*
Един час по- късно Алекс и неговите хора вече се намираха в совалката, а тя тръгваше навътре в океана. На достатъчно далеко от континента, предстоеше совалката да изплува и да се издигне до орбитална височина, където щеше да я прибере кораба Crossfire. Срещата на Алекс със Хелън, в такива странни обстоятелства, трогна неговите колеги. Двамата почти не разговаряха. След като пи кафе и хапна, Хелън получи медицинска помощ и успокоителни и скоро заспа. Невероятно тежко било преживяното в концлагера, беше разказала тя, а там имало още хиляди земляни, пленени от хищниците по чужди планети…
*
Беше вечер, когато совалката Honda се завърна на кораба Crossfire, на висока орбита от 15 км. След като се скачи с кораба на нейното си място, Алекс и неговия екип излязоха из кораба. Тук беше тихо и спокойно, като мнозина спяха. В каютата на Алекс беше студ, щом се върнаха там. Включиха отоплението, а Ким и Палма се заеха да приготвят вечеря. Тази вечер за десет души, след като прословутата Хелън беше вече тук сред тях. Докато се стопли каютата, пиха горещ чай, грог и джин стоник. Алекс се запозна с новите обстоятелства тук. От кръстосвача Nissan, адмирал Шао настояваше да се приберат при него. Командир Йон вече нямаше кого още да чака и сигурно още тази нощ това щеше да бъде сторено…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 195, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 195, Valeri Kolev.

Островът на Съпротивата, не беше никак малък. Тук пристигнаха Алекс и неговия екип, след нощното разузнаване. В следобеда Алекс стана от сън, погледна как вървят нещата тук и се освежи със студена вода на чешмата. По- късно с кафе и цигара, започна да се разсънва. Бяха будни в тези часове Браун, Джейн, Никита и Lipo. Останалите спяха или почиваха. Совалката Honda се намираше в една база на Съпротивата, на този остров, който те държаха под контрол.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Аш излязоха из базата, за да огледат и да говорят с офицерите тук. Двамата запалиха по цигара и тръгнаха към парка, който беше в съседство до космодрума. Беше мъгливо и сумрачно, някъде около 0' С. Вятъра беше слаб. Из парка имаше слабо движение. В продължение на половин час срещнаха не повече от 20 души, все бойци от Съпротивата, но в базата имаше и цивилни. Растенията тук бяха типично извънземни, но още по- различни от всичко виждано до сега. Наблюдаваха се и миролюбиви горски създания, които излизаха като призраци от храстите. Щаба на Съпротивата беше на около 5 км. нататък през парка. Двамата отиваха пеша, само за да се разходят. Времето беше страхотно, като в детска приказка. Чувстваха се като омагьосани от обстановката тук. На връщане щяха да дойдат с джет да ги приберат. Още незнаеха, колко време ще се забавят при офицерите.
Към края на следобеда, Алекс и Аш излязоха от Щаба. Отпред ги чакаха с джета Ким и Палма. Качиха се и излетяха обратно към совалката. Момичетата бяха усмихнати и весели. Явно добрите времена отново бяха застигнали земляните дори тук, на тази далечна планета. Петте километра прелетяха за няколко минути, а в совалката вече ги чакаха, за да излитат отново през океана на разузнаване.
*
В началото на вечерта Honda летеше на 7 км. височина над океана, към следващия концентрационен лагер, който трябваше да се провери. Навсякъде около първия бяха монтирани микрокамери и се следеше, за да бъде забелязана Хелън. Алекс се занимаваше най- вече с това. Тази нощ такива камерки щеше да има и около втория лагер. Лагерите бяха общо четири. Все някъде трябваше да се намира и Хелън. Междувременно на 30 км. от първия лагер, хората от Съпротивата подготвяха палатков лагер. Тук щяха да се приютят затворниците, след като ги осовбодяха от концлагера. И Съпротивата и хората от Nissan имаха сериозни планове за освобождаването на пленниците от концентрационните лагери.
По някое време Алекс си взе кафе и запали цигара. Преглеждането на филмите от камерите до момента не помогна да се намери Хелън, но Алекс силно вярваше, че и това ще стане. Просто материалите от камерите отнемаха много време, за да бъдат изгледани. Алекс наблегна на камерата, която показваше чешмите в двора на лагера. Тук рано или късно щеше да види и Хелън, ако е в този лагер. Това бяха материалите от първия лагер, където ходиха през миналата нощ. Момчетата закачиха камерки и на най- недостъпните места, а това щеше да помогне при планирането на освобождаването на пленниците по- късно в идните дни.
По- късно вечерта в совалката беше топло и уютно. Полетът продължаваше със включено силово поле за невидимост, около корпуса й. Алекс се топлеше с чай и помагаше в пилотирането. Наоколо имаше много летящи обекти, водеше се война. Земляните знаеха точните координати на своите обекти, както и тези на Съпротивата. Всичко останало можеше при нужда да бъде свалено долу по най- бързия начин. Подобен рискован полет със повишено внимание не беше новост за командосите- астронавти от AFJ. Имаше всякакви инструкции как да се действа в такава обстановка. За да са по- сигурни в безопасността си, хората от Honda заобикаляха всичко по- съмнително, още отдалеко.
*
Беше един мрачен следобед, няколко дни по- късно. Екипът на Алекс със совалката Honda се намираха на острова на Съпротивата. Настроението този ден беше подтискащо. На тази планета се водеше война. За момента Съпротивата имаше само този остров, който беше огромен, но все пак- само един и то с ограничена територия, все пак. Алекс също не беше в добро настроение. Мрачни мисли се мотаеха в главата му, а грипа отново го беше нападнал. Тук, на този остров, не беше гарантирана безопасността на екипа му. Рискуваха непрекъснато. Прегледа на филмите от микрокамерите още не беше дал резултат- Алекс не можа да забележи Хелън из тези филми, т.е. още не се знаеше, къде е тя. Замислен и тъжен, той взе една чаша кафе и запали цигара. В тези часове, Алекс беше направо отчаян.
Следобеда напредваше неусетно, а Алекс се топлеше с билков чай и преглеждаше филмчетата от микрокамерите, разположени около четирите конлагера на хищниците. Трябваше да разпознае своята Хелън, за да се разбере, къде се намира тя. Преди това да стане, нямаше как да я освободят, като незнаят къде е тя.
Към края на следобеда настъпи оживление сред екипа на Алекс. Той също изпита облекчение и му хрумна да изследва филмите с помощта на компютъра, за бързо разпознаване на Хелън, ако я има в някой кадър. Щом пусна програмата да работи автоматично, Алекс въздъхна, взе си още чай и запали цигара. Все някак трябваше да се рабере, къде е Хелън в тези дни.
*
Вечерта беше настъпила, когато Алекс и Аш излязоха из базата на Съпротивата, да подишат свеж въздух и за да говорят отново с офицерите. Навън беше тъмно и не много студено, спускаше се мъгла. Във офицерското кафене беше пълно с народ. В съседство се намираше техния клуб. Алекс и Аш се разговориха с офицерите по въпросите за освобождаването на пленниците от Земята, в концлагерите на хищниците. Това стана основната тема за офицерите тази вечер. Те обещаваха съдействие, когато се пристъпи към действие. Алекс даде и снимки на Хелън, за да я познаят, ако някъде я видят. Той я представи като много близък свой човек. Офицерите от Съпротивата разбраха за какво става дума и обещаха, да помогнат. Алекс и Аш пийнаха по едно питие от тукашните. Беше леко алкохолно, но им хареса. Те останаха в клуба на офицерите няколко часа, преди да се приберат в совалката, където ги чакаха за вечеря.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 194, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 194, Valeri Kolev.

Една вечер, няколко дни по- късно, Nissan наближаваше междинната станция № 1807. Тукашните две малки планети бяха под контрол на Съпротивата, а тази станция беше тайна, тяхна база, сред облаците газове. В близките часове на Nissan щяха да дойдат двама офицери на Съпротивата, от междинната станция, за да говорят с адмирал Шао и да му връчат дисковете с информация и звездни карти на зоната. Междувременно тук имаше разузнавателна група на Съпротивата, която беше ходила до планетата PN 20-13. Командир Йон щеше да ги приеме в кораба Crossfire за да опишат какво са видели там. Екипажите на Nissan, както и на Crossfire тази вечер имаха пет свободни часа, време за почивка и разговори с колегите и приятелите на по чаша питие или на вечеря, ходеше се и по гости. Алекс беше в добра форма през този ден. В тези часове той по навик беше с любимия си чайник с горещ билков чай, пушеше цигари и следеше района около Nissan. Тук беше сравнително безопасно и с близка помощ от Съпротивата, но наблюдението не биваше да спира.
Вечерта напредваше, а Алекс и Аш бяха из кораба на разходка и за да проверят основните възли на системите на Crossfire. Обичайната инспекция, която се правеше на десет дни веднъж. Около Nissan всичко беше обгърнато в гъста мъгла. През люковете не се виждаше нищо, а само бледа синьо- зелена светлина, като на зазоряване на Земята. Докато инспектираха основната компютърна мрежа на кораба, Алекс каза:
-Нямам търпение, моята Хелън да е на борда на Crossfire! Ще направя всичко възможно да я освободя оттам!
-Разбираме те, Алекс! - каза Аш- Имаш нашата подкрепа! Целия екипаж на кораба ще ти помогне в това!
-Аз разчитам на вашата помощ!- каза Алекс.- Ще ви бъда безкрайно благодарен, само да я намерим и освободим…
-Ние вярваме, че с общи усилия ще успеем!- каза Аш.
*
Инспекцията продължи повече от час, след което двамата се върнаха в каютата. Тук тъкмо бяха пристигнали юпитерианците- Боян, Йохан, Теменужка и Анита, както и извънземната принцеса Lipo, а Ким и Палма приготвяха скромна обща вечеря. Алекс си взе кафе и запали цигара. В каютата беше топло и уютно, а компанията беше страхотна. Скоро вечерята щеше да е готова и сервирана. В очакване за една хубава вечер и спокойна нощ, екипажите на кръстосвача Nissan и кораба Crossfire, прикрепен към него, почиваха и се веселяха, а дежуреха само отделни екипи.
*
Няколко дни по- късно Nissan летеше нататък по пътя към планетата PN 20- 13, където беше пленничка и затворничка приятелката на Алекс- Хелън. Само след няколко часа, Nissan щеше да достигне междинната станция № 1924, тайна база на Съпротивата и последна спирка, преди планетата PN 20- 13. Екипажите в тези часове почиваха, а скоро щяха да имат и три свободни часа. При Алекс всичко беше нормално, той беше поспал два часа в следобеда. Сега се разсънваше с кафе и цигара и бавно навлизаше в ситуацията тук. Докато беше спал днес, дежурните се бяха свързали с няколко кораба от AFJ и от Съпротивата, които бяха в зоната. Nissan нямаше да остане сам в тази си мисия. Подкрепата от своите беше наоколо.
Вечерта беше започнала отдавна, а Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха по пултовете в каютата. Тук беше топло и уютно. В очакване на пристигането в междинна станция № 1924, екипажите прекарваха една хубава вечер заедно. Алекс си беше взел още кафе и пушеше цигари, зает да проверява десетината обекта, по- наблизо около Nissan, на повече от три часа полет.
По някое време Nissan беше наблизо до междинната станция. Оттам пристигнаха двама офицери от Съпротивата, за разговори с адмирал Шао. Nissan щеше да пренощува тук. До планетата PN 20- 13 щяха да отидат първо разузнавателни екипи със совалки и джетове. Алекс настояваше неговия екип да участва, но командир Йон го искаше на борда на кораба, до последно, като най- опитния екип в осигуряването на безопасност. Алекс не беше съгласен и подготвяше совалката Honda за скорошно излитане на разузнаване, заедно с екипа си.
*
Под прикритието на нощта, совалката Honda, със 25 души- екипа на Алекс, летеше на 6 км. височина над океана на планета PN 20- 13. Тук се воюваше, Съпротивата срещу армиите на хищниците, слугите на "злите демони", могъщите висши същества, виновни за всички злини в Галактиката, Млечния път. Совалката използваше щит за невидимост, тиха, бърза и натъпкана с оръжия и боеприпаси, дори атомни ракети. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха на мостика, точно зад пилотите Браун и Джейн. Алекс имаше разузнавателни данни, къде се намират четири от лагерите за задържане. Тук някъде се намираше неговата приятелка Хелън. Той все още нямаше план, как да я намери. Трябваше хора да слязат долу и да наблюдават концлагерите, един по един. Трябваше контакт с местните, за да се разпита за Хелън. Всичко това предстовеше, а тук на тази планета бяха сурови, военни времена…
Алекс си взе кафе и запали цигара, по някое време. Той се вълнуваше, как ще се справят със задачата, всъщност възложена от самия него- да се намери и освободи Хелън от концлагера, където я държат в плен. Honda летеше със около 300 км/ч., над океана, сред пълен мрак. Тук беше топло и уютно. До първия континент имаше още часове полет. По това време от Nissan им готвеха готови планове за действие и още разузнавателна информация. Алекс въздъхна, беше леко гладен, зареден с енергия и в добра форма. Част от хората му спяха или почиваха. Около совалката имаше и близки обекти, често- на Съпротивата. Тя притежаваше тук един голям остров, който държеше в ръзете си, под свой контрол. Точно там Honda щеше да се прибере на сутринта, след първия си разузнавателен полет от тази нощ. На мостика беше тихо и спокойно. Алекс разглеждаше оскъдните данни за четирите концлагера на хищниците и умуваше, заедно с Ким, Аш и Палма. Междувременно в сънищата му, където се появяваше Хелън, беше започнало да е по- оптимистично. Тя хранеше някакв анадежда за себе си и своите събратя, а Алекс вече знаеше, от къд еидва тази надежда, ето той беше вече тук с много хора и бойна техника…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 193, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 193, Valeri Kolev.

Наближаваше вечерта, когато земляните откриха някакъв предавател, разположен сред астероидите. Към мястото заминаха още разузнавачи. Алекс по това време беше в добра форма. Той опитваше далечни раздиовръзки, за да може да се научи още нещо за зоната и разположението на силите из нея. Неусетно дойде и вечерта. От изтребителите съобщиха, че са намерили ретланслатор на хищниците и автоматична информационна станция. Това беше добра новина- от тази станция можеха да се разберат честотите и кодовете на хищниците, както и да се започне подслушване. При станцията имаше достатъчно хора и то добре обучени, а останалото беше въпрос на време.
По- късно Алекс и Аш се разхождаха из Nissan. Вечерта беше тиха и спокойна. Будни бяха само заетите с някакви задачи екипи, както и тези излязли навън. Алекс и Аш влязоха в столовата на кръстосвача, а тук намериха към 80 души. Някои ги познваха и им махнаха с ръка за поздрав. Тук двамата се почерпиха по питие, Nissan имаше доста по- разнообразно снабдяване. Измина един час, докато си приказваха помежду си, седнали край един люк. В далечината светеха астероидите в бледа светлина. Някаква далечна звезда хвърляше мека и загадъчна светлина в зелено.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Аш се прибраха в каютата. Тук момичетата приготвяха вечеря за девет души, щяха да гостуват още принцеса Lipo, както и юпитерианците Боян, Йохан, Теменужка и Анита. В каютата беше топло и уютно. Алекс се залови да си подрежда раницата и багажа в личния си бокс със койката за сън. Тук усамотен за известно време той събираше мислите си и попълваше дневника си. Когато по- късно се появи в каютата при другарите си, той беше избръснат, изкъпан и в чиста униформа, добре стегнат, като за война. Гостите бяха дошли. На масата имаше питиета и храна. До полунощ всички тук бяха свободни, ако нещо не се объркаше, но за момента нямаше такава опасност.
Хапването и пийването вървеше нормално, впредвид странните обстоятелства- бяха на рискована мисия в далечния космос. В каютата беше топло и уютно, а Алекс и Аш бяха донесли кашон с червено вино от складовете на Nissan. Смесено с газирана напитка то ставаше превъзходно. Това вино беше произведено на Nissan, от бордовата реколта от грозде, което узряваше веднъж месечно, бързорастящо и бързоузряващо, както всички растения и дивеч по тези кораби. Алекс беше във добра форма и настроение тази вечер.
Полунощ наближаваше, а от тогава деветимата започваха дежурства на по четири часа, от тук от каютата на Алекс. Но все пак имаше още два часа до тогава и тези хора успяваха добре да си хапнат и починат на хубавата софра, по никое време, далеко от Земята във тотално непозната зона от космоса. Едно ги радваше- все пак се намираха в Млечния път, а наблизо имаше и други сили на AFJ (военен съюз на земляните и техни приятелски цивилизации). На кръстосвача Nissan имаше 500 души, а в кораба Crossfire прикачен към него, още 250 души. Тук никой не беше сам. Това бяха доволно много хора, та дори не всички се познаваха. Усещането, че са много, че разполагат с бързи двигатели и мощни оръжия, даваше допълнителна сила и самочувствие на тези 750 командоси- астронавти, повечето от които- от Земята.
Наближаваше време за застъпване на дежурството. Алекс запали цигара, подготви си чайник с чай и седна да се настрои за работа. В тези часове всички се бяха прибрали на борда на Nissan и се готвеше тръгване нататък по плана.
Половин час след полунощ Nissan потегли напред по пътя си с бълващи огън двигатели, почти на 25% от мощността им. Набирането на скорост щеше да продължи около пет часа. Това беше огромен кръстосвач, пълен с оръжия и боеприпаси, зареден сериозно със провизии, гориво и вода за продължителни преходи и водене на война в отдалечени от своите зони. Към него имаше помощни кораби, совалки, изтребители и джетове, закрепени по корпуса му.
*
Беше следобеда на другия ден. Nissan продължаваше полета си по изчислените траектории. Заобикаляха се повечето обекти в зоната, като важното беше- да се стигне до планета PN 20- 13. Това беше рискована мисия. За тази зона AFJ не знаеше кой знае колко. Добрата новина беше, че Съпротивата имаше присъствие тук със свои сили. Алекс беше в сравнително добра форма през този ден. В тези часове той пийваше кафе с цигара, в компанията на Ким, Аш и Палма. Четиримата както обикновено проверяваха всичко, около кръстосвача, прослушваха и радио- ефира. Около планетата PN 20-13 беше сравнително спокойно, както се разбра от разговорите по радиото със силите на Съпротивата в тази зона. С тези хора земляните се разбраха, да се срещнат при междинна станция № 1807, за разговори и за да получат актуална информация за зоната, както и звездните карти на зоната. Беше трудно да се намери тази междинна станция, прикрита сред газови облаци около две малки планети. В очакване да получат точните им координати, дежурните на Nissan стояха и изчакваха на линия по радиото. Алекс и Аш пък се бяха свързали с кораб на AFJ във зоната. От разговора стана ясно, че силите на AFJ в зоната, ще помогнат в мисията на Nissan, с каквото могат. Двата екипажа тук със смесени чувства се готвеха за битки, дори и на самата планета долу, когато се стигнеше до това.
Вечерта беше започнала, когато Алекс и Аш излязоха из кораба на разходка. Около Nissan в тези часове нямаше близки обекти. Бяха достигнали огромна скорост, за да пристигнат навреме. Траекториите на полета избягваха контакти с обекти по пътя. Имаше стабилен радио- контакт и със Съпротивата и със другите сили на AFJ в тази зона. Специален екип от десет души, помагаше на адмирал Шао да състави най- добрата стратегия за тази мисия. Отделно щеше да има три екипа, които да помогнат на Алекс, да освободи своята приятелка Хелън от лагерите на хищниците. Но това не беше основната мисия. Адмирал Шао искаше да освободят затворените пленници- земляни от тези лагери…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 192, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 192, Valeri Kolev.

Беше вечер, няколко дни по- късно. Nissan напредваше по пътя към планетата PN 20- 13. Из кръстосвача и кораба беше тихо и спокойно. Будни бяха само дежурните и отделни екипи, заети със някакви задачи. Алекс и другите трима бяха в тяхната каюта, заети с компютрите. Вниманието им беше насочено, да търсят в зоната други кораби на AFJ, както и да прихващат далечни сигнали, по- близо до планетата PN 20- 13, за да събират информация от рано. Алекс запали цигара по някое време, взе си кафе и се изправи до един от люковете, за да погледа напред по пътя на кръстосвача и да прецени усещанията, които изпитва. Това щеше да покаже, какво бъдеще очаква двата екипажа. Тази вечер Алекс беше спокоен. Бъдещето на неговата Хелън скоро щеше да бъде в ръцете му и на неговите колеги тук. Да я освободи на всяка цена- това беше желанието на Алекс, а той не се сещаше за нищо, по- важно в момента. Стоя изправен до люка близо час. Усещанията бяха различни, но надделяваше неговия оптимизъм. Сетне Алекс излезе на разходка из корабите, като повика със себе си Аш. Из кораба нямаше движение. На един от асансьорите попаднаха на двойката патрулни от охраната. Кимнаха си с глава, а Алекс и Аш продължиха да вървят към оранжерията. По това време там, роботи събираха последната реколта бързорастящи плодове и зеленчуци. Тази реколта беше новата за тези два- три дни. Някои култури даваха реколта веднъж седмично или на десет дни. Оттам нататъка роботите складираха всичко, ако готвачите не го приберяха за да го сготвят. До оранжерията имаше пък рибарник, отново бързорастяща риба, която наддаваше за около 15 дни и биваше прибирана от роботите. Из оранжерията се разхождаха също птици и прасенца, които даваха месо и яйца. Алекс и Аш седнаха на дървена пейка край едно портокалово дръвче, още узряващо. Тук изпушиха по цигара, пийнаха джин с тоник, радвайки се на хубавото местенце.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Аш се прибраха в каютата. Ким и Палма почиваха, имаше готов цял чайник с билков чай, както и лека закуска за четиримата. Докато хапваха Алекс се затопли и ободри. Щяха да останат на линия до 2 ч. през нощта. Едва след това имаха шест часа за спане. По- късно Алекс се залови да рови из радио- ефира. Интересуваше го какви кораби има наоколо в радиус от десет дни полет, а това беше огромна зона за претърсване. Също така се проверяваше колко кораба на AFJ са наблизо и къде точно. За тази сериозна мисия, която си бяха избрали командосите от Nissan и Crossfire, за да помогнат на Алекс, всяка помощ от своите можеше да е от голямо значение.
*
По обедно време на другия ден Алекс се разхождаше из кораба със Аш. Те пушеха по цигара и умуваха по проблемите около новата, неочаквана мисия, която се беше започнала. Аш беше един от най- добрите приятели на Алекс. Той му помагаше по всякакъв начин и го съветваше. Мисията по освобождаване на затворниците от лагера за задържане, на хищниците, който се намираше на далечната планета PN 20- 13, щеше да бъде трудна и рискована. Алекс повече държеше да освободи своята стара приятелка Хелън, а това сигурно щеше да стане в течение на мисията. Тук всички знаеха за какво става дума. Екипажите и на кръстосвача и на кораба бяха единодушни, че ще направят каквото зависи от тях.
Следобеда свършваше, когато Алекс стана от пулта, взе си кафе от автомата, запали цигара и се изправи до един от люковете, за да погледа навън. Грипа го беше нападнал отново в тези часове. Болките по цялото му тяло никак не бяха приятни, както и втрисането от студ, въпреки, че в каютата беше достатъчно топло. Той не се предаваше по никакъв начин. Продължаваше да си работи по компютрите, както обикновено. В тези часове Nissan навлизаше в първата изчислена траектория в посока на една от по- близките звезди. Из кръстосвача и кораба беше спокойно и тихо. Двата екипажа почиваха, зареждайки сили и енергия за по- късно, когато щяха да им потрябват. На крака бяха само дежурните, както и отделни екипи, заети с някакви задачи.
*
Вечерта напредваше, когато кръстосвача Nissan преминаваше покрай огромно астероидно поле. Поради размерите си, Nissan неможеше да мине през това поле, а покрай него. Всъщност курса по траекторията на полета минаваше на пет часа полет от крайните астероиди. Дежурните проверяваха дали има някой, или нещо из тези астероиди. Още не бяха решили, дали ще се изпращат разузнавателни екипи със совалки там. Алекс все още зъзнеше, загънат в дебелото одеало. Той пушеше цигари, имаше пълен чайник с билков чай и действаше по компютрите пред себе си. Тази вечер не бяха дадени свободни часове за екипажите. Беше много по- важно да се изследва астероидното поле, вместо хората да имат свободно време. Алекс мислеше да остане на линия до полунощ, а сетне да поспи. Напоследък му липсваше достатъчно сън, а това беше опасно за неговата форма. Той искаше да е в добра форма, дори под влиянието на извънземния грип.
*
В следобеда на другия ден Nissan беше в дрейф край астероидното поле, а из него облитаха три совалки от кръстосвача и десет изтребителя. Трябваше да се разбере, дали тук има хора. Алекс и неговите хора действаха по пултовете. Интересуваше ги всякаква информация, която можеха да прихванат по радиото. Уловени станции имаше, а в тези часове ги прослушваха и превеждаха. От тук разбираха много неща за тази зона. Знаеха къде има концентрация на сили на хищниците, знаеха как да се свържат със своите от AFJ, или със хората от Съпротивата. Алекс току- що си беше сварил пълен чайник с билков чай, пушеше цигари и прослушваше някои от хванатите станции. Ким, Аш и Палма се мотаеха из каютата, а и помагаха. Из кораба мнозина почиваха или спяха. Много екипи бяха навън, както от единия екипаж, така и от другия.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Аш излязоха из корабите на разходка. Из Crossfire беше тихо и спокойно. Срещнаха само охраната в един от коридорите. После завиха към оранжерията. Там нямаше никого, само десет робота, които прибираха новата реколта от риба. Седнаха на една дървена пейка под ябълковото дърво и запалиха по цигара. Nissan щеше да се забави тук край астероидите, докато течеше проверката. Алекс приемаше нормално това забавяне. Пътя и без друго щеше да е дълъг, нямаше да стане бързо, както на него му се искаше.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 191, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 191, Valeri Kolev.

В следващите няколко дни Алекс се успокои до известна степен. Тревогата му за съдбата на Хелън вече не беше толкова болезнена, но той вече беше взел решение, да тръгне да я търси за да й помогне, в каквато и ситуация да се намира тя. За тази цел той щеше да използва дори кораба Crossfire. До известна степен по- спокоен, той довери на командира Йон, както и на адмирал Шао, своите тревоги. И двамата поискаха време, преди да му дадат какъвто и да е съвет. Алекс се прибра в каютата си, загъна се в одеалото в креслото си с неизменния си чай и се отдаде на спомените си. Годините, които беше прекарал на Земята със своята Хелън бяха едни от най- хубавите му, преди да се запознае със сегашната си приятелка Ким. Тъгата по миналото вгорчаваше вечерта му, но той не се предаваше, по никакъв начин. Решен в скоро време да използва кораба Crossfire за да търси и спасява Хелън, той обмисляше, как точно да стане това. Трябваше му първо достатъчно информация за това, къде се намира Хелън и той правеше всичко възможно за да научи.
След прекарани дълги часове в търсене на информация за своята Хелън, Алекс все още нямаше резултат. Междувременно командирите му разрешиха да използва възможностите на Crossfire, както и на AFJ, за да помогне на своята Хелън, ако тя наистина се намираше в опасност. Единственото им условие беше, след това да се завърне на Orixon 44- новата планета на земляните. Алекс неможеше да тръгне веднага за никъде. Той просто незнаеше още къде е Хелън сега.
Вечерта напредваше, а Алекс си свари още един чайник с билков чай, запали цигара и замислен се загъна в дебелото одеало. До него бяха Ким, Аш и Палма, които му помагаха, да издири своята Хелън. Той постепенно им разкри истината за своите сънища и какво послание носеха те. Другарите му помагаха, кой както може. На разположение имаха по цели часове, голямата антена за далекосъобщения, на Nissan. С тази антена, в добри дни, можело да се получи връзка чак със Земята. Междувременно адмирал Шао освободи Crossfire от всякакви задачи, за да може Алекс да намери приятелката си Хелън и да й помогне, там каквото е загазила. Командир Йон подготвяше голямо официално издирване на Хелън, чрез своите лични познанства по чуждите планети. Алекс се позатопли и успокои по някое време. Екипажът беше готов да му помогне в ситуацията, а той им беше много благодарен.
Късно вечерта Алекс и Аш се разхождаха из кораба Crossfire.
-Възможно е твоята Хелън да е попаднала в ръцете на хищниците!- каза Аш.- Ние напълно те разбираме и вярваме, че сънуваш пророчески сънища, още повече, щом сам си убеден в това и е доказано в миналото…
-Вероятно нещо е загазила, но има нещо още по- лошо, в съня ми бяха загазили много хора, а не само тя!- каза Алекс.
-Ще я намерим, Алекс!- каза Аш- Ще я намерим жива и здрава и ще помогнем, за каквото и да става въпрос! Вярвай в това!
-Да се връщаме в каютата и да започваме отново издирването!- каза Алекс.
-Така и ще направим!- каза Аш.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс и Аш бяха успели да намерят информация за Хелън. Тя се намираше в лагер за задържане на хищниците, на контролираната от тях планета PN 20- 13. Алекс силно се притесни от новата инфромация, а адмирал Шао избра за хората си, да тръгват скоро към въпросната планета, за да опитат нещо да направят за земляните там. Nissan щеше да тръгне към планетата PN 20-13, веднага щом свършеше подготовката и когато това щеше да бъде възможно…
Nissan и Crossfire скоро започнаха подготовката за полета. Той щеше да е дълъг и труден. В тези часове Алекс се бореше със търпението си, час по- скоро да освободи своята стара приятелка Хелън от плен на хищниците. Наложи се да си направи ободряващ и отпускащ, билков чай. Когато се взе в ръце, той запали цигара и се зае със подготовката на полета, за да помогне на колегите си с това. До него бяха Ким, Аш и Палма, както винаги. Междувременно Nissan започна отдалечаване от планетата. Тук нямаха повече задължения. Из кораба Crossfire беше тихо и спокойно. Много хора почиваха, преди дългия път и неизвестността, която ги чакаше някъде там. Алекс приемаше благоразположението на адмирал Шао и командир Йон, към идеята да се помогне на затворниците- земляни на далечната планета PN 20- 13, със благодарност. Личното му познанство с адмирала беше изиграло голяма роля във вземането на такова мащабно решение.
*
Започваше бордовата вечер, а Алекс пийваше горещ чай, вече спокоен, от мисълта, че скоро ще тръгнат към планетата PN 20-13. Подготовката за тръгване вървеше нормално. До сутринта щяха да бъдат готови първите тракетории на полета, колкото да се тръгне във вярната посока, поне за 3- 4 дни. Екипажите почиваха преди тръгването, като само най- важните екипи работеха по кръстосвача и кораба, скачен към него. Алекс, Ким, Аш и Палма, както обикновено бяха на линия по компютрите. До пристигането до планетата PN 20-13, те трябваше да знаят какви други кораби на AFJ има наблизо. Това щеше да бъде важно там, ако искаха да успеят да освободят затворниците- земляни от лагера за задържане на хищниците. Алекс продължаваше да се топли с чай, загънат в дебелото одеало. Днес грипа му беше по- слаб, но усещането за студ продължаваше, дори в топлата и уютна каюта. Той запали цигара и взе да чертае планове на един лист хартия- как да се освободи стандартен лагер за затворници на хищниците. Техните лагери често биваха строени по един и същ начин. Зает със заниманието си, Алекс беше оставил настрани всякакви други задачи. За безопасността на полета имаше достатъчно дежурни, както на Nissan, така и в Crossfire. Аш пък беше извадил на екрана си звездните карти и пресмяташе кой път ще е най- добър, до достигането на целта. Ким беше отишла в кухненския блок за да приготви закуска за четиримата, а Палма си стягаше раницата и багажа. В близките часове всички щяха да бъдат събудени, за три свободни часа, когато щяха да си ходят по гости и да си говорят. Това, някога бяха любимите часове на Алекс, преди да разбере, за своята Хелън, че е загазила нещо. Но, Алекс вървеше по път да се върне постепенно към нормалното си състояние. Колегите му, му помагаха по всякакъв начин, дори тръгнаха с него, на това рисковано пътуване…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 190, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 190, Valeri Kolev.

Един ден, няколко дни по- късно, Nissan наближаваше планета по курса си. Crossfire беше скачен към него в тези дни. На Nissan имаше 500 души екипаж, а на Crossfire още 250 души екипаж. Това бяха няколко радостни дни за двата екипажа, когато можаха да се събират на приказки и да се черпят в столовите на двата кораба. Алекс отново беше в добра форма. Той и неговите помощници бяха заети с инсталирането на компютъра- подарък от Съпротивата. В този компютър имаше цяла съкровищница от информация, както за Галактиката, така и за историята на отделните цивилизации и планети. Земляните тепърва щяха да изучават информацията от този компютър, събрала мъдростта на едни от най- развитите цивилизации и планети в Галактиката.
Беше вечер. Nissan все още беше далеко от планетата, а още нямаше решение, дали до нея ще се изпратят екипи. В ситуацията на война, нямаше информация за тази планета. Алекс беше тъжен тази вечер, макар и да не го тормозеше сега неговия грип, а носталгия.
Вечерта напредваше, когато Алекс излезе сам из кораба, за да се разведри и разходи. Той въздъхна и запали цигара. Из кораба течаха пет свободни часа, и за двата екипажа. Тук имаше хора и от Nissan, които гостуваха тук на свои приятели, както и за да си купят интересни стоки и провизии от складовете на Crossfire. В столовата беше оживено тази вечер. Тук вечеряха или се черпеха близо 100 души, както от кораба, така и от кръстосвача. Алекс зави по един страничен коридор, за да иде в контролния бокс на кораба. От този бокс можеше да се управлява кораба, ако дори мостика беше превзет от вражески сили. Боксът не беше голям, но тук имаше достатъчно място за четирима души. Вратите му бяха толкова добре защитени, че нямаше начин да бъдат отворени със сила. Алекс носеше важна тайна със себе си. Той беше човека, който трябваше да поеме управлението на кораба, както и командването, ако мостика паднеше в ръцете на вражески сили. Това го правеше таен, заместник командир на кораба. Той не се гордееше със задачата, която му беше поверена, дори се надяваше, да не се налага да влиза в действие по този план. Тук в този бокс Алекс се усамотяваше понякога, проверяваше всички системи, отбелязваше в дневника на кораба, последните журнали с историята на полетите и операциите, изпушваше цигара с кафе и се отнасяше в мечтите си. Боксът се поддържаше добре зареден с провизии, кислород и вода. Той можеше да се катапултира от корпуса на кораба, ако е необходимо, както повечето съставни елементи закрепени по корпуса. Тази вечер Алекс беше разсеян. След проверката, която направи, той въздъхна и напусна контролния бокс. Както винаги той беше добре поддържан и зареден с необходимото. Алекс изтръпваше при мисълта, че в случай на нужда, ще трябва да дойде тук на всяка цена и да поеме контрола…
*
Беше вечер, два дни по- късно. Кръстосвачът от AFJ, с името Nissan се рееше в орбита над планетата PN 131- 40. Долу бяха изпратени две совалки с екипи, които да преценят обстановката, и дали там има сили на хищниците. Корабът Crossfire все още беше скачен към корпуса на Nissan, на своето място. Алекс беше зле от известно време насам. Той сънуваше натрапчиви сънища, а те не бяха никак добри. В тези сънища ставаше въпрос за една негова приятелка от Земята, с която беше живял десет години, преди да се появи Ким в живота му. Тази негова приятелка беше Хелън. Той сънуваше редовно кошмарни сънища, в които присъстваше и тя и го зовеше на помощ. Объркан от всичко това, което се стоварваше върху него, Алекс само гадаеше, къде може да е Хелън в тези дни. От самите сънища, неможеше да получи информация, къде се намира тя в момента… Алекс бързо се променяше. Хелън имаше челно място сред неговите най- близки хора. Не беше я виждал от близо пет години, откакто започна службата си във AFJ и кораба Crossfire, отново. Измъчван от тежки мисли, той ставаше затворен в себе си, суров и мълчалив. Искаше му се, тези сънища, да не носят информация от реалността, но добре знаеше, че не е така, за съжаление. Със своите сънища, в които той виждаше бъдещи събития, Алекс се беше запознал от много години назад и не се съмняваше в тях… Неговите приятели и колеги забелязаха промяната с него, но не го разпитваха за нищо, а той ставаше все по- странен и суров. Стана им пределно ясно- Алекс беше получил някаква лоша новина, а каква точно, никой незнаеше…
*
По- късно вечерта, Алекс вървеше сам из кръстосвача Nissan. Повечето от колегите му тук го знаеха, а други просто го бяха виждали тук или там. Усещайки, че някъде се е случила голяма беда, той ставаше все по- суров и непредсказуем. Безспорно тази беда беше повлякла и неговата Хелън, която все още много обичаше. Тук, далеко от Земята, страшно далеко от Земята, той се чувстваше измамен и заблуден, сега, със всичко, което правеше тук. Той не беше наясно, готов ли е да изостави службата във AFJ, готов ли е да изостави Ким, Lipo, Палма и другите си приятели и колеги и да се хвърли в отчаяни действия за спасяването на Хелън, а със сигурност, тази беда, повлякла нея, важеше всъщност за страшно много хора, със същата съдба… Алекс отчаяно имаше нужда от добри съвети в тези тежки за него часове и дни. Уви, нямаше достатъчно точна информация по въпроса, за да може да го обясни на когото и да е.
*
Беше следващата вечер. Nissan беше на височина от 30 км. над планетата. Тук се оказа се водеха войни срещу хищниците. Докато няколко екипа със совалки разузнаваха положението, из кръстосвача и кораба Crossfire беше спокойно. Алекс тъгуваше по миналото и най- вече за старата си приятелка Хелън, която сънуваше напоследък в лоши сънища. Той обаче незнаеше къде всъщност е тя сега. Тази вечер Алекс беше с Ким, Аш и Палма в каютата. Те работеха по безопасността на кораба и кръстосвача, но Алекс често се замисляше по въпроса за сънищата си и Хелън. Мъка беше в душата му. Като за капак на всичко вечерта го повали отново грипа. Той се загъна в дебело одеало, свари си цял чайник с чай и неспокоен започна да търси информация за Хелън, като опитваше и далекосъобщенията на Nissan, който разполагаше с голяма антена за такива цели. Тук се получаваха връзки по радиото, със доста отдалечени обекти, където информацията идеше още по отдалеко. Алекс искаше да намери информация за Хелън, а това не беше невъзможно…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 189, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 189, Valeri Kolev.

Наближаваше вечерта, когато Crossfire кацна върху един от астероидите в полето. Тук имаше база на Съпротивата, а както се бяха разбрали с тях им гостуваха. Базата на Съпротивата беше изградена в подземията на астероида, а отвън имаше само входове и един техен кораб. Командир Йон и Хенсън отидоха да рзговарят с хората от базата. По това време екипажа на Crossfire имаше свободни три часа. Всичките 250 души екипаж бяха на крак и разговаряха, докато се черпеха с джин или грог и стягаха нещата си за пътя по- нататък. Алекс беше с другарите си в каютата, топлеше се с билков чай и следеше за безопасността на кораба и екипажа. По всичко изглеждаше, че кораба ще пренощува тук на този астероид- една база на Съпротивата. Това не беше просто база, а и мощна бойна станция, която разполагаше и с огромна антена за далекосъобщения, както и сериозна отбранителна система. Тук хората от Съпротивата имаха голям склад за боеприпаси, гориво, вода и провизии.
В началото на вечерта Йон и Хенсън се завърнаха в кораба си, заедно с двама офицери от Съпротивата, с които щяха да рзговарят на дълго и широко, относно войната срещу хищниците. Четиримата се настаниха в каютата за гости, а Соня и Сюзън им сервираха лека закуска и питиета, оставайки дежурни към тях.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Lipo излязоха на разходка из кораба. Принцесата беше радостна и весело бърбореше и подкачаше, все още страшно млада.
*
Наближаваше полунощ, а Алекс и другарите му започваха новата си смяна зад пултовете. Алекс беше дремнал около час- два и още сънен, трудно държеше очите си отворени. На помощ му дойдоха едно кафе и една цигара. До него Ким тъкмо проверяваше системите на кораба с няколко теста. Изглежда всичко тук беше нормално. Командир Йон, неговия помощник Хенсън и двамата офицери от Съпротивата, все още умуваха по въпросите на войната в каютата за гости, а край тях се въртяха и разнасяха кафета и питиета, Соня и Сюзън. Из кораба беше спокойно, а долу, на двата входа стояха караулни на пост. Алекс се доразсъни на чешмата със студена вода, с която си наплиска лицето и скоро се ободри. Предстояха няколко часа дежурство.
По- късно Алекс се беше изправил до един от люковете на каютата и разглеждаше астероидите наоколо. Те летяха със много ниска скорост в посока, покрай близка звезда. Това гарантираше стабилност на координатите за близките 100 години, когато полето щеше да бъде най- близко до звездата, а след още 100 години щеше да е отдалечено от нея на незначителна дистанция, за възможностите на сегашните космически кораби. До Алекс се появи Палма, прегърна го през рамо и въздъхна:
-Да можехме да си живеем на една такава станция! И … никакви войни…
-За сега нямаме такъв шанс.- каза Алекс и запали цигара.- Тази война е най- сериозното явление в Галактиката, за всички времена! А ние сме длъжни да дадем всичко от себе си, в името на идеята за Свобода и Независимост, от влиянието на "злите демони" и техните войски от хищници!...
Палма също запали цигара и въздъхна още един път.
-Нашата цивилизация от самото си зараждане е била в робство и нямаме кой знае каква промяна, та чак до ден днешен и то без илюзии за Бъдещето!- каза тя.
-Лошо е устроен този свят! Лошо!- каза Алекс.- Нямаше да бъде така, ако Бог управляваше света, още сега… Според религията, света трябва да е добро място за живот, а животът- хубав!...
Двамата замълчаха в меката светлина на дежурната каюта, а другарите им също въздъхнаха и по някое време запалиха по цигара и станаха за да си вземат още кафе. Беше почти полунощ, по бордовото време. За дежурните нямаше кой знае каква работа. Нямаше съмнителни обекти, чак до голяма дистанция от тази база, а на десет часа дистанция беше кръстосвача Nissan, който пътуваше към планетата PN 131- 35. Crossfire щеше да го настигне по пътя, за да летят в комплект нататък, ако адмирал Шао не измислеше нещо още по- ново.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire продължаваше по пътя си. С часове напред летеше кръстосвача Nissan. Алекс беше сънлив в тези часове, но продължаваше да работи по пулта, в компанията на своите другарчета тук. Корабът имаше и нова придобивка от Съпротивата- техен компютър с антена за комуникации. Точно с него се занимаваха сега Алекс, Ким, Аш и Палма. Отначало те започнаха със въвеждане на английски език и земни йероглифи, за да могат по- лесно да работят с него. Това беше невероятна машина, със вградени допълнителни функции и огромна база данни за зоната PN, но не само за нея…
Извънземният вирус от грип атакува Алекс внезапно, по нов начин. Той беше в лоша форма и в мрачно настроение. Това, че изпитваше студ и болки по цялото тяло, беше дребна грижа, той искаше да се прибере скоро, обратно на родната планета Земята. Разбира се, това сега беше невъзможно…
*
Беше следобеда на другия ден. Лошото настроение отново беше с Алекс. Някак си беше прекарал нощта, но сега не му беше никак весело. Това бяха обичайните явления около неговия уникален грип, от който никой тук не боледуваше. По някаква случайност беше прихванал този вирус, на една от чуждите планети, където бяха кацали с кораба. Този вирус не беше заразен за останалите му колеги тук. Беше седнал в креслото, увит в дебело одеало и се топлеше с чай. Неговите хора работеха задълбочено по пултовете. В тези часове Crossfire наближаваше координатите за скачване със кръстосвача Nissan. Из кораба беше тихо и спокойно. Аш държеше радио- връзка с Nissan, за да могат по- лесно да ги открият в пространството. Те бяха някъде наоколо и скоро щяха да ги забележат с телескопа. По принцип Crossfire беше спомагателен кораб към кръстосвача Nissan. Но с течение на времето бяха започнали да отиват все по- надалеко от Nissan, в самостоятелни полети и операции.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 188, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 188, Valeri Kolev.

В началото на вечерта Crossfire наближаваше междинна станция, а кръстосвача Nissan беше на пет часа дистанция, по- назад, но ги следваше. Алекс беше със своите другари в каютата, а тук беше топло и уютно. Докато пийваше чай с цигарка, Алекс проверяваше какво е положението в тази междинна станция. Тук имаше около 47 кораба и по- малки обекти, а от Кулата съобщиха, че тук няма хищници за този момент. Командир Йон каза, да се скачат към станцията за да се дозаредят с гориво, въздух, вода и провизии, и за да пренощуват тук.
По- късно Crossfire беше скачен към междинната станция, а екип от десет души отиде да разгледа и да договори зареждането на кораба с необходимите неща. Алекс и неговите другари бяха в каютата и дебнеха около кораба за някакви заплахи и опасности. Из кораба бяха дадени обичайните свободни, вечерни три часа, когато всички се събираха на приказки, джин или грог.
Вечерта беше напреднала, когато Алекс и Ким излязоха при входа на кораба. Входа пък към станцията беше наблизо. ТУк нямаше много хора, а малкото,каквито ги имаше, бяха със скафандри. Вътре в станцията все пак имаше въздух, макар и разреден.
*
Следобеда на другия ден Crossfire беше зареден с необходимото и вече можеше да продължава нататък по пътя си. Йон обаче поиска да се събере повече информация от хората в станцията, тукашни, гости, туристи, както и хората от Съпротивата. Из станцията излязоха два екипа от по 10 души, които щяха да събират информация. В това време Алекс се беше усамотил в бокса си, тук беше и Ким, но спеше. Алекс осъществяваше контакт по радиото с кръстосвача Nissan, както и други кораби от Съпротивата. В зоната вече имаше пристигнали още кораби и кръстосвачи от AFJ (военен съюз на Земята и приятелски цивилизации). Хищниците бяха стъписани от неочаквано големия наплив на кораби, които идеха за война срещу тях. Малко кораби от Флота на хищниците бяха използваеми. Те самите се бяха закотвили за вечни времена по тази или онази планета и отдавна не ползваха корабите си, изоставени и забравени с годините, превърнали се в развалини.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из станцията, за да се разтъпчат и да видят за някакви интересни стоки. С тях се движеха два робота, от бойните. След обиколката, часовниците показваха вечер, когато се прибираха към кораба, а зад тях роботите дърпаха контейнер на колелца, пълен с интересни стоки за екипажа, някои от тях имаха по 250 бройки, та да влязат директно на въоръжение. В кораба чакаха единствено тях. Всичко беше подготвено за заминаването. Скоро Йон даде старт на отлитането оттук, по пътя на който бяха тръгнали.
Вечерта вървеше, когато Алекс и неговите другари раздадоха подаръците сред хората от екипажа и се усамотиха за да разгледат стоките, които избраха за себе си. Това бяха скенери, комуникатори, оръжия, справочници за зоната и отделни нейни планети, звездни карти, филми, музика, както и лакомства… По- късно Алекс си взе кафе, запали цигара и се изправи пред един люк за да погледа пътя напред пред кораба. Гледката беше невероятна. В далечината мека светлина в зелено идеше от една звезда, а до нея- по- далечна червена звезда, на фона на далечния космос. Алекс въздъхна. Скоро нямаше да видят Земята и това все повече ставаше ясно, макар и никой да не го казваше на глас.
-Красиво е!- чу той гласа на Lipo, появила се внезапно до него.- Моята детска мечта се сбъдна с вас- да стана пътешественичка! Незнам какво щях да правя на онази междинна станция, ако не се бяхте появили вие с този кораб…
-Аз ти се чудя, за какво ти е притрябвало да скиташ далече от родителите си? - каза Алекс.- Да знаеш на нас как ни липсва нашата родна планета, но тя е отчайващо далеко от тук.
-Някой хубав ден, вие ще се завърнете там!- каза Lipo.- Повярвайте ми, така ще бъде.
-В това ни е надеждата, Lipo!- каза Алекс, а сетне замълчаха и двамата.
Вечерта напредваше, а Алекс и Lipo се разхождаха из кораба, хванати за ръка. Извънземното момиче неможеше да си представи своя живот без Алекс, а той се луташе между угризенията си спрямо Ким и Палма и невероятните усещания, които получаваше от Lipo, в замяна на малко близост… Двамата стигнаха до оранжерията и седнаха на една от дървените пейки тук, под едно бананово дърво. Алекс запали цигара, а Lipo си извади от джоба малко, плоско шишенце с джин и отпи, щастлива и усмихната. Тук беше най- чистия въздух в целия кораб. Омаята от ухания на растения и цветната картинка в сивия делник, правеха това място уникално. Двамата прекараха близо час тук, преди да се усамотят в нейната каюта…
*
Наближаваше полунощ, когато Алекс се прибираше щастлив към каютата си, оставил извънземната принцеса Lipo, да спи сладки сънища. Той запали цигара из коридорите. Беше тихо и спокойно из целия кораб. Останали малцина дежурни и охрана будни.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire наближаваше астероидно поле. То летеше малко настрани от курса на кораба, но Йон заповяда мястото да се провери. Насочиха скоро кораба натам. Алекс, Ким, Аш и Палма имаха хубав ден. В добра форма беше целия екипаж на Crossfire. Алекс се топлеше с чай в тази интересна стара компания и пушеше, докато наблюдаваше астероидите, все още надалеко от кораба. Скоро Алекс прихвана радио- сигнал от към астероидите. Тук имаше някаква тайна база на Съпротивата. Йон препоръча да се влезе в контакт с базата на астероидите и да им се иде на гости. Дежурните се заеха да осъществят радио- връзка с тази база.
По- късно Алекс се беше изправил до люка на каютата и наблюдаваше астероидното поле. Земляните се бяха разбрали с хората от тукашната база на Съпротивата, да посетят базата. Натам и отиваха. Йон искаше да разговаря с тях и да им предаде най- новата разузнавателна информация, за да я разпространят по корабите и базите на Съпротивата.


(следва продължение)