ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 308, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 308, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Crossfire продължаваше патрулния си полет над бреговете на континент № 3. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, седнали зад пулта. Полетът вървеше без съществени проблеми. Около кораба нямаше близки опасни обекти, но въпреки това системите за отбрана и стрелба бяха активирани. Тежестта на полета падаше върху сканирането на земята под кораба. Въпроса беше, дали там има проникнали съмнителни обекти. За момента подобно нещо не беше забелязано. Алекс отново умуваше по своите теми за размисъл, а това съчетаваше с наблюдението на екраните пред себе си. Бяха тръгнали от базата рано сутринта, въпреки че екипажа искаше по- продължителна почивка и то именно там. В замяна бяха оставени будни само 60 души, а останалите можаха да спят, преди следващите смени. Палма в този ден беше замислена и мрачна. Това не й подхождаше много, но всъщност и другите от екипажа, нямаха добро настроение. Ким и Аш тъкмо приготвяха вкусна закуска за дежурните, а тук бяха също Шон и Никита, Браун и Джейн.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба, за да се разходят и хем да проверят системите из него. Алекс запали цигара, потръпна от студа из коридорите, отопляваха се само каютите. Двамата тръгнаха из коридорите и асансьорите, като на някои места се спираха. Компютърните възли бяха пръснати из целия кораб, за да може при повреда в корпуса му, да остане все пак някаква компютърна мощност невредима. Тези възли бяха изключително корави и гъвкави. Трудно можеше да бъде елиминиран такъв възел. Осигурен със захранване по най- малко 5 различни начина, към всеки възел имаше и робот, който се грижеше за него, за безопасността му и за целостта му. Компютърния възел и неговия робот, бяха в симбиоза. Изкуствения интелект през 7014- та година беше някъде из върховете на възможностите на разумните цивилизации. Тези възходи се следваха от упадък, и отново от възход, ери които се повтаряха една след друга, като морски вълни. От голямата анархия през периода 5000- та до 5300-та година, няколко пъти технологиите бяха имали упадък и възход. AFJ носеше в архивите си знания както за едното, така и за другото. Агенцията AFJ пазеше познанията на стотици цивилизации, именно за да подновява техниката, по време на упадъци на цивилизациите. Това далече не беше всичко. След разцвета си, всяка цивлизация имаше години, когато биваше застрашена от изчезване. Агенцията AFJ пазеше човешката цивилизация от изчезване, като имаше готова стратегия за възраждане на своята цивлизация, дори от нищото… Тази стратегия беше подобна на плановете на всеки животински и растителен вид за оцеляване и се наричаше "люлка на живота". Плана на човечеството- цивилизацията на древната Земя, за раждане след гибел, се държеше именно от Агенцията AFJ. Тази агенция можеше да започне раждане на човешката цивилизация, буквално от нищото, ако се наложи. Това беше секретна тайна на AFJ. Човешката цивилизация можеше и да изчезне, но не завинаги. От корабите на Агенция AFJ, по всяко време и при всякакви обстоятелства можеше да се зароди отначало земната цивилизация. Дори от само един неин кораб, дори само от една нейна база…
След като се убедиха в изправността на възлите на кораба, Алекс и Палма се набутаха в столовата. В момента нощната смяна вечеряше, преди в полунощ да започне работата си. Алекс и Палма взеха и те по една порция от вечерното меню, което беше много вкусно, всъщност. Докато хапваха, двамата слушаха разговорите на своите колеги и приятели тук. Беше късно вечерта, когато се прибраха в дежурната каюта.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire наближаваше до град със 400,000 души население и съответната военна база до него. Алекс в този ден не беше в най- добрата си форма. Чувстваше се изморен, недоспал и го мъчеше зъбобол. Той седеше зад пулта си, загънат в дебело одеало. Наблизо имаше и пълен чайник с билков чай, с който се топлеше. От двете си страни на пулта беше отворил и своите компютри. Както обикновено той умуваше по повече от 15 теми за размисъл. До него бяха Палма, Ким и Аш. Навън времето беше мразовито, със силни ветрове. На места корпуса на кораба беше заледен, като леда достигаше 15- 20 см. дебелина. Това не пречеше на полета, но вътре ставаше все по- студено. Енергията на кораба идваше от два малки атомни реактора. Отоплението работеше с електрически ток, чрез климатици по каютите и боксовете. Големи части от кораба не се отопляваха силно, но се пазеха от отрицателни температури. Алекс запали цигара с кафе и си взе почивка за половин час.
Следобеда напредваше, когато Crossfire се приземи на космодрума край града. Тук щеше да се зареди кораба с гориво, вода и провизии. Екипите по товарните работи скоро излязоха за да договорят покупките и да натоварят кораба. Отделно екип отиде в Щаба на Съпротивата тук, за разговори по темите на войната. Алекс и Палма излязоха из базата, на разходка. Скоро Ким и Аш ги настигнаха, за да бъдат заедно. Докато вървяха из парка на базата, тук валеше сняг. Скоро намериха бар- кафене и влязоха вътре, за да чуят какво говорят тукашните хора, и да се стоплят. Времето минаваше неусетно.
В началото на вечерта четиримата бяха отново в дежурната каюта на кораба, след добра разходка. В тези часове течеше зареждането на кораба с гориво, вода и провизии. Екипажът беше на крака, за своите пет часа свободно време, когато работеха само дежурните и тези хора, с конкретни задачи. Четиримата сложиха чайника с билков чай за да се стоплят и заеха местата си, за да поработят. Корабът щеше да нощува в тази база. Командир Йон не разреши да се ходи в близкия град. По изключение на 40 души беше разрешено да се разходят из космодрума, но само до полунощ. Екипажът се приготвяше за нощуването, както и кораба. Командир Йон беше поканил няколко офицери от базата, на вечеря в кораба. А новините бяха шарени. На отделни места "хищниците" се бяха активизирали, но техните изтребители не нападаха териториите на Съпротивата. Колкото до положението по други планети, то по някои планети Съпротивата и AFJ достигаха положителни резултати във войната срещу "хищниците", а по други планети войната се водеше по- предпазливо и без да се бърза. Основната слабост на "хищниците" беше, че вече се знаеха много от тайните им, и второ- че нямаха достатъчно машини, а рядко им идваха подкрепления…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 307, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 307, Valeri Kolev.

Към края на следобеда Алекс и Палма се разхождаха около кораба и лагера на Съпротивата. Денят беше слънчев, със температури около - 10' С и слаб снеговалеж. Пунктът скара- бира работеше втори ден. На огъня къкреха казани със супа. И днес тук се бяха насъбрали към 500 души. Бяха дошли и цивилни от близкото селище, където живееха 50,000 души. Земляните с радост посрещаха тукашните край пункта си. Тук се обсъждаха различни теми за войната, а ветерани разказваха историите си. Военните от Съпротивата в този лагер бяха 15,000 души. Това беше централния лагер откъдето се изпращаха подкрепления с кораби по цялата фронтова линия. Тук идваха и старите бойци, които идваха от фронта. Алекс и Палма намериха Ким и Аш край огъня. Взеха си халби с бира и печено месо за мезе и докато пийваха и хапваха слушаха разговорите наоколо. Четиримата бяха в добра форма днес, а то идеше вече и вечерта. Слънцето печеше изморено към залез, а настроението край огньовете и пункта на земляните, беше весело и оптимистично.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха в кораба. На борда имаше гости- 10 офицера от Съпротивата, които обсъждаха с командир Йон положението в последните седмици, тук на планетата Orixon 84. Алекс запали цигара с кафе и седна зад пулта си, за да подреди нещата си, да събере мислите си и да види как вървят нещата.
Беше късно вечерта. Алекс пийваше кафе с цигара, седнал зад пулта си, а до него работеха Палма, Ким и Аш. Тази вечер Crossfire отново излиташе на патрулен полет. Точния час на старта не беше даден, но екипажа се готвеше за новата мисия. Бяха приключени всички външни изяви на земляните тук, а скоро на борда се прибраха целия екипаж без изключение. Командир Йон даде кратки инструкции за новата мисия, след което се оттегли за почивка, а Манхатън- неговия помощник пое командването.
Беше 22:45 ч. бордово време, когато Crossfire стартира за новата си мисия. Докато кораба набираше височина, Алекс и Палма си взеха по кафе и запалиха по цигара. Времето беше тихо и мъгливо. Crossfire уверено изплуваше нагоре, движейки се на запад. Алекс и Палма следяха показанията на системите, за близки и по- далечни опасности, а Ким и Аш ровеха из радио- ефира, за да засекат сигнали на врага. На борда бяха будни само 60 души в тези часове. Нощният патрулен полет трябваше да бъде по бреговата ивица на континент № 3, държан от силите на Съпротивата. До там Crossfire имаше полет над океана.
*
В началото на вечерта на другия ден, Crossfire патрулираше по бреговете на континент № 3, на планетата Orixon 84. Този континент се държеше от Съпротивата, след като бяха успели години наред да го опазят от атаките на нашествениците- "хищниците". Патрулния полет на Crossfire имаше цел да провери доколко границите на континента със океана са защитени от вражески атаки. Обикновено такова патрулиране правеха тукашните хора, но този път честта се падна на земляните, освен това за да сканират бреговете за чуждо присъствие там. Алекс запали цигара с кафе, седнал зад пулта си, където наблюдаваше показанията от полета и картина от външните камери на кораба.
Късно вечерта Crossfire продължаваше патрулния си полет, а в далечината имаше град на брега на океана, със база на Съпротивата до него. Земляните решиха да се спрат в тази база, за да пренощуват тази нощ там. Бяха летяли дълго време без почивка. Малко почивка и нощуване в покой, щеше да се отрази добре на екипажа. Алекс си взе кафе с цигара и спря за да отдъхне половин час. От дремане пред пулта и седене, се беше схванал. Скоро беше осъществена радио- връзка с базата на брега на океана. От базата приеха гостуването на кораба Crossfire и казаха, че вече го очакват. До там кораба със земляните имаше още близо два часа полет. През изтеклото време от началото на патрулирането, земляните не бяха забелязали никакви съмнителни обекти в небето и на земята из териториите на континент № 3, държан под контрола на Съпротивата.
Наближаваше полунощ, а с това намаляваше достанцията до базата и града до нея, със 300,000 жители население. В очакване на приземяването, екипажа на Crossfire се вълнуваше. Командир Йон беше дал разрешение на 40 души от най- заслужилите командоси- астронавти на борда, които щяха да посетят този град. Но и останалите печелеха. При нощуване в приземено състояние, времето за сън и почивка беше много повече. Алекс запали цигара с кафе и тъкмо се беше замислил по своите теми за размисъл, когато Палма каза:
-Наближаваме град № 158! Ще има ли и тук скара- бира?
-Нямам понятие.- каза Алекс.- Да проверим запасите си от провизии!... Имаме достатъчно вино, бира и замразено месо!
-Много обичам скра- бира на открито под снега!- каза Палма.- Това са едни такива моменти, които се запомнят!
-Ще ходят до града 40 души от нашите.- каза Алекс.- Незнам дали ще има скара- бира от нас…
-Не е нещо сложно.- каза Аш.- Нищо не ни пречи да направим пак скара- бира празник!
-Зависи от командир Йон…- каза Ким.- Ако прецени, ако е в настроение- може би…
Crossfire вече се спускаше за приземяване. От базата скоро обявиха визуален контакт. Докато се призмеяваха, дежурните разговаряха с тукашните военни. Новините за войната бяха добри- "хищниците" спазваха примирието, а в същото време се изтегляха от няколко фронта. Съпротивата бетонираше спечелените позиции и укрепваше лагерите си. Ако войната продължеше, то вече нямаше да е същото. Съпротивата ставаше все по- силна, след като земляните разкриха тайни на "злите демони".
Crossfire се отпусна в бетона. От някаква дюза свистеше пара. Двигателите постепенно утихваха. Екипажът се вълнуваше. Тук щеше да се нощува. До града бяха пуснати 40 души, а останалите можеха да спят и почиват, съгласно смените си. Очакваше се дълга и спокойна нощ…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 306, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 306, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire летеше по фронтовата линия надлъж и нашир. Това беше нощен разузнавателен полет на височина от 10 км. и със скорост 400 км/ч. Алекс работеше зад пулта си, с цигара и кафе в ръка. До него бяха Палма, Ким и Аш. Из кораба беше спокойно и тихо, а в дежурната каюта беше топло и уютно. Назад от пулта, на масата се бяха събрали Браун, Джейн, Шон и Никита на джин с тоник и салата от осолен лимон. На кораба бяха будни 80 души, заети със задачи. Останалите спяха, сле дкато бяха прекарали три свободни часа за целия екипаж. Този сън имаше задължителен характер, за да има пресни сили след нощния полет. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Над фронтовата линия беше спокойно, а долу също. Претърпели серизони загуби в последните седмици, "хищниците" се оттегляха. Избягваха да атакуват и пестяха силите си. В същото време Съпротивата укрепваше позициите си и трупаше сили по граничните зони. Това беше временно примирие, доколкото Съпротивата би търпяла примирие със агресорите- "хищници" изпълняващи плановете и задачите, дадени им от "злите демони".
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе и си взеха почивка от един час. Полетът вървеше нормално, а навън започваше буря. Започваше засилване на студа. В мрака корабът на земляните от AFJ, беше невидим и обезопасен по всякакъв начин. Тъй като щеше да се нощува по време на полет, бяха взети допълнителни мерки за сигурност. Увеличиха и височината на полета до 18 км. в условия на силно разреден въздух и магнитни смущения.
*
В началото на вечерта Crossfire се приземи в лагер на Съпротивата, на 300 км. от фронтовата линия. Алекс и Палма излязоха на терасата, за да видят лагера и местността около кораба. Навън валеше сняг, който беше натрупал близо два метра пелена. Из лагера течеше нормалния фронтови живот. На голям огън на открито под един навес вряха казани с храна за лагера, а наоколо сновяха войниците. Алекс потръпна от студ, запали цигара и погледна в далечината. Приближаваше кораб на Съпротивата, носещ хора от фронта, след като бяха подменили с нови попълнения фронтоваците. Палма потръпна зиморничаво и каза:
-Страшен студ! Да се прибираме на топло!
В дежурната каюта беше топло и уютно. Тук в момента имаше 16 души от екипа на Алекс. Някои дежуреха, други похапваха, а трети се черпеха с джин с тоник. Из кораба бяха на крака всички от екипажа, това бяха техните пет свободни часа, отпуснати от командир Йон, тази вечер. Crossfire отпусна на този временен лагер провизии, вода, гориво и боеприпаси от своите запаси. Докато течеше разтоварването, на борда бяха поканени офицери от тукашните, за разговори за войната. Беше им предоставена нова информация за "злите демони" и за "хищниците", която щеше да помогне много във войната по- нататък. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен зад пулта си.
Вечерта напредваше, а земляните бяха отворили скра- бира пункт пред кораба си. Тук се събраха въпреки студа над 300 военни от лагера, както и хора от екипажа на Crossfire, които искаха да разговарят с тукашните военни за войната. На пункта имаше пържоли, кюфтета и кепапчета, филе от риба, бира, вино и джин с тоник. Студът не попречи на празничната вечер, послучай срещата и затишието на фронтовете. Командир Йон лично поздрави военните от лагера и говори около половин час по въпросите за войната. Това веселие щеше да продължи до късно, а кораба на земляните щеше да пренощува тук. Алекс, Палма, Ким и Аш също излязоха при скара- бира пункта, за да видят тукашните и да побъбрят с тях, докато хапват и пийват. Времето беше омекнало, но валеше сняг. Алекс се затопли с вино, а също и на огъня, който земляните запалиха на скара- бира пункта. Тукашните военни с радост посрещнаха земляните и им разказаха своите патила по фронтовете и не само там.
По- късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш разговаряха с тукашните, около огъня. Виното се услади и на четиримата, а мезетата бяха превъзходно качество. Питки се печаха от автомат, инсталиран в пункта за скара- бира. Тези питки бяха още горещи при консумация и с много добър вкус. Докато течеше празничната вечер, наоколо имаше и постове, както от Crossfire, така и от Съпротивата. Дежурните не съобщаваха за някакви близки опасности, всичко беше спокойно наоколо.
*
Алекс стана рано сутринта. Той се разсъни с вода на чешмата, а сетне с кафе и цигара. Когато излезе на терасата на каютата видя, че край огъня още има хора, а скара- бира пункта все още работи. В този лагер имаше 15,000 военни от Съпротивата и приятелски раси. Алекс постоя на терасата близо час с кафето в ръка. Времето беше студено, снегът продължаваше да вали. В дежурната каюта беше топло и уютно. Климатикът държеше свеж въздуха и топъл. Зад пулта бяха Браун и Джейн. Шон и Никита пиеха кафе на масата зад пултовете. Алекс запали още една цигара с кафе и седна при тях на масата.
-Как върви?- попита той.
-Нормално.- каза Шон.- Чакаме командир Йон да каже, дали ще излитаме скоро. Държим кораба в готовност за нова мисия.
-Как си, Алекс?- попита Никита.- Наспа ли се добре?
-Сънувах кошмари…- каза той.- Но се наспах.
Палма се беше събудила. Тя се оправи на чешмата и се появи в дежурната каюта с чаша кафе в ръка.
-Рано сте станали!- каза тя.
-Наспа ли се, Палма?- попита Никита.
-О, чудесно се наспах.- каза Палма.- Чух, че Алекс стана и си казах, че е време за днес…
-Да.- каза Никита.- Старата песен на нов глас. Пак се започва.
В този момент от вратата се подадоха Хенсън и Бронк. Бяха излизали навън. По униформите им имаше много сняг.
-Как сте, момчета?- попита Бронк.
-Събуждаме се!- каза Алекс.
-Аааа, хубаво, хубаво! - усмихна се Бронк.
Новото утро бавно започваше на борда на Crossfire…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 305, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 305, Valeri Kolev.

Беше късно вечерта. Crossfire се намираше в база на Съпротивата, на континента им- № 4, на планетата Orixon 84. Времето тук беше мразовито, изключително сурово със силен снеговалеж и навявания. Температурите бяха около -25' С. В дежурната каюта беше топло и уютно, а тук Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха, пийваха билков чай за да се топлят и очакваха в полунощ да ги сменят следващите смени. Алекс запали цигара, изправен до предния люк и погледна навън. Из базата продължаваше учението на новите войски, кандидатстващи за включване във войната срещу "хищниците". В кораба бяха будни само 50 души, а останалите почиваха и спяха. Около кораба имаше четири поста и патрулна двойка. Охрана имаше и из кораба. Нощта обещаваше да бъде дълга и спокойна. Лошото време не пречеше на дежурните и охраната да си вършат работата. Междувременно те се свързаха с кръстосвача Nissan и разбраха, че там е нормално. Nissan предимно вдъхваше респект на "хищниците" и всяваше ужас у тях.
*
В следобеда на другия ден Crossfire извършваше разузнавателен полет, а марщрута му не беше определен предварително. Навън бушуваше снежна буря. Алекс седеше пред пулта, пушеше цигара с кафе и наглеждаше как върви полета. Както се очакваше в небето нямаше много машини, а тези на "хищниците", бяха само няколко, и то на голяма дистанция от Crossfire.
В началото на вечерта Crossfire продължаваше разузнавателната си мисия над континент, където се водеха военни действия. Това беше континент № 2. Бяха взети всички мерки за безопасността на кораба и екипажа. Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха зад пулта в помощ на мостика. Алекс запали цигара с кафе докато наблюдаваше екраните пред себе си. Полетът вървеше нормално без сериозни проблеми. Бурята навън продължаваше без съществени изменения, но падаше още по- голям мраз. Температурите достигнаха -35 ' С. В дежурната каюта беше уютно и топло. Алекс се беше замислил над своите теми за размисъл, както винаги. Той имаше по всяко време над 15 теми, по които разсъждаваше и умуваше, докато наблюдаваше картинките от пулта си.
*
Рано сутринта Crossfire се приземи на 200 км. от фронтовата линия, край палатков лагер на Съпротивата. Корабът носеше за този лагер, провизии, боеприпаси, вода и гориво. Офицерите от лагера посетиха командир Йон веднага след кацането. Алекс се разсъни на чешмата с вода, запали цигара с кафе и излезе на терасата на каютата, за да види какво е времето. Беше тихо и валеше сняг. Температурите бяха около - 20' С. Той потръпна зиморничево и огледа лагера. Бойците тук укрепваха позициите, а 300 души се готвеха да отлетят като подкрепление към фронта, със транспортен кораб. Наблизо имаше изоставена ракетна установка, уцелена от "хищниците", преди много време. На 5 км. нататък се простираше малък град. До Алекс на терасата беше излязла Палма.
-Не си спал тази нощ…- каза тя.
-Няма проблем, вчера спах в следобеда.- каза той.- А ти?
-Дремнах малко.- каза тя.- Нали знаеш, по време на полет се спи трудно… Какво ще става днес?
-Донесохме им провизии, боеприпаси, вода, гориво и разузнавателни данни.- каза Алекс.- Сетне продължаваме над фронтовите зони. Набелязани са цели- обекти на "хищниците".
-Какъв студ и мраз! - потръпна Палма.- Да се прибираме на топло!...
Прибраха се в каютата, а тук дежуреха Браун и Джейн. Ким и Аш закусваха на масата, топли пици с кафе. В дъното на каютата Шон и Никита проверяваха системите на каютата, преди следващия полет. Екипажът беше на крака, за сутришните инструкции на командир Йон, както и за разтоварването на провизиите, боеприпасите , водата и горивото за лагера. Около кораба бяха разположени и постове, докато той се намираше тук в лагера. Смяташе се, че престоя тук ще продължи няколко часа. Зоната беше опасна и командир Йон не искаше да се рискува излишно.
Наближаваше обедното време, а Алекс и Палма действаха по пулта, пийваха горещ билков чай и очакваха разтоварването на кораба да приключи, за да разберат кога ще се излита отново. Ким и Аш подреждаха дежурната каюта, а Браун и Джейн бяха на кафе край масата зад пултовете. Времето навън продължаваше да е сурово, а в този момент излиташе транспортния кораб с 200 бойци, заминаващи подкрепление на фронта. Съпротивата, в лицето на няколко офицера от различните съюзнически раси, обсъждаха с командир Йон положението на тази планета- Orixon 84. Намесата на земляните тук нямаше да има дълготраен характер. Адмирал Шао искаше просто да се разбере какво става на тази планета, както и да се предаде на Съпротивата, новата информация за "злите демони".
*
Crossfire излетя от лагера на Съпротивата в началото на вечерта, на нощен разузнавателен полет. Алекс пушеше цигара с кафе и в сравнително добра форма следеше как върви полета, умувайки по своите над 15 теми за размисъл. До него бяха Палма, Ким и Аш. На масата почиваха на джин с тоник Браун, Джейн, Шон и Никита. Из кораба беше тихо и спокойно. Летеше се на височина от 10 км. със 400 км/ч. скорост. В прикритието на мрака кораба навлизаше над фронтовата линия и щеше да я обходи от край до край по ширина. В тези часове бяха будни само 50 души, а останалите спяха преди да имат три свободни часа за целия екипаж. Времето навън беше относително спокойно с умерен вятър и температури около - 20' с. Радио връзката с Nissan беше добра, а от там нямаха съществени новини и инструкции за командир Йон и екипажа му. В тези часове Алекс прослушваше и радио- ефира, за да разбере, какво са намислили "хищниците". Очакваха се безсънни и напрегнати 24 часа…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 304, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 304, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire обикаляше планетата Orixon 84 на височина от 20 км. Това беше планета, където се водеше война срещу "хищниците". Тук те имаха два континента превзети, а Съпротивата имаше останалите два. Алекс седеше на удобното кресло пред пулта си и наблюдаваше текущата информация. Той запали цигара с кафе и погледна към Палма, Ким и Аш, които бяха до него в тези часове. Все още нямаше радио- връзка с тукашните военни и със Съпротивата. Около кораба Crossfire нямаше опасни обекти. Времето долу беше лошо с бури и дъждове, но на такава височина нямаше атмосфера. Алекс се беше замислил дълбоко. Тук на Orixon 84 земляните със Nissan идваха като подкрепление и скоро щяха да имат битки и разузнавателни полети. В дежурната каюта беше топло и уютно. В меката светлина фигурите на дежурните, а и на почиващите седнали на масата, изглеждаха като в приказка. Алекс се изправи пред предния люк на каютата и погледна надолу към планетата, окъпана в синьо. Някакво странно усещане го привличаше към тази планета, а той не можеше да си го обясни. В един кратък миг Алекс си припомняше места и хора в този син свят. Някакво кратко омагьосване се получи и той съзря още една истина за себе си. В предишен негов живот той беше живял на тази планета именно… Алекс настръхна. Тук някъде живееше още едно негово "аз", може би и в момента… Искаше му да срещне това друго негово "аз", да обмени опит и знания, да си припомни колкото може повече неща за предишни свои животи, до момента повече от 600… Мигът отмина, а Алекс седна обратно зад пулта си и въздъхна тежко.
Наближаваше полунощ. Crossfire се спускаше в атмосферата на Orixon 84, в условия на бури и дъжд, със свирепи ветрове и мраз. Командир Йон искаше да се лети на 15 км. височина със 400 км/ч. за да се засекат радио- станции на "хищниците". Алекс въздъхна, взе си още кафе и запали цигара. Предстоеше тежко нощно дежурство. Той от сега беше изморен, но държеше да е на линия, особено преди да се свържат със Съпротивата и тукашните военни. На тази планета течеше война срещу "хищниците" и се налагаше повишено внимание.
*
В следобеда на другия ден черни мисли затормозиха Алекс. Той запали цигара с кафе, дълбоко замислен. В тези часове Crossfire летеше на 15 км. височина със скорост от 400 км/ч. Времето беше сложно, със бури, силни ветрове и дъжд. Дежурните все още не бяха осъществили радио- контакт със Съпротивата и тукашните военни. Земляните летяха със повишено внимание. Тук се водеше война, а "хищниците" имаха тук два континента и значителни сили.
*
На третия ден Crossfire се приземи в следобеда в една база на Съпротивата. Времето беше зимно, с навявания и мраз. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, веднага след кацането и погледнаха навън, докато пушеха по цигара с кафе. Войната тук беше в замръзнала фаза. Съпротивата укрепваше позициите си, в небето почти нямаше машини на "хищниците", които бяха понесли тежки загуби в последните седмици. Из базата течеше учение, а в близките гори се чуваше стрелба. В това време от някъде се завърна в базата разузнавателна совалка, която се приземи до кораба на земляните. При командир Йон пристигнаха със джет четирима офицери от Съпротивата, за да обсъждат ситуацията на тази планета Orixon 84.
Следобеда напредваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш бяха седнали около масата в дежурната каюта на по чаша джин с тоник и салатка от осолен лимон. Те обмисляха бъдещите действия на силите на AFJ и Съпротивата, конкретно за тази планета. Тук в момента беше само кръстосвача Nissan, високо в орбита на 20 км., както и Crossfire тук на космодрума в базата на Съпротивата. Очакваше се да пристигне и втори кръстосвач, в идващите дни. Екипажът на Crossfire имаше в тези часове пет свободни часа. Из кораба беше оживено и шумно, а столовата пълна с хора. Очакваше се по- късно да пристигнат и военни от тукашните, за обсъждания заедно с екипажа на въпросите около войната и конкретно тук за Orixon 84. Алекс беше извадил лаптопа си и чертаеше схеми и йероглифи по сензорния плот. Това бяха планове за действия на екипажа в следващите дни.
Наближаваше вечерта. Навън беше ужасяващо сурово време със мраз и снегонавявания, но в дежурната каюта беше топло и уютно. Алекс и Палма се топлеха с билков чай, пушеха по цигара и наблюдаваха показанията на радарите, скенерите и външните камери. Наблизо нямаше сили и обекти на "хищниците". Корабът се намираше в база на Съпротивата на техен континент. В тези часове приключваха свободните часове на екипажа и се минаваше на смени. Алекс и Палма почиваха преди да продължат дежурството си. С тях бяха също Ким и Аш, които закусваха топли пици.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха около кораба, за да огледат корпуса за нови дефекти и повреди. Бяха си сложили шлемовете, за да не са зависими от виелицата, доста силна в момента. Около кораба имаше и постове, за охраната му, както и патрулна двойка. Четиримата обикаляха кораба по часовниковата стрелка и наблюдаваха с оптика и скенери. Тук снега беше натрупал покривка от два метра, но момчетата бяха разчистили пътеки около кораба. Обиколката им отне близо час, а бяха забелязани няколко пукнатини в корпуса, в най- външните му панели. Предстоеше да се прави ремонт, още тази вечер.
Вечерта напредваше, когато четиримата се прибраха в кораба. По коридорите и асансьорите беше тихо и спокойно, видяха само постовите от охраната. Щом се прибраха в дежурната каюта, Палма сложи чайник с билков чай, да се свари. Трябваше отново да се натоплят. Алекс запали цигара, докато чакаше чая да стане, замислен по своите теми. Корабът щеше да нощува тук в базата, преди рано сутринта да излети за разузнавателна мисия. Екипите подготвяха кораба за нощуването. Бяха затворени с щитове люковете, пусната отбранителната система, както и повдигане на двата входа на кораба на височина от 15 метра.
По- късно Алекс и хората му се топлеха с чай и обмисляха мисията, която започваше на сутринта. Алекс беше настинал, та се загъна в дебело одеало пред пулта. Из базата и околната гора течеше учение на Съпротивата.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 303, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 303, Valeri Kolev.

На сутринта товарния кораб пристигна. Той беше огромен, празен и със 100 души екипаж. Пренасянето на съдържанието на складовете щеше да продължи няколко седмици. Корабите Crossfire и Ford напуснаха обекта и се насочиха обратно към кръстосвача Nissan, за да продължи той по пътя си. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха заели местата си зад пулта. Полетът вървеше нормално, докато Crossfire се връщаше към кръстосвача Nissan, през астероидното поле. Алекс запали цигара с кафе, леко сънен тази сутрин, и се замисли дълбоко. Той винаги имаше повече от 15 теми за размисъл и ги редуваше, когато размишляваше.
Към края на следобеда, Nissan летеше нататък в посока към звездата Orixon 8. Алекс и Палма по това време излязоха из корабите на разходка. По корабите все още спяха 70% от хората, но с идването на вечерта всички щяха да бъдат събудени за пет свободни часа на екипажите. Алекс и Ким вървяха из коридорите и пушеха по цигара. Не срещаха много колеги. Някъде из Nissan, двамата минаха край изолаторите за да проверят добре ли се пазят пленниците. Там всичко беше нормално. Адмирал Шао все още разпитваше пленниците. По- късно Алекс и Палма влязоха в столовата на Nissan, за да пийнат по нещо, да изпушат по цигара и да чуят за какво говорят колегите им тук. Тук имаше близо 30 души, а разговорите се въртяха около сраженията край астероида, за пленниците и за войната. Алекс и Палма взеха по чаша джин с тоник и салата от осолени лимони и извадиха лаптопите си, за да поработят. Полетът вървеше нормално, а близки обекти нямаше на по- малко от три часа дистанция.
Беше започнала вечерта, а Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха зад пулта в дежурната каюта. Алекс в това време прослушваше радио- ефира, за да разбере, какви са корабите намиращи се най- близо до Nissan. Това бяха 15 обекта на дистанция от 7 до 12 часа път, и около 20, по- надалеко. До момента Алекс беше осъществил връзка със 6 от обектите, без да се забележи някаква опасност. Без съществени проблеми полета на Nissan продължаваше.
Вечерта напредваше неусетно. Екипажите по това време имаха пет свободни часа. Из корабите стана оживено и шумно. Хората бързаха да си оправят нещата, за да магат да се срещнат с колеги и приятели на по чаша питие. Алекс запали цигара и се загледа през предния люк напред по курса на Nissan. Някъде в далечината грееше Orixon 8. Това беше синя звезда, двойно по-голяма от Слънцето. Алекс се замечта за тези светове във синьо. Той беше виждал подобни светове, при многобройните пътувания със кораба Crossfire. Това беше един тежък ден за екипажите тук на кръстосвача Nissan. През цялото време нищо не спореше, а дребни проблеми спъваха работата и тормозеха екипажите психически. Тази вечер Алекс се усещаше изцеден като лимон и грохнал физически. Цялото му тяло търсеше вече покой и отмора, но задачите не бяха довършени още. Той припалваше изнервен поредната цигара с поредното кафе и поглеждаше с надежда към часовника, но полунощ все още беше надалеко…
Късно вечерта Алекс и Палма се усамотиха в неговия бокс. Палма се тръшна в леглото изтощена от лошия ден, а Алекс отвори лаптопа си, за да си подреди мислите. Имаха девет часа до поредното си дежурство и мечтаеха да си поспят до насита. Разбира се преди това трябваше да свършат още това- онова. Nissan щеше да нощува по време на полет. Екипажите се готвеха за нощуване. Скоро щяха да останат само нощните смени, а останалите биваха свободни за почивка и сън. Докато си събираше мислите и обмисляше над 15 теми, Алекс усещаше колко е изморен тази вечер. Силица не му беше останала, а това трябваше да се презареди със някакви си 6- 7 часа сън. Това не беше възможно. Като шеф на дежурен екип, той можеше да отсъства от дежурства, а само да е на линия за вземане на решения. Мисълта за това не го зарадва много. Безспорно екипажите имаха нужда от почивка и той си отбеляза да помоли адмирал Шао за 10- 15 дни почивка на екипажите…
Наближаваше полунощ. Из Nissan, Crossfire и Ford беше вече тихо и спокойно. Нощната стража обикаляше по коридорите. Край изолаторите с пленниците имаше постове. Адмирал Шао си беше дал почивка от разпитите, но негови хора го заместваха в нощта. От самопризнанията на "злите демони" се изясняваха страшно много неща…
Алекс надзърна в дежурната каюта, за да се убеди, че всичко е нормално, преди да иде да спи. Дежуреха Браун, Джейн, Шон и Никита. Той им даде последни инструкции, преди да се оттегли за сън. За момента около Nissan беше спокойно. Нямаше близки или приближаващи се съмнителни обекти. Алекс се прибра обратно в бокса си. Палма тъкмо приготвяше вкусна, среднощна закуска за двамата.
След хапването Алекс запали цигара и се изправи пред един от люковете на бокса. Тази синя звезда по някакъв странен начин го привличаше. Той усещаше радостни чувства, щом погледнеше към нея. Там някъде имаше хиляди сърчица, които тупкаха, хора борещи се за свобода и по- добър живот, както навсякъде, впрочем… Палма си лежеше в койката и слушаше музика. Из корабите беше тихо и спокойно, а в бокса на Алекс- топло и уютно.
*
На следващия ден Nissan се насочи към най- близката планета наоколо. Тя щеше да бъде достигната късно вечерта. Това беше Orixon 84. Денят премина спокойно и без съществени проблеми. Алекс беше в добра форма този ден. Междувременно новините от фронтовете бяха оптимистични. След като земляните бяха научили много неща за "злите демони" и "хищниците", падаха все повече техни тайни, а Съпротивата и AFJ обърнаха войната в своя полза. Проблемите сега бяха тези, че "хищниците" имаха твърде голяма армия и страшно много машини. Никой не смяташе да се откаже от тази война, само заради това. И Съпротивата и AFJ смятаха да воюват до дупка, до край. Обединените заради общия си враг цивилизации воюваха яростно, защитавайки поробени народи и откраднати територии и планети…





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 302, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 302, Valeri Kolev.

На сутринта земляните започнаха да атакуват астероида и кораба Х, със всички възможни средства на корабите Crossfire и Ford. На място бяха изпратени 200 командоси и 400 робота, след като стана ясно, че с ракети няма да превземат обектите. Сраженията продължиха през целия ден. В началото на вечерта се разбра, че в обектите почти няма оцелели "зли демони" и "хищници", а пленените бяха към 30. Ранените вражески войници бяха 50. Скоро останалите вътре 20 "зли демони" се предадоха сами, пред угрозата да бъдат убити. С това складовете тук бяха превзети. Вътре земляните намериха много оръжия, боеприпаси и техника. Тук имаше и командна зала, откъдето се водеха силите на хищниците в зоната.
Алекс, Палма, Ким и Аш отдъхваха, след като целия ден бяха помагали в плановете за превземане на вражеските обекти. Те запалиха по цигара с кафе и седнаха около масата, а дежурствата се поеха от Браун, Джейн, Шон и Никита. До пристигането на товарен кораб с ескорд изтребители, за опразване на вражеските складове, Nissan оставаше тук, като охрана. Товарния кораб беше извикан някъде през следобеда. Такъв имаше на 15 часа оттук и той вече пътуваше към астероидното поле.
В началото на вечерта Crossfire и Ford се скачиха някъде наблизо край астероида Х, за да си гостуват и да бъдат заедно, докато охраняват обекта. Екипажите си отдъхваха след битките. Нямаше дадени жертви и ранени, но сред роботите имаше някои с частични поражения. Алекс и Палма се бяха оттеглили в бокса си за почивка. Тя лежеше и слушаше музика, а той пушеше цигара с кафе и си оправяше нещата из компютрите, като използваше времето да си събира мислите и за размисъл. По някое време Алекс се захвана да си подрежда раниците и личния си склад в бокса. Всичко трябваше да е проверено, подредено и прегледано. Той остана доволен от личните си запаси от провизии, вода и кислород, както и боеприпаси. Джаджите в бойната му раница бяха проверени и подредени. От това можеше да зависи живота му, ако се озовеше на чужда планета, разчитайки само на себе си и това, което носи със себе си. Боксовете за сън из корабите на AFJ можеха да се катапултират самостоятелно и да се приземяват или приводняват при нужда. В такъв случай живота на стопаните на бокса, зависеше от това, дали ще имат достатъчно кислород, вода и провизии, докато дойде помощ. Това беше предвидено, ако някой кораб се застрашаваше от катастрофа или станеше негоден за използване при битка.
Вечерта напредваше, когато в бокса на Алекс пристигнаха Ким и Аш. Четиримата се разположиха край масата на чаша джин с тоник и салатка от осолени лимони. Сетне се заговориха за складовете на астероида, за "злите демони" и "хищниците". Междувременно из двата кораба бяха останали само 50 дежурни, а останалите почиваха и спяха, изморени от тежкия ден и водените битки. В бокса на Алекс беше топло и уютно. Четиримата се черпеха и си говереха, а из корабите почти нямаше движение. Пленените вражески екземпляри лежаха оковани в изолаторите на кораба Ford. Адмирал Шао смяташе лично да го разпита, дори щеше да простигне тази вечер тук със совалката си, за да направи това.
Късно вечерта совалката на адмирал Шао пристигна при двата кораба и се скачи към единия от тях. Адмиралът беше пристигнал с малка охрана от 20 души, за да разпитва пленниците. В тези часове двата кораба се готвеха за нощуване, скачени към голям астероид. Бяха пуснати щитовете на люковете, беше пусната отбранителната система, както и сферата за невидимост. Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк. Оттук добре се виждаха входовете на базата на "злите демони", която днес беше превзета от земляните. Там бяха оставили охрана от 40 робота, докато пристигне товарния кораб, за да прибере всичко от базата- оръжия, боеприпаси и техника. Алекс се беше замислил дълбоко. Както винаги той имаше над 15 теми за размисъл. Из дежурната каюта шеташе Палма, а Ким приготвяше вечерята за дежурните. Това щеше да бъде вкусна изненада. Тук в момента имаше 20 души от всичките 30 души от екипа на Алекс. Аш беше разгънал масата до най- големите й възможни размери, за да се съберат целия екип на вечерята. В тези часове общо в двата кораба имаше 80 будни, без да се броят адмирал Шао, неговата охрана, както и пленниците.
Наближаваше полунощ. Екипът на Алекс си бяха хапнали, а от тук започваха на три смени дежурства зад пулта. Скоро на масата останаха само Алекс, Палма, Ким и Аш, а зад пулта Браун, Джейн, Шон и Никита. Алекс запали цигара и отвори компютрите си, за да поработи, а Палма и Ким започнаха да оправят масата и да прибират приборите от вечерята. Аш се одремваше и скоро се прибра в бокса си за да поспи. И Алекс смяташе да поспи, но все още имаше задачи, та щеше да закъснее и със съня. Дълбоко замислен в топлата и уютна дежурна каюта, Алекс погледна дежурните, сетне Ким и Палма, които си приказваха наблизо и си запали цигара, взе си кафе и се отпусна в креслото, само за десетина минути.
По- късно Алекс, Палма и Ким излязоха на разходка из двата кораба. Трябваше да проверят и как върви при изолаторите, дали охраната е сигурна. Алекс запали цигара, намести калашника на рамото си и въздъхна. До скоро мечтаеха да могат да заловят екземпляри от "злите демони", а сега вече им се случваше почти всеки ден. Из корабите всичко беше спокойно, както тримата се убедиха. Край изолаторите охраната беше стабилна, подсилена с роботи. В каютата за разпити самия адмирал Шао разпитваше един от "злите демони". Между затворника и разпитващите имаше дебела стена с огледална видимост- само в едната посока. Екземпляра от "злите демони" не виждаше с кого си има работа, а в очите му бяха насочени прожектори. Гласът на разпитващите беше модулиран подходящо и усилен стабилно, всичко това, за да се измъкне истината от затворника.
Обиколката на тримата завърши един час по- късно. Те се прибраха в дежурната каюта, освежени от разходката си. Алекс беше гладен и си приготви топла пица, а Ким отиде да спи. Палма пооправи масата и седна с лаптопа си, за да поработи, в оставащите минути до полунощ.





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 301, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 301, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ, когато Алекс запали цигара с кафе, загледан в картината от астероидите. Те бяха по- малки, по- големи, стотици, относително на малки разстояния един от друг. Аш претърсваше радиоефира за сигнали, идващи от там. Ким наблюдаваше през предния люк с бинокъл, а Палма приготвяше закуска за дежурните. Обичайните пресни, топли пици. Дежурните в момента бяха в подсилен състав. Общо бяха будни 80 души, дежурни, охрана и други със задачи из кораба. Останалите бяха в задължителен сън. Алекс смяташе да поспи 2- 3 часа още, за да стане в 3 ч. в нощта за най- коварните часове от дежурствата, когато всички се одремваха. Мнението на дежурните беше, че това място носи отрицателна енергия и тук може да се очакват неприятности. В очакване на тежка нощ, дежурните си пестяха силите. Някои хапнаха допълнително, а други наблегнаха на кафетата, за да са във форма. Подкрепление щеше да има чак в 6 ч. сутринта. Алекс хапна топла пица, която му дойде добре, а сетне наблегна и той на кафетата. Crossfire скоро беше съвсем наблизо до астероидите, а те бяха обвити от газови облаци. Алекс се беше замислил за това астероидно поле. Усетът му подсказваше, че тук не всичко е нормално. Губеха от ценното си време, за да проверяват това място, тези светове. Тук можеше и да няма живи същества, но все още това не се знаеше със сигурност. Междувременно Crossfire загуби радио- връзка със кръстосвача Nissan. Това беше радио- сянка, но дежурните настръхваха, защото можеха отново да започнат странните аномалии, а недай Боже и нерегламентирани телепортации… Алекс запали цигара с още кафе и стана за да се разтъпче из кораба. Скоро той щеше да отива да поспи 2- 3 часа. През това време кораба се поверяваше на Аш.
*
Сутринта на другия ден, бордово време, Crossfire продължаваше да търси из астероидното поле, някакви форми на живот или нечие присъствие. Алекс пушеше по цигара с Палма, Ким и Аш на чаша кафе. До момента бяха прегледали към 34 % от астероидите. По това време се сменяха дежурните, предстоеше и сутришния инструктаж на командир Йон. Алекс се изправи пред предния люк с бинокъл в ръка и продължи да оглежда нови и нови астероиди, около кораба. Беше леко сънлив и намръзнал от нощното си дежурство. Май не само той. Палма също зъзнеше и скоро тя сложи пълен чайник с билков чай за да се понатоплят в бордовото утро.
Денят напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба на инспекция на бордовите системи. Алекс запали цигара, докато вървяха по коридорите и през асансьорите на кораба. Възлите на системите на кораба бяха около 30, разположени на различни места из него. По коридорите нямаше движение. В момента бяха будни само 80 души, а останалите или почиваха или спяха. Наближаваше обедното време, когато Алекс и Палма се върнаха в дежурната каюта, премръзнали и изморени. Те сложиха още един чайник с билков чай и се затоплиха в дебелите одеала. Точно по това време беше зсечен неголям кораб, който наближаваше астероидното поле. Той идваше право към пояса. Дежурните започнаха проверка на приближаващия обект. Той щеше да стигне до астероидите след 2- 3 часа.
*
Към края на следобеда обектът Х приближи един от големите астероиди и се скачи към него. Момчетата от Crossfire наблюдаваха внимателно, какво става. Това беше кораб със 50 души екипаж, а на борда му имаше "зли демони" и "хищници". Беше интересно, какво те дирят на този астероид. Земляните започнаха наблюдение на обекта Х, а се планираше да го нападнат и да арестуват екипажа му. Crossfire беше поставен във "невидимост" със специална, енергийна сфера. Алекс запали цигара с кафе, докато следеше картината от дроновете. Оказваше се, че на онзи астероид, хищниците имат военна база. Алекс опитваше да сканира астероида и кораба Х, със дроновете, които вече бяха там, но плана му се осуетяваше от прекалена активност на хищниците, които охраняваха там. В радио- ефира земляните прихващаха разговори на хищниците и на "злите демони". Това беше тяхна специална база, където имаха складове за оръжие и боеприпаси. Това май беше най- същественото за тази база.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш продължаваха следенето на обектите Х, кораб и астероид. Нямаше радио- връзка със Nissan, а командир Йон нареди да не се предприемат нападателни действия. Екипажът на Crossfire стягаше оръдията за масирана стрелба. Бяха активирани и малки ядрени ракети. Всички чакаха решенията на командир Йон, а той скоро свика общ Съвет на кораба. Бяха извикани всички в столовата, за този Съвет.
Съветът продължи заседанието си близо час. Беше взето решение да се изчака сутринта, преди да се нападат обектите Х. В гласуването със "да" бяха 63% от екипажа. Crossfire щеше да нощува тук, прикрит зад друг астероид и със включена сфера за невидимост. Към задължителен сън бяха насочени 160 души, а останалите дежуреха или стягаха кораба за битки. Алекс запали цигара с кафе и се изправи до предния люк. Оттук имаше добра видимост към обектите Х. Там нямаше никакво движение. Очевидно всички там спяха. Алекс усещаше гняв и злоба към "злите демони" и "хищниците", които бяха в момента на онзи астероид и в кораба Х. Ако искаха от него заповед сега, то той би заповядал астероида и кораба Х, да бъдат унищожени… Замислен дълбоко, Алекс остана право до люка близо час, в наблюдаване на обектите с бинокъл. Сетне запали цигара с кафе и седна обратно зад пулта при своите помощници. Отново ги чакаше нощно дежурство.
Наближаваше полунощ. На астероида и кораба Х не се забелязваше движение. Дежурните от Crossfire следяха зорко ситуацията, в очакване на тежка и безсънна нощ. Разрешение за нападение над обектите Х, нямаше да има по- рано от 7 ч. сутринта, както се бяха разбрали по време на Съвета.






(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 300, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 300, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато Nissan приближаваше междинна станция. Напред беше изпратен кораба Crossfire. Поради големите си размери, кръстосвача Nissan не можеше да посещава станции и планети, но кораба Crossfire можеше това. Алекс запали цигара с кафе и се загледа в картинката от станцията. Това беше огромно съоръжение, а около него гъмжеше от стотици малки и по- големи летящи машини. Crossfire щеше да пристигне там в близките часове. На борда на кораба по това време спяха 200 души, които щяха да бъдат събудени в началото на вечерта за пет свободни часа. Останалите дежуреха или имаха някакви задачи из кораба. До Алекс зад пулта бяха Палма, Ким и Аш. В момента се проверяваше дали на тази станция има вражески обекти. Това беше сложна задача, но се улесняваше от разговорите с тукашните власти по радиото. Докато течеше проверката, дали на станцията има вражески сили, Алекс умуваше по обичайните си теми за размисъл. Той винаги имаше поне 10 теми, по които размишляваше.
В началото на вечерта Crossfire очакваше да го приемат на доковете на станцията. Бяха им казали да изчакат, поради натоварване на доковете. Алекс запали цигара с кафе и стана от креслото за да се изправи до предни ялюк на дежурната каюта. Оттук се виждаше само малка част от станцията, но и нейната Контролна кула. Около доковете беше оживено. Няколко кораба чакаха ред за отлитане, а други два чакаха за скачване към станцията. Алекс изпитваше леко неразположение. Болки в мускулите и ставите разваляха добрия иначе ден. Палма беше умислена днес. Обичайната й усмивка беше заменена от кисела гримаса. На масата зад пултовете пийваха джин с тоник Шон, Бронк, Браун и Джейн.
По- късно Crossfire се установи на посочения док и се скачи. Навън излязоха два екипа по десетима души, за зареждането с гориво и провизии и за обиколката из станцията с разузнавателна цел. Алекс запали цигара и продължи с проверките на обектите по доковете. Това ставаше чрез дроновете, които даваха картина и звук от там. Проверяваше се също и по данните за обектите в регистрите на станцията. Тази вечер Алекс беше малко разсеян. Той взе кафе за цигарата си и замислен се изправи пред предния люк. Това беше голяма междинна станция. Тук работеха и живееха 1,000 души, а гостите й сега бяха близо 20,000. Алекс се загледа към оранжериите на станцията отдалечени на километри нататък. Тук навсякъде кипеше живот. През стъклената стена на главния купол на станцията се виждаха тълпи от хора- пристигащи, заминаващи, някои живеещи от много време тук, богати, бедни, всякакви. Тук имаше хора дошли със последните си пари. Те живееха ден за ден, по отдушниците на парното, и за комат хляб от минувачите. Някои от тях намираха някаква работа из станцията, други отпътуваха с някой кораб, където отиваха като прислужници, чистачи, като юнги или просто като роби…
*
Късно вечерта, бордово време на Crossfire, Алекс, Палма, Ким и Аш бяха из станцията, под един от нейните прозрачни куполи. Тук имаше въздух, макар и малко разреден. Алекс запали цигара, докато крачеха край минувачите по тесните тунели за туристи и гости на станцията. Тяхната обиколка из станцията беше предимно за развлечение, както и за да видят какво има тук и кого ще срещнат. Скоро те намериха магазините, които търсеха. Тук си купиха най- различни технически джаджи, които биха им помогнали в битка или при оцеляване на чужда планета. От някои стоки взеха големи количества, за снабдяване на целия екипаж на Crossfire. Също взеха специални подаръчета за приятели и колеги. Беше доказано, че нищо неможе да помогне така, както хубаво подаръче, в тежки времена…
Наближаваше полунощ, когато четиримата се прибраха в дежурната каюта, а двата робота довлякоха двете колички със стоки. Предстоеше да приберат покупките си в личните складове, по техните боксове. Някои от нещата, които бяха за целия екипаж, бяха раздадени на хората в близките часове. Алекс се порадва малко на новите придобивки, пък седна на цигара с кафе в компанията на Палма, докато отмаряха от разходката си. Екипажът подготвяше в тези часове кораба за нощуване тук на станцията. Алекс и Палма седяха край масичката в бокса си, а тук в меката светлина звучеше и хубава музика. Докато си говореха, времето неусетно отлиташе.
*
На сутринта Алекс стана рано. Екипажът готвеше отлитане от междинната станция. Беше зареден с допълнителни количества гориво и провизии, за да има и за кръстосвача Nissan и втория му кораб Ford. Алекс се пооправи и освежи с вода на чешмата, запали цигара с кафе, а неговите хора вече ставаха и те от сън. Обичайната сутришна суматоха скоро приключи. Crossfire получи разрешение за отлитане от Кулата и скоро се откъсна от дока и се отправи нататък, където чакаше кръстосвача Nissan.
В началото на вечерта Nissan продължаваше полета си в посока към звездата Orixon 8. Алекс беше дремнал 2- 3 часа в следобеда, а сега се разсънваше с кафе и цигара. На масата в дежурната каюта скоро дойдоха Палма, Ким и Аш, за да поседнат на кафе, преди дежурството си. Из корабите беше спокойно. В момента спяха около 75% души от екипажите. По- нататък щеше да има три свободни часа за всички. Около Nissan в тези часове нямаше много летящи обекти. Това бяха към 24 обекта, най- близкия на около 3 часа дистанция, туристически и товарни кораби на приятелски цивилизации.
Късно вечерта Алекс и Палма седяха на кафе и цигара пред пулта, а до тях бяха Ким и Аш. Около корабите нямаше нищо съществено, освен астероидно поле край което прелитаха. За момента нямаше заповед полето да се претърсва, но с доближаването до него, ставаше ясно, че оттам идват отрицателни биополета. Там определено, нещо съмнително се криеше. Алекс се беше замислил. Малко му се спеше, беше и изморен. Скоро адмирал Шао прекъсна свободните часове на екипажите и нареди, Crossfire да отива по- близо до астероидното поле. Във следващите 15- 20 минути Crossfire се отдели от Nissan и взе курс към астероидите. Nissan забави хода си, за да остане достатъчно наблизо. Сред астероидите се забелязваха разни аномалии. Определено там можеше да се очакват неприятности. Командир Йон остави дежурни 80 души, а останалите изпрати в задължителен сън. Може би се очакваше тежка, безсънна нощ…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 299, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 299, Valeri Kolev.

Наближаваше обедно време. Алекс беше вдигнал от сън всичките си хора. На острова бяха 30 души, неговия екип, които попаднаха на имитация на совалката Honda, съвсем на друго място, няколко дни по- назад. Тук имаха условия за живот в пещерата, в условия на люта зима, но незнаеха къде се намират, освен че това все пак е планетата Orixon 74.
*
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се завърнаха със джета от разузнаване над острова и по- нататък. Бяха намерили полуостров на север. Бяха осъществили контакт с близка Кула по полетите. Оттам обещаха да проверят нерегламентираното телепортиране и да им съобщат текущите координати. В очакване на отговора, четиримата се прибраха в пещерата и седнаха да хапнат боб с месо. Из пещерата беше спокойно. В тези часове спяха 15 души.
Вечерта напредваше, когато в пещерата се прибраха всичките 30 души, а навън останаха само постовите и патрулната двойка. Готвеха се за нощуване, за този ден нямаше повече излизания навън по задачи. От капаните около пещерата се бяха наловили диви животни, някои от които имаха по 80- 100 кг, месо. Тук временно можеше да се съхранява месото, защото беше студено, но ако имаше голям улов, щеше да се наложи да го носят в хладилните камери на "совалката". Джетът бяха оставили пред пещерата, за да им бъде под ръка. Алекс запали цигара с кафе, загъна се в дебелото одеало, а пред него беше отворен лаптопа му. Очакваше свръзка със местните от Кулата, за да обяснят какво е било това странно телепортиране на тридесетимата тук. Очакваше да съобщат и координатите на острова.
*
Вечерта на другия ден Алекс разговаря с "Кулата по полетите". Оттам казаха, че той и хората му, общо 30 души, ще бъдат върнати след около час обратно на тяхната совалка. Казаха, че това са били някакви научни експерименти и се извиниха за неудобството. Алекс извика всичките си хора и се заеха да напуснат пещерата. За половин час всичко беше изнесено с джетовете, на борда на фалшивата совалка. Алекс и неговия екип се стегнаха и приготвиха за телепортацията, която се очакваше скоро…
*
Телепортацията премина успешно. Намериха се в совалката Honda, заедно с багажите си. Тук нищо не беше бутано откакто ги нямаше. Honda се намираше на 100 км. дистанция от острова на двайсетте "зли демони". Скоро се свързаха със своите. Те се били разтревожили и дълго търсили екипажа на Honda, а тя също била изчезнала. Алекс разговаря с командир Йон, за да обясни случилото се.
По- късно Honda започна да набира височина, обратно към орбита, където вече беше кораба Crossfire. Междувременно наблюдението и следенето на "злите демони" беше прехвърлено на редовната армия на AFJ, които бяха около планетата със кръстосвача London. Докато изплуваха към орбитална височина, Алекс запали цигара с кафе и се отпусна в удобното кресло пред пулта си. Подобен лукс от доста време той и неговия екип не бяха виждали.
*
Беше следобеда на другия ден. Екипът на Алекс се бяха завърнали на кораба Crossfire със совалката, а кораба беше скачен към кръстосвача Nissan, където имаше специално място. От няколко часа Nissan пътуваше в посока на звездата Orixon 8. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен в тези часове. До него зад пулта бяха Палма, Ким и Аш. След стреса от нерегламентираното им телепортиране одеве, екипа на Алекс се връщаше към обичайните си занимания. Алекс смяташе този ден да остане зад пулта, занимаващ се с проблемите около планетата Orixon 74 и намерените там хиляди екземпляри от расата "злите демони". За тях беше доказано, че са виновни за всичките беди, нещастия, неприятности и злини, сполетявали човешката цивилизация, както и други раси, през цялото им съществуване. "Злите демони" командваха армиите си от "хищници", превземащи редица планети из системата Orixon. Засегнатите раси бяха обединени във т.н. Съпротива, а също и в агенцията на земляните и приятелските им раси- AFJ. Водеше се война срещу "хищниците" и техните господари- "злите демони", по много планети в системата Orixon.
Наближаваше вечерта, когато Алекс и Палма излязоха из корабите на разходка. Скоро бяха в столовата на Nissan, а тук имаше към 170 души. Двамата си поръчаха джин с тоник и осолени лимони и се заслушаха в разговорите тук. Междувременно пристигнаха при тях Ким и Аш. Седнаха и те на джин с тоник. Бордовата вечер предстоеше, а Алекс изпитваше неразположение. Особени бяха и настроенията тук. Основните теми за "злите демони" и "хищниците", бяха сред водещите в разговорите тук. Някои се интересуваха пък накъде отиват в момента. Както обикновено не беше определена цел на полета.
*
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в дежурната каюта на Crossfire, скачен към кръстосвача Nissan. Пътуваха в ориентировъчна посока към звездата Orixon 8. Алекс имаше главоболие и не беше в най- добрата си форма. Освен това и малко му се спеше, но неговия екип имаше още задачи за идващата нощ. Междувременно пристигнаха и новините от кръстосвача London, разположен около планетата Orixon 74. В плен вече бяха 52- ма екземпляра от "злите демони". На яве излизаха за първи път истините за тази раса, както и за техните армии от "хищници", създали хаос във системата Orixon в последните 10 години.
Наближаваше полунощ, бордово време. Алекс пушеше цигара с кафе, замислен над новините. Това беше преломна точка от войната срещу хищниците. Вече имаше пленени екземпляри от "злите демони", а с това армиите от "хищници" започваха да губят елементи от командващите ги. С голямото попадение и голямата победа, която AFJ и Съпротивата постигнаха току- що на планетата Orixon 74, нещата се променяха коренно и то със главозамайваща скорост. Около тази планета скоро щеше да гъмжи от машините на Съпротивата, както и на AFJ. Голямата цел да се намерят координатите на "злите демони", вече беше реализирана…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 298, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 298, Valeri Kolev.

Около полунощ всички се бяха събрали край огъня, някои хапваха, а други пийваха джин. Алекс и Палма си бърбореха на по цигара и кафе, докато преработваха радио- предавателя от "совалката", за да излъчат с негова помощ сигнал за помощ до хората си от кораба Crossfire. Това бяха някакви непонятни, чужди чипове, но в никакъв случай тази техника не беше за подценяване. Определено не изглеждаше вражеска техника… Навън вилнееше снежна буря, а температурите там стигнаха до - 20' С. В пещерата беше топло и уютно и закътано местенце.
*
На другия ден земляните намериха в близкия поток, голямо количество прясна риба и хвърлиха мрежите. За няколко часа си осигуриха риба за дълги дни напред. По- късно се показа и слънцето. Този ден огледаха района, около пещерата и поставиха капани за диви животни. Земляните незнаеха, колко време ще бъдет тук, но държаха да имат достатъчно хранителни запаси. В началото на вечерта, Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе край огъня в пещерата и се радваха на добро настроение. И този ден екип от четирима души ходи до "совалката". Този ден беше готово и приспособлението за излъчване на сигнала S.O.S. в радио- ефира. Вече можеха да разчитат и на помощ от своите.
Вечерта напредваше, когато всички от екипа на Алекс се завърнаха в пещерата. Някои бяха разузнавали днес със десетки километри нататък из острова. Поставиха постове и патрул около пещерата, пуснаха защитната сфера и алармената система и се прибраха вътре да почиват. На огъня къкреше супа от риба с картофи. В пещерата беше топло и уютно. В тези часове Алекс прихвана близка радиостанция. Компютъра му скоро беше готов със превода на езика. Докато пушеха цигари с кафе, земляните слушаха тази станция. Всичко изглеждаше нормално, ако не беше факта, че я нямаше совалката им, а в залива беше нейното точно копие.
По- късно вечерта навън отново се спусна мраз и заваля сняг, който бързо трупаше. Виелицата свиреше зловещо, а температурите отново спаднаха до -20' С. По това време Аш прихвана близка телевизионна станция. С това земляните получиха картина със звук и се занимаха да следят канала. Това определено беше планетата Orixon 74. Постепенно разбираха същността на живеещите тук цивилизации. Споменаваха се и новини за "злите демони", предимно от светски характер и нищо за хищниците и водените войни из системата. Този телевизионен канал беше най- интересното случване за земляните в този ден. С канала бяха ангажирани четирима души, които да го следят денонощно. Радио- канала също се прослушваше от четирима души на смени през цялото денонощие.
Късно вечерта Алекс и Палма си говореха на по чаша кафе с цигара. Петнадесет души от екипа вече бяха отишли да спят, а останалите обмисляха планове за измъкване от тук и завръщане на кораба Crossfire. Това за момента беше само мечта. Никой незнаеше координатите на острова нито на кораба. За да се завърнат там бяха нужни тези координати. Алекс беше в добро настроение и добра форма. Двамата с Палма седяха край огъня в пещерата, завити в дебелите одеала и си говореха. Ким и Аш хапваха супа от риба и картофи. Тази нощ четиримата щяха да пазят огъня и да следят радиоканала, който улавяха тук. Смяташе се, че предавателя е на по- малко от 200 км. някъде наоколо. Докато прослушваха радио- канала, Алекс работеше с лаптопа си, сканирайки острова. Определено на острова нямаше хора, а само диви животни и зверове. Беше възможно да има някакви съоръжения или постройки. На практика земляните си имаха всичко необходимо за дълга люта зима. Трябваха им само координатите на това място, координатите на кораба Crossfire и радиовръзка с него. Алекс и Палма огладняха по някое време и хапнаха супа с хлебчета от провизиите си. Рибата, уловена в потока имаше добри вкусови качества, а картофите бяха от продукцията на Crossfire. След похапването Алекс запали цигара и отиде да провери постовете около пещерата. Навън беше мраз, силно снегонавяване и покритие със сняг на височина до 2- 3 метра. Постовете бяха по местата си. Те разриваха пътеките около пещерата, почти през цялото време. Патрулната двойка скоро се появи също. Те наблюдаваха наоколо с мощни бинокли.
"Совалката" беше потопена отчасти в залива, но той вече беше обхванат от заледяване. Ако има се налагаше да излитат, щеше да е трудно.
Наближаваше полунощ, когато Алекс се прибра в пещерата. Аш, Палма и Ким тъкмо подсилваха огъня и слагаха втория казан на огъня, а той беше със месо от дивеч и боб. Като готвач се изявяваше Никита. В пещерата беше около 14' С, но беше усойно място. Някои използваха шлемовете си, за да се топлят. Униформите на командосите- астронавти имаха вътрешна система за отопление. Алекс опита и от втория казан, когато започна да става готово. Този казан щеше да къкри цялата нощ, храната трябваше да е топла в този мраз. Алекс запали цигара и завит дебело, с лаптопа пред себе си, опитваше да хване сигналите на Crossfire и Nissan.
*
Алекс стана рано сутринта. Беше поспал 4- 5 часа. Той се освежи с вода, запали цигара и си сипа кафе от казанчето с готово кафе, което къркореше на огъня през цялата нощ. Огъня пазеха сутринта Браун и Джейн. Навън все още бяха и постовите. Алекс поздрави будните, пооправи си униформата и си каза, че днес трябва да иде до "совалката" за да се изкъпе. Това му навяваше противоречиви чувства. Да се къпе и преоблича на чуждо, непознато място… Какво ли още щеше да види през този живот… Скоро стана от сън и Палма. Тя бързо се пооправи, взе си кафе и се усмихна. Денят трябва да бъде хубав с нея, помисли си Алекс. Нощните дежурни прослушваха радио и телевизионните канали, които вече бяха известни на земляните. Информацията от денонощието беше преработена и документирана в компютърната мини- мрежа на екипа на Алекс. След това станаха от сън и Ким и Аш. За този ден четиримата имаха план да обиколят района с един от двата джета, които бяха на разположение в "совалката". Щеше да се лети с чужда машина, но опасения за незиправности и капани се изключваха.




(следва продължение)