ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 16. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 16. роман от Valeri Kolev.
1.
Наближаваше полунощ, когато корабът Nissan се приземи на площадка в една база на AFJ. Тук специален екип щеше да разговаря с колегите от базата по някои въпроси на Агенцията и земните колонии- градове. Също така предстоеше да се дозареди кораба с гориво, вода и провизии. Кръстосвачът имаше собствено производство на различни компютърни апарати, които тук щяха да се продават, както в земните градове , така и по чуждите. Това беше сериозно перо в приходите на самия кръстосвач и неговите два кораба- Nissan и Ford. В тези часове Алекс и Палма бяха излезли на чист въздух на терасата на дежурната каюта, пушеха по цигара с кафе и разглеждаха местността наоколо.
*
В началото на вечерта на другия ден корабът Nissan все още беше в същата база. Той беше дозареден с обичайните неща иготов за отлитане. Екипажът беше приключил с разговорите с колегите си от базата и вече всички се бяха завърнали обратно в кораба. В готовност за отлитане, дежурните изчакваха заповед от командир Йон. Алекс си беше взел от автомата голяма чаша с кафе, пушеше цигара и преглеждаше новините за земляните живеещи наблизо или надалеко от тук. В този час на борда будуваха 100 човека. Те щяха да осигурят отлитането на кораба нататък по неговия път.
По някое време беше даден старт и Nissan олетя от тази база. Докато кораба набираше височина Алекс следеше показанията на уредите и параметрите на полета. Седнал зад пулта в удобното си кресло, той имаше готовност да бъде на линия и в този пореден полет на кораба. До него седяха Палма, Ким и Аш, които се занимаваха според задачите си. Nissan набираше височина със 15% от мощността на двигателите си. Това се явяваше рязко отлитане и набиране на височина. На височина 14 км. корабът премина в хоризонтален полет и оставаше на тази височина. Целта беше един чужд град, където щяха да търсят информация по въпроса за изчезналата цивилизация. Този град беше отдалечен на около три часа полет от това място.
Корабът прелиташе над едно от моретата на тази планета Orixon 51. Тук освен земните колонии- градове, имаше други видове и раси, живеещи по- отдавна тук. Именно такъв беше и града, където отиваха сега, хората от Nissan. Агентите бяха получили информация, че в този град има хора, които знаят за изчезналата цивилизация. Агентите трябваше да проверят това на място. Именно затова отиваха там сега.
*
2.
Бяха приземили Nissan на едно от летищата на град № 7142. Този град не беше собственост на AFJ и земляните, а тук живееше една приятелска раса. В този град, според данните имало няколко души, които знаели по нещо за изчезналата цивилизация. Именно с тях предстоеше екипите от Nissan да разговарят.
В началото на вечерта три екипа от кораба отидоха из града с хеликопетри, за да намерят свидетелите и да говорят с тях. В това време Алекс си взе кафе, запали цигара и си даде почивка. До него Палма, Ким и Аш правеха план за новия полет на кораба. Алекс беше разсеян, а в същото време го атакуваше и неговия грип. Определено той не беше в добра форма и не се засилваше да започва каквото и да е, докато се мъчи така. Той погледна в ляво през люка. В далечината се издигаха сградите на града. Местността около кораба беше живописна и жива, пълна с живот. Усещането, че се намират на чуждо място, не го напускаше. Друго беше усещането в базите на AFJ и земните колонии- градове.
По някое време Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта. Навън валеше дъжд, но не беше много судено. Въздухът беше чист и свеж и ухаеше на озон. Двамата запалиха по цигара и отпиха по глътка джин. Из летището беше оживено, тъкмо се беше приземил пътнически кораб. А из Nissan в тези часове започваше обща вечеря на екипажа, със скромно празненство отпуснато от командир Йон. Отсъстваха само онези 30 души, които бяха в града с хеликоптерите. Според плановете, корабът щеше да престои тук само докато трите екипа търсят свидетелите и разговарят с тях. Щом се завърнеха обратно, корабът щеше да отлети отново.
По - късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из кораба. Празненството със вечеря беше приключило. От екипажа 100 души отиваха в задължителен сън. Те щяха да поемат кораба на сутринта. Алекс тъкмо умуваше по проблемите на кораба, както и по въпроса за изчезналата цивилизация. Двамата се спряха до един люк в коридора и се загледаха към града. Екипите все още не се бяха завърнали оттам. Докато пушеха по цигара и пийваха джин, покрай тях минаваха техни колеги, тръгнали по задачите си.
Късно вечерта екипите с хеликоптерите се прибраха в кораба. Командир Йон определи излитане на кораба след половин час. Алекс беше седнал в удобното си кресло и проверяваше всичко, преди отлитането. До него седяха Палма, Ким и Аш, заети със задачите си. Когато по- късно излетяха и Nissan набираше височина в небето на Orixon 51, Алекс си взе кафе и запали цигара. Целта на полета беше база на AFJ отдалечена на 11,000 км. Предстоеше им да летят през цялата нощ. Кораба пилотираха Браун и Шао. Резервните пилоти бяха Шон и Никита.
3.
По обедно бордово време корабът Nissan летеше над континент № 4. Алекс си беше взел голяма чаша кафе и пушеше цигара, зает със контрола на полета. Летяха на 14 км. височина и със 400 км/ч. скорост. Из кораба беше спокойно и тихо. Бяха будни само 60 души. В тези часове Алекс умуваше над бял лист хартия, по проблемите на кораба, докато пишеше йероглифи и схеми. Настроението беше добро. До него седеше Палма, която правеше планове на кораба, за по- нататъшните полети. Ким пък преглеждаше новините за AFJ и земляните из Галактиката. Аш се мотаеше около един повреден компютър, със надеждата да успее да го ремонтира. Под кораба се стелеше мъгла над джунглата, а тук- там имаше градове, но чужди.
В началото на следобеда Алекс и Палма отидоха да се разходят из кораба и да проверят различните му възли, както и корпуса му отвътре. Алекс запали цигара, докато вървяха из коридорите и асансьорите.
*
Започваше бордовата вечер. Nissan продължаваше полета си над континент № 4. Алекс тъкмо си беше взел голяма чаша кафе, той запали цигара и се замисли над белия лист, пред себе си. До най- близката база на AFJ имаше няколко часа път. Летяха на 10 км. височина и със 400 км/ч. скорост. Под кораба се ширеше джунгла, обгърната в мъгла. Тук там се издигаше по някой град, но чужд град- на едни от приятелските видове, на земляните. Из кораба все така беше тихо и спокойно, а будуваха само 50 души, преди 4- та смяна да стане от сън, да вечеря и да поеме кораба. До Алекс седяха по местата си Палма, Ким и Аш, заети със задачите си. В тези часове Nissan получи съобщение с продължителност 30 мин., със последните новини за AFJ, както и земляните и техните колонии- градове из Галактиката. Сред новините имаше и добри и лоши вести. Алекс и Палма веднага се заловиха да прегледат тези новини, за да отсеят най- важните от тях, преди да се докладва на командир Йон. Междувременно от кръстосвача пристигна съобщение. Тази нощ в същата база на Агенцията щеше да пристигне и втория кораб- Ford, със 150 души екипаж. Нататък двата кораба трябваше да патрулират над континент № 5, изцяло във владение на Агенцията и земляните.


(край на откъс № 16, очаквайте продължението- пише се… )


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.© 2015. Откъс № 15. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 15. роман от Valeri Kolev.

В началото на бордовата вечер Алекс и Палма бяха на кафе с по цигара, в кратка, половинчасова почивка. Кръстосвачът наближаваше една от междинните станции по пътя. Само след броени часове корабът Nissan щеше да бъде изпратен напред и сетне щеше да посети тази станция, докато кръстосвача оставаше наблизо във дрейф.
*
Късно вечерта корабът Nissan изчакваше задръстване при входа на междинната станция, където се бяха струпали около 10 кораба и няколко десетки по- малки машини, също чакащи за влизане. Алекс пиеше кафе, изправен пред предния люк, а до него Палма и Ким упорито спореха с околните кораби, за предимствата при ползването на входа. Аш пък беше нервиран и смяташе да използва оръдията, за да докаже предимството на AFJ. Скандалът се разрастваше, а от Кулата пазеха мълчание. Алекс си включи микрофона и каза:
-Моля всички обекти около входа на междинната станция да се легитимират незабавно! Това е боен кораб на AFJ ! Ще ви бъде потърсена военна отговорност, при неподчинение!- след това повтори още няколко пъти и зачака.
В резултат скоро обектите наоколо започнаха да се представят един след друг. Задръстването започваше да се урегулира постепенно. Алекс запали цигара, взе си бутилка газирано от горски плодове и се замисли.
Наближаваше полунощ, бордово време, когато кораба Nissan се скачи към указания му док на станцията, а в нея отидоха четири екипа по задачи. Дрямка беше хванала Алекс и той смяташе да си вземе едно силно кафе и да се насплиска с вода на чешмата, за да си върне бодростта. Предстоеше му нощно дежурство до 3 ч. в късната доба. На кораба спяха в тези часове 100 души, необходими за сутрешната смяна.
*
Започваше вечерта на другия ден. Корабът Nissan все още се намираше на док във междинната станция. През изминалото време откакто пристигнаха тук, из станцията бяха изпратени няколко екипа, както за разговори така и за да се огледат посетителите тук, като сред тях можеше да има някои от враговете на AFJ. Корабът беше дозареден със гориво, провизии и вода. Докато изчакваха екипите да се приберат на кораба, дежурните подготвяха кораба за отпътуването насрочено за след няколко часа. Алекс си беше взел кафе и се канеше да си почине половин час. Той запали цигара с кафето и се замисли над своите неща. В тези часове спяха 100 души на борда на кораба. Освен екипите, които бяха из станцията, други екипи подготвяха кораба за отлитането му. Междувременно от кръстосвача се обадиха, да не се бърза излишно, а добре да се провери станцията, за вражески елементи, пристигнали тук. До Алекс по местата си бяха Палма, Ким и Аш, които работеха по задачите си. Сред задачите беше и заръката- да се следят новините за съобщение, свързано с изчезването на цивилизация. Проблемът със изчезналата цивилизация, все още не беше решен. Разследването не стигаше до никъде. На самата планета Orixon 27 имаше пристигнали два кораба на AFJ, които проверяваха сигнала, изпратен оттук по радиото, преди месеци. По неизвестни причини Алекс и мнозина негови колеги от кръстосвача New York приемаха разкриването на загадката, сред основните си задачи. Те следяха всичко свързано с темата, по новините, които кръстосвача получаваше.
Вечерта напредваше неусетно на борда на кораба Nissan. В тези часове всички екипи се прибраха без изключение обратно на кораба. Скоро след това корабът получи разрешение за отлитане и се отдели от дока. Докато преминаваха пред изхода на станцията, Алекс наблюдаваше пространството наоколо. Вражески обекти не бяха забелязани. Преминаването през изхода мина без проблеми, а сетне ускориха скоростта, в посока към кръстосвача. До него имаше около един час път. Алекс се изправи пред предния люк на дежурната каюта и запали цигара, докато оглеждаше пътя напред. Тук се мотаеха над 30 обекта, по- малки и по- големи. Бутилка пепси му идеше добре и тъкмо на място и на време. Алекс се замисли отново, както винаги и се разкърши, схванат от седене зад пулта си. После потръпна зиморничево и извади дебелото одеало, за да се загъне седнал зад пулта си. Студ го пронизваше по цялото тяло, а тук всъщност беше топло.
*
Към края на бордовия следобед на другия ден кръстосвачът New York наближаваше планетата Orixon 51. Алекс беше изправен пред предния люк на дежурната каюта на кораба Nissan и наблюдаваше околността на планетата със мощен бинокъл. Кръстосвачът започваше да намалява скоростта си, а скоро Nissan щеше да продължи самостоятелно към планетата. В този час на борда на кораба будуваха 80 човека. В този си състав те щяха да бъдат до полунощ, а през това време щеше да предстои и спускането към планетата. Алекс запали цигара, взе си силно, голямо кафе и седна зад пулта, за да провери плановете на кораба.
*
В началото на бордовата вечер корабът Nissan се спускаше към планетата долу. Алекс си беше взел голяма чаша силно кафе, пушеше цигара и проверяваше как върви спускането. Седналата до него Палма работеше със комуникациите на кораба, а Ким следеше показанията на радарите и скенерите. Аш в това време приготвяше лека закуска за дежурните. Корабът се пилотираше от Браун и Джейн. Резервните пилоти тази вечер бяха Шон и Никита.
Бордовата вечер напредваше неусетно, а кораба вече се намираше на 18 км. височина, където премина към хоризонтален полет, без промяна на тази височина. Така щеше да продължи над океана, до континент № 2, където трябваше да се приземи, в една от базите на AFJ. Полетът вървеше нормално, а наоколо беше пусто. Известна облачност и вятър 10 m/s. се забелязваше. Алекс си беше отворил бутилка пепси, пушеше цигара и следеше как вървят нещата. Очакваше се да пристигнат в базата, късно вечерта, около полунощ, най- късно. По някое време Алекс извади нов лист хартия и започна да драска плановете си по него, докато размишляваше усилено. Проблемът за онази изчезнала цивилизация вълнуваше не само агентите от AFJ, но и земната общественост, живееща по различни планети. В тези дни доброволчески корпус от земляни и техните приятели от други видове и раси, обмисляха да вземат участие в разследванията и търсенето на изчезналата цивилизация. Корпусът беше събрал 20,000 доброволци, които вече се организираха и си осигуряваха собствен транспорт до планетата Orixon 27, където беше се случило събитието със изчезването на една цивилизация…
Късно вечерта корабът Nissan летеше вече над континента № 2 и скоро щеше да пристигне в базата. В дежурната каюта настроението беше добро, както и из целия кораб. Алекс в добра форма тази вечер умуваше и съставяше план след план по проблемите на кораба и своите задачи. В този час Ким приготвяше похапване, вкусни, специални, топли пици, за дежурните и пилотите на кораба. Полетът продължаваше на височина от 10 км., а скоростта беше около 400 км/ч. На борда будуваха само 80 души. Екип подготвяше кораба за приземяването. Командир Йон тази вечер смяташе да си почива. Вместо него Алекс даваше инструкции на дежурните и екипажа. До пристигането оставаше около един час, в който Алекс проверяваше отново иотново всички системи на кораба, както и екипажа. Това беше просто една хубава вечер на борда на кораба Nissan…


(следва продължение, край на откъс № 15.)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 14. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 14. роман от Valeri Kolev.

Беше късно вечерта. Nissan изпълняваше патрулен полет над континент № 3. Алекс в тези часове се беше замислил дълбоко, докато наблюдаваше как върви патрулирането. Полетът вървеше нормално, а около кораба нямаше никакви летящи машини. Летяха на височина от 12 км. над южните брегове на континента. Тази нощ щеше да се лети без кацане, поне такива бяха предварителните планове. Нощните полети минаваха значително по- тежко за дежурните, но пък те бяха свикнали вече.
*
Към средата на другия ден, Nissan се намираше на територията на един полигон на AFJ, където бяха пристигнали преди няколко часа. До полигона, на 15 км. се издигаше град- колония на земляните, със 300,000 души население. Тук хората от кораба имаха да се срещат с колеги за разговори, както и да натоварят на борда на кораба нова техника и материали за ремонтни работи по корпуса му. Навън бяха отишли пет екипа. Единият от тях беше на разходка до града. В тези часове Алекс пушеше цигара с кафе, седнал зад пулта си и умуваше по някои проблеми, включително и загадката около изчезналата цивилизация. Из кораба бяха будни 50 души, 50 души бяха навън, а останалите почиваха и спяха. В дежурната каюта бяха също Палма, Ким и Аш, а Шон и Никита дежуреха.
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из базата на разходка. Беше сиво и спокойно време със температури около +14' С. Из базата и близкия полигон беше тихо и изглеждаше пусто. Четиримата тръгнаха по една пътека из гората, според табелките, натам се намираше кафенето на базата. Алекс запали цигара, понамести автомата на рамото си и огледа наоколо. Тук беше строго охранявана зона, но пък може би имаше диви животни и дори зверове. Кафенето се намираше на около десетина минути нататък по пътеката и те скоро стигнаха до него. Вътре имаше около 100 души, както колеги, така и цивилни от града. Четиримата се настаниха на голяма маса, където имаше още няколко колеги и цивилни. Взеха си безалкохолни напитки и торта, докато разговарят с другите хора тук. Разполагаха със три часа, преди времето определено за излитане отново.
*
Беше сутринта на другия ден. Космическият кораб Nissan патрулираше над бреговете на континент № 3, откъм южната им страна. На борда в тези часове бяха будни само 80 човека. Сред тях бяха Алекс, Палма, Ким и Аш, които се занимаваха седнали зад пултовете си. Това утро беше свежо и дъждовно и това се виждаше добре от височината- 7 км., на която летяха със скорост от 300 км/ч. В дежурната каюта влизаше пресен въздух, черпен директно от атмосферата, а той ухаеше на дъжд, сняг и озон.
Наближаваше обедно време, когато Алекс въздъхна дълбоко, взе си кафе от автомата и запали цигара, изправен пред предния люк. Някъде на изток светлината пробиваше през облаците. Край него бяха и негови колеги, които се занимаваха по пултовете в дежурната каюта. Ким приготвяше закуска за екипа, а Аш опитваше далечна радио- връзка със своите. Палма слушаше музика със слушалките си, докато умуваше по един от новите планове на кораба.
*
Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan наближаваше база на AFJ, разположена на един остров край западните брегове на континент № 3. Тук имаше и малък град със 50,000 души население. До там оставаха максимум два часа. Алекс тъкмо си беше направил газирана напитка от горски плодове, той запали цигара и се загледа наляво през люка до себе си. Летяха над океана на височина 8 км. със скорост около 400 км/ч. В тези часове Алекс беше разсеян и се беше отдал на спомените си.
Късно вечерта Nissan се приземи на острова с базата на AFJ. Тук командосите- астронавти- агенти имаха разговори с колегите си, а трябваше и кораба да бъде дозареден с гориво и провизии.
*
Вечерта на другия ден кораба Nissan набираше височина към орбита, където го чакаше кръстосвача New York, който се намираше на 120 км. височина. Алекс се деше зад пулта си и работеше. До него по местата си бяха също Палма, Ким и Аш. На борда на кораба бяха будни 80 човека, а останалите почиваха и спяха. Алекс си отвори бутилка пепси и се замисли дълбоко по проблемите на кораба и екипажа, а също и по въпроса за изчезналата цивилизация.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба за да се разходят и да проверят бордовите системи, както и изправността на машините и корпуса. По коридорите беше значително по студено, някъде около +0' С. Тук се виждаха само момчетата от охраната, които патрулираха по двойки. Двамата стигнаха скоро до първия възел за проверки на системите и се спряха да го проверят, а Алекс запали цигара и въздъхна.
-Къде ли ни изпращат този път…- каза той.
-Да бъде някъде по- наблизо, някоя близка планета например.- каза Палма.
-Ще отидем и ще разберем.- каза Алекс.- Но адмирал Пайк рядко издава къде отиваме и защо. Ще трябва да гадаем за това.
-Да пийнем джин, пък може нещата и да се оправят при нас…- каза Палма.
*
Късно вечерта Nissan достигна 30 км. височина и се насочи към кръстосвача New York. Там вече ги чакаха, за да тръгват заедно за някъде пак. В корпуса на кръстосвача имаше специално място за кораба Nissan, където той се скачваше, винаги преди тръгване. Алекс и Палма се бяха прибрали в каютата си за почивка и се заеха да си оправят раниците с багаж, както и да проверяват личните си запасите от вода, кислород, провизии и боеприпаси. След като стегнаха всичко те седнаха край малката маса, за да послушат музика и да си обмислят проблемите над бели листи хартия, докато довършват малките бутилки с джин, за които имаха специални джобове по униформите си.
*
Беше бордовия следобед. Кръстосвачът New York напредваше в посока към звездата Orixon 5. Корабът Nissan беше на мястото си в корпуса на кръстосвача. Алекс тъкмо си беше приготвил газирана напитка от горски плодове и се радваше на добра форма. Той стоеше изправен пред предния люк на дежурната каюта, а оттук се виждаше пътя напред и предната част на кръстосвача. Мислите му се рееха насам- натам, но често умуваше по въпроса за изчезналата цивилизация. Това беше голяма загадка, с която се занимаваха напоследък няколко кораба. Около планетата Orixon 27 бяха забелязани странни явления, които напомняха за загадката за една изчезнала цивилизация, живяла на тази планета. На борда на кръстосвача New York редовно се получаваха новини и от тази планета, за да продължава разследването на тази загадка. Агенцията имаше желание да помогне на изчезналата цивилизация, веднага щом станеше ясно- в какво се състои проблема. За момента нямаше достатъчно информация по въпроса, а всъщност Агенцията AFJ си имаше достатъчно свои задачи. Някъде из Галактиката се водеше война, която можеше да се отрази на земните колонии- градове из различните планети наоколо. Опазването и отбраната на земните територии беше основната задача на Агенцията AFJ.


(това е края на откъс № 14, очаквайте продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.роман от Valeri Kolev. © 2015. Откъс № 13.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Откъс № 13.

Беше вечер. Корабът Nissan летеше над океана на път към островна база на AFJ, където беше разположен и един град- колония на земляните със 700,000 души население. Алекс пушеше цигара с пепси и се радваше на хубавата и свежа вечер. В дежурната каюта влизаше пресен въздух, черпен в момента от атмосферата навън. Из дежурната каюта бяха десетина души, а из кораба бяха будни всички, за три свободни часа, след което оставаха на линия само 70 души, а другите отиваха на задължителен сън. Nissan летеше на височина от 5 км. над океана и със скорост около 300 км/ч. Полетът вървеше нормално, а до целта оставаха към час- два, време. Това беше един остров на около 400 км. от континент № 3. В тези часове Алекс умуваше по въпроса за онази изчезнала цивилизация и каква ли е истината около това. До тук AFJ разполагаше със един звуков запис, дълъг около 10 мин., който представляваше зов за помощ от въпросната цивилизация, точно преди тя да изчезне. Какво се беше случило с нея и как се беше случило, никой все още не знаеше. Алекс прослушваше отново и отново записа. Той беше на един от древните езици в Галактиката. Възможно беше да има и известни неточности при превода на текста.
*
В началото на следобеда на другия ден, Nissan все още беше приземен на острова, в базата на AFJ тук, която се намираше на десетина километра от град- земна колония със 700,000 души население. Тук течаха обичайните разговори и обмисляне на бъдещи планове на AFJ, съвместно на екипи от кораба и от базата. В същото време други екипи бяха във града на разходка. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, седнали зад пултовете си и опитваха радио- връзки със далечни обекти на Агенцията. Докато водеха разговори с други обекти, времето минаваше неусетно.
Следобеда беше към средата си, когато Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из базата на разходка, а и за да видят какво представлява тази база. Навън беше студено и валеше слаб дъжд. Четиримата обиколиха наляво- надясно, разгледаха съоръженията на базата, пък по някое време се озоваха при кафенето.
В началото на вечерта четиримата излязоха от кафенето, където разговаряха с колегите си от тази база и със цивилни граждани. Алекс запали цигара и се огледа. Все още валеше дъжд и се смрачаваше. Корабът беше наблизо, около десет минути по- нататък.
*
Вечерта напредваше, а екипажа готвеше кораба за нощен патрулен полет. Щяха да охраняват континент № 3, който беше изцяло във владение на земляните и AFJ. Патрулирането щеше да обхване бреговата ивица на континента и до голяма степен неговата площ. До старта оставаше около час. Алекс запали цигара със бутилка пепси, докато проверяваше комуникациите на кораба. До него седеше Палма, която четеше пред микрофона последните инструкции на командир Йон до екипажа.
*
Nissan набираше височина със включени дивгатели на 55% от тяхната мощност. В същото време се започваше и хоризонтално движение на север. През това време Алекс пийваше кафе и преглеждаше показанията за полета и системите на кораба. На борда бяха останали будни само 70 човека. Останалите отидоха в задължителен сън, като първата смяна започваше във 6 ч. сутринта. Полетът започваше нормално. Времето навън беше дъждовно и със вятър от запад, около 10 m/s. Това не представляваше проблем за този кораб. Температурите бяха под нулата и на още по- голяма височина спадаха все повече.
На височина от 8 км. корабът премина към хоризонтален полет, поддържайки тази височина. Алекс се беше одремал и се чудеше, как да се разсъни. Чакаше ги дълга нощ в дежурство. Той си взе още кафе, наплиска се със студена вода на чешмата и сетне запали цигара. Корабът летеше към бреговете на континент № 3. Щеше да се патрулира през цялата нощ. Корабът пилотираха Шао и Манхатън. В дежурната каюта дежуреха Алекс, Палма, Ким и Аш. В този състав те щяха да бъдат до 3 ч. през нощта, когато застъпваха новите смени. В дежурната каюта беше топло и уютно. Тук влизаше и пресен въздух от вън, който беше чист и свеж и ухаеше на дъжд и сняг. Алекс изпитваше лепкава дрямка, от която не успяваше да се оттърве. Той отново се наплиска с вода на чешмата и излезе в коридора, където беше значително по- студено, за да се разсъни. Тук беше тихо и пусто. Само вятърът свиреше из отдушниците. Някъде наблизо боботеше и агрегат, който отопляваше спалните помещения. Алекс се поразтъпка насам- натам, докато затрепери от студ, преди да се върне в дежурната каюта. Имаше още четири часа дежурство, преди да може да поспи…
*
Беше късно вечерта на другия ден. Nissan наближаваше една крайбрежна база на AFJ, където кораба щеше да нощува в идващата нощ. Алекс тъкмо беше запалил цигара с кафе и проверяваше комуникациите, както и връзката с тази база. Край базата се издигаше град- земна колония със 300,000 души население. Това беше на брега на океана от източната страна на континент № 3. В този час на борда на кораба бяха будни само 80 души. Дежурните щяха да имат смяна чак във 3 ч. през нощта.
В полунощ кораба Nissan се приземи на площадка в базата на AFJ, на брега на океана. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, веднага след кацането. Там запалиха по цигара и огледаха базата. Тук беше тихо и пусто, въздуха беше чист и свеж, а температурите около + 10 'С. Подухваше слаб вятър. Двамата постояха на терасата около половин час, загледани към светлинките на града. До централата на базата щеше да се ходи чак на сутринта. За момента не се предвиждаше нищо определено, освен зареждането на кораба с гориво и провизии. Това бяха стандартни контейнери, които скоро бяха натоварени в трюмовете му. Сетне входовете на кораба бяха повдигнати на 15 м. височина, за да бъде кораба в безопасност. Бяха пуснати отбранителните и алармените системи. В очакване на нощта, дежурните си взеха по чаша кафе и се поразтъпкаха из дежурната каюта. Алекс и Палма заеха отново местата си, а Ким и Аш разговаряха с базата и със града, преди да бъдат ограничени всякакви комуникации, за нощуването.
*
Във вечерта на другия ден, Nissan продължаваше патрулирането над континент № 3. Алекс си беше взел голяма чаша, горещо кафе, пушеше цигара и наблюдаваше показанията на системите в кораба, седнал зад пулта в удобното кресло. На борда на кораба бяха будни в тези часове 80 души. Наоколо кораба нямаше никакви летящи обекти. След последната война, тук всички бяха с повишено внимание. Винаги можеше отново да нахлуят разни вражески машини от космоса. Сигурността на земляните в Галактиката беше сложна задача и AFJ се стараеше да я осигурява, доколкото това биваше възможно. Тази вечер Алекс беше в странно настроение. Мисълта за изчезналата цивилизация се мотаеше из главата му. Разбира се, че не бяха задължени да помагат на каквато и да е цивилизация, която е в някаква опасност. AFJ имаше за цел- да пази земляните, където и да се намират те, да се грижи за тях и да им помага. Всъщност именно земляните осигуряваха материално Агенцията, за да бъдат възможни всички тези полети и мисии.



(край на откъс № 13, очаквайте продължението)



Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ОЩЕ МНОГО МУЗИКА, СИ ИЗБЕРЕТЕ ТУК:
http://www.valeriwax-music.blogspot.com

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.роман от Valeri Kolev. © 2015. Откъс № 12.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Откъс № 12.

По следобедно време на другия ден кръстосвачът New York наближаваше първата междинна станция по пътя. До нея беше изпратен да отиде корабът Nissan, а кръстосвачът щеше да остане в изчакване и дрейф на около час път дистанция. Алекс си взе кафе, запали цигара замислен пред пулта си и погледна как върви приближаването на кораба до междинната станция. Там беше тъпкано с летящи машини, малки, средни и по- големи.
Бяха пристигнали на междинната станция и прикачени към един от доковете й, когато вече започваше бордовата вечер. Навън бяха излязли два екипа, за да проверят обстановката. Трети екип зареждаше кораба с гориво и провизии. Алекс отвори бутилка пепси, запали цигара и погледна през люка, от лявата си страна, откъдето се виждаше голяма част от станцията. Това беше огромно съоръжение, което се намираше достатъчно наблизо до звездата Orixon 2. Огромни плоскости- оранжерии, носеха на станцията непрекъснат добив на плодове и зеленчуци. Тук се търгуваше с какво ли не. Тук се спираха потоци от кораби, тръгнали покрай тази звезда, в една или друга посока. Станцията беше отбелязана на повечето звездни карти, на цивилизациите из тази зона.
По- късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из междинната станция, съпроводени от два бойни робота за охрана. Алекс беше запалил цигара, а калашника висеше на дясното му рамо с цевта надолу. Из космоса имаше всякакви ларви. Някои от тях биваха агресивни. Докато крачеха през тълпата, четиримата виждаха доста от познатите до момента видове, но и някои напълно непознати до момента.
Към полунощ бордово време четиримата се прибраха на борда на кораба Nissan. Бяха изпълнени със впечатления, но за съжаление междувременно във въздуха се носеше високо напрежение, неизвестно от какво и от къде… Командир Йон беше обявил тревога, а из кораба течеше подготовка за отбраняване. Дежурните бяха готови за отлитане от станцията при необходимост. Високото напрежение, което се усещаше тук, беше възможно да е свързано със събития ставащи много надалеко от тук… На първо време дежурните изчакваха и печелеха време, докато положението се изясни, доколкото това беше възможно…
*
Беше вечерта на другия ден. Кръстосвачът New York продължаваше полета си по изчисления курс. Алекс беше в лошо здравословно състояние. Атакуван от зъбобол, главобол и от неговия грип, той береше душа, загънат в дебелото одеало. С надеждата за облекчаване на няколко вида болки по себе си, Алекс отпиваше билков чай, взимаше и хапове. По някое време той запали цигара и се замисли, но разсъдъка му беше замъглен от силните и остри болки. Полетът вървеше нормално, нататък в посока към звездата Orixon 3. В тези часове на кръстосвача бяха будни само 100 души, а на кораба Nissan още 50 човека. Всички останали спяха в задължителен сън.
По- късно вечерта Алекс пребори треската си и усещането за силен студ и се изправи, за да се разтъпче из дежурната каюта. Палма го погледна загрижено и не каза нищо, а той застана пред предния люк и се загледа напред по курса на кръстосвача. Доколкото можеше да мисли, натоварен със силни болки, той хранеше надежда, скоро да му олекне. Времето течеше, а Алекс продължаваше да бере душа, да драпа за живота си и да се мъчи. Шаманът Джи пристигна по някое време, за да види състоянието му, и да се опита да му даде лек. Шаманът Джи беше най- добрият лечител на борда на кръстосвача, но летеше със кораба Nissan. Често забъркаваше лечебни мехлеми и сиропи, лекувайки всичките 750 души тук, намиращи се под командването на адмирал Пайк. В оранжериите на борда, шаманът Джи отглеждаше най- различни билки и растения от които добиваше лековете за какви ли не болести.
Към средата на вечерта Алекс все още нямаше облекчение. Той губеше надежда и беше отчаян. В тези мрачни часове за него, той разбираше, колко е важно в трудни моменти около теб да има верни приятели и добри колеги. Алекс запали цигара, взе си кафе, вече на края на силите си и се отказа да прави каквото й да е повече, преди да изпита облекчение. Такава силна атака и то по няколко линии едновременно, той имаше за пръва път. Отчаян и загубил надежда, той се тресеше в треска под одеалото, седнал зад пулта на мястото си. Искаше само поне малко по- леко да му бъде, но все още нямаше ефект от нищо…
*
Беше сутринта на другия ден, когато кръстосвачът New York доближи планетата Orixon 31. Напред беше изпратен кораба Nissan, който щеше да посети тази планета, а кръстосвача оставаше в орбита на 100 км. дистанция от планетата. Докато кораба се спускаше надолу към планетата, Алекс запали цигара, и си взе кафе, този път в добра форма и настроение. На борда бяха будни в тези часове 80 човека, а останалите спяха. Спускането вървеше нормално. Алекс се занимаваше да проверява зоната около кораба, за някакви други обекти и опасности. До него беше Палма, която държеше комуникациите на кораба. Тук бяха също Ким и Аш.
В следобеда Nissan достигна 10 км. височина и продължи полета си на тази височина, над океана, на път към една от базите на AFJ. Алекс се беше загледал навън през люка в ляво от него и умуваше нещо. Той запали цигара и си отвори бутилка пепси. Беше малко разсеян, а из главата му плаваха разни мисли. По- късно Алекс и Палма излязоха из кораба да се разходят. По коридори и асаньори беше тихо и пусто. Само охраната забелязаха някъде по пътя си. Когато стигнаха до бордовата оранжерия, те влязоха и седнаха на една пейка под ябълково дръвче. Тук запалиха по една цигара и извадиха джобните бутилки с джин, за да се почерпят. Полетът вървеше нормално. Часове оставаха до базата.
Следобедът напредваше неусетно. Nissan летеше над океанските брегове на континент № 2. Тук AFJ и земляните имаха три бази и три колонии при тях. Тукашните хора бяха приели добре земляните, които живееха тук от 20 земни години.
Вечерта корабът Nissan се приземи в базата на AFJ, край една земна колония- град със 400,000 жители население. Тук тъкмо се смрачаваше, беше доста топло и със слаб вятър от запад. Скоро беше валял дъжд. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта, почти веднага след приземяването. Те запалиха по цигара и погледнаха наоколо. Из базата беше спокойно. В кафенето на базата се чуваше музика. В далечината се виждаха градските светлинки. Навън излязоха няколко екипа. Единия щеше да натовари провизии, другия щеше да зареди кораба със прясно гориво, а третия отиде до щаба на базата, за да разговаря с тукашните колеги. Четвъртият екип използва хеликоптера на кораба за да иде до града. Пред входовете на кораба застанаха стражи. Алекс и Палма погледаха картинката навън, а в това време съвсем се мръкна.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш обикаляха кораба за да огледат за нови повреди по корпуса му. Пред единия вход на кораба се бяха събрали техни колеги и други няколко от базата.




(край на откъс № 12, очаквайте продължението)




Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 11.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 11.

По- късно вечерта в столовата беше започнал скара- бира купон. С изключение на 80 души, там бяха всички останали от екипажа на кораба Nissan. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в дежурната каюта и работеха по задачите си. Той запали цигара, взе си кафе от автомата и продължи да чертае по белия лист пред себе си, дълбоко замислен. В тези часове той умуваше по важни проблеми на Агенцията и създаваше планове за действие. Агенцията AFJ имаше бази и колонии почти навсякъде из Галактиката. На някои места, земляните и AFJ имаха на разположение дори цели планети.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се разхождаха из кораба, който по това време акостираше в един залив, широк около 7 км. Тук щяха да пуснат котва и да нощуват. За сутринта беше предвидено на брега да излязат няколко екипа. Алекс запали цигара, а сега бяха стигнали до малка тераса насред коридора. Решиха да идат там и да подишат чист въздух и да погледат навън. Въздухът беше чист и свеж, но студен. Корабът тъкмо навлизаше в залива. Светлинки нямаше никакви наоколо, но една от луните тъкмо беше малко над хоризонта и заливаше наоколо светло синя мека светлина. Двамата се замечтаха и извадиха бутилките с джин за да се почерпят. По тунела- коридор тъкмо минаваше патрулна двойка от охраната. Те се спряха до вратата на терасата и кимнаха на Алекс, а той им отвърна. Спряха се, за да изпушат и те по цигара, без да влизат при Алекс и Палма.
*
Беше сутринта на другия ден, когато на брега излязоха екипи, общо 30 души, които щяха да монтират тук опознавателна пирамида на AFJ, уведомяваща , че това е територия на земляните и AFJ. За следобеда се очакваше да долети и строителен кораб на AFJ, който щеше да строи база на AFJ, на това място. Алекс се беше стегнал и подготвил добре за новия ден. Той запали цигара с едно голямо кафе, изправен пред люка, от който се виждаше брега навън. Почти се беше разсънил вече и обмисляше как да премине за него този ден. Палма също беше готова за новия ден. Тя закусваше прясна баница от автомата, с пепси. Ким и Аш в това време вече бяха зад пултовете и бяха започнали работа. Из кораба в тези часове спяха около 100 души, които щяха да поемат нещата вечерта и в нощта след това.
Сутринта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта. Беше студено, но свежо. Оттук се виждаше брега и екипите, изпратени там да монтират опознавателната пирамида. Беше слънчево и тихо.
*
Беше следобеда на другия ден. Строителен кораб на AFJ беше пристигнал наскоро. Той беше приземен на полето до брега. Тук се започваше строителство на база на AFJ. Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата на кораба Nissan и наблюдаваха какво се случва на брега. Тук се бяха насъбрали много хора. Техника и строителни материали се разтоварваше от строителния кораб. Това беше още един цял континент, който ставаше собственост на AFJ и земляните. Алекс се беше замислил в този час, за своите проблеми, за проблемите на кораба и колегите си. Времето беше мрачно, сиво и студено. Затова пък въздухът беше чист и свеж и ухаеше на океан и сняг. Nissan само след броени часове отлиташе оттук, по заповед на Командването.
Към средата на следобеда Алекс запали цигара, взе си кафе и замислен се загледа навън към бреговете на континента. Това беше сбогуването с тази планета, поне засега. Не стана ясно, каква цивилизация е изчезнала оттук и какво е представлявала. Загадките и съмненията ставаха все по- големи. Алекс смяташе, че отново ще идват на тази планета, за да умуват по въпроса за онази изчезнала цивилизация. Той не мислеше да се отказват, докато не постигнат успех. На подобно мнение тук на Nissan бяха общо 65% от екипажа. В тези часове екипажът стягаше кораба за отлитане. Течаха последните приготовления и проверки, преди старта.
*
В началото на вечерта корабът Nissan изплува от водата и започна да набира височина. Това беше старта за напускането на тази планета Orixon 27. Горе в орбита, на 80 км. височина ги чакаха. Алекс похапваше кафе с бисквитки и кекс, докато излитаха, седнал зад пулта си, а до него бяха Палма, Ким и Аш. Полетът започваше нормално, без съществени усложнения.
По- късно вечерта корабът Nissan беше вече високо в атмосферата на Orixon 27. Алекс се беше изправил пред предния люк и наблюдаваше планетата под кораба. Усещането, че тук някога е имало някаква високоразвита цивилизация, мистериозно изчезнала, се въртеше из главата му. Агенцията искаше да разследва това явление, но временно бяха повикали кораба Nissan горе на кръстосвача New York. Това прекъсваше търсенето на следи от изчезнала цивилизация, за неограничено време. Алекс отвори бутилка пепси, запали цигара и се замисли. Може би Агенцията AFJ беше единствената надежда- да бъде намерена изчезналата цивилизация или нещо такова, всъщност… Разбирайки тежестта на високата отговорност, за цяла една цивилизация, стоварена върху Агенцията, Алекс разработваше планове за справяне с огромния проблем. Междувременно из кораба останаха будни само 70 души, а останалите отиваха към задължителен сън, като щяха да поемат нощната смяна и първата смяна на сутринта, съответно.
Вечерта напредваше, а Алекс прослушваше отново и отново онова странно съобщение- зов за помощ от онази цивилизация. Трябваше някъде да има следа от тази цивилизация, която да обясни всичко, а и да даде шанс, как да се намери изход. Ставаше въпрос за цяла цивилизация, а това беше огромна отговорност. Изнервен, че нищо неуспява да долови от записа, Алекс чувстваше нещата така, сякаш мокра едра риба се изплъзва от ръцете му. Това беше изключително неприятно усещане за него. Той запали цигара и се изправи пред стенния екран, където умуваше по проблемите на дежурните екипи на кораба Nissan. Този път задачите бяха по- малко от нормалното. Алекс въздъхна и кимна на Палма, да идат да се разходят из кораба.
*
Късно вечерта корабът Nissan наближаваше кръстосвача New York. Там се намираха още 500 души, агенти- астронавти- командоси от AFJ. Алекс все още незнаеше, защо адмирал Пайк беше отзовал Nissan обратно. Смяташе се, че отново се водят някакви военни учения в зоната. Алекс си взе кафе, запали цигара и се свърза с кръстосвача. Там вече ги очакваха, преди заедно да тръгнат към нова цел. До скачването оставаше около един час. До Алекс бяха неговите приятели Палма, Ким и Аш, а тази четворка беше неразделна. По- назад в дежурната каюта бяха Браун, Джейн, Шон и Никита, които хапваха по една топла пица, преди да се заемат със задачите си.
След като Nissan зае мястото си по корпуса на кръстосвача New York, Алекс и Палма тръгнаха към свързващия асансьор, за да видят какво е положението в кръстосвача. В тези часове там бяха будни само 100 души, а останалите 400 бяха в задължителен сън. Кръстосвачът вече започваше да набира скорост по курса към нова цел. Тук бяха изчаквали само да се прибере кораба Nissan, за да тръгват. Подробности все още никой не знаеше. Както обикновено адмирал Пайк прибягваше до номера с изненадите.




(край на откъс № 11, очаквайте продължението)



Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 10.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 10.

В следобеда кораба Nissan плуваше из океана на слабо- изследваната планета Orixon 27. Алекс запали цигара и погледна радара. Наоколо нямаше нищо съществено. Едно горещо кафе щеше да му дойде добре сега и той веднага си взе от автомата. Докато опитваше да се свърже със кръстосвача New York, из дежурната каюта настъпи раздвижване. Командирът на кораба- Йон, беше дошъл да даде инструкциите си. Той разпредели дежурствата и говори около 15 минути, преди да потупа Алекс по рамото и да си отиде към мостика на кораба.
*
Беше следобеда, няколко дни по- късно. Корабът Nissan приближаваше остров във океана. Алекс си беше направил газирано питие от горски плодове и се занимаваше със комуникациите на кораба, седнал на мястото си в дежурната каюта. До него бяха Палма, Ким и Аш, които подготвяха отиване до острова с хеликоптера. Там щеше да иде един от екипите.
*
Беше следобеда на другия ден. Островът се оказа безлюден. В този ден хеликоптерите на кораба Nissan, със общо 30 души пристигнаха на острова, за да го разгледат и да ловуват тук. В хеликоптера Nissan 1, бяха Алекс, Палма, Ким, Аш, Браун, Джейн, Шон и Никита. Те разглеждаха от 200 м. височина острова. Алекс запали цигара с кафе, докато наблюдаваше картинката навън, седнал на мястото си. Времето беше около + 0' С, а вятъра идеше от запад 4.0 m/s. Островът беше продълговат към 150 км. и широк към 60 км.
*
В следобеда няколко дни по- късно, корабът Nissan продължаваше да плува към един от неизследваните континенти на Orixon 27. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и седнал зад компютъра си, проверяваше комуникациите. До него седеше Палма, която следеше картината от два дрона, изпратени напред. На борда на кораба имаше 250 души, а това беше всъщност универсален космически кораб, който можеше да бъде и подводница. До Алекс и Палма, седяха Ким и Аш и се занимаваха да наблюдават континента чрез снимките от сателит, който преди месец оставиха в орбита, на идване. Бреговете на континента бяха на около 150 км. на север. Екипажът в тези часове обмисляше как ще разгледат по- лесно континента отблизо. Вариантът със хеликоптерите беше най- добрия.
Вечерта започваше, когато Алекс и Палма излязоха да се разходят из кораба. В столовата се вечеряше в този час. Това ставаше на смени. Винаги оставаха към 40- 50 човека дежурни, които да помагат при воденето на кораба. Така беше и във космоса. Командир Йон беше дал последните си инструкции и се беше качил на мостика да провери как вървят нещата. Алекс запали цигара замислен. Не бяха гладни двамата с Палма. Те се спряха в бордовата оранжерия и извадиха джобните си бутилки с джин, за да се почерпят. Навън бушуваше буря, но това не беше проблем за кораба. Той само леко се поклащаше от силните вълни. Бяха го приводнили за да пестят енергия и гориво. Така се практикуваше, когато достигнат до планета. Алекс беше малко тъжен в тази вечер, а Палма пазеше мълчание, също угрижена.
Вечерта напредваше. Нощният екип дежурни се стягаше за тежка смяна. Сред тях бяха Алекс, Палма, Ким и Аш. Седнали по пултовете в дежурната каюта, те се подготвяха да водят кораба до сутринта, когато щеше да ги смени първа смяна. Алекс провери системите на кораба и запали цигара с бутилка пепси. До полунощ оставаха няколко часа, а нощта щеше да е дълга и дремлива. Докато действаха по пултовете, корабът Nissan преминаваше успоредно на бреговете на континента. На сутринта до там щяха да бъдат пуснати дронове и два хеликоптера с екипи. В тези часове Алекс се беше замислил за живота си и службата си до днешния ден. Макар и тежък и напрегнат живота му на този кораб, той беше доволен от действителността. Чувстваше се във свои води тук и на точното място. Пътешествията из космоса бяха изморителни и напрегнати, но имаше и хубави часове, които оставаха в паметта.
Късно вечерта корабът Nissan поддържаше курс на изток със скорост около 40 км/ч. Бреговете на континента бяха отляво на 80 км. дистанция. През цялата нощ този курс щеше да се поддържа. Алекс си беше взел още едно кафе и се занимаваше с безопасността на кораба и екипажа в тези часове. Скоро първата и втората смяна щяха да отиват да спят, а оставаше на линия само нощната смяна.
*
Беше следобеда на другия ден. Над острова бяха изпратени четири дрона и два екипа с хеликоптери. Корабът Nissan търсеше залив, където да приближи брега и да пусне котва. Алекс си беше направил газирано питие от горски плодове и запали цигара, докато разглеждаше острова от картините на камерите. Той се беше замислил дълбоко над проблемите в кораба и драскаше чертички върху лист хартия, докато умуваше.
Към края на следобеда Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта. Навън беше свежо, слънчево и студено. Океанът поздравяваше своите гости с тихо вълнение. Запалиха по цигара и се загледаха към острова. Той беше покрит от гори и тук- там поляни. Тук имаше много дивеч, а екипажът имаше намерение да ловува тук, за да се попълнят запасите от храна в хладилните камери на кораба. На терасата беше свежо и приятно, ухаеше на зеленина и океан. Двамата извадиха джобните си бутилки с джин, за да се почерпят и останаха на терасата близо час време в приказки и замечтани, гледайки към океана и острова, който беше само на 20 км. далечина. По това време на борда на кораба бяха будни само 50 души, а други 15 бяха над острова с хеликоптерите. Тук скоро щеше да се организира лов на дивеч. Алекс се беше ободрил от свежото време, а джина приятно сгря душата му. Той се радваше на тези часове, а Палма изпитваше същите усещания. Двамата се чувстваха добре на този кораб и в тази компания и обстановка. Тук нищо не им липсваше, нито пък се чувстваха самотни, защото тук имаше 250 души приятели и колеги- командоси- астронавти, агенти на AFJ. По някое време при двамата на терасата се появиха Ким и Аш. Четиримата обикновено бяха неразделни и даваха дежурства по едно и също време. Каютите им бяха съседни, а често споделяха и трапезата си, вечерно време.
Наближаваше вечерта, когато четиримата се прибраха в дежурната каюта. По това време екипите с хеликоптрите, водеха лов за дивеч. Островът беше гъсто населен със всякакъв дивеч. По някое време към ловците се присъединиха и още един екип от 10 души, пристигнали с четвъртия хеликоптер от кораба. За по- късно беше насрочена празнична, скара- бира вечеря в столовата на кораба, със месото от лова на дивеч. Алекс отвори бутилка пепси и се занима да наблюдава небето за вражески обекти и други опасности. Небето беше чисто, нямаше опасности и на повърхността на планетата. Докато проверяваше комуникациите на кораба, Алекс се свърза с кръстосвача New York, който беше над планетата в орбита на 60 км. височина. Там всичко минаваше нормално. Имаха новини от хипервръзката със мощната антена на кръстосвача, които Алекс в тези часове получаваше, новини от близо и далеко, за земляните навсякъде из Галактиката. Новините бяха шарени- имаше и добри и по- лоши. В половин час сгъстен запис, имаше няколко часа новини, които сега щеше да разгледа Алекс. Той запали цигара, отвори още една бутилка пепси и започна прегледа на новините. После щеше да докладва на командир Йон.




(край на откъс № 10, очаквайте продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 9.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 9.

Беше следобеда, няколко дни по- късно. Двата камиона на експедицията приближаваха едно езеро по пътя, а край него се издигаха поредните замъци. Вече се мръкваше, когато двата камиона се спряха наблизо до езерото, на поляна до гората. Решиха тук на това място да нощуват. Браун и Джейн забелязаха много риба в езерото и се захванаха да я ловят със мрежи. Само за един час уловиха към 100 кг. прясна риба, а Шон и Никита запалиха огън и сложиха скарата върху жарта. Аш донесе бидон със студена бира.
Ставаше все по- тъмно, а дванадесетте мъже и жени от експедицията, бяха около огъня на скара- бира и си прекарваха добре вечерта. Температурите бяха към + 8.0' С. Най- близкият замък беше на близо километър нататъка по брега на езерото, но хората на Алекс нямаха намерения да ходят там. Около огъня беше приятно, ухаеше на сняг- чист и свеж планински въздух. Рибата беше вкусна, а бирата- от най- добрата. Алекс запали цигара и се разходи нататък по брега с Палма.
Вечерта напредваше, когато всички от екипа на Алекс се прибраха в камиона Mazda, където бяха в безопасност и в спокойствие. Около трите машини на екипа бяха монтирани камери и алармена система. Екипът щеше да е заедно до късно тази вечер, преди да се разделят по машините си. Тези дванадесет души се чувстваха много добре заедно и на път в този състав. Алекс си взе кафе от автомата, запали цигара и се опита да се свърже с останалите от експедицията, които бяха останали на кораба в залива. Скоро връзката беше готова и се получиха новини, а Алекс също изпрати обратно до кораба новини от тук. Експедицията не беше намерила до момента следи от цивилизацията, която търсеше помощ, но това всъщност не беше от голямо значение. Въпреки липсата на следи от онази цивилизация, тази експедиция продължаваше според плановете си.
*
Беше по обед на другия ден. Двата камиона продължаваха своето пътешествие във вътрешността на континента. Алекс беше в лоша форма в този ден. Измъчван от странния си грип, както и от лошо настроение, той се занимаваше с компютъра си, докато Аш шофираше Mazda, а Ким и Палма спяха. Случи се студен, мрачен ден. В целия екип никой нямаше добро настроение.
*
В началото на вечерта двата камиона се установиха наблизо до няколко планински хижи, до реката. Както прецениха хората на Алекс- тук щяха да нощуват. Времето беше лошо, беше се спуснал студ около + 0' С, със силен вятър. Хеликоптерът беше пристигнал току- що. Скоро във камиона Mazda се събра целия екип на Алекс- тези 12 души, които бяха част от експедицията, планирана за да се търсят следите на бедстващата високоразвита цивилизация, чиито зов за помощ се беше получил на кораба, преди около два месеца. Изморени от дългия ден, хората на Алекс седнаха около масата на джин с тоник, и за да обмислят нещата около експедицията. Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли дълбоко. Тези чужди, древни шосета изморяваха хората му, въпреки, че камионите бяха новички, мощни и удобни.
*
Беше късно вечерта, няколко дни по- късно. Двата камиона и хеликоптера бяха достигнали до друг океански бряг на континента. Целият екип бяха смъртно изморени след дългия път и мечтаеха за почивка и сън. Бяха се събрали в камиона Mazda и обмисляха какво да правят идните дни. Около машините нямаше жива душа на дистанция от 15 км. На такова растояние се намираше едно индианско селище.
*
Вечерта на другия ден камионите Mazda, Honda и хеликоптера Nissan се бяха установили да нощуват край няколко изолирани замъци, до чиито стени бяха разположени малки селища. Браун и Джейн дълго се разхождаха из тези селища и раговаряха с тукашните хора. Беше се мръкнало съвсем, когато целия екип се събра в камиона Mazda, а Браун и Джейн обобщаваха наученото от тях за тези замъци, за живота тук и за битието на тукашните цивилизации. Алекс си взе горещо кафе от автомата тук, запали цигара и се замисли. Все още нямаше никаква следа от някаква мистериозна цивилизация, която да е била в опасност и да е изпратила по радиото зов за помощ… Алекс упорито смяташе, че това е било дело на майтапчии, но Браун и Аш смятаха, че нещата са изключително сериозни и истината е далече от всякакъв майтап…
Вечерта напредваше, когато от втория кораб на експедицията съобщиха, че са наблизо до бреговете, от другата страна на континента. Те бяха 50 души, а петима от тях вече пътуваха към екипа на Алекс със хеликоптера Volvo. Шон се опита да се свърже с хеликоптера Volvo, но той в момента се намираше във радиосянка. Очакваше се той да пристигне тук, тази вечер или около полунощ. Междувременно първият кораб, този с който екипа на Алекс беше пристигнал на континента се стягаше за път. Друг континент, все още неизследван, ставаше новата цел на AFJ. Тези презокеански кораби на AFJ, можеха да бъдат също и подводници, но всъщност бяха космически кораби.
Наближаваше полунощ. Хеликоптерът Volvo щеше да пристигне всеки момент на координатите- оставаше буквално около половин час. Алекс запали цигара, направи си газирана напитка от тукашни горски плодове и се занима да си пооправи раниците. Тази експедиция можеше скоро да приключи. Командването имаше нови цели, поставяха се нови задачи. Междувременно новините от планетата Orixon 44 бяха добри. Там скоро не бяха се появявали вражески обекти от космоса. Затишието продължаваше десета година.
Малко след полунощ всички се бяха събрали в камиона Mazda. Петимата гости от втория кораб бяха изморени от пътя и се освежаваха на чешмата, а Палма се зае да им приготви кафе и лека, среднощна закуска.
*
Към средата на следобеда на другия ден двата камиона пътуваха към мястото на океанския бряг, където щеше да пристигне втория кораб за да ги прибере, след неуспеха на експедицията. В този ден Алекс беше тежко болен от своя грипен вирус, който го измъчваше често, но не беше заразен. Берейки душа, Алекс се опитваше да се съживи, но твърде не му се получаваше това явление. Отчаян от адски болки по тялото и силно неразположение, той запали цигара, взе си кафе и си направи газирана напитка от горски плодове и билки. Той смяташе, че това ще го съживи, поне малко.
Вечерта беше започнала, когато пристигнаха на океанския бряг, на уреченото място, където щяха да ги приберат на втория кораб. Самият кораб все още не беше пристигнал до брега, но хеликоптерът Volvo вече беше тук. В очакване да ги пренесат на кораба с хеликоптера, дванадесетимата се заеха да подготвят багажите и раниците си. Камионите също щяха да бъдат прибрани на борда на кораба. За целта щеше да се използва същия хеликоптер, но на няколко курса. Алекс запали цигара седнал при другите в камиона Mazda. Тук щяха да изчакат още един- два часа време.
*
Беше на другия ден. Алекс и неговите хора се бяха качили на кораба Nissan, който плуваше в океана на тази слабо изследвана планета. Тук на обичайното си място, Алекс се почувства много по- добре и се изпълни с оптимизъм. Загадка оставаше обаче изчезването на онази цивилизация…



(край на откъс № 9, очаквайте продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 8.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 8.

По- късно двата камиона продължиха пътя си. Алекс си направи газирана напитка от горски плодове и се занима с комуникациите на експедицията. Камионът Mazda се водеше от Палма в тези часове, а Ким отиде да спи. Аш майстореше похапване около фурната. Във камиона Honda водеше Джейн, а Браун спеше. Шон правеше филм за поредния преход на двата камиона, а Никита слушаше музика. Хеликоптерът Nissan се беше приземил край една планинска хижа и в тези часове екипа си почиваше там.
Към средата на следобеда двата камиона достигнаха планинската хижа, където се намираше хеликоптера Nissan. Алекс и Аш излязоха навън да огледат района. Тук бяха построени около 15 хижи, намиращи се наоколо на разстояние около 10- 15 мин. пеша, една от друга. Наблизо до тази хижа се бяха събрали местни ловци, които печаха месо на скарата над огъня. Дванадесетте от екпедицията изпратиха Браун и Джейн да разговарят с ловците. Тук беше приятно, леко хладно време със чист и свеж въздух и мек климат. В тези часове започваше да се смрачава. Дванадесетте щяха да нощуват тук, край хижата.
Алекс се занимаваше по компютрите, докато Палма и Ким слушаха музика и приготвяха вечеря за дружинката. Аш подготвяше камиона за пътуването нататък.
*
Вечерта беше дошла вече, когато в камиона Mazda се събраха и трите екипа от експедицията- 12 души. Някакво напрежение се усещаше в тези часове, по неизяснени причини, но това нямаше нищо общо със обстановката тук, край хижите. Алекс отново имаше пристъп на студ от странния негов грип. Той се топлеше с чай, загънат в дебелото одеало и наблюдаваше радара и външните камери. Тук екипите едва ли можеха да имат неприятности, но както обикновено внимаваха за опасности, все пак бяха на непознат континент. До сутринта си те имаха повече от 12 часа, време, което можеха да ползват за себе си. В тези часове отново се спускаше студ, заваля и сняг, който бързо трупаше и вееше.
*
Беше следобеда на другия ден, когато двата камиона продължаваха пътя си към вътрешността на континента. По тези места шосето се отклоняваше в друга посока, следвайки приток на първата река. Нататък пътя продължаваше покрай този приток, също пълноводна река, доста буйна и със широчина около 15 м. Напред се движеше камионът Honda, а на дистанция от половин час беше и втория камион- Mazda, управляван от Аш във тези часове. Алекс си отвори бутилка пепси, запали цигара и се загледа напред по пътя. В далечината се виждаха гористи хълмове, през които течеше реката. В това време Ким и Палма спяха по койките си. Honda се водеше от Браун, а до него седеше Джейн. Никита и Шон спяха. Хеликоптерът Nissan снимаше филм на около 50- 60 км. на запад от камионите.
Следобедът беше към края си, когато камионите излязоха на широко и равно плато, където се простираха земеделски земи, а нататък се издигаше земеделско селище и град от замъци, сред хълмовете в далечината. Осемте мъже и жени с двата камиона се спряха край крепостините стени на града, а тук имаше външно селище. Те намериха гостилница и се установиха наблизо до нея.
В началото на вечерта Алекс и Аш бяха излезли из селището, където се бяха установили с камионите. Алекс запали цигара, докато отиваха напред по уличката. Тук се забелязваха най- различни хора- и по- бедни и по- богати. Животът тук си течеше, по начина, както си беше свикнал. По уличката имаше малки магазинчета, както и жилищни къщи. Това беше типичната средновековна атмосфера на тукашния свят. Алекс и Аш обиколиха из селището, огледаха и замъците наоколо, преди да се приберат в камиона. Тук вече се бяха прибрали всичките 12 души от експедицията. Хеликоптерът беше тук от половин час.
Вечерта напредваше неусетно. В камиона Mazda дванадесетте мъже и жени от експедицията бяха на джин с тоник, докато обмисляха плановете за следващите дни, разгънали картите на този континент. Алекс запали цигара и се замисли. Този ден не беше никак добър за тези хора. Бяха измъчени и изморени, с единстената мисъл да си починат добре и да поспят. Алекс все още държеше фронта, но силите му бяха поизчерпани. Докато наблюдаваше радара и външните камери за охрана на хората си, той не забелязваше нищо необичайно и съмнително. По това време навън бяха излезли странници и престъпници, но хората на Алекс знаеха как да се отбраняват, а също така разполагаха с оръжия. От външната си страна хеликоптерът и камионите бяха тъмни и добре замаскирани. Повече предпазливост винаги щеше да е от полза.
По- късно тази вечер трите екипа се разделиха и прибраха по своите машини. На сутринта ги очакваше път. Останали отново четиримата, Алекс, Палма, Ким и Аш се заеха да се оправят и стегнат за сутринта. Алекс си сложи пълен чайник с билков чай, за питие тази вечер, а и по- късно, запали цигара и опита да се свърже със своите от кораба в залива. Навън беше тихо и спокойно, а валеше дъжд в мъглата. Алекс не беше в добро настроение, нито в добра форма. Измъчен и изморен и той като хората си, след този тежък ден, имаше намерение да остане буден до късно, за да свърши задачите си, вместо да ги оставя за други дни.
*
В следобеда на другия ден двата камиона пътуваха по шосето, извиващо се нагоре по течението на реката. Пътят минаваше покрай гори и ливади, а в далечината се извисяваха още по- високи хълмове и планини. Камионът Mazda караше напред, воден от Аш, а камиона Honda го следваше, воден от Браун. Алекс си беше отворил бутилка пепси и се занимаваше по компютъра си, а Палма и Ким спяха.
Към средата на следобеда двамата шофьори спряха камионите на една поляна до реката, за да си отдъхнат и да се разкършат навън. Скоро целия отбор юнаци беше навън на поляната. Те поиграха гимнастика, поразходиха се наоколо, а Алекс запали цигара, взе си кафе и изправен до камиона огледа района наоколо.
В началото на вечерта двата камиона достигнаха до едно индианско селище. Тук сигурно живееха към 4,000 души. Бяха паркирали на една поляна, наблизо до първите няколко иглута на индианците. Времето беше добро. Докато оглеждаха наоколо, Браун запали огън на брега на реката, а Аш сложи месо от улова през миналите дни, на скарата. По това време долетя и хеликоптера Nissan, а скоро всичките дванадесет души от екпедицията се събраха около огъня, на приказки и на скара- бира. Алекс запали цигара и обиколи из района наоколо. Изглеждаше спокойно и тихо, а в този час вече се мръкваше.
Вечерта напредваше, когато всички се събраха в камиона Mazda, за да си поговорят преди лягане и сън.






(край на откъс № 8, очаквайте продължението)





Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 7.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 7.

Това беше една вечер, за дванадесетте мъже и жени от експедицията, която прекарваха край огъня до реката, на скара- бира с месото от улова на дивеч от този следобед. Най- близкото селище беше на 10 км. напред по шосето, но те сега щяха да нощуват именно тук, а не по- наблизо до селището. Беше паднал мрак неусетно. Алекс запали цигара и се изправи да се поразтъпче наоколо. Мислеха да изоставят вече огъня и да се прибират по машините. Алекс се беше замислил и замечтал. Край реката беше спокойно, но наблизо сигурно имаше диви зверове. Докато пушеше, той се разходи около машините и огледа външните камери и алармени системи, разположени наоколо за охрана през идващата нощ. До полунощ имаше много време още.
Вечерта напредваше, а всичките 12 души се бяха прибрали по машините. Тук се стоплиха и се заеха да се стягат за нов път на сутринта. Аш направи радио- връзка със своите в залива. Новините от близо и далеко бяха съвсем обикновени. Алекс в тези часове преглеждаше пътните карти за другия ден, като обмисляше откъде да минат за напред. До момента не бяха забелязали никакви следи, които да напомнят, че тук е съществувала някаква друга, високоразвита цивилизация. Все повече се налагаше мисълта, че онова обаждане за помощ, е било всъщност някаква шега на някакви авантюристи.
Късно вечерта Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и бутилка пепси, за да се освежи, докато обмисляше плановете за идните дни. Експедицията трябваше да намери следи от въпросната цивилизация, изпратила съобщение по радиото, че се намира във опасност. Въпреки всичко според плановете, двата камиона и хеликоптера щяха да стигнат някой ден до другите брегове на континента, където щеше да ги прибере втория презокеански кораб на експедицията. В това време Палма и Ким приготвяха похапване, както за късна закуска сега, така и за охраната, през дългата сънлива нощ, която скоро щеше да започне. Аш пък описваше случилото се до момента. В другия камион, Браун и Шон подреждаха прясното месо от днешния лов във фризера на камиона, а Джейн и Никита гледаха филм. В хеликоптера течеше подготовка за следващите полети. Около това място на брега на реката беше тихо и спокойно, тихо ръмеше дъжд в гъстата мъгла. Температурите бяха около + 5' С, а вятъра беше слаб, от север. Алекс се беше замислил и замечтал. Отдавана той мечтаеше за подобна разходка с камион. Ето, че това сега беше факт. Усещането за твърдата земя под себе си, го изпълваше със щастие и радост. Май беше летял прекалено дълго, без да си почива и да прекарва на твърда земя, достатъчно дълго време…
Наближаваше полунощ. Трите екипа се подготвяха за нощта. Дежурствата за охраната на лагера бяха разпределени вече, но на никого още не му се спеше. Според радара наблизо нямаше никого, освен диви зверове и дивеч. Колкото до селището, отдалечено на 10 км. нататък по шосето, то насам нямаше никакво движение, но по принцип беше възможно да се случи, дори през нощта. В тези часове Палма и Ким се разположиха по койките си за да гледат филм. Аш се занима да стегне камиона за сутринта, а Алекс отвори бутилка пепси, запали цигара и си пусна музика, докато наблюдаваше местността наоколо. Кaмионът Honda беше паркиран съвсем наблизо и имаше пряка видимост, меджу двата екипа. В очакване на нощта, трите екипа си почиваха.
*
Беше следобеда на другия ден. Камионът Mazda напредваше по шосето през гъстата гора, нагоре срещу течението на реката. Шосето в този участък беше отдалечено на 10 км. от нея. Пътят беше пуст. Много рядко се случваше по тези шосета да премине конски впряг или единични конници. Те обикновено използваха по- старите пътища- черни или постлани с камъни. Алекс беше мрачен в тези часове. Той неможеше да се стопли, колкото и да опитваше. Нямаха добро настроение и неговите другари. Алекс си взе кафе от автомата, запали цигара и се загъна в дебелото одеало. Студ се беше спуснал и навън, а тази зона беше малко планинска, тук ставаше все по- студено. Камионът шофираше Аш в тези часове, а Палма и Ким спяха. Алекс се замисли дълбоко. Той пазеше спомените си от изминалите години, когато предимно летеше, а мечтаеше за твърда земя под краката си. Вече и това не го радваше кой знае колко много. И тук го нападаха мрачните настроения и неговият странен грип, от който се вледеняваше. Аш водеше камиона без да говори, в лошо настроение и той в тези часове. Камионът Honda изоставаше на 15 км. назад, но ги следваше, без да се спира. Там шофираше Браун.
*
Късно вечерта двата камиона и хеликоптера се установиха наблизо до гостилница на един пристанищен град. Докато проверяваха около мястото, а Браун и Джейн посетиха гостилницата, Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата в камиона и погледна наоколо, без да излиза навън. Градът изглеждаше нормален, а мястото - сигурно. Все пак си наложиха бдителност, поне докато свикнат тук. Тук на това място, дванадесетте мъже и жени от експедицията, щяха да нощуват. В камиона Mazda скоро се събраха всичките без Браун и Джейн, които бяха в гостилницата, за да проверят що за град е това. Те носеха микрофони и скоро стана ясно, че тук всичко е съвсем нормално. Вътре се намираха даже местния шериф и неговия помощник. Устройството на този свят разбира се, криеше известни опасности. Все пак тези хора от експедицията бяха на чуждо място.
По- късно вечерта се прибраха в камиона при другите и Браун и Джейн. Всички бяха изморени от дългото пътуване и тежкия си ден. Докато обсъждаха плановете за другия ден, Алекс провери алармените системи и външните камери, пък запали цигара и се загъна в дебелото одеало, за да се стопли. Чувстваха се като изгубени в този свят и в този призрачен, пристанищен град. Лека уплаха се четеше по лицата им. Контактите в гостилницата бяха съвсем нормални, но все пак оставаха в напрежение. Навън нямаше кой знае какво движение. Това беше древен средновековен град, а в тези часове съвсем нормално беше по улиците да скитат странници и престъпници. Хората на Алекс имаха готовност да се защитят при необходимост.
*
По обедно време на другия ден експедицията продължаваше пътя си нагоре срещу течението на реката, край която се виеше шосето. Напред се движеше камионът Honda, а камионът Mazda го следваше със закъснение от половин час. Хеликоптерът Nissan правеше филми напред и нагоре по реката. Mazda се шофираше от Ким в тези часове. Аш и Палма спяха, а Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли над компютрите, разглеждайки картите на континента, правени от компютрите по оригинални, сателитни снимки. Настроението в началото на следобеда беше странно. Усещаше се някаква сънливост, а времето беше сиво и мрачно. Алекс също изпитваше известно неудобство в тези часове. Дори кафето днес, беше някак си по- горчиво.
По- късно в следобеда двата камиона спряха наблизо до реката, за да си починат шофьорите и да се поразтъпчат. Събудиха се и другите и скоро осмината се събраха на брега на реката и се разкършиха с гимнастика. Алекс си беше взел бутилка пепси, запали цигара и се загледа отвъд реката към далечината. Някъде там беше другия бряг на континента, където щеше да бъде края на пътуването им със камионите. Но до тогава имаше още много път. Почивката край пътя щеше да продължи поне един час. Осмината се поосвежиха с вода, пийнаха безалкохолни и кафе и се стегнаха за продължаването нататък. Денят продължаваше да е сив и мрачен, със температури около + 5' С.


(край на откъс № 7, очаквайте продължението)



Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 6.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 6.

В началото на вечерта камионът Mazda достигна индианско селище, високо в планината. Според беглата преценка на Аш, тук живееха близо 3,000 души. Взе се решение експедицията да нощува тук някъде, а по- късно избраха и точното място. Това беше на брега на реката, където гореше племенния огън, а край него се бяха насъбрали мнозина, около 50 души. Докато паркираха камионите под едно дърво в близост до брега, Алекс си взе кафе и запали цигара. В това време Аш и Ким излязоха навън за да огледат района.
*
Беше нощта в късна доба. Алекс и Палма бяха будни и охраняваха двата камиона и хеликоптера, на брега на реката, на една поляна. Двамата бяха на топло вътре, на чаша кафе с цигара и наблюдаваха картинката от външните камери и радара. От страна на индианците не можеше да се очаква изненада. По- скоро от някакви други опасности. В камиона Mazda беше топло и уютно и ухаеше на пресен дъжд и на кафе и лек цигарен дим. В тишината и меката светлина на пултовете, двамата си приказваха тихо, за да не будят своите. Из индианското селище беше тихо и спокойно. Нощната стража обикаляше иглутата и поддържаше огъня на племето. Там и в този час имаше двама войни, които се топлеха, след като бяха наобиколили района.
Късната доба напредваше. Около двата камиона и хеликоптера на експедицията беше тихо и спокойно. Само нощните стражи на индианците бяха наблизо, те се бяха завърнали при огъня и си варяха чай за ободряване. Алекс и Палма си взеха по чаша кафе и запалиха по цигара. Скоро трябваше да събудят Аш и Ким.
*
Беше вечерта на другия ден, когато камионите напредваха по шосетата, прокарани покрай течението на реката. Камионът Mazda се водеше от Ким, а Honda водеше Шон. Те се движеха на дистанция от 2- 3 км., а в далечината се виждаха светлинките на още един крепостен град. Алекс си взе голяма чаша кафе от автомата и запали цигара, докато гледаше навън, напред по пътя. След около един час очакваха да достигнат крепостния град.
Късно вечерта двата камиона се бяха установили в селището, разположено до градските, крепостни стени, точно до една странноприемница, гостилница. Тук беше оживено, въпреки късния час. Местните хора празнуваха нещо, но нямаше как да се разбере- какво точно.
*
Беше по следобедното време на другия ден, когато камионът Mazda напредваше по шосето през гъстата гора. Докато Палма шофираше, Алекс си взе кафе от автомата и запали цигара. В ляво от шосето се виеше реката, а в далечината се издигаше планински връх.
Вечерта наближаваше, а камионът Mazda продължаваше по пътя напред. Шосето се беше отдалечило от брега на реката на около 10 км. и се спускаше към низина, където се простираха широки ливади с трева, а стада дивеч бяха наизлезли на паша.
Навън се беше спуснал мрак, когато двата камиона достигнаха селище, разположено между няколко хълма. То граничеше от поредния крепостен град, също наблизо. Докато решаваха къде ще нощуват тази нощ, екипите намериха крайпътна страноприемница и се установиха наблизо до нея. Замъкът беше съвсем наблизо и се виждаха светлинките от прозорците му. Из селището беше тихо и спокойно, а времето беше мразовито. Алекс неможеше да се стопли, атакуван отново от грипа си. В този ден беше намръзнал, а сега се топлеше с чай, загънат в дебело одеало и се опитваше да се лекува. В този час пристигна и хеликоптера, който обикаляше насам- натам, а понякога се връщаше до залива при останалите от експедицията.
*
Беше вечерта на другия ден. Този ден трите екипа от по четирима души, почиваха на същото място, където бяха дошли от вечерта. Хеликоптерът само беше обиколил наоколо, за да направи филм за района. Алекс отвори бутилка пепси, запали цигара и се замисли, седнал зад пулта си. Все още не бяха открили никакви следи от някаква високоразвита цивилизация, която би могла да изпрати зов за помощ, че е в опасност. По тези земи живееха други цивилизации, макар и по по- примитивен и простичък начин. В тези часове трите екипа се занимаваха да обобщават наблюденията си през изминалите дни. Бяха се натрупали и много филми и проби от природата тук. Браун, Джейн, Шон и Никита току- що се бяха завърнали от страноприемницата, където ходиха за да пийнат по нещо и да си поговорят с хората. Отново стана ясно, че по тези земи ходят всякакви хора. Тукашните хора бяха свикнали вече на това явление. Аш пък се съмняваше, дали онова съобщение по радиото, не е било майтап. Така или иначе тази експедиция беше вече започнала. Двата камиона и хеликоптера трябваше да прекосят континента и да се приберат на втория презокеански кораб, който щеше да ги чака някъде там.
Вечерта напредваше, когато успяха да се свържат по радиото със своите хора в залива. Вторият презокеански кораб вече пътувал към другия бряг на континента, където той щеше да прибере двата камиона и екипите. Алекс отвори още една бутилка пепси, запали цигара и се замисли, докато преглеждаше новините от близо и далеко. В базата искаха новини от екипите тук, и ги получиха. Палма слушаше музика със слушалките си, а Ким приготвяше вечеря и среднощни закуски за охраната на експедицията. Редуваха се по двама, на два часа, да пазят, през цялата нощ, а спяха повечко през деня. По камионите и в хеликоптера екипите имаха всичко нужно за продължителни преходи и добри условия за работа, живот и сън. Аш пък описваше наученото до тук за тукашните цивилизации, състоящи се от крепостни земеделци, индиански и други племена и хората от замъците. Но се говореше, че тук по тези земи, цивилизациите били много повече… Аш имаше много разговори с тукашни хора и вече имаше добра представа за живота и битието на народите, обитаващи тези земи. В тези часове навън валеше сняг и беше натрупал около метър покривка. Около мястото беше тихо и спокойно. В хеликоптера Шао, Манхатън, Йоанна и Натали го стягаха за следващите дни. Имаха гориво за 30 часа полет, много вода и провизии. По принцип прекарваха повече време на земята, като си избираха къде да се приземят и да огледат наоколо. Разполагаха и със карти на континента от сателит.
*
Два дни по- късно, в един следобед, двата камиона достигнаха местност със широки ливади с тучна трева и заленина. Тук пасяха стотици животни. Щом видяха дивеча тук, мъжете и жените от двата камиона решиха да спрат тук и да излязат на лов. Допълнителни запаси от месо за експедицията, нямаше да са излишни. Случи се хубав, слънчев ден, около + 5' С, температури. Докато се подреждаха из ливадите за лова, осмината другари забелязаха, че хеликоптера също пристига. Четиримата от хеликоптера също се включиха във лова. Това бяха забавни няколко часа, когато дванадесетте мъже и жени потичаха из ливадите на воля, подишаха чист и свеж въздух и постреляха доволно по дивеча…
Към края на следобеда, дванадесетте души от екпедицията бяха уловили два огромни бизона по 400 кг., както и четири глигана по 150 кг. Те ги откараха с камионите наблизо до реката, където се установиха, запалиха огън, а Браун и Аш се захванаха да обработват животните, докато Палма и Ким печаха месото на скара на огъня. Някой домъкна от камиона бидон със студена бира. Докато похапваха скара- бира, около огъня, навън се смрачаваше.


(край на откъс № 6, очаквайте продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev