Откъс № 23, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 23, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Във вечерта, два дни по- късно двата кораба патрулираха над заселения континент, със скорост около 100 км/ч., на височина от 5 км. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха със торта и пепси, докато обмисляха плановете на двата кораба за идните дни. Този ден преминаваше спокойно, въпреки че главата на Алекс продължаваше да свисти от някакъв мощен лъч. Не успяваха да засекат за какво става дума. Скенерът не прихващаше облъчване. Алекс беше спокоен, все пак имаше часове на "затишие" от свистенето. Той смяташе в тази вечер да се разрови из архивите на кораба. Тъй като миналото беше променлива величина, то беше важно да се рови из архивите редовно. Той запали една цигара, погледна лакомо към голямата торта на масата и си каза, че ще хапне по- късно още един пай от нея. Беше произведена на борда на кораба, изцяло със продукти и материали от оранжерията.
*
Във вечерта на другия ден двата кораба продължаваха патрулирането си над заселения континент. Алекс ровеше из архивите на кораба, смаян колко всичко е различно след години. Той беше напълно убеден, че миналото е променливо, забелязал още когато е бил на Земята, че старите вестници са различни от това, което си спомняме за тях. Алекс искаше нещо да разбере, още някоя тайна за световете. Това можеше да му се сбъдне, ако не му свистеше отново главата и това да му пречи да мисли. Ядосан на свистенето в главата си, той запали цигара и се изправи пред един от люковете в каютата на четиримата. Корабът Nissan летеше бавно на изток, сред облаците. Палма беше пуснала музика, а Ким и Аш бяха в банята за да се къпят. Вторият кораб- Ford беше напред със около 100 км. Полетът вървеше нормално, пилотите и дежурните нямаха кой знае какви проблеми, а на планетата и над нея нещата изглеждаха нормални, поне временно. Докато си пушеше цигарата, Алекс взе от автомата чаша кафе без захар и се замисли, загледан навън. Спускаше се мрак, а Зелената луна щеше да изгрява в късната доба на дългата тукашна нощ. Замислен дълбоко Алекс се абстрахира от свистенето в главата си и сетне седна отново зад пулта си, за да прегледа новините от близо и далеко. Всичко, каквото се беше случвало напоследък със земляните в тази звездна система- Orixon. Алекс провери новините, поне най- важните, още по- замислен. Според хороскопа за земляните, то им предстоеше трудно оцеляване, но това беше само хороскоп на гадатели.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се заеха да си стягат униформите, раниците, оръжията и шлемовете със кислород. Това се правеше по краен срок. Из раниците имаше всичко необходимо за оцеляване на чужда планета, ако си попаднал там без машина. Трябваше да може да се изчакат спасителите, колкото може по- дълго време, ако те се забавеха. Това бяха ценни предмети със по няколко предназначения, внимателно избирани и по списък. Излизането извън кораба ставаше задължително с тези вещи. Там беше и мощният портативен предавател, за изпращане на сигнала за помощ.
Щом стегнаха всичко необходимо, двамата се оттеглиха за почивка. Бяха изморени от този ден. Ким и Аш имаха нещо да довършват, но много скоро се оттегляха за почивка и те. За през нощта оставаха будни 60 души, сред които пилотите и дежурните. С надеждата за спокоен сън Алекс се отпусна в койката си. Тук се внимаваше дори и по време на сън, а последния път Алекс не беше успял да има добри сънища. Сега трябваше да наваксва.
2.
Беше следобеда на следващия ден. Алекс отново се беше ядосвал, без да каже по какви причини. После пък главата му взе отново да свисти, но той погледна спокойно на факта и запали цигара, загледан през люка навън. Двата кораба летяха с малка скорост сред облаците над заселения континент. Из кораба Nissan цареше спокойствие. Тук будуваха 70 души, а патрулирането и полета вървяха нормално. Спокойно беше и на втория кораб- Ford, който се намираше на около 100 км. в западна посока. Докато си пушеше цигарата и наблюдаваше гледката навън, Алекс си взе и чаша кафе от автомата и се замисли над проблема си. Това свистене се явяваше често и го дразнеше, защото беше особено силно и дразнещо. Обяснение за феномена все още нямаше.
*
Към средата на следобеда командир Йон даде поръчка за приземяване в град № 4, който щеше да бъде достигнат в началото на вечерта. Алекс и Палма бяха на кафе и цигара около пултовете и обмисляха нещата от напоследък, а той гледаше умно и се опитваше да мисли по въпроса. Ким и Аш току- що бяха направили топли, пресни пици от автомата, за целия екип Едно, а това бяха десет души. Пилотите на кораба и техните дежурни нямаха особени проблеми, а по планетата Orixon 44 и над нея биваше изненадващо спокойно. Това беше на дистанция от една земна година пътуване из космоса, извънземна планета, но собственост на Агенция AFJ и на земната цивилизация. По въроса за откритата втора свободна планета от разузнаването на AFJ, само на шест месеца път нататък още нищо особено не се правеше- нямаше толкова хора, въобще. Кръстосвачът, стигнал до нея и открил я пръв, оставаше там, за да монтира опознавателните пирамиди- предаватели и за да огледа наоколо, до идването на смяната им.

( край на Откъс № 23.)

Откъс № 22, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 22, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan приближаваше една от тайните бази на AFJ. Командир Йон все още не беше дал инструкции, дали ще се спира там. Алекс и Палма пушеха цигари с кафенца, изправени пред оперативния екран в каютата на четиримата. Ким и Аш тъкмо приготвяха топли пици за екипа, а скоро тук щяха да пристигнат и другите шестима. Тяхната каюта беше съвсем наблизо, а Браун и Моника имаха третата каюта, пак наблизо. Алекс беше разсеян и наблюдаваше особено умно екрана пред себе си. Корабът във режим на дирижабъл плуваше сред облаците на Orixon 44, а някъде на юг блещукаше Синята луна. Алекс беше ядосан на нещо, ама тук никой не знаеше на какво по- точно е ядосан. В същото време той наблюдаваше максимално умно оперативния екран и нещо изчисляваше със суперкалкулатора на единия си часовник. Изглеждаше от страни, че е сериозно ядосан. Палма го погледна някак си "проверяващо", ама нищо не успя да разбере. В това време дежурните провериха тайните кодове на тайната база, а те бяха съсвем истински. Докато пък тайната база проверяваше тайните кодове на кораба Nissan, командир Йон разговаряше с базата по радиото. Решението му по- късно беше малко изненадващо- кораба оставаше да се рее над тайната база, през идващите часове. Междувременно втория кораб- Ford проверяваше нещо над извънземната джунгла, на около 200 км. по- нататък в западна посока.
*
Към края на следобеда, на следващия ден двата кораба летяха над второто вътрешно за континента море. Корабът Nissan се снишаваше за приземяване към пясъчния плаж на брега, а Ford щеше да пристигне на мястото по- късно, но трябваше да остане на 700 м. височина, пак там. Алекс пушеше цигара и се радваше на доброто настроение на хората тук, във тези часове. Той беше позабравил ядовете си от вечерта, но все така умно гледаше навън през един люк. По принцип ставаше дума за груби грешки, на други хора. Алекс си взе чаша кафе от автомата и докато пушеше, взе та провери брега за някакви опасности. Скенерите и анализатора забелязаха известен брой зверове и хищни риби наоколо, но чуждо присъствие тук нямаше. Дежурните препоръчаха излизането навън да бъде със оръжие и раниците за оцеляване, също и със шлемовете, които сигурно нямаше да се използват за въздуха, а само за защита.
След приземяването на специалните пилони на кораба- за да не се разрушава природата, Алекс, Палма, Ким и Аш отидоха на терасата към каютата си и замряха омагьосани от гледката, настроението и усещането, на това място. Алекс по навик запали цигара, отвориха широко стъклената стена на терасата, а въздуха беше чист и свеж- някъде из планините сигурно беше валял сняг. Навън излязоха два екипа, за да огледат това място. Алекс провери оръжията си, прибра раницата си и шлема до себе си в каютата- можеше да се наложи спасителна операция за двата екипа, излезли на открито. Сетне заби умен поглед във картината от външните камери на кораба и огледа наоколо. Скенерите показваха къде има опасности в този район. Екипажът искаше да иде на лов, риболов и да опита това море. Командир Йон се позамисли. Двата екипа оставаха във охрана на другите. Дори в морето, тези хора имаха предвидени оръжия и техника по себе си. Лабораторните тестове показаха, че водата в морето е безопасна, по принцип. Ставаше дори за пиене от земляните, но тук имаше и хищни риби със различни размери.
*
Вечерта кораба Nissan отлетя от мястото, край морето. Оказваше се опасно място, камо ли за лов и риболов. Докато набираха височина Алекс беше отново ядосан. Той пазеше в тайна, на какво точно е ядосан. Корабът набираше височина бързо, като при бойна тревога. На височина от 4 км. Алекс забеляза пръв нова критична точка и нейната аномалия. Това вече не беше същото. Той самия вече не се занимаваше с такъв проблем. Намесиха се голям брой хора от военните, които вече знаеха за какво става дума. Започваше се със сериозно свистене от мощен лъч, директно в мозъка, но това не беше свързано със ушите по никакъв начин. Проблемът за Алекс беше, че това свистене неможеше да се спре по ниакъв начин и му блокираше мисленето. Той самият се заричаше да вземе сериозни мерки- кой го облъчва и защо…
Адмирал Буун умуваше нещо сложно по същото време.

(край на Откъс № 22.)

Откъс № 21, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 21, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта двата кораба отлетяха от базата до град № 1, за да патрулират над континента. Докато Nissan набираше височина, Алекс пушеше цигара с чаша кафе и наглеждаше работата на дежурните. Над планетата, както и долу по градовете на земляните, беше спокойно. Това патрулиране щеше да продължи най- малко десет часа. Екипажите и на двата корраба бяха подготвени и отпочинали в изминалите дни. Навън се спускаше мрак, но светлина все пак щеше да има и в идната нощ- Зелената луна беше над хоризонта на север. Докато си пушеше цигарата, със тютюн от бордовата оранжерия, Алекс беше приятно замаян, по неизяснени причини. Мислите му се рееха наоколо, но не и в главата му. Той прищрака екрана към списъка с последните новини и седна да ги погледа умно. Палма беше пуснала музика и дъвчеше шоколадови вафли, производство на кораба. Ким и Аш приготвяха салатата и мезето за късновечерният джин- тоник. Скоро щяха да пристигнат също Шао, Джейн, Шон и Никита, за малкият вечерен празник на екипа. Браун и Моника отново закъсняваха.
На височина от 8 километра Nissan пусна система "дирижабъл". Нататък щяха да държат тази височина и скорост от 100 км/ч. в посока север. Вторият кораб- Ford щеше да бъде съвсем наблизо, на дистанция от 50 км. В очакване на нощуване по време на патрулиране, всеки от екипажите се готвеше по своя преценка. Трудно се спеше спокойно по време на полет. Алекс този път беше спал предварително, за да наглежда през цялата нощ състоянието на полета. Той се беше амбицирал през идващата нощ да умува задълбочено по разни теми, както и по новата си компютърна програма, която правеше. Въпреки, че се намираха на 8 км. височина, и тук имаше облаци. Вятъра не беше много силен, но не биваше и да се подценява. Алекс остави настрани новините и умуването си, за да провери как са комуникациите на кораба. Всичко изглеждаше нормално, а със кораба Ford и базата до град № 1 имаше и действаща видеовръзка. Добра беше връзката и със кръстосвача New York.
Още по- късно лепкава дрямка прихвана Алекс. Той си взе много силно кафе, запали цигара и замислен заби умен поглед във пулта си. Обичайният вечерен празник на екипа беше в ход. Но всъщност те имаха и много задачи за вършене в идващата дълга нощ. Бяха се подготвили за такава нощна смяна, за да са в помощ на пилотите и дежурните в тази нощ, както и за дълъг списък със задачи за свършване и за решаване. Алекс си пушеше цигарата с кафенцето и си драскаше по листа хартия на плота. В този ден все още не беше имал нито една болка и това го изненадваше сериозно- не беше за вярване. Когато отново си пусна последните новини, той видя, че нищо съществено нямаше напоследък. Това беше само временно, вероятно. Когато той погледна във ляво през своя люк, заби поглед във хоризонта, силно разсеян. За момент се беше отнесъл и замечтал замаян, по неизвестни причини. Имаше време цялата дълга нощ на тази планета, за да наблюдава и умува колкото си иска. Това го ободри и той оказа сериозна съпротива на лепкавата дрямка. По- рано в този ден беше пристигнало далечно съобщение от разузнаването на AFJ. Някъде на около пет месеца път, разузнаването беше открило още една нова планета, със добри условия за живот на земляни, изцяло свободна откъм разумна цивилизация, която да спори за собственост над планетата. Тази новина развълнува земляните. Тук на Orixon 44 земляните имаха ресурси за около един милион години напред, а сега със още една свободна, нова планета, то вече преселниците нямаше да са достатъчно, поне за най- важното. Вълнението вземаше надмощие над сивото ежедневие. От земляните и военните от Агенцията AFJ, някъде около 92% изобщо не смятаха да напускат Orixon 44 или пък звездната система Orixon. Но новината за новата свободна планета, все пак беше голяма новина. Тези, които се радваха за това, бяха малцина. Хората се бяха устроили достатъчно добре, и в тукашните колонии и градове, и не смятаха отново да се преселват. Алекс се замисли по тази тема и не успя да си отговори, колко години ще минат, преди на най- новата свободна планета да се появи първия град със преселници- земляни. И тази- втора планета, току- що открита, ставаше изцяло собственост на Агенцията AFJ и на земната цивилизация.
Наближаваше полунощ, а Алекс не се поддаваше на лепкавата сънливост. Той взе още една чаша силно кафе, запали цигара и се заслуша в музиката на Палма, която вече задрямваше облегнала се на плота пред пулта си. Тази нощ опасността от заспиване по време на дежурство беше особено висока. Алекс предупреди висички за това и даде допълнителни инструкции, особено на нощната стража на кораба.

Откъс № 20, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 20, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше късно вечерта. Патрулирането вървеше нормално. Двата кораба плуваха сред облаците на планетата, над континента, със около 100 км/ч. в посока север. Бяха отдалечени един от друг на 50 км. разстояние. Наближаваше нощта. Алекс и Палма се бяха заловили да стягат два от роботите за своя лична охрана, когато са извън кораба. Роботите бяха специални, бойни и можеха много неща. Искаха да им заредят няколко допълнителни, специални функции. Това не беше сложно, а щеше да бъде изключително ценно за двамата. Алекс беше доволен от постигнатото, той запали цигара докато наблюдаваше роботите и им заръча да останат на пост пред входа на каютата.
*
Късно вечерта, три дни по- късно корабът Nissan се намираше приземен на площадка край град № 1. До него се издигаше и кораба Ford. Двата кораба може би щяха да нощуват тук в тази база на AFJ. Командир Йон си беше оставил правото да реши, колко време ще се гостува на тази база. В този час целите екипажи на двата кораба се бяха прибрали по корабите и навън нямаше никого от тях. Входовете на корабите бяха повдигнати на 15 м. височина, за да са недостъпни. Бяха пуснати отбранителните системи и щитовете за защита, както алармените мрежи и маскировките. Започваше се нощуване, ако не се наложеше да се излита по- рано по тревога.
Алекс и Палма тъкмо се бяха прибрали от разходка из кораба, обратно в каютата на четиримата. Ким и Аш тъкмо бяха отворили бутилка джин- тоник и ги чакаха, за да се почерпят заедно. Алекс беше тъжен в този ден. Заради аномалиите от изминалите дни, обстановката по земните градове тук на Orixon 44 се беше влошила, бяха дадени свидни жертви, имаше и ранени в тези дни, а хората се страхуваха за себе си и то със основание. Агенцията AFJ правеше всичко възможно да не допуска аномалиите.
Алекс запали цигара и се замисли за аномалиите. Борбата със аномалиите нямаше да бъде лесна. Тези явления се получаваха на различни места и често взимаха човешки животи или раняваха хора. По въпроса за същината на аномалиите, като явления, се водеха спорове. Според някои хора, аномалиите бяха оръжия на враждебна цивилизация, които бяха изпратени да разузнават и убиват. Постигнатото през годините спокойствие и стабилност на тази планета, беше пред разпадане, именно заради аномалиите. Това удряше Алекс като със непозволени удари. Лошото беше, че хората вече не се чувстваха така сигурни и защитени от беди. Задача на Агенцията AFJ щеше да бъде да изолира аномалиите и да възстанови сигурността, стабилността и спокойствието по земните градове. Но за аномалиите почти нищо не беше известно. Те винаги се появяваха неочаквано и то ту- тук, ту- там. Може би щеше да бъде така цели години, докато бъдеха изучени и опитомени тези явления.
2.
Започваше следобеда, няколко дни по- късно. Временно спокойствие цареше над планетата Orixon 44. Алекс от известно време нямаше нито зъбобол, нито грипна треска и можеше да рзсъждава нормално, колкото му се иска. Това го беше зарадвало, а междувременно двата кораба бяха на съвсем същото място край град № 1, очаквайки командир Йон да поръча нов полет. Алекс запали цигара, изправен пред оперативния екран, от където течеше актуална информация от различни точки на звездната система Orixon. Тук имаше много преселници от Земята, живеещи по колонии и градове по чуждите планети, включително Orixon 44, която пък беше собственост на Агенция AFJ и земляните, след като я откриха първи, преди когото и да е било друг. Откакто със грижите на Алекс се бяха заели много хора, той си беше отдъхнал и психически и физически и вече го раздаваше отпускарски, но това беше само негова илюзия. Абсурдно беше сам да умува по подобни проблеми, дори безумно, а той просто беше забелязвал през цялото време тези критични точки и аномалии, преди когото и да е друг. Сега беше различно, намесваха се и учени и стратези и мъдреци, които развиваха познанията за тези явления. Алекс вече не беше единствения отговорен по този въпрос. Той просто ги беше открил пръв. Докато пушеше цигарата, Алекс се заплесна по нещо през близкия люк. Времето течеше, а той все още не беше решил нещо, което го занимаваше през тези дни. Просто се радваше на откраднатите часове, без каквато и да е болка.
(край на Откъс № 20.)

Откъс № 19, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 19, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше полунощ. Алекс, Палма, Ким и Аш си почиваха в каютата си, отворили бутилка джин- тоник. Алекс и по това време нещо замисляше, драскайки по бял лист хартия. Този му навик започваше да се усвоява и от неговите приятели. Когато нещо си записва човек, то нещата стават коренно различни. Вече от цял час Алекс наблюдаваше листа хартия, където бяха изписани няколко йероглифа и няколко думички. Това занимава мисълта му през цялото време. Той се заинати и задраска една от думичките. Сега не беше време да умува за нея. Когато хвърли поглед към екрана пред себе си, той се увери, че полетът е нормален, а новините са в рамките на нормалното. Комуникациите бяха нормални, а като за капак на всичко, времето навън беше тихо, доколкото можеше да е тихо на 17 км. височина.
*
Във зори Алекс страдаше от силен зъбобол, пищеше му и в главата. Двата кораба по това време все така патрулираха над планетата, отдалечени един от друг на 50 км. дистанция. Алекс не беше спал изобщо в изминалата нощ. От преди пък имаше две по два часа сън. Изтощението му вече започваше да се усеща осезаемо. Той използваше няколко лековити хапчета против зъбобола, но ефекта беше непостоянен. Изтормозен и измъчен Алекс запали цигара, а това беше изпитание- дали болката е по- силна или жаждата му за тютюнев дим. Свистенето в главата му вече ставаше постоянно.
2.
Беше вечерта на другия ден. Двата кораба продължаваха да плуват над облаците над планетата в патрулен полет, отдалечени на 50 км. дистанция един от друг. Алекс беше успял да спи 5 часа, намираше се в това време във добра форма, а сънищата му бяха положителни и спокойни.
Късно вечерта Алекс запали цигара, изправен пред предния люк на каютата и се замисли за Живота, Вселената и Всичко останало. Той отново тръгваше по тотално нов път, по още по- нова лична логика. Имаше време да преосмисли всичко, да подреди мислите си и личния си багаж. Казаха му, че тръгва по най- трудния път, а той погледна спокойно и хладнокръвно на тези факти. Със двата кораба и патрулирането нямаше съществени проблеми. Освободен от всякакви задачи, Алекс разпредели задачите за екипите си и се отдаде на размисли. Той харесваше живота си и службата си тук на борда на кораба Nissan. Той добре разбираше, че това е най- добрия вариант за неговия живот. Просто нямаше въобще никакъв по- добър вариант, колкото и да беше трудно във Агенцията AFJ… На борда на кораба бяха няколко от децата му и старата му майка, а това беше велико постижение и той беше благодарен на съдбата си за това, още повече, че тук бяха и двете му най- сериозни жени и най- добрите му приятели. Разчувстван от този спомен, Алекс отиде да гостува на майка си. Нейната каюта беше наблизо, а тя по принцип беше полезен човек тук на кораба.

(край на Откъс № 19.)

Откъс № 18, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 18, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта неочаквано критичната точка започна да се отдалечава напред във времето, а свистенето в главата на Алекс започваше да затихва. Той не бързаше да се радва. От свой опит знаеше, че лошото не си отива лесно. Когато по- късно запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата, той погледна в далечината, където изгряваха почти едновременно Синята и Зелената луни на Orixon 44. Тази нощ щеше да има призрачни светлини над планетата, но със мека светлина. Цигарата освежи Алекс, а той погледна към другите трима в каютата, открадвайки няколко вълшебни мига само за себе си- те не забелязваха, че ги наблюдава. Сетне се обърна отново към люка, а момента вече беше изтекъл. Корабът Nissan прелиташе над вътрешното море на континента, а отвъд имаше още градове на земляните. Комуникациите бяха добри. На борда на кораба будуваха 70 души. Другият кораб се намираше на около 200 км. в северна посока.
*
Беше вечерта на другия ден. Въпреки усилията на AFJ, от последната критична точка бяха дошли много лоши новини. Тя не беше предодоляна въобще. Не беше чак апокалипсис, но сериозни беди. И тази вечер главата на Алекс свистеше от мощно лъчение, което не успяха да идентифицират. Индикаторите показваха, че критичната точка не е избегната въобще. Новините пък бяха от лоши по- лоши. Заедно със Алекс мислеха цели екипи хора от кръстосвачите, от корабите и от базите. Ефект не се получаваше. Този път бъдещето беше изправено пред сериозни сътресения. Стратезите- мъдреци на Агенцията умуваха обединени от радио- телевизионни връзки. Алекс им беше обяснил цялото явление, забелязано от самия него. Той им беше изяснил и индикаторите, които си беше направил. Той беше им обяснил как при критична точка във времето, свързана със аномалия във пространството, се отбелязваше момент, когато има реална опасност от разпадане на бъдещето. Споделената отговорност свали от раменете на Алекс огромна тежест. Той запали цигара и разсеяно се вслуша в разговорите на учените по въпроса за критичните точки.
*
Междувременно двата кораба плуваха над облаците с бавен ход на запад, отдалечени на 50 км. един от друг. Временно беше постигнато спокойствие. Алекс и Палма пушеха по цигара с по чаша кафе и наблюдаваха как върви полета. Със проблемите относно бъдещето вече умуваха стратези- мъдреци от цялата Агенция AFJ. Свалил огромна тежест и отговорност от плещите си, Алекс можеше да се занимава със по- обикновени проблеми. Палма се радваше на неочакваното развитие на нещата. Радваха се Ким и Аш, Шао, Джейн, Шон и Никита, както Браун и Моника. Това бяха най- близките до Алекс и най- добре знаеха какво му струваше, да умува за бъдещето.
*
Късно вечерта на борда на Nissan будуваха 80 души. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха във каютата си и обмисляха нещата от последните времена, когато бяха загинали мнозина земляни от различни аномалии. Според логиката на Алекс и екипите му, важното беше дали има жертви и ранени и колко. От това болеше най- много. Това беше водещата логика, от която се водеха агентите от Агенцията AFJ. Когато нямаше жертви и ранени от едно или друго явление, останалото можеше да се оправи достатъчно добре. Алекс беше разсеян и мълчалив. Той запали цигара и погледна в ляво от себе си, където имаше един люк. Навън беше приказна вечер осветена от меката светлина на Синята луна. Временното спокойствие беше добре дошло за агентите от AFJ, беше добре дошло и за земляните от градовете. През последните 6- 7 дни Агенцията беше преминала през сериозни проблеми. Мнозина бяха на края на силите си. Агенти заболяваха от лоши болести, заради напрежението. Всички имаха нужда от спокойствие пък макар и временно. Проблемът беше- дали ще има спокойствие…
Алекс въздъхна тежко, запали цигара и си взе от автомата поредната чаша горещо и горчиво кафе, без захар…

(край на Откъс № 18.)

Откъс № 17, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 17, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно същата вечер Алекс опитваше да остане зад пулта и да умува, как този път да избегнат критичната точка, което означаваше- разпадане на бъдещето на няколко цивилизации. Все още беше изключително зле здравословно. Свистенето в мозъка му оставаше изключително силно и му пречеше да мисли. Но Алекс не се отказваше. Оставаха по- малко от 24 часа до настъпване на евентуален апокалипсис във бъдещето. Това беше значението на критичната точка. Алекс не беше сам все пак. Екипажите на двата кораба опитваха какво ли не, та да изчезне опасността.
Алекс запали цигара и поръча да се приготвят за мисия двата хеликоптера- Honda и Mazda. Трябваше нещо да се направи, та да избегнат гибелта на цели няколко цивилизации. Алекс даде инструкции хеликоптерите да са в готовност за отлитане. Очакваше се по- късно да определи и часа на отлитането им от кораба Nissan. Докато по- късно просто си почиваше, седнал зад пулта, Алекс разбираше, че този път може да сгрешат верния път, а връщане назад- нямаше. Ужасен от такава перспектива, той се опитваше да си почива. Може би по някое време през дългата тукашна нощ, хеликоптрите щяха да тръгнат на мисия. Двата екипа на Алекс бяха вече готови в очакване на заповед за тръгване. Самият Алекс им препоръча около четири часа сън.
*
Беше вечерта на другия ден. След неуспешния опит през нощта да се избегне критичната точка, Алекс беше проспал целия ден. Отново му свистеше мозъка, все така силно, но този път беше успял да се наспи. Новините не бяха добри, а от това Алекс разбра за какво е била в началото критичната точка. Ставаше дума, че продължаваше да има критична точка, същата или друга, никой не знаеше. Алекс беше пионер във теорията и практиката със критични точки и аномалии. Той се захвана сериозно с тази тема, именно защото му свистеше мозъка в такива случаи и неможеше да мисли, а освен това ставаше дума за евентуалното разпадане на бъдещето на няколко цивилизации…
*
Вечерта напредваше, когато Алекс отново и отново се опитваше да овладее тази нова критична точка. Аномалията, към тази критична точка се намираше на около 400 км. нататък, а вече летяха дронове към нея за да се опитат да сканират или унищожат. Междувременно двата кораба плуваха бавно из облаците на планетата във обратната посока. Алекс се подкрепяше със бонбони, беше изразходвал много сили през тези няколко дни, а от сладкото- идваха калориите и енергията. Опитите за избягаване на тази нова критична точка, за момента не даваха никакви положителни резултати. "Злите сили" просто искаха да унищожат бъдещето на тези няколко цивилизации, но бедата беше, че те можеше и да успеят… Алекс въздъхна тежко и продължи да опитва различни начини, нещо да направи по темата, каквото и да е- все нещо можеше да помогне. С темата бяха заети много хора от корабите и от кръстосвачите.
Късно вечерта Алекс погледна индикатора за критични точки. Новата точка се намираше на 30 часа напред във времето. Имаше време да се умува и експериментира, но и това време щеше да свърши все пак. Той запали цигара и се замисли какво ново да направи, за да се избегне апокалипсиса на бъдещето. На първо време не му идваха никакви идеи и той малко изморен и обезсърчен заби поглед през люка до себе си. Цигарения дим от тютюн му връщаше разсъдъка, но свистенето в мозъка ставаше досадно и непоносимо. Междувременно по заповед на адмирал Буун, новата аномалия беше атакувана и унищожена, каквото и да представляваше тя. Това беше като мъглива сфера, от която свистяха искри. И тази мярка не даде положителен ефект. Алекс опитаваше нови и нови мерки, но и от тях нямаше резултат.

(край на Откъс № 17. )

Откъс № 16, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 16, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Вечерта напредваше, когато двата кораба пристигнаха по площадките в една от базите до град № 10. Това беше планетата Orixon 44. Алекс и неговия екип излязоха на терасата към техните каюти и погледнаха навън, смрачаваше се, а някъде наблизо беше валяло сняг. Алекс запали цигара и каза нещо по микрофоните си. По говорителчетата по униформата му се чу отговор от базата, че при тях всичко е нормално. Дежурните в този час проверяваха кодовете на базата. Те се пазеха по специален начин, та ако бъде превзета базата- никой не можеше да намери истинските кодове. От двата кораба пък изпратиха своите кодове.
Късно вечерта Алекс седеше зад пулта си. Двата кораба решаваха дали да нощуват тук или да отлитат. Навън не беше излизал никой и от двата кораба. Временно няколко екипа проверяваха района около площадките за кацане. Това все пак беше извънземие. Алекс запали цигара замислен, докато оглеждаше и той района, чрез малък дрон. Тук всичко беше добре замаскирано, включително и корабите. Джунглата на тази планета не беше изследвана добре. Хората гледаха със страх към природата тук, особено извън преградните градски стени, издигнати до 20 метра височина. От джунглата се плашеха и екипажите на корабите. Имаше инструкции, какво да се носи при излизане от корабите, базите и възлите на градовете. Имаше инструкции, как да се върви в непозната среда.
*
Във следобеда на другия ден двата кораба отлетяха от базата до град № 10. Докато набираха височина, полетът продължаваше нормално. На борда на Nissan бяха будни 80 души. Алекс по това време провери как върви полета и пусна новините във вид на текст със снимки, за да ги прегледа. Това бяха много новини, пресяти по приоритет. Алекс се интересуваше предимно какво се случва из базите, градовете, корабите и кръстосвачите на земляните, които бяха преселени по чужди планети, както и на планетата Orixon 44, която беше изцяло земна собственост. Това беше новата планета на земляните. Обикновено именно Агенцията AFJ се грижеше за всичко, свързано със преселниците от Земята. Трудно можеше да се оцелява на чужди планети, без грижата от страна на AFJ (Космически сили на Земята). По това време самата Земя се управляваше от робовладетели, именно от това се беше започнало преселване оттам. Земляните не искаха да бъдат роби, точно по никакъв начин. Самата Агенция AFJ, поставена пред сложни проблеми не признаваше нито робовладелците, нито някой, който би пожелал да командва. Това въобще нямаше как да се случи. Бъдещето и настоящето на земната цивилизация бяха във ръцете на висши военни от Агенцията AFJ.
*
Към края на следобеда Алекс забеляза, че наближават аномалия във пространството и критична точка във времето. Докато се опитваше да се съпротивлява и на двете явления, а от това зависеше бъдещето на цивилизации, Алекс поръча на дежурните, към аномалия да бъде изпратен един от специалните дронове. Във същото време, критичната точка наближаваше във времето… Корабът се намираше сред облаците, със бавен ход на север.
Вечерта беше започнала, а критичната точка все още не беше избегната. Изпратения към аномалията дрон, скоро започна да сканира обекта- аномалията. Именно заради тази аномалия, се приближаваше във времето- критична точка, когато бъдещето е пред разпадане.
Алекс запали цигара и поиска да започват експерименти със аномалията. Само със отдалечаване от нея и чрез опити, можеше да се избегне наближаващата във времето критична точка. Скоро започнаха да се отдалечават от аномалията и двата кораба, освен дрона. От него получаваха информация за тази аномалия.
По- късно вечерта все още нямаше никакъв ефект от действията по въпроса за премахването на критичната точка. В същото време рязко се влоши здравословното състояние на Алекс. Мозъкът му свисетеше, сякаш от мощно облъчване със някакво лъчение, болеше го главата, очите, зъбите. Трудно оставаше изправен повече от 10- 15 минути. Имаше и редица други подобни проблеми. Във положение, че е много възможно просто да умре от осем вида болки по себе си в този час, Алекс запали цигара и прие медикаменти, по инструкциите на шамана Джи. Междувременно критичната точка отстоеше на около 24 часа, напред във времето. Имаше време да се спасява бъдещето на няколко цивилизации, но проблемите растяха през това време…

Откъс № 15, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 15, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Това беше една хубава вечер за двата кораба, продължаващи патрулирането около континента, над океанските му брегове, във режим- дирижабъл. Комуникациите със другите кораби, бази, градове и кръстосвачите наоколо бяха добри в тези часове. Алекс и Палма се черпеха с кафенца и пушеха цигари, седнали по пултовете си. Той умуваше по избрани теми и проблеми, а Палма си беше пуснала музика, докато Ким и Аш приготвяха топли пици за четиримата. Из кораба нещата вървяха нормално, а новините за земляните бяха шарени- и беди и радости. Тази вечер земляните биваха във добро настроение. Безспорно добрите времена ги бяха намерили отново и тук, въпреки голямата дистанция до Земята. В тези часове спяха само 30 души, най- важните дежурни и пилоти за нощната смяна, а останалите имаха време за себе си, да се оправят, да похапнат и да се видят с приятели. На втория кораб нещата стояха аналогично. Между дежурните на двата кораба беше пусната постоянна връзка. Докато водеха патрулирането, дежурните разговаряха по различни теми. Междувременно адмирал Буун беше станал от сън и се стягаше да командва кръстосвачите, поне до там, докъдето имаше радиоконтакт. Адмиралът се явяваше Главнокомандващ на AFJ в тези времена. Това беше 7016- та Година по Земния календар.
Вечерта напредваше, а навън бавно се спускаше сумрак. В идните часове от запад щеше да изгрее Зелената луна на планетата. Алекс и Палма се бяха лепнали към един от люковете, дишаха с пълни гърди чист и свеж въздух от атмосферата и се радваха на хубавата гледка и на добрата си вечер. Корабите бяха в сигурни ръце, на пилотите и дежурните. Алекс запали цигара и погледна часовниците си. Около корабите нямаше почти никакви обекти, а на екранчето светеше "Зелена детелина"- знакът, че всичко е под контрол. По - късно във вечерта на четиримата щяха да гостуват отново останалите от екипа на Алекс- Шао, Джейн, Шон и Никита. Другите двама от екипа- Браун и Моника временно бяха заети- учеха се да пилотират кораба, съвсем професионално.
2.
По- късно във вечерта, вече на светлината от Зелената луна, осемте от екипа се бяха събрали заедно в каютата, на джин- тоник със салатки и мезета и на сладки приказки, беше пусната и хубава музика- парчета от някои корабни оркестри на AFJ. Браун и Моника щяха също да пристигнат, но по- късно.
Късно вечерта Алекс запали цигара и премести вниманието си от мацките, към часовниците си. Трябваше му около един час, за да провери новата информация из тях и новите програми, които получаваше от Адмирал Пайк от кръстосвача New York. Зает със това, Алекс погледна и новините от последните дни и часове. Тези новини идваха от всички места, където живееха земляни, по градове и колонии из звездната система Orixon. Не се забелязваше нищо кой знае колко особено от последните времена.
Беше около полунощ, започваше тукашната дълга и предълга нощ, а двата кораба се носеха сред облаците над планетата. Екипът на Алекс вече бяха в добро настроение и продължаваха да си празнуват. Те бяха стратези във AFJ и конкретно в кораба Nissan. Сами определяха с какво да се занимават, кога да се занимават, а почти винаги знаеха точно какво трябва да се направи и къде трябва да се отиде. Освен десетимата имаше и тяхно подкрепление- още десетима, когато нещата съсвем загрубееха… Това бяха основните екипажи на хеликоптерите Honda и Mazda. Тези два хеликоптера имаха на борда си портативни машини за скокове из времето, а това ги правеше уникални и много ценни. Алекс и неговия екип смятаха скоро да се пренасочват кой към койката си, кой към пултовете или другаде. Течаха последните минути от тяхната вечер, а то беше всъщност нощ, под Зелената луна на Orixon 44. А Алекс смяташе да изгледа някой филм и да си почине добре сетне. Контролно ставане самия той щеше да направи 3- 4 пъти в нощта, за да погледне набързо какво е положението. Когато кораба биваше дирижабъл, той нямаше да се разбие и без пилоти и дежурни, но все пак- трябваше да се внимава, имаше реална опасност от заспиване на дежурен пред пулта… Нощната стража на кораба също правеше проверки против заспиване на пулт.
Във късната доба на тукашните предълги нощи, Алекс се събуди след кратък сън и погледна как върви патрулирането. Всичко течеше нормално. Обаче силно го боляха зъбите и стомаха. Той намери лекарствата за целта във аптечката си и запали цигара, чакайки облекчение на болките си.
3.
Течеше вечерта на другия ден. Двата кораба приближаваха един след друг град № 10. Очакваше се скоро да пристигнат там. Алекс беше прекарал тежка нощ със големи болки от всякакъв характер. Ставаше дума за неуспешна телепортация. Той често се телепортираше, но на самия него не му беше много ясно къде и защо. Това беше голяма загадка във неговия живот. Той смяташе, че става дума за паралелни пространства и експерименти на по- висшите същества във Вселената. Алекс подозираше, че го телепортират когато спи, и то със някакви конкретни цели, които за момента не му бяха ясни. Не му хресваше да умува по тази тема. Информация по темата нямаше от къде да получи. Оскъдните думи от зелените човечета по темата за телепортирането говореха, че става дума за сериозни неща. Алекс не се и надяваше някой ден да разбере истината за себе си. Той се примиряваше със мисълта, че въпреки телепортирането, все пак всеки ден си беше със любимите си хора и екипажа на кораба. Това му беше достатъчно.
Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и се заговори със Аш, докато проверяваше нещата за кораба и новините. Това беше негов добър приятел още от живота им на родната планета, преди да се включи отново към AFJ. Познаваха се от Земята и другите от неговия екип.

(край на Откъс № 15.)

Откъс № 14, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 14, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше късно вечерта на същия ден. Корабът Nissan патрулираше над бреговете на континента. Вторият кораб също патрулираше, но със 200 км. по- навътре над континента. Радиовръзките между корабите и към базите и градовете на земляните, тук на планетата Orixon 44, бяха нормални. Алекс пушеше цигара и проверяваше своите апратури и пулта си в общата им каюта, със Палма, Ким и Аш. Те пък почиваха в тези часове, изморени до смърт от тежкия ден и голямото търчане насам- натам, докато избегнат одеве критичните точки и аномалии. Алекс все още можеше и нещо в бонус и не бързаше да ляга на легло. Бяха му казали- за нищо на света да не се отказва и да не се предава. Ставаше въпрос за това, че той беше най- опитния, във войната със "Злите сили" и "Злото", рискувайки себе си… Алекс се беше замислил пред пулта си и умуваше, как по- правилно да се действа при забелязани критични точки и аномалии. Тази теория и практика тепърва се въвеждаше от самия него във връзка със неговите действия и опит от изминалите времена. Това го правеше най- опитен по тези проблеми. Ако той загубеше играта- бъдещето оставаше под разпадане, но ако той спечелеше поредната игра- то бъдещето биваше гарантирано… И всичко това, рискувайки просто себе си, в добре преценен риск. Всъщност той не беше сам, а освен това, имаше хора, които спасяваха пък самия него…
И така се въртяха нещата и истините за световете, Живота, Вселената и всичко останало…
*
Около полунощ, Алекс вече задрямваше пред пулта си. Автоматиката показваше липса на опасности, критични точки и аномалии. Полетът вървеше нормално, в ръцете на пилотите и дежурните на Nissan. Алекс не се оставяше на лепкавата си дрямка. Нечовешката му жажда за живот и тежката отговорност пред няколко цивилизации, го караха да остава отново и отново на мястото си. Този път искаше просто да помисли- как да избегне бедите, следващия път. Такава предварителна подготовка можеше само да му бъде от голяма полза в тежки времена…
*
В късната доба на предългата тукашна нощ, Алекс запали цигара и си помисли да вземе да се разсънва и да хапне. Предвидливо наблизо беше подготвена прясна, топла храна. Почувствал се за момент като последния човек на световете, Алекс настръхна. Часовника му го върна към реалността- той видя дежурните и пилотите на екрана си, както и нощната стража. Не, той въобще не беше сам. Тук в кораба будуваха общо 60 човека, а останалите спяха, изморени от тежките изпитания и в този ден.
По някое време във късната доба на тукашната нощ, Аш се беше събудил. Той отиде до чешмата, изми си лицето и зъбите, наплиска се с вода и докато се подсушаваше с хавлия, хвърли поглед през единия люк. Когато сетне Аш седна на пулта си, той погледна Алекс:
-Спал ли си, Алекс?
-Дремнах за десетина минути.- отговори Алекс.
-Проблеми ли има някакви?- попита Аш.
-В момента няма проблеми. - каза Алекс. -Ще ставаш ли сега, или само за една цигара?
-Ще погледна ситуацията и ще взема решение…- каза Аш, а сетне и двамата замълчаха.
2.
Започваше се вечерта на другия ден. Двата кораба продължаваха патрулирането над бреговете на континента. И двата кораба бяха във режим- дирижабъл, а Nissan минаваше над плажната ивица, докато Ford пък на 150 км. по- навътре над континента. Това беше един хубав ден, а се очертаваше и хубава вечер. Алекс и Палма пушеха по цигара край пултовете си, а вентилатора засмукваше бързо тютюневия дим. Аш и Ким бяха отишли в банята на каютата, за да се къпят. Из кораба нещата вървяха нормално. Радиовръзките бяха добри, а имаше връзка и със кръстосвачите. Алекс отново умуваше над избрани проблеми. Той продължаваше да се подготвя за следващите беди, които можеха да дойдат със критичните точки и аномалиите. Тази теория и неговата практика и опит бяха уникални, нови неща пред AFJ.
(край на Откъс № 14)

Откъс № 13, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 13, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Във вечерта на следващия ден онзи обект от нощта беше проверен на място в орбита. Не бяха забелязани нередности, според законите на AFJ. Едва тогава обектът беше приет за приземяване. Какво общо имаше този обект със забелязаните аномалии, все още се разследваше.
Корабът Nissan тази вечер беше приземен край град № 3, където щеше да има задачи. Докато навън бяха излезли 6 екипа, по работа там, Алекс, Палма, Ким и Аш бяха на терасата към каютата си и се радваха на хубавата вечер. Алекс запали цигара и се загледа в далечината, където летяха двойка дракони. Тези същества имаха физическа сила да превозват един или давама души. Група ентусиасти- земляни, опитваха да се сближат с драконите и да летят със тях. Експериментите бяха в самото си начало. Алекс погледна своите другари, които се черпеха с кафе и се замисли. Драконите бяха добри същества. Те не нападаха хора, а всъщност хапваха разни животинки в джунглата, но само когато са наистина гладни. Ентусиастите имаха намерения да опитомяват дракони и да ги хранят с печено месо, а не сурово, както драконите правеха, поради липсата на друга алтернатива. Това беше просто приятелство между човек и друго същество, каквото по- принцип за хората са например конете.
Вечерта напредваше, когато четиримата се прибраха в каютата си и се разположиха край масата на джин- тоник със салата и мезе. Алекс отново нещо умуваше, този път той замисляше нова програма за компютъра си, която щеше да му помага именно във умуването по разни теми и проблеми. Четиримата тази вечер бяха поканили и другите от екипа на Алекс- Шао, Джейн, Шон и Никита. Като се събраха заедно осмината, вечерта стана съвсем тържествена, истински празник. В същото време корабите оставаха да нощуват тук, в базата до град № 3.
Късно вечерта на борда на Nissan вече се бяха завърнали всички екипи, излизали навън. Входовете на кораба бяха издигнати на 15 метра височина, за да бъдат недостъпни, бяха включени отбранителните системи, предпазния щит, както и алармените мрежи. Корабът беше маскиран, за да не се вижда от въздуха. Екипажът се готвеше за нощуване тук, този път- приземен.
2.
Във следащия ден, във следобеда, двата кораба отлетяха от града. Докато набираха височина, алармите на Алекс пищяха и мигаха разни червени лапички.
*
Към началото на вечерта положението започваше да се нормализира, но две смени дежурни в Nissan бяха изморени и изнервени до смърт. Алекс запали цигара, докато обясняваше този ден на адмирал Буун. Бяха се появили цели две аномалии и две критични точки. На моменти липсваха към 60 % от екипажа на кораба. Това означаваше само едно- не се бяха раждали, заради пробиви във времето… Алекс беше също изнервен и безкрайно изморен. Той отвори бутилка студена вода, взе си и кафе от автомата и продължи да обяснява този ден. На моменти беше липсвал дори кръстосвача New York, а на моменти бяха били само 10 човека и то във хеликоптера Honda. Този хеликоптер и също хеликоптера Mazda имаха бордови машини за скокове във времето… Адмирал Буун скоро разбра този ден, а положението продължаваше да се нормализира… Като виновници за деня, отново бяха идентифицирани така наречените: "Злите сили"… Водеше се разследване, а в тези часове нямаше аномали и критични точки, едното във пространството, а другото във времето. Тези явления се избягваха със начина, как да се постъпи със самите аномалии, така че, критичните точки да бъдат избегнати или отдалечени напред във времето…
*
По- късно вечерта двата кораба летяха на височина 14 км. със система "дирижабъл", във северна посока. Адмирал Буун беше взел решения, издал заповеди, а разследването на този ден едва започваше, търсеха се някакви "черни кутии"… Междувременно "Злите сили" се активизираха в тези часове, на друго място.

(край на Откъс № 13)