Откъс № 92. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 92. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.  
     Беше вечерта на другия ден. Двата кораба все още стояха по площадките на Северната крепост на град № 1. Времето не беше подходящо  за каквото и да е, а хората трудно вървяха и стояха изправени, по неизяснени все още причини. Според Алекс това означаваше, че някъде по други планети, със други земляни има проблеми, при което много хора от тях са на крака. Някъде имаше сериозна консумация от енергията на земляните. Това можеше да се изясни рано или късно, или щеше да остане в тайна от самите земляни. Алекс смяташе да търси причините за това явление, забелязано в някои дни и описвано като всеобща умора. На древната родна планета Земята, това явление беше познато като "пролетна умора".
     Двата кораба и този ден не бяха получили нови задачи за действия. Не се очакваше и нощен полет. В каютата на шестимата беше топло и уютно, във мека, слаба светлина и тиха музика от една съвременна, музикална група на земляните. Алекс се топлеше със горещ чай и се радваше на вечерта в компанията на своите хора, както и усещането за екипажа наблизо, включително и самия град със стотици хиляди жители. Това беше усещане за цивилизация наблизо, нещо което липсваше на тези екипажи при далечните полети. Усещането, как наблизо няма нищо живо, освен екипажа на кораба, беше голям проблем при далечните полети. Разбира се тези полети пък обикновено се правеха със кръстосвача New York, а тогава заедно пътуваха общо 600 души, все пак достатъчно много. За момента кръстосвача и неговите два кораба бяха освободени от далечни полети, а бяха записани като част от защитата и отбраната на планетата Orixon 44. Самият кръстосвач, много скоро щеше да бъде обект на основни ремонти. Това предполагаше, че неговите два кораба щяха да изпълняват и товарно- транспортни задачи.
      Вечерта напредваше, а Алекс се занимаваше с последните теми за размисли, както и със продължителни теми, останали в сила. Той драскаше и пишеше по листите хартия, а на плота пред него вече имаше близо десет подобни листи. Неговите хора имаха свои задачи, някои от тях дадени от командир Йон. Междувременно от града се прибраха и последните екипи, излезли в този ден на разходка до там. Корабът Nissan имаше  една хубава вечер, преди да се приготви за нощуване, тук на площадката, край град № 1.
     2.
     По някое време в тази вечер, Алекс и Палма излязоха на терасата към каютата, за да погледат пейзажа навън, както и за да подишат чист и свеж въздух, ухаещ на пресен сняг. Тези тераси имаха стъклени външни стени, над които пък се затваряха бронирани метални капандури. Двамата отвориха само едно малко прозорче за дишане, а Алекс запали цигара и извади плоската бутилка с джин от един джоб, за да отпие глътка. Загледаха се навън, а зад Северната крепост се забелязваха светлините на града. В тези часове приключваха редовните смени, като хората се отправяха по домовете си или отиваха да се забавляват някъде из града. Нощни смени имаше само във отделни места. През нощта из целия град имаше пунктове със охрана и нощни патрули и стражи. Усещането за цивилизация, само на километри от кораба, радваше екипажите на двата кораба. Радваха се също и Алекс и Палма. Двамата се чувстваха радостни да бъдат заедно тук в този час и да се черпят с джин, а гледката беше интересна. Усещането за диво извънземие навън, беше малко страшничко, но града и неговите крепости бяха опасани с дебели и високи стени, които имаха входове само на няколко места, добре охранявани денонощно.
      По- късно вечерта Алекс и Палма се оттеглиха в неговия бокс за да послушат музика и да си подредят нещата по часовниците и лаптопите си. Палма беше усмихната в тези часове. Тя се радваше на това, че са тук, заедно и то именно в тази вечер. Искаше това време да спре за двамата, но то нямаше как да спре. Музиката на Алекс беше хубава, от далечни колекции и добри времена, още от Земята. Палма се замисли именно за това. Дали земляните бяха пропуснали добрия си живот от миналото, само за да си напълнят сейфовете робовладелци, които се брояха на пръсти… Дали земните цивилизации бяха пропуснали златен шанс, за добър живот…
      Алекс погледна Палма в очите, за да й каже нещо хубаво, а тя се усмихваше загадъчно в полумрака, неговата Палма…
                                  ( край на Откъс № 92.)

Откъс № 91. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 91. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Във следобеда на другия ден корабът Nissan се намираше приземен до Северната крепост на град № 1, а тук беше и кораба Ford. Пътниците от двата кораба тъкмо се проверяваха от военните, преди да бъдат отведени до града, за да бъдат настанени по свободните домове. Това бяха общо 1,000 души земляни.
     *
     На следващия ден във края на следобеда, двата кораба продължаваха да са на същото място, по площадките на Северната крепост. Екипажите се бяха сбогували за сега, със новите заселници и оправяха двата кораба за нови полети. Задържаните по изолаторите на корабите бяха прехвърлени в града, където вече имаше изолатори, но все още малък брой, а строежите продължаваха. Онзи извънземен кораб пък, се приземи в град № 4, където щяха да търгуват с него. В каютата на шестимата беше уютно и топло, във мека, слаба светлина, звучеше тиха музика. Алекс пушеше цигари и умуваше по проблемите около безопасността и сигурността на полетите и на земните градове. До него седеше Палма, а Ким и Мирена приготвяха масата за вечерта и нощта. Аш и Милена подреждаха своите почивни боксове и багажа си. Това беше една навъсена вечер. Алекс имаше лошо настроение, а из корабите нямаше дори и тъжно настроение. Някои хора се питаха, защо е така в тази вечер. Навън се беше спуснал студ до към -20 ' С. Повреда в една електростанция на града, остави много хора на тъмно и студено. Повредата беше оправена по- късно.
     Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма отидоха на терасата към каютата, за да усетят студа и свежия дъх на снега. Те отвориха само едно малко прозорче. Вятъра навън беше силен и много лош. Тук двамата изпушиха по цигара и отвориха бутилките си с джин. Никой незнаеше, каква е тази тъга, която ги тормозеше. Така беше за мнозина в тази вечер. По- късно тук ги намериха Ким и Мирена. Бяха се сгорещили от работата по каютата и се радваха, като деца. Това беше техния дом- тук на борда на този кораб. Нямаха друг дом, а както Алекс им обясни- просто нямаше по- добро място в космоса, добре защитени и въоръжени, тук бедствие неможеше да ги притесни…
     2.
     По- късно вечерта целия Екип Алфа на Алекс се събраха в каютата, на почерпка около масата. Това бяха вече дванадесет души, най- добрите на борда на кораба, както и едни от малко екипи, които можеха да управляват  хеликоптера Honda- пътуващ включително и във Времето. Екип Бета, около 15 души пък, бяха обучени за втория подобен хеликоптер- Mazda. Двата хеликоптера бяха във корпуса на Nissan, готови по всяко време да тръгнат на мисии из Времето, ако това се наложи. Разговорите се въртяха около последните теми, включително за извънземния кораб, с който си имаха работа одеве във орбита. Тъгата се усещаше и тук в тези часове. Алекс пак си пишеше разни неща по хартиени листи и умуваше по нови и важни неща. Постепенно у неговото съзнание се бяха изградили паралелни структури, чрез които вече умееше да разсъждава и от извънземна гледна точка, по съвършено чужда логика. Това негово постижение го радваше. Така той можеше да превключва на друга логика, когато дойдат лоши времена. Вече беше четиридесет годишен и май му идеше времето да подготви свой ученик, на който да обясни всички свои познания, опит и тайни истини за световете. Замислен по това Алекс се чудеше на кого да остави своя опит. Разбира се живота на хората от AFJ беше удължен, в рамките на допустимото, но ако започнеше да подготвя свой ученик още от сега, то може би щеше да го обучи добре, както за роля във бъдещето на цивилизациите от Земята, както и за самото AFJ. Беше решил този ученик, да не бъде негов син.
     Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се загледа в написаното. За момента не се очертаваше нощен полет. Из кораба Nissan будуваха 60 души. Навън нямаше хора от екипажа. Екипът се черпеше, преди по- късно да се оттеглят един след друг. Нямаха и дежурства за идещата нощ. Алекс смяташе да поработи до късно в нощта. С него щеше да остане и Палма. Разбира се то имаше доста време до тогава. Все още продължаваше вечерното време. Алекс погледна и двата си часовника. Беше успял да направи чип с програма, за да му сигнализира при предстояща телепортация. Това щеше да му бъде голям коз в търсенето на истините за световете…
                            (край на Откъс № 91.)

Откъс № 90. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 90. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.    
     Алекс се беше усамотил в почивния си бокс, за да събере мислите си и да преосмисли живота и службата си, което някак си му изглеждаше тотално смесено. Из кораба всичко беше нормално. Голяма част от преселниците спяха, а други се разхождаха, но само докъдето им беше позволено. В този следобед, на следващия ден, кораба Nissan се спускаше към планетата.
     2.
     Във вечерта кораба Nissan продължаваше да се спуска към Orixon 44 със екипажа си от 300 души и 500 души- пътници, преселници от Земята. Приземяването нямаше да бъде по- рано от сутринта. Така бяха изчислени нещата предварително. Алекс и Палма се връщаха от маршрута си из кораба, където оглеждаха ситуацията със преселниците, но нови сбивания нямаше, след като криминалните елементи бяха затворени по изолаторите на кораба. Алекс прибра автомата си и запали цигара. В каютата им беше топло и уютно, а Ким и Мирена дъвчеха соленки и слушаха музика. Аш и Милена подреждаха по масата и закрепваха пакети с храна и напитки за вечерта и нощта след нея. Корабът беше се спуснал вече до 20 км. над планетата. Траекторията обещаваше плавно спускане за приземяването из сутринтта, в град № 1.
     Алекс се беше замислил нещо и наблюдаваше работата на дежурните и двамата пилоти на кораба. Полетът вървеше нормално, а из кораба беше спокойно. Опасните елементи бяха в изолаторите на кораба, наказани за 24 часа, без всякаква храна. Амнистия въобще не се очакваше. Аш по това време отваряше бутилка джин и раздаваше чашите на шестимата тук. Щеше да се започва вечерната почерпка и хапване след това, а имаше донесена от столовата на кораба прясна, топла и вкусна храна във по- малки контейнери, избрани блюда от кухнята на кораба. В тези часове от екипажа будуваха 80 души. Вътрешната охрана на кораба беше подсилена, но не се наблюдаваха проблеми.
     3.
     Вечерта напредваше. Алекс и Палма седнаха също около масата, където вече се черпеха и другите. Алекс отново си записваше хрумванията на лист хартия, отпиваше по глътка от огнената вода и хвърляше убийствени погледи през люка навън, преди да погледне особено умно оперативния екран. Разговорите се въртяха около темата за преселниците и онзи извънземен кораб. Междувременно пристигаха и обичайните данни със новини от всякъде, където живеят земляни. Алекс се занима да ги прегледа в следващия час. Както обикновено земляните по света си имаха и проблеми, но някои от проблемите се решаваха навреме. Джинът дойде добре за Алекс, той се изпълни с оптимизъм и весело настроение, но само до толкова, колкото трябва. Докато търсеше още лимони за салатката си, в кухнята на каютата, Алекс се сблъска със Мирена. Тя беше опасна както винаги, усмихвайки му се хитро. Сложно беше да бъдеш мъж на три жени, а Алекс много не се впечатляваше от това…
     4.
     Корабът Nissan продължаваше да се спуска към планетата, но под бавен ъгъл, заради тежестта си- тук се возеха 500 души, освен другия товар. Времето около кораба беше променливо, но ветровете не бяха от опасните. Във град № 1 вече знаеха за посещението на Nissan там и всичко, което се беше случило в орбитата. Преселниците от Земята също се очакваха в града, където имаше всичко необходимо за тях, както и готови, нови квартири. Описването на семейното положение на новите преселници- земляни, вече беше готово и те щяха да бъдат настанявани именно чрез тези данни, някои по един в дом, други по двама и т. н.
     Времето напредваше, а до сутринта имаше много много време. Шестимата приятели и колеги в каютата, се бяха разговорили по разни теми, докато Алекс продължаваше да отбелязва нови и нови неща по своите листи от хартия. Най- новите му хрумвания бяха по темата за безопасността при космическите полети. Нови специални чипове щяха да сигнализират, когато на борда на даден кораб наближават технически аварии и повреди. Новите чипове и програмите към тях бяха толкова елементарни, сглобени от готови форми, та до сутринта можеше самия Nissan вече да ги има. Разбира се такива неща първо се изпитваха основно на тренажор, преди да бъдат пуснати в действие.
      Алекс беше доволен от себе си. Той засне листите от този ден на цифров формат за архивите и въздъхна тежко, вече много му се спеше…
                                   ( край на Откъс № 90.)

Откъс № 89. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 89. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Вървеше следобеда на следващия бордови ден във кораба Nissan. Намираха се на 100 км. височина над планетата Orixon 44, а наблизо бяха кораба Ford, извънземния кораб, както и кръстосвача New York. Пристигналите със извънземния кораб, 1,000 земляни- преселници за тази планета, бяха приети по корабите на AFJ, а специални екипи бяха отишли на борда на извънземния кораб, който беше без управление, повредено на около 400 км. от планетата. Тези хора бяха от един слабо познат извънземен вид, а екипите на AFJ вече разботеха по ремонта на това управление. Извънземните на техния кораб бяха около 100 души, а освен пътниците, били тук повече от година, кораба носеше товари, описани като стоки за тази планета. Езикът на този вид извънземни вече имаше говорящ превод, по часовниците на AFJ. Ремонтът щеше да продължи известно време, та даже и повече…
      2.
      Започваше  вечерта, а Алекс запали цигара и седна зад пулта си. Той помагаше за ремонта на извънземния кораб, давайки съвети на екипите, работещи на мястото там. Докато пушеше цигарата, Алекс погледна своите хора от каютата. Палма и Ким приготвяха топла храна за вечерта и нощта, Мирена слушаше музика, а Аш и Милена бяха из кораба на разходка. Ремонтът на извънземния кораб вървеше нормално. Земляните помагаха успешно при този ремонт, на извъмзения кораб. Използвайки елементи от склада на Nissan те успяваха да съживят системата за управление на кораба.
     По- късно, когато Аш и Милена се завърнаха в каютата, се събраха всичките шестима около масата за похапване и пийване на джин с тоник. Беше време да разхлабят нервите си и сетне да си почиват известно време. Експерти от кръстосвача, а също и от градовете и базите долу на планетата, бяха на мнение, че този вид извънземни не представляват опасност за земляните и новата им планета Orixon 44. Това успокои до известна степен екипажите на корабите тук, на 100 км. над планетата. При работата по ремонта, екипите от AFJ и извънземните успешно разговаряха, но предимно за самия ремонт. Елементите, които земляните направиха, за да оправят повредите, бяха уникални и щяха да свършат много полезна работа из машините на извънземния кораб.
     3.
     Вечерта напредваше, а Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се загледа през люка навън. Звездното небе тази вечер беше с по- ясна картина, а звездите блестяха някак си по- ярко. Алекс си мислеше, че там в далечината, на много места има живи същества, макар и от непознати все още видове. Това тук беше 7016- тата земна година, а какво ли се случваше още по- нататък във времето, това занимаваше мисълта му в тези часове. Джинът приятно раздвижи кръвтта му и го стопли, а проблемите някак си му изглеждаха по- лесни. Разговорите тук в каютата на шестимата се завъртяха по последните теми за размисъл. По същото време из кораба, новите преселници от Земята хапваха и имаха много време за сън. Тези елементи сред преселниците, които имаха някакви забелзани криминални намерения и прояви, вече бяха затворени по изолаторите на корабите. Постепенно преселниците от Земята се връщаха към живота в цивилизацията, след дългия път през неизвестността. Настроенията  се бяха подобрили и се очакваше добро бъдеще. До пристигането им долу по земните градове оставаше още съвсем малко време- само няколко денонощия, докато ремонтът приключи. Не, преселниците нямаше да се връщат във извънземния кораб, а корабите Nissan и Ford, щяха да ги транспортират до самата планета. В тези часове преселниците имаха отворени видео- линии със планетата, за да разговарят със свои приятели, роднини, също- със хора от градовете. Интересуваше ги какво представлява животът тук на Orixon 44, но скоро те самите щяха да бъдат там и сами да видят и разберат този нов свят на земните цивилизации.
     Неочаквано в тези часове, екипите занимаващи се с ремонта на извънземния кораб изненадващо съобщиха, че ремонта е завършен, дори по- рано от очакваното. След кратки маневри извънземните потвърдиха, че техния кораб отново е изправен и след изпитанията, ще слязат на планетата, за да продадат стоки и да закупят други стоки от земляните.
     Алекс дремеше в креслото си. Беше се стоплил, похапнал добре и смяташе да се отдаде на почивка…
                      ( край на Откъс № 89.)

Откъс № 88. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 88. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.   
     По вечерно, бордово време, на кораба Nissan, на следващия ден, Алекс и Палма се разхождаха из кораба. Във един от коридорите беше направена временна лечебница. Тези хора бяха пътували цяла земна година, че и повече от това. На борда на Nissan имаше сериозни запаси от лекарства и билки. В същото време екипи от кораба ремонтираха управлението на извънземния кораб. Това изглеждаше невъзможно само на пръв поглед.
     Късно вечерта Алекс и Палма обикаляха из кораба, следейки за реда и безопасността на екипажа и кораба, както и за безопасността на пътниците тук, 500 души земляни, нови заселници на Orixon 44.
     2.
     Започваше вечерта на следващия ден. На борда на кораба Nissan одеве бяха приети 500 земляни, бъдещи заселници на планетата Orixon 44 -новата планета на земната цивилизация. Други 500 земляни бяха приети пак одеве пък на борда на кораба Ford. Тежко болни сред новите заселници нямаше. Вече обеззаразени, изкъпани и имунизирани за живот на планетата долу, те получаваха редовно храна от запасите на двата кораба, а коридорите на корабите вече се отопляваха и бяха отворени техните възможности за койки и седалки с плот, като маси, които пък обикновено биваха прибрани в самите стени. Одеала и възглавници бяха раздадени. Временно двата кораба оставаха на 100 км. над Orixon 44, заради своите екипи, изпратени на извънземния транспортен кораб, за да помогнат за ремонта на управлението на кораба. Именно с този кораб бяха транспортирани тези общо 1,000 земляни, от Земята, та чак до тук, а това беше отнело малко повече от една земна година. Междувременно кръстосвачът New York пътуваше към това място, за да се провери на кой именно извънземен вид, беше кораба, както и да се помогне за ремонта по неговото управление. Изцяло техническа помощ.
     Алекс и Палма обикаляха по коридорите, като част от охраната на кораба. Както винаги сред преселниците ги имаше всякакви, като някои бяха описвани като криминални елементи, определено престъпници. Във изолаторите на корабите вече бяха затворени 70 души в единия кораб и други 50 във втория кораб. Тяхното попадане на планетата под корабите, беше под въпрос…
      3. 
      Вечерта напредваше, а Алекс запали цигара и седна зад пулта си, за да провери какво става на борда на извънземния кораб. Оказа се, че трябва със елементи от склада на Nissan,  да бъдат ремонтирани извънземни машини за управлението на кораба, самите извънземни нямаха резервни части за тази цел. Екипите от кораба Nissan разпознаха логиката на техниката в извънземния кораб, а сетне разбраха и как се е стигнало до отказа на управлението на кораба. Нататък трябваше план за ремонта, както и изчисляване на разни по- специални технически задачи… На борда на Nissan имаше части, с които да се ремонтира извънземния кораб…
       Алекс си пушеше цигарата и наблюдаваше картина от извънземните, за да види техния вид. Определено в архивите на AFJ имаше регистриран такъв извънземен вид, като нищо особено не беше обяснено за това. Накратко това беше твърде чужд вид, за който нямаше кой знае каква информация.
      4.
      По- късно във бордовата вечер Алекс остави командването в ръцете на командир Йон, за да си почине. Той се усамоти в почивния си бокс и спусна блиндираната преграда. Беше се изморил от търчането си насам- натам из кораба. Алекс си пусна музика и се изпъна на койката си. Преди да поспи поне един час, Алекс се зае със часовниците си, които обикновено бяха на лявата му ръка и представляваха много сложни компютри в които самите чипове си имаха процесори и памет. Не беше подходящ момент за каквото и да е, но Алекс искаше да разследва до край своето нерегламентирано телепортиране, за което само отбелязваше автоматиката, а по принцип AFJ не практикуваше телепортиране на живи организми, заради случаи на смърт при експлоатацията им…
      5.
      По някое време късно вечерта от кръстосвача New York пристигна сигнал, който гласеше, че те са наблизо. Някои среди във AFJ, не гледаха розово на случая със повредата във извънземния кораб. Това, че е можел да се разбие долу със 1,000 преселници земляни, а ако е бил уцелил и цял земен град при разбиването си на Orixon 44, то тук нещата вече бяха солидно дебели…
       Алекс въздъхна и изтръпна от ужас в койката си. Започваше разследване…
                        ( край на Откъс № 88.)

Откъс № 87. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 87. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Във вечерта на другия ден корабите Nissan и Ford все още бяха наблизо до транспортния кораб от извъземен тип, с който пристигаха 1,000 души земляни, тръгнали чак от Земята, около земна година постоянен път. След проверките стана ясно, че около кораба нещата са под контрол. Беше във ход приемането на земляните от извънземния кораб, на борда на кораба Nissan и кораба Ford. Така те щяха да бъдат посрещнати, макар и на 100 км. над планетата. Колкото до ремонта на извънземния кораб, все още не се беше стигнало. Според превода на езика на тези извънземни, то техническа помощ от страна на земляните, щеше да им е от полза.
      Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, докато наблюдаваха посрещането на 500 души земляни, на борда на кораба Nissan. Процедурите бяха както обикновено- обеззаразяване и изкъпване, имунизация, нахранване и разпределяне по койките по коридорите на кораба, където койките обикновено бяха прибрани вътре в стените. Към коридорите на кораба бяха насочени отоплителни мощности. Приемането на новите преселници от Земята вървеше нормално. За посрещането бяха ангажирани 100 души от екипажа.
     Вечерта напредваше, а екипът отишъл в извънземния кораб вече търсеше повредата за отказа на управлението на този кораб. Успешно бяха изтеглили програма за превод на извънземния език на този вид. Само след броени часове всички недоразумения с тях щяха да бъдат урегулирани.
     По някое време Алекс и Палма излязоха из кораба. Преселниците земляни вече бяха по коридорите на кораба. За да не смесват приетите от чакащите ги бяха насочили през друг входен коридор. На нивото на каютата на Алекс бяха преселници, които бяха минали през обеззаразяване, къпане и имунизация. Тук те биваха настанени по койките, които имаха и пейки с плотове за храна. Това можеше да предложи в момента този кораб. Именно тук им биваше доставена също топла храна и хранителни пакети за през дългата нощ, която предстоеше. Алекс и Палма огледаха новите преселници, идващи от родната планета Земята. Тук ги имаше всякакви хора. Някои дори нямаха чисти дрехи, та ги бяха облекли със специални  цивилни облекла, с каквито разполагаше кораба. Бяха раздадени възглавници и одеала, а временното отопление, включено сега по коридорите на кораба, вече се усещаше. Алекс и Палма поговориха с някои хора по коридорите, за да научат как е било по пътя, цяла година, какво става пък на Земята, както и други неща. На Земята това беше 7016- та година. Разказите на новопристигналите бяха ужасяващи. На Земята нищо добро и човешко не беше останало. В луда надпревара за несметни богатства и надпревара при заграбването на нови територии, робовладелците гледаха на човека като на машина за пари, техен роб…
      2.
      По- късно вечерта Алекс и Палма посетиха и столовата на кораба, където тъкмо хапваше поредната група от новопристигналите от Земята. За една цяла земна година по пътя за тук, тези хора бяха имали какви ли не проблеми. Това, че бяха пътували със кораб на извънземен вид, можеше да изплаши някого все още, макар и да бяха свикнали със извънземни. Пътуването не беше преминало лесно. Проблеми по пътя бяха причината за трудностите, които тези хора бяха преживяли. Алекс и Палма погледаха известно време тези хора, преди да тръгнат обратно към каютата си. По това време екипа изпратен да окаже техническа помощ на извънземните от пътническия кораб, вече работеха по отстраняване на повредите. Работите тук бяха сложни. Трупани с години нерешени технически неизправности бяха отказали наведнъж, а това би могло да причини гибел не само за тези 1,000 преселници от Земята, а също би могло да причини гибел и на цял един от градовете долу по планетата Orixon 44. Алекс и Палма се замислиха сериозно по този въпрос. Дали хората от ракетните установки биха унищожили кораба със 1,000 земляни там, за да спасят евентуално цял един от градовете на Orixon 44, това никой не искаше да мисли. Самият адмирал Буун се замисли по този въпрос и си поиска сетне чаша вода. Ако падащия кораб, евентуално, би приет като метеорит, застрашаващ тази планета, то сигурно е можело да бъде унищожен от ракетните бази на планетата…
       Алекс се беше угрижил по този въпрос. Сетне попита:
      -А какво те досмеша вчера, Палма?
      -Ами, защото все мацки търсиш, мръсник беше и мръсник ще си останеш!
                        ( край на Откъс № 87.)

Откъс № 86. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 86. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Във бордовия следобед на другия ден Nissan намери бедстващия транспортен кораб и се насочи към него. До контакта и скачването на двата кораба имаше още няколко часа. Алекс и Палма току- що се бяха появили в каютата, след като поспаха, заради среднощна работа над чертежите на транспортния кораб. Те вече имаха план за търсенето и ремонта на повредите по управлението на този кораб. Алекс запали цигара, изправен пред оперативния екран, взе си кафе от автомата и се прозина и протегна, май беше поспал. Докато се разсънваше той оглеждаше наоколо и поглеждаше часовниците си, където вървеше някаква информация, която явно го интересуваше. Алекс се освежи на чешмата, постегна униформата си и джаджите по нея и за зае да проверява нещата си из часовниците, лаптопа и пулта. Това щеше да отнеме известно време.
     Наближаваше вечерта на борда на Nissan, когато достигнаха бедстващия, транспортен кораб, нуждаещ се от известен ремонт, за да може да се приземи със 1,000 преселници, идващи чак от Земята. На този кораб беше отказало управлението някъде по пътя, доближавайки Orixon 44. След като часове наред няколко екипа на Nissan разглеждаха схемите и чертежите на бедстващия кораб, те вече изпращаха на борда му малка совалка със десет души, специалисти по ремонтни работи. Другите екипи имаха директна видеовръзка, за да помагат в търсенето на повредата и ремонтните дейности.
     Бордовата вечер започваше на кораба Nissan, когато специалния екип от десет души се скачи с малка совалка към бедстващия кораб, идващ от Земята със 1,000 души земляни на борда. Освен проваленото приземяване към планетата, заради авария в управлението, тук може би имаше и други проблеми, а спасителния екип от Nissan щеше всичко да разбере постепенно. Можеше да се използва и прехвърляне на пасажерите по други кораби, за да стигнат до Orixon 44. Това щеше да бъде най- сложния вариант на събитията.
     2.
     Алекс запали цигара докато слушаше разговорите по общата честота на Nissan. Беше се замислил над случващото се. Екипът от десет души изпратен от кораба Nissan, вече се намираше на борда на бедстващия кораб. Алекс обмисляше нещо докато слушаше този радиоканал и наблюдаваше своите часовници и своя пулт. В каютата бяха още Палма, Ким, Мирена, Аш и Милена. По принцип процедурите за уточняването на принадлежността на корабите, извън AFJ, беше сложна. Никой тук не поглеждаше небрежно по въпроса. На линия беше и адмирал Буун, който следеше всичко от каютата си. Странно беше да се повреди управлението на голям пътнически кораб, някак си малко преди крайната си цел, а именно планетата Orixon 44. Ставаше чудно, как така не се е случило надалеко от тук. Това можеше да е изключителен късмет. А пък ако повредата беше настъпила по време на приземяването тук, то белята щеше да е огромна…
     Те те те такива мисли минаваха през ума на Алекс в късната бордова вечер на кораба Nissan. Ако имаше нещо съмнително у този пътнически кораб, то то щеше да бъде разбрано и усетено в идещите часове. Съмнението беше част от  инстинктите за самосъхранение и оцеляване на човека. Алекс беше спокоен в началото на спасителните действия. По общата честота течеше разговор между екипа отишъл там- Екип Гама. Течаха процедури по проверката на самия кораб и неговата идентификация. Екипът въобще не бързаше, тъй като процедурите за зашита на AFJ и неговите агенти- астронавти, бяха железни…
      Времето си течеше, а процедурите по проверките все още не бяха стигнали до никъде. Това беше извънземен кораб, но наистина тук имаше голям брой земляни, които сигурно наистина идваха от Земята, за да се заселят на Orixon 44. Невъзможността да се разбира напълно извънземния език, усложняваше ситуацията. Това, че земляните се преселваха чрез използване на транспорт и услуги на извънземни, не беше никаква новост, а се случваше понякога…
      Междувременно кръстосвачът New York беше хванал курс към същото място. Те можеха да приемат на борда му земляните, за да освободят извънземните и техния кораб. Кръстосвачът беше надалеко, но можеше да пристигне в рамките на 48 часа, ако нещата се биха объркали…
      Алекс си въздъхна и каза във ефира на общата честота на Nissan:
     -А бе хора, я вижте има ли мацки на борда на транспортния кораб!
      Въздъхнаха си и неговите колежки и колеги, а Палма го сръчка в ребрата и се разсмя…
       ( край на Откъс № 86.)

Откъс № 85. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 85. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Беше средата на следобеда на другия ден, когато кораба Nissan отлетя от Северната крепост на град № 3. Новата задача беше малко сложна. Високо на около 50 км. над планетата един от корабите, пристигащи от Земята беше получил авария в системите за управление. Този кораб беше спрян на тази височина и изчакваше техническа помощ, за да може да се приземи, а на борда си той носеше около 1,000 преселници от Земята. Адмирал Буун беше определил за справяне със проблемите там, именно  корабите Nissan и Ford. Тук бяха най- добрите момчета за всичко и те щяха да ремонтират управлението на транспортния кораб и да помогнат да се приземи благополучно. Докато Nissan се издигаше почти направо нагоре, Алекс запали цигара и погледна тайно из каютата. Мирена дремеше, седнала край масата, пред учебник по оцеляване. Палма и Ким приготвяха храна за деня, до вечерята. Аш и Милена се бяха оттеглили, за да поспят. Из кораба будуваха 60 души, а пилотираха Джими и Джони- най- опитните пилоти на този кораб. Времето нагоре беше със почти слаби ветрове и всякакви облаци. Докато си пушеше цигара с горещото кафе, Алекс разглеждаше чертежите на транспортния кораб, за да разбере- каква е повредата. С това се занимаваше в тези часове втория екип от десетина души на Алекс- Екип Бета.
     На борда на кораба Nissan беше времето преди началото на вечерта, а вече се бяха издигнали до 5 км. височина и продължаваха със издигането. Алекс хрупаше соленки, докато наблюдаваше как върви издигането нагоре. До него Палма разглеждаше чертежите на транспортния кораб, докато Ким й разказваше писаното в съобщението от този кораб, във връзка с повредата. Аш и Милена тъкмо ставаха от сън, а Мирена хапваше шоколадови вафли.
     2.
     Беше вечерта на борда на кораба Nissan, който набираше височина към орбита на 50 км. над планетата, където транспортен кораб се нуждаеше от ремонт на управлението си, за да може да приземи 1,000 преселници от Земята. Три екипа от Nissan разглеждаха чертежите на транспортния кораб и разговаряха с неговите дежурни, за да се подготвят за предстоящия ремонт. Алекс запали цигара, докато обобщаваше наученото до този момент за повреденото управление на транспортния кораб. Това не занимаваше изцяло   вниманието му. Той искаше да прегледа и новините, от последните 24 часа. Това занимание му отне близо час. Във данните получени на кръстосвача, а по- късно и на кораба Nissan имаше и новини от Земята. Та на родната планета на мнозина земляни- Земята, все още господстваше тотален робовладелчески строй. Въпреки постоянно намаляващия брой на населението на планетата, храна и вода не достигаше. Експлоатацията на роби владееше и Марс, където също роби разбиваха скали в рудници, за да се добият ценни метали и руди, при изключително тежки условия, липса и недостиг на въздух, вода, храна. Според своите заплати, марсианските роби едва оцеляваха, трудно успяваха да спестят за въздух и чаша вода на ден…
       Алекс въздъхна тежко и запали цигара. Той съвсем ясно разбираше каква е картинката на Земята и на Марс. За другите близки до Земята планети нямаше информация. Беше съвсем ясно, че преселението към зоната на звездна система Orixon ще продължава дълги години. Никой не искаше да бъде някому роб… Хиляди земляни напускаха планетите от Слънчевата система, където ги приемаха на големи транспортни кораби, за да ги отведат до Orixon. Пътят беше труден, а често пъти продължаваше най- малко една земна година. На всеки от тези древни транспортни кораби се намираха местенца и за хора без никакви финанси, загубили съвсем всичкото си имущество. А имаше места за обикновени земляни, също скъпи места за по- богатите, както и лукс за най- богатите, тръгнали да се преселват. Болшенството от пътниците- преселници пътуваха във помещения със стотина места и ограничено място за сън. Понякога те стигаха и до свободни легла. За други се даваха каюти със по десет места и койки за спане. Всичко зависеше от заплащането и уговорката със управата на корабите и домакините. Колкото до храната то обикновените дажби от пай, няколко пъти на 24 часа, беше най- търсеното споразумение. Други по- заможни земляни вкусваха и по- добра храна, а на някои хора им стигаше поне един или по- скоро - два хляба на денонощие…
       Алекс отново въздъхна тежко, а кораба Nissan продължаваше да се издига към транспортния кораб, нуждаещ се от ремонт на неговото управление. До Алекс беше Палма, която искаше тази вечер да бъде най- хубавата тук…
       ( край на Откъс № 85.)

Откъс № 84. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 84. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.    
     Беше следобеда на другия ден. Мрачно и дъждовно време, известно време преди да започне вечерта. Двата кораба изчакваха нови задачи, на площадките край Северната крепост на град № 3. На кораба Nissan будуваха 50 души, а Алекс седеше зад пулта си и умуваше, както обикновено. Край него сновяха неговите три мацки, развеселени от нещо, а Аш и Милена бяха отишли с единия робот до столовата за провизии и готова храна. В този ден Алекс беше посетил децата си, както и майка си, които служеха тук на борда на Nissan. Тези срещи му бяха изключително полезни, а сетне той се беше прибрал обратно в каютата на шестимата, зареден със нова енергия. В тези часове Алекс обмисляше нещата по няколко теми, измежду най- важните в момента. Нова задача двата кораба все още нямаха. Изглеждаше да изкарат тук и следващата нощ. По това време в каютата се прибраха Аш и Милена, заедно с робота, който дърпаше зад себе си голяма количка, пълна с провизии и топла храна в малки контейнери. Във разпределянето и прибирането на провизиите се включиха също Палма и Ким, а Мирена се залепи за Алекс, омагьосвайки го по всякакъв начин. Двамата запалиха по цигара, докато наблюдаваха картината около двата кораба. От близкия кораб, пристигнал предишния ден от Земята, все още се лутаха много преселници, за да бъдат прегледани медицински, имунизирани и обеззаразени, изкъпани, нахранени и настанени по свободни квартири. Общо от този кораб бяха преброени 1,500 души. Другите четири кораба, пристигнали до Orixon 44 след цяла земна година път, бяха приети в други градове.
     Вечерта започваше, а Алекс и Мирена се разхождаха из кораба. Той и обясняваше особеностите на всеки от възлите на кораба и какво обикновено се прави при проверката на системите тук. Тя беше радостна и на граница между служебното и личното се стараеше да запомня уроците на Алекс. Така стигнаха до бордовата оранжерия, където седнаха на една дървена пейка под дръвче  ябълка и се замислиха и двамата.
     Когато се прибраха обратно в каютата на шестимата, Аш, Милена и Ким тъкмо подреждаха масата за вечерта и нощта, а там имаше пакетирани храни, лакомства и напитки, закрепени добре, ако се случи нов полет през това време. Палма се беше усамотила в бокса си, за да пооправи там.
      2.
      По- късно вечерта Алекс беше натъжен. Той си спомняше за починалия си  преди години баща, спомняше си и за майка си, която беше на кораба тук, но остаряваше. Тези размисли го подтискаха. Баща му нямаше да се върне тук по никакъв начин. Но тук беше урната с неговия прах, съхраняван в специалното помещение за целта, където екипажа ходеше да се помоли на Бог за близките си и за себе си. Тъжното настроение караше Алекс да е мълчалив и все повече заровен в делата си по пулта. Тъгата не му минаваше лесно. Единставената му радост и светлинка в живота му беше това, че родната му майка е само на стотина метра оттук, жива и здрава, че тук са първите му деца- вече порастнали и те на броени метри от тук, както и трите му жени. По въпроса за голямото му семейство състоящо се от двадесет жени и много негови деца, което живееше като комуна в град № 1, тук на Orixon 44, Алекс изпитваше своя дълг, като мъж и като баща, да осигури присъствието си за тях и да не тръгва отново на дълъг път… Това вече беше уредено, още повече, че екипажите на двата кораба, самите те бяха вече ветерани с дълъг изминат път и вече оставаха трайно и плътно към Orixon 44… Отписването от дългите полети на екипажите на Nissan и Ford, вече беше гарантирано от Командването, както и екипажите на кръстосвача New York, които оставаха като част от отбраната и защитата на Orixon 44.
      Вечерта напредваше, а Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и заби поглед навън през люка. Навън валеше дъжд и беше спокойно. За момента  не се предвиждаше корабите да имат полети в идващата нощ. Екипажите им си почиваха и спяха, а дежуреха 50 души на Nissan и още толкова на Ford. Алекс въздъхна тежко, чу се по видеото с майка си и децата си, както и със голямото семейство в град № 1. Когато след това се върна към задачите си, той вече имаше нужното си хладнокръвие, да бъде изправен пред тъжното настроение и да му се съпротивлява. Временната му емоционална слабост почти не беше забелязана. Палма и Ким подреждаха каютата, докато Мирена почистваше наоколо и поставяше живи букети с цветя наоколо, а Аш и Милена вече бяха започнали да се черпят със джин. Скоро всички тук щяха да седнат около масата, за да се почерпят и да потушат мъката си…
       ( край на Откъс № 84.)

Откъс № 83. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 83. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.     
     Беше следобеда на другия ден, а двата кораба продължаваха патрулирането над континента на 10 км. височина, със около 200 км/ч. и дистанция 200 км. помежду им. Алекс и Палма стояха изправени пред предния люк на каютата и гледаха навън по курса на кораба. Времето беше добро до някъде, а вятъра не беше силен. На борда на Nissan будуваха 60 души. Със подобряването на времето, в небето имаше повече летящи машини, включително и самолетите, които снабдяваха недовършените градове с провизии и други стоки. Снеговете бяха почистени от най- важните съоръжения по градовете. Производството на храната се нормализираше. Тук се произвеждаше храната не само за изхранване на градовете, а също и за снабдяване на силите на AF,J разположени в зоната. Останалата след това разпределение храна, се трупаше в запас, а също така се носеше до другите планети наоколо, със цел търговия, както и за помощ на някои от земните колонии по тези планети, където не успяваха да се изхранват самостоятелно. За производството на храна се използваха целогодишно оранжерии със бързорастящи плодове, зеленчуци и зърнени суровини, ферми за бързорастящи риба, дивеч и птици, както и други култури. На лов и риболов из джунглата и по реките ходеха специални екипи, но на тази храна се се разчиташе много, въпреки огромните количества, които можеха да се добият по този начин.
     Наближаваше вечерта, когато Алекс запали цигара с чаша горещо кафе, докато седеше зад пулта си и обмисляше разни неща. Тази вечер Nissan щеше да се приземи край град № 3. Дали там щеше да се нощува, още нямаше информация. Радиовръзките бяха добри, а двата кораба започваха да се спускат към повърхността, доближавайки този град. До Алекс седяха Палма, Ким и Мирена, които се занимаваха с подобни задачи. Аш и Милена бяха отишли да се къпят. Във тези часове Алекс си беше спомнил за специалната програма към часовника си, която правеше, за да разбере къде, кой и защо го телепортира, а това се случваше няколко пъти в месеца. Изглежда логиката му не беше правилна, защото часовника не успяваше да отговори на въпросите, които трябваше да разкрие. Той даваше само часа на отиване, времето на престоя там и часа на завръщането. Това не беше достатъчно, за да се разкрие загадката. Алекс предполагаше, че чужда раса експериментира с него. Той нямаше спомени какво има там, където го телепортираха, изглежда старателно му изтриваха паметта. Мерките по въпроса бяха ограничени. От пунктовете на операторите по телепортиране на AFJ, нищо не знаеха по този въпрос, но това явление със Алекс, не беше тяхно дело. Телепортирането на земляни все още не се практикуваше, поради неизправности в системата и дадените отделни жертви при експериментите по този въпрос.
      С началото на вечерта Nissan пристигна на площадките на Северната крепост на град № 3. Корабът Ford пристигна половин час след това. Между крепостта и двата кораба беше разгънат подвижен тунел от пластмаса и гума. Тази вечер двата екипажа щяха да ходят където им хрумне, а щяха да ги посещават също от крепостта и от града. В очакване на петте си свободни часа, двата екипажи се приготвяха за вечерта и купон, а скоро времето дойде. Алекс, Аш и момичетата щяха да си останат в каютата, въпреки празничното настроение из корабите. Все още се чудеха дали да извикат за вечерта и другите шестима от Екип Алфа на Алекс на седянка в каютата. Но нещата изведнъж се обърнаха, когато самите други шестима заявиха, че ще пристигнат при Алекс. Тогава те бяха поканени, както си му е реда. Момичетата запретнаха ръкави да приготвят вкусни блюда за вечерта и нощта, а Алекс взе да преглежда новините, получени току- що от кръстосвача New York и грижливо подредени по приоритет от дежурни екипи там. Той запали цигара докато го занимаваха тези новини, а разума му им правеше анализ във реално време и му диктуваше какво да отбележи на хартия, за умуване по- късно. Междувременно и този ден директно от Земята пристигнаха колона от пет кораба със хиляди земляни- преселници. Единия кораб беше се приземил на съседна площадка край Северната крепост, съвсем наблизо до Nissan и Ford. Около пристигналия от Земята кораб беше лудница. Имаше организация за посрещането на новите преселници. Те биваха преглеждани медицински, обеззаразявани,  имунизирани и изкъпвани, а сетне- нахранени и настанявани по групови и по- малки квартири в града. Строителите имаха в този момент резерв на легломеста около 40,000 в този град.
       ( край на Откъс № 83.)

Откъс № 82. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 82. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Вечерта напредваше, а Алекс и неговите три момичета се черпеха с джин. Скоро седнаха около масата също Аш и Милена. Тази вечер щяха да бъдат в такъв състав. Все още двата кораба нямаха задачи, не се налагаше и отлитане по други причини. Командир Йон беше отпуснал на екипажа пет свободни часа. Из кораба думкаше силна музика, групички се събираха по каютите, а в столовата беше пълно. На пост и дежурство бяха 50 души. Междувременно между двата кораба и базата бяха опънати свързващи тунели от издръжлива пластмаса и гума. Навън валеше сняг, но не така силно както при бедствието. На Orixon 44 беше спокойно.
     По- късно вечерта шестимата разговаряха по различните теми за обсъждане. Алекс искаше да разбере тяхното мнение. Скоро бяха пристигнали новините от всякъде за последните 24 часа, както и най- новите. Прегледаха ги заедно, докато се черпеха с джин. Нещата изглеждаха под контрол. Стабилизираше се проблема със снежното бедствие. В най- важните места снегът беше почистен добре. Из колониите на земляните по други планети нещата бяха нормални. Съпротивата съобщаваше, че по граничните зони на системата Orixon няма нарушители, евентуални нашественици или воюващи помежду си раси, които биха довлекли беди и разруха и в тези зони. В последните часове от Земята беше пристигнала още една колона от пет кораба със хиляди преселници. Те бяха приети в град № 2, където щяха да бъдат прегледани медицински, обеззаразени, изкъпани, нахранени, а сетне- настанени в техните нови квартири. Понякога се настаняваха големи групи в сгради със по десет легла в стая.
      2.
      Във следобеда на другия ден двата кораба все още стояха при Източната крепост на град № 1. Алекс изпитваше неразположение, отбелязано от медицинските компютри като: "лошо телепортиране". Болките по цялото тяло не му даваха дори да мисли, а в мозъка му свиреше нещо със висока честота. Като капак на това пък, изпитваше треска от студ, въпреки че в каютата беше топло. Палма и Ким бяха загрижени от състоянието на Алекс. Мирена пък все още незнаеше, за какво точно става дума. Скоро в каютата пристигна и шамана Джи- лечителя на този кораба. Той му даде първа помощ и му приготви таблетки и билки за лечение на тези болежки и треската. По принцип Алекс трябваше да изплува от треската в рамките на няколко часа. На отиване шаманът Джи посъветва Алекс да остане на легло поне 4 часа, но Алекс отказа.
     Обезболяващата инжекция на шамана Джи успя да върне част от силите на Алекс, а горещия билков чай го стопли. Той се загъна в одеалото зад пулта си и се захвана за работа. Следобедът напредваше, а имаше да се умува по редица важни теми. Момичетата се успокоиха, въздъхна и Милена, а Аш остави лековете на Алекс във общата аптечка на екипа, за да може всеки да му даде отново, както е по рецептата на шамана Джи.
      По- късно, преди началото на вечерта, дадоха на кораба Nissan заповед за отлитане за патрулиране над континента. Докато корабът излиташе от площадките на Източната кула на града № 1, Алекс се беше замислил за нещо, загледан в оперативния екран. Изглежда треската отминаваше, ама това никак не беше сигурно. На височина от два километра Nissan взе поска на север, като продължаваше да се издига нагоре.
      3.
      Вечерта вървеше, когато Nissan достигна 10 км. височина. Патрулирането беше заради евентуални нашественици от космоса. Корабът Ford летеше на по- ниска височина назад със дистанция от 200 км. Алекс запали цигара докато си пиеше горещия чай, загънат в дебелото одеало и очакваше пристигането на новини от много точки на световете, навсякъде където имаше земляни. Той си драскаше разни неща по едни бели листи хартия, обмисляйки няколко важни теми. Това правеха също Палма и Ким, а Мирена отново беше влязла във тренажора- симулатор. Тя беше все още толкова млада, че имаше много да учи все още. Аш и Милена приготвяха топла храна за вечерта и за нощта, когато страшно се огладняваше, а беше трудно да се намери нещо за хапване, ако не е подредено предварително.
       Алекс въздъхна тежко и определи една от темите напоследък, за важна и я включи в списъка си. Нещо го тревожеше в този ден, а все още не беше разбрал, какво е то. С надеждата да открие причината в последните новини, той продължаваше да чака записите на новини, подредени от кръстосвача, след включването на неговата голяма антена за раздиовръзки.
       ( край на Откъс № 82.)