Эсминец ВМС США столкнулся с торговым судном у берегов Японии

Эсминец ВМС США столкнулся с торговым судном у берегов Японии

ВАШИНГТОН, 17 июня. /Корр. ТАСС Антон Чудаков/. Эсминец ВМС США Fitzgerald столкнулся в субботу с торговым судном у берегов Японии. Об этом ТАСС сообщил официальный представитель Тихоокеанского командования американских Вооруженных сил (ПАКОМ) Дэвид Бенхэм.

"Fitzgerald столкнулся с торговым судном примерно в 2:30 утра по местному времени, 17 июня (20:30 мск 16 июня - прим. ТАСС) примерно в 56 морских милях (103 км) к юго-западу от Йокосуки (Япония)", - отметил он.

СМОТРИТЕ ТАКЖЕ

Эсминец ВМС США столкнулся с контейнеровозом, шедшим под флагом Филиппин

Бенхэм подчеркнул, что после инцидента США "запросили помощь японской береговой охраны". "В данный момент определяется степень ущерба (нанесенного кораблю) и травматизма экипажа. По инциденту будет начато расследование", - заключил представитель ПАКОМ.

Бенхэм также сообщил, что два буксира ВМС США и ракетный эсминец Dewey отправлены к месту происшествия.

"Ракетный эсминец Dewey, медицинская помощь и два буксира ВМС США направляются (к месту инцидента) так быстро, как только это возможно, для оказания помощи. Самолеты ВМС США находятся в готовности (для оказания помощи)", - отметил он.

"Fitzgerald идет своим ходом, однако его мощность существенно ограничена, - сказал Бенхэм. - Корабль получил повреждения со стороны правого борта выше и ниже ватерлинии". Он пояснил, что "столкновение привело к небольшому затоплению".

Жертвы отсутствуют

ВМС США сообщили об отсутствии жертв в результате инцидента. Информация была опубликована на странице американского седьмого флота в Twitter.

"В настоящее время сообщения о жертвах отсутствуют. Определяется степень ущерба (нанесенного кораблю). В некоторых местах корабль получил пробоины", - отметили в ВМС.

"Степень травматизма команды по-прежнему определяется", - говорится на странице сети микроблогов. Однако агентствоReutersсо ссылкой на свои источники сообщило о том, что многие на борту эсминца были травмированы. В частности, один из членов команды эсминца эвакуирован из-за полученных им травм.

Йокосука - центральный город в японском регионе Канто, расположенный в префектуре Канагава, в 70 км к югу от Токио.

Подробнее на ТАСС:
http://tass.ru/proisshestviya/4344428

Откъс № 139. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 139. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.  
     На сутринта на другия ден Алекс и Палма се разхождаха из станцията, за да поразпитат дали тук някога са идвали хора от същия вид. Алекс запали цигара и намести оръжието си на рамото, за да му е подръка- тук ги имаше всякакви видове и раси. Алекс беше малко тъжен в тези дни. От шестимата другари със кораба "Осата", никой не очакваше скоро да успеят да се приберат на Orixon 44 или на кораба Nissan. Това объркване в службата и живота му го караше да се притеснява. Никой все още незнаеше, колко време ще им отнеме да се завърнат обратно. Никой незнаеше какво е положението със другите хора на борда на кораба Nissan. Дали проблемите около компютрите за телепортиране, са засегнали повече или по- малко хора от колегите им. Със надеждата, че проблемни са били само малък брой от колегите им, шестимата другари затягаха коланите си за дълъг път.
      2.         
      Във вечерта на същия ден шестимата другари със кораба "Осата" пристигнаха около планетата Orixon 12. Алекс и Аш пушеха по цигара със напитка от Orixon 8, а настроението на шестимата беше добро. Търсенето на радиостанция на AFJ в тази зона продължаваше, но без успех. Аш беше разглеждал подробно пътя по картата, обратно към планетата Orixon 44 и според него трябваше да се справят дори сами и само със този кораб, без дори помощ от сили на AFJ. Подобни сили на AFJ, ставаше все по- вероятно вече да намерят наблизо, а това даваше кураж на шестимата. Момичетата тази вечер подреждаха кораба, така че да бъде все по- удобен и подреден, впредвид дългия път, който предстоеше на шестимата, обратно към Orixon 44 и кораба Nissan.
       Бордовата вечер напредваше, когато роботът- пилот отведе "Осата" към близка междинна станция, където щяха да заредят някои стоки за кораба, също и гориво, а там щяха да останат около 15 часа.
       3.             
       Беше  бордова вечер, пет дни по- късно,  на борда на кораба "Осата". Шестимата колеги и приятели продължаваха към най- близката междинна станция, по курса към Orixon 14. Алекс пушеше цигара, докато заедно със Аш обсъждаха плана на полетите по- нататък. Корабът им беше зареден за дълъг полет, а все още имаха и валута, каквато можеше да се използва по планетите наоколо. Момичетата в тези часове приготвяха вечерята и пакетите със сандвичи за през нощта. Беше малко тъжно настроението на шестимата в тази вечер. От доста време бяха сами шестимата и неможеха да попаднат на своите хора от AFJ.
      4.       
      Поредната бордова вечер, шестимата със кораба "Осата" се намираха прикачени към доковете на една междинна станция. Алекс и Аш бяха излезли из станцията, за да разпитват дали извънземните тук са виждали хора от AFJ, наоколо, т.е. хора от същия вид. Алекс беше в лошо настроение. Той беше забелязал известна вражда у някои видове из станцията, а това не му се нравеше никак. Анализът за наличие на вражески видове тук из станцията, обаче не даде подобен резултат. Двамата се спряха наблизо до един бар и запалиха по цигара, докато обмисляха какво да правят сетне. Тук нямаше хора, които да биха виждали хора от този вид, като земляните. Това изненадваше и Алекс и Аш. Според тях, тук някъде вече би трябвало, да се забелязва присъствие на AFJ. Мислеха да нощуват със кораба си, тук край тази станция, където беше по- безопасно, отколкото в открития космос. От тази станция двамата командоси- астронавти закупиха един охранителен робот. Заредиха му преводач за земните езици, за да могат да го ползват, а сетне го активираха и настройваха. Роботът бодигард лесно свикна с новите си господари, а след това двамата мъже и робота се прибраха в кораба.
      5.      
      Вечерта напредваше, а шестимата отвориха питие от последния вид, който закупиха одеве и се черпеха, докато разговаряха за положението си и бъдещите си действия. Алекс малко се беше развеселил, без да забравя забелязаната злоба и неприязън у някои видове извънземни. Той документира ситуацията за архива си- бяха забелязани потенциални вражески видове, които щяха да влязат в картотеките и архивите на AFJ, като видове "под въпрос"…  
                                  ( край на Откъс № 139.)

Откъс № 138. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 138. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Беше късна доба, според бордовите часовници, когато телепортацията приключи успешно. Докато аномалиите около тази телепортация се избистряха, ставаше ясно, че са пристигнали Аш, Ким, Мирена и Милена със най- необходимия си багаж. Алекс и Палма посрещнаха своите най- близки колеги и приятели, оказаха им първоначална помощ, като за след телепортация и им поднесоха кафе и плодов сироп. Трябваше да мине известно време, за да се стабилизират новопристигналите. Алекс запали цигара и погледна часовниците си.
      Рано- рано сутринта, по бордовото време, Аш обясни на Алекс и Палма, че е имало авария със компютрите за телепортиране. Аш имаше план, как да се завърнат всичките шестима обратно на кораба Nissan. Оставиха ги да поспят след телепортирането, а Алекс и Палма се запознаха със пресните новини от земляните, Orixon 44, кръстосвачите, корабите на AFJ, и колониите- градове по други планети.
     2.  
     Вечерта на същия бордови ден шестимата приятели и колеги, със кораба "Осата", пътуваха към планетата Orixon 12. Алекс и Палма разбраха, че проблемите със повредата по компютрите за телепортации бяха нанесли голям хаос из кораба Nissan. Самите Аш, Ким, Милена и Мирена идваха тук от близко място, където пък те се бяха озовали при аварията. Според Ким, тази авария не беше вражеско нападение.
      3.      
      Беше следобеда на другия ден. Шестимата другари пътуваха със кораба "Осата" нататък към Orixon 12. Все още нямаше никакъв контакт със сили на AFJ, колкото и да ровеха из радио- ефира. Това, че шестимата все пак се бяха намерили, се оказваше невероятен късмет. Разтревожени за кораба Nissan и какво ли става пък там в тези дни, шестимата разбраха, че трябва да бързат… Алекс запали цигара и погледна как са тютюневите му градинки из кораба, които си беше посадил от семенца на бързорастящ тютюн. Много скоро той щеше да си има и нова реколта, а машинката за свиване на цигари беше изправна. На тази продукция от цигари рачитаха и останалите тук. Още щом разбраха, че няма да е лесно и просто, те потърсиха по цигара… Алекс все още поддържаше настроението си на ниво, докато останалите бяха започнали да се отчайват неусетно… Неговата тайна им беше съобщена веднага- Алекс си беше посадил най- важните си билки за своето здраве, а разполагаше със много и най- различни семенца. Беше ги кътал много години в раницата си, за да може да разчита на тях при необходимост, а ето как вече беше възникнала такава необходимост…
      Към края на следобеда Алекс реши да телепортират просто предмет, до кораба Nissan. Това щеше да бъде малък пакет със описание на тяхната ситуация в най- обикновен чип. Експериментът щеше да бъде активиран съвсем скоро. За други далекосъобщения, никой тук не се надяваше. Скоро чипът със техния разказ беше готов. Телепортът на кораба беше готов за експеримета.
      4.      
      Във бордовата вечер Алекс запали цигара и погледна по пътя напред. Наближаваха междинна станция по курса. Шестимата си бяха приготвили  кораба, така че да им бъде удобен и подреден. Запасите от храна, напитки, кислород, боеприпаси, вода и гориво- всичко беше подредено и налице. Бяха си разгънали шестте койки и шесте пулта за личните им лаптопи и друга техника, каквато си носеха със себе си. Роботът- пилот добре се справяше със пилотирането. Шестимата все пак оставяха дежурни, за да наглеждат как пилотира робота. Във близките няколко часа кораба "Осата" щеше да се закотви към междинната станция. Тук шестимата земляни мислеха отново да ползват мощните предаватели на тази станция, за да потърсят радио- връзка със силите на AFJ във тази зона. Алекс и Аш обмисляха плана на полета по- нататък, изправени пред дъската с забодената там звездна карта на зоната. Същите звездни карти имаха и на централния екран на компютъра на кораба, и по своите лаптопи. До 48 часа след като тръгнеха от тази междинна станция, щяха да стигнат до планетата Orixon 12. Тази първа стъпка по пътя към своите и кораба Nissan щеше да даде само началото на това завръщане обратно при своите хора.
      Алекс въздъхна тежко и провери часовниците си за пристигнало съобщение от своите, но все още нямаше такова…
                                  ( край на Откъс № 138.)

Откъс № 137. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 137. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.
     Във следобеда на другия ден, Алекс и Палма със кораба "Осата", набираха височина към орбитата, където трябваше да намерят орбиталната междинна станция. Бяха се уговорили да използват нейните предаватели, за да търсят контакт със силите на AFJ. Заплащането на услугата нямаше да ощети сериозно техния бюджет, но трябваше да пестят ресурсите си, защото пътят до Orixon 44 се очертаваше много дълъг и труден, а валутата щеше да им трябва чак до края. Алекс запали цигара и провери запасите си. Трябваше да разчитат на чуждоземни хранителни стоки и напитки, поради ограничените си свои запаси. Известни отклонения във вкусовите и други качества се забелязваха, но не бяха съществени.
      2.     
      Късно вечерта Алекс и Палма със кораба си "Осата" пристигнаха на орбиталната междинна станция белязана като № 4 от местните хора. Скачиха "Осата" към един от пилоните и решиха да изчакат известно време в кораба, преди да видят обстановката из станцията. Разполагаха със радиочестоти, където можеха да се свържат със радиопредавателите на станцията, за да излъчат повикване към силите на AFJ във тази зона. Записът на повикването им, беше готов и продължителен няколко минути. Тук се намираха най- мощните радиопредаватели в зоната.
      Двамата запалиха по цигара, докато опитваха някаква тукашна напитка. Не опитваха извънземна напитка за пръв път и знаеха, че това може да е опасно за тях. Имаха време да се поровят из личните си архиви и да планират действията си занапред. Нямаше място за очайване, изправени пред дългия път, който ги очакваше, обратно към Orixon 44, след като тук ги бяха телепортирали поради грешка или повреда, а това беше слабо изследваната планета Orixon 8.
      3.    
      Беше вечерта на другия ден. Алекс и Палма изчакваха, скрепени със кораба си "Осата",  към доковете на междинната станция, край планетата Orixon 8. В този ден бяха успяли да се свържат с тукашната кула и да излъчат своето съобщение със мощния предавател на станцията. В тези часове двамата подготвяха кораба си за преход до планетата Orixon 12, първата цел по дългия път към Orixon 44- планетата, където се бяха установили по принцип. Алекс пушеше цигара с кафе и обмисляше първия преход. Корабът им "Осата" беше добре зареден за пътешествието. Все още изчакваха свръзване със силите на AFJ във тази зона, но все още нямаше никакъв резултат.
      4.   
      По- късно във бордовата вечер, Алекс и Палма напуснаха междинната станция със своя малък нов кораб, който кръстиха "Осата". Започваше пътешествието им обратно към своите хора, след като поради някакво недарузмение бяха телепротирани неправилно и попаднаха на планетата Orixon 8. И двамата бяха във добра форма, а кораба пилотираше роботът- пилот и охранител, който си бяха купили наскоро. Двамата пушеха по цигара, седнали удобно пред лаптопите си и другата си налична техника, черпеха се със извънземни напитки и се радваха на добрите времена, макар толкова надалеко от Orixon 44. Алекс опитваше да намери из своите архиви, най- бликите сили и кораби на AFJ във тази зона, но данните бяха много обемисти и все още той нямаше резултат от търсенето. Извънземната напитка, на която бяха заложили да ползват, се оказваше добра и със лека доза алкохол в нея. Развеселени и радостни от първите си действия след като попаднаха на далечното място тук, Алекс и Палма ровеха из звездните карти, за да планират пътя нататък. Роботът пилот се справяше нормално със воденето на кораба, а скоростта вече наближаваше 20,000 км/ч. Из зоната имаше близо 30 летящи тела, със които роботът опитваше радио- контакт.
     5.  
     Късно вечерта получиха неясен сигнал от далечно място. Това беше заявка за предстояща телепортация на хора и багаж, тук в техния кораб. Алекс изпрати точни координати и зачакаха отговор- явно своите хора искаха да им помогнат лично и скоро тук щяха да имат компания…

                                  ( край на Откъс № 137.)

Откъс № 136. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 136. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Към края на един следобед, Алекс и Палма приближаваха до голям град със новия си малък кораб. Към този град ги бяха насочили добри хора, а тук можеха да си намерят звездни карти за да се ориентират- във каква посока да търсят своите хора от AFJ. Това вероятно беше някаква далечна планета- съвсем друг свят, където ги беше запратила грешка със телепортирането. Все още нямаха радио- контакт със хора и кораби на AFJ. Компютърният преводач към няколко тукашни езика изричаше говора им преведен и така можеха лесно да се разбират със тукашните хора, а тук имаше много хуманоиди. Кръстиха своя нов кораб- "Осата", заради окраските му по корпуса в жълто, червено и черно. Бяха го заредили с гориво, провизии и въздух, готови за далечен път, но все още нямаха никаква информация, накъде да тръгват, за да намерят кораби на AFJ.
     2.    
     Във вечерта се приземиха на една площадка в летището до града. Алекс запали цигара, докато оглеждаше през люка, района около кораба. Тази вечер смятаха да се разходят, а мислеха да нощуват тук, на това място. Когато по- късно излязоха до близкия търговски център и двамата бяха в добро настроение, със силен оптимизъм, че ще могат да се завърнат обратно при своите. За по- сигурно и двамата носеха оръжието си, раниците и шлемовете. Това беше непознат свят и всичко можеше да се случи тук. Все още разполагаха с достатъчно валута, а за радост тук тяхната валута вървеше, т.е. някой беше идвал и разпространил тази валута тук вече, някой или от AFJ, или от приятелската Съпротива от системата Orixon.
     Из търговския център беше оживено и пъкно със стоки. Туризма беше изглежда добре развит на тази планета, а тук имаше всякакви раси и видове. Алекс и Палма попитаха на гише "информация", къде могат да си купят звездни карти и от там ги насочиха към четвъртия етаж, крило № 2. Когато намериха магазина, половин час след това, двамата можаха да видят всякакви материали и джаджи за астрономия и полети из космоса. Като внимаваха да не изхарчат твърде много пари, двамата си закупиха карти и други неща, преди да тръгнат обратно към "Осата".
     3.  
     Когато се прибраха на борда на "Осата"- своя нов кораб, Алекс запали цигара, а Палма разгъна звездните карти за да вкара информацията в компютрите си. Разчитайки на програмите в лаптопите си, двамата искаха да видят къде се намират в този момент. Според разположението на планетите и звездите, скоро щяха да разберат къде са попаднали. Докато лаптопите им обработваха данните, двамата активираха и новия охранителен робот- пилот, който си бяха купили. Въведоха му специални настройки и своя език за да ги разбира, а го кръстиха "B- 29". Роботът проработи нормално и беше в готовност да пилотира и да охранява кораба.
      Навън беше тъмно, а двамата вече знаеха точно къде се намират. Това беше слабо изследваната планета Orixon 8. За съжаление неможаха да се свържат по радиото със най- близките сили на AFJ. Може би наблизо нямаше такива. Алекс и Палма запалиха по една цигара, докато се черпеха със джин. "Осата" беше сигурно и защитено убежище в този свят на планетата Orixon 8. Освен това имаха робот за охрана, а и самите те носеха оръжия и имаха достатъчно патрони. Мостикът на кораба се намираше на 15 м. височина, като входа му също беше прибран до горе. Тук бяха в безопасност, но трябваше все пак да внимават и да се пазят.
      4.    
      Това беше дългата нощ на планетата Orixon 8. Алекс беше останал буден, докато Палма спи. Сетне щяха да си разменят ролите, та чак до ранина, когато щяха да отлитат към орбита, където щяха да опитат отново да се свържат със силите на AFJ, ако има такива в зоната. Алекс запали цигара и си взе кафе. Имаше пред себе си най- малко десет часа, през които трябваше да бъде нащрек и да пази Палма и кораба. В тези часове той правеше планове, как да стигнат до Orixon 44, дори самостоятелно- със този кораб.

                                  ( край на Откъс № 136.)

Откъс № 135. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 135. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Това беше вечерта, когато Алекс и Палма се настаниха в малка хотелска стая, на чуждото и непознато място, където попаднаха поради объркване във системите за телепортации. Бяха успели да купят няколко вестника и други неща от една лавка, намираща се на около километър в западна посока. Навън беше тъмно и валеше проливен дъжд. Температурата беше около + 10 ' C. Двамата успяха да си починат няколко часа, а сега проверяваха обекта, за да могат да се евакуират, ако настъпеха сложни обстоятелства. Нямаха понятие къде са попаднали, какво е това място и колко време щяха да бъдат тук, преди да успеят да намерят начин да се приберат при своите на борда на кораба Nissan или на планетата Orixon 44, където бяха причислени.
      Докато преглеждаха вестниците, двамата се опитваха да идентифицират това място- явно съвсем чужд свят. Алекс беше убеден, че тук са попаднали погрешно. Дали това беше програмна грешка или грешка на операторите по телепортации, това все още не беше известно.
     2.
     Изминаха близо десет часа, откакто намериха този хотел във този странен извънземен свят, когато разбраха, че със сигурност това не е планетата Orixon 44, тук нощта биваше много по- дълга. В тези часове двамата си бяха поспали, нахранили и приготвили за борба, докато  успеят да се приберат обратно при своите хора. Информация липсваше до голяма степен, но пък успяха да намерят в архивите на своите лаптопи, преводач между местния език и своя. Общуването тук щеше да стане много по- лесно и просто.
      3. 
      Първите дни откакто Алекс и Палма бяха във този малък извънземен град, кой знае на коя планета, двамата успяха да се укрепят добре и да се запознаят с някои хора наоколо, живеейки в хотелската си стая. Тук приеха спокойно новината, че те двамата са туристи и ще снимат наоколо из града. Макар да ги познаваха малцина, двамата бяха добре приети, а валутите на AFJ се приемаха тук, което беше пък добро дело от разузнаването на AFJ, които бяха избирали и разпространявали десетте валути на AFJ, избирани измежду най- известните валути в галактиката и системата Orixon.
      Във един следобед Алекс пушеше цигара на терасата на хотелската стая и разглеждаше града от тук, а височината беше близо 20 метра. Палма тъкмо приготвяше прясна храна за вечерята, както бяха успели да си купят хранителни продукти от близък магазин. Имаха на разположение и телевизионна програма със четири канала във стаята си, както и няколко днешни вестника. Навсякъде се представяха като фотографи от Агенцията AFJ, която е пък военна легия. Тук малцина се интересуваха от тях, а местните раси бяха повечето- хуманоидни.
      Беше вечерта преди много много дългата нощ, когато Алекс и Палма опитваха да се свържат по радиото със своите. Кораби и сили на AFJ имаше на много места из галактиката, а често пъти имаше просто информационни радио- сонди на AFJ, чрез които също можеха да се свържат със своите. Опитвайки контакт отново и отново, двамата не се отказваха лесно и не се предаваха. Борбата им за завръщане при своите на борда на кораба Nissan, или просто на планетата Orixon 44, продължаваше. След като дълго умуваха и преброиха парите си в наличност, двамата помислиха дали да не си купят малък космически кораб и да тръгват да дирят следи от AFJ, където и да се намират сега. Намериха човек, който може да им продаде кораб, срещу подходящо заплащане и започнаха да се пазарят. Алекс и Палма поискаха първо да проверят доколо е изправен и добър кораба, поискаха и звездни карти на тази система и тази планета, за да се ориентират по разположението на телата- къде е това място… 
      4.
      Беше вечер, когато изпробваха малкия космически кораб, който им предложиха добри местни хора. Заплатиха за него дори малко по- скъпо, защото оценяваха покупката като успешна. Тази вечер валеше проливен дъжд, а Алекс и Палма зареждаха корабчето си до пръсване, преди тръгването си, но не бързаха да заминат- това планинско градче им беше харесало…
     Двамата пушеха по цигара, сбогувайки се с хотелската стая. Вече отлитаха оттук, забравяйки ужаса си от началото на появата си тук. Просто бяха попаднали на добро място и добри хора…  Алекс въздъхна тежко- бяха готови да отпътуват оттук…
                                  ( край на Откъс № 135.)

Откъс № 134. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 134. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.       
     Десетина дни по- късно корабът Nissan летеше над планетата със курс към град № 22. На борда на кораба беше вечер. Алекс пушеше цигара и се черпеха заедно със Палма, със по халба студена бира, докато обмисляха бъдещи планове за екипажа и кораба. Корабът беше във режим на дирижабъл и плавно се носеше сред облаците нататък. И шестимата бяха тук във дежурната каюта, станала като техен дом. Отвъд стените бяха подредени техните компактни капсули- боксове за почивка и сън. Тези капсули можеха да се катапултират при необходимост и да се приземяват и приводняват, чрез парашутни системи и малки ракетни бустери. Капсулите бяха добре подредени и заредени с провизии, кислород и гориво, способни да оцеляват продължително време, където и да кацнат.
      Алекс се беше замислил над най- новите проблеми от последните времена. Новини имаше всякакви от навсякъде, където живееха земляни. Нямаше кой знае какви аномалии, а животът на хората от Земята, живеещи из звездната система Orixon, вървеше по нормалния си път. Това беше далечната 7017- та Земна Година. Планетата Orixon 44 продължаваше да бъде изучавана, но все още нищо съществено не се знаеше за нея, нейната флора и фауна, нейните сезони, годишни времена и предполагаемите нейни стихии и природни бедствия.
       Алекс запали още една цигара, докато взимаше втора бутилка бира от автомата. Настроенията из кораба и не само там, бяха странни и оптимистични, особено в последните два месеца. Лошото отминаваше от земляните отново и  отново, явно отново бяха намерени от добри и стари времена, дори тук на тази планета. Палма се беше понапила от бирата, смееше се и бърбореше из каютата, наблюдавайки наоколо със хитър поглед. Аш и Милена тъкмо приготвяха пакетите с храна за вечерта и нощта, добре подреждайки ги по секциите за готови провизии и храна, подредени до всеки от пултовете.
      2.
      Седем дни по- късно, Алекс и Палма се бяха загубили някъде из покрайнините на град № 22, поне така мислеха те двамата. Изпратеният хеликоптер да ги прибере, не се беше появил изобщо. Времето беше мрачно и дъждовно, още във следобеда. Двамата разполагаха със задължителните си раници и други задължителни и важни вещи, включително оръжията си и шлемовете за въздуха, макар че тук си имаше въздух. Вървяха из един парк наблизо до външните стени на града и се чудеха, как точно са се изгубили. Докато опитваха да намерят близка радиостанция за контакт, Алекс погледна часовниците си и каза на Палма:
     -Палма, това не е град № 22 ! Аз мисля, че са ни телепортирали някъде двамата със тебе. Това е по- скоро отвличане. Трябва много да внимаваме!
     -Имаш ли някакъв план, Алекс?- попита Палма.
     -Ще търсим някакъв хотел, а после ще умуваме дълго.- каза Алекс.
      Двамата провериха в коя посока има по- високи сгради и тръгнаха натам. Това действително не беше град № 22, на планетата Orixon 44… Докато се чудеха къде са попаднали този път, Алекс натисна бутона "S.O.S."  на часовниците си и кимна на Палма, да доближат една сграда, която достигнаха след половин час ходене пеша. За голяма тяхна изненада наблизо намериха лавка за вестници, цигари,  питиета и закуски, както и други стоки. Още повече се изненадаха, когато тук приеха валута от AFJ, каквато имаха на разположение. Според указанията на продавача от лавката, скоро откриха и хотел. Докато се настаняваха в наетата от тях стая, оглеждаха всичко наоколо, за да знаят как да се евакуират при сложни обстоятелства. Бяха много изморени. Още от предишните дни бяха имали тежки задачи из град № 22, но това тук беше всъшност съвсем друго място…
      3.
      Бяха си починали няколко часа и се разсънваха набързо, за да започнат умуването си- как да се върнат обратно при своите и кораба Nissan. Алекс запали цигара и погледна "програмния инструктор" на часовника си. Според данните, нещо се беше объркало из системата на телепортите, но двамата бяха тук във безопасност. За да не разчитат само на добрия си късмет, двамата останаха със повишено внимание. Навън скоро щеше да е тъмно, а можеше да се очаква всичко…
                                  ( край на Откъс № 134.)
 

Откъс № 133. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 133. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.          
     Във следобеда на борда на кораба Nissan, няколко дни по- късно. Алекс запали цигара изправен пред предния люк на дежурната каюта. Корабът държеше курс към град № 20, на брега на едно от моретата на този континент на Orixon 44. Летяха на височина от 15 км. във вид на дирижабъл и със скорост около 100 км/ч. Алекс умуваше в тези часове по важни теми, които си беше забелязал от последните дни и седмици. Във каютата бяха също Палма и Мирена, а Аш, Милена и Ким приготвяха закуска за шестимата. Във тези времена долу на планетата Orixon 44 се случваха разни работи. Колкото и странно да изглеждаше на пръв поглед, климатът над континета населен със земляните вървеше по пролетен път към лято. На тази планета земляните бяха заселили само един от континентите. Останалите континенти нямаха разумно население на цивилизация, а просто флора и фауна. Планетата все още се изследваше и изучаваше, откакто преди 80 години тя беше намерена от AFJ, по малко мистериозен начин, защото планетата просто не се забелязваше от никъде, скрита от междупланетни облаци газ.
      2.
      Късно вечерта Nissan прелиташе през черни, гръмотевични облаци над океана. Алекс беше запалил цигара и си беше взел чаша силно нес кафе. Той смяташе да пработи до късно по своите теми за размисъл над листите хартия. Палма оставаше да му прави компания, а Мирена и Ким бяха отишли да поспят. Дежурните на мостика водеха кораба на височина от 20 км. в режим на дирижабъл, при силен вятър от запад. Аш и Милена тъкмо замисляха среднощно похапване.
       3.   
        Беше една бордова вечер на кораба Nissan, три дни по- късно. Алекс се намираше в сериозно тежко здравословно състояние, а неговата техника, дори верните часовници и пулта отказваха на моменти да изпълняват командите му. Алекс се беше отчаял, той мразеше повредена и неизправна техника. В същото време здравното му състояние не беше за разказване. Невидимите се издадоха сами, че му спъват всяка задача и го изтезават физически, а той неможеше да разбере- защо правят тези неща. Побеснял от истинска злоба и ненавист към невидимия свят, той опитваше стари програми, с чиято помощ смяташе да успее да види и да засече какво правят всъщност на практика невидимите около екипажа на кораба. Това бяха някакви мистериозни невидими същества, от други измерения. Настроението беше скапано из целия кораб и екипаж. Помощта от шамана Джи- неговите билки, лекарства и сиропи опитваха да подобрят задравето на Алекс по всевъзможни начини, но резултат не се забелязваше.
      4.
      Две корабни нощи по- късно, Nissan навлизаше отново във вечерно време. Алекс все така неуспяваще да се справи със техниката си, но пък си беше закрепил някак си крехкото здраве… Той огледа щетите от днешното ограбване на храна от невидимите наоколо и набързо изчисли, че в стомаха му не е отишла дори хапка от това дето го беше глътнал вече… Друго от забелязаните аномалии беше, че след като запалеше нова цигара и смукнеше два- три пъти, във следващия момент нямаше никакъв спомен, да е пушил скоро цигара… Той палеше отново цигара, за да провери повторно, защо няма спомен от това, но понякога споменът му оставаше… Това му обясняваше факта, че му бива изтривана паметта и то многократно. Алекс не знаеше как точно изтриват паметта на човек като него от плът и кръв…
       5.
       Късно по бордовото време Алекс запали цигара и се загледа надолу към планетата. Намираха се във орбита около планетата и изчакваха инструкции от адмирал Буун, преди да тръгнат нанякъде отново. Сред екипажа на кораба вървеше едно такова странно настроение, наподобяващо големи Земни празници от древността, но това тук беше 7018- та Земна Година. Алекс се замисли както винаги. Беше започнал отново да поддържа личния си дневник, за да може да си възстановява паметта, колкото и да опитваха да му я изтриват пак и пак, отново и отново, дет са вика и това без неговото одобрение и разрешение…
       Алекс въздъхна тревожно- нещо тотално се мътеше наоколо кораба, а какво точно- още никой незнаеше…
                                  ( край на Откъс № 133.)

Откъс № 132. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 132. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше вечерта на другия ден. От разследването беше станало ясно, че вътре във AFJ, е имало налице и предателство и заговор. Разследването продължаваше, но ставаше известно, че средите на заговора не са кой знае колко много като бройка. За този час бяха арестувани разкрити и изобличени в заговор и предателство 100 души. Алекс се радваше от ниската бройка на заговорниците. Те отиваха на военен съд.
     2.
     Вечерта на другия ден Алекс тъкмо беше станал от два часа сън и се разсънваше и се плискаше със вода на чешмата. Той си взе кафе сетне и запали една цигара, докато гледаше часовника си, за да разбере, каква е ситуацията около кораба Nissan в тези часове. Прелитаха над второто вътрешно море на континента, взели курс към град № 10, във вид на дирижабъл на височина от 10 км. и скорост около 100 км/ч.
      3.
      Следобедът, няколко дни по- късно кораба Nissan се носеше бавно над град № 10. Алекс и Палма бяха почивали целия ден до тук. Поспали си и хапнали добре, вече се готвеха за скорощното дежурство по пултовете си. Алекс запали цигара, леко замаян от две- три студени бири, докато включваше разните програми и електронни системи по пулта си. Той смяташе да се задълбае из новините и проблемите, докато наближи времето да дава инструкции на екипите си. Междувременно си беше изяснил, че от кораба бива телепортиран на разузнаване директно към  "Върха на Времето", във предварително изпратена там капсула. Това ставаше, чрез древна програма в Машината на Бога. Като единствен човек, който може да се справи при сложни обстоятелства във Времето, нямаше за момента, кой да поеме задачата от Алекс. Новите му разкрития около загадъчните телепортации, които му се случваха два- три пъти в месеца, изясняваха, че това е писано да се случи, от самият Бог. Изненадан от това, Алекс се чудеше, дали пък няма да му се случват и разни истински чудеса, щом тук беше писала Ръката на Бога. Алекс дори се замечта до известна степен, без да забравя, че основното е: да не го изпратят във филм на ужасите, нито него, нито другиго от своите…
       4.   
       Вечерта започваше, когато Алекс и Палма се заровиха сериозно из дълги и обемисти новини от всякъде, където живееха земляни. Автоматиката на пулта ги беше подредила по приоритет и важност и ги беше анализирала основно. От тук изникваха нови и нови проблеми, със които Алекс и Палма искаха да се запознаят, докато Мъдреците на Агенцията умуваха по тези теми и предлагаха готови идеи и решения. Алекс се замисли със няколко пункта по- яко и запали цигара. Осъзнал напълно почти всички тайни на световете, някои съвсем гнили, гнусни и жестоки, Алекс вземаше решения- на кого да ги каже, за да ги знаят всички, пред Опасността- Да убиват и тях…
       По- късно вечерта Алекс си взе чаша кафе от автомата, запали цигара и погледна надолу към града, през люка до себе си, а там вече се спускаше мрак. Очакваше се след часове да изгрее Зелената луна на Orixon 44. Алекс беше замислен дълбоко по някои свои теми за размисъл от последните времена. Престъпността и измамници се бяха активизирали в последните месеци, а от това много хора бяха останали голи и боси, пренасочени отново за прием във някой от градовете, както новопристигналите…
        5.  
        Алекс разговаряше със командир Йон по последните проблеми, особено най- важните от тях. Двамата очакваха и адмирал Буун да пристигне скоро в каютата на командир Йон, за да обсъдят тримата, новите положения. "Злите сили" се бяха активизирали тотално и отново, на тази планета. Пробив след пробив във защитите на нормалния живот на планетата, моряха човек след човек. Измамниците и престъпниците ставаха все по- хитри и коварни…
       6.  
       Вечерта на борда на кораба Nissan напредваше, когато Алекс се прибра в дежурната каюта, след консултациите на тримата водещи кораба. "Калтта и мръсотията" тук  на планетата Orixon 44, погледнато във психологически смисъл, бяха непоносими, заради което се очертаваше строг контрол и разследване на всичко. Самият Алекс неможеше повече да понася "мръстотия", неговите колеги- също, а шаманът Джи прогнозираше пълни затвори в най- скоро време, а имаше и три каторги, тук на Orixon 44, които в идните месеци, щели да бъдат пълни…
                                  ( край на Откъс № 132.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1.

     

                ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
                роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1.                    

               Роман2015.Том № 1. Откъс № 1. Valeri Kolev. ©
                Това беше една вечер на Алекс, Палма, Ким и Аш, които пътуваха със камиона Mazda нагоре, към все още неизучаваните планини. Тук в камиона четиримата имаха всички удобства за живот на дълъг път. В тези часове шофираше Ким,  Аш си почиваше, а Палма приготвяше вкусно похапване. Алекс обмисляше нещата, седнал зад компютъра си. Пътуването вървеше нормално. Зад камиона Mazda, на около два часа път идваше и камиона Honda, със Браун, Джейн, Шон и Никита. Тази експедиция беше добре планирана. Освен двата камиона, с тях беше и хеликоптерът Nissan. В този си състав експедицията продължаваше напред из неизучените територии. По някое време Алекс запали цигара, взе си голяма чаша с горещо кафе и се замисли дълбоко. Из земите на древните цивилизации винаги ставаше интересно. Двата камиона и хеликоптера имаха добра радио- връзка помежду си. До момента разполагаха със 1,000 л. гориво пренесено напред в планините, от хеликоптера, а той продължаваше да пренася още и още гориво напред. Провизии имаше достатъчно за около два месеца напред. Базата оставаше на 200 км. назад, при брега на океана, където остана и кораба на експедицията, с който бяха доплавали дотук. Там имаше още 30 души. Все още не се знаеше какво ще е времето по време на експедицията, а хората тук се надяваха на добро време.
               *
               Беше другия ден, когато Mazda продължаваше експедицията нататък към незиследваните територии. Валеше сняг в огромни количества. Пътят се виеше през гората, ту близо до реката, ту навътре в планината. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в добро настроение. Докато Палма шофираше, а Ким спеше, Аш и Алекс бяха по компютрите си, на чаша кафе. Алекс въздъхна и запали цигара, докато проверяваше радио- връзката с втория камион и хеликоптера. Връзката с базата при кораба, оставен на океанския бряг, в един залив, в тези часове липсваше. Камионът Honda се намираше на около 300 км. назад, а хеликоптера кръжеше на около 500 км, напред за да достави контейнерите с гориво по пътя на камионите. Докато пушеше цигарата с кафето, Алекс умуваше над един лист хартия и си драскаше по него разни нещица, дълбоко замислен. Аш работеше по обработката на разузнавателните данни от хеликоптера в тези часове. Континентът беше огромен, а тук не се забелязваше живот на разумна цивилизация. От отдавна изоставените пътища, можеше да се съди, че става дума за изчезнала цивилизация. Щабът на експедицията искаше да се разбере- какво се е случило тук и къде е самата изчезнала цивилизация. Това беше целта на тази експедиция.
              Към средата на следобеда камионът наближаваше някакво древно съоръжение, построено край пътя. Алекс наблюдаваше напред със бинокъла си и се опитваше да разбере, какво е това. Тук всичко беше странно и извънземно. Едва ли щеше да се открие правилната логика, за да се разгадаят тайните на тази изчезнала цивилизация. Вероятно тяхната логика беше коренно различна от тази на земляните. Алекс остави бинокъла на неговото място и запали цигара, взе си голяма чаша със горещо кафе и погледна към койките. Ким се събуждаше, за да поеме шофирането от Палма, а Аш тъкмо се беше захванал да приготви закуска за четиримата.
                Вечерта настъпваше, когато камионът Mazda приближи съоръжението. Това беше пирамида от каменни блокове, подобна на египетските. Спряха камиона на около 20 м. от пирамидата и Алекс излезна навън, запали цигара и се огледа. Пирамидата беше висока 30 м., квадратна в основата си. Алекс си сипа кафе и докато отпиваше от чашата, се оглеждаше наоколо. На 50 м. в западна посока течеше реката. На изток започваше планина с гъста гора. Гора имаше и наоколо. До Алекс излезе и Палма. Тя огледа района със бинокъла, а сетне пусна и скенера си. Нещо приближаваше откъм реката, но беше все още надалеко. Сигурно диво животно или горски човек. Точно тук на това място, четиримата щяха да нощуват. В камиона имаше всичко необходимо за живота им и за дълъг път. Не беше нужно да опъват платки или нещо такова. Докато крачеха около камиона, ставаше все по- тъмно. Този ден беше сив и мрачен още от сутринта. Те така и не видяха слънце днес. Температурата тук беше около +0 ' С, а валеше сняг. Палма смяташе да се къпе и започна да опъва разгъваемата баня навън в снега. Скоро горещата вода щеше да е готова. Разгъваемата баня си имаше и калориферче за стопляне, при студено време.




              (край на откъс № 1, очаквайте продължението скоро)

Откъс № 131. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 131. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.     
     Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan кръжеше надвиснал около град № 8, във вид на дирижабъл и със съвсем малка скорост. Алекс отново беше в добра форма и покрай пушенето на цигарки с кафе или без захар, се опитваше да умува над листи хартия с химикалки в ръка. Темите бяха около 20 бр. и то най- важните само. До Алекс седеше Палма и се опитваше да не задреме над пулта, че можеше да затисне някой червен бутон неволно. По- натам пък Мирена хрупаше соленки, а Ким правеше радиоконтакт със кръстосвача New York, за обмен на информация. А пък Аш и Милена се радваха нещо из кухненския бокс докато приготвяха вечеря за шестимата тук и нагласяха пакети храна за дългата нощ, след това. Алекс стана от креслото си за да се разтъпче наоколо, докато прослушваше кратките новини от запис, направен от автоматиката на часовника му. Радостен, че този ден можеше да се почувства здрав, не дотам ясно как се е случило това, той разглеждаше бойната дежурна каюта и кроеше планове за разместването на разположението на нещата тук, за да стане по- подредено и функционално от неговата гледна точка. Като Командващ AFJ в резерв, по неговите права никой нямаше коментари и забележки.
      2.
      Вечерта напредваше, а Алекс и Палма отидоха да се разхождат из наблюдателниците на кораба и свързващите ги тунели. Те искаха да огледат в подробности всичко, каквото се виждаше наоколо, та и нагоре. Караулните из тези съоръжения на кораба добре ги познаваха и им кимаха за поздрав по японскиму. В едната наблюдателница можаха да забележат съседната Кула- Фар, издигната на брега на окена. Тя се виждаше от това място, над град № 8, само при добра видимост. Но пък се спускаха отнякъде черни облаци и свиваше студ. Алекс остави бинокъла си за да пийне джин и да поговори с караулните на наблюдателницата, а Палма си хареса нещо от техния хладилник и го задигна, за да го хапне. Очертаваше се да завали и сняг, а климатът на Orixon 44, нямаше да стане ясен, поне още 50 земни години. В готовност за климатични изненади, долу по градовете получаваха важни инструкции, какво да носят със себе си, освен униформите, шлемовете с малки кислородни бутилки и оръжието си. Въведени бяха и задължителни, неголеми раници, със най- необходимото за оцеляване или евакуация, ако е нужно. Около 40 % от земляните разполагаха с малки, семейни дронове, а се движеха всички от семействата в пакет, и то навсякъде, където ходеха. Малките семейни дронове можеха да се движат без проблем и по коридорите на подземните градове. Наземен транспорт почти не се използваше.
      3.
      Беше вечер след три дни. Корабът Nissan пътуваше в режим дирижабъл към тайна бойна станция на AFJ, край океанския бряг. Алекс пушеше цигарки със сироп и се разхождаше напред- назад из дежурната каюта на шестимата. Той изпитваше известни подозрения за наличието на предатели във системата на Агенцията AFJ. Той беше решен да направи проверка по този въпрос, защото на моменти биваше по- скоро мъртъв, отколкото жив, със страшни болежки по себе си. Ставаше дума, че скоро нямаше да погледне със доверие почти към никого, освен към най- верните си хора. Във основата на неговите подозрения беше неизяснената телепортация, която често му се случваше и го убиваше малко по малко, капка по капка. Някои забелязани или подслушвани разговори издваха, че се използваше такъв израз по неговия адрес: "Той заподозря нещо. Трябва да внимаваме.". Забелязано беше и надменно поведение към Алекс и хората му, а подигравателния тон не беше рядкост… Разгромен напълно от новите разкрития, Алекс изпитваше дълбоки страдания от забелязаните неприязън към него и хората му и откровено вражеско поведение, вътре във самата Агенция AFJ. Първоначално той пое известни дози отрова, за да преодолее този шок. Ако живееше все още заради нещо или някого на този свят, то това не даваше гаранция, че няма да умре скоро, именно заради шока и страданията си от вражеското поведение на колеги, вътре във АFJ. Разтревожени от новите разкрития бяха редица негови колеги, а започваше разследване, при което всичко се записваше, за черната кутия на кораба Nissan. Алекс не даваше гаранции, че заради своите хора, ще продължи да живее и служи на земляните, въпреки забелязаните вътрешни врагове- предатели на Земята и земните цивилизации… От очите му прокапаха издайнически сълзи. Алекс неможеше да повярва на новите и нови разкрития по този въпрос… Той не познаваше по- силна обида, каквато изпитваше…
                                  ( край на Откъс № 131.)