УТРИННИ МОЛИТВИ

УТРИННИ МОЛИТВИ

В името на Отца, и Сина, и Светия дух. Амин.

Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния (грешната).

Господи Иисусе Христе, Сине Божий, заради молитвите на Твоята Пречиста Майка, на преподобните и богоносни наши отци и на всички  светии, помилуй нас. Амин.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Царю Небесний, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота: дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, душите ни.

Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас (три пъти).

Слава на Отца, и Сина, и Светия  Дух, и сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Пресвета Троице, помилуй нас; Господи, очисти греховете ни; Владико, прости беззаконията ни; Светий, посети и изцери немощите ни, заради Твоето име.

Господи, помилуй (три пъти).

Слава на Отца, и Сина, и Светия Дух, и сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Отче наш, Който Си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. 

Станали от сън, падаме пред Тебе, Благий, и Ти пеем, Силний, ангелската песен:  Свят, Свят, Свят си, Боже, заради Богородица, помилуй нас.

Слава на Отца, и Сина, и Светия Дух.

От легло и сън ме дигна, Господи, просвети моя ум и сърце и отвори устните ми, за да те възпявам, Света Троице: Свят, Свят, Свят си, Боже, заради Богородица, помилуй нас.

И сега, и винаги, и во веки веков.

Неочаквано ще дойде Съдията и на всекиго делата ще се открият, но със страх зовем в полунощ: Свят, Свят, Свят си, Боже, заради Богородица, помилуй нас.

Господи, помилуй (12).

Станал от сън, благодаря Ти, Света Троице, че поради Твоята голяма благост и дълготърпение, не се прогневи против мене, ленивия и грешен, нито ме погуби за беззаконията ми, но както обикновено се показа човеколюбива, и като лежах без надежда, ме дигна, за да стана рано и да прославя Твоето могъщество. И сега просвети моите духовни очи и отвори устата ми, за да се поучавам с Твоите слова и да разбирам Твоите заповеди, и да изпълнявам Твоята воля, и да Ти пея със сърдечна възхвала, и да възпявам Твоето всесвето име ­ на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков. Амин.

Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог.

Дойдете да се поклоним и паднем пред Христа Царя, нашия Бог.

Дойдете да се поклоним и паднем пред Самия Христос, нашия Цар и Бог.

Молитва 6 (от св. Василий Велики) Към Господа

Молитва 6 (от св. Василий Велики)

Към Господа

Господи Вседържителю, Боже на силите и на всяка плът, Който живееш във висините и гледаш на смирените, изпитваш сърца и утроби и ясно предузнаваш човешките тайни, безначална и вечна Светлина, в която няма изменение или сянка от промяна, безсмъртни Царю, приеми нашите моления, които, като се надяваме на Твоите милости, сега Ти принасяме от нечисти устни, и ни прости прегрешенията, извършени от нас с дело, слово, мисъл, съзнателно или несъзнателно; и ни очисти от всяка сквернота на плътта и духа. И дай ни с бодро сърце и трезва мисъл да преминем цялата нощ на сегашния живот ние, които очакваме идването на светлия ден на Единородния Твой Син, Господ и Бог и наш Спасител Иисус Христос, когато Съдията на всички ще дойде със слава, за да въздаде на всеки според делата, та да не отпаднем и бъдем лениви, но като бодърстваме и действаме, да се намерим готови да влезем в радостта и божествения чертог на Неговата слава, дето не престава гласът на тези, които празнуват и е неизразима насладата на онези, които гледат неизказаната красота на Твоето лице. Защото Ти си истинската светлина, която просвещава и освещава всичко, и Тебе възпяват всички твари во веки веков! Амин!

Молитва 4 (От св. Макарий Велики) Към Господа Иисуса Христа

Молитва 4

(От св. Макарий Велики)

Към Господа Иисуса Христа

Какво да Ти принеса или какво да Ти въздам великодаровити и безсмъртни Царю, щедър и човеколюбив Господи? Защото, като се леня да Ти угодя и нищо добро не извърших, Ти ме доведе до края на изминалия ден и устройваш обръщането и спасението на душата ми. Бъди милостив към мене грешния и лишения от всяко добро дело, дигни падналата ми душа, осквернена от безмерни съгрешения. Премахни от мене всяка лукава мисъл на тоя земен живот, прости ми, единствено безгрешен Боже, съгрешенията, които извърших днес съзнателно или несъзнателно, с думи, дело, помисъл и с всички мои чувства. Ти Сам ме закриляй и ме пази от всяко вражеско нападение с Твоята божествена власт и неизказано човеколюбие, и сила. Очисти ме, Боже, очисти от многото мои грехове. Благоволи, Господи, да ме избавиш от примката на лукавия, спаси изстрадалата ми душа и ме осени със светлината на Твоето лице, когато дойдеш в слава. Дай ми сега да заспя неосъдно и без мечтания. Запази несмутена мисълта на Твоя раб. Изгони от мене всяко сатанинско въздействие. Просвети разумните очи на сърцето ми, за да не заспя за смърт. Прати ми мирен ангел, пазител и наставник на душата и тялото ми, да ме избави от моите врагове, та, като стана от леглото си, да Ти принеса благодарствени молитви. О, Господи, чуй Твоя грешен и беден откъм добра воля и съвест раб. Дай ми, като стана от сън, да се поучавам с Твоето слово и чрез Твоите ангели прогони далеч от мене малодушието, навеяно от бесовете, та да благославям и прославям Твоето свято име и да славя пречистата Богородица Мария, която даде застъпница за нас грешните, и приеми нейните молитви за нас, защото зная, че тя подражава на Твоето човеколюбие и не престава да се моли. С нейното застъпничество и със знака на честния кръст, и заради всички Твои светии запази бедната ми душа, Иисусе Христе, Боже наш, понеже си свят и прославен во веки! Амин!

Молитва 3. Към Светия Дух

Молитва 3. Към Светия Дух

Господи, Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, смили се и помилуй мене, грешния Твой раб, прости на мене, недостойния, всичко, с каквото Ти съгреших днес като човек, и не само като човек, но дори и по-зле от животно. Прости моите волни и неволни, съзнати и несъзнати грехове, които извърших от младини, от лош навик, от дързост и малодушие. Ако в Твоето име се клех или похулих името Ти в мисълта си; ако някого укорих или оклеветих в гнева си, или оскърбих, или за нещо се разгневих, ако излъгах или прекомерно спах, ако беден дойде при мене и го презрях, ако наскърбих някого, или предизвиках свада, или някого осъдих, ако изпаднах във високомерие или се разгордях, или се разгневих; ако, като стоях на молитва, умът ми се поддаде на лукави светски мисли, или помислих нещо развратно; ако преядох, или се опих, или безумно се смях, или помислих нещо лукаво; ако, като видях чужда хубост, сърцето ми се нарани от нея; ако говорих неприлични неща; или се присмях на греха на брат ми, когато моите съгрешения са безброй; ако за молитва бях нехаен, или сторих друго нещо лошо, за което не си спомням, защото всички тия неща, дори и по-големи от тях извърших: Творче мой и Владико, помилвай мене, Твоя малодушен и недостоен раб. Разреши, освободи и прости ми като благ и Човеколюбец, та с мир да легна, заспя и почина аз, блудният, грешен и окаян, и да се поклоня, възпея и прославя пре-честното Твое име заедно с Отца и Единородния Негов Син, сега и винаги, и во веки веков. Амин!

Koan - The Last Samurai

Даряват кръв, продават дрехите си - учители в САЩ на прага на бедността Прочети още на: https://www.dnes.bg/

Даряват кръв, продават дрехите си - учители в САЩ на прага на бедността

Прочети още на: https://www.dnes.bg/notifikacii/2018/09/16/dariavat-kryv-prodavat-drehite-si-uchiteli-v-sasht-na-praga-na-bednostta.387982




В навечерието на първия учебен ден у нас - списание "Time" публикува покъртителни истории на учители, които живеят на прага на бедността заради ниските си заплати.
Да даряваш кръв и да продаваш дрехите си - понякога това плаща сметката за електричество или месечната вноска за колатa, но се оказва, че не е дългосрочно решение на проблема, разказва Bulgaria ON AIR.

Все повече преподаватели в системата казват, че не получават адекватно заплащане за работата, която вършат.

Следват протести. Учители от шест щата изразиха недоволството си от размера на заплатите.

Назряват и още. И всичко това на фона на взети мерки, които са в ущърб на съсловието.

Тази година законодатели от щата Колорадо гласуваха да повишат годините, на които се пенсионират учителите и да намалят облагите им.

Според данни на Националния център по образователна статистика, годишната заплата на учител в държавно училище сега е близо 59 хил. долара - сума, която варира в различните щати, но недостатъчна за високите стандарти.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/notifikacii/2018/09/16/dariavat-kryv-prodavat-drehite-si-uchiteli-v-sasht-na-praga-na-bednostta.387982

Нов фентъзи роман, 2018, откъс № 7. Valeri Kolev.

Нов фентъзи роман, 2018, откъс  № 7.  Valeri Kolev.  

          Беше вечерта на борда на кораба Nissan, който стоеше на едно  летище при база № 8. Навън вилнееше сериозна снежна буря, но  във дежурната каюта на кораба беше топло и уютно. Бяха тук от три дена, изчаквайки силната буря да отслабне. Алекс във тези часове беше зает със умуване насаме, над проблемите от последните дни и седмици. Очертаваше да има много работа, за да успеят да предпазят земните колонии и градове от идващи отвън, чужди войни. Все пак отбраната и защитата на земните колонии и градове, както и базите на AFJ , не започваше от нулата, имаше добри стратегии, направени през изминалите времена.
       *  
        Във следобеда на другия ден кораба Nissan все още стоеше на летището при база № 8. Навън вилнееше страшна буря със много сняг, но вътре във дежурната каюта беше топло и уютно.  Алекс и Палма се занимаваха със радиовръзките на кораба, във тези часове.
        Вечерта на същия ден корабът Nissan пътуваше към град №5, където беше кораба Ford. Летяха на височина 10 км. със 200 км/ч. скорост. На борда на кораба бяха 200 души, след като някои се бяха оттеглили по градовете, а имаше и  новопристигнали. Алекс и Палма обикаляха из кораба във тези часове, проверявайки различните възли из него и целостта на корпуса от вътрешната страна на кораба. Бяха си дремнали във следобеда и сега със свежи сили смятаха да посрещнат скоро дежурството от 18 ч. до 24 ч. /полунощ/. Двамата забелязаха незначителни повреди и аномалии при обиколката си, а вече бяха извикани роботи по ремонтите, които да ремонтират забелязаните повреди.
        Навън се спускаше мрак, когато кораба наближаваше град № 5. Алекс пушеше цигара с кафе в компанията на Палма, Ким и Аш. В дежурната каюта беше топло и уютно. Шао, Джейн, Шон и Никита дежуреха в тези часове, помагайки от тук на пилотите на кораба. Милена, Мирена и Ирена бяха заети да приготвят вечерята за всички в дежурната каюта. Това щяха да бъдат вкусни блюда, по стари, изпитани рецепти. По- късно, когато приземиха Nissan на космодрум край град № 5, Алекс запали цигара и излезе на терасата заедно със Палма, където огледаха района наоколо. Спускаше се все по- плътен мрак. Наоколо беше тихо и загадъчно. Корабът все още пращеше от загряването при приземяването, като започваше да се охлажда. Валеше обилен сняг натрупал вече близо три метрова пелена навсякъде наоколо. По това време на терасата излязоха също Аш, Ким, Браун и Моника. По последните инструкции на командир Йон, щеше да се нощува тук. Някъде наблизо беше и кораба Ford, също със 200 души на борда, както и Nissan. Алекс отпи глътка джин и се загледа нататък към града.
      Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия спален бокс, за да си почиват. Алекс полежа близо час във койката си, преди да стане отново, за да рови из компютрите тук.
       Вечерта на другия ден кораба Nissan и Ford  летяха над заселения континент във патрулен полет. Това беше планетата Orixon 44 , Новата Земя на земната цивилизация, а това беше 7018- та Земна Година. Този календар беше избран за основен във AFJ. Алекс и Палма тъкмо обикаляха из кораба, докато той летеше на 12 км. височина, със около 200 км/ч. Вторият кораб го следваше със около час закъснение, подир него. Алекс и Палма пристигнаха по някое време до столовата на кораба, където намериха 30 души от екипажа, които си почиваха, пийваха и хапваха. Тук бяха Аш, Ким, Ирена и Милена. Разположиха се при тях и си избраха блюдата за вечерята си сега както и напитки. Алекс запали цигара и отпи от халбата
студена бира, която му донесоха. На борда на Nissan имаше общо 200 души, като от тях будуваха в този час 40 души. Патрулирането вървеше нормално. Не се забелязваха опасни обекти нито на земята нито в небето. Все още нямаше решение дали ще се каца някъде за нощуване, а местата за кацане наблизо бяха няколко. Вероятно из между тях щеше да се избира съвсем скоро.  
        *
        Във следобеда на следващия ден Nissan продължаваше патрулирането си над единствения заселен континент на планетата Orixon 44.  Патрулирането течеше нормално, наблизо нямаше опасни обекти, нито по суша, нито по въздух. Алекс и Палма се черпеха с джин- тоник и салатка от осолени лимони, докато обмисляха нови степени на защитата и отбраната на тази планета- Новата Земя на земните цивилизации. От разузнаването беше получен доклад, че наблизо няма никакви нашественици, към тази дата и час. На борда на кораба Nissan будуваха 50 души в този час, от всичките 200 души екипаж. Корабът летеше на 12 км. височина и със скорост от 200 км/ч. Нататък по трасето на кораба се очертаваха пет удобни за кацане места, но командир Йон все още не беше се разпоредил, къде ще се каца и дали ще се каца, тази вечер. Алекс запали цигара, докато разглеждаше последните новини, събрани от дежурните по радио- телевизионна информация. Новини от близо и далеко, навсякъде където живееха земляни или техни поколения, родени във извънземието, включително и поколения от смесени бракове. Във тези вечерни часове, компютъра на Алекс определи нови опасности. Първите две от тях изглеждаха така: 1.  “Близки хора надалеко и във беда.“
2. “Безкрайна гибел във безкрайността.“
Тези най- нови опасности за хората, ужасиха не само Алекс ами и мнозина от хората тук на Orixon 44, както и по корабите на AFJ.   .

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 6, Valeri Kolev.

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 6, Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan все още се намираше на летището край база № 9. Навън се спускаше мрак. Времето беше сурово и мразовито. Алекс и Палма бяха излязли на терасата към дежурната каюта, пушеха по цигара и сръбваха джин. Гледката към базата и към града беше невероятна. Алекс се беше замислил за възможното нахлуване във зоната Orixon на вражески сили, опитвайки се да измисли още по- сериозни мерки за отбрана и защита на земните колонии и градове по планетите из тази зона. Това тук беше планетата Orixon 44, изцяло собственост на Агенцията AFJ – Новата Земя на земните цивилизации, а годината беше 7018- та Земна Година. Палма изглеждаше във добро настроение в тези часове. Алекс смяташе тази вечер да останат до късно по пултовете, за да умуват по наболели теми. За момента не се очакваше да отлитат със кораба преди утрото, но пък можеше командир Йон да вземе друго решение. Алекс кимна на Палма да се прибират на топло във дежурната каюта и двамата влязоха там. Техните колеги работеха по пултовете си. Алекс зае мястото си зад своя пулт, запали цигара с кафе и се замисли отново. Според разузнаването на Агенцията, към момента нямаше вражески сили във близост до зоната. Следяха се границите й от всички страни, чрез автоматични дронове и бойни станции. Това не биваше да притъпява вниманието на земляните, а те трябваше да се грижат за отбраната на зоната, както при сериозна опасност.
*
Във вечерта на другия ден Nissan патрулираше над бреговете на заселения континент. Летяха на 12 км. височина, със 300 км/ч. Долу се вихреше силна буря, а вълните на океана достигаха 30 м. височина. Алекс пушеше цигара със кафе и наблюдаваше пулта пред себе си. Птрулирането вървеше нормално. Опасни обекти нямаше нито около планетата, нито долу на по- ниска височина. Във тези часове будуваха 50 души на борда на кораба. На няколко часа полет се намираше база № 6 на Агенцията, където евентуално можеха да се приземят за пренощуване в безопасност. За този момент все още нямаше указания дали ще се приземят там. Навън се спускаше мрак, когато Алекс и Палма излязоха из кораба да се разходят. Те срещнаха само няколко души от охраната на кораба, които бяха по постовете си. Към охраната се числяха и около 40 робота. Във тези часове наблизо нямаше никакви непроверени и опасни летящи обекти. Алекс и Палма завиха към столовата, където намериха десетина души, които се черпеха и хапваха. Разположиха се край тях и се заслушаха във разговорите тук. Алекс запали цигара и отпи глътка джин. Тази вечер двамата щяха да дежурят до късната доба, преди да се оттеглят да почиват. Бяха взели мерки, та да поспят предварително през деня.
*
Рано сутринта Алекс и Палма станаха от сън. Корабът Nissan летеше на 2- 3 часа от база № 8, където трябваше да се приземят и да гостуват в този ден. Двамата се наплискаха с вода на чешмата, разсъниха се и седнаха на кафе със цигара. Във дежурната бяха Шао, Джейн, Шон и Никита. Скоро сетне се появиха също Аш и Ким, Браун и Мирена. Във този състав десетимата щяха да дежурят до следобеда. Алекс извади бели листи, където щеше да умува в този ден. Той драскаше по тях всяка своя мисъл и идея, разработваше я , докато станеше кристално ясна. Леко сънлив и непохватен, Алекс се зае със проверка на бордовите системи, чрез своя пулт. Кратък разговор със мостика и пилотите там- Джими и Джони, изясни положението, че ще се каца в базата № 8. Командир Йон все още спеше, което даваше на Алекс пълномощното- да командва екипажа и кораба.
*
Сутринта започваше на борда на кораба. Нощните смени биваха сменени от сутришните. Корабът летеше на височина от 12 км., със скорост около 300 км/ч., над високи планини. В тази зона нямаше никакви съмнителни и опасни летящи обекти. Така беше и около цялата планета Orixon 44. В този час Шао и Джейн търсеха база № 8 по радиото и скоро успяха да се свържат и да говорят с тази база.
*
/край на откъс № 6/  

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 5, Valeri Kolev.

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 5, Valeri Kolev.

Във вечерта на другия ден Nissan патрулираше над заселения със земляни континент. Летяха на 10 км. височина, със около 300 км/ч. Това беше планетата Orixon 44, земна година 7018. Тук живееха милиони преселници от Земята и вече техни поколения, родени по кораби и колонии из близките и тази планети. На борда на кораба будуваха 60 души, а останалите спяха и почиваха. Алекс се черпеше с кафе и умуваше около новините за приближаващите десет вражески кораба. Все още нямаше достатъчно информация дали тези кораби имат за цел планетите в тази зона. До Алекс стояха неговите колеги, Палма хапваше топла пица, Ким и Аш говореха по телефоните, а Милена и Мирена подреждаха и почистваха дежурната каюта. Навън вилнееше буря, но това не беше проблем за този кораб. Алекс се изправи пред предния люк на каютата и се загледа напред и надолу, където вече се спускаше мрак. Тази нощ щеше да се лети, без кацане. Планът на полетите не беше съвсем задължителен, а пилотите можеха да променят курса по свое желание. Алекс остана пред люка близо час, замислен над новата опасност за планетите от зоната Orixon, включително и тази планета тук. По темата за тази и други опасности бяха привлечени да обмислят, повече от 2,000 мъдреци и мислители, Алекс и хората му не бяха сами тук. По някое време до Алекс се появи Палма и застана до него без да каже нищо. Тя отпи глътка джин и също се загледа напред и надолу, през люка. Корабът наближаваше гъсти, черни облаци, а там вилнееше буря. Алекс запали цигара и се върна на мястото си зад пулта. Нещата бяха под контрол, дори и нашествието, което наближаваше зоната. Командосите от Агенцията правеха всичко възможно, за да отблъснат каквото и да е нашествие. Във тези часове носталгия и меланхолия обхванаха душата на Алекс. Замислен над своите спомени той погледна към часовниците си на ръката и нещо премисли отново. Това беше към двадесета година, откакто Алекс постъпи във Агенцията, заедно със приятелката си тогава- Ким. Много или малко бяха 20 години по корабите на Агенцията, далеко от Земята, никой не се наемаше да преценява и изчислява.
*
Течеше следобеда на третия ден. Корабът продължаваше да патрулира над заселения континент. Новините сочеха, че вражеските кораби все още не са се насочили към никоя планета от зоната. Алекс беше зле във тези часове, от свиреп зъбобол, който го тормозеше от денонощия.
Във началото на вечерта кораба беше на няколко часа дистанция от база № 9 на Агенцията. Очакваше се те да се приземят там, за нощуване и неотложни срещи със командването на базата там. Алекс, Палма, Аш и Ким дежуреха във тези часове. Шао, Джейн, Шон и Никита във тези часове поддържаха радиовръзките на кораба. Със някои точки от ефира нямаше връзка. Алекс запали цигара и погледна през люка в ляво от себе си навън. Там се спускаше мрак. Алекс беше във почти добра форма в тези часове, а се очакваше да бъде на линия до късно през нощта. Той се замисли за своите повече от 600 предишни живота и си даде сметка, че те са били предимно тежки за него, но пък е научил много мъдрост и научни умения, които сега му помагаха във тези тежки времена, далеко от родната планета Земята. Алекс отпи глътка джин и погледна към Палма, която тъкмо носеше горещи пици за вечерна закуска за десетимата дежурни тук в тези часове.
 /край на откъс № 5/

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 4, Valeri Kolev.

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 4, Valeri Kolev.

На другия ден, във следобеда Nissan се приземи до град № 17. Веднага след кацането Алекс и Палма излязоха на терасата към дежурната каюта. Навън валеше дъжд. Алекс запали цигара, извади бутилка джин и отпи глътка. Гледката показваше града във далечината и в близък план базата и летището тук. Въздухът ухаеше на извънземен озон и кислород. Усещането за свежест и младост омая земляните, особено Алекс и Палма. Алекс огледа района, замислен над излъчването на този град. Тук живееха половин милион души. Във базата и летището пък, имаше 4,000 души- колеги командоси от AFJ. Във летището по това време имаше 115 различни кораби, совалки и изтребители. Алекс погледна за народността на корабите наоколо, търсейки непроверени, които можеха да са опасни за земляните тук. Палма сръбваше джин с тоник и наблюдаваше зоната около входовете на Nissan. Долу вече чакаха разрешение да идат до базата и града, няколко от екипите на кораба.
Щом по-късно двамата се прибраха вътре в каютата, Алекс запали цигара и огледа хората си в каютата, преди да заеме мястото си зад пулта, където тази вечер щеше да има много работа, до късно след бордовия полунощ. Докато пушеше цигарата, Алекс пусна последните новини от изминалите дни и часове, които сега щеше да прегледа и прослуша. Добрата представа за световете, сега- във реално време, щеше да бъде много полезна за Агенцията, по- късно.
Докато Алекс преглеждаше новините, Палма приготви вкусни пици за една вечерна закуска. Ким, Аш, Мирена и Милена по това време имаха свободни часове и почиваха. Из кораба бяха будни 40 души, а три екипа бяха отишли до базата и до града. Алекс запали цигара и се изправи на терасата, за да погледа навън. Вече ставаше тъмно над базата и града, а спускащия се мрак скоро щеше да залее всичко наоколо. Алекс отпи глътка джин с тоник и погледна към Палма. Напоследък и даваше все по- малко от вниманието си, но тя не реагираше на  това негативно. Бяха изминали няколко часа от кацането тук, когато Алекс даде инструкциите си за всеки един от екипажа. Командир Йон беше поел командването на кораба, а Алекс и Палма щяха да поработят още малко, преди да се оттеглят да почиват. Не се очакваше скоро да се отлита от това летище, а това даде на Алекс усещане за малка радост. Палма беше щастлива тази вечер. Някак си беше успяла добре да си подреди картите, а това я радваше. Настроенията из кораба бяха нормални, носеше се полъх на оптимизъм наоколо. Радиовръзките с базата, града, кръстосвача, както и със екипите, излезли навън, бяха стабилни.
*
На другия ден, към края на следобеда, кораба прелиташе над вътрешно за континента море. Намираха се на 10 км. височина и се движеха със 300 км/ч., а навън се вихреше буря. Във дежурната каюта имаше десет души, сред които Алекс и Палма. На борда на кораба бяха будни 50 души, а останалите 150 почиваха и спяха. Алекс се черпеше със джин и умуваше, как да подобри отбраната на планетата тук- Orixon 44. Тези дни бяха получили съобщение, че във зоната са забелязани вражески кораби, от една враждебна цивилизация. Във тяхната посока бяха изпратени десет автоматични, разузнавателни дрона. В очакване на резултат командосите, които се намираха в тази зона, тръпнеха в очакване на нова информация за вражеските кораби навлезли във зоната. Агенцията AFJ беше вдигната по тревога валидна за цялата зона около планетата Orixon 44.
Алекс запали цигара изправен пред предния люк. Предстоеше му чак до сутринта да умува по плановете за защита на тази планета от нашествия.               
/край на откъс № 4/

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 3, Valeri Kolev.

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 3, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато Nissan приближаваше град № 10. Там кораба щеше да изчака инструкции. Алекс запали цигара замислен пред предния люк на дежурната каюта. До него стоеше Палма, докато подреждаше масата за вечерята на шестимата. Алекс беше във лошо настроение, отново го мъчеше грип. Той се опитваше да действа по своите задачи, но неуспяваше да се концентрира. До града имаше няколко часа път. По това време екипажа беше на крака, преди да остане вечерната смяна на дежурство. Алекс се беше замислил по въпросите около оцеляването на земляните, разпръснати из десетина планети около Orixon 44. Животът извън Земята биваше труден почти навсякъде. Самият Алекс често боледуваше, отваряйки работа на лечителя на кораба, шамана Джи. И този ден Джи лекуваше Алекс със нови и нови хапчета и билки. Резултатът биваше променлив, но във общи линии Алекс се мъчеше предимно. Той си взе кафе от автомата и седна зад пулта, за да обмисли нещата си за този ден и следващите няколко дни.
*
Следобедът на другия ден вървеше нормално, когато Алекс излезе на терасата на дежурната каюта и се загледа нататък към града. След няколко часа корабът щеше да отлети оттук, над планините към следващата спирка- град № 14. До Алекс стоеше Палма и хапваше шоколадов сладолед. Алекс беше замислен, предимно над проблемите на кораба и екипажа от последните времена. Той реши да се разходи около кораба и кимна на Палма да тръгне с него. Докато асансьора ги спускаше към партера, Палма извади от един джоб един лист и дълго разглежда нещо по него. На излизане от кораба и от асансьора Алекс побутна автомата на рамото си и огледа наоколо. Постовите на входа кимнаха на Алекс и на Палма и направиха път за минаване. Навън беше свежо и хладно, валеше тих дъжд. Двамата прекосиха площадката пред кораба и тръгнаха по асфалтирана алея към парка на летището. Във тези часове из парка имаше десетки минувачи, някои от корабите, други от базата и трети от града. Във района се срещаха доста диви животни и зверове, които се плашеха трудно, дори ако се стреляше по тях. Във далечината се забелязваше кафене, около което се беше насъбрал народ. Натам тръгнаха Алекс и Палма. Както се бяха уговорили предварително, в кафенето трябваше да се срещнат със Ким и Аш. Наближавайки кафенето двамата оглеждаха хората около себе си. Наблюдаваха се доста непознати видове, за които тепърва се търсеше информация, за да се картотекират за архива на кораба. Алекс помириса въздуха, да не би да има теч на газ и сетне запали цигара. Двата им дрона с камери, вече оглеждаха наоколо. Трябваше да им бъде осигурена максимална безопасност, както обикновено.
Двамата седнаха по- късно на масичка пред кафенето, една от няколко десетки наоколо. Поръчаха си бира със мръвки печено месо и се загледаха наоколо.
*
Няколко часа четиримата се черпиха с бира и печено месо, преди да дойде техен робот със хеликоптер, за да ги прибере на борда на кораба- трябваше да отлитат нататък, за обичайното патрулиране над континента. Когато се качиха във хеликоптера, Алекс запали цигара и кимна на робота да излитат. Това беше хеликоптер от състава на кораба Nissan. За него имаше място където да стои по време на полет, както и още няколко такива хеликоптери. Алекс, Палма, Ким и Аш заминаха заедно с хеликоптера и двата робота обратно към кораба. Там чакаха само отделни хора от екипажа да се приберат, за да тръгва кораба. Докато си пушеше лулата, Алекс ползва телефона. Той искаше нещо да провери, преди прибирането в кораба.
*
Във следобеда на другия ден Nissan прелиташе над планина, разположена на площ със около 2,000 км. дължина. Летяха на височина от 10 км. и скорост от 400 км/ч. Във тези часове бяха будни около 40 души, а останалите 160 почиваха или спяха. Алекс тъкмо умуваше дали във вечерта ще се приземяват някъде или не. По принцип това трябваше да реши именно той. Докато умуваше, къде ще бъде по- добре да бъдат тази вечер, Алекс запали цигара и си взе чаша кафе от автомата. Долу на земята под кораба вилнееше зимна буря със много сняг и силни ветрове. Там беше опасно, до известна степен.
*
Във началото на вечерта Алекс си взе още една чаша кафе и седна пред пулта си, за да помисли и поработи над редица проблеми и задачи. Това беше планетата Orixon 44, земна година 7018- та. Новата планета на земната цивилизация, отдалечена на години път от самата Земя. Наоколо имаше още редица планети, където земляните имаха колонии със градове.

/фентъзи роман, край на откъс № 3./
/следва продължение/