Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 16. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 16. Valeri Kolev.

           Късна вечер беше на борда на кораба Volvo, когато по решение на командир Йон, отлетяха към втория град на земляните на тази планета, град Втори. Алекс се черпеше със джин и наблюдаваше параметрите на полета. Във тези часове Алекс страдаше за миналото, но за да не се паникьосва, се занимаваше по пулта си и разни задачи и проблеми от последните времена. Корабът набираше височина със около 35 % от нормална тяга на двигателите си, което означаваше огромна мощност, макар и да не бързаха впрочем за някъде.  Алекс беше отчаян, страхувайки се да не се паникьоса- нямаше връщане назад към миналото, това вече беше минало.
          Очертаваше се безсънна нощ за Алекс, със неговото разклатено здраве, макар да беше на 40 години, относително казано, понеже беше невъзможно да се изчисли точно. Палма разбираше състоянието му и правеше всичко възможно да му помогне, но не винаги успяваше във това. Със надеждата да си оправи настроението, Алекс взе таблетка с особено ценна билка, която му даде шамана Джи- докторът на този кораб.
         *
         Във следобеда на другия ден кораба Volvo наближаваше град Втори, а летеше на 10 км. височина, като започваше да се спуска надолу плавно. Алекс запали цигара, сипа си още вино с лимонада и се заплесна по разхождащите се наоколо Палма и Ким. Настроението му беше променливо, а не общуваше с никого, ако не е наложително. Забелязали разликата, Палма и Ким се надпреварваха да го ободрят и зарадват, но твърде не се получаваше желания ефект. Алекс ровеше из архивите, търсейки нови и нови познания из науката и техниката на извънземни цивилизации. Той незнаеше защо прави това и защо е необходимо, но може би  беше важно и  би трябвало  така да бъде. Зает със понятия из висшата математика н приятелска извънземна цивилизация, Алекс си помисли, че трудно ще рабере този материал. Той въздъхна, отпи червено вино и се изправи до предния люк, а Volvo вече се намираше на 800 м. височина и около два- три часа път до град Втори.
         *
         Корабът се приземи успешно на летището до град Втори, във началото на вечерта. Пистата беше специално почиствана от дебел слой сняг, за да приемат Volvo тук, във този град. Алекс запали цигара и се изправи пред един люк, за да погледне навън, а там вилнееше силна снежна буря. Неусетно се беше спуснал сумрак наоколо. Алекс видя какво има около техния научно- изследоветелски кораб, а във далечината се издигаха крепостите на град Втори, както и дебелите и високи градски стени. Цялата територия на този малък континент беше взета на изплащане за срок от 10 години, от земляните и земните космически сили: AFJ. Това беше втория град на земляните на тази планета, а по- нататък се издигаше и град Трети. По останалите континенти живееха около 17 цивилизации, като тук не се водеше нито една война, във тези години.
         Алекс отпи вино и погледна какво правят неговите другари.
Не се очертаваше някой от кораба да излиза навън преди края на снежната буря...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 16.   Valeri Kolev. 

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 15. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 15. Valeri Kolev.

         Това беше една вечер на борда на кораба Volvo, паркиран на летището до град Първи, на планетата Orixon 74. Това бяха броени дни преди да настъпи Новата 3019- та Земна Година. На тази планета земляните имаха територии взети на изплащане за 10 години, а построените от тях градове бяха три, със общо 400 хиляди души, предимно земляни или хора от земен произход родени във извънземието. Тази вечер Алекс и Палма бяха в добро настроение. Докато се черпеха със вино и лимонада, Алекс запали цигара и погледна часовниците си, за да преценява нещо. Във тези часове всички от кораба вече се бяха прибрали вътре, за да нощуват при повдигнати входове на 15 м. височина, което правеше кораба недостъпен за неканени гости. Не се очакваше нито да имат полет във нощта, нито пък някой да има работа извън кораба. Нямаше и задачи за изпълняване...
        *
        Беше края на следобеда на другия ден, когато Алекс умуваше седнал зад своя пулт, черпеше се със джин- тоник и пушеше цигара. Корабът все още се намираше на летището до град Първи. Будуваха във тези часове 20 души.  Тъкмо се бяха прибрали всички обратно във кораба и макар и много рано, кораба беше готов да нощува с неговия екипаж от 100 души и 35 пътника и  пасажери...
        Алекс запали цигара, отпи джин и замислен разглеждаше записките си от архива си. Той се опитваше да разбере до каква степен му бива изтривана паметта и защо. По- късно вечерта , когато Алекс и Палма се прибраха в своята каюта за да подредят отново нещата си, имуществото и запасите си. Алекс после се усамоти, а Палма се занима да почисти добре каютата. В това време Ким и Аш стягаха храната за вечерята и за през нощта, за десетимата от Екип Алфа.
        Късно вечерта Алекс беше във лошо настроение. Той запали цигара изправен пред един от люковете на каютата си и погледа гледката към град Първи, дълбоко замислен. Мисълта за миналото му, ту- тук, ту- там, го натъжаваше. Носталгия и меланхолия превземаха ума му във тези часове, когато би трябвало да го радва наближаващия празник- Нова Година 3019- та. Тъгата по роднини и приятели и приятелки, със които съдбата ги беше отделила по ралични пътища, му носеше само мрачни мисли. Алекс въздъхна и отпи глътка джин. За да не страда по миналото си, той се зае със нови и стари проблеми и задачи, които искаше да обмисли и реши във тези часове, а навън вилнееше снежна и мразовита буря...
         *
         Вечерта напредваше, а навън беше паднал мразовит мрак, не се забелязваше никакво движение из джунглата, дори зверовете се бяха скрили от студ и мраз. Алекс и Палма си бяха пуснали малка, но мощна печка във тяхната каюта и се топлеха край нея, пийваха и горещ билков чай... Едва сега Алекс разбра значението на един свой сън от предишни години- плачещата, голяма змия, змей... Змеят беше плакал за Алекс и неговата съдба... Змейовете по принцип не плачат...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 15.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 14. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 14. Valeri Kolev.

           Във един следобед Алекс и Палма вървяха из парка на град Първи. Валеше пухкав сняг и не беше много студено. Алекс запали цигара, докато приближаваха мотел някъде из този парк. Техният дрон се водеше от робот и ги следваше, за да ги прибере после на кораба им Volvo. По- назад след тях се разхождаха Ким и Аш. Из парка имаше доста хора, от градовете, от военните бази и от кораби и самолети, които гостуваха на града.
         По- късно четиримата се събраха във ресторанта при мотела. Тук имаше десетки души от екипажа на Volvo. Алекс и другарите му седнаха на маса край един прозорец със изглед към парка. Докато си избираха напитки и храна от менюто, Алекс погледна кои от хората му са тук във ресторанта.
        *
        Следобеда напредваше, когато четиримата излязоха от ресторанта и тръгнаха бавно из парка пеша. Дронът им ги следваше със готовност да ги прибере, но Алекс инструктира робота да чака и да ги следва, на подходяща височина. Този парк беше един от десетки подобни, разположени около град Първи. Тук можеха да се наблюдават флора и фауна на планетата и добре дресирани животинки, със умерена опасност за минувачите оттук. За по- сигурно Алекс и другарите му се движеха добре въоръжени, за да могат да избегнат неприятности тук. Алекс запали цигара. Вечерта беше все още надалеко, а четиримата развеселени от гостуването във ресторанта там, бяха радостни за тези часове и дни, които прекарваха на тази планета.
         *
         Бяха се прибрали до кораба си- Volvo, съвсем пеша. На един от давата входа на кораба четиримата срещнаха хора от своите и се спряха на разговори. Охраната на кораба, както обикновено беше засилена. Командир Йон беше отказал да има отново скара- бира пред кораба, но даваше известна надежда, по- късно да помисли по въпроса. Четиримата се изкачиха със входния асансьор до нивото на каютите си и скоро се прибраха, така казано: “у дома“.
          *
          Във началото на вечерта Алекс и Палма се занимаваха със пултовете си, по задачи, които имаха. Алекс отпи глътка джин и запали цигара. Той беше намерил обратна връзка със бъдещите поколения. Когато той архивираше информация, по нея се отговаряше във един конкретен архив, намерен през 2810 – та година, някъде из земната Луна. Това правеше възможно да се разговаря със тези хора, макар й извънземни, намиращи се из бъдещето след 4000- та Година. Алекс беше се замаял от неочакваното си откритие. Той пишеше из архива си, а от корабните архиви четеше отговори и инструкции, обяснени ясно, за разбиране. Темите, интересуващи Алекс и неговите другари бяха различни, но вече щеше да има промяна във тълкуването на нещата, погледнато от извънземни, обясняващи времената след 3000- Земна Година, а те самите живеещи със 1000 години, по- късно.
          Алекс въздъхна и отпи глътка джин, дълбоко замислен...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 14.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 13. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 13. Valeri Kolev. 

              Във следобеда няколко дни по- късно, Алекс и Палма пушеха по цигара, застанали на терасата на каютата си. Навън вилнееше снежна виелица и бързо трупаше и завяваше снега. Алекс извади бутилка джин и тоник, за да се почерпят в тези добри времена. Корабът беше все още на летището край град Първи. Не се очакваше скоро да имат полет, нито пък някакви други задачи. Навън беше около -15‘ С, а заради снежната буря, навън не беше излязъл никой от този кораб.
            Следобеда напредваше, когато Алекс седна зад пулта си и се зае да обмисля нещата, забил поглед във екраните си и листите хартия, по които пишеше и драскаше.
            Във вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили във каютата си, освободени за времето до сутринта в 6 часа. Те слушаха музика и ровеха из компютрите си, за да осмислят отново живота си, тръгвайки по още по- нов път. Докато постегнаха имуществото и запасите си от въздух, вода, провизии, гориво за дронове, боеприпаси, пари и т. н., двамата скоро бяха готови за следващите дни, седмици и месеци. Алекс седна да си почине и запали цигара, а беше дошло време за джин с тоник. Когато по- късно Алекс се ровеше из архивите, основната му мисъл беше, че скоро земляните ще разполагат с науката на няколко древни цивилизации, оставили архивите си на разположение на земляните. Основните разлики в науките бяха различните химически формули и съчетания, различна химия, от приетата на Земята.
           По някое време, Алекс пусна да види и чуе новините от близо и от далеко. Наоколо имаше два мощни ретланслатора,  също още един на кръстосвача New York, който беше наблизо. Корабът Volvo също имаше антени, но с по- ниска мощност. Докато преглеждаше новините, Алекс записваше информацията, за архивите на кораба. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се замисли дълбоко. Тази вечер отново имаше новини от Земята. Това радваше целия екипаж на кораба Volvo. От Земята вече редовно пътуваха преселници към други планети, поради големия брой жители на планетата, а там беше ограничена равдаемостта, поради недостиг на ресурси и на територия, за мнозина от хората. По това време Аш и Ким бяха готови със трапезата за десетимата- Екип Алфа, за тази вечер. Алекс погледна направеното, но усещаше, че нещо няма апетит. Отказаха и още няколко души, но това нищо не означаваше, тъй като до сутринта имаше страшно много време, а стола на кораба работеше от 5 ч. до 1ч. заради почивката на готвачите. Ако екипажа не си отделяха храна навреме, то през късната доба щяха да гладуват... Алекс и Палма пък си кътаха достатъчни количества готова храна и пакети с храна и напитки, за да могат да канят дори гости във късната доба...
          Вечерта напредваше, когато Алекс излезе на терасата на каютата си и отвори малко прозорче за чист, пресен въздух. Беше радостен от добрите времена и от мисълта за наближаващите празници. Той запали цигара, а зад него се появи тихо Палма и застана до него, забила поглед във далечината, огряна от Синя луна...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 13.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 12. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 12. Valeri Kolev.

Беше един ден по- късно, когато във следобеда Алекс и Палма се черпеха с джин във неговата каюта в кораба Volvo. В тези часове Алекс изучаваше науката на една приятелска цивилизация, четеше и описанията на живота на земляните през 4000- та година, т.е. със 1000 години по- късно. Това бяха изключително ценни хроники, от които се разбираха много неща за живота и битието на земляните тогава. Леко притеснен Алекс се зае да изучава тази информация, за да се вземат мерки за промени във настоящето, за благополучно бъдеще.
       Вечерта напредваше, а Алекс запали цигара и се изправи пред един люк, за да погледа навън. Валеше хубав сняг, беше меко и добро време. Докато си пушеше цигарата, Алекс обмисляше наученото от него в тези дни, от архивите. Палма тъкмо беше приготвила вечерята за Екип Алфа, най- добрите хора на Алекс. Помагаше й също Ким, а Аш сервираше масата.
        Долу пред кораба отново имаше запалени огньове и скара- бира пункт, където се събираха стотици любители на пивото, послучай тази си среща тук. Хора от градовете, от военните бази, от корабите, събрали се тук във тези дни и часове. Алекс, Палма, Ким и Аш също отидоха там, край огньовете, за да се почерпят и поговорят с хората. Под бързо разгънати шатри с поставки за питиетата и мезетата, бяха запалени и огньове , на които всички се радваха във тези дни и вечери. Най-щурите хора тук, дори посрещаха утрото там.
        Алекс запали цигара, беше се понапил тук. Докато опитваше да пази равновесие, той кимна на Палма, да се прибират в каютата му.
       *
        По- късно вечерта Алекс си беше полегнал да си почива, а Палма пусна музика и се зае да оправя и подрежда каютата. Беше дремнал близо час, когато Алекс стана и се разсъни на чешмата с водичка, а сетне седна зад пулта си, за да види какво става наоколо в тези часове. Навън трупаше сняг, а беше сумрак, осветяван от самия сняг. Алекс запали цигара, взе си горещо нес кафе и заби поглед във информацията с новини за земляните от изминалите дни и часове. Командир Йон беше заръчал до един час, всички да се приберат в кораба. Постепенно Алекс се разсъни и се зае със темите си за размисъл.
        *
        Късно вечерта целия екипаж и гостите- пътници се бяха прибрали в кораба за нощуване. Не се очертаваше нито да се излита скоро, нито пък някой да излиза навън. Алекс и Палма тъкмо умуваха над древни хроники, написани от далечна раса извънземни, като едни инструкции за земляните, след тяхната 4000- на година, по Земния календар. Инструкциите бяха интересни и със сигрност щяха да бъдат полезни във тези времена и години, сега когато наближаваше 3019- та Земна Година. Двойните календари се използваха по всички колонии, градове и кораби на земляните. Единият календар беше за конкретно извънземие, а втория- по Земното летоброене, изчислявано със компютърни програми.
      Алекс въздъхна и запали друга цигара. Ето, че отново бяха дошли добри времена за земляните, дори тук- на около 2,5 години от Земята.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 12.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 11. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 11. Valeri Kolev.

На другия ден, във следобеда, Палма и Алекс се топлеха във неговата каюта около печката, със кафета и чай. Алекс ровеше из архивите на кораба и из архивите на AFJ. Така той разбираше все повече и повече знания и мъдрости от различни светове, дори от родната Земя. Това беше времето- няколко седмици, преди да дойде  Новата 3019- та Година. Корабът Volvo все още гостуваше на град Първи, на земните територии на планетата Orixon 74. Тукашните хора, както от военните бази, градовете и корабите, се опознаха добре през тези дни. Volvo можеше да търси съдействие от военните, когато има нужда, но не се намираше под тяхното командване, тъй като това беше научно- изследователска експедиция. За повечето от целите и задачите пред кораба Volvo и екипажа му, не беше известно всичко, а някои от задачите и целите знаеха само малък кръг хора.
          Следобедът течеше, а Алекс запали цигара, сипа си джин и замислен отметна още един том от архивите за чужди, но приятелски цивилизации. Беше научил отново, стотици понятия, знания и мъдрости. Доволен от всичко това, той попадна на папка със знания на далечна извънземна цивизация, където се описваха времената след 4000- Година по земния календар. Извънземните не даваха информация, от къде и как имат такава информация...
           Алекс си пушеше цигарата, пийваше джин с тоник и четеше упорито папката със описани времената след 4000- та Година на Земята. Ставаше ясно, че действителността е променлива, също Миналото, Настоящето и Бъдещето,  и представляват дърво със много клони и разклонения, т. е. По какви пътища може да продължат битието и съществуването си,  човешките цивилизации от Земята, т. н. Измерения, Светове. Тази извънземна цивилизация си беше направила труда да разкаже на самите цивилизации от Земята и със корени от там, какво бъдеще ги очаква,  след  1000  години
по- нататък във времето. Алекс беше шокиран от нещата описани във тези томове, архиви и хроники. Главата му съвсем се беше замаяла от наученото от това. Чак сега Алекс си спомни, че към кораба Volvo има и пулт за управление на пътешествия из времето, със кораба, все още неизползвано от началото на екпедицията, та до тези дни.
      Във вечерта Алекс и Палма се разходиха из кораба, слизаха и долу пред него, със входа- асансьор, а навън беше хубава снежна вечер, ухаеше приятно, а настроенията бяха оптимистични. Долу до кораба екипажа беше отворил скара- бира пункт, където вече се бяха събрали мнозина от корабите на летището, от военните бази на града, както и хора от града. Това бяха няколкостотин души, които рано- рано бяха започнали да празнуват Новата 3019- та Година. Алекс и Палма си взеха по една сочна пържола и по халба бира, да се почерпят, докато слушаха какво се говори наоколо. Тук имаше и много хора от тяхната команда, хората от кораба Volvo. Времето се случи хубаво и не много студено. Имаше и запалени огнища на дърва и въглища, където хората топлеха душите си...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 11.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 10. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 10. Valeri Kolev.

Късно вечерта на същия ден корабът Volvo летеше на височина от 8 км. над планетата Orixon 74, търсейки ориентиране към  териториите на земляните на тази планета. Навън беше сурова зима. Това се случваше няколко седмици преди тук да празнуват Новата 3019- та Година, по древния календар на Земята. Екипажът на кораба Volvo имаше 100 души, а освен тях на борда имаше и 30 пътника- пътешественици, отиващи насам натам из космоса, та временно и на този кораб. Тези хора отиваха на гости на земните градове тук на тази планета, за да празнуват и посрещнат заедно със тях , Новата 3019- та Година. Алекс и Палма се радваха, че тук ще празнуват новата година, сред цивилизацията, макар и само 400 хиляди души, земляни по произход. Освен десетки колонии по чужди планети, земляните имаха и втора цяла планета тяхна- Orixon 44, където вече се бяха устроили градове със общо 800 хиляди души население. Освен втората изцяло земна планета- Новата Земя, имаше и трета планета съвсем земна собственост и все още ненаселена от земляните, но маркирана, че е земна собственост, планетата Orixon 88, която наричаха- Третата Земя.
             *
             От няколко дни кораба Volvo стоеше приземен на летището до град Първи на тази планета, където живееха хиляди земляни. Докато двадесет души от кораба посещаваха този град, Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха събрали във каютата на Алекс и се черпеха със джин и тоник. Настроението във тези дни биваше оптимистично, както по корабите на земляните, така и по техните градове.
        *
        Още няколко дни по- късно, корабът стоеше на същото място на летището край град Първи. Алекс и Палма се черпеха с джин във неговата каюта. До града отново бяха отишли други 20 души. Градовете на земляните и техните кораби бяха сериозно охранявани, а границите им бяха защитени със високи и дебели градски стени- из джунглата имаше опасни зверове и хищници. Алекс умуваше във тези часове по десетина теми за размисъл, както за своите предишни животи. Интересуваше го също- как ли живеят бъдещите поколения, тъй като за предишните поколения пишеше всичко из архивите. Така всъщност се роди идеята- как от бъдещите поколения да разберат какво е положението там. Трябваше да обучат специални хора, които след смъртта си във бъдещето, да се родят във миналото си и да напишат конкретна книга, където да опишат живота във бъдещето, така наречени- хроникьори, писари,  пророци... Алекс разбра какво те са били измислили и се зае да чете из архивите именно хроники, писания и книги на пророци, писари и хроникьори. Във процеса на търсенето на такива данни, Алекс намери сериозни трудове във тази насока. Освен архивите на самия кораб, тук имаше и данни от архивите на космическите сили на земляните- (AFJ), както бяха наречени. Смяташе се, че тази агенция има данни както за минало и настояще, също и за бъдещето.
          Алекс запали цигара, замислен над разказ от бъдещето, който откри, а подобни имаше много- със много време, необходимо, за да се разбере всичко...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 10.  Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 9. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 9. Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно корабът Volvo се спускаше към планетата под него- Orixon 74. Бяха решили да гостуват на земните градове построени тук, благодарение на гостолюбиви извънземни видове и раси, чиято беше планетата. Самата територия на земните градове беше взета на изплащане за срок от 10 години. Тук земляните бяха около 400 хиляди души. Икономиката им беше сполучлива и се смяташе, че територията на земляните ще бъде изплатена дори по- рано от предвиденото.
        Наближаваше обедното време на борда на Volvo, а Алекс запали цигара, пристегнат в предпазния си колан, докато следеше как върви спускането към планетата. Във тези часове се намираха на 200 км. от нея. Очакваше се да се приземят на летище край земните три града, някъде по вечерно време. Във тези часове кораба пилотираха Джони и Джими, най- добрите пилоти от командата на Алекс. Времената бяха добри по това време, а на борда на кораба настроенията бяха оптимистични и добри. До Новата 3019- та Година, по земния календар, оставаха няколко седмици. Във очакване на Празниците, повечето земляни бяха във еуфория, и до известна степен- лудост. Заради приближаващите Празници, командир Йон беше решил да прекарат тези Празници долу до трите земни града на планетата тук- Orixon 74. Екипажът одобри това решение.
        Във следобеда същия ден, Алекс и Палма се усамотиха в почивната си каюта, за да подредят багажите и запасите си за оцеляване. До приземяването се очакваха часове наред. По някое време Алекс запали цигара и извади битилка джин и тоник, за да се почерпят двамата с Палма. Спускането вървеше бавно и плавно, за да няма рискове при приземяването на кораба.
        Следобедът напредваше, а Алекс и Палма търсеха радиовръзка със градовете на земляните, долу на тази планета. Все още не бяха успяли да се свържат, но това не беше притеснително- понякога радиовръзките пропадаха, заради радиосенките. Алекс пак запали цигара, а бутилката джин му вдъхваше оптимизъм- все още не беше изпита. В този час Аш и Ким донесоха топли пици за следобедната закуска. Спускането към планетата вървеше нормално, със минимални рискове. Спяха само 25 души, за да има командир Йон пресни сили за водене на кораба, на разположение, ако потрябват. Алекс и Аш по- късно се бяха изправили пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваха картинката напред и надолу, по пътя на кораба.
       По- късно Алекс се беше замислил за своите предишни животи и мъдростта и знанията, които би имал, ако си опресни паметта извън нормалните граници, да си ги спомня и във този си живот. От архивите на този кораб, Алекс прочете подробности от бита, живота, науката и техниката на други светове, за които си спомняше и му изглеждаха познати от някъде...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 9.  Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 8. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 8. Valeri Kolev.

Кръсросвачът New York беше най- хубавото нещо за мнозина от кораба Volvo, каквото не  бяха виждали от години наред. Това беше няколко дни по- късно, когато кораба беше скачен към кръстосвача, със междинен тунел за гостуване пеша. Алекс и Палма се разхождаха из кръстосвача, виждайки много приятели и познати. Алекс запали цигара, докато се черпеха във столовата на кръстосвача. Тук ги намериха също Аш и Ким и се събраха на една от масите тук. Тук имаше общо около 80 души, както от стопаните, така и от гостите.
          Следобедът напредваше, а Алекс и приятелите му се прибраха по каютите си, за да си починат. Алекс запали цигара и се зае да попълва дневника си, за да отбележи със какви важни проблеми се е занимавал и какво е направил за да ги реши. Архивите на Алекс му помагаха много със всеки следващ ден, опреснявайки спомените му.
         Беше вече вечер, а Алекс прослушваше радиопрограми, излъчвани от планетата Orixon 74, около която се намираха, на дистанция от 700 км. На тази планета земляните имаха колония със три града, и общо население от 400 хиляди души. Алекс запали цигара, докато слушаше радиото, свързан със земляните долу на планетата. Корабът Volvo имаше произведени по пътя, най- различни апарати, за бита и военни такива, част от които щяха да бъдат подарявани именно на Orixon 74, както и на кръстосвача  New York. Хората от командата на Алекс се гордееха със своята продукция, от малките си поточни линии на кораба. Собствено производство имаха също на плодове, зеленчуци, зърнени храни, яйца, месо, алкохол, билки и лекарства, тютюн и др. Това гарантираше достатъчни количества дори при дълъг път без спирки.
          Вечерта напредваше, а екипажа на кораба Volvo, умуваше посещение на земните градове на тази планета. Гостуването им на кръстосвача създаде нови запознанства и срещи на стари приятели, които сега имаха различни пътища, които ги разделяха един от друг. Алекс и неговите хора умуваха и по въпроса, колко време да гостуват на кръстосвача. Понеже плановете им за действия бяха изцяло във техните ръце, екипажа на Volvo сам определяше бъдещето си. Алекс по принцип изпълняваше волята на командир Йон, както и волята на екипажа при гласуване на решения. Във размисъл за миналото, Алекс се черпеше със джин и тоник, усамотил се в бокса си, а Палма по това време спеше. Той си подреждаше раниците и живота, обмисляйки дори детайлите от това.
         Късно вечерта командир Йон поръча целия екипаж да се събере в кораба си- Volvo, за нощуването, когато извън кораба няма да бъде никой от тях. Не се предвиждаха среднощни разходки. Докато всички се прибираха по местата си Алекс си почиваше в бокса, а Палма беше там и си спеше. Плановете на Алекс бяха да стои до късно в нощта буден, за да навакса със размислите си по разни теми и проблеми. Зареден със положителни биотокове във резултат от общуването със земляните наоколо, Алекс се радваше в тази вечер, в компанията на спящата Палма и бутилката джин...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 8.  Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 7. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 7. Valeri Kolev. 

Няколко дни по- късно, във един следобед, Алекс запали цигара, седнал зад пулта си, а кораба наближаваше кръстосвача New York, който висеше над планетата Orixon 74, на дистанция от 500 км. Щяха да го достигнат късно вечерта, или по- рано. Палма седеше до Алекс и тъкмо закусваше дебела и топла пица. Настроението из кораба беше оптимистично и добро. Във тези часове спяха и почиваха 30 души от екипажа. Шао и Джейн тъкмо успяха да се свържат по радиото със кръстосвача, където вече очакваха кораба Volvo. Шон и Никита пък приготвяха следобедна закуска и напитки за целия екип Алфа, които бяха около десетина души. Полетът вървеше нормално, а наблизо нямаше никакави опасности.
        *
        Следобедът напредваше, а Алекс умуваше седнал зад пулта си, над десетина проблема за решаване. Палма, която седеше от дъсната му страна зад нейния пулт, му помагаше до голяма степен. Този кораб имаше четири портативни ядрени генератора и ядрено гориво за около 5 години, също така и вода за 5 години, която се разграждаше на водород и кислород, използвани за гориво и за дишане.
       Във вечерта Алекс и Палма си подреждаха каютата и двете раници и наличен багаж, за да бъде всичко подредено и готово за използване, както беше според инструкциите от правилника. Алекс запали цигара, докато проверяваше какви са им личните запаси от въздух, вода, гориво за дрон, провизии и боеприпаси. Резултата беше, че двамата могат да оцелеят 60 дни, откъснати от външния свят, докато чакат евентуално спасители, ако имат проблем. Със спасителната капсула, бокс- каюта, можеха да се катапултират при необходимост или опасност, отделяйки се от кораба.
        Вечерта наредваше, а десетимата Екип Алфа се бяха събрали да се почерпят и обсъдят плановете си нататък. От кръстосвача New York ги бяха поканили да им гостуват. Кръстосвачът се намираше във дрейф около планетата Orixon 74, на дистанция от 500 км. Докато наближаваха мястото, хората от кораба Volvo се вълнуваха. На кръстосвача имаше 400 души, предимно земляни и малък брой извънземни. Подобни срещи се случваха много рядко и то след доста време във полет. Алекс се черпеше със джин и тоник и продължаваше да умува по наличните проблеми за решаване.
        По някое време, дежурните отново прихванаха радиовръзка със кръстосвача. Очакваше се след броени часове да бъдат до него, в дистанция удобна за скачване. Екипажът на кораба Volvo се зарадваха и настроиха празнично. Алекс запали цигара и се зае да проверява програмата за скачване към кръстосвача. Приближването вървеше нормално, а в този час скоростта на кораба, се намаляваше плавно, докато достигне кръстосвача. Алекс беше в добро настроение, във очакване на гостуването им при кръстосвача. Смяташе се, че срещата тук, далеко от Земята, ще бъде забележително събитие...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 7.  Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 6. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 6. Valeri Kolev.

Вечерта беше дошла на борда на кораба Volvo, а  Алекс слушаше новини от най- близкия предавател на земляните из тази зона. За по- сигурно, той записваше тези новини. Оказваше се, че новините идват от кръстосвач на земляните, който се намираше на няколко седмици дистанция от Volvo. Това беше кръстосвача New York. Алекс запали цигара, докато осмисляше новините за земляните в зоната. Тогава му хрумна идеята- да вземат та да гостуват на този кръстосвач. Измисли набързо поздрав към кръстосвача и молба да бъдат приети със кораба си, до кръстосвача. Докато обмисляше идеята си, Алекс поиска от екипа си съгласие, да се реализира това.
       Вечерта наредваше, когато Алекс получи съгласието на екипажа и командир Йон, да се гостува на кръстосвача New York от космическите сили на земляните (AFJ ).
       *
       Няколко дни по- късно, по следобедно време на кораба Volvo, командата на Алекс пътуваха към кръстосвача New York, за да му гостуват, а това се намираше някъде около малката планета Orixon 74. Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк за да погледа напред по курса на кораба. Полетът вървеше нормално, а бяха будни 15 души, ангажирани със воденето на кораба. Алекс се беше замислил във тези часове, за кръстосвача New York, на когото отиваха да гостуват, и за космическите сили на земляните: AFJ, както им казваха хората. Самият Алекс също беше военен, но кякак си извън всичко. Неговите директиви бяха- да се използва космоса, науката и техниката за военни цели и научно- изследователска дейност. Това го правеше абсолютен господар на делата си и му даваше свобода да действията. Имаше няколко души, от които Алекс можеше да зависи и да се подчинява, единия от които беше командира на кораба- Йон, също адмирал Буун и адмирал Пиркс.
          Алекс въздъхна. Макар и да беше боен, кораба Volvo, никой нямаше намерения да стреля от него- това беше научна експедиция във космоса около Земята. Въпреки оптимизма, то надалеко от родната планета, можеше сериозно да си изпатят, ако кораба им не е боен. Алекс пушеше цигара, опитваше джин с тоник и се радваше на добрите времена напоследък. Палма седеше до него, слушаше музика и ремонтираше един от компютрите, който даваше дефект от почти две седмици.
         *
         Започваше вечерта, когато Алек и Палма обикаляха из тунелите на кораба, за да проверяват здравината на корпуса му, от вътрешната страна. Докато обикаляха и оглеждаха, Алекс пушеше цигара, замислен. Тази вечер беше измръзнал и сънлив, а трябваше да будува още часове наред, за да навакса със закъсненията си, по решаване на разни задачи и проблеми.
         Вечерта напредваше, когато двамата се прибраха на топло във дежурната каюта. Алекс побърза да си вземе чаша чай и да се загъне със дебело одеало, седнал зад пулта си. Докато успяваше да се стопли, той имаше добро настроение, а такова беше настроението и из целия кораб.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 6.  Valeri Kolev.