Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 41 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 41 .  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, във началото на бордовата вечер,  кръстосвача и двата кораба на Алекс наближаваха междинната станция, към която летяха. Очакваше се да пристигнат най- късно през нощта, или на сутринта. Алекс седеше зад пулта и наблюдаваше картината от външните камери. Междинната станция вече се виждаше на радара. Кръстосвача трябваше да остане поне на два часа от станцията, заради големите си размери, а до самата станция щеше да отиде само кораба Volvo, който вече започваше да се освобождава от закрепването си към кръстосвача. Във останалите часове полет до станцията, кораба Volvo отиваше самостоятелно. Алекс беше изморен във края на този ден и мечтаеше за почивка.
По- късно вечерта Алекс запали цигара, докато кораба Volvo летеше самостоятелно към междинната станция, а другите кораби оставаха във дрейф, на около два- три часа от станцията. Алекс и дежурните успяха да се свържат със станцията, за да проверят каква е обстановката там, от гледна точка, че са земляни от научна експедиция. От станцията пък успяха да им намерят землянин, с когото да говорят. Оказа се, че на тази станция има 200 души от Земята, а се оказа, че там обстановката е нормална и добра. Алекс разговаря малко със няколко земляни от станцията. До скачването имаше още няколко часа, а дежурните от Volvo намаляваха скоростта, приближавайки станцията. При Алекс в тези часове бяха Палма, Ким и Аш. Алекс сипа по чаша червено вино с лимонада, да се почерпят четиримата, докато приближават междинната станция. Там искаха да се поразходят и да се срещнат със някои от тези 200 души земляни от станцията. Предвидливо имаха нагласени новогодишни подаръчета за тези земляни, а това бяха малки пранични кашони със компютри, радиотелефони, лакомства и напитки. Алекс инструктира няколко робота, как да натоварят подаръците по количките, а след скачването щяха да ги рададат сред 200 души земляни, работещи на тази станция. Във трюмовете на Volvo имаше около 1000 такива кашони- подаръци, които щяха да се раздават по- нататък сред срещнати по пътя земляни. В очакване на скачването към станцията, земляните от Volvo изчакваха реда си след няколко други кораби. Междувременно научиха, че е изпратен и втория кораб- Nissan, който щеше да пристигне до сутринта.
Вечерта напредваше, а Алекс отпи глътка вино, изправен пред предния люк. Във чакане зад няколко други кораби, Volvo скоро щеше да се прикачи към един свободен док на станцията. В тези часове адмирал Буун, командирите Пиркс и Йон, разговаряха със станцията, като обменяха информация и новини за земляните и приятелски извънземни видове и раси. Алекс се беше заел да търси следваща спирка по пътя на експедицията. Той се изправи пред звездната карта на стената и обмисляше нещата. Наблизо освен корабите около станцията, щеше да има спирка на около 15 дни, а това беше малката планета Orixon 52. Докато изчакваха скачването си към станцията, Алекс разучаваше ситуацията около тази планета от справочници и от архивите на AFJ. Във зоната всичко беше нормално, както и по земните кораби тук.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  41.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 40 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 40 .  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно кръстосвача и двата кораба на Алекс, пътуваха към най- близкия населен обект, а именно- една междинна станция. Алекс седеше зад пулта и наблюдаваше гледката около кораба, чрез външните камери. Той запали цигара, замислен над своите задачи, служба и живот. С началото на Новата Година, Алекс очакваше бъдещето на експедицията да е благополучно и успешно. В тези дни той обмисляше бъдещето на експедицията, но не само той, а и двата екипажа на експедицията. Това бяха дните, когато трябваше максимално да си предначертаят бъдещето, за да не ги изненада то по- късно.
Следобеда напредваше, а Алекс отвори бутилка вино с лимонада, сипа си една чаша и отпи. До него седеше Палма и слушаше хубава музика, както от далечната им родна Земя, така и музика от корабите и от градовете на земляните из звездната система Orixon. По- натам седяха Шао, Джейн, Шон и Никита. Това беше междинната каюта, между техните каюти, а именно- дежурната каюта. Тъй като се движеха със тягата на кръстосвача, дежурните по двата кораба, почти нямаха какво да правят. В тези часове наблизо около корабите и кръстосвача нямаше други обитаеми обекти.
*
Наближаваше вечерта, когато Екип Алфа, десет души на брой, сред които беше и Алекс, се събраха в неговата каюта. Момичетата бяха приготвили лакомства, както за вечерта, така и за дългата и предълга и самотна нощ, когато човек го хващаше вълчи апетит и глад. Докато се черпеха и хапваха, десетимата обмисляха плановете на експедицията, във далечина- със седмици и месеци напред. Междувременно екипажите на кръстосвача и на двата кораба имаха възможност да си ходят на гости, през опънати метални тунели между корабите. Във този конгломерат, във тези времена, имаше общо 800 души, предимно земляни или техни потомци, родени извън Земята. Това беше достатъчно добре, за да не се оплаква човек, че е сам и самотен, във пустиня, от което пък можеше да заболее тежко.
Алекс запали цигара, отпи вино и погледна към екрана пред себе си, както и листите хартия, където пишеше нови и нови идеи и планове.
*
По някое време веселбата на десетимата в каютата на Алекс беше в разгара си. Те бяха свободни от дежурства  чак до сутринта, а все още беше самата вечер. Имаше време и за веселба и за почивка и за сън. Из корабите ситуацията беше подобна. В това време командир Йон и командир Пиркс, търсеха нови членове на експедицията, както беше поръчал Алекс- шефа на експедицията. Сред хората от кръстосвача се оказа, че има кандидати за експедицията, имаше кандидати и сред пътниците, макар и да бяха най- обикновени пътешественици, приключенци. Набирането на нови хора към експедицията на Алекс беше необходимо, заради трудностите и умората сред екипажите, след вече 31 месеца път от Земята до тук. При заболяване или изчерпване на силите, човек се нуждаеше от силна храна, почивка и сън. Точно това искаше Алекс да постигне за двата екипажа, за които отговаряше като шеф на експедицията.  

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  40.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 39 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 39 .  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, в един следобед, кръстосвача и двата кораба, скачени към него, напредваха към най- близкия обект наоколо, а това беше една междинна станция, на още 5- 6 дни, нататъка. Алекс пушеше цигара, а пред него беше отворена звездната карта на зоната Orixon. В тези часове два екипа на Алекс обмисляха какво ще се прави по- нататък и на междинната станция, където щяха да гостуват скоро. Следобеда напредваше, а Алекс преглеждаше предложенията на екипажите, за бъдещите действия на експедицията. В тези часове адмирал Буун, шеф на кръстосвача New York, също и Йон- командир на кораба Volvo, както и Пиркс- командир на кораба Nissan, тримата обмисляха бъдещето на експедицията. Алекс знаеше, че без помощта на военните, неговата експедиция няма да успее до никъде, а можеше да е под въпрос дори завръщането им обратно на Земята.
*
По- късно в следобеда на борда на кораба Volvo, при Алекс в каютата му, се събраха десетимата, така наречени- Екип Алфа, за да се почерпят и да умуват отново по плановете на експедицията. Алекс драскаше по листи хартия, докато слуша колегите си и отбелязваше  новите идеи по темата. Новата Година 3019- та започваше нормално. Кръстосвача и двата кораба, закрепени към корпуса му, летяха заедно нататък, където беше най- близкия обект- една междинна станция. Във кръстосвача New York имаше 500 души екипаж и 100 души пътници, които искаха да се повозят и да слязат от кръстосвача, на някои негови спирки. Във кораба Volvo имаше 100 души екипаж и 50 пътници, а на кораба Nissan имаше 100 души екипаж и 50 души пътници. Общо във този конгломерат имаше 800 души, предимно земляни.
*
Във вечерта Алекс и неговите другари се черпеха в неговата каюта, а той правеше настройки на един робот, който щеше да му е охранител нататък из пътешествието на неговата експедиция. Междувременно до междинната станция оставаше около 5- 6 дни път. Бързината нямаше значение за тази експедиция, а да не остават без запаси от жизнено важно значение, и то надалеко от каквито и да са светове, където можеше да се потърсят подходящи стоки- от първа необходимост. Такава логика беше от първостепенна важност за Алекс и хората му. Преглеждайки картата, те търсеха къде могат да закупят каквото и да е, къде могат да гостуват поне за ден- два, та да си починат от пилотирането и пътуването. Да се спрат на каквато и да е твърдина под краката си- това беше лукс в космоса.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара и си сипа вино с лимонада. Неговият личен робот- телохранител беше готов да го придружава и пази навсякъде, но особено важно- при излизане от кораба. При напускане на кораба със личен дрон, този робот щеше да го придружава за охрана. Със малък и компактен личен дрон бяха снабдени всички от екипажите на двата кораба, както и екипажите на кръстосвача.
Цигарата и виното удариха Алекс чак до петите му. Той въздъхна и се изправи пред един люк, за да забие поглед във далечината...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  39.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 38 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 38 .  Valeri Kolev.

Във следобеда на другия ден двата кораба на Алекс, тръгнали на експедиция в космоса, изпратени от Земята, все още се намираха на кръстосвача, скачени към него. Намираха се на 31 месеца дистанция от Земята, във звездната зона Orixon. Както се случва в началото на една Нова Година, Алекс си събираше мислите и си правеше равносметка на изминалите месеци и години, тръгвайки по още по- нов път. Започваше 3019- та Година, когато Алекс, но и другите, си правеха планове за годината, ден по ден, седмица по седмица. Макар експедицията да имаше и военно участие, Алекс беше неин шеф, а не се знаеше какъв военен чин има той. Голямата отговорност, коята поемаше Алекс, като шеф на експедицията, го караше да внимава, каквото й да прави. Стана известно, че каквото се прави през тези времена, носи отражение не само в бъдещето, но има и изненадващо отражение и във миналото... Това обясняваше разни вражди, дори войни между хората, между раси и видове...
*
Алекс запали една цигара в началото на вечерта, докато размишляваше планове и стратегии за своята експедиция. До него седеше Палма и слушаше музика, докато приготвяше лакомства за вечерта на десетимата, както й пакетирана храна за през дългата и самотна нощ. Останалите от Екип Алфа в тези часове спяха. Палма беше умна, млада жена. Тя разбираше каква е отговорността на Алекс и се стараеше да му бъде не само съветник, но и най- близкия човек изобщо. Аш пък беше много стар приятел на Алекс, който не го изоставяше, дори в беда. Тази експедиция нямаше много хора, а  дистанцията до Земята ставаше все по- голяма. По- нататък нямаше да имат достатъчно хора за каквото и да е, но се предполагаше, че Алекс ще приеме нови хора, към екипажите на двата кораба. След месеци преживяни във полети, пилотиране и дежурства, повечето хора на Алекс губеха сили и имаха нужда от повече сили, почивка и сън. Разбира се Алекс наистина приемаше нови членове на експедицията, а за тях имаше и място свободно и достатъни провизии.
*
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се заеха да прегледат новините за земляните, където и да са те. Със далечна транслация имаше новини дори от Земята. Двамата прихванаха и най- близките радиостанции, от които научиха техни новини, а Алекс вече избираше къде ще гостуват по- наблизо от тук. Това беше една междинна станция, разположена на десетина дни дистанция от планетата Orixon 74. Междувременно адмирал Буун- шефа на кръстосвача New York, предложи да използват тягата на кръстосвача, така както са скачени с другите два кораба на Алекс, и да пътуват напред, накъдето трябва. Идеята беше одобрена от командирите Йон и Пиркс, а Алекс поиска да обмисли това предложение, преди да даде думата си. Междувременно дежурните на Volvo успяха да се свържат със други военни кораби в тази зона. Алекс искаше да има алтернативни планове, ако нещо се обърка нататък по пътя на експедицията. Той запали цигара, замислен и заби поглед във далечината, през един люк...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  38.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 37 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 37 .  Valeri Kolev.

Във вечерта на същия ден Алекс се беше усамотил във каютата си, а мрачното настроение не отминаваше. Той опита специални таблетки от шамана Джи- доктора на кораба, със надеждата да потуши мрачното си настроение. Палма също не беше във добра форма. Тя дори полегна болна в койката си, без дори да заспива. Във това време дежурните бяха успели да се свържат със кръстосвача New York, а пилотите го забелязаха на радара и насочиха Volvo  към него. По принцип до достигането на този кръстосвач оставаха няколко часа. Забелязваше се известно избързване от планираното, на двата кораба на Алекс.
*
По обедно време на другия ден двата кораба на Алекс се бяха скачили към кръстосвача New York. Алекс беше поспал и общо взето във добра форма, седеше зад пулта си и наблюдаваше гледката наоколо, от външните камери на кораба. Все още не бяха решили колко време ще гостуват тук на кръстосвача, където имаше 500 души екипаж от земляни и близо 100 души пътници. Във тези часове различните екипажи имаха срещи помежду си, хората искаха да научат как е при другите земляни. Сетне заедно се черпеха и преглеждаха новините за земляните, където и да са те.
*
Със напредването на следобеда, Алекс и Палма се разхождаха из кръстосвача. Тук те срещнаха много свои приятели и колеги, със които си поговориха, а добрата новина беше, че кръстосвача ще бъде наблизо до двата кораба на Алекс, за да помагат с каквото е нужно. Командирът на кръстосвача- Буун в тези часове разговаряше със командирите Йон и Пиркс, относно бъдещите им планове.
По някое време Алекс и Палма пристигнаха в столовата на кръстовача и решиха да седнат и да се почерпят. Докато се разполагаха на свободно място, те повикаха Ким и Аш, та да се почерпят заедно. В тези часове кръстосвача беше в дрейф, на 900 км. от планетата Orixon 74, а двата кораба на Алекс бяха скачени към него. Като в началото на Нова Година, всичко започваше по нов път, а мнозина правеха плановете си за месеци напред, та дори за цялата 3019- та Година, която започваше.
       Във вечерта Алекс и Палма се прибраха в каютата си, доволни от разходката и почерпката в кръстосвача. На връщане двамата бяха пазарували в магазин на крайцера, интересни стоки, както за хапване и пийване, така и други. Докато си разглеждаха новите джаджи за резерва си, двамата забелязаха, че са доволни от пазаруването си там, на крайцера. По някое време отново се събраха десетимата- Екип Алфа, сред които и Алекс. Отново на празнична маса десетимата обсъдиха плановете на експедицията, докато се почерпиха с вино. Алекс запали цигара, отворил пред себе си звездните карти на зоната Orixon. За гласуване отиде въпроса на Алекс- колко дни да гостуват на кръстосвача, а новината , че той ще следва експедицията, за да помага при необходимост, зарадва всички- 500 души на кръстосвача, а  на двата кораба на Алекс- общо 200 души.
       Въпреки всичко, тези близо 800 души тук, имаха зелена светлина да празнуват Новата Година отново.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  37.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 36 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 36 .  Valeri Kolev.

            Във следобеда на другия ден кораба Volvo летеше над първата орбита, поел курс към кръстосвача New York, който щяха да достигнат най- рано около полунощ, за да му гостуват. Алекс беше мрачен във този бордови ден. Хубавият Земен празник, отминаваше. Вече беше 3019- та Земна Година. Със отминаването на празниците, експедицията на Алекс превключваше на сериозни вълни. Макар земния календар да имаше много празници, експедицията имаше сериозни задачи и планове, та нямаше да могат да празнуват както по календара... Алекс запали една цигара, сипа си чаша вино с лимонада и отпи глътка, дълбоко замислен. Той разбираше, че започват по нов път  живота си, когато трябваше да преосмислят миналото и да се стегнат за бъдещето, да внимават във настоящето. Алекс успяваше във общи линии да подреди картите си, живота и службата, тук на борда на кораба Volvo. Палма седеше до Алекс от дясната му страна, зад своя пулт, а Ким и Аш бяха зад тях и тъкмо преглеждаха новините, получени на кораба по радиото. Зад тях пък седяха Шао, Джейн, Шон и Никита, заети да обмислят конкретни задачи. Тук бяха също Браун и Моника, които предимно биваха пилоти за екстремно пилотиране, но и без да се налага това, те даваха и пилотски дежурства, за да не губят добрата си форма. Към екстремно пилотиране се минаваше, когато корабът е във опасност или се стреля по него. Това беше Екип Алфа на експедицията, десет души, сред които беше и Алекс. На борда на кораба Volvo имаше още девет екипа със по десет души, та общо сто души. Освен тях тук пътуваха и странични лица, използвайки превоза до някоя от спирките по- нататък по пътя на експедицията. Броя на тези пътници във тези дни беше 50 души. На кораба Nissan, втория кораб на експедицията, имаше също сто души екипаж, а 40 пътници.
        Във началото на вечерта Алекс умуваше по плановете на експедицията, преглеждайки възложените им още от Земята, задачи. До пристигането на двата кораба до кръстосвача New York оставаха броени часове, а се движеха със известно изпреварване. Алекс запали цигара, усещайки безкрайна самота в тези часове, въпреки стоте души, колеги, които носеше кораба и другите сто колеги, пък на другия кораб. Носталгия по Земята и миналото, тормозеха Алекс във тези часове. Изплашен до известна степен от дистанцията до Земята, където се намираха в тези дни, Алекс започваше да се замисля- дали пък да  направят завой и да тръгнат обратно към Земята. Тези си мисли той обсъди първо със приятеля си Аш, както и със Палма и Ким. По въпроса за „Теория и практика на далечните полети“, експедицията вече имаше достатъчно информация. По въпроса за „Извънземието и чуждите светове“, също имаше достатъчно информация. На практика вече беше възможно да обърнат обратно и да се завърнат на Земята. Въпреки това Алекс предпочете да продължават нататък по пътя, към планетата Orixon 44, втората планета на земляните, открита сред облаци газове, само преди няколко години и наречена: Втората Земя. Тя беше изцяло собственост на земляните и Космическите сили на Земята- наречени AFJ. Съкращението беше така замислено, че неможеше да се тълкува...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  36.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 35 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 35 .  Valeri Kolev.

       Във първите дни от Новата 3019- та Година, експедицията се готвеше за отлитане от колонията на земляните на планетата Orixon 74. Това бяха два кораба със по 100 души екипажи, както и близо 90 пътника общо. Пътниците щяха да напуснат кораба, кой където намери за добре, някъде из бъдещите спирки на двата кораба: Volvo и Nissan Те използваха превоза само за известно време, без да са част от експедицията на Алекс.
       Във следобеда Алекс запали цигара, а по това време екипажите от експедицията се сбогуваха със градовете, военните бази и корабите около планетата. Всичко беше готово за отлитане, а чакаха думата на Алекс, за разрешение за отлитане. Алекс се беше изправил пред един люк на каютата си и наблюдаваше базата и летището край град Първи.
      Във вечерта дежурните очакваха разрешение за отлитане, от шефа на експедицията- Алекс, а той запали цигара, изправен пред оперативния екран, докато нещо обмисляше. Времето над града беше проверено, имаше неголяма буря, която нямаше да е проблем за двата кораба на Алекс. Докато го гледаха в очакване, той отвори бутилка вино, сипа си и отпи, преди да разреши отлитането от планетата Orixon 74.
     Корабът Volvo набираше плавно височина, а кораба Nissan го следваше със половин час закъснение и равнинна дистанция от 200 км. Тази нощ щеше да премине във набиране на височина на двата кораба, като се очакваше следващата нощ  да достигнат висока орбита. Алекс погледна за параметрите на кораба, погледна какво правят пилотите Джими и Джони, какво правят дежурните, пък надигна чашата с червено вино и лимонада и отпи глътка. До него седяха по пултовете си Палма, Ким и Аш, заети със разни задачи. В това време командирите Йон и Пиркс разговаряха по видеовръзка, за бъдещето на експедицията и пътя, по който щяха да летят с двата кораба. Тъй като от две седмици вече имаха звездните карти на зоната Orixon, където се намираха, дежурните вече имаха пълен поглед върху траекториите, по които ще минат с двата кораба. Стратегията беше да вземат за цел най- близкия населен обект наоколо, а в тези дни това беше кръстосвача на земните космически сили- New York. Междувременно дежурните успяха да се свържат със този кръстосвач, където ги поканиха да гостуват и вече ги очакваха. Срещите на два кораба из космоса бяха изключително рядко срещано явление, което обикновено се празнуваше сериозно. Тръгнали на дълъг път, хората от експедицията на Алекс се радваха на всяка спирка по пътя, на всяко гостуване и срещи със себеподобните.
          Полетът вървеше нормално, а Алекс и Палма се черпеха с вино и лимонада, докато следяха пултовете си, във качеството на проверяващи пилотите и дежурните. Ако настъпеше някава грешка, повреда или друга беля, Алекс и Палма можеха веднага да поемат пилотирането на кораба Volvo, както и командването на експедицията.
        Все още омаяни от Новата Година, екипажите на двата кораба се готвеха да минават на режим със задължителен сън...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  35.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 34 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 34 .  Valeri Kolev.

         Това беше следобеда във последния ден от 3018- та Година, преди Нова Година. Експедицията на Алекс със два кораба и общо 200 души екипаж и 80 пътника, изчакваше да посрещне празниците сред земляните от земните колонии на планетата Orixon 74. Тук земляните разполагаха със немалка територия, взета на изплащане от извънземните. Земляните тук бяха около 500 хиляди души. Празничното настроение владееше колонията тук, хората от трите  града, военните бази и корабите наоколо.
        Алекс въздъхна и запали цигара. Оставаха осем часа до полунощ. Да посрещнат празника заедно, във каютата на Алекс, вече се бяха събрали десетимата, така нареченият-  Екип Алфа. Каютата беше заредена добре, а масата- препълнена със лакомства за празничната вечер и нощта след това. Палма и Ким току- що се завръщаха от складовете на кораба със провизии за дългосрочна употреба, натоварени на колички тикани от  два робота. Известно време след Нова Година експедицията щеше да отлети нататък по пътя си, та трябваше всичко да е готово и пълно, може би предстоеше далечен полет.
       Започваше вечерта, когато Алекс и Аш стояха пред един люк и наблюдаваха навън. Отново валеше сняг и то обилно. Двамата обсъждаха предстоящия полет, който на първо време щеше да бъде до кръстосвача New York, който се носеше във дрейф на 600 км. от планетата. Военните  бяха обещали да има техни кораби винаги наблизо около корабите на Алекс. Алекс запали цигара, забил поглед към града, нататък от летището, а се спускаше сумрак и във сумрака- валеше сняг.
        Със напредването на вечерта, във столовата на Volvo се събираха хората от двата екипажа. Такова беше решението на самите екипажи. На кораба Nissan пък оставаха пътниците и два екипа от експедицията. Между двата кораба беше опънат тунел на 15 м. височина, по който хората можеха да си гостуват. Алекс и неговите другари, екип Алфа се разходиха из двата кораба и техните столови, преди отново да се приберат в каютата на Алекс. Техните каюти бяха във съседство и имаха общи врати и помещения.
      Алекс запали цигара по някое време, а имаше планове да нападне виното, мезето от пържоли и други вкусотии. Макар и във голям празник, Алекс и тази вечер се занимаваше със умуване, този път темата беше- предстоящите полети на неговите кораби Volvo и Nissan, нататък по пътя на експедицията. Плановете бяха готови до голяма степен, но трябваше да се доизяснят някои подробности и проблеми.
       Във каютата на Алекс беше топло и уютно, а десетимата се черпеха и обсъждаха миналото и бъдещето на експедицията си. Празнуването наоколо продължаваше, като се усещаше всеобщата радост на тези 500 хиляди души, намиращи се наблизо един до друг във тези часове.
      Алекс беше също в добро настроение, макар да имаше известни болежки, които вече лекуваше. Той продължаваше да се черпи в тази вечер, замислен и замечтан... Новата 3019- та Година настъпваше...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  34.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 33 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 33 .  Valeri Kolev.
 
         Това беше предпоследния ден на 3018- та Година. Екпедицията на Алекс със своите два кораба Volvo и Nissan, гостуваха на земната колония на планетата Orixon 74. Колонията се състоеше от територии купени на изплащане за срок от 10 земни години и вече имаше три земни града със население общо около 500 хиляди земляни- преселници. Тъй като засякоха Новата Година именно тук, командирите на експедицията решиха да празнуват именно тук, преди да отлетят нататък по пътя си. Алекс, като шеф на експедицията, беше одобрил това решение.
        По обедно време Алекс запали цигара. Целия екип от десет души отново се беше събрал в каютата на Алекс. Обстановката беше нормална, новините също. За няколко часа само, бяха пуснати навън 30 души от кораба Volvo и 40 души от Nissan. За пътниците беше препоръчано да се обаждат при излизане и да съобщават до къде мислят да идат, за да бъдат намерени, ако нещо се обърка.
         Следобеда свършваше, когато Алекс и Палма излязоха на едната наблюдателница на кораба Volvo, откъдето стражата наблюдаваше наоколо. Това бяха постове със по двама души караулни, а капсулата беше издигната на 20 м. от партера. Нищо ставащо около кораба неможеше да остане невидяно. Капсулата наблюдателница беше добре оборудвана, дори със специална апаратура. Такива над кораба имаше общо три броя. Те се прибираха в корпуса при опасност и при полет. Алекс и Палма поговориха със стражата на този пост. Бяха поканени да седнат при тях и да се почерпят, а двамата не отказаха. Алекс запали цигара, отпи червено вино и се загледа към екраните на поста, а навън вече се смрачаваше. Около двата кораба на Алекс, застанали един до друг на летището, всичко беше нормално. Навън нямаше никого от екипажите им. Готови за празнуване, земляните започнаха празнуването рано- рано, около 30 часа преди да настъпи Новата 3019- та Земна Година. Това настроение обхавана трите земни града, всички кораби и бази на военните наоколо. Наблизо имаше около 500 хиляди души земляни, а радостта, че са заедно, макар надалеко от родната си планета, беше изключителна.
          Докато Алекс и Палма се прибираха към каютата си, срещаха радостни колеги, както и стражата на кораба. Във каютата на Алекс отново се бяха събрали десетимата. За празниците земляните от трите града тук, имаха 20 почивни дни, на което всички се радваха. От съображение за сигурност външните входове на двата кораба  бяха блокирани, освен за стражата на кораба. Алекс запали цигара и погледна своите другари. Масата беше заредена за продължително време. Тъкмо слушаха музика- нова и по- стара. Традиция беше по корабите да се композира  и изпълнява и записва музика.
        Вечерта напредваше, когато командир Йон поздрави и инструктира двата екипажа със видеовръзка. Времето във тези часове предполагаше хубаво време за десетки часове напред. Във същото време дежурните вече бяха готови със изчислени траектории на корабите за по- нататък. Трюмовете бяха пълни за дълъг полет. Току- що командир Пиркс беше готов със програмата на смените в корабите и графика им. В очакване на празника, наоколо всичко беше утихнало.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  33.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 32 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 32 .  Valeri Kolev.

      До празника оставаха броени дни. Във една вечер Алекс и Палма се разхождаха около корабите на Алекс. Наближаваше да се спусне сумрак над летището и град Първи. В тези часове всички се прибираха по корабите, където й да са ходили навън. Алекс запали цигара, докато водеше Палма из парка до летището. Тук не лиспваха живитинки от фауната на тази планета, както и растения от нейната флора. Срещата със зверове не се нравеше на земляните, но със оръжие в ръка те успяваха да се поразходят на воля. Около градовете се издигаха високи градски стени, но все още не бяха готови навсякъде. За да няма произшествия, външните улици и пътеки се охраняваха, а самите земляни носеха и леко оръжие- автомати.
       Като се прибраха в кораба, Алекс запали цигара. В каютата си завариха  Аш и Ким, които ги чакаха, седнали край масата. Докато Алекс и Палма се топлеха край печката, те си сложиха да ври чайник с билков чай.  Във  това време пристигнаха също Шао, Джейн, Шон и Никита, а след това също Браун и Моника. Десетимата се бяха разбрали да празнуват заедно и тази вечер, без да излизат от кораба навън. Командирите бяха забранили да се излиза навън, без основателна причина и със изключение на караула и патрулите.
       По- късно същата вечер Алекс работеше седнал зад пулта си и пишеше по листи хартия, най- новите си хрумвания и идеи, които искаше да разработи. В каютата беше топло и уютно, със едно такова празнично настроение, въпреки, че са във извънземието и на чужда планета. Навън вече беше паднал сумрак, а валеше дъжд и всичко беше утихнало преди да дойде нощта. Алекс се поразходи из каютата и близките помещения, където им беше склада и личните дронове. Сгънати по подходящ начин те заемаха минимално място. Тук имаше запаси от всичко необходимо за оцеляването на десетимата, ако се повредеше кораба. Останалите девет екипа от кораба Volvo имаха също такива каюти и мини складове за оцеляване при сложни обстоятелства. На борда вече бяха настанени и пътници, които искаха да бъдат откарани по- нататък по пътя на експедицията, като щяха да решават на място- къде ще слязат от кораба. Тези пътници- приключенци бяха 70 души в този кораб- Volvo, и още 80 души на другия кораб- Nissan.
       По някое време Алекс си пусна да прегледа новините. Нормално беше както из колониите на земляните в зоната, така и по техните кораби. Наблизо имаше достатъчно сили на земните военни, което можеше да гарантира безопасност от войни, бедствия и т.н. Новините от Земята не показваха нищо особено. Алекс запали цигара и си сипа греяно червено вино. Беше се стоплил добре, а от настинка и грип нямаше опасност в този час. Ким и Палма тъкмо сервираха лакомства на масата за вечерта и дългата и предълга нощ, която щеше да дойде след това. Горещото вино дойде добре на Алекс, а на масата той забеляза известни количества пъжоли, от които си взе няколко на първо време. До сутринта имаше страшно много време...


ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  32.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 31 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 31 .  Valeri Kolev.

        Във следобеда на другия ден Алекс и Палма обикаляха из базата- летище на град Първи. Двамата нямаха конкретен план, просто се разхождаха, а малко по- назад ги следваха Аш и Ким. Времето беше хубаво, а по- късно слънцето се скри зад облаци, но нищо не валеше. Алекс запали цигара, докато приближаваха хотел- ресторант, някъде из парка, край летището. Нямаха намерение да хапват точно сега, но решиха да изчакат Аш и Ким, за да решат заедно, дали ще посетят ресторанта тук. Във резултат четиримата решиха, да посетят ресторанта. Тук се бяха събрали стотици души, предимно земляни. Някои от тях бяха от трите града на земляните, други бяха земни военни, както и хората от корабите, посетили сега тази територия. Без проблеми четиримата си намериха местенце за сядане, като решиха и да се почерпят, и то със вино и месо.
        *
        Алекс беше тъжен в тези часове. Последния му сън беше разказ, как негови близки са надалеко из времето и пространството и то във сериозна беда и беля. Тези сънища влудяваха Алекс. И да можеше да ги намери за да ги спасява от беди и бели, нямаше как да разбере две неща- къде са и по кое време. Ужасен и паникьсан, Алекс искаше сериозно да се заеме със тези проблеми. За да се предпази от паника и ужас, Алекс сложи пълен чайник със специални билки от шамана Джи. Така именно Джи решаваше как да успокои Алекс. Дори временно успокоен, Алекс се чудеше, кой именно от неговите близки и приятели е във беда, къде, кога и как. Освен странните му сънища, често пъти и по всяко време, главата му пищеше със висок тон, като писък от далеко, от хора във беда. Замислен и угрижен, Алекс запали още една цигара и отвори бутилка джин, за да се почерпи и успокои душата си. По това време Палма приготвяше вечерята за десетимата и пакетирана храна и напитки за през дългата тукашна нощ. През нощта във космоса се огладняваше свирепо- със вълчи глад,  а нощите биваха дълги и предълги, когато не се препоръчваше човек да остава сам и не- без вода, храна, топлина и т.н.
          Вечерта напредваше, когато при Алекс се събраха отново дестимата другари, включително и той самия. Те си даваха сметка, че само след броени дни отлитаха нататък по пътя си, т.е. отново полет, може би далечен. Това разчувства почти всички от експедицията на Алекс. Ако изобщо някога дойдеха оново тук на Orixon 74, то това едва ли щеше да бъде скоро. Алекс запали отново цигара и заби поглед във новините, получени на борда на кораба. Съвсем скоро, само след няколко дни щеше да настъпи Новата 3019- та Година. Това беше отразено и във новините. Според учените празника нямаше да бъде точно по едно и също време навсякъде, а със известно закъснение или избързване тук- там.
        Във тази вечер из двата кораба се празнуваше вече Новата Година. Командирите отново бяха забранили да се излиза навън след този час, а онези, ходили навън трябаше вече да се приберат обратно по корабите си. Алекс въздъхна тежко. Малцина знаеха защо боледува и по какви причини...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  31.   Valeri Kolev.