Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 97 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 97 .  Valeri Kolev.

Във вечерните часове на борда на кораба Volvo и Nissan, два дни по- късно, конагломерата беше отново пълен- двата кораба и двата кръстосвача потегляха нататък по пътя на експедицията. Всички проверки за скачването и готовността за полет бяха завършили, а адмирал Буун даде разрешение за тръгване. Докато конгломерата набираше скорост, Алекс и Мирена отново се бяха събрали със Палма, Ким и  Аш, а сетне дойде при тях и Милена. Алекс имаше известен зъбобол във тези часове. Той запали цигара, отвори бутилка бира и заби поглед във пулта си и екраните пред себе си. През този ден Алекс беше прекарал часове наред заедно със Палма, която много не се предаваше, да го отстъпва на Мирена. Мирена пък беше настроена и към компромиси по въпроса.
*
Вечерта напредваше, а Палма и Мирена бяха седнали да играят шах, някакво причудливо хрумване в тези часове. Край пултовете бяха поставени закуски за вечерта и идващата нощ, ако някой не успее да спи. Всъщност това наистина беше трудно из космоса. Зъбоболът на Алекс го блокираше напълно, колкото и да се надяваше на помощ от лековете на шамана Джи. Алекс запали още една цигара, а от бирата го болеше още повече, но той не се предаваше, а продължаваше да се занимава с компютрите. По това време край него се намести Милена, малко пийнала в тези часове. Докато го разпитваше за болките му, Алекс й намери работа, с която да се занимава в тези часове.
По- късно вечерта Алекс се усамоти в бокса си, където да опитва още хапчета и лекове за зъбите си.
*
По обедно бордово време на кораба Volvo, на другия ден, Алекс се беше събрал със Мирена, Палма, Ким, Аш и Милена. Конгломератът от двата кръстосвача и двата кораба, продължаваше полета си към планетата Orixon 55. Алекс беше болен в този ден, предимно от зъбобол и главобол. Шаманът Джи му беше намерил хапчета за тези болежки, а Алекс се надяваше това да му помогне.
Алекс запали цигара и си взе кафе, колкото и да беше противопоказно това, при зъбобол. Сетне се зае да изучава архивите, които събираше от къде ли не, по пътя на експедицията. Ставаше пределно ясно, че миналото зависи от настоящето. Заради взети решения и действия във настоящето, това предизвикваше промени на историята във миналото и така всичко отиваше във омагьсан кръг. Заради нови войни във настоящето, това повлияваше вражди и отмъщение, още във миналото...
*
Обедът отминаваше, а Алекс се беше задълбочил във архивите, използвайки сложна логика от 40 – 50 компонента и гледни точки. Той вече добре знаеше какво не бива да се прави във настоящето. Своите изводи и поуки от архивите, Алекс описваше във дневника на експедицията, а невероятно, но факт, това имаше обратна връзка от миналото...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  97.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 96 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 96 .  Valeri Kolev.

Беше една бордова вечер, няколко дни по- късно. Двата кръстосвача и двата кораба продължаваха да са свързани заедно и се носеха с ниска скорост, във дрейф на 8,000 км. от междинната станция. Из кръстосвачите имаше общо 1,000 души, а из корабите общо 600 души. Тези хора бяха свързани с междинни тунели, по които мнаваха за да си гостуват. Във същото време тези обекти се охраняваха още по- строго, както и заради близостта до междинната станция, със стотици малки и големи други кораби. Двата кръстосвача и двата кораба щяха да останат свъзани чак докато пристигнат до далечната планета Orixon 44, известна като Новата Земя. Преди да стигнат до там, обаче имаха много път и много други спирки по пътя.
*
Тази вечер Алекс отново се беше събрал със Мирена, Палма, Ким и Аш, а по- късно поканиха и Милена, която също се обучаваше от Алекс, за бъдещото завръщане обратно до Земята. През този ден кораба Nissan, беше гостувал на междинната станция, а се беше завърнал преди часове, пълен със стока и материали, необходими на експедицията. Според плановете, на сутринта кораба Volvo щеше да гостува на станцията на свой ред. Тъкмо по този въпрос шестимата тук обсъждаха листата със стоки, които се продаваха във станцията. Алекс посочваше избрани стоки и във известни количества, които на другия ден щяха да закупят със кораба Volvo. Експедицията предлагаше за продан стоки, закупени по пътя, както и стоки, произведени на борда на корабите по пътя- компютри, радиотелефон, роботи и др.
*
Вечерта напредваше , а шестимата се черпеха и обмисляха плановете на експедицията. Алекс тази вечер беше избрал да се черпи със бира. В каютата беше топло и уютно, а обектите строго охранявани. Екипажите вече обсъждаха, кога ще се тръгва нататък по пътя. Около 47% от хората искаха вече да се тръгва нататък, защото на това място беше твърде оживено и имаше големи опасности от страна на извънземните видове и раси, намиращи се около междинната станция. Във тези часове специални екипи чертаеха плановете занапред. Беше взето решение, да се отлита нататък във някой от следващите дни. Междувременно двата кораба на Алекс вече се готвеха за заминаване нататък по пътя, но преди това имаха ходене да гостуват на станцията. Кръстосвачите бяха на земните военни, така наречената Агенция AFJ ( Космически сили на Земята и приятелски цивилизации.).
*
Късно вечерта Алекс и Мирена отново се усамотиха в неговия почивен бокс. Трябваше да си подредят нещата и да си съберат мислите, тръгвайки отново по нов път. Алекс отвори още една бутилка бира. Нощта беше далеко, а тук нощите бяха дълги и безсънни. Корабите се готвеха за нощуване, а вече се сменяше и датата, нещо нормално за тези късни часове. Алекс се зае да попълни дневника на експедицията, докато слушаше музика, а Мирена спретваше среднощни закуски, за дългата нощ на двамата...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  96.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 95 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 95 .  Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Конгломерата от двата кръстосвача на военните и двата кораба на Алекс и експедицията му, продължаваха да се носят във дрейф на 8,000 км. от близката междинна станция. Алекс и тази вечер се беше събрал със Мирена, Палма, Ким и Аш. Момичетата бяха подготвили пълна маса с хапване и напитки, за да се почерпят, докато обмислят плановете на експедицията и инструкциите на Алекс за двата екипажа от експедицията му. Алекс тази вечер избра да се черпи със бира. Близо час му отне да прегледа новите новини за земляни, където и да са те. Скоро беше готов и със инструкциите до двата екипажа и персонални задачи за хората от експедицията.
*
Вечерта напредваше, а Алекс си сипа още една халба бира и заби поглед във екрана пред себе си. Във тези часове шестте екипажа си гостуваха и се веселяха, заради срещата си тук и сега, както и заради настъпването на месец Март и пролетта, по Земния Календар. Тук беше 3019- та Земна Година. Намираха се на 32 месеца път от Земята, наблизо до междинна станция около звездата Orixon 5.
Алекс запали цигара, отпи глътка бира и се огледа, а неговите другари продължаваха със обмислянето на плановете на експедицията за нататък.
Двата кръстосвача и двата кораба бяха добре охранявани и със засилени отбранителни възможности, със включени щитове и отбранителни системи. Корабите  бяха свързани помежду си, а в този час вече се готвеха за нощуване, време от 15 часа, когато навън нямаше да ходи нито един човек от шестте екипажа тук.
*
По някое време Алекс и Мирена се усамотиха във неговия почивен бокс, за да бъдат заедно един със друг. Тя пусна хубава музика, а той взе да попълва дневника на експедицията. Двамата бяха развеселени от бирата, но това не им беше все още проблем. До полунощ, бордово време имаше няколко часа, а двамата в добра форма тази вечер имаха да свършат още задачи, преди да си почиват. През цялото време Алекс обучаваше Мирена, на всичко, което би й потрябвало, докато връщат експедицията, корабите и техните екипажи, обратно към Земята, когато му дойде времето. Мирена се справяше добре със обучението, задачите и изпитите.
*
Късно вечерта Мирена беше заспала в койката си, а Алекс умуваше за предишните си животи и изучаваше архивите на кораба, където имаше вмъкната разузнавателна информация от Бъдещето. Факта, че вижда описани събития, които още не са се случили, караше Алекс да изтръпва, но и това не беше кой знае какво- просто знаеше кога трябва да бъдат по- внимателни, за да се предпазват от неприятности и врагове.
Алекс запали цигара, дълбоко замислен. Опасните точки от времето, все още бяха надалеко, но той трябваше да внимава, когато ги доближи. Със идеята да поспи няколко часа, Алекс приключи деня и попълването на дневника. Вече вървяха със новата дата нататък...
   
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  95.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 94 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 94 .  Valeri Kolev.

Това беше една бордова вечер на корабите Volvo и Nissan, които бяха скачени заедно със кръстосвачите New York и Nevada, край една междинна станция, някъде около звездата Orixon 5, на 32 месеца дистанция от Земята, а това беше 3019- та Земна Година, началото на месец Март по земния календар. Конгломератът от четирите кораба се намираше на 8,000 км. от близката междинна станция.
*
В каютата на Алекс се бяха събрали- той, Мирена, Палма, Ким и Аш, на обичайното вечерно черпене, докато обмислят нещата около експедицията. Из корабите течеше празник, послучай началото на месец Март, както и послучай срещата на тези екипажи точно тук и сега. Алекс отпи глътка вино, а пред него имаше купа пълна със печено месо на скара. На двата кръстосвача имаше по 500 души екипаж, а по двата кораба на Алекс имаше по 300 души екипажи.
*
Алекс запали цигара по някое време и се зае да преглежда новите новини, за земляните, където и да са те. Из звездната система Orixon живееха десетки милиони земляни, а това беше добра новина за експедицията на Алекс. Тази експедиция беше именно из системата Orixon, изпратена тук със задачи, да се разбере как живеят земляните, на такава голяма дистанция от родната планета Земята, да им се раздадат подаръци, и ценни знания и информация. Като Шеф на тази експедиция, Алекс носеше голяма отговорност за двата екипажа- общо 600 души, към тази дата. Носеше отговорност и за двата кораба на неговата експедиция, но те си имаха и командири- Йон и Пиркс. Командир на кръстосвача New York беше  адмирал Буун, който някъде по пътя беше решил да съпровожда експедицията на Алекс, заедно със кръстосвача си. Кръстосвача Nevada, който от броени часове беше със другите тук, отиваше към планетата Orixon 44, известна като Новата Земя. Това устройваше и експедицията на Алекс, т.е. щяха да летят заедно по- нататък, поне до въпросната планета.
*
Вечерта напредваше, когато петимата излязоха из корабите на разходка. Във тези часове из корабите беше лудница, докато те бяха във дрейф на тази дистанция от междинната станция. Алекс и командирите бяха решили междувременно да се прескочи и до междинната станци, за да се пазарува и търгува. Получената листа на предлаганите там стоки, показваше стоки, интересуващи земляните. По- късно щеше да се пазари броя и цената на закупените във станцията стоки. До този момент там бяха отишли двете летящи чинии на кръстосвача New York.
Алекс запали цигара, извади джобната бутилка с вино и отпи глътка. Петимата току- що бяха пристигнали във оранжерията на кораба Volvo, а тук вече имаше 40 души. Разположиха се на двете пейки с маса между тях, а до това място растеше дръвче със бързоратящи ябълки. Това тук беше като малък къс от Рая, за екипажите на експедицията на Алекс...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  94.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 93 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 93 .  Valeri Kolev.
 
Двата кръстосвача и двата кораба на Алекс бяха скачени едни към други вече втори ден. Двата екипажа на кръстосвача New York, двата екипажа на кръстосвача Nevada, както и екипажа на кораба Nissan и елипажа на кораба Volvo, имаха възможност да си ходят свободно на гости през свързващи тунели. Този конгломерат от кораби се носеше във дрейф на около 8,000 км. от близката междинна станция. Тържествата по случай тази среща и послучай настъпването на пролетта по бордовия земен календар, бяха започнали вече, предимно в столовата на кръстосвача New York, където се бяха събрали най- много хора.
*
Това беше една бордова вечер, когато Алекс, Мирена, Палма, Ким и Аш се бяха събрали в неговата каюта, за се да черпят и да прослушват водените тук- там разговори между различните екипажи. Алекс напълни джобната си бутилка с вино от автомата, запали цигара и се зае да пише инструкциите за екипажите на двата негови кораба, за тази вечер и идните дни. На единия кръстосвач имаше 500 души екипаж, на другия имаше 500 души екипаж, а на единия кораб 300 души екипаж, също 300 души екипаж на втория кораб. Тези 1,600 души имаха свободен достъп да се събират и празнуват в тези дни и нощи. Охраната на корабите беше усилена, отбранителните системи, алармените системи, маскировъчните системи и т.н.
*
Вечерта напредваше, а Алекс се беше заел да прегледа новите новини от тук- от там. Във тези часове по корабите и кръстосвачите беше оживено. Почти всички, освен дежурните, празнуваха празниците тук, наближаващата бордова пролет и срещата си тук. Думкаше силна музика по столовите на корабите, лееше се бира и вино, на скарите цвърчаха пържоли...
Във зоната имаше голям брой кораби и други летящи машини, гостуващи на междинната станция, която беше само на 8,000 км. по- нататък. За момента там нямаше да ходи никой от кръстосвачите и корабите на Алекс. Тук всичко се готвеше за нощуване, макар и празнично. Командирите дадоха заповед за засилена охрана на корабите, както и подсилена отбранителна способност.
*
По- късно Алекс и Мирена се усамотиха в неговия спален бокс. Те си пуснаха музика и се заеха със задачи, а Алекс се зае да попълни дневника на неговата експедиция. Тук беше топло и уютно, в мека зелена светлина. Двамата бяха поспали два- три часа през следобеда, а сега решиха да поработят по компютрите си.
Алекс отпи вино, запали цигара, а музиката тук беше хубава, както от миналото, така и по- прясна от миналите години. Мирена беше огладняла, та се хвана да приготви закуска за двамата. Бяха намислили да останат до по- късно, освободени от всякакви ангажименти.
Алекс се беше замислил в тези часове, за миналото си, за предишните си животи, както и за тази негова експедиция. Двамата с Мирена бяха в добро настроение тази вечер, но най- важното- бяха заедно...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  93.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 92 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 92 .  Valeri Kolev.

Във началото на една вечер, кръстосвача и двата кораба на Алекс вече бяха около междинната станция, където очакваха другия кръстосвач- Nevada, който щеше да пристигне тук след броени часове. Алекс си беше взел чаша кафе от автомата, в компанията на своите четирима другари. Той беше станал току- що от кратък сън. Скоро в каютата се появи и Мирена, която беше поспала в бокса на Алекс. Намираха се на 10,000 км. от станцията, а на това място очакваха другия кръстосвач.
Алекс запали цигара, докато преглеждаше новините от последните часове, заедно със Аш, а момичетата приготвяха хапване за вечерта. По това време беше потвърдено, че кръстосвача Nevada ще пристигне късно тази вечер. Между този кръстосвач и кръстосвача New York, и двата кораба на Алекс беше отворена видеовръзка, по която дежурните разговаряха в тези часове, преди скачването.
*
По- късно петимата бяха седнали около масата при Алекс, черпеха се и хапваха, обсъждайки плановете за напред. Алекс беше в долу- горе добра форма, но понякога го боляха зъбите. Той пишеше по бял лист хартия, докато обмисляха бъдещето на експедицията. Екипажите бяха в очакване за срещата, тук около междинната станция. Алекс си напълни джобна бутилка с вино от автомата и отпи глътка. Докато проверяваше архивните данни за тази междинна станция, той се радваше, че в тези часове са точно тук.
*
По някое време Алекс и Мирена излязоха на разходка из кораба. Бяха в добро настроение и се радваха, че са заедно. Из кораба беше оживено, имаше гости от кръстосвача New York. Двамата си избраха една пейка във оранжерията, където се настаниха, за да пийнат заедно вино, а тук имаше още към 30 души. Във тези часове специален екип хора с роботи, прибираха реколтата от оранжерията, бързорастящи плодове и зеленчуци, яйца и риба, както и дивеч, също бързорастящи, и други видове храна и растения. Двамата се черпеха и подготвяха инструкции за екипажите на давата кораба, със задачи за някои от тях. Това бяха вечерните инструкции от Алекс, като Шеф на експедицията.
*
С напредването на вечерта Алекс и Мирена се прибраха в каютата при останалите. Екипажите от двата кораба и кръстосвача очакваха втория кръстосвач Nevada, който вече беше съвсем наблизо. Във столовата на New York вече бяха подредили всичко за празнично тържество на всички екипажи, по случай на настъпването на пролетта на бордовата 3019- та Земна Година и по случай на срещата им тук на това място.
Алекс запали цигара изправен пред стенния, оперативен екран, а скачването вече започваше. Той се беше замислил за миналото си, като разни спомени изплуваха в ума му. Във тези часове Алекс се питаше, колко още месеци ще издържат във полети нататък из космоса, преди да тръгнат обратно към Земята. Той въздъхна и отвори дневника на експедицията, за да го попълни и тази вечер...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  92.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 91 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 91 .  Valeri Kolev.

Наближаваше обедно време на следващия ден. Кръстосвача и двата кораба летяха скачени заедно, към звездата Orixon 5, за да посетят нейната пета планета, както беше според плановете на експедицията. Алекс и Мирена се бяха усамотили в неговия спален бокс, слушаха музика и преглеждаха архивите на кораба Volvo. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми, а те двамата не бяха ангажирани с нищо, във тези часове.
*
Бяха си поспали до средата на следобеда, но Алекс стана по някое време, наплиска се с вода на чешмата и седна зад пулта за да се разсънва. Мирена скоро се събуди, та стана от сън и тя. Докато пиха кафета, Алекс погледна да види, как върви полета, но с това нямаше проблеми.
Във началото на вечерта при Алекс и Мирена пристигнаха Палма, Ким и Аш. Момичетата се заеха да приготвят вкусно похапване, докато Алекс и Аш обсъждаха плановете на експедицията за във бъдеще. Алекс отпи глътка вино, докато чертаеше по бял лист от хартия. Новината от последните часове беше, че друг кръстосвач се приближаваше към траекториите на експедицията и кръстосвача New York. Това беше кръстосвача Nevada, със 400 души екипаж. По решение на адмирал Буун, командир Йон и командир Пиркс, както и капитан Алекс- Шеф на експедицията, се планираше среща със този кръстосвач и скачване за свободен достъп и гостуване между екипажите. Амбицирани от предстоящата среща на корабите и предстоящите празници, дежурните изчисляваха доближаването и скачването. Това щеше да се случи, наблизо до най- близката междинна станция, някъде след четири дни...
*
По някое време Алекс се изправи пред предния люк и погледна нататък по курса. Звездата Orixon 5, ставаше все по- близка и ярка със приятна светлосиня светлина. Алекс запали цигара, в добра форма този ден и се замисли за бъдещата среща на корабите и екипажите и предстоящите празници по този повод. Мирена сякаш летеше от щастие. Тя бързаше да подреди да почисти и оправи всичко из каютата. Тя бързо се сприятели с другарите на Алекс, както и със по- далечни колеги от експедицията.
Вечерта напредваше, а Алекс и другарите му бяха във очакване, изчисленията около срещата, да бъдат готови и проверени чрез компютрите. Във тези часове беше осъществена и радиовръзка със кръстосвача Nevada. Екипажите на този кръстосвач бяха нетърпеливи за срещата, някои хора и от двете страни се познаваха от по- рано, имаше случаи и на роднини от двете страни на срещата.
Според бордовия календар на кораба Volvo, в тези дни започваше месец Март и така да се каже- бордовата пролет. Това беше 3019- та Земна Година, някъде из космоса: на 32 месеца от Земята, наблизо до звездата Orixon 5. Това беше специална експедиция на капитан Алекс, който беше неин Шеф...
Със напредването на бордовата вечер, Мирена и Алекс се готвеха да се усамотят във неговия спален бокс...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  91.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 90 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 90 .  Valeri Kolev.

На другия ден, корабите продължаваха полета си към планетата Orixon 55. Алекс беше във относително добра форма. Той седеше зад пулта си, а беше отворил звездните карти, за да огледа какво има наоколо. По някое време успя да се свърже с товарен кораб на около три дни дистанция, а от там получи актуализация на звездната карта. Общо взето разликите не бяха нито големи, нито съществени. Алекс отпи глътка вино и се загледа навън, през люка до себе си. Палма, Ким и Аш във тези часове изучаваха архивите на кораба, по поставени от Алекс задачи. Мирена беше освободена от занимания и задачи, за пет дни, поради заболяване. Колегите на Алекс и Мирена възприеха тяхното влюбване, като нещо съвсем в реда на нещата, а Палма, която малко биваше ощетена от това, нищо не каза.
*
Във началото на вечерта,  Алекс умуваше по плановете на експедицията занапред. Мирена се въртеше край него, почистваше и подреждаше каютата му. Палма, Ким и Аш седяха зад пултовете и тестваха новите траектории на корабите, първо чрез компютърна имитация. А Алекс си сипа вино с лимонада от автомата, за да се почерпи с другарите си тук. В тези часове корабите достигнаха максимално допустимата безопасна скорост, която небиваше да се надминава, поради резлна опасност за екипажите. Със такава скорост корабите можеха само на автопилот, във никакъв случай ръчно управление, където малко трепване можеше да размаже хората към стените на каютите...
*
По- късно момичетата се заловиха да спретнат вечеря за петимата, докато Алекс и Аш умуваха по плановете за напред. За момента смятаха да приближават към планетата Orixon 55, освен ако нещо друго не ги отклони от пътя. Алекс отпи глътка вино, запали цигара и извади нов лист хартия, където да пише и чертае, докато избистряха плановете. За момента не се забелязваше обитаема материя около трите кораба, но това беше само временно. Марина прехвъркваше от щастие, сякаш заради Алекс й бяха поникнали криле.
*
Докато вечеряха и се черпеха с вино, петимата обсъждаха какво именно ще направят на планетата Orixon 55, когато пристигнат там. Според данните за тази планета, там земляните имаха пет града, построени на един достатъчно голям остров, откупен от извънземните там. Общо населението на тези пет земни града беше около два милиона души- земляни.
Алекс запали цигара, отпи глътка вино, докато хапваше, а със Мирена имаха уговорка сетне да се съберат във неговия спален бокс, където да се усамотят. Алекс намери живи цветя във саксия, избра нова аудиокасета със музика, за да подари на Мирена пък тази вечер. Докато се прибираше към бокса си, неговите колеги го поглеждаха със малко завист- това влюбване стана основна тема из корабите тук...
Мирена вече беше в бокса и го чакаше. Щом се прибра, той и поднесе подаръците и седна, за да си почине... Вечерта едва започваше, а сетне идваше и безкрайно дългата нощ...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  90.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 89 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 89 .  Valeri Kolev.

        Няколко дни по- късно, двата кораба на Алекс оставиха астероидното поле, със поставени пет опознавателни радио- пирамиди, за да се приберат обратно на кръстосвача и да продължават нататък, според плановете за експедицията. Алекс се беше усамотил в каютата си, а Мирена спеше в една от койките тук. Алекс умуваше по плановете на експедицията занапред. До достигането при кръстосвача оставаха няколко часа за кораба Volvo, а
за кораба Nissan- плюс още два часа.
        *
        Към началото на вечерта, двата кораба със кръстосвача, летяха във посока към планетата Orixon 55. Алекс страдаше от зъбобол в тези часове, но шамана Джи му беше дал лекарство за това. Във очакване да му олекне от болките, Алекс преглеждаше архивите на кораба, търсейки данни за тази планета. По това време Мирена стана от сън, изненада се, че се намира в каютата на Алекс, но скоро уплахата й отмина. Тя се наплиска с вода на чешмата и седна за да се разсъни, пред компютъра си. Тя беше симпатична, много млада, свежа и във добро настроение. Алекс прекъсна заниманията си, за да даде инструкции и задачи на хората си, както и на новоприетите. Мирена се ползваше със специални права, на негов съветник и секретарка. Двамата се занимаваха зад компютрите, часове наред, а за вечерята пристигнаха Палма, Ким и Аш. Алекс и Аш седнаха на масата, докато момичетата спретнат вкусна вечеря за петимата.         Докато се черпеха с напитки и хапване, петимата обсъждаха плановете на експедицията. Тези хора бяха съветници на Алекс, а той много ги ценеше.
       По някое време Алекс и Мирена излязоха из кораба на разходка. Алекс запали цигара, докато крачеха двамата из тунелите около кораба. Тези тунели служеха за сервизни цели, както и за разходка или тренировки със тичане. Мирена беше разсеяна и умислена, а зъбобола на Алекс се обаждаше понякога с големи болки. Спряха се двамата до един от люковете в тунела и се загледаха навън. Синята звезда Orixon 5, все още беше надалеко, а петата й планета беше някъде там, около нея. Двамата се замечтаха в един кратък момент, а Алекс извади джобната бутилка с вино и лимонада и отпиха по глътка. Замълчаха сам сами край люка, а гледката навън беше забележителна.
         *
         Във оранжерията на хората беше свежо и приятно, а тук имаше няколко души, които се разхождаха наоколо. Алекс и Мирена седнаха на една пейка, да се почерпят с вино и да помислят за бъдещето си. Алекс смяташе да й покаже паник- каютата, от където можеше аварийно да се командва кораба, ако бъде превзет от вражески сили. Мирена мълчаливо го последва, докато се качваха нагоре със асансьра, към нивото на паник- каютата.
        Двамата прекараха два часа във паник- каютата. Алекс не успя да й обясни, как се командва от там, но пък двамата добре си прекараха там и радостни тръгнаха да се прибират в неговата каюта.
Алекс  оставаше дълбоко замислен- това беше неочаквана нова любов...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  89.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 88 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 88 .  Valeri Kolev.

        Започваше бордовия следобед на другия ден, когато кораба Volvo се прикачи към друг астероид, със размери 800 км./ 500 км. Оказа се , че и този астероид се обитава от диви същества и растителност, но и тук също липсваше развита, разумна цивилизация. Алекс се изправи пред един люк, за да погледне навън. Гледката беше интересна и загадъчна- буйна растителност и странни диви същества, някои от които приличаха на познатите на Земята животни и дивеч. Алекс запали цигара, докато наблюдаваше гледката към астероида. Той си напълни вино със лимонада в джобната бутилка и се замисли над плановете за напред. Над тези планове умуваха в тези часове още 40 души от този кораб, както също 25 души от кораба Nissan. От кръстосвача вече имаха готовност да поставят радио- пирамида и тук.
         Алекс беше разсеян и замислен, а пред очите му беше Мирена и спомена за нея, от изминалите дни. Алекс нямаше проблем със жените, но в този случай, може би беше хлътнал по Мирена, без да си дава сметка за това... Тя беше много млада и свежа, а не беше имала и мъж, до тези дни. Алекс се опита да разбере, какво усещане има за нея, но безспорно мислеше за нея през цялото време, без да подозира, че тя също мисли за него пък, през всичкото си време. Неочаквано, когато пита за нея, дежурните му казаха, че е на легло и болна от нещо, а шамана Джи се опитваше да я лекува със своите билки и хапчета. Алекс се усмихна кисело, той знаеше от какво е болна Мирена. Самият той беше сякаш болен, но не бързаше лесно да ляга да боледува, имаше много задачи пред себе си, а все още не беше обучил хората си за бъдещите дни. Шаманът Джи лесно се сети и разбра, от какво са болни както Мирена, така и Алекс, който беше дошъл да я види и да разбере от какво е болна. Алекс й беше донесъл цветя и плодови напитки, без да е сигурен за какво става дума. Мирена пък се зачуди, как така и Алекс е болен.
          Двамата седяха със хванати ръцете, от известно време, когато Мирена каза:
         -Постой още малко при мен, Алекс!
         -Ще постоя още малко, всъщност не бързам...- каза той.
*
         Във бордовата вечер, Алекс и Мирена се разхождаха из кораба. Тя вече беше във по- добра форма, но си поиска да не й дават задачи поне до сутринта, за да се наспи. Алекс и обеща почивка от 3- 4 дни. По някое време стигнаха до асансьора към едната наблюдателница на кораба, която в тези часове беше повдигната на десет метра над кораба, а караулните там оглеждаха наоколо за опасности. Двамата се издигнаха до самата наблюдателница, а там имаше двама души на поста, със всички удобства за целта. Алекс и Мирена поговориха с тях, погледаха около кораба със бинокли, а като постояха около час на това място, тръгнаха да се връщат в каютата на Алекс.
          Вечерта напредваше, а Алекс и Мирена седяха в каютата, заедно със Палма, Ким и Аш. Мирена трябваше да свиква с тези хора, защото много имаше да се учи от тях, неща които слабо знае, все още. Тук щеше да се научи да пилотира кораба, да планира бъдещето на ескпедицията и т. н.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  88.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 87 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 87 .  Valeri Kolev.

           Във една бордова вечер, няколко дни по- късно, Алекс се разхождаше  из кораба Volvo, заедно със Мирена и Милена. Този кораб тъкмо приближаваше до един друг, от по- големите астероиди наоколо. Тримата крачеха по тунелите, опасващи кораба, а Алекс обясняваше на момичетата, какво се проверява из тези тунели. Като достигнаха столовата на кораба, тримата влязоха там и се настаниха на маса, по- наблизо до едното отоплително тяло, за да се стоплят, този ден беше доста студен. Сервитьрката скоро им поднесе хапване и напитки, а Алекс огледа хората наоколо, тук имаше към 60 души.
Алекс отпи глътка вино, докато обмисляше инструкциите, каквито  щеше да даде по- късно, на двата екипажа от експедицията. Мирена и Милена бяха мълчаливи. Все още се запознаваха с този кораб, обстановката и хората тук. Алекс забелязваше, че не смеят да бъдат бъбриви и им каза:
          -Не се притеснявайте от мен, кажете какво мнение имате за кораба Volvo!... Мирена?
          -Ние не помним друго такова хубаво място!- каза Мирена.- А как е станало всичко това- корабите, експедицията?
          -Идеята беше моя.- каза Алекс. – Експедицията, подготовката, набирането на хора за нея, всичко беше във началото, моя идея. Събрахме ентусиасти, бяха ни отпуснати и финанси, за да изберем двата кораба и така, всичко се подреди благополучно. От както отлетяхме от Земята, вече 31 месеца летим, със минимални почивки, тук- там... А вие? Защо напуснахте Земята?- попита Алекс.
        -Ами... беше станало модерно, да се напуска Земята.- каза Милена.- Освен това ни опростиха кредитите и ни отпуснаха финанси, за да отлетим, със пътнически кораб... Преминахме през военно обучение, за космонавти и така...
         Замълчаха и тримата, а Алекс отпи глътка вино и запали цигара.
         *
         Вечерта напредваше, а до скачване със втория астероид, който избраха, оставаха няколко часа. Корабът Nissan следваше Volvo, на дистанция от 700 км. Алекс и Мирена се разхождаха из оранжерията на кораба Volvo. Сетне седнаха на една дървена пейка под дръвче със мандарини, за да се порадват на късчето рай тук. Мирена нещо криеше от него, а той не можеше да разбере за какво става дума. От пейката Алекс изпрати своите инструкции до двата екипажа и раздаде задачи на всекиго от експедицията, включително и новоприетите хора, предимно момичета. Мирена беше нещо замислена и мълчалива тази вечер, а Алекс й носеше малък подарък- уокмен със 20 аудиокасети, във специална чантичка. Мирена се изненада, прие подаръка и дори пусна да свири една от касетите. Звука можеше да бъде на слушалки или на тонколонки. Двамата се заслушаха във хубавата музика, а очите на Мирена блеснаха в полумрака. Тя беше радостна в тези часове.
        Когато по- късно Алекс се усамоти в бокса си, Мирена пък се прибра в нейния бокс и дълго слуша музика, преди да спи. Тя си беше харесала Алекс, но не заради това, че той е Шефа на експедицията. Тайната й дори той не разбираше, все още.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  87.   Valeri Kolev.