ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 289, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 289, Valeri Kolev.

След безсънната нощ, екипажът на Crossfire намери бедстващия обект, на сутринта. Това беше туристически кораб от далечна планета, който се беше загубил, заблудил и останал без гориво и провизии. На борда на кораба им, имаше десет души екипаж и 180 пасажери.
Към средата на следобеда бедстващия кораб беше прикачен към Crossfire и го носеха към кръстосвача Nissan, с бавна скорост. При бедстващите отидоха два екипа по 20 души, които да видят положението, да окажат първа помощ, както и да занесат първоначалните лекарства и храни, препоръчвани, когато е имало продължително гладуване. Положението постепенно се нормализираше. От всичките бедстващи 190 души, само петима все още бяха жизнени и те най- бързо се окопитиха. Други 45 души бяха сложени на системи с физиологичен разтвор и успокоителни. За други 60 души, първоначалната храна и напитки, както и лекарствата, бяха достатъчни, за да се изправят на крака. По време на полета, бедстващия кораб беше зареден с гориво, а четирима роботи от Crossfire бяха инструктирани да го пилотират. Това бяха само първите, начални мерки за оказване на помощ на бедстващия кораб.
*
Алекс запали цигара с кафе, седнал удобно зад пулта. Crossfire наближаваше кръстосвача Nissan. Там щеше да се решава съдбата на бедстващите. Земляните неможеха да останат тук неограничено време. Бедстващите трябваше да бъдат закарани до най- близкото обществено място, където да се заемат с проблемите им. Разбира се, каквото трябва да бъде направено тук и сега, щеше да бъде направено за тях. Бедстващите бяха някаква раса лисичоподобни, каквито се срещаха и в системата Orixon. Разликата тук беше, че тези идваха от много далеко. Тръгнали да изучават света, да пътешестват и да видят далечни земи. Очевидно поредните откачени авантюристи. Те все пак разполагаха с някаква междупланетна валута, но все още никой не ги разпитваше, какво ще правят нататъка. За сега бяха намерени, получиха първа помощ, медикаменти, храна и напитки. Корабът им беше зареден с гориво, та като се съвземат да могат да поемат нещата в свои ръце.
*
На другия ден продължаваше лечението на лисичоподобните, заради преживяното от тях продължително гладуване. Nissan, заедно с корабите, скачени към него напредваше към най- близката планета, в случая Orixon 53. В края на бордовия следобед Алекс запали цигара с плодов сироп и спря да си почине от дежурството. В началото на вечерта Алекс и Палма излязоха из корабите на разходка. Маршрутът им започваше от кораба на лисичоподобните. Тук нещата се нормализираха. Нямаше нито един човек с опасност за живота. Постепенно и най- тежките случаи се нормализираха. Лисичоподобните бяха благодарни на земляните. Те им казваха, че няма да забравят добрината и помощта. Извънземните разполагаха с валута, на практика. Тогава, когато нищо не можело да им помогне, те разбрали, колко безсмислена е валутата им, всъщност. Сега обаче, те можеха да платят за горивото, за храната и напитките, за лекарствата. За пръв път от бедствието насам, командира на кораба каза, че смятат да продължат пътя си сами, но обратно към своята планета. Бяха им предоставени звездни карти от архивите на Nissan. До там, докъдето земляните бяха ходили вече, извънземните нямаше да имат никакви проблеми. Разбира се, докато всички тук се стабилизират здравословно, трябваше да мине време, поне 10- 15 дни.
Разходката на Алекс и Палма продължи из кръстосвача Nissan. Оживлението тук беше значително. По коридорите търчаха хора, я към бедстващите, я по други задачи, а имаше и почиващи. В столовата Алекс и Ким завариха 70 души. Двамата седнаха да похапнат и да пийнат, докато дават по едно ухо на разговорите тук. Смяташе се, че лисичоподобните ще бъдат закарани само до Orixon 53, а нататък те трябваше да си стъпят на краката и да се спрявят сами.
*
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш пийваха джин с тоник на масата в дежурната каюта. Дежуреха Браун, Джейн, Шон и Бронк. Лисичоподобните бяха във все по- добра форма, възстановяването след продължителното им гладуване, вървеше нормално. Алекс си подреждаше мислите, както и нещата в лаптопа си. Тази вечер не се очакваше да бъдат наблизо до някакви спирки по пътя си. Наблизо нямаше и опасни обекти. Полетът вървеше нормално.
*
В началото на вечерта на другия ден Nissan наближаваше Orixon 53. Алекс запали цигара с кафе, седнал в удобно кресло на пулта си. До него бяха също Палма, Ким и Аш. Течаха обичайните проверки за опасни обекти наблизо до кръстосвача. Всеки момент Crossfire и бедстващия кораб щяха да се отделят от корпуса на кръстосвача, за да се спуснат долу на планетата. Екипажът имаше задача, да намери подходяща болница за пострадалите от гладуване лисичоподобни и да ги заведе до там. С това земляните приключваха със отклонението си от плановете, заради инцидента. Докато доближаваха планетата, Алекс умуваше по проблемите напоследък. В близост до кръстосвача нямаше опасни обекти, а на тази планета въобще нямаше присъствие на силите на хищниците. Военните на Orixon 53, бяха успели по някакъв начин да отблъснат атаките на хищниците. Тук Съпротивата имаше няколко големи бази, от където всъщност тръгваха голяма част от нейните сили, отиващи във войната.
Вечерта напредваше, когато Crossfire и кораба на лисичоподобните се отделиха от Nissan. До полунощ двата кораба, щяха да бъдат вече долу на планетата, но още беше далеко. Алекс беше в лошо настроение. Мрачни мисли го тормозеха в тези часове. Той незнаеше, на какво се дължи това, но очевидно някъде беше станал сериозен гаф със земляните, а това се отразяваше по такъв начин и на екипажите земляни от Nissan. Замислен за сериозните проблеми, каквито създаваха хищниците в системата Orixon, Алекс очакваше тежка вечер и още по- тежка нощ…





(следва продължение)