ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 299, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 299, Valeri Kolev.

Наближаваше обедно време. Алекс беше вдигнал от сън всичките си хора. На острова бяха 30 души, неговия екип, които попаднаха на имитация на совалката Honda, съвсем на друго място, няколко дни по- назад. Тук имаха условия за живот в пещерата, в условия на люта зима, но незнаеха къде се намират, освен че това все пак е планетата Orixon 74.
*
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се завърнаха със джета от разузнаване над острова и по- нататък. Бяха намерили полуостров на север. Бяха осъществили контакт с близка Кула по полетите. Оттам обещаха да проверят нерегламентираното телепортиране и да им съобщат текущите координати. В очакване на отговора, четиримата се прибраха в пещерата и седнаха да хапнат боб с месо. Из пещерата беше спокойно. В тези часове спяха 15 души.
Вечерта напредваше, когато в пещерата се прибраха всичките 30 души, а навън останаха само постовите и патрулната двойка. Готвеха се за нощуване, за този ден нямаше повече излизания навън по задачи. От капаните около пещерата се бяха наловили диви животни, някои от които имаха по 80- 100 кг, месо. Тук временно можеше да се съхранява месото, защото беше студено, но ако имаше голям улов, щеше да се наложи да го носят в хладилните камери на "совалката". Джетът бяха оставили пред пещерата, за да им бъде под ръка. Алекс запали цигара с кафе, загъна се в дебелото одеало, а пред него беше отворен лаптопа му. Очакваше свръзка със местните от Кулата, за да обяснят какво е било това странно телепортиране на тридесетимата тук. Очакваше да съобщат и координатите на острова.
*
Вечерта на другия ден Алекс разговаря с "Кулата по полетите". Оттам казаха, че той и хората му, общо 30 души, ще бъдат върнати след около час обратно на тяхната совалка. Казаха, че това са били някакви научни експерименти и се извиниха за неудобството. Алекс извика всичките си хора и се заеха да напуснат пещерата. За половин час всичко беше изнесено с джетовете, на борда на фалшивата совалка. Алекс и неговия екип се стегнаха и приготвиха за телепортацията, която се очакваше скоро…
*
Телепортацията премина успешно. Намериха се в совалката Honda, заедно с багажите си. Тук нищо не беше бутано откакто ги нямаше. Honda се намираше на 100 км. дистанция от острова на двайсетте "зли демони". Скоро се свързаха със своите. Те се били разтревожили и дълго търсили екипажа на Honda, а тя също била изчезнала. Алекс разговаря с командир Йон, за да обясни случилото се.
По- късно Honda започна да набира височина, обратно към орбита, където вече беше кораба Crossfire. Междувременно наблюдението и следенето на "злите демони" беше прехвърлено на редовната армия на AFJ, които бяха около планетата със кръстосвача London. Докато изплуваха към орбитална височина, Алекс запали цигара с кафе и се отпусна в удобното кресло пред пулта си. Подобен лукс от доста време той и неговия екип не бяха виждали.
*
Беше следобеда на другия ден. Екипът на Алекс се бяха завърнали на кораба Crossfire със совалката, а кораба беше скачен към кръстосвача Nissan, където имаше специално място. От няколко часа Nissan пътуваше в посока на звездата Orixon 8. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен в тези часове. До него зад пулта бяха Палма, Ким и Аш. След стреса от нерегламентираното им телепортиране одеве, екипа на Алекс се връщаше към обичайните си занимания. Алекс смяташе този ден да остане зад пулта, занимаващ се с проблемите около планетата Orixon 74 и намерените там хиляди екземпляри от расата "злите демони". За тях беше доказано, че са виновни за всичките беди, нещастия, неприятности и злини, сполетявали човешката цивилизация, както и други раси, през цялото им съществуване. "Злите демони" командваха армиите си от "хищници", превземащи редица планети из системата Orixon. Засегнатите раси бяха обединени във т.н. Съпротива, а също и в агенцията на земляните и приятелските им раси- AFJ. Водеше се война срещу "хищниците" и техните господари- "злите демони", по много планети в системата Orixon.
Наближаваше вечерта, когато Алекс и Палма излязоха из корабите на разходка. Скоро бяха в столовата на Nissan, а тук имаше към 170 души. Двамата си поръчаха джин с тоник и осолени лимони и се заслушаха в разговорите тук. Междувременно пристигнаха при тях Ким и Аш. Седнаха и те на джин с тоник. Бордовата вечер предстоеше, а Алекс изпитваше неразположение. Особени бяха и настроенията тук. Основните теми за "злите демони" и "хищниците", бяха сред водещите в разговорите тук. Някои се интересуваха пък накъде отиват в момента. Както обикновено не беше определена цел на полета.
*
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в дежурната каюта на Crossfire, скачен към кръстосвача Nissan. Пътуваха в ориентировъчна посока към звездата Orixon 8. Алекс имаше главоболие и не беше в най- добрата си форма. Освен това и малко му се спеше, но неговия екип имаше още задачи за идващата нощ. Междувременно пристигнаха и новините от кръстосвача London, разположен около планетата Orixon 74. В плен вече бяха 52- ма екземпляра от "злите демони". На яве излизаха за първи път истините за тази раса, както и за техните армии от "хищници", създали хаос във системата Orixon в последните 10 години.
Наближаваше полунощ, бордово време. Алекс пушеше цигара с кафе, замислен над новините. Това беше преломна точка от войната срещу хищниците. Вече имаше пленени екземпляри от "злите демони", а с това армиите от "хищници" започваха да губят елементи от командващите ги. С голямото попадение и голямата победа, която AFJ и Съпротивата постигнаха току- що на планетата Orixon 74, нещата се променяха коренно и то със главозамайваща скорост. Около тази планета скоро щеше да гъмжи от машините на Съпротивата, както и на AFJ. Голямата цел да се намерят координатите на "злите демони", вече беше реализирана…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 298, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 298, Valeri Kolev.

Около полунощ всички се бяха събрали край огъня, някои хапваха, а други пийваха джин. Алекс и Палма си бърбореха на по цигара и кафе, докато преработваха радио- предавателя от "совалката", за да излъчат с негова помощ сигнал за помощ до хората си от кораба Crossfire. Това бяха някакви непонятни, чужди чипове, но в никакъв случай тази техника не беше за подценяване. Определено не изглеждаше вражеска техника… Навън вилнееше снежна буря, а температурите там стигнаха до - 20' С. В пещерата беше топло и уютно и закътано местенце.
*
На другия ден земляните намериха в близкия поток, голямо количество прясна риба и хвърлиха мрежите. За няколко часа си осигуриха риба за дълги дни напред. По- късно се показа и слънцето. Този ден огледаха района, около пещерата и поставиха капани за диви животни. Земляните незнаеха, колко време ще бъдет тук, но държаха да имат достатъчно хранителни запаси. В началото на вечерта, Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе край огъня в пещерата и се радваха на добро настроение. И този ден екип от четирима души ходи до "совалката". Този ден беше готово и приспособлението за излъчване на сигнала S.O.S. в радио- ефира. Вече можеха да разчитат и на помощ от своите.
Вечерта напредваше, когато всички от екипа на Алекс се завърнаха в пещерата. Някои бяха разузнавали днес със десетки километри нататък из острова. Поставиха постове и патрул около пещерата, пуснаха защитната сфера и алармената система и се прибраха вътре да почиват. На огъня къкреше супа от риба с картофи. В пещерата беше топло и уютно. В тези часове Алекс прихвана близка радиостанция. Компютъра му скоро беше готов със превода на езика. Докато пушеха цигари с кафе, земляните слушаха тази станция. Всичко изглеждаше нормално, ако не беше факта, че я нямаше совалката им, а в залива беше нейното точно копие.
По- късно вечерта навън отново се спусна мраз и заваля сняг, който бързо трупаше. Виелицата свиреше зловещо, а температурите отново спаднаха до -20' С. По това време Аш прихвана близка телевизионна станция. С това земляните получиха картина със звук и се занимаха да следят канала. Това определено беше планетата Orixon 74. Постепенно разбираха същността на живеещите тук цивилизации. Споменаваха се и новини за "злите демони", предимно от светски характер и нищо за хищниците и водените войни из системата. Този телевизионен канал беше най- интересното случване за земляните в този ден. С канала бяха ангажирани четирима души, които да го следят денонощно. Радио- канала също се прослушваше от четирима души на смени през цялото денонощие.
Късно вечерта Алекс и Палма си говореха на по чаша кафе с цигара. Петнадесет души от екипа вече бяха отишли да спят, а останалите обмисляха планове за измъкване от тук и завръщане на кораба Crossfire. Това за момента беше само мечта. Никой незнаеше координатите на острова нито на кораба. За да се завърнат там бяха нужни тези координати. Алекс беше в добро настроение и добра форма. Двамата с Палма седяха край огъня в пещерата, завити в дебелите одеала и си говореха. Ким и Аш хапваха супа от риба и картофи. Тази нощ четиримата щяха да пазят огъня и да следят радиоканала, който улавяха тук. Смяташе се, че предавателя е на по- малко от 200 км. някъде наоколо. Докато прослушваха радио- канала, Алекс работеше с лаптопа си, сканирайки острова. Определено на острова нямаше хора, а само диви животни и зверове. Беше възможно да има някакви съоръжения или постройки. На практика земляните си имаха всичко необходимо за дълга люта зима. Трябваха им само координатите на това място, координатите на кораба Crossfire и радиовръзка с него. Алекс и Палма огладняха по някое време и хапнаха супа с хлебчета от провизиите си. Рибата, уловена в потока имаше добри вкусови качества, а картофите бяха от продукцията на Crossfire. След похапването Алекс запали цигара и отиде да провери постовете около пещерата. Навън беше мраз, силно снегонавяване и покритие със сняг на височина до 2- 3 метра. Постовете бяха по местата си. Те разриваха пътеките около пещерата, почти през цялото време. Патрулната двойка скоро се появи също. Те наблюдаваха наоколо с мощни бинокли.
"Совалката" беше потопена отчасти в залива, но той вече беше обхванат от заледяване. Ако има се налагаше да излитат, щеше да е трудно.
Наближаваше полунощ, когато Алекс се прибра в пещерата. Аш, Палма и Ким тъкмо подсилваха огъня и слагаха втория казан на огъня, а той беше със месо от дивеч и боб. Като готвач се изявяваше Никита. В пещерата беше около 14' С, но беше усойно място. Някои използваха шлемовете си, за да се топлят. Униформите на командосите- астронавти имаха вътрешна система за отопление. Алекс опита и от втория казан, когато започна да става готово. Този казан щеше да къкри цялата нощ, храната трябваше да е топла в този мраз. Алекс запали цигара и завит дебело, с лаптопа пред себе си, опитваше да хване сигналите на Crossfire и Nissan.
*
Алекс стана рано сутринта. Беше поспал 4- 5 часа. Той се освежи с вода, запали цигара и си сипа кафе от казанчето с готово кафе, което къркореше на огъня през цялата нощ. Огъня пазеха сутринта Браун и Джейн. Навън все още бяха и постовите. Алекс поздрави будните, пооправи си униформата и си каза, че днес трябва да иде до "совалката" за да се изкъпе. Това му навяваше противоречиви чувства. Да се къпе и преоблича на чуждо, непознато място… Какво ли още щеше да види през този живот… Скоро стана от сън и Палма. Тя бързо се пооправи, взе си кафе и се усмихна. Денят трябва да бъде хубав с нея, помисли си Алекс. Нощните дежурни прослушваха радио и телевизионните канали, които вече бяха известни на земляните. Информацията от денонощието беше преработена и документирана в компютърната мини- мрежа на екипа на Алекс. След това станаха от сън и Ким и Аш. За този ден четиримата имаха план да обиколят района с един от двата джета, които бяха на разположение в "совалката". Щеше да се лети с чужда машина, но опасения за незиправности и капани се изключваха.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 297, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 297, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Алекс и Палма пиеха кафе с цигара и разговаряха на тайния език на AFJ. Двадесет души спяха, шестима изучаваха обекта, където някой ги беше телепортирал, а Ким и Аш приготвяха вечерята, но това тук бяха съвсем различни хранителни запаси, това не беше совалката Honda. По- рано днес екипът на Алекс беше взел решение- да излязат все пак на острова, който се намираше на 20 км. по- нататък. Определено това не беше онзи остров на "демоните", а някакъв друг. Съгласиха се единодушно, че може би висши сили ги подлагат на изпитания. Не беше изключено, да попаднат на изпитателен полигон, в най- скоро време… Те бяха командоси- астронавти. Нямаше да се уплашат от никакви изпитателни полигони…
Алекс беше оставил Палма да поспи. Ким и Аш хапваха, колкото и да им беше странно, че това не е тяхната храна. Алекс запали цигара и се занима със наличните си истински компютри- ръчния, лаптопа и таблета си за действия при тревога. В момента с това разполагаше той. Определено компютрите на обекта работеха и дори беше възможно той да се управлява, като совалка. Но това бяха чужди компютри, работещи по чужда логика.
Като "всяко чудо за три дни", скоро екипа на Алекс се успокои и свикна с новото положение, че не се намират на Honda, а в някакъв странен обект. Основната им мисъл беше- как да се върнат обратно при своите, както и- защо бяха телепортирани тук. Вече беше почти полунощ, времето според техните часовници. Алекс пушеше цигара с кафе и водеше тази "подводница" към острова. Рано сутринта щяха да са там. Перископът даваше картина и то истинска. Нямаше ги очертанията на острова на "демоните", който наблюдаваха одеве. Това беше съвсем друго място и друг остров. До него бяха Аш и Ким, които ровеха из компютрите на обекта. Безспорно- това не бяха компютрите на AFJ.
*
На другия ден Алекс и неговия екип излязоха на острова. Това беше друг остров, а не онзи, който наблюдаваха в началото. Не бяха известни и координатите на това място. Предполагаха, че се намират някъде из планетата Orixon 74. Като за начало си намериха подслон в една пещера, скрита на брега на залива. Тук щяха да чакат помощ. Нямаше смисъл да използват "фалшивата совалка", тъй като незнаеха къде се намират. Освен това, тя можеше да е капан за тях. Денят измина в изучаване на острова, дори лов и риболов. Искаха да разичтат на собствена храна. Устроиха подлона си удобно и уютно. Поставиха камери и алармена система, а вътре запалиха огън. "Совалката" остана на малка дълбочина в залива, със пусната котва. Можеше да я използват, ако има нужда, но това не се препоръчваше. От запасите в имитацията на тяхната совалка си взеха някои неща и провизии. Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма пушеха цигари с кафе край огъня. Тук бяха всички, а пред пещерата имаше постове. В тези часове целия екип продължаваше да обмисля положението си. Всъщност можеха да използват от неистинската техника, веднага щом научеха на какви координати се намират. Някой предложи, просто да търсят контакт с тукашни хора, от които да научат координатите. Нямаха понятие как ще се развият нещата по- нататък. Можеше да не получат помощ от своите. Можеше това положение да продължи дълго… В полунощ, преди повечето от екипа да легнат да спят, направиха обиколка на района тичайки. Това тук щеше да бъде тяхното убежище временно, така че трябваше да познават добре района, та и целия остров. Плановете за сутринта бяха готови. През тази нощ около пещерата щеше да има постове и патрулна двойка. Около пещерата земляните пуснаха защитна, енергийна сфера, която щеше да ги пази от нападение. Самият Алекс смяташе да поспи, преди да стане рано сутринта. Постелята на земляните тук беше това, което имаха замислено в раниците си. Това никак не беше малко, всъщност. Надуваема постеля и топли одеала- спални чували. Още в полунощ температурите бяха вече паднали до -10' С. Очакваше се още по- голям студ, преди слънцето да стопли земята, ако е ясно времето. Хората от екипа на Алекс бяха в добра форма, а условията които си създадоха в тази пещера, бяха най- добрите възможни. За среднощна вечеря останаха само дежурните тази нощ. Те хапнаха супа от риба с хлебчета от провизиите. На огъня къкреше казан с картофи, храната за тази нощ и за сутринта. Алекс и Палма си говореха нещо на меката светлина в пещерата, докато пийваха джин. За момента около пещерата беше спокойно. Наблизо нямаше други хора. Затова пък не липсваха диви животни, дори хищници. По някое време навън заваля и сняг. Това беше странен, извънземен сняг. В пещерата беше топличко и уютно. Повечето хора спяха, а останалите разговаряха за настоящата ситуация. Някои похпваха рибена супа с хлебчета. Нощта течеше…
*
Още през нощта, а и на сутринта мраз затисна трийсетте земляни в пещерата на острова. Снегът който покри с двуметрова пелена земята, ги блокира вътре в пещерата. По обедно време снегът замръзна и десет души излязоха на лов и риболов. Храна имаше достатъчно, но трябваше да се мисли за продължителна зима, каквато вероятно ги очакваше тук. Междувременно Алекс, Палма, Ким и Аш отвориха един от радио- предавателите, който намериха в "совалката", за да го преработят, за да пуснат сигнал за помощ S.O.S. в радио- ефира. Нямаше друг начин, своите хора да ги намерят и да им дойдат на помощ…
Късно вечерта се събраха край огъня. На входа на пещерата имаше постове и патрулна двойка. Беше пусната алармената система, а пещерата изолирана със енергийна сфера. На огъня къкреше казан с бобец, а на скарата се пържеше месо от дивеч, както и риба. В пещерата беше сравнително топло и уютно, след като запушиха входа й със кожи от дивеч в дървени рамки. В очакване на продължителна нощ, а и продължителна и сурова зима, трийсетте земляни пестяха силите си и провизиите. Този ден отново екип ходи до "совалката". Оттам пренесоха още провизии и техника, която щяха да пригодят за своите цели, нищо че беше чужда, непонятна техника. Все още не беше изключено да използват "совалката", но те мислеха първо да се убедят, че ще бъде безопасно. Определено това не беше машина на "злите демони", не те, а други сили подлагаха трийсетте земляни на изпитания…





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 296, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 296, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Honda и Mazda плуваха под водата около острова на демоните. Алекс пушеше цигара с кафе, видимо в добро настроение и добра форма. Все още на острова не бяха изпращани специални екипи. За момента земляните само наблюдаваха и следяха. Това беше планета, където живееха много от "злите демони". Тази планета въобще не беше влизала във война с техните армии от хищници. По някакъв странен начин планетата беше останала независима. Тя нямаше договори нито със "злите демони", нито със Съпротивата или AFJ. Земляните бяха пристигнали тук, защото намериха къде живеят "злите демони", а планетата беше отворена за туризъм. Предполагаше се, че "злите демони" нямат понятие, кой е пристигнал тук сега…
*
Късно вечерта Алекс се разхождаше из совалката, беше се схванал от продължителното седене зад пулта. Това беше специален коридор, обикалящ около совалката, а имаше и асансьори към другите й нива. Той запали цигара, замислен. Животът ставаше все по- сложен. Тук имаше толкова много от "злите демони", че ако повикаха хищниците си, щеше да гъмжи от вражески кораби. В ситуация на повишено внимание, земляните наблюдаваха и следяха този остров, със замъка на хищниците, където живееха 20 от тях.
*
На другата вечер Honda и Mazda продължаваха наблюдението на острова на "злите демони", потопени в океана. Алекс пушеше цигара с кафе, седнал зад пулта. Тук бяха също Палма, Ким и Аш. Междувременно кораба Ford беше на около 30 км. от острова, потопен в океана. Те готвеха превземане на острова и арестуване на двадесетте "зли демона", които живееха там в замъка. Това щеше да стане в най- скоро време. Засечената до момента информация от подслушване, даваше да се разбере, че именно от тук, от тази планета, се командват армиите от хищници. Алекс смяташе, че наблюдението и следенето трябва да продължи, за да се разберат повече адреси на центрове на "злите демони". Съветът на Nissan все още обсъждаше бъдещите действия на земляните. Адмирал Шао се въздържаше от нови заповеди.
*
Късно вечерта Алекс дремеше пред пулта. Той си взе кафе и запали цигара.
Из совалката ставаха разни странни неща. Някаква парола от неговите, неможа да пусне програмата, която му трябваше. Убеден, че в мрежите е проникнал вирус, Алекс въобще не се замисляше, че просто е на друго място… Това тук не беше совалката Honda, а съвсем друго място…
До Алекс беше Палма, която наблюдаваше острова, чрез различните дронове и камери, които имаха на разположение. Тази вечер тя беше мълчалива и разсеяна. Мислеше си, как се усложни живота тук. Друго си беше да пътуват из космоса, а съвзем друго да дебнат "демони" на чужда планета, даже без база на Съпротивата или пък на AFJ, която да е наблизо… По това време се получи радиосянка. Нямаше връзка нито със Nissan, нито със Crossfire. От Mazda съобщиха за аномалии, казаха и, че също са в радиосянка.
Наближаваше полунощ, когато на часовника на Алекс светна червена точка. Това беше сигнализация, направена по негова схема. Тя означаваше просто едно нещо- той е бил телепортиран някъде, неизвестно къде. Алекс се замисли, огледа се, а Палма дремеше пред екраните и дъвчеше пица. Назад из мостика на совалката, Ким и Аш пиеха кафе, в почивка за един час. Подобна сигнализация имаше и совалката, но това тук не беше совалката Honda, а нещо съвсем друго. Имитацията на Honda беше изработена със подробности и тънкости, но онази негова парола, не беше разпозната. Алекс се замисли отново,запали цигара, взе още кафе и се зачуди- какво става всъщност… Скоро той натисна едно бутонче на часовника си и стана от пулта. Това беше всичко, което трябваше да направи…
*
Беше следобеда на другия ден. Екипът на Алекс, 30 души, се намираше на неизвестно и странно място, съвършена имитация на совалката Honda. Радио- връзките се бяха разпаднали. От проверките ставаше ясно, че това са си екипа на Алекс, но в странен обект, който плуваше в океана… Сигналите от дроновете тук не се получаваха. Някъде в далечината се забелязваше остров, но това можеше да не е острова на "злите демони", а може би изпитателен център… По команда на Алекс във совалката не се разговаряше. Неизвестните сили, които ги бяха телепортирали в този странен обект, искаха да разберат- какво знаят Алекс и хората му и как разсъждават. Алекс и неговия екип, нямаше да им направят такава услуга, да покажат какво знаят и как разсъждават. Скоро в сила влезе употребата на секретния език на AFJ. Беше сигурно, че този малко известен език е неразбираем за никого, освен за командосите- астронавти от AFJ…
*
Беше късно вечерта. Тридесетимата мъже и жени, елитен екип от AFJ и кораба Crossfire, умуваха на тайния си език, как да се приберат обратно. Алекс запази хладнокръвие и без паника заедно с екипа си се заеха да изследват обекта. За щастие тук не всичко беше имитация на истинското. Техните оръжия, раници, шлемове и лични компютри бяха истинските. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен. Животът продължаваше. Тук в този странен обект бяха поставени след телепортация по волята на висши сили. Душите им се стягаха от напрежение, а в гърлата им заседнаха буци- оттук можеше и да няма изход и спасение…
В същото време техните хора от корабите разбраха, че са изчезнали. Совалката Honda неотговаряше на повикванията. Само някаква аларма се включи на кораба Crossfire, а на екранчето под лампичката пишеше: "Неидентифицирана опасност!". Командир Йон разбираше какво е положението. Отвлечени на чужда планета, докато следят "злите демони". Това беше сякаш някакъв кошмар. Скоро новината за изчезването на екипа на Алекс беше съобщена до кръстосвача Nissan, а адмирал Шао преживя една безсънна нощ в размисъл…





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 295, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 295, Valeri Kolev.

Късно вечерта на другия ден двамата "зли демони" се намираха в замък, на един остров. До там ги бяха проследили земляните от Crossfire. В тези часове можеха да ги наблюдават само със дроновете. Алекс и екипа му, сега 30 души общо, се намираха в совалката Honda, задействана в режим на подводница, на перископна дълбочина в океана, на 80 км. от острова. Crossfire беше останал на онзи космодрум, където се приземи в началото, а това беше континент № 1 на Orixon 74, град № 702.
Алекс пушеше цигара, седнал пред пулта си, а до него бяха Палма, Ким и Аш. В тези часове изчакваха дали двамата демони ще останат на острова, или ще се приберат в совалката си на космодрума. Замъкът беше направо крепост. Изглеждаше, че неможе да бъде превзет лесно. Алекс умуваше по основната тема, вълнуваща земляните напоследък- как да постъпят със демоните и колко време да ги следят. За момента Nissan нямаше спешни задачи, което правеше възможно това следене. Така земляните щяха да разберат къде се намират някои от обектите на демоните на тази планета.
Наближаваше полунощ, а Алекс и тримата му помощници имаха още много задачи за вършене. След кратък контакт със кръстосвача Nissan, намиращ се в орбита около планетата на височина от 40 км., Алекс получи инструкции да не мърда Honda от позиции край острова на демоните, а от Crossfire казаха, че обмислят бъдещи действия. Алекс даде инструкции на екипа си, отиваха да спят 15 души, останалите оставаха будни тази нощ, със различни задачи. От дроновете се разбра, че острова е дълъг 200 км. широк 50 км. елипсовиден. Това беше строго охранявана зона.
*
В следобеда на другия ден Honda продължаваше да обикаля около острова на демоните и да наблюдава със дронове замъка им. Алекс тъкмо пушеше цигара с кафе, седнал пред пулта. Земляните имаха уникален шанс да разберат къде се намират някои обекти на демоните, тук на тази планета Orixon 74. "Злите демони" бяха виновни за всичките беди, нещастия, неприятности на цялата човешка цивилизация, през цялото й съществуване. Със своите армии от хищници, демоните тормозеха маса планети от системата Orixon.
*
Беше вечерта на другия ден, когато от замъка излязоха четирима демони и скоро отлетяха със совалката. Алекс със своя екип и совалката Honda малко по- късно ги последваха от дистанция. Вората совалка на Crossfire, която се казваше Mazda също приближаваше Honda, идвайки от дистанция 60 км., където изчакваше. Започваше проследяване на четиримата демони. Кораба Crossfire също излетя да участва в преследването, но спазвайки дистанция от 100 км. зад Nissan. Тази вечер Алекс имаше силно главоболие, а общо взето не беше във форма. Той наглеждаше как върви преследването, докато пушеше цигара с кафе, седнал в удобното кресло зад пулта си, а до него седеше и Палма. Демоните се насочиха със совалката си в посока на град № 702. Това беше континент № 1 на планетата Orixon 74.
По- късно се разбра, че четиримата демони са излезли до града за покупки на провизии. Те оставиха совалката си на една площадка и влязоха в голям магазин за провизии. Водеха със себе си и два робота, които сигурно щяха да тикат количката с покупки. В магазина скоро влезна екип от совалката Mazda, за да ги проследи какво точно правят в магазина. Демоните пазаруваха близо три часа, а сетне с натъпкани две колички с покупки се прибраха на совалката си. Беше ясно, че се прибират обратно в замъка.
*
Вечерта напредваше, когато Honda отново следеше острова със замъка на демоните. Втората совалка на земляните- Mazda, следеше от другата страна на острова. Honda се потопи на перископна дълбочина, а дронове продължаваха да кръжат около замъка. Тази вечер екип от Crossfire беше разбил кодовете на комуникациите на демоните. Земляните можеха вече да подслушват техните комуникации. В замъка имаше около 20 демони. Алекс запали цигара с кафе, докато слушаше един от разговорите между демоните. Още от сутринта компютрите бяха готови с преводача на техния език.
*
Късно вечерта в совалката Honda, потопена на перископна дълбочина, беше топло и уютно. Бяха будни само 10 души, сред тях Алекс, Палма, Ким и Аш, в очакване на нощното дежурство. Комуникациите за момента бяха добри. Подслушването на демоните продължаваше. По това време демоните се канеха да спят, след като вечеряха близо два часа. Алекс се беше замислил дълбоко, на кафе и цигара. Той смяташе да поискат от Nissan да изпратят кораба Ford, за да бъдат заловени поне няколко от демоните, за разпит, а също за да бъдат разменяни срещу пленници от AFJ и Съпротивата, при хищниците. Адмирал Шао одобри искането, а Ford щеше да пристигне на острова в следващата нощ.
*
Беше вечерта на другия ден. Honda и Mazda обикаляха около острова със замъка на демоните, потопени на перископна дълбочина. Алекс пушеше цигара с кафе и следеше процесите из совалката. Тук се извършваше наблюдение, подслушване, както и сканиране на острова. Четирима души следяха за опасни, приближаващи обекти. До Алекс бяха и неговите помощници и най- близки приятели от неговия екип, Палма, Ким и Аш. Тази вечер беше спокойна в двете совалки, потопени във водата край острова. Екипът на Алекс в момента беше 30 души, а в другата совалка имаше също 30 души. Информацията, разбрана до момента беше, че злите демони имат много имоти на тази планета, а това е една от основните планети, където живеят самите те. Алекс беше замислен. Той си пиеше кафето с цигара и умуваше. Все още нямаше потвърждение, че замъка ще бъде атакуван, но кораба Ford със 300 души на борда се намираше вече само на 100 км. от острова, потопен в океана. Алекс смяташе, че трябва да продължи следенето, а не да се атакуват обекти на демоните. Съветът на Nissan в тези часове разсъждаваше в дебати по този въпрос.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 294, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 294, Valeri Kolev.

Crossfire летеше в мрака, сред облаци и бури на височина 10 км. над планетата Orixon 74. Това беше разузнавателен полет, преди да се приземят някъде. Щеше да се лети през цялата нощ, с надеждата да бъдат забелязани "зли демони". AFJ искаше да унищожи "злите демони", заради причинените от тях войни, беди, нещастия и неприятности на цялата земна цивилизация, през цялата й история, както и за новите войни с техните армии от хищници, тормозещи системата Orixon. В тези часове Алекс работеше с компютрите си, заедно с Палма, Ким и Аш. Беше увеличен броя на дежурните, за да може по- добре да се търсят "демоните", тук на тази планета.
Късно вечерта Алекс запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк на дежурната каюта. Облаците бяха черни и тежки, а бурята вилнееше яко. До момента не бяха забелязани от обектите на "демоните", записани в архивите на кораба, по информация на Съпротивата. Знаеше се, какви кораби използват, знаеше се външния им вид, знаеха се кодовете на техните радио- сигнали. Определено тази вечер Crossfire неможеше да се натъкне на "злите демони". Смяташе се, че на тази планета има "зли демони". Това беше едва ли не единствен и уникален шанс, да се стигне до тях. Те бяха, така да се каже, недосегаеми… Замислен над ролята на "злите демони" в Галактиката, Алекс усещаше леките вибрации на кораба, причинени от преминаването през бурите. Тези бури не бяха проблем за кораба, проектиран и създаден за чудовищни натоварвания от всякакъв характер.
По- късно Алекс и тримата му помощници се заеха да изучават информацията за тази планета. Живеещите тук цивилизации не бяха членове нито на Съпротивата, нито на AFJ, но те приемаха туристи и гости от всякъде. Беше чудно, как са успели да останат независими от "злите демони" и да се предпазят от войни срещу хищниците. Тук имаше няколко древни цивилизации, както и близо 20 различни раси. Докато изучаваха данните, Алекс и тримата му помощници, Crossfire летеше над океана, по бреговата ивица на континент № 1. По решение на командир Йон и адмирал Шао, Crossfire щеше да лети през цялата нощ. Обмисляше се дори план, в случай че изобщо не се стигне до приземяване, кораба направо да се прибере на кръстосвача Nissan. Това щеше да се случи, ако забележеха вражески обекти и елементи някъде по пътя си…
Наближаваше полунощ. Алекс и Палма инспектираха кораба. Докато крачеха по коридори и асансьори не срещаха никого, освен охраната и роботите- чистачи. Екипажът беше разпределен в четири смени, за да бъде операцията тук по- сигурна. Междувременно бяха пуснати 30 малки дрона, с които да се събира информация от континент № 1. Дроновете нямаха нужда от радио- управление, но все пак за тях се грижеха десет дежурни, специален екип. По някое време двамата стигнаха до аварийната каюта. Алекс отвори и влязоха вътре. Тук вече имаше паяжини и много прах.
-Олеле, че мръсно!- каза Палма.- Какво е това място?
-Оттук се взима управлението на кораба, ако враг е проникнал на мостика.- каза Алекс.- А ние двамата сме тези, които поемат нещата тогава, именно от тук.
-Както кажеш!- каза Палма.- Да вземем да почистим и подредим тук!
-Надявах се да се сетиш за това.- каза Алекс.
Докато оправяха аварийната каюта, измина близо час. Сетне си взеха по кафе и цигара и Алекс включи техниката, за проверка. Тази вечер свършваше, а той имаше още много задачи за вършене…
*
В следобеда на другия ден приземиха Crossfire на един междупланетен космодрум. Навън излязоха два екипа от по 10 души, които щяха да разузнават из близкия град. Трети екип от 10 души отиде да снабди кораба с гориво и провизии. Алекс наблюдаваше космодрума и града, чрез дронове. До него бяха Палма, Ким и Аш- неговите най- близки приятели, но също помощници. Алекс запали цигара с кафе, докато разглеждаше града и космодрума. Интересуваше ги, дали няма да забележат "зли демони" тук, а това беше твърде възможно.
Следобеда напредваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха навън. Из космодрума беше пълно с летящи машини, малки и по- големи, тук беше пълно с хора, някои от тях- съвсем непознати видове за земляните. Въздухът беше чист и свеж, ухаеше на сняг, но някак си- извънземен сняг. Алекс запали цигара и се огледа. На специалния екран към цайсите му се виждаше помощна информация и превод на табелите из обекта. Всъщност търсеха "зли демони" тук и другото почти не беше важно. Четиримата тръгнаха към Комплекса срещу тях. Там имаше чакални, ресторанти и хотели, както и всякакви магазини. Четиримата показваха на минувачите снимки на "зли демони" и разпитваха, дали някой ги е виждал тук скоро. В началото нямаше ефект. Никой не разпозна тази извънземна раса.
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш видяха совалка на "злите демони", която се снишаваше към космодрума. Нямаше никаква грешка- това бяха "зли демони"…
*
Вечерта беше започнала, а Алекс, Палма, Ким и Аш следяха двама от "злите демони", които влязоха в ресторант на космодрума и се отдадоха на гуляй. От кораба на земляните изпратиха по най- бързия начин четири екипа от по 10 души, които да се заемат със следенето, когато "демоните" излязат от ресторанта. Земляните приготвиха и совалката Honda от състава на кораба, с която щеше да продължи следене и преследване. Имаше радио- връзка и със Nissan. От там изпращаха втория кораб- Ford, със 200 души, както и роботи, на помощ. Никой незнаеше какво точно ще става тази вечер и идната нощ…





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 293, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 293, Valeri Kolev.

Около полунощ Crossfire се намираше на космодрума край град № 37, на Orixon 77. Алекс и Палма почиваха в бокса си и се канеха да спят. Алекс подреждаше раниците си, стягаше различните джаджи по униформите си, проверяваше оръжията и боеприпасите. Палма слушаше музика и приготвяше среднощно похапване, преди сън. Корабът щеше да нощува тук, преди рано на сутринта да отлети.
*
Беше късно вечерта на другия ден, когато Crossfire стоеше на мястото си в корпуса на Nissan, докато летяха към планетата Orixon 74. Денят беше преминал нормално за екипажите тук. На кръстосвача имаше 500 души, а на Crossfire 250. Корабът Ford също беше прикачен тук, но той се използваше предимно с екипаж от роботи, а по някога с тях отиваха и екипи от Nissan. По това време бяха будни само 100 души на Nissan и 50 на Crossfire. Алекс и Палма се намираха в бокса си, след тежки дежурства, с надеждата да си починат и поспят, ако не ги извикат на ново дежурство в нощта. Палма слушаше музика и почистваше бокса, а Алекс седеше пред компютрите си и ги подготвяше за следващите десетина дни, докато умуваше. Темите му за размисъл бяха най- малко десетина. Настроението на Алекс тази вечер беше особено. Той си взе кафе от автомата и запали цигара. Все по- рядко му оставаше време да си събира мислите и да умува по някои въпроси, а това не му се нравеше. Без да си е събрал и подредил мислите, без да е обмислил всичките си проблеми, той беше далече по- нетрудоспособен и объркан. Това не беше редно да се случва, никой тук нямаше интерес някой от колегите му да е объркан и в лоша форма. Алекс погледна оперативния екран на ръката си- най- близкия обект се намираше на 12 часа път. На още по- голяма дистанция имаше някаква междинна станция, както и приятелски кораби. Дежурните в момента търсеха контакт с тях, но тук имаше някаква странна радио- сянка. Алекс прегледа и новините от близо и далеко. Войната срещу хищниците беше преминала в глуха фаза. Хищниците нямаха подкрепления от месеци. Беше обявено временно примирие по много планети. В това време Съпротивата, както и AFJ укрепваха позициите си и обмисляха всяка следваща стъпка. Новините от Земята бяха същите- тежко всеобщо робство прогонваше стотици хиляди земляни от родната им планета, търсейки свобода и по- добър живот по земните колонии из космоса, както и на новата планета на земляните- Orixon 44. Нещо се изплъзваше от вниманието на Алекс. В няколко кратки минути той си мислеше, че вече си е спомнил нещо много важно, но уви това скоро отмина, а му остана неприятното усещане, че нещо важно му се изплъзва, точно когато е бил на път да си го припомни. Той прие това стоически, често си припомняше отдавна забравени неща именно по- късно, а не веднага. От опит той знаеше, че скоро ще си припомни това, което сега му се изплъзваше, може би в близките дни.
*
Изминаха няколко дни, а в един следобед Nissan наближаваше планетата Orixon 74. През изминалото време, на кръстосвача се бяха случвали неизяснени аномалии. Алекс беше получил известна загуба на паметта през изминалите дни. Явно "злите демони" му бяха изтривали паметта… В лошо настроение и малко обезумял, той си събираше мислите усамотен в бокса си. Палма слушаше музика и подреждаше из бокса. На Алекс не му беше ясно, как "злите демони" са му изтривали паметта. Явно това явление беше свързано с забелязаните аномалии на борда на кръстосвача Nissan.
Към края на следобеда Crossfire се отдели от Nissan, и започна спускане към планетата. Алекс не беше особено доволен, че му е била изтривана паметта, по някакъв начин. Той се опита да разбере дали само с него е така. Скоро проведе няколко разговора с приятелите си и колегите. Оказваше се, че частична загуба на памет имат и други хора от екипажите… Замислен над случилото се, Алекс разбираше, че това явление му се е случвало всъщност много пъти, а новото изтриване на паметта му е било доста по- сериозно. Той гледаше като малоумен екраните на компютрите си в бокса, чакайки да се получи някакво възстановяване на паметта. Основни неща от живота и службата му, нямаха в момента никакъв спомен…
По някое време Алекс си взе кафе и запали цигара. Ставаше време да навести дежурната каюта, за да види как се справя екипа му и какво е положението. Корабът се спукаше към Orixon 74, в момента през нейната йоносфера. В дежурната всичко изглеждаше нормално, а спускането вървеше като по учебник. Алекс зае мястото си зад пулта, за да инспектира екипа си, който дежуреше в тези часове. Това бяха Браун, Джейн, Шон и Никита. По това време се търсеше информация за планетата долу. Смяташе се, че тук идват понякога "злите демони". От Nissan скоро съобщиха за забелязани нови аномалии, а малко по- късно Crossfire се озова във радио- сянка. Отиваха към планетата Orixon 74, по време на аномалии и липса на радио- сигнал, а вече беше потвърдено- "злите демони" често посещавали тази планета, но в същото време, тя не е във ситуация на война срещу хищниците.
Вечерта започваше, когато Crossfire премина към хоризонтален полет на височина от 10 км. На тази планета нямаше бази на AFJ, нито на Съпротивата. Земляните смятаха да огледат от височина, преди да се приземят някъде. Тук се приемаха туристически и други кораби, така че нямаше нужда Crossfire да укрива присъствието си на тази планета. Разбира се тук беше рискова зона, заради честите посещения на "злите демони". Екипажът действаше с повишено внимание.
Алекс все още с частична амнезия, се опитваше да си припомни поне най- важните неща, които държеше да не забравя. Как бяха направили това изтриване на паметта му "злите демони", той все още не можеше да си обясни. Раздразнен, че много неща не помни, той се ровеше из паметта си и из компютрите си, в началото без никакъв успех…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 292, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 292, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ на борда на кораба Crossfire. До базата на AFJ оставаше около два часа полет. Алекс и Палма се бяха оттеглили в бокса си, тя слушаше музика, а той си събираше мислите и подреждаше информацията из компютрите си. Ръчния, който използваше най- вече, отдавна не беше оправян и се бяха струпали разни излишни данни. Междувременно се беше загубила радио- връзката със Nissan. Със смущения се хващаше сигнала и на базата. В тази зона вилнееше буря. Алекс запали цигара, взе си кафе и загъна с одеала Палма , която беше заспала в койката си.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се намираше в базата на AFJ, а колонията беше в близост. Тук живееха повече от 800,000 земляни, както и други хора от Слънчевата система, заселили се тук. Срещата на военните от Съпротивата, AFJ, както и тукашните военни, щеше да започне след няколко часа в специална зала, използвана за концерти, спорт, както и от военните. Очакваше се за срещата да има около 700 представители от военните сили на различните планети, замесени във войната срещу хищниците. Алекс, Палма, Ким и Аш щяха да слушат разговорите и дебатите, но оставаха в дежурната каюта. Алекс запали цигара с кафе, замислен за предстоящата среща. Дистанционно щяха да я следят и на кръстосвача Nissan, както и тук на Crossfire. В залата при другите щяха да отидат само 20 души от екипажа.
*
По- късно в следобеда Алекс и Палма се разхождаха из кораба, със включени слушалки, за да следят дебатите от Срещата. Това бяха 700 военни от AFJ, Съпротивата, тукашни военни и такива от приятелски планети, някои от които замесени във войната срещу хищниците. Алекс запали цигара, заслушан в разговорите. На часовника си имаха и картина от Срещата, а можеха и да участват в дебатите, ако имаха какво да кажат или да запитат. Мнозина други военни така участваха в тази Среща, дистанционно. Из кораба нямаше голямо раздвижване. Някои почиваха, други следяха дебатите, а имаше дежурни и други хора със някакви задачи. От Crossfire на Срещата присъстваха 20 души. Алекс и Палма стигнаха до столовата, а тук имаше към 30 души. Разположиха се на маса до един от люковете и си взеха джин с тоник и салатка от осолени лимони. Те смятаха тук да останат за известно време. Срещата едва започваше, а нямаше информация, колко дни ще продължи.
*
Вечерта, по някое време хората от Срещата на военните, си обявиха почивка. Със тези комуникации, не беше трудно да обявят по- късно нов час за продължението. Алекс се беше изморил от слушане, а в главата му беше каша. Той изключи слушалките си и запали цигара с кафе. Двамата с Палма бяха в бокса си, пред компютрите си по това време.
*
На другия ден вечерта Crossfire извършваше патрулен полет над континент № 1, на планетата Orixon 77. Летяха на 10 км. височина, със около 400 км/ч. Бяха излетяли още рано сутринта от базата на AFJ. Под кораба беше бреговата ивица на континента. Алекс пушеше цигара с кафе, седнал в удобното кресло зад компютрите. Както обикновено той умуваше върху различни проблеми и драксаше йероглифи и схеми по плота, със пръчица. Полетът вървеше нормално, а по- късно се очакваше да стигнат до един град, на брега на океана, където щяха да пренощуват. До Алекс бяха Палма, Ким и Аш. Тук бяха и Браун, Джейн, Шон и Бронк, които бяха на приказка на по чаша джин с тоник. По това време екипажа имаше свободни часове и из кораба беше оживено. Планетата Orixon 77 беше изключително място, а най- хубавото тук беше, че военните не бяха допуснали хищниците да нападнат. Планетата беше свободна, но добре охранявана.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма отидоха на разходка из кораба. Бяха в добро настроение и форма, а за този ден бяха приключили и дежурствата си. Алекс смяташе да отдели време за да помисли по проекта за суперкомпютъра, който създаваше с помощта на своя екип. По някое време двамата стигнаха до столовата и влязоха вътре, а там имаше към 50 души. Седнаха на джин с тоник и разговори с колегите тук. Вечерта изглеждаше да е добра. Някакво настроение се усещаше сред екипажа. До целта - близкия град, оставаше около час път. Алекс пийваше джин и работеше с лаптопа си по проекта, а Палма му помагаше. Това не беше само проект, защото си имаше и експериментален прототип, който Алекс и екипа му сглобяваха според неговите схеми и идеи.
Късно вечерта Crossfire се приземи на космодрума на този град, със 400,000 души население. Градът беше регистриран в архивите на кораба, като № 37. Тук кораба и екипажа щяха да пренощуват. В същото време командир Йон имаше тук свои дела, за оправяне. Той щеше да бъде из града до късно в нощта, а временно командваше Браун. Алекс и Палма се занимаваха с прототипа за суперкомпютър в малката и уютна работилница. Тук бяха също Ким и Аш. Проектът напредваше, но въпреки това можеше да е готов окончателно, едва след минимум две години. Основната идея на Алекс беше, с такъв компютър да бъде снабден всеки землянин, където и да се намира той, при това безплатно. Прототипът щеше да дава сигурна радиовръзка с останалите земляни по света, да търси сигнали и връзка през цялото време, а освен това- да помага на стопанина си при всякакви беди и неприятности, да се бори за оцеляването на стопанина си при всякакви ситуации. Тази машина в същото време можеше да се захранва по десет различни начини, според това- къде е стопанина й, и с какво разполага, за извличане на енергия за прототипа. Според информация от Бъдещето, този вид компютри щяха да спасят страшно много хора в бъдещите времена. Това правеше прототипа особено ценен вид компютър, а Алекс в Бъдещето беше известен като велик изобретател и световен герой, герой на Земята.
Наближаваше полунощ, когато четиримата излязоха на терасата към дежурната каюта. Беше тихо и хладно, а в далечината блестяха светлинките на град № 37.





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 291, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 291, Valeri Kolev.

Кръстосвачът Nissan продължаваше полета си, насочен грубо към звездата Orixon 7. На борда започваше вечерта, а с това и пет свободни часа за всички екипажи, време за себе си, за почивка и за пийване и хапване с приятели и колеги. Алекс, Палма, Ким и Аш по това време бяха излязли на разходка из корабите. Те срещнаха мнозина свои приятели и колеги от Nissan и кораба Ford. В комплекта на кръстосвача имаше два кораба. С втория кораб- Ford се слизаше по планетите, защото това нямаше как да стане с огромния кръстосвач Nissan. Отделно кораба Crossfire със екипажа си, вършеше всичко, каквото командирите наредяха. Четиримата се разходиха из оранжерията на кръстосвача, преди да идат в столовата му. Там завариха близо 170 души, които пийваха и хапваха. Избраха си маса и седнаха там и те, за да похапнат. Разговорите се въртяха около отминалата случка със лисичоподобните, както и около проблемите напоследък.
Вечерта напредваше, когато четиримата вървяха из коридорите и асансьорите, навръщане към дежурната каюта. Алекс запали цигара и се намръщи. От хапването му беше дотежало на стомаха. Той се спря до един от страничните люкове на Nissan и погледна нататък към кораба Crossfire. Това беше един страничен поглед към техния кораб. Точно така изглеждаше той, отстрани. Другите трима също погледнаха. Любимият им кораб- и служба и дом, беше там сега. Съзерцаваха гледката така известно време, преди да продължат нататък. Когато се прибраха в любимата си бърлога, тук беше топло и уютно. Дежуреха Браун и Джейн, а Шон и Бронк бяха на джин с тоник.
*
В края на следобеда на другия ден кръстосвача Nissan продължаваше полета си грубо насочен към звездата Orixon 7. Алекс и Палма дежуреха зад пулта. Той запали цигара с кафе по някое време и погледна из каютата. Ким и Аш тъкмо правеха закуски за дежурните. Тук бяха също Шон и Бронк, Браун и Джейн. Алекс беше натъжен през този ден. Тормозеше го и неговия извънземен грип. Загънат в дебело одеало той седеше зад пулта и се занимаваше. На моменти го втрисаше от студ, макар и тук да беше топло. Невесели мисли смущаваха настроението му. Той нямаше понятие, на какво се дължи това. Може би някъде по широкия свят, точно сега имаше загазили земляни. Шанса това да бъде проверено беше минимален. Носталгия по родната планета, старите приятели, гаджета и роднини, караха Алекс да потръпва. Замислен дълбоко за горчивата си съдба, той смяташе да разсее мислите си с работа.
Вечерта започваше, когато Алекс отвори бутилка плодов нектар, запали цигара и малко ободрен погледна по- весело на нещата. Все пак положението тук не беше трагично, дори можеше да се завиди на подобен живот… В тези часове адмирал Шао даде свободни пет часа за всички екипажи тук. Из Nissan, Ford и Crossfire стана оживено и шумно. Това бяха любимите часове на всички тук. Алекс се беше стоплил и смяташе да се прибере в бокса, за да почива. Палма го съпроводи там, решена да се грижи за него, докато атаката на грипа отмине. Алекс се загъна в дебелото одеало, седнал в удобното кресло при масата и се занима с компютрите си, а Палма су пусна музика и се разшета из бокса. Алекс оставаше на повикване, а двамата бяха свободни чак до сутринта.
По- късно вечерта при Алекс се отбиха "на гости" Ким и Аш. Палма спретна скромна трапеза със бира и мезета. Четиримата си бяха най- близки на кораба. Те дежуреха заедно, заедно отиваха по задачи. Разговорите се завъртяха около настоящето пътуване. Все още никой незнаеше, защо отиват в посока на Orixon 7. Обикновено им се изясняваше някъде по пътя.
*
В началото на вечерта на другия ден Nissan наближаваше планетата Orixon 77. Алекс имаше главоболие и неразположение, но това не му пречеше да дежури зад пулта си, заедно с Палма, Ким и Аш. Той си взе кафе, запали цигара, замислен над настоящето слизане до планетата Orixon 77. Тук земляните имаха база и колония, а също така, на планетата нямаше сили на хищниците. Идването тук беше предимно за да може да се обсъдят новите положения от войната срещу хищниците, с тукашните военни. По- късно адмирал Шао също щеше да слезе на планетата със совалката си, именно за тези разговори и обсъждания.
По- късно вечерта Crossfire се отдели от кръстосвача и започна спускане към планетата. Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба, а и за да проверят системите на кораба на място. Докато крачеха из коридори и асансьори те срещнаха само няколко души. Алекс запали цигара и се спря до един от люковете. Корабът навлизаше вече в атмосферата на планетата, при условия на силни ветрове. Докато проверяваха системите на кораба по различните му нива, двамата не намериха сериозни проблеми. По янкое време стигнаха до столовата и влязоха там, а вътре имаше около 30 души. Намериха Шон и Бронк и седнаха при тях, за да пийнат джин с тоник. Времето течеше бързо, тази вечер. Джинът приятно затопли Алекс и му върна настроението. Развесели се и Палма, която днес имаше тежък ден.
Вечерта напредваше, когато Crossfire достигна до 10 км. височина, където премина на хоризонтален полет на тази височина, на път към земната колония и базата на AFJ там. Очакваше се към полунощ да пристигнат в базата. Тук ветровете бяха силни, но това не беше проблем за кораба, изчисляван и създаден за чудовищни натоварвания. Междувременно беше осъществена радио- връзка с базата долу. От там потвърдиха, че е спокойно и няма сили на хищниците на тази планета. Тук се бяха събрали военни, за обсъждането на ситуацията около войната.
Crossfire летеше на 10 км. височина над океана. До базата имаше много път още, но се очаваше да пристигнат там към полунощ.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 290, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 290, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ, когато двата кораба достигнаха 10 км. височина. Дежурните търсеха подходяща болница за пострадалите от гладуване лисичоподобни. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен. Екипът му правеше всичко възможно, за да открие подходящата болница за пострадалите. Тукашните военни, както и военните от Съпротивата, намиращи се на тази планета, скоро разбраха за какво става дума. В близките часове, щяха да бъдат в готовност да приемат пострадалите. Временно двата кораба се насочиха към един град със 500,000 души население. За втория кораб беше необходимо да се намери и летище с писта поне 2 км. Това бяха възможностите на туристическия кораб. В града, където отиваха, имаше налице подобно летище, където туристическия кораб можеше да се приземи. Това за момента беше добро решение и командосите- астронавти от Crossfire поддържаха целта на полета.
*
Рано сутринта туристическия кораб благополучно се приземи на една писта на летището край град със 500,000 души население. Crossfire също кацна наблизо. Алекс запали цигара, отвори бутилка плодов сироп и започна бавно да се разсънва. На борда на кораба се очакваха офицери от Съпротивата и от местните военни, които трябваше да приемат пострадалите от гладуване лисичоподобни туристи. Докато чакаха, дежурните от Crossfire осъществяваха радио- контакти с тукашните власти. Алекс беше в относително добра форма тази сутрин. Навън беше адски студ и мраз, но в дежурната каюта беше топло и уютно. Утрото вървеше трудно и бавно. Два екипа от Crossfire продължаваха да се грижат за пострадалите, които все още бяха в лошо състояние, отслабени физически и психически, но вече значително по- добре след оказаната медицинска помощ и захранване със системи, а и с храна и напитки. Смяташе се, че на тези хора им трябват още няколко седмици медицинска грижа, а те всъщност бяха в добро финансово състояние, въпреки влошеното си здраве след преживяното от тях продължително гладуване, поради загубаване между две планети по техния път.
*
Започваше вечерта, когато при двата кораба пристигнаха с хеликоптери местни военни и офицери от Съпротивата. Малко след като приеха пострадалите лисичоподобни от опеката на земляните, на летището пристигнаха автобуси, с които пострадалите щяха да бъдат откарани в болница. Разговорите бяха кратки. Земляните се надяваха, че лисичоподобните са попаднали в добри ръце. Междувременно екипажът на Crossfire се сбогува с лисичоподобните. Те разполагаха с достатъчни финансови възможности, за да се справят с проблемите си нататък и без опеката на земляните. С това инцидента беше приключил, а земляните започнаха да се готвят за продължаване на своя полет. За момента кораба оставаше тук на това летище, докато командир Йон вземе решение за отлитане…
Алекс и Палма бяха на терасата на каютата, докато автобусите заминаваха. Болницата се намираше на около 40 км. нататък. Времето беше мразовито и мрачно. Двамата побързаха да се приберат в каютата на топло, взеха си кафе и запалиха по цигара. На тази планета нямаше никакви сили на хищниците, но въпреки това дежурните бяха внимателни, за околното пространство. Алекс беше замислен. Такива спокойни планети се срещаха все по- рядко…
*
По- късно вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили в бокса си, за да почиват. Алекс подреждаше раниците си и запасите си в склада на бокса. Беше доволен от това, което беше събрал тук, а и Палма също. В случай, че катапултираха с бокса си, поради някакви причини, те можеха да оцелеят със запасите си от въздух- цял месец, а храна имаха запаси за близо 4 месеца. Това беше добро запасяване и двамата бяха доволни. Те си взеха по кафе с цигара и се замислиха, в тази странна вечер, сякаш сънуваха сън. Планета, където нямаше хищници, а те двамата в почивка. Сетне се заловиха да си подреждат мислите и нещата из компютрите си. Бяха свободни до полунощ. На борда на кораба бяха всички от екипажа, нито един човек не беше навън. В тези часове те готвеха кораба за нощуване. Така беше решил командир Йон. Това беше една кратка почивка за екипажа. Щеше да се отлита, чак на сутринта.
Вечерта напредваше неусетно, а Алекс и Палма на кафе и цигара, си говореха за проблемите пред тях. Това беше едно странно усещане, че си "в къщи", усещането за дом. Тук си имаха независими запаси от кислород, вода, провизии, патрони. Дори кораба да катастрофираше, те двамата, заедно със бокса си можеха да се катапултират и да оцелеят дори на чужда планета… Така беше със всички спални боксове из този кораб. Така изминаха няколко часа, но моментът отлетя… Алекс и Палма си почиваха, преди нощната си смяна зад пулта.
*
Към края на следобеда на другия ден, Nissan продължаваше полета си, грубо ориентиран към звездата Orixon 7. Алекс пушеше цигара със плодов сироп, докато наблюдаваше параметрите на полета. В тези часове преди вечерта, от екипажа на Crossfire бяха будни само 70 души. На кръстосвача Nissan будните бяха 150. До Алекс бяха неговите приятели и помощници Палма, Ким и Аш. Около кръстосвача нямаше близки опасни обекти, а останалите се проверяваха по всички възможни начини.Полетът вървеше без съществени проблеми. До полунощ не се очакваше да имат някаква спирка по пътя си. В дежурната каюта беше топло и уютно. Четиримата нямаха и много задачи, всъщност. Алекс запали цигара, взе си кафе и замислен дълбоко, се изправи пред предния люк. Някъде в далечината грееше Orixon 7, а покрай нея- десетина планети. Там някъде отиваха сега. Вечерта скоро щеше да започне, а с това и оживлението из корабите тук. Алекс умуваше над задачите си, докато наблюдаваше екраните пред себе си, в очакване на вечерта…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 289, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 289, Valeri Kolev.

След безсънната нощ, екипажът на Crossfire намери бедстващия обект, на сутринта. Това беше туристически кораб от далечна планета, който се беше загубил, заблудил и останал без гориво и провизии. На борда на кораба им, имаше десет души екипаж и 180 пасажери.
Към средата на следобеда бедстващия кораб беше прикачен към Crossfire и го носеха към кръстосвача Nissan, с бавна скорост. При бедстващите отидоха два екипа по 20 души, които да видят положението, да окажат първа помощ, както и да занесат първоначалните лекарства и храни, препоръчвани, когато е имало продължително гладуване. Положението постепенно се нормализираше. От всичките бедстващи 190 души, само петима все още бяха жизнени и те най- бързо се окопитиха. Други 45 души бяха сложени на системи с физиологичен разтвор и успокоителни. За други 60 души, първоначалната храна и напитки, както и лекарствата, бяха достатъчни, за да се изправят на крака. По време на полета, бедстващия кораб беше зареден с гориво, а четирима роботи от Crossfire бяха инструктирани да го пилотират. Това бяха само първите, начални мерки за оказване на помощ на бедстващия кораб.
*
Алекс запали цигара с кафе, седнал удобно зад пулта. Crossfire наближаваше кръстосвача Nissan. Там щеше да се решава съдбата на бедстващите. Земляните неможеха да останат тук неограничено време. Бедстващите трябваше да бъдат закарани до най- близкото обществено място, където да се заемат с проблемите им. Разбира се, каквото трябва да бъде направено тук и сега, щеше да бъде направено за тях. Бедстващите бяха някаква раса лисичоподобни, каквито се срещаха и в системата Orixon. Разликата тук беше, че тези идваха от много далеко. Тръгнали да изучават света, да пътешестват и да видят далечни земи. Очевидно поредните откачени авантюристи. Те все пак разполагаха с някаква междупланетна валута, но все още никой не ги разпитваше, какво ще правят нататъка. За сега бяха намерени, получиха първа помощ, медикаменти, храна и напитки. Корабът им беше зареден с гориво, та като се съвземат да могат да поемат нещата в свои ръце.
*
На другия ден продължаваше лечението на лисичоподобните, заради преживяното от тях продължително гладуване. Nissan, заедно с корабите, скачени към него напредваше към най- близката планета, в случая Orixon 53. В края на бордовия следобед Алекс запали цигара с плодов сироп и спря да си почине от дежурството. В началото на вечерта Алекс и Палма излязоха из корабите на разходка. Маршрутът им започваше от кораба на лисичоподобните. Тук нещата се нормализираха. Нямаше нито един човек с опасност за живота. Постепенно и най- тежките случаи се нормализираха. Лисичоподобните бяха благодарни на земляните. Те им казваха, че няма да забравят добрината и помощта. Извънземните разполагаха с валута, на практика. Тогава, когато нищо не можело да им помогне, те разбрали, колко безсмислена е валутата им, всъщност. Сега обаче, те можеха да платят за горивото, за храната и напитките, за лекарствата. За пръв път от бедствието насам, командира на кораба каза, че смятат да продължат пътя си сами, но обратно към своята планета. Бяха им предоставени звездни карти от архивите на Nissan. До там, докъдето земляните бяха ходили вече, извънземните нямаше да имат никакви проблеми. Разбира се, докато всички тук се стабилизират здравословно, трябваше да мине време, поне 10- 15 дни.
Разходката на Алекс и Палма продължи из кръстосвача Nissan. Оживлението тук беше значително. По коридорите търчаха хора, я към бедстващите, я по други задачи, а имаше и почиващи. В столовата Алекс и Ким завариха 70 души. Двамата седнаха да похапнат и да пийнат, докато дават по едно ухо на разговорите тук. Смяташе се, че лисичоподобните ще бъдат закарани само до Orixon 53, а нататък те трябваше да си стъпят на краката и да се спрявят сами.
*
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш пийваха джин с тоник на масата в дежурната каюта. Дежуреха Браун, Джейн, Шон и Бронк. Лисичоподобните бяха във все по- добра форма, възстановяването след продължителното им гладуване, вървеше нормално. Алекс си подреждаше мислите, както и нещата в лаптопа си. Тази вечер не се очакваше да бъдат наблизо до някакви спирки по пътя си. Наблизо нямаше и опасни обекти. Полетът вървеше нормално.
*
В началото на вечерта на другия ден Nissan наближаваше Orixon 53. Алекс запали цигара с кафе, седнал в удобно кресло на пулта си. До него бяха също Палма, Ким и Аш. Течаха обичайните проверки за опасни обекти наблизо до кръстосвача. Всеки момент Crossfire и бедстващия кораб щяха да се отделят от корпуса на кръстосвача, за да се спуснат долу на планетата. Екипажът имаше задача, да намери подходяща болница за пострадалите от гладуване лисичоподобни и да ги заведе до там. С това земляните приключваха със отклонението си от плановете, заради инцидента. Докато доближаваха планетата, Алекс умуваше по проблемите напоследък. В близост до кръстосвача нямаше опасни обекти, а на тази планета въобще нямаше присъствие на силите на хищниците. Военните на Orixon 53, бяха успели по някакъв начин да отблъснат атаките на хищниците. Тук Съпротивата имаше няколко големи бази, от където всъщност тръгваха голяма част от нейните сили, отиващи във войната.
Вечерта напредваше, когато Crossfire и кораба на лисичоподобните се отделиха от Nissan. До полунощ двата кораба, щяха да бъдат вече долу на планетата, но още беше далеко. Алекс беше в лошо настроение. Мрачни мисли го тормозеха в тези часове. Той незнаеше, на какво се дължи това, но очевидно някъде беше станал сериозен гаф със земляните, а това се отразяваше по такъв начин и на екипажите земляни от Nissan. Замислен за сериозните проблеми, каквито създаваха хищниците в системата Orixon, Алекс очакваше тежка вечер и още по- тежка нощ…





(следва продължение)