ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 199, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 199, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато Crossfire излетя от тази база на Съпротивата, разположена на океанския бряг. Патрулирането продължаваше по крайбрежната ивица на хиляди километри нататък. Континента беше голям, а Съпротивата държеше 26% от територията му в ръцете си. Алекс и другарите му се чувстваха странно след посещението на ресторанта. Бяха преяли и препили, а имаха още работа, преди полунощ. Алекс както винаги си взе чаша кафе и седна зад компютрите да поработи. По границите на териториите на Съпротивата, имаше още хиляди километри, работа за още няколко дни, а се чуваше мълвата, че Crossfire ще дава още такива патрулни дежурства. Това не беше проблем нито за екипажа, нито за кораба. Патрулните дежурства със цял космически кораб бяха забележително преживяване. При необходимост от битки, кораба разполагаше с огромни бойни възможности. С него можеше да се води една малка война. Това радваше командосите- астронавти, екипажа на Crossfire. Ако се наложеше стрелба, то щеше да започне истинска веселба за тях, а през останалото време, неангажирано с нищо, те просто почиваха и спяха. Както още няколко други дежурни, Алекс тази вечер сканираше пространството наоколо и следеше радио- ефира. Хищниците както обикновено подценяваха проблема с подслушването. Така те издаваха редица свои тайни. Алекс записваше сигналите на няколко станции в тези часове. Информацията щеше по- късно да се анализира и обработва. В най- общи линии, хищниците се издаваха, какво мислят да предприемат в идващите дни, седмици и месеци…
*
Наближаваше полунощ. Crossfire летеше със около 300 км/ч. над бреговата ивица до океана, на височина от 300 м. в търсене на нарушители на граничните зони към териториите на Съпротивата. Тук също се търсеха и подводници на хищниците. В изминалото денонощие земляните бяха засекли общо четири подобни подводници, които бяха по- късно потопени. Алекс пушеше цигари с кафета, в компанията на Ким, Аш и Палма. Четиримата оставаха дежурни до 3 ч. през нощта, в помощ на дежурните от мостика. Както винаги те дежуреха от каютата на Алекс, оборудвана със всичко необходимо за тази цел. Тук имаха и малки боксове с койки за спане, както и симпатичен кухненски бокс, където прекраваха свободното си време, в независимост от общите менюта на столовата на кораба. Зоната под контрол на Crossfire беше тиха и спокойна. Тихо се сипеше сняг, който бързо трупаше, а пред кораба имаше хиляди километри път за патрулиране. Адмирал Шао с кръстосвача Nissan беше определил този кораб за патрулен. Изглежда предимно това щяха да правят тези 250 мъже и жени от Crossfire. Това допадна на екипажа. При патрулирането те бяха много по- спокойни и свободни, отколкото при разузнаване или открити битки.
Полунощ настъпи, а точно в това време четиримата прегладняха. Ким стана да изпече набързо от готовите пакетирани пици. Докато закусваха по топла пица с нектар от плодовете на бородовата оранжерия, четиримата въздъхнаха- оставаха само някакви си три часа и щяха да си поспят до насита. Умората вече си казваше своето, а клепачите се затваряха от еднообразната гледка под кораба и топличкото в каютата. По някое време в каютата пристигна принцеса Lipo. Тя загадъчно поздрави групичката, смигна на Алекс и каза:
-Голяма скука на мостика! Как е при вас? Да ви се намира нещо за хапване?
-Lipo, голямо момиче си вече!- каза Палма.- Иди в кухнята и си намери нещо за хапване! И по - смело! Ако не те захапе, значи става за храна…
-Ще си опитам късмета…- каза Lipo.- Йон ми разреши тази нощ да карам с вас четиримата. Трябваше да съм на мостика, ама там няма какво да се прави, а до кухнята не може да се припари от гладници…
Алекс въздъхна, взе си кафе и запали цигара. Неговата малка любимка отново напомняше за себе си. Това щеше да е добра компания и за четиримата, заради което тук в каютата на Алекс настъпи оживление. Lipo се появи отново при тях със една голяма паница със шопска салата, както и друга голяма паница със пържени картофки със сиренце, а за пиене си беше взела бутилка от бордовата бира. Всичко това се добиваше на кораба, не без помощта на автоматика и роботите. Тя седна на масата в ъгъла зад пултовете и се отдаде на лакомствата.
-Олеле, и аз съм гладна!- каза Ким.- Тази пица беше хубава, но цял ден само с една пица- не става номера!
-Ще си свършим запасите набързо, а до утре има много време!- каза Палма.
-Не се тревожи!- каза Алекс.- Заредил съм склада ни добре!
Времето течеше неусетно. В очакване на 3 ч. петимата очакваха спокойна нощ, за да се наспят добре. В каютата беше топло и уютно. След разните похапвания, сякаш всички желания бяха изпълнени. Lipo се вторачваше в екраните пред себе си, но мисълта й се рееше някъде другаде. Тя умуваше, дали ще може да се скрие в бокса на Алекс, без другите да разберат…
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire продължаваше патрулния си полет. Алекс и Ким обикаляха из кораба, за да проверяват бордовите системи и възли, както се правеше на всеки десетина дни. Компютърната мрежа на кораба, както и останалите системи изглеждаха в изправност, както двамата забелязаха през тези часове на инспекция. По някое време двамата стигнаха в оранжерията. Тук на една дървена пейка, под портокалово дърво, бяха седнали Браун и Джейн.
-Как върви?- попита Джейн.- Къде сте ходили?
-Инспекция на системите и възлите.- каза Алекс.- Нормално.
-Седнете при нас на по глътка джин!- каза Джейн.
-Разбира се.- каза Алекс и двамата седнаха на пейката.
Докато пийваха джин от джобните бутилки, вървеше разговор за настоящото патрулиране. Екипажът беше единодушен- предпочитаха патрулирането, вместо разузнаване или битки. В съседство до оранжерията се намираше столовата, където в момента имаше към 30 души. Повечето хора спяха в тези часове. Това беше задължително, за да бъдат командосите- астронавти винаги във форма…


(следва продължение)