ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 203, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 203, Valeri Kolev.

Беше вечерта, когато Crossfire започваше патрулиране над крайбрежната ивица- границата на свободните територии на Съпротивата, тук на един от континентите на планетата PN 20-13. Алекс беше в добра форма и леко тъжен. В каютата беше топло и уютно. Аш и Палма подреждаха провизии в склада на каютата, а Ким помагаше в дежурството. Около кораба имаше ограничен брой летящи машини, повечето на Съпротивата, както и няколко туристически кораби от далечни светове. Crossfire летеше на 300 м. височина и със скорост от 300 км/ч. Океанът тази вечер беше страшно бурен, с вълни, достигащи 25 м. Това не касаеше земляните от Crossfire, но все пак имаше и обикновени кораби в океана, някои от които бяха в опасност от стихиите.
Вечерта напредваше, когато при Алекс и другарите му, дойдоха юпитерианците- Йохан, Боян, Теменужка и Анита. Командир Йон искаше подсилени дежурства, по време на патрулирането. В този състав тези осем души щяха да дежурят на смени, през цялото денонощие. При Алекс имаше достатъчно койки за спане, както и достатъчно провизии.
-Как върви, Алекс?- попита Йохан.
-Всичко е нормално.- каза Алекс.- Наоколо е чисто. Няма и вражески подводници.
-Ние поемаме дежурствата от 24 ч. до 4 ч. - каза Йохан.
-Да.- каза Алекс- Вярно. Сядайте, разполагайте се! Можете да поспите ако искате. В кухнята има храна.
Екипът тази вечер си разпределиха задачите за денонощието, но останаха поне до полунощ да бъдат заедно. Алекс си взе кафе, запали цигара и се изправи пред предния люк. Тази каюта имаше уникална видимост напред по курса на кораба. При нежелани обстоятелства предния люк можеше да се затвори яко с блиндиран капак. Гледката напред и под кораба беше интересна- това беше крайбрежната океанска ивица. Алекс постоя близо час пред люка. В каютата беше топло и уютно. Юпитерианците вечеряха, преди да поемат дежурството от полунощ. Из кораба и около него нямаше нищо особено. Алекс въздъхна и каза на Аш:
-Ще остана и след полунощ. Нещо обезпокоително има тази вечер пред нас и трябва да сме нащрек!
-Мога да остана с теб, Алекс.- каза Аш.- Имам голям запас от взет сън.
-Както искаш. Можеш да останеш с мен след полунощ.- каза Алекс.
*
Полунощ наближаваше, а Алекс започваше да страда от форма на безсъние. Той усещаше неприятности, а това го държеше нащрек. Crossfire продължаваше бавно полета си над крайбрежната ивица. Командир Йон искаше да се сканира всяка подробност около кораба, всяко движение. Така щяха да се откриват дори нарушители на границата, без машини с тях. Скоро юпитерианците заеха местата си зад пултовете, а Ким и Палма заминаха да спят. Аш и Алекс седнаха зад портативните си компютри, за да огледат плановете на полета и задачите в следващите дни. Алекс си взе кафе, запали цигара и се зачуди на странното безпокойство, което го завладяваше в тези късни часове. Беше си страшно- патрулен полет над чужда планета, където добрите сили воюват със хищниците, изпратени от "злите демони" да унищожават и завладяват света… Това явление Алекс обясняваше със своя грип, който все още го тормозеше, със най- различни странични ефекти. Ето сега нямаше висока температура, не му беше дори студено, а ефект от грипа беше това странно безпокойство…
*
Започваше вечерта на другия ден, когато Crossfire приближаваше една крайбрежна база на тукашните военни. Щяха да се приземят там, но имаше още няколко часа път. Алекс тази вечер беше в добра форма и добро настроение. Неговите усещания за приближаващи неприятности не се оправдаха. Той смяташе, че това са нечии чужди проблеми, някъде по света. Алекс си взе кафе, запали цигара и погледна към Ким, която приготвяше закуска за осмината тук и принцеса Lipo. До момента екипажът не беше срещал по- сериозни проблеми по време на патрулирането. Всички минаваха по режима за сън, почивка и работа, в добра форма и добро настроение. Точно защото нямаше съществени проблеми, командир Йон искаше повишено внимание от засилените дежурства. Алекс се изправи пред предния люк и се загледа в безкрайната, крайбрежна ивица при океана. Някакви мъгливи спомени за други брегове, за други океани изплуваха в съзнанието му. Вече бяха виждали толкова други светове, че спомените се преплитаха и объркваха.
Вечерта напредваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно. Тук бяха всичките девет души, както обикновено. Принцеса Lipo тази вечер приготвяше специална кулинарна изненада за своите колеги и приятели тук. Ангажирана сериозно със заниманието си, тя подскачаше весело из каютата.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се намираше в една от крайбрежните бази на тукашните военни. Времето беше слънчево, тихо и не много студено. Навън бяха излязли 100 души от кораба. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха на една от терасите на кораба и се радваха на хубавата гледка. Тук те постояха близо час, преди да се върнат в каютата на топло. Алекс запали цигара с кафе и се зае да попълва дневника си. След един час корабът щеше да продължи патрулирането си нататък по бреговата ивица. Скоро на борда на кораба се събра целия екипаж, за да се подготви кораба за излитане. Тук бяха прекарали вече много часове. Обсъдиха с местните положението, размениха си подаръци и дори обядваха заедно, по малки групички тук- там.
Към средата на следобеда Crossfire излетя от базата, за да продължи патрулирането си. Времето продължаваше да е слънчево, а слънцето беше някъде над кораба. Екипажът имаше два часа да се погрижи за себе си, след което започваха смените и задължителния сън за някои от тях. Междувременно командир Йон водеше разговор с адмирал Шао от кръстосвача Nissan. В близките дни беше възможно Nissan да тръгне назад към планетата Orixon 44- новата Земя на земляните. Тази планета беше намерена без никаква цивилизация по нея и беше призната за земна собственост, въпреки атаките на хищниците, които искаха да я завладеят.


(следва продължение)