ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 206, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 206, Valeri Kolev.

Изминаха няколко дни, в които Nissan извърши скоростен преход. Една вечер, той наближаваше междинна станция. Алекс беше в добра форма и добро настроение, заедно с Ким, Аш и Палма. В каютата беше топло и уютно, а екипажа имаше пет свободни часа. През изминалите няколко дни, екипажът на кораба Crossfire, скачен към Nissan, решаваше сложните проблеми, около грижата за своите роднини и приятели, които в тези времена масово попадаха по чужди светове. Това беше 7014- та година, времена, когато на Земята беше робство, всички гледаха да избягат оттам, а в същото време се колонизираше космоса. Тези колонии на земляните, по чужди планети, биваха автономни, но сега пък се появиха хищниците, които бяха алчни за нови територии и планети, а щом завладееха нов свят, те затваряха всички пленници в концлагери…
Алекс запали цигара и си взе кафе, докато умуването по проблемите продължаваше, а в същото време като допълнителни дежурни тук, трябваше да проверяват пространствата около Nissan, за някакви опасности.
*
Crossfire се скачи рано сутринта с междинната станция. Скоро навън щеше да излезе екип, за да огледа и да договори зареждане с гориво и провизии. Алекс току- що ставаше от сън. Той запали цигара, взе си кафе и погледна данните за положението на екрана пред себе си. Още не бяха проверени всички обекти в станцията, тук можеше да има и вражески обекти. Скоро станаха Ким, Аш и Палма и бързо се оправиха и заеха местата си по компютрите. Из кораба бяха будни в този час двадесет души. Една част от тях дежуреха, а имаше и охрана. Навън всеки момент излизаше специален екип за контакт.
Към средата на следобеда Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из станцията, за да видят какво има- какво няма, там. Със тях имаше и два робота, както за охрана, така и за носачи, ако закупеха нещо интересно от магазините. Из станцията беше оживено. Тук имаше всякакви извънземни същества, включително и хуманоиди. Според положението им, тук имаше както богати пътешественици, така и бедняци, които търсят просто някъде да се закрепят, и да имат комат хляб и бутилка вода.
Докато крачеха под купола на станцията, около тях имаше тълпа от хора, едни бързащи за някъде, други бавно търсещи компания или развлечение. Охраната на станцията знаеше за пристигането на Crossfire, но тук специално отношение към земляните нямаше, те бяха просто- "едни от тълпата". Този ден беше някак си сив и начумерен. Никой от кораба нямаше добро настроение, а тук се оглеждаха предимно за появата на врагове, каквито земляните и AFJ, имаха.
По някое време Алекс и неговите спътници намериха магазин за специална апаратура и вещи. Те влязоха вътре, за да огледат, какво се предлага и какви са цените. Тук намериха доста любопитни предмети и техника, дори си обогатиха оборудването с някои неща, а роботите послушно носеха след тях закупените стоки, събрани в товарна количка. Щом един час след това излязоха по тунелите, Алекс запали цигара, видимо ободрен от пазаруването. Вече имаха нови, полезни придобивки, които щяха вярно да им служат всеки ден. Бяха помислили и за приятелите и колегите си, които щяха да изненадат с интересни нещица…
Наближаваше вечерта, когато се прибраха на Crossfire. По това време на борда на кораба се прикачваха резервоари с гориво, както и с вода, за кръстосвача. Товаренето щеше да продължи още часове. Алекс запали една цигара, взе си кафе и седна да разгледа новите си придобивки. Повечето от тях отиваха в раницата му, като част от неговата "застраховка" за оцеляване, при попадане на чужда планета, без никаква машина. За това служеха раниците. В тях имаше вещи, минимум за оцеляване при крайно неблагоприятни условия. Как да си осигуриш въздух, ако имаш само вода, как да си осигуриш вода, дори от изпаренията в скафандъра или от влажността на въздуха в атмосферата и стотици още полезни неща. Алекс остана доволен от новите си вещи, а те съвсем целенасочено- нито заемаха много място, нито много тежаха. Колкото до подаръчетата, той смяташе да ги подарява през доста продължителен период от време, като част от мерките за повишаване на доброто настроение сред екипажа, каквато беше стратегията на командира Йон и адмирал Шао.
*
Късно вечерта Crossfire пътуваше към кръстосвача Nissan. Оставаше само половин час до целта. Хората от Nissan бяха готови за продължаване на полета, нататък към Orixon 44, новата планета на земляните. Алекс беше останал сам зад компютрите, а Ким спеше. Аш и Палма бяха отишли да се разходят из кораба. Настроението тази вечер беше променливо. Не навсякъде познаваха Съпротивата, но не бяха и на страната на хищниците. Имаше цивилизации, които си бяха решили проблема с хищниците, а имаше и други цивилизации, които не бяха чували за "злите демони" и техните армии от хищници. Не съществуваше общ знаменател по абсолютно никакъв въпрос. Различни общности имаше във всяка една цивилизация.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Nissan продължаваше със скоростни преходи, полета си към Orixon 44. В тези часове настроението в кръстосвача и кораба Crossfire, скачен към него, не беше добро. Не беше в настроение и Алекс. Задачите, които тези смели хора имаха и си поставяха, бяха трудно постижими. Адмирал Шао искаше да обмислят добре нещата и известно време да останат наблизо до планетата Orixon 44, където силите на AFJ, бяха доста големи. До тази планета имаше още много път. Никой тук не се наемаше да изчислява, точно колко дни ще продължи полета до Orixon 44, но решението на адмирал Шао беше категорично- налагаше се оттегляне към тази планета. Колкото повече приближаваха зоната Orixon, толкова по- често наоколо имаше сили на AFJ, по- далечни и по- близки…
Алекс беше със Ким, Аш и Палма в каютата си, седнали зад пултовете. Той запали цигара, сериозно замислен днес, взе си кафе и се отдаде на тъжни мисли. Плановете за спасителни мисии, ставаха все по- трудни. На практика роднини и приятели на екипажа на Crossfire, както и на Nissan, бяха пътували до различни планети, около Orixon 44. Връзката със Земята биваше слаба и несигурна. Там си беше робство. Никой не искаше да остане там. Все по- трудно се намираше и информация от Земята или за нея…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 205, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 205, Valeri Kolev.

Започваше вечерта, когато Crossfire набираше височина към орбита, над планетата PN 20-13. Предстоеше да намерят кръстосвача Nissan и да се скачат с него, на тяхното място в корпуса му. Това беше добре дошло за Алекс, който се опитваше да намери информация за свои приятели и роднини, след като разбра, че мнозина от тях се намират в извънземието. На Nissan Алекс и хората му щяха да използват големите антени и локатори за да издирят хората, които търсеха. Из екипажа на Crossfire се появи желанието, всички тук 250 души, да издирят своите роднини и приятели. Това стана след като разбраха, за какво се бори Алекс, че има право, че мнозина от Земята са вече по чужди светове, често в немилост, немили- недраги… Командир Йон даде съгласието си да се поработи по темата, но без да се приключва със задачите, поставени на екипажа от Командването на AFJ. Как щеше да се осъществи това, все още никой не знаеше…
Алекс беше в каютата със своите хора. Полетът към Nissan продължаваше. В тези часове Алекс го мъчеше зъбобол. Заради острите болки, той така и не се подлагаше на механично лечение под медицинския автомат за операции и лечение, какъвто имаше на Crossfire. Предпочиташе да понася болки, а така също разбираше, кога нещата са много зле- тогава винаги го нападаше силен зъбобол… Лишен до голяма степен от ясен разсъдък, заради зъбобола си, Алекс продължаваше да стои на мястото си и да умува, как да се помогне на бедстващите роднини и приятели, след като се разбра, че мнозина от тях са в немилост по чужди планети, често пъти- далеко от Земята… Из кораба тръгнаха разгорещени дебати по темата. Всички тук благодариха на Алекс, че се е замислил по тези въпроси, обръщайки внимание на това, сред целия екипаж. Как обаче щяха да се сбъднат спасителните операции, още беше съвсем неясно. Освен всичко друго, Nissan и Crossfire имаха задачи за изпълняване…
*
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, взе си чайника с билков чай и седна да се постопли. До него бяха Ким, Аш и Палма, а се очакваха да пристигнат тук и четиримата юпитерианци- Йохан, Боян, Теменужка и Анита. В тези часове преминаваха през зона с много летящи обекти. На някои места се водеха и битки със хищниците. Дежурните заобикаляха препятствията по курса на кораба, към кръстосвача Nissan. Алекс продължаваше да умува, сле дкато зъбобола му понамаля и го остави да мисли нормално. Сега вече не ставаше дума само за Деница. Маса народ беше в подобно на нейното положение, по различни далечни светове и понякога по друго време, някъде из бъдещето. Всичко това беше много объркващо. Трябваше да се спасяват хора някъде в бъдещето, а това на практика още не се беше случило… Замислен над подобни парадокси Алекс очакваше да му дойде някаква поне идея, как биха могли да спасяват хората си, при тези обстоятеслтва. Разбира се, той държеше основната му задача да бъде- как да помогне на Деница, негова приятелка от миналото. С тежи грижи на раменете, Алекс се опитваше да не изоставя задачите си, включително и като резервен дежурен. Връзката с Nissan беше добра. Там вече ги очакваха да пристигнат, може би някъде към полунощ.
Късно вечерта Алекс и Ким излязоха на разходка из кораба. Искаха да се разведрят и раздвижат. Дежурствата изискваха седене зад компютрите със часове, а това никак не беше полезно за организма.
-Измисли ли нещо, Алекс?- попита го Ким.
-Не.- каза той- Нищо не ми идва на ум… Може другите нещо да измислят. Трудно ще ни бъде да си спасяваме роднините и приятелите… Особено когато са по далечни планети, че даже и из бъдещето!
-Как не сме се замисляли по- рано за това!- каза Ким.
-И аз нямаше да се сетя, ако не бяха тези мои сънища, от кошмарни, по- кошмарни… Затворени са, а трябва да бягат от хищниците… И помощ не идва от никъде… Основното в сънищата ми е това.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire от нощта се беше скачил към кръстосвача Nissan. В тези часове те заедно пътуваха назад към новата планета на земляните Orixon 44. Тя беше изцяло собственост на земляните, това беше Новата Земя - гордостта на всички земляни по света.
Към края на следобеда Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи до предния люк. Имаше добра видимост както към мостика, така и напред по курса на Nissan. В това време преминаваха през зона на активни бойни действия. От Съпротивата се обаждаха в Nissan от всички посоки, но скоро разбираха, че кръстосвача преминава оттук само транзитно. Адмирал Шао искаше ненамеса във военните действия, за да не се подсилва войната, земляните само минаваха оттук.
Вечерта Nissan излезе от военната зона. Всички обекти оставаха някъде назад, а напред нямаше почти нищо. Алекс и хората му бяха заедно в каютата и дежуреха по местата си. Алекс си беше сварил пълен чайник със билков чай, пушеше цигара и умуваше, около бъдещите планове на екипажа, във връзка със спасителните действия за свои роднини и приятели, каквито екипажа смяташе да предприеме. Тази вечер Алекс беше значително по- добре, отколкото в предишните дни, когато се беше поболял да мисли, как да помогне на Деница- приятелка от миналото. Леко тъжен и замислен, така беше той през целия ден. В подобно настроение бяха всички от екипажа на Crossfire. Специален екип търсеше информация за техните роднини и приятели, по списък. Както се оказваше, на Земята бяха останали много малко от техните хора. Преместването по чужди планети беше масово явление в последните години. Някои хора се намираха в концлагери, а други бяха наемни войници в частни компании, често живеещи в неизвестност. Издирването на хората на екипажа на Crossfire, техните роднини, близки и приятели, беше все още в етап на обмисляне. Те имаха и служебни задължения, които трябваше да се изпълняват…
По- късно Алекс и Аш излязоха из кораба, но можеше да идат и до кръстосвача, с който бяха скачени, имаше топла връзка между двете машини. В тези часове всички имаха совбодни пет часа. Работеха само дежурните и отделни екипи, заети с някаква работа.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 204, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 204, Valeri Kolev.

Алекс се събуди плувнал в пот от поредния си кошмарен сън, който сънува. Той стана от койката, наплиска се със студена вода на чешмата и погледна къде се намира кораба в момента. Бяха на патрулен полет над океанското крайбрежие, на един от частично извоюваните континенти от Съпротивата, на планетата PN 20-13. На пулта дежуреха Аш и Палма, а Ким още спеше. Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли над съня си. Историята се повтаряше. Отново негова приятелка го зовеше за помощ, неизвестно къде, неизвестно- кога. Този път тази приятелка от съня му беше Деница. Всичко беше подобно, на онези сънища с Хелън, която намериха в концлагер и освободиха, с помощта на целия екипаж на Crossfire. Но този път беше още по- сложно- сънят не беше в реално време, а идеше някъде от бъдещето, както разбра Алекс. Може би 10 или 20 години напред в бъдещето… Определено бъдещето беше неясно и зловещо, както Алекс разбираше. Той се разсънваше бавно, замислен над неясното бъдеще, както своето, така и на своите роднини и приятели, а също и колеги. Това, че му се развали съня и то най- сладкия, преди дежурството му, не го ядосваше толкова много, както факта, че до бъдещето няма как да прескочи…
*
Започваше вечерта, а Crossfire продължаваше патрулния си полет. Алекс беше мислил през целия ден, как точно да помогне на Деница, която някъде от бъдещето- 10- 20 години напред, го молеше за помощ. Той беше чувал, че във AFJ могат да пътуват и във времето, но това правеше само специалния корпус Алфа. Доколко Nissan и Crossfire имаха някакви тайни възможности, Алекс нямаше достатъчно информация. Деница беше една от най- добрите му приятелки в миналото. Той си даваше сметка, какво означава, че тя се обръща за помощ именно към него, в мислите си. Чувстваше се задължен да й помогне, на всяка цена.
Вечерта напредваше. На борда на кораба Crossfire и около него, нямаше нищо съществено. Бяха на 300 м. височина и поддържаха скорост около 200 км/ч, за да сканират внимателно наоколо за всякакви нарушители. Алекс беше отчаян и замислен. Той нямаше представа, как ще помогне на своя добра приятелка Деница, която беше загазила някъде из бъдещето… В стремежа си да измисли каквото и да е, но да не стои със скръстени ръце, той се претовари и го застигна остро главоболие. Беше нетрудоспособен до голяма степен, но оставаше на мястото си зад пулта.
По- късно Алекс леко се оживи. Пи студена вода, взе си кафе и запали цигара. В главата му беше хаос. Трябваше да помни хиляди неща, а ума му беше зает да умува за Деница, и как би могъл да й помогне, някъде напред и збъдещето, незивестно къде… Аш забелязваше неразположението у Алекс. Той по някое време се надвеси над него и попита:
-Какво става, Алекс? Прибледнял си!
-Дълго е за обяснение… - каза му Алекс.- Нови пророчески сънища…
-Някой твой човек е загазил пак?- попита Аш.
-Да. Точно така.- каза Алекс.- Но този път е някъде в бъдещето!
-Спокойно, Алекс!- каза Аш- Ще измислим нещо! Вземи запиши проблема на един лист и ще го обмислим!
-Добре!- каза Алекс.
*
Наближаваше полунощ. Навън беше мразовито, тъмно и пусто. Crossfire се носеше над крайбрежието на океана, на 300 м. височина и със скорост от 200 км/ч. Около полунощ щяха да пристигнат в една бойна станция на тукашните военни, където мислеха да се приземят за няколко часа почивка. Алекс се беше успокоил до известна степен, не без специалните билета, от които си направи чай. Помогна му и Аш, който възприе неговите сънища, като достоверна информация, която без съмнение носи истински послания от познати хора, но от други места и от други времена. Алекс беше описал сънищата си от последните пъти, на хартия. Скоро неговите хора тук на борда на кораба, щяха да умуват заедно по темата, всичко това- по идея на Аш. Алекс почувства облекчение от факта, че неговите приятели и колеги се наемат да му помогнат отново. Тежестта от отговорността, която се стоварваше на раменете му, беше вече споделена от всичките 250 души- екипажа на Crossfire.
Ставаше все по- късно вечерта. Алекс запали цигара, взе си кафе и бутилка студена вода, беше жаден. В каютата беше топло и уютно, а вече и наближаваха спирката по пътя си- една бойна станция на тукашните военни, където имаше 500 души, а наблизо до станцията малък град със 50,000 души. Това бяха извънземни разбира се, но сред тях имаше 84% хуманоиди. Ким тази вечер първа се свърза с бойната станция, за да уреди кацането на кораба при тях, както и всичко останало, както и зареждането с гориво и провизии. Въздух и вода имаше достатъчно, тук край океана.
*
Crossfire се приземи меко върху асфалтовата площадка, а дълго след това корпуса му пращеше и от някакви вентили се освобождаваше пара. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха пред предния вход на кораба и стъпиха навън, това беше военен терен- бойна станция. Намираха се в хубава местност. Бойната станция беше до голяма степен подземна. От низината по- долу можеше да се влезе в станцията дори с голяма машина. Тук- там имаше малки параклиси със четириместни асансьори за влизане пеша в станцията. В далечината имаше и океански фар, откъдето наблюдаваха района. Постове имаше на повече от 50 точки. Скоро от близкия праклис излязоха двама хуманоиди. Това бяха офицери от станцията. Аш им махна с ръка, а те отговориха. Докато приближаваха, около кораба вече бяха поставени постове с караулни. Командир Йон очакваше двамата офицери в залата за гости, на среднощна закуска и разговори. Браун и Джейн посрещнаха гостите и ги отведоха при командира Йон. В същото време навън се появиха специални патрули на тукашните хора, които щяха да охраняват кораба, по време на престоя му в станцията. Алекс беше запалил цигара, а Ким, Аш и Палма се разговориха с караулните от кораба. Времето тук беше около нула градуса със слаб вятър. Някакво животинче притича покрай тях и се шмугна в храстите, а над кораба прелетяха два дракона, с дължина около три метра. Те бяха излезли на лов със падането на мрака…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 203, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 203, Valeri Kolev.

Беше вечерта, когато Crossfire започваше патрулиране над крайбрежната ивица- границата на свободните територии на Съпротивата, тук на един от континентите на планетата PN 20-13. Алекс беше в добра форма и леко тъжен. В каютата беше топло и уютно. Аш и Палма подреждаха провизии в склада на каютата, а Ким помагаше в дежурството. Около кораба имаше ограничен брой летящи машини, повечето на Съпротивата, както и няколко туристически кораби от далечни светове. Crossfire летеше на 300 м. височина и със скорост от 300 км/ч. Океанът тази вечер беше страшно бурен, с вълни, достигащи 25 м. Това не касаеше земляните от Crossfire, но все пак имаше и обикновени кораби в океана, някои от които бяха в опасност от стихиите.
Вечерта напредваше, когато при Алекс и другарите му, дойдоха юпитерианците- Йохан, Боян, Теменужка и Анита. Командир Йон искаше подсилени дежурства, по време на патрулирането. В този състав тези осем души щяха да дежурят на смени, през цялото денонощие. При Алекс имаше достатъчно койки за спане, както и достатъчно провизии.
-Как върви, Алекс?- попита Йохан.
-Всичко е нормално.- каза Алекс.- Наоколо е чисто. Няма и вражески подводници.
-Ние поемаме дежурствата от 24 ч. до 4 ч. - каза Йохан.
-Да.- каза Алекс- Вярно. Сядайте, разполагайте се! Можете да поспите ако искате. В кухнята има храна.
Екипът тази вечер си разпределиха задачите за денонощието, но останаха поне до полунощ да бъдат заедно. Алекс си взе кафе, запали цигара и се изправи пред предния люк. Тази каюта имаше уникална видимост напред по курса на кораба. При нежелани обстоятелства предния люк можеше да се затвори яко с блиндиран капак. Гледката напред и под кораба беше интересна- това беше крайбрежната океанска ивица. Алекс постоя близо час пред люка. В каютата беше топло и уютно. Юпитерианците вечеряха, преди да поемат дежурството от полунощ. Из кораба и около него нямаше нищо особено. Алекс въздъхна и каза на Аш:
-Ще остана и след полунощ. Нещо обезпокоително има тази вечер пред нас и трябва да сме нащрек!
-Мога да остана с теб, Алекс.- каза Аш.- Имам голям запас от взет сън.
-Както искаш. Можеш да останеш с мен след полунощ.- каза Алекс.
*
Полунощ наближаваше, а Алекс започваше да страда от форма на безсъние. Той усещаше неприятности, а това го държеше нащрек. Crossfire продължаваше бавно полета си над крайбрежната ивица. Командир Йон искаше да се сканира всяка подробност около кораба, всяко движение. Така щяха да се откриват дори нарушители на границата, без машини с тях. Скоро юпитерианците заеха местата си зад пултовете, а Ким и Палма заминаха да спят. Аш и Алекс седнаха зад портативните си компютри, за да огледат плановете на полета и задачите в следващите дни. Алекс си взе кафе, запали цигара и се зачуди на странното безпокойство, което го завладяваше в тези късни часове. Беше си страшно- патрулен полет над чужда планета, където добрите сили воюват със хищниците, изпратени от "злите демони" да унищожават и завладяват света… Това явление Алекс обясняваше със своя грип, който все още го тормозеше, със най- различни странични ефекти. Ето сега нямаше висока температура, не му беше дори студено, а ефект от грипа беше това странно безпокойство…
*
Започваше вечерта на другия ден, когато Crossfire приближаваше една крайбрежна база на тукашните военни. Щяха да се приземят там, но имаше още няколко часа път. Алекс тази вечер беше в добра форма и добро настроение. Неговите усещания за приближаващи неприятности не се оправдаха. Той смяташе, че това са нечии чужди проблеми, някъде по света. Алекс си взе кафе, запали цигара и погледна към Ким, която приготвяше закуска за осмината тук и принцеса Lipo. До момента екипажът не беше срещал по- сериозни проблеми по време на патрулирането. Всички минаваха по режима за сън, почивка и работа, в добра форма и добро настроение. Точно защото нямаше съществени проблеми, командир Йон искаше повишено внимание от засилените дежурства. Алекс се изправи пред предния люк и се загледа в безкрайната, крайбрежна ивица при океана. Някакви мъгливи спомени за други брегове, за други океани изплуваха в съзнанието му. Вече бяха виждали толкова други светове, че спомените се преплитаха и объркваха.
Вечерта напредваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно. Тук бяха всичките девет души, както обикновено. Принцеса Lipo тази вечер приготвяше специална кулинарна изненада за своите колеги и приятели тук. Ангажирана сериозно със заниманието си, тя подскачаше весело из каютата.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се намираше в една от крайбрежните бази на тукашните военни. Времето беше слънчево, тихо и не много студено. Навън бяха излязли 100 души от кораба. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха на една от терасите на кораба и се радваха на хубавата гледка. Тук те постояха близо час, преди да се върнат в каютата на топло. Алекс запали цигара с кафе и се зае да попълва дневника си. След един час корабът щеше да продължи патрулирането си нататък по бреговата ивица. Скоро на борда на кораба се събра целия екипаж, за да се подготви кораба за излитане. Тук бяха прекарали вече много часове. Обсъдиха с местните положението, размениха си подаръци и дори обядваха заедно, по малки групички тук- там.
Към средата на следобеда Crossfire излетя от базата, за да продължи патрулирането си. Времето продължаваше да е слънчево, а слънцето беше някъде над кораба. Екипажът имаше два часа да се погрижи за себе си, след което започваха смените и задължителния сън за някои от тях. Междувременно командир Йон водеше разговор с адмирал Шао от кръстосвача Nissan. В близките дни беше възможно Nissan да тръгне назад към планетата Orixon 44- новата Земя на земляните. Тази планета беше намерена без никаква цивилизация по нея и беше призната за земна собственост, въпреки атаките на хищниците, които искаха да я завладеят.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 202, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 202, Valeri Kolev.

В следобеда на другия ден Crossfire пътуваше към една база на Съпротивата, на 800 км. навътре във свободните територии. Там ги очакваха две совалки от крайцера Nissan, както и от Съпротивата. Щеше да се обсъжда положението в зоната и да се вземат решения за действие в идните седмици. Алекс беше със Ким, Аш и Палма в каютата си, която използваха за дежурна стая. Той се топлеше с чай и пушеше, зает с обичайните си задачи по компютрите. Въпреки, че летяха над свободните територии, дежурните не намаляваха мерките за безопасност. Всъщност Съпротивата се състоеше от стотици извънземни видове, а сред тях беше възможно да има и предатели. Времето над планетата беше все такова. Валеше сняг, а на места имаше паднала мъгла.
Към средата на следобеда Алекс и Ким изляозха из кораба на разходка и за да пийнат по чаша питие в столовата. Из коридорите Алекс запали цигара и се замисли за своя живот, който водеше тук. Ким беше в добро настроение, тя го държеше под ръка и се усмихваше на забелязаните из кораба, техни колеги. В столовата имаше към 30 души. Алекс и Ким намериха тук Браун и Никита и се разположиха при тях.
Вечерта започваше, когато Crossfire пристигна в базата, където вече ги чакаха за обсъжданията на ситуацията в зоната PN. В корпуса на базата бяха изпратени десет души, които да участват в обсъжданията. Останалите имаха три свободни часа, преди да се мине към задължителен сън и смени. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на единия вход на кораба, където бяха дошли колеги от двете совалки, изпратени от Nissan. Тук валеше сняг, който беше натрупал близо два метра пелена. Площадките се почистваха на всеки кръгъл час. Тази база беше надалеко от границите. Тук обикновено се събираха висши офицери от Съпротивата, за да планират следващите стъпки във войната. Кръстосвачът от AFJ- Nissan напоследък увисваше в орбита над най- горещите фронтове, изпращайки долу кораби, совалки, джетове и изтребители от състава си, за да разузнават и нанасят въздушни удари. Адмирал Шао поддържаше контакти със Съпротивата и другите сили на AFJ в зоната. Войната продължаваше, някои дни по- вяло, някои дни по- ожесточено. Резултатът варираше от загуби на Съпротивата, до техния успех.
По- късно Алекс се усамоти в бокса си с койката. Имаше да се къпе, да подрежда нещата си, както и да си събере мислите. Той запали цигара, взе си чай и замислен заби поглед в люка. Оттук се виждаха светлинките на Корпуса в далечината, макар и през мъглата. Долу на входовете на Crossfire се бяха събрали колеги от Nissan и други кораби и совалки. Откакто Crossfire беше напсунал кръстосвача, те не се бяха виждали. Алекс се натъжи внезапно. Носталгията по Земята и по миналото го завладя отново. В мислите му, неговите приятели и гаджета, бяха все още някъде там. Той си ги представяше все още много млади и луди, но… бяха минали 10- 15 години от тогава. Алекс запали още една цигара, взе си още чай и замислен отвори дневника си, за да опише последните дни…
*
Наближаваше полунощ, когато навън оставаха само десет командоси от екипажа, участващи в обсъжданията, а всички други се бяха прибрали на борда. За задължителен сън отидоха 180 души, като останаха само дежурните. Алекс се готвеше да спи, но все отлагаше, защото много неща не бяха свършени още.
*
Беше следобед на другия ден. Crossfire все още беше в същата база, обсъжданията на обстановката в зоната PN продължаваха. Този ден Алекс беше тъжен. Той се опитваше безуспешно да се развесели, но не му се получаваше. За да не си мисли за тъжни неща, той работеше усърдно по обичайните си задачи. Беше сам зад компютрите, Аш и Палма бяха излезли, а Ким спеше. Останал сам, Алекс се беше замислил над ситуацията, в която се намираха земляните. На където и да се отидеше, навсякъде беше война. Малко светове успяваха да съществуват далеко от войни и размирици. Алекс въздъхна тежко, взе си чай и запали цигара. Изправен пред един люк, той се загледа в околната местност, през мъглата. Усещане за самота и обреченост тормозеше душата му. Някъде дълбоко в себе си, той искаше да е на Земята сега, и да не участва в никакви военни съюзи по чужди планети. Бяха сключили договор за десет години служба във AFJ, а от началото бяха изминали само три години, оставаха седем. Алекс не беше наяно как ще изкара още цели седем години на този кораб. Макар и да беше голям оптимист, по отношение на бъдещето той имаше песимистични очаквания.
От мрачните му мисли го измъкнаха Аш и Палма, които се върнаха по някое време, весели, усмихнати и със свежо настроение. Те се бяха разхождали из базата, със приятни усещания от това. Палма се захвана да приготви закуска, а Аш се готвеше да вземе дежурство на пулта.
-Как върви, Алекс?- попита той.
-Всичко е нормално.- каза Алекс.
-Решиха ли дали ще излитаме скоро?- попита Аш.
-Да. - каза Алекс.- След няколко часа отлитаме за патрулиране над бреговата ивица.
-Чудесно!- каза Аш.- Харесвам патрулните полети!
-Какво има из базата?- попита Алекс.
-Базата е добра!- каза Аш.- Тук са струпани сили и машини на Съпротивата. Чакат само новите решения за действия, за да тръгнат по операции. Тук има също и отбранителна система с ракети. Могат да достигнат всеки град, завладян от хищниците. За съжаление, хора има навсякъде, ракетите не могат да бъдат пускани…
Алекс леко се оживи. Той си взе кафе и се изправи до люка. Следобедът си отиваше, а идеше сумрака на вечерта. Навън все още се стелеше мъгла и духаше лек вятър откъм планините. Из базата се рахождаха хора. Обсъждането на положението в зона PN, беше събрало съюзници на Съпротивата от много планети наоколо. Това беше съюз, много по- голям от съюза на земляните AFJ, но той също не беше за подценяване.
Вечерта беше настъпила, когато Ким стана от сън. Тя се освежи съ студена вода на чешмата, стегна си униформата и скоро беше на линия, с чаша кафе в ръка. Из кораба течаха три свободни часа за екипажа. Беше оживено и шумно.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 201, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 201, Valeri Kolev.

Това беше една спокойна вечер на борда на кораба Crossfire, който патрулираше над сухоземните граници на свободните територии. Тук също избягваха да се появяват хищниците, но дори да имаше нарушители, то земляните щяха веднага да ги свалят долу. Алекс беше сънлив, след чашата вино, която пи с вечерята. Той умуваше, как да изкара часовете до полунощ, без да задреме. Топлеше се с чай, пушеше цигари и наблюдаваше показанията на уредите. За момента наоколо нямаше вражески обекти. Радио- връзките бяха добри, както със Съпротивата, така и със силите на AFJ, както и със кръстосвача Nissan и адмирал Шао. Тази нощ те планираха да нападнат още един концлагер и да освободят пленниците в него. Войната срещу хищниците продължаваше. На този континент Съпротивата вече имаше 24 % от територията. Позициите се пазеха зорко, нямаше връщане във вражески ръце.
Вечерта напредваше, а Crossfire летеше над висока планина, покрита със сняг. В каютата на Алекс беше топло и уютно, а навън- мраз. Ким стана да направи закуски за четиримата, а Палма се зае да проветрява каютата от малкия отдушник, през който влезе свеж, планински въздух. Полетът вървеше нормално, почти нямаше проблеми. В този момент се появи и принцеса Lipo. Тя влезе в каютата като хала, усмихна се на другите, смигна на Алекс и се насочи към кухненския блок, по разбираеми причини. Алекс си взе кафе и запали цигара отново. Беше се разсънил до известна степен, а скоро щеше да иде до чешмата да се наплиска със студена вода.
Късно вечерта дежурните прихванаха близък сигнал. Това беше една база на Съпротивата, разположена на самата граница. Йон взе решение да посетят тази база. До нея имаше половин час и скоро Crossfire елегантно се извиси над площадката за кацане и се приземи. Това беше бойна станция, способна да изпепели цял град, из териториите на хищниците, както и да отблъсне масирана атака по границите. Алекс и Аш излязоха на една от терасите на каютата и огледаха района. Към входа на кораба идеха трима от тукашните военни. Йон ги беше поканил на вечеря, за да обсъдят обстановката на тази планета, а тя беше планетата PN 20-13.
-Изглежда ще се нощува тук!- каза Аш.- Летим без прекъсване от цяла вечност!
-Да.- каза Алекс.- Ще нощуваме тук. Малко почивка ще ни се отрази добре.
-Момчета, ще извикаме юпитерианците за вечеря!- обади се от вратата на терасата, Палма.- Съгласни сте, нали?
-Покани ги, да заповядат!- каза Алекс.
Алекс запали цигара и погледна към момичетата, които радостно сновяха из каютата, тази вечер отново щеше да има вечеря с гости. Сякаш нищо ново.
*
Наближаваше полунощ. Екипът на Алекс си беше разпределил смените за пултовете, а на масата все още имаше хора, които си допиваха и дояждаха, вкусните блюда, дело на Ким и Палма. Алекс пушеше цигара, седнал зад компютрите и се опитваше да разбере за какво разговарят тримата военни с командир Йон. Разговорът не се излъчваше по мрежата на кораба.
*
Беше вечерта на другия ден, когато космическия кораб Crossfire патрулираше над границите на свободните територии и земите завзети от хищниците. Въпросните граници този път бяха по коритото на река, която започваше далеко на север и се вливаше в езеро. Корабът летеше на 300 м. височина със скорост от 300 км/ч. за да може да се забележат и най- дребните нарушители на границата. Тази вечер Алекс беше в добро настроение. Той се беше избръснал и изкъпал и стоеше пред стенния екран, който показваше картината под кораба, но през прибори за нощно виждане. Това беше река, широка около пет километра, около която растеше джунглата. До Алекс стоеше Ким, отпиваше кафе и се радваше на добро настроение и тя. Тук бяха също Аш, Палма и Lipo, които работеха зад пултовете. Алекс запали цигара и каза:
-Сигурно има много риба в тази река!
-Възможно е.- каза Ким.- Искаш да ловим риба ли, Алекс?
-Да. Лови ми се риба.- каза той.
-Можем да предложим на Йон да се приземим край реката, за да нощуваме там, ще наловим и риба!- каза Ким.
-Едва ли ще има проблем, да слезем долу за нощуване.- каза Аш.- Какво решаваме, ще питаме ли Йон?
-Оставете на мен, аз ще говоря с командир Йон!- каза Палма и хвана микрофона, за да говори с дежурните от мостика.
*
Късно вечерта Crossfire се приземи на поляна край реката, откъм териториите на Съпротивата. Тук корабът щеше да пренощува. Междувременно радарите и скенерите работеха. На голяма дистанция оттук, можеше да се забележат нарушители, ако се появяха такива. Мястото където кацна кораба се намираше на 10 км. от бойна станция на тукашните военни. Те бяха уведомени за това, че кораба на AFJ ще нощува тук, преди да продължи патрулния си полет нагоре по течението на реката. Пред кораба, на брега на реката десетина души от екипажа запалиха огън и сложиха автоматичните линии за риболов. Тази вечер до късно, тук щеше да има скара- бира (вино). От бойната станция бяха поканени хора, а те сигурно щяха да бъдат няколко десетки, които щяха да дойдат с автобус, специално за малкия празник тук. Времето беше меко, с температури около 3- 4' С и лек вятър, но мъгливо. Около скрата бързо се събраха над 50 души от екипажа, които сега бяха в почивка. Вдигнаха се наздравици, а скоро беше уловена и риба. Готвачките Сюзън и Соня пъргаво почистваха рибата и я хвърляха на скарата, а до тях автоматът за питки беше зареден до горе с брашно, за да достави продукция за всички тази вечер. Минаваше 22ч., а тук край кораба, на брега на реката, се раздаваха първите мръвки от риба. Човек и да не беше много гладен, биваше предизвикан от апетитните софри, които се очертаваха край огъня. Десетина робота се грижеха, тук всичко необходимо да се достави.
Наближаваше полунощ. Командир Йон беше разрешил празника да продължи до 3 ч. сутринта, след което кораба продължаваше патрулния си полет. Край скара- бира шатрата, имаше и 60 души от бойната станция на тукашните военни. Това бяха извънземни от няколко основни видове, събрани и обединени от Съпротивата.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 200, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 200, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше патрулния си полет над бреговата ивица при океана. Летеше със 300 км/ч. на 300 м. височина. Очакваше се в близките часове да пристигнат в база на Съпротивата, където щяха да се спрат за почивка и дозареждане с необходимото. В каютата на Алекс бяха петимата, както предишната вечер. Алекс запали цигара, взе си кафе и се настани пред компютрите. Тук работата рядко свършваше. Заети със задачи и задачи, петимата помагаха както винаги на дежурните от мостика на кораба. Това беше резервна втора линия дежурни. През изминалата нощ и днес, Crossfire засече общо 7 подводници на хищниците, които по- късно бяха потопени от силите на Съпротивата. Други опасни обекти нямаше над граничните линии и около тях. А войната продължаваше, къде с успех, къде с поражения. Този ден един от концлагерите на хищниците беше атакуван и с минимални жертви и ранени, 4,000 пленници бяха освободени, а концлагера- унищожен. Бившите пленници бяха отведени пеша до временен палатков лагер, на 30 км. отдалечен от мястото на концлагера. Беше осигурена охрана, както и изхранване на хората. Това бяха на 47% хора от Земята, още 14% от Слънчевата система, а останалите бяха от слабопознати раси.
По- късно вечерта Алекс и принцеса Lipo излязоха из кораба на разходка. Младата дама беше влюбена. Тя не се съобразяваше с никого, когато искаше нещо. Алекс беше започнал да я строява, а тя всичко слушаше и изпълняваше. Двамата тръгнаха по коридора за разходки, опасващ двигателите и целия корпус на кораба. По пътя те се спираха при някой люк и дълго наблюдаваха картинката навън. Отново валеше сняг. Някакво усещане за зима, за празник, витаеше из кораба. Празнично се чувстваха и хората от екипажа.
-Патрулирането е хубаво нещо!- каза принцесата.- Почти нищо не се случва, а сме и наблизо до планетата, можем да кацнем, ако искаме… Понякога в космоса се плаша от далечните дистанции…
-Lipo, всеки се плаши понякога!- каза Алекс.- Това са нормални неща. Важното е машините да са изправни, а резервите да са достатъчни, храна, гориво, вода, кислород. Останалото все някакси може да се оправи. Но и преди това има- живот и здраве!
-Харесва ми на този кораб!- каза принцесата- Тук е толкова вълнуващо, че забравяш всичко останало! Искаш ли да се скрием в контролния модул, пак?...
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Lipo се измъкнаха от контролния модул, леко гузни и изморени, но щастливи. Принцесата отиде в каютата си, за да се пооправи, а Алекс се прибра в своята каюта, мина покрай пултовете и се скри в бокса си, за да се окъпе и преоблече. Бяха липсвали само два- три часа, но никой не се заинтересува, къде е ходил Алекс. Колкото до принцесата, то тя вечно някъде скиташе и бяха свикнали всички с това.
Скоро Алекс се появи в общия офис към каютата си, седна на мястото си и се залови за работа.
*
Наближаваше полунощ, а до базата на Съпротивата имаше още път. Тя беше разположена на възвишение край брега и се простираше на 100 км. по ивицата и на още 80 км. към континента. Там Crossfire щеше да остане за няколко часа, щеше да зареди гориво и провизии, както и да вземе четирима офицери, специалисти по подводниците. Те щяха да инсталират нова програма за търсене на подводници на хищниците, както и да обсъдят войната с командир Йон. Навън продължаваше да вали сняг, но имаше и мъгла в мрака. На борда на Crossfire нямаше съществени проблеми. В този час тук бяха будни само 30 души, сред които Алекс, Ким, Аш и Палма. Скоро при тях щяха да пристигнат четиримата от Юпитер- Йохан, Боян, Теменужка и Анита, като нощно подкрепление. Те щяха да поемат дежурството между полунощ и зори. Алекс запали цигара и си взе кафе, а мислите му още бяха в уютния контролен модул и прегръдките на принцесата. Самата тя още не се появяваше, вероятно спеше. Апаратурата работеше безотказно. В уютната каюта, на мека светлина светеха екраните, както и лампичките по пултовете. Беше тихо, а някъде назад из кораба, свистяха двигателите. Алекс се беше замислил. В живота му се появяваха все повече жени, а той се объркваше от това. Свикнал рядко да лъже и мами, той се чувстваше неудобно, че трябва да крие от другите своите лични контакти, а това сега се налагаше, за да няма някакви усложнения и скандали.
Минути преди полунощ, Алекс си взе кафе и запали цигара. Всеки момент щяха да се приземят в базата на Съпротивата. Корабът плавно се носеше към площадката за кацане, осветена от спомагателни лампи. Скоро Crossfire се приземи с леки трясъци, отпусна се към бетонната площадка, а от вентилите свистеше освободена пара.
-Да идем на терасата!- каза Аш.
-Да идем!- каза Алекс, а Ким и Палма ги последваха.
Навън беше приказка. Мъгла в която се сипе сняг. Всичко беше покрито с дебела пелена от сняг. Четиримата се порадваха на гледката, преди да се приберат на топло. Из базата течеше подготовка за нощни маневри.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire продължаваше да патрулира над границите на свободните територии на Съпротивата. Алекс, Ким, Аш и Палма отново дежуреха зад компютрите и пултовете. Алекс се топлеше с билков чай и пушеше. Около кораба имаше страшна мъгла и се виждаше само със компютърна картина. Тази вечер Алекс беше разсеян и малко му се спеше. Това не му попречи да попълни дневника си и да си прегледа раницата. В тези раници имаше неща по списък, минимума вещи за оцеляване без машина на чужда планета. Беше забранено да се напуска кораба, без раницата, калашника и шлема. Crossfire летеше на 300 м. височина и със 300 км/ч. , както напоследък. Тази вечер щеше да се премине на патрулиране над сухоземните граници на свободните територии. Там линията за патрулиране беше на зиг- заг и изключително дълга. По този път кораба щеше да облита още няколко дни.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 199, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 199, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато Crossfire излетя от тази база на Съпротивата, разположена на океанския бряг. Патрулирането продължаваше по крайбрежната ивица на хиляди километри нататък. Континента беше голям, а Съпротивата държеше 26% от територията му в ръцете си. Алекс и другарите му се чувстваха странно след посещението на ресторанта. Бяха преяли и препили, а имаха още работа, преди полунощ. Алекс както винаги си взе чаша кафе и седна зад компютрите да поработи. По границите на териториите на Съпротивата, имаше още хиляди километри, работа за още няколко дни, а се чуваше мълвата, че Crossfire ще дава още такива патрулни дежурства. Това не беше проблем нито за екипажа, нито за кораба. Патрулните дежурства със цял космически кораб бяха забележително преживяване. При необходимост от битки, кораба разполагаше с огромни бойни възможности. С него можеше да се води една малка война. Това радваше командосите- астронавти, екипажа на Crossfire. Ако се наложеше стрелба, то щеше да започне истинска веселба за тях, а през останалото време, неангажирано с нищо, те просто почиваха и спяха. Както още няколко други дежурни, Алекс тази вечер сканираше пространството наоколо и следеше радио- ефира. Хищниците както обикновено подценяваха проблема с подслушването. Така те издаваха редица свои тайни. Алекс записваше сигналите на няколко станции в тези часове. Информацията щеше по- късно да се анализира и обработва. В най- общи линии, хищниците се издаваха, какво мислят да предприемат в идващите дни, седмици и месеци…
*
Наближаваше полунощ. Crossfire летеше със около 300 км/ч. над бреговата ивица до океана, на височина от 300 м. в търсене на нарушители на граничните зони към териториите на Съпротивата. Тук също се търсеха и подводници на хищниците. В изминалото денонощие земляните бяха засекли общо четири подобни подводници, които бяха по- късно потопени. Алекс пушеше цигари с кафета, в компанията на Ким, Аш и Палма. Четиримата оставаха дежурни до 3 ч. през нощта, в помощ на дежурните от мостика. Както винаги те дежуреха от каютата на Алекс, оборудвана със всичко необходимо за тази цел. Тук имаха и малки боксове с койки за спане, както и симпатичен кухненски бокс, където прекраваха свободното си време, в независимост от общите менюта на столовата на кораба. Зоната под контрол на Crossfire беше тиха и спокойна. Тихо се сипеше сняг, който бързо трупаше, а пред кораба имаше хиляди километри път за патрулиране. Адмирал Шао с кръстосвача Nissan беше определил този кораб за патрулен. Изглежда предимно това щяха да правят тези 250 мъже и жени от Crossfire. Това допадна на екипажа. При патрулирането те бяха много по- спокойни и свободни, отколкото при разузнаване или открити битки.
Полунощ настъпи, а точно в това време четиримата прегладняха. Ким стана да изпече набързо от готовите пакетирани пици. Докато закусваха по топла пица с нектар от плодовете на бородовата оранжерия, четиримата въздъхнаха- оставаха само някакви си три часа и щяха да си поспят до насита. Умората вече си казваше своето, а клепачите се затваряха от еднообразната гледка под кораба и топличкото в каютата. По някое време в каютата пристигна принцеса Lipo. Тя загадъчно поздрави групичката, смигна на Алекс и каза:
-Голяма скука на мостика! Как е при вас? Да ви се намира нещо за хапване?
-Lipo, голямо момиче си вече!- каза Палма.- Иди в кухнята и си намери нещо за хапване! И по - смело! Ако не те захапе, значи става за храна…
-Ще си опитам късмета…- каза Lipo.- Йон ми разреши тази нощ да карам с вас четиримата. Трябваше да съм на мостика, ама там няма какво да се прави, а до кухнята не може да се припари от гладници…
Алекс въздъхна, взе си кафе и запали цигара. Неговата малка любимка отново напомняше за себе си. Това щеше да е добра компания и за четиримата, заради което тук в каютата на Алекс настъпи оживление. Lipo се появи отново при тях със една голяма паница със шопска салата, както и друга голяма паница със пържени картофки със сиренце, а за пиене си беше взела бутилка от бордовата бира. Всичко това се добиваше на кораба, не без помощта на автоматика и роботите. Тя седна на масата в ъгъла зад пултовете и се отдаде на лакомствата.
-Олеле, и аз съм гладна!- каза Ким.- Тази пица беше хубава, но цял ден само с една пица- не става номера!
-Ще си свършим запасите набързо, а до утре има много време!- каза Палма.
-Не се тревожи!- каза Алекс.- Заредил съм склада ни добре!
Времето течеше неусетно. В очакване на 3 ч. петимата очакваха спокойна нощ, за да се наспят добре. В каютата беше топло и уютно. След разните похапвания, сякаш всички желания бяха изпълнени. Lipo се вторачваше в екраните пред себе си, но мисълта й се рееше някъде другаде. Тя умуваше, дали ще може да се скрие в бокса на Алекс, без другите да разберат…
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire продължаваше патрулния си полет. Алекс и Ким обикаляха из кораба, за да проверяват бордовите системи и възли, както се правеше на всеки десетина дни. Компютърната мрежа на кораба, както и останалите системи изглеждаха в изправност, както двамата забелязаха през тези часове на инспекция. По някое време двамата стигнаха в оранжерията. Тук на една дървена пейка, под портокалово дърво, бяха седнали Браун и Джейн.
-Как върви?- попита Джейн.- Къде сте ходили?
-Инспекция на системите и възлите.- каза Алекс.- Нормално.
-Седнете при нас на по глътка джин!- каза Джейн.
-Разбира се.- каза Алекс и двамата седнаха на пейката.
Докато пийваха джин от джобните бутилки, вървеше разговор за настоящото патрулиране. Екипажът беше единодушен- предпочитаха патрулирането, вместо разузнаване или битки. В съседство до оранжерията се намираше столовата, където в момента имаше към 30 души. Повечето хора спяха в тези часове. Това беше задължително, за да бъдат командосите- астронавти винаги във форма…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 198, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 198, Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден, когато Crossfire разузнаваше около един от континентите, където се водеше война. Тук Съпротивата държеше 15 % от градовете, под свой контрол, а 26 % от територията. Екипажът на кораба беше насочил вниманието си, да търси вражески подводници покрай позициите на силите на Съпротивата, край континента. Алекс и неговите другари бяха в неговата каюта и действаха по пултовете, според задачите си. В тези вечерни часове будни бяха само дежурните и още отделни хора, спяха 170 души. Полетът вървеше нормално, покрай бреговете на континента. В тези координати радко влизаха сили на хищниците, защото ставаха лесна мишена на патрулите и отбранителните постове. Кораба Crossfire имаше добра радио- връзка със Съпротивата, както и със своите от кръстосвача Nissan. Наоколо нямше никакви летящи машини на хищниците. Полета беше спокоен и обикновен. Тази вечер и в идните дни щяха да бъдат изловени десетки подводници на хищниците, които обикаляха наоколо, за да разузнават и да застрашават Съпротивата с ракетите си. Алекс запали цигара и си взе кафе. Дежурството вървеше нормално. Неизвестните в уравнението бяха минимални. Алекс се изправи до един люк и погледна навън. Видимостта беше добра, но само с цайсите за нощно виждане. От едната страна океана беше бурен до известна степен, а на другата страна се стелеше мъгла над бреговете на континента. Кафето ободри Алекс, а цигарата опресни мисълта му. Тази вечер щеше да бъде така и никой не очакваше усложнения. Междувременно от Nissan бяха изпратени още- кораба Ford и три совалки, които да разузнават позициите на хищниците. Продължаваше да се обмисля, къде да бъдат транспортирани освободените от плен, щом бъдат спасени. Както AFJ, така и Съпротивата, бяха в готовност да нападнат концлагерите на хищниците, веднага щом бъде взето решение.
Вечерта напредваше, а картината под кораба беше една и съща- океана и бреговете на континента. В тези часове командир Йон призова всички да станат и им даде три свободни часа, когато да си говорят и ходят по гости. Това беше малък празник за екипажа. Из кораба стана оживено и шумно, оттук- оттам звучеше музика. Столовата бързо се напълни с хора. Алекс и Ким се разхождаха из кораба и разговаряха с колеги и приятели, а с други само си кимаха с глава. Настроението беше оптимистично. Добрите времена отново бяха застигнали този кораб на земляните.
Наближаваше полунощ. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в каютата, дежурни за още пет часа. До момента Crossfire засече две подводници на хищниците, а координатите бяха записани и предадени на Nissan и адмирал Шао. В тези часове из кораба имаше будни само 60 души. Континентът беше огромен, нямаше да успеят да проверят всичките граници с хищниците, нито с океана.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire беше кацнал от известно време в брегова база на Съпротивата. Алекс и Ким пушеха цигари на една от терасите и пийваха чай. Времето беше студено, мъгливо и тихо. Из базата подготвяха машини за операция навътре в сушата. Из кораба беше нормално и спокойно, а настроението- добро. Тук кораба зареждаше гориво и провизии, преди да продължи да патрулира по брега на океана в търсене на нарушители и подводници на хищниците.
-Добре си поспах!- похвали се Ким.- Днес ще бъде хубав ден!
-Нямам понятие, колко дни ще патрулираме.- каза Алекс.- Така е казал адмирал Шао. При патрулиране се наспивам най- добре… Но съм спокоен, Хелън е вече при нас… Сега спя нормално, без кошмарни сънища… После ще се разходим из базата! Искам да видя, какви стоки предлагат тук.
-Ще се разходим.- каза Ким.- Може да извикаме с нас и другите.
-Да.- каза Алекс.
Следобеда беше към средата си, когато Алекс, Ким, Аш и Палма взеха един от джетовете на кораба и излетяха да обиколят базата и да видят какво има тук, както и да побъбрят с тукашните хора и офицери. Базата се простираше на близо 200 км. нататък по брега на океана. Тук строяха малка колония за бъдещите освободени от плен. Тук щеше да има скоро към 8,000 места за спане и добри условия за живот, преди да се започне някакъв вид работен процес за тези хора, за да могат да се изхранват за в бъдеще.
Наближаваше вечерта, когато четиримата се настаниха в един тукашен ресторант. Джета оставиха отвън на площадката. Вътре имаше към 150 души, както от Съпротивата, така и от местните, както и работници от заводите наблизо. Нашите хора си поръчаха вкусни блюда и взеха бутилка вино. Тази вечер щяха да се забавляват, предимно. От разговорите наоколо им ставаше ясно, какво вълнува тукашните хора. Аш дори се разговори с една млада дама, седнала сама наблизо. Алекс пък се загледа към стрийптийзьорките на дансинга. Тук определено беше интересно местенце. Пържолите и другите блюда, както и виното, се харесаха на четиримата земляни. Без много да се отпускат, те си прекарваха страхотна вечер тук. Командир Йон ги искаше до полунощ в кораба, както се бяха разбрали преди това. До тогава имаше доста време. Масата им беше до стъклена стена и когато погледнаха навън, видяха, че вали сняг, който бързо трупа. Това беше друг, различен сняг, не като на родната им планета, но въпреки това някаква романтика ги обхвана. Опианени от виното и хубавото време, четиримата се абстрахираха от обстоятелствата и докато похапваха, се разговориха помежду си за отминали времена, случки и хора.
По- късно по някое време четиримата излязоха от ресторанта и се качиха в джета, за да се прибират. Снегът беше натрупал повече от метър, вече. Беше хубава зимна картинка, но на извънземна планета. Някакви стари, древни спомени се събудиха, от едни по- различни, по- други времена и за Нова Година. Четиримата земляни изтръпваха, но усещането беше невероятно. По обратния път към кораба Crossfire нищо особено не се случваше. В тези райони рядко се появяваха хищници, защото отбраната беше подсилена, сваляха се всякакви съмнителни машини…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 197, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 197, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Crossfire пътуваше към кръстосвача Nissan, който чакаше край една от междинните станции на Съпротивата, № 1924. След като Хелън беше освободена, оставаше много по- трудната задача- да се освободят хилядите пленници на хищниците, повечето от тях- хора от Земята. С плановете за подобни операции се занимаваха адмирал Шао и командир Йон. Двамата тази вечер бяха се събрали в каютата на адмирала и на чаша джин с тоник, обмисляха, как да стане всичко това.
Скоро в каютата на Алекс стана топло и уютно. Алекс се топлеше с чай и разговаряше с Хелън. Той запали цигара, развълнуван от разказите й, за пътя, който Хелън беше изминала, та да попадне чак в концлагер на хищниците. Междувременно Nissan се отдалечаваше от планетата PN 20- 13, в посока към междинна станция № 1924.
*
Алекс се събуди внезапно, точно когато Crossfire се скачваше към междинната станция, таен пост на Съпротивата, разположена сред астероидно поле, обвито в газове. Кръстосвачът Nissan беше наблизо, но големите му размери не позволяваха да се скачва към станцията. Алекс се разсъни на чешмата със студена вода, стегна си униформата, взе си кафе и засили отоплението. Аш и Палма дежуреха на пулта, в тези часове. След две- три кафета, Алекс си приготви и пълен чайник с билков чай, запали цигара и седна зад компютрите, за да поработи и да види, каква е обстановката.
В следобеда Алекс излезе из кораба заедно с Аш. Беше тихо и спокойно из коридорите и асансьорите. Навън бяха излязли 15 души, мнозина спяха, а останалите дежуреха или имаха някакви задачи. Алекс запали цигара и се спря до един люк, за да погледа междинната станция.
*
Вечерта всички хора от екипажа се бяха прибрали на борда на кораба. При Алекс се бяха събрали много хора, та той чак беше отворил съседното помещемие, използвано за склад. Между каютата и помещението имаше подвижна секция. Тук бяха тази вечер: Алекс, Ким, Аш, Палма, Браун, Джейн, Никита, Боян, Йохан, Теменужка, Анита, Lipo и Хелън. Повечето от тях бяха заети по компютрите, както и по различни задачи, които им даде Алекс. Ким и Палма приготвяха вечеря. Алекс се топлеше с чай и дежуреше на пулта. Макар и това да беше тайна база на Съпротивата, не беше изключено тук да се появят и хищниците. Затова трябваше дежурните да бъдат внимателни както винаги и да проверяват близките обекти.
Тази вечер напредваше неусетно. Алекс се беше усамотил в бокса си, за да събере мислите си и да премисли нещата от последните времена. Неговата идея- фикс, да освободи от плен старата си приятелка Хелън, беше доведена до успешен финал. Нататък ставаше много по- сложно. Хиляди пленници от Земята гинеха по концлагерите на хищниците, а трябваше да бъдат спасени и освободени. Конкретни планове за тази цел, все още нямаше готови. Съпротивата и AFJ обмисляха още по- мащабна мисия- всички пленници на хищниците да бъдат освободени и транспортирани на безопасно място. Сложен беше въпроса и за тяхното оцеляване, след това. Щеше да струва луди пари, издръжката на бивш пленник, а те щяха да бъдат хиляди…
*
Наближаваше полунощ. При Алекс беше дошла Хелън. Тя беше вече голяма, зряла жена, но още много млада. Униформата на Crossfire страшно и подхождаше. Алекс и се усмихна на вратата и я прие в бокса си, с удоволствие. По- късно докато пийваха червено вино от бордовата реколта с лимонада, те си припомняха миналото и лудите им юношески години, когато бяха били заедно. Алекс й разказа за своите сънища и тя беше шокирана, как от сънищата се е стигнало до намирането й, а и до освобождаването й. Хелън започнала като войник- пехотинец към AFJ. Пленена от хищниците на една от спорните планети, тя беше прекарала 4 години в плен…
*
Вечерта на другия ден Crossfire обикаляше планетата PN 20-13 в разузнавателен полет, а кръстосвача Nissan беше на три часа полет от планетата. Островът на Съпротивата се намираше на 2,000 км. от Crossfire в тези часове. Той летеше със включено енергийно поле за "невидимост" около себе си, но и без друго наоколо беше мрак. В някои райони имаше до към 20- 30 летящи обекти, сред тях много на хищниците. Все още на тази планета притигаха и кораби от чужди светове, които незнаеха, че тук се води война. Към тях и двете страни се отнасяха дружелюбно, така, че въобще да не се замислят, че тук се водят войни, всъщност. Тази вечер Алекс както обикновено беше в каютата си, заедно с другарите си, пийваше чай, пушеше и следеше нещата около кораба. По това време на единия континент Съпротивата воюваше за още един град по пътя си, а хищниците яростно се отбраняваха. Зад гърба на Съпротивата вече имаше десетки освободени градове.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха из кораба да се разходят. Екипажът имаше цели три свободни часа по това време. Из коридорите беше оживено, а в столовата имаше към 30 души. Алекс и Ким седнаха в столовата и хапнаха по паница горещ борш, както и други блюда, каквито се предлагаха от кухнята. Настроенията сред екипажа бяха добри и оптимистични. Двамата побъбриха с колеги и приятели, преди да продължат разходката си.
Crossfire летеше към друг голям остров, държан от Съпротивата. Там хората на командир Йон щяха да бъдат инструктирани от офицери на местните военни, за безопасно летене над тази планета. Тези съвети и инструкции щяха да бъдат полезни за целия екипаж на кораба. По някое време Алекс се усамоти в бокса си, за да си събере мислите и да помисли по въпросите за решаване, както и за да попълни дневника си. В каютата на Алекс беше топло и уютно, когато се събраха на приказки и питие, Алекс, Ким, Аш, Палма, Боян, Йохан, Теменужка, Анита, Lipo и Хелън. Те се настаниха около масата, където Ким и Палма сервираха деликатеси и питиета. До другия остров, държан от Съпротивата оставаше около един час път. Там кораба щеше да нощува. Настроенията из кораба бяха приповдигнати. Тук рядко припарваха хищници, защото Съпротивата направо им сваляше машините. Явно добрите времена бяха застигнали отново кораба Crossfire, колкото и далеко да беше той от Земята…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 196, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 196, Valeri Kolev.

Една вечер, няколко дни по- късно, совалката Honda плуваше в режим "подводница", към един от континентите на хищниците, тук на планетата PN 20-13. Вече беше доказано, че Хелън се намира в третия по ред концлагер, където раздава храна на миньорите в близката мина. Идеята на Алекс и неговите хора беше, да се промъкнат в рудника и да изведат оттам Хелън, с малко хора и съвсем бързо и безшумно. Honda се намираше на 100 м. дълбочина и напредваше с около 40 км/ч. Алекс се беше усамотил в бокса с койката си и стягаше екипировката, раницата и шлема си за предстоящата операция. Той беше твърдо решил лично да участва в тази спасителна операция, конкретно за освобождаването на неговата приятелка Хелън, от концлагера.
Вечерта напредваше, когато Алекс даде по радиото последни инструкции, на мостика останаха само трима дежурни, а останалите се оттеглиха за сън. Алекс запали цигара, взе си пълен чайник с билков чай, за да се топли през дългата нощ. Около Honda нямаше опасни близки обекти, а пътуването нямаше да е кратко. Ким се появи по- късно, след като беше имала задачи по поддръжката на совалката. Тя беше сънлива, пооправи си раницата и багажа и се пльосна в койката си и заспа.
Наближаваше полунощ, а Алекс пушеше цигари, пийваше горещ чай и прослушваше радиосигналите в този район. Над совалката прелитаха случайни обекти, предимно от Съпротивата, които бързаха за тук и там. Войната течеше с пълна сила. Хищниците не искаха да дадат в ръцете на Съпротивата, поредния град, за който се водеха битки.
*
Беше една вечер, няколко дена по- късно, когато Honda достигна брега на континента. Над водата скоро изплуваха двата джета на совалката, за да разузнаят. Концлагера се намираше на 100 км. нагоре в планината. Рудникът обаче имаше коридор с изход, дори само на 15 км. от брега. Оттам щяха да влязат в рудника хората на Алекс, за да приберат Хелън. Алекс също беше с тях. Нататък започваше пустиня. Именно затова този вход на рудника не се охраняваше. Оттук нямаше накъде да се избяга. В единия джет бяха Алекс, Ким, Аш и Палма, а във втория- Браун, Джейн, Никита и Lipo. Това бяха хората, които трябваше да намерят Хелън в рудника, за да я приберат оттам. Половин час по- късно двата джета пристигнаха при далечния вход към рудника. Алекс и хората му замаскираха джетовете и продължиха нататък пеша. Според Алекс, можеше да се наложи да се мотаят из рудника няколко денонощия. Всички се бяха запасили с търпение. Докато крачеха към входа, Алекс даде последни инструкции…
Вечерта напредваше, а Алекс и хората му, общо осем души тук в рудника, сканираха наоколо и обмисляха пътя за изтегляне, след като вземеха със себе си Хелън. Тук имаше и нощни смени, но още не се знаеше, дали Хелън ще се появи тази вечер или през нощта. Бяха успели да си изберат местенце, където да изчакат, а на останалите входове бяха изпратили летящи микрокамери. Това беше някаква стаичка, неизползвана от години. Тук щяха да стоят, докато забележат Хелън на някоя от микрокамерите. Алекс запали цигара и отпи глътка джин за кураж. Намираха се в района на концлагер на хищниците. Тук всичко беше опасно…
*
Беше рано сутринта. Алекс тъкмо си правеше кафе, когато Аш забеляза Хелън да влиза в рудника, докарана до тук с първата смяна миньори. Тя им сипваше по паница каша- сутрешната дажба храна за тях. Аш и Алекс определиха броя на миньорите от първата смяна на 300 души.
-Изпиваме кафето и тръгваме!- каза Алекс.- Събуди всички!
Половин час по- късно, когато Хелън беше раздала храната и се готвеше да се оттегли в един фургон, край рудника, където готвеха каша четирима души, Алекс и Аш излязоха от един страничен коридор на шахтата и я дръпнаха след себе си:
-Хелън!- каза Алекс.- Аз съм Алекс! Дойдохме да те измъкнем оттук.
Хелън малко се изплаши. Беше спретната и все още много млада. Тримата се оттеглиха по коридора. Из рудника имаха доста да повървят до далечния изход. Осемте и Хелън внимателно се изтегляха нататък към изхода. Тук скоро никой нямаше да се сети, къде е Хелън…
*
Скоро щеше да се съмва, когато Алекс, неговите колеги и Хелън стигнаха до джетовете, качиха се в тях и скоро отлетяха, десет километра нататък, където под водата се намираше совалката Honda.
-Алекс! Немога да повярвам! Какво търсиш тук, човеко?- каза Хелън.
-Дълга история, Хелън.- каза той.- Изпий тази чаша кафе с една пица и после ще поговорим.
Беше още много рано и тъмно, когато двата джета се приводниха и започнаха да се спускат надолу към Honda. Алекс беше доволен, а хората от совалката радостно ръкопляскаха и подскачаха. Алекс успя да измъкне своята стара приятелка от концлагера.
*
Един час по- късно Алекс и неговите хора вече се намираха в совалката, а тя тръгваше навътре в океана. На достатъчно далеко от континента, предстоеше совалката да изплува и да се издигне до орбитална височина, където щеше да я прибере кораба Crossfire. Срещата на Алекс със Хелън, в такива странни обстоятелства, трогна неговите колеги. Двамата почти не разговаряха. След като пи кафе и хапна, Хелън получи медицинска помощ и успокоителни и скоро заспа. Невероятно тежко било преживяното в концлагера, беше разказала тя, а там имало още хиляди земляни, пленени от хищниците по чужди планети…
*
Беше вечер, когато совалката Honda се завърна на кораба Crossfire, на висока орбита от 15 км. След като се скачи с кораба на нейното си място, Алекс и неговия екип излязоха из кораба. Тук беше тихо и спокойно, като мнозина спяха. В каютата на Алекс беше студ, щом се върнаха там. Включиха отоплението, а Ким и Палма се заеха да приготвят вечеря. Тази вечер за десет души, след като прословутата Хелън беше вече тук сред тях. Докато се стопли каютата, пиха горещ чай, грог и джин стоник. Алекс се запозна с новите обстоятелства тук. От кръстосвача Nissan, адмирал Шао настояваше да се приберат при него. Командир Йон вече нямаше кого още да чака и сигурно още тази нощ това щеше да бъде сторено…

(следва продължение)