ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 104. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 104. 2016.

1.
Беше започнала вечерта на следващия ден, а двата кораба- Nissan и Ford продължаваха да обикалят планетата Orixon 28 в режим- дирижабъл. Намираха се на 500 км. един от друг и на височина около 40 км. Според инструкциите на командир Йон, тук щеше да се изчаква дали Тор е предприел нещо и дали пък не са го арестували. За момента земните градове по тази планета не бяха пряко застрашени от злите сили, Тор и неговата наемна армия, но ако това претърпеше промяна, AFJ щяха да се намесят, както и съюзниците на земляните във Съпротивата.
Алекс и Палма се черпеха със сироп и цигарки, докато и двамата умуваха над плановете на Тор, каквото и да беше намислил, според събраната разузнавателна информация. За момента градовете на земляните не бяха застрашени, но трябваха предварителни планове, ако се наложеше AFJ да се намеси. Алекс драскаше по едни листи хартия, коани, йероглифи, схеми и тук- там кратък текст на английски език, докато умуваха, а сетне заснемаше листите на снимки за архивите на кораба. Палма също нещо хитруваше, но по някак си различен начин. До тях по пултовете си бяха Ким и Аш, които наблюдаваха около кораба за опасности. Шао и Джейн поддържаха радиовръзките със другите кораби, бази и кръстосвача New York, а Шон и Никита приготвяха закуска за дежурните тук. Пилотите Джони и Джими нямаха сериозна работа, докато плавно се носеше кораба на североизток.
*
Вечерта напредваше, а и навън настъпваше сумрак, преди мрака в идващата нощ. Някъде долу по земята валеше дъжд. Тази нощ двата кораба щяха да нощуват на тази височина, в режим дирижабъл, носени с ниска скорост на някъде. Така се пестеше горивото, енергията и още куп други неща. В тези часове будуваха 60 души, а другите почиваха и спяха, за да са свежи и бодри в нощта или на сутринта, или ако възникнеха непредвидени неща. Всъщност командир Йон можеше да поиска приземяване долу за по- късно, но до земята долу имаше цели 40 км., а спускането обикновено ставаше бавно.
Алекс и Палма продължаваха да се черпят и да умуват, загледани в новините и към листите хартия и пултовете си. Злият Тор неможеше да бъде на две места едновременно, а в момента той се криеше някъде наоколо тази планета или долу по нея. Междувременно злите сили вилнееха из няколко града на извънземните тук, но те бързо се справяха със ситуацията и проблемите. Съпротивата държеше десетина свои кораба наблизо в очакване на заповеди за намеса… Съпротивата беше съюз на цивилизациите обединени срещу нашествия със чужди войни, във звездната система Orixon, където тези хора имаха градове, села, крепости и бази.
По- късно във вечерта Алекс се беше изправил до един от люковете и наблюдаваше навън, а гледката биваше уникална към безкрая на звездите и облаците надолу под кораба. До него стоеше Палма и хапваше бисквитки и вафли. След известно объркване още в сутринта, когато преминаха през Аномалии и Критична точка, в момента беше спокойно. Алекс погледна универсалния си часовник на лявата ръка и се замисли дълбоко- нещо приближаваше, а и във главата му се появяваше познатото свистене, което идваше от далечен лъч, носещ информация от Бъдещето на поколенията след него, както той беше успял да разгадае до момента. Явно идеше нова Критична точка, около нови Аномалии… Алекс се стегна в коланите си и като за начало прегледа последните новини от близо и далеко… Предстоеше тежка нощ, а междувременно хеликоптерът Mazda беше напълно готов за полет, както и във Времето, за нова Намеса, ако се наложеше това… Другият хеликоптер на Nissan, със името Honda, от два дни също имаше новичка Машина на Времето, а неговият екипаж беше на линия, готови за полет и Намеса…
*
Алекс се помоли на Боговете за добруването на бъдещите поколения и запали цигара. Трябваше да се разбере- откъде идва този път насочения лъч със информация, улавян единствено от неговия мозък. Трябваше да разбере и за коя година става дума, за да може да им се помогне… Това "мозъчно свистене" беше вече сигнал за тревога от бъдещите поколения, а вероятно там те биваха още по- надалеко из космоса и със още по- големи проблеми…
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се опитваха да разгадаят новата Критична точка и свързаните с нея Аномалии. След като за бъдещите поколения сетне се помолиха на Боговете и четиримата, оставаше да научат подробности, за да могат да помогнат, дори със Пътуване във Времето…
Алекс запали цигара, взе си кафе и се загледа в приборите по пулта, както и в часовника си. Нещо се приближаваше и все още никой незнаеше, какво е то. В това време Алекс изпадна в треската на своя грип. Трябваше да се стопли бързо. Той включи отоплителна печка в краката си и се загъна в дебело одеало. Имаше на разположение и добри лекарства. Докато зъзнеше въпреки всичко това, той беше извън всякакви възможности, а командир Йон директно го изпращаше към койката му, за да легне, да се загъне добре и да опита да се стопли там. Алекс отказваше упорито- наближаваше нещо и той беше длъжен да разбере- какво е то…
2.
Късно вечерта на другия ден Nissan се намираше в една друга база на AFJ. Корабът щеше да нощува на това място, както и втория кораб- Ford, който съвсем скоро беше пристигнал тук. Алекс и Палма се черпеха с цигарки, сироп и кафе и се занимаваха със преглед на новините. Корабите бяха добре замаскирани, със включени алармени системи и щитове около тях. Из базата беше тихо, а по- натам беше градът на земляните. Новини за злият Тор и неговите наемници все още нямаше. Мерките за сигурност на планетата Orixon 28 в тези времена бяха засилени, а Тор не се появяваше никъде, а това беше добре. Алекс се беше замислил дълбоко, докато разглеждаше новините и поглеждаше през люка навън. Палма също беше замислена. А пък Ким и Аш в тези часове проверяваха радиовръзките със другите кораби, бази, градове и кръстосвача New York. Някои от линиите оставаха дежурни през идващата нощ.
*
Наближаваше полунощ, а Алекс, Палма, Ким и Аш бяха излезли из кораба, за да огледат всичко както и за да проверят вътрешните постове. Алекс запали цигара, докато вървяха по коридорите и асансьорите. Корабът никак не беше малък, но направен от такива материали, че да не е много тежък. Тук имаше 300 човека екипаж, а в тези часове будуваха само 50 души. Системата за дирижабъл го правеше още по- лек. Той можеше да стои на височина без никакви двигатели. Това ставаше чрез бързо преминаване на специален газ от едно в друго състояние. Този газ беше по специална извънземна технология. Обикновено го използваха по корабите на AFJ, както и на Съпротивата.




(край на откъс № 104, може да следва и продължение.2016.)