ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 106. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 106. 2016.

1.
Корабът Nissan се намираше на док при междинна станция на Съпротивата. Екипите излезли из станцията започваха търговски сделки тук. Корабът щеше да бъде зареден със гориво, вода и провизии, а щяха да бъдат продадени компютри и друга техника, произведени тук на борда на кораба, както и във кръстосвача New York. Междувременно един от екипите от Nissan се разхождаха из станцията, за да проведат разговори със извънземните, а имаше и хуманоиди.
Алекс и Палма получаваха картина от дроновете на Nissan, които обикаляха из станцията. Черпеха се със цигарки и кола, а в това време на борда на кораба бяха събудени още 50 души, за да приемат закупените материали и да ги разположат по трюмовете на кораба. Бяха активирани и 40 универсални робота на кораба.
*
Към края на следобеда зареждането на кораба със стоки продължаваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с кафета, плодов сироп и цигарки и проверяваха счетоводството на кораба си. Той беше натъпкан със гориво, вода, провизии, кислород и боеприпаси, до горе. Част от товарите бяха предназначени за кръстосвача New York. В тези часове при междинната станция пристигаше и кораба Ford, който също щеше да бъде натоварен със стоки, до голяма степен за кръстосвача. Алекс се беше замислил дълбоко и се радваше на добро настроение, както и екипажа на кораба. В тези часове будуваха 100 души, повечето заети в товарните работи, където работеха и 40 универсални робота от запасите на кораба. Очакваше се да останат в станцията до късно във вечерта, но това все още не беше крайно решение.
*
На другия ден следобеда двата кораба отлетяха от междинната станция. Единият- Nissan беше напред със един час, а Ford го следваше. Скоро станцията остана далеко зад тях.
Когато по- късно в следобеда двата кораба заеха местата си в корпуса на кръстосвача, се започна набиране на скорост по новоизбраното трасе на полета. Алекс и Палма запалиха по цигара, докато се черпеха с кафе и плодов сироп, наблюдавайки как върви полета на кръстосвача и съединените с него два кораба. Алекс беше умислен и загрижен, след последните пристигнали новини. Злото се беше активизирало на много места из системата Orixon. А кръстосвача продължаваше в посока към звездата Orixon 4.
2.
Това беше една бордова вечер на кръстосвача New York и неговите два кораба, добре закачени към него в корпуса му- Nissan и Ford. Алекс и Палма се черпеха с джин- тоник, салатка от осолени лимони и пушеха цигарки, гледайки пътя напред по новото трасе, ориентировъчно насочено към звездата Orixon 4. Скоростта в тези часове беше около 500,000 км/ч. Из кръстосвача имаше 300 души, още 300 души в единия кораб и други 300 души във втория кораб. На Nissan будуваха само 50 човека. Алекс и Палма леко се вълнуваха, а около кръстосвача наблизо нямаше почти нищо.
*
Към средата на следобеда на другия ден кръстосвачът продължаваше полета си, ориентирочъно- към звездата Orixon 4. След няколко часа щеше да доближи планетата Orixon 22. На борда на кораба Nissan екипажа се готвеше за полет до тази планета, а кръстосвача започваше да намалява скоростта си, за да се установи във дрейф със ниска скорост наоколо. Алекс караше тежък ден, изпаднал отново в грипова треска, когато изпитваше болки по цялото си тяло и имаше затруднено движене. Той запали цигара, със изкривено от болките лице и погледна часовника си, за да добие представа за положението. Все още беше рано да тръгват със Nissan нататък, все още беше рано и за следващото хапче за треската. Алекс въздъхна тежко, а от чашата сироп малко му олекна и той си допуши цигарата замислен, забил поглед във пулта пред себе си. Щеше да бъде много по- лесно, ако можеше да се усамоти в койката си и да си почива, ако не беше толкова важно и сериозно- той беше единственото същество на дистанция от един месец път, което знаеше правилния път на човешката цивилизация. Той самият не осъзнаваше това, за да не се паникьоса. Отделен компютър изчисляваше шанса за оцеляване на цивилизацията, ако Алекс допуснеше каквато и да е грешка. Сиропът беше свеж и даваше сила- истински елексир от цветове на плодовите дръвчета и свежи, леко узрели плодове. Добил мъничко облекчение той се изправи пред предния люк и стегна униформата, нейните колани и най- различни полезни джаджи по нея, преди да въздъхне тъжно и да поръча още бутилка от същата продукция. Плама беше дремнала около два часа, разгънала креслото си малко назад. Беше време да се разсънва и да вникне в новата задача, за да дадат инструкции на екипажа. Ким и Аш проверяваха комуникациите на кораба и опитваха радиоконтакт със Orixon 22. Там земляните имаха около десет бази и пет града.
3.
Беше бордовата вечер, когато Nissan се откъсна от кръстосвача и се отправи към планетата. До най- външните й светове имаше около два часа път. Алекс запали цигара, смъртно изморен в този ден, а идваше и нощ, след вечерта, и нова сутрин, за която той не смееше и да мисли от сега… Той въздъхна тежко, а грипът със обичайната треска продължаваше. В очакване и надежда за облекчение Алекс си взе чаша кафе от автомата, отвори бутилка сироп и нито жив нито мъртъв впери поглед през люка в безкрайността… Все още никой незнаеше, как злите сили го виждат, но той вече побесняваше от това. Тор го виждаше съвсем ясно и му четеше мислите… Алекс запали цигара и се опита да разгадае по какъв начин го вижда Звярът- Тор, след като корабите имаха стотици защити. Това се явяваше някакво свръхестествено явление, за момента- необяснимо. По темата умуваха стратезите на корабите и на кръстосвача New York. Това явление нямаше логично обяснение до този момент…
*
Във бордовата късна вечер Nissan приближаваше планетата Orixon 22. Алекс изпита облекчение за кратко време, а сетне главата му засвистя силно. Това беше някакво облъчване, далечен насочен към него лъч, който носеше и някаква информация. Вече беше проверено и доказано, че това свистене е сигнала за тревога от Бъдещето. Алекс погледна часовника си, а действително наближаваше Критична точка, със нейната Аномалия. Тези понятия бяха свързани помежду си, по някакъв сложен начин. Приближаването във времето до Критична точка означаваше, че Бъдещето е пред разпадането си, а със доближаването на координатите на Аномалията, процесът се ускоряваше… Докато мощните компютри на Nissan изчисляваха нещо, как точно да избегнат разпадането на Бъдещето отново, пилотите на кораба намаляха скоростта и сменяха посоката на полета. По силата на лъчението се преценяваше, кое действие е добро, а кое обратното… Алекс свикваше да бъде прозрачен на Звяра- Тор. Той го виждаше и четеше мислите му дори, а това Алекс мразеше с огромна сила, защото Звярът- Тор беше древен, смъртен враг…
*
Позитронните компютри на борда на Nissan неочаквано се включиха в играта и ставаше ясно, че аномалиите идват от станал наскоро взрив, долу на Orixon 22. Все още нямаше дори информация за взрива, а камо ли- подробности… Според позитронните компютри, при взрива бяха загинали хора с голямо значение за бъдещите поколения, когато цели родове, нямаше да могат да се зародят, а от тези родове някъде из бъдещето зависеше отново разпадането на Бъдещето, което те биха спасили отново, но… това пък неможеше да се случи след поредния взрив…
*
Алекс настръхна. Той забеляза, че информацията е маркирана със датата на един ден, който щеше да дойде след няколко десетки часа… Сега вече трябваше да се качват на хеликоптера Mazda и да действат. Добре, но Алекс вече незнаеше повече жив ли е или по- скоро- мъртъв…
(край на откъс № 106, може да следва и продължение.2016.)