ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 111. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 111. 2016.

1.
Вървеше вечерта два дни по- късно, а корабите Nissan и Ford все още бяха на същото място в една от базите на AFJ. Мислеха да останат на това място достатъчно дълго и да разгледат града от близо. Току- що командир Йон беше дал пет свободни часа за целия екипаж, без дежурните. Край скара- бира пункта на базата скоро се насъбираха хора- от корабите, от базата и от града. Тук щяха да поговорят помежду си за планетата, за този град и по други теми, възникнали напоследък. А Алекс и неговия екип се черпеха в каютата, пред компютрите, замисляйки планове за изучаването на планетата. Бяха в добро настроение, а около кораба беше спокойно и по суша и по въдух, както и по водата на близката река. Алекс запали една цигара, сръбна си от джин- тоника в чашата си и продължи да драска по белите листи хартия, нови и нови неща, придружени със чертежчета, схеми и йероглифи, а на места стенографираше. Той умуваше над най- различни проблеми, степенувайки ги по приоритет. Вечерта едва започваше, докато хората се веселяха, макар и внимателно. В града вече се бяха прибрали дневните смени, а скоро застъпваха нощните смени, където имаше такива. Тук имаше заводи, оранжерии за плодове, зеленчуци, тютюн, цветя и билки, както и ферми за дивеч, риба и птици. Имаше и специални екипи, които оглеждаха зоната извън градовете, където беше дествена джунгла с много богата флора и фауна. Сред дивеча бяха забелязани видове животни с добър вкус, от земна гледна точка. Междувременно икономиката на новата земна планета вървеше нормално. Успяваха да се изхранват, да подсигурят необходимото за AFJ, a идваха приходи и от износ към други близки планети. Тази планета поемаше и изхранването и подпомагането на земни колонии по други планети, където условията бяха по- неблагоприятни.
По- късно вечерта Алекс и Палма стояха изправени на терасата на каютата и гледаха навън, а там се спускаше сумрак. Виждаше се и района на скара- бира пункта със неговите чадъри и плотове. Там не се сядаше, защото това беше военна база. На мястото се черпеха и веселяха около 400 души.
-Колко ли време ще ни оставят на тази планета?- попита Палма.
Алекс смукна от цигарата си, помисли и каза:
-Колкото поискаме и колкото трябва.
-Тук е много по- различно и извънземните са по- малко. - каза Палма.- Опасностите са също по- малко…
-За опасностите не е сигурно, още не сме изучили добре планетата.- каза Алекс.
-Казваш, че от AFJ неможем да се отказваме?- попита Палма.
-Напълно изключено, Палма!- каза Алекс.- Ако сгрешим нещо, може да не успеят да ни приберат нашите хора! Таква ни е била съдбата- постоянно нащрек, постоянно на път, често дежурни по компютрите и т.н., това знаеш всъщност и ти…
2.
Във следобеда на другия ден Алекс и неговия екип бяха във специалния сектор към дежурната каюта и пилотската каюта. Двата кораба все още бяха на същото място- в една от базите наблизо до град на земляните, а това беше планетата Orixon 44- новата планета на човешката цивилизация от Земята. Алекс и Палма се черпеха със пепси, кафенца и цигарки, докато обмисляха по- нататък тайната машина на Алекс. Освен екипа тук, още никой не знаеше каква е тази машина. Алекс беше доволен от работата на екипа по новата, тайна машина, която създаваха по неговата идея. Проектирането и самия прототип се действаха заедно. Едното беше на хартия и в компютрите, а другото беше материално.
*
Във началото на вечерта Алекс беше тормозен отново от гриповата треска. Докато опитваше да се измъкне от това състояние и да му олекне, той продължаваше да пише по белите листи хартия, умувайки над последните теми за размисъл. Болките бяха толкова силни, та Алекс неможеше да мисли. Той запали цигара и се изправи пред предния люк. Корабът беше все още в същата база, край града. Наблизо стоеше и втория кораб.
*
Вечерта напредваше, а Алекс беше преминал отново на лечението от шамана Джи, със билки и лекове. С лекото облекчение по- късно той се оживи, освежи и ободри, взе си кафе и запали цигара, замислен. Тази нощ корабите щяха да патрулират над планетата. Все още не беше уточнен часа на отлитането. Екипажите на двата кораба- Nissan и Ford се готвеха за нощното патрулиране, стягаха и корабите. Алекс извика Палма и двамата излязоха из кораба на разходка, както и за да огледат някои важни възли и системи из него. За тези часове по планетата и над нея беше спокойно.
*
Късно вечерта Nissan отлетя от базата, на патрулен нощен полет. Щяха да летят във режим- дирижабъл сред облаците. Когато повечето хора минаха към почивка и сън, останаха да будуват само 50 души. Алекс и неговия екип в тези часове се черпеха с джин- тоник и цигарки, а умуваха по новата, тайна машина, която конструираха под неговото ръководство. Алекс във все по- добро здравно състояние, успяваше да нахвърля своите нови и нови идеи за въпросната машина. Докато я проектираха, в същото време те също я сглобяваха от основни части налични на кораба и други правени на принтер. Тази нова и тайна машина щеше да ги занимава няколко месеца, а може би- години. Разбира се, екипа на Алекс неможеха да се занимават единствено с това- имаха и други въпроси и теми за решаване.
Когато по- късно Алекс преосмисли направеното и постигнатото до момента, той остана доволен. С напредването на времето той се зае да прегледа новините. Това щеше да му отнеме минимум час- два време.
3.
Във вечерта , два дена по- късно Nissan продължаваше да плува сред облаците на Orixon 44, като дирижабъл. Наближаваха някакъв остров във океана. Карти за планетата все още не бяха направени. Островът беше доста интересен със странни извъмзени флора и фауна. Екипажът скоро забеляза, че на различните места из планетата, има различни животинки и растения, а различен беше и климата. Този остров им привличаше вниманието и дълго разглеждаха и се чудеха, дали да се приземят там. Корабът разполагаше със пилони върху които може да стъпи, за да не унищожава природата. Обикновено тези пилони рядко се използваха, защото се кацаше на площадки. Докато разглеждаха острова от 200 м. височина, командир Йон възложи задача- да се издигнат на височина и да поемат към станция, разположена на около два часа път. Междувременно беше забелязана Аномалия и Критична точка. Докато умуваха, какво пък този път се е оплескало някъде там из Миналото, Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк. Това означаваше, че в този час Бъдещето е пред разпадане. Из дежурната каюта свистяха аларми, намигваха червени лампички, а останалите дежурни смятаха някакви проценти шанс за цивилизацията…
*
По- късно корабът се беше издигнал до 5 км. височина и беше увеличил скоростта, но все още като дирижабъл. Проблемите продължаваха , а Алекс се опитваше да мисли. Все още нямаха реална представа за Аномалиите, а командир Йон умуваше, дали да се стреля по тях.
По някое време малък дрон успя да влезе във Аномалията. Докато търсеха връзка по радиото с дрона, радара показа, че Аномалията се отдалечава, а със това се отдалечаваше и Критичната точка, но във Времето. Командир Йон се отказа от търсенето на тайната станция на AFJ, която смяташе да посетят. Временно кораба оставаше дирижабъл, носен от ветровете сред облаци. С надеждата да преодолеят новата Критична точка, екипажа се стягаше, както и кораба.
(край на откъс № 111, може да следва и продължение.2016.)